Актуализиран списък на психопатичните черти (Роберт Хер)

 

Тук е представен превод от руски език на фрагмент от книгата „На куката: как да разчупим кръга на нездравословните отношения“ с автори Ауд Далсег и Ингер Вес.

Обикновените психопати.

Психопатите често се асоциират с хора, които крадат, грабят или убиват. Вярно е, че сред престъпниците, особено тези, които практикуват насилие има психопати, въпреки това, в повечето случаи психопатичните личности не свършват в затворите. С тези „обикновени психопати“ се срещаме в ежедневието. Това са хора с психопатични черти. Ние се влюбваме в тях, защото са очарователни и любезни, имаме кръвни връзки с тях, ако те са нашите родители, братя, сестри, ние си взаимодействаме с тях на работа.

В средите на висшите ръководители  (висшите мениджъри) има доста голям брой хора имат психопатични черти, тъй като лидерската позиция им позволява да се осъществи стремежът им към власт и да се задоволи нуждата им от вниманието на другите. Тази категория е особено опасна и разрушителна, тъй като съчетава фалшиво обаяние и жестокост.

Тази тема е изучавана по-сериозно от Пол Бабяк и Роберт Д. Хер.  Те провеждат изследване на стотици лидери на американски компании и установяват, че психопатията се среща два пъти по-често сред висшите мениджъри, отколкото сред останалата част от населението.

Освен това, известни са примери за държави, управлявани от желязната ръка на психопати.  Появата на такива хора на власт благоприятства за установяване на диктатура, а не за демокрацията. Срещат се психопатични лидери, чиято решителност и твърдост на фона на определена социална ситуация са подкрепени от широките маси на населението. Само хората, които работят в пряк контакт с психопатите знаят за злоупотребата с власт и как те гонят, тормозят и наказват онези, които не са съгласни с тях.

Поради своята обаятелност и привлекателност, поради достъпът им до власт и материални блага, в капана на мъжете-психопати попадат най-често жените, които се влюбват в тях.

Обикновените психопати могат да причинят най-голяма вреда на хората, с които живеят, тъй като зад затворените врати на къщата членовете на семейството могат да бъдат измъчвани с години и никой няма да се намесва, никой няма да информира за това.  Външно всичко може да изглежда доста прилично и само жертвите – съпрузи, деца, родители ще преживяват различна реалност от собствения си опит. Да живееш с човек с психопатични черти не е лесно.

„Психопатите – социални хищници, които използват за собствени цели другите хора и безжалостно си пробиват път, оставяйки зад себе си широки следи от разбити сърца, несбъднати надежди и празни портфейли. Лишени от съвест и съчувствие, те взимат за себе си всичко което искат и правят това, което им харесва, нарушавайки обществените норми и правила, без най-малко чувство за вина или съжаление“. Така описва психопатите известният канадски писател  Робърт Хер в своята книга „Лишените от съвест. Страшният свят на психопатите“. Хер работи много години като съдебен психиатър, занимаващ се с изследване на психопати. Той е автор на два бестселъра и множество научни публикации. Автор е на известният „Контролен списък с признаци за психопатия“ или накратко „PCL“

Списъкът на психопатичните черти на Роберт Д. Хер (Hare, 1991, 2003)  е клиничен инструмент и златен стандарт в диагностиката на психопати, предложен през 1991г.

Първият вариант на списъкът се появява още през 1980г. През 1991г. излиза допълнително издание, което обобщава първото и оптимизира критериите за оценка. След излизане на актуализираният му вариант през 1991г., настъпват  промени в броя на пунктовете и са променени критериите за оценка. Ръководството е претърпяло нови промени и е допълнено през 2003г. като в него са взети предвид данните от проведените изследвания с помощта на инструмента през последните десет години.

Списъкът с новите позиции се състои от 20 пункта, описващи основните признаци на психопатия: например, отсъствие на емпатия; чувство за вина и разкаяние; склонност към паразитизъм; безотговорност; импулсивност.  Тези черти трябва да се оценяват за времето на целия живот на човек и във всички области на живота.  С други думи, за да се регистрира „отсъствие на емпатия“ по списъка, са нужни свидетелства, че тази черта присъства във всички аспекти на живота – работа, дом, училище, общуване с роднини, приятели и възлюбени.

Всеки от 20-те пункта се оценява по тристепенна скала:

-0 бал– непроявено;

-1 бала – проявено в някаква степен;

-2 бала – безусловно проявено в много отношения;

Списък

1.Повърхностно обаяние/очарование.

2.Преувеличенно чувство за собствено величие и необикновена значимост; егоцентризъм.

3.Потребност от постоянна психична възбуда.  

4.Патологична лъжливост; склонност към измама и мошеничество.

5.Коварство, склонност към манипулиране.

6.Отсътствие на разкаяние, съжаление и чувство за вина.  

7.Повърхностни афективни реакции (емоционална повърхностност).  

8 Безсърдечност/отсъствие на емпатия.  

9.Паразитен начин на живот.  

10.Избухливост, слаб поведенчески контрол.  

11.Безразборни полови контакти (сексуална разпуснатост).  

12.Проблемно поведение в детството (до 12г.). 

13.Отсъствие на реалистични бъдещи цели, неспособност за дългосрочно планиране.

14.Импулсивност.

15.Безотговорност (особено в ролята на родител; съпруг).

16.Неспособност да носи отговорност за собствените си действия.  

17.Многократни и краткосрочни брачни връзки.  

18.Подрастваща деликвентност (до 15г).

19.Отмяна на условно освобождение (нарушения на условни присъди).  

20.Разнообразна престъпна дейност. Безотговорно отношение към собствените си постъпки и действия.

Обработка на резултатите

Баловете по всеки признак се сумират.  Максимален бал – 40. Хер определя граница от 30 и повече бал – възможно заключение за психопатия. Много специалисти считат, че ако количеството бал не достига 30, но превишава 20 бала,  то може да се подозира лека форма на психопатия или акцентуация на психопатични черти.  Този подход обаче не е приет официално. Изследвания в САЩ и Канада показват, че обикновените граждани, които не са били лишавани от свобода събират средно 4 бала.

Важно: PCL-въпросникът и други аналогични методи не са предназначени за популярно използване.  Те са разработени специално за психолозите и психиатрите, работещи в местата за лишаване от свобода. Неспециалистите могат да допуснат грешки при прилагането на въпросниците от този тип. Например, ако един човек е скандален или избухлив, това не означава, че е психопат. Необходими са няколко фактора, които да потвърдят такава хипотеза. Освен това, за психопатите е характерно майсторство в маскировката. Например, ако той  лъже и се държи безотговорно към децата не е достатъчно за диагноза. Необходимо е признаците да се проявяват в продължение на година и повече.

В същото време списъкът позволява да се разбере същността на понятието „психопатия“. Например, за тези, които са изложени на отрицателно въздействие на психопат е важно да знаят основите признаците на това разстройство на личността и още, че не могат да очакват промени в поведението му.

Источник: http://comingbook.ru/ne-hudozhestvennaya-literatura/14047-na-kryuchke-kak-razorvat-krug-nezdorovyh-otnosheniy-aud-dalsegg-inger-vesse.html

http://psy-clinic.info/index.php/testy/273-ispravlennyj-perechen-psikhopaticheskikh-chert-khera-ippch

 

      1026# Методика за оценка отношението на учениците към своя клас  „Есе”

 

С помощта на тази методика може да се получи информация от учениците, за техните интереси, ценностни ориентации, отношението им към класа, към възрастните (авторитети) към самите съученици и едновременно с това, да се включат децата в активно, творческо обмисляне на живота им в училище, ролите които всеки играе в класа, потребностите, които не са удовлетворили в училище, желанията, опасенията, страховете и надеждите им.  Темите могат да бъдат различни, в зависимост избраната цел. Ние предлагаме на вниманието на учениците следните теми:

-„Моят клас” или „Аз и моят клас”

Цели: Изучаване самочувствието на учениците; изясняване отношението им към съучениците им; разкриване нивото на удовлетвореност/неудовлетвореност от присъствието им в класа (групата); саморазкриване на преживяванията им.

-„Ако аз бях класен ръководител”

Цели: Установяване отношението на учениците към възрастните (авторитети, учители), потребностите им от подкрепа и помощ от педагогическия и административния персонал; дефицитите в стила на работа на учителите;

- „Моите радости и огорчения”, „Моят живот в класа”, „Моите страхове в училище”, „Писмо до себе си”.

Цели: Разкриване на чувствата на учениците, които съпровождат взаимоотношенията им със съученици и учители.

След като се определи някоя от посочените теми или учениците сами направят свой избор, експериментаторът трябва да обясни, че този текст няма да бъде оценяван от учители.

Детето трябва да е мотивирано да изложи в писмен вид онова, което до сега не е споделяло, а го е тревожело или е очаквало да бъде променено.  Най-ценното при прилагането на подобни методики е свободата (полета) на мисълта, креативността и емоционалната наситеност на текста. Колкото повече в материалът изобилстват преживяванията (емоциите, чувствата), толкова той е по-ценен.  Препоръчително е учениците да избягват да дава оценки, да прави коментари, да разказва конкретни случаи (случки). Задължително трябва да се говори от свое име – „Аз …” и да не допуска местоименията „той, тя, те”. (да не се описват другите).  Този подход наречен „Аз-послание” е единствения правилен за да може детето да опознае себе си, да започне да се самонаблюдава, да развие критичност към собствените си недостатъци и същевременно го спасява от вероятността да преживее чувство на гняв, раздразнение, озлобение и пр.

Текстът няма да бъде оценяван, може да бъде с различен обем, дори не е необходимо да бъде подписван с името на ученика.  Нека детето да напише това, което иска. Най-важното е да изложи своето мнение по темата открито и чувствено.

Представяме схематично един пример на тема „Моят клас”:

С какви по съдържание (трудови, познавателни, развлекателни, други)  и  по насоченост (за своя клас, за себе си, за определена група в класа, за определен съученик и пр.) дейности се свързва живота на ученика в класа. Какво харесва най-вече ученика в тези дейности и хора, и защо?

-Какви отношения поддържа ученикът със своите съученици? Удовлетворяващи ли са те за него и защо?  Колко ценни са тези контакти?  Какво е неприемливо за него или не е удовлетворяващо го?, Какво според него е нужно да се промени? Харесва ли учителите си и защо?

-Каква е неговата роля в класа?  Удовлетворен ли е от нея? Според него какъв е личния му принос в интерес на класа?  Чувства ли се сигурен в обкръжението на съучениците си или обратно – изпитва неприязън, раздразнение, гняв?  Каква е позицията му и какво би променил лично той?

След приключване на задачата, експериментаторът отделя достатъчно време за да прочетете материалите и да ги обсъди заедно с децат.

Указания за родители: Интересът, който ще проявите със сигурност ще бъде посрещнат с радост от Вашата дъщеря или Вашият син.   Не забравяйте, че училищния клас за ученика е нещо много ценно, там протича неговия по-интересен и по-свободен живот, там той има поле за да експериментира, да примери сили с връстниците си в една конструктивна форма, каквато е образователния процес, там той се сравнява с другите, получава и има право да дава оценки, т.е. да удовлетворява социалните си потребности на живот в група.

 

 

                  Методика за оценка на мисленето „Последователност на събития“

                                                                        (вариант)

                                                                  (А.Н.Бернщайн)

 

Цел: Методиката позволява да се диагностицира способността на изследваното лице да откриване връзки между събития, да създава последователни умозаключения и за оценка наличието на съобразителност.

Стимулен материал: Използват се няколко набора от 3 до 6 цветни и черно-бели сюжетни картини, на които са изобразени етапи на събития с едни и същи персонажи. В зависимост от възрастта на изследваното лице, експериментаторът избира съответната тема, респ. сложност на материала.

Инструкция: „Ето тук, на тези няколко картини е показано едно и също събитие в развитие. От теб се иска така да ги подредиш, че след това да можеш да покажеш по картинките къде е началото и къде е края на това събитие.  Ето тук, (експериментаторът показва) трябва да поставиш първата картинка, на която според теб е нарисувано началото, след това ето тук (показва се) постави втората, до нея (тук) третата и така до последната, на която е нарисуван края.“

Ред за провеждане:

На масата пред изследваното лице се поставят всички картинки от серията в разбъркан ред, като някои от тях могат да бъдат дори  хоризонтално или вертикално обърнати (с главата надолу или настрани), след което се дава инструкцията.

След подреждането на картинките, психологът записва в протокола редна на подреждане (например 5, 4, 1, 2, 3) и едва след това предлага на детето да представи своя разказ в съответната последователност – „начало-край“. Ако изследваното лице е подредило неправилно картинките, експериментаторът задава насочващи въпроси, за да му помогне с цел установяване на несъответствия и противоречия в разсъжденията и за установяване на допуснатите грешки.

Ако и вторият опит е неуспешен, психологът сам показва последователността, след което отново разбърква всички картинки и предлага да се направи нов опит за подреждане или създаване на разказ.

Интелектуалните ограничения и трудностите при осмислянето, характерни за умствена изостаналост и органичните заболявания на мозъка се проявяват в това, че пациентите успяват да се справят с лесните серии, но не могат да се ориентират при по-трудните – като правило, в една и съща серия те допускат грешка при една и съща по трудност картина и не са в състояние да я осмислят.

С помощта на методиката отчетливо се открояват някои форми на инертност на психичните процеси: неправилно подреждане на картинките при първия опит и последващо устойчиво повтаряне на една и съща погрешна версия на последователността.  Такава склонност на застойност и фиксация се наблюдава при някои органични заболявания на мозъка както в детска, така и в старческа възраст.

При интерпретацията на резултатите се държи сметка  на реакциите на изследваното лице спрямо критичните възражения на експериментатора и насочващите въпроси – приема ли и възползва ли се от тази помощ или не, както и на кой етап от подпомагането изследваното лице успява/не успява да постигне правилен резултат.

Внимание следва да се обърне и на речта по време на обясненията – граматическа свързаност, разгърнатост или едностранност, бедност, лаконичност или наличие на тенденция към излишна детайлност и обстоятелственост.

Трудностите при опит да се осмисли сюжета по сериите, свидетелстват на недостатъчно ниво на развитие на способностите за обобщаване и абстрахиране.

 

 

                            1027# Ефект на центрираната върху Аз-ът диспозиция или

                                                      егоцентрична предубеденост

                                                (когнитивни грешки и изкривявания)

 

Понякога тази диспозиция се нарича егоцентрична предубеденост и представлява тен­денцията да си приписваме повече отговорност в съвместна задача, отколкото другите от групата ни дават. За разлика от обслужващата Аза диспозиция при тази тенденция става ду­ма за поемане на по-голяма отговорност за съвместен резултат, отколкото е оправдано, неза­висимо дали става дума за успехи или неуспехи.

М. Рос и Ф. Сиколи искат от съпружески двойки да посочат степен­та, до която всеки един от тях е отговорен за 20 домашни задължения – грижи за децата, миене на чинии, пране, чистене, готвене и т. н. След това от тях се иска да дадат по няколко примера за собствените си приноси и за тези на брачния партньор по всяка от задачите. Ко­гато се събират резултатите за отговорността на всеки от двойката, в повечето случаи обща­та сума надхвърля 100%, т.е. всеки от партньорите смята, че допринася повече, отколкото другия. След това тенденцията човек да смята, че „ако не е той, задачата никога няма да бъде изпълнена", се наблюдава в много други ситуации. Според двамата автори този модел резул­тати може да се обясни с когнитивни и мотивационни причини:

-по-лесно е да забелязваш собствените си приноси, отколкото чуждите;

-по-лесно е да си припомняш собст­вените приноси, а оттук и заключението, че си направил повече от другия;

-възможно е да има разминавания в информацията, които благоприятстват заключенията за собствените приноси като по-големи;

-напълно възможно е да е включена и мотивацията за запазване и повишаване на собствената самооценка.

С. Томпсън и Дж. Кели смятат, че причината по-скоро е в това, че вероятно смятаме себе си за типа човек, който върши дадена дейност и от съответствието между задачата и нашата личност правим заключение за по-голяма отговорност. Според тях предубедеността би могла да се избегне, ако вместо един въпрос: „Аз ли съм типът човек, който върши тези задачи?", продължим напред и си зададем и втория въпрос: „Дали партньорът ми е типът човек, който върши този тип работа?". Проведените след това изследвания внушават, че вероятно диференцираното извличане от паметта (по-лесното припомняне на примери за собствените приноси) и съот­ветствието с предварително съществуващите диспозиции (аз съм типът човек, който върши тези задачи) са най-вероятните обяснения.

 

                    1019# Анкета за родители  „Признаци за агресивност на детето”

 

Инструкция: Оценете предложените твърдения, като поставите знак „+” в колонка „да”, ако сте съгласни и знак „+” в колонка „не”, ако твърдението не се отнася за детето.

Оценка на резултатите:

Положителния отговор по всяко твърдение се оценява с 1 бал.

-15 – 19 бала – високо ниво на агресивност;

-7 – 14 бала – средно ниво на агресивност;

 

-1 – 6 бала – ниско ниво на агресивност;

 

          РЪКОВОДСТВО ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПСИХОДИАГНОСТИЧНА МЕТОДИКА

             ЗА ОЦЕНКА ОПЕРАЦИИ НА МИСЛЕНЕТО „НЕДОСТИГАЩИ ПРЕДМЕТИ“

                         (модифициран вариант на Наталия Лвовна Белополская)

Авторът Наталия Лвовна Белополская е доктор на психологическите науки, професор, завеждащ катедра клинична психология в Московския институт по психоанализ, водещ руски специалист по детска патопсихология, автор на редица учебни монографии, учебни пособия и психологически тестове.   

Методиката „Недостигащи предмети“ – модифициран вариант на Г.И. Россолимо, има за цел изследване нивото на разбиране на детето за различни житейски ситуации. Предназначена е за деца на възраст от 3 до 6г. и за деца с интелектуални дефицити  в по-висока възрастност. „Недостигащи предмети“ е невербална методика и това я прави особено ефективна за диагностика на деца с речеви нарушения и нарушения на слуха.

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение.	1
Диагностични задачи, решавани с помощта на методиката „Недостигащи предмети“	2
Контингент изследвани лица	4
Описание на стимулния материал	4
Процедура за прилагане	6
Анализ на резултатите от прилагането на методиката.	8
Деца в доучилищна възраст (3-4 г.)	8
Деца в доучилищна възраст (5-6 г.)	9
Деца в начална училищна възраст (7-8 г)	10
Образец на бланка протокол	11
ПРИЛОЖЕНИЕ	12

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Психодиагностичната методика „Недостигащи предмети“ е предназначена за изследване мисленето при деца и преди всичко на особеностите, свързани с осмислянето на конкретни житейски ситуации, посредством използване нагледен материал с картинки.

При създаването на методиката е бил използван стимулен материал, открит в архива на сегашния Институт по корекционна педагогика РАО (бивша Медико-педагогическая опытная Станция (Медико-педагогическая Клиника) в Москва. Когато в средата на 1980-та година, авторът на тази модификация започва работа в клиниката, устна традиция е свързвала този набор от картинки с името на Григорий Иванович Россолимо (от началото на 1910г.). Въпреки усиленото търсене на каквото и да е описание за практическа работа с този стимулен материал, такова не е било открито. Не са били открити и публикации на Россолимо или негови колеги, в които да се споменава за използването на дадения набор от картички.

Идеята на методиката е доста елементарна (близка по замисъл се явява  методиката на София Давидовна Забрамная, „Кому что нужно?“,  („На кого какво е необходимо“), създадена неотдавна, но използваща друг стимулен материал). Сюжетните картинки изобразяват обикновени житейски ситуации, с които детето се среща и в които може да възникне някакъв проблем. За разрешаването на този проблем, на детето му е нужен някакъв спомагателен (допълнителен) предмет, който в случая на картинките липсва.  Наборът разполага с една голяма картичка-жокер (табло), на което са изобразени всички предмети, които могат да послужат за разрешаване на предложената проблемна ситуация. Апробацията на методиката е показала, че тя е напълно годна да бъде използвана за изследване на съвременните деца. Стимулният материал е бил частично коригиран и е разработена процедура за провеждане на изследването, както и схема за анализ на получените резултати. През 1980г. съкратеният вариант на методиката „:Недостигащи предмети“ е публикуван в книгата на С.Д. Забрамная, „Отбор детей во вспомогательную школу“ („Подбор на децата в специалните училища“), преиздадена през 1983г.

Проведените по-късно серия от психодиагностични изследвания чрез прилагане на методиката сред повече от 500 деца, позволява съвсем ясно и  конкретно да се отработят всички процедурни аспекти за нейното използване и да се събере значителен по обем емпиричен материал за деца в различна възраст и от различен контингент. Това дава възможност получените резултати да се валидизират, посредством сравняването им с резултатите от други методики. Именно тази практика е обобщена и предложена в настоящото ръководство, като изложеното пълно описание в този му вид се публикува за първи път.

 

ДИАГНОСТИЧНИ ЗАДАЧИ, РЕШАВАНИ С ПОМОЩТА НА МЕТОДИКАТА „НЕДОСТИГАЩИ ПРЕДМЕТИ“

Методиката „Недостигащи предмети“ е предназначена за оценка на мисловната дейност на деца в младша и средна доучилищна възраст (3-6г). Този възрастов период се характеризира с конкретност, синкретичност и преимуществено нагледно-действени форми на мисловните операции. Същевременно в тази възраст започва формирането на вербалното обобщаване на ниво житейски понятия. От значение за развитието на мисленето у детето в доучилищна възраст особено голяма роля имат възрастните, опосредстващи дейността на детето и предаващи му натрупани знания и умения.  За да се създадат условия за диагностика на тези особености на мисленето, в методиката „Недостигащи предмети“ се използва стимулен материал във вид на цветни картички с предмети, срещани в ежедневието на детето. При това, сложността на предлаганите ситуации се развива от по-леки към по-трудни.  Освен това, решението на конкретна проблемна ситуация може да бъде дадено както в нагледна, така и във вербална форма. Дадена е възможност за предоставяне на детето на допълнителна помощ под формата на емоционална подкрепа, поощряване или по пътя на съвместен разбор на ситуацията, насочващи въпроси или ограничения в алтернативните варианти за отговор.

Въз основа на тези качествени характеристики на мисленето на детето, се основава анализът на изпълнението на задачите по методиката „Недостигащи предмети“. Оценява се най-вече степента на разбиране на конкретната житейска ситуация (отчита се трудността на задачата и вида на оказаната външна помощ) и формата на отговора (вербална или с опора в нагледно подсказване). Методиката не предвижда точни количествени оценки на резултатите, но другите критерии: степен на сложност на задачата; формата на отговора и обема на получената помощ, позволяват да се даде качествена оценка за нивото на развитие на мисленето.

КОНТИНГЕНТ ИЗСЛЕДВАНИ ЛИЦА

Методиката може да се прилага за диагностика на интелекта на здрави деца на възраст от 3 до 5-6г., а също и на деца, страдащи от значителни дефекти на слуха и речта.  Същевременно тя с успех  работи при диагностика на задръжки в интелектуалното развитие на деца в доучилищна и начална училищна възраст, както и за диагностика на интелекта на деца с психични заболявания.

ОПИСАНИЕ НА СТИМУЛНИЯ МАТЕРИАЛ

Методиката „Недостигащи предмети“ е компактна: включва 11 сюжетни картинки от живота на детето и една „опорна“ картинка-жокер (табло)  с по-голям размер на изобразените предмети, недостигащи по смисъла във всяка сюжетна картинка.

На сюжетните картинки са изобразени следните ситуации (представени във възходящ ред по нарастване по трудност):

Момиченце в леглото, което се готви за сън.

(Липсва възглавницата)

Момченце, което протяга ръка към крана на чешмата, за да си измие ръцете.

(Липсват сапун и/или кърпа)

Момченце, което иска да бие барабанче.

(Липсват барабанните палки)

Момиченце иска да рисува.

(Липсват моливът и четката)  

Момиченцето изпуска (разпилява) книжки и тетрадки.

(Липсва ученическата чанта)

На момиченцето се е скъсала роклята.

(Липсват макарата и иглата с червен конец)  

На момченцето се е скъсало копчето.

(Липсват синьо копче и иглата със син конец)

Момиченце стои пред заключена с катинар врата.

(Липсва ключът за катинара)

Момиченце иска да даде (нахрани) на котето мляко.

(Липсва купичката/съд)

Момиченце се опитва да простира, но дрехите „отлитат“)

(Липсват щипките)

Момиченце, което иска, но не може да достигне ябълката.

(Липсва пейката)

На опорната картичка-жокер в случаен ред са изобразени следните предмети:

1.сиво копче и игла с конец;

2.чанта;

3.купичка;

4.макара с червен конец и игла;

5.възглавница;

6.пейка;

7.кърпа и сапун в сапунерка;

8.червено копче;

9.щипки – 2 бр.;

10.молив и четка;  

11.ключ;

12.барабанни палки.

Освен изброените предмети, опорната картичка-жокер съдържа и едно червено копче, поставено в средата, което провокира алтернатива за точност на решението по Ситуация №7.

 

ПРОЦЕДУРА ЗА ПРИЛАГАНЕ

По принцип методиката предизвиква интерес у децата, тъй като се прилага в нагледна форма и представя сюжети от детското ежедневие. Обикновено е напълно достъпна и децата много рядко отказват да работят по нея.

Ако детето не изпитва особени затруднения при изпълнение на задачите, провеждането на изследването не отнема повече от 10-15 минути.

В зависимост от задачата на изследването и от контингента изследвани лица, може да се използва по-елементарен или по-сложен вариант, а именно – с използване на опорната картичка-жокер или без нея.

Изследването започва с най-простата Ситуация №1 с изображение на момиченце, което се готви да спи. Психологът показва картинката на детето и дава следното пояснение: „Виждаш ли, тук на картинката е нарисувано момиченце, което е легнало в леглото и се готви за сън.  Тя има легло, има и одеяло, но какво още трябва да й дадем? Какво не й достига?“

Ако детето даде веднага отговор с думи („възглавница“), то е очевидно, че поставената задача е лека.  Тогава следва да се предложи картинката, на която момиченце простира дрехи (Ситуация №10) или момиченце, което не успява да достигне ябълката (Ситуация №11). Ако детето се справи и с тези варианти на задачи във вербален план, то следва да се приеме, че точно за това дете методиката „Недостигащи детайли“ е твърде елементарна и не позволява да се оцени нивото на интелектуалното му развитие. В такъв случай трябва да се приложат други, по-сложни психодиагностични методики – „Изключване на предмети“ или „Цветови прогресивни матрици на Рейвън“.

Оказва се обаче, че за децата на 3-4г. дори с нормално интелектуално развитие, решаването на задачите много често изисква използването на опорната картичка-жокер.

С показването на опорната картичка-жокер, психологът първо трябва да се убеди, че детето познава всички изобразени на нея предмети.  За тази цел се иска детето да назове всеки един предмет, а ако не е в състояние да направи това поради речеви затруднения, то му се предлага да показва предметите в условията на подадена инструкция: „Покажи къде се намира възглавницата, къде е чантата …. и т.н“. По това кои предмети са познати и кои не са известни на детето, може да се съди неговия активен и пасивен словесен запас, а също и за житейския му опит. Ако детето не познава значението на определен предмет, то използването на съответната картинка не би имало никакъв смисъл, а отговорът му – никаква диагностична ценност.

По-нататък процедурата продължава, като на масата пред детето се поставя определената сюжетна картичка, а до нея картичката-жокер, след което психологът описва сюжетната картинка, а след това моли детето да намери на опорната картичка-жокер недостигащият предмет.  Например, Ситуация №8 – момиченце, стоящо пред заключена врата. На детето се казва: „Ето, виж тук, едно момиченце е пристигнало пред дома си, а на вратата виси катинар. Как да й помогнем? Какво трябва да й дадем?“

В случай, че детето се затрудни, може да се подсети с думи от рода: „Разгледай внимателно, чантата не и трябва, възглавницата също.  Какво да й дадем?“  Ако този път детето намери правилното решение, то трябва да се похвали и да се премине към следващата задача.  Ако не успее да намери правилното решение, се предлага по-лесен вариант на задача.

Най-целесъобразно е да се разработи подробно заедно с детето един сюжет, за да се постигне увереност, че инструкцията действително е разбрана добре. След това вече може да се предложат другите варианти задачи по реда на тяхната сложност.

За децата в доучилищна възраст със задръжки в развитието и умствено изоставане, изпълнението на задачи по методиката е възможно само при условие, че от самото начало работят с използване на опорната картичка-жокер.

На тези деца, след като им се предложи Ситуация №1, веднага след това им се показва и се насърчават да работят с опорната картичка. Посредством тази помощ те би трябвало да определят правилно недостигащият предмет. Така се работи и с останалите картинки.  Ако детето не е запознато с една или друга ситуация, то е препоръчително тази задача да се пропусне.

Следва да се обърне по-специално внимание на Ситуации №7 и №8. На тези картинки са изобразени съответно, момиченце със скъсана рокля и момченце със скъсано копче. Тук могат да възникнат различни варианти за решение, в съответствие с изображенията на опорната-картичка. Най-точно е решението за избор на макарата и иглата с червен конец за момиченцето (тя е с червена рокля) и синьо (а не червено) копче за момченцето (то е със синьо сако).

Ако детето допуска неточност при определяне на недостигащ предмет, то може да му се зададат поредица насочващи и уточняващи въпроси по същата тема. Например, „Какъв цвят  според теб е роклята на момиченцето?“, „Какъв е цветът на сакото на момченцето?“,  „Какво копче подхожда на сакото повече и защо?“

 При оценка интелектуалното развитие на деца с груби нарушения на речта, методиката задължително се прилага с използване на опорната картичка-жокер. Инструкцията е същата както представената по-горе, но в този случай от детето не се изисква речева формулировка, а му се предлага да покаже недостигащия предмет на опорната картичка.  Ако детето правилно намери и посочи недостигащия предмет, това е свидетелство, че то напълно е разбрало предложения му сюжет и може да решава мисловни задачи на невербално ниво.

Ако се изследва интелектуалното ниво на деца с нарушения на слуха, то инструкцията се съпровожда с жестове.  Препоръчва се да се направи кратко разяснение по първата картинка (Момиченце се приготвя да спи, но й липсва възглавница). В случая на детето трябва да се покаже изображението на възглавница на опорната картичка и да се „пренесе“ върху картинката с момиченцето, като с кимане и усмивка се покаже, че това е правилното решение. Освен това, може да се повтори решаването на тази задача, като се хване ръката на детето, за да може със своя показалец лично да посочи изображението на възглавницата, като разбира се процедурата завърши с поощрение. Ако все още няма увереност, че детето е разбрало инструкцията, може да се помоли този път самостоятелно да изпълни същата процедура (повторение). След „обучението“, на детето се предлагат последователно другите картинки, като експериментаторът продължава да се опира на мимика и жест, регулирайки неговата дейност с одобрение или с показване чрез мимика и жест, че намереният предмет не е подходящ/подходящ за дадената ситуация.

 

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРИЛАГАНЕТО НА МЕТОДИКАТА

В протокола следва подробно да се регистрира колко задачи правилно е изпълнило детето и колко не е изпълнило, какъв род помощ от страна на възрастният е била необходима и какъв вид трудности са възникнали.

 

ДЕЦА В ДОУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ (3-4 г.)

Деца с нормален интелект.

Нивото на изпълнение на задачите от методиката от деца в норма съдържа големи индивидуални различия. Общ признак за всички обаче е наличието на подчертан познавателен интерес, който възниква веднага след показването и продължава при разглеждането на картинките. Намирането на недостигащите предмети за тях на тази възраст е възможно само посредством използване на опорната картичка-жокер и с подробен разговор за съдържанието на всяка сюжетна картичка. Като правило, всички деца се справят със Ситуация №1 (момиченце стои на легло и се приготвя да спи, но няма възглавница). Обикновено те изразяват чувство на радост, когато се справят успешно със задачата.  Трудността на предложените ситуации от 1 до 11 има  усреднена величина и може да варира в зависимост от житейския опит на детето.  Често децата се справят успешно и със задачата по Ситуация №2 (момченце се готви да си измие ръцете), избирайки в качеството на недостигащ предмет сапун или кърпа.

Тъй като в тази възраст вниманието на децата е неустойчиво, те бързо се разсейват и не издържат на интелектуално натоварване, след 2-3 задачи, има много случаи при които настъпва отказ да се продължи работата. В тази връзка не се препоръчва психологът да настоява работата да продължи. Има обаче и деца, които запазват и активно поддържат интереса си, като продължават да се опитват да търсят и открият недостигащите предмети. Ако те например са запознати и знаят цветовете, то лесно се досещат за молива и четката; ако знаят какво е това барабан, посочват барабанните палки, а ако имат по-голям брат или сестра, които са ученици – без затруднения избират ученическата чанта.

Останалите задачи обикновено представляват по-сериозна трудност за тях и могат да бъдат изпълнени само при сериозна помощ от страна на възрастния, който трябва да се опита да извлече сюжета на картичката от житейския опит на детето.

Деца със задръжки в психичното развитие.

Не разбират смисъла на задачите, но могат да покажат или назоват отделни предмети, както на сюжетните картинки, така и на опорната картинка-жокер. Не се наблюдава интерес към задачите.

Деца с лека степен на умствена изостаналост.

Трудно концентрират вниманието си върху картинките, не разбират смисъла на сюжета, не се наблюдава интерес към задачите.

Деца с умерена степен на  умствена изостаналост.

Не разбират смисъла на задачите, не знаят имената на предметите и не се забелязва интерес към задачите.

Деца с нарушения слуха и речта.

Ако е наличен първично съхранен интелект, то може да се наблюдава достатъчна концентрация на вниманието и определен интерес към задачите. В този случай, при Ситуации №1 и №2, ако се обяснят вербално или чрез показване (мимика и жест), може да се очаква правилен подбор на недостигащите предмети.

 

ДЕЦА В ДОУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ (5-6 г.)

Деца с нормален интелект.

Могат да изпълнят голяма част от задачите без опорна картичка, а с опорна картичка  бързо изпълняват всички задачи.  Опорната картичка обикновено е необходима за решаването на задачи,  които са по-малко познати на съвременното дете и са свързани с минал опит – например, щипки или катинар. Понякога децата предлагат да се достигне ябълката, използвайки палките на барабанчето, а котенцето да бъде напоено направо от каничката, но като цяло винаги намират вярно решение.

Деца със задръжки в психичното развитие.

Някои деца от тази категория са в състояние да решат правилно Ситуации №1 и №2 без опорната картичка, но в останалите случаи им е необходима.  Много от ситуациите изискват да бъдат подробно обяснени на детето, за да могат да намерят недостигащите предмети. За тях Ситуациите от №8 до №11 са определено сложни за самостоятелно решаване.

Деца с лека степен на умствена изостаналост.

Тези деца не могат да изпълнят задачи без картичката-жокер. Способни са да изберат недостигащите предмети само за Ситуациите от №1 до №3. Изпълнението на тези задачи обаче изискват обучение.

Деца с умерена степен на  умствена изостаналост.

Не са в състояние да направят избор на недостигащите предмети.

Деца с нарушения слуха и речта.

Ако детето е разбрало инструкцията, то може да избере правилните предмети, посочвайки ги на картинката-жокер, като разбира се изпълнението на задачите е в съответствие с тяхното индивидуално интелектуално ниво на развитие.

ДЕЦА В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ (7-8 г)

Деца с нормален интелект.

Изпълняват задачите с леснина, бързо и без опорна картичка, преживяват чувство на радост от своята самостоятелност, с удоволствие участват в изследването и считат тестът за лесен.

Деца със задръжки в психичното развитие.

Изпълняват част от задачите без опорна картичка. Способни са да се справят с всички варианти задачи, радват се на своята самостоятелност и успех.

Деца с лека степен на умствена изостаналост.

Някои са способни да решат успешно Ситуация №1 без опорна картичка. Могат да подберат правилно недостигащите предмети за Ситуации от №1 до №7, но след разясняване на сюжета и използване на опорната картичка.  Не винаги са в състояние правилно да обяснят своя избор и правилно да назоват недостигащите предмети. Ситуациите от №8 до №11 изискват помощта на възрастен, ако те не са известни на детето от миналия му опит.

Деца с умерена степен на  умствена изостаналост.

Могат да подберат недостигащите предмети за Ситуации №1 и №2, след подробно разясняване на сюжета и използване на опорната картичка. 

Деца с нарушения слуха и речта.

Решават задачите на невербално ниво или се опитват да използват реч в съответствие със своите индивидуални способности и навици.  Успешното решаване на задачите съответства на нивото на тяхното интелектуално развитие.

Деца с психични заболявания.

В случай на установен контакт и проявен интерес към задачите, децата намират някои от недостигащите предмети в съответствие на нивото на тяхното интелектуално развитие. В случай на отказ от речево общуване, те могат да изпълнят някои задачи на невербално ниво.

Източници:

Белопольская Наталия Львовна, Недостающие предметы: Психодиагностическая методика (Модификация методики Г. И. Россолимо): Руководство. Изд. 2-е, стереотип. 2008. (Психологический инструментарий).

Интернет-ресурси:

https://multiurok.ru/files/bielopol-skaia-n-l-niedostaiushchiie-priedmiety-ps.html

http://top100knig.bid/nataliya-belopolskaya-nedostayushhie-predmety-psixodiagnosticheskaya-metodika-modifikaciya-metodiki-g-i-rossolimo-komplekt/