Психология - Моят блог в Blog. bg

Контролен
избор

.

Семейна психодиагностика. Методика за диагностика на родителски нагласи и реакции („PARI”) - втора част

(Автори: Е.С.Шефер и Р. К. Бел)

Инструкция: „Пред Вас са въпроси, които ще Ви помогнат да си изясните какво родителите мислят за възпитанието на децата си. Тук няма правилни и неправилни отговори, тъй като всеки е прав по отношение на собствените си виждания. Старайте се да отговаряте точно и обективно. Някои от въпросите може да Ви се сторят еднакви. Това обаче не е така. Тези въпроси са сходни, но не са еднакви. Това е направено с цел да се доловят дори незначителни различия във възгледите за възпитанието на детето. За попълване на въпросника ще са Ви необходими около 20 минути. Не мислете върху отговора си дълго, старайте се да дадете първия си отговор, който Ви идва на ум. Отговорите си маркирайте на формализираната бланка за отговори (предоставя се бланката), като за всяко твърдение можете да степенувате от 1 до 4 отговора си както следва:

= 1 — напълно съгласен;

= 2 — по-скоро съгласен, отколкото съгласен;

= 3 — по-скоро несъгласен, отколкото съгласен;

= 4 — напълно несъгласен”.

Въпросник:

1. Ако детето счита своето мнение за правилно, то може да не се съгласява с мнението на родителя.

2. Добрата майка е длъжна да защити своето дете, дори от най-малки трудности и обиди.

3. За добрата майка домът и семейството са най-важни в живота.

4. Някои деца са толкова лоши, че в тяхна полза е да се научат да се страхуват от възрастните.

5. Децата са длъжни да отчитат факта, че родителите правят за тях изключително много.

6. Малките деца винаги следва да се държат здраво когато се мият, за да не паднат.

7. Хората, които считат, че в добрите семейства не може да има недоразумения, не познават живота.

8. Когато детето порасне, трябва да благодари на родителите си за строгото му възпитание.

9. Престоят с детето през целия ден може да предизвика в него нервно изтощения.

10. По-добре е детето да не мисли за това, правилно или неправилно е мнението на родителя.

11. Родителите са длъжни да възпитават в детето пълно доверие към себе си.

12. Детето трябва да се учи да избягва сблъсъците, независимо от обстоятелствата.

13. Изключително неприятно за майката, занимаваща се с домакинство е чувството, че не може да се освободи от своите задължения.

14. Родителите по-лесно се приспособяват към децата си, отколкото обратното.

15. Детето трябва да се научи в живота на много нужни неща и поради това не бива да му се позволява да се губи ценно време.

16.Ако само веднъж родителят се съгласи с ината на детето, това ще бъде за постоянно.

17. Ако бащите не се намесваха във възпитанието на децата, майките по-добре щяха да се справят с това.

18. В присъствието на детето не трябва да се обсъждат полови въпроси.

19. Ако майката не ръководи къщата, съпругът и детето ще бъдат по-малко организирани.

20. Майката е длъжна да направи всичко, за да знае какво мисли детето й.

21. Ако родителите не се интересуваха толкова много от заниманията на децата си, децата биха били по-добри и по-щастливи.

22. Повечето от децата трябва да могат да се справят самостоятелно с физиологическите си нужди, когато достигнат 15 месечна възраст.

23. Най-трудното за младата майка е да остане сама в отглеждането на детето през първата година.

24. Трябва да се позволява на децата да изразяват своето мнение за живота в семейството, дори ако тези мнения да са неправилни.

25. Майката е длъжна да направи всичко, за да спаси детето си от разочарованията на живота.

26. Жените, които водят безгрижен живот не са добри майки.

27. Трябва задължително да се изкореняват от децата проявите на ехидност, ирония и подигравка.

28. Майката е длъжна да жертва своето щастие за щастието на детето си.

29. Всички млади майки се страхуват от своята неопитност в общуването с детето.

30. Съпрузите трябва от време навреме да се карат, за да доказват един на друг своите права.

31. Строгата дисциплина по отношение на детето развива в него силен характер.

32. майките често са толкова много измъчени от грижите за своите деца, че не могат да издържа и минута повече.

33. Родителите не бива да се показват пред децата си в лоша светлина.

34. Детето е длъжно да уважава родителите си повече от другите хора.

35.Детето трябва винаги да търси помощта на родителите си или учителите, вместо да разрешава своите недоразумения с другите чрез сблъсъци и конфронтация.

36. Жените, които отдават на детето си цялото свое време се преживяват сякаш са с „подрязани крила”.

37. Чрез своите постъпки родителите трябва да предразполагат децата към себе си.

38. Деца, които не тестват своите сили за постигане на успехи, трябва да занаят, че по-късно ще имат неуспехи в живота.

39. Родители, които разговарят с детето за неговите проблеми, трябва да знаят, че е по-добре детето да се остави на спокойствие и да не се ровят в живота му.

40. Съпрузите, ако не искат да бъдат егоисти, са длъжни да участват в семейния живот.

41. Не трябва да се допуска момичетата и момчетата да се виждат чисто голи един друг.

42. Ако съпругата е достатъчно подготвена за самостоятелно справяне с житейските проблеми, това е много добре и за съпруга и за детето.

43. Детето не трябва да има тайни от родителите си.

44. Ако в семейството е прието децата да разказват на родителите си вицове, както и родителите на децата си, то много въпроси могат да бъдат решени спокойно и без конфликти.

45. Ако детето бъде научено да ходи рано, това е много благоприятно за неговото развитие.

46. Не е добре, ако майката е сама в преодоляване на трудностите по грижите и възпитанието на детето.

47. Детето трябва да има собствено мнение и право да го изразява.

48. Детето не трябва да се натоварва с тежка работа.

49. Жената е длъжна да избира: или домашната работа, или развлечения.

50.Умният баща е длъжен да научи детето си да уважава висшестоящите (началниците)

51. Много малко съпруги получават благодарност за труда си по възпитанието на децата.

52. Ако детето попадне в беда или има неуспех, във всички случаи майката трябва да се чувства виновна.

53. При младите семейни двойки, без значение на силата на чувствата винаги възникват разногласия, които се проявяват като раздразнение един към друг.

54. Деца, на които е внушено уважение към нормите на поведение, стават добри, стабилни и уважавани хора.

55. Рядко се случва майка, която цял ден се е занимавала с детето, да бъде ласкава и спокойна.

56. децата не трябва вън от дома да се учат на неща, които противоречат на възгледите на родителите си.

57. Децата трябва да знаят, че няма по мъдри хора от родителите им.

58. Няма оправдание за деца, които бият други деца.

59. Младите майки страдат много повече поради оставането си в къщи, отколкото по друга причина.

60. Заставянето на децата да се отказват и да се приспособяват са лоши методи на възпитание.

61. Родителите са длъжни да научат децата си да не губят свободното си време, а да се занимават с нещо значимо.

62. Децата измъчват родителите си с дребни проблеми, ако още в самото начало се научат на това.

63. Когато майката изпълнява лошо своите задължения към детето си, това означава, че бащата не изпълнява задълженията си по отношение на цялото семейство.

64. Детските игри със сексуално съдържание могат да доведат до сексуално престъпление.

65. Да планира е способна само майката, тъй като само тя знае как стоят нещата в домакинството

66. Внимателната майка е длъжна да знае какво мисли детето й.

67. Родители, които изслушват с одобрение откровение изказвания на своите деца – преживявания на раздели, приятелски срещи, танци и пр., им помагат за по-бързото социално развитие.

68. Колкото по-бързо отслабва връзката на детето със семейството, толкова по-бързо то се научава да разрешава своите проблеми.

69. Умната майка прави всичко възможно, до и след раждането си, детето да се намира в най-добри условия.

70. Децата са длъжни да вземат участие при обсъждане на решения по важни житейски въпроси.

71. Родителите трябва да знаят как да постъпват, че техните деца да не попадат в трудни ситуации.

72. Твърде много съпруги забравят, че тяхното място е в къщи.

73. Децата се нуждаят от майчина грижа, която никога не им е достатъчна.

74.Децата са длъжни да бъдат изключително благодарни за труда, който полагат за тях майките им.

75.Повечето майки се стремят да щадят децата си, като не го натоварват с ангажименти.

76. В семейния живот съществуват много въпроси, които не трябва да бъдат разрешавани по пътя на спокойното обсъждане.

77. Повечето от децата трябва да бъдат възпитавани по-строго, нещо което е съвсем естествено.

78. Възпитанието на децата е тежка, изнервяща дейност.

79. Децата не трябва да се съмняват в мисловните способности на техните родители.

80. Преди всичко децата трябва да уважават своите родители.

81. Не трябва да се стимулира желанието на децата да се занимават с бокс или борба, тъй като това би довело до сериозни физически и други проблеми,

82. Едно от негативните явления се свързва с това, че майката по принцип никога няма време за своите любими неща.

83. Родителите са длъжни да приемат децата си за равноправни със себе си, всички въпроси на семейния живот.

84. Когато детето прави това, което е длъжно, то се намира на правилен път и ще бъде щастливо в живота.

85. Дете, което е тъжно трябва да се оставя в покой, да не се занимаваме с него.

86. Най-голямото желание на майката, е да бъде разбрана от съпруга си.

87. Един от най-сложните моменти във възпитанието на децата се явяват сексуалните проблеми.

88. Ако майката управлява къщата и се грижи за всички, цялото семейство се чувства добре.

89. Тъй като детето е част от майката, тя има право да знае всичко за неговия живот.

90. Децата, на които се разрешава да се шегуват и смеят заедно с родителите си, по лесно приемат техните съвети.

91. Родителите са длъжни да положат всички усилия, за да може детето рано да се справя само с физиологическите си нужди.

92. Повечето жени се нуждаят от много повече почивка след раждането на детето, отколкото им се позволява в действителност.

93. Детето трябва да бъде уверено в това, че няма да го накажат, ако то сподели с родителя си своите проблеми.

94. Детето не трябва да се учи на тежка работа в къщи, тъй като ще загуби желание за всяка работа.

95. За добрата майка е достатъчно общуването само със семейството.

96. От време на време родителите трябва да постъпват против волята на детето.

97. Майките жертват всичко за благото на своето дете.

98. Най-важната грижа на майката е благополучието и безопасността на детето.

99. Нормално е двама съпрузи с противоположни мнения да се карат.

100. Възпитанието на детето в строга дисциплина го прави по-щастливо.

101. Нормално е майката да „загуби ума” си, ако детето й е егоист с претенции.

102. Детето никога не бива да чува критични коментари за своите родители.

103. Първото задължение на детето е да има пълно доверие на родителите си.

104. Родителите по правило харесват спокойните, а не непокорните деца.

105. Младата майка се чувства нещастна, защото знае, че много от нещата, които желае, за нея са недостъпни.

106. Няма никакви основания родителите да бъдат по прави отколкото децата.

107. Колкото по-рано детето разбере, че е безсмислено да си губи времето, толкова по-добре за него.

108. Децата правят всичко възможно, за да ангажират родителите си със своите проблеми.

109. Малко съпрузи разбират, че за майката на детето им, също е нужна радост в живота.

110. С детето нещо не е в ред, ако то прекалено се интересува от сексуални въпроси.

111. Омъжвайки се, жената е длъжна да даде пред себе си отчет за това, че е призвана да управлява семейните работи.

112. Задължение на майката е да знае тайните мисли на детето си.

113. Ако се включи детето в домашната дейност, то се сближава с родителите си и по-лесно споделя своите проблеми.

114. Трябва колкото се може по-рано да се прекрати кърменето на детето и да се приучи да се храни с биберон, а впоследствие и самостоятелно.

115. Майката не бива да има прекалено чувство за отговорност по отношение на детето.

Ключ на тест „PARI”
1 — Вербализация
2 — Извънредна ангажираност
3 — Зависимост от семейството
4 — Потискане на волята
5 — Усещане за саможертва
6 — Страх от обида
7 — Семейни конфликти
8 — Раздразнителност
9 — Излишна строгост
10 — Изключване на външно семейно влияние
11 — Свръхавторитет на родителите
12 — Потискане на агресивността
13 — Неудовлетвореност от ролята на домакин (домакиня)
14 — Партньорски отношения
15 — Развитие активността на детето
16 — Склонност към конфликти
17 — Безучастност на съпруга
18 — Потискане на сексуалността
19 — Доминиране на майката
20 — Извънредно вмешателство в света на детето
21 — Балансирани отношения.
22 — Стремеж да се ускори развитието на детето
23 — Несамостоятелност (зависимост) на майката

.

Семейна психодиагностика. Методика за диагностика на родителски нагласи и реакции („PARI”) - първа част

(Автори: Е.С.Шефер и Р. К. Бел)

Една от най-важните насоки в практическата работата на семейния психолог е получаването на пълна и обективна информация за членовете на семейството като съпрузи, родители и деца. Предложената методика “PARI” (Parental attitude research instrument) е предназначена за изучаване на отношението на родителите (преди всичко на майката) към различни страни от семейния живот (семейните роли).

Автори на методиката са американските психолози Е.С.Шефер и Р. К. Бел.

Методиката включва 23 аспекта-признаци, отнасящи се за различни страни на отношенията между родители и деца в семейството. От тях 8 признака описват отношението към семейните роли и 15 – касаят родителско-детските отношения. Тези 15 признака се разделят на 3 групи:

I — оптимален емоционален контакт;

II — излишна емоционална дистанция с детето;

III — излишна концентрация върху детето.

Скалите имат следния вид:

Отношение към семейните роли:

— ограниченост на съпругата в рамките на семейството, грижеща се изключително за семейството (айтеми: 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, 23);

— усещане за саможертва в ролята на майка (3);

— семейни конфликти (7);

— свръхавторитарни (властни) родители (11);

— неудовлетвореност от ролята на домакиня (13);

— „безучастност” на съпруга (невключеност) в семейните дейности (17);

— доминиране на майката (19);

— зависимост (несъмостоятелност) на майката (23);

Отношение на родителя към детето:

I. Оптимален емоционален контакт (включва 4 признака с номера на айтеми:: 1, 14, 15, 21):

— подтикване (мотивация) към вербализация (1);

— партньорски отношения (14);

— развитие на активността на детето (15);

— балансирани отношения между родителя и детето (21)

II. Излишна емоционална дистанция с детето (включва 3 признака с номера на айтеми:: 8, 9, 16):

— раздразнителност (8);

— суровост, излишна строгост (9);

— отклоняване контактите с детето (16);

III. Излишна концентрация върху детето (включва 8 признака с номера на айтеми: 2, 4, 6, 10, 12, 18, 20, 22):

— извънредна (хипер) обгриженост, отношение на зависимост (2);

— преодоляване на съпротива, потискане на волята (4);

— установяване на сигурност, опасение от обида (6);

— изключване на външно семейно влияние (10);

— потискане на агресивност (12);

— потискане на сексуалност (18);

— свръхвмешателство в света на детето (20);

— стремеж за ускоряване развитието на детето (22);

Всеки признак се измерва с помощта на 5 съждения, балансирани от гледна точка на измерване способностите и смисловото съдържания. Цялата методика включва 115 съждения. Последните са разположени в определена последователност и изследваното лице трябва да изрази към тях своето отношение във вида: активно, частично съгласие или несъгласие. Схемата за изчисление на резултатите от отговорите съдържа ключ. Големината на сумата определя степента на изразеността на признака. По този начин максималната изразеност на признак е 20, а минималната – 5. приема се, че: 18, 19, 20 са високи оценки, а 8, 7, 6, 5 – ниски.

Смисълът при първия анализ на резултатите е да се обърне внимание на високите и на ниските оценки, които показват крайности, а по-късно психологът би могъл да обърне внимание и на средните показатели.

Методиката позволява да се установи спецификата на вътрешно-семейните отношения и особеностите на семейния живот.

В семейството могат да бъдат изолирани отделни аспекти на отношенията:

а/ Домакинско-битови, организация на бита в семейството (в методиката това са скали 3, 13, 19, 23).

б/ Междусъпружески, свързани с моралната и емоционална подкрепа, организиране на свободното време, създаване на среда за развитие на себе си и на собствения партньор (скала 17).

в/ Отношения, осигуряващи възпитанието на детето, „педагогически”(скали 5 и 11).

По числовите данни може да бъде създаден портрет на семейството.

Особено важна е скала № 7 (семейни конфликти). Високите показатели по тази скала свидетелстват за конфликтност и пренасяне на семейните конфликти в професионалните отношения. Психологическата помощ има за цел разрешаване на семейния конфликт и подобряване отношенията в професионалния колектив.

Високите оценки по скала № 3, свидетелстват за приоритет на семейните проблеми над професионалните, за вторичен интерес към работата. Обратното отношение може да се диагностицира по резултатите от скала № 13. Високите оценки по този признак е характерно зависимост от семейството и ниска съгласуваност при разпределение на домашните задължения.

За лошо интегрирано семейство свидетелстват високи оценки по скали №№ 17, 19, 23.

Анализът на отношението към семейните роли помага на психолога да изясни специфики в семейните отношения на респондента и да се ориентира за насочеността на психологическата помощ.

Родителско-детските отношения се явяват основен предмет в анализа по методиката.

Основният извод, който може да се направи веднага е да се оцени родителско-детския контакт от гледна точка на неговата оптималност. За тази цел се сравняват средните оценки по първите три групи скали: оптимален контакт, емоционална дистанция и концентрация.

Специален интерес представлява анализа на отделните скали, които се явяват ключ в разбирането на особеностите за неуспешни отношения между родители и деца, зоните на напрежение и тези отношения.

Методиката е особено ефективна и с това, че подпомага подготовката на психолога за провеждане на психодиагностична беседа.

.

Психодиагностика. Въпросник – сензорна дезинтеграция (трета част)

Дисфункция на саморегулацията

- извънредна раздразнителност (при малките деца поява на силни колики);

- не може да се успокои с помощта на традиционните способи: любима играчка, люлка в ръцете на мама, биберон и пр.

- събужда се често разстроено;

- нуждае се от допълнителни стимули за да се успокои: галене, носене на конче, подскачане в ръце;

Вътрешна регулация (интроцепция)

- започва да зъзне от студ или страда от прекалена топлина много по-бързо от другите при едни и същи условия; никога не му е достатъчно хладно или топло;; неспособност да поддържа постоянна вътрешна температура на тялото;

- чувства се зле при крайни температури или при преходи от една в друга температура (например, през зимата при излизане от помещение на улицата и обратно – през лятото от хладно помещение с климатик на улицата);

- дишането е учестено или твърде забавено; трудно превключва дишането по сигнал на организма; запъхтява се често;

- сърдечният ритъм е учестен или силно забавен - неадекватност към ситуацията;

- след физическо натоварване или уплаха, ритъмът на дишането и сърдечния ритъм се нормализират по-бавно;

- бързи промени в настроението в рамките на един ден, без видима причина;

- непредсказуемо възбуждане или неспособност да контролира нивото на възбудата (от хипервъзбуда към апатия и вялост с бързи колебания между тях; от прекалена6 стимулация към недостатъчна стимулация в течение на часове в зависимост от дейността и обстановката);

- чести случаи на запек или диария в рамките на един и същ ден или в течение на няколко дни;

- трудности при определяне кога е изпотен (напишкал се е);

- не е способен да регулира жаждата си; постоянно иска да пие или обратно – не иска да пие или често преминава бързо от едното към другото състояние;

- не е способен да регулира глада си; през цялото време иска да яде (вечно е гладен) или обратно – не му се яде (не чувства ситост или глад);

- не е способен да регулира апетита си; има нисък апетит или въобще няма такъв; или чувства силен глад и изпитва насищане едва след „две порции“, като след кратко време отново е гладен (склонен е към разстройства на храненето; не се развива физически в норма, не расте;

.

Психодиагностика. Въпросник – сензорна дезинтеграция (втора част)

Проприорецептивно чувство: сигнали от мускулите и ставите към положението на тялото, теглото, натиск/налягане, протягане, движение и промени на положението в пространството.

Симптоми за проприорецептивна дисфункция

1. Търсене на сензорни преживявания

- стреми се да се притисне, да връхлети, да се опре в нещо;

- тропа с крака при ходене;

- удря (потропва) с крака по пода при седнало положение;

- смуче/дъвче върха пръстите си или кокалчетата на ставите на пръстите си;

- обича плътно да се завива с тежко одеяло (или с много одеяла) преди лягане;

- предпочита тесни дрехи, с колани, шнурове, връзки, токи за стягане;

- обича усещания за натискане, смазване, сплескване на нещо и се стреми към това;

- обича грубо прегръщане (силно усещане);

- харесва играчки, издаващи силен звук и други тропащи и дрънчащи предмети;

- обича да се бори, да се притиска;

- често умишлено пада на пода (ляга, натиска се);

- може да прекарва часове в скокове върху пружината на леглото;

- скърца със зъби през деня (когато е буден);

- обича да бута, да плъзга, да влачи предмети;

- често удря, блъска, връхлита върху други деца; иска да остане и дори да заспи върху тях;

- обича да дъвче сламки, химикал или молив;

2. Трудности при последователни движения при команда

- не може да прецени колко е разстоянието от него до друг обект при протягане на ръка или колко силно да скочи, за да улучи определено място;

- не може да прецени колко силно да натисне с молива при писане (или нищо не се вижда или чупи молива);

- при писане може да разкъса хартията, често трие с гума, зачертава; написаното е разхвърляно и неравномерно разположено;

- много често чупи, изпуска играчки и други обекти;

- не може правилно да определя тежестта на обектите: може да хване пластмасова чаша и да я смачка; не може да улучи с топка определена цел (кош); ако предмета е тежък, не полага достатъчно сила да го вдигне или носи – изпуска го;

- не разбира по външен вид кое е тежко и кое леко; не може да сравнява по тежест;

- в повечето му действия се наблюдава прилагане на по-голяма сила от необходимото (може да удря върху бутоните на клавиатура, да тряска при затваряне вратата, да постави предмет с удар);

Симптоми за слухова дисфункция (при изключване на проблеми със слуховия канал)

1. Хиперсензитивност към звуци (аудиална защитна реакция )

- разсейва се по едни звуци и не забелязва други (например, бучене на лампа или хладилник, вентилатор, нагревател, часовник);

- плаши се от звук на пусната вода от тоалетно казанче (особено обществени тоалетни), скърцане на обувки, лай на куче, прахосмукачка, сешоар и пр.);

- свива се плахо или се разсейва по неочаквано силен звук;

- дразни се/разсейва се по фонови звукове извън помещението (например, жужене на пчели, звън на муха, строителни работи, бръмчене на косачка на трева и пр.);

- често моли другите да не шумят, да не говорят, да не пеят;

- при неочаквано силен звук реагира с бягство, крие се, закрива с ръце уши;

- може да отказва да посещава кино, парад, музикален концерт, дискотека и пр.;

- може да харесва/не харесва определен човек само заради интонацията на гласа му;

2. Хипосензитивност към звук (слаба (недостатъчна) реакция на звук)

- често не реагира на словесно обръщение; обръщение по име;

- вдига голям шум, заради самия шум;

- обича да слуша музика и телевизия прекалено силно;

- трудно запомня и разбира по слух;

- не разбира посоката на звуковия източник;

- често говори и насочва сам себе си при изпълнение на задача;

- в ранна възраст слабо или въобще не е вокализирал (гукане);

- нуждае се от многократно повторение на инструкцията; често пита „Какво?“, „Моля?“

Симптоми за дисфункция на орални сигнали

1. Хиперсензитовност към орални сигнали (орална защитна реакция)

- капризен в храненето, често има крайни предпочитания (например, много ограничен набор от продукти; отказва да опита нова храна в ресторант; отказва да се храни, когато е на гости.)

- може да яде само с мека консистенция или пюреобразна храна след 2 годишна възраст;

- може да яде само една храна с плътна консистенция;

- има трудности със смучене, гълтането, дъвкането; може да се задавя или да изпитва страх, че ще се задави;

- отказва да отиде или изпитва силен страх от зъболекар или от всякакви манипулации на зъбите;

- може да яде само гореща или само студена храна;

- отказва да лиже сладолед, марки, пощенски плик и пр.;

- не обича пастата за зъби и жабуркането на устата; изразява недоволство от миене на зъби;

- избягва маринована, силно сладка, кисела и солена храна; предпо1чита прясна храна;

2. Хипосензитивност към орални сигнали (ниско ниво на регистрация)

- може да лиже, смуче, пробва на вкус (опитва), да дъвче неядливи предмети;

- предпочита храна с подчертан усилен вкус и аромат (люто, кисело, сладко, горчиво, тръпчиво, солено);

- изобилно слюноотделяне;

- често дъвче косата си, пръстите си, гризе нокти, дъвче кокалчетата на пръстите си, може да дъвче яката си, молив и пр. предмети;

- постоянно поставя разни предмети в устата си;

- реагира на дъвченето така, сякаш всички предмети са с еднакъв вкус;

- обича да добавя прекалено количество подправки, сосове и маринати в храната;

- обича да мие зъбите си дълго и дори иска да посещава зъболекар;

Симптоми за нарушения на обонятелните функции (чувствителност към миризми)

1. Хиперсензитивност към миризми (силна (извънредна) реакция)

- реагира отрицателно към силни миризми, които не безпокоят другите или дори не ги забелязват;

- съобщава на другите (винаги коментира) как неприятно или странно миришат;

- отказва да яде продукти със силна миризма;

- тоалетни миризми, пот предизвикват у него силна негативна реакция на раздразнение, гадене, болки в главата и бягство;

- миризми на парфюм предизвикват в него раздразнение;

- дразнят го битови и готварски миризми;

- може да се откаже от игра или други любими занимания заради миризми;

- миризмите се явяват водещи критерии за определяне харесва или не харесва определен човек или конкретно място;

- любима тема на разговор с другите са миризмите около него;

2. Хипосензитивност към миризми (слаба (недостатъчна) реакция)

- трудности при разграничаване на миризми;

- може да опита (отпие, изяде) определен продукт без открие заплашителна миризма;

- при парфюмиране винаги го прави обилно;

- не забелязва миризми, на които другите реагират отрицателно;

- не забелязва и игнорира неприятни миризми;

- често взима и опира до носа си предмети за да установи миризмата им и да взаимодейства с тях;

Симптоми за нарушение на визуалните функции (при отсъствие на намалена острота на зрението)

1.Хиперсензитивност към визуални сигнали (силна реакция)

- чувствителност към ярка светлина, закрива често очи, плаче и се оплаква от главоболие при силна светлина;

- трудности при необходимост да фокусира погледа си върху определен обект за дълго време;

- лесно се разсейва по други визуални стимули в помещението, например движещи се предмети, картини по стената, играчки, прозорец, врата, часовник и др.

- изпитва дискомфорт в ярко осветено помещение, а също така и при приглушена светлина;

- често моли другите да намалят силата на светлината, да дръпнат пердетата; имат афинитет да носят непрекъснато тъмни очила;

- често трият очи при гледане на телевизия, при четене; възможни са болки в главата;

- избягва очен контакт;

- обича да играе на тъмно;

Хипосензитивност към визуални сигнали

- има затруднения при различаване на буквите, при сходни фигури (квадрат/правоъгълник);

- лошо възприемане на цялото – концентрира се върху детайлите;

- трудности при откриване на предмет сред други предмети (преплетени обекти): играчка сред другите играчки в чувал (кутия); търсена вещ на рафта в магазин; нужния учебни на чина и пр.; често му се „губят“ и търси различни неща; разхвърлян е;

- често губи нужното място при преписване на текст от дъската или друга тетрадка;

- трудности при проследяване на бързо движещи се предмети с очи;

- трудности при различаване на цифри, цветове, форми, размери;

- при четене често губи мястото до което е стигнал или прескача редове;

- може да пише или чете думите отзад напред след като е завършил първи клас;

- оплаква се от двойни линии (очертания на предмети);

- трудности при откриване различия (при сравняване) на предмети, картини, думи, символи;

- при писане допуска неравномерности в размера на буквите и промеждутъците между думите и буквите (цифрите);

- има трудности при съставянето на пъзели, копиране на форми, изрязване на фигури, моделиране;

- има тенденция да чертае линия с отклонения нагоре или надолу на страницата;

- обърква ляво/дясно;

- бързо се уморява при училищни задачи;

- среща трудности при пространствените отношения; блъска се в обекти, хора, спъва се в стъпала и пр.;

Аудиална дисфункция при обработка на речеви сигнали

- не може да определи откъде идва звука;

- има трудности при идентификацията на човек по глас;

- трудно различава близки звуци на букви;

- трудно филтрира (различава) сходни звукови сигнали при общуване с един и същ човек;

- дразни се от силни, внезапни, металически, и много високи звуци;

- трудно концентрира вниманието си при четене или възприемане на слухов текст, трудно го запаметява и разбира; често моли за повторение на инструкции и указания; може да изпълни инструкция включваща само две стъпки;

- преди да отговори на въпрос, гледа другите с надежда да получи одобрение;

- среща трудности при формулиране на идеи (писмени или устни);

- често говори не по темата или не изчаква реда си (прекъсва);

- ако не го разбират, изпитва трудности с преформулирането и изпада във фрустрация, сърди се и отказва да работи;

- среща трудности при четенето, особено на глас (може едновременно с това да страда от дислексия);

- има проблеми с артикулацията и различаването на сходни звуци (фонеми);

- способността да говори често се подобрява след активно движение;

Социална, емоционална, игрова дисфункции на саморегулацията

Социална дисфункция

- трудности при общуването с връстниците;

- предпочита да играе с предмети (играчки), а не с хора;

- не отговаря на опитите за установяване на контакт с възрастни или връстници; с него е трудно да се влезе в съдържателен диалог;

- склонен е да извърши обидни и дори жестоки действия спрямо себе си (самонараняване) и спрямо другите;

- обкръжаващите трудно могат да разберат намеренията, нуждите и преживяванията му;

- не търси контакти с членовете на семейството;

Емоционална дисфункция

- трудно приема новости, промени, изменения;

- лесно се раздразнява, гневи, фрустрира;

- често става импулсивен;

- показва добри резултати в малка група или индивидуално при занятия;

- има променливо настроение, склонен е към емоционални сривове и истерии;

- предпочита да играе в периферията на групата, да стои настрана или просто да наблюдава;

- избягва поглед „очи в очи“;

- не умее адекватно да съобщи за своите нужди;

Игрова дисфункция

- затруднява се при имитационните игри (след 10 месеца);

- безцелно обикаля в пространството, като движенията му нямат игрова обусловеност и не са свързани с изследване на средата; (след 15 месечна възраст);

- за да играе се нуждае от ръководството на възрастен, трудно се заиграва сам (след 2 годишна възраст);

- с часове може да повтаря едни и същи манипулации, да гледа многократно един и същ филм, да сглобява и разглобява едни и същи детайли и пр.

(продължава в трета част)

.

Психодиагностика. Въпросник – сензорна дезинтеграция
(първа част)

Въпросникът съдържа информация за симптоми при сензорна дисфункция и е предназначен за родители, учители и специалисти, намиращи се в контакт с детето.

Въпросникът не се явява абсолютно пълен сборник от диагностични критерии за установяване на диагнозата „нарушения в обработката на сензорни сигнали и сензорна дезинтеграция“, а по-скоро е инструмент, ориентиращ тези, които общуват непосредствено с детето.

С предложения списък родителят може да посети личния лекар на детето, психолог, ерготерапевт или други специалисти и да обясни, защо счита, че детето му се нуждае от помощ и в коя област.

За работа по въпросника предлагаме следното:

• Сравнете и открийте какви симптоми демонстрира детето.

• Определете към коя категория се отнасят неговите трудности.

• Обяснете на специалиста до каква степен тези трудности пречат на детето или на другите в живота.

• Информирайте се какво е влиянието което те оказват на съответното ниво на неговото развитие в рамките на възрастовата група.

Ето няколко важни напътствия, които не бива да забравяте:

1. Детето със сензорни дисфункции не е задължително да манифестира всички посочени симптоми. Например, дете с вестибуларна дисфункция може да страда от липса на равновесие и същевременно да има добър музикален слух.

2. Понякога детето може да демонстрира някакви симптоми за дисфункция, а на следващия ден - не. Например, дете с проприорецептивни проблеми може да се препъва във всяко камъче на тротоара в ден петък, а в събота да играе футбол. Непостоянството се явява признак на всички неврологични разстройства.

3. Детето може да демонстрира симптоми на определена дисфункция, а в същото време да не е носител на такава. Например, дете избягващо докосвания, може да се окаже хиперсензитивно към тактилна стимулация, но това да се окаже, че прави по причини от емоционален характер.

4. Детето може да съчетава хиперсензитивност към едни и хипосензитивност към други стимули. Например, то може да бъде извънредно чувствително към докосване, да се отдръпва, отскача, ако някой го пипне по гърба и същевременно спокойно да понася острата болка на инжекция.

5.Всеки човек периодично преживява определени сензорни проблеми, тъй като никой от нас не може да запазва непрекъсната регулация през цялото време. Самото различие на стимулите могат да попречат на нормалната работа на мозъка, създавайки или извънредно претоварване на мозъка, или обратно – потискане.

Сензорна дезинтеграция и аутизъм

При много аутисти се наблюдават трудности при обработката на сензорните сигнали. Аутистите или недостатъчно или прекалено силно реагират на зрителни, тактилни и слухови сигнали. Понякога това се проявява в такава степен, че те не могат да участват в определена дейност. Дори хора със синдром на Аспергер (вид аутизъм (високофункционален), понякога не могат и не са в състояние да посетят филм, да слушат концерт или да участват в други области. В тези случаи много специалисти говорят за „сензорна дезинтеграция“ и препоръчват терапия по сензорна интеграция.

Важно е да се знае, че сензорната дезинтеграция не се явява официална диагноза и не се явява ключова за разстройствата на аутистичния спектър (РАС).

Според Американската асоциация по педиатрия, „Трудотерапията с прилагането на техники по сензорна интеграция се използва обикновено за лечение на деца от аутистичния спектър.“

Какво е сензорна дезинтеграция? Ето определението на „The Foundation for Knowledge in Development“:

Обработката на сензорната информация е нашата способност да възприемаме информация от органите на осезанието (съприкосновение, движение, мирис, вкус, зрение, слух), да организираме и интерпретираме тази информация и да реагираме на нея.

При повечето хора този процес е автоматичен. Ние слушаме какво ни говорят, а нашият мозък получава по сензорните канали входяща информация, разпознава го, че това е глас с нормална интонация и ние реагираме по съответния адекватен на външния сигнал начин. Децата със сензорна дезинтеграция (СД) възприемат и разпознават тези сигнали различно. СД се явява способ, чрез който мозъкът интерпретира входящата информация. СД влияе върху поведението на детето на емоционално, двигателно и друго ниво. Например, някои деца реагират извънредно активно на сигнали и се чувстват особено напрегнати, тъй като постоянно биват бомбардирани от сензорни стимули на средата. Те се опитват да избегнат или минимизират тези стимули, избягвайки съприкосновение с тях. Други деца реагират обратно – те не са достатъчно чувствителни и имат ненаситна нужда от самостимулация към сензорни сигнали. Те постоянно търсят стимули, движат се, изпълняват дори опасни действия, слушат силно музика, говорят високо, крещят и пр. Понякога те не регистрират болка, не реагират на горещи или студени предмети така, както другите.

Реакциите на човек към външни стимули биват три вида:

а) балансирани – човек дава адекватен отговор, съответстващ на стимула;

б) парадоксални – човек получава слаб сигнал, а реагира като за силен стимул и обратно – на силен стимул реагира слабо;

в) ултрапарадоксални – човек получава слаб сигнал, а реагира в пъти по-силно, а на силен сигнал въобще не реагира.

Инструкция: Отбележете със знак „+“ онези признаци, които сте забелязали, че се проявяват устойчиво в поведението на детето и затрудняват функционирането му.

Осезание: входящите сигнали от рецепторите на кожата при съприкосновение с натиск, температура, болка и движение на кожата.

Симптоми за тактилна (осезателна) дисфункция
1. Хиперсензитивност при съприкосновение (тактилна защитна реакция)

- леко или неочаквано съприкосновение (допир) предизвикват страх, тревожност, агресия;

- като бебе не е харесвал да го вземат на ръце, да го прегръщат, да го завиват плътно;

- като бебе се е разстройвал при напикаване/наакване и при смяна на памперса;

- стреми се да избягва да стои в близост до някого (държи по-голяма дистанция), когато се вози на автомобил (особено при завои);

- плаши се, ако някой го докосне, ако някой се допре до него отзад, без той да го види (например, отзад или по начин, когато не го вижда (например, под одеяло);

- не обича да се сресва;

- не обича да го целуват (той също не целува), изтрива незабавно мястото на целувката;

- не желае да го прегръщат;

- всяка капка дъжд или вода под душа може да предизвика у него разстройване и реакция на избягване;

- извънредно бурна реакция при съвсем малка раничка, охлузване на кожата или ухапване от насекомо;

- избягва докосване на определени материали (одеяло, килим, плюшени играчки и др.);

- отказва да облече нови или тесни дрехи, от груби тъкани, с висока яка, джинси, шапки, ремъци, колани, шнурове и пр., които го стягат;

- избягва да подава ръка на другите деца;

- избягва (не обича) да се цапа, да играе „мръсни“ игри, да пипа неприятни на външен вид предмети, (не играе с пясък, с кал, с вода, с лепило, с пластилин, крем, пяна и пр.);

- изпада в силно разстройство при изцапване на ръцете и постоянно се трие или иска да се измие;

- много е чувствителен към гъделичкане;

- не търпи шевовете на дрехи, етикети и пр.

- не понася дрехи, които трият кожата му; носи широки дре3хи, без ръкави, с големи яки; като малък харесва да ходи гол; постоянно се съблича или обратно, предпочита да носи дълги ръкави или панталони с дълги крачоли през цялата година, за да не излага кожата си на външни влияния;

- изпада в стресови състояния, когато трябва да се измие;

- изпада в стрес, когато трябва да режат ноктите му, да го подстригват;

- отказва да мие зъбите си и се страхува от зъболекари;

- извънредно капризен към ядене, има строг подбор по вкус и структура на продуктите за ядене; храни със смесени частици, парченца не употребява; отказва топла и студена храна; отказва да опита непозната храна.

- може да откаже да ходи бос по трева или пясък;

- може да ходи само по чорапи;

2. Хипосензитивност към съприкосновение (недостатъчна реакция)

- стреми се към съприкосновение, необходим му е допир, протяга ръце към всичко и всички;

- не обръща внимание ако някой се блъсне в него или го докосне, ако това не е прекалено силно;

- не обръща особено внимание на наранявания (порезни, охлузвания), не се обръща внимание на инжекции, дори може да сподели, че му е приятно;

- може да не обърне внимание, че носа му тече, ръцете или лицето му са мръсни;

- може да прояви самоагресия: щипане, дъвчене, удари на главата в предмети;

- през цялото време нещо дъвче и дърпа с устата си;

- често може да причини болка на други деца в процеса на играта; причинява болка на животни;

- постоянно се търка в повърхности или обекти, като това му доставя видимо удоволствие (успокоява го – например в одеяло, завивка, стена);

- има предпочитание към текстурата на платове, с които се облича, завива;

- търси повърхности и обекти със структура, даваща му интензивна тактилна самостимулация;

- много обича да играе „мръсни“ игри (например, игра с кал);

- обича вибрациите или други силни сензорни сигнали, които тресат тялото му;

- предпочита много сладки, кисели или солени храни;

3. Ниска тактилна перцепция и трудно различаване обекти при допир (докосване)

- трудности при изпълнение на фини моторни функции (връзване на обувки, затваряне на ципове, обличане, закопчаване, вдяване на конец в игла и пр.)

- може да не разбере до каква част на тялото е докоснат, ако не гледа;

- може силно да се страхува от тъмнина;

- облича се небрежно (неправилно се закопчава; лицето слага на гърба; шнурове и ципове не вързани и не закопчани, панталоните и ризите са усукани, често се накапва по дрехата при хранене (пиене);

- трудности при използване на ножици, прибори за хранене, моливи (при писане хваща по различен начин), не може да наостри молив с острилка;

- дори след 2 годишна възраст продължава да пъха предмети в устата си, за да ги опознава;

- трудности при определяне характеристиките на обекти: по форма, размер, текстура, температура, тегло;

- може да не умее да определи разстоянието до обекти и натоварва зрението си за компенсиране; при затворени очи се обърква за разстояние до обектите въпреки упражнения (например, трудно докосва правилно носа си при носопоказалечна проба

Вестибуларно чувство: сигнал на вътрешното ухо за състоянието на равновесие, промени в гравитацията, предвижване на тялото в пространството.

Симптоми вестибуларна дисфункция
1. Хиперсензитивност към движение (извънредно сила реакция)

- избягва/не обича детски площадки: въртележки, люлки, пързалки, стълби, катерушки;

- предпочита седящи игри и занимания, движи се бавно, тромаво, внимателно, избягва рискове, прави впечатление на неумел, „слаб“;

- избягва/не обича лифтове, ескалатори; може да го качите, но да не можете да го свалите от тях;

- може да се привърже и прегърне възрастен човек, на който се доверява;

- може силно да се плаши от падане, дори да няма никакъв риск от това;

- страхува се от височини, дори се спира при слизане от стъпала или бордюр; стъпва с двата крака на стъпало, държи се задължително за парапета; при ходене се стреми да се опре на някоя странична стена за опора;

- страхува се да вдигне крак от земята и да застане на другия; веднага гуми равновесие;

- страхува се да се изкачва и да слиза по стълба или да ходи по неравна повърхност;

- страхува се да наведе глава назад, напред, на страни; оказва решителна съпротива при опит да бъде наведен над мивката;

- замира ако друг реши да го вдигне на ръце;

- като дете не е харесвал детски пързалки и джъмпери;

- може да се страхува да се качи на велосипед; да се яви сложност карането на велосипед; може да се страхува от скачане от опит да балансира особено със затворени очи;

- не е обичал да лежи по корем като бебе;

- лесно губи равновесие или просто му е неудобно да балансира;

- страхува се от видове дейности (дори игри), изискващи добро равновесие;

- избягва резки и възвръщателни движения;

2.Хипосензитивност към движение (извънредно слаба (недостатъчна) реакция)

- намира се в постоянно движение, сякаш не може да стои мирно и за минута;

- стреми се към всичко, което дава усещане за бързина, интензивно движение, въртене;

- обича да го вдигат на ръце и да го подхвърлят; обича да го въртят;

- може да се върти с часове около себе си без да получи световъртеж;

- в парковете търси и се качва на атракционни с голямо напрежение, динамика, височина;

- постоянно се пързаля по парапети в училището, клати се на стола, навежда се; подскача; обича да скача с часове върху леглото;

- обича да се катери колкото се може на по-високо;

- търси източници на възбуда, в не редки случаи дори опасни;

- постоянно бяга, подскача, не може да ходи спокойно;

- когато седи, поклаща глава, крака;

- обича бързите и внезапни движения, например, когато минава кола или велосипед край него може да се надпреварва или да започне да подскача;

3. Нисък мускулен тонус и/или координация на тяло и движения.

- отпуснато, „гъвкаво“ тяло;

- често се подпира или държи с ръка главата си, седейки на маса;

- често застава в разкрачена позиция за стабилизиране на тялото;

- лесно се уморява;

- компенсира физическата си слабост със силен захват, когато хваща / държи се за нещо;

- трудно завърта ръкохватки,, отваря и затваря врати и други обекти;

- при залитане трудно балансира, не може да се удържа;

- среща трудности при обличане, връзване и всякакъв вид затягане и опъване;

- като бебе не е могъл да пълзи;

- няма точен усет за тялото си, блъска се в предмети, блъска по-силно врати, спъва се;

- лоша груба моторика, не може да подскача в ритъм, не може да улови топка; трудно жонглира и пр.

- лоша фина моторика, трудности при манипулация с инструменти, химикал, прибори за хранене, гребен, ножица и пр.;

- не разполага с водеща ръка до 4-5г. – често сменя ръцете при манипулации;

- не се справя добре при лизане на сладолед от фунийка (цапа се, накапва се);

- изглежда неуверен (двоуми се), когато трябва да прекрачи през нещо;

- трудно може да ходи по тясна греда, поставена на височина;

- не може да научи последователности от движения (танцуване, физически упражнения);

(следва втора част)

.

АНКЕТА ЗА РОДИТЕЛИТЕ

професионална ориентация на учениците от VIII клас

Уважаеми родители,

Вашето дете завършва училище и му предстои избор на професия. Това е една трудна стъпка, която ще окаже влияние върху целия му живот. Педагозите биха могли да помогнат на Вашето дете, да направи този избор с по-голяма отговорност. Вие на свой ред можете да помогнете с това, да отговорите въпросите от предложената Ви анкета. След всеки въпрос от нашата анкета ние сме предложили списък от отговори, които можете да изберете по свое виждане, съответстващо на Вашето мнение по предложения въпрос, подчертавайки ги. В някои случаи можете да дадете няколко отговора.

Моля, попълнете Вашето име и фамилия ……………………………………………

1. Избрал (а) ли е Вашият син /дъщеря/ учебно заведение за продължаване на образованието си?

а) да, избрал (а) е;

б) избрал (а) е, но още се колебае;

в) не е избрал (а);

г) не зная;

2. В какво учебно заведение, по Ваше мнение, следва да продължи образованието си Вашият син (дъщеря)?

а) професионално училище;

б) техникум;

в) в настоящото училище

3. Как мислите, съвпада ли желанието на синът (дъщеря) Ви с Вашето мнение?

а) напълно съвпада;

б) отчасти съвпада;

в) трудно е да се каже (не знам)

г) не съвпада.

4.Ако изборът на учебно място на сина Ви или дъщеря Ви не съвпада с Вашето намерение, как се отнасяте към това?

а) ще настоявам на своето;

б) ще търся промяна на своето решение;

в) трудно е да кажа;

г) ще се съглася с неговия избор.

5. Посочете какви способности проявява Вашият син (дъщеря)?

а) технически;

б) математически;

в) литературни;

г) езикови;

д) биологични

е) педагогически

ж) организаторски;

з) художествени;

и) музикални;

й) спортни;

к) артистични.

6. В коя област на дейност съветвате Вашето дете да продължи да се занимава и развива?

а) производство;

б) обслужване;

в) наука;

г) медицина;

д) педагогика;

е) административна дейност;

ж) изкуство;

з) спорт;

и) военно дело;

7. Какви занимания привличат детето Ви извън училище?

а) занимания в областта на знанието и науката;

б) занимания с изкуство;

в) спорт;

г) технически и предметни дейности;

д) няма определени занимания.

8. Според вас какво би трябвало да определи избора на професия?

а) мнението на родителите;

б) интереса на детето към професията;

в) способностите за дадена професия;

г) възможностите за професионално развитие;

д) възможностите за реализация на трудовия пазар;

е) материалното благополучие;

ж) условията на труд;

9. Какво може да кажете за здравето на Вашето дете?

а) детето е напълно добре със физическото здраве;

б) детето е с проблеми във физическото здраве;

в) детето е със сериозни проблеми с физическото здраве, които ограничават избора на професия.

Паралелното анкетиране на учениците и родителите позволява да се получи пълна представа за личността на детето и за нивото за разбиране на професионалния избор. На основата на получените данни, учителите могат да съпоставят оценката на родителите и мнението на ученика със своите представи за него. В случай на несъвпадение е важно да се установи коя е причината (неадекватна самооценка на юношата; необективност или неискреност на родителя и др.).

Основавайки се на резултатите от анкетата, педагозите могат да подготвят групова или индивидуална среща с родителите и учениците. Смисълът на анкетата се заключва в това, че родителите биха могли да сравнят своето мнение с мнението на сина (дъщеря) си по въпросите по подготовката за бъдещата им професия.

.
Методика „Профил” – карта на интересите (модификация на Г.В.Резапкина) Цел: Изследване професионалните интереси на учениците Инструкция: „Представяме Ви 39 въпроса, отнасящи се до Вашето отношение към различни направления на дейност. Допада ли Ви това, което е описано във въпроса? Ако сте съгласен, поставете в бланката за отговори към въпроса знак „плюс (+), ако не сте съгласен – минус (-).” Тестови материал 1. Да научавам за открития в областта на физиката и математиката. 2. Да гледам телевизионни предавания за растения и животни. 3. Да разучавам устройството на електроприбори. 4. Да чета научно-популярна техническа литература. 5. Да гледам телевизионни предавания за хората от различни страни. 6. Да посещавам изложби, концерти, спектакли. 7. Да обсъждам и анализирам събития в страната и зад граница. 8. Да гледам телевизионни предавания за работата на медицински сестри, лекари. 9. Да създавам уют и порядък в къщи. 10.Да чета книги и гледам филми за война, сражения, битки. 11.Да се занимавам с математически изчисления и компютри. 12.Да изучавам открития в областта на химията и биологията. 13.Да ремонтирам битови електроуреди. 14.Да посещавам технически изложби на машини, транспортна, строителна и друга техника. 15.Да правя на походи, екскурзии, да посещавам неизвестни места. 16.Да чета отзиви от статии, книги, филми, концерти. 17.Да извършвам определена обществена дейност. 18.Да обяснявам на съучениците учебния материал, да им помагам и съдействам при подготовката. 19.да се занимавам самостоятелно в домашното стопанство. 20.Да спазвам режим и водя здравословен живот. 21.Да се запознавам с факти и новооткрития в областта на физиката, астрономията, геологията. 22.Да се грижа за растения и животни. 23.Да се информирам в областта на електрониката и радиотехниката. 24.Да ремонтирам велосипеди, леки автомобили, селскостопански машини. 25.Да колекционирам камъни, минерали и други предмети, добити от земните недра. 26.Да си водя дневник, да пиша стихове, разкази, истории. 27.Да чета биографиите на велики политици, военачалници, книги по история. 28.Да играя с деца, да се грижа за по-малки деца, да им помагам за училище. 29.Да правя покупките за дома, да водя отчет на разходите. 30. Да чета и гледам предавания различни военизирани дейности и бойна техника. 31.Да се занимавам с физика и математика извън училищната програма. 32.Да наблюдавам, изучавам и обяснявам природни явления. 33.Да събирам и ремонтирам компютри. 34.Да изготвям чертежи, схеми, графики, в това число на компютър. 35.Да чета, гледам предавания (или да участвам) в географски, археологически, геологически експедиции. 36.Да разказвам на приятелите си прочетени книги, гледани филми и спектакли. 37.Да следя политическия живот в страната. 38.Да се грижа за малки деца, когато са болни. 40.Да търся възможности и начини за печелене на пари. Ключ и обработка на резултатите

Сфера на интересите	№ Въпроси
Физика и математика	1	11	21	31	41
Химия и биология	2	12	22	32	42
Радиотехника и електроника	3	13	23	33	43
Механика и конструиране	4	14	24	34	44
География и геология	5	15	25	35	45
Литература и изкуство	6	16	26	36	46
История и политика	7	17	27	37	47
Педагогика и медицина	8	18	28	38	48
Предприемачество и домакинство	9	19	29	39	49
Спорт и военно дело	10	20	30	40	50

Изчислява се броя на положителните отговори по всяка сфера. Колкото са повече плюсовете, толкова са по-изразени интересите в тази сфера. При 5 бала е налице ярко изразен интерес към предмета или вида дейност. Разбира се това е необходимо, но не е достатъчно условия за избор или ориентация към професия. Друго важно условия са способностите и професионално-важните качества на изследваното лице.

Ако сумата от баловете в нито в една сфера не превишава 3 бала, то се приема, че професионалните интереси в тази сфера са слабо изразени.

.

Методика за изследване мотивацията за училище при първокласници -
втора част. Стимулен материал

.

Психодиагностика. Методика за изследване мотивацията за училище при първокласници - първа част

Методиката е разработена от М.Р.Гинзбург.

Форма за провеждане – индивидуална

Оборудване – стимулен материал – 6 бр. картички за различни житейски ситуации

Инструкция: „Сега ще ти прочета разкази”

№1. Момчета (момичета) разговарят за училище. Първото момче е казало: „Аз отивам на училище, защото моята майка настоява. Ако майка ми не искаше това, аз не бих отишъл на училище”.

На масата пред детето психологът поставя рисунка (картичка) №1: женска фигура с указателен жест, пред нея фигура на дете с ученическа чанта в ръце (външен мотив).

№2. Второто момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото на мен ми харесва да уча за различни неща. Дори да нямаше училище, аз пак щях да уча за различни неща”.

На масата пред детето психологът поставя рисунка (картичка) №2: фигура на дете, намиращо се в час, седящо на чин с отворена пред себе си книга (учебен мотив).

№3. Третото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото там е весело и има много деца, с които мога да си играя” .

На масата пред детето психологът поставя рисунка (картичка) №3: две фигури на деца, играещи футбол (игров мотив).

№4. Четвъртото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото съм вече по-голям. Когато се намирам в училище, аз се чувствам пораснал (възрастен), а до тогава бях малък”.

На масата пред детето психологът поставя рисунка (картичка) №4: две фигурки, изобразени с гръб една към друга, в ръцете си единият персонаж държи ученическа чанта, а другият – играчка (позиционен мотив).

№5. Петото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото трябва да се образовам (да уча). Без учение нищо не може да се направи, само с учение човек може да стане такъв какъвто иска”

На масата пред детето психологът поставя рисунка (картичка) №5: фигурка на дете пред училище (социален мотив).

№6. Шестото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото мога да получавам там шестици”

На масата пред детето психологът поставя рисунка (картичка) №6: фигурка на дете, държащо в ръцете си тетрадка (оценка)

След прочитане на разказа психологът задава въпроси:

= Според теб, кое от тези деца е право? Защо? (Избор 1).

= С кое от тези деца би искал (а) да играеш? Защо? (Избор 2).

= С кое от тези деца би искал (а) да учиш съвместно? Защо? (Избор 3).

Детето последователно прави трите избора. Ако съдържанието на въпроса се окаже недостатъчно ясно, се задава контролен въпрос: „А какво всъщност е казало момчето?”. Важно е психологът да бъде уверен, че детето е направило избор, изхождайки наистина от съдържанието на разказа, а не случайно е посочило една от картинките.

Обработка на резултатите:

Отговорите на детето (избора на определени картинки) се записват в таблица и се оценяват. Таблицата съдържа 7 колонки, съответно с наименования от ляво на дясно:

= Първа колонка „Избор” (по вертикала под нея се изписват 1,2, 3 и контролен избор.

= От втора до седма колонка се изписват последователно „Мотив 1”, „Мотив 2” …. „Мотив 6”.

Всеки от посочените мотиви се оценява по ключ:

= Външен мотив – 0 бал;

= Учебен мотив – 5 бала;

= Позиционен мотив – 3 бала;

= Социален мотив – 4 бала;

= Оценка – 2 бала;

= Игров мотив – 1 бал.

След това се изчислява общия събран бал по всеки мотив. Контролният избор увеличава количеството на бала, съответстващ на избора.

Доминиращата мотивация за учене се диагностицира по мотива с най-големия бал. Освен него, детето може да се ръководи и от други мотиви. Ако детето не направи избор от предложените му мотиви, то липсва мотивация за учене.