ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА СЛАДКОЗВУЧНАТА СИРЕНА

В своята „Одисея“, Омир описва сирените със следните думи:

Ти край сирените първо ще минеш. С пленителна песен

те омагьосват плувците, които към тях се насочват.

Който до тях доближи, без да знае, и чуе гласа им,

никога той се не връща и нито децата невръстни,

нито съпругата нявга дома ще го срещнат щастливи,

него веднага омайват сирените с глас сладкозвучен

седнали в цветна ливада, от всички страни обградени

с купища кости на хора изтлели и с кожи изгнили.

Но когато Одисей все още ще иска да чуе тяхното пеене, магьосницата Цирцея му дава следните инструкции:

Но ти, преди да преплаваш край тях, да затъкнеш със сладък

восък ушите на твойте другари, от тях да не може

никой да чуе гласа им, а ти да ги слушаш по воля.

Но за ръце и нозе да те вържат на бързия кораб

с върви о мачтата прав и така омотан да останеш,

докато двете сирени със звучния глас те омайват.

А ако почнеш да молиш или повеляваш да снемат

твойте другари въжата, те по-силно нека ги стягат.

Това е метода на лечение. Просто опитайте да го използвате при вашите одисеи.

Ето какво са изпели сирените на Одисей:

„Тук, Одисее възпяван, тук, гордост велика ахейска,

кораба спри, песента и на двете ни слушай омаян.

Никой край нас не минава на кораба свой черноборден,

без сладкозвучния глас от лъките ни цветни да чуе,

но насладен у дома се завръща и мъдрост научил.

Знаем ний всичко, което в полята край Троя аргейци,

още троянци търпяха по волята на боговете.

Знаем навред що се върши по тази земя многодарна.”

Обърнете внимание, че Сирените не обещават любов. Те обещават да разкажат това, което в актуалния момент е най-важно за Одисей (съвременните Сладкозвучни сирени пеят същото), това което искате да чуете.

Тогава Одисей си спомнил:

Мамеше техният глас благозвучен. Сърцето да слуша

жаждаше. С веждите знак заповеден дадох веднага

да ме развържат. Но всички налегнаха здраво веслата.

А Еврилох с Перимед от местата се дигнаха бързо,

по-здраво да ме завържат и с още по-здрави вериги.

Отлично! Заповедта е била изпълнена. Всичко е приключило. Но в реалния живот са безбройни жертвите на Сладкозвучните сирени. Спасението от този вампир е едно – не спирайте край тях, за да слушате омайния им глас. Ако веднъж прекрачите този праг, гласът им ще продължава с години да кънти в главата ви и накрая ще дойде моментът, в който зарязвате всичко и се втурвате към нея.

По-долу в текста авторът отваря следващата страницата, в която описва това, което Омир не ни е разказал – вътрешните преживявания на героя.

Как изглеждат Сладкозвучните сирени?

Според описанието на Омир, това са птици с привлекателни женски глави. Тези Сладкозвучни сирени, които съсипваха пациентите ми, бяха красиви, а понякога и много красиви и секси жени. Те се отличаваха с жив, активен сангвиничен темперамент, с фриволно поведение и черти на лека истеричност. Тялото им, разбира се, беше сочно и по женски привлекателно, но не и за техните жертви. Жертвите им се сблъскваха само със стоманените нокти на психологически вампири, от които не можеха или по-скоро дори не се опитваха да избягат. След като изсмукаха целия сок от донорите, Сладкозвучните сирени ги прогониха. Жертвите си тръгнаха, но бяха неумолимо привличани от своите мъчителки и след като натрупваха психологическа сила и материални ресурси, те отново се завръщаха при своите вампири. Виждайки своята плячка Сладкозвучните сирени бързо вземаха своето и след това отново прогонваха жертвите си. След няколко такива кръга донорите се обърнаха към мен за помощ или по-скоро бяха доведени от своите съпруги-Пепеляшки.  Пепеляшките дори не бяха много обидени на мъжете си. Самите Сладкозвучни сирени рядко търсеха помощ. Да опиша техния психологически портрет и съдба ми помогнаха разказите на донорите, които с много трудности и загуби се бяха измъкнали от ноктестите им лапи. Между другото, донорите са по правило невротични Крале или кандидати за Крале, т.е. Вечни принцове.

История на един Вечен принц и Сладкозвучна сирена.

Разказ на психотерапевта:

Вечният принц, работейки с мен, започна да става Крал. Когато го срещнах, той беше рус, красив 25-годишен младеж с вид на герой, но с постоянна тъга в очите. Беше много отдавна. Имаше нещо общо в нашата съдба. Бяхме призовани в армията на кадрова служба. Запознахме се във военно градче и бяхме заедно пет години. Той беше много недоволен от съдбата си, смяташе, че армията е осакатила живота му, откъсвайки го от научната кариера. Тогава не разбрах от какво точно има нужда. Той напредна в кариерата, макар и само по административна линия, финансовото му положение не беше лошо, радваше се на успех сред жените, но самият той не се интересуваше особено от никого. Ожени се за прекрасна жена, Пепеляшка по своята същност, която го обожаваше и обграждаше с пълна грижа. Пет години по-късно съдбата ни отведе в различни посоки. Срещнахме се след години. По това време аз работех като ординатор в катедрата по психиатрия, а той беше подполковник и преподаваше във Висше военно училище.

Той имаше две прекрасни деца: момче и момиче. Пепеляшка все още го обожаваше и той щедро се оставяше да бъде обичан и обгрижван. Той нямаше големи оплаквания от съпругата си и дори беше доволен от сексуалния си живот с нея, особено след като принадлежеше към категорията на сексуалните спортисти. Преди брака си той имаше и други жени, но те не можеха да се мерят със съпругата му в сексуален план. След сватбата, по навик, създаде няколко такива контакти, но това не му донесе нищо. Просто всеки път се убеждаваше, че жена му е по-добра. С една дума, вече 12 години беше верен съпруг и тази лоялност не му струваше нищо.

Беше невъзможно да му дам повече от 35 години, въпреки че по това време той вече беше навършил 42. Тъгата в очите му обаче беше останала непроменена. Проблемът беше в това, че и тук имаше проблеми с науката. Като добър специалист и изследовател, той не можеше да защити дисертацията си (или темата не беше вече актуална, или откриваха грешки в методологията).

По това време аз започнах да се интересувам от съвременните методи на психотерапия и го поканих да поработим. В продължение на три години посещаваше сесиите доста систематично. Той успя да намери и развие една много оригинална идея, дори спечели определена известност в научните среди. Отношението на колегите му към него обаче остана двусмислено. Тъй като идеята му беше много нова, той се натъкна на сериозни възражения. Независимо от трудностите, сега беше друг човек, готов да защити идеята си, а тъгата в очите му изчезна. Това вече беше Кралят, макар и още некоронован.

Впоследствие той буквално беше всмукан от работата си и когато се срещнахме отново, установих, че виждам един възрастен човек, въпреки че още нямаше 50 години. Той дори с горчивина сподели, че в трамвая състрадателни жени му отстъпвали местата си. Оказа се, че освен депресивна невроза, той имаше цял куп психосоматични заболявания: хипертония, анациден гастрит, трахеит с лаеща кашлица, която не му пречеше да присъства на заседания и какво ли още не.

Какво беше станало с него?  Да, точно така, оказа се, че беше срещнал своята Сладкозвучна сирена. Тя работела по същата специалност като него, но в друг отдел. По време на работата си те се засичали доста често. Понякога били в едни и същи компании. По негови разкази тя била очарователно сладка, общителна, игрива, талантлива в работата си, но дълго време някакво близко общуване така и не възникнало – дори не му минавала такава мисъл. Нещо повече, той я запознал със свой приятел, който много харесал Сладкозвучната сирена.

А сега неговата история.

Разказ на жертвата-донор:

„Работата ми потръгна. С помощта на техники за психологическо въздействие успях да премахна недостатъците във възпитанието на децата си. Разбрах коя е жена ми през всичките тези години. Даже й признах любовта си за първи път. Бизнесът ми се разрастваше. След като станах ръководител на група, започнах да набирам помощници. Идеите бяха нови, все още нямаха пълно признание и понякога се измъчвах от съмнения дали постъпвам правилно. Затова търсех само доброволци. Групата бавно се събра, но се появиха ученици. Започнах да ходя на конференции и спечелих определена известност слава в научния свят. Точно в този момент Сладкозвучната сирена се обърна към мен с молба да внедря моята методика в нейната работа. Съгласих се. В началото, когато се появяваше нова работа правех всичко сам. Сега тя ми помогна. Бях изумен колко бързо учеше всичко и си помислих, че ще имам добър помощник. Исках да предам съвместната ни работа в нейни ръце, а аз да продължа просто да ръководя. Но тя изведнъж изчезна от хоризонта ми. Тогава се сетих, че имаше сексуални намеци от нейна страна. Веднъж доста късно заедно се връщахме от работа. Тя ме покани да й гостувам. Съжаляваше само, че не може да ме запознае със съпруга си, тъй като бил в командировка. После пак имаше още нещо подобно, но това изобщо не ме притесняваше...

Мина една година. Срещахме се от време на време. Методиката ми се разпространяваше широко и започнаха да валят предложения, да подбирам персонал и да го предлагам на редица институции. Учениците ми бяха пристрастени. Притискаха ме и тогава се сетих за нея. Препоръчах я на престижна институция. Тя се съгласи и започна да се учи от мен. И отново бях удивен от скоростта на усвояване на новите разработки, пълното разбиране и приемане на всички мои идеи, което изискваше значителна промяна както в мирогледа, така и на начина на живот. След известно време, когато я нямаше, разбрах, че ми липсва, че с нея съм изпитал прилив на творчески сили. И това беше значително улеснено от нейните възхитени погледи и сладки речи. Тя ме признаваше за гений, всичко, което казвах, беше прието с възторг. Тя се смееше толкова силно на моите шеги, че се чувствах като голям хуморист, въпреки че никога не съм бил известен с остроумието си. Видях, че тя ме харесва като мъж, но още не разбирах, че я харесвам и като жена. Често се появявахме заедно на конференции, срещи, заседания и банкети. Дори не мислех да се крия, защото все още не изпитвах нищо към нея. И кой зрял мъж не би харесал, когато красива, темпераментна жена, 14-15 години по-млада от него, го гледа с възхищение и не забелязва млади красиви мъже около нея?

Може да попитате какви отношения имах със съпругата си? Мога да отговоря. По принцип добри. (Ето къде е пукнатината, която ще се превърне в бездна! Всяка дума, добавена към думата „добро“, показва наближаваща трагедия.) Но работата беше там, че жена ми не прие новата ми философия, която научих по време на псхотерапевтичното обучение. Чувствах се като женен ерген. Всички са по двойки, а аз съм сам.

Прекарвах все повече време с моята Сладкозвучна сирена. Толкова далеч бяха отишли съзнателните ми мисли за интимна връзка с нея, че я доведох в дома си. Принципно той е отворен за всички нашите приятели, включително от женски пол. Аз дори не забелязах реакцията на жена ми при появата й. В къщи започнаха дребни скандали.

На местоработата общуването с нея продължи. Не помня кой започна, но си признахме, че се харесваме, помня само едно със сигурност: тя беше първата, която каза, че ме обича. Тя разказа как е живяла живота си. Довери ми, че майка й изпраща едно от трите й деца в интернат, където то трябва да води жестока борба за съществуване. Имаше още много трогателни истории за това как не е имала късмет с мъжете. На 18 години била съблазнена от мъж. Забременяла. В крайна сметка той се съгласил да се ожени за нея, но тя избяга от него точно преди да подпишат и направила аборт. Започнала да ненавижда всички мъже. После постъпила да учи в институт и отдала цялото си внимание на обучението. Завършила с отличие.  В последната година от следването сегашният й съпруг предложи брак. Тя му разказала за живота си, а той бил много изненадан и донякъде онемял, тъй като бил възпитан при строги правила, според които не одобрявал сексуалната активност преди брака.  Въпреки това те се оженили. Така или иначе, до днес тя не изпитвала любов или сексуално влечение към него. Сподели, че има хобита. После се оказа, че тя е напуснала съвместната ни работа заради друго хоби. В семейството била в обтегнати отношения със свекървата. Мъжът й постоянно я надзиравал и превъзпитавал.

Както се оказа по-късно, всяка круша си има опашка. Оказа се, че още по време на ученическите си години, девойката постепенно, но неудържимо се превърнала в Сладкозвучна сирена, водеща интензивен сексуален живот. Често сменяла сексуални партньори, които като правило били добре финансово. Аз нито за секунда не се съмнявах в истинността на нейните истории, докато животът не ме срещна с една от нейните жертви. Нямах съмнение в искреността на този човек. Просто ми разказа една случка от своя многострадален живот, без да знае нищо за мен. В тази авантюра участваше Сладкозвучна сирена.  

Ето какво ми разказа той.

„Готвел се да се ожени за нея. В ход била подготовка за сватба. Женихът се съгласил да се срещне с нея близо до домът й. Пристигнал малко по-рано. Валял лек дъждец. Влязъл във входа на съседна къща и запалил цигара. Изведнъж чул омагьосващия смях на своята Сладкозвучна сирена, която обсъждала с мъж подробностите около току-що случило се сексуално „мероприятие“. Сватба естествено нямало, но по-късно той се оженил за същата Сладкозвучна сирена, с тази разлика, че била с по-ниско образователно ниво“.

Тогава не знаех тези подробности от миналото на жената до мен. Стана ми жал за нея. В духовен план тя получи много от мен. Разказвах й дълго и подробно за сесиите по психотерапия. Но сега бях на прага, по някакъв начин да организирам сексуална среща. Исках да се изявя с добър секс и може би да покажа себе си. Не очаквах нищо добро от нея в това отношение. Често казано – подценявах я. Мислех, че тук ще бъда и нейния учител. Не знаех, че е по-опитна от мен.

Още в предсексуалния период започнаха моите мъки. Двадесетте години съпружеска вярност бяха свършили своята работа. Оказа се, че съм загубил всичките си тайни умения за ухажване. Нямах организационен опит и се страхувах да не се „осветя“ като лаик.  Като цяло всичко това се проточи доста дълго време. Когато успях да уредя всичко, тя отказа срещата, позовавайки се на морални и етични норми. Бях малко раздразнен, но не повече. Тя каза, че ще правим бизнес и ще забравим за секса. Всичко се нормализира. Тя ми пееше хвалебствия, аз ги слушах. По-късно тя открито съжали, че е провалила предишната ни срещата и обеща, че повече няма да се държи така. Но аз отново отказах да организирам каквото и да било.

Поканиха ме на една научна конференция, за която се оказа, че е и тя е получила покана.  И тук се разиграха сексуалните ми фантазии. (Искам да ви напомня, че всичко това се случи на фона на конфликтите с жена ми.) Имаше секс, но аз буквално изгорях. Не успях да демонстрирам най-добрите си качества. Но тя прояви разбиране. Утеши ме. Нашите отношения се задълбочиха.  Започнахме да мислим в посока да се съберем, да живеем заедно.

Но точно тогава започнах да имам проблеми в работата си. Трябваше да пиша дисертация. Имах много идеи, но някак си не успявах да ги оформя. Като цяло бях зает със себе си и не забелязах, че тя е загубила интерес към мен. Вярно, не изглеждах по най-добрия начин. Бях заплашен с незабавно уволнение от армията, ако не премина защитата. Когато я попитах за съвет относно моята дисертация, тя ми каза, че трябва да се направят още изследвания. Аз самият разбирах, че е препоръчително да ги направя, но времето ме притискаше и силите ми се изчерпваха. Тогава ми помогнаха, но не тя, а други. Тя каза, че трябва да спрем да се срещаме. Това беше удар за мен. Не очаквах това. Беше ми много тежко.

В онзи момент разбрах какво вътрешно мъчение е изпитвал Одисей. Цялата светлина потъмня.

За съжаление, тя се пърхаше пред мен и показваше новите си хобита. Може би тя не го демонстрираше целенасочено, но просто не го скриваше. Опитвах се да не я срещам, но всичко беше изпълнено с нея. Негодувание към нея и съжаление, че всичко се обърка. Беше като мания, като сериозно заболяване. Живеех само за онези минути, когато тя беше нежна с мен. Вече не я молех за любов, а само за помощ. Светът престана да съществува за мен или по-скоро загубих връзка с него. Изпълнявах задълженията си добре, защото бях професионалист от висока класа. Между другото, докато четях лекции, някак си се успокоявах. Но не успях да направя най-важното – дисертацията си. Когато бях сам, мислех за нея през цялото време. Беше някакъв калейдоскоп от противоречиви мисли, които не могат да бъдат предадени на хартия.

Но един епизод ме довърши. Не помня какво й казах, може би съм я помолил да се върне. И тя отговори с раздразнение: „Никога не съм те обичала!“ И тогава всичко се обърна с главата надолу в душата ми.

Ето кратката му история. Тя е достатъчно показателна.

Разказ на психотерапевта:

В периодите, в които той не я виждаше, идваше на себе си, но щом я срещнеше, веднага се връщаше към предишното си депресивно състояние. Между другото, той беше уволнен от армията, но армията не възнамеряваше да се разделя с него. Оставиха го да работи на свободна практика и дори му създадоха благоприятни условия за научна работа.

По това време той описваше отношенията с нея приблизително с думите:  „Когато съм с другите, аз съм един човек, когато съм с нея, съм съвсем различен човек. Сега, ако можех да се държа с нея така, както се държа с другите, тогава мисля, че тя щеше да е с мен!“ Интересна дисоциация, но не и шизофренно раздвоение.

С голяма трудност той се принуди да работи върху дисертацията си и да овладее нови методики. Дали нарочно или водена от някакъв особен инстинкт, тя се появи при него, когато работата вървяха добре. Той с ентусиазъм и разказа всичко. Тя слушаше внимателно, а след това иронично и ентусиазирано му разказа за постиженията си. Казах му да овладее това, което тя е усвоила и да спре да й говори за успехите си. Нека научи за това от другите. Освен това го посъветвах да започне да хвали всички нейни постижения (сам да се превърне в Сладкозвучна сирена) и ако имат съвместна работа, тогава да заеме подчинена позиция спрямо нея: „Вече ме изпревари, млада си. Продължи нататък сама”

Накрая той пое стръмно нагоре в научното поприще. Но тя продължаваше да занимава мислите му. И ако се срещнеха случайно, сърцето му винаги биеше тревожно. Така той започна да посещава своята Сладкозвучна сирена, за да проследи механизмите на конфликта и да я неутрализира.

Ето какво ми разказа той (разказ на жертвата):

„След няколко посещения открих закономерност. Отивам при нея. Тя ме посреща мило и любезно. Започвам да й разказвам за успехите си (разбира се, не всички). Известно време тя ме слуша внимателно с участие и възхищение. Вълнувам се. Невероятно доволен съм от себе си. Но изведнъж забелязвам, че тя започва да ми възразява. Продължавам да отстоявам своята гледна точка. След това идва момент, когато тонът й става снизходителен, сякаш ме оценяват като по-нисше същество. Тогава тя става иронична и подигравателна. Инициативата ме напуска, а настроението ми тотално пада.

Реших да внимавам повече. При едно от посещенията си успях да забележа този преход от възхищение към възражения. И вместо да защити мнението си, аз се съгласих с всичките й възражения и бързо се сбогувах, преди тя да има време да изпусне нервите си. В коридора забелязах нейното объркване. Тръгнах си съвсем спокоен и дори радостен. Имах две такива посещения.

И тогава дойде развръзката. След като се съгласих с всичките й възражения и започнах да се сбогувам, тя ме нападна с почти нецензурен език. Смисълът му беше, че идвам при нея, нагрявам я до бяло и след това, без да я оставя да довърши мисълта си, без да изслушам аргументите й си тръгвам. Извиних се и казах, че не мога да позволя цялото раздразнение, което се е натрупало в нея, да се излее върху мен, защото не аз съм източникът на това раздразнение. Говорихме на научни теми.

И едва след като преминах този кръг, се почувствах свободен от нея. Тя напусна и сърцето и главата ми. Когато минавам покрай къщата й сега, не изпитвам никакво вълнение. Понякога искам да вляза, но просто нямам време“.

И наистина, той говореше тогава спокойно, сякаш говореше за някой друг.

Скъпи мой читателю, ако и ти се чувстваш жертва на такава Сладкозвучна сирена, не те съветвам да използваш подобни техники, преди да си преминал сериозно психологическо обучение. 

По-добре е да го направиш по-просто и по-мъдро: гледай си работата, т.е. личното израстване. Тогава Сладкозвучната сирена бавно ще се премести от сърцето към стомаха, след това към долната част на корема и по-късно към таза. И след едно от посещенията ти в тоалетната изведнъж ще почувстваш голямо облекчение, защото твоята Сирена ще падне в тоалетната.

Спомням си историята на друг мой пациент:

„Имах много трудна връзка с моята Сладкозвучна сирена, но по това време бях толкова увлечен от собствените си дела! Имаше и успехи, и трудности, и успехи, и поражения. Един ден, когато тя ми пееше хвалебствия, аз я погледнах и си помислих: „Какво прави тази жена тук и какво говори?“

(превод от руски_Литвак)