2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 1756 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.07.2019 12:22
1324# Въпросник за изследване свойствата на темперамента (Г. Бергер)
Съществуват две групи теории за темперамента. Типологическите теории са исторически първи и най-разпространени, но са критикувани поради схематичността, упростенчеството и което е най-важно, за връзката на типовете темперамент с крайните проявления на даден признак, които са много редки. Като реакция на този подход се появяват факторните теории.
Една от първите такива теории е тази на холандците Г. Хейманс (G.Heymans) и Е.Уирсма (E.Wiersma) от 1906 г., допълнена и актуализирана във френската психология от Р. Льо Сен (R. Le Senne). Концепцията на Льо Сен по същество е за характера и за темперамента като негова основна част. Характерът се определя като ансамбъл от изразени диспозиции, формиращи психичния скелет на човека, относително устойчива организация, която не се променя особено в хода на човешкия живот. Този психически скелет се реализира като начин на реагиране. Той се формира от обстоятелствата, ситуациите, работата на човек над себе си и е в най-голяма степен основа на човешката индивидуалност.
Основните диспозиции, които по различен начин се съчетават в 8 типа темперамент са:
-Емоционалност – неемоционалност.
-Активност – неактивност.
-Отзвучаване (функция) – първично / вторично.
Освен възбудимостта на чувствата (Е) тази система включва «възбудимостта на волята» (А) и критерия «първична-вторична функция» (Ф), въведена от Грос.
Описание на трите основни скали:
1.Емоционалност
Проява на разнообразни чувства, вариращи по насоченост. Други автори наричат тази дименсия импресивност, емоционална изразеност, чувствена лабилност. При всички случаи се изразява в разнородни емоции и чувства – слаби и силни, моно- и поливалентни.
Емоционалността на човека се определя от честотата и силата на емоционалната реакция към ситуация, която я предизвиква. Личността с високо ниво на емоционалност е постоянно възбудена, без значение от какво. Тя се поддава на впечатления, лабилна е в емоциогенни ситуации, лесно мобилизира енергията си и я реализира в поведението си. Лесно се ентусиазира и възмущава. Възбудата често изглежда непредизвикана от нещо конкретно. Такъв човек говори с убеждение и плам. Така и работи. Много мисли за живота, често е нещастен. Чувства страх и безпокойство. Нерядко силната възбуда го деморализира и дезорганизира.
2.Активност
Диспозиция за насочване на спонтанните желания към цел, свързана с преодоляването на някои трудности. Означава приложение на много енергия, сила на волята, преднамереност на психическата дейност, устременост, мобилизираност, организираност.
Активният човек работи и живее интензивно. Той обича да работи, постоянно е зает с нещо. Това го прави доволен. Не отлага работите си за по-късно, не се демобилизира от трудностите. Не се изморява лесно и бързо почива и се зарежда със сили. Трудностите стимулират активните хора. Те харесват плановостта и се стремят да планират работите си. Активните личности са живи, действени, мобилни – в труда, в къщи, в свободното си време и т. н.
3.Отзвучаване (функция)
Дименсия, основана на физиологичната структура на нервната система – бързо или бавно отзвучаване на реакциите, главно емоционални, към външните и вътрешни дразнения на организма. Изразява се с продължителността на следите от тези дразнения, от предишната дейност върху следващата и пр. Съществуват два вида отзвучаване: първично и вторично. Типовете с преобладаване на първичната или на вторичната функции са съвсем отдалечени аналози на умствените и рационални типове на И.П.Павлов. Не е изключено Павлов да е повлиян от тази типология.
Първичното отзвучаване (функция) е характерно за импулсивните, живеещи на момента хора. Те бързо реагират на стимулите на средата, незабавно и силно, при това ефектът от реакцията бързо угасва. Тази реакция е еластична, незабавна, бурна. Такива хора са склонни към промяна на реакцията, малко стереотипни са, лесно примиряващи се, шеговити, повърхностни. Те лесно установяват контакт с другите хора. Интересуват се от това, което е „тук“ и „сега“. Често изоставят започнатото и се насочват към друго – ново. Често сменят приятелите и интересите си. Често са обхванати от силни, но нетрайни чувства. Харесват новото, нетрадиционното. В повечето случаи са екстроверти.
Вторично отзвучаване (функция) – известно е още като персеверация (по Спирман и Гилфорд). Описва се като психична инертност при реагиране, хладност, стереотипност, голяма латентност. Такива хора в началото са със слаба реакция на дразнителите, но след това непрекъснато усилваща се и съхраняема продължително време. Това са сериозни, спокойни, издръжливи, прикрити хора, педантични, добросъвестни, склонни към депресии, хладни, стереотипни, проявяващи постоянство. Такъв човек мисли с готови схеми. Стреми се да регулира желанията си. Дълго преживява дадено чувство или настроение. Има установени навици и стабилен светоглед. Болшинството такива хора (но не всички) са интроверти.
Типовете темперамент са следните:
Въпреки, че някои от тях звучат донякъде пейоративно (с отрицателен нюанс), в тази типология се подчертават и позитивните, и негативните черти на всеки тип. Счита се, че при малките деца не се наблюдават типовете с вторична функция. Още в училищна възраст, обаче започва отдиференцирането на такива типове.
Въпросникът на Гастон Бергер (1957) е разработен за анализ на всички черти на характера по теорията на Льо Сен. Той проучва 9 измерения на личността, от които първите 3 се отнасят до темперамента, а останалите са допълнителни. Въпросникът е много популярен във френско говорещите страни.
Всяка скала е двуполярна, като са предвидени 3 възможни отговора: А – оценява се с 9 точки; В – (не мога да отговоря категорично) – 5 точки; С – 1 точка.
Резултатите над 50 т. се отнасят към положителната част на скалата, а под 50 – към отрицателната. Счита се, че въпросникът може да се използва пълноценно за индивидуална диагностика от 14-15 годишна възраст нагоре. С помощта на векторен анализ на първите 3 измерения е възможно да се изчисли строежът на темперамента за отделната личност, като се изрази в проценти относителния дял на всеки от осемте типа темперамент.
В съкратения вариант на въпросника са включени 3 скали от полската версия на оригиналния въпросник (Хенрика Островска) [Siek, S. Wybrane metody badania osobowosci.W.,1983] . В него трите скали включват следните айтеми:
Скала Е - 1,4,7,10,13,16,19,22,25,28.
Скала А - 2,5,8,11,14,17,20,23,26,29.
Скала Ф - 3,6,9,12,15,18,21,24,27,30.
Коефициентите на обективност и надеждност са съответно: за скала Е - 0,74 и 0,85; А - 0,65 и 0,74; Ф - 0,58 и 0,78.
1150# Тест „Измерване на неадаптивна вин...
96# Въпросник за определяне доминантен и...
Розмарин – универсалната билка, преобраз...
Синдром на родителско отчуждение – защо ...