Психосоциално развитие на децата и младежите в мултикултурна среда. Тренинг за повишаване на междукултурната сензитивност (акултурация) –

„Културен асимилатор“

 

Още в самото начало следва да се даде обяснение на термина културен асимилатор, тъй като обикновено терминът „асимилация“ провокира негативни интерпретации.

В тази връзка следва дебело да се подчертае, че техниката представлява инструмент, чрез който се повишава културната чувствителност на етническите групи една към друга и позволява опознаване на другата култура, чрез размяна на роли. Терминът „асимилатор“ не бива да се тълкува като „претопяване“, „поглъщане“ или премахване на етническите особености на групите. Теорията, някога популярна в САЩ е известна като технология за  „претопяващата тенджера“ (от англ. ез, „melting pot“), която стои зад този модел, е разкритикувана от академици и общественици и бива отричана като стратегия за елиминиране на културното многообразие. Практиката показва, че опитите за културна асимилация не водят до загубата на културните различия при емиграция в друга държава и не са адекватна стъпка за създаването на общество, основано на равенство и приемственост.

За да формират култура на междуетническо общуване и да се подготвят за междукултурно взаимодействие, така наречените културни асимилатори са широко разпространени в много страни по света, въпреки че това не е най-доброто име, тъй като хората не се насърчават да изоставят собствената си култура и да станат членове на друга група – да се асимилират. Целта при използването на този метод е да се научи човек да вижда ситуациите от гледна точка на чужда група, да разбира нейната визия за света. В този смисъл културният асимилатор се нарича още техника за повишаване на междукултурната чувствителност.

Първите културни асимилатори са разработени в началото на 60-те години. психолози от Университета на Илинойс (САЩ) под ръководството на G. Triandis. Предназначени са за американски граждани, взаимодействащи с араби, иранци, гърци, тайландци. Създателите на модела си поставят за цел за кратко време да дадат на обучаемите възможно най-много информация за разликите между двете култури и разработват програмно пособие с обратна връзка, което дава възможност да направи своя читател активен участник в учебен процес. По-късно започват да се използват компютърни версии на ръководствата.

Културните асимилатори се състоят от описания на ситуации (в съвременната литература има от 35 до 200 от тях), в които си взаимодействат герои от поне две култури с по четири интерпретации на тяхното поведение – причинно-следствени атрибуции за наблюдаваното поведение. Информацията се избира, за да представи ситуации, в които се появяват най-значимите, ключови разлики между културите. За идеални се приемат ситуациите, които:

- първо, описване на често срещан случай на взаимодействие между представители на две култури;

- второ, такива, при които представителят на групата „гости” се намира в конфликт или такава, която най-често се тълкува погрешно;

- трето, позволява да се получи важна информация за чужда култура.

При избора на ситуации се вземат предвид: взаимните стереотипи; различията в ролевите очаквания;  обичаите, особеностите на невербалното поведение и много други.

Особено внимание се обръща на фокуса на културата върху екипа или върху индивида. Например, представител на западноевропейската индивидуалистична култура, в процеса на работа със ситуации на асимилатор, трябва да осъзнае, че:

-поведението на членовете на източните колективистични култури до голяма степен отразява груповите норми, отколкото индивидуалните нагласи;

-отношенията между родители и деца на Изток са почти свещени и в много отношения се различават от европейските;

-в много страни от Изтока е обичайно да се показва скромност при публично оценяване на собствените си постижения;

-за източните страни е типично да се правят/приемат подаръци за проявено отношение, докато в Европа – не или се заплаща с пари.

Примери за потенциално конфликтни ситуации могат да бъдат взети от етнографската и историческа литература, пресата и наблюденията на самите разработчици. Провеждат се също и интервютата с помощта на техниката на „критичния инцидент“: на респондентите се предлага да си спомнят събития, в които се е случило нещо драматично – положително или отрицателно, което е променило мнението им за представителите на друга култура.

Създателите на културния асимилатор са изправени пред най-трудните задачи на етапа на съставяне на набор от алтернативни обяснения – атрибуции. Ако асимилаторът има за цел да подготви представители на култура „А“ за взаимодействие с представители на култура „Б“, тогава е необходимо да се изберат от две култури – три интерпретации на поведението на героите, които са най-вероятни от гледна точка на членовете на култура „А“ и една интерпретация, която най-често се използва при обяснение на ситуации от представители на култура „Б“. За правилни се считат само отговори, характерни за представители на култура „Б“. Ако обучаемият избере грешен отговор, той е помолен да се върне отново към ситуацията и да избере друго обяснение за поведението на героите.

Самият културен асимилатор е метод за когнитивна ориентация, но често се включва в тренингови програми – резултатите от обучението се обсъждат и сравняват в групата, играят се ролеви игри с помощта на ситуациите на културния асимилатор. В този случай тя е в основата на атрибутивната тренировъчна програма, тъй като задачата на обучаемите е да изберат интерпретацията на всяка ситуация на взаимодействие между представители на две култури, която съответства на гледната точка на чужда за тях група.

Пример: За да разберете по-добре каква е тази техника, анализирайте ситуацията от мемоарите на автора за пътуване до Европа през декември 1991 г.

„След като бях в Германия, в град Мюнхен, имах възможността да общувам с консулски служител, отговарящ за туризма. Когато в последвалия разговор разбра, че съм от Русия, от Алтай, изведнъж се оживи и каза, че има оплакване срещу нас. „От кого – чудех се аз – все пак минаха само два дни от престоя ми в Германия, кога успях да направя нещо?“ Трескаво започнах да  се опитвам да си спомня къде съм направил нещо нередно, кой би могъл да се оплаче от мен? Когато разбра недоумението ми, той се усмихна и каза, че жалбата не е срещу мен лично, а срещу онези собственици, бизнесмени от Алтай, които поканиха няколко членове на Европейския клуб на ловците на лов, но не можаха адекватно да осигурят прием и да организират ловът. Такъв обрат вече ме заинтригува. Поисках повече информация относно проблема. Тогава той предложи аз самият да прочета писмото, получено от клуба на ловците. От него разбрах, че шестима души от Европейския клуб на ловците се информирали, че в планината Алтай може да се ловува екзотично животно – елен. Приятели от Чехия, Германия и Франция решили, че това може да бъде изключително интересно приключение. Консулският служител обясни, че именно те са изпратили писмото, в което споделят впечатленията си от престоя си в Алтай.

Тогава, в самото начало на 90-те години, в Русия се правят опити не само да се установят контакти с богати партньори от западните страни, но и да се осъществят своите собствени "гешефти" за това.

Един прост превод на предоставеното ми писмо, очевидно, не би бил толкова интересен, така че ще се огранича до предаването на неговата същност. Искам обаче веднага да кажа, че го прочетох със сълзи на очи, а на места просто се задавих от смях. Пред мен изникнаха живи картини, професионално изпълнени в това писмо не с бои, а с думи. Ярко представих картина от престоя на непознати в нашето диво, красиво, но неразбираемо кътче на земята, което все още не е докоснато от цивилизацията, поне в някои отдалечени места.

И така, ловците се свързали с ръководството на автономния район, закупили лиценз за 15 000 щатски долара за лов на същия елен и в началото тази сума изобщо не ги притеснявала, защото, отивайки на пътуване, очаквали съответната услуга към цената. Желанието за приключения било голямо, но реалността блокирала всички възможни предположения. Сюжетът се оказал много забавен и много подобен на „Руското сафари“. Нашите герои обаче не успели да бъдат водени за носа толкова дълго, както в известния филм.

Първото нещо, което не се харесало на пътешествениците е, че когато ги закарали в Горни Алтай, по някаква причина никой не ги посрещнал и те трябвало сами да разтоварят нещата си. Тъй като домакините дълго време решавали къде да поставят скъпите си гости, в буквален и преносен смисъл, нещата трябвало да бъдат поставени „направо на тревата!”. Това било неприятно и крайно необичайно дори за ловци.

Второто нещо, което също не беше включено в плановете, било дългото мъчително чакане да бъдат настанени в някой подходящ „Хилтън“. Изнемогващи от принудително безделие, гостите обърнали внимание на конструкцията, изградена „от трупи, между които стърчала някаква зелена трева“. Представете си изненадата на тези, които са видели забележителностите на ловните домове в Европа, че това е точно този хотел (ловна хижа), в който ще отседнат, за да се насладят на красотите на планината Алтай и да ловуват невиждан елен за значителна сума. Напрежението нараснало. Чакането станало все по-трудно, тъй като вълнението на ловците очевидно започна да се събужда, подпомогнато от дивата природа, богатата растителност и аромати. Най-накрая дългото им чакане било възнаградено. Предложено им е да ловуват точно там, наблизо, докато се подготвят местата за настаняване. Предложението било прието, но по-нататъшните събития изисквали специално и лично обяснение от инструктора или водача, тъй като за богатите хора от Европа било напълно неразбираемо с каква цел да стрелят по дървета, листа или просто никъде. С всеки изстрел по навик изчислявали цената на това удоволствие и то вече не им се струвало толкова примамливо и привлекателно, както в самото начало.

Неприятно за гостите беше и това, че след завръщането си намериха вещите си на същото място, на тревата. Никой нямал намерение да ги чисти.

Но инцидентите не свършили дотук. В писмото се описва, че при връщане от т. нар. лов, където стреляли без да виждат дивеч, собствениците се опитвали да ги нахранят с „храна, приготвена от вода, риба, картофи и лук, приготвени в съд за носене на вода“. Ето как едно ястие, традиционно приготвено от руснаците в природата, се възприело доста необичайно. Това, разбира се, е „уха“ и както знаем, това ястие традиционно се приготвя не само в кофа, но винаги на огън. За един европеец обаче методът на готвене на храната и самото ястие предизвикали толкова бурна реакция и недоразумение, че просто отказали да опитат. Те били особено разтревожени от санитарно-хигиенната страна на готвенето. Разбира се, те не останали гладни, но недоволството и напрежението нараснало още повече.

След като ловците решили, че не могат да останат повече тук и тъй като нямало нощен клуб, бар и възможност за връзка със семействата им в Европа, всички твърдо решили да развалят договора и да се върнат у дома. Тъй като най-авторитетният и всемогъщ човек във всеки европейски град на улицата в труден момент е полицай, който ще го предпази от беззаконие, ще покаже пътя и ще помогне да вземе доставката и да реши някои други проблеми, нашите герои отидоха при местния полицай. Въпреки че ги изслушал внимателно, той не направил нищо за да помогне. Всъщност и да искал той не можеше да помогне, тъй като статусът на нашия блюстител на реда не е същият като в Европа и възможностите му също не са еднакви. Но за да не ги обиди и в духа на нашенската изобретателност, полицаят посъветвал „скъпите гости“ да потърсят помощ от брадат мъж, „явно шеф на местната мафия“, както бързо определили европейците. Е, кой друг може да бъде по-могъщ и упълномощен човек от полицай? Само мафията. Така си представиха ситуацията хората с европейски манталитет. Всъщност този „брадат“ мъж беше не друг, а горския. Той на практика у нас има много повече възможности да осигури хората, попаднали в планината с транспорт до магистралата.

По-нататък в писмото следва описание на транспорта, който представлявал нещо „под формата на четири колела, закрепени заедно с няколко дълги стълба“. Тази каруца е била теглена от кон. Ето с този транспорт тръгнали да се връщат неуспешните ловци.

След като благополучно стигнали до пътя, а след това, без особени инциденти до Барнаул, нашите гости били изненадани колко бързо и точно бил организиран лов тук, недалеч от областния център, който им донесъл толкова много радост и удоволствие. Забравяйки отчасти за обидата, нанесена на ловците там, в планината Алтай, те благополучно се прибрали в домовете си, но след това се сетили и решили да пишат до консулството.

Как бихте обяснили на ловци от Европа причината за възникналата кавга със собствениците?

1.Домакините не са делови партньори и не могат да изпълнят договорните условия.

2.Домакините са убедени, че видяното от „европейците“ не трябва да се разгласява, тъй като природата е в състояние да запази дивата си красота само при липса на урбанизирана цивилизация.

3.Домакините смятат, че между ловците в природата възникват неформални отношения и не е необходимо да се съди толкова строго за някои неприятности, които могат да възникнат.

4.За домакините е неприятно да си спомнят случай от неуспешен опит да организират туристически бизнес, тъй като нямат опит в организирането на подобни събития.

Избрахте обяснение № 1. В предложената ситуация няма индикация за невъзможност или незадължителност на партньорите. Напротив, домакините се опитали незабавно да запълнят възникналата пауза с някакви действия, вярвайки, че в неформална обстановка, в природата, всички хора се сближават и са били очевидно шокирани от острия отказ да продължат сътрудничеството. Върнете се към ситуацията и направете различен избор.

Избрахте обяснение номер 2. Това е много вероятен отговор - правилата на доброто възпитание диктуват традиционното гостоприемство да не се оповестява публично, дори и да е неразбираемо за гостите и още повече да му се дава остра оценка. Освен това в ситуацията няма индикации, че именно „европейски“ прием е бил предвиден в сключения договор. Опитайте се да намерите по-точно обяснение.

Вие избрахте обяснение № 3. Това е най-добрият отговор. Европейците обикновено не смесват понятията неформални и делови отношения. По тази причина те вярват, че в природата можете да се държат свободно и да говорят на всяка тема, но ако тази комуникация е предвидена в договора, тогава това вече не е неформално, тогава това са работни или бизнес отношения. Руснак, който взаимодейства с европейски партньори и не се придържа към този принцип, може да се счита за нетактичен, безцеремонен, натрапчив и невъзпитан.

Избрали сте обяснение No 4. Не трябва да се изключва такава възможност и тогава е разбираема негативната реакция на ловците към поведението на собствениците. Но това обяснение не разкрива напълно ситуацията. Опитайте се да намерите по-точно обяснение.

Този пример показва не само как трябва да се приемат гости, ако са поканени, още повече за толкова много пари, но и колко различно човек може да се отнася към дивата природа, красотата на планините и дърветата. У някои тази красота предизвиква възторг в очите и наслада, а може би просто желание, без да нарушават тишината, да попиват и поглъщат всичко, което им хване окото, за да могат по-късно един ден да си спомнят и да споделят впечатленията си с другите. За други това предизвиква досада и раздразнение, тъй като те са платили пари, искали са да се отпуснат в комфорт и да имат нормални санитарно-битови условия.

Всъщност тук, в Алтай, от тях се  изисквало да усетят близостта на природата, изгубена не само от цялата европейска цивилизация, но и от отделните й представители. Красотата на дивата природа не само не изненада гостите – те са очаквали да видят тук вечерно осветление с грохотна музика, нощни барове и неограничени технически възможности за връзка с всяка точка на земното кълбо.

Ние сме различни – това трябва да се има предвид при общуване, междукултурни комуникации, при организиране на бизнес, особено при кандидатстване за участие на представители на различни култури, различните народи са с осезаеми национални различия и манталитет. Имаме различно разбиране за почивка и отдих, по различен начин се възползваме от възможността да се отпуснем и да се насладим на красотата на природата. Някои искат да видят красотата на дивата природа и поне малко да надникнат в нейната мистериозна неизвестност, докато други не са против да видят същата дива красота, но така, че на следващо място винаги да имат под ръка урбанизирана цивилизация с нейното техническо оборудване и наличието на всички цивилизационни блага.

Въпреки че в момента в света са създадени голям брой културни асимилатори, те не могат да бъдат широко разпространени, тъй като са предназначени за тесен кръг от хора - арабски студенти в Съединените щати, учители, работещи с латиноамерикански студенти, туристи или бизнесмени, установяващи партньорства, и т. н.

Група чуждестранни изследователи, ръководени от Р. Брислин, си поставят въпроса дали е възможно да се създаде универсален културен асимилатор, който да помогне на хората да се адаптират към всяка чужда култура. Въз основа на създаването на тясно ориентирани културни асимилатори и работа с различни обучителни групи, те стигат до извода, че подобна задача може да бъде решена, тъй като хората, попаднали в чужда културна среда, преминават през сходни етапи на адаптация и установяване на междуличностни контакти с местни жители.

Следователно е възможно да се отделят редица прототипни ситуации на взаимодействие между представители на различни култури, както и задачи, изпълнявани от местните жители.

Дългогодишната употреба на културни асимилатори (културно специфични и универсални) потвърждава, че те са ефективно средство за предаване на информация за различията между културите, за улесняване на междуличностните контакти в чужда културна среда и в крайна сметка, за решаване на стоящите пред човека проблеми.

Разбира се, при разработването и прилагането на културни асимилатори, не трябва да се забравят и по-традиционните методи за подготовка за междукултурно взаимодействие. Сред тях важна роля се отдава на академичните курсове по етнопсихология, етнопедагогика, междукултурни комуникации, педагогика на междуетническо общуване, култура на междуетническо общуване, етносоциология и др.

Упражнение за прилагане на културен асимилатор

Цел: Повишаване на етнокултурната компетентност и етнокултурната сензитивност. Развитие на способности за разбиране на житейски ситуации от гледна точка на представителите на чуждия етнос и представите за света от позицията на другата култура.

Задачи:

1.Осъзнаване неадекватната интерпретация на поведението на хората от друга култура, през призмата на своята култура.

2.Усвояване на информация за атрибуциите, т.е. за способите за интерпретация на поведението на хората, изхождайки от особеностите на собствената култура.

3.Разпознаване, назоваване и преживяване на своите емоционални реакции в ситуация на междуетническо взаимодействие и тяхната корекция.

4.Моделиране на позитивно междугрупово поведение.

5.Снижаване на тревожността в ситуации на междукултурно взаимодействие.

6.Формиране на нагласи за толерантно поведение в чуждокултурна среда.

 

Загрявка

Упражнение „Слон, палма, скункс, Шумахер, желе“

Всички участници застават в полукръг.

Инструкция: „Сега ще посоча един от вас, който ще ръководи упражнението. Който посоча е длъжен да застане срещу групата. От него се иска следното. Аз последователно ще казвам думите: слон, палма, скукс, Шумахер и желе.  Когато кажа някоя от думите той трябва да изобрази с тяло и жестове това което съм казал по определен начин. Освен това той ще има и двама помощници – това са намиращите се от двете му страни ученици.

Ето какви са задачите на тримата:

При думата „слон“, стоящият в центъра изобразява с едната си ръка хобот, навежда се напред, а с другата ръка взима храна и я поднася към устата си. Когато той изобразява по този начин слон, по същото време неговите съседи правят следното: стоящият от ляво вдига нагоре лявата си ръка, а този, който е отдясно – дясната.

При думата „палма“, стоящият в центъра вдига двете си ръце нагоре и ги държи успоредно, а съседите с поклащане на ръцете вляво и дясно изобразяват клони и листа.

При думата „скункс” този в центъра се обръща с гръб към кръга и изобразява опашката си в движение с ръка, а съседите щипват носа си с пръсти и се обръщат от него надясно и наляво.

При думата „Шумахер“ ученикът, стоящ в центъра, „направлява“ въображаема кола. Стоящите отстрани се хващат за ръце, имитирайки продълговата каросерия на автомобила.

При думата „желе“ човекът в центъра се опитва да представи желе, нещо безформено и треперещо. Застанали отстрани, затваряйки ръцете си, изобразяват кръгла чиния, върху която лежи желе.

Ако човек направи грешка, като не изобрази това, което се изисква от него, той се елиминира от играта, преминавайки към втория, външен, кръг.

Упражнението изисква внимание, моля, концентрирайте се.”

 

I Етап. Запознаване с метода „културния асимилатор“

При провеждане на междукултурния тренинг с прилагане на метода „културен асимислатор“ много ефективни могат да се окажат или създадена специално за групата тренинг-програма или да се приложи някой от съществуващите вече културни асимилатори. Практиката показва, че при прилагане на метода в монокултурни групи, в повечето случаи учениците са с ниско ниво на знания за своята и чуждата етническа общност, това е най-добрия вариант. Обратно – в поликултурните групи учениците разполагат с повече информация и при тях културният асимилатор може да се използва вече за развитие на емпатия и обогатяване на репертоара от емоционални и поведенчески реакции. Това може да се постигне от представителите на двете култури при съвместен анализ и демонстрация чрез сценичните ситуации на културния асимилатор.

Упражнение

Треньорът разделя групата на еднородни по културен състав подгрупи. Обучаемите получават задача да анализират ситуация  взета от културния асимилатор, която е предназначена за подготовка за междукултурно взаимодействие  с представители на култура, на която са се оказали. Те трябва да намерят правилно обяснение на поведението, изхождайки от особеностите на „чуждата“ култура, а след това да подготвят няколко ситуации във вид на сценки, за да ги покажат на останалите подгрупи, състоящи се от представители на друга (други) култури. В редица случаи е възможно обучение на представители на две култури с помощта на едни и същи ситуации, в които за правилни се приемат различни обяснения на поведението на персонажите. В такива случаи се препоръчва още в самото начало всяка подгрупа да интерпретира себе си от гледна точка на чуждата култура, а след това, при общогруповия етап на работа, всички участници трябва да осъзнаят в каква степен на важност е толерантното поведение в чуждокултурна среда. Това е така, защото няма едно единствено вярно обяснение при интерпретацията на междуличностните конфликти между представителите на различните етноси (народи).  

 

Методически указания за конструиране на културен асимилатор

Културният асимилатор или техниката за развитие на културната сензитивност (intercultural sensitizer) се състои от:

1.Описание на ситуации, в които е наличен конфликт между представителите на две култури.

2.Четири възможни интерпретации на поведението за всяка ситуация, които могат да бъдат разгледани като каузални атрибуции в наблюдаваното поведение.

3.Обратна връзка – определяне на правилната интерпретация от гледна точка на представителите на чуждия за обучаемите етнос; интерпретация и анализ на особеностите на чуждата култура, която въвежда персонажа в невъзможност за взаимно разбиране.

При конструирането на културен асимилатор трябва да се планират 5 етапа.

1.Подбор на ситуации

2.Построяване на епизодите

3.Формулиране на атрибуции

4.Избор на атрибуции

5.Структуриране на културния асимилатор

 

Ритуал на сбогуване.

Групата стои в кръг и треньорът казва, че днес редица участници са показали нови таланти (не е необходимо да уточняваме кои таланти), мнозина се показаха от нова страна.

Инструкция: „Сега всеки от нас трябва да се обърне към всеки член на групата по име и да завърши фразата: „Ти ме изненада днес.” Например „Ваньо, днес ме изненада с това...“. Важно е всеки да каже фразата и да получи обратна връзка от групата. Не е задължително да е само един човек. Ако имате нещо да кажете на няколко членове на групата, направете го.”

Тогава членовете на групата вдигат стиснатите си ръце и казват в хор: „Благодаря, довиждане!“

Пример: За да разберете по-добре каква е тази техника, анализирайте ситуацията от мемоарите на автора за пътуване до Европа през декември 1991 г.

„След като бях в Германия, в град Мюнхен, имах възможността да общувам с консулски служител, отговарящ за туризма. Когато в последвалия разговор разбра, че съм от Русия, от Алтай, изведнъж се оживи и каза, че има оплакване срещу нас. „От кого – чудех се аз – все пак минаха само два дни от престоя ми в Германия, кога успях да направя нещо?“ Трескаво започнах да  се опитвам да си спомня къде съм направил нещо нередно, кой би могъл да се оплаче от мен? Когато разбра недоумението ми, той се усмихна и каза, че жалбата не е срещу мен лично, а срещу онези собственици, бизнесмени от Алтай, които поканиха няколко членове на Европейския клуб на ловците на лов, но не можаха адекватно да осигурят прием и да организират ловът. Такъв обрат вече ме заинтригува. Поисках повече информация относно проблема. Тогава той предложи аз самият да прочета писмото, получено от клуба на ловците. От него разбрах, че шестима души от Европейския клуб на ловците се информирали, че в планината Алтай може да се ловува екзотично животно – елен. Приятели от Чехия, Германия и Франция решили, че това може да бъде изключително интересно приключение. Консулският служител обясни, че именно те са изпратили писмото, в което споделят впечатленията си от престоя си в Алтай.

Тогава, в самото начало на 90-те години, в Русия се правят опити не само да се установят контакти с богати партньори от западните страни, но и да се осъществят своите собствени "гешефти" за това.

Един прост превод на предоставеното ми писмо, очевидно, не би бил толкова интересен, така че ще се огранича до предаването на неговата същност. Искам обаче веднага да кажа, че го прочетох със сълзи на очи, а на места просто се задавих от смях. Пред мен изникнаха живи картини, професионално изпълнени в това писмо не с бои, а с думи. Ярко представих картина от престоя на непознати в нашето диво, красиво, но неразбираемо кътче на земята, което все още не е докоснато от цивилизацията, поне в някои отдалечени места.

И така, ловците се свързали с ръководството на автономния район, закупили лиценз за 15 000 щатски долара за лов на същия елен и в началото тази сума изобщо не ги притеснявала, защото, отивайки на пътуване, очаквали съответната услуга към цената. Желанието за приключения било голямо, но реалността блокирала всички възможни предположения. Сюжетът се оказал много забавен и много подобен на „Руското сафари“. Нашите герои обаче не успяли да бъдат водени за носа толкова дълго, както в известния филм.

Първото нещо, което не се харесало на пътешествениците е, че когато ги закарали в Горни Алтай, по някаква причина никой не ги посрещнал и те трябвало сами да разтоварят нещата си. Тъй като домакините дълго време решавали къде да поставят скъпите си гости, в буквален и преносен смисъл, нещата трябвало да бъдат поставени „направо на тревата!”. Това било неприятно и крайно необичайно дори за ловци.

Второто нещо, което също не беше включено в плановете, било дългото мъчително чакане да бъдат настанени в някой подходящ „Хилтън“. Изнемогващи от принудително безделие, гостите обърнали внимание на конструкцията, изградена „от трупи, между които стърчала някаква зелена трева“. Представете си изненадата на тези, които са видели забележителностите на ловните домове в Европа, че това е точно този хотел (ловна хижа), в който ще отседнат, за да се насладят на красотите на планината Алтай и да ловуват невиждан елен за значителна сума. Напрежението нараснало. Чакането станало все по-трудно, тъй като вълнението на ловците очевидно започна да се събужда, подпомогнато от дивата природа, богатата растителност и аромати. Най-накрая дългото им чакане било възнаградено. Предложено им е да ловуват точно там, наблизо, докато се подготвят местата за настаняване. Предложението било прието, но по-нататъшните събития изисквали специално и лично обяснение от инструктора или водача, тъй като за богатите хора от Европа било напълно неразбираемо с каква цел да стрелят по дървета, листа или просто никъде. С всеки изстрел по навик изчислявали цената на това удоволствие и то вече не им се струвало толкова примамливо и привлекателно, както в самото начало.

Неприятно за гостите беше и това, че след завръщането си намериха вещите си на същото място, на тревата. Никой нямал намерение да ги чисти.

Но инцидентите не свършили дотук. В писмото се описва, че при връщане от т. нар. лов, където стреляли без да виждат дивеч, собствениците се опитвали да ги нахранят с „храна, приготвена от вода, риба, картофи и лук, приготвени в съд за носене на вода“. Ето как едно ястие, традиционно приготвено от руснаците в природата, се възприело доста необичайно. Това, разбира се, е „уха“ и както знаем, това ястие традиционно се приготвя не само в кофа, но винаги на огън. За един европеец обаче методът на готвене на храната и самото ястие предизвикали толкова бурна реакция и недоразумение, че просто отказали да опитат. Те били особено разтревожени от санитарно-хигиенната страна на готвенето. Разбира се, те не останали гладни, но недоволството и напрежението нараснало още повече.

След като ловците решили, че не могат да останат повече тук и тъй като нямало нощен клуб, бар и възможност за връзка със семействата им в Европа, всички твърдо решили да развалят договора и да се върнат у дома. Тъй като най-авторитетният и всемогъщ човек във всеки европейски град на улицата в труден момент е полицай, който ще го предпази от беззаконие, ще покаже пътя и ще помогне да вземе доставката и да реши някои други проблеми, нашите герои отидоха при местния полицай. Въпреки че ги изслушал внимателно, той не направил нищо за да помогне. Всъщност и да искал той не можеше да помогне, тъй като статусът на нашия блюстител на реда не е същият като в Европа и възможностите му също не са еднакви. Но за да не ги обиди и в духа на нашенската изобретателност, полицаят посъветвал „скъпите гости“ да потърсят помощ от брадат мъж, „явно шеф на местната мафия“, както бързо определили европейците. Е, кой друг може да бъде по-могъщ и упълномощен човек от полицай? Само мафията. Така си представиха ситуацията хората с европейски манталитет. Всъщност този „брадат“ мъж беше не друг, а горския. Той на практика у нас има много повече възможности да осигури хората, попаднали в планината с транспорт до магистралата.

По-нататък в писмото следва описание на транспорта, който представлявал нещо „под формата на четири колела, закрепени заедно с няколко дълги стълба“. Тази каруца ебила теглена от кон. Ето с този транспорт тръгнали да се връщат неуспешните ловци.

След като благополучно стигнали до пътя, а след това, без особени инциденти до Барнаул, нашите гости били изненадани колко бързо и точно бил организиран лов тук, недалеч от областния център, който им донесъл толкова много радост и удоволствие. Забравяйки отчасти за обидата, нанесена на ловците там, в планината Алтай, те благополучно се прибрали в домовете си, но след това се сетили и решили да пишат до консулството.

Как бихте обяснили на ловци от Европа причината за възникналата кавга със собствениците?

1. Домакините не са делови партньори и не могат да изпълнят договорните условия.

2. Домакините са убедени, че видяното от "европейците" не трябва да се разгласява, тъй като природата е в състояние да запази дивата си красота само при липса на урбанизирана цивилизация.

3. Домакините смятат, че между ловците в природата възникват неформални отношения и не е необходимо да се съди толкова строго за някои неприятности, които могат да възникнат.

4. За домакините е неприятно да си спомнят случай от неуспешен опит да организират туристически бизнес, тъй като нямат опит в организирането на подобни събития.

 

ПСИХОСОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦАТА И МЛАДЕЖИТЕ  В

МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

 

Тема: Методически указания за организиране и прилагане на метода

         „Форум-театър“ или интерактивна техниката за групова работа.

 

История на технологията

Методът за провеждане на форум-театър е разработен от Аугусто Боал (Бразилия) през 80-те години на миналия век. През годините той е доказал своята ефективност и е широко разпространен по целия свят под името „Театър на потиснатите“ или още като „Уличен театър“.

Форум театърът служи като средство за насърчаване на социална и личностна активност за промяна. В тази интерактивна театрална игра, зрителите са едновременно и публика и актьори. Те активно изследват, показват, анализират и трансформират представената действителност в дискусии и участват в действието.

Това е театър, който изисква участие и социално активна позиция от хората.

За какво е нужен форум-театъра – цели и възможности:

1.Първо – форум-театърът е средство за стимулиране на хората да бъдат активни в защита на правата си, за подобряване на обществото чрез промяна на поведението им. Задачата на представлението е да подтикне публиката към активно решаване на проблемите си, да предизвика дискусия в по-голямата социална група (класа, училището, местната общност).

2.Второ – „вторични” резултати – положителни промени в актьорската група, промени в личността на актьорите. Тук форум-театърът се пресича с психодрамата и социодрамата, но трябва да се помни, че е предназначен за по-широка задача и е насочен към обществото като цяло или голяма целева група.

-Той е инструмент за разрешаване на социални и културни противоречия – етнически конфликти, дискриминация, нарушаване на правата на човека, накърняване на интересите на уязвими групи и др.

-Основна заслуга на метода е, че дава възможност за алтернативи.

-Ориентира участващите в системата от универсални ценности.

-Формира умения за работа в екип.

-Осигурява на младите хора поле и възможност да заемат гражданска позиция в социални и лични конфликтни ситуации. (Да се чуе гласът им).

-Насърчава младите хора да демонстрират готовност и желание за усъвършенстване и развитие на обществото на принципите на свободата и хуманизма.

-Развива познавателните процеси: паметта, слуховото възприятие, мисленето, въображението, речта, добиват опит за  публично говорене.

-Дава възможност на участниците да разкрият индивидуални особености в опит да създадат нещо ново самостоятелно.

-Ефективен метод за профилактика на асоциално поведение при подрастващите.

Това е форма за интерактивно представяне на проблем, който вълнува ученици, родители, учители и обществото като цяло. Той позволява размяна на роли, т. е дава възможности на голям кръг хора (не само пряко участващите) да преживеят състояния, да търсят решения, да изберат линия на поведение за решаване на проблем, но от позицията на другия (другите). При това, ефектът от прилагането на тази техника е дълбинен, тъй като участниците преживяват сценария и още, запомня се за дълъг период от време, тъй като е отигран. Участващите запаметяват жизненоважна за тях информация за дълго време и създават стабилна мотивация за промяна на отношението и поведението си.

Какви са преимуществата?

1.Форум-театърът може да привлече много млади хора към своите представления, тъй като в момента това е ново явление, непознато за повечето тийнейджъри. В същото време обикновен разговор на тема ксенофобия или урок по толерантност едва ли ще заинтересува повечето от младите хора, които очакват пропаганда и ненужни (както повечето от тях смятат) знания от подобни събития.

2.Не е нужна сцена (изпълненията могат да се проведат буквално навсякъде) и дава възможност на участниците да се освободят психологически и да се отворят.

3.Спектаклите на форум-театър се поставят по сценарии, написани не от възрастни, а от млади хора. Те са най-близко до живота, до ежедневието, до реалностите около днешните млади хора. А изпълнителите в тях не са професионални актьори, а доброволци на същата възраст като публиката.

4.Създава пространство за дискусия.

5.Публиката може да спре действието и да промени хода му, като по този начин промени сюжета.

6.Помага на хората да разширят съзнанието си за справяне с ежедневните проблеми.

7.Участниците във форум-театъра натрупват опит да развият правилно отношение и разбиране за ситуацията, тъй като се интересуват от решаването и.

Структурни елементи на форум театъра

1.Целева аудитория – всеки, който по някакъв начин е съпричастен към проблема.

2.Актьори – представители на целеви групи, които са заинтересовани и мотивирани да решават проблемите си чрез промяна; полезно е да бъдат привличани ученици, които имат реални проблеми; да са налични определени качества и най-важно мотивация (доброволци).

3.Сценарий – към него има специални изисквания:

-Фабула – особено важен елемент, който задължително засяга важен, значим и широко познат (дори наболял и крещящ за решаване) проблем за голямата общност;

-Сценарият включва най-малко 4 акта (мизансцени или етюди);

-Сценарият трябва да има предвид, че основата на всяко драматично действие е конфликтът. Във форум-театъра сцената завършва в разгара на конфликта. Конфликтът умишлено е изведен до максимална острота и се усилва във всеки следващ етюд в геометрична прогресия.

-Разрешаването на конфликта задължително не е дадено в сценария (зрителят може само да предполага) за него, но във всички случаи е драматично-трагичен.

-Сценарият трябва да подтиква публиката да желае да се намеси в подкрепа на героя-жертва, да ги направи "активните зрители".

4.Модератор (учител) и жокер.

-Организира процеса на подготовка на актьорите.

-Участва в разработването на сценария – етюди, реплики, невербална експресия.

-Провежда репетициите, коригира сцени.

-Работи с публиката по време на шоуто.

-Посредничи между актьорите и публиката и поддържа контакт с нея.

-Насърчава публиката и изявите на нейни представители.

-Следва принципите: „Няма грешно предложение“, „Всеки има право да се изяви на сцената“.

Други персонажи на сцената.

Препоръчително е на сцената да присъстват и други персонажи в роли на наблюдатели. Те могат да бъдат в зависимост от сценария: съседи, учител, възрастен, родител, приятел, представител на институция и пр. Тези персонажи се включват целенасочено, за да позволят на публиката да ги използва при търсенето на решение, както и да се установи дали ще ги включат въобще в решението.

Организиране на форум-театър

Първата стъпка е подбор екип от актьори (обикновено доброволци в по-висок клас). С тях се провежда превантивен семинар (среща за обучение), на която се обсъжда определена тема, вълнуваща общността (например, дискриминация; насилие и тормоз; ксенофобия; конфликти между деца и родители или между ученици и учители и пр.). Удобен формат за подбор на актьори е „фокус-групата“.

Най-често ангажираните лица са от 4 до 6 ученика: от тях разпределението според статуса на героя е както следва: 1-100% потисник, 1-100% потиснат, 1-съюзник на потисника (със 70%) , 1- съюзник на потиснатите (със 70%) и други.

Пример за избор на роли и брой актьори в сценарий за училищен тормоз:

Втората стъпка (определяне на темата и писане на сценарий).  

Темите, които могат да бъдат поставени:

-зависимостите (алкохолизъм, наркомания, социална, компютърна зависимост);

-полови отношения; трафик на деца;

-семейно насилие;

-училищни проблеми: насилие, тормоз и агресия; междугрупови конфликти в класа и между класове; проблеми между ученици и учители; трудности в обучението;

-конфликти между деца и родители;

-етнически проблеми: ранни бракове;

-религиозни въпроси: конфликт между религиозни общности;

-всякакви ситуация на унижение или потискане на личността;

-да е съобразена с публиката (Понякога методът може да се прилага само пред ученици, а друг път в смесен формат). Защо?

Сценарий:

-Сценарият да е актуален и вълнуващ, близък до действителността, до реалността. 

-Да представя реална ситуация (без да е пресилен, фантастичен).

-Задължително има герой с роля на жертва (Не забравяйте, че това е театърът на потиснатите!).

-Диалозите трябва да са написани на прост, ежедневен език; на езика на героите.

-Сцените на действие да са „живи“, динамични, напрегнати; наситени с емоция.

-Да съдържа истината за живота, жизнената правда и справедливост, за да провокира зрителя към активност.

-Задължително фабулата се развива в конфликтна ситуация с възходящ тренд и води към предполагаема опасна развръзка.

-Зрителят трябва инстинктивно да пожелае да помогне на героя (да го спаси, да му даде съвет и пр.), да пожелае друг вариант за развитие на събитията, да прозре, че има и друг път за разрешаване на проблема.

-Сценарият трябва да съдържа няколко специални моменти, т. нар. „мини“ сцени. Те се поставят целенасочено, за да може публиката да бъде насърчена  да направи „СТОП“ и да промени ситуацията, тоест действия, които са предназначени да провокират зрителя към действие за разрешаване и предотвратяване на конфликта;

Работа по сценария:

Участниците съвместно с учителя (водещия, жокера) издирват случай от реалната практика – сюжет (от личен опит на самите участници или случай взет от опита на други). По този случай се подготвя сценарий (разпределят се ролите – кой, каква роля ще играе и се пише сценарий от името на тези герои. Написването на сценария не от професионални драматурзи, а от самите участници. Това го прави познат, достъпен и лесен за реализиране.

На този етап е важно взаимодействието на групата помежду си. Добре изграден сценарий за форум-театър може да се напише само с общи усилия, непрекъснато импровизирано разиграване на ситуацията и същевременно записване на диалози. В този случай нарастването на конфликта ще бъде емоционално и естествено. Задължително е героите да бъдат разделени на потиснати и потисници и ясно да се напише текстът за тях. 

Сценарият за форум театър има редица характеристики, които го отличават от сценария на класически спектакъл.

Сценарият  на представлението, като правило, са разделени на действия (актове), които от своя страна включват епизоди (явления). Във всяко явление трябва да има някакво събитие. Първо идва завръзката.

След това, в хода на действието се надгражда от епизод в епизод, стигайки до кулминация, след което идва развръзката, където драматургът показва до какво е стигнал всеки герой по време на представлението. Авторът показва много мини-кулминации, в които действието не може и не се развива правилно, т.е. развива се по линия, която не е в интерес на „жертвата“. Ако пиесата има повече от едно действие, тогава основната кулминация обикновено е в края на последното действие, след което има бърза развръзка. Всяко действие има междинна голяма кулминация.

Форумният театър трябва да разкрие темата в първите 1-2 епизода, след това основни стават сцените за нагнетяване на емоцията, чрез сцени на явна несправедливост и чрез много напрегнато развитие на действието се стига до кулминацията - СТОП! Никой не знае връзката... Изборът на главния герой остава неизвестен. Това е моментът, в който зрителят е поканен да помисли сам какво ще направи героят в следващия момент.

Сценарият трябва да съдържа 4-5 етюда с времетраене не повече от 3-4 мин., които с напредването на действието разкриват причините, водещи главния герой към трагедията: В същото време цялото действие не бива да е повече от 15-20 минути.

Когато сценарият вече е написан и ролите са разпределени, водещият разработва подробно заедно с актьорите ролите на техните персонажи (всеки трябва да знае кой е; на колко е години; с какво се занимава; какъв е неговия характер; с какъв глас, интонация, темп на речта ще говори; в какви отношения се намира с другите персонажи). В практиката много често част от тази информация се представя на публиката от всеки актьор в самото начало на представлението.

Главният герой (протогонист) заема основно място в сценария. Неговото име задължително е променено.  Той трябва да е жертва и с играта си да буди емпатия в публиката. Персонажите, които пряко или косвено способстват за ескалацията могат да са няколко (антагонисти). Техните имена не е задължително да се променят.

Има схващане, че актьорите не бива да бъдат много тренирани, за да могат да запазят спонтанността и автентичността на реакциите си по време на спектакъла и да не създават впечатление в публиката за открита режисура.

Трета фаза: Активизиране обратна връзка с публиката

От тук нататък форум-театърът влиза в силата си, като  представения проблем се развива в процеса на последващо сътрудничество с аудиторията. Медиаторът (жокерът) задава въпроси на публиката от рода:

-Дайте име на постановката.

-Какъв според вас е проблема?

-Проблемът актуален ли е?

-Смятат ли, че такава ситуация може да се случи в живота?

-Как се чувства според вас главния герой?

-Какво може да се промени в ситуацията за да се помогне на главния герой?

-Кое има смисъл да променим: поведението на насилникая или поведението на жертвата?

-Как може да приключи тази ситуация?

-Можеха ли героите или хората около тях да постъпят по различен начин, за да разрешат ситуацията?

-Ситуацията въобще има ли шанс за благополучен край?

Четвърта фаза: Участие на публиката

Водещият кани всички от публиката да станат актьори, замествайки един от изпълнителите (останалите не се сменят). Заставайки в ролята на мястото на друг човек, зрителят се потапя по-дълбоко в емоционалните преживявания на героя, усещайки не с думи, а с дела как това може да се случи в реалния живот. Този, който пожелае да се включи, може да избере който и да е от персонажите, като от него се иска да сподели мотивите си за замяната на актьора и да разкрие предварително своя замисъл, след което да го изиграе. 

Без да критикува вариантите, предложени от актьорите, водещият провежда дискусия с публиката, включително като привлича предварително поканени експерти. След всяко включване на човек от публиката медиаторът се обръща към нея с въпроси за ефекта от направената намеса.

Забележка: Препоръчително е при организацията за представлението, учителят да подготви предварително свой „скрит“ помощник (ученик, родител), който да „разчупи ледовете“, особено когато методът се прилага за първи път и липсва опит и на актьорите и на учителя.

Финал (интервю)

 Това е последната фаза, при която актьори и публика провеждат дискусия. Всички обсъждат представените проблеми и най-добрите поведенчески реакции.

През тази фаза публиката дава интервюта за представлението, за своите и за представените от актьорите преживявания, за промяна на отношението към този проблем. Иска се обратна връзка за това, доколко реалистично учениците са представили проблема.

Обсъждат се онези открития на публиката (предложения, идеи), които могат да помогнат за още по-успешното представяне на  сценария.

В заключителна фаза могат да бъдат включени експерти от определени сфери: лекари, психолози, социални работници, нарколози, юристи. Най-голям ефект обаче в психопрофилактично отношение се постига тогава, когато решенията идват от учениците (родителите), дори тези техни позиции да имат чисто декларативен характер.

За подрастващите най-ценната е информацията и решенията, която връстниците съобщават, докато информацията получена от възрастни по-често се възприема като нотация или натрапчив морал.

Освен това превантивната информация може да бъде вплетена в очертанията на представлението с помощта на „актьори-примамки“, които са сред публиката.

Споделена информация на участници за метода:

-На ученик: „След като започнах да участвам в „театъра на потиснатите“, имах голяма промяна в живота си. Сега съм сигурна, че може да се намери изход от всяка привидно безнадеждна ситуация.“

-На ученик: „Изиграх негативна роля в тази сцена, но никога не бих направил това в живота си. Това е добре за мен“

-На модератор: „Когато не е избран правилно проблема, когато той не вълнува масово хората и когато не е подбрана правилно публиката, винаги има опасност да срещнете равнодушни реакция на зрителите. Случва се обаче и обратното. Имаше един случай, когато едно момиче беше толкова проникнато от ситуацията и емоциите й бяха толкова извън мащаба, че тя удари главния отрицателен герой с кърпа по лицето... Нейните впечатления от това, което видя, бяха толкова силни.“

 

ПРИМЕРИ ЗА ТЕМИ

 

Пример за сценарий на тема „Тормоз“ („Дългуч“).

В класът има момче, което е обект психически тормоз от страна на свой съученик. Търпението му се изчерпва и в изблик на гняв момчето наранява момичето, което харесва (тя също), но не знае как да го покаже/каже. Въпросът засяга границите на търпимостта и до къде ни води това. Колко е важно да споделяме чувствата си и да ценим себе си. 

Пример за сценарий на тема „Ксенофобия“.

Тийнейджър-мюсюлманин пристига от далечно село да учи в професионално училище в голям град с преобладаващо християнско население. Там се влюбва в момиче от православно семейство и тя отговаря на чувствата му. Сцените показват реакцията на техните родители и роднини, съученици, приятели от двете страни и т.н.

Пример за сценарий на тема „Превенция на зависимости – хазарт)

Историята на трима деветокласника – Стамбата, Бърков и Алекс, приятели от детинство. Имат една страст, компютрите. Разработването на програми и игри. Предизвикателството пред което се изправят е предстоящ конкурс за виртуална реалност. Трябват да намерят пари, за да реализират проекта. Появява се Пешо Пръста (асоциален тип, измамник, собственик на обменно бюро) с предложение да им помогне финансово, ако се включат в бизнеса му. История за свободата и отговорността на избора.

Пример за сценарий на тема „Етнически предразсъдъци и стереотипи“ („Съседи").

Историята е стара като света: млад мъж и момиче, влюбени един в друг. И двамата завършват гимназия и учат в университет. Всеки от тях има любящо семейство и всичко изглежда е наред, но ... Между тях има пречка, която вече е свързана със съвременната реалност: тя е от един етнос, той от друг. Майката на момичето изпада в депресия, а между тях има много силна връзка. Какъв е проблемът? Наистина ли е задънена улица? Това единственият проблем ли е и как може да бъде решен?

Пример за сценарий на тема „Превенция на разпространение на наркотични вещества“ („Приятелят ми е наркозависим“).

Приятел от детството – заедно са първи клас – чука на вратата, усмихва се щастливо и... отново иска заем. Ти знаеш за какво са му парите.  В главата ти нахлуват ужасните мисли. Не си казал на никого досега, а приятелят ти идва отново и отново. Ръцете му треперят все повече и повече, а в очите му цари бездънна празнота. Какво можеш да кажеш на него? На родителите му? На приятелката му? Какъв избор да направя, се питате. Какво е възможно да се промени?

Пример за сценарий на тема „Социална зависимост“ ("Избор")

Спектакъл от живота, бъдещата съдба и най-трудния избор, който може да засегне всички участници в историята, и то по най-непредсказуем начин. Сценарият е написан за млади хора (тя в ролята на главния герой е на 15 години), а е принуден да се занимава като  възрастен със сериозни проблеми. Какво ни ръководи, когато правим избор? Пред кого вземаме решения, с кого се съветваме с родителите си? С любимия ли? Или може би най-важното е да се обърнем към нас самите.

Примерен сценарий на тема „Тормоз" – монолог (без думи или с текст зад кадър).

Ученичка в класната стая – всички я гледа накриво; Мислите е вървят: отначало те шепнат зад гърба ти (това е неприятно, но можеш да го издържиш), след това отделните гласове стават по-силни (искаш да си затвориш очите и ушите, сякаш не съществува), накрая многогласният хор покрива като лавина (и няма как да се скриеш, да избягаш; от страх не си поемаш дъх)...

Нещо не е наред с момичето ли? Съвсем обикновено, на пръв поглед не предизвиква негативни чувства. Има ли нещо нередно в класа? Като всички останали, клас в обикновено училище, различни деца. Нещо не е наред с учителите ли? Администрация? Родители? И защо решихме, че нещо не е наред?

ПРАКТИКА:

От обучаемите се иска да предложат теми за сценарий в два варианта:

-първо, представление само за децата и

-второ – представления за деца и родители

ПРАКТИКА:

-Всяка група получава списък с предложените теми.

-С консенсус избира по две теми: една за деца и една за деца и родители.

-Всяка група получават бланка, съдържаща примерни сценарии (за улеснение).

-Всяка група избира говорител, който ще доклада сценариите.

-Време за работа: 5 мин. за запознаване с примерите и 10 мин. за изготвяне сценарий.

Указания:

-Сценариите не трябва да са обемисти. До 10 изречения.

-Да съдържат конфликт и ясно да е представен проблема.

-Да описват конкретна ситуация на конфликт (съдържание на завръзката).

-Да описват стъпките за нарастване на конфликта (съдържание на кулминацията).

-Да засягат двата основни принципа: справедливост и равенство.

-Да засягат голямата общност (групата, градината), да не са индивидуални случаи.

-Да завършват с послания във вид на въпроси (отворен край) към публиката.

Това са предположенията за посоката, в която ще мисли (и отиграе) публиката.

Това са конструктивните варианти за възстановяване на справедливостта и равенството, към които медиаторът (жокерът) ще насочва публиката.

 

Обсъждане.

1.Говорителите на подгрупите четат пред цялата група избора на тема и сценария.

2.Обсъждане (участва цялата група – препоръчително е всички членове на подгрупата да вземат участие с аргументирана позицията по следните въпроси.

Ние считаме, че …..

-Правилно ли е избрана темата? Защо?

-Разбираем ли е проблема – автентичност и реализъм на избраната ситуация?

-Изразена ли е ясно несправедливост?

-Включени ли са всички задължителни атрибути в сценария.

-Има ли силно емоционално въздействие сценария? Какви емоции ще породи у публиката?

-Сценарият гарантира ли включване на публиката? Ако – да, то защо считате, че е въздействащ и провокиращ?

 

*   *   *

 

След експозето, представителите на другата подгрупа могат да задават въпроси и да правят предложения за промени в сценария.

По същия ред работи и втората група. 

 

ПЕТ ПРИМЕРНИ СЦЕНАИИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ЗАРАЗЯВАНЕ С ХИВ, ЧРЕЗ  ПРИЛАГАНЕ ТЕХНОЛОГИЯТА „ФОРУМ-ТЕАТЪР“

 

СЦЕНАРИЙ N 1. „ЩЕ ЖИВЕЕШ И УТРЕ“

 

Действащи лица:

1.Денис, новият ученик – 100% жертва.

2.Дара, приятелката на Денис – 70% насилник.

3.Света, приятелката на Дара – 100% насилник.

4.Мария Петрова, класен ръководител – 70% жертва.

 

Сцена 1. „Класната стая. Часът започва“

( Класният ръководител Мария Петрова влиза в класната стая с Денис, където на чиновете си вече са седнали Дара и Света).

Мария Петрова: Здравейте ученици!

Дара и Света (в един глас): Здравейте!

Мария Петрова: Искам да ви запозная с един нов ученик. Казва се Денис.

(Дара и Света си шепнат и се кикотят, изразявайки възхищение от външния вид на Денис с жестове).

Мария Петрова (опитва се да успокои момичетата): Света! Дара!

(Момичетата се кискат още по-силно и след това се успокояват).

Мария Петрова: Той идва при нас от друг град и ще учи в нашия клас. Денис, има две празни места. Седнете където желаете.

(Денис поглежда момичетата и сяда до Дара. Дара се усмихва, а Света изразява недоволство).

Изминават 45 минути.

Мария Петрова: Урокът свърши. Запишете си задачи за домашна работа.

(Учениците щастливи излизат от класната стая).

 

Сцена 2. „Месец по-късно. На рождения ден на Денис“

(Свири музика. Дара, Денис и Света стоят един до друг и си говорят. Денис хваща Дара за ръка и я отвежда настрани).

Света (раздразнена): Я, нека да разгледаме малко тук … 

(Вниманието й е насочено към намиращо се наблизо бюро. На един от рафтовете намира бележник (личния дневник на Денис), изважда го и го държи така, че зрителят да видят надписа „Не отваряй! Ще те убия!!!". Започва да прелиства дневника, лицето й се променя).

Света: Не вярвам на очите си! Да, той има СПИН!

(Изхвърля дневника с ужас и хуква през вратата. Дара и Денис я изпращат с изненадани погледи).

Денис: Какво й става?

Дара: Психясала е нещо! Ще й мине! Да отидем да ядем сладолед.

(Излизат през вратата).

 

Сцена 3. „На следващия ден в училище. Междучасие“

 

(Дара и Света вървят една срещу друга по коридора. Дара спира Света).

Дара: Свет, защо изчезна толкова рано вчера?

Светлина: Хм! Днес вече си тръгнах. А сега, скъпа, ще погледна лицето ти!

Дара: Какво се е случило, Светка?

Света: Твоят Денис е със СПИН! Чела съм дневника му.

Дара (сменяйки физиономията си отстъпва назад) – Не може да бъде! (приближава се до Света): Света, какво да правя?

Света: Какво, какво? Оставяш го, разбира се! Можеше да се заразиш, ако вече не си болна

Дара: Как мога да се разболея?

Света: Ти го целуваше и то страстно! Видяла съм всичко.

(Дара, покривайки лицето си с ръце, бяга).

 

Сцена 4. „След 5 минути. В класната стая.

В присъствието на всички ученици“

 

(Дара (разстроена) влиза в класната стая).

Денис (приближава се към нея): Дара, какво ти става?

Дара (отблъсква Денис):  Махни се от мен! Имаш СПИН. Болен си!

Денис: Дара, исках да ти кажа.

Дара: Можеш да ме заразиш! И то всички (посочва останалите ученици).

(Денис изтичва от класната стая).

 

Сцена 5. „Кабинетът на Мария Петрова.

След седмица отсъствие на Денис от училище“

 

(Дара чука на вратата).

Мария Петрова: Влезте.

Дара: Г-жо Мария Петрова, мога ли да говоря с вас?

Мария Петрова: Слушам ви.

Дара: Постоянно си мисля, че съм направил нещо лошо.

Мария Петрова:  Какво говорите?

Дара: За това, че нападнах Денис пред всички. Искам да говоря с него и да поискам прошка. Знаете ли къде е той?

Мария Петрова: Знаеш ли, Дара, Денис няма да е с нас много дълго време и може би никога повече.

СТОП!

 

Инструкции за водещия:

Сценарият разглежда следните проблеми:

1.Взаимоотношения в тийнейджърска възраст.

2.Фалшиви представи за това как се предава ХИВ инфекцията.

3.Възможни взаимоотношения на ХИВ-инфектиран човек с другите.

4.Отговорност за разкриване на ХИВ статус на друго лице.

 

По време на форума модераторът трябва да обърне внимание на възможните моменти за „СТОП“ ефект. Това са:

1.След сцена 2 се препоръчва да се обсъдите етиката на действията на героинята и всички възможни варианти на реакции към прочетеното от нея.

2.След сцени 3, 4 се предлага дискусия за етичността при разкриване на статуса на човек, живеещ с ХИВ; всички възможни реакции на главния герой.

3.След сцени 2, 3, 4 се препоръчва да се обсъди невъзможността за заразяване с ХИВ по контактно-битов, въздушно-капков път, чрез слюнка (по време на целуване, по време на комуникация), както и трите начина на предаване на ХИВ.

4.След сцена 5 се предлага да се обсъди последствията от разкриването на ХИВ статуса на дадено лице пред приятели; формиране на толерантно отношение; необходимостта от подкрепа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СЦЕНАРИЙ N 2. „ВЕРИЖНА РЕАКЦИЯ“

 

Действащи лица:

1.Лена, съпругата – 100% жертва.

2.Алексей (Леша), любовникът на Лена – 100% насилник.

3.Ирина (Ира), приятелката на Лена – 70% насилник.

4.Александър (Алекс), съпруг – 70% жертва.

5.Съдията – 70% насилник.

 

Сцена 1. „В ресторанта“

 

Лена: Ира, още веднъж, честит рожден ден! Нека да пием за теб.

Ира: Благодаря ти.

(Лена и Ира вдигат чаши, отпиват)

Ира: Колко си красива днес! Съпругът ти е в командировка, а ти цъфтиш и ухаеш!

(Алексей се появява)

Леша: О, здравей! Ира, честит рожден ден! Коя е красивата девойка с теб? Ще ни запознаеш ли?

Ира: Това е моята приятелка Лена!

(Свири бавна музика)

Леша: Лена, каня ви на танц. Моля, не отказвайте.

(Те танцуват. Леша ухажва Лена)

Ира (приближава се до танцуващата двойка): Каква красива двойка сте!

(Лена смутено сваля ръката на Леша от талията си)

Ира (шепне в ухото на Лена) – Каквото решиш, той е добра партия.

Леша: Ира, решихме да се разходим с Лена из нощния град. (Обръща се към Лена) Имаш ли нещо против?

(Лена смутено свежда очи)

 

Сцена 2. „Сутрин. Хотелска стая“

 

Леша: Нощта беше незабравима! Ти си прекрасна! Но трябва да те разочаровам. Имам ХИВ инфекция. (Пауза) Това е просто моето отмъщение КЪМ всички жени, защото бях заразен от една.

Лена: Не!

Тя сяда на дивана в шок. Става рязко, взема чантата си и хуква от стаята.

Леша: Още една победа!

 

 

 

Сцена 3. „Апартаментът на Лена“

 

(Лена влиза в стаята, хвърля чантата си, хлипайки се  обажда на Ира)

Лена: Ира, той има СПИН. Той сам ми каза. Защо ми го натресе? И сега какво?

Ира: Млъкни! Защо се паникьосваш? От веднъж нищо няма да се случи. И никой няма да разбере за това.

Лена: Какво да правя? Как мога да живея? Имам дете. Съпругът ми идва днес.

Ира: Спокойно!

Лена: Ще го убия. Не, ще го подредя по-добре. Ще изгние зад решетките. Отпадък!

(затваря телефона, хвърляйки го на дивана)

 

*   *   *

Водещ: Минават 3 месеца. Лена се съвзема от първия шок. Семейният живот продължава. Насрочена е дата за съдебно дело. Случайно призовката за делото попада пред очите на съпруга й – Александър.

 

Сцена 4. „Съд“

 

(В залата ищецът, ответникът, съдията. Съпругът на Лена – Саша тихо влиза в залата)

Съдия: Гражданино Иванов, уведомихте ли гражданката Петрова, че сте ХИВ-позитивен?

Леша: Не. И не мисля, че е необходимо.

Съдия: Гражданката Петрова, имали ли сте друг случаен секс през последните 6 месеца?

Лена: Не. Бях вярна на съпруга си.

Съдия: Потвърждавате ли, че на 14 февруари 2009 г. сте имали полов акт с подсъдимия?

Лена: Потвърждавам.

Саша: Какво?

(Лена, виждайки съпруга си, се втурва към него с молба за прошка)

Саша (удря шамар и отхвърля Лена): Глупости!

 

СТОП!

 

Инструкции за водещия:

Сценарият разглежда следните проблеми:

1.Негативно влияние на предпочитаното обкръжение.

2.Вероятността от заразяване с ХИВ по полов път.

3.Липса на умения за достоен отказ (умение да кажеш „Не!“).

4.Алкохолът като рисков фактор за ХИВ инфекция.

5.Взаимоотношенията между съпрузите в контекста съхраняване на верността един към друг.

6.Отговорност за излагане на риск от заразяване/заразяване с ХИВ.

7.Тестване за ХИВ

 

По време на форума водещият трябва да обърне внимание на възможните „СТОП“ моменти:

1.След сцена 1 се предлага да се обсъди целесъобразността от продължаване на общуването на участниците в сцената; влиянието на алкохола върху критичността на възприемането на ситуацията; умения за достоен отказ.

2.След сцени 1 и 4 се препоръчва обсъждане на верността на партньорите, въпроса за доверието между съпрузите.

3.След сцена 2 се препоръчва обсъждане способността да се приеме диагнозата и да се живее с ХИВ.

4.След сцени 2, 3 и 4 е подходящо да се обсъди рискът от предаване на ХИВ с един сексуален контакт и мерките за защита; наказателна отговорност на ХИВ-инфектирано лице за излагане на риск от заразяване или заразяване на други лица.

5.След сцена 3 се предлага обсъждане на понятията „ХИВ“, „ХИВ инфекция“, „СПИН“; последиците от случайни полови връзки.

6.След сцена 4 е подходящо да се обсъди тестирането за ХИВ, „периода на прозореца“; причините за възможната трагедия; всички възможни реакции на съпруга след чутото на процеса.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СЦЕНАРИЙ N 3. „ЗАРАЗЕН ТРИЪГЪЛНИК“

 

Действащи лица:

1.Съпругът – 100% насилник.

2.Съпругата – 70% жертва.

3.Дъщеря – 100% жертва.

4.Любовницата – 70% насилник.

 

Сцена 1. „В квартирата на любовницата. Прощална сцена“

 

Любовницата: Можеш би ще останеш днес?

Съпругът: Не, моят вече се обади. Трябва да тръгвам!

Любовницата: И не се ли умори от това? Аз вече съм уморена...

Съпругът (възмутено):  Какво не ти харесва? Купих апартамент, осигурявам те, купувам дрехи. И пак се оплакваш!

Любовницата:  Добре, добре, ще търпя колкото трябва. Между другото, днес се разходих из града, видях много готино наметало – пончо !

Съпругът: Колко? Достатъчно ли е! Ще се справиш! Заминавам за два месеца, само да довърша работата си с изследванията.

Любовницата: Как?

Съпругът: Нали ти казах? Отивам до Франция, по работа. Е, хайде!

(тръгва, излиза от квартирата)

Любовницата:  (злобно) - Франция те чака теб!

(излиза)

 

Сцена 2. „В апартамента“

 

(Домашна обстановка. Дъщерята и съпругата седят на масата и обсъждат бъдещо пътуване)

Дъщеря: О, мамо, ще видим ли Айфеловата кула?

Съпругата (не слуша, подрежда багаж): Да, да. О, вижте този суичър! Ще го взема?

Дъщеря: Ще пазаруваме нали? И разбира се Лувъра! Много искам!

Съпругата: Да, ще имаме време да посетим навсякъде.

(съпругът влиза, дъщеря радостно среща баща си)

Дъщеря: О, тате, здравей! (хвърля се на врата му) А аз вече издържах всички изпити! Можем да тръгваме. Хайде!

Съпругът (небрежно): Браво! Да тръгваме, да тръгваме.

(сяда на масата)

Съпругът (обръщайки се към жена си): Какво става с изследванията? Събрахте ли всичко?

Съпругата: Да, да! Ето сега ще се обадя в лабораторията за анализа на ХИВ. Остава само да вземем резултата и е готово!

Съпругът (раздразнено): Трябваше отдавна да се обадя, а не да се занимавам сега. Винаги се бавиш!

Съпругата (бързо набира номера): Готово, вече звъня. Здравейте. Мога ли да разбера дали сертификатът за ХИВ е готов? Петрови –  Татяна, Сергей и Наталия. Само за един ли са изготвени резултати? (промени в лицето) Кога ще пристигнат? Утре? Добре, ще дойдем утре да ги получим. (затваря телефона) Сергей, трябва да направим втори анализ. Нещо се е объркало!

(излиза)

Дъщеря: Мамо, какво има? Не ми казвайте, че ще трябва да отложим пътуването си! (излиза след майка си).

Съпруг: Какво по дяволите?!

(излиза)

 

Сцена 3. „В квартирата на любовницата. След 4 дни“

 

(съпругът нахлува в квартирата на любовницата си, която го посреща спокойно).

Любовницата: О, още ли си тук? Не отиде ли в твоята Франция?

Съпругът (бесен): Ах, ти...! Да аз …! Ти съсипа целия ми живот! Тръгвай да си правиш тест за ХИВ!

(междувременно дъщерята, която е следила баща си, чува разговора им отвън на вратата)

Любовницата: Моля? Правила съм си и трябва да ти кажа – да, позитивен е.

Съпругът (с недоумение):  Какво? И си мълчал през цялото това време?

Любовницата (с насмешка): – Какво пък? Нямам какво да губя. Възползвах се от поредния глупак. И ти нямаше нищо против. И въобще, що за претенции към мен? По-добре попитай жена си как е... Ха-ха!

Съпругът: О, кучко! Да, ще те убия! Ще изгниеш в затвора, змия!

(грубо сграбчва любовницата си, удря я в лицето)

(дъщерята бяга от страх; съпругът си тръгва)

 

Сцена 4. „В апартамента“

 

(разплаканата дъщеря влиза тичешком в стаята; започва трескаво да пише бележка; влиза бащата)

Съпругът:  Защо плачеш?

Дъщеря:  Знам всичко! Как можеш непрекъснато да обвиняваш майка ми за всичко? Виж себе си!

Съпруг:  Как говориш с баща си?

Дъщеря:  Какъв баща си ти?! Ти разруши семейството ни! Мразя те и не искам да живея повече така!

Съпругът (ядосано):  О, боклук неблагодарен! (удря дъщеря си по лицето).

(дъщерята изтича от стаята в истерия; бележката пада на пода; в този момент  влиза съпругата; съпругът й, изправен пред нея на вратата излиза; съпругата вижда бележката, взима я и чете, потъва в ужас)

Съпругата (с мъка): - О, дъщеричката ми ...

 

„СТОП!“

 

Инструкции за водещия:

Сценарият разглежда следните проблеми:

1.Вероятността от заразяване с ХИВ по полов път.

2.Отговорност за излагане на риск от заразяване/заразяване с ХИВ.

3.Тестване за ХИВ.

4.Взаимоотношенията в семейството в контекста за запазване верността между партньорите по отношение общуването между родители и деца.

 

По време на форума водещият трябва да обърне внимание на възможните „СТОП“ моменти:

1.След сцени 1, 2, 3 се предлага осъждане вероятността от сексуално предаване на ХИВ и предпазни мерки; поддържане на вярност между съпрузите; въпросите за доверието в сексуалния партньор.

2.След сцена 2 се препоръчва дискусия по процедурата за тестване за ХИВ.

3.След сцена 2 препоръчваме да обсъдите способността да се приеме диагнозата без паника и да се живеете с ХИВ.

4.След сцена 3 е уместно да се обсъди наказателната отговорност на ХИВ-инфектиран човек за заразяване на друг човек.

5.След сцена 4 може да се обсъдят последствията от изневерите; всички възможни сценарии.

 

 

 

 

 

 

 

СЦЕНАРИЙ N 4. „НА ГРАНИЦАТА НА ДОПУСТИМОТО“

 

Действащи лица:

1.Гриша, съпруг – 100% насилник.

2.София, съпруга – 100% жертва.

3.Майката на София – 70% жертва.

4.Приятел на Гриша – 70% насилник.

5.Момиче от бара – 70% насилник.

 

Сцена 1. „В апартамента на Гриша“

 

(Соня мете пода. Съпругът внезапно влита в апартамента. Съпругата се стряска от изненада)

Гриша (без да поглежда жена си):  Ъъъ, Соня, знаеш ли къде ми е шлиферът?

Соня (бавно се приближава до съпруга си): Той е на дивана, изгладих го ...

Гриша (раздразнено): О, по дяволите! Колко да ти кажа не ми пипай нещата!!! Винаги се пъхаш там, където не те канят!!

Соня: Гришенка, прости ми! Какво, отиваш ли някъде?

Гриша (тича из апартамента) - Да, имам среща ... делова ...

Соня (приближава се до съпруга си) - Не, не, Гришенка! Нали не си забравил, че обеща да бъдеш тази вечер с мен ...

Гриша (вика, раздразнен и гневен): Какво искаш от мен?! Виждала ли си се в огледалото?! Да, точно така, превърнала си се в ходеща прахосмукачка! Това е просто неуважение към собствения ти съпруг! Не мога да съм до теб! Станала си боранияна жена!

Соня (закрива лицето си с ръце): Господи, не говори така... Моля те...

Гриша (злобно) - О! Само недей да ревеш! Не реви, казах! (хваща се за главата).

(излиза от апартамента; затръшва вратата; София плаче)

 

Сцена 2. „На улицата. Среща между двама приятели“

 

Гриша (разтваря ръце): О, братле, здравей!

(прегръщат се)

Приятел: Здравей, старче!

Гриша:  Слушай, брат, не мога да седя вкъщи! Омръзна ми да седя до жената, като вързан съм (хваща гърлото си с ръка). Като цяло, никакъв личен живот!

Приятел: О, хайде! Трябва ти малко развлечение. Отпусни се. Може да отидем някъде? Да се насладим на сладки момичета ...

Гриша: Разбира се! Приятелю, добре, прав си! Стреляш право в целта. Да тръгваме, да тръгваме...

(излизат)

 

Сцена 3. „В нощен бар“

 

(звучи тиха музика; Гриша и приятелят му влизат и сядат на столовете)

Гриша (пиян): Слушай и гледай – колко е хубаво!

Приятел: Ето това е! Това ни трябва!

(в този момент двамата се побутват, забелязвайки много красиво момиче, което от дълго време стреля с очи към тях)

Гриша (преувеличено силно): Леле! Виж! Ето това е, такова момиче и е сама!

Момичето (флиртувайки): Е, може би ще ми направите компания? Приятелката му ще дойде скоро.

Гриша: не ще питане!

(двамата стават, приближават до нея и сядат от двете страни)

Гриша: Прекрасна си!

(те продължават да общуват, но мълчаливо; докосват се; в този момент  София влита в бара, търсейки съпруга си с очи; намира го и тръгва към него)

Соня: Гриша?

Гриша (смаян): По дяволите!

Момичето (с недоволство и високомерие оглежда София от горе до долу): Коя е тази?!

Соня (плаче): Аз съм жена му!

Момичето:  Какво говориш?

(Гриша става от стола, грубо хваща София за лакътя и я отвежда настрани)

Гриша (съска): Какво, следваш ли ме?!

Соня: Ти каза, че отиваш на бизнес среща...

Гриша (ядосано): Ти за глупак ли ме имаш? С какво право ме следиш?! Остави ме на мира! Работя като вол! Всичките ти дрехи са купени с мои пари! Имам право на почивка!

Соня (плачейки): Защо ми причиняваш това?!

Гриша - О не! Само недей да правиш цирк! Достатъчно! Айде, чупката! Метем!  Тръгвай! Там е вратата! (отвежда, блъскайки София към вратата).

(връща се в компанията; София тича панически от бара)

 

Сцена 4. „След 3 месеца. В апартамента на майката на София“

 

(София и майка й са в стаята. Сядат от двете страни на масата)

Соня (в истерия): Мамо, не разбирам как можа да се случи това?

Майка - Дъще, какво стана? Ще ми кажеш ли?...

Соня (не я слуша): Бях вярна на Гриша, разбираш ли?

Майка (с недоумение): Какво стана? Скарахте ли се?

Соня: Имам ХИВ...

Майка (хваща се за сърцето): Какво???...

Соня - Как?! Как?! Не мога да разбера! Нямах друг освен Гриша! Защо ХИВ? Защо аз?

(Гриша нахлува в стаята; чул е последното изречение; рязко се обръща към жена си)

Гриша (крещи): Какво каза?

Майка: Гриша, успокой се!

Гриша (без да слуша майката на Соня): Имаш ХИВ ли? Пренесла си инфекция в къщи?! Заразила си и мен, това ли ми казваш?! (бута насила Соня).

Майката (скача): Не я пипай!

Гриша (към майката): Млъкни, тъпачке! Да, дъщеря ти е уличница! (хваща Соня за рамената, разтърсва я) Признай си с кого ходиш?

Соня: Гриша, спри се! Знаеш, че не е вярно...

(майката на София се опитва да спре разправията, но напразно. Гриша бута жена си и тя пада на стола, но той продължава да разтърсва, викайки обиди; София започва да крещи; той става напълно неадекватен в злобата си, не се контролира; грабва нож от масата и го насочва към жена си; майката надава пронизителен вик).

 

„СТОП!“

 

Инструкции за водещия:

Сценарият разглежда следните проблеми:

1.Вероятността от предаване на ХИВ по полов път.

2.Негативно влияние на предпочитаната среда.

3.Отношения между съпрузи.

 

По време на форума водещият трябва да обърне внимание на възможните „СТОП“ моменти:

1.След сцени 1, 3 се препоръчва да се обсъдят отношенията между съпрузите, в частност, стила на общуване на главния герой със съпругата му.

2.След сцени 2, 3 се предлага да се дискутира целесъобразността от продължаване на общуването между участниците в сцените; реалността на ситуацията в живота.

3.След сцени 3, 4 е подходящо да се обсъдят последствията от случайните полови контакти и изневяра; риска от предаване на ХИВ по полов път и предпазни мерки; всички възможни сценарии.

4.След сцена 4 се предлага дискусия за запазването на верността, като мярка за защита срещу СПИН инфекция; въпросът за доверието в сексуалния партньор; тестване за ХИВ, „латентния период“; способността да се живеете с диагноза СПИН инфекция.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СЦЕНАРИЙ N 5. „ДИСКОТЕКА“

 

Действащи лица:

1.Света, на 17 години – 100% жертва.

2.Тимур, професионален прелъстител –  100% насилник.

3.Първа приятелка на Света –  70% насилник.

4.Втора приятелка на Света –  70% насилник.

5.Катя, най-добрата приятелка на Света, на 20 години –  70% насилник.

 

Сцена 1. „Вечер в дискотеката“

 

(Младежът Тимур усърдно се оглежда за някого в тълпата. Погледът му се спира на хубавото момиче Света. Тимур се приближава до Света отзад, прегръща я през кръста и нежно шепне в ухото й)

Тимур:  Ангел мой, къде са крилете ти?

Света (с недоумение): Моля? Какво? Извинете!

Тимур (усмихнат): Прекрасна си!

(Света изпива неудобство)

Тимур (със спокоен тон): Често ли идвате тук? (галейки момичето с очи) Не съм те виждал тук преди.

Света (смутено): Ами да... дойдох с приятели (посочвайки приятелите си).

(в този момент започва разговор между приятелите, а Света и Тимур общуват, но мълчаливо)

 

1-ви приятел: Оооо... Нашата Света си намери гадже. Тя не си губи времето (с усмивка).

Катя: А кой е този късметлия?

2-ри приятел (с изненада): Момичета! Но това е Тимур (всички се смеят).

1-ва приятелка: Намерила е поредния глупак! (смее се).

(приятелките продължават да общуват мълчаливо. Разговорът между Тимур и Света излиза на преден план)

Тимур (с ласкателен глас) - Света! Не мислиш ли, че е твърде задушно тук? А навън вали. В крайна сметка не искаме да прекъсваме нашия приятен разговор, нали? Домът ми е тих и удобен! (мимоходом прегръща и гали Света).

Света (мисли): „И така, най-накрая попаднах на нещо полезно“ (на глас) - Да вървим! Нямам нищо против!

(разговор на приятелките)

1-ви приятелка: Ха, нашата птица отлетя! (всички се смеят).

 

 

Сцена 2. „В задния двор“

 

(Тимур, оглеждайки се, нагло и грубо избутва Света пред себе си, далеч от хората)

Тимур (ядосано): Това не е моето дете! Просто не може да е от мен. Това е твой проблем: спиш с всеки и не можеш да кажеш „Не“!

Света (задавяйки се от сълзи): Казвам ти, нямах никого преди теб половин година. И още повече след теб! Аз… те обичам … (плаче) по дяволите…. Ти (протяга ръце към него).

Тимур (грубо): Махни ръцете от мен! Каква любов?! Всеки получи това, което искаше! (ядосано) И забрави!

Света (в истерия): Ами детето?

Тимур (със сарказъм): Какво дете бе, момиче?! Имам семейство, нуждаят се от мен! Това са твои проблеми и детето ти, прави каквото искаш! (готви се да тръгва).

Света (пада на колене): Не ме оставяй...

Тимур (надменно): Между другото, няма да страдаш дълго! ХИВ позитивен съм! (с усмивка) Сбогом!

 (Света трепти, очите й блестят, устните побеляват)

 

Сцена 3. „Апартаментът на Катя. Света и Катя“

 

(Света и Катя са в стаята)

Катя (високомерно) – Разбира се, всичко ми е ясно... Ще ти бъде трудно, но единственият изход е аборт.

Светлина (плачейки) - Е, защо аз! Защо всичко се случва точно на мен? Но, ако здраво? Не, не искам… (говори много бързо).

Катя (прекъсва я студено) – Никакво, но! Знам как да ти помогна. След време ще ми  благодариш (записва адреса на бележка). (С чувство за постижение) На... спасявам живота ти. Не трябва да раждаш зараза.

 

Сцена 4. „Света стои пред врата и прокарва очи по лист хартия“

 

Света (полушепнешком, несигурно): ул. „Майска“ N 10, ап. 22. Тук е….

(несигурно тя се протяга към вратата, за да почука)

 

Инструкции за водещия

Сценарият разглежда следните проблеми:

1. Въвличане на младите хора в случайни полови контакти.

2. Вероятността от предаване на ХИВ по полов път.

3. Вероятност за предаване на ХИВ от майка на дете.

 

По време на форума водещият трябва да обърне внимание на възможните „СТОП“ моменти:

1.След сцена 1 може да се обсъди целесъобразността на контакта между участниците в сцената и реалността на ситуацията в живота.

2.След сцена 2 се препоръчва да се обсъди отговорността за излагане на потенциален сексуален партньор на риск от инфекция.

3.След сцена 3 е препоръчително да се обсъди последствията от връзката с ХИВ-позитивен мъж, вероятността от появата на дете, заразено с ХИВ, действията, които жената трябва да предприеме, за да намали риска от заразяване на детето.

4.След сцена 4 е необходимо да се обсъдят действията, които бременната жена трябва да предприеме, за да намали риска за детето й да се зарази с ХИВ.

 

Примерен сценарий за превенция употребата на психоактивни вещества (ПАВ), чрез прилагане технологията „Форум-театър“

 

Методически указания

Представените сценарии имат учебен характер и са първи стъпки в обучението на учители или доброволци с цел,  усвояване на умения за прилагане технологията форум-театър. В случаите, при които метода се прилага спрямо ученици, водещият задължително предоставя възможност на обучаемите сами да изберат темата. Тя трябва да засяга актуален и крещящ за разрешаване въпрос. Може да засяга само конкретен ученически клас (например, случай на тормоз), но може да има и по-широк обхват (например, отношенията между деца и родители).

Техниката форум-театър се използва за превенция на отклонения в поведението на децата, това е интерактивна техника, която позволява на детето да заеме мястото на друг човек, за да се опита да разреши проблема, да го предотврати.

Форум-театърът винаги започва с въвеждащ етап, наречен „загряване“. В тази фаза с всички участници се провеждат няколко упражнения (игри) с цел, концентрация на вниманието, двигателна активност, вработване.

 

ФОРУМ – ТЕАТЪР

Водещ: Днес се събрахме на събитие, наречено „Форум-театър“. Малко по-късно ще ви разкажа какво представлява и какви са правилата за неговото провеждане, но засега обръщам внимание на факта, че в този театър ще участвате всички, но измежду вас са избрани доброволци, които ще бъдат актьори. Ще започнем с малка игра за загряване.

1.Игра „Плодова салата“

Описание: За играта е необходимо столовете в залата да бъдат поставени в кръг, като те са с един по-малко в сравнение броя на играещите. Всички заемат местата си, като този, който е без стол стои прав в центъра на кръга (в началото на играта тази позиция се играе от водещия). Той последователно дава названия на плодове на всеки играч, като задължително с името на един плод трябва да бъдат назовани няколко играча. Водещият също избира за себе си определен плод. Например, ако са 12 играчи, в групата може да има: 3 ябълки, 4 круши и 5 банана.

Забележка: Играта може да се проведе и с картички, на които са изобразени плодове. Картичките се раздават от водещия на всеки играч.

Инструкция: Сега ще играем на „плодова салата“. Всеки един от вас вече има ново име – название на определен плод. Когато кажа „ябълки“, всички които са ябълки трябва по най-бързия начин да сменят местата си на столовете. Това трябва да стане наистина много бързо, защото столовете са с един по-малко и някой винаги ще остане без стол. Този, който остане без стол ще застане в центъра на кръга на моето място и отново ще подаде команда, като назове друг плод. По време на играта може да бъде дадена и обща команда „Плодова салата“. При подаване на този сигнал всички са длъжни да променят местата си.

Време: 2-3 минути

2.Форум-театър – правила за провеждане

Водещ: Сега ще обясня какво е „Форум-театър” и правилата за провеждането му. Форум театърът е техника, насочена към търсене на решение на проблем. За да направите това, проблемът се разглежда от различни ъгли. Всеки от вас ще има възможност да заеме мястото на друг човек.

Правила: В самото начало пред вас ще бъде представена определена сцена от доброволците-актьори. Навярно ще ви се стори, че героите не се държат съвсем правилно. Те ще покажат определен проблем (тема) от реалния живот. Поне един от тези герои ще бъде жертва и поне един – насилник. Вие трябва да ги разпознаете. След първата представяне на сцената, актьорите ще я изиграят още веднъж, но при втория път всеки от вас може да заеме мястото на който и да е от актьорите с изключение на персонажа „насилник“, като вдигне ръка и каже „Стоп“. Който е казал „Стоп“ получава възможност да излезе на „сцената“ и да промени думите и поведението на определен персонаж по начин, с който да представи нов вариант, водещ до разрешаване на определения проблем.

Сцена 1 „У дома“

 

Действащи лица: Майка (М); Баща (Б); Аля – дъщеря (А); Водещ (В)

В: Сутринта, часът е  7.30 ч.

М: Аля, ставай! Отново закъсняваш! Ставай по-бързо!

А: Не искам!

М: Какво означава „не искам“, и аз не искам, но трябва! Хайде!

A: Мамо, но така или иначе вече закъснях ...

М: Само помисли, ще отидеш за втората половина на урока. Ох, още не съм се гримирала. Ох...

П: Мамо, къде ми е изгладената риза?

М: Каква риза? Не виждаш ли, че закъснявам! Ще отидеш с пуловер, отива ти.

М: (казва на дъщеря си): Как, още ли не си готова?! Взимай един сандвич между зъбите и тръгваме! Бързо! Бързо!

Водещ: Благодаря на актьорите, а сега имам няколко въпроса към зрителите:

1. Хареса ли ви поведението на героите?

2. Бихте ли искали да промените нещо?

 

Сцена 2 „В училище“

 

          Действащи лица: Учител (У); Аля (А); ученически клас.

          Водещ: учениците са в класната стая, разговарят, движат се; чува се училищния звънец, но разговорите продължават, влиза учителя.

          У: Не чухте ли звънеца? Всички по местата! Какъв е този шум? Затваряйте си устите! Сядайте! Изправете гърбове! Що за клас, що за ученици – същинско стадо, а не деца. Готови ли сте? Тишина! Здравейте!

Водещ: на вратата се почуква плахо, влиза Аля, учениците отново се оживяват.

У: Е, това какво е сега? Какъв е този шум отново? (обръща лице към вратата).

А: Успах се (учениците започват да се смеят, става още по-шумно).

У: Какво,  пак ли?

У (обръща се към класа): А вие си затваряйте устите! Тишина!

У: Добре, сядай.

У (продължава): Да започнем урока с проверка на домашното.

(учениците изведнъж притихват, свеждат глави)

У (преглежда дневника): На дъската да излезе …, на дъската да излезе … О, да, този ученик, който закъсня да излезе на дъската.

(въздишки на облекчение се разнасят из класа, Аля отива до дъската и мълчи. Класът вижда, че на нейния гръб е закачен лист от тетрадка и се оживява)

А. (тихо): Не съм готова.

У: Не, вижте я! (класът се кикоти). Закъснява за час, не си пише домашните! Какво ще стане от теб! А това пък какво е? (вижда листа хартия, залепен на гърба й). Как мислите (към класа), може ли нормален човек да се държи така? Честно казано, не разбирам защо ходиш на училище?

А: Мога и да не ходя.

У : да не мислиш, че някой те задържа тук? Изплаши ме!  

(Аля взема чантата си и тичайки напуска класната стая)

Водещ: Нека обсъдим ситуацията, която видяхме.

1. Какво можете да кажете за поведението на съучениците на Али?

2. Може ли учителят да се държи по различен начин?

3. Какво бихте направили на мястото на момичето?

4. Кой е жертвата и насилника?

Сега сцената ще се разиграе още веднъж и всеки от вас може да замени актьора и да се държи така, както смята, че ще бъде правилно –  по-добре, по-успешно за разрешаване на конфликта. Когато решите, че в определен момент от играта може да се намесите за да промените поведението на героя, вдигнете ръка и кажете „Стоп!“.

Сцената се играе отново.

Сцена 3 „Отново у дома“

 

Действащи лица: Аля (А); Мама (М).

(Аля седи тъжна вкъщи и слуша силна, груба музика; влиза майка й)

М : Аля, майка ти си дойде, хайде посрещай ме! О, отново музика! Е, каква музика е това! Цял ден се въртя като катерица в колело, работя, пера, готвя, чистя! Уморен съм, боли ме главата, а ти как ме посрещаш? Е, изключвай го това веднага! И никакво разбиране, никаква помощ, чакам я аз, а тя изчезна от вкъщи! Защо мълчиш? С кого говоря!

А: Стой настрана.

М: Какво?! Как говориш с майка си? Какво си позволяваш? Не те ли е срам! Безсрамница! Нямаш съвест!

(Аля взема чантата и излиза от къщата)

Водещ: Ще видите отново сцената и всеки от вас може да замени актьора, като изиграе ролята му по начин, който смята, че ще бъде по-успешен за предотвратяване на конфликта.

Сцената се играе отново.

 

Сцена 4 „На улицата“

 

Действащи лица: Аля (А); съученици: първи (1), втори (2), трети (3).

(Съучениците на Алина седят на улицата, смеят се, палят цигара. Имат една цигара)

1: Аля? Ти? Сам ли си? Ела при нас.

2: Присъединете се към нас, ще ти бъде приятно

3: Как си ? Проблеми? Пак ли със „старите“?

1: При нас е същото. Но, не се вкисвай! Все още не можем да ги преборим, а и кой ни разбира.

2: Така е, да не се стягаме, а по-добре да се отпуснем в живота.

3: Точно така. На (протяга ръката си, като държи цигара), опитай.

A: Какво е това?

1: Не знаеш ли? Какво, да не си малка?

А: За какво е?

2: Хайде, опитай, помага.

3: Страхотно е! Аз отговарям! Ще се почувстваш добре.

(Аля взима цигарата)

Водещ:

1. Какво предлагат момчетата Аля?

2. Какви са последствията за Али, ако тя се съгласи с предложението, а ако откаже?

3. Защо момчетата предлагат да изпуши цигара с наркотик?

Помислете какво може да направи Аля в тази ситуация. Сцената ще започне отново и всеки от вас може да замени актьора и да действа по начин, който смята, че е възможно да избегнете докосването до наркотика, без да провокирате момчетата в конфликт.

Финална дискусия

 

Водещ: Нека обсъдим представлението, което видяхте тук.

Вероятно в живота ви са се случвали подобни ситуации. Сега се опитахте да ги промените, заемайки мястото на героите. Със сигурност в ежедневието ви се е случвало да сте участници в конфликт, да изпитвате натиск от връстници, да сте попадали в сложна ситуация на зависимост от приятелска група  и т.н.

Нека обсъдим какво във вашето поведение може да провокира конфликт, как безопасно да устоите на нежелан натиск.

Обсъжда се безконфликтното поведение, видовете натиск, начините за устояване на натиска.

Извод:

1.Начинът, по който хората се отнасят към друг човек, до голяма степен зависи от собственото му поведение.

2.Във всяка ситуация е важно да демонстрирате взаимно уважение.

3.Необходимо е да разпознавате натиска на другите и да знаете безопасните и безконфликтни начини за отказ на нежелани предложения.

4.Човек не може да промени другите при сложни ситуации. Това което може да направи е, да потърси какви какво може и трябва да промени в своето поведение. 

 

Въведение в техниката „Форум-театър“ - втора част 

(с мултимедийна презентация)

 

Въведение в техниката „Форум-театър“ - първа част

(с мултимедийна презентация)

 

Театърът е форма на познание: той трябва и може да бъде начин за трансформиране на обществото. Театърът може да ни помогне да изградим нашето бъдеще, вместо просто да чакаме това бъдеще.

Аугусто Боал

 

Към днешна дата превенцията чрез образование е най-доказаното и ефективно средство. Притежавайки значителен интелектуален и информационен потенциал, работата по превенция чрез образование и просвета е в състояние да създаде психологически нагласи за морален начин на живот и физическо здраве сред по-младото поколение, да изравнява стереотипите на антисоциалното поведение и да насърчава ориентацията на младите хора към традиционните духовни ценности. Една образователна институция има редица уникални възможности за превантивна работа. По-специално, той има огромно влияние върху формирането и развитието на личността на ученика, достъпа до семейството на непълнолетния и механизмите за въздействие върху семейната ситуация, разполага с квалифицирани специалисти (учители, психолози, социални работници и др.), които могат да осигурят ефективна превантивна работа в учебно заведение.

Анализът на системата за превантивна работа в образователния и извънучилищния процес показва, че е необходимо да се премине от информиране (тази задача вече е решена) към развиване на умения и способности за здравеопазващо поведение. Една от приемливите технологии, които позволяват да се формират модели на безопасно поведение в рискови ситуации, е „Форум-театърът“. Нека разгледаме тази технология по-подробно.

Основател на метода „Форум-театър“ е бразилският режисьор Аугусто Боал. През 60-те години на ХХ век той създава „вестникарски театър“, в който трупата се занимава с поставяне на вестникарски статии. Тези представления са се показвали на слабограмотни  зрители. На едно от тези представления, което разказва за недоволство и бунт във фабрика, когато актьорите са разигравали мизансцена, някой от публиката каза „СТОП“.

-Защо спряхте представлението? — попитал Аугусто Боал.

-Вие не представяте случилото се правилно, аз бях та и знам – бил отговорът.

-Тогава ми покажете как наистина се случи всичко – тогава прекъсналият представлението излязъл от тълпата, заел мястото на актьора и отиграл ситуацията, променяйки я.

Когато трупата отново започнала да играе, мъжът отново извикал „СТОП“ и пак излязъл да смени актьорите. Така се появил „Форум-театърът“ или „Театър на потиснатите“.

При този метода по време на представлението се разиграва конкретна, предварително планирана и репетирана сцена, която отразява проблема. Реалните ежедневни конфликти (в семейството, в училище и др.) се разглеждат като проблем, след което следват драматична ситуация и кулминация. Така сценичната постановка разкрива социален проблем и всеки герой в играта заема определена социална роля. Същността на методиката „Форум-театър“ е в търсенето в рамките на представения спектакъл на решение на някакъв проблем, излизане от трудна житейска ситуация и това става съвместно с участниците (публиката). Този метод може ефективно да помогне при решаване на такива проблеми като:

-отстраняване на причините за зависимостта;

-промяна на отрицателни качества, стереотипи на поведение;

-подкрепа за положителни прояви в поведението.

В основата на „Форум-театъра“ е техниката на сценичното действие и обратната връзка с публиката. Неговата особеност е отсъствието на препоръки как да се действа в сложни ситуации.

„Форум театърът“ се разглежда като средство за стимулиране на хората да бъдат активни в защита на правата си и подобряване на обществото чрез промяна на поведението им. Задачата на представлението е да подтикне публиката към активно решаване на проблемите си, да повдигне дискусия в обществото. Вторичните резултати са настъпващите положителни промени в актьорската група, промени в личността на актьорите. Тук „Форум театърът“ се пресича с психодрамата и социодрамата, но трябва да се помни, че той е предназначен за по-широка целева група и е насочен към обществото като цяло.

Обща представа за методиката на "Форум театър"

Водещият на „Форум театър” преди началото на представлението запознава участниците-зрители с проблема, който ще засегне представлението. След представлението водещият чрез интерактивно проучване на публиката установява степента на осъзнаване на проблема от групата и последиците от него за цялото общество и за конкретен човек. При необходимост извежда няколко проблема, като ги назовава. Изяснява кой точно и в каква степен е засегнат от представената на сцената ситуация.

След това зрителите са поканени да гледат отново представлението и ако имат полезно предложение, да прекратят действието. Зрителите сами предлагат възможни начини за подобряване на ситуацията. В момента, когато представлението има шанс да подобри ситуацията и участникът има идея как да стане това, той казва „Стоп!“, излиза на сцената, заменя героя-жертва, засегнат от потисничеството и показва как според него трябва той да се държи и какво да каже, за да промените ситуацията към по-добро. Водещия на „Форум театъра“ се нарича жокер.  

Тази техника използва опита на тренингите и интерактивния театър. Комбинирайки техниките за предоставяне на информация и умения чрез обучения и въздействие върху подсъзнанието чрез чувствата, породени от създадените в интерактивния театър художествени образи, „Форум театърът“ въздейства върху емоционалната интелигентност на човека, като формира творчески подход към положителното решение на проблема. .

Провеждането на „Форум театър” изисква предварителна подготовка, която се състои от няколко етапа.

ПЪРВИЯТ ЕТАП е свързана с избор на проблем.

При избора трябва да се вземат предвид характеристиките на аудиторията, за която се подготвя постановката: възраст, социално положение, професия, интереси. Не се препоръчва да се пише сценарий за млади хора за проблемите на възрастните хора, публиката няма да има интерес към проблема и необходимостта от решаване на този проблем. Необходимо е да се напишат сценарии за техните връстници, така че участникът в процеса да се заинтересува от проблема, да разбере, че избраният проблем е близък, може да се случи на някой от неговия социален кръг и той може да помогне за решаването му.

Важно на този етап е наличието и разпознаваемостта на ситуацията, в тях не трябва да има нищо пресилено или фантастично, те трябва да съответстват на реалния живот.

*   *   *

ВТОРИЯТ ЕТАП е свързан с разработването на сценарий и писането на мизансцени.

На този етап е важно взаимодействието на групата помежду си. Добре изграденият сценарий за „Форум-театър“ може да бъде написан само с общи усилия, непрекъснато импровизирано разиграване на ситуацията и същевременно запис на диалози. В този случай разрастването на конфликта ще бъде емоционално и естествено.

Задължително е персонажите на героите да се разделят на потиснати и потисници и ясно да се напише текстът за тях. В продукцията могат да участват от 4 до 6 участника: от тях разпределението според статуса на героя е както следва:

-100% потисник;

-100% потиснати;

-съюзник на потисника (с 70%);

-съюзник на потиснатите (с 70%).

Сценарият за "Форум-театъра“ има редица характеристики, които го отличават от сценария на класическо представление.

Сценарийте на представленията по правило се разделят на действия (актове), които от своя страна включват епизоди (явления). Във всяко явление трябва да има някакъв вид събитие. Първо идва завръзката. След това, в хода на акта, действието се развива от епизод в епизод, достигайки кулминацията, след което идва развръзката, където драматургът показва до какво е стигнал всеки герой по време на представлението. Авторът показва много мини-кулминации, като действието не може и не се развива по правило по възходяща права линия. Ако пиесата има повече от едно действие, тогава основната кулминация обикновено е в края на последното действие, последвано от бърза развръзка. Всяко действие има междинна голяма кулминация.

Във "Форум театър" сюжетът трябва да се разкрие в 1-2 епизода, след това много напрегнато развитие на действието, кулминация и - "СТОП!" Никой не знае развръзката...

Сценарият трябва да съдържа 4-6 мизансцени, които в хода на действието разкриват причините, довели главния герой до трагедията: В този случай действието отнема 15-20 минути, увеличава се и прекъсва на кулминацията, в момента на личния избор на главния герой. Неговият избор е неизвестен, зрителят е поканен да мисли сам какво ще направи героят в следващия момент.

Сценарият трябва да е възможно най-близо до действителността, до реалността. Диалозите трябва да бъдат написани на прост език, сцените на действие трябва да са „живи“ Във „Форум-театъра“ трябва да има житейска истина, за да провокира зрителя към активност.

Сценарият първоначално трябва да съдържа конфликтна ситуация в началото на сюжета, а кулминацията трябва да води към трагедия. Зрителят трябва да почувства, че тази сцена може да завърши по различен начин. Сценарият трябва да включва специални моменти, наречени „бомби“, в които по-късно зрителят ще може да направи "СТОП" и да промени ситуацията, тоест действия, които са предназначени да провокират зрителя да разреши и предотврати конфликта - това е мизансцен и „бомба“.

Мизансцената в класическата постановка представлява взаимното разположение на актьорите и декорите на сцената. Във форум-театъра мизансценът се представя с епизод, явление (в театъра) или кадър (в киното). Събитието се развива на определено място на действие (кухня, магазин, улица и др.).

„Бомбата” е място в мизансцена, където се предполага, че зрителят иска да направи „СТОП”. Това е много наситена емоционална сцена на очевидно потисничество, в което можете да промените нещо, да го поправите към по-добро. Всеки сценарий трябва да има поне четири "бомби".

Така сценарият трябва да бъде:

-възможно най-близо до живота;

-емоционален, завършващи с потенциална трагедия;

-с наличие на 4 статуса на герои и напълно подготвен текст за тях;

-с ясно разпознаваеми моменти за СПИРАНЕ („СТОП“).

 

*   *   *

 

ТРЕТИЯТ ЕТАП включва подготовка и репетиция на представлението.

На този етап тече работа по мизансцени, репетиция на всички мизансцензи. Детайлно се разработват диалозите на героите, работи се върху образите, правят се необходимите бележки, които да помогнат в процеса на постановката. Необходимо е също така да се проведе подготовка на водещия, да се обучи, тъй като именно жокерът заема централно място в провеждането на „форум-театъра“. Той ръководи, координира, мотивира, управлява.

Задачите на водещия на жокера "Форум театър":

-провокира зрителя към дискусия;

-стартира и води дискусията;

-контролират ситуацията в групата;

-притежава умения за водене на тренинг и познава методиката „Форум-театър”;

-разполага с информация по проблемната тема;

-заема лидерско място водещ в подготовката на „форум-театъра”;

-проследяване на работата в актьорската група (съставяне на сценарий, неговото детайлизиране, оценка на поведението на членовете на групата в конкретни ситуации);

-ясно формулира въпросите си;

-насърчава зрителя да мисли;

-приема всички мнения на зрителя, без да ги критикува или оценява;

-да знае кога направи „СТОП“, ако зрителите не са го направили.

Ролята на актьорите във „Форум-театъра“ също е от голямо значение, затова трябва да се проведе предварителна подготовка, ясен инструктаж с актьорите.

Актьорите трябва:

-ясно поддържат статуса на героя, без да го променят, независимо от физическата смяна на играещите тази роля;

-да могат ясно да формулират мислите си;

-да могат да импровизират, докато физически заменят един или друг от героите;

-да имат информация за проблема, поставен в пиесата;

-по време на играта да не коментирайт действията на публиката, на жокера или други актьори;

-винаги да следват поставените цели;

-да познават добре текста на пиесата и да могат бързо да се връща към всеки мизансцен;

-да преминат реално през етапите на „вживяване в ролята“ за по-детайлно навлизане в игровия образ;

-да бъдат емоционални, да умее „да достига до сърцата на зрителя”;

-да заемат мястото на онзи зрител сред публиката, който е излязал на сцената за да изиграе неговия герой;

-активно да участва във фазата на загряване;

-да умее да сдържа собствените си емоции, несвързани с изпълнението;

-да умее да „излиза“ от ролята;

-да владее технологията „форум-театър“.

Сам по себе си спектакълът не започва спонтанно, не възниква при обявяването му жокера и т.н. Спектакълът има много ясна задължителна структура, ФАЗИ.

 

Първата и винаги задължителна е фазата на „ЗАГРЯВАНЕ“. Това са телесни упражнения и игри, които се провеждат от водещия с цел разкепостяване, отпускане и вработване както на публиката, така и на актьорите (участието на актьори в процеса на загряване е задължително). В резултат на фазата „Загряване“ се премахват мускулните задръжки и напрежение, установяват се контакти на вербално и невербално ниво между актьорите и публиката. Тези упражнения помагат на публиката бързо да навлезе в атмосферата на театралното действие и да не се страхува да стане участник в представлението. Упражненията се провеждат в продължение на 15-20 минути в определена последователност – усложняват се по съдържание и емоционалност и въвличат все по-голям брой участници в действието. Всички упражнения се изпълняват в кръг, така че както актьорите, така и зрителите могат да се опознаят. Необходимо е самите актьори да бъдат активни, разкрепостени, находчиви и емоционални – само така могат да се подготвят и да  „заредят” зрителите за работа в интерактивната техника „форум-театър”. В същото време трябва да се спазва безопасността, за да няма сблъсъци и агресивно съперничество.

 

След като актьорите и публиката са се подготвили (вработили), опознали са се и са се почувствали комфортно, започва фаза „ДЕЙСТВИЕ“.

В тази фаза на вниманието на зрителя се предлага 5-10 минутна инсценировка на представлението, завършваща със стоп-кадър. Преди тази фаза водещият задължително предупреждава зрителите да бъдат внимателни, да не коментира действието и все още да не обявяват „СТОП“. Обявяването на „СТОП“ кадъра на този етап се прави от водещият, като с това той дава време на публиката да обмени чувства, да анализира видяното, да предвиди последствията от поведението на героите, след което се преминава към следващата фаза „форум“.

 

Фаза „ФОРУМ“ е много важна във всяка интерактивна работа. Преди началото на тази фаза, водещият разказва на публиката за възможността да прави „СТОП” и да заменя един от актьорите навсякъде в представлението. На този етап представлението се играе отново и зрителят, виждайки моментите, в които ситуацията може да бъде разрешена, сега има право да направи „СТОП” и всеки един да излезе и да замести напълно ролите на актьорите. Само един зрител, койтопърви  е подал сигнал „ СТОП “ може да бъде включен в действието. Той може  да замени само един герой, независимо дали е мъж или жена. Зрителят може да бъде включен в сцените на представлението постепенно, като първо произнася текста на ролята, а след това я играе. Това подпомага и активизира останалите участници за игра на мизансцен, тъй като именно чрез играта и собствените им емоционални преживявания може да се постигне максимален психопрофилактичен ефект.

Основното в тази фаза е психологическата и емоционална подкрепа от водещия, актьорите и зрителите. Нито едно действие не се критикува, не се осъжда, а само се подкрепя с аплодисменти. Такава подкрепа от водещия и актьорите позволява на публиката да стане участник и предлага голям брой възможности за разрешаване на ситуацията. В края на краищата във форумните представления няма еднозначни отговори на въпроси, както и не може да има идеален вариант за разрешаване на конфликтна ситуация.

Особено внимание трябва да се обърне на реакцията на зрителите, които не излизат на сцената. Те могат да дискутират помежду си, да обсъждат варианти и дори да се намесват в действието – това е важен елемент от интерактивната техника, тъй като показва колко дълбоко проблемът е засегнал публиката, колко е важен за нея.

В този случай актьорите провеждат специален прием. Общувайки (играейки) и импровизирайки заедно с публиката, те в същото време не позволяват ситуацията да стане идеално разрешима. Това дава възможност да се търсят нови и нови начини за решаване на проблема. Могат да бъдат заменени всички герои с изключение на една рола – тази на насилника (100% потисник), тъй като, ако се смени ще се загуби цялата същност на постановката в по-нататъшните „СТОП“-моменти губят смисъл. По всяко време по желание на зрителя или на самият водещ, може да бъдат „прочетени“ мислите на актьора-герой. За да случи това има ред – зрителят или водещият  се приближават до него и поставят ръка на рамото му. Мислите на актьора и неговите действия трябва безусловно да отговарят на целите. Когато зрителят направи „СТОП“, той може да „превърти“ с помощта на водещия на действието толкова назад, колкото му е необходимо, за да се впише в представлението и да промени ситуацията.

Тази фаза на представлението може да продължи няколко часа, като продължителността й зависи от това колко интересни ще бъдат вариантите за решаване на проблемите във всеки мизансцен. В този случай специална роля принадлежи на жокера. Той трябва да усети и да реагира навреме на действията на публиката, ако те станат неефективни или повтарящи се и тактично да премине към друг мизансцен или да прекрати представлението.

 

Фаза „ПРЕДАВАНЕ НА ПРЕВАНТИВНА ИНФОРМАЦИЯ“

Тази фаза не се появява отделно, тъй като предаването на превантивна информация може да се извърши както по време на изпълнението, така и след него. Тази информация може да бъде дадена от водещия или специалист, присъстващ на представлението. Най-голям ефект обаче се постига, когато информацията в превантивен план идва от самите зрители. Освен това превантивна информация може да бъде включена в основата на представлението с помощта на предварително „подготвени актьори“, които са сред публиката или чрез обяснение на жокера след спорен момент.

 

Фаза „ОБРАТНА ВРЪЗКА“. В тази фаза публиката обикновено се интервюира за представлението, за преживяванията, които са изпитали, за настъпилата промяна в отношението към проблема, повдигнат в представлението.

Въпросите, които могат да бъдат поставени:

- Какво почувствахте след първото гледане на представлението?

- Какво изпитвахте към героят 100% насилник, а към потиснатия?

- Как се почувствахте, като заместихте актьорите?

- Как се почувствахте, когато не успяхте да промените ситуацията?

- Може ли тази ситуация да се случи в нашия живот?

 

Фаза „ОБСЪЖДАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АКТЬОРИ И СПЕЦИАЛИСТИ“

Важен момент тук е идентифицирането на успешните или неуспешните действия на актьорите. Обсъждат се тези „открития“ на публиката, които могат да помогнат за успешно провеждане на представления по този сценарий в бъдеще. Извършва се подбор на най-добрите решения на актьорите и публиката, като това не означава, че откритията ще бъдат неизменно използвани в следващата работа. „Форум театър” най-често е импровизация на публиката и винаги има нови и неочаквани обрати в решаването на проблемите. Няма еднакви изпълнения, само се повтаря първоначалното действие.

 

*   *   *

 

Основната цел на „Форум театър” е предоставяне на информация и придобиване на умения за решаване на съществуващ проблем от определен човек, използвайки опита на други хора и включване възможностите на собствената си емоционална интелигентност.

Темите на представленията на форум театъра могат да бъдат различни проблеми на обществото: отношения между членове на семейството, връстници, представители на различни нации, култури, религии, проблеми на ХИВ-инфектирани хора, хора с увреждания, проблеми, свързани със здравословното начин на живот, наркомания, алкохолизъм, трафик на хора и др.

Говорейки за предимствата на технологията „Форум театър“ в сравнение с класическата театрална постановка в превантивната работа в образователните институции, трябва да се отбележи следното:

1.Стереотипи. В превенцията на социалните проблеми „Форум-театърът“ може да привлече огромно количество хора – този вид общуване между хората по даден вълнуващ ги проблем като цяло е нов, непознат за мнозина феномен. Известно е, че стандартната дидактична превенция, дори представена сценично като театрална постановка не представлява чак на такъв интерес за повечето ученици, които очакват пропаганда от подобно представление. Такива сериозни продукции не намират желания отклик в повечето младежи и деца в училищна възраст.

2.Контакт със зрителя. Загряващите упражнения и игри, физическата липса на сцена (спектаклите се провеждат на едно ниво със зрителя) позволяват на публиката да проникне в същността на „Форум-театъра, да се освободи психологически, да се отвори. Фактът, че превантивната информация се предава ненатрапчиво (по време на възпроизвеждане на ситуации, дискусии, от самите ученици), лишава превенцията от морализаторски характер и тази информация се възприема по-лесно от зрителя.

3.„Мислещ зрител”. За много зрители представлява интерес възможността за промяна на ситуацията. Правото за експериментиране и търсене на нови решения предизвиква всички участници и ги насърчава да практикуват (играят). Налице са безкраен брой възможности. Понякога се раждат най-нелепите идеи, но и това не е малко – човек никога не знае!

Например, най-малката промяна в ситуацията може радикално да промени целия ход на постановката или обратното: да се окаже, че откритият вариант решава всички проблеми наведнъж, но на практика нищо не се е променило. Непредсказуемостта, голям брой нови щрихи на действието подтиква публиката да мисли, активизира интереса.

4.Игра на театър. Самата възможност да се пробваш като актьор привлича зрителя да участва. В същото време са възможни притеснения и съпротиви от страна на публиката. Именно етапа „загряване“ има за задача да премахне тези задръжки, да постигне опознаване, сближаване и „смесване“ между актьори и публика.

Практикуването на „Форум-театъра“ се превръща в игра, в която участват всички присъстващи и това също е едно от предимствата му.

 

*   *   *

 

„Форум-театър в сравнение с класическата постановка е:

-добра форма за усвояване на информация за превенцията на социални проблеми;

-постоянен контакт със зрителя;

-превантивната информация се предава ненатрапчиво;

-информацията се усвоява по-добре от зрителя;

-игрова форма на провеждане;

-възможност за експериментиране и търсене на нови решения на проблем;

-възможността да се почувстваш като актьор.

Технологията „Форум-театър“ е не само интерактивен начин за превенция на социални проблеми, но и форма на групово психологическо консултиране с широк спектър от приложения.

 

„Форум-театърът” създава миниатюрен модел на обществото; подчертава постоянното желание да се търсят нови начини на поведение; създава безопасна среда, благоприятна за учене; помага да се разбере как се учи; отговорността за това, което искате да научите, се прехвърля към участниците в процеса. Това е своеобразна лаборатория, чиято цел е да помогне както на участниците, така и на зрителите да разберат: дали промените, които се случват на сцената и в самите тях, могат да им помогнат да се чувстват по-добре в общуването с другите хора.

 

Список литературы:

1. Организация профилактической работы по вопросам ВИЧ и СПИД в учреждениях образования с использованием технологии «Форум-Театр» / Метод.Пособие / Е.Н.Радионова, [и др.] – Минск: Лазурак, 2009. – 168с.

2. ЭТО работает! Сборник успешных практик профилактики ВИЧ-инфекции, реализованных неправительственными организациями Беларуси, Украины и России / Сост.Свидерская О.И., Никонович В.Н.-Минск, 2009.-70с.

3. «Форум-Театр в Беларуси, или интерактивный метод гражданского образования», Елена Касько / Адукатар №2(14), 2008, стр.30-31.

4. Боаль Августо: "Театр Угнетенных (London: Pluto Press, 1979), "Игры для Актеров и Неактеров(London: Routledge, 1992; Second Edition 2002) "Радуга Желания: Театр и Терапия, метод Боала (London: Routledge, 1995) Legislative Theatre: Using Performance to Make Politics. London: Routledge, 1998. Hamlet and the Baker’s Son: My Life in Theatre and Politics. London: Routledge, 2001. The Aesthetics of the Oppressed. London: Routledge, 2006




















(следва втора част)

 

Упражнения „Асоциации“

 

Цел: Да се насърчат и подтикнат участниците към индивидуално търсене и групово обобщаване на специфични елементи от идентичността.

Въвеждане: Водещият въвежда понятията, нация, етнос, родова принадлежност, религия, семейство. Изтъква, че при всеки човек представата за тези понятия има различно съдържание и споменаването им буди в съзнанието различни асоциации. Тези асоциации са неделима част от нашата идентичност. 

Време: около 30 мин.

Метод: индивидуална работа.

Възрастова група: 14-18 г.

Материали: листове, постери, маркери, тиксо

Описание: Участниците се разделят на три групи. Всяка група работи върху отделен постер от флипчарт.

Инструкция: От вас се иска за време от 30 мин. в рамките на групата всеки да сподели какви асоциации възникват в съзнанието му при назоваване на три думи: РОДИНА, РЕЛИГИЯ и СЕМЕЙСТВО.  Обсъдете предложенията и след това изобразете върху постера тези асоциации във вид на рисунки. След приключване на работата всяка група ще оповести своя постер и ще обясни рисунките.

Анализ:

Участниците разбират, че всеки човек има различна представа, с която асоциира своята идентичност и същевременно се убеждават, че съществуват други асоциации от по-висш порядък, които обединяват хората в по-голяма общност.


 

 

Интегриране на неформалното образование и интерактивни методи  на преподаване за работа в мултикултурна среда

 

Ролева игра „Емигранти“

Цел: Чрез отиграване на различни роли да се стигне до осъзнаване и назоваване на съпровождащите персонажите емоции и до разбиране за необходимостта от подкрепа на всеки, който е станал жертва на социална несправедливост.

Въвеждане: Водещият въвежда с кратко описание, засягащо въпроси, свързани с глобализацията, с ЕС, с емиграционните процеси, с проблемите на мигрантите.  Акцентира се върху проблемите, произтичащи от националния шовинизъм, верски фанатизъм, липсата на взаимно уважение и толерантност.

Време: около 30 мин.

Възрастова група: 14-18 г.

Описание: Участниците се разделят на две групи: „емигранти“ и „местни жители“.  Участниците се подреждат прави в две успоредни редици едни срещу други – по двойки „емигранти“ срещу „местни“.

Обща инструкция: Инструкциите за двете групи се дават отделно, т.е. участниците имат само обща информация:

-за персонажите си: едните са „мигранти“, а другите „местни“;

-предстои им среща и работа по двойки;

-всеки ще демонстрира без думи (с мимики, жестове, пози) определено поведение, което трябва да се разпознае от другата страна и да реагира по определен начин;

Инструкция на „емигрантите“: Вие сте от отбора на „емигрантите“. Представете си следната ситуация. Независещи от вас обстоятелства са станали причина да напуснете своята страна и сте пристигнали в непозната на вас държава. Намирате се в окаяно състояние: нямате средства за живот, изпитвате безпокойство, страх, неувереност, бъдещето е непредсказуемо. Всичко ценно за вас – дом, близки и приятели е останало зад гърба ви. Очевидно е, че вие се нуждаете от подкрепа – материална и духовна. В този порядък от вас се иска да влезете в ролята си, да се „потопите“ в нея и да демонстрирате вашите нужди и състояние, влизайки в контакт с местните жители. Трябва да се опитате да отправите молба за съдействие.  Сигналите за тези потребности трябва да отправите без да говорите, а само като използвате жестове, мимики, пози на тялото. Постарайте се да играете така своите роли, че „местните“ не само да ви разберат от какво се нуждаете, но и да ги накарате да ви съчувстват. Ще имате време за работа 5 мин.

Инструкция на „местните“: Вие сте от отбора на „домакините“. Представете си следната ситуация. Живеете в собствената си страна . Водите спокоен и безметежен живот. Събития, които не зависят от вас обаче водят до масово нахлуване на мигранти от друга държава. Тяхното състояние като на всеки човек, напуснал мястото, където се намира неговия дом, близки и приятели е окаяно. Очевидно е, че те се нуждаят от помощ – материална и духовна. Пристигащите ще отправят към вас молба за съдействие. Вашата доминираща общност на страната домакин обаче реагира различно: веднъж с отхвърляне, защото пристигащите са нарушили комфорта ви, а друг път с разбиране и състрадание. В този порядък от вас се иска да влезете в две роли. Задачата ви е, първият път да демонстрирате отхвърлящо (отрицателно) поведение, а когато подам сигнал ще покажете обратното – приемащо (положително).

Задачата изисква да покажете двата вида поведения без да говорите – само с жестове, мимики, позиция на тялото. При първия път: враждебност, високомерие, надменност, пренебрежение, презрение, омраза. При втория път: съпричастност, уважение, разбиране, търпимост, толерантност, одобрение, подкрепа. Ще имате време за работа 5 мин.

Дискусия: Както при други ролеви игри водещият отваря дискусията през емоциите и при двете групи:

1.Лесно ли разпознахте сигналите на другата група? Какво ви казваха те?

2.Удобно ли ви беше в ролите? (при „местните“ – в дете роли).

3.Назовете чувствата, които преживяхте? Колко силни бяха те?

4.В коя роля се чувствахте по-добре? (за „местните“)

5.Усетихте ли преживяванията на хората в ролята си на „мигранти“?

6.Какво преживяхте, назовете чувствата си, колко силни бяха те?

7.Сравнете преживяванията в двата случая – на отхвърляне и на приемане?

4.Коя беше първата мисъл, която мина през главата ви, когато влязохте в ролите?

5.Споделете състоянието си в дете роли (при „местните“).

Анализ: Упражнението е насочено към осъзнаване на проблема, произтичащ от опозицията „свое“ – „чуждо“.  Водещият насърчава участниците към активност, откровеност, саморазкриване при заявяване на позиции и се стреми да доведе участниците до самостоятелно обобщение и изводи за необходимостта от търпение, разбиране и взаимно уважение при общуването с хора от друга етническа или религиозна принадлежност. 

 

Упражнение „Аз съм“

Време: 30 мин.

Материално осигуряване: формализирана бланка „Аз съм“, формат А-4, химикалки.

Възрастова група: 14-18 г.

Предварителна подготовка: Водещият подготвя формализирани бланки „Аз съм“ за всеки участник.

Въвеждане: Водещият въвежда в упражнението с думи, свързани с необходимостта от самоопределяне.  Провокира разговор върху понятието идентичност, стимулира стремеж към откриване на корените, към осъзнаване на принадлежността към различни общности. Насочва участниците към въпросите: Кой съм аз?, Какъв съм? Кои са близките ми? На кой съм?

Ход на упражнението: Водещият раздава бланките на участниците. Дава инструкция за попълването им. Определя време – 20 мин. След изтичането на времето, всеки оповестява какво е попълнил в бланката, споделя какви чувства е изпитал по време на работата. Групата подкрепя четящия с аплодисменти.

Инструкция: Всеки от вас разполага с формализирана бланка „Кой съм аз?“ На нея има 4 колонки, всяка от които е разделена на две половини с черта по диагонал. Колонките носят имена на 4 вида принадлежност: етническа, религиозна, родова и личностна. Тези елементи съдържат характеристики на културата. Първо попълнете колонките в горната част, а след това пристъпете към долната част на колонките, където се намират чувствата ви, свързани с вашата принадлежност.

Анализ: В процеса на упражнението водещият поощрява откровеността и активността на участниците, стимулира желанието им за споделяне на дълбоки лични чувства, свързани със самоопределянето и идентичността. Поощрява положителните емоции, свързани с различната етническа и религиозна принадлежност.

Какво е идентичността?

Идентичността е едно от онези понятия, за които Умберто Еко нарича в книгите си „понятия-чадъри“, т.е. това са понятия, за които всеки говори, но пълно единомислие не е постигнато.

Идентичността е термин, който много трудно може да бъде сведен до това, което пише в речника за него. Темата за идентичността може да бъде разгледана по две основни оси.  Първата ос е темата за самоосмислянето на това, как ние, перманентно и социално осъществявайки се във всеки акт на социално общуване, отговаряме ма въпроса: „Кой съм аз?“ С други думи, идентичността е нещо, което може да наблюдаваме единствено темпорално развито във времето, тогава когато общуваме с другите или когато сме в ситуация с тях.  По този начин човек непрекъснато моделира собствената си идентичност

Втората ос е разбирането на идентичността като част от колективната памет. Всички значения, с които борави човек за да моделира себе си, са структурирани както е структурирана неговата култура, религия, национална общност. Те са ориентири, по които той гради своята принадлежност.

В съвременното общество в максимална степен от самия човек зависи кой и какъв ще бъде той.  В него той е с гарантирани права да се самоопределя според собствения му проект за живота.

Национална и Европейска идентичност

Според някои западни изследвания най-големият проблем на Балканите е етническата пъстрота на полуострова. Въпреки тези изводи, предимство на народите, живеещи на Балканите е натрупаното в течение на столетия богато съкровище от етническо сътрудничество и приемане на другостта.

Собственото Аз на всеки от народите на Югоизточна Европа е изградено от неговия собствен опит и различни страни от този опит могат да послужат на цялото човечество.  Разнообразието е непрекъснат извор на обновление и познаването му е единствен начин за освобождаване от предразсъдъците, които застрашават единението на европейските народи.

Според Ролан Барт колективните представи могат да бъдат изключително замръзнали, задържани в неподвижност от властта, пресата и управляващите ценности. Разрушаването им трябва да тръгне отдолу нагоре. Всеки трябва да се приближи духовно до представителите на „другостта“, да опознае живота им и всичко, свързано с него.  Човек трябва да познава другия и ценейки го, да преодолее предразсъдъците по отношение на него.

Осъзнаването на собствената ценност ще спомогне за създаване на една културна общност със своята собствена идентичност, чиято принадлежност към Европа ще се разбира от само себе си.

Етническа идентичност

Проблемът за интегриране на индивидите, принадлежащи към малцинствата и на самите малцинства като общности се свързва с правата и свободите на гражданите.  Демократичното общество може да бъде успешно само когато съумее да обедини своите граждани в национална общност по пътя на осигуряването на еднакви права, свободи и сигурност за всички свои граждани, включително за онези, които принадлежат към малцинството: когато признае културната идентичност на всички групи, живеещи в държавата.  Утвърждаването на ценностите и принципите на гражданското общество е продължителен процес, който в определена степен зависи от състоянието на междуетническите отношения.  Образованието и социалната интеграция са съществен фактор за постигането на равенство на гражданите в икономическия, политическия и културния  живот между гражданите, които принадлежат към малцинства и тези от мнозинството.

Размисли върху темата „Кой съм аз?“

Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия полюс (злото) и се стремим към другия полюс (доброто), според представите ни за добро и зло, които имаме. И всеки път, когато в резултат на това възпитание си кажем: „Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин …), ние създаваме в нашето съзнание и противоположната реалност (злото), което отричаме веднага: „Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…).

Обикновено всяко самоопределяне от типа „Аз съм …“ – например, „Аз съм християнин“ създава две квалификации – положителна и отрицателна „Добре е да бъда християнин, следователно е лошо да съм например, мюсюлманин (будист, кришнар и т.н.). Втората квалификация обаче е вече осъждане, в съзнанието вече сме разделили хората на добри и лоши според вярата им.

Подобен сценарий се разиграва всеки ден с всеки човек. Децата, когато са малки отричат стереотипа на родителите, но когато пораснат, се превръщат точно в техни копия. Бедните всячески отричат и осъждат морала и поведението на богатите, но ако им се отдаде възможност да забогатеят, стават като тях (разказът „Стълбата“ на Хр. Смирненски).  Политиците, когато са в опозиция осъждат управляващите, но когато вземат властта, постъпват по същия начин. За партньор си избираме човек, с който си приличаме, но с течение на времето той става олицетворение на всичко което мразим и отхвърляме.

За да определим обективно себе си и средата, в която живеем (хората около нас) е необходимо:

-да не осъждаме и да не слагаме „етикети“ на хората – добър, лош, зъл, богат, красив, православен, сектант и пр., а още по-малко на себе си;

-да приемаме всички хора около нас такива, каквито са, защото благодарение на тях ние сме такива, каквито сме – справедливи, честни, добри;

-Да разбираме и тези, които са ни обидили или наранили по един или друг начин;

-да се научим да виждаме в другите собствения си Аз – тази част от нашето битие, която сме отхвърлени . След като се научим да я разпознаваме и успеем да я интегрираме в нашето съзнание, ще заживеем отново в един и цялостен свят, съвършен до най-малката подробност. 

 

Междукултурно взаимодействие „Диалог на културите“                                                        (тренинг) 

Метод: Тренинг

Форма: Симулационна игра

Описание: Една от най-разпространените общокултурни симулации в света е играта „BAFA-BAFA“, където се „срещат” представители на две култури: колективистичната култура Алфа и индивидуалистичната култура Бета. Играта е известна и с името „Диалог на културите“.

Обучаемите са разделени на две групи, известно време свикват със „своята“ култура, а впоследствие наблюдатели от всяка от културите влизат в контакт: представят себе си; водят делова комуникация за съвместна дейност; и т.н. След това опитът от потапяне в нова културна среда и всички нейни характеристики се обсъждат с участието на учителя.

В симулационната игра е препоръчително да участват двама треньори (учители или учител и психолог (медиатор), но тя позволява да бъдат включени и други учители или родители, като последните участват с епизодични, основно оценителни задачи, като наблюдатели и с функция да насърчават и мотивират с присъствието си децата. Същевременно със самото си участие родителите косвено се включват в процеса за постигане на целите.

 

*   *   *

Препоръчваме да се започне с упражнението „По какво си приличаме?“.

Цели: Развитие на умения за конструктивен междукултурен диалог; формиране на обща надетническа идентичност (гражданска, регионална, местна).

Цел: Осъзнаване на възможността за социална категоризация по различни признаци.

Инструкция. Групата сяда в кръг. Учителят моли онези деца, които могат да отговорят положително на въпроса, да вдигнат ръце. Обучителят задава въпроси (можете да измислите свои).

Кой ходи в спортни клубове?

Кой обича диви цветя?

Кой е бил в болницата?

Кой обича сладолед?

Кой обича да чете, да гледа филми и т.н.?

Кой някога е получавал „двойка“?

Кой се страхува от мишки?

Кой има кафяви очи?

Кой има светли очи?

При групова дискусия се препоръчва групата да осъзнае множеството критерии за прилики и разлики, както и разнообразието от основанията за групиране (не само етническа принадлежност или религия).

I ЕТАП Игра "Диалог на културите"

Цел: Развитие на умения за конструктивен междукултурен диалог.

Задачи:

-разбиране и усвояване на ценности, норми и правила на друга култура на когнитивно ниво;

-емоционално приемане, „свикване“ с различна култура;

-изграждане на модели на поведение на базата на формираната етнокултурна компетентност;

-развиване на умения за водене на ефективни преговори между представители на различни култури (преодоляване на собствения „културен центризъм”, стремеж към разбиране на друга култура, развиване на когнитивна и емоционална емпатия).

Необходими материали: хартиени листове, флумастери, тиксо, ножици, химикалки, моливи и др.

Раздаденият материал съдържа:

1) текстове, съдържащи характеристики на културите (различни за всяка група: виж Приложение 1);

2) задача за работа на групите (еднаква и за двете групи).

Задачи за групите

-Запознаване се с особеностите на „собствената” култура, определяне на име, „настаняване” в нея.

-Разработване на форми за представяне на „собствената” култура на фестивал в международния детски лагер.

-Подготвяне и провеждане на преговори за организиране на съвместен полет до Марс.

 

Играта се състои от три части.

Първа част. Групата се разделя от треньора на два отбора. Всеки отбор се изпраща в отделна стая (или изолиран, доколкото е възможно от другия екип) и там получава текст, описващ културата и текста на задачата. При това всяка от групите не знае описанието на коя култура е получена от другия екип. В първата част на играта отборите работят отделно един от друг (всеки има треньор, с който може да се свърже за уточняване).

Екипни задачи (инструкция):

- дайте име на „своята” култура;

- „настанете се” в нея –  усвоете ценностите, нормите и правилата на тази култура;

- разработете модели на поведение, специфични за тази култура.

В същото време треньорите обясняват на членовете на всеки отбор, че им предстои да  отидат на международен детски лагер, където ще трябва да направят малка презентация на „своята“ страна и нейната култура на фестивала. Групата трябва да помисли как да представи презентацията. Трябва да се отбележи, че по време на презентацията участниците не могат да коментират и обясняват културата си с думи (например: „В нашата страна всеки човек се стреми да постигне максимално материално благополучие и уважаваме тези, които са успели най-много“). Вместо това е необходимо да се опитат да изобразят ключовите моменти по символичен начин (скечове, пантомима, рисунки и др.).

След това екипите трябва да се подготвят за преговори за организиране на съвместен полет до Марс с представители на другата (противоположна в много отношения) култура. Провеждането на преговори в съответствие с тази задача е поверено на делегация от всяка група (не повече от 6-8 души, които екипът трябва да избере в процеса на подготовка за преговорите).

Втората част на играта е посветена на фестивала в международния детски лагер, където отборите се събират отново в една стая и се редуват, представяйки „своите“ култури.

Третата част. Делегации от двете култури водят преговори за организиране на съвместна мисия до Марс.

След края на третата част на играта (или когато треньорът почувства, че участниците са уморени от играта) се препоръчва групово обсъждане (дискусия).

Въпроси за дискусия.

-Какви трудности са възникнали при свикването с нормите и ценностите на друга култура?

-Какво предизвика най-големите трудности и какви психологически бариери възникнаха при приемането на различна култура?

-Каква беше основата за представяне на „собствената” култура (изборът на името на културата, формата на представяне и т.н.)?

-До каква степен името на културата и особеностите на представянето отразяват спецификата на културите?

-Колко вярно бяха разбрани символичните форми на представяне на културата и присъщите за нея ценности и норми?

-Какви трудности възникнаха по време на преговорите за организиране на съвместен полет до Марс и как бяха разрешени?

Ако преговорите са стигнали до безизходица или са се оказали неефективни, тогава по какви причини:

- културите се различават значително по своите характеристики;

- членовете на групите се идентифицират твърде силно със „своите” култури и не могат да преодолеят своя „културоцентризъм”;

- представителите на групите имаха ниска мотивация за преговори;

- други причини (обсъдете).

Обсъждане на ефективни начини за провеждане на междукултурни преговори, насочени към постигане на удовлетвореност и на двете страни.

Съвети към треньора.

Трябва да се отдели достатъчно време за „излизане от роля“, тъй като участниците в играта могат да се идентифицират силно със своите култури.

В групова дискусия се препоръчва да се акцентира на онези културни характеристики, които затрудняват междукултурния диалог, и да се обсъди как те могат да бъдат променени, без обаче да се изменят или унищожават „основните“ ценности на културите.

Работи се непрекъснато за търсене на надгрупови цели и мотиви.

 

II ЕТАП. Игра "Заедно ние сме България"

Цел: Формиране на обща надетническа идентичност.

Задачи:

-търсене на надгрупови цели и интереси;

    -подчертаване на множество идентичности;

-формиране на обща идентичност;

-създаване на групи от по-висок порядък;

-развитие на нови групови ценности, норми и поведенчески мотиви;

-формиране на вътрешногрупова сплотеност на основата на нова надетническа идентичност.

Описание на играта за формиране на общобългарска идентичност "Заедно ние сме България".

Участниците получават задачата да представят България на международен фестивал.

От всички участници се създават няколко отбора (смесени според етническата принадлежност), но с различна насоченост:

а) запознаване с природата на България;

б) постижения на българската наука и техника;

в) култура и изкуство на България;

г) български спорт.

Материали: хартия за рисуване, флумастери и други художествени материали.

Съвети на треньорите

За да улесните процеса можете да дадете инструкция за отразяване на всички тези постижения не само като реални (които са се случили в миналото и настоящето), но и като желани (в бъдеще).

Децата получават задача: да покажат богатствата и постиженията на своята страна възможно най-ярко и най-разнообразно, като се вземе предвид нейното културно многообразие (задължително е да се включат различни региони, хора от различни етноси и националности и т.н.).

Заслугите на всяка делегация (както вече беше посочено, тя си дава име, измисля си свои специфични костюми и т.н.) се оценяват по степента на познаване и включване на елементи от националните традиции в играта, знания по география и др. Оценяват се също оригиналността и хумора (това може да са фантастични състезания на тема национални игри и спорт или нещо друго необичайно).

Главното е децата да покажат как нашата страна печели от географското и културното си разнообразие.

Желателно е с всяка група да работи консултант-обучител (учител или друг възрастен). Налице е прекрасна възможност за въвличане на родители.

От възрастните (учители, родители и др.), се избира независимо жури, което да оцени работата на екипите във всяка от следните номинации:

-културно (регионално, етническо) разнообразие;

-осведоменост в тази област (налични познания);

-оригиналност, фантазия, креативност;

-богатство от визуални средства;

-оптимистична перспектива за бъдещето.

Желателно е всеки отбор да спечели в една от категориите. Желателно е победата да се отбележи с някакъв вид награда (равенството на наградите е задължително).

Дискусия

В заключителната дискусия е важно да се стигне до темата и направи извод,  че природното и културното разнообразие е един от най-важните ресурси на страната ни и че това е нашето общо наследство, с което можем да се гордеем и което всички заедно трябва да опазим и да развиваме.

Въпроси за дискусия (в случай на формирана обща идентичност).

-Кои моменти в представянето на членовете на отбора те накараха да се гордееш, че си българин?

-В кои области бяхте особено горди с постиженията на България? А с кои не?

-Имаше ли моменти, в които осъзнахте своята близост и общност с представители на другата култура? Опишете чувствата си за това.

-Какво според вас ще позволи на България да стане просперираща и уважавана страна в света?

-Как България печели от своето етническо разнообразие?

Съвети към треньора.

Когато се обсъжда тази игра, е добре да се напомни на учениците, че много успехи и постижения на българската култура, наука, технологии, спорт са постигнати от представители на различните културни етноси (например, роми, евреи, арменци, турци и пр.), които живеят в страната (стимулиращо е водещият да посочи конкретни имена – представители на всеки етнос и техните заслуги) и че в много отношения разнообразието от култури определя дълбочината и богатството на българската култура.

След тази игра можете да помолите всички участници в тренинга да построят жива скулптура „Ние сме българи“ и да анализират символичните елементи, които участниците влагат в композицията.

Обобщение на резултатите от обучението като цяло.

Групата сяда в кръг. Треньорът казва приблизително следното: „Работата на групата и малката част от живота ни, която прекарахме заедно приключи. От това което направихме нещо ще бъде забравено, част от него ще се отдалечи от нас, но нещо ще остане с нас завинаги. Може би сега не е най-доброто време да осъзнаете всичко и да формулирате всичко, но е необходимо да  обобщим резултатите. Затова предлагам всеки да говори в свободна форма, но е препоръчително да отговаряте на въпросите: какво ви даде обучението, как е повлияло на вашите мисли, чувства и поведение.“

Съвети към треньора.

Обръщението на треньора към групата трябва да бъде обмислено и интонационно, да съдържа паузи.

Треньорът трябва да следи участниците да не се ограничават до изразяване на благодарност, както и да не повтарят думите на своите предшественици. Ако това се случи, трябва да се направят корекции.

Треньорът се изказва в края и обобщава груповата работа.

Всички застават прави в кръг. Треньорът застава заедно с тях в кръга и предлага всички заедно да изпеят една песен, която групата избере. За да се улесни работата е препоръчително предварително да бъде избрана любима песен на класа и да бъде с музикален съпровод. Когато музиката свърши, треньорът кани всички участници да застанат в кръг и да се сбогуват.

Ритуал на сбогуване.

Участниците остават прави в кръг. Треньорът показва какво трябва да правят децата, гледайки него. (В ритуала могат да бъдат поканени и родителите).  

Инструкция: „Нека поставим лявата ръка на сърцето си и мислено да отдадем малко от топлината на сърцето си в дланта. Както сме в кръг нека вдигнем десните си ръце напред и да пристъпим към вътрешността на кръга, като застанем възможно най-близо един до друг (участниците трябва да опират раменете си, да имат тактилен контакт). Сега всички ние държим топлината на сърцата си в протегнатите си ръце. Нека използваме десните си ръце, за да смесим енергията на нашите сърца, създавайки едно светило. И сега всеки може да вземе шепа от това, което имаме и да постави в сърцето си. Сега всеки от нас има топлината на всички. Почувствахте ли? Сега изпънете и лявата си ръка напред и взаимно хванете ръцете си. Да кажем в хор: „Ще се видим отново!“.

Въпроси за дискусия „Диалог на културите“

Забележка: Бланката с въпроси се предоставя на говорителите на подгрупите. Той също може да взима участие.

1.На индивидуално ниво: С лекота ли се „потопихте“ в новата си култура, приехте ли я безрезервно или възникнаха трудности при свикването с новите норми и ценности?

-Кои сфери приехте безрезервно?

-Кои сфери бихте приели, но с бъдещи уговорки?

-Кои сфери са недопустими за вас?

-Ако не сте успели да се „потопите“, защо се е случило това, какво ви попречи?

2.На групово ниво: Какво предизвика най-големите трудности и какви психологически бариери възникнаха при приемането на различна култура (особено при подготовката на линия на поведение на делегацията за преговори)?

3.На групово ниво: Около кои „силни“ и „типични“ елементи (ценности) се обединихте, когато взехте решение за представянето ви на международния фестивал (избор на името на културата, формата за представяне и т.н.)?  Какви чувства ви водеха, когато взехте решение? Кои бяха първите мисли, нахлули в главата ви за това, как трябва да изглежда вашия народ пред другите?

4.Колко вярно бяха разбрани символичните форми на представяне на културата и присъщите за нея ценности и норми – взаимна оценка на подгрупите? Открихте ли това, което е различно при вашата група?

5.Имаше ли и какви трудности възникнаха по време на преговорите за организиране на съвместен полет до Марс и ако – да, то как бяха разрешени?  Ако преговорите са стигнали до безизходица или са се оказали неефективни, тогава по какви причини?

 

 

 

 

Какво ни дава играта „Диалог на културите“

1.Осъзнаване за факта, че всички в качеството си на представители на определена култура имаме различни стереотипи. Едни от тях са положителни, други – отрицателни.

2.Осъзнаване за факта, че дори положителните за нашата култура стереотипи се оказват отрицателни в междугруповото общуване, като най-малко го затрудняват и пораждат погрешни интерпретации. (Пример: Представители на западна култура на лов в Кавказ).

3.Осъзнаване на факта, че има надгрупови, универсални ценности, общи за различните групи.

4.Разбиране за трудностите по преодоляване на стереотипите – не е лесно човек да промени или да се откаже от идентичността си и разбиране, че това не е необходимо.

5.Разкриване на емоциите, които съпровождат вътрешните конфликти, когато човек с етноцентрични възгледи е пред избор.

6.Осъзнаване на факта, че междуетническото, междунационалното, т.е. мултикултурално общуване и взаимодействие е невъзможно без снижаване негативното влияние на някои стереотипи. Или строгото придържане и фиксацията в определени стереотипи в много случаи са пречка за общуване.

7.Откриване възможността, която всеки представител на култура има – да запази собствената си култура и да провери истинността на стереотипите (досегашните си възгледи) си представителите на друга култура.

8.Формиране на умения за водене на взаимно полезен диалог – преодоляване на културния етноцентризъм, преодоляване на подозрения и страхове, стремеж за разбиране, желание за сбилжаване, съпричастност и съпреживяване.

-културите се различават значително по своите характеристики;

-членовете на групите се идентифицират твърде силно със „своите” култури и не могат да преодолеят своя „културоцентризъм”;

-представителите на групите имаха ниска мотивация за преговори;

-други причини (обсъдете).

Обсъждане на ефективни начини за провеждане на междукултурни преговори, насочени към постигане на удовлетвореност и на двете страни.

                                         "Културни показатели" по Хеерт Хофстеде

 

 

Тренинг с подрастващи и младежи за превенция на зависимости (втора част)

Приложение 4

 

 

ИНФОРМАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ ЗА ОБУЧИТЕЛИТЕ

 

Биологични фактори на риск от наркотична зависимост

1.Патология на бременността.

2.Усложнено раждане (протрахирано, с родова травма или хипоксия на новороденото).

3.Тежки или хронични заболявания в детството (не са изключени настинки, пневмония).

4 Сътресения на мозъка, особено множествени.

5.Алкохолизъм и/или наркомания в близки роднини.

Други:

-остатъчно органично мозъчно увреждане;

-хронични чернодробни заболявания с нарушение на неговите детоксикиращи функции;

-степента на първоначална толерантност, а именно устойчивостта на организма към определени видове лекарства;

-естеството на веществото, с което се злоупотребява.

Биологичните фактори влияят пряко върху функционалността на мозъка, намалявайки способността му да издържа на интензивен или продължителен стрес и то не само и не толкова в интелектуалната, колкото в емоционалната сфера. Тоест, човек с добра история след повече или по-малко тежък „удар на съдбата“ може лесно да се събере, да се мобилизира и да се върне към нормалния ритъм на живот. И за човек с биография, например сътресение, е много по-трудно да направи това. На подсъзнателно ниво пострадалият непрекъснато търси средство, което да може поне за кратко време да възстанови емоционалната стабилност или да я повиши. Наркотиците могат да бъдат такова средство.

Мотиви за употреба на наркотици

1.Положително – за удоволствие;

2.Отрицателно – защита от въздействие, напрежение;

3.Неутрално - да се адаптира към другите, да бъде приет от другите.

 

Социални фактори на риск от наркотична зависимост

Следните характеристики на семейното възпитание могат да доведат до формиране на пристрастяващо поведение към наркотици:

- непълно семейство;

-силна заетост на родителите;

-липса на братя и сестри;

-алкохолизъм и наркомания на родителите;

-предсрочно освобождаване от контрола на  родителски грижи;

-родителска свръхзакрила;

-изкривяване на семейните отношения, водещо до неправилно развитие на социалните роли;

-психично заболяване, лош характер или чести нарушения на общоприетите правила от някой от близките роднини;

-емоционално отхвърляне на детето от родителите                                             

Емоционалното отхвърляне нарушава семейната социализация, което води до:

-изкривяване на образа на собственото "Аз";

-ниско самочувствие;

-нарушение на мотивационната сфера;

-зависимото поведение като една от формите на психологическа защита.

Други социални рискови фактори.

-достъпност до наркотично вещество;

-степен на застрашаваща отговорност;

-„мода" за наркотичния препарат;

-влиянието на групата връстници.

 

Възрастови поведенчески реакции като рисков фактор

 

-реакция на еманципация (сценарий на протест);

-хоби-реакция;

-формиране на сексуални желания;

-групиране с връстници.

 

Психологически рискови фактори

 

1.Ниска самооценка.

2.Фокус върху външната среда: оценка на собственото настроение въз основа на настроението на другите хора, внушаемост.

3.Неспособност за идентифициране или изразяване на чувства.

4.Неумение да поиска помощ: „ако не се грижиш за себе си, никой няма да се погрижи за теб“.

5.Екстремно мислене.

6.Ниска устойчивост на стрес.

7.Силно въздействие на групови норми.

8.Повишена тревожност, импулсивност като качество на характера.

9.Ниска толерантност към фрустрация.

10.Неспособност за продуктивно излизане в ситуации на затруднения при задоволяване на спешни жизненоважни нужди.

11.Неспособност за продуктивно излизане от психотравматични ситуации.

12.Несформираност на способи за психологическа защита за справяне с емоционалния стрес.

13.Любопитство, съчетано с други рискови фактори и/или личностни черти.

14.Нисък самоконтрол.

15.Деформирана система от ценности.

16.Неадекватно завишена самооценка.

17.Болезнена впечатлителност, обидчивост, ранимост, , повишена конфликтност и др.

 

Стресът – рисков фактор

 

 

1.Трудни житейски ситуации - болест, опасност от увреждане или смърт.

2.Трудни ситуации, свързани с изпълнението на някаква задача - трудности, противопоставяне, намеса, провал.

3.Трудни ситуации, свързани със социалното взаимодействие – ситуации на оценка, критика, конфликти, заплаха, натиск.

Децата и юношите нямат достатъчно опит в анализирането на травматични ситуации, поради което не могат да възприемат адекватно такива ситуации. И тогава техният ефект върху индивида се определя, както следва:

-напрежение от неспособност за справяне с проблема, вътрешна нагласа за безсилие за импотентност, провал и др.

-напрежение от това, че не можеш да направиш нищо (обреченост, изоставяне);

В допълнение към горното се добавят следните фактори:

- морална незрялост на личността, нарушена социална микросфера, индивидуални биологични характеристики на личността, индивидуални - психични и нервно-психични аномалии на личността

 

 

Социалнопсихологически фактори, които възпрепятстват формирането на зависимост от наркотици

 

1. В семейството:

-редовни прегледи преди раждането на дете;

-установени близки отношения с децата;

-насърчава се усвояването на знания;

-ценят се принципите;

-имат опит за излизане от стресови ситуации;

-родителите прекарват много време с децата си;

-родителите установяват доверителни отношения с децата, като ги критикуват умерено, вместо да ги глезят или да изграждат отношения с тях авторитарно;

-членовете на семейството се грижат и защитават взаимно;

-членовете на семейството ясно виждат своето бъдеще;

-семейството поддържа връзка с учителите;

-отговорностите и ролите в семейството са разпределени адекватно и съизмеримо.

2.В училище:

-учителите поставят високи изисквания към учениците;

-насърчава се изборът на цел и нейното постигане;

-насърчава се социално ориентираната активност – алтруизъм, способност за сътрудничество;

-дава се възможност: да се разкрият лидерските качества и да се формират умения за вземате решения;

-учениците имат умения за позитивно социално общуване;

-родителите участват в живота на училището, класа;

-в рамките на психопрофилактичната работа се провеждат различни действия с антинаркотично съдържание;

-училищният персонал вижда ролята си на грижовни попечители.

3. В обществото:

-нормите на поведение и политиките са насочени към подпомагане на неупотребата на наркотици;

-дава се възможност на подрастващите да си изкарват прехраната;

-съществува система за подпомагане и социална подкрепа;

-младите хора се включват в дейността на обществените организации.

4. Сред връстници:

-уважение се изгражда без употреба на наркотици, авторитетът се зачита;

-подрастващите са обвързани с определена група;

-оценява се уникалността на всеки индивид, който е член на групата;

5. Социална работа:

-подрастващите се включват в организации и участват в различни спортни, образователни, обществено значими събития;

-съществува система от институции и организации, която позволява на децата и юношите да задоволят своето любопитство и потребност от общуване, самоутвърждаване;

-има развита и достъпна система за социална подкрепа за деца и юноши, където те биха могли да получат помощта на психолози, психотерапевти, доброволци.

 

Личностни фактори, които възпрепятстват формирането на

зависимост от наркотиците

 

 

1.Визия за житейска перспектива (житейски планове и цели);

2.Висок самоконтрол.

3.Висока устойчивост на стрес, способност да се мобилизира.

4.Система от ценности, съвпадащи със социалните ценности.

5.Адекватна самооценката.

6.Способността за конструктивно поведение в конфликтна ситуация.

7.Здраво и развито чувство за хумор.

8.Способност за продуктивно преодоляване на ситуации на затруднения при задоволяване на спешни жизненоважни нужди.

9.Формиране и ефективност на методи за психологическа защита, позволяващи справяне с емоционалния стрес.

10.Способност за намиране на конструктивни решения при наличие на травматични ситуации.

Религиозността може да бъде ефективен защитен фактор.

 

 

 

 

 

 

 

 

"СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИ"

от програмата Teenstar (Dr.H.Klaus).

 

1.Приемете безпокойството и неудовлетворението. Това е епоха, пълна с противоречия и тревоги. Няма нищо необичайно в това, че поведението на един тийнейджър е променливо и непредвидимо, че той се хвърля от една крайност в друга, обича родителите си и ги мрази едновременно и т.н.

2.Избягвайте да се опитвате да бъдете прекалено разбиращи. Избягвайте изявления като „Напълно разбирам как се чувствате“. Тийнейджърите са сигурни, че са неповторими, уникални по свой начин. Чувствата им са нещо ново и лично дори за самите тях. Те виждат себе си като сложни и мистериозни същества и са искрено притеснени, когато в очите на другите преживяванията им изглеждат прости и наивни.

3.Правете разлика между съгласие и разрешение, търпимост и санкциониране. Родителите могат да проявяват търпимост към нежеланите постъпки на децата (например нова прическа), т.е. действия, които не са санкционирани и не са насърчавани от родителите.

4.Говорете и се дръжте като възрастен. Не се състезавайте с вашия тийнейджър, като се държите като него, използвайки младежки жаргон. Подрастващите умишлено възприемат начин на живот, различен от този на техните родители и това също е част от процеса на формиране на тяхната личност. Така започва напускането на родителите.

5.Одобрявайте своя тийнейджър и подкрепяйте силните му страни. Ограничете коментарите, свързани с лошата страна на характера на тийнейджъра. Напомнянето за недостатъци може значително да затрудни общуването между тийнейджър и родител. Многоетапната задача на родителя е да създава взаимоотношения и да предоставя на юношата житейски опит, който ще изгради характер и личност.

6.Избягвайте да подчертавате слабостите. Когато се открият други слабости на характера, тийнейджърът изпитва болка. И ако причината за тази болка са родителите, тогава тя не изчезва по-дълго.

7.Помогнете на вашия тийнейджър да мисли самостоятелно. Не увеличавайте зависимостта му от вас. Говорете на език, който ще му помогне да развиете независимост: „Това е твой избор“, „Ти решаваш сам“, „Ти можеш да носиш отговорност за това“, „Това е твое решение“. Родителите трябва да водят децата си към самостоятелно вземане на решения и да ги учат да се съмняват в правилността на мненията на своите връстници.

8.Истината и съчувствието раждат любов. Не бързайте да изяснявате тези факти, които според вас са изопачени. Родителите, които бързо наказват, няма да научат детето си да уважавате истината. Някои родители твърде бързо съобщават къде, кога и защо са били прави. Често тийнейджърите посрещат подобни твърдения с упоритост и гняв. Така понякога истината се превръща в смъртоносно оръжие за семейните отношения, ако единствената цел е да се стигне до дъното на истината.

9.Уважавайте нуждата от уединение, личен живот. Този принцип изисква известно разстояние, което може да изглежда невъзможно за някои родители.

10.Избягвайте гръмките фрази и проповеди. Опитайте да говорите, вместо да изнасяте лекции. Избягвайте твърдения като „Когато бях на твоите години...“, „Това ме боли повече от теб...“.

11.Не поставяйте етикети. „Ана е глупава и мързелива. Тя никога няма да постигне нищо." Такова "окачване" води до факта, че прогнозата се изпълнява от само себе си. В крайна сметка децата са склонни да се съобразяват с това, което родителите им мислят за тях.

12.Избягвайте двусмислени твърдения. Апелът на родителя трябва да съдържа една информация: разбираема забрана, доброжелателно разрешение или отворена възможност за избор.

13.Избягвайте крайностите: даването на пълна свобода е също толкова грешно, колкото и „затягането на винтовете“.

14.Запазете чувство за хумор.

 

 

          Източник: Методические рекомендации для педагогов-психологов по организации профилактики наркозависимости в детско-подростковой среде. –  Ростов н/Д, 2001.

https://www.fractr.org/file/582424/

Линк:

https://xn--80atbhfheqr.xn--p1ai/wp-content/uploads/2021/05/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%BB%D1%8F-%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5.pdf

 

Тренинг с подрастващи и младежи за превенция на зависимости (първа част)

ПРОГРАМА

„ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО“

 

Работата по програма „Пътуване във времето“  включва цикъл от 10 групови занятия (20 часа) и е предназначена за обучаеми на възраст 13-18 години. Водещи цели на програмата:

1.Да помогне на обучаемите да осъзнаят времевата перспектива на живота, да осъзнаят емоционалната привлекателност на бъдещето без зависимости, да разберат своето настояще през призмата на бъдещето.

2.Създаване на условия, благоприятстващи придобиването от младежите на нов положителен социален опит за личностно развитие в процеса на групова съдържателна комуникация.

 

 

ЗАНЯТИЕ № 1

 

Цел: Да се идентифицират очакванията и идеите на участниците за бъдещето, тъй като те се преживяват в настоящето. Осъзнаване от участниците на концепцията за времевата перспектива.

В началото на работата на групата всеки участник изготвя визитка, където посочва истинското си име или псевдоним. Името трябва да бъде изписано четливо и достатъчно голямо. Визитките се закопчават с карфица на гърдите, за да може всеки да прочете името. Ако участниците не се познават, тогава водещият дава 3-5 минути за да се опознаят – обучаемите се движат свободно в помещението, спират един срещу друг, четат имената, написани на визитните картички и питат някакви въпроси.

След церемонията по запознаването водещият кани участниците да разработят правилата за групата:

-общуване на принципа „тук и сега“ (не обсъждаме събития, случили се на други хора, а говорим и обсъждаме случващото се в групата);

-персонифициране на твърденията (изразяват преценки само от собствено име: „Аз считам...“, „Аз мисля...“, „Аз чувствам...“);

-искреност в общуването (говорим само това, което чувстваме, само истината или мълчим);

-конфиденциалност на всичко, което се случва в групата (всичко, което се случва по време на занятията, не се изнася извън групата) и др.

Изпълнението на приетите правила за работа на групата да се следи на всеки урок.

Упражнение

На дъската (флипчарт) се чертае времева скала от годината на раждане до днес и  продължавайки в бъдещето, като образец. След това всеки участник работи самостоятелно върху своята скала. Иска се всеки да отбележи на скалата значими са него събития от живота му. След това всеки съобщава данните от своята скала. При последващата дискусия се обръща особено внимание на бъдещето.


  раждане  детство  юноша   първа любов   сватба    раждане на дете

Въпроси за обсъждане:

-На каква възраст започва зрелостта?

-По какво зрелостта се различава от детството?

-Кога е разцветът на живота на възрастните и кога е на децата?

-Искате ли да станете възрастни?  

-Кога започнахте да се държите като възрастен?

-Имате ли респектиращ модел на човек за поведение на възрастен?

-Какви особености забелязвате в нагласите на младите хора във възрастта след 22-23 г., които са различни от тези при техните родители (баби и дядовци)?

 

Игра "Гости от бъдещето"

Ход на играта:

1.От групата се избират 2-3 души, които са се изявили в предишната дискусия – те ще бъдат „гости от бъдещето“.

2.Водещият прочита обща инструкция: „Неочаквано получихме съобщение за пристигането на представители от бъдещето. Спешно се организира пресконференция с участието на журналисти от различни медии. Поради технически затруднения престоят на "гостите" е ограничен до 15 минути. През това време трябва да научим колкото е възможно повече за обществото, в което предстои да живеем на нивото на неговото развитие през следващите 25 години".

3.Инструкция към „гостите“: „Сега ще излезете от класа и за 3-4 мин. ще подготвите разказ за вашето общество (за не повече от 5 минути). Разкажете ни какво правят, как живеят хората. Бъдете готови да отговорите всеки въпрос на нашите "журналисти" .

4. Докато „гостите“ се подготвят в коридора, на „журналистите“, т.е. останалата група получава следната инструкция: „Вие представлявате определени агенции, радио или телевизионни програми, списания или вестници – помислете какво точно представлява всеки от вас. Измислете 1-2 най-важни въпроса към „гостите“, които ще зададете след техния разказ. Когато задавате въпроси, вдигнете ръка и първо назовете медията, която представлявате. Въпросите трябва да са кратки и интересни.“

5.Водещият кани „гостите“ и им дава думата.

6.Водещият кани „журналистите“ да задават въпроси, а „гостите“ да отговарят накратко. Някои въпроси, водещият може да зададе сам, за да насочи играта в по-конструктивна посока. Отговорите се записват накратко на дъската.

7.На 15-ата минута водещият съобщава, че „гостите“ са изчезнали, като ги кани да заемат местата си в залата.

8.Групата е поканена да обсъди две точки:

а) да оцени нивото на развитие на обществото на „гостите от бъдещето“ и искаме ли да живеем в него (емоционално привличане).

б) да се обсъдят следните въпроси:

-Кой е основният показател за развитието на обществото?

-Ще бъде ли щастлив човек в това общество?

-Какво може да попречи на щастието?

-Какво може да направи всеки от нас лично, за да живеем в икономическо и духовно развито общество? и т.н.

Обобщение:

Идеята е в заключителната част на първо място, да се изведе на преден план разбирането, че в развито, щастливо общество човек може да реализира себе си, своите възможности в работата, семейството и др. и на второ място, да се идентифицират факторите, които пречат на пълноценния живот в обществото, включително алкохолизъм, наркомания и престъпност.

…

Водещият предлага на членовете на групата ритуално-символично упражнение, с което те ще завършат всеки урок. При избора на упражнение трябва да се обърне внимание на факта, че действия, подобни на тези, от които се състои упражнението, членовете на групата могат да използват в бъдеще, в ежедневието си. Например: участниците стоят в кръг, държат се за ръце и всеки от своя страна пожелава на съседа си отляво нещо хубаво, красиво и добро. На първото занятие може да започне водещия, на следващия някой от обучаемите може да поеме инициативата.

След ритуала за сбогуване водещият кани учениците да оценят изминалото занятие чрез „гласуване“ с цветни карти (виж Приложение 1):

-сива карта - обсъжданите днес проблеми не ме интересуват;

-синя карта - обсъжданите днес проблеми не ме интересуват много;

-зелена карта - някои от обсъжданите днес въпроси ме интересуваха;

-жълта карта - всичко, което се случи днес в групата, ми беше много интересно.

Така водещия получава обратна връзка за изминалия урок. Препоръчително е да се провежда „гласуване“ след всяка сесия.

 

*   *   *

ЗАНЯТИЕ №2

 

Цели: Да се идентифицират и активират знания по темата за зависимостите, да се разработят методи за противодействие на външното влияние на връстници и възрастни.

Упражнение (загрявка)

Играта "Полет към бъдещето"

Ход на играта:

1.Водещият съобщава на групата името на играта и прочита се общата инструкция: "Представете си, че всички ние попаднахме в бъдещето с машина на времето. Преди да напуснем кораба, компютърът ни предупреждава за опасността: "Има заплаха за живота в обществото, в което се намирате.“ След това компютърът се поврежда, като само успяват да прозвучат три думи:  „изкушение, пристрастяване, лоши навици.“ Изправени сме пред две задачи: първо, да оцелеем и второ,  да определим характера и методите за справяне с опасността, така че когато се върнем, да предупредим човечеството за предстоящото бедствие."

2.Въпроси за дискусия:

-Какво означават думите „изкушение“ (съблазън), „пристрастяване“, „лоши навици“?

-Всички ли са еднакво опасни?

-Кога възниква изкушението и кога пристрастяването?

-Какви са зависимостите?

-Какво е общото между тях и какво е различното? и т.н.

3.На дъската се поставя табло формат А-3 (при ползване на мултимедия, стимулния материал се показва на екрана) с илюстрации на видове зависимости (виж Приложение N2):

Химични зависимости:

алкохол, чай, кафе, сладкиши, наркотици, тютюнопушене и др.

Емоционални зависимости (бягство от неприятна реалност, за да не изпитате по-късно чувство на вина, безсилие, самопрезрение):

• постоянно включен телевизионен приемник;

• влечение към риск, хазарт;

• отлагане на всичко за по-късно;

• компютърни игри;

• постоянно желание за разговор по телефона;

• постоянно желание за сън и др.

Водещ: Сега, след като разбрахме от какво трябва да се страхуваме, напускаме кораба.

 

Играта "В отвореното бъдеще"

Ход на играта:

1. Класът е разделен на екипи от 4-6 души.

Инструкции за екипите:

„Ето ни извън кораба, сега трябва да разберем на практика дали сме в състояние да устоим на опасността. Всеки отбор в рамките на 5 минути ще измисли ситуация, в която или чрез помощта на приятелско въздействие или чрез групов натиск ще се опита да съблазни един или всички членове на другия отбор да пият, пушат, инжектират, а членовете на отбора спрямо който се упражнява въздействие трябва безконфликтно, но твърдо да противостоят (имате право да изготвите план за въздействие, а самата интервенция да се изпълни от един от екипа). След това отборите ще си сменят местата.

2. Въпроси за дискусия:

-Как се чувствахте в двете роли?

-Кога разпознахте изкушението?

-Какви трудности изпитахте по време на противостоенето?

-Какво ви помогна да се справите успешно със ситуацията?

Водещ: „Намерихме начини да устоим на изкушението. Нека помогнем на хората и направим „Книга с големи идеи“ със списък на начините, които ни помогнаха.“

 

3. „Книга с големи идеи“

Често твърде бързо взимаме решения и се съгласяваме да направим едно или друго нещо, страхувайки се от неодобрението или гневът от другите, опасявайки се, че ще бъдем отхвърлени или ще разочароваме другите. Приемайки себе си за „добри“, „отзивчиви“, „помагащи“ и пр., ние поемаме ангажименти пред някого само за да му угодим, борейки се за обичта му (за приятелското му отношение). В тази своя емоционално наситена бързина, често самите ние влизаме в капан, който впоследствие се оказва, че ни е причинил или причинява щети. При подобни ситуации обикновено ние дълбоко в себе си разчитаме, че другият знае каква цена сме заплатили, но това не винаги е така, дори по-често не е така.

Ето някои инструменти за да избегнем „капанът на емоционалната манипулация“, свързана с привързаността към отделно лице или група хора:

1.Умейте да казвате "НЕ!" „Благодаря ти, че се обръщаш към мен, но за съжаление няма да мога да го направя.“

2.Направете почивка и кажете: „Ще помисля за това и утре ще ти кажа решението“.

3.Направете „пауза“ и я използвайте ефективно:

а) разберете как са действали другите в подобна ситуация (обадете се на приятели);

б) потърсете помощ от уважаван човек, използвайте услугата „Телефон на доверието“, допитайте се до специалист (психолог);

в) съставете план за по-нататъшни действия;

г) след като сте събрали информация, бъдете настойчиви в желанията си. Бъдете директни: „Не, благодаря, не искам цигара (вино, дрога). Искам...“.

4.Откажете по такъв начин, че другите да почувстват вашата решителност и вярата ви в постигането на успех във всяка ситуация.

5.Наградете се за победата си!

Водещ: „След като се справихме с опасни ситуации в бъдещето, ние се преместваме в настоящето, за да предупредим хората какво може да им се случи, ако не подобрят настоящето си.“

Оценка на урока "гласуване" с цветни карти.

…

Практика:

Техники „Вежлив отказ“ и „Развалена грамофонна плоча“

          Техника „Вежлив отказ“

Техниката дава отлични резултати в ситуации, при които човек е поставен в обстановка на външно въздействие – „молба“ от приятел, съученик, колега и пр. и трябва да направи избор, дали да се съгласи или не. Тя помага за „тихо“ и безболезнено измъкване от капана на зависимостта от другите.

Много често се случва така, че някои „молби“ на близки хора звучат като принуда, като изискване и задължение. „Молителят“ използва достатъчно твърда интонация, кратки фрази и подчертана вежливост. Именно тези три елемента различават молбата от принудата (искането на всяка цена). Когато чуваме думи от рода: Донеси, Подай, Вземи, Седни, Стани, Влез и пр.

Алгоритъм:

(винаги отговорът започва с „Да“)

-Да, аз чух (разбрах), че ти ме молиш да ……………, но по същото време аз не мога  да …  (тук се повтаря чутата „молба“)

          Пример-1:

А. Юлия, донеси ми кафе!

Б. Да, чух че ти искаш (молиш) да ти донеса кафе, но аз няма да донеса.

…

А. Юлия, докладвай!

Б. Аз разбрах, че ти ме молиш да направя доклад, но аз няма да го направя.

Забележка: От ключово значение е интонацията, темпът на речта и спокойния тон на отговора. Техниката работи само при запазено емоционално спокойствие, самообладание и логична сдържаност.

Техника „Развалена грамофонна плоча“

Техниката се прилага в комплицирани ситуации когато се касае за близки отношения. Често молбата е свързана с някаква изключителна ситуации  или самия вие сте задължен за нещо на молещия. В такива условия използваните форми за манипулация и въздействието на молещия и може да бъде особено настойчиво, продължително, дори досадно. Тогава обикновено молещият не чува вашата аргументация и настоява на своето. Именно тогава се прилага техниката „Развалена грамофонна плоча“, тъй като изисква множество повторения на отказа от ваша страна.

Пример-2: Да си представим, че сте купили детска играчка, но детето не проявява интерес към нея и  вие решавате още същия ден да я върнете в магазина и получите парите си обратно.

А. Пристигате в магазина и обяснявате ситуацията и намеренията си.

Б. Магазинерът обаче предлага да замените играчката с друга на същата цена.

А. Тогава вие: Да, аз разбрах, че вие не връщате пари, но в същото време аз искам да върна тази играчка и да получа парите си.

Б. Но вие не разбирате май. Говоря ви на български език. Ние нямаме практика да връщаме пари за закупена стока.

А. Тогава вие: Да, разбрах, че ми обяснихте на български език и нямате практика да връщате пари за закупена стока. Аз искам да върна тази играчка и да получа парите си.

Забележка: Обикновено 2-3 повторения на вашия отговор по описания алгоритъм ще са достатъчни вашата молба, искане или отказ да бъдат приети.

          Пример-3:

          А: Получавате предложение (молба) да прекарате с приятели уикенда в горска хижа: „Олга, моля те ела с нас през уикенда на вилата на Иван“.

          Б. Тогава вие: Да, разбрах, че ме молиш да дойда с вас на вилата на Иван през уикенда, но аз няма да дойда.

А. Ама ти не разбираш. Там ще бъде толкова хубаво. Ще си направим барбекю, ще танцуваме, ще дойдат всичките ни приятели.

Б. Тогава вие: Да, аз разбрах, че ще дойдат всичките ни приятели, ще си направим барбекю, ще танцуваме, но аз няма да дойда.

А. Олга, но моля те, моля те, без теб няма да е същото, за мен е много важно да бъда с теб.

Б. Тогава вие: Да, аз чух, че за теб е важно да дойда с теб. Аз няма да дойда.

Забележка: При усвояването на тази техника понякога обучаемите проявяват съпротива, като заявяват, че отговорите са твърде дълги и почти еднообразни. Именно в тази особеност се крие успеха на техниката – в многократното повторение на вашия отказ, повтаряйки всеки път казаното от другия и всичко това в състояние на емоционално спокойствие и бавен темп на речта.  В резултат се постига снижаване напрежението и възбудимостта (целеустремеността) на другия и той получава възможност да се вслуша във вашия отговор.

Самостоятелна работа: На обучаемите се предоставя текст с описание на приложената техника (виж Приложение 3), след което им се предлага да се разделят по двойки и подготвят отиграване на диалог, който е свързан с темата

Ритуал за сбогуване.

 

*   *   *

Занятие № 3

 

Цел: Запознаване с причините за зависимостите, осъзнаване на необходимостта от задоволяване на жизненоважни нужди, като средство за профилактика на зависимостите.

Упражнение 1 (загрявка)

Упражнение 2 – Списък на причините / списък на потребностите

Групова инструкция:

„В миналия час пътувахме към бъдещето. Намерихме добри начини да кажем „Не!“ на предложението да опитаме алкохол, цигари, наркотици. Успяваме да се справим със ситуацията, когато сме притиснати. Но огледайте се. Защо хората, които знаят за опасностите от наркотиците, алкохола и тютюна, изпитвайки разрушителното им въздействие, продължават да се увличат по тях?

Групата се разделя на 3-4 подгрупи в зависимост от общия брой и получават задача да подготвят списък с причините, които подтикват хората към употребата на ПАВ. След това се съставя общ списък.

Пример за съставяне на списък с причините:

-желанието да се съобразите с определен начин на живот (реклама по телевизията, в периода на подрастващата възраст детето вижда средно 75 000 сцени по телевизията, в които се появява пиене);

-подражание на родители;

-желанието да се счита за възрастен;

-да се отървете от болезнени проблеми;

-за отслабване на самоконтрола;

-да се отпуснете;

-да се осмелите да общувате;

2. Въпроси за дискусия:

-Какво лежи в основата на тези причини (общо за всички причини)?

-Какво се случва с човек, ако нуждите му не са задоволени (искам, но не мога)?

3. Водещ: „За да отговорим на тези въпроси, трябва да анализираме всяка причина.“

Водещият трябва да насочва дискусията и да води участниците към разбирането, че в основата на причините, водещи до зависимости, са желанията на хората, като най-предпочитани потребности, които човек по някаква причина не може да задоволи. Като изход от тази ситуация човек избира бягство от реалността в зависимост. В същото време една неудовлетворена нужда не изчезва, а сякаш е замръзнала в човек и докато човек не разбере какъв лед има в душата му и започне да търси начини да задоволи замръзнала нужда, той ще бъдете затворник на пристрастяването.

Водещ: „От какво се нуждаят хората? Нека направим списък с нуждите на хората."

Водещият фиксира списъка с нужди на дъската, а участниците в тетрадки-дневници.

Списък с потребности: нужда от внимание, любов, емпатия, хранене, защита, сигурност, себеутвърждаване, комуникация, творчество и др.

 

Упражнение 3

Водещ: „От списъка изберете няколко потребности. Припомнете си ситуации от живота ви, когато задоволяването на тези нужди е било блокирано (работете по двойки). Разиграйте ситуацията. Останалите участници трябва да познаят кои нужди не са били удовлетворени и дали са могат да се превърнат в замразени с течение на времето. През следващите няколко занятия ще се научим да задоволяваме (размразяваме) потребности, за да не даваме шанс на зависимостите, а да намерим способи и да ги впишем  в Голямата книга на идеите, в полза на нас и потомството ни“.

Забележка: По време на упражнението може да се случи така, че  повечето разкази на участниците да касаят ситуации на незадоволени хранителни нужди. В този случай водещият трябва да покани всяка двойка допълнително да изиграе ситуация, в която не е била удовлетворена друга потребност.

Ритуал за сбогуване.

*   *   *

Занятие № 4

 

Цели: Запознаване с емоциите, емоционалните състояния и начините за емоционално удовлетворение; научете се да изразявате свободно негативните емоции.

Упражнение 1 (загрявка)

Инструкция към групата: „Днес ще говорим за емоциите. В крайна сметка емоциите са тези, които мотивират човек да задоволи нуждите си. Веднага щом почувстваме недостиг в системата за поддържане на живота, емоциите веднага се притичват на помощ. Моля, кажете ми какви емоции познавате? Могат ли да се разделят на добри и лоши? От какви замразени (незадоволени) емоции могат да възникнат зависимости? Правим списък с емоции и емоционални състояния: гняв, ярост, страх, скука, удоволствие, радост, ревност, завист и др.

Сега ще се опитаме да изразим някои емоции и емоционални състояния и да намерим начини да ги задоволим.“

 

Упражнение 2. "Изразяване на гняв, ярост"

Водещият кани желаещите да разиграят ситуацията:

Водещият кани двама доброволци на „сцената“ в центъра на кръга и ги въвежда в емоционална ситуация.

Инструкция: „Влезте в ролята на двама млади хора (момичета/момчета), които са се скарали.  Те са много ядосани, свиват вежди, размахват ръце, стискат юмруци, настъпват един срещу друг Те са на път да се бият. Опитайте се да демонстрирате това поведение невербално, но без да се докосвате“.

Останалите членове наблюдават.

След приключване на упражнението следва дискусия по следните въпроси:

-Трудно ли ви беше да влезете в ролята?

-Как се почувствахте в ролята?

-Убедително ли представихте ролята?

-Каква поза заехте, за да изразите емоциите си?

-Какво почувствахте?

-Как се справяхте с емоциите?

-Преживявали ли сте подобни ситуации?

Водещият предлага социално приемливи форми на изразяване на тези емоции.

Начините за задоволяване на емоциите се записват в „Голямата книга за идеи“, а най-харесваните участници се записват в тетрадка-дневник.

В „Голямата книга на идеите“:

-изразявайте гняв в движение: удряйте възглавницата на дивана с вик "А-А-А", разхвърляйте малоценни неща из апартамента, късайте хартия, танцувайте, играйте спортни игри с много енергия, подредете килера и т.н. .

-викайте силно под железопътния мост, когато влакът идва;

-крещете със собствените си първоначално измислени ругатни;

-обадете се по телефона и говорете с приятел;

-вдишвайте и бавно издишвайте;

-успокойте се, поговорете с виновния и се помирете и т.н.

 

Упражнение 3. "Изразяване на страх"

Ситуация: „Минавате покрай компания от непознати и ви се струва, че това са заплашително настроени момчета и момичета. Страхувате се, че ще дойдат при вас със заплаха или подигравка. Вашата поза: главата ви е отметната назад и прибрана в раменете, очите ви са широко отворени, устата ви е отворена, дланите ви сякаш блокират ужасна гледка от лицето ви“.

Доброволци разиграват тази ситуация, след което се провежда дискусия. Въпросите за обсъждане са същите (виж упражнение 2).

В „Голямата книга на идеите“:

-идентифицирайте признаците на своя страх и го изпитайте предварително;

-слушайте вицове, хумор, смейте се;

-показват страх;

-гледане на филми на ужасите;

-трябва да се разклащате, да треперите, да се смеете, да викате, за да се освободите открито от страха;

-нарисувайте страха си и т.н.

Водещ: „Изберете методите, които ви харесват най-много, запишете ги в тетрадка, опитайте ги у дома.“

 

 

Упражнение 4. „Израз на ревност и завист“

Ситуация: „Момичето (гаджето), което харесвате, изведнъж спира да ви обръща внимание и обръща внимание на друг. Изразете ревност и завист към опонента“.

В „Голямата книга на идеите“:

-покажете чувства с думи, кажете какво искате да направите с обекта на вашето желание и как се наслаждавате на идеята за отмъщение;

-напишете писмо, но не го изпращайте, след известно време прочетете и разберете какво наистина сте искали и очаквали;

-спортувайте и др.

Водещ: „Изберете методите, които ви харесват най-много, запишете ги в тетрадка, опитайте ги у дома.“

 

Упражнение 5. „Израз на скука“

Ситуация: „Вие сте сами и се мотаете из апартамента. Няма на кого да се обадите, нищо по телевизията, нищо за правене... Скука“.

В „Голямата книга на идеите“:

-показват отегчението чрез ярост, плач, тропане с крака;

-опитайте се да разберете какво е в основата му – тъга, гняв, липса на контрол;

-нарисувайте скука и др.

 

Упражнение 6

Водещ: „По командата „Тишина!“ опитайте се да определите сами емоционалното състояние, в което се намирате сега. Затворете очи и се опитайте да чуете телесните си усещания, да разберете къде е концентрирано това състояние в тялото ви. Как се усеща в тялото? Неговият „размер“? „форма“? „цвят“? Кажете на съседа си за чувствата си („Чувствам се ...), а след това съседът на вас. Не се допуска прекъсване и задаване на въпроси по време на разказа.

Домашна работа:

Инструкция: „Погледнете позите, жестовете, израженията на лицата на хората около вас. Опитайте се сами да определите каква емоционална атмосфера създават. Как се задоволяват техните емоционални нужди? Възползвайте се от положителния опит. Изразете собствените си чувства, не ги замразявайте."

Ритуал за сбогуване

 

 

 

*   *   *

Занятие № 5

 

Цел: Запознаване с физическите потребности на човека и начините за тяхното задоволяване.

Упражнение 1. (загрявка)

Упражнение 2. Обсъждане на темата "Физически възможности"

Въпроси за обсъждане:

-Какви са физическите потребности?

-Какви физически нужди задоволявате в хода на живота си?

-Могат ли да възникнат зависимости от „замразени“ физически нужди и какви?

 Списък с физически нужди:

-нуждата от хранене;

-нуждата от сън, почивка;

-потребност от движение и релаксация.

Списък на зависимостите:

-склонност към преяждане;

-постоянно желание за сън;

-необуздана физическа активност.

 

Упражнение 3

Всяка игра на открито. Водещият предлага няколко динамични и весели игри.

Следва обсъждане. Въпроси за обсъждане:

Какво беше настроението ви преди и какво е сега след играта? Какви чувства изпитахте по време на играта? Получихте ли удовлетворение от играта? Какво стана с тялото ви?

 

Упражнение 4. Упражнение за релаксация (изпълнява се с музика)

Инструкцията може да бъде обявена на аудиозапис на фона на релаксираша музика.

Водещ: „Заемете удобна позиция, изправете гърба си, затворете очи. Съсредоточете се върху дишането си. Въздухът първо изпълва коремната кухина, а след това гърдите и белите дробове. Поемете пълен дъх, след това няколко леки, спокойни издишвания. Сега, спокойно, без специални усилия, поемете отново въздух. Забележете кои части от тялото ви са в контакт със стола, пода. В тези части на тялото, където повърхността ви поддържа, опитайте се да почувствате тази опора малко повече. Представете си че столът (подът) се повдига, за да ви поддържа. Отпуснете тези мускули, с които се поддържате.“

След приключване на упражнението, водещият предлага да се запишат в „Голямата книга за идеи” и в тетрадки-дневници начини за задоволяване на нуждата от движение и релаксация.

В "Голямата книга на идеите":

-запишете се за група по някакъв вид спорт, вземете топка през уикенда и отидете в гората да играете футбол;

-тренирайте по-малки деца и сами участвайте в игрите;

-просто се разходете из града;

-потанцувайте;

-за релакс: вземете топъл душ, потопете се във ваната със спокойна музика, масажирайте с кърпа, хапнете леко.

Ритуал за сбогуване

*   *   *

Занятие № 6

 

Цел: Запознаване със социалните потребности и начините за тяхното задоволяване. Препоръчително е да обсъдите поставената цел с участниците в урока.

Упражнение (загрявка)

Беседа

 Въпроси за обсъждане:

Как се свързвате с другите? Кое предпочитате: личен контекст или дигитална комуникация? Какво ви свързва с другите хора? Как се свързвате с другите? Какъв вид общуване ви харесва? Доволни ли сте от живота си в училище, на двора? Ако не, как бихте искали да го промените? Какво трябва да направите? Каква трябва да бъде първата стъпка? На колко души имате доверие? Ако се чувствате самотни и изгубени, поемате ли инициативата да се свържете с други хора или се оставяте по течението? Какви зависимости могат да възникнат от неудовлетворени социални потребности?

Правим списък със социални потребности:

-потребност от общуване (всеки разговор, включително кратки разговори, обмен на идеи и информация, дискусии и дебати);

-любов, чувство за ценност и грижа;

-чувство на принадлежност –семейство, съседи, приятели, съученици;

-осмислена/съдържателна дейност – например, дейност в полза на обществото;

-декорация на дома и градината, грижа за хората.

Списък на зависимостите:

злоупотреба с компютър, алкохол, наркотици, тютюнопушене и др.

 

Игра "Вечерна среща“

Водещ: „Днес планираме грандиозно парти по повод ... (обучаемите измислят повод).

Задача: Организирайте парти, така че никой от гостите да не прибягва до опасни стимули. Сега ще бъдете разделени на групи. Всяка група ще подготви поздравления, изненади за всеки или само за един човек. Нека направим списък със забавни игри, които ще ни помогнат да се забавляваме. Време за подготовка 10 минути, след това ще играем"

 

Списък с игри:

• „Търсене на съкровище" (Наградата трябва да бъде открита от участниците в играта възможно най-бързо. Този, който спечели, взема „съкровището" за себе си).

• "Танц". (Избира се водещ, останалите копират движенията му, движейки се в кръг под музиката, водещият влиза и променяйки движенията, трябва да познае лидера).

• „Песен“. (Избираме песен, която всички знаят. При първото пляскане на домакина всички започват да пеят високо. При второто пеенето продължава, но само мислено, на себе си. При третото пляскане всички пеят пак на глас. И така няколко пъти дотогава, докато някой сгреши, този, който сгреши, излиза напред и предлага друга позната песен.

• „Пътека“. (Играчите се подреждат в тила зад водещия и го следват като змия, докато водещият пресича въображаеми препятствия, прескача въображаеми ровове, а останалите повтарят движенията. Всеки от групата поетапно става водач. В края на играта се сумира резултата и се избира се най-оригиналния лидер ).

 

Игри могат да се предлагат от самите обучаеми. По време на играта няколко участници, предварително предупредени от водещия, се приближават до останалите и предлагат пушене, алкохол и наркотици. Домакинът, без да прекъсва хода на играта, следи реакциите на участниците.

Партито завършва успешно, всички са доволни. В заключение обучаемите сами измислят ритуал за сбогуване.

Водещият дава на участниците домашна работа за следващия урок (играта „Покажете се в благоприятна светлина“).

Ритуал за сбогуване

 

 

 

 

 

*   *   *

Занятие № 7

 

Цел: Да се запознаят с начините за задоволяване на творческите потребности.

Упражнение (загрявка)

Играта „Покажете се в добра светлина“

(участниците се подготвят предварително за тази игра у дома).

Участниците демонстрират уменията си: пеят, танцуват, правят смешни физиономии, рисуват, разказват вицове, стоят на ръце и др.

Групата трябва да представя добронамерена и благодарна публика.

 

Игра „Инсценирана песен“

Участниците се разделят на групи, на всяка се предлага песен, дава се време да я изпълни, след което останалите трябва да отгатнат по тиха пантомима за каква песен става дума.

Въпрос за дискусия:

Как можете да бъдете креативни всеки ден?

В "Голямата книга на идеите"

-готвейки храна;

-създаване на нещо;

-градинарство, цветарство;

-общуване с деца, организиране на игри;

-пеене, танци;

-рисуване на ярки картини върху оградите;

-писане на писма, дневници, бележки, пощенски картички, стихове, разкази.

Групова инструкция:

„Изберете вариантите, които харесвате, запишете го в тетрадка, опитайте го у дома.“

Ритуал за сбогуване

 

*   *   *

Занятие № 8

 

Цел: запознаване с интелектуалните потребности и начините за тяхното задоволяване.

Упражнение (загрявка)

Тематичен разговор

Въпроси за обсъждане:

 Какво представляват интелектуалните потребности? Какво мислите за вашите интелектуални нужди? Как ги задоволявате днес? Как бихте искали да ги развиете в бъдеще?

 

Игра "Кой е по-бърз?"

Водещ: „Сега ще бъдете разделени на групи. Ще ви бъде предложен набор от логически задачи. Групата, която правилно реши повече задачи, печели. Времето за решаване е 20 минути. Това са задачите“.

1. Задача "Вълк, коза и зеле"

Някой трябваше да превози вълк, коза и зеле с лодка през реката. Само един човек можеше да се побере в лодката, а с него или вълк или коза или зеле. Но ако оставите вълка с козата без човек, тогава вълкът ще изяде козата. Ако оставите козата със зелето, козата ще изяде зелето. А в присъствието на човек никой няма да изяде нищо. Мъжът все пак е пренесъл товара си през реката. Как го е направил?

Отговор:

Фермерът пренася козата, като оставя на брега вълка и зелката.

Връща се сам и пренася вълка, след което се връща заедно с козата.

Оставя козата сама и пренася зелката.

Връща се сам и взима козата.

 

2. Задача "Живот или смърт"

В една държава имало такъв обичай. Всеки престъпник, осъден на смърт преди екзекуцията теглил жребий, който му давал възможност да бъде спасен. В кутия били пускани две хартийки: едната с надпис „смърт“, другата – „живот“. Ако осъденият извади лист с надпис "живот", той бивал освобождаван; ако извади "смърт" – екзекутиран.

Един човек, който живеел в тази страна, имал врагове, които го наклеветили и направили така, че съдът да го осъдил на смърт. Не искайки да оставят на невинно осъдените и най-малката възможност за бягство, в нощта преди екзекуцията те влезли в стаята, където стояла кутията и извадиха листа с надпис „живот“, заменяйки го с лист с надпис „смърт". Така на другия ден, какъвто и лист да извадел осъденият, смъртта го очаквала.

Приятелите на осъдения, като научили за този трик, дошли в затвора, където бил осъденият и му казали за това. Те настояли преди да изтегли жребия, да разкаже на съдиите за интригите на враговете и да поиска кутията да бъде отворена.

Но за удивление на приятелите си, осъденият ги помоли да пазят хитростта на враговете в дълбока тайна, като ги уверил, че тогава ще бъде спасен. Приятелите го мислили за луд.

На следващата сутрин осъденият не казал нищо на съдиите за заговора на враговете си, тегли жребия и бил освободен. Как осъденият се е измъкнал от привидно безнадеждното си положение?

Всички били шокирани – и приятелите, и враговете му. Знаейки за измамата, те недоумявали как е могъл да се спаси от тази безизходна ситуация.

Отговор: Ето какво се случило в съда. Когато изтеглил своя жребий, осъденият, без да погледне какво пише на листчето, веднага го сложил в устата си и го погълнал. На съда не оставало да направи нищо друго, освен да види другото листче в купата. А там разбира се, останал надписът „Смърт". Така те установили, че човекът е изтеглил „Живот" и го освободили.

 

Групова дискусия

Въпрос за дискусия: Как можете да задоволите вашите интелектуални потребности?

„Голямата книга на идеите“:

-четене на книги (разговор за прочетеното с приятели, възрастни);

-решаване на логически задачи, пъзели, ребуси, кръстословици;

-игра на игри с думи

-помислете какъв вид допълнително образование и къде можете да получите (курсове по чужд език, компютърни курсове и др.);

-отделете време да седнете и да помислите за нещо (проблемите на света, вашето училище, клас, семейство, вашите собствени и т.н.);

-задавайте въпроси на себе си и на другите.

Групова инструкция: „Изберете методите, които харесвате, запишете ги в тетрадка, опитайте ги у дома.“

Ритуал за сбогуване

 

*   *   *

Занятие № 9

 

Цел: Запознаване с духовните потребности и начините за задоволяването им.

Въпроси за обсъждане:

Знаете ли вашите духовни нужди? Ако да, какви са те? Как ги задоволявате в момента?

В „Голямата книга на идеите“:

-научете се да оставате насаме със себе си, оставайки напълно сам всеки ден за поне 5 минути, използвайки тишината, за да почувствате вътрешна връзка със света;

-посещавайте религиозни паметници и паметни места на града;

-наслаждавайте се на общуването с природата (изгрев, съзерцание на цвете и др.);

-общувайте с животни и ги наблюдавайте;

-поддържайте връзка с други хора в техните моменти на радост и скръб;

-проявете солидарност (емпатия) към чувствата на другите;.

Групова инструкция: „Изберете методите, които харесвате, запишете ги в тетрадка, опитайте ги у дома.“

Екскурзия

По желание на учениците се избира място за провеждане на екскурзията (гора, паметник или мемориално място и др.). Цялата група отива на избраното място.

Въпроси за обсъждане след обиколката:

Какви чувства изпитахте? Те също ли са важни за вас? Има ли желание да продължите да получавате духовен опит?

 

*   *   *

Занятие № 10

 

Цел: Осъзнаване на житейските цели и начините за постигането им.

Упражнение (загрявка)

Дискусия

Водещ: „В хода на няколко занятия научихме за потребностите, които хората имат и способите за да ги задоволим. Оказа се, че човек има много такива начини и ако се опитаме да ги задоволим наведнъж, едва ли ще успеем. Затова днес ще определим житейските цели и начините за постигането им. Житейските цели са изброени на листовете. Изберете от тях тези, които са за предпочитане за вас. Отговорете на въпроса „Какво искам?“. Работете в тетрадките си“.

Списък на основните житейски цели:

-Семейство.

-Спокоен живот.

-Добри приятели.

-Риск. Вълнение. „Дом с вълнуващи събития“.

-Здраве.

-Любима работа.

-Житейски провали.

-Успех (слава, кариера, власт...).

-Интересни увлечения.

-Красив живот. Скъпи удоволствия.

-Независимост. Самостоятелност.

-Любими деца.

-Престижна работа.

-Велики цели. Идея, кауза.

-Живот по съвест и морал.

Групова инструкция: „Вдигнете ръцете си, който избра първата цел.“

Броят на избралите първата цел се записва на дъската. Второ, …  и т.н. (данните могат да се представят в таблица).

Въпроси за обсъждане:

Кои цели получиха най-много гласове? Защо? Кои цели не получиха подкрепа? Защо?

Групова инструкция:

„Изберете основните пътища, водещи до постигането на житейските цели."

Списък на основните пътища:

-Успех в училище.

-Професионално образование (професионално-техническо образование)

-Техникум (средно специално образование)

-Университет (висше образование)

-Дисертация (следдипломно обучение, аспирантура)

-Временна работа (по време на обучение или трудности при намиране на работа)

-Основна работа

-Печелете пари (честно).

-Нарушете закона (но все още не ви хващат...).

-„Продай съвестта“ (без да нарушаваш закона).

-Платена подготовка за саморазвитие (платени курсове...)

-Кръжоци, секции, курсове.

-Военна служба.

-Сватба.

-Раждане на дете.

-Развод.

-Уединение, бягство в себе си („боготърсене“, философски прозрения, катарзис).

-Промяна на местоживеенето (живот на друго място, в хостел).

-Работа върху себе си (строг дневен режим, систематични занятия, диети, спорт и др.)

-Купони, възторг, еуфория, бръмчене, веселба (докато е млад човек).

-Консултации със специалист (медицински, психофизиологични, правни).

-Затвор (търпи, работи, мисли...).

-Запознаване с условията за прием и обучение (позвънете, отидете на място, разгледайте справочници, попитайте ученици и студенти).

-Обществени дейности (включително неформална организация)

-Няма да учите или работите (официално).

-„Активирате“ роднини и приятели (за помощ при подбора, подготовката и приема в образователни институции).

-Културен живот (посещение на театри, музеи, изложби...)

-Самостоятелно творчество (рисуване, композиране, проектиране, отглеждане на нещо и т.н.).

-Безкористна помощ на някого. Попечителство на слабите. Филантропия.

-Уволнение за лоша работа.

-Скъпа покупка (кола, вила, апартамент, техника ...).

-Задгранична командировка, стаж (работа с чужденци).

Въпроси за обсъждане:

Кои са най-ефективните начини за постигане на житейски цели според вас? Защо?

Групова инструкция: „Определете това, което можем да направим днес за бъдещето. Подгответе план за утрешния ден (бъдещето).“

Домашна работа:

Изпълнете плана за деня и го анализирайте. Схема за анализ:

1.Какво научих днес?

2.Какво или кой ми донесе радост днес?

3.Този ден доближи ли ме до постигането на целите ми?

4.Кое е най-доброто нещо, което направих днес?

 

Ритуал за сбогуване

 

Приложение 3

Пример за прилагане на техника за отказ от въздействие и манипулация

„Развалена грамофонна плоча“

Освен директния отказ да изпълнят молбата ви, другите имат и други възможности, които не бива да забравяте. Те могат веднага да се съгласят (и това е след много усилия да настоявате на своето). Те могат да възразяват, да се оправдават, да проявяват агресия или да измислят извинения защо не са отговорили на молбата ви.

Как да постъпите когато сте обект на въздействие и манипулация?

Имате няколко възможности. Можете да откажете намеренията си (това не може да се счита за самоутвърждаване). Ако ситуацията изисква нещо, можете да използвате вербални и невербални средства, за да покажете сила или можете да използвате техниката на „развалена грамофонна плоча“, която се изразява в многократно повторение на съобщението, докато другият приеме вашата гледна точка. Това също може да изисква много „мускулна“ сила от вас, ако наистина искате да продължите напред в диалога, но на теория можете да поддържате приятелски, спокоен тон, сдържана сила на гласа си, ако упорствате на позициите си.

ПРИМЕР:

Джина предупреди Анджела, ръководител на машинното бюро, че има нужда важният доклад да бъде отпечатан като чернова до четвъртък (а беше понеделник), за да може да бъде изпратен по факс до ръководителите на регионалните клонове, които да изразят своите коментари и пожелания, предложения и изменения. Тя даде написаната на ръка чернова на Анджела. Между тях имаше диалог.

Джина: Анджела, ето доклада за алтернативните ресурси, за който ти казах. Трябва ми утре следобед.

Анджела: Ще дам всичко от себе си, Джина, но тук имаме много спешна работа. Всички машинописки са ужасно заети. Съмнявам се, че ще мога да отпечатам доклада ви преди сряда.

Джина: Окончателният доклад трябва да бъде отпечатан и разпространен преди срещата в петък. Трябва ми готов проект утре около 13 часа, за да го изпратя на ръководителите на регионалните клонове и да им дам възможност да коментират текста, преди да бъде одобрен.

Анджела: Защо не им изпратиш по факса ръкописната чернова? Хората ми наистина са много заети, не мога да обещая, че ще свършим работата навреме.

Джина: Разбирам, че сте претоварени с работа, но имам нужда от разпечатан доклад и трябва да е на бюрото ми утре в 13 часа, както сме се договорили.

Анджела: Защо не повикаш машинописка за тази работа от главния офис? Или може би ще поканите допълнителна машинописка от агенцията?

Джина: Ако можете да го уредите, моля. Но само ми предоставете спретнато и компетентно напечатано копие от доклада до един часа утре и всичко ще бъде наред.

Анджела (въздиша): Добре, Джин, остави го на мен. Ще видя какво мога да направя.

Джина: И така, ще ми предоставиш ли разпечатано копие утре следобед?

Анджела: Да, добре.

Джина: Благодаря ти, Анджела.

Този диалог не е напълно чист пример за развалена грамофонна плоча, когато повтаряте основното си твърдение, без да обръщате внимание на думите на другия, повтаряйки изискването отново и отново, докато не бъде разбрано и прието като основа за действие. Този разговор вероятно отразява по-точно метода, който много хора биха използвали с удоволствие, тъй като допуска наличието на причини и основания за вашето искане, а също така споменава подробности, които могат да помогнат за постигане на желания резултат. Тук също се признава валидността на позицията на опонента - Джина показва, че взема предвид и разбира думите на Анджела - но всички ненужни въпроси, които имат за цел да ви накарат да се откажете от набелязаната цел, последователно се игнорират. Можете да блокирате подобни опити, като повторите основното твърдение и потърсите съгласие.

…

Всичко, свързано с горния диалог, може да се случи само ако се поддържа спокоен, приятен, но твърд тон на гласа. В потенциално стресови ситуации като тази е достатъчно лесно да загубите контрол над емоциите си, да получите обвинения, да поискате разяснения, коя работа другият смята за по-спешна от вашата и т.н.

„Счупената грамофонна плоча“ е техника, която обикновено се свързва с думата „не“. Принципът е същият като в горния пример. Първо се уверете какво наистина искате и какво не.

Формулирайте позицията си ясно и обмислено, така че вашето „не“ да е напълно категорично и да не оставя у събеседника никакво съмнение относно смисъла на казаното. Използвайте възможно най-малко „декорации“ и ненужни подробности в изявлението си - посочете накратко причината за отказа си или се извинете, ако искрено съжалявате, че не можете да отговорите на молба или да се съгласите с искане. Тайната е да бъдете приятелски настроени, но да отстоявате позицията си.

…

Върнете на човека всичко, което сте чули и разбрали от него (повторете неговите аргументи, молба, искане и пр. – той трябва да чуе отново това което е казал, т.е. дайте му да разбере, че сте чули всичко, което е казал) и въпреки това му кажете ясно, че възнамерявате да отстоявате позицията си. Събеседникът ще изложи причини защо трябва да правите това, което той иска, ще се опита да покаже защо вашата позиция е нелогична, ще използва оплаквания, упреци и други средства за емоционален натиск и шантаж, така че да се почувствате виновни, че сте му отказали, за да ви принуди да промените вашите намерения и се поддавайте на желанията му. Трябва да вземете решение: да бъдете гъвкави по този въпрос и да работите заедно, за да намерите взаимно приемлив компромис или да кръстосате шпаги, без значение колко положителен и добронамерен е отказът.

          …

Втори вариант на диалога с прилагане на техниката „Развалена грамофонна плоча“

Нека се върнем към диалога по-горе и си представете, че този път Анджела реши да използва техниката на счупената плоча.

Джина: Анджела, ето доклада за алтернативните ресурси, за който ти казах. Трябва ми утре следобед.

Анджела: Ситуацията се промени, откакто ти казах, че тези условия са възможни - съжалявам, Джина. Тъкмо щях да ви се обадя, но спешната работа за изпълнителния директор на компанията е наш абсолютен приоритет. Не, няма да мога да отпечатам доклада ви до утре на обяд.

Джина: Какво? Защо главният изпълнителен директор установява такава система от приоритети? Казах ви за доклада предварително и вие ме уверихте, че работата ще бъде свършена!

Анджела: Разбирам, че си възмутена. Все пак аз вземам решението за разпределението на работата в моя отдел и задачата на изпълнителния директор е по-важна за нас. Така че не, няма да можем да отпечатаме отчета ви до утре.

Джина: Какво да правя сега? Знаете много добре защо ми трябва утре: трябва да се изпрати по факс до началниците на регионалните клонове. Разочарован съм от теб. Как можа да ме разочароваш така!

Анджела: Бих могла да повикам машинописка чрез агенция, която да свърши работата. Ще се обадя и ще видя дали могат да го направят за вас в този период от време.

Джина: Всички знаем колко добра е работата им! Предпочитам сама да напиша доклада! Не, ти каза, че ще свършиш работата - няма да стане!

Анджела: Джина, съжалявам, че се чувстваш сякаш съм те разочаровала, но ще го кажа отново: не, моят екип не може да отпечата доклада ти до обяд утре.

…

Нека за момент забравим кой е прав и кой крив в тази ситуация (да, предполагам, че симпатизирате на Джина), но има моменти, когато старша работа или нещо наистина важно и спешно може да има предимство пред работата ви. Анджела учтиво отстоява позицията си, извинява се по подходящ начин, разбира чувствата на Джина - но все още настоява да откаже да се съобрази с нейните искания. Тя предлага приемливо решение – бизнес компромис – който Джина решава да не приеме, така че Анджела се връща към избраната от нея тактика „счупена грамофонна плоча“ като начин за отказ.

Едно нещо, което трябва да запомните: ако сте казали „не“ на молба, това не означава, че отхвърляте самия човек. Имайте това предвид, поддържайте разговора така, че човекът да усеща уважението ви, но не пренебрегвайте правата си и в крайна сметка няма да изпитвате прекалено голяма вина за отказа си. Имайте предвид, че и вие сте били отхвърлени. Друг човек в подобна ситуация ви каза „не“, но това също не означаваше, че ви отрича като личност

 

(следва втора част)

 

Теория за „Безшумната революция“ на Роналд Ингълхарт

Достъпен на: https://studme.org/249989/politologiya/teoriya_besshumnoy_revolyutsii_inglharta

Значителен принос в изследването на ценностните ориентации прави американският политолог Роналд Ингълхарт. Той разработва концепцията за „безшумната революция“. Според основните му положения най-устойчивите ценностни ориентации и настроения на масовите слоеве на обществото, са най-важните елементи на политическата култура. Специфични комбинации от тези ориентации и настроения определят стабилността и жизнеспособността на демокрацията. Ингълхарт предполага, че в индустриализираните страни под влияние на социално-икономическото развитие се извършва преход от материални към постматериални ценности, които започват да играят водеща роля в живота на хората. Основното културно разделение започва да се извършва между „материалисти“ и „постматериалисти“.

Материалистите са съсредоточени върху икономическото благополучие и сигурността на държавата, просперитета на семействата си и запазването на собственото си материално благополучие. За тях стандартът на живот, законността и редът са от първостепенно значение.

Постматериалистите са по-фокусирани върху нематериалните ценности: гаранции за правата и свободите на човека, себеизразяването и самоопределението на индивида, опазването на околната среда и др.  За разлика от „материалистите“, „постматериалистите“ ценят качеството на живот. „На икономическата и физическа сигурност“, отбеляза Ингълхарт, „постматериалистите в никакъв случай не придават отрицателна стойност – те, както всички останали, я оценяват положително; но за разлика от материалистите, те дават дори по-висок приоритет на себеизразяването и качеството на живот. Наред със себеизразяването и качеството на живот, постматериалистите обръщат специално внимание и на политическото участие.

Между тези две „чисти“ групи има две междинни: „смесени" материалисти и „смесени“ потматериалисти. За „смесените“ материалисти материалистическите ценности са на първо място, а постматериалистическите са на второ място, докато за "смесените" постматериалисти е точно обратното.

Редица постматериалистически ценности – удовлетворението от живота (работа, свободно време, семеен живот) и склонността да се доверяваш на другите, са директно включени, според Ингълхарт, в структурата на гражданската култура. „Доверието в другите” е елемент от културата, който предопределя възможността гражданите да се обединяват в сдружения и групи по интереси, без чиято дейност от своя страна демокрацията става невъзможна. Настроенията, изразени с формулата „задоволство от живота“, оказват силно влияние върху отношението на гражданите към политическата система като цяло.

Ингълхарт поставя стойности между две „координати“ (параметри):

-традиционна и рационално-правна (държавна) власт;

-ценностни дефицити на материални и постматериални ценности.

В диаграмата по-горе ценностите „Бог“, „Значение на религията“, „Значение на работата“, „Значение на семейството“, „Послушание“ са групирани в долната част. Те се оказват тясно свързани с традиционната власт. Ингълхарт отбелязва значението на принудата в общества с традиционна власт. Но там, където на религията се отдава голямо значение, хората слабо се интересуват от политика. Проучванията показват, че постматериалните ценности корелират с удовлетворението от живота (r - 0,68). В същото време Ингълхарт отбелязва интересен факт, който изследванията разкриват: "... на лично ниво постматериалистите не намират относително високо ниво на удовлетворение от реалния живот." Това се дължи на факта, че въпреки че постматериалистите са по-богати от повечето членове на обществото, тяхната субективна оценка както за собственото им благополучие, така и за неговата значимост не надвишава определено ниво. По този начин субективното усещане за благополучие не се повишава с растежа на икономиката и доходите. Ето защо сред постматериалистите такива ценности като "упорита работа", "Необходимост на децата от двама родители", "Необходимост на жената от своя рожба" не са се разпространили. Издигането нагоре по вертикалната ос е свързано с отклонение от религиозните и семейните ценности. Преходът към постматериални ценности, както и преминаването от традиционна към държавна власт, е съпроводено с нарастване на моралния релативизъм, който се изразява в ниски оценки на необходимостта „да можем да правим разлика между доброто и злото“. Наблюдава се също намаляване на възхищението от държавната власт и увеличаване на вниманието към такива индивидуални ценности като свободното време, приятелството, добросъседството. Постматериалистите оценяват важността на науката и технологиите по-малко от материалистите. Това се обяснява както с високата им материална удовлетвореност, така и с убеждението, че научно-техническият прогрес може да нанесе голяма вреда на човечеството.

Обществата, в които постматериалните ценности са широко разпространени, се характеризират с по-голяма толерантност и търпимост към социалните и националните малцинства. За разлика от това, в обществата, където преобладават недостигът и материалните ограничения, ксенофобията е доста често срещана. „Тежестта на ксенофобията“, отбелязва Ингълхарт по този повод, „винаги е пропорционална на социално-икономическата нестабилност и несигурност“.

Данните от изследванията показват толерантното отношение на постматериалистите към имигрантите, толерантността към сексуалните малцинства и одобрителното отношение към феминизма. Укрепването на постматериалните ценности, свързани с изобилието, заключава Ингълхарт, изглежда допринася за повишена толерантност към многообразието и следователно е задължително условие за демокрацията.

Друго условие на съвременната демокрация е повишаването на нивото на междуличностно доверие и участието на хората в обществения живот. В йерархията на постматериалистическите ценности ценностите на себеизразяването и участието във вземането на решения на всички нива заемат високо място. Все по-негативни стават оценките за държавна намеса в икономическия живот, процеса на растеж на правителството и бюрокрацията, увеличаването на дела на държавната собственост.

Карта на социални и политически ценности. Източник: Inglehart R. Промяна на ценностите, икономическо развитие и политическа промяна // Международно списание за социални науки. 1996. Ntf 12. S. 21

 

Така, за разлика от Алмънд, който вярва, че основата на индустриалната демокрация е гражданската култура, Ингълхарт твърди, че постматериалните ценности стават основа на демокрацията в едно постмодерно общество.

Основното заключение на Ингълхарт е, че икономическото развитие само по себе си не генерира демокрация, то засяга демократизацията само до степента, в която насърчава културната промяна.

В съответствие с горните параметри Ингълхарт създава културна карта на света. На тази карта повечето икономически слабо развити страни са разположени в долния ляв ъгъл на квадрата. Това се дължи на факта, че тяхната култура се характеризира с преобладаването на ценностите за оцеляване, а властта е традиционна. Културата допринася за запазването на традиционната природа на властта и ценностите на недостига. Повечето посткомунистически страни се характеризират с доминирането на ценностите на недостига и надеждите в държавна власт.

Културната карта на света, предложена от Ингълхарт, характеризира културната ситуация от началото на 90-те години.

В края на 1990г Ингълхарт допълва и модифицира културната картография на света. Тези допълнения са свързани както с избора на цивилизации от С. Хънтингтън, така и с новите данни от Световното проучване на ценностите. Не само религията е оставила своя отпечатък върху културните характеристики на страните - тяхното историческо минало в не по-малка степен е предопределило културния им облик.

Всяка от страните на квадрата е скала от факторни показатели. Позицията на всяка страна се определя от стойностите на фактора недостиг/постматериални ценности и традиционна/държавна власт. Въпреки това, както отбелязва Ингълхарт, границите, които разделят страните и зоните една от друга, са субективни.

На културната карта на света (1995-1998) Ингълхарт идентифицира девет културни зони:

1.Африка

2.Латинска Америка

3.Южна Азия

4.Католическа Европа

5.Англоезични страни

6.Протестантска Европа

7.Конфуциански страни

8.Посткомунистическа Балтика

9.Православни страни

Африканската зона – включва Нигерия, Гана и ЮАР, е най-близка до традиционните власт и ценностни дефицити.

Латинска Америка – по-долу, но малко по-близо до скалата на постматериалните ценности, са страните от Латинска Америка (Пуерто Рико, Венецуела, Колумбия, Перу, Бразилия, Доминиканската република, Чили, Мексико, Аржентина, Уругвай).

Южна Азия – включва Пакистан, Бангладеш, Филипините, Турция, Индия.

Католическа Европа – заема "средна" позиция на картата. Тази зона включва Испания, Италия, Австрия, Франция, Белгия, Португалия.

Англоезични страни – на юг, но по-близо до скалата на постматериалните ценности, са англоезичните страни: САЩ, Северна Ирландия, Великобритания, Канада, Нова Зеландия и Австралия.

Протестантска Европа – в горната дясна част на картата е зоната на протестантска Европа: Германия, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Швейцария, Холандия.

Конфуциански страни – малко "на запад" от протестантска Европа е конфуцианската зона: Тайван, Южна Корея, Япония.

Посткомунистическите балтийски държави – стоят най-близо до държавната власт и ценностните дефицити.

Православни страни Страните от ортодоксалната зона (Грузия, Босна, Румъния, Македония, Молдова, Беларус, Армения, Сърбия, България, Украйна, Русия) са приблизително на същото разстояние от стойностите на ценностните дефицити, но са по-ниско по отношение на държавната власт.

Американският политолог подчертава, че ценностните системи на богатите и бедните страни се различават една от друга. По този начин страните, в които брутния вътрешен продукт на глава от населението надвишава 15 000 долара, заемат позиция в горния десен ъгъл на картата, тоест те се характеризират с модерно състояние и преобладаване на постматериални ценности. Държавите с доход на глава от населението под $2000 заемат долния ляв ъгъл на картата. Ингълхарт обаче отказва да обясни културната промяна само от гледна точка на икономическото развитие. Културата на едно общество и неговите ценности са не по-малко повлияни от неговото историческо и културно наследство.

Постматериалните ценности, Ингълхарт многократно подчертава, са тясно свързани с демократичните институции. Стабилна връзка между „ценностите на себеизразяването“ и нивото на свободите е регистрирана и от Freedom House.
Източник:  https://studme.org/249989/politologiya/teoriya_besshumnoy_revolyutsii_inglharta

Карта към 2017 г.


Карта към 2020 г.

 

Сценарийна технология за комплексна профилактика на социални зависимости

(упражнения)

 

Упражнение „Малки успехи“

Цел: Укрепване на самооценката (проследяване на собствените успехи и възнаграждаване за тях), чрез фокусиране върху факта, че в живота се случват много положителни неща. Освен това упражнението позволява на участниците да се опознаят по-отблизо, да научат някои неочаквани моменти за своите другари.

Описание на упражнението

На обучаемите се предлага си припомнят и опишат, дори незначителен успех, който е постигнал през последните три дни. Дават се 2-3 минути за размисъл. Освен това, при малък брой участници (до 10 - 12), всеки говори за своите успехи в общия кръг. Ако групата е голяма, тогава е препоръчително да се раздели на няколко подгрупи (тогава участниците говорят с повече подробности за техните постижения в рамките на подгрупите, а след това всяка от тях има „говорител“, който озвучава най-ярките моменти). След това участниците са поканени да помислят как ще се възнаградят за отбелязаните постиженията си.

Инструкция: От всеки от вас се иска да си припомни и да запише с няколко думи дори незначителен успех, който е постигнал през последните три дни. Време за работа 2-3 мин. След това споделете един по един в подгрупите си своите успехи. Разкажете подробно на партньорите си. На финала определете най-ярките моменти и един говорител на групата ще ги оповести пред останалите.  Време за работа в групи 10 мин.

Дискусия

При обсъждането обучаемите трябва да стигнат до извода, че ако сме достатъчно наблюдателни ще установим, че всеки може да открие дори в най-обикновен ден успехи, колкото и незначителни да му се струват те. Човек трябва да се научи да ги забелязва и да се самовъзнаграждава за тях, да се гордее със себе си. 

 

Упражнение „Твоите достойнства“

Цел: Укрепване на самооценката, създаване на положителна нагласа в групата, по-пълно опознаване на участниците един с друг.

Описание на упражнението

Участниците, застанали в кръг хвърлят топката един на друг. Този, който хване топката изрича трите свои достойнства, силни страни (умения, навици, личностни черти) и след това хвърля топката на един от онези участници, който все още не е участвал. Той също така назовава своите три добродетели, хвърля топката по-нататък и т.н., докато топката премине през ръцете на всички.

Упражнението може да приключи тук, но може да продължи с втора част (препоръчва се в групи от не повече от 12 души). При него топката се хвърля в обратен ред: всеки последователно я хвърля на този, от който я е получил в първата част на упражнението и казва добродетелите, които е изрекъл този, от който е получил топката. 

Дискусия

Какви емоции изпитахте, когато трябваше да назовете своите силни страни и достойнства? Изпитахте ли затруднения при търсенето на достойнства? Ако да, в какво точно се състоят, как  успяхте да ги преодолеете? - ситуацията на интервю за работа.) За какво е свидетелство ситуация, при която някой си приписва достойнство, което реално не притежава?

 

Упражнение „Агресивен или срамежлив (несмел)“

Цел:  Демонстрация колко нееднозначно могат да се възприемат едни и същи действия на човек в зависимост от личните му нагласи на този, който ги възприема и оценява. Упражнението се базира на схващането, че обикновено човек приписва на другите точно тези намерения, които го ръководят, дори ако поведението на другия не дава никакви обективни основания за това.

Описание на упражнението

Упражнението се изпълнява в тройки. Този, който го започва прави някакво движение, което само по себе си е неутрално, не показва враждебност към другите или ги обвинява в нещо (например, свежда глава).

Задачите на другите двама участника са: единият интерпретира тези действия като реакция на агресивен човек, а вторият – като срамежлив човек. Примерната интерпретация на първия може да бъде: „Той свали глава и скри очите си – това означава, че той е „виновен за нещо пред мен и ако е така, трябва да му се даде урок!“. Интерпретация на втория участник: „Той наведе глава, за да не срещна очите му – вероятно аз съм виновен пред него и ще ме е срам да погледна в очите му!“.

Препоръчва се това упражнение да се организира по такъв начин, че всяка от тройките да работи последователно, пред очите на останалата част от групата.

Дискусия

Какви впечатления останахте, когато участвахте в това упражнение и го наблюдавахте отстрани? Въз основа на какво обикновено хората решават как да тълкуват действията на другите? Дайте примери от живота, когато различни хора разбират едни и същи действия по различен начин. Имали ли сте случаи, при които да вмените на някой човек качества (позитивни или негативни), които впоследствие да опровергаете. Какви изводи направихте от това упражнение лично за себе си?

Препоръчително е да насочите вниманието на участниците към факта, че и в двете игрови ситуации и при двете интерпретации започваме да разсъждаваме за другите и като правило грешим в преценките си.

 

Упражнение „Най-добрите варианти“

Цел: Повишаване на гъвкавостта на поведението в различни ситуации, демонстриране на способността да се демонстрира поведение в различни модалности: уверено, агресивен или срамежливо (страхливо). Демонстрация на обстоятелството, че в зависимост от ситуацията, в която се намира човек, може различните поведенчески стратегии да се окажат оптимални.

Описание на упражнението: Участниците се разделят в подгрупи от по 3-4 човека. Дават им се бланки с описания на няколко конфликтни ситуации например:

Ситуация 1: Купили сте музикален плейър, донасяте го вкъщи и изведнъж установявате, че не работи. Връщате се в магазина и искате да бъде заменен. Продавачът обаче казва, че не могат да ви го заменят и още, че във вашия град няма гаранционни сервизи на тази компания, така че трябва сами да го изпратите на производителите по пощата.

Ситуация 2: Намирате се на тържество и на финала организаторите отправят покана  да се подредите за обща снимка. Всички се включвате, настъпва суматоха, подреждате се в няколко редици така, че всеки да бъде запечатан на снимката. Малко преди да щракне затвора на фотоапарата, един закъснял от групата се затичва, носейки със себе си знаме и застава отпред – на първия ред по средата заедно със двуметрово знаме, сякаш така трябва да бъде.

Задачата на участниците е да измислят, репетират и демонстрират сцени, които отразяват оптималните (т.е. най-вероятните за постигане на целта с най-малко усилия) варианти за уверено, агресивно и срамежливо (несмело) поведение във всяка от тези ситуации. За подготовка се дават 8-10 минути. Конфликтни ситуации могат да бъдат предложени и от самите участници.

Дискусия

Как е било по-удобно да се държи някой от участниците – уверен, срамежлив или агресивен? С какво е свързано? Има ли ситуации, в които е по-ефективно да действате не самоуверено, а плахо или агресивно?

 

Упражнение „Три думи“

Цел: Тренировка на умения за бързо ориентиране спрямо входяща информация, обединяване на нейните фрагменти, генериране на нови идеи. Развитие на речевата гъвкавост.

Описание на упражнението

Упражнението се изпълнява в групи от по четири човека. Двама участници произнасят по една дума, която им хрумне. Третият участник трябва бързо да произнесе друга дума, която би била свързана по смисъл с думите на предишните двама участници. От четвъртия се иска да състави изречение, което ще включва всичките три думи, казани по-рано. След това ролите на участниците се сменят, така че всеки има възможност да се пробва в измислянето на обединяваща дума и съставянето на изречения.

Дискусия

Кой коя роля хареса и защо? Какви качества, от гледна точка на участниците, се тренират в това упражнение, за какво са нужни  те? Какви варианти запомнихте, споделете най-интересните за вас и защо?

 

 

 

Ролева игра "Манипулация"

Цел: Актуализиране на психологическите знания за способите за манипулация популации и тяхната по-тясна връзка с реалността на живота.

Описание на играта. Участниците във всяка от подгрупите са поканени да измислят, подготвят и представят ролева игра, която ще демонстрира манипулацията, за която са научили и как да се предпазят от нея, като приложат знанията си, придобити в обучението по сценарий N1 (Вежлив отказ и „Развалена грамофонна плоча).  Времето за работа е около 15-20 минути. Препоръчително е да се всички членове на подгрупата да участват в играта, а не да се организира „театър за един човек“.  В най-добрия случай тийнейджърите ще измислят сюжетите на играта сами и ще се справят без допълнителни подкани от водещия. Ако изпитват затруднения, можете да предложите няколко възможни сюжетни линии:

-Сюжет 1: Млад мъж пристига по спешна нужда в платена обществена тоалетна, но няма пари да плати входа. Необходимо е чрез психологическа манипулация да убеди касиера да го пусне безплатно.

-Сюжет 2: Момиче убеждава приятелите си да участват във „финансовата пирамида“. Тя предлага да купувате от нея козметика, като в същото време ставате търговски представител на производителя и продавате същия продукт допълнително.

-Сюжет 3: Клиент е пристигнал в магазин, за да смени наскоро закупен мобилен телефон, в който всички разговори са придружени от трясък (например, шум на ролкови кънки, чиито колела скърцат). Продавачите чрез манипулация се опитват да го убедят, че стоката е изправна и той трябва да се откаже от претенциите си.

 

Упражнение „Моите житейски ценности“

          Време: 45 мин.

Метод: индивидуална работа, дискусия.

Материали за водещия: постер, лепило

Материали за участниците: по 10 малки картончета за всеки участник.

Възраст: 12-18 г.

Подготовка: Подготвят се по 10 малки картончета за всеки участник с размери 7/5 см.

Въвеждане: Водещият въвежда темата за ценностите, които всеки един човек има и в зависимост от тях определя своето отношение към себе си, към другите и към света въобще. Подчертава се, че упражнението ще даде възможност на всеки да се вгледа в собствената си ценностна система и да обмени информация с другите.

Ход на упражнението: Всеки участник получава по 10 картончета.

Инструкция: Иска се да попълните картончетата като на всяко от тях запишете по една ценност. След това подредете картончетата върху масата по степен на важност - най-долу (към вас) поставете тези, които са най-важни за вас, над тях – с по-малка важност и така до изчерпване на ценностите.

Когато всички сте готови, всички ще станат и ще разгледат взаимно архитектурата на създадените ценностните групи. При опознавателната обиколка всеки трябва да търси прилики на своя модел с тези на другите и да отбележи това на отделен лист.

Дискусия: Всеки представя своя проект пред другите и обяснява своя избор.

След обсъждането се иска всеки да подари по една своя ценност, която счита за най-важна за изграждане на обща структура от ценности на цялата група. Картончетата се залепват върху по-голям лист.

 

Ролева игра "Бункер"

Цел: Развитие на умения за самоутвърждаване, отстояване на собствените интереси, използване на различни способи за въздействие спрямо другите,  както и умения за групово взаимодействие. Освен това играта насърчава участниците да се замислят за своите ценностни ориентации.

Описание на играта. На участниците се дават инструкция:

„На Земята е избухнала ядрена война. Въпреки това имахте късмет и по време на бомбардировката се озовахте в специално бомбоубежище – запечатан бункер. Експлозията е станала много близо до вас, всичко е разрушено отгоре, никой не е останал жив там, а нивото на радиация е такова, че човек умира за няколко минути. Вашият бункер обаче оцеля и има достатъчно въздух, храна, вода и гориво, за да издържи цяла година. Надяваме се, че през това време нивото на радиация на повърхността ще намалее толкова много, че ще бъде възможно да напуснете бункера и да започнете да живеете както преди. Какво обаче се случва в други части на Земята, вие не знаете. Напълно възможно е цялото човечество да е загинало, което означава, че вие ​​сте тези, които след година напускате бункера и ще трябва да основавате нова цивилизация“.

След това на участниците се дават бланки с ролите на онези, които са се озовали в бункера и се предлагат да ги разпределят (по-добре е участниците да го направят сами, но ако това не е възможно в рамките на 2-3 минути, ще трябва да прибегнат до разпределение на ролите чрез листчета, на които са записани и всеки тегли на късмет).

 

Възможен списък с роли:

1.Тийнейджърка, 14 г., осмокласничка. Добра ученичка, атлетична, красива. Но тя има нестабилна нервна система и историята с атомната бомбардировка я докарва в такъв шок, че тя само плаче и не може да каже нищо. Влюбена в момче, озовало се в бункера (виж роля N2).

2.Тийнейджър на 16 години, десетокласник. В училище има репутация на неудачник и глупак, но физически здрав, силен и пъргав, занимава се  с лека атлетика. Влюбен в момиче, което също се озовава в бункера (виж роля No1).

3.Момиче, 19 години, студентка в театралния институт. Очарователна и привлекателна, но освен да играе на сцената, не може да прави нищо друго. Очаква бебе и е бременна в пети месец. 

4.Момиче, 21 години, завършила медицинския институт. Въпреки това, така е учила, че тя самата не е съвсем убедена, че може да лекува хора. Обича да шие.

5.Мъж, 22 години, студент в Института за физическа култура. Напълно здрав  и физически много силен. Има опит в Министерството на извънредните ситуации. Той обаче е склонен към конфликтно поведение, уволнен е от Министерството на извънредните ситуации заради сбиване на работното място.

6.Жена, 24 г., психолог. Занимава се с научни изследвания, подготвя се за защита на дисертация. Има опит като учител в училище. Владее английски език.

7.Мъж, 30 г., боен офицер. Той е служил в стратегическите ракетни войски, знае как да се държи за да оцелее след атомната бомбардировка. Злоупотребява с алкохол.

8.Жена, 34 г., учител по история. С много широки знания за човешката история и култура, знае как да възпитава и учи деца. Тя обаче няма свои деца, а и едва ли ще може да ги има поради здравословното си състояние.

9.Мъж, 51 г., професор, ядрен физик. В допълнение към своята специалност, той е компетентен в редица други области, свързани с технологиите (електроника, строителство, системи връзки). Напоследък често се оплаква от силна болка в областта на сърцето.

10.Жена, 60 г., агроном. Знае как да създаде производство на земеделски продукти дори при неблагоприятни условия. Обича да готви.

Ако водещият иска да промени или разшири този списък, тогава трябва да се помни, че не трябва да има слаби, очевидно „губещи“ роли. За всяка роля трябва да се осигури някакво качество, което е ценно за ситуацията, посочена в играта. Такъв „коз“ може да бъде младостта и здравето, очакването на дете, наличието на знания и умения, важни за оцеляването, висока степен на владеене на културното и техническо наследство на човечеството и др. Колкото по-ценно е това качество, толкова по-важно е да се осигури някакво "слабо звено", балансирайки достойнството на първото (здравословни проблеми, склонност към алкохолизъм, свадлив характер и т.н.).

Когато се разпределят ролите, тогава се дава втора инструкция:

„Но изведнъж се оказва, че нещата във вашия бункер не са толкова добри – вие усещате рязка липса на кислород, става трудно да дишате. Оказва се, че системата за подаване на въздух в бомбоубежището е предназначена за по-малък брой хора, отколкото са били в него! Това означава, че някой ще трябва да бъде пожертван, в противен случай всички ще се задушат и ще умрат болезнено ... Изберете тези, които ще трябва да излязат от  бункера на повърхността на сигурна смърт. Запомнете: тези, които са най-важни за изграждането на нова цивилизация, в крайна сметка трябва да останат в бункера. Но всеки от вас, разбира се, иска да оцелее сам и няма да предложи доброволно своята кандидатура за да напусне бункера, а напротив, ще се опита да докаже, че е важен за бъдещата цивилизация и достоен за оцеляване! Въпреки това, ако той не успее да убеди групата, ще бъде принуден да напусне бункера. Остават ви 5 минути, за да вземете решение, след което запасите от кислород ще бъдат изчерпани и ще започнете да се задушавате“.

…

Когато се определяте колко места ще има в бункера и съответно колко хора трябва да се изключат, препоръчва се следната таблица.

 

 

Брой играчи/Оптимален брой места в „бункера“

6/4

7-8/5

9-10/6

11-12/7

Когато в играта участват повече от 12-13 души, е по-добре да не се добавят нови роли, а разделете групата на две подгрупи и играйте играта в тях паралелно, като им предложите еднакъв списък с роли. На етапа на обсъждане ще бъде интересно да се сравни кои са били отстранени в различните подгрупи и от какво са се ръководили.

На участниците се дават 5 минути за обсъждане и вземане на решение. По това време водещият може допълнително да „ескалира ситуацията“ – например да изключи светлината („В бункера има проблем с електрозахранването“), неочаквано силно да удари с юмрук по масата („Нещо избухна на повърхността”) и т.н. Ако след 5 минути групата все още не е решила кой да напусне бункера, водещият напомня, че става все по-трудно да се диша, защото въздухът в бункера свършва и дава още 2 -3 минути за дискусия. Ако след това групата не достигне до консенсус, тогава дискусията спира и участниците, които трябва да напуснат бункера, се определят чрез открито гласуване.

Дискусия

Кои обитатели на бункера са оцелели и кои са били "изпратени на другия свят"? Всеки избор трябва да бъде обоснован. Какви техники за въздействие са използвали участниците, за да защитят своите позиции? Дали това въздействие е било манипулация или са били използвани методи като аргументация и молба?

Понякога в психологическите тренинги се играят игри, подобни на описаната, в основата на които е сюжетът „Да изберем кой е достоен да оцелее“, като участниците не играят условни роли, а всеки действа от позицията на своята личност, защитавайки собственото си право на оцеляване. Според нас, в контекста на комуникативното обучение на подрастващите, целесъобразността на такъв вариант на играта е съмнителна, тъй като създава риск от сериозна психологическа травма за участниците. Напротив, ние се фокусираме върху факта, че играта оценява не личността на участниците, а способността да защитава позицията си на примера на абстрактни роли, а „обречените на смърт“ не са тийнейджъри, участващи в обучението, а измислени герои, чиито интереси представляват.

Забележка: За адаптиране на текстовете за нуждите на обучение за превенция на зависимостите, при описанието на различните роли (черти, качества, способности и пр.), отрицателните елементи могат да се заменят с различни зависимости („ползва марихуана“; „злоупотребява с алкохол“).

 

Ролева игра „Вълкът и седемте козлета“

Цел: Трениране  на уверено поведение, при необходимост убеждаване на други хора, както и наблюдателност Добър материал за обсъждане на признаците, въз основа на които правим изводи за това на кого може да се вярва и на кого не.

Описание на упражнението. Играта е базирана на сюжета на едноименната народна приказка. Седем участници – доброволци влизат в ролята на „козлета“ (ако общият брой на участниците е по-малко от 12, тогава „козлетата“ ще бъдат не 7, а по-малко). Тяхната задача е да не пуснат „сивите вълци“ в къщата (която е построена например с помощта на ограда от няколко стола), а да пускат „мама-коза“, „леля-коза“ и други  представители от племето на козите. Между всички останали участници ролите са разпределени така, че около половината от тях се оказват „сиви вълци“, а половината са различни роднини на „козлетата“ (лели и братовчедки).

След това всички тези участници един по един идват в „къщата на козлетата“ и за време от 2-3 мин. се опитват да ги убедят, че те са техни роднини, а не вълци и трябва да бъдат допуснати в къщата. „Козлетата“ се съвещават и решават дали да пуснат следващия герой или не. Когато всички извън „къщата“ опитат силите си, играта приключва и всеки герой казва кой е всъщност – „коза“ или „вълк“. Съответно става възможно да се изчисли колко пъти ще бъдат изядени „козите“, като пуснат вълк в къщата и колко роднини са оставили на улицата, за да бъдат изядени от вълци.

Дискусия. От какво са се ръководили „козлетата“ при вземането на решения на кого може да се вярва и кой се е опитвал да ги заблуди? Кой довод е бил най-важен и работещ, когато са се опитвали „външните“ да  убедят „козлетата“ в чистотата на намеренията си, за да им се повярва? На какво основание правим ли преценки за искреността/неискреността на хората около нас в ситуации от реалния живот?

 

 

Упражнение "Безкрайно уточнение"

Цел: Усвояване на един от способите за неутрализиране зараждащ се конфликт, основан на задавани уточняващи въпроси, вместо преминаване към оправдание или обвинения.

Описание на упражнението. Упражнението е насочено към запознаване с техниката на неутрализиране на назряващ конфликт. Нейната същност се състои в това, че лицето, към което са насочени фрази, които могат да предизвикат конфликт (конфликтогенни), не отговаря и не им възразява, а се стреми да обезвреди ситуацията, като задава уточняващи въпроси, приблизително по този начин:

-„Облечен си като мърляч!“ / „Коя част от дрехите ми изглежда зле?“

-„Никога и за нищо не може да се разчита на теб!“ / „Как те разочаровах?“

Упражнението се изпълнява в тройки. Двете страни се договарят по каква причина ще се „натъкнат” на третия (това може да са детайли от дрехите му, някои или характеристики на поведението му и т.н.), след което те започват да му казват последователно обвинителни фрази. Неговата задача е не да им отговаря по същество и без да преминава към контраобвинения, а да отговаря само с уточняващи въпроси (2-3 минути). Ролята на участника, към който се отправят обвиненията, може да бъде доста трудна за тийнейджърите (но в същото време нейният изпълнител получава повече ценен житейски опит от другите играчи). Затова се препоръчва да поканите участниците в нея само доброволно и веднага след края на следващия кръг на играта им дайте възможност да споделят чувствата си.

Дискусия. В какви ситуации от реалния живот е подходящо да се реагира на обвинения с уточняващи въпроси, опитвайки се да туширате конфликта по този начин? А когато има смисъл да действаме по други начини: да влезем в открит конфликт или да се оттеглим.

 

Упражнение "Просто кажи „Не!"

Цел: Демонстрация на поведение, при което обучаемите се научават как да откажат изпълнение на молба без извинения и обяснения на каквито и да е причини. Усвояване и формиране на навици за прилагане на съответното умение и получаване на материал за обсъждане на въпросите:

а) Защо когато правим това изпитваме неудобство? и

б) В кои ситуации си струва да се държим по този начин и в кои е по-добре да реагираме по друг?.

Описание на упражнението. Участниците се разделят на две равни подгрупи (при нечетен брой водещият също участва в упражнението). Членовете на една подгрупа застават в кръг, обърнати навън, а членовете на втората подгрупа – в кръг с по-голям диаметър, обърнат към центъра, така че всеки от тях да е срещу участник от вътрешния кръг.

След това всеки от стоящите във външния кръг се обръща към този срещу него с молба и той му отказва. В същото време той не трябва да се оправдава, извинява, обяснява причините за отказа си, неуместността на искането или невъзможността да го изпълни. Трябва да откажете, като кажете просто: „Не“, „За съжаление, не мога“, „Не, няма да го направя“ или да използвате други подобни фрази. След това външният кръг се измества с един човек по посока на часовниковата стрелка (т.е. съставът на двойките се променя) и сега тези, които стоят във вътрешния кръг, отправят нова молба към тези от външния кръг и те отказват. По-нататък  кръгът се измества с още един човек, хора отвън отправят молба към този, който стои във вътрешния и така се повтаря 6-8 пъти.

Дискусия. Кое беше по-трудно – да се обърнете с молба или да получите  отказ, или когато отказвахте? Каква е причината за това? Молбата е такава форма на въздействие, която, за разлика от заповед или искане, предполага възможност за отказ. Каква е причината, поради която хората често се притесняват да помолят другите за молба, а ако им бъде поискана молба, те се срамуват да откажат? Да предположим, че искането е приемливо за нас и въпреки това решаваме да откажем. Кога е по-добре да го направим, без да посочвате причини, както в това упражнение и кога отказът трябва да бъде придружен от извинение, обяснение на причините, обещания за изпълнение на искането по-късно и т.н.

 

Упражнение „Митници“

Цел: Психологическото значение на упражнението. Трениране на уверено поведение в ситуации когато трябва да се убедят други хора в искреността на позицията, а за обучаемите в ролята на „митничари“ – трениране на наблюдение и проницателност.

Описание на упражнението. Избират се 3-4 доброволци за ролята на „митничари“. Тяхната задача е да идентифицират сред останалите участници чрез разпит и наблюдение пренасящите „забранени предмети“. Последните (например кибритени кутии) се дават на някои от участниците тайно, така че „митничарите“ да не видят на кого точно са дадени. След това всеки участник един по един се приближава до „митницата“, където могат да му бъдат зададени всякакви въпроси, за изясняване дали има забранен товар (не се извършва претърсване, „контрабандистите“ се идентифицират само чрез разпит). Когато преминат всички участници, „митничарите“ се съветват и произнасят решението си – кой от тяхна гледна точка е „контрабандиста“. След това участниците, които действително са имали забранения товар, го демонстрират, което ни позволява да оценим точността на предположенията на „митничарите“.

Дискусия. На какви основания се формират предположенията на „митничарите“  за това кой може да е нарушител? Ако се допуснат грешки (и най-често се случват), тогава какво ги е причинило? Каква е разликата между успешните и злощастните „контрабандисти“ (тези, които са успели да пренесат забранен артикул и тези, които не са го направили)? Ако някой се е оказал „невинна жертва“ (не е имал забранен артикул, но „митничарите“ са подозирали за наличието му), тогава какви поведенчески особености са провокирали това, колко типична за този човек е позицията на „невинна жертва“ за този човек в други житейски ситуации и как може да се избегне?

 

Упражнение С дух към целта“

Цел: Упражнението позволява на участниците да конкретизират своите житейски цели и до известна степен да направят несъзнавана настройка за постигането им, а също така предоставя материал за обсъждане на това, което е необходимо за превръщането на целите в реалност и какви емоции придружава този процес. Водещият трябва да обърне внимание на тези обучаеми, които съзнателно поставят недостижими цели, формулирани по-скоро като „фантазии“ (като „Искам да летя до Марс“ или „Мечтая да стана президент на Китай “). По правило това са онези участници, за които тренинга не е достатъчно конструктивен и полезен, или не са се настроили за работа, или имат негативно отношение към обучението и/или водещия, или изпитват силна тревожност, която им пречи искрено да изразяват чувствата си

Описание на упражнението. Всеки участник получава бланка, на която е записано недовършеното изречение  „Аз искам да постигна ... ” и от него се иска да го продължа в съответствие с това, което той лично би искал да постигне.  След това тези листове се смачкват на топка и всеки участник поставя своята топка на пода в центъра на кръга.  След това играчите получават нова бланка на която е изписана фразата:  „Вече постигнах...“ и целта, която вече е написана на първата бланка. Тези листове също се смачкват на топка и се поставят на пода по такъв начин, че разстоянието между тях и топките, които са се образували в първата част на упражнението да е най-малко 3 м.

След това от участниците се иска трябва да клекнат и да издухат образуваните топки „Искам да постигна ...“, за да ги доведат до собствените си топки с надпис „Вече постигнах ...“. При други условия подреждането на топките може да бъде върху маса.

Дискусия. Какви емоции предизвика това упражнение? Промени ли се състоянието на участниците когато полагаха усилия да приближат тяхното „Искам да постигна..." до "Вече постигнах..."? Какво в реалния живот трябва да се направи, какви стъпки най-често е необходимо да се извървят за от поставянето на цел до нейното изпълнение? Може би някой от участниците е написал съзнателно непостижима цел (като например „Искам да получа милион долара от арабски шейх“) – какво показва тази ситуация?

 

Упражнение „Ресурси“

Цел: Упражнението има подчертан психотерапевтичен ефект, спомага за повишаване на самочувствието и положителна преоценка на житейския опит, което е особено важно за хората с определени нарушения в адаптацията.

Описание на упражнението. Участниците получават задачата да направят колаж, който отразява ресурси – фактори, които помагат за преодоляване на житейските трудности и за постигане на цели, като професионално развитие или спортни успехи. Упражнението обикновено се изпълнява индивидуално, но може да се проведе в малки групи.

По правило се разпределят следните групи ресурси:

1.Вътрешни: личностни, интелектуални и волеви качества, знания и умения, различни елементи от жизнения опит.

2.Социални: хора, които могат да помогнат за преодоляване на трудности и постигане на целите – роднини, приятели, учители и др.

3.Външни: местоживеене, различни предмети, материални възможности, информационни банки, обучения (конкретно училище, ВУЗ).

В допълнение към използването на обичайния набор от визуални материали в композицията е препоръчително да бъдат включени и реални предмети, които участниците имат в момента в себе си и които могат да символизират всякакви ресурси за тях (снимка на любим човек, мобилен телефон, ключове за апартамент или кола и т.н.). Времето за работа е 25-30 минути, след което учениците представят своите произведения.

Дискусия. Какви изводи направи всеки участник лично за себе си от това упражнение? Кои ресурси изглеждат най-важни, кой и как планира да ги използва, и за какво?

 

Упражнение "Стълба на постиженията"

Цел: Овладяване на техники за поставяне на цели, което помага на човек да конкретизира желанията, да раздели постигането на резултатите на етапи и да улесни прехода от намерения към действия.

Описание на упражнението. На участниците се предлага да помислят за цел, която биха искали да постигнат в рамките на една година и накратко да я запишат върху предоставената им бланка. След това начертават стълба от 6 стъпала на лист хартия А4. Долната стъпка показва състоянието, когато тази цел изобщо не е постигната – тя е на етап на обмисляне и планиране, а горната – когато е напълно изпълнена. Освен това, от участниците се иска да запишат 2-3 признака обозначаващи особени ситуации, които биха възникнали близо до първата и последната стъпка, показващи характеристиките на вероятни ситуации, когато целта, съответно, не е постигната или е напълно постигната.

След това участниците са помолени да помислят на какъв етап от постигането на целта се намират в момента, да обозначат тази позиция и да запишат 2-3 от основните й характеристики.

Когато тази част от работата приключи, пред участниците се поставя основният въпрос: Какво точно трябва да направите, за да се изкачите с едно стъпало по-високо в постигането на целта си? За размисълът се дава за 1,5–2 минути, след което участниците са помолени да запишат или нарисуват основни съображения в това отношение. В заключение се задава още един въпрос: Кога точно всеки от участниците ще направи това, от което се нуждае, за да се доближи още една крачка до постигането на целта?

Дискусия. На участниците се предлага да споделят какви заключения са направили за себе си при изпълнение на това упражнение, както и в какви житейски ситуации, от тяхна гледна точка, е препоръчително да се използва тази техника. Може да се предложи на доброволци, в случай, че имат желание, да опишат по-подробно каква цел са си поставили и какви действия са планирали за постигането й.

 

Упражнение „Уверено, агресивно, срамежливо поведение“

Инструкция. По-долу са описани няколко конфликтни, напрегнати ситуации, които ваши връстници могат да срещнат в живота и четири вида възможни реакции към всяка от тези ситуации. Моля, изберете две от всеки четири реакции, които бала, че са свойствени за вас. Тази, която е най-характерна за вас оценете с два точки, втората – с един бал.

Описания на ситуации.

1. Предали сте тетрадка с контролна работа и кога е време да разберете оценката си, учителят заявява, че вашата тетрадка я няма. Той казва, че вие нарочно не сте я предали заедно с другите, защото не сте се справили с работата и ще ви пише оценка "2".

А. Ще ви помоля да потърсите тетрадката отново, ако не бъде намерена, тогава ще предложа да докажа знанията си като реша друг вариант на контролно пред учителя.

Б. Ако постави "2", тогава ще се възмутя, ще кажа, че съм предал тетрадката пред свидетели, и ще обмисля дали да се оплача от този учител пред ръководителите му.

В. Ще напомням вежливо, че съм подал тетрадката. А ако тя не бъде намерена, то двойката така или иначе ще бъде поставена, ще бъда разстроен, ще започна да се тревожа, но е малко вероятно да мога да се променя по някакъв начин тази ситуация.

Г. Ще се отнасям към тази ситуация с безразличие: нека сложи каквото иска, наистина това е само едно число –  от 2 до 5...

2. Карате бързо колело и изведнъж зад ъгъла изхвърча друг велосипедист, сблъсквате се и двамата падате. Не е ясно кой от вас е виновен: най-вероятно и двамата грешите.

А. Ще стана, ще отида при падналия велосипедист, ще му помогна да стане и ще го помоля той добре ли е.

Б. Ще кажа на втория участник в сблъсъка, че не знае как да шофира и че „очите му са на гърба“.

В. Извинявате се на другия колоездач, защото считате, че вината е по-скоро ваша.

Г. Е, така или иначе вече паднахме: какво сега, да се биете заради това или какво? Тихо ще станете, ще се отърсите и ще продължите.

3. Приятел ви е поискал книга за няколко дни, дали сте я, но той не я връща, въпреки че сте му напомнили веднъж. Утре книгата ще ви е нужна за училище.

А. Ще му се обадя и настойчиво ще го помоля да сложи тази книга директно в чантата си още сега, тогава със сигурност утре няма да я забрави.

Б. Казвате му, че не спазва обещанията си и ако не донесе книгата – ще бъде зле за него

В. За мен ще бъде неудобно да му напомням отново и отново. Ако той не я носи, значи му е нужна, а може би има някакви извънредни проблеми и сега точно не му е до моята книга. 

Г. Нека тази книга остане на неговата съвест, ще ми е по-лесно да не се занимавам с него, а да отида в библиотеката и взема от там.

4. Купувате продукт в магазин, който струва 4 лева, предавате на продавачката 10 лева, тя ги оставя на касата, дава ви стоката и ви връща 1 лев ресто. Когато я питате къде е останалата част от рестото, тя казва, че сте й дали само 5 лева, а не 10.

А. Ще кажа, че съм сигурен, че съм дал точно 10 лева и ще поискам ресто. Ако това няма да помогне, ще поискам да се обадя на управителя и да преброи парите, които лежат в касата.

Б. Ще се ядосам на продавачката, ще кажа, че е измамница и ще поискам да върна парите. Ако тя не ги върне, ще се оплача на управителя на магазина и ще помоля да вземат мерки спрямо нея.

В. Вероятно ще имам съмнения дали наистина съм й дал 10 лева или 5 и накрая ще си тръгна.

Г. За 5 лева изобщо не си струва да се спори. Просто мълчаливо ще си тръгна и нека си остане на нейната съвест.

5. Приятел ви моли да му заемете 100 лева. Вие наистина имате само 100 в портфейла си, които обаче сте планирали да похарчите за обяд.

А. Ще помисля кое е по-важно за мен – да обядвам или да помогна на този човек. Зависи – или ще му дам, или отказвам.

Б. Ще му кажа, че това е нетактична молба от негова страна, освен това ще му напомня, че вече е взел назаем и после не го е върнал.

В. Сигурно няма да му откажа, но ще се ядосвам, че заради него оставам без пари.

Г. Първо ще се направя, че не съм разбрал молбата му и ако е упорит, ще му кажа, че самият аз нямам пари, нека вземе назаем от друг.

6. Един познат ти казва, че си облечен като последен мърляч. Обидно ти е да го слушаш защото за първи път обличаш нов моден пуловер и смяташ, че заслужаваш точно обратната оценка

А. Ще го попитам по-подробно какъв детайл от облеклото ми не му е харесал и какво точно.

Б. Ще му кажа: „По-добре ти се погледни! Облечен си като скитник, а се присмиваш на другите.“

В. Вероятно няма да кажа нищо, но ще се разстроя и ще скрия този пуловер в далечния ъгъл на гардероба.

Г. Като цяло няма да обръщам внимание на думите му, глупаци има достатъчно на този свят.

7. Красиво момиче се приближава към вас на улицата и ви предлага да участва някаква лотария. Подозирате, че тази лотария е измама, мошеничество, защото знаете, че наскоро по този начин вашият приятел е бил „завлечен с пари“.

А. Ще кажа, че не се интересувам от такива игри и спокойно ще продължа напред.

Б. Кажете й, че тя е лъжкиня и единствената цел на тяхната лотария е да „измамят за пари“.

В. Ще ми е неудобно да си тръгна просто така, ще спра и ще я изслушам какво има да каже за тази лотария.

Г. Ще продължа, като се правя, че не я чувам.

8. Позвънява се  на вратата, вие питате кой е и получавате отговор, че е пощальонът. Отваряте и вместо пощенски служител се оказва търговски агент, който започва упорито да ви убеждава да закупите някакъв продукт.

А. Ще кажа, че не се интересувам от неговите предложения. Ако все пак не си тръгне... Ще му затворя вратата.

Б. Ще кажа на този човек, че е измамник, тъй като се представи за пощальон, а е търговец, и ще го посъветвам да се измъкне по най-бръз начин.

В. За мен би било неудобно просто да „изпратя“ този човек. Сигурно все пак ще му обърна внимание, ще проявя любопитство и разгледам продуктите – „дошъл ми е на крака пред вратата“ все пак. Може и да харесам нещо и да го закупя.

Г. Мълчаливо затръшвам вратата и се връщам към моите работи. А следващия път не бих отворил на никакви пощальони. 

9. Съученик, твой добър приятел, ти иска тетрадка за да препише домашна работа. Но на вас не ви се иска  да го оставите да мами, защото знаете, че учителят е много внимателен, ще забележи, че е една и съща работа и ще постави двойки и на двамата.

А. Ще кажа, че не мога да му позволя да преписва, тъй като това ще им  донесе двойки и на двамата.

Б. Ще кажа, че няма да му давам да преписва, трябва сам да подготви домашната си работа.

В. Ще му дам да препише, но ще се притеснявам и ще бъда много разстроен, ако накрая наистина получа "2".

Г. За да го запазя като приятел и да не си развалям отношенията, ще кажа, че няма какво да преписва, тъй като аз самият не съм подготвил тази задача.

Обработка и интерпретация на резултатите

Отделно се изчислява количеството бал, които се отбелязват за всеки от вариантите на отговори: A, B, C, D, като се вземе предвид фактът, че изборът на отговор на първо място се оценява на 2 бала, а на второ - с 1 бал. (Например, ако отговор A е избран три пъти като първи и четири пъти като втори, тогава той отбелязва 3 x 2 + 4 = 10 бала).

Натрупаните суми показват склонност към различни видове реагиране при напрегнати ситуации на междуличностно взаимодействие:

А.Уверено поведение: насочено към постигане на своите цели – методично, последователно, упорито и спокойно,  без да засяга личността на другия.

Б.Агресивно поведение: насочено към отстояване на своите цели, посредством действия, насочени срещу другия, който „пречи“.   

В.Срамежливо поведение: действия, при които енергията се инвестира не толкова за постигане на цели, колкото в потапяне в неоснователни негативни емоционални състояния  по повод случилото се.

Г.Игнориране, избягване на проблема, без да се опитват активно да защитават целите си, но също така и без преживявания, свързани с това.

За да се установи доколко ярко   е изразена склонността към тези типове поведение, получените сурови балове по всяка от скалите трябва да се преобразуват в стандартизирани показатели по петобална система, като използвате таблицата по-долу.

Упражнение „Само с мен”

Цел: Първата част от упражнението позволява да се практикува както умението за генериране на идеи, така и умението да се оценяват  в съответствие с условията на задачата. Втората част също има психотерапевтичен подтекст: тя насърчава осъзнаването и приемането на индивидуалността.

Описание на упражнението: На участниците се предлагат въпроси и се иска да дадат колкото се може повече отговори. 

„Какво може да се случи само на:

-деца;

-лица над 30 години;

-милионери;

-родени през 21 век;

-граждани на България?“

Вниманието на участниците трябва да се насочи към значението на думата „само“: не е важно, често или рядко се случва нещо на хората, посочени във въпросите, по-важното е, че това което се случва само един, на другите не може да се случи. Тази част от упражнението се изпълнява в микрогрупи от 3-4 човека (10-12 минути). Когато приключи, всеки от участниците е поканен да разсъждава индивидуално върху въпроса „Какво може да се случи само на мен и на никой друг?“ и запишете намерените отговори (5 минути).

Дискусия. Първо участниците назовават своите варианти и споделят своите емоции и чувства, възникнали по време на упражнението и едва след това им се предлага да помислят върху следните въпроси:

-Кое е по-трудно за мислене: нещо, което може да се случи на някого или нещо, което не може да се случи на никой друг? С какво е свързано?

-При какви условия това, за което твърдите, че може да се случи само на някого (и особено само на вас), все пак може да се случи и на някой друг?

 

Упражнение „Искам-мога-трябва“  

Цел: Упражнението допринася за по-пълно осъзнаване на собствените желания и възможности, поставяне на лични и професионални цели, повишаване на самооценката.

Описание на упражнението. Участниците създават колажи30, които показват техните собствени желания, възможности и потребности. Това е подход, който по модела на Ерих Бърн отразява структурата на личността:

„Дете (желания) – Възрастен (възможности) – Родител (трябва)“.

Обикновено водещият пръв рисува тази диаграма на личността и я коментира накратко, след което кани участниците да направят колажи, като се придържат към традиционната схема (три кръга един под друг: в долната част - желания, в средата - възможности, в горната част - задължения") или в свободна форма. По-лесен вариант, който е подходящ при работа с по-малки деца, е да се спрете да работите с един от тези компоненти, например да направите колаж на тема „Моята мечта“. Задачата се изпълнява на листове от формат A-3, време - 30–40 минути. След това представянето на произведенията се извършва под формата на екскурзия, по време на която авторите се редуват като водачи, представяйки своите колажи.

Дискусия. Какви изводи направи всеки лично за себе си при изпълнение на това упражнение? Какво научи за себе си, своите желания и възможности?

Според известният руски психолог и психотерапевт М. Е. Литвак, „щастието на човек е, че за него „искам“, „мога“ и „трябва“ имат едно и също съдържание. До каква степен сте съгласни с тази позиция? Дайте аргументи за и против.

 

 

Упражнение "Управляван сън"

Цел: Демонстрация на една от арт-терапевтичните техники за работа с материали, които „изплуват“ в сънищата и са били придружени с негативни емоции. Разбираемо е, че в рамките на психологическото обучение малко е вероятна дълбока психотерапевтична интервенция, а и най-вероятно няма да е напълно подходящо. В дадения контекст обаче е по-важно, че ще покаже възможността за работа с мечти, насочени към развитие на креативността, използването им като ресурс не само за активиране на креативността, но и за намиране на решения на реални житейски проблеми.

Описание на упражнението. „Много хора са мечтали като деца и понякога продължават да сънуват, когато станат възрастни, за да могат да контролират собствените си сънища. Не просто да оставим съня да се развива по някакви неизвестни за нас закони, а сами да определим неговия сюжет и след това активно да действаме, насочвайки хода му в една или друга посока. Нека практикуваме това! Спомнете си някакъв сън, който ви е оставил спомен за не много приятен послевкус ... Коя сцена от този сън беше най-значимата за вас?“

След това същността на работата е, че участниците първо са помолени да нарисуват мислено съответната сцена, да „живеят“ известно време в нея и след това да се опитат да променят рисунката по такъв начин, че неприятната емоционална реакция, оставена от тази сцена, да изчезне или да бъде сведена до минимум.

Последният щрих в тази композиция е да нарисувате себе си, но сега вече без да изпитва отрицателни емоции. При обучения, които са с лична насоченост, всеки етап е придружен от подробно обсъждане – участниците, обединени в подгрупи, разказват сънища и демонстрират своите рисунки, след това представят променените в своите композиции и отново разказват какво се е променило в тяхното възприемане на ситуацията. Въпреки това, ако обучението има предимно образователен характер, подробните разкази може да не са напълно подходящи, тъй като в повечето случаи те включват споменаване на материали, които са с много лично съдържание.

В този случай е по-подходящо да се работи индивидуално, а в групата да се ограничите до кратки коментари и какви изводи се правят от това упражнение.

Дискусия. „И така, ние опитахме върху себе си един от начините за творческо разбиране, преработвайки материал от сънищата. Какви изводи направихте вие ​​лично от това упражнение? Как иначе сънищата могат да се използват за творческо решаване на проблеми? Дайте примери от своя житейски опит, когато сънища са помогнали за решаването на проблем, когато са разкрили нови идеи, подсказали са ви скрити до момента начини за действие“.

 

Упражнение „Карта на препятствията“

Цел: Техниката е насочена към развиване на способността за решаване проблеми с опора в  творческото мислене. Тя позволява да бъде извършено модифициране проблемите в цели: води до преосмисляне на причините за трудностите, изисква по нов начин определяне на факторите, които създават препятствия и изисква търсене на пътища за тяхното преодоляване.

Описание на упражнението. За да се изпълни това упражнение, водещият предлага на обучаемите да помислят за някаква област от собствения си живот, от която не са напълно доволни, в която има проблем, който трябва да бъде решен (1-2 минути).

След това всеки участник получава лист хартия, обръща го хоризонтално и го разделя на три равни части. Вдясно е изписан желаният резултат - това, което човек би искал да постигне в областта, за която участникът мисли. След това левият описва текущото състояние на нещата. Трябва да се направи в същия стил като описанието на желания резултат. След това в средата на листа се описват пречките - това, което от гледна точка на участника пречи на трансформирането на текущото състояние на нещата в желания резултат. Задачата тук е следната: „Преформулирайте описанието на пречките във въпроси по такъв начин, че всеки от тях да започва с думата „Как?“ Желателно е да се формулират поне три въпроса за всяка от посочените пречки. Техниката предполага доста високо ниво на развитие на рефлексивните способности на участниците, поради което е по-подходящо при работа с младежи над 17-18 г.

Дискусия. Тъй като разглежданият материал може да бъде много личен, няма нужда да настоявате всеки от участниците да изразява съдържанието на своята работа. По-подходящо е да се помолят да споделят накратко чувствата си по време на упражнението и след него, както и мисли къде и как да използват тази техника за работа с трудности в живота. При желание, 2-3 доброволци могат да разкажат по-подробно за съдържанието на своята работа (ако има много такива доброволци, по-добре е да се  организира дискусия в подгрупи, в противен случай тя ще бъде неоправдано дълга).

 

Упражнение "Стъпка към целта"

Цел:  Упражнението позволява да се развият способности за конкретизиране на целите и задачите, посредством ново разбиране за стъпките за тяхното постигане и да се види преходът от мисли към реални действия.  Често човек не постига това, което иска, не защото няма необходимите предпоставки за това, а защото целта му изглежда твърде глобална, не се „разлага“ в съзнанието му на конкретни действия, които могат и трябва да бъдат извършени правилно сега. Упражнения като описаното позволяват поне частично да се преодолее това ограничение

Описание на упражнението. Упражнението е насочено към конкретизиране на действията, които могат и трябва да бъдат предприети за постигане на целта. Участниците трябва да начертаят хоризонтална линия, да маркират върху нея 11 точки на еднакво разстояние една от друга и да ги обозначат с числа от 0 до 10. Линията символизира пътя към постигане на целта. Крайната лява точка (0) показва ситуацията, когато целта не е постигната напълно, крайната дясна (10) - ситуацията, когато целта е постигната напълно и по най-добрия начин. Участниците са помолени да напишат до всяка от тези две точки няколко думи, които биха описали съответно най-лошото и най-доброто състояние на нещата.

След това се предлага обучаемите да оценят собственото си състояние, като използват получената скала – колко близо са до целта. Участниците отбелязват съответния номер и записват до него няколко думи, описващи текущото състояние на нещата. Следващата стъпка е да нарисуват стрелка от точката, която характеризира тяхната текуща ток позиция към следващата. „Ето следващата стъпка към вашата цел. Дори ако целта е не е напълно постижимо, но поне тази стъпка може и трябва да бъде предприета. Помислете и запишете какво точно можете да направите, за да се случи. И кога точно ще се случи.

Дискусия. Всеки от участниците изразява какво точно и кога в резултат на това упражнение е решил да направи (трябва да припомним, че както показват психологическите изследвания, ако намерението се декларира публично, тогава шансовете за неговото изпълнение рязко се увеличават). След това се обсъжда защо и как подобни техники могат да се прилагат при решаване на житейски и професионални проблеми.

 

Упражнение „Зъл гений“

Цел: Тази техника позволява да се  „