1343# Тренинг за ефективно самопрезентиране.

         Психотехники и упражнения за формиране на атракция и  тяхното прилагане

                                                              (приложение 6)

Атракция (от фр. attraction – притежаване, привличане, гравитация) – обозначава процеса на взаимно привличане на хората един към друг, механизм за формиране на привързаност, приятелски чувства, симпатия, любов. Формирането на атракция е предизвикване (събуждане) към себе си на положително отношение, т.е. предразполагане към себе си. Защо е необходима атракция? Няма лоши хора – има лоши отношения. Необходимо е децата целенасочено да се учат да изграждат положителни отношения, а за тази цел следва първо родителите и учителите да владеят методите на атракцията.

Закони на атракцията.

Първи закон на атракцията: „Да разбереш, не означава да приемеш – необходимо е вашата позиция (цел, интерес) да съвпада с позицията на другия човек – да не си противоречат.“

Условията за привличане (приемане) са:

-непротиворечивост на това, което трябва да направи другия, с неговите интереси, желания;

-необходимо е да се покаже, че действията, които се очакват от другия, ще допринесат за задоволяване на неговите нужди;

-трябва да е налице принципно положително отношение към другия (аудиторията);

Упражнение:

Покажете на аудиторията сив лист хартия и попитайте: „Съгласен ли сте, че е бял?“

На тези, които не са съгласни: „Не сте съгласни с мен. Това е ваше право. Но имаше ли тогава смисъл да спорите с мен в тази ситуация? Тогава защо спорихте?“ ...  Е, в друга ситуация, ако Ваш много близък приятел, човек на който държите, когото харесвате и на когото не бихте противоречили би задал същия въпрос, бихте ли се съгласили?“ – все пак разликата между „бяло“ и „мръсно бяло до сиво“ не е чак толкова значителна.“

При подобни обстоятелства спорът е безсмислен. Той не е принципен. Тук въпросът опира не до самата информация, а до позицията на личността. Работата е там, че всяко съобщение съдържа текстова, но има и персонализирана информация, т.е. информация за вас самия и в случая интересът  може да бъде насочен не към информацията, а към нейния носител.

Втори закон на атракцията: „При равни други условия хората по-лесно приемат позицията на човека, към когото изпитват емоционално позитивно отношение (съчувствие, любов, обич, приятелство) и обратно, по-трудно е да заемат позицията на човек, към когото изпитват емоционално негативно отношение (неприязън, антипатия, омраза).“

Съгласно този закон, хората могат да се разположат върху „Скала на отношенията“, класифицирани в групите: A B C D E F, където:

A – негов антипод;

В – явна антипатия;

С – отнася се по-скоро отрицателно, отколкото положително;

D – отнася се по-скоро положително, отколкото отрицателно;

E – може да се нарече приятел.

F – боготвори Ви;

Всеки един от Вас сега трябва да се попита:

-Колко типа хора от A до F присъстват в неговата среда?

-Какво трябва да се направи, за да може с тези, които се отнасят към лявата половина на скалата, да се разбира по-добре?

-Как да установи с тях отношения и контакт на взаимно разбиране, за да ги прехвърли в дясната половина на скалата?

Инструментът за постигане на тази цел е един – чрез техниките за привличане, чрез формиране на атракция.

Нека разгледаме общия психологически механизъм за формиране на атракция.

Тук сме изправени пред проблема с безсъзнателното в оценката на хората един на друг. Например, понякога след разговор у нас остава усещане за нещо неприятно: „Някакъв неприятен послевкус“ – казвате вие или: „В него има нещо предразполагащо, привличащо“ - отбелязваме в друг случай. Как да си обясним това?

Нека да помислим. Колко често след проведен разговор с някого, можем да кажем нещо за детайлите на дрехите на събеседника (например за вратовръзката му или за обувките и т.н.) – видели – не видели, чули – не чули ?  Всичко зависи от степента на включеност на нашето съзнание. Понякога човек е толкова увлечен, че не чува и не вижда сигнали, които за него не са толкова значими. Тези сигнали могат да изчезнат без следа за нас, но ... може и да не се загубят! Всичко зависи от това доколко тези сигнали са значими за даден човек, дали носят достатъчно силен емоционален заряд. Когато тези сигнали „преминат“ през съзнанието, но то е заето с нещо друго, тогава информацията остава в безсъзнателната сфера и от тук тя продължава да оказва въздействие, което впоследствие се проявява като емоционално отношение към личността на другия.

От тук следва извода, че когато общуваме, за да формираме атракция в отношенията, нашите сигнали трябва:

-да имат емоционална стойност и значение за партньора;

-това значение трябва да бъде положително за него;

-партньорът не трябва да е запознат с този сигнал (по-добре да не е наясно).

Това е същността на механизма на формиране на атракция, на привличане.

 

Анализ на някои способи (техники) за формиране на атракция.

Психотехника за формиране на атракция „Назови другия по име“

Назоваването на другия по име не е само израз на вежливост!

Предлагам Ви да помислете за следната ситуация: двама служители на приблизително една и съща възраст се срещат в коридора. Те се поздравяват: „А“ казва: „Добро утро, г-жо Андреева!“, а  „Б" казва: „Добро утро!“ Пита се: кой от тях най-вероятно е шефът? Подчинените, като правило добавят име, фамилно име, докато лицата с по-висок служебен статус по принцип не го правят. От какво зависи това? Не става въпрос за учтивост или култура. Защо се приема тази форма на поздрав, а не обратното? Аналогична е ситуацията, при която странно изведнъж учениците започват да поздравяват особено учтиво и активно учителите преди изпити. На кой е нужно да разположи другия към себе си? Кой в по-голяма степен е зависим? При това, мнозина не осъзнават, не забелязват промяната в поведението си.

Психологическият механизъм е следния:

-името съпровожда човек през целия му живот; името и личността са неделими;

-при обръщане към някого, пропускането на името му означава неговото обезличаване; в този случай интересът не е към личността, а например към обект със служебни функции; името е символ на личността; назовавайки името на човек, волно или неволно се поставя акцент на внимание към неговата личност;

-проявеното внимание към даден човек е утвърждаване на неговата личност; всеки претендира и брани статута си на личност; когато тази претенция остава неудовлетворена, настъпва потискане (унижение, обезценяване, неглижиране) на личността.

-когато човек получи потвърждение на своята личност, възниква чувство за удовлетворение;

-чувството на удовлетворение винаги се съпровожда с положителни емоции;

-човек винаги се стреми да създава в себе си положителни емоции (към друг, към информация, към вещи и пр.);

-когато някой предизвика в човек положителни емоции, той практически го притегля към себе си, предразполага към себе си другия, т.е. формира атракция.

Тази техника трябва да се прилага постоянно за всички ученици. Така учителят предварително предразполага децата към себе си, а не само когато отправя искания към тях. Има хора, които твърдят, че помнят имената зле. Девет от десет се оплакват от това. Можете да вярвате и да не вярвате.

Защо помним имената на едни, а не помним на други? В неутрална обстановка: срещате се, запознавате се и скоро след това забравяте името. А какво се случва, когато наистина харесвате определен човек? Когато ви е нужен?  Кои например, помнят учителите? Тези, които са много заинтересовани от тях. Името и личността са неразделни. Как да ги запомним? Ето няколко предложения:

-Веднага щом чуете името, намерете причина веднага да го кажете на глас („Много ми е приятно да се запозная с Вас, г-жо Елена Андреева.“)

-Установете асоциации с имената на други хора.

-Ако трябва да запомните много имена наведнъж и сте учител, полезно е да се организира самостоятелна работа с децата, като Вие се концентрирате през това време върху запомнянето на имената им. А вечер е добре да се направи отново репетиция. 

-На следващия ден се обръщайте по-често към онези, които трябва да се запомнят.

Извод: Предразполагането на учениците (на колектива, екипа, групата, с които се работи ежедневно) към себе си е професионална необходимост и професионална функция на учителя. Ето защо, когато се обръщате към ученици, произнасяйте имената им възможно най-често.

 

Психотехника „Огледало на отношенията“  (формиране на атракция чрез усмивка).

Двама Ваши познати Ви поздравяват сутринта:

-„А“: „Добро утро, Светлана!“,  плюс усмивка и поглед „очи в очи“.

-„Б”: „Добро утро!“, но мрачно, с каменисто, кисело лице.

Въпроси: Споделете (признайте пред себе си). Към кого от двамата ще се обърнете, когато имат нужда от помощ, от съвет, подкрепа, нужда? Защо? Притежава ли усмивката сила да създава привличане, т.е. да формира атракция?  На кого обикновено се усмихвате: на своите приятели или на недоброжелател? И кой ви се усмихва по-често?

Хората казват: „Лицето е огледалото на душата“, а в психологията – „Лицето е огледалото на отношенията“. Често ли Ви се случва напълно съзнателно и преднамерено да регулирате своето „огледало на отношенията“. Хората правят това много рядко. Оказва се, че това, което изпитва човек вътре в себе си, това преживява и на лицето си. С други думи, това което отразява лицето, по-често съответства на действителното отношение към другия.

Психологическият механизъм е следния:

-повечето хора се усмихват любезно на приятелите си;

-усмивката е сигнал: „Аз съм твой (ваш) приятел“;

-„приятел“ – съмишленик, съидейник, защитник, близък, привърженик;

-потребността от безопасност и защита е базова потребност;

-задоволяването на потребността отключва положителни емоции;

-човек винаги се стреми към това, което предизвиква у него положителни чувства;

-когато някой създава в другия положителни чувства, човек несъзнавано формира към него атракция.

Запитайте се сега, умеете ли да се усмихвате, но  не тогава, когато Ви е смешно, а тогава когато е необходимо.

-Какво правите за да постигнете това?

-Какви способи използвате за стигнете до усмивка?

-Какво правите вие, професионалният учител, когато срещнете непознато дете, което пуши на обществен транспорт?

-Какви усилия са Ви нужни, за да се усмихнете на грубиянина?

-Като цяло – имате ли способност да поставите детето в правилната зона на скалата за отношения?

Ако считате, че „Не мога да се усмихвам по поръчка ...“, както често казват младите учители, то с това признание не можете да изпълнявате своите педагогически задължения.

Заключение: Да предразположиш учениците към себе си е задължение на учителя, продиктувано не от инструкции, а от производствена необходимост. Следователно способността да се усмихваш е професионално умение на всеки учител. Когато общувате с деца, винаги трябва да имате любезно и приятно изражение на лицето си, лека усмивка.

 

Психотехника „Златните думи“

Комплиментите са леко преувеличение на положителните качества на човек. Чувате ли често комплименти, адресирани до вас? Какви са вашите чувства? Често ли казвате комплименти на другите? Какви, ако не е тайна?

Нека да обсъдим въпроса: Какво мислите, че ще се случи с човек, ако той е често чува комплименти, отправен към него?  Считате ли, че тогава човек ще повярва в своите способности (качества, възможности) и ще ги развие.

Комплиментите се основават на психологическия ефект на внушението.

Психологическият механизъм е следния:

-човек чува комплимент;

-възниква ефектът на внушението;

-в резултат индивидът преживява потенциалното удовлетворяване на потребността от приемане, харесване, одобрение;

-потребността е удовлетворена – възникват положителни емоции;

-индивидът се ориентира към положително отношение спрямо този, който му доставя положителни емоции – създават се позитивни и взаимноизгодни отношения.

-ориентация, разположение към този, който предизвиква тези чувства.

Противопоказни комплименти практически няма. Препоръчително е в общуването човек да използва колкото се може по-често комплименти, спазвайки следните правила:

-без двусмисленост – комплиментът трябва да отразява само положителни качества, без двойствен смисъл, когато качеството може да се оценява както положително, така и отрицателно, например: „Когато слушам твоите беседи с хората, аз всеки път се удивлявам на твоите способности тънко и остроумно да се измъкваш от отговори“.

-без хиперболизиране – отразеното в комплимента положително качество трябва да има незначително преувеличение;

-с отчитане високото мнение на човека за себе си – ако комплиментът по значимост е с по-ниско качество отколкото самооценката на лицето, то този комплимент няма да предизвика положителни емоции;

-без елементи на поучение – комплиментът не трябва да поучава и да съдържа съвети и напътствия, например: „Ти си добър оратор. Знай, че твърдостта на убежденията са като украса за истинския мъж. Учи се да отстояваш позицията си.“

-без добавки към комплимента – похвалата не бива да съдържа допълнения, добавки, интерпретации, които могат да се превърнат в „лъжичка катран“ комплимента, например: „Ръцете са ти златни, но езикът ти е враг“

 

УПРАЖНЕНИЯ ЗА ФОРМИРАНЕ НА АТРАКЦИЯ В РЕЖИМ НА ТРЕНИНГ

 

Упражнение „Стиснете един с друг ръцете си“

Процедура за прилагане: Участниците оформят кръг. Водещият ги насърчава към действия да се ръкуват по избрани от тях начини, но задължително да докосват едната или двете си ръце, влизайки в кръга, при условие, че командата, която е подадена се отнася за тях. Всяка команда започва с фразата: „В кръга да влязат тези, които …“ и следва определена дума, например: свирят на музикален инструмент; могат да пеят; могат да играят тенис; танцуват валс; играят футбол; плуват; някога са били на друг континент; харесват боза; пързалят на ски/кънки; обичат математиката; имат брат/сестра; имат куче/котка; лягат късно/събуждат се рано и пр.

 

Упражнение „Погали другия с дума“

Цел: Създаване условия за възникване на атракция между участниците, сближаване, преодоляване на дистанцията и отчуждеността; подготовка на участниците за следващите етапи на тренинга, изискващи по-голяма свобода на споделянето – улесняване на общуването.

Процедура за прилагане: Участниците образуват два кръга – вътрешен и външен, обърнати с лице един към друг. Външният се върти с по една крачка надясно, а вътрешният стои на място. По команда „Направи комплимент“, външният кръг прави крачка в дясно така, че всеки участник да застане срещу друг от вътрешния кръг. Когато двойката се изправи една срещу друга, тези от вътрешният трябва да направят комплимент на застаналите срещу тях.

 

Упражнение „Комплименти“ (вариант)

Цел: Установяване на междуличностна обратна връзка в по-специфична персонифицирана форма. Особено важно е, че тази обратна връзка има позитивен, подкрепящ характер.

Този тип упражнения обикновено се провеждат в последния етап от работата на групата (3-4 ден), тъй като предизвиканите от него положителните ефекти допринасят за пренасяне на резултатите от обучението в ежедневието и дейностите на неговите участници.

Инструкция: Нека кажем комплименти един на друг. Ще го направим така. Всеки, който иска да започне, взема тази топка, хвърля я на участника, когото той е избрал и прави комплимент на този човек. Тези, за който е предназначена топката трябва да благодари по избран от него начин и след това я подава на следващия. Топката трябва да попадне само по веднъж във всеки, като всички следва да получат комплимент.

Процедура за провеждане: Групата оформя кръг (правостоящи). Водещият трябва да следи внимателно движението на топката, за да може да попадне при всеки участник.

 

Упражнение „Продължи искрено“ („всеки в своя живот“)

Цел: Сближаване, себеразкриване, предизвикване на близост и симпатия.

Процедура за прилагане: Участниците образуват кръг, седнали на столове. Водещият подхожда последователно към всеки, като му предоставя картичка с написана на нея определена фраза. Това е недовършено изречение, което обучаемият трябва да довърши от свое име, като се иска да бъде искрен. Участникът чете на глас текста, а след това без да се замисля дълго, довършва изречението.

Останалите сами решават колко е искрен. Когато човек завърши да говори, онези, които смятат речта му за искрена, мълчаливо вдигнат ръката си. Ако мнозинството (поне с един глас) се произнесе, че изявлението за искрено, тогава на говорещият е позволено да премести стола си с една крачка напред към центъра на кръга (сближаване).  Този, чието изявление не е признато за искрено, получава втори шанс, като водещият му предоставя да „изтегли“ втора карта и да продължи. Обменът на мнения е забранен. Реплики за това, което се изразява, са забранени, но е позволено да се зададе въпрос на оратора – само по един въпрос от всеки.

Примерни текстове за стимулен материал могат да бъдат:

-Сред хора от противоположния пол обикновено се чувствам ...

-Имам много недостатъци. Например ...

-Случи се, че близки хора почти ме намразиха. Веднъж си спомням ...

-Случайно проявих малодушие. Веднъж си спомням ...

-Зная, че притежавам добри, привлекателни черти, като …

-Спомням си случай, при който изпитах непоносим срам. Аз …

-Това, което наистина искам е ...

-Познавам силно чувството за самота. Спомням си ...

-Веднъж ми беше много обидно и страдах, когато родителите ми …

-Когато за първи път се влюбих, аз ...

-Чувствам, че майка ми ...

-Мисля, че сексът в моя живот ...

-Когато ме обидят, аз съм готов ...

-Случва се да се карам с родителите си, когато ...

-Честно казано, обучението по математика е напълно ...

-Празна карта – трябва да кажа нещо искрено на произволна тема по свой избор.

 

Упражнение „Всички последователно по кръга“

Процедура за прилагане: Водещият подава последователно по свой избор команда: „Нека всички да помислим за ….. (Станислав). Нека си припомним неговото участие в тренинга, неговите действия, постъпки, изказвания, как той изглежда, как се облича, от какво се интересува, как се усмихва и т.н. А сега всеки един след друг, последователно по кръга да му направим комплимент.

 

Упражнение „Вътрешна поза“  (имидж-упражнение)

Цел: Разбиране и осъзнаване на мислите, поведенческите и емоционални признаци на говорещият пред публика уверен човек; трениране и развитие на себеувереността.

В това упражнение е важно за участниците да разграничат мислите, емоциите и поведенческите си реакции, вкл. физиологични признаци, които проявяват в ролята на неуверени, тревожни, страхуващи се от говорене пред публика и обратно – да усетят т. нар. „вътрешна поза“, когато играят ролята на уверени оратори.

Процедура за прилагане: Участниците се разделят на малки групи (4-5 човека) и получават инструкция за работа за отиграване на роли, а след тренировката следва обсъждане.

Инструкция: За говорещите пред публика може би сте чували две фрази: „Ето, това е човек, който знае какво говори!“ и другата – „Говори каквото знае!“. Първата се отнася за оратори, които демонстрират увереност и самочувствие, а втората – за тези с тревожност и неувереност. Предлагам следното упражнение за развитие на вашата увереност. Ще работите в малки групи в продължение на 15 минути. Първо, за време от пет минути един ще прочете кратък стих, който ще получите на лист, като се опита да направи това в ролята на неуверен, несигурен в себе си, тревожен човек, а след това другия.  Втория път направете същото, но в ролята на уверен в себе си, със самочувствие оратор. Обърнете внимание на различията в усещанията, емоциите и поведението си.

От играещите се иска следното: Представете си, че се намирате прав пред огледало. Вземете в ръцете си листчето с текста. А сега си представете, че вътре във вас седи неприятен, много нагънат и много несигурен човек и се опитайте с гласа на този човек да прочетете това стихотворение. След това направете обратното. Застанете отново прав пред „огледалото“, изправете раменете, повдигнете брадичката. Представете си, че сте уверен, знаещ, със самочувствие оратор и прочетете с неговия глас текста.

Когато играете двете роли се опитайте да уловите усещането за „вътрешна поза“, онези фини интонации, маниери, които излъчват уверения човек, независимо от това как изглежда и дали изобщо го виждат.

Въпроси за обсъждане:

След изтичане на времето групата се събира в кръг и се обсъждат следните въпроси:

-Какви разлики забелязахте в позата на тялото, мимиките, жестовете гласа на уверения и неуверения в себе си оратор?

-Кои бяха първите ви мисли, когато играехте едната, а след това другата роля. Имаше ли разлика?

-Считате ли, че успяхте да отиграете ролята на двата типа оратори?