Психология :: ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ВАМПИРИЗЪМ НА ПЕРСОНАЖИТЕ „ЛИСИЦА“ И „ЮДА“

Много често срещани видове психологически вампири. Обикновено се разглеждат обединени, защото техните действия имат много общо. Имат обаче фундаментални разлики в резултата от контактите с тях.

Лисицата. На пръв поглед Лисицата не може да се нарече вампир. Да, тя ще се направи на глупак за парче сирене и някои други дреболии, но най-важното е, че не претендира за живота ви и не унищожава бизнеса ви. Напротив, някъде тя дори ще иска да продължите да правите нещо, да откриете нещо, за да може после да го използва, а и да ви отнеме някакво парченце.

Юда е един от най-опасните психологически вампири. Той не би се ограничил само с парченце сирене. Той ще ви погуби или ще унищожи бизнеса ви, което всъщност е едно и също.

Опасността от Лисицата се заключава в това, че човек свиква да получава незаслужени „погалвания“, губи бдителността си и престава да различава ласкателството и възхищението. И ако ласкателството може да се оприличи на тютюн, то възхищението може да се оприличи на морфин. Възхищението е оръжието на Юда.

Спомени на психотерапевта

Спомням си, че често попаднах на ласкателства, когато бях начинаещ лекар. Някои хитреци ме ласкаеха, казвайки че работя по-добре от по-опитните си колеги. Спомням си как след това бях принуден да се занимавам с делата на същите тези Лисици в свободното си време. Впоследствие тези хвалби започнаха да ме дразнят, но не можех да се отърва от Лисиците.

И едва след като разработих системата за психологическо айкидо, намерих добър отговор. Сега, когато Лисицата ми каже, че съм прекрасен лекар, аз отговарям по следния начин: „Да, съгласен съм с вас, че съм прекрасен лекар. Двойно се радвам да чуя това от вас, защото тези комплименти са искрени (тук е по-добре да направите кратка пауза) и зад тях не стои някаква молба, докато други...“ Има и втори вариант. Той е по-кратък и по-съдържателен: „Колко е хубаво да слушам вашите комплименти! А къде е подаръкът?“ Този отговор ми хрумна след една случка. В кабинета ми влезе около четиридесетгодишен мъж. Идваше от далечен край и дойде при мен, за да ми благодари за книгата „Ако искаш да си щастлив“ („Если хочешь быть счастливым“). Каза, че книгата му е помогнала много в живота и иска да ми остане нещо от него за спомен. Той не се поиска нищо от мен. Подари ми сувенир. Бях много трогнат. Беше добър урок. Сега, когато искам да изразя благодарността си към някого, отивам при него с подарък и не искам нищо.

Как действат лисиците и юдите? И двата персонажа ви възхваляват (често за качества, които нямате, но които наистина бихте искали да притежавате).

При Лисицата инициативата за ласкателствата принадлежи на нейния Аз на Възрастен, докато на нейния Аз на Детето е оставен да прави всичко (фиг. 1а).

При Юда възхищението идва директно от неговия Аз на Детето (фиг. 1б). В този момент той е искрен и ако можете да устоите на ласкателствата, е много трудно да устоите на възхищението.

Психология на предателството

Спомени на психотерапевта:

„Бях предаден от моя любим ученик – моята надежда, моето бъдеще, предаден в най-трудния момент, когато толкова разчитах на неговата помощ.“ „Бях предаден от най-добрия си приятел, подчинен, съпруг и т.н.“ Тези или подобни изявления са често срещани в разказите на мои пациенти или клиенти, които обикновено са в депресивно състояние. Доста често те повтарят: „Как да продължа да живея? На кого да вярва човек?“ Разбира се, аз ги утешавах и им помагах както можех. След известен период на психотерапия те постигаха подобрение, но интересното беше, че след известно време те отново ставаха жертви на предателство. Често казано, бях вътрешно възмутен от тяхната „глупост“ и отново продължавах да им помагам.

Но едва когато и аз бях предаден, оцених изявлението на Юго: „Безразличен съм към ударите с нож на врага, но убождането на приятел е болезнено за мен.“ Тогава реших да разбера напълно този феномен, да се опитам да разработя мерки за профилактика на предателство, да разкрия особеностите на поведението, когато вече си бил предаден, да разбера дали аз самият съм предал някого, да опиша психологическия портрет на предателя. С времето беше натрупан достатъчен обем материал. Той би бил най-полезен за родители, педагози, основатели и водещи на научни школи, съпрузи, ръководители от всякакъв ранг и благодетели.

Предателите са „предани“ хора от вътрешния кръг: първи боляри, любимци (ученици, служители, подчинени и др.) и всички онези, в които сте инвестирали както душата си, така и материални средства. Закономерността тук е следната: колкото по-голямо е благодеянието, толкова по-силно е предателството.

Разпространението на предателството е повсеместно. По време на груповите ми сесиите молех тези, които бяха предадени да вдигнат ръце. Почти всички вдигнаха ръце. Почти всеки беше преживял предателство. Предаден от деца, родители, приятел или любим ученик.

И така, какво е предателство?

Предателството е умишленото нанасяне на вреда (материална, морална или физическа) на лице или група хора, които са ви се доверили. Предателството трябва да се разграничава от вероотстъпничеството. Вероотстъпничеството е отказ от общуване с близък преди това човек или група хора. Нека припомним, че Петър три пъти се отрече от Христос, но въпреки това все още се радва на уважение. Юда предаде Христос само веднъж и това действие е стандартът за предателство.

Предателството е описано подробно в „Божествена комедия“ на Данте. Неговите девет кръга на ада всъщност са морален кодекс, който определя наказанията за определени грехове. В деветия кръг страдат предателите. Той е разделен на четири пояса, като във всеки следващ пояс мъките са по-жестоки. В първия пояс, който Данте кръщава на името на Каин, убил брат си Авел, изтърпяват наказанието си предатели на роднините си, във втория пояс – предатели на Родината и съмишленици, в третия – предатели на сътрапезниците си, в четвъртия – предатели на своите Учители. Именно в този пояс се намират Юда, Брут и Касий.

Но защо предателството към сътрапезниците се наказва по-тежко от предателството към близки и Родина? Тук се проявява гениалността на Данте. Геният винаги отразява това, което отговаря на законите на природата и обществото, а не писаните закони, които често отразяват невежеството на техните автори. Писаните закони, обичал да повтаря Анахарсис, са като паяжина. Те задържат само слабите, но силните винаги ще се проврат. Законите са задължителни за всички и няма изключения.

Какви са тези Закони по отношение на взаимоотношенията между хората?

Преди години сътрапезникът беше едновременно другар по лов, колега или родина? И кой от тези персонажи стои по-близо до човек: колега, с когото се общува всеки ден, или брат, който може би живее на съвсем различно място? Разбира се, че е сътрапезникът, колегата. Какво означава храната за нас? Храната е живот! Следователно сътрапезникът е човек, който ни помага да оцелеем. И ако извърша подлост спрямо човек, с когото съм ял, тогава автоматично ставам предател. От тук правилото: Не сядайте на една масата с човек, с когото сте в конфронтация. И обратното, ако се е случило така, че сте бил на гости на някого, тогава никога не говорете срещу него.

Данте е прав, като приема, предателството спрямо роднините за най-леко. От там битува разбирането, че майка е не тази която те е родила, а тази, която те е възпитала и отхранила. И три пъти е прав в определянето на най-високото наказание за предателите на Учителя, защото човек се ражда като организъм и става Човек благодарение на Учителя. И ако имате разногласия с Учителя, напуснете го, но не му се противопоставяйте.

Мнозина търпят издевателства над себе си, надявайки се, че съвестта на предателя ще се пробуди. Но не може да се събуди нещо, което го няма. Съвестта е функция на душата, но предателят я няма. Данте дълбоко отбелязва, че „щом душата извърши предателство... демонът веднага влиза в тялото й и остава в него, докато времето на плътта изчезне“. Освен това предателят обикновено обяснява постъпката си в интерес на някакво дело. Казват, че той се противопоставя на Учителя не от желание да му навреди, а защото идеите му вече са остарели, дейността му пречи на делото и пр. Предателят, за да оправдае първото предателство, извършва второ, трето и така нататък до безкрайност, „докато времето на плътта изчезне“.

За личността на предателя

Предателите могат да бъдат активни или пасивни. Общото между тях е, че не са посветени на собствено дело (дейност), а паразитират и живеят за сметка на личности-творци. Кой щеше да знае за Юда, ако не беше Исус Христос? Така предателят винаги е вторичен. Науката е установила, че е невъзможно да се живее без положителни емоции, а те могат да бъдат получени само чрез творчески труд и чрез любовта. Когато няма собствена съзидателна творческа трудова дейност, човек става предател, разрушавайки създаденото от друг.

Така че, ако не искате да станете жертва на предателство, не се обграждайте от предани хора и придобийте имунитет към тяхното възхищение. Не спасявайте, но не преследвайте! Помнете „триъгълника на съдбата“.

Предателството може да бъде съзнателно и несъзнателно. Но разплатата и в двата случая е еднаква. Понякога предателят не осъзнава, че е предател. В крайна сметка, когато Юда разбрал, че е предател, той се обесва.

Предателството от партньор по общуване обикновено започва със съмнения. „Съмнението е равно на предателство“, казва източната мъдрост. Познавах един ръководител, който никога не наемаше служители, които се съмняват в него. И това е абсолютно правилна позиция. В крайна сметка, ако аз се съмнявам в даден човек, тогава ще виждам или ще предполагам, че той има черти, които не ме устройват. И каква е разликата дали той ги има или не, аз ще се държа с него все едно са в него, а това е постоянен източник на излишни тревоги и грижи. Не е ли по-добре веднага да откажа всяко общуване? Винаги казвам на слушателите си нещо подобно: „Ако се съмнявате дали да дойдете на моите лекции или не, по-добре не идвайте. Ако си прекарвате добре на друго място, ще се радвам за вас. Но ако се чувстваш зле там, тогава душата ви ще бъде с мен, а след това душата ще донесе тялото.” В светлината на горното е ясно, че ако възникнат съмнения при вземането на жизненоважно решение, по-добре е да се откажете от намерението си (например да изградите семейство с този човек).

Но ако общуването вече е започнало, тогава е по-добре да се доверите напълно и без съмнение. Следването на това правило ще направи така, че да нямате врагове в най-близкото си обкръжение. Някой може да възрази, може би! Но това е по-добре, отколкото да нямате врагове, но да мислите, че те съществуват. В крайна сметка, ако живеете с чувството, че нямате врагове, тогава ще се чувствате зле само в момента, когато ви направят нещо мръсно, а ако се съмнявате в приятелите си, тогава винаги ще се чувствате зле.

Как стоят нещата в семейния живот?

Ако вярвам, че съпругата ми е изневерила или може да ми изневери, и въпреки това продължавам да живея с нея, тогава какъв съм аз? Както каза Виктор Франкъл, ревността винаги е глупава. Настъпва или твърде късно, или твърде рано. Какъв е изводът? Когато възникнат съмнения относно верността на вашия съпруг, или се разведете, ако по-нататъшното съжителство е невъзможно за вас в този случай, или спасете семейството си – не тормозете и не обиждайте партньора със съмненията си.

А сега ще възпроизведа диалога с един от моите пациенти:

Тя: Знаете ли, мъчи ме въпросът, дали мъжът ми изневерява? Тази мисъл ме преследва.

Аз: Кажете, какви основания имате за такова заключение?

Тя: Прибира се късно, понякога е невнимателен и т.н.

Аз: Дава ли си заплатата?

Тя: Да.

Аз: Всеки ден ли спи вкъщи?

Тя: Да.

Аз: Кажете моля, ако разберете със сигурност, че той ви изневерява, ще се разведете ли?

Тя: Не!

Аз: Добре, тогава ще ви кажа със сигурност – проверено е: той ви изневерява!

Тя: Не може да бъде! Как може да знаете?