Психодиагностика на възприятие. Експерименти за фигура и фон.

ТЕСТОВА БЛАНКА – СТИМУЛЕН МАТЕРИАЛ






Пренаситена структура на изображение, предизвикващо дискомфорт.



Илюзия на Мюлер-Лайер или илюзия дължината на стрелата

Психодиагностика. Методика за диагностика на тип мислене – „Извеждане на съществени признаци”

(1) Цел: Диагностика на особености на мисленето – способности за диференциация на предмети и явления по съществени от несъществени и второстепенни признаци. По характера на изведените признаци се съди за доминантния тип мислене – конкретно или абстрактно. Тестът може да се прилага за деца (8-12г.) и за възрастни. Предназначен е само за индивидуално тестиране.

(2) Описание: Методиката използва стимулен материал (набор от думи, напечатани на бланка). Думите в задачите са подбрани по такъв начин, че изследваното лице е принудено да активира своите способности за улавяне абстрактното значение на едно или друго понятие, отказвайки се от много по-лесния и набиващ се на очи, но неверен способ за решение на задачата,  при който вместо съществените признаци, съществува уловка да бъдат изведени частни, конкретно-ситуационни признаци.

(3) Инструкция за деца: „Тук (показва се бланката) както виждаш са дадени редове от думи, които представляват 20 задачи. Всяка задача се състои от една дума, която е извадена пред скобите, а в скобите са поставени 5 думи (показва се на бланката).  От теб се иска, от тези 5 думи, да намериш само 2, без които думата пред скобите не би могла да съществува и да ги кажеш.  Например, думата пред скобите е „градина”, а в скобите са: „растения, градинар, куче, ограда, земя”. Тогава логиката на мислене може да бъде следната: градината може да съществува без куче, ограда и дори без градинар, но без земя и растения градината не може да съществува – тогава тя би била нещо друго, но не и градина.  Следователно избраните две думи са „земя’ и „растения”.

(3) Инструкция за възрастни: „На всеки ред на бланката има по една задача, състояща се от думи. Първата дума е поставена пред скоби, а в скобите има други 5 думи.  Всички думи в скобите имат някакво отношение към думата пред скобите, но две от тях се намират в най-голяма връзка с нея. От вас се иска да намерите точно тези две думи и да ги назовете.

Забележка:

= Индивидуалното тестиране се налага поради това, че по време на изпълнението на задачите с изследваното лице може да се общува, задавайки му въпроси. Нерядко в процеса на подобно обсъждане изпитваният дава допълнителна информация и поправя грешките си.

= Задължително всички решения на задачите, а също така и допълнителните обсъждания (въпроси, коментари и пр.) на изследваното лице се записват в протокол.

(4) Тестови материал

1. Градина (растения, градинар, куче, ограда, земя)

2. Река (бряг, риба, риболов, тиня, вода)

3. Град (автомобили, здания, тълпа, улица, велосипед)

4. Плевня (сеновал, кон, покрив, животни, стени)

5. Куб (ъгли, чертеж, страна, камък, дърво)

6. Деление (клас, делимо, молив, делител, хартия)

7. Колело (диаметър, елмаз, проба, закръгленост, злато)

8. Четене (очи, книга, текст, очила, думи)

9. Вестник (истина, произшествие, кръстословица, хартия, редактор)

10. Игра (карти, играчи, зарове, наказания, правила)

11. Война (самолет, пушки, сражения, оръжие, войници)

12. Книга (рисунки, разказ, хартия, заглавие, текст)

13. Пеене (звън, изкуство, глас, аплодисменти, мелодия)

14. Земетресение (пожар, смърт, колебания на почвата, шум, наводнение)

15. Библиотека (маси, книги, читалня, гардероб, читатели)

16. Гора (почва, гъби, ловец, дърво, вълк)

17. Спорт (медал, оркестър, състезание, победа, стадион)

18. Болница (помещение, инжекция, лекар, термометър, болни)

19. Любов (рози, чувства, човек, срещи, сватба)

20. Патриотизъм (град, приятели, родина, семейство, човек)

(5) Обработка на резултатите (ключ)

1. Растения, земя

2. Бряг, вода

3. Здания, улица

4. Покрив, стени

5. Ъгли, страна

6. Делимо, делител

7. Диаметър, закръгленост

8. Очи, текст

9. Хартия, редактор

10. Играчи, правила

11. Сражение, войници

12. Хартия, текст

13. Глас, мелодия

14. Колебания на почвата, шум

15. Книги, читатели

16. Почва, дърво

17. Състезания, победа

18. Лекар, болни

19. Чувства, човек

20. Родина, човек

(5) Интерпретация на резултатите

Наличието на голям брой погрешни съждения свидетелстват за преобладаване на конкретно-ситуационното мислене над абстрактно-логическото. Ако изследваното лице в началото дава погрешни отговори, но след това се поправя, тази реакция може да се разглежда като проява на импулсивност и прибързаност поради безпокойство, висока тревожност, прекалено старание за бързо справяне със задачите.

(6) Оценка на резултатите

Оценява се броя на дадените правилни отговори, превърнати в балове по таблица (норми):

# 9 бала – 20 правилни отговори (без корекции или с 1-2 корекции);

# 8 бала – 20 правилни отговори (с от 2 до 4 корекции);

# 7 бала – 19 правилни отговори;

# 6 бала – 18

# 5 бала –  16-17 (норма за възрастни)

# 4 бала –  14-15  (норма за деца)

# 3 бала – 12-13

# 2 бала – 10-11

# 1 бал – 9 

Тест за зрително запомняне и конструктивни умения

(тест с пръчици на Голдштейн — Ширер)

Тестът е за деца на 5-6 г. На ИЛ се предлага да възпроизведе от пръчици с различна дължина 6 различни фигури по образец (табло). Първите три фигури се изпълняват от детето, като му се предоставя таблото с образеца, а останалите след 3-5 сек. наблюдение и скриване на таблото.

Инструкция: Разгледай тази фигура внимателно и след това се опитай да я направиш от пръчици (при втория вариант – да я конструираш по памет).

         Оценка: Правилно възпроизведените фигури № 4, 5, и 6 се оценяват с 1 бал, при грешка – 0 бал.  Фигурите № 7, 8, и 9 се оценяват с 2 бала, а при промяна на размера, но със запазена форма – 1 бал; при други грешки – 0 бал.

Норматив

За деца на 5 г. се допускат 1-2 грешки, с обръщане на фигурата или промяна на размерите.

За деца на 6г. Задачата не би трябвало да представлява трудност. 


Образци на фигури - тест на Голдщейн-Ширер

Тест за пространствен праксис, сформираност на формообразуващи движения и зрително-моторна координация

 (фигури  на Елис)

Прилага се за деца над 8 г., като на ИЛ се предлага набор от 10 фигури (рис. 9) от теста на Елис. От детето се иска да ги възпроизведе (нарисува) по памет. В зависимост от степента на допуснатите грешки, всяка фигура се оценява с 1, 0,5 и 0 бала (виж рис. 10). След това оценките се сумират.  Причини за нисък резултат могат да бъдат: конструктивна апраксия, тактилна и зрителна агнозия.  За диференциация на разстройството на зрителния гнозис от диспраксията, следва резултатите от това задание да се съпоставят с резултатите от теста с пръчици на Голдщайн-Ширер, който е по-малко чувствителен към нарушения на пръстите на ръката (праксиса на ръката). Графическият тест на Елис е диагностично достатъчно чувствителен към резидуално-органическа енцефалопатия при детето. 
Пример; Варианти на възппоизведени фигури на Елис, оценени с 0,5 бал.



Образци фигури на Елис.

Тест за пространствен и конструктивен праксис анализ и синтез на форми и сензомоторна интеграция (фигури на Кос)

         Тестът позволява да се определи и способността на детето да се обучава (виж тест с код-419). На детето се предлага да подреди от кубчета изображение от табло. Оценява се времето, за което е изпълнена задачата по 4-бална система (табл. 6). Методиката позволява да се оцени сформираността на операции за зрително-пространствен анализ и синтез, нивото на развитие на нагледно-образното мислене, способностите за програмиране и последователна реализация на конструктивна дейност.  Коровото осигуряване на подобна дейност инициира включването на няколко функционални системи.  При възрастните доминиращо участват теменните, тилни и челни отдели на мозъка. При децата освен тях се включва и пирамидалната система (прецентрална и постцентрална извивка, премоторна кора), ранното поражение на които  влияят върху конструктивната дейност.  По данни на Е. Taylor, фигура 1 е достъпна за безпогрешно изпълнение от повечето деца на 6 г. и по-големи (по-долу са дадени границите на нормата). Фигура 2 – за деца на 7 и повече години; фигура 3 – за деца на 9 и по-големи; фигури 4 и 5 – за деца на 10 и по-големи. 

Тест за пространствения праксис недостатъчна сформираност на формообразуващи движения,

непълноценност в зрително-моторната координация

(„Копиране на фигури“)

        Тестът е с достатъчно висока диагностична способност по отношение нарушения на пространствения праксис, недостатъчна сформираност на формообразуващи движения, непълноценност в зрително-моторната координация.  Е. Taylor предлага набор от фигури за копиране от други психометрични методики, които са най-адекватни за решаване на диагностичната задача (рисунки 34).
        Без груби грешки повечето от децата възпроизвеждат по образец фигура 1 за 3 годишни; фигура 2 – 5 годишни;  фигура 3 – 5,5, години; фигура 4 – за 6 години; фигура 5 – за 7 години.
   Даденият набор от фигури е адекватен към невропсихологическа диагностика на деца на възраст 4 години и повече.  В този случай възрастовите нормативи за изпълнение на предложените фигури ще съответстват с поправка от 1 година при децата със съхранен интелект, на 2 години – при деца със задръжки в психическото развитие; с 3 го9дини – при деца с умствена изостаналост в степен дебилност (лека степен). 

Символни задачи за социалното “Аз” (методика на Е. Зилър)




1.Самооценка – най-лявото кръгче има най-висок ранг на самооценка, а най-дясното – най-нисък.

2.Власт (доминантност) – От позиция 1 към позиция 5 доминантността на индивида нараства, позиции 3 означават равнопоставеност в междуличностните отношения.

3.Изборът на кръгчето, което не е интегрирано с другите, е израз на висок индивидуализъм.

4.Социална зависимост (степента, в която лицето възприема себе си като част от група) – Когато индивидът поставя себе си вътре в триъгълника, това се интерпретира като зависимост от другите, а извън него е израз на независимост. 

Експресна психодиагностика „Склонност към лъжа“

             Лъжата е индивидуално-психологическа особеност, изразяваща се в съзнателно изкривяване действителното състояние на нещата, в стремеж да се създаде неправилно впечатление за факти и събития.  Лъжливостта противоречи на общочовешките норми.

При лъжата следва да се отличава т. нар. изкривяване на информацията  в резултат на недоразвито мислене, неумение да се разграничи желаното от действителното (при децата в ранна възраст, при които лъжата е мнима).  Особен случай се явява патологичната лъжливост, която обикновено се свързва с некритична вяра в реалността.  Обикновено във взаимоотношенията лъжата се проявява при наличие на враждебност, подозрителност и конкуренция. За да се разбере лъжата, следва да се определят мотивите и причините за нея.  Като тип отношение и психологическа черта лъжата се преодолява посредством  възпитание, основано на доверие между възпитаваният и възпитаващият.
Инструкция: Обградете с кръгче числото, което в най-голяма степен отговаря на вашето мнение.

„0" - това въобще не се отнася за мен

"1" - в повечето случаи това не е характерно за мен

"2" - съмнявам се, че това може да се отнася за мен

"3" - не се решавам да го отнеса за себе си

"4" - като че ли се отнася за мен, но не мога да съм сигурен

"5" - струва ми се, че се отнася за мен

"6" - това се отнася точно за мен.

Детска психология. Психодиагностика. Тест за егоцентрични асоциации - трета част

Насоченост на личността

Личността е това, към което се стреми. Ако искате да разберете главното в един човек, то трябва да разберете какво движи този човек, какво е неговото настояще и неговите стремежи.  Насочеността на личността често се описва с думите „преобладаващи интереси и стремежи“, „йерархия на мотиви“, а друг път като „лична идеология“.

Известни са три вида насоченост на личността:

1.Насоченост към себе си – ориентирана към пряко възнаграждение и удовлетворяване по какъвто и да е начин на цели; свързва се с агресивност за достигане на статус и власт.

2.Насоченост към общуване – стремеж при всякакви условия да се поддържат отношения с хората; свързва се с ориентация за съвместна дейност.

3.Насоченост към дейност – заинтересованост от разрешаване на делови проблеми; свързва се със стремеж към изпълнение на дейността колкото се може по-добре.

Насочеността е нагласа (установка), включваща следните свойства на личността:

-          влечения – най-примитивна биологически обусловена форма на насоченост;

-          желания – осъзната потребност и влечение към нещо определено;

-          стремежи – възниква при включване в структурата на личността на желания с волеви компонент;

-          интереси – познавателна форма на насоченост към предмети;

-          склонности – възниква при включване в интереса на волеви компонент;

-          идеали – съдържа конкретизируема в обра или представа предметна цел;

-          мироглед – система от етични, естетични, философски, естествено-научни и други възгледи за обкръжаващия свят;

-          убеждения – висша форма на насоченост – това е система от мотиви на личността, подбуждащи я да постъпва в съответствие със своите възгледи, принципи и мироглед.

Възрастови особености на егоцентричната насоченост.

Егоцентризмът е съсредоточесност на съзнанието и вниманието на човек изключително към себе си, като се съпровожда с игнориране на всичко, около и свързано с него.  Сериозни изследователи на егоцентризма са: З. Фройд, А.Адлер, Ж. Пиаже, Л. Виготски и др., които са стигнали до извода, че с изменението във възрастта, се променя и нивото на егоцентризъм.  Във възрастта от 10 до 20 години при високо ниво на егоцентрична насоченост се наблюдава спад на егоцентризма; от 20 до 30 години – средно ниво, което остава практически непроменено; от 30 до 40 години -  наблюдава се рязък спад в насочеността на личността към себе си, а след 40 години нивото на егоцентризма започва постепенно да нараства.

През периода на подрастващата възраст и ранното юношество егоцентричната насоченост се характеризира с ниска самооценка, раздразнителност, агресивност и невротизъм.

В периода на късно юношество картината частично се променя и егоцентричната насоченост се проявява чрез високо ниво на раздразнителност, агресия, подозрителност, силно изразен стремеж за охрана на собствените граници (вещи, статус, придобивки, права и пр.), но се появява и чувство за вина. Точно в този стадий настъпва особено рязка диференциация на егоцентризма по полов признак, като при момичетата той е в пъти по-силно изразен, отколкото при момчетата.

Във възрастта на ранната зрялост егоцентричната насоченост на личността се характеризира с ниско ниво на самооценка, семейна и обща тревожност, високо ниво на подозрителност, враждебност и агресия.

В етапа на средната зрялост – ниско ниво на тревожност, ниска самооценка, неудовлетвореност, агресия и семейна неудовлетвореност.

За егоцентричната насоченост в ранна и средна юношеска възраст е присъщо светоусещане с позитивна насоченост към обкръжаващия свят. В началото на периода на късното юношество картината кардинално се променя, като светоусещането заема противоположен знак.  Следва да се подчертае, че в периода на ранната зрялост се появява допълнителен фактор, който до момента не е съществувал в зависимост с нивото на егоцентризъм – това е семейния фактор (през този период най-често хората създават семейство).

Източник:  http://www.psyhodic.ru/arc.php?page=1798

Детска психология. Психодиагностика. Тест за егоцентрични асоциации - втора част

Таблица с норми за оценка на нивото на егоцентрична насоченост за подрастващи и младежи.

Много ниското ниво (нулево) на индекса означава, че ИЛ е разбрало неправилно инструкцията.

Много високото ниво  може да е признак за акцентуация на личността върху себе си.

При анализа следва да се отчита, че егоцентризма и егоцентричната насоченост  е свойство на личността. То характеризира нейната позиция и представлява сама по себе си центрация и фиксация на социалните установки върху самата нея, върху нейните мисли, представи, действия, цели и пр.

В началото на тийнейджърската възраст егоцентризмът се включва от саморефлексията.  Егоцентричната насоченост детерминира позицията на личността и способства за нейната автомизация от другите хора.  Тя се отключва от потребността за собствен успех, от съчувствие, от покровителство, от общуване и разбиране от другите (афилиация), от самоутвърждаване. Винаги действа в защита на собствения „Аз“, в т.ч. се явява и психосексуална потребност.

Допълнителна пояснителна информация:

Егоцентризмът влияе върху познавателните възможности на личността, възпрепятства ефективното общуване и взаимодействието с другите хора, забавя развитието на морално-нравствената сфера и като цяло на самата личност.

Лицата с високо ниво на егоцентризъм често са конфликтни, тъй като не отчитат, а в общуването изпращат съобщения със смислено съдържание, което води до неразбиране и междуличностни проблеми.

В морален план егоцентризмът се проектира чрез егоизъм, който се проявява в опитите да се използват другите хора за удовлетворяване  на собствени потребности и интереси, а също и чрез прагматизмът, т.е., всичко свързано с живота на личността преминава през фокуса на личния интерес за своя полза.

В детска и юношеска възраст фактори за активизиране на егоцентризъм могат да бъдат:

-                      лансиране, хвалене от страна на родители и учители;

-                      активно стимулиране към постигане на успех;

-                      недостатъци в контактите на детето с връстниците;

-                      създадени навици за доминиране, налагане със сила над другите още в детските години;

Ниското ниво на егоцентризъм се явява в резултат на постоянен натиск върху личността на детето от страна на авторитети (родители, учители, ученици).

В някои случаи високите нива на егоцентрична насоченост  може да бъде ситуативно обусловена от особено значими за личността хора.

Наличието на устойчиво проявяващ се висок егоцентризъм в детска и младежка възраст води до стереотипизирането и превръщането му в психопатологична черта на характера, а неадекватно ниското ниво – до конформизъм и социална пасивност.

Корекция: Корекцията за балансиране нивото на егоцентризъм означава личността да постигне и развие способност за разбиране на другите хора, с които взаимодейства, да се тренира способността да се поставя на мястото на другите, да бъде внимателен към обкръжението си.  Лицата с високи нива е целесъобразно да участват в тренинг програми за сензитивност на общуването и децентрация.

Самоутвърждаване – стремеж на човек към съхраняване на висока самооценка и потвърждаване на нейната истинност в оценките на другите за него, а също и предизвиканото от този стремеж поведение. Самоутвърждаването заема място в структурата на мотивационно-потребностната сфера на личността – доминиращо или стандартно. При определени условия потребността от самоутвърждаване може да приеме ненаситен характер. В такива случаи се формира специфична насоченост на личността – особено лична, егоцентрична.

Първо, егоцентризъм означава крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички. Значението на егоизъм означава себелюбие, поставяне на личните интереси пред интересите на другите. Егоизмът е начин на поведение, който се обуславя от мисълта за собствената полза, изгода и защита на собствените интереси, като обикновено се характеризира с определена доза себелюбие. Егоцентризмът е склонност да превърнеш себе си в център на света. Той е нормално явление у детето докъм шест-седемгодишна възраст. През този период се осъществява постепенно разграничаване между Аза и външния свят, но мисленето остава преди всичко субективно: детето гледа на явленията и на проблемите, които изникват пред него, единствено от своята гледна точка.

Възприемането единствено на своята гледна точка и свеждането й до собствения опит се дължи на невъзможността на мисълта да сравнява няколко показателя. Детското разсъждение свързва различните детайли без логическата нужда помежду им, на основата на неконтролируеми аналогии или заключения, като се наблюдава невъзможност за сглобяване на класове или съчетаване на взаимовръзки. Нека разгледаме примера, даден от Пиаже, за да покаже развитието на егоцентричната мисъл:

„Болно дете на възраст две години и девет месеца иска портокали; тъй като няма му обясняват, че са още зелени. Докато пие чая си от лайка няколко минути по-късно, детето констатира: „Лайката не е зелена, вече е жълта; дай ми портокали!” . От този пример ясно се вижда пренебрегването на обективните връзки, както и нечувствителността на детето към каквато и да е проверка или доказателства. Мислите са подчинени на желанията и потребностите му за получаване на удоволствие. Околният свят се възприема единствено като отговор на неговите нужди и желания. Намаляването на тази личностна характеристика се разглежда в хода на социализирането на детето и приемане на нормите и правилата, по време на възпитанието му. Развивайки мисленето и натрупвайки опит на базата на проба-грешка, разсъжденията стават по устойчиви, поради формирането на трайни асоциативни връзки. Извеждането на детето от семейната среда и социализирането му в институции – детска градина, училищна среда, води до разбирането, че то невинаги може да задоволи потребностите си веднага, както и, че трябва да се съобразява с различни правила и норми на поведение, които намаляват възприемането на себе си като център на света. Азът става по-устойчив и да се подчинява на принципа на реалността, което води до забавяне на разтоварването на либидната енергия. Започва да се отчита времето, като категория, и да се формира логическото мислене.

Като обобщение ще направя, че двете състояния се наблюдават през целия живот на човек. Егоизмът ни е биологично присъщ, поради инстинктивната ни природа. Културното влияние може да намали въздействието му, но не и да го премахне. Егоцентричността на човек е характерна за определен етап от развитието му, когато Азът и мисловния процес като негова характеристика, не е толкова устойчив. В процеса на възпитание и карайки детето да развива различни гледни точки, въздействието му намалява, но не означава, че изчезва. Неприемането на чуждите позиции и акцентиране върху вярването за абсолютната правота може често да се наблюдава в изявите на хората. Това поведение не дава възможност да се приеме нова информация и стеснява кръгозора на човек и начина му на възприемане на действителността около него.

Детска психология. Психодиагностика. Тест за егоцентрични асоциации - първа част

Проективната методика е предназначена за диагностика на егоцентрични тенденции  при подрастващи и младежи.

При обработката на резултатите се търси „индекс на егоцентризъм“,  по чиято сила на изразеност  може да се съди за наличие или отсъствие на егоцентрична насоченост на личността.  Резултатите могат да се приемат за информационно значими, ако изследваното лице е дало отговор на всички изречения. При повече от 10 незавършени изречения (без отговор), данните не са обработват.

„Индексът на егоцентризъм“ се определя на база отговорите на изследваното лице.  В тази информация  се търсят:

-          местоимение от първо лице, единствено число – „Аз“;

-          притежателни и лични местоимения, образувани от „Аз“:  мен, мой, моите; моята, моето;

-          изреченията, които не са довършени, но съдържащи търсените местоимения;

-          изречения, които не съдържат тези местоимения, но се подразбират, ако съдържат глагол в първо лице единствено число;

В числово изражение индексът на егоцентризъм е равен на броя обозначени изречения.

Особености при провеждането

В хода на изследването следва да се имат предвид следните ограничения:

а) категорично се забранява да се обяснява допълнително инструкцията, да се дава оценка или да се изразява лично отношение към отговорите.

б) експериментаторът не трябва да разгласява истинските цели на изследването.

Инструкция:

„Задачата съдържа 40 незавършени изречения. От теб се иска да ги завършиш със свои думи. Важно е да кажеш първата мисъл, за която се сетиш. Не се разсейвай и се старай да даваш бързи отговори“

Стимулен материал:

1.                   В такива ситуации …

2.                   Най-лесно от всичко ...

3.                   Независимо от това …

4.                   Колкото по-дълго …

5.                   В сравнение с …

6.                   Всеки …

7.                   Тъжно е, че ...

8.                   В резултат …

9.                   Ако …

10.               Преди няколко години …

11.               Най-важното е това, че …

12.               В действителност …

13.               Само ...

14.               Истинския проблем се състои в това, че …

15.               Не е истина, че …

16.               Ще дойде такъв ден, когато …

17.               Най-голямото …

18.               Никога …

19.               В това, което …

20.               Едва ли е възможно

21.               Главното се състои в това, че …

22.               Понякога ...

23.               След 10-12 години …

24.               В миналото …

25.               Работата е там, че …

26.               В момента  

27.               Най-доброто …

28.               Като се има предвид …

29.               Ако не е …

30.               Винаги...

31.               Възможно е ...

32.               В случай, че ...

33.               Обикновено ...

34.               Дори ако …...

35.               След това …

36.               Условие за …

37.               Най-много от всичко …

38.               Като цяло ...

39.               Наскоро …

40.               Само след …

Анализ - интерпретация:

Егоцентризмът като черта на личността най-силно се проявява в подчертаване на своето „Аз“; в неспособността на индивида да промени своята позиция по отношение на чуждото мнение; да отхвърля дори противоречаща на неговия опит информация;  в преимущественото съсредоточаване върху собствените си интереси.

            Егоцентричната насоченост на личността може да се прояви в познавателната, емоционалната и поведенческа сфера. Личност с такава насоченост може да изпитва затруднения в неразбиране преживяванията на другите хора, в отсъствие на емоционална отзивчивост и в неумение да отчита (съобразява) с гледната точка на другите и да я съобразява със собствената си гледна точка.

Аз, отново Аз и ДРУГИТЕ или егоцентризъм, егоизъм и алтруизъм.

Егоизъм (лат. ego - аз) - принцип на жизнена ориентация  и морално качество на човек, свързано с предпочитание на собствените интереси пред интересите на другите. Егоизмът се явява противоположност на алтруизма – принцип на безкористно, жертвено морално служене на ближния.

Социология: Энциклопедия/Сост. А.А. Грицанов и др. - Мн.: Книжный Дом, 2003.

Егоцентризъм (от лат. egо - аз и centrum - центр) – характеристика, индивидуална позиция, свойство на мисленето и поведението на човек, заключаващо се в неспособността да разбере и да осмисли други гледни точки и позиции. За разлика от егоизма, терминът „егоцентризъм“ не носи морално съдържание.

Психология развития. Словарь/Под общ. ред. А.В. Петровского. — М.: ПЕР СЭ, 2006.

Алтруизм (от лат. аlter – друг) – правило на нравствена дейност, признаващо задължението на човек, да поставя интересите на другите хора над своите и да работи за тях; нагласа, изразяваща готовността на човек да направи жертва в полза на общото благо или на конкретна личност.

Большой психологический словарь/Сост.
Б. Мещеряков, В. Зинченко. - СПб.: прайм-ЕВРОЗНАК, 2004.

ЕГОЦЕНТРИЗЪМ ИЛИ АЗ

В психологията понятието егоцентризъм се свързва с имената на психолога и философа Жан Пиаже, който в своите ранни работи пише за него, като го определя като външна характеристика на познавателната дейност при детето и отразява неговата особена позиция по отношение на обкръжаващия свят.

Именно поради егоцентричното мислене, малкото дете опредметява обектите в съзнанието и волята си (анимизъм), придава на думите и жестовете сила на въздействие върху външните предмети (магическо мислене), а явленията в обкръжаващия свят счита, че са създадени за неговите цели (артифициализм). Егоцентризмът лежи в основата на вярата на подрастващото дете в безграничните възможности на собственото мислене и в своите способности да преобразува заобикалящия го свят (най-ярко се проявява между 11 и 14 г.). Едва към юношеската възраст възниква преход към по-обективна позиция при опознаването на света.

Терминът „егоцентризъм“ характеризира не само интелектуалната (познавателната) активност на детето и подрастващия, но и особеностите на тяхната личностна ориентация.  В основата на личностния егоцентризъм стои потребността да чувстваш себе си в центъра на вниманието и да се съсредоточиш върху своите потребности и интереси. Егоцентрикът изпитва трудност при опитите си да осъзнае и да приеме чужда гледна точка, да разбере преживяванията на другите хора.  Сблъсквайки се с информация, противоречаща на неговите представи, егоцентрикът я възприема с голяма трудност. Той искрено не разбира, как може да съществува гледна точка, различна от неговата и че преживяванията на другите хора могат да бъдат изключително силни (непоносими).

„Аз съм на 7 г. Ние с мама пием чай, а на масата има чинийка с три бонбона. Аз си взимам един, после още един и посягам към третия. Тогава мама ми казва, че би искала да опита тези вкусни бонбони. Аз с неразбиране питам „Нима възрастните ядат бонбони?“, не вярвам на мама да и се яде толкова много бонбони колкото на мен. Това е невъзможно“

В края на периода  на подрастващата възраст егоцентризмът постепенно  отстъпва за сметка на формираните способности за възприемане друга гледна точка. При общуването с другите детето се сблъсква с противоречивите представи и постепенно започва да променя своята позиция.

Същевременно егоцентризмът трябва да се приеме като напълно свойствен за периода на подрастващата възраст.

Повечето изследвания, посветени на изучаване особеностите на подрастващата възраст отбелязват факта на т. нар. своеобразен „прелом“ в отношението на детето към себе си, проявявайки активен интерес към своя вътрешен свят и собствената личност.

Л.С.Виготски обозначава тази особеност на подрастващите като егодоминантна или егоцентрична нагласа, която поставя формиращата се личност на подрастващия в центъра на вниманието му.

В този случай егоцентризмът се явява нормалпсихологически феномен, свидетелстващ, че подрастващият сега решава главната задача на своето развитие – осъзнаването и определянето на себе си като уникална личност и неизбежно се обръща към своята личност, преживявания, мисли и чувства.

Установено е, че през периода 12-14г.  рязко се усилва склонността към самонаблюдение, затвореност, егоцентризъм, снижава се устойчивостта на Аз-образа и общото самоуважение. Положението се нормализира едва при прехода от подрастващата към юношеската възраст (около 15г.).

Егоцентричната насоченост на личността често се проявява в такива феномени, като „въображаема аудитория“ и  „мит за собствената си изключителност“. Чрез термина „въображаема аудитория“ се обясняват много от поведенческите особености на подрастващите. Например, убеждението за извънредно внимание на другите хора към тяхната външност и поведение, предизвиква собственото им съсредоточаване върху това.  подрастващите разглеждат себе си като сцена и полагат много енергия за излизане пред ‚въображаемата аудитория“ – критично наблюдаващите ги други хора. Поставяйки себе си в центъра на сцената, разбирай в центъра на света, подрастващите потвърждават убеждението си  за своята уникалност.

„На 12 години съм. Много ми е трудно. Къде изчезна моята детска непосредственост, игривост и живост? Сега аз съм капризна и стеснителна.  Трудно ми е дори да направя покупка в магазина – страхувам се, че продавачът ще ми каже нещо обидно. Чувствам се ужасно неловко. Когато пътувам с обществен превоз ми се иска да се скрия в най-тъмния и отдалечен ъгъл, защото чувствам, че всички ме гледат и изучават. Всички знаят, че на мен ми е неловко и ме е срам. Мисля, че всеки момент всички ще започнат да ми се смеят – за облеклото, за прическата, за тялото ми, за лицето  ми за всичко.

Вчера се скарах с приятелката си Таня, а когато приятелката ми Света се приближи за да ме утеши, а се скарах и с нея. Скарах се, защото тя каза за моите преживявания, че не са нещо страшно. Как така? Какво разбира тя за моите преживявания? Аз мисля, че Света е просто предател, а аз съм най-нещастния човек на света.“

Като правило, преодоляването  на подобни егоцентрични трудности се постига, чрез  разбиране чувствата на другите и осъзнаване на факта, че всички хора преживяват сходни чувства. Именно взаимодействието с другите  е пътя към разбиране на чуждото мнение и чуждите преживявания.  

ЕГОИЗЪМ ИЛИ ОТНОВО АЗ

Понятията егоцентризъм и егоизъм в битовата ежедневна реч често се използват като синоними.  Независимо от сходствата им обаче между тях има някои различия. Ако егоцентризмът е категория основно психологическа, то егоизмът е морално-нравствена.  Ако егоцентризмът предполага неспособност за разбиране и приемане потребностите и интересите на другия човек, то егоизмът се явява предпочитание на собствените интереси при игнориране интересите и потребностите на другите хора.

Обществото обикновено приема егоизма като средство за постигане на своите лични користни цели.  Като правило, егоистичната насоченост на личността се явява резултат от сериозни дефекти във възпитанието. Ако родителите и другите близки хора са подкрепяли проявления на егоцентризъм и са поддържали висока самооценка, впоследствие при детето може да се сформира ярка нагласа за поставяне приоритет на собствените си интереси, потребности и преживявания.

В зряла възраст подобна фиксация върху собствения Аз и пълното равнодушие към вътрешния свят на другите хора, може да доведе до невъзможност на личността да установява близки отношения с хората, към отчуждение, към преживяване в самота и възприемане на обкръжаващия свят като враждебен.

В различните етични и философски концепции същността на егоизма се е разбирала различно:

-          „Човек се ръководи не от морала и закона, а се стреми към самосъхранение и лична изгода“

Бенедикт Спиноза.

-          „Егоизмът е стремежът да се концентрират всички цели върху себе си, за собствена изгода и полза“.

Иммануил Кант.

-          „Егоизмът е проява на изконната природа на човека“

Артур Шопенхауер.

-          „Разумният егоизъм е съзнателно и свободно подчинение на общите дейност на собствените цели, от успеха на които се възползва самия индивид“.

Николай Гаврилович Чернышевский.

                На егоизма са присъщи от една страна самодоволство, стремеж да постигнеш успех, слава, да предизвикаш всеобщо възхищение, честолюбие (жажда за първенство и признание), опит да се реализира правото на щастие и самоизява. От друга страна егоизмът е користолюбие, равнодушие и пренебрежение към другите.  В нравственото съзнание на хората егоизма винаги е бил осъждан, като в качеството му на алтернатива се явява алтруизма.

АЛТРУИЗЪМ ИЛИ ДРУГИТЕ

Противоположността на егоизма традиционно се съчетава с алтруистичната насоченост на личността.

Терминът „алтруизъм“ е предложен от френския философ Огюст Кант. Алтруистичното поведение се проявява във вид на доброволна осъзната помощ за друг човек, независимо от риска за живота или жертвата, с които тази помощ е свързана. В психологическите изследвания е установено, че усещането за щастие (удовлетвореност от себе си и от своя живот) корелира положително (взаимно са свързани) със склонността към алтруистични постъпки. Тази особеност е известна като „парадоксалност на алтруизма“.

Психодиагностика. Личностни нагласи „Алтруизъм – егоизъм“

Инструкция: Внимателно прочетете въпросите и отговорете на тях с „да, ако твърдението се отнася за вас и  с „не“, ако не се отнася.

                Въпросник

                1.Често ви казват, че повече мислите за другите, отколкото за себе си.

2.По-лесно ви е да попитате и да поискате нещо за друг, отколкото за себе си.

3.Трудно ви е да откажете на други хора, когато ви помолят за нещо.

4.Често се стараете да окажете на някой услуга, ако те случайно са изпаднали в беда или неприятност.

5.Правите за себе си каквото и да било с много по-голямо удоволствие, отколкото за друг.

6.Стремите се да направите колкото може повече за други хора.

7.Убеден сте, че най-голямата ценност в живота е да живееш за другите хора.

8.Трудно ви е да решите и заставите себе си да правите нещо за други хора.

9.Безкористността е ваша отличителна черта.

10.Убеден сте, че грижите за други хора ви вреди или не ви носи полза.

11.Принципно осъждате хора, които не са способни да се грижат за себе си.

12.Вие често се обръщате с чисто користни подбуди към други хора да направят едно или друго нещо.

13.Стремеж на помогнете на другите хора е ваша отличителна черта.

14.Вие считате, че принципно човек първо трябва да се грижи за себе си, а след това за другите хора.

15.Обикновено отделяте доста време, посветено на вас самия.

16.Убеден сте, че не си заслужава човек да хаби сили и енергия за други хора.

17.Обикновено не ви остава нито време, нито сили да обърнете внимание лично на себе си.

18.Свободното си време използвате единствено за себе си и за своите интереси.

19.Може да се каже за вас, че сте егоист.

20.Вие сте способен да положите максимални усилия само, ако те ще ви донесат добро възнаграждение.

Обработка

Начислява се по 1 бал за всеки отговор „да“ на въпроси: 1, 2, 3, 4, 6, 7, 9, 13, 17.

Начислява се по 1 бал за всеки отговор „не“ на въпроси: 5, 8, 10, 11, 12, 14, 15, 16, 18, 19, 20.

Събира се общата сума балове.

Интерпретация

Ако имате бал по-голям от 10, то във вашето поведение се наблюдава изразен алтруизъм, желание да помагате на други хора. Колкото е по-висок бала, толкова по-силно е изразена алтруистичната ви нагласа.

Ако събирате бал по-малък от 10, то данните свидетелстват за егоистична насоченост на личността ви.

Средните значения от 8 до 12 бал могат да свидетелстват за вашата гъвкавост,  за стремеж да отчитате както собствените си интереси, така и интересите и потребностите на другите хора.

Допълнително следва да се отбележи, че хората с високо ниво на егоизъм често са конфликтни и изпитват едни или други трудности в междуличностните отношения.

Високото ниво на егоизъм може да се прояви като прагматизъм и  в опит да бъдат използвани другите хора за удовлетворяване на собствени потребности.

Ниското ниво на егоизъм нерядко е следствие на постоянно потискане на личността от авторитети. В семейството такива хора са родителите, а в училището – учителите и понякога някои ученици.

В отделни случаи високото ниво на егоистична насоченост на личността може да бъде ситуативна, предизвикана от много значими за човек събития.

Източник: Фетискин Н.П., Козлов В.В., Мануйлов Г.М. Социально-психологическая диагностика развития личности и малых групп. – М., Изд-во Института Психотерапии, 2002.

Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при подрастващи (Личко) – седма част

ДЕМОНСТРАТИВЕН ТИП

Главните черти на този тип са: безпределен егоцентризъм, ненаситна жажда за внимание към собствения Аз, възхищение, съчувствие, удивление към собственото Его.  Той може да преглътне ненавистта и негодуванието на обкръжението си, но не би изтърпял безразличие и равнодушие, както и перспективата да остане незабелязан. Счита се, че същността на демонстративния тип се заключава в абнормните способности на личността подбор и избирателност само на онази информация за себе си и света, която го впечатлява. Всичко което е приятно и е създадено за да украси собствената личност, демонстративният тип старателно съхранява и хипертрофира; всичко което има неутрално и още повече противоположно значение, бива изхвърлено от паметта и съзнанието.  По тази причина и внушаемостта, която нерядко излиза на преден план като характерна черта на този тип, се отличава с избирателност – от нея нищо не остава запазено, ако обстановката на внушение и самовнушение не „налива вода в мелницата“ на егоцентризма. Непрекъснатия стремеж да доставя за себе си всевъзможни облаги за сметка (върху) другите – съученици, родители, учители. Тази реализация върви по две направления: първо, предприемане на стъпки за предизвикване  по отношение на своята персона на колкото се може повече симпатии, уважение, възхищение и пр. и второ,  ако не сработи първия способ, започва стимулиране на обкръжението за предизвикване на съчувствие и състрадание – игра в ролята на жертва. В случай на неуспех, демонстративният тип изважда още една карта от ръкава си – превръща се в клоун, шут, дори е склонен да наруши дисциплината само и само да привлече вниманието на обкръжаващите го.

Описаните проявления на демонстративния тип често се съпътстват с висока мимикрия в поведението (в зависимост от спецификата на целите – училище, улица, семейство, подрастващият встъпва в различни роли, включително патологични, насочени към украсяване и хиперболизиране на своята персона, дори лъжа.

Отношението към учебната дейност на демонстриращият подрастващ зависи от това, доколко тя съдейства за удовлетворяване на водещите нагласи за демонстрация на себе си (придобиване на признание, желание за блясък, превръщане в център на възхита и пр.). при развит интелект успеваемостта на тези подрастващи е често висока, но отново избирателна; добър е по тези предмети и при тези учители, които успяват да създадат нужните отношения с него (отделящите му специално внимание) и обратно -  наблюдават се трудности и дори достигане на пълно безразличие по предмети, по които преподават учители, от които той не е удовлетворен т.е., тези които не успяват да създадат нужните му отношения (по тези предмети ученикът винаги обяснява неуспеха си с външни обстоятелства). Много често в поведението му може да се наблюдава стремеж да досажда на учителите със своята бъбривост, поставяне на нескончаеми въпроси, пускане на шеги и пр.  В такива случаи добри резултати постига следната препоръка: на първо място учителят следва да отговори на потребностите на демонстративния тип от внимание – често да го хвали, да споменава името му, да му обръща внимание с поглед, да прегледа тетрадката му и пр. В резултат ученикът веднага започва да се чувства по-добре и да се държи по-добре, повишава се продуктивността на работата му  и пр. на второ място, когато се закрепят положителните резултати от първия етап, учителят обръща внимание на ученика само тогава, когато неговото поведение и дейност съответстват напълно на очакванията на педагога, т.е. подкрепя само положителния опит в неговото поведение. На третия етап, когато положителната тенденция в поведението е напълно закрепена, педагогът преминава към прекъсната схема за подкрепление – обръща внимание само при проявление на положително поведение и постепенно увеличава интервала между отделните подкрепления. Постепенно в резултат на постоянните подкрепления на недомонстративното поведение и на стимулиране проявите на задържане на това влечението, демонстративно поведение угасва и подрастващият изживява своята акцентуация.

Друг метод за модификация на поведението на демонстративния подрастващ се явяват системно провежданите индивидуални беседи, формиращи у него разбиране за това, че най-надеждния и устойчив начин за привличане вниманието, уважението и грижата на обкръжаващите е социално полезна, насочена не към себе си, а към другите дейност. Именно педагогът трябва да организира такава дейност и да включи детето в нея.  Това могат да бъдат различни класни и извънкласни мероприятия, драматични кръжоци, изложби, училищно радио, конкурси и други формати, в които демонстративните подрастващи да получат възможност действително да „блеснат“, използвайки свои идеи и често неразкрити артистични заложби в областта на литературното и актьорско творчество.

Необходимо е да се знае, че демонстративен подрастващ, който не развие в себе си нито едно интересно, полезно и престижно умение, често в по-висока възрастност се превръща в тежък в общуването хистероид, симулант, празнословец.  Алтернативата в развитието му е много по-привлекателна – всеобщ любимец, актьор или просто умник-разказвач, душата на компанията.

НЕУСТОЙЧИВ ТИП

Основната на този тип е патологично слабата му воля.  Безволието му (абулията) се проявява преди всичко когато дейността му засяга учебния процес, труд, изпълнение на задължения, дълг, при постигане на поставени цели. Същевременно и в развлеченията му не се забелязва особена напоритост – по-скоро той плува по течението, приема от инициативността и активността на връстниците си. С това са свързани отсъствието на сложна мотивация на постъпките, недостатъчната способност да удържа влеченията си, от внезапно възникващи желания (ако осъществяването им не е свързано с някакви трудности). Освен безволието при него се наблюдава и повишена внушаемост от страна на личности с криминален уклон, предлагащи удовлетворяване на влечения и потребности без усилия. Друга отличителна особеност е, че социалното поведение на неустойчивия се влия по-силно от обкръжаващата среда, отколкото от самия него. Отчитайки от една страна повишената внушаемост и импулсивност, а от друга – незрялостта на висшите форми на волева активност, неспособността за изработване на устойчиво социално одобряем жизнен стереотип и като последица, неорганизираността, отсъствието на стремеж за преодоляване на трудностите, склонността да върви по пътя на най-малкото съпротивление, слабостта на волята да се придържа дори към собствените си забрани и предразположеността му към отрицателни външни въздействия, педагозите трябва да положат много усилия, следвайки препоръките и съветите на училищния психолог, за да овладеят дефицитите и слабите страни на неустойчивия тип ученик и да му помогнат.

Психичната неустойчивост (преди всичко на волята) се явява основа, върху която нерядко се формират различни варианти на невротични разстройства, алкохолизъм, наркомания. Неустойчивата акцентуация се проявява често още в началните класове. Първия ясен симптом е отсъствието у детето на всякакво желание да се учи и да се труди.  Само при непрекъснат контрол и подчинение на указанията на възрастните, неустойчивия тип може да изпълнява задачи, като постоянно ще се стреми да се отклони от тях.  Първите нарушения в поведението в детството, свързани с емоционално-волевата незрялост и се усилват по-късно в подрастваща възраст.  Негативните постъпки сякаш привличат като магнит тези деца – те са винаги въвлечени в пагубни за тях ситуации, винаги са в грешка. При тях не работи модела на подражанието на успешни ученици, точно обратното – те са омагьосани от онези модели, които предлагат незабавна наслада, развлечения и удоволствия.

За корекция на поведението на такива деца е изключително важен пълния контрол върху поведението и дейността им (преди всичко учебната) и система от разумни изисквания.  Това следва да бъде цяла система от контролни мерки по време на пребиваването по време на училищни занятия, в семейството (проверка резултатността от училище, съвместен труд с възрастните; запълване свободното време с трудови задължения).

Особено важно е моментите на твърд контрол да се съчетават с искрена заинтересованост от страна на възрастните (педагози, родители, които не бива да го оставят сам) към успехите на ученика и поддържане на позитивни емоционални контакти.  Важно е (в този случай и тоста сложно) да се пробуди интереса на подрастващия към самоуважение, към своите положителни качества и своето бъдеще.  В такива условия подрастващият може продължително време да не допуска нарушения в поведението и  да се учи сравнително добре.  Не трябва обаче да се забравя, че всеки път обаче когато бъде отслабен контрола, неустойчивият подрастващ ще се стреми към „подходящата компания и дейност“.  За тези подрастващи са особено опасни такива жизнени ситуации, при които да станат безнадзорни, да попаднат в безделни компании или в криминално ориентирани групи.

Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при подрастващи (Личко) – шеста част

ИНТРОВЕРТЕН ТИП

Най-съществената черта на този тип се проявява като съчетание от:  затвореност и изолираност от външния свят, неспособност или нежелание за установяване на контакти, и ниска потребност от общуване; противоречиви черти на личността и поведението – хладнина (отчужденост) и префинена мнителност; упорство и податливост; лековерие и бдителност; апатия и напориста целеустременост; затвореност и внезапно неочаквано безпокойство; извънредна привързаност и немотивирана антипатия; рационални разсъждения и нелогични постъпки; богат вътрешен свят и безцветност на неговата външна изява (ограниченост в експресията). Всичко това ни кара да говорим за отсъствие в структурата на личността на интровертния подрастващ на вътрешно единство. Съществен негов недостатък е липсата на фина интуиция и емпатия в междуличностните отношения.

С настъпването на половото съзряване описаните черти започват да се проявяват с особена яркост. Особено фрапиращи са самоизолацията и отхвърлянето на връстниците. Духовната самота дори не тежи на интровертирания акцентуиран подрастващ. Той живее в своя свят, със своите необикновени за другите интереси и склонности. Външния свят на другите той приема със снизхождение, пренебрежение или открита неприязън. Въпреки всичко това обаче,  тези деца страдат от своята самота, от неспособността им да общуват, от невъзможността да намерят себе си.

Дефицитите на интуицията и неспособността за съпреживяване се обуславят от т. нар. хладнина на интровертния акцентуал.  Техните постъпки могат да бъдат жестоки, но те са свързани с неумението за „всчувстване“ в страданието на другите.  Не случайно те често се оказват чужди и непонятни не само за връстниците си, а и за педагозите и своите родители.

Недостъпния вътрешен свят и сдържаността в проявите ги правят неразбрани и неочаквани за обкръжението им, тъй като всичко което ги е предшествало (преживявания и мотиви) остават скрити. Някои от действията им учудват, но те не са с цел привличане на внимание (за разлика от демонстративния тип). 

Опасност за интровертния акцентуал  представляват алкохола, към който те понякога посягат в неголеми дози за да преодолеят самотата си и за да улеснят контактите.Не малка опасност за подрастващите от този тип представляват упойващите вещества, които предизвикват фантастични мечти, като заменят реалното общуване.

Значително място в живота на тези подрастващи заемат увлечения, които често се отличават с постоянство и нестандартност – преди всичко това е някакво интелектуално-естетическо хоби (четене, моделиране, конструиране, колекциониране). Ако такъв подрастващ попадне в ситуация, която е в противоречие с вътрешните му принципи, то той може да реагира със завидна последователност и твърдост отстоявайки своята позиция (например, да напусне залата по време на изпит; да не се съгласи с темата на предложеното му съчинение). Особено бурно те реагират на неумели, груби опити на възрастните да проникнат във вътрешния им свят, да „нахлуят в душата им“. В такива ситуации е препоръчително да се направи опит за демонстриране на искрена компетентна заинтересованост към увлеченията на ученика.

Проникването във вътрешния свят на интроверта е важна задача и цел на педагога, защото отхвърлеността му на външния свят практически затруднява неговата социализация, в частност корекцията на нравствените, моралните и други нагласи (в т.ч. и сексуалните), които могат да бъдат много своеобразни (нестандартни) и далеч да не отговарят на общоприетите норми.  Освен всичко това, интровертните черти могат рязко да се усилят, ако такъв подрастващ се възпитава в дух на доминираща хиперпротекция (извънреден контрол и опека; суровост на наказанията и ограничения).

ВЪЗБУДИМ ТИП

Главната черта на този тип е склонността му към дисфория (понижено настроение, раздразнителност, озлобеност, мрачност, склонност към агресия) и афективна избухливост. Характерни за него са също напрежение в инстинктивната сфера, достигащо в отделни случаи до аномалии  във влеченията.  В интелектуалната сфера обикновено се наблюдава трудноподвижност, забавен говор, вискозност, инертност, които поставят ясен отпечатък върху цялата психика. Афективните разреждания могат да бъдат в следствие на дисфорията – подрастващ в това състояние сами търсят повод за скандал.  Афектите могат да бъдат предизвикани и от външната среда (връстници, които проявяват властност, стремеж да подтиснат другия, неотстъпчивост, жестокост или проява на себелюбие, като доведат до конфликт.

Поводът за гнева може да бъде нищожен, но винаги е съпроводен с нарушаване на правата и интересите на възбудимия подрастващ, колкото и незначими да са тези нарушения. При безпрепятствено развитие на афекта, в очите се наблюдава прилив на неудържима ярост, следвани от  заплахи, цинична самоотбрана, жестоки побои, безразличие към слабостта и  безпомощността на противника и неспособност да премери реално силата и възможностите на другия. В афекта много рядко може да се прояви вегетативен компонент: побледняване или почервеняване на лицето, изпотяване, напрегнатост на лицевите мускули, усилване на слюдоотделянето. Сексуалното влечение на възбудимия подрастващ се проявява с голяма сила.  Отношението му към обекта на влюбеност или сексуалния партньор почти винаги е украсено с мрачни тонове на ревност, чести конфликти, скарвания с реални или мними съперници.  В състояние на афект, подтикван от мощно полово влечение, в условия на пълна или дори частична безнадзорност (късно вечер; в изолирани пространства; на безлюдни места и пр.) той може да извърши опити за престъпление със сексуални мотиви.

Като правило в подрастващата възраст при възбудимите деца се наблюдава спад на мотивацията за учебна дейност, като това нерядко се съчетава с доста високи претенции към оценките си. Въобще към всяко наречено „свое“ те се отнасят изключително внимателно и педантично, в т.ч. и към здравето си, което ги удържа от употреба на вредни токсични и упойващи вещества, но пък към алкохола биха посегнало доста често, за да коригират настроението си.

Възбудимият подрастващ започва да се бори за „благополучни“ оценки с най-различни способи: от ласкателство към учителите до яростни и тежки конфликти с тях. В тези условия е необходимо учителите от една страна да дадат наистина възможност на ученика да „заработи“ добра оценка (умело реализирайки принципа на диференцираното обучение), а от друга, доброжелателно и аргументирано да обясни на ученика защо оценката е една или друга. Особено важно е в тази ситуация въобще да не бъде провокиран конфликт, отчитайки леката емоционална възбудимост на подрастващите – нито в училище, нито в семейството те не са в състояние да запазят безразличие или да проявят задръжки, не само в конфликтната, но и в предконфликтната фаза. По време на урок учителят може да провокира афективно избухване у възбудимия подрастващ например чрез, несдържана маневра на учителя, грубост в речта му (при това въобще не е задължително забележката да е ориентирана към възбудимия ученик). Особено е опасно когато възниква грубо потискане и унижение на неговите интереси или лично достойнство. Дори да бъде запазен подчертан доброжелателен тон в общуването с възбудимия подрастващ, учителите трябва да водят постоянно наблюдение върху поведението на ученика по време на час, междучасие и в извънучилищната дейност.

                Един от способите за корекция на поведението на възбудния тип се явява призива към тяхното съзнание, анализа и оценката на поведението в процеса на индивидуална беседа. Става дума за баналното „Така вече не може!“ или „Тази няма да я бъде!“. При такава беседа подрастващият трябва да представи устен, а понякога и писмен компромисен договор.  На първо място трябва да се направи така, че подрастващият да преустанови по-нататъшното нанасяне на вреди на себе си и своите близки (ако за него има действително значими близки). След това, да се прояви искрена заинтересованост към проблемите на подрастващия и да се направи опит в съвместно търсене да се подбере на удачния вариант за компромис – такъв, какъвто е най-приемлив за него. Провеждането на тази беседа следва да се извърши в такива периоди, при които не се наблюдават нито тежка дисфория, нито натрупване на афекта. От особено значение е активната роля, която е добре да играе ученика по време на беседата – да се научи да говори за своите усещания и проблеми, тъй като бедността на речта и неспособността ясно и аргументирано да изразява своите мисли, може да провокира афективен взрив в конфликтна ситуация.

В процеса на беседата педагогът е длъжен да използва всички способи за недопускане на агресивна реакция: доверителност, интимна интонация, ласкаво прикосновение, лек хумор (който и в най-малка степен не засяга себелюбието на детето).

Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при подрастващи (Личко) – пета част

АСТЕНО-НЕВРОТИЧЕН ТИП

Главната черта на този тип се явява повишената психическа и физическа уморяемост (изтощение) – раздразнителност/склонност към хипохондрия. Уморяемостта е особеност, която се проявява главно при умствени занимания. Умерените физически натоварвания се понасят добре, но когато се касае за сериозни физически натоварвания, например съревнование, се оказват непоносими.   Раздразнителността е твърде сходна с афективни избухвания при лабилна акцентуация, но за разлика от нея, афективните избухвания са свързани не със снижаване на настроението, а с видимо и ясно проследимо нарастване на раздразнителността в моментите на преумора (изтощение). Натрупваното и нараснало раздразнение по  нищожен повод и с лекота се разтоварва върху обкръжението и по-същия начин с лекота и бързина се заменят с разкаяние, извинения и дори сълзи.

За разлика от възбудимия тип, афектът при астено-невротическия тип не съдържа признаци за постепенност и продължителност в натрупването и нарастването на силата.  В този случай афектът винаги показва слабост. Тази слабост на организма може да се забележи по външния вид на астено-невротика – той става бледен, появяват се тъмни сенки под очите му.  Именно неговата слабост поражда повишената възбудимост и при избухването, астено-невротика бързо губи сила, много наподобяващ спукана автомобилна гума.  Той започва да се суети, върти, не може да се ориентира в ситуациите. Често става жертва на ирония и подигравки на съучениците си,  може да реагира с крясък, писък или да бъде открит да плаче край вратата, чакайки учителката.  Учителите трябва да  знаят, че когато класа установи тези особености на астено-невротика, съучениците му могат често да го провокират към подобни реакции, за да нарушат атмосферата или хода на урока. Ако учителят реши да го накаже, то в такъв случай той би играл заедно с провокаторите срещу астено-невротика.

Склонността към хипохондрия е друга типична черта на астено-невротиците.  Те внимателно  „преглеждат“ своите телесни усещания, „улавят“ най-малките признаци за немощ, с готовност се подлагат на лечение, склонни са веднага да потърсят помощ и се подлагат на медицински манипулации. Те редовно могат да бъдат открити пред лекарския кабинет или да помолят да бъдат освободени от учителя, за да извършат изследване.  Най-често ги безпокоят болките в областта на сърцето и главата, които естествено са с психогенен характер.

При астено-невротиците като правило често могат да се забележат денонощни цикли на бодрост и изтощаемост.  За интензивна учебна работа с него, педагогът е длъжен да използва трудоспособността в периоди на бодрост – това са втория или третия час, началото и средата на седмицата, първата половина на тримесечието (особено мъчителна за всички подрастващи е третото тримесечие).

Главното в позицията на педагога по отношение на астено-невротика е търпението и искреното съчувствие. Необходимо е внимателно да се заобикалят повечето от грешките и неуспехите на подрастващия, когато те очевидно възникват на фона на изтощението му. И обратно – умело да се акцентира вниманието върху неговите успехи.  Не е излишно да се помни, че астено-невротиците реагират крайно болезнено на шеги, ирония и сарказъм по свой адрес без значение на източника.  И накрая, нещо много важно, необходимо е преди всичко да се изясни, дали в дадения случай няма физически причини за астенизация (хронични болести, продължителна преумора и др.).

СЕНЗИТИВЕН ТИП

Този тип най-отчетливо може да бъде наблюдаван и е оформен в по-късна възрастност, към 16-19 години. Повечето от елементите му обаче могат да се забележат още в подрастваща възраст. Това са преди всичко извънредно високата впечатлителност към която по-късно се прибавя рязко изразено чувство за собствена непълноценност. Училището плаши такива деца, чрез шумът, крясъците, сблъсъците, опасните игри и същевременно те много бързо се привързват към класа и дори страдат за свои съученици. Много трудно се съгласяват да преминат в друг клас. Като ученици обикновено са старателни и прилежни, но изпитват силни страхове от проверки, контролни и изпити.  Нерядко се стесняват да отговарят пред целия клас, страхуват се да не станат за смях и подигравки или обратно – отговарят, но се съобразяват с това, да не бъдат уличени от другите като зубрачи.

Контактността им варира около средното ниво, като предпочитат тесен кръг приятели. Рядко конфликтуват, като по-скоро заемат пасивна позиция; обидите поглъщат в себе си; алтруистично настроени са;  състрадателни и умеят да се радват на чуждите успехи.  Чувството им за дълг се допълва от изпълнителност. Крайната им чувствителност  граничи със сълзливост което може да провокира нападки по техен адрес от страна на невъзпитани или раздразнителни хора. Към семейния кръг запазват детската си привързаност, а към опека и покровителство от по-възрастни  се отнасят с търпимост и с охота се подчиняват. Те често са наричани от другите „домашни деца“, „бабино дете“, „мамино дете“.  Те рано формират високи морални и етични претенции към себе си и обкръжението.  Грубостта, жестокостта и циничността на връстниците им ги ужасяват.  Те са самокритични и откриват в себе си много недостатъци, но те са от съвсем друг вид – свързани са със слабост на волята.  Чувството за собствената им непълноценност и чувствителността им  предизвикват у тях ясно изразена реакция на хиперкомпенсация:  те се стремят да се самоутвърдят именно там, където се оценяват като най-слаби Например, детето сензитивен тип, което изпитва страхове да говори и се изявява пред публика, точно то иска да се включи в театралния клуб на училището. Тази особеност учителите трябва да познават много добре, защото много често поради срамежливостта и стеснителността им тези деца биват отхвърлени от това, към което се стремят и е важно за тях. Момичетата се стремят да показват своята веселост и общителност.  Стеснителните и плахи момчета се стремят да демонстрират сила, воля и енергия.  Ако педагогът успее да установи с тези подрастващи доверителен контакт, което за разлика от лабилния тип съвсем не е лесно), то зад маската  на непълноценността ще открият множество самообвинения, самобичуване и укори към себе си.  Тази категория са най-раними и чувствителни в сферата на взаимоотношенията с обкръжението.  Непоносими за тях са ситуациите, в които те стават обект на насмешка или подозрение за извършена постъпка; когато са подложени на несправедливи обвинения и пр. Именно тези ситуации могат да подтикнат детето към остра афективна реакция, конфликт, да провокират депресия или дори опит за суицид.

ТРЕВОЖНО-ПЕДАНТИЧЕН ТИП

Главната черта на този тип подрастващи е тяхната нерешителност и склонност към разсъждения, тревожната мнителност, увлечението им по самоанализ и  не на последно място предразположеността им към обсесивни мисли, свързани със страхове, опасения, мрачни и опасни предвиждания.

Страховете и опасенията на тревожно-педантичния подрастващ като цяло са адресирани  към възможността, вероятността, допускането, прогнозата за нещо, намиращо се в бъдещето – очакване да стане нещо непоправимо и ужасно с него и още по ужасно с неговите близки, към които той питае почти патологична привързаност.   Особено ясно е видима тревогата за майката – как тя може да се разболее или умре (независимо, че здравето й не буди никакви опасения) или стане жертва на някакъв нещастен случай. Дори незначителното закъснение на майката при прибиране вкъщи, подрастващият преживява тежко.  Психологическата защита от постоянната тревога за бъдещето поражда специални ритуали и процедури, които подрастващият трябва да спазва или провежда: жестове, заклинания, цели поведенчески комплекси (например, отивайки на училище трябва да премине точно по определен път; да докосне нещо; да стъпи на определена плочка и пр.), за да не възникне и се случи вероятното. Друга форма за защита е изработения формализъм и педантизъм („Ако всичко предвидя и предварително внимателно проверя, то нищо опасно няма да се случи и аз ще имам успех“).

Нерешителността в действията и разсъжденията при тревожно-педантичния тип са съчетани. Всеки самостоятелен избор колкото и незначим да е той (например, гледане на някой филм), може да стане предмет на дълги и мъчителни колебания. От там насетне тревожно-педантичният подрастващ вече е длъжен да изпълни всяко взето решение, като проявява удивителна нетърпеливост.

Нерешителността често води до хиперкомпенсация във вид на неочаквана самоувереност, безапелационност на съжденията, усилена решителност и прибързани действия в ситуации, които изискват внимателност и предпазливост. Провалът и неуспехът при подобни ситуации водят до допълнително усилване на нерешителността и съмненията.

Често допускана педагогическа грешка в отношението към подрастващите тревожно-педантичен тип е ангажирането им със задачи, изискващи обобщение и инициатива. Тенденцията да им се поставят такива задачи са провокирани от обстоятелството, че ако подрастващите ме прибягат до хипекомпенсация, то те се възприемат като особено изпълнителни и послушни ученици.  По тази причина учителите трябва да избягват да делегират отговорности на тревожно-педантичния тип, изискващи точност и прецизност, тъй като това може да ги доведе  до нервно-психически срив и усилване на субдепресивната симптоматика.  Обратно, когато условията са спокойни, работата е добре организирана, разпределена, диференцирана, планирана и не изисква многобройни контакти и инициативи, тревожно-педантичния тип се чувстват по правило добре и сигурно.

За тревожно-педантичния тип не е типична (с изключение на редките случаи на хиперкомпенсация) склонността да нарушава правилата, законите, нормите на поведение, да злоупотребява с алкохол, да участва в обществено неприемливи сексуални контакти, да избяга от дома си или да прибегне към суицид.  Тези тенденции са заменени при него от размишления, вътрешен диалог, самоанализ, интроспективност, мъдруване. За корекция на акцентуираните черти на този тип, на педагозите и родителите се препоръчва преди всичко постоянен и доверчив оптимистичен стил на общуване с подрастващия, избягване методи за наказания и ограничения, широко практикуване на поощрението и поддръжка на всяка активност и самостоятелност. Особено полезни са честите прояви на доброжелателност от страна на близките и на учителите. При възникване на едни или друго недоразумения (дисциплинарни, учебни и пр.) с тревожно-педантичния подрастващ, то веднага те трябва да бъдат решавани конструктивно с положителни перспективи.