Ролева игра „Журналисти и интервюирани“

 

Ролева игра „Журналисти и интервюирани“ (20-25 мин.) – упражнението има за цел да въвлече обучаемите в самостоятелна и по-задълбочена работа по темата със зависимостите, като създаде условия за водене на диалог и провокира дискусия. Освен това позволява да бъдат затвърдени знанията по темата и извлича субективното отношение. Работи цялата група на два етапа; а) пресконференция и б) изработване на постери.

На първия етап групата се разделя на две подгрупи: а) „журналисти“ и б) „интервюирани“.  Избира се един доброволец в ролята на водещ пресконференцията. Всяка от групите получава бланка с отделна инструкция за линията им на поведение, а именно:

-От „журналистите“ се иска да задават въпроси на „интервюираните“ по дадените в инструкцията им теми. За целта се подготвят предварително въпроси, но същевременно им се дава свобода – могат да проявят творчество и импровизират, като задълбочат интервюто и дори да провокират.

-От „интервюираните“ се иска да отговорят на зададените им въпроси, като в инструкцията им са посочени предварително определените теми (същите, които са в инструкцията на „журналистите“). Освен това, от тях се иска да играят определени роли в качеството на представители на различни професионални общности:

Инструкция за интервюираните: Ще проведем ролева игра „Журналисти и интервюирани“ в условия на пресконференция. От вас се иска да влезете в ролята на „интервюирани“, а другата група ще бъдат „журналисти“.  Вашата задача е да влезете в ролята си на лице с определен професионален статус и личен опит. За целта всеки от вас ще подбере от предварителен списък (бланка)  роля, която според него най-много му пасва (разполага с информация или личен опит) и ще постави бланката на баджа си. Нашият съвет е, бъдете спокойни и уверени по време на пресконференцията. Помнете, че няма грешни отговори – вие сте  експертите. Участвайте активно! Покажете компетентност!

1) директор на училище;

2) учител;

3) младеж, който се е справил с определена зависимост;

4) група от 2-3 участници (младежи), които имат зависим приятел;

5) представител на „Агенцията за закрила на детето“;

6) медицинско лице (лекар) от Медицински център по наркоманиите;

7) представител на МВР;

8) представител на правосъдната система;

9) народен представител

10) представител на Места комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН);

11) представител на превантивно-информационен център за превенция на наркоманиите;

12) доброволец, работещ в сферата на превенцията на зависимости;

13) психолог;

14) родител/семейство (или 2-3) на младеж със зависимост;

15) нарколог;

Забележка: В случай, че интервюто е „разгорещено“ и тече дискусия със задълбочаване в съдържанието, т.е. журналистите успеят да влязат в роля (възможност, която им дава инструкцията), то водещият се старае да насърчава процеса на диалог.

Освен това, при наличие на време, играта може да се проведе два пъти: в началото на обучението и в края, като се сравнят резултатите и получи обратна връзка от обучаемите.

          Стимулен материал

          Предварително се подготвят:

-бланки за баджове със съответните длъжности на „интервюираните“;

-бланки с инструкции за двете групи;

-бланки за журналистите, представители на определени медии;

-бланка на водещия пресконференцията.

          Инструкция за журналистите: Ще проведем ролева игра „Журналисти и интервюирани“ в условия на пресконференция. От вас се иска да влезете в ролята на „журналисти“, а другата група ще бъдат „интервюирани“.  Вашата задача е да подготвите въпроси, които да задавате на „интервюираните“ в зависимост от професионалния им статуси личен опит  по следните теми:

          -Кои са най-често срещаните зависимости при учениците?

          -Има ли във вашето училище ученици, които имат проблем със зависимости?

          -Какви мерки прилага училището за превенция на зависимостите?

-Според вас, мерките които прилагате ефективни ли са или не? Ако – не, защо?

-Какво допълнително мислите, че трябва да се направи за да е ефективна превантивната работа със зависимостите?

-Кои според вас са най-често срещаните причини за зависимости?

-Има ли разлика между причини и мотиви за възникване на зависимостите?

-Ефективно ли противодейства МВР в областта на зависимостите? Как?

-Помагали ли сте или бихте ли помогнали на ваш приятел, за който знаете, че е зависим? Считате ли, че въобще е нужно? Имате ли идея как да го направите?

-Вие сте бил в състояние на зависимост. Бихте ли разказали от какво се нуждае човек, попаднал в тази ситуация? Какво очаква от другите?

-Може ли да споделите какви са най-честите негативни последици от различни зависимости, например: употреба на наркотични вещества; алкохолизъм; тютюнопушене; компютърна зависимост.

-На какво се дължи факта, че докато в развитие европейски страни употребата на цигари не се толерира от обществото и на пушачите се гледа като на хора от по-нисък социален статус, то в България не е така? Или имате друго мнение.

-Кои бяха мотивите ви да станете доброволец? Как според вас могат да бъдат привлечени повече младежи в тази кауза? Споделяте ли мнението, че е необходима по-широко разпространена и масово прилагана практиката на доброволчеството?

-Необходими ли са и какви според вас законови промени за противодействие на разпространението на наркотични вещества? Считате ли, че достъпността до ПАВ е причина са увеличаваната употреба на наркотици?

-Някои считат, че има безвредни упойващи вещества? На какво мнение са лекарите и нарколозите?

- Кои според вас са признаците, че едно дете се намира в състояние на компютърна зависимост? Как трябва да постъпят родителите когато разберат, че детето им е попаднало в състояние на зависимост?

-Моля, оценете дейността на МКБППМН във вашето училище? Какви мероприятия провежда например в рамките на една година и ефективни ли са те? Направете препоръки.

           На втория етап групата се разделя на три подгрупи (например от по 5 човека) и всяка група получава инструкция:

          Инструкция за група „А“: След като присъствахте на пресконференцията, сега от вас се иска да изготвите постер, на който да представите чрез текст или рисунки информация за причините и мотивите за възникване на зависимостите. Време за работа 10 мин.

          Инструкция за група „Б“: След като присъствахте на пресконференцията, сега от вас се иска да изготвите постер, на който да представите чрез текст или рисунки информация за мерките, които се прилагат за превенция на зависимостите.

Инструкция за група „В“: След като присъствахте на пресконференцията, сега от вас се иска да изготвите постер, на който да представите чрез текст или рисунки информация за последиците от различните видове зависимости.

След изготвяне на постерите, всяка група излъчва говорите, който ги презентира. На финалната част се прави връзка между мерки за превенция и причини за зависимости. Оценява се отново тяхната ефективност. Следва дискусия.

Превод

Източник: Сирота Н.А., Ялтонский В.М. Профилактика зависимости от психоактивных веществ (Руководство по разработке и внедрению программ формирования жизненных навыков у подростков группы риска)

 

 

Трагичната „люлка“ на зависимостите

 

Как можете най-пълно да определите същността на превенцията? Има популярен израз: „Човекът е създаден за щастие, както птицата за полет“. Може да се перифразира в контекста на нашия проблем по следния начин: „Човек е създаден за стрес, така както стресът е необходим на човека“.

Стресът е „ключът за навиване“ на жизнеността, основата на мотивацията за съществуване. Преодоляването му води напред, служи за развитие. Неспособността да се справите със стреса обаче заплашва с болест, самоунищожение. И често в такава ситуация човек се обръща към лекарството за „помощ“.

Ако искаме да приемем сериозно превенцията, ще помогнем на хората да намерят и развият своите лични ресурси. В противен случай никога няма да се справим с факта, че намалявайки консумацията на алкохол сред населението, ние неизбежно увеличаваме консумацията на лекарства или обратното. Намалявайки и двете, увеличаваме броя на самоубийствата, неврозите и психосоматичните патологии. Това е трагичен завой, резултат от неразбирането, че превенцията е преди всичко процес на развитие на способността за ефективно преодоляване на стреса.

За да бъде успешен и здрав човек трябва да има развити ресурси. Тоест определени способности, които позволяват на човек да се справи с изискванията на живота. Тук е способността да се разбере ситуацията, да се предвидят последствията от собствените действия и действията на другите. И най-важното, поемете отговорност за поведението си и живота като цяло.

С други думи, ресурсите на индивида са основата, която ни позволява да приемаме трудностите в живота без страх, да се стремим да не ги избягваме и разумно да решаваме проблемите, които срещаме.

 

Нещо за алтернативната дейност

Говорейки за превенция, мнозина залагат на алтернативна заетост. Смята се, че детето трябва да бъде натоварено и тогава наркотикът няма да се приближи до него. Но тук има опасност: заетостта може да се окаже формална. Любителски театри, дискотеки, спорт - всичко това ще бъде от полза само ако има контакт между деца и възрастни в процеса на занятията. В съвместни дейности те се учат да се разбират, да ценят един друг и всеки момент от живота си. Без да навлизам в теоретичен анализ на значението на всичко това за развитието на един растящ човек, ще цитирам редове от дневника на една ученичка, член на туристическия клуб: „Нашите пътувания са време, когато се учим да разбираме един с друг, учим се да преодоляване на умората и раздразнението, болката и тъгата, нашата и чуждата слабост, когато осъзнаеш, че всеки от нас е огромна, голяма ценност с всичките му болки и скърби, грешки и „заблуди“, просто защото е човек и може безкрайно да се променя в една или друга посоката, „един към друг“, от „простото към сложното“, от „най-нисши към най-висши цели“.  Нашите пътувания са смисълът на съществуването, което виждате, чувате и усещате. Всяко листо, пронизано от слънцето, всяко шумолене, едва доловимата миризма на гора, поле, пръст, дъжд, прах - всичко ти казва „Аз съм и ти си сега, днес, а не вчера и не утре, а този момент е катастрофално краен и магически безкраен".

 

Най-младото направление

За да не използвате наркотици и да не се огъвате под натиска на социален и психологически стрес, трябва да имате основателни причини. Не е достатъчно просто да разбереш, че човек не трябва да се самоунищожава. Защо не опитате? За да не желаете сериозно самоунищожение, трябва много да искате да живеете, да се развивате, да сте здрави, успешни. Но всеки ли познава радостта от „създаването на себе си“, творението като цяло? Именно в тази област психолозите помагат да се намерят мотиви за здравословен живот. Веднага трябва да се каже, че изследването на мотивацията за здраве е много млада посока на научни изследвания и практическа реализация. Тук всичко е все още напред, но вече са идентифицирани редица условия, които е важно да се спазват в процеса на работа.

Първото условие е повишаване на осъзнатостта на човек за това, което му се случва.

Зигмунд Фройд е първият, който отстоява значението на процеса на осъзнаване на несъзнателни процеси, психични травми, които са оставили своя отпечатък, скрити мисли и чувства. Следващото условие е социалната подкрепа, поддържането на връзки. Много е важно да се избягва остарялото мнение, че човек сам трябва да се промени, това е негова лична задача. Подкрепата може да дойде от приятели или членове на семейството на групата за обучение. Но във всеки случай връзката трябва да осигурява грижа, разбиране и приемане. Помагането не е лесно. За съжаление, мнозина нямат дори най-простите умения, не знаят как да слушат, не знаят как да съчувстват, въпреки че това помага безотказно. Друг изключително важен инструмент за преодоляване на собствените проблеми е освобождаването на емоциите, по-често се нарича катарзис. Това е ярко, понякога внезапно емоционално преживяване. Катарзисът е енергийно много мощен процес. Често някаква житейска ситуация го кара да оцелее. И експертите са в състояние да предизвикат такъв изблик на емоции с помощта на специални методи в процеса на превантивно обучение.

Горното далеч не е всичко, което може да се каже за текущото състояние на профилактиката. Това са само част от щрихите, скиците за една картина, която трябва да бъде нарисувана. Превенцията се превръща във толкова важен фактор за въздействие, че просто трябва да сме наясно с общата картина, нейните силни страни и обратно, нейните уязвимости. Както и бели петна за запълване.

 

Превод

Източник: Сирота Н.А., Ялтонский В.М. Профилактика зависимости от психоактивных веществ (Руководство по разработке и внедрению программ формирования жизненных навыков у подростков группы риска)

 

 Дигитална и аналогова комуникация

(Пол Вацлавик – Школа Пало Алто)

 

Когато говорим за комуникация, тя трябва да се схваща като интеракция, като трансакция. Един индивид може да участва в комуникация, без да комуникира. Например, човек може да мълчи, да се движи, да издава шумове, но да не комуникира.  По същия начин, той вижда, чува, улавя миризми, чувства и пак да не комуникира.

Следователно, комуникацията като система не може да се обяснява елементарно от позиция на „стимул-реакция”, а само като интеракция.

 

1. Аналогова и дигитална комуникация

Човек комуникира по два начина: аналогово и дигитално.

Аналоговата комуникация изразява взаимоотношенията между хората, например ухажването, желанието за съвместен живот, близостта, невербалната комуникация (докосване, милване и пр.) Аналоговият език притежава семантика, но не разполага с точен език за природата на взаимоотношенията, т.е. думите, които изразяват с прецизна точност нещата.

Дигиталната комуникация не изразява взаимоотношения.  Тя няма адекватна семантика в областта на взаимоотношенията. Тя има съдържателен характер – това което се говори, темата на общуване, това, което се казва.

 

2. Шизмогенеза (взаимодействие)

„Шизмогенеза” е термин въведен в семейната психотерапия от Бейтсън (Bateson, 1936) и според него тя е: „диференциация в нормите на индивидуално поведение, възникващо от кумулативното взаимодействие между хората”.

Шизмогенезата бива два типа:

а/ Симетрична, известна още като „симетрично взаимодействие”.

б/ Взаимодопълваща се, известна още като „взаимодопълващо взаимодействие”

 

Симетричното взаимодействие 

Симетричното взаимодействие в семейните отношения се обяснява с това, че ако единият партньор (А) прави нещо (проявява определен тип поведение), то другият (Б) отразява това поведение и го развива в още по-голяма степен, след което се разменят ролите и (А) отразява с нова, още по-голяма степен това поведение. Формира се цикъл на непрекъснато увеличение, уголемяване, развитие на поведенческия модел.  Този тип поведение акцентира на общото и минимизира различното. За неговата реализация са необходими общи допирни точки – интереси, увлечения, компетентности, цели и пр.

Здравото симетрично взаимоотношение се отличава с това, че: (1) партньорите приемат съответните си качества; (2) взаимно се уважават; (3) имат вяра в другия; (4) взаимно утвърждава Аз-овете си, без това да е в ущърб на другия.

Ако този тип взаимоотношения се разпаднат, това води до взаимно отхвърляне, а не до девалидизиране на Аз-овете на всеки един от партньорите. Отхвърлянето е количествен процес и не засяга качеството на взаимоотношенията. Той е по-малко значим от психопатологична гледна точка, в сравнение девалидизирането, което е качествен процес.

Патология – „Псевдосиметрично” взаимодействие е патологичната форма на регрес на симетричното взаимодействие и се изразява в това, че единият партньор заставя или оставя другия да бъде симетричен. Този тип води до патология в ескалацията на симетрията.

Патологията при този тип взаимодействие се изразява в конкуренция между партньорите. Тъй като се основава на минимизиране на различията и максимизиране на общото, на еднаквото, в тези взаимоотношения „всеки иска да бъде по-равен, по-еднакъв от другия” (Дж. Оруел). В крайна сметка този стремеж не е нищо друго освен една непрекъсната борба за надмощие, в която изобилстват конфликти, спорове, кавги, боричкания, в което се заключава и патологията (регреса).

Семейства от този тип взаимоотношения преминават циклично през ескалация и през примирие. Последното настъпва поради простата причина, че партньорите не могат да издържат на високия темп, интензивност и сила на надпреварата, а и ресурсите им се изчерпват – нуждаят се от презареждане.  След известен период на затишие и примирие, те отново навлизат в цикъл на ескалация.

 

Взаимодопълващото се взаимодействие 

Взаимодопълващото се взаимодействие в семейните отношения се обяснява с това, че всеки от партньорите развива различен тип поведение, всяко от което допълва това на другия.  Този тип поведение акцентира на различното и минимизира общото.

При този тип поведение взаимоотношенията между партньорите заемат две различни позиции. Единият е в  „първична”, „висша” или „горна” позиция, а другият е във „вторична”, „нисша” или „долна” позиция. Такива са например отношенията между майката и детето.

Независимо от факта, че партньорите са в различни позиции, техните поведения се допълват взаимно, тъй като заемат цялата ос на отношения, докато при първия тип те са съсредоточени в единия край на оста. Освен това, тези две поведение не се конфронтират или грубо допълват. По-скоро всеки един от тях се държи по начин, който осигурява и предполага основания за поведението на другия. Пример за това е „висшата” позиция на мъжа в семейството по един тип взаимоотношения или дейности и „нисшата” на жената по същия тип дейности или обратно – „висша“ позиция на жената по друг тип дейности и „нисша“ на съпруга по същия тип. Нито единия, нито другия взаимно си пречат на този тип поведение или позиция.

И още нещо важно. Не бива да се възприема термина „висша” и „нисша” като синоними на „лоша-добра” или „силна-слаба”.

 

Патология – „Метавзаимодопълващото се взаимодействие” е патологичната форма на регрес на взаимодопълващото се взаимодействие, при което единият партньор оставя или заставя другия да отговаря за него. Този тип води до патология в ригидността на взаимодопълването.

Патологията при взаимодопълващите се взаимоотношения се корени във факта, че единият партньор може да заеме „висшата” позиция, само ако има друг партньор, който да заеме „нисшата” позиция. Това е така защото, само при различни позиции партньорите ще могат взаимно да се допълват. По този начин се обяснява и феномена „съзависимост”, при който единият партньор заема напълно обезценяваща, неглежираща, самоунижаваща себе си позиция, която психоаналитиците определят като „мазохистична”, а отношенията между партньорите  получават определението „садомазохистични”.

Например, ако „А” се стреми към себеутвърждаване, то той ще изиска от „Б”  отношение, което да потвърди, т.е. да допълни това себеутвърждаване. Проблемът (патологията) възниква  тогава, когато „Б” има друго мнение, оценка, отношение към това, което желае „А”. И точно тогава възниква конфликт, защото „Б” трябва против волята си да извърши в себе си промени (отстъпки, компромиси, самоунижение и пр.). Естествено е, че това изискване дискомфорт в „Б” и в много случаи то е неприемливо.

Какво се случва с партньор „Б”?  В повечето случаи при него наблюдаваме една растяща фрустрираност и нетърпимост, които водят до отчаяние, безперспективност, безсилие да променят нещата, абулия (загуба на воля), отчуждаване от себе си, деперсонализация. Понякога тези следствия могат да засегнат и двамата партньори.

От терапевтична гледна точка е интересен факта, че този тип взаимодействие може да се диагностицира само ако се работи с двойката, а не отделно с всеки. Оказва се, че при индивидуална работа партньор „Б” функционира изключително адекватно. Оказва се, че във външните си взаимоотношения (напр. в работата си) партньор „Б” се справя задоволително.

Отличен пример за този феномен може да бъде открит в статията “La folie a deux” „:Лудост за двама” (Lasegue & Falret, 1877),  в която авторите посочват, че „в една двойка не трябва само да се изследва влиянието на „лудия” върху предполагаемо „нормалния”, но и обратното – влиянието на рационалния върху лудия и да се покаже как различията се елиминират чрез взаимни компромиси”

Ако този тип взаимоотношения се разпаднат, тогава настъпва взаимно девалидизиране, а не се стига до отхвърляне на Аз-а на всеки един от партньорите. В този смисъл девалидизирането е много по-значим процес (качествен, настъпва обезценяване) от психопатологична гледна точка, в сравнение отхвърлянето на вечно конфликтуващите партньори, затънали в по-малко или повече открити кавги.

Аксиома: Всички комуникационни размени са само два типа: симетрични или взаимодопълващи се, в зависимост от това, дали се основават на равенство (симетрия) или различие.

3. Терапевтични бележки по случаи от практиката

Още в самото начало следва да се отбележи, че корекцията в посочените психопатологични модели на комуникация е изключително труден процес, защото става дума за много ригидно дефинирани системи, чийто участници сякаш „по-скоро биха носили злините, които имат, отколкото да се хвърлят към други, непознати злини”.

Пример № 1  – Патологични симетрични взаимоотношения

В известните „Структурни семейни интервюта”, Пол Вацлавик (Watzlawick, 1966) описва един типичен случай, който е пример за „симетрично взаимоотношение” в двойката.  Вацлавик задава един от прословутите в семейното интервю въпроси: „Как стана така, че от милионите хора по света- вие двамата се събрахте?”. По-нататък в интерпретацията няма никакво значение  какво разказват двамата по съществото за запознанството си. Значение за терапевта има единствено естеството на комуникацията, т.е. кой каква позиция заема, спрямо думите на другия, кой как реагира на казаното от партньора си – потвърждава, примирява, отхвърля, игнорира, противопоставя се и пр.

Преди да направим разрез на този случай е добре да назовем някои общи правила, характерни за отношенията на конкуренция (симетрия, ескалация) от психодиагностична гледна точка, които се откриват по време на интервюто:

(1) Взаимоотношенията наподобяват „рундове” на боксов мач. Те имат начало, сблъсък и някакъв финал. Последният може да бъде завършен или незавършен. Краят винаги се отбелязва с пауза в комуникацията. Комуникацията може да бъде завършена с „последна дума” на единия или да остане незавършена.

(2) Паузата означава и друго, тя е сигнал, че ескалацията е достигнала връхна точка.  Предстои сблъсък и открито противопоставяне. Има значение дори продължителността на паузите.

(3) По време на „мача” се наблюдават периоди (при завръзката) на „тих” стремеж единият да се поставя като „по-равен” от другия. Това продължава до момент, в който единият „отхвърли” (отрече, игнорира, противопостави и пр.), казаното от другия. Точно тогава двойката навлиза в ескалация, в която започват по-сериозни наддавания за първото място.

 (4) Индикатори за конкуренция при интервюто могат да бъдат:

- взимане първи на думата за обяснение;

- преразказ на думите на другия, но със свои думи –  парафразиране;

- напълно модифициране на казаното от другия;

- комплимент към другия, в качеството на съдия (имащ правото да оценява);

- вмъкване  (допълване) на нова версия;

- отричане версията на другия;

- прекъсване разказа на другия;

- повтаряне на веднъж вече казаното, след думите на другия;

- преход от емоционална натовареност на казаното от единия, към рационалност;

- стремеж единият да допълва думите на другия, давайки заявка за „последна” дума;

- стремеж единият да обобщава думите на другия, давайки заявка за „последна” дума;

- стремеж единият да синтезира думите на другия, давайки заявка за „последна” дума;

Пример № 2  – Патологични взаимодопълващи се взаимоотношения

Примерът разкрива двойка, в която мъжът заема „висша”, а жената „нисша” позиция. Мъжът се стреми към самоутвърждаване, а жената изпитва депресивни симптоми. За да се утвърди, мъжът се нуждае точно от жена в депресия – колкото повече потъва съпругата в депресивна симптоматика, толкова повече се утвърждава съпруга.

Индикатори за взаимодопълване при интервюто могат да бъдат:

- „висшият” винаги взима пръв думата;

- „висшият” говори повече;

- „висшият” прекъсва казаното от „нисшия”;

- „висшият” винаги има последната дума – обобщава, синтезира, рационализира, допълва, игнорира, отрича казаното от „нисшия”;

- „нисшият” повече изслушва, той е пасивен;

- „нисшият” се съгласява, изчаква, отстъпва, непротиворечи;

- „нисшият” по-често реагира невербално на казаното от другия (усмивки, жестове, пози);

- „нисшият” по-често не си спомня факти;

 

Пример № 3  – Хармонично симетрични и взаимодопълващи се взаимоотношения

Примерът илюстрира как двама души успяват да поддържат топло о взаимно подкрепящо взаимоотношения чрез гъвкаво редуване на симетрични с взаимодопълващи се размени. Особеното тук е, че различията не заплашват взаимоотношенията, а ги укрепват.

Индикатори за този тип взаимоотношения при интервюто могат да бъдат:

- внимателно изслушване и меко допълване (без претенции) на казаното от другия;

- оказване на помощ на единия, чрез дефиниране казаното от другия;

- придържане на единия, към това което е казал другия;

- гъвкавост от двамата при доброволна размяна (заемане) на „висша” и „нисша” позиция;

- изразяване на съгласие с казаното от другия или допълване;

- липса на остра критика, отричане, игнориране и пр. един към друг;

- по-често се среща конкуренция да се заема „долна” позиция;

- обобщаване от единия на тези, които са общи за двамата (не са противоречиви);

- на лице е по-голяма ведрост, лекота и свежест в разказа (усмивки, игра на думи и пр.)

- финализират разказите си по начин, който не изразява доминантност (последна дума);

Изводи: В диагностичното семейно интервю имат значение два пункта:

1. Съдържанието на казаното не е важно. Важна е комуникацията между партньорите.

2. Всяка една изразена позиция от единият партньор може да бъде обяснена (класифицирана като симетрична или взаимодопълваща се) само на фона на казаното от другия. 

Превод

Източник: Прагматика человеческих коммуникаций. П.Вацлавик, Д.Бивин и Д.Джексон

 

Упражнение „Моят остров“ (Михаил Кипнис)

 

Психологическо значение: Упражнението, което помага да се открият очакванията на участниците от обучението, причините за участието им в групова работа, да се насърчи активирането на членовете на групата, формира групова сплотеност, възпитава чувство за уважение към правото на човек на собствено мнение, толерантно отношение и приемане на личните различия.

Размер на групата: без ограничения.

Стимулен материал: хартия А4 или друг формат с имената на „островите“, столове, бяла дъска или флипчарт за писане, маркери.

Време: от 20 минути до 1 час, в зависимост от броя на членовете на групата и задачите, които стоят пред треньора.

Ред за работа: На пода се разстилат предварително подготвени листове, на които с големи букви са написани имената на островите. Всеки път техните имена трябва да отговарят на задачите на треньора. Ето няколко примера, свързани с  очакванията от груповата среща:

   -„Парти“

  - „Възможност за среща“

   -„Покажете себе си и вижте другите“

   -„Прекарайте свободното си време“

   -„Какво друго има да се прави?!“

   -„Интересувам се от групово тренинг“

   -„Тук съм случайно“

   -„Обичам да уча нови неща“

   -„Любопитен съм“

Ако задачата е да се проведе бърз тест за емоционалния фон на групата, тогава темите ще се променят. Примери:

   -„Остров на енергията и преживяванията“

   -„Остров на несигурността“

   -„Остров на съмнението“

   -„Остров на творчеството“

   -„Остров на самотата“

   -„Остров за търсене на нови приключения“

   -„Остров на мълчанието“

   -„Остров на радостта“

   -„Остров на недоверието“

   -„Остров на културния шок“

   -„Остров на тъгата"

Важно е, че винаги, независимо от „тематичния подбор“ на островите, един от плакатите да бъде без заглавие – отбелязан с голяма въпросителна. Това е, „неназован“ от треньора остров, чийто име ще бъде определено от тези, които не са направили избор от предложените в списъка.

След като постави на пода плакатите, треньорът обявява едно по едно имената на островите и молим членовете на групата да „населят“ архипелага. (Препоръчва се да се направи снимка на „заселването“).

Така ще възникнат обитаеми острови, а ако има „необитаеми“, треньорът ги премахва. Някъде могат да се заселят един-двама души, а другаде – цяло племе островитяни.

След настаняването, треньорът прави „круиз“ около архипелага, като поставя задача (инструкция) за следващия етап.

На следващият етап всички жители на островите седят в тесен кръг в границите на своите земи, говорят за причините, които са ги подтикнали да заселят този конкретен остров, и отговарят на въпросите на любопитните съседи.

Това е времето за „круиз“ на треньорът, който плава между островите и избирателно слуша населението.

Последният етап включва колективно обсъждане на играта, придружено от необходимите бележки на дъската.

Обсъждане

1.Как всеки остров възприема метафората на своето име.

2.Кой от островитяните ви се стори неочакван в своя избор или оценка на причините, които са го подтикнали?

3.Намерихте ли сродната си душа на вашия остров? Защо?

4.Ако имахте втори, допълнителен избор, кой остров бихте избрали и защо?

Забележка: Играта е интересна като техника, която се използва за изясняване на очакванията от тренинга, за откриване на групови ценности, предпочитания, нагласи. С  нейна  помощ може да се проведете „бърз тест“, който помага да се улови ситуацията и настроението на участниците в срещата. Освен това, по преценка на треньора може да се отдели повече време за размисъл, за да се „копаете по-дълбоко“, да се даде на участниците възможност за по-голямо саморазкриване и разбиране на направения избор.

Превод

Источник: Михаил Кипнис. Большая книга лучших игр и упражнений. АСТ, Москва, 2016.

 

Упражнение „Дърво на проблемите“

 

Цел: да се научат участниците самостоятелно да идентифицират причините и последствията от проблема при подготовка на техниката „Форум-театър“.

Водещ: Във форум-театъра представленията показват някакъв проблем. За да подготвите добро представление, трябва добре да познавате проблема: каква е причината за този проблем, какви могат да бъдат последствията му?

За анализ на причинно-следствените връзки на проблемите в конфликтологията се прилага инструмент, наречен „Дърво на проблемите“.

(водещият окачва лист от флипчарт с нарисувано дърво на дъската).

- За анализ трябва да нарисуваме дърво. На ствола рисуваме проблем, на корените - причините за този проблем, а на листата – последствията.

Например, имаме проблем – темата за отхвърляне в класа или у дома.

Тук водещият обсъжда с участниците какви са причините за този проблем. Изявленията на участниците се записват на листчета и се залепват върху корените на нарисуваното дърво.

Корени/причини за проблема (примери):

-чувство за вина;

-комплекси;

-липса или неумения за живо общуване;

-замяна на реалното живо общуване с виртуално: децата седят в интернет или общуват чрез компютърни игри;

-и др.

Водещият обсъжда с участниците какви са последствията от този проблем. Изявленията на участниците се записват на листчета и се залепват върху листата на нарисуваното дърво.

Последици от проблема (примери):

-расте броят на агресивните, инфантилни, неуверени (комплексирани) деца;

-децата попадат в лоша компания, защото са извън училище и далеч от дома;

-безделие има сблъсъци между ученици;

-децата мамят родителите си;

-незаинтересованост на родители, учители, общество;

-и др.

След това водещият предлага да се назоват проблемите, които имат в общността (класа). Всички проблеми, посочени от учениците, се записват на флипчарт.

Например:

-битки между момичета;

-детско самоубийство;

-алкохолизъм сред подрастващите;

-увеличаване на младежката престъпност;

-и др.

Водещият разделя класа на 2-3 групи. Моли всяка група да идентифицира конкретен проблем и да го анализира с помощта на този инструмент.

След това водещият предлага всяка група да представи своето „Дърво на проблемите“.

Обсъждане:

-Какви бяха трудностите в работата?

-Имаше ли разногласия във вашите групи, когато идентифицирахте причините и последствията от проблемите?

-Как този инструмент за анализ на проблеми помага при решаването на проблеми?

Изводи: За да се реши проблемът, е необходимо да се премахне самата причина за проблема, т.е. трябва да работим с корена на нашето дърво (проблем).

Следователно, преди да започнем действия за решаване на проблема, трябва да се опитаме да анализираме този проблем с помощта на този инструмент.

Когато поставяме представление на форум-театъра, трябва ясно да покажем проблема: неговите причини и последствия. Колкото по-добре са показани причините и последствията от проблема, толкова по-бързо публиката ще намери по-конкретни решения.

 

Клинични игри и психодрама. Техника „Изпълнение на роли“

 

В психотерапевтичната групова и индивидуална работа се прилагат специфични базови техники. Тук са представени девет специфични (основни) техники или разновидности на техниките: Самопредставяне, Изпълнение на роли, Диалог, Монолог, Дублиране, Странични реплики, Размяна на роли, Празен стол и Огледало. (Self-presentation, Role-playing, Dialogue, Soliloguy, Double and Multiple Doubles, Aside, Role-Reversal, Empty chair and Mirror).

Техника „Изпълнение на роли“

Преди да продължим с описанието на тази техника, е необходимо да изясним термина "изпълнение на роли". Това означава специална способ за имитация на поведение, базова техника. Тя не трябва да се бърка с "ролевата игра" - общо поведение, изразено с езика на действието, обикновено контрастиращо с всички други форми на изразяване (т.е. вербален и невербален език).

Обосновка. Без съмнение „изпълнението на роли“ е най-важният компонент, ядрото на клиничната ролева игра. Без него самият метод губи своята уникалност и дори смисъл. Казано по-просто, да играеш роля е актът на приемане на ролята на някой друг. На пръв поглед това обяснение е много ясно и недвусмислено. По-внимателното вглеждане обаче предполага допълнително изясняване, особено по отношение на други аспекти.

Първият се отнася до дефинирането на фазата „роля на някой друг“. Обикновено в съзнанието ни идва ролята на някой човек, жив или мъртъв, реален или въображаем. Но с оглед на факта, че клиничните ролеви игри се занимават със субективното представяне на протагониста за връзката му с целия свят около него, няма причина понятието роля да се свежда само до описанието на човешките същества. Светът, който ни влияе, се състои от различни елементи, много от които играят важна роля в живота ни. Следователно „ролята на някой друг“ може да означава ролята на част от тялото (например сърце), ролята на животно (например домашен любимец), ролята на неодушевен предмет (например някакъв вид на сувенир) и дори ролята на представяне или концепция, като време, раждане, смърт.

Вторият аспект, който се нуждае от допълнително изясняване е, че техниката „изпълнение на роля“ включва акта на поемане на ролята на някой друг. Това трябва да се разграничава от акта на поемане на една от собствените роли, както е характерно за техниката на самопредставяне.

 

***

За разлика от поемането на роли, ролевите игри са за имитиране на поведение, както на собственото, така и на другите хора. Наличието на два метода - самопредставяне и изпълнение на роли - дава възможност за по-нататъшно развитие на концепцията за ролевите игри. Първият метод се фокусира върху имитирането на собственото (спонтанно) поведение, докато вторият се фокусира върху имитирането на поведението на други хора.

По правило техниката „изпълнение на роли“ е свързана с играта на спомагателните лица. Обикновено те играят ролята на тези, с които главният герой взаимодейства; те също представляват животни, предмети и концепции, които влияят на поведението на главния герой. Единствената ситуация, в която подкрепящите лица не играят ролята на другите, е ситуацията, в която се използва техниката „диалог“.

Като се има предвид, че главните герои играят предимно себе си, техниката „изпълнение на роли“ обикновено не се прилага към тях. Но има обаче три изключения от това твърдение.

Първият е, когато се използва техниката на себепредставянето и сцената се разиграва като монодрама. В него главният герой сам играе всички роли, включително ролите на хора, с които е емоционално свързан.

Второто изключение е при използване на техниката „размяна на роли“. Тук само отбелязваме, че в съответствие с тази техника главният герой за известно време сменя ролите си с помощно лице. Например протагонистът става майката, а лицето, което го подкрепя, става протагонист

Третото изключение е, че по време на обучението главният герой е помолен да влезе в нова роля, обикновено чужда, която не е включена в репертоара на неговите роли. Класически пример за това е, когато протагонистът е помолен да изиграе случай, който очевидно не е взет от обичайната му среда.

Инструкция. Инструкциите за прилагане на техниката „изпълнение на роли“ могат да бъдат много прости: „Бих искал да бъдеш майка (баща, шеф и т.н.)“. Инструкциите могат да бъдат по-подробни, като това: „Бих искал да си майка (баща, шеф и т.н.). Опитайте се да я (го) изобразите възможно най-точно. Говорете като нея (него), използвайте нейните (неговите) жестове, опитайте се да почувствате начина, по който мислите, че тя (той) се чувства."

Показания:

1) когато, за да поддържа действието и да развие идеята, главният герой се нуждае от помощно лице, което ще играе ролята на някой друг;

2) когато протагонистът трябва да се упражнява в нова роля или да овладее ново умение. Обучението се изгражда в процеса на моделиране, когато протагониста поема ролята на някой друг (експерт-модел) и остава в тази роля;

3) когато се извършва действие, разиграване, за да се демонстрира как техниката работи. В този случай и протагониста, и поддържащото лице играят ролите на други хора, обикновено описани в предварително подготвен текст.

Противопоказания:

1) когато протагонистът откаже да работи с помощно лице поради психологически дискомфорт или по лични причини;

2) когато протагонистът не е готов да влезе сериозно в действието на ролевите игри и отлага работата с помощно лице за по-късен момент. Протагонистите смятат, че въвеждането на помощен персонал увеличава тяхното участие и са готови да приемат такава помощ само в състояние на добра загрявка.

 

Превод

Източник: David A. Kipper

Psychotherapy Through Clinical Role Playing

 

Интересни зависимости при културните показатели по Хеерт Хофстеде за България

 

В културните измерения на Хофстеде, нашата култура може да се характеризира с мъжественост, високо ниво на избягване на несигурност, голямо властово разстояние, колективистична и краткосрочна ориентация (късогледство), с уговорката, че по всяко измерение градиентът модерно – традиционно поддържа полярност между урбанизирани и затворени, образовани и необразовани и българи и малцинства. В проучването на Световната банка за ориентацията и ценностите пък българската култура е по-близо до светската, отколкото до религиозната ориентация и споделя повече ценностите на оцеляване, отколкото ценностите на изразяване.

*   *   * 

Трансформацията (декултурация) на българската култура

Трансформацията (декултурация) на българската култура започва още през 50-60-те години с началото на урбанизацията, индустриализацията и откъсването от селските корени Устойчивите характеристики се разклащат и се появява загуба на културни опори при неусвоени нови културни правила.

Никоя култура сама по себе си не е патогенна, но бързата културна промяна е патогенно заредена, най-вече с прехода от традиционни към модерни ценности, и води до:

-културно объркване на идентичността – конфликт между традиционни и привнесени ценности;

-аномия – безличие в отношенията и загуба на стари културни правила за поведение;

-депривация – преживяване за лишение и онеправданост от пропастта между западния начин на живот и икономическата реалност.

Идентитетът при етническите малцинства (например, циганите) е по-хомогенен, но техните мобилни слоеве са по-застрашени от ефектите на културна промяна, защото разстоянието между традиционното им ядро и набързо усвоената модерност е по-голямо. Идентитетно те са културни номади. Клиничен израз на културната промяна е повишаване на девиантността: увеличаване честотата на алкохолизма, разпространяване на проституцията, наркоманиите и самоубийствата.

Днес много често българите се питат: Какви сме, защо сме такива? Културната промяна се драматизира. Индикатор за такова драматизиране е повишената себерефлексия.

*   *   *

Особености за показателя „колективизъм“ (обяснение с пример)

Стереотипите притежават свойството да са лесно приложими за другите и да се приемат за твърде условни, когато се приписват на нас. Вътре в общността се отчита индивидуалното разнообразие и се отхвърлят етикетите, които иначе с лекота се поставят на другите.

Пример: Вътре в групата индивидите се етикират един друг. Хората казват: „Този е егоист“, „Онзи е клюкар“, „Трети е властолюбив“, „Онези са мързеливи“. Дори могат да бъдат направени вътрешногрупови обобщения, като например по етноси: „Циганите сме лъжливи“, „Власите са завистливи“ и пр.

Когато обаче външен за групата постави персонални етикети или направи подобни обобщения, групата реагира защитно и винаги ги отхвърля.

Извод-1: Колективистичната култура опазва групата от рискове и дава сигурност на членовете й. В същото време ригидността на членовете се заплаща с ниско ниво на критичност и задържащи развитието процеси. Групата е по-склонна да „замете“ под килима некадърното управление на своя ръководител, вместо да го смени. Готова е да продължи да защитава лице, което е нарушило правата на групата, вместо да го отхвърли. Червената линия е „НИЕ“ – „ТЕ“.

Извод-1: Колкото по-изолирана е една общност от останалите групи (физически, информационно, психологически, поведенчески), толкова повече нараства ролята на клана. Наблюдава се при етническите групи (цигани, власи) или ригидни, авторитарни  общности (например, партии в малки общини, религиозни секти, маргинални групи, дори семейството) с колективистична култура.

*   *   *

Особености за показателите „бягство от несигурност“ и „краткосрочна ориентация“

Групите с „бягство от несигурност“ продуцират фатализъм (заучена безпомощност): с характерни културни стереотипи, като „късмет“, „роден на неподходящо място в неподходящо време“, „нищо не зависи от мене“.

Фаталистичният светоглед е присъщ на културите на бедността, в които образът на ограниченото благо създава представата, че преуспяването на един става възможно единствено за сметка на другите.

За тези култури е характерен комплекса: да се стремиш да не изпъкваш, в съчетание със завист към успелите и респект към старшинството, личните връзки и външните знаци на богатство и статут.

В манталитета на бедността доминира нагласата, че нещата не си струват усилията и че планирането е ненужно. Подобно преживяване за безперспективност е близко до културните измерения краткосрочна ориентация по Хофстеде и късогледство по Минков.

*   *   *

Особености за показателите „мъжественост“ и „женственост“

            През последните 30-40 г. в България върви към трансформация от „мъжественост“ в най-крайния вариант към „женственост“. Сексистките черти, като краен вариант на патриархалността отстъпват, макар в някои затворени общности те да са изразени до степен на мъжки шовинизъм. В голямата част от съвременната българска култура обаче те са вече история.

            Кризата, възникнала в резултат на трансформацията предизвиква сблъсък между културните характеристики.

            Крайното феминизиране на обществото доведе до обмяна, а някъде и размяна на полово-ролеви модели. Властта, силата, способност за печелене на пари и налагане на ред със здрава ръка, физическа мощ и ум, обсебиха женския пол и отслабиха – мъжкият полово-ролеви модел, като останаха високо ценени качества, недвусмислено свързвани с мъжественост.

Тази трансформация в крайните й варианти доведе до патологизиране. Например, очакванията към ролите на подрастващите определят едно и също поведение да е лошо за момче и болестно за момиче (увеличени са случаите, при които мъжете по-често търсят психиатрична помощ; при жените се наблюдава  патологичната промяна в семейства на алкохолици; при момичетата се наблюдава снижаване на способностите за емоционално изразяване, а при момчетата изчезват типичните мъжествени черти).

 

Упражнение „Фабрика за имена”

 

Цел: Създаване на условия за саморазкриване, сближаване и създаване доверие в групата.

Психологическо значение: Упражнението работи като психодиагностична техника и отваря психодраматично пространство за разкриване на потребностите и нагласите на участващите лица, битувайки в социалната общност.

Описание: От групата се изисква да създаде списък от 3-4 имена за определен участник, като се придържат само към едно изискване. Последното е ограничителен критерии и той се налага от самия участник. Например, участникът изисква името му да бъде достъпно, или да бъде авторитетно, или игриво, или героично, или незабележимо и пр.

Стимулен материал:

-бланки за теглене на жребий за избор на участници;

-формализирани бланки за списък с имената;

Ред за работа: Чрез жребий се избира 1-2 участника (в зависимост от размера на групата или по чисто психологически причини), за които останалите ще създават списък с подходящи имена.

След това групата работи самостоятелно и достига до определен консенсус по списъка. Тя представя списъка с имена и дава аргументи за всяко едно. От клиента се изисква мнение за неговия избор и обяснение за отхвърляне на останалите имена.

Обсъждане: От избора на критерии лесно могат да се изведат изводи за потребността на клиента в рамките на общността. Това произтича от разбирането, че първо, чрез името си човек получава идентичност и второ, чрез него той участва в общността.


 

 

Комуникативен тренинг - педагози, психолози, родители (Монина Г. Б., Лютова-Робертс Е. К.). (приложения 3)

 

ПРИЛОЖЕНИЯ 3

Приложение 12

 

МАСКИ ЗА РЕЛАКСАЦИЯ МУСКУЛИТЕ НА ЛИЦЕТО[1]

 

Основни правила:

1. Всички маски се изпълняват седнали или изправени.

2. При изпълнението на релаксиращи маски трябва да се придържате към следната техника:

- преди да изпълните маската, трябва да си поемете въздух;

- при изпълнение на маската – леко забавяте (задържате) дишането, а мускулите са в напрежение;

- мускулната релаксация настъпва при издишване.

Маски:

Приложение 13

 

СПИСЪК СЪС СИТУАЦИИ КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО „ДЕБЕЛО СТЪКЛО“

 

Репертоар за група А.

1. Елате утре в къщата ми със съседката и кучето й на чаша чай.

2. Концертът вчера беше прекрасен, аз седях на първия ред.

3. Синът ми донесе от магазина само един буркан зелен грах.

4. Скоро ще отида в Париж. Какво искаш да ти купя?

5. Люляк цъфна под прозореца ми.

6. Мечтая да се снимам във филми.

7. Вече имам главоболие от постоянни телефонни разговори.

8. Къщата ми е такъв хаос, че не мога да намеря нищо.

9. Моля, полейте цветята и ги сложете на перваза на прозореца.

10. Да отпразнуваме Нова година в китайски ресторант?

Репертоар за група Б.

1. Вашият приятел ми написа любовно писмо.

2. Вчера скочих с парашут, мислех, че ще умра от страх.

3. Ще ходиш ли на дискотека в събота?

4. В толкова добро настроение съм, че душата ми пее.

5. Вчера засадих на вилата картофи, а днес далии.

6. Сладоледът е толкова студен, че ме болят зъбите.

7. Вчера платих глоба за превишена скорост.

8. Някаква жена ви потърси пот телефона и каза с ядосан глас, че ще се обади по-късно.

9. Преядох ягоди, не мога да мръдна.

10. Съседите ни се караха цяла нощ, а аз подслушвах.

 

Приложение 14

 

БЛАНКА НА ТЕСТ „30 ПОСЛОВИЦИ“

Инструкция: „Представете си, че сте проверяващ, който оценява съжденията, предложени по-долу, по такъв начин, че онези, които лично не ви удовлетворяват, получават оценка „1“ или „2“, а тези, които съвпадат или са близки до вашето лично мнение, получават оценка „4“ или „5“. Степен 3 не трябва да се използва изобщо.

Всяка преценка се оценява без особено дълги размисли, за да не се бави процедурата. Оценките се поставят върху първото ясно впечатление срещу номерата на съждението в таблицата по-долу. След това сумирайте баловете по всяка колонка. Ако някой не е съгласен с резултатите от теста, тогава е по-добре, останете неубедени. Всеки тест работи с известна степен на вероятност и винаги има хора, чиито резултати са грешни. Дали резултатът съвпада с реалността или не, решавате вие.

1. Лошият мир е по-добър от добрата кавга.

2. Ако не можете да накарате някой друг да мисли това, което искате, накарайте го да го направи.

3. На меко се ляга, но трудно се заспива.

4. Ръката – ръката мие.

5. Една глава мисли добре, но две – още по-добре.

6. От двамата, които се карат, този, който мълчи е по-умен.

7. Който е по-силен, той е прав.

8. Ако не се подмажеш, нямаш вървеж.

9. От черна овца поне кичур вълна.

10. Истината е това, което умният знае, а не това, за което всички говорят.

11. Който удря и бяга, е достатъчно смел да се бие поне всеки ден.

12. Думата "победа" е ясно изписана само на гърба на враговете.

13. Убивайте врагове с добротата си.

14. Честната сделка не предизвиква кавга.

15. Никой няма пълен отговор, но всеки има какво да добави.

16. Бийте се по-дълго, за да ви уври главата.

17. Битката се печели от този, който вярва в победата.

18. Добрата дума ще победи.

19. Ти на мен, аз - на теб.

20. Само този, който се откаже от своя монопол върху истината, може да извлече полза от истината, държана от друг.

21. Който спори - не струва и грош.

22. Който не отстъпва, той се хвърля в бягство.

23. Вързано теле от две майки суче.

24. Който дава –  прави приятели.

25. Извади грижите си на светло и ги дай на другите за съвет.

26. Най-добрият начин да разрешиш конфликта е да го избегнете.

27. Седем пъти мери, веднъж режи.

28. Кротостта триумфира над злото.

29. По-добре синигер в ръцете, отколкото жерав в небето.

30. Искреността, честта и доверието ще преместят планини.

Приложение 15

 

КАРТИ КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО

„ПИСМО ДО ГУБЕРНАТОРА НА ГРАДА“

 

--------------------------------------------------------------

 

Приспособление

 

--------------------------------------------------------------

 

Отклоняване

 

--------------------------------------------------------------

 

Съперничество

 

--------------------------------------------------------------

 

Сътрудничество

 

--------------------------------------------------------------

 

Компромис

 

--------------------------------------------------------------

[1] Приводятся по книге: Беляев Г.С., Лобзин В.С, Копылов И.А., 1997.

Приложение 16

 

ОБРАЗЦИ ОТ КОНФЛИКТНИ СИТУАЦИИ

КЪМ УПРАЖНЕНИЕ "ВЪРТЕЛЕЖКА"

 

---------------------------------------------------------------

 

Представители на външния кръг са кроячи в шивашко ателие. Представителите на вътрешния кръг са клиенти. Клиентът пробва якето, което явно му е малко и прави скандал в съответствие с вида, посочен на картата.

 

---------------------------------------------------------------

 

Представители на външния кръг са пътници в такси. Представителите на втория кръг са шофьори. Таксиметровият шофьор превозва пътника в грешния театър, остават само 10 минути преди началото на представлението. Пътникът действа в съответствие с вида, посочен на картата.

 

---------------------------------------------------------------

 

Представителите на вътрешния кръг са продавачи. Представителите на външния кръг са купувачи. Продавачът връща на купувача само 20 от 40 лева ресто и в този момент той спешно е извикан на телефона. Когато продавачът се връща и купувачът му разказа какво се е случило, продавачът отговоря, че не помни този купувач. Купувачът действа в съответствие с вида, посочен на картата.

 

---------------------------------------------------------------

 

Представители на вътрешния кръг са фризьори. Представителите на външния кръг са клиентите. Фризьорката подстригва клиентка много лошо. В същото време тя казва, че това е модерна прическа и иска двойно плащане. Клиентката не е доволна и действа в съответствие с вида, посочен в картата.

Приложение 17

 

МАТЕРИАЛИ КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО

„ДОСТОЕН ОТГОВОР“

 

---------------------------------------------------------------

Имате твърде високо мнение за себе си. Държиш се сякаш ти си шефът тук.

---------------------------------------------------------------

Никога не помагаш на никого.

------------------------------------------------- -------------

Когато те срещам, искам да мина на другия тротоар.

------------------------------------------------- -------------

Ти въобще не знаеш как да се обличаш добре.

------------------------------------------------- -------------

Защо гледаш всички като вълк?

------------------------------------------------- -------------

С теб човек не бива да имате делови отношения.

------------------------------------------------- -------------

Ти сякаш не си от този свят.

------------------------------------------------- -------------

Имаш толкова страшен вид.

------------------------------------------------- -------------

С теб е безполезно да водят разговори. Така или иначе ще забравиш всичко.

------------------------------------------------- -------------

Гласът ти е толкова дрезгав, че ми лази по нервите.

------------------------------------------------- -------------

Виж на какво приличаш!

------------------------------------------------- -------------

Говориш прекалено много глупости.

------------------------------------------------- -------------

Защо винаги крещиш на всички?

------------------------------------------------- -------------

Нямате абсолютно никакво чувство за хумор.

------------------------------------------------- -------------

Твърде зле си възпитана.

--------------------------------------------------------------

Приложение 18 

ОТГОВОРИ НА УПРАЖНЕНИЕТО

„МЕДЕНАТА ПИТКА И ЛИСИЦАТА“

 

Скъпа!

Разбира се, нямам нищо против да поседя на твоето красиво носле, но не мога да приема твоето изкусително предложение поради три причини:

-погледни ме, толкова съм изцапана и непривлекателна, че ще ти е неприятно;

-виж колко съм закръглена, трудно ще се закрепя, мога да падна;

-ще трябва да се изкачвам високо, а аз съм доста тежка.

Като цяло, въобще, сама виждаш, че съм брашнеста, калорична. А ти си толкова стройна и красива, сигурно следиш фигурата си.

О, виж, Заекът бяга. А знаеш ли, че на близката поляна видях ловец с пушка...

Ако наистина искаш да слушаш моите песни, най-добре е да изчакаш до петък: тогава ще излезе платинения ми си диск с песни и ти ще го имаш първа.

И знаеш ли, Лиса, тревожа се, твоето предложение ме плаши. Нека по-добре да се разделим мирно, иначе не ми остава друго освен да извикам ловеца, а той ще направи от теб красиво кожено палто.

И въобще, да ти кажа, нямам никакво време, продължавам да се търкалям по-нататък.

 

 

* * *

 

Лиса!

Ако възнамеряваш да ме изядеш, знай: ще надебелееш! От моята сладост ще се наруши киселинно-алкалният баланс на устната ти кухина. Носът ти може да не издържи натоварването (аз съм тежка) и ще се наложи да ходиш на лекар. Лиса! Всички искат да ме изядат, но струва ли си? Знаеш ли как обикновено свършва това? Ако ме задържиш още минута, ще закъснея, няма да имам време да се прибера навреме, тогава дядо ми ще дойде с пушка и ще ушие красиво кожено палто за старата си жена …

 

* * *

 

Приказка

Имало едно време един дядо и една баба. Дояло се веднъж на дядо питка и казал:

-Бабо, опечи ми питка!

Замесила бабата питката, турнала и малко сиренце и масълце. Опекла я. Станала от вкусна по-вкусна! Оставила я на прозорчето да изстине.

Постояла питката, постояла, па като се търкулнала – от прозорчето на двора, а от двора – на пътя…

Търкаляла се питката на пътя, а на среща и Зайо Байо иде и дума:

-Питке, ще те изям!

-Не ме яж, Зайо Байо, песничка ще ти изпея.

Казала това питката и запяла:

Аз съм питка сладичка,

сладичка и мекичка,

от баба избягах,

на дяда се не дадох,

на тебе ли ще се дам!

И питката се търкулнала. А Зайо Байо я изгледал, засмял се и рекъл:

-Изгоряла питка Зайо не яде!

 

Търкаляла се питката, търкаляла, срещнал я Кумчо Вълчо.

-Питке, ще те изям!

-Не ме яж Кумчо Вълчо, песничка ще ти изпея – и запяла:

Аз съм питка сладичка,

сладичка и мекичка,

от баба избягах,

на дяда се не дадох,

на Зая Бая се не дадох,

на Вълчо ли ще се дам!

И хукнала да бяга. Кумчо Вълчо я погледал, погледал, засмял се и казал:

-Глупава питка не ям!

 

Търкаляла се питката, търкаляла… Срещнала Баба Меца и дума:

-Питке, ще те изям!

-Не ме яж Бабо Мецо, песничка ще ти попея – и пак запяла:

Аз съм питка сладичка,

сладичка и мекичка,

от баба избягах,

на дяда се не дадох,

на Зая Бая се не дадох,

на Вълча се не дадох,

на тебе ли, Мецо, ще се дам!

И пак се търколила. А Меца я гледа, гледа и си дума:

-Не е питка за Меца!

 

Търкаляла се питката, търкаляла, а ето насреща и Кума Лиса. Гледа я тя, па и дума:

-Жива да си, здрава да си, питке! Колко си хубавичка, колко си миличка!

Зарадвала се питката, приближила се до Лиса и запяла:

Аз съм питка сладичка,

сладичка и мекичка,

от баба избягах,

на дяда се не дадох,

на Зая Бая се не дадох,

на Вълча се не дадох,

на Баба Меца се не дадох,

на тебе ли ще се дам!

-Ах, колко хубава песничка! – казала Лиса. – Слушай, гълъбче!! Аз съм стара и недочувам. Седни на муцунката ми и я изпей още веднъж по-силно.

Качила се питката на Лисината муцуна и пак запяла:

Аз съм питка сладичка,

сладичка и мекичка,

от баба избягах,

на дяда се не дадох,

на Зая Бая се не дадох,

на Вълча се не дадох,

на Баба Меца се не дадох,

на тебе ли ще се дам!

-Жива и здрава да ми бъдеш, питке! Песничката ти е много, много хубава! Как ми се иска пак да я чуя! Седни миличка на езика ми и пак я изпей, но още по-силно, за да я чуя добре! – казала Кума Лиса и си проточила езика.

Глупавата питка се зарадвала, че толкова много харесват нейната песничка, седнала на Лисиния език и запяла:

Аз съм питка сладичка…

А Лиса – хап-хап-хап! – схрускала питката.

 

Приложение 19 

Приложение 20

СПИСЪК НА ЕМОЦИИ И СЪСТОЯНИЯ КЪМ

УПРАЖНЕНИЕ „ПЪТЕКА НА ЕМОЦИИТЕ“

 

Бележки за треньора: Участниците получават бланка с емоционални състояния и самостоятелно я попълват. Едва след завършване на задачата се обявява втората част на упражнението и се чете следната инструкция:

Инструкция: Упражнението се нарича „Пътека на емоциите“. На различни места в помещението се намират надписи – това са листове формат А-4, на които с голям шрифт са написани и номерирани различни емоционални състояния. Освен това, със стрелки е обозначена т. нар. „Пътека на емоциите“, която трябва да следвате, за да не пропуснете някоя от тях.

Вашата задача е, следната:

Първо, всеки трябва да се въоръжи със средство за писане.

Второ, последователно, един по един да преминете по „пътеката“. Когато стигнете до съответната табела вижте надписа и преценете, обозначената емоция дали е присъща лично на вас. Ако отговорът е „ДА“, тогава се подписвате под наименованието, а ако отговорът е „НЕ“ – продължавате нататък по пътеката. Вторият участник ще тръгне по „пътеката“ тогава, когато първият е изминал половината път. В нашият случай средата на пътя е …… (посочва се маркер).

Когато преминете по цялата пътека се връщате в кръгчето.

Удоволствие

Интерес

Радост

Изненада

Тъга

Гняв

Безпокойство

Скука

Вина

Раздразнение

Апатия

Очакване

Умора

Ентусиазъм

Въодушевление

Разочарование

Творчески подем

Приложение 21

 

ТЕСТ "КАК СЕ ГРИЖИТЕ ЗА СЕБЕ СИ?"

 

Моля, отговорете на въпросите, дадени в теста. За да направите това, оценете всеки въпрос по 4-степенна скала и поставете съответното число в колоната „бал“ срещу всеки въпрос.

Легенда:

4 бал - вярно (тоест твърдението се отнася напълно за вас, за вашите постъпки и действия);

3 бал - по-вярно, отколкото невярно;

2 бал - повече невярно, отколкото вярно;

1 бал - неправилно (т.е. никога не правите това).

Моля, изчислете вашия резултат. За да направите това, съберете всички балове.

Интерпретация на теста "Как се грижа за себе си?"

-над от 54 бал – резултатът е над средния. Хората с този общ резултат знаят как да се грижат за себе си достатъчно добре, така че за тях е по-лесно от другите да проявяват искрена загриженост за другите в онези ситуации, когато това е необходимо. Способни са да се справят с тежки стресови ситуации и са защитени от емоционално прегаряне.

-от 40 до 54 бал – среден резултат. Тези с този резултат са склонни да се опитват да се грижат за себе си, но биха могли да го подобрят.

-под 40 бал – резултатът е под средния. Тези хора не се грижат добре за себе си. Възможно е те често да имат чувство за вина към себе си / другите или ниско ниво на увереност (асертивност).

 

Приложение 22

 

ДЕВЕТ СЪВЕТА М. БЪРКЛИ-АЛЕН

КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО "ПОНЯКОГА ГЛЕЗЯ СЕБЕ СИ"

 

1. Увеличете обедната си почивка с половин час (разбира се, с разрешението на шефа).

2. Направете си малък подарък (букет цветя, билет за театър или спортно състезание, вечеря в ресторант).

3. Позволете си малко време насаме.

4. Намерете време да се занимавате и наслаждавате на това, което обичате.

5. Позволете си да прекарате половин ден без да правите нищо.

6. Направете нещо, което отдавна сте искали да направите, но за което никога не ви е стигало времето.

7. През уикенда си позволете да спите по-дълго.

8. Похвалете се с постиженията си пред приятел или роднини.

9. Похарчете част от спестяванията си и си купете дрънкулка.

10.

11.

(Точки 10 и 11 са вашите прекрасни уникални препоръки!)

(М. Бъркли-Ален "Забравеното изкуство да слушаш", Санкт Петербург, 1997 г. С. 193-194)

 

Приложение 23                                

ШЕСТ СПОСОБА ЗА ОТКАЗ НА СЪБЕСЕДНИКА

КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО „КАЗАВАМ НЕ“

Резултати от наблюдението

Честота на поява:

директно "не" —

рефлексивно "не" —

обосновано "не" —

отсрочено "не" —

компромисно "не" —

дипломатично "не" —

 

Рейтинг:

 

Приложение 24

 

СПИСЪК НА КОМПЛИМЕНТИ КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО „КОМПЛИМЕНТИ НА ЗВЕЗДА“

1. Как успявате да бъдете модерна и скромна в същото време?

2. Правилно казват! Никой не знае как да погали като вас!

3. Поразена съм от вашата воля!

4. Да ви слушам – е истинско удоволствие!

5. Вие сте много учтива, но не можете да се наречете скромна!

6. Винаги трябва да сте толкова активна, колкото днес!

7. Не знаех преди, че сте толкова фино и добре се разбирате с хората!

8. Имате добра памет. Това би било в интерес на работата!

--------------------------------------------------------------

1. Как ви се отдава да разполагате хората към себе си?

2. Общувайки с вас, мога да науча много.

3. Твърдостта на убежденията краси човека! Умейте да защитавате позициите си!

4. Винаги имайте такъв приятен събеседник!

5. Вие притежавате емпатия!

6. Имате удивителни способности за наблюдение, но паметта ви е лоша!

7. Знаете ли, че вашата енергия просто зарежда другите?

8. Приказливостта ви е завидна!

--------------------------------------------------------------

1. Какво удоволствие е да общувам с вас!

2. Вашата отзивчивост ме пленява!

3. Слушайки разговорите ви с хората, всеки път се учудвам на умението ви да избягваш отговора толкова фино!

4. Вярно е това, което казват – наистина имате „златни ръце“.

5. Днес си красива. Утре да си още по-добре!

6. Имате силна воля. Ето насочете я в правилната посока!

7. Изумен съм от вашето старание!

8. Вие сте вторият Диаманди и Иноди[1]!

[1] Забележка: Диаманди и Иноди са два добре описани случаи на олигофрения в специализираната психиатрична литература. Изледваните лица, познати като „броячите на хора“, показват феноменална памет, като при Иноди водеща е слуховата, а при Диаманди – зрителната памет.  

 

Комуникативен тренинг - педагози, психолози, родители (Монина Г. Б., Лютова-Робертс Е. К.). (приложения 2)

 

ПРИЛОЖЕНИЯ 2

Приложение 10

ОБРАЗЦИ СИТУАЦИИ КЪМ

УПРАЖНЕНИЕ „РАЗБЕРЕТЕ МЕ ПРАВИЛНО“

Приложение 11

 

КАРТА ЗА УПРАЖНЕНИЕ „НЕВЕРБАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ОБЩУВАНЕ“

 

Ето списък с някои примери за мимики и демонстрации на пози, жестове, които учителите използват в процеса на общуване с родителите. Моля, прочетете внимателно този списък и преценете дали е пълен. Ако не, моля, добавете някои от вашите примери за невербална комуникация.

Поглед :

1. Постоянна лека усмивка на лицето.

2. Поглед отгоре-надолу.

3. Поглед „очи в очи“.

4. Поглед в страни.

5. "Бягащ" поглед.

6. По-внимателно вглеждане в лицето на събеседника.

7. Внимателно разглеждане на детайлите на облеклото на събеседника.

Поза седнал на масата:

8. Едната ръка лежи на масата, другата „подпира“ бузата.

9. Ръцете лежат на масата, докато пръстите леко почукват по повърхността на масата.

10. Ръцете на масата, жест „пирамида“.

11. Машинално рисуване.

Пози, докато седите на стол или на стол:

12. Лек наклон на тялото напред или към събеседника.

13. Поза "крак до крак".

14. Тялото е изхвърлено назад, тялото е напълно отпуснато.

15 Тялото е отхвърлено назад, краката са кръстосани, ръцете зад главата.

Пози, седнали или изправени:

16. Ръцете са кръстосани на гърдите.

17. Ръцете зад гърба.

18. Учителят държи с две ръце дневник, книга или друг предмет пред себе си (на гърдите)

19. Многократно използване на жеста "посочване с пръст".

20. Учителят постоянно поглежда часовника си.

21. Постоянни въздишки.

22. Замръзнала поза.

А сега, моля, оценете всички жестове от гледна точка на целесъобразността на използването им в комуникацията „учител-родител“ по следните критерии:

"+" – жестове, пози и мимика, които допринасят за създаването на приятелска атмосфера;

"-" – жестове, пози и мимика, които не допринасят за създаването на приятелска атмосфера;

"N" – неутрални жестове, пози, мимика.

Отговори (ключ):

1.Жестове, пози и мимики, които не допринасят за създаването на приятелска атмосфера:

-затворени пози - при разговор седи в поза с кръстосани крака със скръстени на гърдите ръце; държи книга или друг предмет пред себе си с две ръце;

-поглед отгоре-надолу;

-внимателно разглеждане на детайлите на облеклото на събеседника;

-едната ръка лежи на масата, другата „подпира“ бузата;

-машинално чертане (драскане, рисуване);

-седнал на стол, тялото е изхвърлено назад, кръстосани крака, ръце зад главата;

-постоянно гледане на часовника;

-постоянни въздишки;

-ръцете лежат на масата, докато пръстите леко почукват по повърхността на масата;

-стиснати юмруци са знак за гняв;

-ненужно почесване на върха на носа, търкане на бузата, ухото или областта около очите – считат се за негативни, показващи негативни чувства и мисли; хората често използват тези жестове в ситуации, в които не искат да видят, чуят или говорят по определена тема;

-"сочещ" жест, който предполага безпрекословно изискване; за някои такъв жест, говорейки за превъзходството на партньор, може да бъде обиден; препоръчително е да го замените с жеста "протегната длан нагоре или надолу".

2.Неутрални жестове, пози, изражения на лицето:

-"бягащ" (блуждаещ) поглед;

-поза "крак до крак";

-тялото е изхвърлено назад, тялото е напълно отпуснато;

-ръце зад гърба;

-замръзнала поза.

3) жестове, пози и изражения на лицето, които допринасят за създаването на приятелска атмосфера:

-лека усмивка на лицето;

-поглед "очи в очи";

-ръце на масата, пирамидален жест;

-лек наклон на тялото напред или към събеседника;

-накланяне на главата напред - израз на съгласие;

-отворени пози – отворени длани, крака и ръце не са кръстосани; използват се, за да изглеждат по-дружелюбни и добронамерени;

-огледални пози и жестове – показват взаимно разбиране, желание за конструктивна комуникация между партньорите; огледалните жестове не трябва да бъдат точно повторение на движенията на партньора, тяхната цел е да подчертаят „привързването“ към събеседника.

СТИМУЛЕН МАТЕРИАЛ КЪМ УПРАЖНЕНИЕ „НЕВЕРБАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ОБЩУВАНЕ“

Приложение 11

 

КАРТА КЪМ УПРАЖНЕНИЕ „НЕВЕРБАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ОБЩУВАНЕ“

 

Моля, оценете всички жестове от гледна точка на целесъобразността на използването им в общуването „учител-родител“ по следните критерии:

"+" – жест, поза и мимика, които допринасят за създаването на приятелска атмосфера;
"-"  – жест, поза и мимика, които не допринасят за създаването на приятелска атмосфера;
"N" – неутрален жест, поза и мимика.

Отговори (ключ):

1.Жестове, пози и мимики, които не допринасят за създаването на приятелска атмосфера:

-затворени пози - при разговор седи в поза с кръстосани крака със скръстени на гърдите ръце; държи книга или друг предмет пред себе си с две ръце;

-поглед отгоре-надолу;

-внимателно разглеждане на детайлите на облеклото на събеседника;

-едната ръка лежи на масата, другата „подпира“ бузата;

-машинално чертане (драскане, рисуване);

-седнал на стол, тялото е изхвърлено назад, кръстосани крака, ръце зад главата;

-постоянно гледане на часовника;

-постоянни въздишки;

-ръцете лежат на масата, докато пръстите леко почукват по повърхността на масата;

-стиснати юмруци са знак за гняв;

-ненужно почесване на върха на носа, търкане на бузата, ухото или областта около очите – считат се за негативни, показващи негативни чувства и мисли; хората често използват тези жестове в ситуации, в които не искат да видят, чуят или говорят по определена тема;

-"сочещ" жест, който предполага безпрекословно изискване; за някои такъв жест, говорейки за превъзходството на партньор, може да бъде обиден; препоръчително е да го замените с жеста "протегната длан нагоре или надолу".

2.Неутрални жестове, пози, изражения на лицето:

-"бягащ" (блуждаещ) поглед;

-поза "крак до крак";

-тялото е изхвърлено назад, тялото е напълно отпуснато;

-ръце зад гърба;

-замръзнала поза.

3) жестове, пози и изражения на лицето, които допринасят за създаването на приятелска атмосфера:

-лека усмивка на лицето;

-поглед "очи в очи";

-ръце на масата, пирамидален жест;

-лек наклон на тялото напред или към събеседника;

-накланяне на главата напред - израз на съгласие;

-отворени пози – отворени длани, крака и ръце не са кръстосани; използват се, за да изглеждат по-дружелюбни и добронамерени;

-огледални пози и жестове – показват взаимно разбиране, желание за конструктивна комуникация между партньорите; огледалните жестове не трябва да бъдат точно повторение на движенията на партньора, тяхната цел е да подчертаят „привързването“ към събеседника.

 

Тест "Ниво на владеене на невербални средства за общуване"

 

Това е самооценъчен тест, включващ някои основните признаци, по които може да съдите за уменията си да използвате (кодиране и декодиране) невербални средства за общуване.

1.Събеседниците ми често обръщат внимание на факта, че говоря твърде високо или твърде тихо.

2.По време на разговор понякога не знам къде да сложа ръцете си.

3.Чувствам се неловко в първите минути на запознанство.

4.Почти винаги предстоящото общуване с непознат ме кара да се тревожа.

5.Често съм ограничен/а (скован/а) в движенията при общуване.

6.По време на разговор с продължителност повече от 10 мин., не мога без да се облегна на нещо или да седна.

7.Обикновено не обръщам внимание на изражението на лицето и движенията на партньора. Интересувам се от това какво казва.

8.Опитвам се да огранича социалния си кръг до няколко души, които познавам добре.

9.Когато говоря, често ръцете ми се занимават с нещо.

10.Трудно ми е да скрия внезапните си емоции.

11.По време на професионални и социални  разговори се опитвам да премахна напълно мимиките и жестовете.

Ключ: Сами определете нивото на уменията си. Колкото по-малко са утвърдителните отговори, толкова по-добре владеете невербалните средства за общуване. 

Невербалните средства за общуване позволяват:

- създаване на образ на партньора по общуване;

- предават действителните емоционални състояния на общуващите;

- поддържат оптимално ниво на психологическа интимност между общуващите;

- изразяват отношенията на партньорите един към друг;

- изясняват вербалното съобщение, променят разбирането му, повишават емоционалното богатство на казаното, усилват го, оцветяват го с емоция;

- регулират статусно-ролеви отношения.

 

Упражнение „Променете външния си вид“

Предлагаме ви да споделите по двойки и да застанете един срещу друг. Погледнете внимателно партньора си и се опитайте да запомните всичко в големи подробности. Сега по команда трябва да се обърнете с гръб и да промените един детайл в себе си (това може да е свързано с елемент на облеклото или може би с позицията на тялото). По команда на водещият се обърнете отново един към друг и намерете какво се е променило в партньора. След това променете два елемента и така изпълнете упражнението до 4 промени.

 

Упражнение „Намери по описание“

Вариант 1. Един от участниците излиза от помещението. В групата те се договарят кой ще бъде описан, съставя описание и избират участник, който ще запознае лицето, което е излязло с това описание. След това влиза първият участник, който според описанието трябва да разбере за кого става дума. Отгатващият сяда с гръб към групата.

Вариант 2. Един от участниците (по желание) сяда с гръб към групата. Той трябва да опише един от членовете на групата възможно най-подробно, без да посочва име. Групата трябва да разбере за кого говори.

 

Упражнение „Режисьор-скулптор“

Методически бележки: Упражнението развива способностите за декодиране на невербални сигнали. Същевременно е добър инструмент за невербално пресъздаване на проблем във взаимоотношенията в класа (конфликти), чрез изобразяване на замръзнали фигури и въвличане на учениците в процес по разпознаване на този проблем с последващо обсъждане.

Водещият дава инструкции за упражнението:

-Припомнете си проблемите, които сте анализирали с помощта на инструмента за анализ на проблеми – „Дървото на проблемите“. Целта на това упражнение е да се създаде замръзнала картина в отговор на предложените проблеми.

-Водещият демонстрира как се изпълнява това упражнение с помощта на четирима участници, които ще бъдат в ролята на „глина“ тук. Самият той встъпва в ролята на режисьор.

-Водещият предлага всички да затворят очи, докато самият той работи с четирима участници като скулптор-режисьор и поставя картина на тема, например: „Аз съм непознат в класа“.

-Първият участник (протогонист) представя образ на лице, което стои встрани от всички. Неговата мимика на лицето изразява униние, отчаяние: чувства се отхвърлен, никой не иска да общува с него, а самият той не желае и не търси контакт.

-Вторият участник изобразява съученик. Той не желае контакт с Първият, дори показва нетърпение той да си тръгне. Лицето му изразява недоволство към него.

-Третият участник може да изобрази пешеходец, който дава път на Първият. Лицето му изразява съчувствие.

-Четвъртият участник може да се преструва на продавач, който продава стоки и гледа изненадано Първият.

-Водещият казва на героите: „Замръзни” и те замръзват в образи.

-Водещият моли останалите ученици да отворят очи.

-Водещият пита участниците:

-Какво виждате?

-Какъв според вас е проблемът, показан в сцената?

-Как мислите: кой е главният герой тук? Кой е антагонистът? Защо?

-След това водещият дава команда "“Живей!“ и моли героите от сценката да заемат местата си под аплодисментите на публиката – останалите участници.

Извод: Ние определихме характера на героите по позицията на телата и изражението на лицето. Главният герой е нещастен, тялото му е напрегнато от тежест, лицето му изразява умора и тъга - веждите и устните му са сведени. Антагонист е недоволен, агресивен. Той е с гърдите си напред, ръцете му отстрани. Ядосан поглед: веждите са свъсени, брадичката е избутана напред.

След това водещият моли участниците да помислят за проблеми, свързани с конфликти в живота им: в училище, в общността.

-Водещият кани участниците да се разделят на групи (3-4).

-Всяка група подготвя своя собствена картина на проблем.

-Водещият дава задача да се покаже замръзнал образ на проблем, като задължително условие е много ясно да се покажат протогонистът и антагонистът. (Това може да е проблем, който е посочен чрез „Дървото на проблемите“).

-Водещият предлага на групите да представят сценките.

Обсъждане:

-Какво видяхте в сцената?

-Какъв проблем е показан в сцената?

-Кой е протогонистът?

-Кой е антагонистът?

Заключение: Когато показвате замръзнала сцена, е важно да включите ролите на протогониста и антагониста, както и съюзниците на протогониста и други персонажи. Актьорите трябва да покажат ярко своите персонажи, така че зрителят да разбере проблема и конфликта.

 

Упражнение "Истерия"

Цел: Да се развитие скоростта на реакциите, усъвършенстват уменията на невербалната комуникация и способността за слушане.

Описание: Групата се разделя на две подгрупи и на всяка група се осигурява „кутия за гласуване“.

Всеки участник получава бланка, на която записва едно емоционално състояние (за улеснение, могат да бъдат дадени примери в инструкцията). След това листчетата се сгъват и всяка група поставя листчето в своята „кутия за гласуване“.

По команда на водещия последователно един по един, участниците от група „А“ взимат по едно листче от кутията на група „Б“, а тези от група „Б“ ползват кутията на група „А“.

Задачата на всеки изтеглил листче с емоция е,  за време от 15 сек., да се опитва чрез жестове и мимики да покажат емоцията на своята група, която трябва да я разпознае и назове.  Ако времето изтече и думата не е позната, тя се връща в общата купчина. Играта продължава до последната дума.

Отборът, който първи изпразнил кутията на противника е победител.


(следва продължение - приложения 3)

 

Комуникативен тренинг - педагози, психолози, родители (Монина Г. Б., Лютова-Робертс Е. К.). (приложения - 1)

 

ПРИЛОЖЕНИЯ - 1

 

Приложение 1

  

Анкета „Моята заявка за тренинга“

 

Моля, маркирайте със знак „+“ най-значимите за вас пунктове относно работата на нашия тренинг и попълнете вашата лична заявка по тази тема (ако има такава):

Приложение 2

 

БЛАНКА ЗА ОБРАБОТКА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНКЕТИРАНЕТО

Приложение 3

 

АКТИВЕН РЕЧНИК „ВИЗУАЛИ“, „АУДИАЛИ“, „КИНЕСТИЦИ“ 

КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО „ПОПЪТ ИМАШЕ КУЧЕ“

Приложение 4

ТЕКСТ КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО „ВЕРА КОРКИНА“

Приложение 5

ОБРАЗЦИ КАРТИ

КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО „МЪДЪР СЛУШАТЕЛ“

 

   -----------------------------------------------------------------------

Вчера отидох на пазара, купих два килограма краставици, три килограма картофи, червен пипер, не помня колко, може би по-малко от килограм, но е много добър. Пиперът е просто невероятен. И картофите са добри, все пак слагам два-три малки ... Не обичам да беля малки картофи. Но пиперът беше невероятен. Съжалявам, че купих толкова малко. Трябваше да взема три килограма пипер и един килограм краставици. Краставиците също са много добри.

   ----------------------------------------------------------------------

       

 Съжалявам, че не те предупредих вчера. Дори не знам дали да говоря или не. Не, вероятно няма да го направя. После, каквото дойде някак.

   ---------------------------------------------------------------------

 

Вчера отговорих доста грубо на Татяна Иванова по телефона. Тя се обади в 12 през нощта, аз вече спях, денят беше труден. Тя ми говореше толкова учтиво, а аз й отговорих съвсем не това, което исках. Сега ме мъчи съвестта.

 ------------------------------------------------------------------------

 

Е, няма какво да Ви кажа. Дете като дете. Няма проблем.

 ------------------------------------------------------------------------

 

Днес разбрах това. По-добре е да не знаеш. Ще замълча.

 ----------------------------------------------------------------------

 

Имам много малко време, дойдох в училището само за да попитам: Всичко ли е наред със сина ми?

 ----------------------------------------------------------------------

 

Не съм доволен от нивото на обслужване на продавачите във вашия частен магазин и бих искал да се оплача на директора.

 ----------------------------------------------------------------------

 

Дори не знам какво да ти кажа за новата ти рокля.

 ----------------------------------------------------------------------

 

Вчера по време на разходка Васко се приближи до моята Петя и грабна от нея играчката, каза, че е негова. Вечерта се срещнах с майката на Васко и й казах за това. Тя отговори, че Васко има точно такава играчка и не си спомня дали я е носил на детска градина. Уговорихме се да се видим тази сутрин, но Васко не дойде в градината, а Петя е много разстроена. Помогнете ни, моля.

    ----------------------------------------------------------------------

 

На семейния съвет решихме, че дъщеря ни няма да участва на новогодишното парти, просто ще дойде за подарък.

 ----------------------------------------------------------------------

 

     Вие като директор на училището трябва да сте наясно с конфликта, който се случи вчера. Възмутена съм до краен предел. А Вие?

 ----------------------------------------------------------------------

 

Васко има проблеми с географията. Например в събота той седна да учи в 21 часа, о, не, грешка ... беше в петък ... или четвъртък. Не, не, в събота... в събота.. Коя беше датата в събота? Та, седна да учи география и заспа... В събота ли казах?  Не, мисля, че събота не си е писал домашното... Защо?... Ами не помня. Добре, така... до къде бяхме стигнали?

 ----------------------------------------------------------------------

 

Нямам проблеми, просто едно лошо настроение ме владее цяла седмица.

 ----------------------------------------------------------------------

 

Скарах се с всички, никой не ме разбира...

 ----------------------------------------------------------------------

 

В съседната детска градина има много играчки. Там с децата се организират страхотни празници. Учителите винаги са любезни, а децата чисти и сресани. В нашата детска градина е обратното. Вчера за пореден път се видях с Мария Василиева. Тя има достатъчно време да въведе порядък в групата и същевременно да се грижи за цветята. Кога ще спре това безобразие?

 ----------------------------------------------------------------------

 

Дъщеря ми не яде каша. Моля, не я карайте да яде каша в градината. Освен това, тя все още не обича борш, салата от цвекло, гювеч и компот от сушени плодове.

 ----------------------------------------------------------------------

 

Как можахте да накажете детето ми. И то защото се е закачал. Аз никога не го наказвам вкъщи. Вие също не смейте да го правите!

 ----------------------------------------------------------------------

 

Приложение 6

 

ВАРИАНТИ НА ЕМБЛЕМИ КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО „НОВИНИ ОТ ТЕРЕНА“  

Приложение 7

 

Карти за упражнението „Шушаника Минична“

Приложение 8

 

„ОТКУПВАНЕ ВОЖДА НА ЧЕРВЕНОКОЖИТЕ“

(резюме на текста на О" Хенри)

 

Сделката се оказа изгодна. Бил и аз се нуждаехме от 2000 долара и решихме да отвлечем единствения син на най-видния гражданин, за да получим наградата, от която толкова се нуждаехме.

Една вечер, след залез слънце, яздехме покрай къщата на стария Дорсет. Момчето беше отвън и хвърляше камъни по коте, притаило се до оградата.

— Хей, момче! – каза Бил – Искаш ли да вземеш пакет бонбони и да отидем да пояздим?

Момчето насочи парче тухла към окото на Бил.

— Това ще струва на стареца допълнителни петстотин долара — каза Бил.

Това момче се биеше като средно тежка кафява мечка, но накрая го напъхахме в чувала и потеглихме. Заведохме момчето в пещерата, а конете завързахме в кедрова гора. Отидох в селото и когато се върнах, видях, че Бил залепва драскотини и ожулвания по лицето си с лепкав пластир. Зад голяма скала на входа на пещерата гореше огън, а момчето с две ястребови пера в червената си коса наблюдаваше вряща кана за кафе. Влязох, а той ме насочва с пръчка и каза:

— Ах, проклет бледолик, как смееш да дойдеш в лагера на вожда на Червенокожите?

— Сега все още е добре – казва Бил, навивайки панталоните си, за да може да види ожулванията по пищялите си. Играем си на индианци. Циркът в сравнение с нас е просто гледка към Палестина във вълшебен фенер. Аз съм старият ловец Ханк, пленник на Вожда на червенокожите и на зазоряване ще бъда скалпиран. Свети мъченици! А това момче е здраво за ритане!

Харесваше му да живее в пещера, забрави да мисли, че самият той е затворник. Детето веднага ме нарече Змийско око и Шпионин и обяви, че когато смелите му воини се завърнат от похода, ще бъда опечен на клада веднага щом слънцето изгрее.

После седнахме да вечеряме и момчето, натъпкано в устата си с хляб, започна да си бъбри. То произнесе следната реч:

— Много ми харесва тук. Никога не съм живял в гора; веднъж имах домашен любимец опосум и на последния си рожден ден станах на девет години. Сега не мога да ходя на училище. Плъховете изядоха шестнадесет яйца от шарената кокошка на лелята на Джими Талбот. Има ли истински индианци тук в гората? Искам още сос. Защо духа вятър? Защото дърветата се люлеят? Имахме пет кученца. Ханк, защо носът ти е толкова червен? Горещи ли са звездите? В събота победих Ед Уокър два пъти. Не харесвам момичета! Не можеш да хванеш жаба бързо и ловко, освен с връв. Биковете реват или не? Защо портокалите са кръгли? Имате ли легла в пещерата? Амос Мъри –шестопръстият.  Папагалът може да говори, а маймуната и рибата не могат. Дузина колко е?

На всеки пет минути момчето си спомняше, че е човек с червена кожа и хващайки пръчка, която наричаше пистолет, пълзеше на пръсти до входа на пещерата, за да преследва разузнавачите на омразния бледолик. От време на време издаваше боен вик, който караше стария ловец Ханк да потръпва. Това момче обърка Бил от самото начало.

—  Лидер на Червенокожите“ –  казвам му –  не искаш ли да се прибереш у дома?

—  Е, защо, да не би да съм се затъжил ли? – казва той. Няма нищо интересно вкъщи. Не обичам да ходя на училище. Харесва ми да живея в гората. Нали няма да ме заведеш у дома, Змийски очи?

— Все още няма да го правя –  казвам аз. Все още ще живеем тук в пещерата.

— Е, добре – казва той. Това е страхотно! Никога не съм се забавлявал толкова много през живота си.

Легнахме си в единадесет часа. Постлахме вълнени и ватирани одеяла на земята, сложихме Вожда на червенокожите в средата, а самите ние легнахме на ръба. Не ни беше страх, че ще избяга. Три часа, не ни даваше да спим, той скачаше и грабваше пистолета си; при всяко изпукване на клонка и шумолене на листа на младото му въображение се струваше, че банда разбойници пълзят към пещерата и той изкрещя в ухото ми, а след това и Бил: „Млъкни, приятелю!“ Накрая потънах в неспокоен сън и насън видях, че бях отвлечен и окован за едно дърво от свиреп пират с червена коса.

Призори ме събуди ужасен писък на Бил. Не крясъци, нито вопли, нито вой, нито рев, както се очаква от гласните струни на мъж – не, направо неприлично, ужасяващо, унизителен писък, каквито писъци издават жените, когато видят призрак или гъсеница. Ужасно е да чуеш дебел, силен мъж с отчаяна смелост да крещи непрестанно рано сутринта в пещера.                                                                      

Скочих от леглото да видя какво се прави. Вождът на Червенокожите седеше на гърдите на Бил, стискайки едната си ръка за косата му. В другата си ръка държеше остър нож, с който рязахме бекона и по най-ефективния и недвусмислен начин се опитваше да скалпира Бил, изпълнявайки присъдата, която му беше произнесена снощи.

Взех ножа от момчето и го сложих да спи. Но от този момент духът на Бил беше сломен. Той легна на неговата страна на леглото, но никога повече не затвори очи през цялото време, докато момчето беше с нас. Тъкмо щях да заспя за кратко и по изгрев внезапно си спомних, че Вождът на червенокожите беше обещал да ме изгори на клада щом слънцето изгрее. Не че бях нервен или уплашен, но все пак седнах, запалих лула и се облегнах на един камък.

—  Защо ставаш толкова рано, Сам? – попита Бил.

— Аз ли? Нещо ме боли рамото. Мисля, че може би ще ми бъде по-лесно, ако поседя малко.

—  Лъжеш – казва Бил – страхуваш се. Той искаше да те изгори призори, а ти се страхуваш, че ще го направи. Просто е ужасно, Сам. Наистина ли мислите, че някой ще плати пари, за да доведе такова малко дяволче у дома?

—  Мисля – казвам аз – родителите обожават точно такива хулигани. А сега вие и Вождът на червенокожите станете и пригответе закуска, а аз ще се изкача в планината и ще направя разузнаване.

Изкачих се на върха на малка планина и огледах околността.

„Може би“, казах на себе си – „все още не е открито, че вълците са взели агнето?“.

И слязох от планината да закуся. Приближавам се до пещерата и виждам, че Бил стои, притиснат до стената и едва диша, а момчето ще го замеря с камък, който е почти колкото кокосов орех.

— Той пусна горещ картоф в яката ми —  обясни Бил и продължи — и го смачка с крак, а аз го ритнах по ушите. Пушката в теб ли е, Сам?

Отнех камъка от момчето и по някакъв начин изгладих това недоразумение.

—  Ще ти покажа! казва момчето на Бил. — Все още никой не е удрял Вожда на Червенокожите, без да плати цената. Така че внимавайте!

След закуска момчето извади от джоба си парче кожа, увито с канап, излезе от пещерата, като в движение разви канапа. 

— Какво е намислил сега? — попита разтревожено Бил. — Как мислиш, дали няма да избяга у дома, Сам?

—  Не се страхувай – казвам аз – той изобщо не изглежда да е такъв домошар. Трябва обаче да измислим някакъв план за откуп. Не изглежда, че градът е особено притеснен от факта, че той е изчезнал или може би все още не са надушили за отвличането? Семейството му може да си помисли, че е останал да нощува при леля Джейн или при някой от съседите. Във всеки случай днес това трябва да се оповести. До вечерта ще изпратим писмо до баща му с искане за откуп от две хиляди долара.

И тогава чухме нещо като боен вик, който Давид трябва да е издал, когато е нокаутирал шампиона Голиат. Оказва се, че Вождът на червенокожите е извадил прашка от джоба си и сега я е завъртял над главата си. Обърнах се и чух глух, тежък стон, нещо като конска въздишка, когато се свали седлото от него. Черен камък с размерите на яйце удари Бил по главата точно зад лявото му ухо. Той веднага се отпусна и падна стремглаво в огъня, точно върху тенджера с вряла вода за миене на съдове. Дръпнах го от огъня и го залях със студена вода за половин час. Малко по малко Бил дойде на себе си.

Излязох от пещерата, хванах момчето и започнах да го разтърсвам така, че луничките му да се почукват една в друга.

— Ако не се държиш както трябва — казвам аз — ще те изпратя вкъщи този момент. Е, ще се подчиниш или не?

— Само се шегувах — каза той и се намръщи. — Не исках да обидя стария Ханк. Защо ме удари? Ще се подчиня, Змийски очи, но не ме изпращай вкъщи и ме остави да играя на скаути днес.

—  Не знам тази игра — казах аз. Това трябва да решите с г-н Бил. Днес той ще играе с вас. Заминавам за кратко по работа. Сега отидете да се помириш с него и поискай прошка, че си го наранил, иначе веднага ще се приберете у дома.

Накарах ги да се ръкуват, след което отведох Бил настрана и му казах, че отивам в село Поплар-Коув, на три мили от пещерата и ще се опитам да разбера как се гледа на отвличането в селото. Освен това смятах, че би било по-добре да се изпрати заплашителното писмо до стария Дорсет същия ден, като се поиска откуп и се посочи как трябва да бъде платен.

— Знаеш ли, Сам — казва Бил — винаги съм готов за теб да мина през огън и вода, не ми мигна окото по време на земетресението, игрите на покер, експлозиите на динамита, полицейските нападения, атаките на влаковете и циклоните. Никога не съм се страхувал от нищо, докато не откраднахме тази двукрака ракета. Той ме довърши. Няма да ме оставиш с него за дълго, нали, Сам?

— Ще се върна вечерта —  казвам. — Твоята работа е да занимаваш и да успокояваш детето, докато се върна. А сега заедно ще напишем писмо до стария Дорсет.

Взехме хартия и молив и започнахме да съставяме писмо, докато Вождът на Червенокожите междувременно крачеше напред-назад, увит в одеяло и пазейки входа на пещерата. Бил през сълзи ме помоли да определя откуп от 1500 долара вместо две.

— Не се опитвам да унижавам морално възхваляваната родителска любов, но имаме работа с хора и кой човек би намерил сили да плати две хиляди долара за тази луничава дива котка! Съгласен съм да рискувам: нека бъде 1500 долара. Можеш да ми припишеш разликата за моя сметка.

За да утеша Бил, аз се съгласих и заедно измислихме следното писмо:

 

„До Ебенезър Дорсет, есквайр.

Скрихме момчето ти на сигурно място, далеч от града. Не само вие, но и най-сръчните детективи ще го търсят напразно. Окончателните, единствените условия, при които можете да го получите обратно, са следните: ние искаме хиляда и петстотин долара за връщането му; парите трябва да бъдат оставени днес в полунощ на същото място и в същата кутия като вашия отговор – къде точно, ще бъде казано по-долу. Ако сте съгласни с тези условия, изпратете отговора си писмено по някой до осем и половина. След брода на Совинчения ручей, по пътя за Горната горичка има три големи дървета, на сто ярда едно от друго, те са близо до плета, който минава покрай житното поле от дясната страна. Под основата на оградата, срещу третото дърво вашият пратеник ще намери малка картонена кутия. Той трябва да постави отговора в тази кутия и веднага да се върне в града.

Ако се опитате да ни предадете или не успеете да се съобразите с нашите искания, както казахме, никога повече няма да видите сина си.

Ако платите парите, както е посочено, той ще ви бъде върнат жив и здрав в рамките на три часа. Тези условия са окончателни и ако не сте съгласни с тях, всички бъдещи комуникации ще бъдат прекратени.

Двамата злодеи.“

 

Написах адреса на Дорсет и сложих писмото в джоба си. Когато се канех да си тръгвам, момчето дойде при мен и каза:

— Змийски очи, ти каза, че мога да играя скаут-разузнавач, докато те няма.

— Играйте, разбира се, казвам аз. Ето, г-н Бил ще играе с теб. И що за игра е това?

— Аз съм разузнавач –  казва Вождът на червенокожите – и трябва да яздя до аванпоста, да предупредя заселниците, че индианците идват. На мен самия ми омръзна да бъда индиец. Искам да бъда разузнавач.

— Е, добре – казвам аз – не мисля, че това ще навреди някому. Господин Бил ще ти помогне да отблъснеш атаката на свирепите диваци.

— Какво трябва да направя? — попита Бил, гледайки подозрително момчето.

— Ще бъдеш кон – каза скаутът-разузнавач – сега застани на четири крака. Иначе как ще стигна до аванпоста без кон?

— По-добре го занимавай – казах на Бил – докато планът ни бъде задействан. Поиграйте малко.

Бил застана на четири крака, а очите му приличаха на заек, хванат в капан.

— Далеч ли е до аванпоста, хлапе? — попита той с доста дрезгав глас.

— Деветдесет мили – отговори разузнавачът — и ще трябва да побързаш, за да стигнем навреме. Айде, тръгвай.

Скаутът-разузнавач скачи ловко на гърба на Бил и заби петите си в хълбоците му.

—  За бога! изпищя Бил – Сам, върни се, възможно най-скоро! Жалко, че определихме такъв откуп, не трябваше да е повече от хиляда. Слушай, спри да ме риташ, иначе ще стана и ще те ударя!

Отидох до Поплар-Ков, разгледах пощата и магазина, седнах там, говорих с фермерите, които идваха да купуват. Брадат мъж чул, че едно момче е изчезнало или откраднато от Ебенезър Дорсет.

Сложих писмото в кутията и си тръгнах.

Когато се върнах в пещерата, никъде не се виждаха нито Бил, нито момчето. Огледах подробно в околностите на пещерата, осмелих се да стрелям два пъти, но никой не ми отговори. Запалих лулата си и седнах на една мъхеста тупа, за да изчакам по-нататъшното развитие на нещата.

Около половин час по-късно в храстите се чу шумолене и Бил се изтърколи на поляната пред пещерата. Момчето се промъкна зад него, пристъпвайки безшумно, като разузнавач, и се хилеше от цялата си широчина на лицето. Бил спря, свали шапката си и избърса лицето си с червена носна кърпа. Момчето спря на около осем фута зад него.

—  Сам – казва Бил – може да ме помислиш за предател, но аз просто не можах да го понеса. Аз съм възрастен, способен на самозащита и навиците ми са смели, но има моменти, когато всичко отива на пусто – и самонадеяността, и самообладанието. Момчето го няма. Изпратих го у дома. Всичко свърши. Имаше мъченици в старите времена, които бяха по-готови да приемат смъртта, отколкото да се откажат от любимата си професия. Но никой от тях не беше подложен на такива свръхестествени мъчения като мен. Исках да остана верен на нашата грабителска харта, но нямах достатъчно сили.

—   Какво стана, Бил? – питам аз.

—  Изминах всичките деветдесет мили до аванпоста, нито инч по-малко – отговори Бил. Тогава, когато заселниците бяха спасени, те ми дадоха овес. Пясъкът е маловажен заместител на овеса. И тогава трябваше да обяснявам цял час защо в дупките няма нищо, защо пътят върви в двете посоки и защо тревата е зелена. Казвам ти, Сам, има граница на човешкото търпение. Хващам момчето за яката и го повличам надолу по планината. По пътя ме рита, всичките ми крака от коленете надолу са ожулени; две или три ухапвания в ръката и палецът ми ще трябва да бъде хоспитализиран. Но той си тръгна, отиде си у дома. Показах му пътя към града и дори го ритнах осем фута напред. Жалко, че губим откупа, но по-добре това или отивам в лудницата.

Бил сумтеше и пъхтеше, а яркорозовото му лице изразяваше необяснимо спокойствие и пълно задоволство.

— Бил – казвам аз – нали в семейството ти няма сърдечни заболявания?

— Не –  отговори Бил – нищо хронично, освен малария и нещастни случаи. Защо?

— Тогава можеш да се обърнеш и да видиш какво има зад теб.

Бил се обърна и видя момчето. Веднага пребледня, пада на земята и започна безсмислено да къса от тревата малки туфи. Това продължи цял час и аз действително се страхувах за здравия му разум. След това му казах, че смятам, че трябва да приключим тази работа незабавно и че можем да получим откуп и да си тръгнем преди полунощ, ако старият Дорсет се съгласи с нашето предложение.  Тогава Бил се развесели малко, дори се насили да се усмихне на момчето и му обеща да изобрази руснаците във войната с японците, веднага щом се почувства малко по-добре. Измислих как да получа откуп без риск да бъда заловен от противоположната страна и планът ми щеше да бъде одобрен от всеки професионален похитител. Дървото, под което трябваше да се постави отговорът, а след това и парите, стоеше до самия път; край пътя имаше жив плет, а зад него от двете страни имаше големи голи ниви. Ако шайка полицаи чакаше писмото, той щеше да се види отдалеч по пътя или насред полето. Така че не на мен, гълъбчета! В осем и половина вече седях на това дърво, криех се като жаба и чаках пратеника да се появи.

Точно в определеното време се появи някакво хлапе на велосипед, намери картонена кутия под стълба, постави сгънат лист хартия в нея и пое обратно към града. Изчаках още час, докато се уверих, че няма уловка. Спуснах се от дървото, извадих бележката от кутията, пропълзях по живия плет до самата гора и след половин час вече бях в пещерата. Там отворих бележката, седнах до фенера и я прочетох на Бил. Беше написано с мастило, много нечетливо, а същността му беше следната:

 

„До двамата злодеи.

Господа, получих вашето писмо в днешната поща относно откупа, който искате за връщането на моя син. Мисля, че искате твърде много и затова ви правя контраоферта и вярвам, че ще я приемете. Доведете Джони у дома и ми платете двеста и петдесет долара в брой и аз се съгласявам да го взема от ръцете ви. По-добре елате през нощта. Тъй като съседите мислят за изчезнал, аз не нося отговорност за това, което ще направят съседите на човека, който е довел Джони у дома.

С пълно уважение, Ебенезър Дорсет."

 

— Страхотни пирати! – казвам аз – Що за наглост... Тогава погледнах Бил и замълчах. В очите му забелязах изражение на молба, каквото никога преди не бях виждал нито при неми, нито при говорещи животни.

— Сам –  казва той – в крайна сметка какво са двеста и петдесет долара? Имаме пари. Още една нощ с това момче и ще трябва да ме заведат в лудницата. Освен че е истински джентълмен, г-н Дорсет според мен е и прахосник, когато ни прави такова щедро предложение. В крайна сметка няма да пропуснете такава възможност, нали? 

— Да ти кажа честно, Бил – казвам аз – това съкровище ми лази по нервите! Ще го отведем у дома, ще платим откупа и ще избягаме някъде надалеч.

Същата вечер отведохме момчето вкъщи. Казахме му, че баща му е купил за него пушка със сребърен нарез и мокасини, и утре заедно ще ходим на лов за мечка.

Беше точно дванадесет часа през нощта, когато почукахме на входната врата на Ебенезер. Точно в момента, в който аз трябваше да извадя хиляда и петстотин долара от кутията под дървото, Бил броеше двеста и петдесет долара в ръката на Дорсет.

Щом момчето разбра, че ще го оставим у дома, нададе вой като корабна сирена и се залепи за крака на Бил като пиявица. Баща му го откъсна от крака като лепкав пластир.

— Колко време можеш да го задържиш? – попита Бил.

— Силата ми не е това, което беше – казва старият Дорсет – но мисля, че мога да гарантирам за вас десет минути. 

— О, достатъчно – казва Бил – до десет минути ще пресека централните, южните и средните щати и ще имам достатъчно време да изтичам до канадската граница.

Въпреки че нощта беше много тъмна и Бил беше много дебел, а аз можех да бягам много бързо, успях да го настигна само на миля и половина извън града.

Приложение 9

СИЛОВЕ „АДВОКАТ” И „ПРОКУРОР”

(УПРАЖНЕНИЕ „В ЗАЩИТА ВОЖДА НА ЧЕРВЕНОКОЖИТЕ“)

 

 

Материал за раздаване


(следва продължение - приложение 2)

 

Комуникативен тренинг - педагози, психолози, родители
(Монина Г. Б., Лютова-Робертс Е. К.)
(методически препоръки)

  

МЕТОДИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАНЯТИЯТА

С РОДИТЕЛИ И ДЕЦА

 

Работейки по тази програма, препоръчваме да се вземат предвид индивидуалните характеристики на децата. Например, ако групата е доминирана от неактивни, мълчаливи, срамежливи деца, тогава в първите уроци е желателно да се намали времето, отделено за групови игри, като се увеличи индивидуалната работа и работата по двойки (семейни диади). В такава група е възможно да се обменя информация не в кръг, например с прехвърляне на топката, а в свободна форма, по желание. Допустим е и вариант, при който от всяка диада говори по един човек (отначало може да е възрастния, а след това, когато детето свикне с обстановката, може да говори заедно с майка си).

Когато работите с група активни или надарени деца, препоръчваме да увеличите броя на груповите игри и да обменяте информация само в кръг с прехвърляне на предмета, което допринася за развитието на навици за слушане и произволна сфера на дейност.

По време на часовете е целесъобразна честа работа по двойки, което предполага задължителното общуване на възрастните с децата.

Ефективност на работата. За ефективността на провежданите занятия може да се съди по следните критерии:

-повишаване на интереса към съвместно изпълнение на домашни задачи от родителя и детето;

-повишаване на интереса към специални упражнения, насочени към развиване на комуникативни наклонности;

-повишаване нивото на активност на участниците в часовете, проявяващо се в желание за създаване на нови игри или модифициране на стари;

-повишаване на нивото на интерес към воденето на съвместни дейности на възрастния и детето.

Можете също така да поканите участниците да попълнят въпросник преди началото на първата сесия и на последния етап от груповата работа. Въпросникът се попълва едновременно от двамата членове на семейната диада, като всеки член има еднакво право на глас.

При обработката на данни треньорът използва линийка, която прилага последователно към всяка скала (дължината на скалата е 5 сантиметра) и фиксира резултата в балове (един сантиметър е равен на един бал). Скали 2, 3, 5 се броят в директен ред; 1, 4 - в обратна посока. Треньорът сравнява резултатите от всяка диада преди и след цикъла. Можете също така да изчислите груповите резултати преди началото на часовете и след тях.

Анкета на участниците

Инструкция: Моля, оценете отношенията си с детето в момента, като обозначите условно избраната позиция на представените скали. Например, ако често играете заедно, поставете кръстче или отметка на линията по-близо до ляво, ако рядко, по-близо до дясно, ако нито често, нито рядко, но нещо между тях, тогава по средата.

Последните три скали са оставени празни. Моля, попълнете ги както сметнете за добре, като посочите други дейности.

 

Комуникативен тренинг - педагози, психолози, родители (Монина Г. Б., Лютова-Робертс Е. К.). (ГЛАВА IX - продължение)

 

ГЛАВА IX

ЦИКЪЛ ЗАНЯТИЯ „ЗАЕДНО С МАМА“^[1]

ОПТИМИЗАЦИЯ НА ДЕТСКО-РОДИТЕЛСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

(продължение)

* Упражнение „Подмладяване“

Цел: Създаване на настроение, сплотяване на групата.

Описание: Участниците се движат свободно в стаята и изпълняват указанията на треньора, който периодично подава команди.

Инструкция: Това е упражнение за раздвижване, загряване и концентрация за работа. От вас се иска по време на цялото упражнение да се движите хаотично в стаята, но да внимавате за инструкциите, които ще давам. Всеки път когато свирна с хармониката, аз ще давам инструкция, след като я чуете, веднага променяте поведението си и изпълнявате указанията. Да започнем:

1.Представете си, че сте на 80 г. Срещате се и си кимате един на друг.

2.Представете си, че сте на 70 г. Срещате се и си махате с ръце.

3.Представете си, че сте на 60 г. Срещате се и си стискате ръцете.

4.Сега сте  на 50 г. – слагате ръка на рамото на другия и го потупвате.

5.Сега сте на 40 г. – потупвате се по гърба.

6.Сега сте на 30 г. – бързо докоснете другия, но се стараете той да не ви докосне;

7. Сега сте на 20 г. – весело се гоните, скачате и хващате другите за лявото ухо, без да се оставяте да бъдете хванати.

8.Сега сте на 10 г. – втурвате се насам-натам, като се стараете да не се блъснете в другите.

 

* Упражнение „Писмо на ръка“ 

Цел: Загряващо упражнение за развитие на концентрацията и настройване за учебен процес.

Инструкция: Изберете своя партньор и застанете един до друг. Този, който е по-високо, трябва да затвори очи. Ако сте с еднакъв ръст, тогава нека този, който е роден по-рано да затвори очи. От затворилият очи се иска да протегне дясната си ръка с длан нагоре. От неговият „зрящ“ партньор се иска да пише отделни печатни букви върху дланта на протегнатата ръка.  „Слепият“ играч трябва да се опита да дешифрира тези букви и да каже на партньора какво е прочел. Преди вторият партньор да напише ново писмо, той трябва да „изтрие“ старото от ръката си. Можете да започнете с обикновени букви и след това да преминете към по-редки. (30–60 секунди).

Добавка за усложняване на упражнението.

Когато „слепият“ се научи да чете на ръка, задачата може да се усложни.

Инструкция: Сега от „зрящите“ се иска да напишат на ръката кратка дума. Определете дали вашият партньор може да чете писмен шрифт. И не забравяйте - преди да напишете нова дума, трябва да „изтриете“ старата. (1 минута). Накрая напишете малък комплимент на ръката на партньора си, след което разменете ролите с него.

Методически бележки: Особено атрактивна в тази игра е смяната на ролите. „Зрящият” партньор влиза в ролята на учител и развива нова способност. За да направи това, той трябва да се настрои към темпото на обучение на партньора си и да направи всичко, което обикновено е включено в задачите на учителя. Има нужда от търпение, проницателност и умение да структурира процеса.

„Слепият“ партньор е изправен пред трудната задача да превърне тактилните стимули във визуална информация, което повечето участници успяват учудващо бързо.

Освен това тази дейност активира най-важните части на мозъка. Играта перфектно се настройва към стресиращ процес на обучение, който изисква концентрация.

 

* Упражнение „Слон, палма, скункс, Шумахер, желе“

Цел: Загряване на групата преди занятието.

Ред за работа: Всички участници застават в полукръг.

Инструкция: „Сега ще посоча един от вас, който ще ръководи упражнението. Който посоча е длъжен да застане срещу групата. От него се иска следното. Аз последователно ще казвам думите: слон, палма, скукс, Шумахер и желе.  Когато кажа някоя от думите той трябва да изобрази с тяло и жестове това което съм казал по определен начин. Освен това той ще има и двама помощници – това са намиращите се от двете му страни ученици.

Ето какви са задачите на тримата:

При думата „слон“, стоящият в центъра изобразява с едната си ръка хобот, навежда се напред, а с другата ръка взима храна и я поднася към устата си. Когато той изобразява по този начин слон, по същото време неговите съседи правят следното: стоящият от ляво вдига нагоре лявата си ръка, а този, който е отдясно – дясната.

При думата „палма“, стоящият в центъра вдига двете си ръце нагоре и ги държи успоредно, а съседите с поклащане на ръцете вляво и дясно изобразяват клони и листа.

При думата „скункс” този в центъра се обръща с гръб към кръга и изобразява опашката си в движение с ръка, а съседите щипват носа си с пръсти и се обръщат от него надясно и наляво.

При думата „Шумахер“ ученикът, стоящ в центъра, „управлява“ въображаема кола. Стоящите отстрани се хващат за ръце, имитирайки продълговата каросерия на автомобила.

При думата „желе“ човекът в центъра се опитва да представи желе, нещо безформено и треперещо. Застанали отстрани, затваряйки ръцете си, изобразяват кръгла чиния, върху която лежи желе.

Ако човек направи грешка, като не изобрази това, което се изисква от него, той се елиминира от играта, преминавайки към втория, външен, кръг, а на негово място се включва друг. Упражнението изисква внимание, моля, концентрирайте се.”

 

* Упражнение „Спасител и преследвач“

Цел: Ободряване и загряване на групата.

Ред за работа: Преместете масите и столовете настрани, за да направите място за игра.

1.Обяснете на участниците спецификата на играта. „Сега способността за визуално възприемане на пространството ще ни бъде много полезна, тъй като ще трябва да наблюдаваме едновременно две движещи се точки. В същото време вие самите ще трябва да се местите“.

2.Участниците се разпръсват из стаята.

3.Всеки избира члена на групата, от който се страхува (само в рамките на тази игра!).

4.Всички участници се разхождат из стаята, опитвайки се да стоят възможно най-далеч от човека, от когото се страхуват. Никой обаче, освен самия участник, не трябва да знае от кого точно се страхува.

5.След 1-2 минути всеки мислено си избира някой да му бъде защитник. Този човек също не трябва да знае, че някой го е избрал.

6.Сега всеки се опитва да ходи по такъв начин, че покровителят винаги да е между него и този, от когото се страхува. Имате 4 минути, за да завършите тази част от играта.

7.При сигнал "Спри!" всички трябва да замръзнат на място. В тази позиция всеки може да разбере от кого се е дистанцирал и кой е бил негов защитник. Разбира се, интересен е въпросът как всички са успели да следват инструкциите.

 

* Упражнение „Уестсайдска история“

Цел: Създаване на позитивно настроение, загряване и сплотяване на групата, концентрация на вниманието, преодоляване на вътрешните съпротиви и включване в груповата динамика.

Описание: Работи се в две групи (група „А“ и група „Б“), които се подготвят отделно една от друга, като създават свой сценарий.

Инструкция: От вас се иска да работите като група и да подготвите хореографска композиция от няколко последователни и задължително настъпателни групови движения с придвижване напред до 3-4 крачки + съпровождаща фраза, която всеки път в определен момент трябва да изричате силно, на висок глас, но съгласувано.

Няма ограничения в сложността на комплекса от последователни движения.

Фразата изберете сами от списъка по-долу.

Изберете си водач на групата. Той има специална задача – при представянето на „сцена“ ще застане отпред в средата на групата на разстояние 1-2 крачки и ще даде старт.

След като измислите хореографията, репетирайте до постигане на съгласуваност.

Тренирайте в рамките на групата до тогава, докато се убедите, че всички са запомнили движението и фразата и можете да ги изпълнявате съгласувано.

След като сте готови, двете групи ще се съберат и всяка ще се представи.

 Ето списък с фрази. Правете с тях, каквото искате.

Забележка: Треньорът подготвя и прилага музикален съпровод – динамична и популярна музика сред участниците, на фона на която групите играят.

* Упражнение „Падудъл“

               Цел: Концентриране на участниците в работна обстановка, сплотяване на групата, енергизиране.

               Ред за работа: Упражнението включва три възлови елемента: детектив;  „липсващ“ глагол; тайното кодово име ПАДУДЪЛ. Избира се един доброволец за детектив, който се извежда вън от стаята. След това групата избира някакъв глагол, означаващ популярно и ежедневно действие  например: уча, работя, пиша, спя, вървя  и др. (Думите трябва да са прости и конкретни).

На групата се обяснява, че след малко детективът ще се върне в стаята и неговата задача ще бъде да открие глагола. Когато лицето влезе, от групата се иска по двойки-тройки да започнете да водите разговори, които трябва да включват избрания глагол. Трикът обаче е в това, че там където трябва да се използва, сега в разговора трябва да го заменят с ПАДУДЪЛ.

Детективът ще обикаля, ще подслушва, ще души наоколо със задача да разбере какво се крие зад ПАДУДЪЛ.

Например, ако замененият глагол е уча, някой от участниците пита друг: „Ти правиш ли ПАДУДЪЛ вкъщи?“

Отговорът тогава може да бъде: „Да, аз ПАДУДЪЛ всяка вече след новините.“

След като се ориентира в ситуацията, детективът може да задава въпроси на групата за да отгатне глагола.

Когато направи това, групата трябва да го  поздрави за неговия успех.

След това упражнението може да се повтори и потрети с друга липсваща дума.

 

* Упражнение „Копиране на движение, мимика, поза, жест“

Цел: Класически енергизатор, създава настроение, сплотява и въвежда участниците в дейността.

Описание на упражнението.

Вариант 1. Участниците стоят в кръг. Избира се доброволец, който временно излиза от помещението. Групата определя един от останалите участници, чиито движения ще бъдат копирани. От него се иска когато доброволецът влезе, да започне да прави някакво просто упражнение (наклони, движения на ръцете, въртене на главата и т.н.), групата наблюдава, като внимава да не издаде източника и копира това движение. На всеки 10-15 секунди подаващият сигналите, променя изпълняваното движение, а след него останалите участници започват да възпроизвеждат новото движение. Задачата на доброволеца е да разбере кой е първоизточника на сигналите

Вариант 2. Участниците стоят в кръг. По предварително уговорен сигнал от водача всеки от тях започва да изпълнява някое просто физическо упражнение по избор. След 5-10 водещият лидерът дава друг условен сигнал, според който всеки участник започва да изпълнява упражнението, което преди това е изпълнил съседът отляво. Играта продължава, докато всяко упражнение премине пълен кръг и се върне при своя автор (най-вероятно в силно изкривена форма).

Психологическото значение на упражнението. Тази игра носи вълнение и ви позволява да включите всички участници в работата. Освен това се развива наблюдението, повишава се степента на групова сплотеност.

Обсъждане.

-На какви знаци се съсредоточи първоизточника при изпълнение на задачата (вариант 1)?

-Какво доведе до изкривявания в прехвърлянето на движения от участник на участник (вариант 2)?

[1] Е. В. Карпова, Е. К. Лютова-Робертс, 2005.

 

Комуникативен тренинг - педагози, психолози, родители (Монина Г. Б., Лютова-Робертс Е. К.). (ГЛАВА IX)

 

ГЛАВА IX

ЦИКЪЛ ЗАНЯТИЯ „ЗАЕДНО С МАМА“^[1]

ОПТИМИЗАЦИЯ НА ДЕТСКО-РОДИТЕЛСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Началото на учебната година е сериозно изпитание за първокласника. През този период той се нуждае от специално внимание, подкрепа и преди всичко помощ от членове на семейството, от възрастните. Понякога една правилно изречена топла дума или едно докосване до детето, направени в точното време решава много проблеми.

Всичко е готово за училище, купени са много нови неща. Както винаги е останало най-важното – изграждането на детско-родителските отношения. Сега пред родителите възникват въпросите: „Трябва ли да се променят отношенията с детето?“, „Струва ли си да се сменят?“, „Каква роля играят те в развитието и възпитанието?“

Майсторите на руската психология (М. И. Лисина, 1986; А. С. Спиваковская, 2000; В. Н. Дружинин, 1996 и др.) многократно засягат въпроса за влиянието на семейните отношения върху психическото развитие на детето: „Определени условия на семейното възпитание могат да формират лични качества, които възпрепятстват или напротив, благоприятстват проявата на общи и специални способности в обучението или професионалната дейност” (Дружинин В. Н. 1996, с. 135).

Преди детето да тръгне на училище, родителите очакват отговори от учители и психолози на стотици въпроси: „Необходимо ли е да се пишат домашни с детето?, Трябва ли да му чета книги?, Как да му помогна в обучението?...”, а по-късно: „Защо капризничи? Защо задава глупави въпроси в момент, когато всички членове на семейството са заети? Защо не го събудите сутрин и не го сложите да спи вечер?“  и така до безкрайност. Има много въпроси, но, за съжаление, не всички от тях имат ясен отговор. И къде е гаранцията, че метод, който се е оказал приемлив за първите хиляда деца, ще бъде приемлив и за следващите хиляда? Всички деца са различни. Има проблеми, които никой няма да реши по-добре от самите родители, ако разбира се, са се научили да разбират добре този прекрасен детски свят. И как да го разберем, как да се научим да чуваме, чувстваме, докосваме тези нежни струни на детската душа – душата на собственото си дете?

Тази програма е създадена така, че родителите да се научат да разбират по-добре децата си и да се опитат сами да отговорят на някои от „трудните“ въпроси. Как да говорим с дете, ако има проблеми в училище? Как мога да му помогна да усвои програмата, без да загубя доверителната връзка с него? Как да станете по-търпеливи и внимателни по отношение на неговите трудности? и т.н.

Цел на цикъла от занятия: оптимизиране на отношенията дете-родител при подготовката на детето за училище или адаптиране към условията на обучение.

Задачи:

-развитие на комуникативните нагласи на детето;

-развитие на познавателните процеси и креативността на детето;

-развитие на произволната сфера на детето;

-обучение на родителите как да развиват паметта, вниманието, мисленето и творческите способности на детето в игрови форми.

Условия за провеждане

1.Желателно е броят на двойките участници (дете-родител) да бъде минимум 3 (6 човека) и не повече от 8 (16 човека). Оптималният брой участници е 5-7 семейни диади (10-14 души).

2.Препоръчително е на уроците да присъстват двама треньори – водещи. Това може да бъде психолог и възпитател/методист в детска градина или психолог и възпитател в училище. Заниманията могат да се провеждат и от социален педагог или организатор на извънкласни дейности.

3.Площта на помещенията за провеждане на занятия трябва да бъде най-малко 40 m2.

4.За часовете се нуждаете от меки играчки, малка топка, звънец, пъзели, рамки на Монтесори, моливи, хартия, магнетофон, голям килим или голяма маса, която да побере всички членове на групата.

Този цикъл е предназначен за по-големи деца в предучилищна възраст и по-малки ученици, но е лесен за адаптиране и за по-малки деца. Такива занятия могат да се провеждат веднъж седмично през цялата година, като се вземат предвид интересите на децата и желанието на родителите. Всеки урок може да бъде изпълнен с всякакви игри. Продължителността на един урок е час и половина.

Предлагаме серия от 8 занятия.

 

ЗАНЯТИЕ N1.  „ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ“

  

Съдържание

1. Представяне на водещите.

2. Запознаване един с друг.

3. Игра "Снежинки".

4. Игра „Пътуване през градовете на растенията“.

5. Игра „Пъзели на килима“.

6. Игра „Менялки“.

7. Обсъждане на урока.

1.Представяне на водещите

Цел: Създаване на приятелска атмосфера, запознаване на участниците с правилата на урока.

Ред за работа: С няколко думи водещите разказват за себе си, за това как ще се провеждат занятията, показват голяма топка или мека играчка и обясняват (предмет на „символ словото“), че този, който държи тази топка (играчка) в ръцете си, ще има право на глас. Ако деца или възрастни имат въпроси, свързани с хода на занятията, обучителят може да им отговори.

2.Запознаване един с друг

Цел: Запознаване помежду си, развитие на комуникативни наклонности, произволно внимание и памет в слухови и зрителни модалности.

Ред за работа: Групата се разделя на два отбора: деца и възрастни.

Децата остават в кръг с един треньор, докато възрастните се отдръпват или образуват друг кръг с другия треньор.

Възрастните решават как ще бъдат наричани от децата по време на уроците. Треньорът може да предложи следните опции:

-наричайте родителите по лично и фамилно име;

-само по лично име;

-неофициални обръщения, например „леля Таня“ или „татко Петър“ и др.

Други опции могат да бъдат предложени по преценка на групата.

През това време децата седят в кръг, треньорът подава топката в кръг и всяко дете, което държи топката, извиква името си. Освен това, в зависимост от активността на децата или една и съща задача може да се повтори, или всяко дете, назовавайки името си, повтаря имената на един или двама предишни съседи. Ако след това децата не са запомнили имената на другите достатъчно добре, можете допълнително да предложите една от следните опции за игра за запознаване:

-"Как се казваш?" Всеки, който държи топката в ръка, казва името си и хвърля топката на този, чието име не е запомнил добре или е забравил. Играчът, който получи топката, продължава играта по същия начин.

-"Кой съм аз?" Избира се едно от децата за водещ. То застава с гръб към групата и брои до три. По това време другите деца сменят местата си. Водещият се обръща и назовава имената на всички. След това се избира друго дете (ученик).

След като децата си запомнят добре имената, треньорът предлага  на възрастните да се присъединят към тях; образува се един голям кръг. Възрастните наричат ​​имената им и заедно с децата повтарят играта „Как се казваш?“ или „Кой съм аз?“.

3.Игра „Снежинки“

Цел: Създаване на доброжелателна атмосфера на доверие и взаимно уважение.

Ред за работа: Треньорът обявява на групата, че сега всички ще бъдат снежинки. След това предлага всички да станат и под звуците на музика да започнат да се движат свободно в цялата стая. Щом музиката спре, всички спират и слушат командата на треньора, който казва: „Снежинките се събират по три“. Всички участници трябва да следват тази команда. След това музиката продължава да звучи отново и веднага щом бъде прекъсната, участниците ще трябва да изпълнят следващата команда на треньора, например: „Снежинките се обединяват в групи от по две (четири, пет и т.н.)“. Ако някое от децата или възрастните иска да подава тези команди, той може да се опита в тази роля.

4.Игра „Пътуване през градовете на растенията“

Цел: Развитие креативността на децата

Ред за работа: Деца и възрастни седят в кръг, всяко дете до своя родител. Треньорът обявява на групата, че сега всички ще тръгнат на пътешествие с влак през приказната цветна страна. Всички станции, през които ще минат, ще съдържат имена на цветя, дървета или други растения. В същото време имената на растителния свят трябва да бъдат донякъде променени, например град Кокиче може да се промени, като се добави някаква дума град „Бяло кокиче“ или „Предвестник на пролетта“.  Всеки от участниците ще бъде водещ (гид, екскурзовод) и ще обявява по една спирка: „А сега наближаваме град „Теменуженбург““ или „Следващата спирка е село Жълти глухарчета“. След това играта продължава в кръг.

Ако за някое от децата е трудно да изпълни тази задача, той може да помоли майка си или баба си да помогне. Подсказването се допуска само по желание на детето.

5.Игра „Пъзели на килима“

Цел: Развитие на логическо мислене и креативност.

Ред за работа: Групата е разделена на деца и възрастни. Единият треньор се отделя с групата възрастни и за известно време решава организационни въпроси с тях и отговаря на техните въпроси.

В това време вторият треньор събира децата на голям килим, подрежда пъзели пред тях и кани всяко дете да избере някой от тях по желание. За да накарате децата да се почувстват по-успешни, за начало можете да ги помолите да измислят и съставят някаква фигура от частите на пъзела и едва след това да ги решават. Треньорът насърчава децата, хвали и, ако е необходимо, помага. Ако по време на този урок някое от децата се умори, то може да стане, да тича из стаята и след това да се върне отново и да продължи да работи. След 10-15 минути възрастните идват и се включват в съвместни дейности с децата.

Ако децата са много активни, тогава могат да се предложат различни състезания, в които участват само желаещи диади родител-дете. Това могат да бъдат състезания за най-необичайна фигурка, за най-интересно животно, за най-приятелски дует и т.н. Не е необходимо да се отделят победителите, достатъчно е само да се похвали всяка диада.

Подобна съвместна дейност е особено полезна за родителите, тъй като допринася за формирането на сплотеност в диадата, при условие че възрастният и детето общуват на равни начала, тоест и двамата са активни участници в процеса и инициативата преминава от един към другия.

За тази задача са най-подходящи пъзели като: „Лист“, „Виетнамска игра“, „Пентамино“, „Танграм“, „Колумбово яйце“, „Сгънете квадрата“ и всякакви други, предназначени за планарно моделиране. Лесно е да ги направите сами от дебел картон според мостри (вижте: Михайлова З.А., 1990). В краен случай пъзелите могат да бъдат заменени с мозайки, кубчета и др.

6.Игра „Менялки“

Цел: Развитие на комуникативни умения.

Ред за работа: Играта се играе в кръг. Предварително водещият отделя един от столовете. Така се оказва, че има един стол по-малко от участващите в играта. Играчът без стол застава в центъра на кръга и казва: „Тези, които имат ... (и нарича произволен знак, например руса коса, дълъг шал около врата, черни обувки и т.н.) да си сменят местата“. При тази команда всички с този знак, стават и бързо сменят местата си, а играча без стол в този момент се опитва да заеме някой празен стол. Този, който остане в кръга без стол, той продължава по-нататък.

7.Обсъждане на занятието

Участниците седят в кръг. Треньорът иска да обсъдят по двойки най-интересните моменти от урока, след което, пуска топката по кръга, членовете на групата изразяват своите мнения и правят предложения относно следващите занятия. Може да говори както всеки член на групата, така и един представител от диадата.

Ако след сесията родителите имат въпроси към треньора, можете да оставите децата да играят на килима за известно време, докато треньорът разговаря с възрастните.

 

ЗАНЯТИЕ N2. „ДА ОБЩУВАМЕ!“

(вербални средства за общуване)

 

Съдържание

1. Поздравления.

2. Игра „Лов на тигър“.

3. Игра „Пътуване през градовете на животните“.

4. Упражнение „Ако бях мама ...“

5. Игра „Пъзели на килима“.

6. Упражнение „Помоли за играчката.“

7. Игра „Скачайте, моля!“.

8. Обсъждане на урока.

 

1. Поздравления.

Цел: Запомняне имената на участниците.

Ред за работа:  Преди началото на упражнението групата сяда в кръг и треньорът обяснява на участниците как взаимно ще се поздравяват, като подава инструкция: „Всеки един по моята команда „Стани и се разходи!“  става и започва да се разхожда свободно в стаята. Неговата задача е да се срещне с всички останали участници, да поздрави и да се запознае. Когато се срещнете с някой участник, вие трябва да направите следното: се ръкувате и да произнесете думите: „Здравей, Петьо!“ или „Здравей, лельо Таня!“ и т.н. Ако някой от участниците забрави нечие име, преди да поздрави, той може да попита: „Как се казваш?“ или „Напомнете ми, моля, вашето име“ и т.н. Не забравяйте да поздравите всички и да ги назовете по име.“

2.Игра „Лов на тигри“ 

Цел: Усвояване знания и умения от децата да планират действията си във времето.

Съдържание Всички участници стоят в кръг. Избира се водач – ловец, който се отделя от групата, обръща се с гръб към останалите и брои до десет. През това време участниците в кръг подават в ръцете си малка играчка (тигър). В края на броенето този, който държи тигъра, протяга ръце напред, покривайки играчката с длани. Останалите участници правят същото. Задачата на ловеца е да намери тигъра в три опита. След това ловецът избира нов водещ. Ако някой от участниците в диадата не иска да бъде ловец, той може да помоли своя партньор да играе вместо него. Но може наистина само да го помоли – без принуда, без натиск. Ако този, който е помолен, откаже (той има пълното право да го направи), тогава можете да се отправи предложение към цялата група.

3.Игра „Пътуване през градовете на животните“

Цел: Развитие на словесното творчество.

Ред за работа: Играта се играе по същия принцип като в предишния урок, само че вместо страна на цветя, влакът ще тръгне на пътешествие през страна, където живеят само животни и всички гари ще съдържат имена на животни.

4. Упражнение „Ако бях мама ...“

Цел: Развитие на доверителни отношения.

Ред за работа: Упражнението се изпълнява в кръг. Треньорът първо се обръща към всички възрастни и ги моли да помечтаят малко: какво би станало, ако за момент станат деца – дъщери и синове, а техните деца, които присъстват на занятието, станат техни родители. След това той подава топката и моли възрастните да се редуват, като казват буквално по едно изречение какво биха искали да правят в тази ситуация или да имат и т.н., например: „Ако бях дъщеря, щях да чета всеки ден книги.” Ако детето, което седи до него, иска да попита майка си за нещо, то може да направи това, например: „А през нощта?“ Мама отговаря с едно изречение.

След това треньорът предлага децата да отговорят на въпроса какво би станало, ако станат майки или бащи. Децата се редуват да отговарят на този въпрос.

Методически бележки: Това упражнение не изисква специални коментари и обобщения по време на урока. За децата това е просто игра, а възрастните понякога започват да мислят за стила на тяхното семейно възпитание или някои други проблеми, а понякога с радост осъзнават, че отношенията им с детето не са по-лоши, отколкото в други семейства.

5.Упражнение „Пъзел на килима“

Цел: Развитието на сплотеността в рамките на семейната диада.

Ред за работа: Този етап от занятието е подобен на предишния урок, но основният акцент не е върху това как децата и възрастните сглобяват пъзели, а върху това как общуват помежду си в процеса на съвместни дейности. Треньорът помага на диадите да работят заедно и учи родителя и детето да преговарят помежду си. Например, ако детето иска да сглоби пъзел само, треньорът може да му предложи: „Моля, попитай майка си, иска ли да седи без работа? Тя може би желае да подрежда заедно с теб, попитай я, чуй какво мисли тя и след това заедно решете как да продължите. Не е прието да се командва, прието е всеки да се съобрази с другия и да се споразумее с него. Опитай".

6. Игра „Помоли за играчката“

Цел: Развитие на умения за общуване

Ред за работа: Групата е разделена на деца и възрастни. Единият треньор дава указания на децата, другият на родителите.

Децата взимат една играчка и сядат на столове. Пространството трябва да се организира така, така, че да не си пречат.

Инструкция за деца: „Всеки от вас има играчка в ръцете си. Сега възрастните ще дойдат и ще започнат да ви молят за тази играчка. Можете да я дадете само ако искате."

Инструкция за възрастни: „Всяко дете държи играчка в ръцете си. Трябва да го помолите за тази играчка, като използвате различни методи на въздействие: заповеди, молби, убеждаване и т.н. Нека видим кое работи най-добре. Успех!

След това възрастният и детето си сменят ролите.

Методически бележки: След това упражнение е полезно да проведете обсъждане. Треньорът пита: Кой от участниците успя да получи играчката и по какъв начин, как постигнахте тази цел?

7.Игра „Скачайте, моля!“

Цел: Развитие на вниманието в слуховата модалност.

Ред за работа: Преди началото на играта всички участници застават в кръг. Треньорът моли децата да назоват "вълшебните" или учтивите думи: "благодаря" и "моля". След това треньорът информира участниците, че ще ги помоли да следват някои команди и участниците ще ги следват само ако треньорът ги помоли учтиво и каже „моля“. Ако треньорът забрави да каже „вълшебната“ дума, командата не трябва да се изпълнява. Например: „Скачайте, моля!“ (всички участници изпълняват командата), „Пляскайте с ръце три пъти“ (командата не се изпълнява).

След това обучителят моли един от участниците да бъде в ролята на водещ.

8.Обсъждане на занятието

Обсъждането се провежда както при предишните занятия.

 

ЗАНЯТИЕ N3. „ДА ОБЩУВАМЕ“

(невербални средства за комуникация)

 

Съдържание

1. Приветствие.

2. Игра „Весела игра със звънче“.

3. Упражнение „Рисунки с един молив“.

4. Пъзели на килима.

5. Упражнение „Помоли за играчка“.

6. Игра „Прибежки“.

7. Игра по желание на участниците.

8. Обсъждане на занятието.

 

1.Приветствие

Цел: Създаване на положително настроение.

Ред за работа: Участниците обикалят публиката и се ръкуват един с друг. При сигнала на звънец всички крият ръце зад гърба си и се поздравяват с кимане на глава.

2.Игра „Весела игра със звънче“

Цел: Развитие на вниманието в слуховата модалност.

Ред за работа: Участниците седят в кръг, избира се един водещ, който е със завързани очи. По това време участниците предават звънчето в кръг във всяка посока. Задачата на водещият е да се ориентира и да хване човека със звънеца. Играта се повтаря няколко пъти. Забранено е подхвърлянето на звънчето или прескачане на човек.

3.Упражнение „Рисунки с един молив“

Цел: Сплотяване на семейната диада.

Ред за работа: Всяко дете сяда на масата до възрастен. На двама се дава само един голям лист и само един  молив. По команда на треньора детето и възрастният вземат молива (един за двама) и рисуват едновременно. Не се допускат разговори и обсъждане на хода на работата. Всичко трябва да се прави безшумно.

Обсъждане: След като изпълни задачата, треньорът отделя няколко минути за диадите, за да обсъдят своята рисунка: какво им е харесало особено и какво може да се направи по-добре. След това „картините“ с коментарите на художниците се показват на групата.

4.Пъзели на килима

Цел: Развитие на логическо мислене, креативност.

Ред за работа: След като участниците са работили по двойки, можете да изсипете парчетата от пъзелите върху килима и да помолите всички да създадат една голяма картина заедно.

5.Упражнение „Помоли за играчка“

Цел: Развитие на комуникационни умения.

Ред за работа: Упражнението се изпълнява по аналогия с предишния урок, с една промяна: можете да използвате само невербални средства за комуникация. По време на дискусията, треньорът задава още един допълнителен въпрос: „В кой случай беше по-лесно да се изпълни упражнението – днес или в предишната сесия и защо?“

6.Игра „Прибежки“

Цел: Развитие на комуникативни умения.

Ред за работа: Участниците в играта са разделени на двойки. Столовете се поставят в кръг според броя на двойките играчи. Единият участник в играта сяда на стол, а другият застава зад него със спуснати ръце. Така се образуват два кръга: вътрешен – от седящите участници и външен – от правостоящите участници.

Тези, които седят в кръг, правят определени лицеви знаци един към друг, например намигват, което означава: „Нека сменим местата!“ Задачата на всеки, който стои във външния кръг, е да разбере навреме намеренията на партньора и да постави ръце на раменете му. Невъзможно е да държите партньор със сила (за да избегнете наранявания). След това играчите си сменят ролите.

Тази игра носи известно вълнение.

7.Игра по желание на участниците

Цел: Създаване на добро настроение, активизиране на членовете на групата.

Ред за работа: Треньорът пита участниците каква игра биха искали да играят. Избира се играта, която мнозинството иска да играе. В края на сесията, преди обсъждането, треньорът дава на участниците задача за домашна работа – да измислят забавна игра.

8.Обсъждане на занятието.

Дискусията се провежда както в предишните уроци.

  

ЗАНЯТИЕ N4. „ДА НАБЛЮДАВАМЕ!“

(развитие на когнитивните процеси)

 

Съдържание

1. Приветствие.

2. Упражнение „Слушай тишината“.

3. Игра „Виждам маса“.

4. Игра „Размяна на играчки".

5. Упражнение по двойки „Ако мама беше кралица ...“.

6. Игра „Забавни картинки на килима“.

7. Игра „Прибежки“.

8. Обсъждане на урока.

 

1.Приветствие

Цел: Създаване на положително работно настроение на участниците.

Ред за работа: Всеки участник взема в ръцете си по една играчка. След това всички започват да се движат хаотично в помещението, като при среща се поздравяват по два начина – по име и в зависимост от играчката, която носят. Например: „Здравей, Серьожа, здравей, заек“, „Здравей, лельо Таня, здравей, мечо“ и т.н.

2.Упражнение „Слушай тишината“

Цел: Развитие на вниманието в слуховата модалност.

Ред за работа: Треньорът кани участниците да затворят очи и при сигнал „Старт!“ се концентрират върху това което чуват навън (зад прозореца, вратата, стаята). По сигнал "Спри!" участниците отварят очи и споделят за това, което са чули. Говорете в интервала между сигналите на треньора „Старт!" и "Спри!" е забранено. След това треньорът предлага да слушат звуците, които се чуват в стаята. 

3.Игра „Виждам маса“

Цел: Развитието на зрителната и слуховата памет, наблюдателността.

Ред за работа:  Участниците в кръг назовават предметите, които са в стаята, като започват всяко твърдение с думите: „Виждам ...“. Участниците нямат право да повтарят предмет, който вече е бил веднъж назован. Обемът на изказванията не е ограничен.

4.Игра „Размяна на играчки"

Цел: Развитие на вниманието и паметта в зрителна модалност.

Ред за работа: Всеки участник взема по една играчка и сяда в кръга. Водещите (които са доброволци дете и възрастен) се обръщат с гръб към останалите и броят до пет заедно или един по един.  По това време участниците обменят играчки помежду си. Задачата на водачите е да определят кой с кого е сменил играчки.

5.Упражнение по двойки „Ако мама беше кралица ...“

Цел: Развитие на доверителни отношения в семейната диада.

Ред за работа: Участниците са разположени така, че да не си пречат. Всяка диада е поканена да си представят и да поговорят за своите фантазии, като обмислят какво би се случило, ако възрастния беше кралица или крал. След това двойките се опитват да си представят какво би било, ако детето беше крал или кралица. След упражнението треньорът дава домашна работа – да се измислят няколко изречения на тема „Ние сме кралското семейство“ (има предвид диадата или семейството на детето, включително и други членове).

6.Игра „Забавни картинки на килима“

Цел: Играта е насочена към развиване на обема на паметта и вниманието във визуални и слухови модалности; за подобряване на пространствената ориентация (Д.Б. Елконин и Л.А. Вагнер подчертават значението на този конкретен фактор за успешното обучение на детето); за подобряване на комуникационните умения; да се повиши нивото на комфорт на детето в процеса на занятието; да се развие способности за ясно да формулиране своите мисли.

Ред за работа: Участниците са поканени да играят E.K. Лютова, Г.Б. Монина "Занимателни картинки", която е описана в книгата "Тренинг за ефективно взаимодействие с деца", Санкт Петербург, 2001-2003 г. Избирайки от предложения набор от картинки, играчите ги подреждат в определен ред. Победител е този, който събере най-много сдвоени картинки.

7.Игра „Прибежки“

Провежда се по аналогия с предишния урок (виж урок трети).

8.Обсъждане

Обсъждането протича както при предишните занятия

 

ЗАНЯТИЕ N5. „ДА ПОГОВОРИМ“

(развитие на речта)

 

Съдържание

1. Обсъждане на домашна работа.

2. Игра с топка „Смеещата се муха“.

3. Упражнение „Загадки по картинки“. 

4. Упражнение "Намерете вложката“.

5. Упражнение „Истина – неистина“.

6. Обсъждане на урока.

 

1.Обсъждане на домашна работа

Провежда се в кръг. Участниците разказват за весела игра (домашна от една от предишните сесии), която са измислили. Останалите слушат и могат да задават въпроси.

 

2.Игра с топка „Смеещата се муха“

Цел: Развитие на творческо мислене.

Ред за работа: Играта се играе в кръг. Треньорът хвърля топката на всеки участник и в същото време изрича някакво съществително. Получилият топката, трябва да подбере глагол, който не се съчетава или почти не се използва с даденото съществително, след което назовава ново съществително и хвърля топката на друг. Този, на когото е хвърлена топката, продължава да отговаря по същия начин.

Като домашна задача за следващия урок, треньорът може да предложи списък от казаните вече думи (словосъчетанията от глагол или съществително), по които обучаемите да подготвят нови диади.

3.Упражнение „Загадки по картинки“

Цел: Развитие на речта.

Ред за работа: На всички участници се дава табло с картинка с изображение на отделните предмети. Всеки участник се редува да описва своята картичка, така че другите да познаят какво е показано на нея. След описание на картичката, ако отговорът не бъде намерен, е позволено да се задават всякакви въпроси.

4.Упражнение "Намери вложката“

Цел: Развитие на речта и пространствената ориентация

Ред за работа: Това упражнение изисква Монтесори рамка. На всяка двойка се дават една или две рамки, докато всички вложки са в една голяма кутия. Всеки възрастен е със завързани очи на свой ред и трябва да намери вложката от своята рамка.

През това време детето сяда на една ръка разстояние срещу възрастния и му помага. От него се иска с думи да насочва движението на ръката му с помощта на словесни подкани, например: „Малко наляво, напред, протегни ръката си по-близо до теб“ и т.н. Детето не може да докосва ръката на възрастния.

5.Упражнение „Истина – неистина“

Цел: Развитие на речта, вниманието и слуховата модалност.

Ред за работа: Треньорът моли всеки участник на свой ред да разкаже за това, което е правил днес, тази история може да включва реални събития и измислени (напълно нереални, които не биха могли да се случат). След разказа останалите участници гадаят кое е вярно и кое не. Например, треньорът може да започне с разказ за себе си така: „Станах тази сутрин, пих чай, впрегнах котките си и отидох на работа. На работа беше много интересно през целия ден и когато се приготвих да се прибера, установих, че котките бяха избягали, без да ме чакат“.

6.Обсъждане

Обсъждането протича както при предишните занятия.

 

ЗАНЯТИЕ N6. „ДА СЪЧИНЯВАМЕ!“

(развитие на творческото мислене)

 

Съдържание

1. Обсъждане на домашна работа.

2. Играта „Веселата муха“.

3. Групово съчинение на приказка.

4. Упражнение по двойки "Ти си най-…“.

5. Хоризонтално моделиране върху килима.

6. Игри, измислени от участниците.

7. Обсъждане на занятието.

 

1.Обсъждане на домашна работа.

Провежда се в кръг. Участниците се редуват да назовават словосъчетания (съществително и глагол), които са подготвили в дома си, които не се използват помежду си. Останалите слушат и могат да задават въпроси.

2.Играта „Веселата муха“

Цел: Развитие на творческото мислене.

Ред за работа: Провежда се по аналогия с предишния урок, с тази разлика, че вместо глагол е необходимо да се избере прилагателно, което не се съчетава по смисъл с даденото съществително.

3.Групово съчинение на приказка

Цел: Развитие на речта, творческото мислене.

Ред за работа: Треньорът държи в ръцете си играчка по избор и предлага на участниците да измислят приказка за нея, като е желателно всеки участник да даде своя принос. Треньорът започва например така: „Имало едно време малко лисиче в една огромна, огромна гора.  Негови приятели били ...“ и след това предава играчката на следващия участник, който продължава приказката.

Ако някой от участниците се затруднява да измисли продължение, останалите му помагат, след като попитат: „Искаш ли да ти помогна малко? Искаш ли малко време да помислиш или някой друг да ти помогне? Ако искаш, можете да помолиш всеки друг за помощ."

За домашна работа, треньорът може да предложи написване на кратка история за любима играчка. Ако е малка играчка, тя може да бъде донесена на следващото заседание и показана на участниците.

4.Упражнение по двойки "Ти си най-…“

Цел: Създаване на атмосфера на доверие и близост в диадата.

Ред за работа: Участниците работят по двойки (семейни диади), пространството в помещението трябва да бъде организирано така, че никой да не пречи на никого. Детето и възрастният се редуват да назовават ​​положителните качества на другия, като започват всяко изречение с думите: „Ти си моят (моята) най-(най-) ...“. В края на упражнението може да се открои едно най-важно качество: „Таня, а ти си най-добрата ми ...“

5.Хоризонтално моделиране върху килима

Цел: Развитие на невербалната креативност.

Ред за работа: Участниците избират различни части от картинки и пъзели и правят от тях геометрични фигури, които треньорът изработва предварително от цветен картон.

6.Игри, измислени от участниците

Цел: Развитие на творческо мислене, реч, създаване на творческа атмосфера в групата.

Ред за работа: Участниците измислят свои собствени игри, подобни на предложените от тях или оригинални.

7.Обсъждане

Обсъждането протича както при предишните занятия

 

ЗАНЯТИЕ N7. „ДА СИ ПРИПОМНИМ!“

(закрепване на преминалия материал)

 

Съдържание

1. Обсъждане на домашна работа.

2. Игри по избор на участниците.

3. Конкурс за млади художници.

4. Представяне на детски рисунки.

5. Упражнение "Намери вложката."

6. Игри, измислени от участниците.

7. Обсъждане на урока.

 

1.Обсъждане на домашна работа.

Родители и деца обсъждат коя е била най-интересната и трудна част от писането на домашната работа. Участниците по желание разказват приказката за любимата си играчка, която са измислили у дома.

2.Игри по избор на участниците.

По аналогия с предишното упражнение.

3.Конкурс за млади художници.

Цел: Развитие на креативност, формиране на творческа атмосфера в диадите.

Ред за работа: Всяко дете получава лист хартия, цветни моливи или маркери. Обучителят кара децата да нарисуват картина на тема: „Аз и майка ми“.

През това време асистентът (втори треньор) разговаря с родителите, отговаря на техните въпроси и дава препоръки за по-нататъшна работа с деца.

4.Представяне на детски рисунки.

Цел: Развитие на речта

Ред за работа: Когато картините са готови, треньорът кара участниците да се редуват да ги представят и след това да говорят какво са нарисували и защо. Всички останали участници могат да задават своите въпроси към авторите на рисунките.

5.Упражнение "Намери вложката".

Цел: Развитие на пространствена ориентация.

Ред за работа: Провежда се както предишното упражнение с рамки на Монтесори, но сега детето е със завързани очи, а не възрастния.

6.Игри, измислени от участниците.

Провежда се по аналогия с предишните занятия.

7.Обсъждане

Обсъждането протича както при предишните занятия

 

ЗАНЯТИЕ N8. „ДА СИ КАЖЕМ ДОВИЖДАНЕ!“

 

Съдържание

1. Да се почерпим с чай!

2. Любими игри. 

3. Връчване на грамоти.

4. Обсъждане на цикъла занятия

 

1.Да се почерпим с чай!

Цел: Създаване на комфортна атмосфера.

По правило децата не обичат да седят на масата дълго време, така че пиенето на чай може да бъде чисто символично. Лесно се организира при всякакви условия. Можете да носите съдове за еднократна употреба, чай в термос или всякакви безалкохолни напитки, сладки, сладки, меденки и др.

2.Любими игри. 

Цел: Развитие на пространствена ориентация.

Ред за работа: Треньорът може да попита децата какви игри биха искали да играят с родителите си. Това могат да бъдат както игри, които са играли в класната стая, така и нови, измислени от деца. Групата играе предложените игри.

3.Връчване на грамоти.

Цел: Повишаване на самооценката и самоувереността.

Ред за работа: В последното занятие се препоръчва да се връчат награди на всяка семейна диада. Това могат да бъдат сертификати например за сплотеност, за организираност, за находчивост, за проява на творчески способности, за инициативност, за отлично чувство за хумор, за изобретателност и др. Основното е, че всички диади трябва да бъдат възнаградени по някакъв начин.

4.Обсъждане на цикъла занятия

Цел: Получаване на обратна връзка за треньора и възможност да споделят чувствата си за участниците.

В края на сесията всички участници сядат в кръг и треньорът моли всяка семейна диада първо да обсъди и след това да разкаже на групата за своите впечатления от този цикъл.

 

***

УПРАЖНЕНИЯ-ЕНЕРГИЗАТОРИ *

 

* Упражнение „Кабиш Кабуу“

Методически бележки: Това упражнение допринася за сплотяването на екипа, членовете на екипа се научават да се разбират без думи, да се радват заедно на общия успех и да скърбят заедно при провала.

Цел: да се въведат театрални методи, включително създаване на образи, като се използват различни нива и работа в екип.

Стимулен материал:

Водещият дава инструкции за упражнението:

-Всички участници застават в две линии един срещу друг.

-Водещият запознава участниците с три действащи лица: Великанът, Магьосникът и Елфът. Великанът е персонаж с висок ръст. При него трябва да вдигнете ръцете си нагоре. Магьосникът е със среден ръст, ръцете му са протегнати напред, сякаш изхвърля магьосничество от пръстите си. Елфът е герой с нисък ръст, приклекнал, сложил ръце на главата си, като уши на елф.

-Групата се упражнява да имитира тези три героя.

-След това треньорът обяснява, че това ще бъде екипна работа. Всяка група е един отбор. Всеки отбор се събира и се съгласява каква фигура ще изобрази.

-Водещият обяснява, че Великанът може да победи Магьосника, а Магьосникът може да победи Елфа, а Елфът на свой ред може да победи Великана.

-По команда на водещия всички участници изпъват лявата си ръка и, удряйки я с дясната, правят една крачка напред и казват: „Кабиш Кабуу”. Това се повтаря три пъти, на всяка крачка,  докато групата се движи напред.

-След като изрекат „Кабиш Кабуу”  за трети път, двете групи изиграват своите герои.

-В зависимост от това кой герой кого побеждава, победителите преследват губещите участници на мястото им.

-Играта се повтаря отначало.

Дискусия:

-Какво се случи? (Какво видяхте, почувствахте или чухте по време на упражнението?)

-Как вашата група се договори, когато вземаше решение?

-Взехте ли единодушно решение или се редувахте да решавате кого ще изобразите?

* Упражнение „Да-хайде“

Цел: Класическо упражнение за загряване и настроение, развиване на въображение, актьорските умения, формиране на лидерски качества; двигателно активизиране.

Водещият кани участниците в хор да кажат силно и енергично думите „ДА, ХАЙДЕ!“ Участниците трябва да кажат тези думи, след като той обяви задачата. Например: "Хайде да танцуваме!" Цялата група трябва да отговори: "Да, хайде!" и тази фраза се повтаря по време на танца – водещият призовава – групата отговаря с „Да, хайде“.

Играта (танца) продължава докато някой от групата даде следващата задача. Например: "Хайде да скачаме като зайци!" Всички отговарят: "Да, хайде!" и започва голямото скачане. След като няколко участници предложат различни задачи, упражнението ще бъде завършено от водещия с фразата: „Хайде да седнем в кръг!“. Участниците отговарят: "Да, хайде!" и сядат в кръг.

Време: 3-4 мин.

Дискусия:

-Лесно ли беше упражнението за вас?

-Как се чувствахте след като направихте загрявката?

Изводи: Упражнението беше за изгражда самочувствие (цялата група направи това, което искате, когато който и да е от вас предлагаше нова игра с  „Нека…“), развива актьорски умения, отпуска тялото, тренира фантазия и въображение.

* Упражнение „Зън“

Цел: подобряване на уменията за координация и взаимодействие, развитие на въображението, облекчаване на емоционалния стрес и умора.

 Ред за работа: Всички сядат в кръг. Треньорът започва действието с въображаем предмет, като че ли подава енергийна топка на съсед и казва високо: „Зън“. Съседът повтаря действието и звука и предава получения предмет на своя съсед. По този начин „обектът“ обикаля кръга и се връща при учителя. Треньорът, след като получи предмета, информира групата, че този „Зън” може да бъде предаван по-бързо, дори за по-кратък период от време. Предлага да опитат. Упражнението се изпълнява 3 пъти.

* Упражнение „Циферблат“ (Грецов)

Описание на упражнението. Участниците, седнали в кръг, образуват "циферблат". Всеки участник отговаря на определено число върху него. Най-лесно е, ако участниците са 12 – тогава всеки отговаря на една фигура. При различен брой участници някой ще трябва да изобрази 2 числа или обратно, всяко число ще има по 2 души.  Ако групата например е по-малка 12, тогава условно се „прави“ циферблат от 1 до колкото е броя на участниците. За по-голяма атрактивност, предварително могат да се напечатат листове А-4 с цифрите от 1 до 10 (в случай, че групата е 10 човека) и същите да бъдат поставени пред столовете на участниците така, че да се виждат от всички. Това донякъде ще усложни играта, но и ще я направи по-интересна. Ако има повече от 18 участници, тогава е препоръчително да направите 2 циферблата.

След това някой поръчва времето и „циферблатът“ го показва - първо този, чиято цифра отговаря на малката часовата стрелка, а след това голямата стрелка. Всеки от тях един по един скача и пляска с ръце.  Водещият (най-добре да е един от участниците) може да направи първите 1-2 поръчки за време, а след това всеки от участниците в кръга.

Психологическото значение на упражнението. Обучение за внимателност, включване на участниците в групово взаимодействие в ситуация „тук и сега“.

Обсъждане. Кратка размяна на впечатления е бъде достатъчна.

Стимулен материал: (за група от 10 обучаеми).

* Упражнение „Копиране на движение, мимика, поза, жест“ (Грецов)

Психологическото значение на упражнението. Това упражнение носи вълнение и ви позволява да включите всички участници в работата. Освен това се развива наблюдението, повишава се степента на групова сплотеност.

Вариант 1. Участниците стоят в кръг. Избира се доброволец, който временно излиза от помещението. Групата определя един от останалите участници, чиито движения ще бъдат копирани. От него се иска когато доброволецът влезе, да започне да прави някакво просто упражнение (наклони, движения на ръцете, въртене на главата и т.н.), групата наблюдава, като внимава да не издаде източника и копира това движение. На всеки 10-15 секунди подаващият сигналите, променя изпълняваното движение, а след него останалите участници започват да възпроизвеждат новото движение. Задачата на доброволеца е да разбере кой е първоизточника на сигналите

Вариант 2. Участниците стоят в кръг. По предварително уговорен сигнал от водача всеки от тях започва да изпълнява някое просто физическо упражнение по избор. След 5-10 водещият лидерът дава друг условен сигнал, според който всеки участник започва да изпълнява упражнението, което преди това е изпълнил съседът отляво. Играта продължава, докато всяко упражнение премине пълен кръг и се върне при своя автор (най-вероятно в силно изкривена форма).

Обсъждане.

-На какви знаци се съсредоточи първоизточника при изпълнение на задачата (вариант 1)?

-Какво доведе до изкривявания в прехвърлянето на движения от участник на участник (вариант 2)?

* Упражнение „Конкретизация на очакванията“ (Грецов)

Психологическото значение на упражнението. Мобилизиране на енергията, развитие на способността за координиране на съвместни действия. Такава загрявка обикновено предизвиква висока емоционална ангажираност на подрастващите, допринася за формирането на чувство за екип.

Описание на упражнението. За упражнението трябва да се запасите със здраво въже с диаметър най-малко 10 мм и дължина най-малко 5–6 м. Участниците се разделят на две подгрупи, разстоянието между които е 1,5–2 м, те вземат въжето и по команда на водещия започват да го дърпат. Печели отборът, който успее да принуди съперниците да се придвижат напред с поне метър. Упражнението се изпълнява 3-5 пъти, желателно е да се промени съставът на подгрупите. Необходимо е много свободно пространство (от съображения за безопасност трябва да има поне 3 м свободно пространство зад всяка от подгрупите).

Обсъждане. Какво друго, освен физическата сила, определя победата в това упражнение?

Ако по някаква причина не е възможно да се изпълни дърпане на въже или лидерът смята, че тийнейджърите все още искат да се движат и все още не са готови за сериозна работа, предлагаме алтернативна, по-спокойна версия на загрявката, например „Циферблат“.

* Упражнение „Духа силен вятър“

Цел: Идентифициране на приликите и разликите между членовете на групата. Разкрепостяване на групата, създаване на игрива приятелска атмосфера.

Ред за работа: Водещият кани всички да седнат на столове, подредени в кръг. Един участник остава без стол. Този участник (отначало учителят играе тази роля) стои в средата на кръга и казва:

„Силен вятър духа върху този, който...“ и завършва с твърдение за себе си, което е вярно.

Например: „Силен вятър духа на този, който има повече от 5 сестри и братя“ или „Силен вятър духа на този, който обича шоколад“.

След като стоящият в центъра участник направи своето изявление, онези от седящите участници, за които се отнася това изявление, трябва да станат и да се преместят на нов стол. Участникът, който е останал без стол, застава в центъра на кръга и казва ново твърдение „Силен вятър духа този, който ...” Така играта продължава няколко пъти.

Водещият обявява правилата на играта:

-Играчите не трябва да се връщат на местата си.

-Водещият също трябва да се опита да намери място за себе си.

Тук водещият може да добави и други инструкции. Например, може да започне с твърдения за видими характеристики („Силен вятър духа върху тези, които са с маратонки или къса коса, или тъмна рокля…“). След това може да се премине към твърдения за невидими характеристики („Силен вятър духа върху онези, които мечтаят да пътуват или са родени през зимата ...“).

Забележка: Препоръчително е да се започне с команди, които засягат признаци, наблюдавани при повече участници. По този начин динамиката на движението или стремежа бързо да се намери опразнен стол и да се заеме, вработва участниците – концентрира вниманието им и ги организира.

Дискусия:

-Какво се случи по време на това упражнение? Как се чувствате?

-Какво забелязахте или научихте за групата?

-Има ли други въпроси, които смятате, че би било интересно да зададете на участниците, за да научите повече за тях?

Извод: Научихме някои факти от живота на другия: някои предпочитания, разбрахме кой какво обича, с кого живее в семейството, т.е. опознахме се по-добре.

-Защо е важно да знаем повече един за друг? Какво ни дава това?

 

* Упражнение „Загряване“

Цел: раздвижване на тялото, подготовка за създаване на образи.

Ред за работа: Водещият дава инструкции за упражнението. Участниците стават в кръг. Всички се движат в кръг по посока на часовниковата стрелка. В различни моменти треньорът назовава различни части на тялото, които ще „контролират“ движението. От участниците се иска да се съсредоточат именно върху контрола на водещата в упражнението част на тялото.

Примерни команди:

-„Движи се с лявото / дясното рамо напред“

-„Движи се бавно назад“

-„Спри на място, сложи ръцете на кръста, отметни главата назад и сега  направи три стъпки напред.“

-„Спри на място, събери стъпалата едно до друго, сложи ръцете върху колената и сега се опитай да отвориш краката настрани, натискайки колената си.“

-„Направи три крачки напред, като въртиш главата си по посока часовниковата стрелка, а сега три пъти обратно.“

-„Сложи ръцете на кръста и направи въртеливи движения с таза в посока часовниковата стрелка три пъти, а след това обратно.“

Методически бележки:

-Отделете няколко минути за всяка настройка на участниците, за да им дадете достатъчно време да се съсредоточат върху определена област от тялото.

След като участниците са направили физическа загрявка, фокусирайки се върху различни части на тялото, водещият задава въпроси:

- Тялото ви подчиняваше ли се?

- Какво ви попречи да направите упражнението?

- Каква е целта на загрявката?

  Водещият благодари на участниците за активната им работа и преминава към следващото упражнение, където ще бъдат използвани извършените преди това движения и придобитите умения.

 

* Упражнение „Гора от звуци“

Цел: Изграждане на доверие между участниците.

Ред за работа: Водещият дава инструкции за упражнението. Групата се разделя по двойки. Единият от двойката ще бъде водещ (с отворени очи), а другият ще бъде „сляп“ (със затворени очи). Двойката трябва да измисли един звук за себе си, първо двойката издава този звук заедно. Повтаря този звук няколко пъти. Партньорът, играещ ролята на „сляп“, затваря очи. Домакинът повтаря избрания звук многократно, а слепият партньор мълчаливо следва звука. След това двойките започват да се движат. Ако водещият спре да издава звук, тогава „слепият“ партньор спира. Ако се издаде звук, тогава „слепият“ следва звука. Спре ли звукът – движението спира. 

Всички двойки започват да се движат по едно и също време, така че партньорът, който играе на „сляп“, трябва да чуе звука, който партньорът издава сред другите звуци и гласове. Следва размяна на ролите.

Забележка: Водещият може да предложи на участниците да издават последователно звука с по-голяма/по-малка сила на звука, за да създадат история чрез звука.

Обсъждане:

-Какво се случи? Какво видяхте, почувствахте или чухте по време на упражнението?

-Как се чувствахте? (въпрос към „слепите“) Изпитвахте ли страх? Ако отговорът е да, защо? Ако не, защо не?

-Каква е целта на упражнението?

-На какви преживявания и случаи от реалния живот прилича това упражнение?

-На какво ни учи това упражнение?

Изводи: Треньорът обобщава: „По време на упражнението стаята беше изпълнена с различни звуци, но всеки се опитваше да чуе само звука на партньора и следваше този звук, отделяйки го от дузина други. Това упражнение изгражда доверие между участниците.“

* Упражнение „Музикален диалог“

Цел: да се обучат участниците в умения за активно слушане.

Оборудване: магнетофон или телефон с аудио носител.

Ред за работа: Упражнението започва със свирене на музика във фонов режим. Участниците се движат из пространството в ритъма на музиката, като в това време водещият им дава команди. Например: „Движете се възможно най-бързо / бавно“, „Ръкувайте се с всеки участник, когото срещнете“, „Поддържайте зрителен контакт с всеки участник в срещата лице в лице“, „При всяка среща лице в лице взаимно се покланяйте“, „Движете се назад.“

След няколко инструкции водещият обявява, че веднага след като изключи музиката, всеки участник трябва да свърже лактите си с лактите на човека, който е най-близо до него, като двамата застават лице срещу лице, сгъват ръцете си на гърдите така, че лактите им да стърчат напред за да се докоснат с лактите на другия.

Когато музиката спре и участниците се разделят по двойки, които са се съединили с лактите, водещият задава въпрос за обсъждане между двойките.

-Коя част от занятията до момента беше най-полезна за вас? И защо? Двойките се редуват да споделят отзивите си за сесията.

Няколко минути по-късно музиката започва отново. Сега, когато музиката спре, участниците трябва да свържат пръстите на краката с пръстите на краката на друг човек, стоящ наблизо.

 Учителят задава въпрос:

-Кой беше най-щастливият ви момент през изминалата година? Защо? Двойките се редуват да споделят своя опит.

Така може да се продължите още няколко пъти, задавайки различни въпроси.

След няколко минути групата е поканена да седне в голям кръг и да обсъди упражнението:

Обсъждане:

-Какво се случи?

-Имали ли сте подобно преживяване на споделяне по такъв или аналогичен начин в живота?

-Лесно или трудно е да кажете на човек какво чувствате?

Изводи: Водещият обобщава, като насочва вниманието на участниците върху заключенията: научихме се да слушаме внимателно когато другия говори; активен слушател е този, който гледа в очите на говорещия; започнахме да си вярваме повече.

(следва продължение)