1330# Нарушаването на границите – всичко започва в семейството.

Кои поведения на възпитателите по отношение възпитанието на детето са абсолютно недопустими?

Тази статия е предназначена за всеки, които нарушава чуждите граници, преструвайки се на т. нар. „народен човек“ и онези, които моделират ситуации, в които целият целия свят въодушевено да играе  „по тяхната свирка“, като куче с топка.

Сред нас обаче има една определена част хора, които сами не са виновни за това, че другите постоянно нарушават техните лични граници. Този процент (няма да спорим за цифрата) включва онези, които още в ранното си детство в рамките на семейството са били възпитан в неуважение към чуждите граници априори.

И така, нека да разгледаме именно ситуацията от този период в семейството. Това ще бъде полезно за онези родители, които сега възпитават своите малки потомци и искат впоследствие те да не станат обект за нетактичните забележки и желания на другите – накратко, да не се превърнат в обект на манипулации.

И така, кои поведения на възпитателите по отношение възпитанието на детето са абсолютно недопустими?

Първо

Абсолютно неприемливо е да се възпитават братя и сестри, принуждавайки по-голямото дете да търпи, когато по-малкото взима или унищожава неговите вещи, играчки, или когато нахлува в стаята, или го разсейва когато подготвя уроците си, или просто се усамотява.

Ако някой твърди, че „когато човек има две деца,  то те взаимно ще се забавляват по цял ден“, то той със сигурност не е прав. Това е мит. Този мит все още процъфтява поради факта, че сред децата винаги едното рано или късно ще бъде прекършено психологически.

Тогава то (по-слабото) просто е принудено да издържи „чудовището“, развивайки  комплекс за вина, поради факта, че през цялото детство е принудено да потиска естественото желание да „удуши тази гадина“.

Впоследствие такива хора често не искат да имат собствени деца или имат само едно дете („това е необходимо!“), но по всякакъв начин ограничават емоционалния контакт с него и като цяло такива хора прерастват в мрачни нечестиви мизантропи.

Ако все пак не бъдат изцяло прекършени, то те завинаги се превръщат в личности, които са „услужлив  парцал“ за обувките на другите.

Препоръка: Никога не използвайте по-голямото (или по-податливо) дете като мълчалива и търпелива детегледачка за вашите по-малки деца (вашите неуправляеми и проблемни деца), с които самите не знаете какво да правите.

Второ

Не оставяйте безнаказано поведението на онова дете (брат/сестра), което удря, хапе, обижда, унижава, тероризира второто Ви дете. Никога не използвайте фразата: „Бъди по-умен. Отстъпи!“.

Ако детето последва съветите ви, то няма да бъде „по-умно“ – не се заблуждавайте!  Просто ще израсне като възрастен, чието време, усилия, материални средства, емоционални ресурси и т.н. ще се управляват от всички негови истерични и инфантилни приятели. Дори когато напълно непознати хора срещнат такъв човек на улицата, то не без усилие могат да го „водят за носа“, използвайки възможността да нахлуят безнаказано през границите на неговата личност. В крайна сметка такова дете не е в състояние да удържа такива граници или при него просто липсват граници.

Трето

Не позволявайте на някой от членовете на вашето семейство (и на себе си като родители) да нахлувате без да чукате в стаите на децата си, в банята, когато детето е там или в тоалетната. В отговор – не позволявайте на децата да правят същото с вас.

Четвърто

Никога не решавайте вместо детето: кой клуб в училище да посещава, на каква училищна проява да вземе участие,  какво да учи,  какви дрехи да облече когато излиза навън и т.н. Вашите избори за детето се явяват грубо нарушение на границите на неговата личност.

Също така, не позволявайте на детето ви от момента, в който влезете в детска градина, да започне изведнъж да ви сравнява с други „майки“, да критикува дрехите, вашия общ стил на поведение, чантата, мобилния ви телефон, колата ви и т.н.)

Помнете, че всеки път, когато възрастният дава съвет или косвен пример за това как се нарушават границите на друго лице, той култивира в детето си психологически вампир и манипулатор, който по-късно всички ще намразят. Всеки път, когато нарушаваме крехките граници на личността на нашето дете, ние отглеждаме аутсайдер, който ще служи на всички психологически вампири и манипулатори.