Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1409252 Постинги: 1584 Коментари: 116
Постинги в блога от 09.09.2018 г.
 


                                                            Тренинг с ученици.

               Осмисляне на проблема с насилието и придобиване на увереност

                                                          за реакция срещу него.

 

Игра 1: Проучване - Малък въпросник за тормоза в училище

Време: около 30  мин.

Необходими материали: Предварително подготвени копия на въпросника, който учениците в краткото проучване да попълнят.

Организация: Работи се с целия клас или само с доброволци. За нуждите на задачата са необходими ученици – анкетьори, както и ученици – респонденти, тези които са съгласни да отговорят на въпросите. Това могат да са едни и същи ученици. Анкетите се дават на анкетьорите със следните инструкции:

Ред за прилагане: Водещият или доброволците раздават анкетите и оповестяват инструкцията.

Малък въпросник за тормоза в училище

1.Някой някога тормозил ли те е в училище?

2.Ако да, колко често се е случвало това

-Веднъж на месец или по-рядко

-Веднъж на месец или по-често

-Веднъж седмично

-По-често от веднъж седмично

3.Ако ти се е случвало да те тормозят, какъв вид тормоз е бил?

-Физически

-С обидни думи

-Съученици са те изключвали от компанията и заниманията си

-По интернет

-Друг вид тормоз /посочи какъв/

 

Игра 2: Разрешаваме конфликт без насилие

Време: 20 мин.

Необходими материали: достатъчно пространство в класната стая.

Организация: Работа в четири групи.

Ред за прилагане: Провежда се дискусия по темата за насилието. Какво представлява, в какви форми може да се прояви?  .

След това класа се разделя на четири групи. Следва обсъждане на темата в групите. Всяка група трябва да избере една форма на насилие, един случай от техния училищен опит, а след това се иска да  пресъздадат тази ситуация в своеобразна „снимка”, само със статични жестове и мимики, без звук или движение и да я представят на другите. Време за работа по групи  10 минути.

Всяка група представя своята снимка. Останалите коментират какво виждат – успяват ли да разпознаят вида тормоз. След като се представят и четирите групи, следва втората част – отново в групов формат се обсъжда вариант за разрешаване на конфликтната ситуация без насилие.

Следва отново представяне и разпознаване на „снимката“.

Допълнителни въпроси за дискусия:

-Случвало ли ти се е някога да бъдеш в ситуация, в която е имало насилие?

-Трудно ли беше да се намери решение без насилие? Как?

-Как се почувства като част от снимката?

-По-лесно ли беше да си част от снимката, представяща мирното решение?

-Какви са причините, които карат хората да проявяват агресия и насилие?

-Как може да се избегне насилие в трудна ситуация?

-По какво можеш да познаеш дали една ситуация може да стане повод за насилие?

-Има ли човешки права за не-насилие?

-Защо те са важни?

-Как могат да се пазят?

Обучаемите трябва да осъзнаят,  че насилието в училище или извън него, може да бъде спряно, ако те говорят с учителите, с родител или друг възрастен. В случай, че забележат признаци или чуят за някой от техните съученици, който проявява насилие или ако имат причина да се съмняват, че става дума за планирано насилие, те трябва да са сигурни, че трябва да говорят и че това дори понякога може да спаси нечий живот.

 

Игра 3: Нашите стъпки към толерантност

Време: 15 мин.         

Необходими материали: Листове хартия А4, толкова на брой, колкото са учениците, маркери или химикали, тиксо, стена в класната стая или в коридора на училището, на която имате разрешение да лепите с тиксо.

Организация: Работа с целия клас.

Ред за прилагане: Раздават се листите. Всеки ученик очертава отпечатък от едно свое стъпало върху хартията – без обувката, за да не се цапа хартията. За време от 5 мин. дискутират какви стъпки могат да предприемат, за да има толерантност и да живеем в разбирателство в нашата общност, град, държава или в света. От всеки се иска да запише поне една от своите идеи в очертанията на стъпалото. Листовете с посланията се залепват на стената или табло.  Следва дискусия на стъпките към толерантност.

 Постер за класната стая:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 74 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                                      Методика

             „Скала за оценка степента на изразеност и вид тревожност при ученици“

 

Методиката за оценка на тревожността е разработена на принципа на „Скалата за социално-ситуативна тревожност“ на Кондаш (1973). Особеност на скалите от този тип е, че в тях човек не оценява присъствието или отсъствието на каквито и да е преживявания, симптоми на безпокойство, а ситуацията от гледна точка на това, до колко тя би предизвикала тревожност. Предимството на скалите от този тип е, първо, че те позволяват да се идентифицират областите на действителността и обектите, които са основните източници на безпокойство за учениците и второ, в по-малка степен, отколкото другите видове въпросници, зависят от особеностите на развитието на интроекцията при изследваните лица.

Бланката на теста съдържа инструкции и задачи, които позволяват групово прилагане.

Методиката включва три типа ситуации:

-ситуации, свързани с училището и общуване с учителите;

-ситуации, актуализиращи представите за себе си;

-ситуации на общуване.

Трите видове тревожност се установяват с помощта на съответни скали (виж таблица №1) : училищна, самооценъчна и междуличностна.

image

Обработка на данните

Изчислява се сумата от балове по всяка от трите скали и след това общия бал от всички скали. Получените данни по скалите се интерпретират като показател за нивото на съответните видове тревожност, а общата сума, като общо ниво на тревожност.

В таблица № 2 са представени стандартни данни, позволяващи да се сравнят показателите за нивото на тревожност в различните полови и възрастови групи. Стандартизацията е проведена в градски училища, поради което представените характеристики не са приложими за ученици от селските райони.

image

Нивото на тревожност за всеки пол и възрастова група се определя въз основа на средната аритметична стойност за всяка група.

Преди всичко, специално внимание е необходимо да се обърне на първо място, на учениците с "висока" и "много висока" обща тревожност. Както е известно, такава тревожност може да възникне или при реално неблагополучни ученици, като засяга най-важните сфери на дейност и общуване, или да съществува въпреки обективно благополучно положение, като следствие от определени личностни конфликти, нарушения в развитието на самооценката и др.

Втората категория се нуждае от особено внимание, тъй като нерядко се оказва извън полезрението на учителите и родителите. Подобна тревожност често изпитват ученици, които са с добър, дори отличен успех, с отговорно отношение към училищните си задължения, към обществения живот, училищната дисциплина, но това видимо благополучие те постигат на необосновано висока цена и често е съпроводено със сривове, особено при рязко усложняване на дейността и усилване на училищните натоварвания. При тях могат да се наблюдават изразени вегетативни реакции, невротични и психосоматични разстройства.

Тревожността при тези случаи често поражда конфликт в самооценката, изразяваш се в противоречие между високо ниво на претенции и достатъчно силна неувереност в себе си. Подобен конфликт ги принуждава непрекъснато да се стремят към постигане на успехи и същевременно им пречи правилно да го оценят, пораждайки чувство на постоянна неудовлетвореност, неустойчивост и напрегнатост. Това води до хипертрофирана потребност от постижения, която придобива ненаситен характер и в резултат учители и родители могат да наблюдават в детето нарушения на вниманието, намалена производителност, повишена умора.

В зависимост от реалното положение на ученика сред неговите връстници, от неговия успех в обучението и т.н., може да се наблюдава висока (или много висока) тревожност, които изискват  различни способи за корекция. Ако в случай се касае за реална неспособност за постигане на успех, то корекцията следва да е насочена към формирането на необходимите навици за работа и общуване, които ще позволят да се преодолее този неуспех, но при втория случай ученици обект на корекция ще бъде самооценката или преодоляването на вътрешните конфликти.

Паралелно с работата, насочена към премахване на причините, довели до тревожността, е необходимо в учениците да се развие способността за справяне с нея. Известно е, че когато тревожността се закрепи, то тя бързо се превръща в устойчиво образувание. Учениците с висока тревожност се оказват в ситуация на „порочен психологически кръг“, при който тревожността влошава възможностите на ученика, понижава резултатите от неговата дейност, а те на свой ред усилват емоционалното неблагополучие. Следователно работата, насочена единствено към премахване на причините не е достатъчна, защото начините за редукция на тревожността в голяма степен са общи, независимо от нейните реални причини.

Друга категория ученици, на които следва да се обърне внимание са тези, при които се наблюдава т. нар. „извънредно спокойствие“, особено тези, при които оценките по цялата скала не превишават 5 бала. Подобна нечувствителност към неблагополучията като правило е компенсаторна, тя има защитен характер и възпрепятства пълноценното развитие на личността. Ученикът не допуска неприятния опит в съзнанието си, като емоционалното неблагополучие в този случай се запазва с цената на неадекватно отношение към действителността, което оказва негативно влияние върху продуктивността.          

При методиката има ограничения, свързани с прилагането на скалите. Те са аналогични да други подобни инструменти за оценка на тревожността и зависят от отговорите на ученика, т.е. от желанието му да дава искрени отговори; от доверието на изследваното лице в психолога и т.н.  Често високите оценки на скалата са един вид „вик за помощ“ и обратно – „извънредното спокойствие“ може да скрие повишената тревожност, за която ученикът по различни причини не желае да съобщи.

Инструкция: „Предлагаме ти списък от 30 ситуации, с които често се срещаш в живота. Някои от тях могат да бъдат неприятни за теб, да предизвикват вълнение, безпокойство, тревога, дори страх. Внимателно прочети всяко едно изречение (ситуация) и обгради с кръгче едно от числата вдясно: 0, 1, 2, 3 или 4, като се съобразиш със следните значения на числата:

-0 – ако ситуацията въобще не те засяга; тя не е неприятна за теб;

-1 – ако ситуацията те вълнува и те безпокои;

-2 – ако ситуацията е доста неприятна, предизвиква в теб безпокойство и искаш да я избегнеш; 

-3 – ако ситуацията е много неприятна, като предизвиква в теб силно безпокойство, тревога и страх;

-4 – ако ситуацията е крайно неприятна, непоносима, като предизвиква в теб много силно безпокойство и много силен страх.

От теб се иска да си представиш колкото се може по-ясно всяка ситуация и да обградиш с кръгче числото, което най-точно отразява преживяванията на опасение, безпокойство, тревога или страх.“

image

image
 

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                              Методика „Карта за суициден риск“ 

                                    (модификация за тинейджъри на Л.Б. Шнайдер)

 

Цел: Да се определи степента на изразеност на рисковите фактори за самоубийство при подрастващи.  За да се определи степента на изразеност на рисковите фактори при юношите, се изчислява сума в балове и получения резултатът се сравнява с показателите на скалата:

-по-малко от 9 бала – рискът от самоубийство е незначителен;

-9-15,5 бала – има риск от самоубийство;

-повече от 15,5 бала – рискът от самоубийство е значителен.

Ако бъде установена предразположеност към опит за самоубийство, е необходимо лицето да се постави под наблюдение и веднага да се реагира на най-малките отклонения в неговото настроение и поведение. Ако общата сума бал превишава критичната граница или започват да се проявяват усилено поведенчески особености (маркери за беда), то се препоръчва намеса на психолог или психиатър за оказване на квалифицирана помощ.

image

Източник:Психологические проблемы современных подростков и их решение“, Елена Емельянова

image

image
 

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                      Анкета за диагностика на депресия и инструкция

                                             за оценка здравето на пациента (PHQ-9)

                                                  (The Patient Health Questionnaire-9)

 

Въпросникът е разработен от Роберт Шпицер, Джанет Уйлямс,  Курт Кренке (Drs. Robert L. Spitzer, Janet B Williams, Kurt Kroenke) и колеги, при поддръжка на компанията „Пфайзер Инк (Pfizer Inc.). Той е сред основните препоръчителни инструменти за оценка на депресията в общата практика (скрининг).

Предназначение: Поставяне на предварителна диагноза. Здравният въпросник (PHQ-9) включва деветте симптома за депресия по Американската класификация на болестите (DSM-V). За всеки симптом е въведена тристепенна оценка (скала) на тежестта. Времето за попълване е около 3 минути.

image

Ако сте отбелязали един или повече от горните проблеми, долколко трудно Ви беше поради тези проблеми да се справяте с работата си, да се грижите за нещата вкъщи или да се разбирате с другите хора? Отбележете един от посочените отговори:

-въобще не ми беше трудно;

-донякъде трудно;

-много трудно;

-изключително трудно.

 

Ред за работа:

1.Пациентът попълва въпросника за депресия PHQ-9.

2.Ако бъдат посочени минимум 4 позиции, както следва „повече от седмица“ и „почти всеки ден“ (включвайки задължително въпроси 1 и 2) и „няколко дни“ (за въпрос 9), може да се направи извод за депресивно разстройство.

Положителна диагноза заголямо депресивно разстройство“ се установява:

-ако са отбелязани минимум 5 позиции в степен „повече от седмица“ и „почти всеки ден“ (включвайки задължително въпроси 1 и 2) и „няколко дни“ (за въпрос 9).

Положителна диагноза задруго депресивно разстройство“ се установява:

--ако са отбелязани от 2 до 4 позиции в степен „повече от седмица“ и „почти всеки ден“ (включвайки задължително въпроси 1 и 2) и „няколко дни“ (за въпрос 9).

Ориентировъчни резултати, които са основание за започване на лечение, са получени данни за 12 и повече бал.

 

Забележка:

Тъй като въпросникът се попълва от пациента, всички отговори трябва да бъдат верифицирани (потвърдени от клиницист). Крайната диагноза се поставя въз основа на клиничните прояви, като се отчита колко правилно пациентът разбира въпросите, както и друга информация, получена от пациента.

Поставянето на диагноза „голямо депресивно разстройство“ (само по DSM-V, Американската класификация на болестите) или „друго депресивно разстройство“ изисква наличие на нарушения в социалната, производствената (трудова) и други сфери на функциониране (въпрос №10), като в анамнезата се изключват нормалното преживяване на скръб, маниакален епизод (биполярно разстройство), соматични заболявания, прием на медикаменти и други вещества, които могат да предизвикат депресивни симптоми.

Използване на въпросника за мониторинг на степента на изразеност на депресията, в т.ч. и при лечение.

1. Пациентът може да попълни въпросника по време на първоначалния преглед и след това на редовни интервали от време (например на всеки 2 седмици) в домашни условия, като донесе попълнените бланки за оценка по време на следващото посещение или да го направи в клиниката при всяко посещение.

2.Изчислява се количеството бал на маркираните позиции по колонката, както следва:

-никога = 0 бал;

-няколко дни = 1 бал;

-повече от седмица = 2 бала;

-почти всеки ден = 3 бала.

3.Събират се всички балове и се получава общ бал.

4.Сравнява се получения общ бал с приложената по-долу таблица за оценка на изразеността.

5.Резултатът може да се отбележи в историята на болестта, което ще подпомогне процеса на лечение, за оценка на реакциите при лечението и избора на лечебна интервенция.

image

image
 

Категория: Други
Прочетен: 117 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1409252
Постинги: 1584
Коментари: 116
Гласове: 1114
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930