1237# Проективна методика „Несъществуващо животно“ - ключ към теста

                                           (Наталья Александровна Годун)

                                                               (част първа)

Бележки на автора: Предложеният материал поставя акцент върху ключовете към теста „Несъществуващо животно“

Следва да се знае, че принципно при анализ на рисунка трябва да се познават добре т. нар. „стандартни ключове“, прилагани към проективните методики.  Интерпретирането на рисунъчните тестове е сложна дейност, която изисква задълбочен анализ на рисунката. По тази причина, познаването само на един или някой от ключовете на този тип методики не е достатъчно.

Ключовете към рисунъчните тестове не трябва да се приемат като аксиома. Мислете, анализирайте, вслушвайте се в чувствата си и сравнявайте опорните елементи във всяка конкретна рисунка. При такъв подход ще видите, че един и същи „ключ“ може да даде различна интерпретация.

И не забравяйте, че работите с „живи“ хора. Бъдете внимателни в тълкуванията си. Ако възникне спорен въпрос, по-добре е да го обсъдите с клиента си. Възможно е да подходите към анализа на рисунката от съвсем различна гледна точка.

Наталья Годун

ОПИСАНИЕ НА ТЕСТА

 

Тестът „Несъществуващо животно“ е един от най-информативните сред проективните рисунъчни методики, но той обикновено не се прилага самостоятелно. С други думи, той е ориентировъчен и се използва в комплекс с други методики в качеството на един от инструментите за диагностика.  Тестът се прилага индивидуално.

Възрастови ограничения: прилага се от 5 г. нагоре.

Цел:

-регистриране на психичното състояние;

-изучаване нивото на тревожност при деца;

-изучаване нивото на самооценка;

-изучаване вътрешния свят на детето;

-определяне взаимоотношенията на детето с обкръжаващия свят;

-изясняване степента на адаптация на детето в групата.

Материално осигуряване:

-лист бяла хартия, формат А-4;

-черен молив М,  2М (В или 2В);

-гума (като вниманието по никакъв начин не се акцентира върху нея).

Време за рисуване: неограничено.

Инструкция: Помисли и нарисувай животно, което не съществува в природата.

Ако детето зададе въпроси, психологът трябва да повтори инструкцията, като добави, че това животно не трябва да се среща нито в детските анимационни филми, нито в компютърните игри, нито в приказките, т.е. детето трябва да измисли такова животно за първи път в света.

Процедура за тестиране

Пред изследваното лице се поставя листа бяла хартия, разположен хоризонтално. Дават се обяснения какво точно трябва да се нарисува – инструкция. Ако е необходимо, инструкцията може да се повтори, но след началото на тестирането не се дават повече обяснения. Когато рисунката е готова, психологът пита какво е нарисувано, като предлага на изследваното лице да даде название. В случай, че клиентът умее да пише, може да се предложи да запише името на животното. Ако лицето се затрудни или не желае – не се настоява.

Следва обсъждане на рисунката в свободна форма (провежда се беседа).

Първоначално може да се зададе общ въпрос: „Разкажи ми за това животно“

Ако детето не знае какво да каже или с какво да започне разказа, психологът задава приблизително следните насочващи въпроси:

1.Къде живее това животно (например, в гора, планина, пещера, море и пр.)?

2.Има ли си дом?

3.Какво е по характер – лошо, добро и пр.?

4.Какво обикновено прави когато се радва?

5.Умеее ли да плаче или смее?

6.Умее ли да говори или винаги мълчи?

7.Ако животното може да говори, на какъв език прави това?

8.Как се чувства (какво е настроението му) в този момент?

9.Има ли семейство (родители, деца, други)?

10.Има ли някакви приятели?

11.Има ли някакви врагове? (ако – да, то защо са му врагове)?

12.Умее ли да се защити (предпази) когато го застрашава опасност (нападат го)?

13.Как това животно се защитава?

14.Какво яде това животно (пие)?

15.С какво обикновено (най-често) се занимава?

16.Какво най-много харесва да прави?

17.Какво най-много не харесва?

18.Само ли живее или с някой?

19.Страхува ли се от нещо (или не се страхува)?

20.Какво е по размер (малко, голямо, огромно и пр.).

Всички отговори на детето се записват подробно в протокол (заедно с въпросите). Препоръчва се беседата да се документира със звукозаписващо устройство.

Ако методиката се прилага спрямо възрастен или подрастващ, тогава може да се предложи изследваното лице самостоятелно да напише разказ за нарисуваното животно, а след това, ако е необходимо може да се зададат допълнителни въпроси.  

След завършване на беседата на детето се казва:

„А сега си представи, че твоето несъществуващо животно среща вълшебник, който може да му изпълни три желания. Според теб, какво би поискало животното от вълшебника?

Всички отговори се документират в протокола.

Възможни трудности, които могат да възникнат в процеса на прилагане на методиката.

Ако детето откаже да рисува, то трябва да се изясни причината поради която не иска да направи това. Ако заявява, че не умее да рисува, не знае или не може да измисли какво да рисува, може да му се каже, че качеството на рисунката няма никакво значение и още, че няма никакви ограничения нито за това какво ще изобрази на листа, нито времето през което ще рисува – напълно е свободно да направи това, което иска.  Тъй като такова животно не съществува в природата, то каквото и да се получи като резултат винаги ще бъде правилно. Може да се допълни, че психологът е любопитен да види как то умее да фантазира, да си измисля нещо свое.

Ако детето се затруднява да направи първите щрихи и дълго мисли над листа, то може да се посъветва: „Започни с нещо – каквото и да било, а по-нататък съм сигурен (а), че ще измислиш още неща“.

Ако детето наруши инструкцията, т.е. вместо несъществуващо животно нарисува нещо известно, добре познато, реално (и назове животното с реалното му име, например слон или червей), тогава психологът може да го похвали (насърчи) и да каже: „А сега се опитай да помислиш и САМ да нарисуваш някакво животно, което никога не си виждал дори на картинка.“ Ако и този път детето не успее да се справи, тогава изследването се прекратява с готовност за провеждането му след известно време.

Ако животното много прилича на реално съществуващо (например носорог), но му е определено необичайно име (например, клюнест носорог), то тогава задачата се приема за изпълнена и подлежи на обработка в съответствие с процедурата.

 

ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДИКАТА

Пример:

Рисунка на несъществуващото животно „Кирка“, от 6 г. момиченце

Изследвано лице: 6-годишно момиченце, Лиза.

Процедура: На детето е предоставен бял лист за рисуване А-4, поставен хоризонтално пред него и черен молив. Резултатите от беседата са записани в протокола.

Психолог: Помисли и нарисувай животно, което не съществува в природата. Когато си готова, измисли му име.

Лиза: Това е птица. Казва се Кирка. Тя има миша опашка, 3 крила, 2 уши, мустаци, като на котка, 40 крака, клюн, език, бодли (по тялото).

Психолог: Сега ми разкажи за това несъществуващо животно.

Лиза: То хапе много силно. То е опасно. То може да ухапе човек толкова много, че той да умре. Стои само в планината (в планината има много такива гъсеници). Има пещера, в която живее. Гъсениците са много дебели и животното ги яде.

(Следват серия насочващи въпроси, на които детето отговаря веднага, с оживление, почти  без да се замисля за отговорите).

Психолог: Това несъществуващо животно добро ли е или лошо?

Лиза: Добро е. То яде само врагове. То е опасно, тъй като много му досаждат, пречат му.  Когато не може да намери гъсеници, то може да се разсърди и да се ядоса. Тогава отива в своята пещера и там да потърси. В пещерата има много гъсеници. Те бързо пълзят, но животното лети още по-бързо, ама трудно ги хваща.

Психолог: Какво прави то, когато се радва?

Лиза: Когато се радва, то излиза от пещерата, събира цветя (много обича цветята) и украсява своята пещера, за да бъде красива.

Психолог: То умее ли да плаче или да се смее?

Лиза: Може да плаче, може и да се смее.  То плаче много тихо, така също се смее. Когато е болно, то лети над  топлите краища на цветята, които могат да го излекуват.

Психолог: Може ли да говори или само мълчи?

Лиза: Може да говори.

Психолог: А на какъв език говори?

Лиза: На такъв език, на който говорим ние сега Хората могат да се разберат с него.

Психолог: Според теб, как се чувства то сега? Какво е настроението му?

Лиза: Сега е в много хубаво настроение – лети, разхожда се и си почива.

Психолог: Има ли семейство, родители, деца?

Лиза: Родители няма, но деца има. Родителите му заминали далече за храна. Там където са има много гъсеници и те са взели чанта, за да съберат много гъсеници. То обича да се къпе. Умее да плува. Когато плува, то движи краката и крилата си и така се движи.

Психолог: А има ли някакви приятели?

Лиза: Приятели има, не са много. 

Психолог: А врагове?

Лиза: Има врагове. Птици (орли).

Психолог: А умее ли да се защитава, да се пази, когато го заплашва опасност?

Лиза: (още повече се оживява) Може да се защити! То има опашка като на динозавър. То може да удари с опашката враговете по главата и те веднага падат.  Опашката му накрая е остра и ако не може друго, поне може да ги убоде. 

Психолог: С какво обикновено се занимава несъществуващото животно?

Лиза: Обикновено се къпе. А след това отива в пещерата. Там то е събрало купища листа. С клюна си може да ушие кърпа и да се завие. Може да си запали огън, да пече гъсеници и да гледа звездите. То много харесва малките деца. Възрастните не много, но децата обича, дори най-малките деца. Може да ги качи на гърба си, дори може да си маха бодлите.

Психолог: Какво най-обича да прави несъществуващото животно?

Лиза: Най-обича да събира цветя и да се разхожда.

Психолог: А какво не обича да прави?

Лиза: Най-много не обича да стои вкъщи.

Психолог: Само ли живее несъществуващото животно или с някого?

Лиза: Живее с децата си.

Психолог: А то страхува ли се от нещо или от нищо не се страхува?

Лиза: От нищо не се страхува. Дори да чуе някакъв шум, то отива, удря с опашката и така диша, че всичко бяга.

Психолог: Какво е по размер несъществуващото животно – голямо, средно, малко?

Лиза: Средно.

Психолог: Момче или момиче е?

Лиза: Момиченце.

Психолог: Колко е голямо?

Лиза: На 10 години, не е голямо, но може да отговаря за себе си.

Психолог: А сега си представи, че твоето несъществуващо животно среща вълшебник, който може да му изпълни три желания. Според теб, какво би поискало животното от вълшебника?

Лиза:

-Първо желание, то би искало да може да побеждава всички врагове.

-Второ желание, то би искало да може да намери всички гъсеници.

-Трето желание, да може да шие различни кърпи: оранжеви, розови, дори жълти.

 

Допълнителни задачи към теста „Несъществуващо животно“

Като допълнение към тази методика могат да се прилагат допълнителни задачи, които са част от нея.

-тест „Щастливо животно“;

-тест „Лошо животно“;

-тест „Нещастно животно“.

Чрез тези допълнителните задачи може да се установи:

-склонност към агресия;

-склонност към депресия;

-реакция на възможна опасност за живота на детето (особено в теста „Лошо животно);

-жизнени ценности и стремежи (тест „Щастливо животно“);

-характер на страховете;

-наличие на силно изразени проблеми на детето, които проектира в рисунката несъзнавано (тест „Нещастно животно“);

-степен на устойчивост на стрес от различен тип („Нещастно животно“ и „Лошо животно“);

Допълнителните задачи се провеждат по същата процедура както „несъществуващото животно“.  За всяко допълнително задание детето получава нов лист за рисуване, формат А-4, молив и гумичка (като вниманието по никакъв начин не се акцентира върху нея). Листът се разполага също хоризонтално, но ако детето промени това положение – не се поправя, а се остава да рисува така както иска.

Инструкция към допълнителна задача „Щастливо животно“:

„Опитай се да нарисуваш най-щастливото несъществуващо животно, което можеш да измислиш.“

Инструкция към допълнителна задача „Лошо животно“:

„Опитай се да нарисуваш най-страшното, лошо и зло несъществуващо животно, което можеш да измислиш.“

Инструкция към допълнителна задача „Нещастно животно“:

„Опитай се да нарисуваш най-нещастното несъществуващо животно, което можеш да измислиш.“

Всички резултати от наблюдението и беседата се записват в протоколите. За всяка задачи се изготвя отделен протокол. Както при първата рисунка, така и при допълнителните задачи детето се пита за името и след това му се предлага: „Разкажи ми, защо според теб това несъществуващо животно е най-щастливото (лошото, нещастното)?“ На база отговорите на детето се провежда последващата беседа за живота на това животно.

След тази задача се преминава последователно към следващите две.

Ако детето откаже да работи по тези задачи, не трябва да се настоява. Така например, 6-годишно момиченце с удоволствие рисува несъществуващо животно, с ентусиазъм разказва за рисунката, след това с увлечение изпълнява допълнителната задача за рисунка на най-щастливото животно, но твърдо отказва да направи рисунка на най-лошото животно. Задачата за изобразяване на най-нещастното животно също не е била посрещната с желание.

 

ПРИМЕР:  

Рисунка на несъществуващото животно „Люйфона“ от 10 г. момиченце

На главата си има дълги и остри уши. От главата към лицето се спуска малко коса. Над очите има мигли. Тялото не се вижда, а лапите произлизат от крилата. Над животното е изобразен облак, а горе вляво се намира част от слънчев кръг.

При проведеното пострисунъчно интервю е получена следната информация за несъществуващото животно Люйфона:

1.Казва се  Люйфона и може да се ражда жълта, оранжева, розова, зелена.

2.Живее в гората, в дупка в земята.  

3.Живее сама, но ще има бебета и ще живее с тях.

4.Яде червени мравки, зрънца, листа от бреза, пие вода.

5.Обикновено се занимава с това – да лети и да пее, ако не е гладна, а ако е гладна – търси храна.  

6.Най-много обича да пее, не обича да и е скучно. 

7.Приятели: врабче, колибри, бял гълъб, змия.

8.Врагове: всички, които искат да я изядат (ястреб, орел,  паун).

9.Страхува се да остане сама в тъмна стая през нощта.  

10.Мечтае да роди 3 момиченца и 5 момченца.  

11.Весело настроение.

12.Малък размер, тя е на 7г. 

13.Желания: да роди; да не бъде преследвана от тези, които искат да я изядат; да бъде щастлива със своите бебета.

 

ПРИМЕР:

Рисунка на несъществуващото животно „Стихия“ от 23 г. жена.

Пострисунъчно интервю по теста „Несъществуващо животно „Стихия“ 

1.Къде живее Вашето животно „Стихия“?

-Навсякъде (или в небето).

2.Какъв е характера на „Стихия“?

-Волеви, силен, добър. „Стихия“ е справедливо животно, принципно и отзивчиво, но когато е гневна е много страшна.

3.Какво прави тя, когато се радва?

-Усмихва се и с това изразява своята топлота към всички. 

4.Има ли семейство, родители, деца?

-Не.

5.“Стихия“ има ли приятели?

-Да.

6.А врагове има ли?

-Не.

7.С какво се храни „Стихия“?

-Самата „Стихия“ е източник на сила. Тя дава на всеки своята енергия и подновява силата си от положителните емоции, от усмивките на хората, на които е помогнала.

8.Това животно умее ли да се защитава, когато го заплашва опасност?

-Да. Може да се каже, че това животно е митично същество, много могъщо и притежава изключителна сила (физическите въздействия въобще не влияят върху „Стихия“).

9.С какво обикновено се занимава?

-Наблюдава и при нужда помага.

10.Какво най-много харесва да прави?

-Да се весели, да общува, да дарява радост и да дава ценни съвети.

11.Какво най-много не харесва да прави?

-Да наказва и да кара хората да чувстват разочарование и вина.

12.Страхува ли се от нещо?

-Не.

13.Умее ли да плаче това същество?

-Да, умее.

14.От какво може да се разплаче?

-При разочарование, когато преживява заедно с някого неговите проблеми (може да се разплаче по много поводи).

15.Умее ли да разговаря или винаги мълчи?

-Умее да разговаря.

16.На какъв език говори?

-Умее да говори на всички езици в света.

17.Би ли искало да има семейство?

-Не, не вярвам. То има толкова много приятели, че те всъщност са негово огромно семейство.

18.Какво е по размер? (малко, средно, голямо).

-Средно е по размер (може да променя размера си при необходимост).

19.Представете си, че „Стихия“ срещне вълшебник, който е готов да изпълни три нейни желания. Какво би поискала „Стихия“?

-Злото, подлостта и мъката по този свят да станат по-малко.

-Всички да живеят вечно и никога да не боледуват.

-Всички хора да могат да разговарят с животните.

ПРИМЕР:

Рисунка на несъществуващото животно „Пузокрил“ от 30 г. мъж.

Пострисунъчно интервю по теста „Несъществуващо животно „Пузокрил“ 

Несъществуващото животно е с 4 крила и няма уши. Нарича се „Пузокрил“.

1.Къде живее това несъществуващо животно?

-В природата. Предпочита ливадите, лети в облаците, спи където намери (навсякъде).

2.Има ли свой дом?

-Не.

3.Какъв е неговия характер; добро или лошо е то?

-Добро, отстъпчиво.

4.Какво прави когато се радва?

-Хихика се.

5.Умее ли да плаче или да се смее?

-Разбира се.

6.Умее ли да разговаря или винаги мълчи?

-То е много емоционално.

7.А умее ли да разговаря?

-Да.

8.На какъв език води разговорите?

-На човешки.

9.Какво е настроението му в този момент?

-Положително.

10.Има ли семейство, родители, деца?

-Да, има деца.

11.А има ли приятели?

-И приятели има.

12.А има ли врагове?

-Сигурно, има недоброжелатели навсякъде.

13.А защо те са му врагове?

-Защото в този свят има две понятия: добро и лошо. Между тях винаги има противоречия, но то се придържа към своята половина – добрата.

14.Това несъществуващо животно умее ли да се защитава, когато го заплашва опасност?

-Умее.

15.А как прави това?

-Ако го разгледате ще видите, че то има защита – вижте каква дебела кожа има и тежка ръка също.

16.С какво обикновено се занимава?

-То живее в свят на себеподобни. Не точно на такива като него, а между същества, които обитават също ливадите, горите, където то живее.  Аз, честно казано не знам с какво се занимават животните в тези условия.

17.Какво най-много харесва да прави?

-Да лети, да разглежда небето, да лежи по гръб.

18. Какво най-много не харесва да прави?

-Не зная (много дълго мисли върху този отговор).

19.Само ли живее или с някого?

-Само.

20.Страхува ли се от нещо?

-Не.

21.Иска ли да си създаде семейство?

-То вече има деца.

Представете си, че „Пузокрил“ срещне вълшебник, който е готов да изпълни три негови желания. Какво би поискало несъществуващото животно? 

-(след дълго мислене)

-много сила;

-дълголетие.

ПРИМЕР:

Рисунка на несъществуващото животно „Американски чупакабрас“ от 36 г. мъж.

Пострисунъчно интервю:

1.Как се нарича несъществуващото животно?

-Американски чупакабрас.

2.Къде живее това животно?

-В Америка.

3.Има ли си дом?

-За какво му е дом, ако там е топло?

4.Какво е по характер: добро или лошо?

-Лошо е.

5.Какво прави, когато се радва?

-Когато яде, тогава се радва.

6.Умее ли да плаче и да се смее?

-Не.

7.То умее ли да говори или винаги мълчи?

-Ръмжи.

8.А какво е в момента настроението му?

-Гладно е, жадно е.

9.Има ли семейство, родители, деца?

-Не зная.

10.А приятели?

-Тях ги яде.

11.Има ли врагове?

-Всички са му врагове – не му дават пари.

12.Умее ли да се защитава, когато го заплашва опасност?

-То е по-силно от най-силните.

13.Как се защитава?

-Има големи зъби и огромно тежко тяло.

14.С какво се храни?

-Храни се с месо.

15.С какво обикновено се занимава?

-Обикаля, плаши всички, тормози ги, ловува.

16.Какво най-много обича да прави?

-Да си почива.

17.А какво най-много не обича да прави?

-Не зная.

18.Само ли живее или с някой?

-За какво са му конкуренти?

19.Изпитва ли страх от нещо?

-От какво да се страхува? Нека другите се страхуват от него.

20.Какво е по размер?

-Голямо като слон.

21. Представете си, че несъществуващото животно срещне вълшебник, който е готов да изпълни три нейни желания. Какво би поискало от него?

-Да го направи олигарх.

(само едно желание)

ПРИМЕР:

Рисунка на несъществуващото животно „Вълкоорел“ от 19 г. жена.

Пострисунъчно интервю:

1.Как се нарича несъществуващото животно?

-Вълкоорел

2.С какво се храни?

-Яде животни.

3.Какъв пол е това несъществуващо животно?

-Момченце е.

4.Само ли живее или с някой?

-Само.

5.Какво можете да кажете за него?

-Вижда добре в тъмното. Зъбите му са остри. Жестоко е, когато се ядоса.

6.Колко е голямо?

-Не е голямо, колкото вълк е.

7.Къде живее?

-В гората, но където може да се лети спокойно.

8.Има ли приятели?

-Не няма.

9.А врагове?

-Няма

10.Какво прави когато се радва?

-То никога не се радва.

11.Това несъществуващо животно умее ли да плаче или да се смее?

-Не плаче и не се смее.

12.Какво най-много обича да прави?

-Най-много обича да ловува, за да живее.

13.Какво е по характер; лошо или добро?

Неутрално е – нито лошо, нито добро.

14.Умее ли да говори или винаги мълчи.

-Не умее да говори.

15.Може ли да се защитава, когато го грози опасност? Какво прави тогава?

-Умее да се защитава до смърт: със зъби и нокти.

16.Страхува ли се от нещо или въобще не се страхува?

-Не се страхува.

17.С какво обикновено се занимава?

-Ловува и спи.

18.Представете си, че несъществуващото животно срещне вълшебник, който е готов да му изпълни три нейни желания. Какво би поискало от него?

-да не го закачат, дразнят и тормозят;

-винаги да има храна.

ПРИМЕР:

Рисунка на несъществуващото животно „Чебузавър“ от 22 г. мъж.

(Листът за рисуване е предложен хоризонтално, но изследваното лице съзнателно го завърта и рисува върху вертикално разположена бланка)

Пострисунъчно интервю:

1.Как се нарича несъществуващото животно?

-Чебузавър

2.Къде живее?

-Живее в главата ми.

3.Има ли дом?

-Направило си е дом в черепа.

4.Какъв е неговия характер?

-Добър звяр е, но не трябва да го дразниш, да го ядосваш.

5.Какво прави, когато се радва?

-Когато се радва се потупва с ушите по гърба.

6.Умее ли да плаче или да се смее?

-Може и да плаче и да се смее.

7.Това животно може ли да говори или само мълчи?

-Умее да говори, но не на човешки език.

8.В момента какво е неговото настроение?

-Положително.

9.Има ли семейство, родители, деца? Има ли приятели?

-Има само един приятел – само аз.

10.Има ли врагове?

-Има, това са зли и лоши хора.

11.Какъв пол е несъществуващото животно?

-Момче, мъж.

12.Умее ли да се защитава, когато го грози опасност?

-Не, то е напълно безопасно животно – беззащитно, ранимо същество.

13.С какво се храни?

-Храни се от радостта и веселото настроение на другите хора.

14.С какво обикновено се занимава?

-Носи радост на хората.

15.Какво най-много обича да прави?

-Да весели хората

16.А какво най-много не обича?

-Не обича да го мамят, да го лъжат.

17.Само ли живее или с някой?

-Живее само, не обича компаниите.

18.Не се ли страхува все пак от нещо?

-Страх го е от самотата, от това, че може да е ненужен на никой.

19.Какво е по големина?

-То е с размерите на възрастно коте.

20.Представете си, че несъществуващото животно срещне вълшебник, който е готов да му изпълни три нейни желания. Какво би поискало от него?

            -всички хода да са щастливи;

            -никой, никъде да не бъде сам, да не скучае;

            -да се сбъднат всички мечти на неговия домакин

ПРИМЕР:

Рисунка на несъществуващото животно „Хрякозавър“ от 19 г. мъж.

Пострисунъчно интервю:

1.Как се нарича несъществуващото животно?

-Хрякозавър

2.Къде живее?

-В Турция (където е исляма), в морето и на сушата, земноводно е.

3.Има ли собствен дом?

-За какво му е дом. То живее навсякъде в природата.

4.Какъв е характера му?

-Добър.

5.Какво прави, когато се радва?

-Бяга на четирите си крака и помахва с ръце.

6.Умее ли да плаче или да се смее?

-Да се смее може, но да плаче – не. То е радостно животно.

7.Може ли да говори или винаги мълчи?

-Не умее да говори.

8.Има ли семейство, родители, деца?

-Има семейство, родители и деца.

9.А приятели има ли?

-Има и приятели, много от тях умеят да летят.

10.А врагове има ли?

-Има приятели, значи има и врагове. Те живеят всички в общност.

11.Умее ли да се защитава, когато го заплашва опасност?

-Умее, им а две ръце.

12.С какво се храни?

-Яде месо.

13.С какво обикновено се занимава?

-Пече се на слънце.

14.Какво е онова, което най-много обича да прави?

-Да прекарва времето си с приятели.

15.А какво най-много не обича да прави?

-Не зная.

16.От какво се страхува?

-Да не се удави.

17.Какво е по големина?

-Доста е голямо, около 200 кгр.

18.Представете си, че несъществуващото животно срещне вълшебник, който е готов да му изпълни три нейни желания. Какво би поискало от него?

-да има по-големи крила;

-да бъдат всички животни щастливи.

ПРОТОКОЛ  КЪМ ТЕСТ „НЕСЪЩЕСТВУВАЩО ЖИВОТНО“ (СТРУКТУРА)

Как трябва да се води протокола към теста?

Ценността на водения протокол при рисунъчното тестиране е в това, че той позволява да се регистрират всички най-малки детайли, свързани с процеса на рисуването. Такива детайли например могат да бъдат:

-обръщане на листа – от хоризонтално във вертикално положение, въпреки инструкцията;

-продължителни паузи при рисуването (например, лицето може дълго време да мисли как да изпълни определен детайл от рисунката, в сравнение останалите елементи);

-измерване на общото време за работа (например, от няколко минути до половин-един час);

-триене и корекция или напълно изтриване на определени детайли (кои детайли са поправени и кои напълно премахнати);

-въпроси, които могат да бъдат зададени от изследваното лице по време на рисуването и отговорите на психолога;

-невербални маркери по време на рисуването;

-коментари на изследваното лице.

Протоколът има следната рамка:

1.Дата на проведеното изследване.

2.Данни за изследваното лице:

-име, фамилия.

Записването на тези данни е необходимо за да се избегне объркване при еднакви първи имена. Ако фамилията не се знае, добре е психологът да запише някакво наименование, което да му позволи да идентифицира след време клиента (например местоживеене, град и др.)

-Възраст (може да се посочи дата на раждане).   

Тези данни са необходими за съпоставяне нивото на развитие на личността с неговата възраст по норми (това основно засяга децата).

3.Допълнителни сведения.

Може да се посочи състав на семейството (например, за съпоставяне на реалния брой с този на нарисувано семейство) и други сведения, които се открояват в процеса на обсъждане на рисунката (начин на живот, социален статус, длъжност и др.).

Като цяло, първоначално трябва само да се знае пола и възрастта на изследваното лице. Това допринася за безпристрастно тълкуване на рисунката.

4.Пострисунъчно интервю.

-Име (название) на несъществуващото животно;

-Къде живее животното?

-Какъв е неговия характер: добро или лошо?

-Какво прави когато се радва?

-Умее ли да плаче и да се смее?

-Умее ли да говори или винаги мълчи?

-Ако животното умее да говори, то на какъв език говори?

-Какво е в момента настроението му?

-Има ли семейство, родители, деца?

-Има ли приятели?

-А врагове (ако – да, защо те са му врагове)?

-Умее ли да се защитава, когато го заплашва опасност?

-Как се защитава, какво прави?

-С какво се храни?

-С какво обикновено се занимава?

-Какво най-много обича да прави?

-А какво най-много не обича да прави?

-То само ли живее или с някой?

-Страхува ли се от нещо? (или от нищо не се страхува?)

-Какво е по размер? (малко, средно, голямо и пр.).

-Как се движи (придвижва) това животно? (например, лази, лети, бяга или няма способност да се движи?).

Инструкция: Представи си, че несъществуващото животно е срещнало вълшебник, който може да му изпълни три желания. Какво би поискало то?

5.Допълнителни въпроси (примери).

-Ако животното живее само, няма семейство, то би ли искало да има?

-Ако има крила, то за какво точно му служат? (за красота; за летене и пр.). Например, изследвно лице (жена на 24г.) заявява, че крилата на животното служат за да се загръща с тях, да се скрива и да спи необезпокоявано от другите.

Забележка: В процеса на обсъждане на рисунката психологът може да се досети и зададе и други допълнителни въпроси, които също задължително се протоколират.

 

Най-ефективния вариант за изготвяне на подробен протокол е документирането на интервюто чрез диктофон.