ПСИХОЛОГИЧЕСКО АЙКИДО

ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА БОРБА

Източните мъдреци са казали: „Да знаеш – значи да умееш“, т.е. не са достатъчни само знания, а и практика. Трябва да опитате сами или да се учите от опита на другите.  Например, наблюдавайте конфликтите на другите, опитайте се да разберете техния механизъм и да очертаете начини за излизане от тях. „Който върви, ще овладее пътя.“

Обективност на законите на психологията

Когато вали, ние си стоим вкъщи, а ако излезем навън, вземаме чадър със себе си, но не се караме на небето и облаците. Знаем, че законите, по които вали, не зависят от нас и просто се опитваме да се приспособим към тях според нашите възможности.

Но изведнъж възниква конфликт в семейството, на работа, на улицата или в транспорта и вместо очарователните вълшебни звуци на хармоничното общуване, близост, любов, се чува скърцане на преуморени сърца и трясък на разбити съдби. Винаги ни се струва, че ако не беше злата воля на нашия партньор в общуването, нямаше да има конфликт. За какво мисли партньорът ни?

За същото нещо – за власт. Мислено се опитваме да наложим един или друг стил на поведение на партньора си. Побеждаваме го, притискаме го до стената и се успокояваме за известно време, тъй като ни се струва, че сме натрупали известен опит в този конфликт. Какво прави нашият партньор? Същото. И често не подозираме, че законите на общуването са толкова обективни, колкото и законите на природата и обществото.

Пример е следният психологически експеримент от теста за самооценка на Дембо. Пред вас има вертикална скала (фигура 1). На северния полюс са най-умните хора, на южния полюс – най-глупавите. Преди да продължите да четете след схемата по-долу, определете своето място на тази скала.

Поставихте ли се в средата? Не, малко по-високо от средата, нали? Направихте точно това. Това се дължи на един обективен факт подчинен на законите на психологията.

Всеки човек със здрав ум и активна памет би постъпил по този начин.  На всеки би било любопитно да приложи този тест спрямо любимите си хора. Направете експеримент с тях и след това представете предварително подготвен лист хартия с резултата. Съвпадението понякога е до милиметър.

Какво заключение може да се направи от този изящен експеримент? Когато общуваме с партньор, трябва да помним, че общуваме с човек, който има добро мнение за себе си. Това трябва да се подчертае с целия ви външен вид и изграждането на фрази по време на разговор, също така е важно да се гарантира, че няма пренебрежителни жестове, снизходително изражение на лицето и т.н. Най-добре е по време на разговор да гледате внимателно събеседника през цялото време. Освен това отговорът, който следва да дадете на партньора е програмиран в самия въпрос. И не само програмиран. Това е принудителен отговор. Опитайте се да се поставите на северния полюс. Ще видите, че няма да се получи. Защо? Защото обикновено по-близо до Северния полюс се поставят хората със слаб ум.  А по-близо до юг? И това няма да  проработи. Хората, които са в дълбока депресия или мъдреци като Сократ, който е казал: „Знам само, че нищо не знам“, се поставят по-близо до южния полюс.

Ако отговорът на партньора не ни устройва (я той, както току-що установихме, е принуден), ние сме задали грешен въпрос. По този начин, за да управлявате партньора по общуване, е необходимо да моделирате своето поведение и той ще бъде принуден да действа, както вие искате.

Възниква въпросът: какво да кажем за партньора? Ние печелим, но какво ще стане с него? Това е особеността на психологическата борба, че няма победители и победени. Тук или двамата печелят, или и двамата губят. Следователно вашата победа ще бъде и победа на вашия партньор. В никакъв случай не трябва да възпитавате партньора си. Нека си припомним, че възпитанието приключва на петата или седмата година. По-нататъшното въздействие се нарича превъзпитание. А да превъзпитавате можете само един човек – самия себе си.

Следователно обектът на възпитание е винаги под ръка. Отваря се блестяща перспектива: работете върху себе си, поведението си, изучавайте законите на психологическата борба. Бъдете твърд, но мъдър и прощаващ учител. Не наказвайте своя подопечен твърде сурово, опитайте се да го убеждавате. Все пак превъзпитанието е пренастройка, а пренастройването винаги е трудна и болезнена работа. Не забравяйте, че придобиването на знания е като навиването на кълбо.

Основи на амортизацията

Когато подхождате към общуването като към психологическа борба, трябва да разчитате на натрупаната през вековете мъдрост (библейски текстове, учения на източни мъдреци и др.).

1.Практикувайте систематично. Въпросът е откъде мога да намеря време? Отговорът е – не е необходимо допълнително време. Всеки от нас общува и всеки има неуспехи. (Онези, които са доволни от резултатите от общуването си, които са обичани от приятелите си, обожавани от съпругата си, идеализирани от подчинените си, уважавани от началниците си, които никога не влизат в конфликт,  са гении в общуването. Те вече са усвоили всичко на интуитивно ниво). Ако обаче имате неуспехи в общуването, то тези провали трябва да бъдат внимателно анализирани, като се търсят само собствените грешки. Всички знаем поговорката: „Виждаш клечицата в окото на брат си, а не виждаш гредата в собственото си око.  Първо извади гредата от собственото си око и тогава ще разбереш как да извадиш съчицата от окото на брат си.“

2.Не се страхувайте от трудностите и провалите. „Влезте през тясната порта, защото зад широката портата и пътят е широк, а той води към гибел и мнозина минават по него и защото зад тясната порта пътят е тесен, а той води към живот и малцина го намират.”

3.Практикувайте първо отбрана, защита.

Практикувайте първоначално само с един партньор – той е достатъчен. 

„Помирете се бързо със съперника си, докато сте още на път с него...“

4.Игнорирайте подигравките на другите. „Не отговаряйте на глупака според глупостта му, за да не заприличате на него.“

5.Не тържествувайте при успех, защото „Гордостта предхожда унищожението, а арогантността предшества падението.“

6. Напълно дайте инициативата на партньора си по време на обучението си.

Принципът на амортизация се основава на законите на инерцията, които са характерни не само за физическите тела, но и за биологичните системи. За да се тушира инерцията, човек прилага амортизацията, без винаги да я осъзнава. И тъй като не я осъзнава, не винаги я използва.

Много по-успешно човек използва физическото амортизиране. Ако бъдем бутнати от високо и сме принудени да паднем, ние продължаваме движението, което ни е наложено, като се опитваме да амортизираме (омекотим, обезценяване, избягване) удара. По този начин потушаваме, тушираме последствията от бутането и едва тогава се изправяме на краката си. Ако бъдем бутнати във водата, то и тук първо продължаваме движението потъване, което ни е наложено и едва след като силите на инерцията престанат, тогава изплуваме. Спортистите са специално обучени за амортизация. Вижте как един футболист взема топката, как един боксьор избягва ударите. Борецът пада в посоката, в която противникът го блъска, при което увлича ударилия го със себе си, след това добавя малко от енергията си и се оказва на върха, фактически използвайки силата на опонента. На това се основава и принципът на амортизацията в междуличностните отношения.

Моделът на амортизацията е добре представен в „Приключенията на добрия войник Швейк”: „Шрьодер спря пред Швейк и започна да го разглежда. Резултатите от наблюденията си полковникът резюмира с една дума:

- Идиот!

- Смея да доложа, господин полковник, идиот! – отговори Швейк.

Какво очаква един партньор, когато се обърне към нас с определени предложения? Не е трудно да се досетите – нашето съгласие. Цялото тяло, всички метаболитни процеси, цялата психика са настроени на това. И изведнъж ние отказваме. Как го караме тогава да се почувства? Не можете да си представите? Спомнете си как сте се почувствали, когато сте поканили момиче (момче) на танц или на кино, а сте получили отказ! Спомнете си как се чувствахте, когато ви отказаха работата, която ви интересува, въпреки че знаехте, че няма основателни причини за такъв отказ! Въпреки, че искаме нещата да се случат по нашия вариант, при отказ най-важното е първата стъпка да бъде амортизация. Само тогава у човек се запазват възможности за продуктивен контакт с опонента в бъдеще. В този случай амортизацията е незабавно съгласие с доводите на партньора.

Амортизацията може да бъде непосредствена (директна), отложена (забавена) или профилактична (превантивна).

Непосредствена амортизация

Непосредствената амортизация често се използва в процеса на общуване в ситуации на „психологическо ласкателство“ в три варианта: а) когато ви правят комплименти или ви галят, б) канят ви за сътрудничество или в) нанасят ви „психологически удар“.

Примери на техники за амортизация.

При „психологическо ласкателство“:

A: Днес Вие изглеждате великолепно.  

Б.: Благодаря за комплимента! Да, наистина днес се чувствам прекрасно.

Последното изречение е задължително. Някои хора правят комплименти неискрено, със съзнателна или несъзнателна цел да смутят партньора си. Отговорът може да завърши тук, но можете да добавите следното: „Особено се радвам да чуя това от вас, защото не се съмнявам във вашата искреност.“

При "покана за сътрудничество":

A.: Предлагаме ви позицията на началник на отдел.

Б.: 1) Благодаря ви. Съгласен съм (ако е договорено).

2) Благодаря за интересното предложение. Трябва да помисля и да претегля всичко (ако се очаква отрицателен отговор).

Трябва да се отбележи, че специалистът по психологическо айкидо дава съгласие след първата покана. Ако първата покана е била неискрена, всичко веднага си идва на мястото. Следващия път с вас няма да играят тази игра. Ако поканата е искрена, ще ви бъдат благодарни за бързото съгласие. От друга страна, когато вие сами трябва да направите някакво делово предложение, то също трябва да направите само веднъж. Нека си припомним правилото: „Да убеждаваш означава да принуждаваш“. В този смисъл, предлагайте (поканете) само веднъж, защото ако това се повтори или потрети, предложението ви вече е принуда. Обикновено специалистът по психологическо айкидо не предлага нищо сам, но организира дейността си по такъв начин, че да бъде поканен по темата, който го интересува.

При „психологически удар“:

A: Ти си глупак!

Б.: Вие сте абсолютно прав! (избягване на удара)

Обикновено две или три бягства при атака са достатъчни. Партньорът изпада в състояние на „психическо гроги”, той е дезориентиран и объркан. Вече няма нужда да го удряте. Уверен съм във вашата почтеност, скъпи мой читателю! Няма да удряте някой, който лежи без нужда, но ако все пак е абсолютно необходимо, отговорът може да бъде продължен по следния начин:

„Колко бързо разбрахте, че съм бил глупак. Успявах да крия това от всички толкова години. С вашето прозрение ви очаква голямо бъдеще! Просто се учудвам, че шефовете ви още не са ви оценили!“

Пример: За илюстрация по-долу е описана сцена, която се разиграва в градски автобус.

Пътник (мъж), усвоил умения за амортизация на конфликт при общуване, качвайки се в препълнен автобус пропуска дама да мине преди него и се напъхва последен, опрял гърбът си във вратата. Когато вратата се затваря, той започва да търси в многото си джобове (той е облечен със яке, панталон и сако) билета си. При тези движения естествено причинява известно неудобство на дамата, стояща едно стъпало по-високо. В този момент внезапно по него е хвърлен „психологически камък“. Дамата казва гневно:

- Докога ще се ровите?!

Веднага последва обезценяващ отговор:

- Дълго.

По-нататък диалогът протича по следния начин:

Тя: Но така палтото ви може да ми се качи на главата!

Той: Може (с лека, едвам доловима в думите му усмивка).

Тя: Няма нищо смешно!

Той: Наистина, няма нищо смешно.

В това време от „галерията“ (останалите пътуващи, чули всичко) съвсем естествено се разнася приятелски смях. По време на цялото пътуване дамата не обелила нито дума.

Представете си колко дълго щеше да продължи конфликт, ако на първата забележка беше отговорено с традиционен отговор, например:

- Това не ви е такси, може да потърпите!

Това е вариант за директна амортизация, т.е. „на момента“. Тези, които започват да овладяват тази техника обаче, често се оплакват, че в момента на контакта нямат време да съобразят как да извършат амортизацията и отговарят в обичайния си конфликтен стил. Работата е там, че много от нашите шаблони на поведение работят автоматично, без да включват мислене. За да приложите техниката, на първо място, трябва да потиснете точно тези шаблони, а след това внимателно да изслушате партньора си и да се съгласите. Тук няма нужда да съчинявате нищо! Да се ​​върнем към горния пример. Виждате ли, той използва „енергията“ на партньора си по общуване и сам не измисля нито една дума! Просто потвърждава, казаното от другия.

Отложена (забавена) амортизация

Когато непосредствената амортизация е неуспешна, се използва отложена (забавена) амортизация, ако е необходимо. Ако директният контакт между партньорите е преустановен, може да се изпрати амортизационно писмо.

Пример: П., на 42 години, научен работник във военно учебно заведение, офицер, посещава психотерапевт за психологическа помощ, с оплаквания за постоянна потиснатост и минорен тон на настроение. Следва да се допълни, че това не е първия му контакт с психотерапевт – преди това е преминал курс по психологическо айкидо при същия психотерапевт, усвоил е и успешно прилага метода за пряка амортизация. По неговите думи това му е позволило значително да укрепи позицията си на работното място и да въведе своите разработки. Психотерапевтът бил изненадан от наличието на подобна симптоматика, тъй като бил убеден, че П. не би трябвало да има повече проблеми. С една дума, посещението му е било неочаквано.

При първата среща П. споделя следната история:

Преди около година и половина се увлича по служителка от съседен отдел. Инициативата за сближаване дошла от нея. Тя му се възхищавала безкрайно, съчувствала му при неуспехи. Под негово ръководство тя започнала да овладява разработените от него методи, усвоявала ги доста успешно и станала негов пламенен последовател. Тя била първата, която обяснила любовните си чувства. Били на прага да започнат съвместен живот, когато изведнъж, напълно неочаквано за него, приятелката му предложила да спрат срещите. Това се случило няколко дни след като му било предложено да се пенсионира (П. е бил военнослужещ), но да остане на свободна практика в армията.

Новите обстоятелства определено били неприятни, но не толкова значими, защото П. получил възможност да продължи изследванията си, въпреки че заплатата станала значително по-малка. Той възприел раздялата с приятелката си като катастрофа. Всичко сякаш се разпадало. Трябвало да се адаптира към новите работни условия, но за него бил приоритет изясняването на отношенията с приятелката му. Опитите не довели до нищо и П. решил да не говори повече с нея и „да изтърпи“, защото разбрал, че в крайна сметка всичко ще мине. Това продължило около месец. Той не я виждал и постепенно започнал да се успокоява. Но изведнъж тя започна да се обръща към П. с делови въпроси без никаква нужда и го гледала при това  с подчертана нежност.

За известно време отношенията се подобрили, но след това отново последва прекъсване. Това продължило още шест месеца. Накрая П. разбрал, че тя му се подиграва, но все пак се поддал на провокациите. По това време той е развил изразена депресивна невроза. При поредната кавга тя му каза, че никога не го е обичала. Това бил последният удар.

За психотерапевтът станало ясно, че да изпраща в това състояние П. в битка сега нямало смисъл. Ето защо, специалистът предложил да приложат отложена амортизация – написали амортизационно писмо.

Амортизационно писмо

„Ти си напълно права, че прекрати нашите срещи. Благодаря ти за наслаждението, което ми достави, явно от съжаление. Ти игра толкова изкусно, че не се съмнявах нито за секунда, че ме обичаш. Ти ме плени и нямаше как да не отговоря на това, което тогава смятах за твое чувство. В него нямаше нито една фалшива нотка. Не пиша това, за да те накарам да се върнеш. Сега това вече не е възможно! Ако кажеш, че отново ме обичаш, как да повярвам? Сега разбирам колко трудно ти е било с мен! И една последна молба. Опитай се да не се срещаш  с мен дори по работа. Трябва да свикнем. Казват, че времето лекува, въпреки че все още ми е трудно да го повярвам. Желая ти щастие!".

След това в плика заедно с писмото били поставени всички нейни писма и снимки. Веднага след изпращането на писмото П. изпитал голямо облекчение. А когато започнали многобройните опити на приятелката му да възстанови връзката, спокойствието на П. вече било напълно стабилизирано.

Вижда се, че няма смисъл да се прави подробен анализ на амортизационните ходове на това писмо. В него няма нито един упрек. Важно е обаче да се обърне внимание на една психологическа тънкост, съдържаща се във фразата: „Опитай се да не се срещаш с мен дори по работа“. Когато П. фиксира тази своя молба към приятелката си да не се среща с него, тя веднага се опитлаа да подобри отношенията. Нека да си припомним принципа, че в общуването забраните имат обратен ефект. Ако искате да постигнете нещо от човек, забранете му да го направи. Забраненият плод винаги е сладък. И обратното, човек се опитва да откаже това, което му се налага, т.е. ако клиентът се беше опитал да я накара да го заобича, с други думи, да я принуди -  ефектът щеше да е обратен.

Както показва опитът, в началните етапи на овладяване на техниката на амортизация е по-добре да се пишат писма. Начинаещите са в силно емоционално вълнение и често след един или два хода на обезценяване преминават към стария конфликтен стил на общуване. Освен това партньорът може да прочете писмото няколко пъти. Всеки път той ще бъде в различно психологическо състояние. Рано или късно писмото ще предизвика необходимия психологически ефект. Има случаи, когато отговорът на амортизационно писмо може да се забави с месеци, дори година.

Профилактична (превантивна) амортизация

Превантивната амортизация може да се използва в професионалните и семейни отношения в тези случаи, когато конфликтът следва един и същ стереотип, когато заплахите и упреците приемат една и съща форма и поведението на партньора предварително е известно. Модел на превантивна амортизация откриваме в „Приключенията на добрия войник Швейк“. Един от героите на книгата, подпоручик Дуб, когато разговарял с войниците, обикновено казвал: „Познавате ли ме? Не, не ме познавате! Вие ме познавате от добрата страна, но сега ще ме опознаете и от лошата. Аз вас ще ви накарам да ревете.“ Един ден Швейк се натъква на подпоручик Дуб.

Подпоручик Дуб: Ти защо се мотаеш тук? - попитал той Швейк. Познаваш ли ме?

Швейк: Смея да доложа, че не бих искал да ви опозная от лошата страна.

Подпоручик Дуб онемял от тази дързост, а Швейк спокойно продължил:

Швейк: Смея да доложа, че искам да ви познавам само от добрата страна, за да не ме накарате да рева, както обещахте миналия път.

У подпоручик Дуб беше останал само дъх да извика:

Подпоручик Дуб: Махай се, негоднико, ще говорим после!

В такива случаи Карнеги предлага: „Кажете за себе си всичко, което вашият обвинител се готви да каже и ще отнемете вятъра от платната му.“ Или както се казва в поговорката: „Преклонена глава сабя я не сече.“

Пример: Нека сега разгледаме пример за превантивна амортизация в семейния живот.

Заместник главният инженер на голям завод, мъж на 38 години, женен, с деца, водещ активен обществен живот, споделя проблемите си по време на групова психотерапевтична сесия.  Тъй като обикновено се прибирал късно от работа, често възниквали конфликти със съпругата му, с която по принцип поддържал добри отношения. Упреците били със следното съдържание: „Кога ще свърши това? Не знам дали имам мъж или не! Имат ли децата баща или не! Мислиш си, че си незаменим! Излагаш се, те само те използват, товарят те като магаре, използват те!“ и пр.

Ето неговия разказ за епизод, случил се в семейството му след едномесечен тренинг за усвояване умения по овладяване на стресови ситуации.

„Един ден, след поредното късно пристигане у дома, видях в заплашителното мълчание на жена ми „психологически ръжен“ и се подготвих за битка.

Диалогът започна с вик:

Съпругата: Защо закъсня днес?

Вместо да се оправдавам, казах:

Аз: Скъпа, удивявам се от търпението ти. Ако ти се държеше така, както аз се държа, отдавна нямаше да мога да го издържа. В края на краищата, виждаш какво се случва: предишния ден закъснях, вчера се прибрах късно, днес обещах да дойда рано, но за късмет пак закъснях.

Съпругата (гневно): Зарежи психологическите номера! (тя знаеше за моите занимания.)

- Аз (виновен): Но какво общо има тук психологията? Ти имаш съпруг и в същото време практически нямаш. Децата не виждат баща си. Можех да дойда по-рано.

Съпругата (вече не толкова заплашително, но все пак недоволна): Добре...

Аз мълчаливо се съблякох, измих си ръцете, влезнах в стаята, седнах и започнах да чета нещо. По това време жена ми тъкмо довършваше готвенето на нещо вкусно. Бях гладен, миришеше много вкусно, но не отидох в кухнята. Тогава жена ми влезе в стаята и попита с известно напрежение:

Съпругата: Защо не отидеш да ядеш? Да не би да са те нахранили някъде?

Аз (виновно): Не, много съм гладен, но не го заслужавам.

Съпруга (малко по-меко): Добре, хайде ставай, ела да ядеш.

Отидох, хапнах малко и продължих да седя.

Съпруга (предпазливо): Какво, не ти ли е вкусно?

Аз (все още виновен): Не, много е вкусна гозбата, но не заслужавам.

Съпруга (много меко, дори нежно): Е, добре. Хапни си колкото искаш.

Конфликтът беше изчерпан, приключи, обезцени се. По-рано несъгласието ни можеше да продължи няколко дни.

Поразително просто е, но почти никой не използва превантивно омекотяване в служебните отношенията! Трябва да отидете при шефа си и да кажете нещо подобно: „Дойдох, за да ми се скарате. Знаете ли какво направих..."

Ето още три примера от практиката на психотерапевта:

Пример N1: Един от клиентите ми беше квалифициран стругар, но боледуваше доста често и с това предизвикваше недоволството на шефа си, който в разговор на четири очи му предложил да напусне работа. Клиентът премина успешно обучение по психологически бойни техники и се чувстваше добре и уверено. И ето какво измислил. След като работил добре в продължение на две седмици, написал писмо (амортизационно) за напускане и без да определя дата, отишъл при началника си, казвайки му следното:

„Разбирам, че бях бреме, но сега съм здрав. За да нямате съмнения в това, донесох ви писмо за напускане по собствено желание без дата. Поставям се изцяло на ваше разположение. Веднага щом ви разочаровам отново, определете дата и ме уволнете.“

Началникът го изгледал с изненада и нескрит интерес. Той отказал да приеме заявлението. Оттогава отношенията между началника и подчинения станали топли и близки.

Пример N2: Жена на средна възраст, инженер по безопасност на труда, която се интересуваше от психология, активно посещаваше тренинг програмите по психологическо айкидо и реши да се преквалифицира в областта на инженерната психология. За да направи това, тя трябваше да се запише в 3-годишни платени курсове, а средства за заплащане на обучението трябваше да получи от местоработата си.

Ето как успява да направи това.

Тя си уговорила среща с директора и влязла последна. Той изглеждал напрегнат и уморен. Започнала така:

Тя: Аз съм последният от опашката и нямам към вас молба, а предложение.

Директорът се отпуснал малко и тя продължила:

Тя: Това предложение трябва да донесе големи ползи за производството, но първо ще трябва да похарчите огромна сума пари.

Лицето на директора отново станало напрегнато. След това разговорът продължил по следния начин.

Тя: Ако не можете да приемете това предложение, няма да имам никакви оплаквания и предварително ми простете за дързостта.

Напрежението веднага спаднало и той любезно я помоли да продължи. Когато тя очертала същността на въпроса, той попитал колко ще струва. Когато тя обявила сумата (сумата била съвсем нормална за възможностите на предприятието), той се засмял весело и дал съгласието си:

Директорът: Е, това са дреболии!“

Пример N3:

Преминал през тренингова групова програма военнослужещ, считал, че ако придобитите умения и знания не са гарант  за живота му в армията, то поне били полезни за да запази здравето си и направили живота му в армията не толкова болезнен. На една от сесиите той разказал един от случаите, при които тези умения са му помогнали да спечели авторитет.

„Нашата група обикновено обядваше в цивилната столова със специални купони. Този ден тя не работеше. Командирът на групата опита да организира хранене с тези купони в друга столова, но не успя. Той изисквал, доказвал, крещял, но без резултат  Тогава предложих помощта си. Отидох при шефката на столовата и се обърнах към нея с думите:

- Имам огромна молба към вас. Ако откажете, няма да се обидя, защото разбирам, че това е много трудно.

Очертах същността на въпроса и я помолих да помисли как да изхрани 12 войници, които са достатъчно възрастни, за да бъдат нейни синове. И бяхме нахранени! После предадохме купоните в нашата столова и получихме парите за тях.“

Резюме

Амортизацията (известна още като обезценяване, туширане, омекотяване) е съгласие с всички твърдения на опонента. Има три вида амортизация: непосредствена (директна), отложена (забавена) и профилактична (превантивна).

Основни принципи на амортизацията:

1. Приемайте комплиментите спокойно.

2. Ако сте доволни от предложението, съгласете се от първия път (на момента).

3. Не предлагайте услугите си. Помогнете само когато сте свършили своята работа.

4. Предлагайте сътрудничество (услугите си) само веднъж.

5. Не чакайте хората да ви критикуват, критикувайте себе си.

Практическо приложение

Описаните три техники за непосредствена, отложена и профилактична амортизация биха били от полза на индивидуално, но особено на групово равнище. Ръководителите на различни ведомства, особено тези, в които служителите им работят с хора (учители, социални работници, администрация и пр.), биха могли да потърсят помощ от специалисти във воденето на групови тренинги, за да развият практически умения в своите подчинени за справяне в сресови ситуации и условия на възникващи конфликти. 

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА ВЕЧНИЯТ ПРИНЦ, ПЕПЕЛЯШКА И ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО

Защо три вампира са събрани на куп? Работата е там, че техните съдби се преплитат в триъгълник, нещо повече – два от тези вампири са типични невротици.

Текстът представя примери, описващи характеристиките на трите персонажа в процес на взаимодействие.  

Съдбата (сценарий) на Вечният принц

Вечният принц е един от многообещаващите. В училище е отличен ученик, но тъй като е отгледан в „оранжерия” в условия на повишена морална отговорност, той не развива способностите си, не удовлетворява желанията си и поради това от детството си постоянно е в състояние на повишено емоционално напрежение. Ето например, Вечният принц притежава математически способности, но той не успява да се задълбочи в математиката в училище, тъй като трябва (за да бъде отличен ученик и да не разочарова родителите, и учителите си) да отделя много време за изучаване на други предмети или активно да участва в извънкласна дейност. Освен това е принуден да ходи в музикална школа. Обаче, поради пълната му липса на слух, тези дейности се оказват мъчение за него. Накрая той напуска музикалната школа, но това се оказва единственият му протест. Учителите му го обичат, но не и съучениците му. Тези, които се дават за пример на другите – другите не ги харесват  (ефективен способ на учителите да настроят учениците един срещу друг). От тук е ясно, че Вечният принц е самотник.  Както си му е редът, в един момент интересът на Вечният принц се събужда към противоположния пол, но се оказва, че възпитанието му не му позволява да се занимава активно със интимни действия и когато момичетата, се опитват да направят това, той се отдръпва от тях с вътрешно осъждане (възпитание). Трябва също да се отбележи, че той обикновено е с приятна външност, но не винаги го осъзнава, още повече, че почти винаги става обект на подигравка –  момчетата го подиграват заради големите му очи, сравнявайки го с жаба или с прасе заради леката му закръгленост. Той вярва в това и искрено се смята за грозен, особено след като успехът му в часовете по физическо възпитание не е за завиждане Там момчетата го надиграват. 

Впоследствие Вечният принц завършва училище с пълно отличие и постъпва не във физико-математически университет, а в медицински институт по съвет на баща си, лекар по професия. През студентските си години е прилежен, но в социалния си живот „бръмчи“ в периферията. Започва работа и среща своята Пепеляшка в лицето на медицинска сестра, с която работи в една и съща болница. Тъй като началниците му се отнасят зле с него, т.е. експлоатират го безмилостно и пречат на израстването му, тя се оказва единствената му радост и утеха. „Защо трябва да ходиш на някакви курсове, ти вече знаеш всичко“, казва шефът му, когато той плахо се опитва да му напомни, че неговите връстници вече няколко пъти са били изпращани на курсове за повишаване на квалификацията.

Историята на любовта между него и Пепеляшка може да се опише с думите на Шекспир: „Тя ме обичаше заради мъките ми, а аз я обичах заради състраданието й към тях“. Изобщо типичен невротичен брак. Всичко в кариерата му е изпълнено с притеснения. Вълнението и безпокойството го съпровождат навсякъде, дори изпитва чувство за вина за неща, за които съвсем не е виновен. Тази тревожност го прави неуверен, пасивен, колеблив в професията. В резултат на това напрежение скоро се появяват симптомите – високо кръвно, главоболие, сърдечни проблеми, загуба на сън. В бягството си той се опитва да се пробва в други сфери, други специалности, отговорности, обкръжение, реализация. Житейският сценарий обаче винаги се повтаря. Бързо развитие в началните етапи и спиране на подходите към върха, обостряне на следващото заболяване и поредно падане.

Сега познайте кого обвинява за провалите си Вечният принц? Точно така, безотговорната Пепеляшка, поела върху себе си всички грижи около ежедневието и отглеждането на децата. Или го е храни с грешни неща и поради това гастритът му се влошава, или му е купува грешни дрехи, или възпитава децата по грешен начин. Успоредно с това започват и сексуалните трудности. Поради всички тези проблеми той не може да се концентрира върху работата и да постигне напредък. Другите не разбират страданието му, а нещастието на Вечния принц е, че той просто е недоволен от позицията си и е неспособен да постигне повече, защото Пепеляшка е виновна за случващото се – „Всичко е заради теб!“ Общо взето типичен вампир.

Теоретични бележки

Карпман описва „триъгълника на съдбата“ в рамките на три ролеви персонажа: Преследвач - Избавител - Жертва. При неправилно родителско възпитание (ако се прилага стилът „Избавител“ или „Преследвач“) през първите пет до седем години се формира жизненият сценарий на детето (характер, социоген, жабешка кожа, алгоритъм на поведение). Човек става роб на този сценарий, както артистът става роб на пиесата. Самият той е добър човек, но според сценария си трябва да убива, да изнасилва, да се смущава, да се страхува, да бъде груб, да се подчинява и т.н.

Съдбата (сценарий) на Пепеляшка

Нейната съдба е тежка. Тя се омъжва за типовете: Алкохолик, Делови страдалец или Вечен принц. Човек може да бъде изумен и възхитен от нейното търпение и отдаденост, способността й да свързва двата края, докато отглежда деца, пере дрехи, готви, работи в производството и прави секс. Разбира се, тя се разболява, но по-често със соматични заболявания. Полиартрит, сърдечна недостатъчност, хронични белодробни и ендокринни заболявания не изчерпват нейните болести. Тя не желае да се подложи на лечение. Озовава се в болницата едва когато колабира. Ако има леко подобрение, веднага се изписва. Невъзможно е да я изпратите в санаториум за почивка, тъй като децата и съпругът й биха били загубени без нея. Психическото й състояние е почти постоянно безпокойство. Единственото й щастие е, когато цялото семейство е заедно. Тя също е невротичен тип.

Да се върнем на Вечният принц. Казахме, че той винаги има силно начало. Какво се случва с него когато е в този етап на прогрес?

Когато Вечният принц е във фаза на възход, той получава повишение в кариерата. Много често този успех преминава през психотерапевтичния кабинет, където се отървава от всичките си „болести“. Децата му напълно преминават на негова страна. Спира да хленчи. Общо взето той става Цар.

И едва тогава Пепеляшка показва вампирската си същност. Тя се съпротивлява и не иска да промени начина си на живот. Той започва да я моли сладките и брашнените ястия да изчезнат от масата, защото всички в семейството са склонни към затлъстяване, а децата непрекъснато се карат за сладкиши и торти. Стига се до някакъв по драматичен инцидент –  например, едва след като няколко пъти изхвърля тортата и сладкишите в кофата за боклук, купуването спира. Тогава Вечният принц поставя условие на Пепеляшка да започне да се грижи за себе си.

Положението на Пепеляшка обаче е незавидно – става все по-тежко. Тя се рови във всичко и иска да помогне на всички. Започва да „убива“ хората, появили се около нея с добротата си, с грижите си, със състраданието си. Всъщност, това не доброта. Това е дело на вътрешно безпокойство (невротизъм) и следване на вътрешни правила, страхът, че може да бъде осъдена и несъзнателното желание да се хареса на всички – това е програмата й, жизнения сценарий.

Пепеляшка напълно обслужва не само съпругът, а и децата си, като по този начин също ги „убива“, защото блокира тяхното развитие. От своя страна Вечният принц започва да обучава и възпитава децата си в посока придобиване на умения и навици, нужни на децата на тяхната възраст, а Пепеляшка в същото време, вместо да ги похвали, ги критикува за лошо измити подове и за петната по ризите им, обезсърчавайки всяко желание да правят каквото и да било.

Когато Вечният принц се опитва да помогне на Пепеляшка да облече палтото си, тя грабва палтото от ръцете му и казва, че отдавна е свикнала да се грижи за себе си. Когато той се опитва да и осигури средства за красиво облекло, се оказва, че дадените й пари отпуснати за това,  вече са похарчени в домакинството. Тогава той отново проявява упоритост и прави отново паричен превод по нейната сметка (особено когато става дума за обличане, Принцът не жали средства), но сега Пепеляшка не докосва тези пари и те в крайна сметка се стопяват поради инфлационните процеси.

Когато възникват сексуални проблеми, Вечният принц се опитва да говори с нея, но тя избягвала да обсъжда това. Той е настоятелен и я помоли да отделят по-малко време за домакинска работа и повече за себе си. „Ако няма храна вкъщи, ще обядвам навън – в ресторант, но ако задоволявам сексуалните си потребности навън,  това може да свърши зле“, предупреждава я той. „И какво от това. Ще се ожениш за друга.“ – отговаря тя.

По-късно, когато се изяснява, че Пепеляшка не е доволна от сексуалните им контакти и още, че е сериозно болна, но го крие от Вечния принц, той преживява новата ситуация, сякаш е тиранин.

Когато интересите на кариерата му налагат той да се появи в обществото със съпругата си, тя отказа да отиде с него, позовавайки се на факта, че е зле облечена.

Оказа се, че той може да направи всичко за любимата си и в същото време не може да направи нищо. Известно е, че обстоятелствата нямат голямо влияние върху съдбата на човека. Но ако той е в сценария, тогава благоприятните обстоятелства правят този сценарий още по-трагичен. Така е и в този случай. Доброто финансово състояние прави всичките усилия на Пепеляшка абсурдни, но изискванията на сценария я принуждават да бъде глуха за доводите на разума. Интересното е, че Пепеляшка е умна и интелектуално развита жена. По това време тя вече е завършила медицинския институт и се е доказала като добър лекар. Няколко пъти й предлагат повишение, но тя отказва. Логиката е следната: „Никой няма да ме надживее на старото ми място“. Между другото, всички в работата й са възхитени от нея, а Вечният принц дори не може да се оплаче от жена си. Никой не би го разбрал, дори мъжете.

Съдбата (сценарий) на Принцесата и граховото зърно

Тук отново се срещаме с невротичен тип персонаж. По-долу текстът представя подробно пример на нейната история (жизнен сценарий), взет от практиката.

Тя периодично правеше сцени за съпруга си: хвърляше пари в лицето му, напускаше дома с детето и т.н. Съпругът й заемаше видно място, печелеше добри пари, не изискваше тя да работи усилено и в знак на благодарност за всичко това тя се концентрира върху малките неща – точно като принцесата и граховото зърно от приказката на Андерсен.

Да си припомним приказката. Принцесата се появява при краля и кралицата в лошо време. Те я слагат да спи на 20 дюшека и 20 пухени възглавници, но на дъските под тях поставят грахово зърно. На сутринта, вместо да каже „благодаря“, тя заявява, че почти не е спала и добавя: „Само Господ знае какво имах за легло! Лежах върху нещо толкова твърдо, че цялото ми тяло сега е покрито със синини! Просто ужас!". Но за сега тази принцеса не може да се приеме за вампир, тъй като тя изразява недоволството си още преди брака, след като все още не е извлякла никакви блага от партньора си.

Разказ на психотерапевта:

Настъпи време и нашата героиня се омъжи. Тя благосклонно отстъпваше на съпруга си, дори спря да танцува и пее. По негово настояване тя влезе в институт, който не й беше интересен. Освен това тя беше зле ориентирана в този свят. Но най-важното е, че тя престана да живее живота на актриса, за какъвто беше програмирана: винаги да бъде на очи, да блести, да се радва на успех, да получава аплодисменти. Редките ритуални срещи със семействата на колегите на съпруга не й харесваха. Накратко, въпреки благоприятните обстоятелства, тя не се чувстваше щастлива.

На съпругът й също не беше леко. Преследваше го тежка работа и постоянно напрежение в семейния живот – скандалите често бяха напълно неочаквани за него. В крайна сметка той се поболя. Така се роди хипотеза, че една от причините за болестта би могла да бъде непрестанното емоционално напрежение.

И така, изпратих Принцесата и граховото зърно на Вечния принц и забравих за нея. Но две години по-късно той се обърна към мен с молба за помощ. По-нататък в историята ще продължа да наричам нашата героиня Принцесата и граховото зърно, въпреки че, разбира се, Вечният принц я наричаше по име.

 Когато Принцесата и граховото зърно дойдоха при мен, тя събуди моето съчувствие и желание да помогна. Предложих й да посещава психологически тренинги, а в свободните си дни да участва в някаква художествена самодейност. Тя не пропускаше тренировки, внимателно записваше всичко, беше много активна, което понякога ми помагаше много. Тя не криеше симпатията си към мен – тя бяха доста видима, но аз не й придадох никакво значение.

Забележка: Такъв процес винаги възниква в началото на психотерапевтичната работа –  психоаналитиците наричат явлението „пренос“. Пациентът (клиентът) прехвърля проблема си на психолога. Последният, като че ли става за пациента, в зависимост от конкретната ситуация, майка или баща, съпруг или съпруга, приятел или враг, шеф или подчинен. И вече заедно с психотерапевта той решава този проблем, но на съвсем различно ниво. След като преносът (любов или вражда) се извърши, едва тогава пациент се освобождава от трудностите си, придобил нови умения за решаване житейски проблеми. Първоначално преносът е особено полезен, защото незабавно отвлича вниманието на пациента от реалностите, с които той не може да се справи и цялата му енергия е концентрирана върху терапията.) 

Принцесата работеше усърдно и нейното бързо личностно израстване ми харесваше. С нейно участие часовете бяха по-оживени, което ме караше да се чувствам в известен смисъл благодарен. Да не забравяме, че вниманието на всяка привлекателна жена никога не би обидило един мъж.

След часовете заедно отивахме до автобусната спирка. Липсата на време не ми позволяваше да чакам нейния трамвай и обикновено я оставях сама на спирката.

Забележка: Обърнете внимание на този момент. Елементарната учтивост не би позволила на Вечният принц да остави дамата сама на спирката. Най-вероятно той дори би я съпроводил до вкъщи. Тук има демонстрация на безразличие, което свидетелства, че Вечният принц е привлечен от Принцесата и граховото зърно на несъзнателно ниво. Нека не забравяме, че в работата на психоаналитиците доминира несъзнаваното). 

Принцесата и граховото зърно продължи активно да посещават сесиите. След известно време, когато по време на тренингите почивахме за 10-15 минути, тя можеше да запълни принудителните паузи – психологията я увличаше и тя се зае да я изучава задълбочено.

Шест месеца по-късно тя ме помоли да й дам някаква работа, тъй като компанията, в която работеше доста често не изплащаше заплатите навреме, а и тя не харесваше самата работа. По това време секретарката, която организираше часовете ми, ме беше напуснала. Предложих на Принцесата и граховото зърно това несигурно място, предупреждавайки я, че може да дойдат времена, когато няма да има желаещи да се обучават в група. Тя ме успокои, като каза, че засега няма да напуска компанията, а ще излезе в неплатен отпуск.

И така, тя започна да работи за мен: поддържаше добра документация, свързваше се с книжарници и разпространяваше психологическа литература сред слушателите. Материалното й благосъстояние се подобри. Паралелно с това, тя  се стремеше да задълбочи връзката ни, но аз нямах време за това. Разбира се, плащах й повече, отколкото плащат за такава работа (всеки студент би направил всичко това безплатно за правото да посещава сесиите). Аз обаче исках тя да не се чувства ощетена, тоест играех ролята на Избавител, което означаваше, че нарушавах правилата. Сега знам, че трябваше да стана Жертва (Многократно съм повтарял по време на тренингите, че висококвалифицираните психолози не могат да заобиколят Правилата).

Просто трябваше да й дам пари назаем. По това време отношенията с жена ми останаха обтегнати и реших да не проявявам повече инициатива в сексуалните отношения и да очаквам такава от нея. Минаха около три седмици, а от жена ми нямаше реакция. Дори стана много по-спокойна, по-весела и... след една от поредните покани на Принцесата и граховото зърно аз се озовах при нея.

Забележка: Тук вече Вечният принц нарушава четири заповеди едновременно: на Зигмунд Фройд – не влизайте в близки отношения с пациент или клиент, освен ако окончателно не сте решили да свържете живота си с него; на Ерик Бърн – не се сближавайте със секретарката си; отнася се за всички психиатри - истерията е нелечима; на Карл Роджърс – не трябва да провеждате групова психотерапия, ако не сте разрешили собствените си проблеми. Така че проблемите са точно зад ъгъла.

След месец и половина сексуалният ми живот беше такъв, че е неудобно да говоря за това, няма да повярвате. Ако имаше състезания сред мъжете, практикуващи дао на любовта, щях да заема едно от първите места. Бях доволен от себе си и благодарен на Принцесата и граховото зърно.

Дойде лятото и фирмата ми получи изгодна поръчка в един от курортните градове на Черно море и аз я взех със себе си като психолог. Беше месец на щастие. Понякога нещо се вълнуваше в дълбините на душата ми, но това не ме разстройваше особено. Порасналите ми дъщери ни дойдоха на гости. Както се оказа по-късно, те не подозираха, че баща им е способен на такива неща и се отнасяха към Принцесата и граховото зърно много приятелски. Започнах да мисля за развод. Всъщност, имаше някои дребни шупли в плана ми, аз не им обърнах внимание, но по-късно изплуваха в паметта ми.

Отговорността за организацията на работата беше на директора на нашето предприятие. Въпреки че бях ръководител на фирмата, в тази ситуация аз бях изпълнителят. Неочаквано за мен, Принцесата и граховото зърно имаше конфликт със своя режисьор. Тя отказа да изпълни разпорежданията му. Трябваше дълго да й обяснявам какво е изпълнителска дисциплина и защо трябва да се подчинява на режисьора. Сега разбирам, че това са били първите й опити да управлява всички чрез мен (стремежът й към вампиризъм).

Отношенията й с режисьора останаха напрегнати. Всъщност тя ме поставяше пред избора „или – или“, аз исках „и – и“ (механизмът за идентификация проработи. Всъщност ученичката ми беше добре подготвена и лесно можеше да оцелее в такава ситуация. Тя знаеше много (по това време тя учеше в Психологическия факултет на университета), но не можеше да направи много. Веднъж бях в една борова гора и забелязах, че почти всички дървета са с еднаква височина, разликата беше в дебелината. Измислих аналогия: по това опитните специалисти се различават от младите. Младите са по-слаби. Те може би знаят не по-малко (със същия ръст), но ще бъдат отсечени по-рано, тъй като нямат достатъчно дебелина. Тогава обаче въпреки дебелината си, оставени сами с живота, дебелите също няма да могат да устоят на неговите бури без външна подкрепа.

След завръщането от курорта нашите отношения продължиха и през есента жена ми разбра... Принцесата и граховото зърно настоя веднага да отида да живея при нея. Започнаха скандали. Тя ме наричаше предател, измамник, а после всичко това беше прекъсвано от бурна любов. Разбрах, че ако трябва да се свържем, няма да е веднага след скандалите.

Не знам колко можеше да продължи всичко това, но Пепеляшка (съпругата ми) ме помоли да взема решение: или да остана, или да си тръгна. Отидох при Принцесата и граховото зърно. Но това вече не беше живот, а мъчение. Няма да описвам подробности около скандалите. Само ще кажа, че за мен те бяха като правило неочаквани. Винаги намираше някакъв вид „грах“. Скоро се почувствах като в менгеме, което все повече ме притискаше. Живеех не за себе си, а за нея, за тази невротична жена. Сега дори не разбирам на какво се надявах. Няколко епизода показаха, че няма смисъл да продължаваме тези отношения. Трябваше да ги разкъсаме. По време на конфликт с режисьора, Принцесата и граховото зърно му каза, че той е предубеден към нея, защото я обича и иска сексуална близост с нея. Беше истинска дивотия. В края на краищата това не беше в неговите действия или в неговото съзнание. На забележката му, че й плащат повече, отколкото трябва, тя отговори, че е изработвала всичко в леглото с мен. Това ме шокира. Оказва се, че живея с проститутка, а не с жена, която ме обича. Трябваше да я уволня. Деловите качествата на директора бяха по-високи.

Когато живях с Принцесата и граховото зърно, тя постоянно настояваше бързо да прекратя брака и да се оженя за нея: „Ами ако умреш и аз остана с този грах?“ Отбелязах, че е твърде рано да ме погребва и само Бог знае колко дълго ще живее някой. Беше планирана друга командировка. Тя искаше да дойде с мен, като моя законна съпруга. Накрая Принцесата и граховото зърно заявиха, че искат триумф. В началото дори не разбрах какво иска. Оказва се – шумна, многолюдна сватба, на която тя ще покани всичките си недоброжелатели: „Нека видят какво съм постигнала.“

Тогава между нас се проведе следният диалог.

Аз: И аз искам триумф.

Тя: Какъв триумф ти трябва?

Аз: Същото като теб – д се оженя за известен специалист. Искам да се оженя за известен психолог или добра актриса, а не за моя бивша пациентка. Така се получава неравен брак. За теб е триумф, но за мен е позор.

Тя: Но когато стана такава, няма да имам нужда от теб!

Аз: Отлично, стани такава. И ако се окаже, че нямаш нужда от мен, ще ме напуснеш и няма да има излишни бракоразводни процедури. А сега сме заедно и ще направя всичко, за да ти помогна да успееш.

Скандалите продължиха. Причината за окончателната почивка беше поредната кавга, свързана с факта, че отидох да посетя болната си дъщеря. Взех си нещата и се прибрах вкъщи. Но въпросът не свърши дотук. Тя настоя да се върна, тъй като обещах да се оженя, въпреки че не съм давал такова обещание. Тя напусна компанията и дори не помисли да си намери друга работа. Подпомагах я финансово.

Но един ден тя хвърли пари в лицето ми и оттогава спрях да й предлагам помощ. Както каза тя, нямаше към кого да се обърне, въпреки че имаше родители и много богат брат. Чух толкова много ругатни по мой адрес! Тогава започнаха заплахите за самоубийство и заканите за убийство: „Ние двамата нямаме място на земята!“ Заплахите, разбира се, бяха празни думи. Принцесата и граховото зърно се стараеше да ме виждат по-често. Скандалите бяха гарнирани с обяснения в любов. Но щом омеквах малко, натискът пак се усилваше. За възобновяване на сексуалните отношения не можеше да става и дума, въпреки че тя се стремеше към това. Нямах нищо против нея. Разговорите ми с нея обаче я вбесяваха. Беше ясно е, че не мога да й помогна, въпреки че казвах правилните неща.“

Психотерапевт: Няма да се спирам на детайлите. След три месеца успях да я убедя да си намери работа и да остави Вечният принц на мира. Започна да взема уроци по пеене, а работата като психолог в търговски структури й носеха добри доходи. Чувстваше се като независим човек. Сега отношенията й с Вечният принц се нормализираха. Живее със семейството си и работи много. Принцесата и граховото зърно може би ще намери най-после своето щастие, защото сега тя не беше заета да търси „грах“, а се отдаде на творческа работа, собствен бизнес и развитие на способностите си, които бяха блокирани първо от родителите й, след това от съпруга й, а след това и от нея самата.

За да се направи анализ на ситуацията е най-добре да се погледне през погледа на Карен Хорни. Тя описва четири начина за получаване на любов, към които невротичният човек прибягва: подкуп, призив към съжаление, призив към справедливост и накрая заплахи.

Когато една невротична жена се опитва да получи любов чрез подкуп, тя казва нещо подобно: „Обичам те повече от всичко на света, така че трябва да се откажеш от всичко за моята любов.“ Друга форма на подкуп е подпомагане на обекта на любовта в неговите дела, професионално и интелектуално израстване, както и решаване на определени проблеми.

Вторият начин да постигне любов е да се апелира към съжаление: „Ти трябва да ме обичаш, защото страдам и съм безпомощна“. Това, така да се каже, дава право да се поставят прекомерни изисквания към партньора. Невротичната личност може да се позовава на своята благородна природа или да изнуди за благоволение с драстични средства, например като се постави в трудна ситуация, принуждавайки партньора да помогне.

Третият начин да получи любов е призив за справедливост: „Ето какво направих (бих направила) за теб. Какво ще направиш ти за мен?“

Ако тези три метода не помогнат, невротикът прибягва до заплахи. Спомням си, че клиентка успя да се омъжи два пъти, като заплаши своите избраници със самоубийство.

Как да разпознаем и неутрализираме Вечния принц, Пепеляшка и Принцесата и граховото зърно?

Вечният принц – в училище това са любимците на всички учители – ученици, които са в постоянно търсене. Във ВУЗ – студентите, които ходят по групите, движат се от общност в общност. Познавах един студент по медицина, който всеки път изнасяше доклади на научни студентски конференции от катедрите по анатомия, хирургия, гинекология и инфекциозни болести. И всичките му доклади бяха добри. Но по-късно нито една от тези области на медицината не стана дело на живота му. На 35 години той все още не беше постигнал нищо и продължаваше да обещава. Разбира се, това е типичен Вечен принц.

Пепеляшка не е трудна за разпознаване. Когато идва на гости, тя помага при подреждането на масата и миенето на чинии и не участва в забавленията. Когато види, че любим човек е в трудна ситуация, без да чака молбата му, тя идва на помощ. Пепеляшка печели симпатии със своята скромност и безропотност.

Принцесата и граховото зърно вдига много шум около себе си (или си мисли, че го прави). Тя вярва, че всички са й длъжни само за съществуването й. Тя не познава чувството на благодарност, въпреки че може устно да признае, че сте направили нещо полезно за нея. Тя омаловажава услугите на другите и преувеличава своите.

Проблемът с неутрализирането на Вечния принц, Пепеляшка и Принцесата и граховото зърно е сложен, но разрешим.

Ако Пепеляшка се омъжи за Вечния принц, тя трябва да живее за себе си. Оставен без подкрепа и стимул, той ще бъде принуден да стане крал. Той има достатъчно способности за това. Но по някаква причина Пепеляшките не са съгласни с това.

Ако Вечният принц се ожени за Пепеляшка и иска тя да не се превърне във вампир, ще трябва да се откаже да ползва нейните услуги – да пере ризата си, да я изглади сам, да спре да яде храната, която тя е приготвила. След известно време може да й стане ясна абсурдността на собствените й действия. Освен това тя ще бъде лишена от възможността да стане вампир, като упрекне Вечния принц, че живее за него. Ако това не помогне, Вечният принц може да се опита да се раздели с нея психологически. Това често я отрезвява.

Принцесата и граховото зърно може да бъде неутрализирана, като бъде лишена от подкрепа и надежда, че можете да живеете живота си щастливо, криейки се зад гърба на някой друг.

 (превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ – ВАМПИРЪТ В НАС

Разказът за психологическия вампиризъм би бил непълен, ако не се каже как човек се самоизяжда. Тази история ни връща в дълбокото детство. Целият процес на възпитание е процес на насаждане на определени правила (принципи, инструкции), които след това започват да ядат човек, ако той ги следва сляпо.

Всъщност ние сме в прокрустово ложе от писани и неписани правила. Освен това ние толкова свикваме с тях, че ги приемаме за наша същност. И като си мислим, че живеем за себе си, всъщност живеем за тези правила, отдавайки им цялата си духовна енергия. Правила (принципи, наставления) – тези автовампири не ни дават мира дори в съня. Цялата съвременна психология и психотерапия са насочени към идентифициране и унищожаване на автовампиризма. Учените му дават различни имена: Едипов комплекс (З. Фройд), комплекс за непълноценност (А. Адлер), интроекция (Ф. Перле), вътрешен Родител (Е. Бърн), система от взаимоотношения (В. Мясищев), свръхценна идея (много психиатри). Вампирите, живеещи в човек, изсмукват всички сокове от него. И всички психотерапевтични системи имат за цел да изгонят тези вампири от човек и да му помогнат да стане себе си.

Уважаеми читатели! Отървете се от тези чудовища! Това е проста, но обещаваща работа. Просто трябва да съберете смелост и да замените думите на вампира („трябва“, „неудобно“, „взимам под внимание“) с думите на разума („принуден“, „възможно“, „отчитам“). „Аз не съм длъжен – принуден съм“. „Мога да го направя, около мен има умни хора, те ще ме разберат и няма да ме съдят“. „Не се съобразявам с мнението на другите, но го имам предвид.“ Помнете, че само като станете себе си, можете да станете полезни на себе си и на другите!

А сега няколко думи както към донорите, така и към вампирите. Вие не сте нито донори, нито вампири. Вие сте просто „психологически деца“, емоционално незрели хора. Ето някои показатели, по които можете да различите зрялата личност от незрялата.

Незрялата личност се опитва да промени другите хора, да ги адаптира към себе си. Зрелият човек се опитва да промени себе си и преминава към саморегулация.

По време на конфликт незрялата личност казва: „Бях тормозен!“ Един зрял човек заявява: „Позволих си да ме тормозят.“

Незрелият човек се опитва да промени обстоятелствата, зрелият се опитва да се адаптира към тях. Двама души са били на почивка на Черно море едновременно. Единият пристигна с убеждението, че е имал ужасна почивка, тъй като през цялото време имало вълни, вторият е убеден, че си е почивал страхотно, тъй като през цялото време имало вълни. Ясно е, че вторият може да бъде класифициран като зряла личност.

Незрелият човек често знае, но не умее. Зрелият не само знае, но и умее. Следователно незрелият човек критикува, а зрелият го прави.

Незрелият човек се опитва да уреди първо личния си живот, а след това делата си. Като резултат не е доволен нито от едното, нито от другото. Такъв човек става зависим от други хора. Зрелият човек на първо място урежда собствените си дела и придобива независимост. Независимостта значи отговорност, воля, усърдие, действен акт на борба. Личният живот се подрежда сам.

Потребностите на една зряла личност произтичат от нейните успехи, от нейните дела. Незрялата личност, без да прави нищо, копира потребностите на зряла личност, увеличавайки техния размер. (Спомнете си нуждите на по-големите деца, които седят на вратовете на старите си родители.)

Незрелият човек мисли за резултата, а зрелият за задачата си.

Незрелият човек иска повече, отколкото има и заслужава, и в резултат на това често губи това, което има. Зрелият човек се радва на това, което има, и тогава то идва при него.

Незрелият човек иска някой да му урежда работите вместо него, зрелият човек ги урежда сам.

Незрелият се надява, зрелият действа.

Незрелият човек се опитва да контролира другите хора, зрелият контролира себе си.

Незрялата личност е декорация, която иска да се превърне във фигура. Зрелият човек е фигура, която не мисли за това как изглежда.

Една незряла личност първо взема решение и след това коригира фактите, за да отговарят на избраното решение (оттук и мнителността, типична за незряла личност). Зрелият човек първо събира факти и след това взема решение въз основа на тях. Оттук и откритостта на зрялата личност.

Незрелият човек иска да заеме висока позиция, без да се занимава с личен растеж. Зрелият човек се грижи за личностното израстване. Високата позиция идва по подразбиране след това.

Така че порасни! Стани независим, отдели се и порасни!! 

(превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА ЛЪЖЕЦА

Тук не става дума за откровени лъжи, които са достойни за осъждане и които са норма на живот в днешните дни, в които сме свидетели как лицемерието и в политиката, и в управлението на държавата, и в бизнеса, и в междуличностните отношения е издигнато на пиедестал. Двойните стандарти са навсякъде. Виновен е винаги другият.

Тук става дума за онези лъжци, които лъжат, без да го осъзнават и лъжат от благородни подбуди (например „лъжи за спасение“). Те лъжат не само себе си, но и другите. Освен това, използвайки техники за психологическа защита, те се опитват да скрият истината от себе си. Нуждаейки се сами от помощ, те не желаят лъжата за себе си и я предоставят на другите. С други думи, реално стават донори. Те се превръщат във вампири, когато дойдат на преглед при психолог или психотерапевт, опитвайки се да изсмучат повече психологически сокове от специалиста, но не за себе си. След това ще ги дадат на своите щатни вампири.

Основната психологическа характеристика на Страхливия лъжец е несъзнаван страх от това да не бъде съден от близки хора. Страхливостта приема формата на гостоприемство, щедрост, галантност, принципиалност и дори смелост. Проявите на този страх могат да се срещнат повсеместно. Това са съвети към непознати хора (таксиметрови шофьори, сервитьори, портиери и др.). Това е богато лакомство, което многократно надхвърля биологичните нужди на гостите. Това е вдигане на тежести, последвано от лежане в леглото с месеци. Това е напускане на урока по солидарност. Тогава Страхливите лъжци изсмукват психологическите сокове от своите близки. В крайна сметка семейството и работните партньори страдат от ненужни разходи и болести.

Благородният лъжец лъже по благородни причини. Често можем да наблюдаваме това в семейно-сексуалните отношения.

Разкази на психотерапевта:

26-годишна пациентка, изпитваща отвращение към интимни контакти, беше приела съвет от външно лице, да се преструва на страстна жена. Тя обичаше съпруга си, оценяваше неговите човешки качества, грижовност, добри доходи и т.н., т.е. формално бракът изглеждаше щастлив. В резултат тя беше развила истерична невроза, гастрит, колит и миома на матката. Съпругът беше принуден да се грижи за нея и страдаше от често полово въздържание. Когато й предложих да разкаже всичко на съпруга си, тя отказа с ужас.

Съгласих се с нея. В края на краищата съпругът й вярваше, че има страстна жена, а самият той беше великолепен мъж, способен да достави небесно удоволствие на любимата си жена. Какво би станало, ако разбере истината? Веднага щеше да се почувства като изнасилвач. Но той вече страдаше от болестта и истерията на жена си!

За съжаление лъжата е често срещана навсякъде. Доста често цялото възпитание се свежда до това да научим детето да лъже. Отначало то се съпротивлява на това, но по-късно свиква, защото е по-безопасно да лъже. Не ни трябва детето такова, каквото е и ние се опитваме да го адаптираме към подходящите образци. То е принудено да ни лъже, за да си осигури безопасно съществуване, после свиква и лицемерието става негова същност. Всичко това се нарича „умение да се държиш“ или „умение да се вземеш в ръце“.

Отначало детето се учи да крие чувствата си. „Какво си се разлигавил като момиче! Не те харесвам такъв!“, след което родителите му казват, че го обичат! След такова двойно противоречиво послание то престава да забелязва, че прикрива чувствата си. Освен това, когато се появят негативни чувства, лицето му остава напълно спокойно и приветливо. Така човек се научава да играе ролята на благополучна и силна личност. Към него се обръщат за помощ в тези моменти, в които самото дете се нуждае от такава.

Когато такъв възрастен пристигне в терапевтичния кабинет, той с усмивка разказва за неуспехите си. Това е страшна усмивка, зад която винаги се крие дълбока лична драма. Благородни Лъжци, които често не могат да плачат, когато самите те са измамени, защото лъжат преди всичко себе си, а след това близките си. Възпираните чувства винаги избухват в най-неподходящия момент.

Човек се учи да крие не само отрицателни, но и положителни чувства. В крайна сметка, ако вашите „приятели“ забележат вашата радост, веднага ще се постараят да ви измъкнат от това състояние. Прав е бил Ф. Ницше, когато вярва, че не съучастието, а съчувствието създава приятели. Хората често просто се страхуват да кажат, че се чувстват добре, за да не ги „прокълнат“, за да не им завидят и намразят. Дори в лекарския кабинет, благоразположени към мен пациенти се страхуват да кажат, че се чувстват по-добре. Но радостта не е радост, ако не можеш да я изразиш и споделиш с другите!

Човек е научен да крие не само чувствата си, но и мислите, желанията и мотивите си за действия. Той е принуден да иска прошка, въпреки че не се чувства виновен, да се радва, въпреки че в този момент котки драскат душата му, да изразява тъга, въпреки че в този момент душата му пее. В резултат на това той мисли едно, чувства друго, прави трето и започва да живее живота на някой друг. Формира се набор не само от роли, но и от маски, които хората слагат в процеса на общуване. Тогава човек изразходва цялата си енергия не за собственото си развитие, а за това да съхрани тези маски здрави.

На много събития, в които често трябва да участваме, по същество се демонстрират роли и маски.

Погледнете по-отблизо пътниците, които пътуват с вас в градския транспорт. На лицата на почти всички е изписана загриженост. В този момент те се опитват да решат проблемите си. Очевидно е, че се чувстват зле. Те сякаш са откъснати от света около тях. Разбира се, те няма да измислят нищо ценно в този момент, защото не са „тук и сега“, а някъде в миналото или бъдещето, където няма решения на проблемите. Въпреки това, сега те са сами и поне можете да разберете, че се чувстват зле. Но изведнъж виждате, че срещат свой познат. Ето, това е моментът, в който можете да видите как влизат в ролята, която са свикнали да играят, когато общуват с този човек, как слагат подходящата маска. Може дори изведнъж да станат по-привлекателни на външен вид, но това вече не са те.

Един невротик не само не иска да се откаже от ролите и маските си, но и се гордее с тях! Той непрекъснато ги подобрява и се разстройва, ако по някаква причина не може да играе ролята си или ако маската внезапно падне от него. Понякога той дори не знае къде е и кой е. И в това време ми идва да извикам: „Човече! Къде си? Кой си ти? В крайна сметка ти си много по-добър и по-красив, и по-уникален, и по-стойностен от тези маски, които слагаш върху себе си и ролите, които играеш. Намери себе си!“

 (превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА

ПЕРСОНАЖИТЕ „ЛИСИЦА“ И „ЮДА“

Много често срещани видове психологически вампири. Обикновено се разглеждат обединени, защото техните действия имат много общо. Имат обаче фундаментални разлики в резултата от контактите с тях.

Лисицата. На пръв поглед Лисицата не може да се нарече вампир. Да, тя ще се направи на глупак за парче сирене и някои други дреболии, но най-важното е, че не претендира за живота ви и не унищожава бизнеса ви. Напротив, някъде тя дори ще иска да продължите да правите нещо, да откриете нещо, за да може после да го използва, а и да ви отнеме някакво парченце.

Юда е един от най-опасните психологически вампири. Той не би се ограничил само с парченце сирене. Той ще ви погуби или ще унищожи бизнеса ви, което всъщност е едно и също.

Опасността от Лисицата се заключава в това, че човек свиква да получава незаслужени „погалвания“, губи бдителността си и престава да различава ласкателството и възхищението. И ако ласкателството може да се оприличи на тютюн, то възхищението може да се оприличи на морфин. Възхищението е оръжието на Юда.

Спомени на психотерапевта

Спомням си, че често попаднах на ласкателства, когато бях начинаещ лекар. Някои хитреци ме ласкаеха, казвайки че работя по-добре от по-опитните си колеги. Спомням си как след това бях принуден да се занимавам с делата на същите тези Лисици в свободното си време. Впоследствие тези хвалби започнаха да ме дразнят, но не можех да се отърва от Лисиците.

И едва след като разработих системата за психологическо айкидо, намерих добър отговор. Сега, когато Лисицата ми каже, че съм прекрасен лекар, аз отговарям по следния начин: „Да, съгласен съм с вас, че съм прекрасен лекар. Двойно се радвам да чуя това от вас, защото тези комплименти са искрени (тук е по-добре да направите кратка пауза) и зад тях не стои някаква молба, докато други...“ Има и втори вариант. Той е по-кратък и по-съдържателен: „Колко е хубаво да слушам вашите комплименти! А къде е подаръкът?“  Този отговор ми хрумна след една случка. В кабинета ми влезе около четиридесетгодишен мъж. Идваше от далечен край и дойде при мен, за да ми благодари за книгата „Ако искаш да си щастлив“ („Если хочешь быть счастливым“). Каза, че книгата му е помогнала много в живота и иска да ми остане нещо от него за спомен. Той не се поиска нищо от мен. Подари ми сувенир. Бях много трогнат. Беше добър урок. Сега, когато искам да изразя благодарността си към някого, отивам при него с подарък и не искам нищо.

Как действат лисиците и юдите? И двата персонажа ви възхваляват (често за качества, които нямате, но които наистина бихте искали да притежавате).

При Лисицата инициативата за ласкателствата принадлежи на нейния Аз на Възрастен, докато на нейния Аз на Детето е оставен да прави всичко (фиг. 1а).

При Юда възхищението идва директно от неговия Аз на Детето (фиг. 1б). В този момент той е искрен и ако можете да устоите на ласкателствата, е много трудно да устоите на възхищението.

Психология на предателството

Спомени на психотерапевта:

„Бях предаден от моя любим ученик – моята надежда, моето бъдеще, предаден в най-трудния момент, когато толкова разчитах на неговата помощ.“ „Бях предаден от най-добрия си приятел, подчинен, съпруг и т.н.“ Тези или подобни изявления са често срещани в разказите на мои пациенти или клиенти, които обикновено са в депресивно състояние. Доста често те повтарят: „Как да продължа да живея? На кого да вярва човек?“  Разбира се, аз ги утешавах и им помагах както можех. След известен период на психотерапия те постигаха подобрение, но интересното беше, че след известно време те отново ставаха жертви на предателство. Често казано, бях вътрешно възмутен от тяхната „глупост“ и отново продължавах да им помагам.

Но едва когато и аз бях предаден, оцених изявлението на Юго: „Безразличен съм към ударите с нож на врага, но убождането на приятел е болезнено за мен.“ Тогава реших да разбера напълно този феномен, да се опитам да разработя мерки за профилактика на предателство, да разкрия особеностите на поведението, когато вече си бил предаден, да разбера дали аз самият съм предал някого, да опиша психологическия портрет на предателя. С времето беше натрупан достатъчен обем материал. Той би бил най-полезен за родители, педагози, основатели и водещи на научни школи, съпрузи, ръководители от всякакъв ранг и благодетели.

Предателите са „предани“ хора от вътрешния кръг: първи боляри, любимци (ученици, служители, подчинени и др.) и всички онези, в които сте инвестирали както душата си, така и материални средства. Закономерността тук е следната: колкото по-голямо е благодеянието, толкова по-силно е предателството.

Разпространението на предателството е повсеместно. По време на груповите ми сесиите молех тези, които бяха предадени да вдигнат ръце. Почти всички вдигнаха ръце. Почти всеки беше преживял предателство. Предаден от деца, родители, приятел или любим ученик.

И така, какво е предателство?

Предателството е умишленото нанасяне на вреда (материална, морална или физическа) на лице или група хора, които са ви се доверили. Предателството трябва да се разграничава от вероотстъпничеството. Вероотстъпничеството е отказ от общуване с близък преди това човек или група хора. Нека припомним, че Петър три пъти се отрече от Христос, но въпреки това все още се радва на уважение. Юда предаде Христос само веднъж и това действие е стандартът за предателство.

Предателството е описано подробно в „Божествена комедия“ на Данте. Неговите девет кръга на ада всъщност са морален кодекс, който определя наказанията за определени грехове. В деветия кръг страдат предателите. Той е разделен на четири пояса, като във всеки следващ пояс мъките са по-жестоки. В първия пояс, който Данте кръщава на името на Каин, убил брат си Авел, изтърпяват наказанието си предатели на роднините си, във втория пояс – предатели на Родината и съмишленици, в третия – предатели на сътрапезниците си, в четвъртия – предатели на своите Учители. Именно в този пояс се намират Юда, Брут и Касий.

Но защо предателството към сътрапезниците се наказва по-тежко от предателството към близки и Родина? Тук се проявява гениалността на Данте. Геният винаги отразява това, което отговаря на законите на природата и обществото, а не писаните закони, които често отразяват невежеството на техните автори. Писаните закони, обичал да повтаря Анахарсис, са като паяжина. Те задържат само слабите, но силните винаги ще се проврат. Законите са задължителни за всички и няма изключения.

Какви са тези Закони по отношение на взаимоотношенията между хората?

Преди години сътрапезникът беше едновременно другар по лов, колега или родина? И кой от тези персонажи стои по-близо до човек: колега, с когото се общува всеки ден, или брат, който може би живее на съвсем различно място? Разбира се, че е сътрапезникът, колегата. Какво означава храната за нас? Храната е живот! Следователно сътрапезникът е човек, който ни помага да оцелеем. И ако извърша подлост спрямо човек, с когото съм ял, тогава автоматично ставам предател. От тук правилото: Не сядайте на една масата с човек, с когото сте в конфронтация. И обратното, ако се е случило така, че сте бил на гости  на някого, тогава никога не говорете срещу него.

Данте е прав, като приема, предателството спрямо роднините за най-леко. От там  битува разбирането, че майка е не тази която те е родила, а тази, която те е възпитала и отхранила. И три пъти е прав в определянето на най-високото наказание за предателите на Учителя, защото човек се ражда като организъм и става Човек благодарение на Учителя. И ако имате разногласия с Учителя, напуснете го, но не му се противопоставяйте.

Мнозина търпят издевателства над себе си, надявайки се, че съвестта на предателя ще се пробуди. Но не може да се събуди нещо, което го няма. Съвестта е функция на душата, но предателят я няма. Данте дълбоко отбелязва, че „щом душата извърши предателство... демонът веднага влиза в тялото й и остава в него, докато времето на плътта изчезне“. Освен това предателят обикновено обяснява постъпката си в интерес на някакво дело. Казват, че той се противопоставя на Учителя не от желание да му навреди, а защото идеите му вече са остарели, дейността му пречи на делото и пр. Предателят, за да оправдае първото предателство, извършва второ, трето и така нататък до безкрайност, „докато времето на плътта изчезне“.

За личността на предателя

Предателите могат да бъдат активни или пасивни. Общото между тях е, че не са посветени на собствено дело (дейност), а паразитират и живеят за сметка на личности-творци. Кой щеше да знае за Юда, ако не беше Исус Христос? Така предателят винаги е вторичен. Науката е установила, че е невъзможно да се живее без положителни емоции, а те могат да бъдат получени само чрез творчески труд и чрез любовта. Когато няма собствена съзидателна творческа трудова дейност,  човек става предател, разрушавайки създаденото от друг.

Така че, ако не искате да станете жертва на предателство, не се обграждайте от предани хора и придобийте имунитет към тяхното възхищение. Не спасявайте, но не преследвайте! Помнете  „триъгълника на съдбата“.

Предателството може да бъде съзнателно и несъзнателно. Но разплатата и в двата случая е еднаква. Понякога предателят не осъзнава, че е предател. В крайна сметка, когато Юда разбрал, че е предател, той се обесва.

Предателството от партньор по общуване обикновено започва със съмнения. „Съмнението е равно на предателство“, казва източната мъдрост. Познавах един ръководител, който никога не наемаше служители, които се съмняват в него. И това е абсолютно правилна позиция. В крайна сметка, ако аз се съмнявам в даден човек, тогава ще виждам или ще предполагам, че той има черти, които не ме устройват. И каква е разликата дали той ги има или не, аз ще се държа с него все едно са в него, а това е постоянен източник на излишни тревоги и грижи. Не е ли по-добре веднага да откажа всяко общуване? Винаги казвам на слушателите си нещо подобно: „Ако се съмнявате дали да дойдете на моите лекции или не, по-добре не идвайте. Ако си прекарвате добре на друго място, ще се радвам за вас. Но ако се чувстваш зле там, тогава душата ви ще бъде с мен, а след това душата ще донесе тялото.” В светлината на горното е ясно, че ако възникнат съмнения при вземането на жизненоважно решение, по-добре е да се откажете от намерението си (например да изградите семейство с този човек).

Но ако общуването вече е започнало, тогава е по-добре да се доверите напълно и без съмнение. Следването на това правило ще направи така, че да нямате врагове в най-близкото си обкръжение. Някой може да възрази, може би! Но това е по-добре, отколкото да нямате врагове, но да мислите, че те съществуват. В крайна сметка, ако живеете с чувството, че нямате врагове, тогава ще се чувствате зле само в момента, когато ви направят нещо мръсно, а ако се съмнявате в приятелите си, тогава винаги ще се чувствате зле.

Как стоят нещата в семейния живот?

Ако вярвам, че съпругата ми е изневерила или може да ми изневери, и въпреки това продължавам да живея с нея, тогава какъв съм аз? Както каза Виктор Франкъл, ревността винаги е глупава. Настъпва или твърде късно, или твърде рано. Какъв е изводът? Когато възникнат съмнения относно верността на вашия съпруг, или се разведете, ако по-нататъшното съжителство е невъзможно за вас в този случай, или спасете семейството си – не тормозете и не обиждайте партньора със съмненията си.

А сега ще възпроизведа диалога с един от моите пациенти:

Тя: Знаете ли, мъчи ме въпросът, дали мъжът ми изневерява? Тази мисъл ме преследва.

Аз: Кажете, какви основания имате за такова заключение?

Тя: Прибира се късно, понякога е невнимателен и т.н.

Аз: Дава ли си заплатата?

Тя: Да.

Аз: Всеки ден ли спи вкъщи?

Тя: Да.

Аз: Кажете моля, ако разберете със сигурност, че той ви изневерява, ще се разведете ли?

Тя: Не!

Аз: Добре, тогава ще ви кажа със сигурност – проверено е: той ви изневерява!

Тя: Не може да бъде! Как може да знаете?

Аз: От вашите думи. Късни прибирания вкъщи, невнимание и др.

Мисля, че няма нужда да коментираме този диалог.

В заключение, не забравяйте тази източна мъдрост: „Съмнението е равно на предателство“.

(превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА СЛАДКОЗВУЧНАТА СИРЕНА

В своята „Одисея“, Омир описва сирените със следните думи:

Ти край сирените първо ще минеш. С пленителна песен

те омагьосват плувците, които към тях се насочват.

Който до тях доближи, без да знае, и чуе гласа им,

никога той се не връща и нито децата невръстни,

нито съпругата нявга дома ще го срещнат щастливи,

него веднага омайват сирените с глас сладкозвучен

седнали в цветна ливада, от всички страни обградени

с купища кости на хора изтлели и с кожи изгнили.

Но когато Одисей все още ще иска да чуе тяхното пеене, магьосницата Цирцея му дава следните инструкции:

Но ти, преди да преплаваш край тях, да затъкнеш със сладък

восък ушите на твойте другари, от тях да не може

никой да чуе гласа им, а ти да ги слушаш по воля.

Но за ръце и нозе да те вържат на бързия кораб

с върви о мачтата прав и така омотан да останеш,

докато двете сирени със звучния глас те омайват.

А ако почнеш да молиш или повеляваш да снемат

твойте другари въжата, те по-силно нека ги стягат.

Това е метода на лечение. Просто опитайте да го използвате при вашите одисеи.

Ето какво са изпели сирените на Одисей:

„Тук, Одисее възпяван, тук, гордост велика ахейска,

кораба спри, песента и на двете ни слушай омаян.

Никой край нас не минава на кораба свой черноборден,

без сладкозвучния глас от лъките ни цветни да чуе,

но насладен у дома се завръща и мъдрост научил.

Знаем ний всичко, което в полята край Троя аргейци,

още троянци търпяха по волята на боговете.

Знаем навред що се върши по тази земя многодарна.”

Обърнете внимание, че Сирените не обещават любов. Те обещават да разкажат това, което в актуалния момент е най-важно за Одисей (съвременните Сладкозвучни сирени пеят същото), това което искате да чуете.

Тогава Одисей си спомнил:

Мамеше техният глас благозвучен. Сърцето да слуша

жаждаше. С веждите знак заповеден дадох веднага

да ме развържат. Но всички налегнаха здраво веслата.

А Еврилох с Перимед от местата се дигнаха бързо,

по-здраво да ме завържат и с още по-здрави вериги.

Отлично! Заповедта е била изпълнена. Всичко е приключило. Но в реалния живот са безбройни жертвите на Сладкозвучните сирени. Спасението от този вампир е едно – не спирайте край тях, за да слушате омайния им глас. Ако веднъж прекрачите този праг, гласът им ще продължава с години да кънти в главата ви и накрая ще дойде моментът, в който зарязвате всичко и се втурвате към нея.

По-долу в текста авторът отваря следващата страницата, в която описва това, което Омир не ни е разказал – вътрешните преживявания на героя.

Как изглеждат Сладкозвучните сирени?

Според описанието на Омир, това са птици с привлекателни женски глави. Тези Сладкозвучни сирени, които съсипваха пациентите ми, бяха красиви, а понякога и много красиви и секси жени. Те се отличаваха с жив, активен сангвиничен темперамент, с фриволно поведение и черти на лека истеричност. Тялото им, разбира се, беше сочно и по женски привлекателно, но не и за техните жертви. Жертвите им се сблъскваха само със стоманените нокти на психологически вампири, от които не можеха или по-скоро дори не се опитваха да избягат. След като изсмукаха целия сок от донорите, Сладкозвучните сирени ги прогониха. Жертвите си тръгнаха, но бяха неумолимо привличани от своите мъчителки и след като натрупваха психологическа сила и материални ресурси, те отново се завръщаха при своите вампири. Виждайки своята плячка Сладкозвучните сирени бързо вземаха своето и след това отново прогонваха жертвите си. След няколко такива кръга донорите се обърнаха към мен за помощ или по-скоро бяха доведени от своите съпруги-Пепеляшки.  Пепеляшките дори не бяха много обидени на мъжете си. Самите Сладкозвучни сирени рядко търсеха помощ. Да опиша техния психологически портрет и съдба ми помогнаха разказите на донорите, които с много трудности и загуби се бяха измъкнали от ноктестите им лапи. Между другото, донорите са по правило невротични Крале или кандидати за Крале, т.е. Вечни принцове.

История на един Вечен принц и Сладкозвучна сирена.

Разказ на психотерапевта:

Вечният принц, работейки с мен, започна да става Крал. Когато го срещнах, той беше рус, красив 25-годишен младеж с вид на герой, но с постоянна тъга в очите. Беше много отдавна. Имаше нещо общо в нашата съдба. Бяхме призовани в армията на кадрова служба. Запознахме се във военно градче и бяхме заедно пет години. Той беше много недоволен от съдбата си, смяташе, че армията е осакатила живота му, откъсвайки го от научната кариера. Тогава не разбрах от какво точно има нужда. Той напредна в кариерата, макар и само по административна линия, финансовото му положение не беше лошо, радваше се на успех сред жените, но самият той не се интересуваше особено от никого. Ожени се за прекрасна жена, Пепеляшка по своята същност, която го обожаваше и обграждаше с пълна грижа. Пет години по-късно съдбата ни отведе в различни посоки. Срещнахме се след години. По това време аз работех като ординатор в катедрата по психиатрия, а той беше подполковник и преподаваше във Висше военно училище.

Той имаше две прекрасни деца: момче и момиче. Пепеляшка все още го обожаваше и той щедро се оставяше да бъде обичан и обгрижван. Той нямаше големи оплаквания от съпругата си и дори беше доволен от сексуалния си живот с нея, особено след като принадлежеше към категорията на сексуалните спортисти. Преди брака си той имаше и други жени, но те не можеха да се мерят със съпругата му в сексуален план. След сватбата, по навик, създаде няколко такива контакти, но това не му донесе нищо. Просто всеки път се убеждаваше, че жена му е по-добра. С една дума, вече 12 години беше верен съпруг и тази лоялност не му струваше нищо.

Беше невъзможно да му дам повече от 35 години, въпреки че по това време той вече беше навършил 42. Тъгата в очите му обаче беше останала непроменена. Проблемът беше в това, че и тук имаше проблеми с науката. Като добър специалист и изследовател, той не можеше да защити дисертацията си (или темата не беше вече актуална, или откриваха грешки в методологията).

По това време аз започнах да се интересувам от съвременните методи на психотерапия и го поканих да поработим. В продължение на три години посещаваше сесиите доста систематично. Той успя да намери и развие една много оригинална идея, дори спечели определена известност в научните среди. Отношението на колегите му към него обаче остана двусмислено. Тъй като идеята му беше много нова, той се натъкна на сериозни възражения. Независимо от трудностите, сега беше друг човек, готов да защити идеята си, а тъгата в очите му изчезна. Това вече беше Кралят, макар и още некоронован.

Впоследствие той буквално беше всмукан от работата си и когато се срещнахме отново, установих, че виждам един възрастен човек, въпреки че още нямаше 50 години. Той дори с горчивина сподели, че в трамвая състрадателни жени му отстъпвали местата си. Оказа се, че освен депресивна невроза, той имаше цял куп психосоматични заболявания: хипертония, анациден гастрит, трахеит с лаеща кашлица, която не му пречеше да присъства на заседания и какво ли още не.

Какво беше станало с него?  Да, точно така, оказа се, че беше срещнал своята Сладкозвучна сирена. Тя работела по същата специалност като него, но в друг отдел. По време на работата си те се засичали доста често. Понякога били в едни и същи компании. По негови разкази тя била очарователно сладка, общителна, игрива, талантлива в работата си, но дълго време някакво близко общуване така и не възникнало – дори не му минавала такава мисъл. Нещо повече, той я запознал със свой приятел, който много харесал Сладкозвучната сирена.

А сега неговата история.

Разказ на жертвата-донор:

„Работата ми потръгна. С помощта на техники за психологическо въздействие успях да премахна недостатъците във възпитанието на децата си. Разбрах коя е жена ми през всичките тези години. Даже й признах любовта си за първи път. Бизнесът ми се разрастваше. След като станах ръководител на група, започнах да набирам помощници. Идеите бяха нови, все още нямаха пълно признание и понякога се измъчвах от съмнения дали постъпвам правилно. Затова търсех само доброволци. Групата бавно се събра, но се появиха ученици. Започнах да ходя на конференции и спечелих определена известност слава в научния свят. Точно в този момент Сладкозвучната сирена се обърна към мен с молба да внедря моята методика в нейната работа. Съгласих се. В началото, когато се появяваше нова работа правех всичко сам. Сега тя ми помогна. Бях изумен колко бързо учеше всичко и си помислих, че ще имам добър помощник. Исках да предам съвместната ни работа в нейни ръце, а аз да продължа просто да ръководя. Но тя изведнъж изчезна от хоризонта ми. Тогава се сетих, че имаше сексуални намеци от нейна страна. Веднъж доста късно заедно се връщахме от работа. Тя ме покани да й гостувам. Съжаляваше само, че не може да ме запознае със съпруга си, тъй като бил в командировка. После пак имаше още нещо подобно, но това изобщо не ме притесняваше...

Мина една година. Срещахме се от време на време. Методиката ми се разпространяваше широко и започнаха да валят предложения, да подбирам персонал и да го предлагам на редица институции. Учениците ми бяха пристрастени. Притискаха ме и тогава се сетих за нея. Препоръчах я на престижна институция. Тя се съгласи и започна да се учи от мен. И отново бях удивен от скоростта на усвояване на новите разработки, пълното разбиране и приемане на всички мои идеи, което изискваше значителна промяна както в мирогледа, така и на начина на живот. След известно време, когато я нямаше, разбрах, че ми липсва, че с нея съм изпитал прилив на творчески сили. И това беше значително улеснено от нейните възхитени погледи и сладки речи. Тя ме признаваше за гений, всичко, което казвах, беше прието с възторг. Тя се смееше толкова силно на моите шеги, че се чувствах като голям хуморист, въпреки че никога не съм бил известен с остроумието си. Видях, че тя ме харесва като мъж, но още не разбирах, че я харесвам и като жена. Често се появявахме заедно на конференции, срещи, заседания и банкети. Дори не мислех да се крия, защото все още не изпитвах нищо към нея. И кой зрял мъж не би харесал, когато красива, темпераментна жена, 14-15 години по-млада от него, го гледа с възхищение и не забелязва млади красиви мъже около нея?

Може да попитате какви отношения имах със съпругата си? Мога да отговоря. По принцип добри. (Ето къде е пукнатината, която ще се превърне в бездна! Всяка дума, добавена към думата „добро“, показва наближаваща трагедия.) Но работата беше там, че жена ми не прие новата ми философия, която научих по време на псхотерапевтичното обучение. Чувствах се като женен ерген. Всички са по двойки, а аз съм сам.

Прекарвах все повече време с моята Сладкозвучна сирена. Толкова далеч бяха отишли съзнателните ми мисли за интимна връзка с нея, че я доведох в дома си. Принципно той е отворен за всички нашите приятели, включително от женски пол. Аз дори не забелязах реакцията на жена ми при появата й. В къщи започнаха дребни скандали.

На местоработата общуването с нея продължи. Не помня кой започна, но си признахме, че се харесваме, помня само едно със сигурност: тя беше първата, която каза, че ме обича. Тя разказа как е живяла живота си. Довери ми, че майка й изпраща едно от трите й деца в интернат, където то трябва да води жестока борба за съществуване. Имаше още много трогателни истории за това как не е имала късмет с мъжете. На 18 години била съблазнена от мъж. Забременяла. В крайна сметка той се съгласил да се ожени за нея, но тя избяга от него точно преди да подпишат и направила аборт. Започнала да ненавижда всички мъже. После постъпила да учи в институт и отдала цялото си внимание на обучението. Завършила с отличие.  В последната година от следването сегашният й съпруг предложи брак. Тя му разказала за живота си, а той бил много изненадан и донякъде онемял, тъй като бил възпитан при строги правила, според които не одобрявал сексуалната активност преди брака.  Въпреки това те се оженили. Така или иначе, до днес тя не изпитвала любов или сексуално влечение към него. Сподели, че има хобита. После се оказа, че тя е напуснала съвместната ни работа заради друго хоби. В семейството била в обтегнати отношения със свекървата. Мъжът й постоянно я надзиравал и превъзпитавал.

Както се оказа по-късно, всяка круша си има опашка. Оказа се, че още по време на ученическите си години, девойката постепенно, но неудържимо се превърнала в Сладкозвучна сирена, водеща интензивен сексуален живот. Често сменяла сексуални партньори, които като правило били добре финансово. Аз нито за секунда не се съмнявах в истинността на нейните истории, докато животът не ме срещна с една от нейните жертви. Нямах съмнение в искреността на този човек. Просто ми разказа една случка от своя многострадален живот, без да знае нищо за мен. В тази авантюра участваше Сладкозвучна сирена.  

Ето какво ми разказа той.

„Готвел се да се ожени за нея. В ход била подготовка за сватба. Женихът се съгласил да се срещне с нея близо до домът й. Пристигнал малко по-рано. Валял лек дъждец. Влязъл във входа на съседна къща и запалил цигара. Изведнъж чул омагьосващия смях на своята Сладкозвучна сирена, която обсъждала с мъж подробностите около току-що случило се сексуално „мероприятие“. Сватба естествено нямало, но по-късно той се оженил за същата Сладкозвучна сирена, с тази разлика, че била с по-ниско образователно ниво“.

Тогава не знаех тези подробности от миналото на жената до мен. Стана ми жал за нея. В духовен план тя получи много от мен. Разказвах й дълго и подробно за сесиите по психотерапия. Но сега бях на прага, по някакъв начин да организирам сексуална среща. Исках да се изявя с добър секс и може би да покажа себе си. Не очаквах нищо добро от нея в това отношение. Често казано – подценявах я. Мислех, че тук ще бъда и нейния учител. Не знаех, че е по-опитна от мен.

Още в предсексуалния период започнаха моите мъки. Двадесетте години съпружеска вярност бяха свършили своята работа. Оказа се, че съм загубил всичките си тайни умения за ухажване. Нямах организационен опит и се страхувах да не се „осветя“ като лаик.  Като цяло всичко това се проточи доста дълго време. Когато успях да уредя всичко, тя отказа срещата, позовавайки се на морални и етични норми. Бях малко раздразнен, но не повече. Тя каза, че ще правим бизнес и ще забравим за секса. Всичко се нормализира. Тя ми пееше хвалебствия, аз ги слушах. По-късно тя открито съжали, че е провалила предишната ни срещата и обеща, че повече няма да се държи така. Но аз отново отказах да организирам каквото и да било.

Поканиха ме на една научна конференция, за която се оказа, че е и тя е получила покана.  И тук се разиграха сексуалните ми фантазии. (Искам да ви напомня, че всичко това се случи на фона на конфликтите с жена ми.) Имаше секс, но аз буквално изгорях. Не успях да демонстрирам най-добрите си качества. Но тя прояви разбиране. Утеши ме. Нашите отношения се задълбочиха.  Започнахме да мислим в посока да се съберем, да живеем заедно.

Но точно тогава започнах да имам проблеми в работата си. Трябваше да пиша дисертация. Имах много идеи, но някак си не успявах да ги оформя. Като цяло бях зает със себе си и не забелязах, че тя е загубила интерес към мен. Вярно, не изглеждах по най-добрия начин. Бях заплашен с незабавно уволнение от армията, ако не премина защитата. Когато я попитах за съвет относно моята дисертация, тя ми каза, че трябва да се направят още изследвания. Аз самият разбирах, че е препоръчително да ги направя, но времето ме притискаше и силите ми се изчерпваха. Тогава ми помогнаха, но не тя, а други. Тя каза, че трябва да спрем да се срещаме. Това беше удар за мен. Не очаквах това. Беше ми много тежко.

В онзи момент разбрах какво вътрешно мъчение е изпитвал Одисей. Цялата светлина потъмня.

За съжаление, тя се пърхаше пред мен и показваше новите си хобита. Може би тя не го демонстрираше целенасочено, но просто не го скриваше. Опитвах се да не я срещам, но всичко беше изпълнено с нея. Негодувание към нея и съжаление, че всичко се обърка. Беше като мания, като сериозно заболяване. Живеех само за онези минути, когато тя беше нежна с мен. Вече не я молех за любов, а само за помощ. Светът престана да съществува за мен или по-скоро загубих връзка с него. Изпълнявах задълженията си добре, защото бях професионалист от висока класа. Между другото, докато четях лекции, някак си се успокоявах. Но не успях да направя най-важното – дисертацията си. Когато бях сам, мислех за нея през цялото време. Беше някакъв калейдоскоп от противоречиви мисли, които не могат да бъдат предадени на хартия.

Но един епизод ме довърши. Не помня какво й казах, може би съм я помолил да се върне. И тя отговори с раздразнение: „Никога не съм те обичала!“ И тогава всичко се обърна с главата надолу в душата ми.

Ето кратката му история. Тя е достатъчно показателна.

Разказ на психотерапевта:

В периодите, в които той не я виждаше, идваше на себе си, но щом я срещнеше, веднага се връщаше към предишното си депресивно състояние. Между другото, той беше уволнен от армията, но армията не възнамеряваше да се разделя с него. Оставиха го да работи на свободна практика и дори му създадоха благоприятни условия за научна работа.

По това време той описваше отношенията с нея приблизително с думите:  „Когато съм с другите, аз съм един човек, когато съм с нея, съм съвсем различен човек. Сега, ако можех да се държа с нея така, както се държа с другите, тогава мисля, че тя щеше да е с мен!“ Интересна дисоциация, но не и шизофренно раздвоение.

С голяма трудност той се принуди да работи върху дисертацията си и да овладее нови методики. Дали нарочно или водена от някакъв особен инстинкт, тя се появи при него, когато работата вървяха добре. Той с ентусиазъм и разказа всичко. Тя слушаше внимателно, а след това иронично и ентусиазирано му разказа за постиженията си. Казах му да овладее това, което тя е усвоила и да спре да й говори за успехите си. Нека научи за това от другите. Освен това го посъветвах да започне да хвали всички нейни постижения (сам да се превърне в Сладкозвучна сирена) и ако имат съвместна работа, тогава да заеме подчинена позиция спрямо нея: „Вече ме изпревари, млада си. Продължи нататък сама”

Накрая той пое стръмно нагоре в научното поприще. Но тя продължаваше да занимава мислите му. И ако се срещнеха случайно, сърцето му винаги биеше тревожно. Така той започна да посещава своята Сладкозвучна сирена, за да проследи механизмите на конфликта и да я неутрализира.

Ето какво ми разказа той (разказ на жертвата):

„След няколко посещения открих закономерност. Отивам при нея. Тя ме посреща мило и любезно. Започвам да й разказвам за успехите си (разбира се, не всички). Известно време тя ме слуша внимателно с участие и възхищение. Вълнувам се. Невероятно доволен съм от себе си. Но изведнъж забелязвам, че тя започва да ми възразява. Продължавам да отстоявам своята гледна точка. След това идва момент, когато тонът й става снизходителен, сякаш ме оценяват като по-нисше същество. Тогава тя става иронична и подигравателна. Инициативата ме напуска, а настроението ми тотално пада.

Реших да внимавам повече. При едно от посещенията си успях да забележа този преход от възхищение към възражения. И вместо да защити мнението си, аз се съгласих с всичките й възражения и бързо се сбогувах, преди тя да има време да изпусне нервите си. В коридора забелязах нейното объркване. Тръгнах си съвсем спокоен и дори радостен. Имах две такива посещения.

И тогава дойде развръзката. След като се съгласих с всичките й възражения и започнах да се сбогувам, тя ме нападна с почти нецензурен език. Смисълът му беше, че идвам при нея, нагрявам я до бяло и след това, без да я оставя да довърши мисълта си, без да изслушам аргументите й си тръгвам. Извиних се и казах, че не мога да позволя цялото раздразнение, което се е натрупало в нея, да се излее върху мен, защото не аз съм източникът на това раздразнение. Говорихме на научни теми.

И едва след като преминах този кръг, се почувствах свободен от нея. Тя напусна и сърцето и главата ми. Когато минавам покрай къщата й сега, не изпитвам никакво вълнение. Понякога искам да вляза, но просто нямам време“.

И наистина, той говореше тогава спокойно, сякаш говореше за някой друг.

Скъпи мой читателю, ако и ти се чувстваш жертва на такава Сладкозвучна сирена, не те съветвам да използваш подобни техники, преди да си преминал сериозно психологическо обучение. 

По-добре е да го направиш по-просто и по-мъдро: гледай си работата, т.е. личното израстване. Тогава Сладкозвучната сирена бавно ще се премести от сърцето към стомаха, след това към долната част на корема и по-късно към таза. И след едно от посещенията ти в тоалетната изведнъж ще почувстваш голямо облекчение, защото твоята Сирена ще падне в тоалетната.

Спомням си историята на друг мой пациент:

„Имах много трудна връзка с моята Сладкозвучна сирена, но по това време бях толкова увлечен от собствените си дела! Имаше и успехи, и трудности, и успехи, и поражения. Един ден, когато тя ми пееше хвалебствия, аз я погледнах и си помислих: „Какво прави тази жена тук и какво говори?“

(превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА

СТАРИЦАТА С РАЗБИТОТО КОРИТО

Този психологически вампир е срещан доста често. Нейният донор е Златна рибка. В началото на развитието на отношенията този вампир може да бъде разпознат по невероятния му отстъпчив и непретенциозен характер. Ще ви направи впечатление, че в началото, когато се яви пред вас, Старицата ще заяви ясно, че не се нуждае от нищо особено, желае само да получи ново корито: „Нашето е напълно разцепено.“ Разбира се, не е срамно да дадете корито. Но трябва да се помни, че по-късно тази Стара жена ще иска да ви погълне, да стане господарка на морето и така вие, както златната рибка ще се превърнете в нейна вещ.

Най-често Златната рибка е директор, а Старицата е секретарка (счетоводител, юрист, специалист по връзките с обществеността или друг човек, на когото в началото имате безкрайно доверие). Като цяло, по-долу е поставен акцент върху проявите на вампиризъм при  сексуални отношения на работното място. В повечето случаи Златната рибка е от мъжки пол, а Старицата с разбитото корито е от женски. Почти винаги нашият вампир е външно много привлекателна жена от сексапилен тип. В началните етапи на развитие на връзката тя се проявява като добър работник, който върши много голям обем работа срещу сравнително минимално заплащане. Златната рибка е много доволна, развива доверие във вампира и в началото дори не забелязва, че той изсмуква соковете от нея. Това е етапа, в който Старицата омагьосва своя донор.

Но нека онагледим ситуацията с конкретен случай.

Пример (разказ на психотерапевта):

Един бизнесмен се обърна към мен с молба да реша личностно-семеен проблем. От няколко месеца се намирал в любовна сексуална връзка със своята юристка. В нея намерил това, което не можел да намери в съпругата си: духовна близост, общ интерес, щедрост, непредубеденост, липса на предразсъдъци и като цяло пълен набор от добродетели, които вижда в обекта на своята любов.

Когато я наел на работа, тя помолила да я приеме при всякакви условия, защото смятала за чест да работи с такъв човек. Давал й малка заплата. Тя нямала нищо против това и била наистина доволна, че най-накрая работи интересна работа под ръководството на интересен човек.

Той също бил доволен от нейната работа, която започнала да носи осезаеми приходи на фирмата. Не можело да се говори за никакви сексуални отношения. От своите подчинени той знаел, че тя има любовник и това въобще не го интересувало. Въпреки това, възхищението й от неговата специална личност му носело радост. Постепенно се сближили психологически. Тя ставала все по-информирана за делата му и той се радвал, че е придобил в нейно лице толкова предан работник.

По някакъв начин те започнали да споделят личните си проблеми. Тя говорила за неуспехите си в любовните отношения, той за проблемите си в семейния живот. Така скоро се озовали в едно легло.

Последвал „розов“ период – той бил във възторг, защото тя била доволна от всичко и приемала всичко за него, включително и неговите възгледи за свободата на сексуалните отношения. Радвал се, че близостта им не се отразила по никакъв начин на деловите им отношения. Тя дори не поискала увеличение на заплатата. Той обаче решил и започнал да й плаща повече.

Няколко пъти били заедно в командировки. Там той се намирал извън себе си от щастие. След като се върнали на работа, той забелязал сянка на недоволство върху лицето й. Причината била, че не можели да прекарват нощите заедно в домашни условия. Той й обещал да измисли нещо, но всичко останало непроменено. След известно време се появило известно напрежение в отношенията и по този повод той потърсил помощ от психотерапевт.

Помоли ме да дам съвет какво решение да вземе, т.е. той постъпи като вампира Безпомощна личност. Обясних му, че не давам съвети. Предложих му да премине сесии за психологическа подготовка при мен и сам да вземе решение. Казах му, че едва след това бих могъл да му помогна да излезете безболезнено от ситуацията.

Той се съгласи и започна да посещава груповите сесии. Мина известно време. Психологическото обучение му помогна в бизнеса, но той никога не взе решение по личния проблем. Натискът върху него от страна на вампира се увеличи. През този период Старицата не повдигна въпроса за развод, но молбите й, превърнали се в искания, се свеждаха до съвместен живот. Също така тя не се обяви срещу посещенията му в бившето семейство, където беше детето му.

И той все пак беше принуден да вземе решение. Нае тристаен апартамент и те започнаха да живеят заедно. Известно време тя бяха повече или по-малко спокойни за факта, че той поддържа отношения с бившето си семейство, но постепенно ситуацията стана напрегната. Той практически спря да посещава детето си и да контактува със съпругата си.

По това време отношенията им станаха много динамични – колкото повече той се опитваше да й угоди, толкова по-яростни ставаха нейните атаки. Един ден, докато били заедно, позвънил телефона. Обадила се съпругата му и честитила рождения му ден. Разговорът не продължил дълго, имал съвсем формален характер, но след това се разразил скандал, продължил почти цяла нощ. Старицата заела ясна позиция: „Защо пречи на нашето семейство! Колко неприлично се държи с теб!“  Подобни сблъсъци започнали да се повтарят циклично. За него станало все по-трудно да се съсредоточи в бизнес делата си. Работата намаляла. Сега вече нямало смисъл и от работата на Старицата, но затова пък почти всичките спечелени пари се озовавали в нейните ръце. Освен това тя започна да изисква участие в решаването на всички бизнес въпроси, а също поставила началото на методични искания за развод и регистрация на брака.

Тя намирала грешка във всяка негова дума, във всяка негова стъпка. „Защо каза това? Защо го направи?“. Опитите да се оправдае или обясни нещо водели до нов скандал. Той станал като сянка, жалко било да се гледа. Вече работел насила. Само високият му професионализъм го спасявал от гибел, но той вече не можел да измисли нищо ново.

По време на скандалите тя се променяла драстично на външен вид: ставала мъртвешко-бледа, а на лицето й се появявала усмивка. Приличала на вампир от филми на ужасите. Когато той изпълнявал всичките й изисквания, за известно време тя ставала нежна и дружелюбна красива жена, т.е. същата, каквато била преди.

„Вече не можех да бъда спокоен дори в онези моменти, когато тя беше сладка, весела, нежна и игрива. Вампирска й усмивка се появяваше внезапно през тази маска. Разбрах, че вече не принадлежа на себе си. Целият смисъл на живота ми беше да й угодя, а не да предизвиквам буря, която ставаше все по-силно всеки път. Накрая, по време на пореден скандал, не издържах и я напуснах“. Така Старицата останала сама с разбитото си корито.

Извод:

Най-важното за да се предпазите от този вампир, е да го разкриете колкото е възможно по-рано. Макар че истината е друга – въобще не се забърквайте (свързвайте) със Старицата. Ако обаче вече сте предали първата кула – свързал сте се с нея, тогава е по-добре да я напуснете в момента на появата на следващото й ново искане.

Старицата с разбитото корито може да избегне тъжната си съдба, ако започне да живее според Закона на любовта, т.е. да желае това, което има, без да мисли за нищо друго. Тогава тя ще спре да бъде вампир.

 (превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА ДЕЛОВИЯТ СТРАДАЛЕЦ

Това е златен човек! Учи добре в средното училище и във ВУЗ. Труди се като пчела. Раздава се за всички. Безотказно. Умен. Талантлив. Създава впечатление, че всичко може. След ВУЗ той често продължава заниманията си в научната сфера,  защитава дисертация. Старанието му може да доведе до заемане на невисока длъжност и да се издигне с една или две степени нагоре по кариерната стълбица.

При него проблемът е, че той не работи в областта на таланта си. Не е лош специалист –  може да е добър преподавател, но би бил по-добър като актьор. По време на занятията той повече играе, отколкото преподава, но студентите го харесват. Той може да е умен архитект, но истинският му талант е този на художник, той посвещава много време на рисуването. Той е умен лекар, но би било по-добре за него да е поет, той пише стихове за всички случаи в живота.

Той не достига върха в професионалната си дейност, защото с удоволствие прекарва много време в реализирането на истинския си талант. Не може да не прави това, въпреки че мърмори, когато го помолят да напише стихотворение, да направи рисунка, да пее и т.н. Но талантът за неговото развитие изисква пълно отдаване на всички усилия и цялото време.

Той често печели грамоти от художествена самодейност, изложби на млади художници и др., с което много се гордее. Ако тази странична дейност по-късно се превърне в основна, всичко е наред – намира себе си и се утвърждава. Има много добри актьори, художници и поети, които преди това са работили в съвсем различни области.

Ръководителите често молят Деловите страдалци да организират празнична вечер, да подготвят сценарий, да дадат идея за украса или да напишат стихове за годишнината на колега, но не са склонни да ги издигнат в службата или да ги насочат към престижна адекватна за тях позиция, тъй като не желаят да се разделят с тях, смятат ги за особено ценни хора, но въпреки това ги считат все пак за второкласни. Така се оказва, че техният талант става непреодолима бариера пред кариерното им развитие. Освен това, Деловият страдалец много често е неуверен, но не защото не може, а защото влечението му е в друга посока и сфера. Има много случаи, когато носители на таланти не смеят да напуснат някаква съвсем посредствена работата, която им  осигурява гарантирано парче хляб и да отплават в бурното море на живота, където могат да навлязат в необятността на творчеството или да загинат в бездната на материалните лишения.

Деловите страдалци са разкъсвани от противоречия. До 40-годишна възраст става ясно, че животът им не се е състоял. Началниците им най-често са доволни от тях, защото имат под свое ръководство добър, неконфликтен служител, който не претендира за нищо. Драмата им обаче се разиграва в семейния живот. Започват да боледуват. Прибират се уморени и казват, че кръвното им се е повишило (язвата се е обадила, сърцето ги боли). Съпругите им са грижовни – преглеждат, измерват, следят, приготвят диетични ястия и ги съветват да излязат в отпуск по болест. Те или мърморят неразбрано или обещават, но 30 минути преди началото на работния ден, Деловите страдащи вече са на работа (има много работа, няма кой да ги замести). Липсата на големи постижения в работата не им позволява да отказват обществена дейност и те се ангажират повече и повече – това им харесва. Така в пряката си служебна дейност са изпреварени от по-посредствени, но по-целеустремени колеги. Болестите постепенно стягат Деловия страдалец все повече и повече. Хипертонията се превръща в мозъчен кръвоизлив, болката в сърцето се превръща в инфаркт, язвата се перфорира и нашият герой се озовава в болницата.

Ерик Бърн дешифрира вампирската същност на Деловите страдалци. Работата е в това, че през това време съпругите им, които някога са били влюбени в тях (и с основание), отдавна са преживели  разочарование. Сега болестта се явява за Деловия страдалец способ да ухажва жена си. Както уместно отбеляза Е. Берн, това е нечестен способ. Много по-честно е да се ухажва с помощта на диамантена огърлица (ако е необходимо, съпругата може поне да я хвърли в лицето на съпруга си!). Но тя е напълно безсилна срещу мозъчен кръвоизлив, инфаркт на миокарда и перфорации в стомаха. Сега тя е заставена да се грижи за него.

Има съпружески двойки, при които Деловите страдалци в продължение на много години се прибират вкъщи само за да прекарат нощта, въпреки че работата им не го изисква и въпреки това съпругите им са все още толкова очаровани от тях, колкото са били в младостта си. Ако същите се бяха прибрали навреме, опустошението им със сигурност би се разкрило много по-рано. Но техните съпруги всъщност са живели целия си живот като сламени вдовици. И в крайна сметка изглежда, че нямат претенции: той не пие, не ухажва жени, той е изцяло отдаден на семейството.

Разкриване и неутрализиране на Деловия страдалец.

Идентифицирането и неутрализирането на Деловия страдалец е доста трудно. Просто е невъзможно да се каже нещо лошо за такъв подчинен. Той е хубав човек. Чувствителен, внимателен, никога не отказва. Той винаги ще се постарае да свърши работата, дори е склонен да свърши работата на другия. Когато е началник, Деловият страдалец винаги ще разбере, ще опрости, ще съдейства.  Но липсата на ясна линия на лидерство в екипа винаги води до анархия, която често пречи на кариерното израстване на служителите. В допълнение, често неумението му да казва „Не!“ води до възникване на конфликти между подчинените. 

(превод от руски_Литвак)