1329# Методически инструментариум за изучаване синдрома на „прегаряне“

                        Въпросник „Синдром на прегаряне“  (А. Рукавишников)

Уводни бележки

Синдромът на психично „прегаряне“ се разглежда от автора на методиката като комбинация от симптоми на три субскали. Съществените характеристики на тези субскали са както следва:

Психоемоционално изтощение (ПИ) –  процес на изчерпване на емоционалните, физическите и енергийните ресурси на професионалистите, работещи с хора; проявява се в хронична емоционална и физическа умора, безразличие, студенина към другите с признаци на депресия и раздразнителност.

Личностна отстраненост (ЛО) – специална форма на социална дезадаптация на професионалиста, работещ с хора; проявява се в намаляване на броя на контактите с другите, повишена раздразнителност и нетърпимост в ситуации на общуване, негативност по отношение на други хора.

Професионална мотивация (ПМ) – ниво на работна мотивация и ентусиазъм за работата с „алтруистичното“ съдържание. Състоянието на мотивационната сфера се оценява по такива показатели като: продуктивност на професионалната дейност, оптимизъм и интерес към работата, самооценка на професионалната компетентност и степен на успеваемост в работата.

Въпросник

Инструкция: Предлагаме Ви да отговорите на серия твърдения, които засягат чувства, свързани с работата. Моля, прочетете внимателно всяко твърдение и решете дали сте изпитали нещо подобно. Ако никога не сте имали такова чувство, поставете знак „Х“ или „+“ в колона „никога“ срещу номера на одобрението на твърдението. Ако преживявате това чувство постоянно, поставете знак в колоната „обикновено“. По същия начин  в съответствие с отговорите ви използвайте колонките „често“ и „рядко“. Опитайте се да не мислите за избора си дълго време. Благодаря ви за искрените отговори!

1.Лесно ставам раздразнителен (а).

2.Мисля, че работя само защото трябва да работя някъде.

3.Изпитвам безпокойство от това какво мислят за мен колегите в работата ми.

4.Чувствам, че нямам емоционални сили, за да проявявам съпричастност към чуждите проблеми. 

5.Имъчва ме безсъние.

6.Мисля, че ако получа подходяща възможност, бих променил работата си.  

7.Работя с огромно напрежение.

8.Работата ми носи огромно удоволствие.  

9.Смятам, че работата с хората ме изтощава.

10.Приемам работата си като особено важна.  

11.Уморявам се от проблемите на хората, с които се сблъсквам на работното място.

12.Доволен (а) съм от професията, която съм избрал (а).

13.Неразбирането от страна на колегите и учениците ме дразни.  

14.Изхабявам се чисто емоционално по време на работа.

15.Мисля, че не съм сгрешил (а) при избора на професия.

16.В края на работния ден се чувствам напълно опустошен (а).

17.Чувствам, че не съм удовлетворен (а) достатъчно от постигнатите успехи в работата.  

18.Трудно установявам и поддържам близки контакти с колегите.  

19.За мен е важно да преуспея в работата си.  

20.Отивайки сутрин на работа, аз се чувствам свеж (а) и отпочинал (а).  

21.Струва ми се, че резултатите от работата ми не си заслужават усилията, които полагам.

22.Не ми достига време нито за семейството, нито за личен живот.

23.Оптимистично съм настроен (а) по отношение на работата. Харесвам работата си.

25.Уморявам се непрекъснато да се старая.

26.Уморявам се от участие в дискусиите на професионални теми.   

27.Струва ми се, че съм изолиран (а) от колегите в работата.

28.Удовлетворен (а) съм от професионалния си избор.   

29.Чувствам се физически напрегнат (а) и уморен (а).

30.Постепенно започвам да изпитвам безразличие към своите ученици.

31.Работата ме изтощава чисто емоционално.

32.Взимам медикаменти за подобряване на самочувствието и настроението. 

33.Интересувам се от резултатите от работата на моите колеги.

34.Сутрин ми е трудно да стана за работа.  

35.По време на работния ден ме преследва мисълта, кога най-после ще свърши.

36.Натоварването в работата ми е практически непоносимо.

37.Преживявам радост, помагайки на обкръжаващите ме хора.  

38.Чувствам, че ставам по-безразличен към своята работа.  

39.Случвало се е без особена причина да изпитам главоболие или стомашни болки.

40.Полагам неимоверни усилия за да бъда търпелив (а) със своите ученици.  

41.Обичам работата си.

42.Дълбоко в себе си се чувствам емоционално незащитен (а).

43.Дразня се от поведението на моите ученици.  

44.Лесно ми е да разбера какво чувстват обкръжаващите по отношение на мен.

45.Често ме обхваща желание да захвърля всичко и да напусна работното си място.  

46.Забелязвам, че ставам все по-безчувствен (а) към хората.

47.Чувствам емоционално напрежение. 

48.Въобще не съм увлечен (а) и дори не се интересувам от своята работа.

49.Чувствам се изтощен (а).

50.Считам, че със своя труд допринасям ползи за хората.  

51.Понякога се съмнявам в способностите си.

52.Изпитвам към всички около себе си пълна апатия.  

53.Изпълнението на ежедневните ми задължения се явява източник на удоволствие и удовлетворение.  

54.Не виждам смисъл в това, което правя в работата.

55.Чувствам се удовлетворен (а) от избраната професия.  

56.Иска ми се да „плюя“ на всичко.  

57.Имам здравословни оплаквания без някакви ясно определени симптоми.

58.Доволен (а) съм от положението ми в професията и в обществото. 

59.Би ми харесвала работа, която отнема малко сили и време.  

60.Чувствам, че работата ми с хората се отразява зле върху физическото ми здраве.

61.Изпитвам съмнение относно значимостта на работата.

62.Изпитвам чувство на ентусиазъм по отношение на работата.

63.Така се уморявам в работата, че не ми остават сили да изпълня ежедневните си задължения.

64.Считам, че съм напълно компетентен (а), за да решавам проблемите в работата.

65.Чувствам, че мога да направя за децата повече, отколкото давам сега.

66.Налага ми се  буквално да се заставям за да работя.  

67.Има усещането, че мога лесно да се разстроя, да потъна в униние.

68.Харесва ми да се отдавам изцяло в работата.

69.Изпитвам състояние на вътрешно напрежение и раздразнение.

70.Отнасям се с по-малък ентусиазъм към своята работа.

71.Вярвам, че съм способен (а) да изпълня всичко което съм замислил.  

72.Изпитвам желание да вникна дълбоко в проблемите на моите ученици.  

Забележка: Въпросникът е адаптиран за педагози, психолози, социални работници и други длъжности, работещи с деца и ученици.

Обработка и интерпретация на резултатите.

Оценката на психичното прегаряне се определя от три субскали (психоемоционално изтощение, личностна отстраненост, професионална мотивация) в съответствие с „ключ“.

„Ключ“

Психоемоционално изтощение (ПИ) — твърдения: 1, 5, 7, 14, 16, 17, 20, 25, 29, 31, 32, 34, 36, 39, 42, 45, 47, 49, 52, 54, 57, 60, 63, 67, 69 (общо 25).

Личностна отстраненост (ЛО) твърдения: 3, 4, 9–11, 13, 18, 21, 30, 33, 35, 37, 40, 43, 46, 48, 51, 56, 59, 61, 66, 70–72 (общо 24).

Професионална мотивация (ПМ) твърдения: 2, 6, 8, 12, 15, 19, 22–24, 26–28, 37, 41, 44, 50, 53, 55, 58, 62, 64, 65, 68 (общо 23).

Количествената оценка на всяка скала се извършва чрез привеждане на отговорите по трибална система („обикновено“ – 3 бала; „често“ – 2 бала, „рядко“ – 1 бал, „никога“ – 0 бал) и сумарна оценка. Обработката се извършва по суров бал, след това с помощта на нормативни таблици се определя нивото на психично „прегаряне“ по всяка скала.   

Източник: Психодиагностика стресса. Водопьянова Н. Е., СПб. Питер, 2009.