1300# РЪКОВОДСТВО ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНО-ЛИЧНОСТНИТЕ   

           ОСОБЕНОСТИ НА ДЕТЕТО, ЧРЕЗ ПРОЕКТИВНА КАТАРТИЧНА МЕТОДИКА

                                                          „МЕТАМОРФОЗИ“

Предложената проективна методика се базира на няколко проективни техники, описани в различни източници.  В основата й стоят такива проективните инструменти за изследване на личността, като тестът „Предпочитано животно“ (за първи път описана през 1945-1949г. от испанският психиатър Хосе Пигемом, като „тест за изразяване на желания“) и тестът „Метаморфоза“ на Жаклин Руайер (Франция), от където настоящата модификация взима името.

В съответствие с класификацията на проективните методики (Л.Франк), „Метаморфози“ може да бъде отнесена към категорията „катартични“[1]. При нея игровата ситуация се задава чрез въпроси в специално организирани условия. Отговорите на тези въпроси позволяват възможности за откриване на външни конфликти и проблеми, а в някои случаи, дори да се предизвика афективно отреагиране на емоции във връзка със създадена ситуация.

В основата на подобни проективни методики стои предположението, че афективно-личностното възприятие на всеки човек може да бъде идентифицирано с някакво животно.  Това разбиране се отбелязва  още от Аристотел във „Физиогномика“[2], където на животните се вменяват особени качества, което на свой ред способства инверсия – описание на хората по пътя на сравнение с животни по черти на характера, особености на външността или поведението.

Днес някои наблюдения потвърждават наличието на чести съвпадения по външен вид и поведение между определени породи кучета и техните собственици. Много автори посочват и лекотата, с която децата използват животни като обекти на проекция.

Във варианта на Жаклин Руайер, тестът „Метаморфози“ включва и други идентификационни типове обекти – мебели, растения, домакински принадлежности прибори и др.

Използваните в съвременната психологическа практика различни метафорични проективни техники, включително рисунъчните тестове, като „Семейството на животните“, „Музикални инструменти“, „Кактус“ и др., от една страна са отделни, самостоятелни проективни методики, а от друга, фактически те се явяват елементи на общ метафоричен подход, чието системно въплъщение на предложената методика Метаморфози.

Представената тук методика е вариант, създаден през 1985г. от Наталия Семаго, като е проверена и апробирана при работа с деца от Москва и Московска област. В рамките на изследванията са били привлечени повече от 2000 деца и подрастващи, както в норма, развиващи се, така и с различни варианти на отклонения в развитието. Първоначално е била използвана при деца с различни типове речева патология, а впоследствие при деца с отклоняващо развитие.

От наша гледна точка, предложената методика е особено ефективна при изучаване емоционалната сфера на детето.  Тя позволява да се определят проблемните зони, да се разкрие специфичния за конкретното дете тип реагиране  (екстра- или интрапунитивно), особености на междуличностните отношения, спецификата на психологичните защити и подпомага по-нататъшните изследвания чрез други методики.

Възрастов диапазон за прилагане. Методиката може да се използва за деца в диапазона от 4,5 до 14г., като е необходима промяна на стила на работа и съдържанието на подаваните инструкции в съответствие с възрастта.

Процедура за провеждане и регистрация на резултатите.

Методиката не изисква някакви специални стимулни материали и се провежда под формата на устни отговори на въпроси. Отговорите на детето дават възможност да се оцени всяка от категориите, в които то се представя по време на изследването, а именно: „Какво би искало да бъде и защо?“, а след това: „Какво не би искало да бъде и защо?“ По този начин, в резултат възникват серия от повече или по-малко символични образи, всеки от които включва елементите „избор“ и „мотивация“, които на свой ред се явяват отражение, от една страна на осъзнати или несъзнавани желания, потребности и претенции на детето, а от друга – на страхове, опасения и отхвърляне на детето, които в крайна сметка се проявяват в по-голяма или по-малка степен в поведението.

Независимо от обемистото описание на процедурата, самото провеждане на методиката обикновено отнема около 10-15 минути и не изисква особени интелектуални усилия от детето.

Работата с методиката може да започне само при условие, че е установен контакт с детето, тъй като диалогичността при провеждането на изследването предполага определена степен на интимност и индивидуализация при поставяне на инструкциите. Желателно е родителите или близки родственици да не присъстват по време на процедурата или най-малко, дори присъствайки, да не изразяват по никакъв начин интерес към отговорите на детето. Практиката показва, че „активността“ на странични лица оказва влияние върху качеството на отговорите, смущава детето, прави го сковано или го принуждава да „работи пред публика“.  Само в отделни случаи (ако това е целта на изследването) поведението, реакциите и оценките на родителите (родствениците) могат да се допуснат за приемливи, като представляват цел и задача, когато е необходимо да се изучат особеностите на взаимодействието в диадата дете-възрастни или в случаи, при които се изучават възможностите за  адаптация на детето към обкръжаващата го среда, които могат да се анализират като показател за развитие нивото на емоционален контрол (по О.С.Николски).

Н.Я. Семаго счита, че от технологична и функционална гледна точка методиката позволява да бъде използвана за т. нар. „разтоварваща“ процедура, когато детето е почувствало умора от усилена работа по време на изследвания или се нуждае от превключване към друг тип дейност. Същевременно, добре е известно, че по време на изследване в условия на известна умора и натоварване, отговорите на децата са много по спонтанни, естествени и искрени.

В настоящото ръководство са предложени два вида инструкции: за деца в диапазона 4,5-7г. и за деца на 7-11г.  За да бъдат индивидуализирани инструкциите, е необходимо първоначално да се прояви интерес вярва ли детето в съществуването на добри вълшебници, духове, феи и други подобни персонажи. Дори тогава, когато детето даде отрицателен отговор, психологът може да му предложи да поиграят на „вълшебници“. Това се прави с цел създаване определена условност в ситуацията, което е особено важно при работа с деца в диапазона 4,5-6,5 годишна възраст.  

Етапи на изследването.

Процедурата за провеждане включва четири етапа:  

-позитивен избор;

-негативен избор.

-допълнителни въпроси;  

-заключителен етап (три желания).  

 

1.Първи етап – позитивен избор.

Инструкция 1А: „Представи си, че един вълшебник ти предложи да се превърнеш в някакво животно. От всички животни  на света какво най-много искаш да станеш?“

След отговора е необходимо веднага да се попита: „Защо?“, „Защо точно това животно?“ Въпросът следва да бъде зададен интригуващо, с видимо любопитство и интерес, а не в контекста на осъждане, неразбиране или насмешка.

Всички отговори на детето трябва да бъдат регистрирани в протокол или да бъдат документирани със звукозаписващо средство и след това да се пренесат в протокола.

В същия дух на детето могат да се задават въпроси по други категории: растения, домакински прибори, мебели, дрехи, играчки. Всички тези категории се предлагат на всички деца (при изследвания например на училищен клас) и са основни и задължителни, като е важно въпросите да не се задават прекалено подробно и утежняващо.

Спрямо децата, които са навършили 7-8г. инструкцията може да се промени в следния вид:

Инструкция 1Б: „Ако ти предложат да се превърнеш в някакво животно, като имаш право да избираш, какво животно ще избереш? В какво животно искаш да се превърнеш?“  

След отговора детето отново задължително трябва да уточни защо прави точно този избор, защо иска да бъде точно това, а не друго животно.

Освен основните категории (виж по-горе), спрямо децата, които са по-големи от 7-8г. могат да се задават допълнителни категории, като: работни инструменти, части на човешкото тяло, музикални инструменти, цветове, учебници или учебни предмети, глаголи и др.

По принцип, ако ситуацията налага, интервюто с детето може да протече по други категории, значими за детето. Важното в случая е да не се стигне до преумора, до претоварване, което би предизвикало пренасищане, загуба на интерес и влошаване на емоционалния контакт. По-скоро препоръките са за обратното, ако отговорите на детето показват достатъчно ясно неговото емоционално състояние, броят на категориите може да се съкрати, като разбира се останат основните.

2.Втори етап – негативен избор.

В този етап от изследването се задават противоположни въпроси, т.е. оценява се изборът в негативна форма.

Инструкция 2А: „А сега се представи, че същият вълшебник ти предложи да те превърне в някакво животно. От всички животни на света какво най-много не искаш да станеш?“

Инструкция 2Б (за деца над 7г.): „А в какво животно не искаш да се превърнеш“.  

След задаване на инструкцията, отново протича беседата с въпроси: „Защо?“, „Защо точно това животно?“ и съответните категории от първия етап.

3.Трети етап – допълнителни въпроси.

Третият етап от изследването включва серия от допълнителни въпроси, които имат за задача да изучат отношението на детето към такива значими за него категории като: половата ролева идентификация, ценностни отношения, навици, нагласи. Допълнителните въпроси се задават обикновено „по-меко“ от първата и втората част, тъй като те вече се явяват продължение на предишните теми. Тематиката зависи от получените отговори и засяга значими за детето теми, като същите следва да бъдат 3-5 на брой, а за децата в доучилищна възраст – 2-3 въпроса.

Примерни допълнителни въпроси:  

-Ако би могъл да избираш какъв да бъдеш – момче или момиче, какво би избрал?“, „Защо?“

-„Ако имаш много свободно време, какво ще искаш да правиш?, „Защо?“ (за деца по-големи от 7г.).

-„Ако можеш да промениш нещо в твоя живот или в живота на хората около теб, какво би изменил?“ (тук може да се направи предложение за  само една от възможностите).

4.Четвърти етап – три желания.

Тази част на методиката носи условно името „Три желания“. В тази фаза може да се каже на детето, че играта на „вълшебници“ завършва и още, че предстои най-приятното.

Инструкция 3: „А сега накарай вълшебника да изпълни три твои най-искрени желания“

Ако детето се затрудни със своите „най-искрени желания“, психологът може да го стимулира с неутралните: „Опитай все пак“, „Всеки човек има няколко силно искани желания“, „Всяко дете има някакви мечти“ и пр. За разлика от предишните два етапа, тук не се искат допълнителни обяснения от детето.

Всички отговори се регистрират в протокол, както и особеностите в поведението, неговата мимика и жестове, поза на тялото, емоционални реакции, латентно време за отговори и пр.

За улеснение и бързина е прието в протокола всяка от категориите да се записва с инициали, например: „Ж“ – животни; „Р“ – растения; „М“ – мебели; „О“ – облекло; „И“ – играчки.

Важно: Не бива да се забравя, че цялата беседа с детето трябва да носи естествен и непринуден характер и заедно с това не трябва да се превръща в твърде любопитен и тягостно подробен разказ.

Примерни отговори:

-Вярваш ли във вълшебници, в магьосници?

-Да.

-Тогава нека да поиграем.

1) Позитивен избор:

-Ако ти предложат да се превърнеш в някакво животно и имаш право да избираш, кое животно ще избереш?  В какво животно предпочиташ да се превърнеш? Защо?

-В динозавър, въпреки че те отдавна са изчезнали. Те са били живи и са отглеждали своите деца. Харесват ми яйцата и децата на динозаврите. Те са малки, красиви и не реват като големите. Харесват ми птеродактилите. Тях никой не може да ги хване. И аз като тях искам да полета високо в небето.

-Ако ти предложат да се превърнеш в някакво растение и имаш право да избираш, кое растение ще избереш?  В какво растение предпочиташ да се превърнеш? Защо?

-В кактус. Него също никой не може да го пипне, но камилите обичат да ги ядат. Обаче ако аз стана голям кактус, то камилата няма да може да ме изяде. Освен това кактусите са в пустинята, а там има малко хора и животни защото няма вода. Там е много топло и има малко растения.

-Ако ти предложат да се превърнеш в някакъв домакински прибор (инструмент, принадлежност) и имаш право да избираш, кой прибор ще избереш?  В какъв прибор предпочиташ да се превърнеш? Защо?

-В нож. Той е много остър и е опасен за хората. Той е най-стрия предмет на света.

-Ако ти предложат да се превърнеш в някаква мебел и имаш право да избираш, каква мебел ще избереш?  В каква мебел предпочиташ да се превърнеш? Защо?

-В най-горното чекмедже на гардероба, защото него никой не може да го достигне и да го счупи.

-Ако ти предложат да се превърнеш в някаква дреха и имаш право да избираш, каква дреха ще избереш?  В каква дреха предпочиташ да се превърнеш? Защо?

-В официален костюм, защото него го обличат само на празник и през цялото време си стои в гардероба.

-Ако ти предложат да се превърнеш в някаква играчка и имаш право да избираш, каква играчка ще избереш?  В каква играчка предпочиташ да се превърнеш? Защо?

-В някаква много силна и страшна, защото ми се иска да бъда силен.

2) Негативен избор:

-В какво животно (растение, домакински прибор, мебел, дреха, играчка) не искаш да се превърнеш за нищо на света. Защо?

-Животно: искам да съм чудовище. С него никой не иска да е приятел. То може да яде хора. Само не искам да съм зъбато.

-Растение: В дърво, защото клоните му са малки и тънки и ако човек се качи на него може да падне.

-Прибор: В газов котлон, защото когато е включен, той бълва огън и децата могат да се изгорят на него.

-Дреха: В къса пола, защото такава носят момичетата.

-Играчка: В Шрьодер, защото той е страшен, железен и лош.

3) Допълнителни въпроси:

-Ако можеш да избираш какъв да бъдеш – момче или момиче, кое би избрал? Защо?

-Момче, защото момичетата носят момичешки дрехи, а на тях има глупави рисунки, например всякакви зайчета.

-Ако можеше да промениш своя живот или живота на най-близките около теб хора, какво би променила?

-Да не боледуват, да не се нараняват, да не ги боли, да бъдат внимателни. Татко да може да се наспи, да получава много пари, а мама да завърши успешно образованието си.

4) Три желания:

-А сега поискай от вълшебника да изпълни три твои основни желания.

1.Никой, никога да не е болен, дори непознати хора.

2.Никога хората да не се нагрубяват, да не се обиждат, а да бъдат добри един към друг.

3.Татко да спечели много пари и да ми купи любимата играчка.

Анализ и интерпретация на резултатите.  

При интерпретацията е важно да се различат обективната и субективната символизация, общоприетите и индивидуалните символи. Обикновено това деление се извършва в зависимост от ориентацията на психолога към една или друга психотерапевтична школа.

Положителните избори (отговорите на въпроса „Какъв би искал да стане‘?“) могат да бъдат групирани под общо название „Предпочитания“.  Те изразяват това, което детето желае, какъв иска да бъде, а чрез въпроса „Защо?“ се установяват мотивите на детето или причините поради които е направило това предпочитание.

Отрицателните отговори могат да бъдат обединени с общо название „Отхвърляния“. На пръв поглед може да се приеме, че те изразяват противоположния субект.  В действителност по този начин детето разкрива това от което се страхува или това, което не иска да преживява, или това, от което иска да се избави и в този смисъл то проектира своете страхове. Често именно анализът на отхвърлящите избори представя картината на вътрешния свят с всички негови преживявания и опасения. В една въображаема форма детето „проектира“ своите най-големи тайни, символичния образ на своята „Сянка“.

Следва да се отбележи, че именно отрицателните избори (отхвърлянията) са най-често много по-ярки и очевидни за интерпретация на проектираните особености и личностни проблеми, т.е. много по-информативни в сравнение позитивните. При последните много по-често може да се открие шаблонно поведение и стереотипи.

Без значение колко различни са отговорите на детето, предпочитанията или отхвърлянията (положителни или отрицателни избори) могат за удобство на анализа да бъдат групирани и представени като определени типове отговори. Ясно е, че във всеки конкретен случай отнасянето на избор към един или друг тип отговор е по-скоро произволно. Независимо от това, има възможност вариантите на отговорите да бъдат условно отнесени към следните категории избори:

-защитен избор (и близкия до него агресивен избор);  

-демонстративен избор;

-самоутвърждаващ избор;

-социално одобряем избор;

-протестен, изразяващ негативизъм избор.

Отделно могат да бъдат групирани някои теми, които се различават от общия контекст и се анализират от гледна точка на съвременните аналитични подходи.  В дадения случай (в рамките на компетенциите и ориентацията на конкретния специалист, провеждащ изследването) може да се използва анализ на символиката или на възникващите образи, базиран на дълбинно-ориентираните психологични теории, като например теорията на М. Клайн, его-психологията на А.Фройд,  теорията за архитиповете и колективното безсъзнателно на К.Г. Юнг, разработките на Ш. Ференц, Е. Ериксон, Д.В. Уникът.  Особено място в символичната интерпретация заемат кататимните преживявания на образите (символ-драма) по Х.Лейнер[3].

Следва да се отбележи, че възникването и упоритото „фиксиране“ на детето в образи, представящи самота, тъмнина, умора и апатия; страхове да не бъде; мръсотия; свежо бяло; счупване и обезобразяване, се явяват за психолога сигнал за това, че детето трябва да бъде насочено към допълнително изследване от сродни специалисти – детски психиатър или суицидолог.

По същия начин допълнително могат да се анализират параметри, отразяващи както стилът на работа на детето в процеса на работа по методиката, така и общата „операционално-техническа“ страна на неговата дейност – например, особености на речевата активност; възможности за превключване (отсъствие на инертност, „фиксация“ в подробности и дребни детайли, степен на лекота, с която „излиза“ от образите и пр.).

Анализът на отговорите на допълнителните въпроси трябва да се извърши със същия ключ, който е използван при анализа на основните категории.  При тях обаче се допуска много по-голяма свобода при анализа и интерпретацията, вкл. от гледна точка на чисто битова логика.  Необходимо е също да се отчита културното и социално ниво на семейството на изследваното лице и обкръжаващата го среда като цяло.

Тези условия стават още по-значими при анализ на отговорите в заключителната част на изследването (четвърти етап – „Три желания“).

Основни задачи на този етап са разкриване истинските или компенсаторните форми за реагиране на детето в едни или други условия, в т.ч. и образователните.

За тази цел на първо място трябва да се установи наличието или отсъствието на несъответствие между декларираните (осъзнато формулираните) проблеми, включително претенциите на родителите и тяхната представителност в желанията на детето. В качеството на такъв пример може да се разглежда случай, при който декларирано, много силно преживяване от детето  на своите училищни неуспехи (представено и по мнение на самите родители), не намира никакво представяне в „метаморфозите“, сред които доминират игрови и хранителни интереси и желания (потребности). Подобни тотални „изтласквания“ могат да имат компенсаторен характер.

Освен това, анализира се личностната сфера от желания и тяхната насоченост: социална, егоцентрична, формална, истински проблемна и пр. Сред тези особености внимание следва да се обръща и да се оценяват причините за наличието на егоцентричните желания, като стремеж да се получат хранителни удоволствия, развлечения, играчки и др. Заедно с това трябва да се има предвид, че подобна насоченост може да има чисто компенсаторен характер и да отразява определено ниво на депривация както в семейството, така и сред връстниците. Много силни маркери се явяват желанията насочени към хранителни интереси. Тази особеност е много силно изразена при отхвърлени деца (доказано при изследвания в домове за деца-сираци), настанени в домове интернатен тип, дори при наличие на оптимално благоприятна социална ситуация (в частност, деца, които са настанени в приемни родители).

Особено внимание трябва да се обърне при такива „отрицателни“ желания, като: „не пораства“, „не става голям/възрастен“, „няма братя и сестри“ и като крайни варианти на подобна тематика – „не живее“, „иска да не бъде“.  Подобни желания достатъчно ярко отразяват страховете и проблемите на дете, което определено се нуждае от специализирана помощ.

 По същия начин изборът на детето се анализиран от гледна точка на екстрапунитивната или интрапунитивната ориентация на личните реакции и от гледна точка на формирането на нивата на афективна регулация, и системата за базова афективна регулация като цяло.

По-долу са представени пример на отговори на деца по основните категории избори на предпочитания и отхвърляния, а също и типични условно-нормативни избори на предпочитания и отхвърляния по тези категории[4].

Примерни типове отговори по основните категории[5].  

1.Защитни избори.

Защитни избори са тези, при които обектът на трансформация е максимално защитен и минимално уязвим за външни и вътрешни влияния.

Защитни избори на предпочитания:

-Ж – „Птица – тя лети високо, никой не може да я докосне“,  „Костенурка“  –  тя има дебела броня, нищо не чувства, дори да я ударят“, „Къртица“ – тя живее под земята, никой не я вижда, никой не може да я достигне“.

 -Р – „Кактус“ (частен вариант – „роза“) с шипове, той (тя) е толкова бодлив (а), че никой не го (я) пипа, не могат да го (я) скъсат“.

-П – „Желязна чаша, купа – не може да бъде счупена“,  „Ваза (или подобно) в шкафа – никой не я взема, не я използва“, „Чиния на лавицата – не служи за нищо, не се употребява“.

-М – „Трикрако столче“ – никой не сяда на него“, „Огледало – то просто си виси, нищо не трябва да прави.“

-О – „Шапка“ – тя е на върха, на нея нищо не се слага“, „Официален костюм – той много рядко се облича и затова не се изхабява“.

-И – „Сувенир (подарък, в частност кукла) – с него (нея) не се играе и не се пипа с ръце“.

Забележка: Следва да се има предвид, че наред със защитната тема (в частност при последните примери по-горе), може да се проследи и темата за умора и изтощение, а при по-големите деца (подрастващи)  може да се долови и темата за апатия и безразличие. Въпреки това ние класифицираме тези отговори като защитни, тъй като изолацията на подрастващите от света в повечето случаи е компенсаторен защитен механизъм. В предпуберитетния период при субективното усещане за „потискане“, доста често звучи темата за „освобождаване“, за свобода от някаква външна зависимост. При децата в подрастваща възраст в отговорите, отнасящи се към тази категория могат да се наблюдават и дисморфобични преживявания[6]. Характерен пример за такъв тип отговор е следния: „Стар фотьойл, който стои в коридора и никой не вижда колко е износен“.

Защитни избори на отхвърляне:

-Ж – „Слон, вълк, заек, патица (и подобни) – те се ловуват, продават се кожите им“

-Р – „Някакво красиво цвете или ценен вид дърво – тях ги режат, късат, стържат“, „Трева – тъпчат я, режат я“.

-П – „Чиния, чаша, кана (и подобни) – чупят се“, „Чайник – нагорещява се, стои на огъня“.

-М – „Закачалка – тя задължително виси някъде из къщата и всеки и поставя нещо отгоре“.

-О  – „Ботуши – те през цялото време са в калта (мръсотията)“, „Дънки – те се носят докато се скъсат (те са прокъсани; някои нарочно им правят дупки)“, „Чадър – върху него се изсипват всякаква мръсотия“.

-И – „Топка – през цялото време я ритат, подхвърлят, пукат“.

2.Агресивни избори.

Към категорията могат да бъдат отнесени тези избори, при които обектът, в който се превъплъщава детето е яростно потенциално или открито агресивен и представлява определена заплаха за другите..

Агресивни избори на предпочитания:  

-Ж – „Тигър – той е силен, първи се хвърля и напада“, „Вълк – той е зъл и всички се страхуват от него“.

-Р – „Цвете, върху което има мухи – него дори хората не могат да пипнат“, „Кактус – защото самия той е бодлив“.

-П – „Чайник – той е много горещ“, „Нож – може да реже всичко“, „Вилица – пробожда всичко“.

-М – „Лампа – може да те удари ток“, „Врата – може да те прещипе“.

-И – „Оръжие, сабя (и подобни) – води война, стреля, убива“.

-О – „Копринена риза от приказките – тя изгаря лесно“, „Вълнени чорапи – те са твърди и бодливи“.

Агресивни избори на отхвърляне: 

Често отговорите от този тип следва да се оценяват не като израз на собствена агресия, а като страх от агресията на обкръжението. Тези отговори в голяма степен се приближават и сливат с отговорите от защитен тип, установени чрез методика „Ръка“. Към тази категория отговори могат да бъдат отнесени и страховете на детето да не се превърне в субект на агресия.

-Ж – „Мравка – лесно може да се настъпи“, „Заек – вълците и лисиците го гонят, ловците го стрелят“.

-Р – „Трева – всички ходят по нея, тъпчат я“, „Цветя – тях ги късат“.

-М – „Етажерка – тя може всеки момент да падне и всичко да се изпочупи“ (проектира един от базовите страхове „не съществувай“, „не живей“, „не бъди“).

-О – „Дънки – тях ги използват, работят с тях, те са мръсни и скъсани“, „Ботуши, ръкавици – те са мръсни, изхвърлят ги“.

-И – „Нежна играчка, която лесно може да се счупи“, „Топка за пинг-понг – бият я със страшна сила“.

3.Демонстративни избори.

Към изборите от тази категория се отнасят всички варианти на демонстративно поведение с изразяване на потребности за център на внимание, като се държи сметка, че към тези избори могат да бъдат отнесени всички отговори, които са продиктувани от усещане за дефицит на желаното внимание.  Демонстративните избори могат да бъдат разглеждани и като средство за иницииране на общуване и взаимодействие.

Демонстративни избори на предпочитания: 

-Ж – Котенце – красиво е, всички го обичат, всички го галят“, „Пантера – тя е грациозна, силна и стройна“, „Чайка – тя е бяла и красива“.

-Р – „Роза (варианти; лале, гладиола, астра и пр.) – тя е красива“, „Елха – всички я украсяват за Нова година“.

-П – „Кристална ваза (подобни) – много е красива“, „Официални прибори за хранене – използват се само на празник, защото са скъпи и красиви“.

-М – „Фотьойл – удобно е да се седи в него“, „Бюфет – върху него се подреждат красиви неща, фигурки, сувенири“.

-И – „Барби – тя е красива, има много дрехи, всички я харесват (избор на момичетата)“, „Красива малка кола (камионче, велосипед), на което се отварят вратите (избор на момчетата)“.

Забележка: Всички предмети, които символизират красота, мода, висок стил, които са харесвани и привличат вниманието (от гледна точка позицията на детето), могат да бъдат отнесени към тази категория.

Демонстративни избори на отхвърляне: 

-Ж – „Не искам да бъда мишка – тя е малка, сива, незабележима“, „Змей, вълк, крокодил, акула, плъх“.

-Р – „Маргаритка – тя не е красива“, „Трева по пътя – всички я мачкат, не я забелязват“.

-П – Изброява различни домашни съдове, определяйки ги като грозни и непотребни, т.е. като стари, изпочупени, вехти.

-О – Изброява стари, изпочупени, неработещи играчки (среща се повече при момчетата).

Забележка: Момичетата често включват в отговорите си стари и изхабени дрехи (обувки) или такива, които не са модерни. При отговори, включващи такъв тип предмети, обикновено децата ги отхвърлят по причина на външната им непривлекателност. При подобни отговори на деца в подрастваща възраст обаче, специалистът следва да направи допълнителен анализ от гледна точка на дисморфобичен проблем.

4.Самоутвърждаващи избори.

Често в този род отговори звучи темата за свобода, независимост и самоутвърждаване, посредством осъзнаване на собствената значимост и ценност за себе си като личност.  Най-чести са тези теми, които са свързани с полет, реене във въздуха, летене срещу вятъра и независимост от външни въздействия (темата за устойчивостта).

Самоутвърждаващи избори на предпочитания: 

-Ж – „Орел – той е свободен, лети където иска“, „Лъв – той е цар на животните, на никой не е подчинен“, „Пеперуда – прости си лети, нищо не прави“.

-Р – „Прелетна птица – отива там, където иска, пътешества по света както иска“, „Дъб (баобаб, секвоя за по-големите деца) – той е силен, могъщ, с него е трудно да се прави каквото и да било“

-П – „Самовар – той е необходим, голям, красив и ценен“ (интегративен аспект на самоутвърждаване), „Голям празничен сервиз за хранене – необходим е на всяко семейство за тържествени случаи“.

-М – „Гардероб – голям е и нужен. Без него не може, той е главният в стаята“, „Диван – голям и тежък. Не можеш да го помръднеш, много е ценен“.

-О – „Палто (шлифер, пардесю, шуба и пр.) – без него не може когато е студено“, „Официален костюм – с него се обличат всички на работа и на официални срещи“.

Забележка: Сред изборите от този тип като правило доминират такива, които са свързани с красиви и нужни играчки, които възрастните считат за необходими (самоутвърждаване на база оценките на възрастните – социално приемливи отговори). Често отговорите в тази категория се препокриват в съдържателен план с отговорите демонстративен тип (привличане вниманието към себе си, като значимо лице).

Самоутвърждаващи избори на отхвърляне: 

Тази категория избори характеризира желанието на детето да се превърне или да стане нещо малозначително, неважно или незабележимо.

-Ж – „Муха, мравка – те са малки и ненужни“, „Жаба, червей – противни са, никой не ги харесва“.

-Р – „Плевели – на никой не са нужни“, „Болно, слабо, хилаво дърво – то може да се счупи или направо да изсъхне[7]“.

-П – Отхвърля избори на тези играчки, които от гледна точка на детето не представляват интерес или по някаква причина не могат да се използват (спукана футболна топка; групова игра с липсващи елементи (фигури, карти и пр.), фенерче без крушка и т.н.

-О – В този случай темата е за бельо (чорапи, шорти, чорапогащи), във връзка с усещането за унижение и нежелание да бъде в положение на унижение.

5.Социално одобряеми (социално насочени) избори.

Социално одобряемият избор може да носи открито защитен характер в тези случаи, при които детето пасивно (по протокол, формално) дава отговори, които очакват от него  възрастните. В подобни случаи специалистът трябва да знае, че тези отговори не отразяват личните емоционални проблеми на детето и същевременно не могат в пълен обем да се отнесат към категорията социално одобряеми.  Истинските социално одобряеми отговори се характеризират със „скованост“ и „ограничение“ (фиксация) на детето в рамките на социалните норми и най-често отразяват определена тенденция на възпитание в семейството в стил: „Всичко за другите, всичко в името на човечеството, а не за себе си“. При това следва да се разбира, че за разлика от „очакваните“ отговори от възрастните,  отговорите такъв тип могат да бъдат напълно искрени.

Социално одобряеми избори на предпочитания: 

-Ж – „Куче – то служи на човека и му помага във всичко“, „Кон – той е много трудолюбив и работи за човека“, „Пчела – тя дава мед на хората“.

-Р – „Билки (лайка, липа, кантарион  и пр.) – те лекуват“, „Здраво и силно дърво – с него се строят жилища за хората“, „Новогодишна елха – тя носи празнично настроение на хората“.

-П – „Чиния, вилица, лъжица и др. – това са много важни и необходими за човек домакински прибори“.

-М – „Шкаф – в него се слагат различни вещи, той е нужен“, „Стол, табуретка – това са неща, нужни за живот“.

-О – „Шуба – тя е топла“, „Дънки, дънково яке – всичко хора ги използват, те са удобни“.

-И – „Конструктор, азбука, интересна игра – те са важни за училище и за да станеш възрастен“.

Социално одобряеми избори на отхвърляне: 

-Ж – „Акула, змия – те са вредни“, „Крокодил – той яде животните и хората, той е опасен и вреден“.

-Р – В дадения случай са избрани най-различни домакински прибори, които не се използват, т.е. не носят полза, например: „Сувенирна чинийка върху шкафа“.

-М – Критерий за отхвърляне както при предишната категория (домакински прибори): „Счупен шкаф“, „Дървено легло, на което не може да се спи“, „Клатещ се стол, на който е опасно да се сяда“, т.е. „неизползваеми“ вещи.

-О – Шикозни вещи (или антикварни), лакирани фигурки (хора, животни и пр.), статуи, гоблени в рамки на стената и др. – в дадения случай общ критерий е рядкостта на тяхното използване или пълна липса на „практична функционалност“, а не демонстративност.

-И – Дрънкалка, биберон, кубче, топка и други вещи, с които играят малките деца.

6.Протести, изразяващи негативни избори.

Най-често те могат да бъдат получени когато детето избира в качеството на обект определено отрицателен такъв. Този факт може да се оцени от една страна като негативно отношение към самия процес и процедура на изследване, а от друга, като защитна протестна позиция (по-често при подрастващите). При подобна ситуация чрез серия въпроси следва да се уточнят тези особености. В дадения случай основната цел на допълнителните диагностични задачи е да се изяснят причините за подобно поведение.

7.Условно нормативни избори по основните категории. 

В този раздел са представени най-често срещани типични отговори (избори), правени от деца на 6-7 годишна възраст, при отсъствие на каквито и да са личностни проблеми (условно-нормативни избори).

Условно нормативни избори за предпочитания.

-Ж – „Котенце – то е красиво“, „Кученце – то е най-добрия приятел на човека“, „Котка – харесва ми“[8].

-Р – „Цвете – растат навсякъде“, „Дърво – здраво е, живее дълго“.

-П – „Чаша, чиния (и подобни) – те винаги са нужни, без тях не може“.

-М – „Гардероб (шкаф и подобни) – той е голям и нужен, събира много вещи“

-О – „Панталони, пуловер, сако – те са нужни“

-И – „Кукла, компютър, таблет – с тях се играе, харесват ми“.

Условно-нормативни избори за отхвърляне.

-Ж – „Вълк – той е зъл“, „Заек – той винаги бяга, винаги го гонят“, „Жаба – противна е“.

-Р – „Коприва – тя жили“, „Трева – винаги е под краката“.

-П – „Чаша, чиния – чупят се“, „Чайник, тенджера – стоят върху огъня“.

-М – „Кресло, легло – тежки са, стоят на едно място“, „Табуретка – тя е ниска и е счупена“.

-О – „Ботуши – не ми харесват“, „Панталони – хората сядат на тях“.

-И – „Биберон, дрънкалка – с тях играят бебетата“, „Барби – с тях си играят момичетата“ (отговор на момчета), „Камион, танк, пистолет – момчетата си играят“ (отговор на момичета).

           

Източник:

 

 

 

 

[1] Катартичните методики (гр. katharsis – очистване, пречистване) се характеризират с провеждане на игрова дейност в специално организирани условия. Към тях се отнасят „психодрама“ – импровизирано театрално представление, в което изследваното лице играе роля на самия себе си или на въображаемо лице; „Куклен тест“ – куклено представление(А.Волтман) и различни проективните игри.  Тези методики не са стандартизирани. Те отразяват (проектират) определени идеи и чувства посредством игра.

[2]  Физиогномика (от гр.. φύσις — природа, γνώμων — мисъл, познавателна способност, по-старо название прозопология), (други: гр. πρόσωπον — лице, λέξη — слово), прозопомантия или πρόσωπον — лице, μαντεία — гадание) — метод за определяне типа личност на човек, на неговите духовни качества и физическо здраве на база анализ на външните черти на лицето или неговото изражение.  Представителите на експерименталната психология отнасят физиогномиката към псевдонауките, поставяйки я редом до спиритуализма, месмеризма и френологията. За повече:

 https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0

[3] Бел. прев. За повече информация, виж тук: https://www.koob.ru/leuner_hanscarl/ (две книги на Х.Лейнер).

[4] В примерите са представени автентичните отговори на децата, с присъщите им стилистични и синтактични особености и неточности. 

[5] Бел. прев.С инициали са отбелязани избраните обекти: „Ж“ – животни; „Р“ – растения; „П“ – домакински прибори; „М“ – мебели; „О“ – облекло; „И“ – играчки.

[6] http://tapemark.narod.ru/psycho/dismorfofobija.html

[7] В този тип отговори може да се проследят страховете на детето по хипотезата „да не бъда“, „да не ме има“, „да не съществувам“, „не съответства“ на изискванията и претенциите на обкръжението (родители, учители, приятели и пр.).

[8] Следва да се отбележи, че колкото е по-малко детето, толкова по-често на въпроса „Защо?“, то отговаря: „Харесва ми“. Такъв отговор може да се приеме за немотивиран, но е достатъчен за 4,5-6 годишните деца. При децата в по-висока възрастност увеличеният брой на този тип отговори може да се оцени като признак на инфантилност, но само в случай, че специалистът е уверен, че детето е напълно открито и честно по време на беседата. 

 

              1309# Изследване на емоционално-личностните особености на детето.

        Методика „Субективната оценка на детето за междуличностните отношения с

                                                          другите“ (Н.Я Семаго)

Методиката (Методика диагностики субъективной оценки межличностных отношений ребенка – СОМОР) е разработена от Наталия Яковлевна Семаго [Семаго Н.Я., 1999]. Предназначена е за индивидуално изследване субективните представи на детето за неговите взаимоотношения с обкръжаващите го възрастни и деца, за самото себе си и за своето място в системата от най-значимите за него социални взаимодействия.

Методиката е създадена през периода 1982-1985г. по аналогия на теста на Рене Жил.  Само за времето на апробацията й (1982-1990) са били проведени повече от 2000 изследвания на деца в Москва и Московска област. Прилагана е в Московския градски център по патология на речта и неврорехабилитация[1], при работа с деца с психогенни речеви нарушения  (дисхармонично развитие интрапунитивен тип) и други нарушения на речта, а също и в Психолого-педагогически център „Строгино“ СЗАО[2] и Комплекс за социална помощ на деца и подрастващи МКО (в рамките на дейността на психолого-медико-педагогическите комисии, при консултативен прием на деца с различни отклонения в развитието). С помощта на методиката са били изследвани повече от 550 деца с нарушения на междуличностната комуникация при дисхармонични и патологични варианти на развитие (с верифицирани психиатрични диагнози, характеризиращи процесни и психогенни заболявания, вкл. специфични за детската възраст нарушения на поведението и емоциите).  Методиката е използвана също за изследване на груповата ефективност при оценка на психокорекционна работа с деца с комуникативни проблеми и особености в афективно-емоционалното развитие (повече от 60 наблюдения на динамиката).

Методиката съдържа много гъвкава и ограничена формализирана система за подаване на въпросите, като използва за опора схематични изображения. Тя е облекчена от характерното за методиката на Рене Жил фиксирано и „твърдо“ разпределение на „ролите“. Тази лекота позволява полученият спектър от отговори на детето да бъде много по-вариабилен, а самата методика да бъде много по-проективна, индивидуализирана, компактна и елементарна за прилагане и интерпретация, отколкото други аналогични методики за изследване на междуличностните отношения.  За разлика от методиката на Рене Жил, липсата на поставени „роли“ в схематичните изображения на героите в рисунките, позволява провеждане на изследвания както на деца от социално слаби групи от обществото, така и на деца, живеещи в приемни семейства, деца, настанени във временни центрове за закрила, осиновени, сираци и деца от непълни семейства, в които майката е конкубина (живее в конкубинат[3]).

Методиката е предназначена преди всичко за индивидуално изследване на детето.  Не се препоръчва присъствието на родители, педагози, възпитатели или други лица при провеждане на изследването. Безспорно достойнство на методиката е възможността да бъде прилагана многократно спрямо едно и също лице, когато с него се провеждат психологически ориентирани корекционни мероприятия (групова или индивидуална семейна психотерапия и др.) с цел, оценка ефективността на тези дейности.

Времето за работа е ориентировъчно от 10 до 18 мин.

Комплектът включва:

-ръководство за провеждане на изследването (кратък теоретичен обзор, инструкции, примерен списък с въпроси и реда за представяне на стимулния материал);

-стимулен материал;

-протокол за регистрация на резултатите.

Предназначение. Методиката е предназначена е за индивидуално изследване субективните представи на детето за неговите взаимоотношения с обкръжаващите го възрастни и деца, за самото себе си и за своето място в системата от най-значими за него социални взаимодействия.

Стимулният материал включва 8 схематични изображения, изпълнени върху картон с бледо-зелен цвят и списък от въпроси. Изображенията са схематизирани с цел, облекчаване процеса по идентификация и постигане на по-голяма „свобода“ при отговорите. Разбира се, нивото на развитие на детето трябва да предполага способности за разбиране на условни изображения и съдържанието на самите задачи. Нашият опит показва, че деца на възраст 7-8г. с гранично ниво  изоставане в интелектуално отношение, успяват да се справят със задачите.

Възрастов диапазон. Методиката е предназначена за деца на възраст от 4 до 10-11 г

Ограничения: Методиката не може да бъде прилагана спрямо деца с груби нарушения в комуникацията и тежки нарушения на познавателната дейност.

Процедура за провеждане и регистрация на резултатите.

Преди да се пристъпи към непосредствена работа с методиката, е необходимо да се проведе беседа с родителите или педагозите, в която да получат възможност да изразят своето мнение за детето, неговото семейство, отношенията в самото семейство и в приятелското обкръжение към което гравитира самото дете. Тази среща задължително се провежда в отсъствието на детето. Препоръчва се до началото на изследването да не се обсъжда с детето състава на неговото семейство или качествата на неговите учители или възпитатели.

Въпросите се задават във формата на доверителна беседа тогава, когато вече са установени близки отношения. Те  нямат твърда формализация на съдържанието и могат да се променят в зависимост от възрастта, социокултурните и други особености на детето.

Несъмнено достойнство на методиката е, че тя не изисква подробен отговор (разказ) от детето, което съществено облекчава изпълнението на задачите.  Ценност представлява и факта, че при ситуации на отказ (или невъзможност) на детето да даде вербален отговор, то може просто да отбележи позицията на един или друг персонаж (да покаже с пръст, отговаряйки на въпроса на специалиста). Тези ситуации психологът задължително отбелязва в протокола (съответния раздел на регистрационната бланка).

Редът на представяне на рисунките и задаването на въпросите не е строго определен и психологът може да промени последователността за представяне на изображенията и въпросите, като да ги даде в такъв порядък, който е най-подходящ за детето или е необходим за целите и логиката на изследването.

Процедурата за провеждане на изследването е елементарна, не изисква никакви допълнителни средства и оборудване и може да се повтори през кратки интервали от време. Методиката има висока чувствителност при прилагането й спрямо деца, с които са били проведени  различни психокорекционни мероприятия, тъй като позволява да се оцени ефективността на тези дейности. Периодът за ретестиране варира в рамките 30-45 дни.

 

Ред за представяне на изображенията и примерен списък с въпроси.

1.Пред детето се поставя лист №1.

Инструкция 1а: „Разгледай тази картинка. Виж, тук е нарисувана маса, а около нея има столове. Представи си сега, че на тези столове седят:

а)членовете на твоето семейство;  

б)други, близки на теб хора;

в)твоите приятели;

г)ти самият“ (в случай, че детето до този момент не е показало своето място сред останалите).

За децата в начална училищна възраст е възможен и друг, по ограничен вариант на инструкция.

Инструкция 1б: „Как ще подредиш около тази маса: 

а)твоето семейство;

б)други, близки на теб хора;

в) твоите приятели;

г)къде би искал да седнеш ти“ (в случай, че детето до този момент не е показало своето място сред останалите).

В съответния раздел на регистрационната бланка (с изображението на лист №1), психологът отбелязва местата, определени за лицата, включително това на детето, както и реда, по който детето е изредило персонажите. В графа „Значими лица" се отбелязват възрастни / връстници, които са разположени непосредствено до детето на изображението. Отбелязват се и отговорите на допълнителни въпроси, емоционалните и речевите реакции на детето, неговите реплики, коментари и др.

Забележка: В представите на детето значими са родителите като семейна двойка, т.е. необходимо е детето да отбележи как ще разположи майката и бащата.

 

2.Пред детето се поставя лист №2.

Инструкция 2: „Представи си, че ти живееш в този голям и хубав дом. В него има цели осем стаи (в този момент е препоръчително психологът да проследи с пръст или молив „стаите“, а за децата в доучилищна възраст да се посочи и къщата в горния десен ъгъл). Прозорците на тези стаи са обърнати („гледат“) към слънчевата страна (към градината), а тези прозорци (показват се съответните прозорци) – към непроходима мрачна гора. 

Как би разпределил по стаите в този дом: 

а)членовете на твоето семейство;

б)други, близки на теб хора;

в)твоите приятели;

г)самият себе си“ (в случай, че детето до този момент не е показало своето място сред останалите).

А къде според теб биха искали да живеят:

а)членовете на твоето семейство;

б)други, близки на теб хора;

в)твоите приятели;

г)самият себе си“ (в случай, че детето до този момент не е показало своето място сред останалите).

В този случай, в съответния раздел на регистрационната бланка (с изображението на лист №2), психологът отбелязва местата, определени за лицата, включително това на детето, както и реда, по който детето е изредило персонажите. В графа „Значими лица" се отбелязват възрастни / връстници, които са разположени непосредствено до детето на изображението. Отбелязват се и отговорите на допълнителни въпроси, емоционалните и речевите реакции на детето, неговите реплики, коментари и др.

Забележка: Опитът показва, че децата рядко разполагат родителите в една стая, т.е. подреждането на родителите в различни стаи (макар и близо един до друг) е норма.

 

3. Пред детето се поставя лист №3.

Инструкция 3: „Тук е нарисуван двор, в който се разхождат деца (тук психологът обяснява какво обозначават кръгчетата – главите на деца или възрастни, които се виждат отгоре, от въздуха). Покажи:

а)къде тук се намираш ти (коя е твоята глава);

б)кой е до теб (кои са до теб);

След това се задават въпроси в зависимост от това, какъв е избора на детето за себе си. Целесъобразно е да се попита още:

в)къде тук се намира твоята учителка;

г)кои са децата, намиращи се до нея;  

д)кое дете се намира в самия център (на внимание);

е)къде би искал да се намираш самият ти  и др.

В този случай, в съответния раздел на регистрационната бланка (с изображението на лист 3), психологът отбелязва мястото, предназначено за всяко определено лице, включително самото дете, отбелязва се също и порядъка за назоваване на всяко лице. В графа „Значими лица" се отбелязват възрастни / връстници, които са разположени непосредствено до детето на изображението. Регистрират се също отговорите на допълнителните въпроси, емоционалните и речевите реакции, реплики и пр.

 

4. Пред детето се поставя лист №4. (за децата в доучилищна възраст лист 4а). 

Инструкция 4: „Виж, тук е нарисуван път от автобусната спирка до училището  (за листове 4а и 5а, „училището“ се заменя с „детската градина“). Представи си сега, че ти отиваш към училището (детската градина). Покажи на картинката:

а)къде тук се намираш ти или къде е твоята глава;

б)кой върви до теб;

След тези отговори могат да се зададат допълнителни въпроси в зависимост от това, какъв избора е направило детето за себе си. Целесъобразно е да се попита още:

в)къде тук се намира твоята учителка (възпитателка);

г)кои са децата, намиращи се до нея;

д)кое от децата върви преди всички (отпред);

е)кой върви последен;

ж)къде би искал да си ти“ и др.

В този случай, в съответния раздел на регистрационната бланка (с изображението на лист 4), психологът отбелязва мястото, предназначено за всяко определено лице, включително самото дете, отбелязва се също и порядъка за назоваване на всяко лице. В графа „Значими лица" се отбелязват възрастни / връстници, които са разположени непосредствено до детето на изображението. Регистрират се също отговорите на допълнителните въпроси, емоционалните и речевите реакции, реплики и пр.

 

5. Пред детето се поставя лист №5 (за децата в доучилищна възраст лист 5а). 

Инструкция 5: „Виж, тук е обратно, нарисуван е пътя от училището към автобусната спирка. Представи си, че часовете са свършили и ти си тръгнал от училището към вкъщи. (за листове 4а и 5а, „училището“ също се заменя с „детската градина“). Възможно е да се извършат и други промени, например, в инструкцията да се използва друга ситуация: след детски празник; след изпит; след родителска среща и др.

„Покажи:

а)къде тук се намираш ти или къде е твоята глава;

б)кой върви до теб;

Впоследствие могат да се зададат допълнителни въпроси в зависимост от това, какъв е избора на детето за себе си. Целесъобразно е да се попита още:

в)къде е твоята учителка (възпитателка);

г)кои деца вървят заедно с нея; 

д)кое дете върви преди всички;

е)кое дете върви последно;

ж)къде би искал да се намираш ти“ и пр.

В този случай, в съответния раздел на регистрационната бланка (с изображението на лист 5), психологът отбелязва мястото, предназначено за всяко определено лице, включително самото дете, отбелязва се също и порядъка за назоваване на всяко лице. В графа „Значими лица" се отбелязват възрастни / връстници, които са разположени непосредствено до детето на изображението. Регистрират се също отговорите на допълнителните въпроси, емоционалните и речевите реакции, реплики и пр.

 

6. Листове 4а и 5а се различават от лист 4 и лист 5 по това, че на тях вместо училище е изобразена детска градина. Това не означава, че листове 4 и 5 не могат да бъдат показвани на деца в предучилищна възраст. Дори е за предпочитане, тъй като по този начин може да бъде определена мотивационната страна на готовността към самия процес на предстоящото постъпване в училище или страхове, свързани с него. Когато се получи такъв отговор, психологът трябва да изясни причините.

Процедурата за регистрация на отговорите и реакциите на детето за листове 4а и 5а са аналогични на тези от листове 4 и 5.

 

7. На лист 6 няма изображение. Тук на детето се предлага да помисли и да разкаже:

-Кой още би могъл (или искало) да представи тук? (желателно е този списък да не превишава 9-10 лица;

-В каква ситуация това може да се случи?  (какво се е случили/ще се случи).

-Случило ли се е това наистина? (дори това да е очевидна измислица).

-Къде сред тези хора се намира самото дете и в каква роля участва сред другите хора? (изчаква се, като се пита само тогава, когато детето е пропуснало да отбележи себе си).

На регистрационната бланка в раздела на лист 6, се фиксира практически всичко, вкл. различните поведенчески и емоционални реакции, вегетативните прояви (почервеняване на лицето; изпотяване и пр.). Процедурата за регистрация е аналогична на процедурите в предишните листове.

Ако детето изрази желание да нарисува това, което си представя, то не бива да му се забранява, но изпълнението става на друг лист. Това изображение също се анализира чрез представения по-долу проективен ключ.

Забележка: В случаите, когато отговорът не е съвсем ясен или предизвиква особен интерес, то психологът следва да проведе внимателно и коректно разговор, без да показва излишна заинтересованост или загриженост. До края на работата не бива да се задълбочава в подробни анализи на отношенията с посочените лица, за да не се насочва вниманието на детето към отделни лица, както и да не се критикуват неговите изказвания за тях.

 

Показатели за анализ.

1.Данни, характеризиращи емоционално-личностните отношения с другите хора (майката, бащата и двамата родители (родителска двойка); братя и сестри (отчита се включително и тяхната възраст); баба и дядо; приятели/приятелки; учители/възпитатели и други авторитетни за детето възрастни). Тези показатели се разглеждат в контекста на предпочитание и отхвърляне на лицата.

2.Сведения за емоционално-личностните характеристики на детето (любознателност; стремеж към доминиране в група от връстници; потребности за общуване с други деца; отхвърляне от други деца или възрастни; отхвърляне на самото себе си – стремеж към уединение, самоизолация, бягство, защита; социална адекватност на поведението, вкл. проявите на социално одобряемо поведение).

3.Характеристики на мотивационно-волевата сфера, вкл. показателите за водеща мотивация (игрова, познавателна, съревнователна).

Съгласно МКФ[4]  (Международна класификация на функционирането, ограниченията на жизнената дейност и здравето), в профила за функциониране могат да бъдат отбелязани следните категории, включващи „функции на организма“ и „активност и участие“:

-Pf4 – Качество на междуличностните отношения на детето.

-d740 – Формални отношения.  

-d750 – Неформални социални отношения.  

-d760 – Семейни отношения.

 

Анализ и интерпретация на резултатите.

Получената от изследването информация подлежи на качествен анализ и интерпретация.

При анализ на резултатите се получава информация за субективния възглед на детето за отношенията му с членовете на неговото семейство: майка, баща, родителите като брачна двойка, за негови сестри и братя, както и субективното му мнение за отношението към прародителите – баби и дядовци, други родственици. Анализират се различията в оценката на детето към вече съществуващите отношения и желаните от детето отношения.

Оценяват се също:

-представите на детето за своето място и роля във вътрешно-семейното взаимодействие;

-наличието на емоционална близост с едни или други членове на семейството или желанието му за такава;

-наличието на вътрешно-семейни и междуличностни конфликти, фобии, страхове, неоправдани очаквания.

-субективните представи на детето за неговото отношение в кръга от връстници, съученици, приятели;

-разбиранията и оценката за своята роля и място в системата от сложни междуличностни отношения с други деца, като се определят кои от тях са най-значими по отношение на привързаност;

-признаци за наличие на лидерски тенденции или стремежи към доминиране и обратно – наличието на безконфликтност, стил на компромис, стремеж към самоизолиране, наличието на определени страхове, фобии;

-определя се степента на удовлетвореност на детето от съществуващото положение в системата от междуличностни отношения с връстниците;

-представите на детето за отношенията му с педагозите, възпитателите и други значими възрастни;

При интерпретацията психологът се опира не само на резултатите от отбелязаното (посоченото) от детето на схемите, а използва и информацията, получена косвено: случайни реплики в отговорите на детето; настъпили внезапни промени в изражението на лицето (мимика, поза, жест) при работата с различните изображения; промени в интонацията и настроението;  наличието на паузи или специфични отговори, вкл. липса на отговори.  Именно тези маркери имат висока диагностична стойност, тъй като носят пряко съдържание за отношението на детето към самото себе си и към близките, и значими за него лица. Всички тези особености в поведението и емоционалните реакции по възможност трябва да бъдат регистрирани в процеса на работа и записани в протокола.

По резултатите от приложената методика психологът може още да оцени такива характеристики, като: самооценката на детето; ориентацията му към успех или бягство от неуспех; нивото на неговите претенции към отношенията с другите по показателите приемане/отхвърляне; наличието на безпокойство, страхове, тревоги, неувереност в себе си; степента на адекватност на разсъжденията и поведението; степента на критичност към ситуациите на взаимодействие с другите и към собствените си умения и качества.

Успоредно с тези данни, методиката позволява да се даде оценка на определени операционни характеристики: темп на дейността, устойчивост на вниманието, общо ниво на психична активност.

Получените резултати могат да бъдат оценени от гледна точка на преобладаващата ориентация на личните реакции, както и нивото на развитие  на базовата афективна регулация.

При необходимост, отговорите на детето могат да бъдат използвани за изготвяне на социометричен анализ. Съдържанието на предложения списък от примери за въпроси позволява същите да се използват за процедура за провеждане на класически вариант на „жива“ социометрия в опростен вариант.

Следва да се отбележи, че получените при прилагане на методиката резултати, корелират положително с резултатите от изследване с Цветови тест за отношения (ЦТО) за същите значими за детето лица.

Забележка:  В случай, че психологът реши да приложи и двете методики за изучаване на междуличностните взаимодействия, то е препоръчително настоящата методика да предшества Цветовия тест за отношения. Първата позволява с лекота да се установят както значимите за детето възрастни, така и децата, включени в референтната група, а това от своя страна вече значително улеснява конкретизирането на процедурата при прилагането на ЦТО и гарантира по значими резултати.

 

АЛБУМ СЪС СТИМУЛЕН МАТЕРИАЛ

 

[1] https://cprin.ru/

[2] http://www.strogin.ru/about/cdt.html

[3] Бел. на прев. Неузаконена форма на продължителни съвместни отношения, представени като фактически брак.

[4] http://priobshti.se/article/reformata-v-priobshtavashtoto-obrazovanie/mezhdunarodnata-klasifikaciya-za-funkcioniraneto

Източник: Теория и практика оценки психического развития ребенка. Дошкольный и младший школьный возраст. СПб. Речь, 2005.