Диагностика на семейните взаимоотношения при криза.

Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – втора част

Интервю, провеждано след репрезентацията на типична ситуация:

1. Показва ли изобразеното на тестовата дъска типична ситуация в семейството, ако – да, то каква?

2. От колко дълго време отношенията съществуват по този начин, т.е. стабилно ли е разположението на фигурите?

3. Как са се променили взаимоотношенията в сравнение по-рано, преди възникване на сегашната ситуация (търсят се различия)?

4. Каква е била причината за това, че отношенията да станат такива, каквито са показани от ИЛ?

5. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи?

6. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни?

7. Какви персонални  характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ?

8. До  каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения?

Следват коментари: …….

Забележка - 1: Следват коментари по всеки един въпрос. За всяко твърдение (определение), което ИЛ дава, например заявява, че баща му е деспотичен, санкциониращ, консервативен и пр. психологът иска обяснение. Най-добрия начин това да стане е да поиска от ИЛ разказ на конкретен пример, чрез който може да се установи динамиката на взаимоотношенията, а и да се операционализира самото понятие.

 Забележка - 2: При подреждането ИЛ първоначално използва фигури в един цвят и едва по-късно психологът  „позволява” на ИЛ, по негово решение и желание, да замени фигура (фигури) с такива, които носят цветове. 

2.2. Идеална репрезентация

Инструкция: „Семейните отношения не винаги са идеални. Покажете как бихте искали да видите отношенията във Вашето семейство или по какъв начин бихте изменили типичните отношения във Вашето семейство, за да съответстват на представите Ви за идеални отношения. Първо разположете фигурите на дъската, а след това регулирайте с блокчетата тяхната височина.”

Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Идеална репрезентация” (бланката е същата, но носи заглавие „Идеална репрезентация”).

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Диагностика на семейните взаимоотношения при криза.

Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – втора част

Интервю, провеждано след репрезентацията на типична ситуация:

1. Показва ли изобразеното на тестовата дъска типична ситуация в семейството, ако – да, то каква?

2. От колко дълго време отношенията съществуват по този начин, т.е. стабилно ли е разположението на фигурите?

3. Как са се променили взаимоотношенията в сравнение по-рано, преди възникване на сегашната ситуация (търсят се различия)?

4. Каква е била причината за това, че отношенията да станат такива, каквито са показани от ИЛ?

5. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи?

6. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни?

7. Какви персонални  характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ?

8. До  каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения?

Следват коментари: …….

Забележка - 1: Следват коментари по всеки един въпрос. За всяко твърдение (определение), което ИЛ дава, например заявява, че баща му е деспотичен, санкциониращ, консервативен и пр. психологът иска обяснение. Най-добрия начин това да стане е да поиска от ИЛ разказ на конкретен пример, чрез който може да се установи динамиката на взаимоотношенията, а и да се операционализира самото понятие.

 Забележка - 2: При подреждането ИЛ първоначално използва фигури в един цвят и едва по-късно психологът  „позволява” на ИЛ, по негово решение и желание, да замени фигура (фигури) с такива, които носят цветове. 

2.2. Идеална репрезентация

Инструкция: „Семейните отношения не винаги са идеални. Покажете как бихте искали да видите отношенията във Вашето семейство или по какъв начин бихте изменили типичните отношения във Вашето семейство, за да съответстват на представите Ви за идеални отношения. Първо разположете фигурите на дъската, а след това регулирайте с блокчетата тяхната височина.”

Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Идеална репрезентация” (бланката е същата, но носи заглавие „Идеална репрезентация”).

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Диагностика на семейните взаимоотношения при криза

Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” (първа част)

Тестът е разработен в рамките на системната семейна терапия, а методологичната му основа е  структурната теория за семейството. Той представлява метод за репрезентация на структурата на семейните отношения, ключови параметри на които са:

(1) сплотеност;

(2) йерархия;

(3) гъвкавост;

(4) граници на семейството.

Системния семеен тест (ССТ) на Херинг се използва за диагностика и издигане на терапевтични хипотези при работа със семейството и отделните му членове, а също и за изследователски цели. С негова помощ биха могли да бъдат получени количествени и качествени данни за индивидуалното и групово възприятие (оценки) на членовете на семейната структура, регулиращи техните семейни отношения в различни ситуации.

1. Описание на методиката

Материалното осигуряване на методиката включва:

= квадратна дъска (може да бъде изработена и от хартия) с размери 81х81 см.;

= фигури, обозначаващи лица от мъжки и женски пол;

= цилиндрични блокчета с височина 1,5, 3 и 4, 5 см.;

На фигурките се поставят по две точки за обозначаване на очите (лицето);

Разстоянието между фигурките на дъската отразява степента на сплотеност в семейството (между членовете) и отделните негови субсистеми.  Височината на фигурките, регулирана с помощта на цилиндричните блокчета (поставят се на дъската под фигурките) показва семейната йерархия.  Посоката на погледа се явява допълнителен качествен параметър, отразяващ нюанси в взаимоотношенията между членовете на семейството.

За допълнително изследване на взаимоотношенията в семейството в теста има цветни фигурки в три цвята, с помощта на които изследваното лице (ИЛ) може да подчертае разликата в поведението и характера на различните членове на семейството.

Съществуват няколко варианта на ССТ:

а/ индивидуален;

б/ групов;

в/ комбиниран (започва като индивидуален с всеки член на семейството, а впоследствие преминава в групов с всички членове).

Тестират се лица над 6 годишна възраст.  Провеждането на теста с едно лице отнема около 20-30 мин.  Основните етапи при провеждането на теста са:

(1) Сумиране (събиране) на анамнестични данни.

(2) Инструкция по изпълнението на теста.

(3) Наблюдение върху поведението на ИЛ по време на тестирането.

(4) Запис на семейните репрезентации

(5) Интервю след всяка семейна репрезентация.

            Данните, получени в хода на попълване на теста се записват от експериментаторът в специална бланка, в която се внасят необходимите коментари. Тестът включва три репрезентации:

а/ репрезентация на типична семейна ситуация;

б/ репрезентация на идеална семейна ситуация

в/ репрезентация на конфликтна семейна ситуация.

2. Индивидуален тест

2.1. Типична репрезентация

Инструкция 1: ”Представете типичните отношения във Вашето семейство. Първоначално подредете фигурите върху дъската по такъв начин, че да показват колко близки помежду си са членовете на семейството. Всяка фигурка ще обозначава определен член на семейството.

Инструкция 2: Задава се след като ИЛ изпълни горната – „Сега с помощта на цилиндричните блокчета регулирайте височината на фигурките, с което да покажете, каква власт или влияние имат обикновено всеки член на семейството”

Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Типична репрезентация”.

Бланка „Типична репрезентация”

Бланката може да се изготви от психологът във вид на „екселска” таблица със следните колони и редове:

Най-горе в ляво: име, фамилия на ИЛ (други персонални данни по решение на психолога)

Първа колона отгоре надолу: фигура; възраст; пол; разположение; височина; цвят

Първи ред от ляво надясно: (след фигура”) – баща; майка; дете-1; дете-2; дете-3; … баба; дядо; други родственици; други персонажи, включени в семейната структура, така, както е репрезентира ИЛ;

Въпросник за установяване наличие на тревожност при деца

(Г.П. Лаврентьевой и Т.М. Титаренко)

Въпросникът се прилага за установява нивото на тревожност на детето в група от връстници (училищен клас)

1. Не може продължително да работи, уморява се.

2. Трудно му е да се съсредоточи върху определена работа..

3. Всяка поставена му задача предизвиква у него безпокойство.

4. По време на поставена му за изпълнение задача е много напрегнат

5. Смущава се (срамува се) от другите.

6. Често занимава родителите си (другите) със случки (ситуации) изпълнени с напрежение.

7. Като правило се изчервява при разговор или среща с непознати хора.

8. Оплаква се от страшни сънища.

9. Обикновено ръцете му са хладни и влажни.

10. Не може да стои продължително на едно място (например на стол).

11. Когато се вълнува силно се поти.

12. Няма добър апетит.

13. Спи неспокойно, заспива трудно.

14. Плашлив, много неща предизвиква у него страхове.

15. Лесно се разстройва, чувствителен е.

16. Способен е лесно да заплаче; не може да сдържа сълзите си.

17. Не му понася да чака нещо.

18. Не му харесва да се заема с нови, непознати неща – плаши се от тях, не поема рискове дори за игри.

19. Не е уверен в себе си, в силите и възможностите си.

20. Страхува се да не се сблъска с трудности.

Сумират се отговорите с „да“ и се проверява общия бал по нивата на скалата по-долу: 

Висока тревожност  — 15 - 20 бала;

Средна тревожност  —7 - 14 бала;

Ниска тревожност  — 1-6 бала.

Въпросник за определяне ниво на невротизациеяна детето на Захаров А.И.

Цел:Въпросникът се използва за оценка на невротична симптоматика при деца от родители, учители, психолози и др.

Описание: Въпросникът съдържа 15 твърдения, описващи невротичния тип личностно реагиране при децата.

Инструкция: „Оценете степента на изразеност на всеки от признаците за невротизация в поведението  или състоянието на детето и в съответствие със предложената по-долу скала, запишете срещу твърдението съответния бал.“

Количествен анализ:

o    20 – 30 бала – наличието на невроза е доказано;

o    15 – 20 бала – имало е или ще настъпи нервно разстройство в близко време;

o    10 – 15 бала – нервното разстройство не е задължително да достигне стадий на заболяване;

o    5 – 10 бала – необходимо е да се обърне по-голямо внимание на детето (има данни за емоционална нестабилност; повишено напрежение на нервната система);

o    до 5 бала – отклоненията (признаците) не са съществени и се свързват най-вероятно с възрастовия преход на детето.

Качествен  анализ: Включва интерпретация на получените данни, чрез анализ на групите симптоми

o    сомато-вегетативни: 12, 14, 15;

o    емоционални трудности (чувствителност, лабилност, страхове, понижено настроение): 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10;

o    самооценъчни: 11, 13

ТЕСТОВА БЛАНКА 

Име и фамилия на детето  …………………………………………………
възраст ….г.
дата ……………….
Име и фамилия на попълващият въпросника ………………………………

Инструкция: „Оценете степента на изразеност на всеки от признаците за невротизация в поведението  или състоянието на детето и в съответствие със предложената по-долу скала, запишете срещу твърдението съответния бал.“

o    Интензивно – 2 бала;

o    Периодично – 1 бал;

o    Отсъства – 0 бал;

Тестова батерия за изследване на тревожност и емоционално благополучие на първокласниците - втора част

Интерпретация на резултатите

Общото ниво на тревожност се оценява по броя на „неблагополучните“ отговори. При 6 и повече негативни отговори следва да се прави извод за повишено ниво на тревожност.

Аналогичен критерий е и нежеланието за отговор (мълчанието).  Или старателен стремеж ИЛ да опазва границите си.

Проективна методика „Училище за зверове“

             Цел: Диагностика на обща училищна тревожност

          Процедура: прилага се индивидуално и групово. След завършване на рисунката се поставят въпроси, позволяващи да се уточни сюжета и отношението на детето към отделните елементи.  За 1-2 клас въпросите се задават в индивидуален режим,а за по-големите може и в писмена форма, като въпроса трябва да е ясно формулиран.

Необходими материали: бял лист А-4, цветни моливи, гума, острилка.

Инструкция: «Моля, нарисувайте картина на вашия клас, но с една промяна. Представете си, че нашето училище се е превърнало в училище за животни, а не за деца. От вас се иска да нарисувате точно такава картина – вие не сте хора, не сте деца, а сте животни – всички вие тук във вашия клас, и учителите също са животни. Можете да нарисувате всичко което искате, но то наистина трябва да показва нашето училище и вашия клас като училище за животни.  Не се старайте да рисувате красиво. За мен не е важно колко красива ще бъде рисунката. За мен е важно какво ще нарисувате. Разбира се вие можете да нарисувате и себе си и съучениците си и учителите също“

Допълнителни въпроси по рисунката:

□ Кои са героите на рисунката?

□ С какво се занимават (какво правят) героите на тази рисунка?

□ Какво е тяхното настроение?

□ Кой от нарисуваните герои си ти? (ако детето не е нарисувало себе си се пита къде се намира автора на картината в този момент, когато се случват тези неща от самата картина)

Обработка на резултатите: Извършва се качествена обработка. Оценява се наличието или отсъствието на признаци на тревожност в рисунката и на това основание се прави извод за нивото на тревожност на детето, както и целесъобразността от включването му в група „риск“.

Интерпретация:
- формално-графическа;
- цветова;ниво на общоприети интерпретации;
- символика;
- сюжет;

* В таблицата са приведени максималните количества балове, които могат да се начислят по всяка скала.  В зависимост от изразеността на признаците на една или друга скала, количеството присвоен бал може да се колебае от 0 до възможно максималния показател. 

Тестова батерия за изследване на тревожност и емоционално благополучие на първокласниците - първа част

(подготовка за родителска консултация – 09.01.2015г.)

1.Прилагане методика на Панфилов – код 407

Авторът е създал своеобразен синтез от две известни методики: модифицираната беседа на А.И. Захаров и теста „Червен дом“ – черен дом“.  Методиката на Захаров дава възможност да се установят и уточнят преобладаващите видове страхове (страх от тъмно; от самота; от смъртта; медицински страхове и пр.).

Преди да се помогне на детето да преодолее страховете си, е необходимо да се установи какви конкретно страхове то преживява. За страховете следва да се пита в условия на игра  или дружеска беседа.  В последствие самите родители от какво именно и колко се страхува детето.

Работата по предложеният по-долу списък от страхове има смисъл при деца над 3 годишна възраст. Беседата следва да се води търпеливо и обстоятелствено, като се следва списъка, а от детето се очаква да отговори с „да“ или „не“ / „страхувам се“ или „не се страхувам“.  Периодично е добре детето да се пита по два пъти, за да потвърждава отговорите си и за да се избягва нагласа и увличане в утвърдителни отговори, а също така и непроизволно внушение.

При стереотипни отговори на отричане на всякакви страхове, на детето се предлага да разгърне отговора си, като се пита „Не се ли страхуваш от тъмнината?‘ и се иска да мотивира своята смелост, а не да дава отговори „да“/“не“. Добре е изследващият да не чете списъка, а да води беседата по памет.

Получените отговори се обединяват в няколко групи по видове страх. Ако детето дава положителни отговори на 3 от зададени му 4-5 въпроса от една група, то този вид страх се диагностицира като наличен.

Обработка на резултатите:

Събира се броя на „страшните страхове“ и се сравняват с възрастовите норми.

В норма са от 6 до 15 страхове от предложените 29. За децата от градовете страховете се доближават до 15.

От детето се иска да разсели (да настани да живеят) страховете си в два замъка: черен и цветен.  В черния страшните, а в цветния – нестрашните. Всеки номер страх се записва вътре в самия дом.

Ти страхуваш ли се от…?

1) когато останеш напълно сам (или на непознато място сам);

2) да не бъдеш нападнат от лоши хора (бандити, престъпници);

3) да не се разболееш; да не се заразиш; да не се простудиш; 

4) от смъртта (да не умреш ти самия; от гробище; от мъртви хора);

5) да не умрат твоите родители;

6) от някакви други хора;

7) да не загубиш мама и татко;

8) от наказание (от учителите; от родителите, забележка, мъмрене);

9) Баба Яга, вампири, вещици, дяволи, човекоядци, троли, орки; (приказни герои)

10) от закъсняване за училище, за час;

11) преди да заспиш вечер;

12) страшни сънища (кошмари);

13) тъмнина;

14) вълци, кучета, мечка, змии,  паяци (страх от животни);

15) автомобили, влакове, самолети, автобуси (транспортни средства);

16) бури, наводнения, урагани, гръмотевици, светкавици, земетресение (страх от стихии); 

17) когато е много високо (страх от височина);

18) когато е много дълбоко (страх от дълбочина);

19) да останеш сам в малка тясна стая, в тоалетната, в асансьор (страх от затворено пространство); 

20) вода (наводнение);

21) огън;

22) пожар;

23) война;

24) големи улици, площади;

25) лекари (освен зъболекари)

26) кръв;

27) инжекции;

28) болка;

29) резки силни звуци (нещо внезапно пада, чупи се, гръмва).

Методика „Незавършени изречения“

Цел: Позволява да се установят особеностите на емоционално отношение на ученика в различни компоненти на образователната среда.

Възрастови ограничения: Няма ограничения на възрастта.

Процедура: Може да се прилага индивидуално или групово, в зависимост от уменията за писане.

Необходими материали: Диагностична бланка-протокол върху която психологът записва точно отговора на детето. Може да се използва диктофон.

Инструкция.

□ За устна форма на диагностика: „Сега ние с теб ще играем една игра. Аз ще казвам началото на изречението, а ти ще измислиш неговия край. Казвай първото, което ти идва на ум“

Текст на методиката:  

1. Когато сутрин аз отивам на училище …

2. Когато учителката ме изпитва …

3. Когато не мога да отговоря на въпроса на учителката …

4. Когато учителката ме изправи пред дъската да отговарям ...

5. Ако получа слаба оценка …

6. Когато учителката задава въпроси аз …

7. Когато след почивните дни или ваканцията аз се срещна със съучениците си, аз …

8. Когато учителката извика на разговор майка ми или баща ми …

9. Когато си мисля за училище …

Обработка на резултатите.  При обработката на резултатите се оценява „емоционалното благополучие“ на детето при всеки отговор. Към „емоционално „благополучните“ отговори се отнасят тези, които указват позитивно или неутрално отношение към незавършената ситуация.  Отговорите, които показват преживяване на тревога, страх, обида, гняв или други отрицателни емоции, може да се разглеждат като „емоционално неблагополучие“ (виж таблицата).