Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

                 Въпросник за оценка стратегиите за поведенческа активност на

                                                 педагозите в стресови условия.

 

Инструкция: Предлагаме Ви списък с въпроси, касаещи особеностите на живот,  активност в работата и общуването или поведението на човек в емоционално-напрегнати ситуации. Внимателно прочетете всеки въпрос (твърдение) и изберете опцията за отговор, която най-добре отговаря на вашето поведение.

Въпросник

1.Смятате ли, че е трудно да намерите време, за да отидете на фризьор?

1) никога;

2) понякога;

3) почти винаги.

2.Работата Ви е такава, че Ви мобилизира и стимулира.

1) по-малко, отколкото работата на останалите хора.

2) толкова, колкото работата на останалите хора;

3) повече, отколкото работата на другите хора.

3.Ежедневието Ви основно е запълнено от:

1) дейности, които изискват решение; 

2) обикновени дейности;

3) дейности, които са скучни.

4.Животът на някои хора често е изпълнен с изненади, непредвидени обстоятелства и усложнения. Колко често срещате подобни събития?

1) няколко пъти дневно;

 2) няколко пъти седмично;

3) един път дневно;

4) един път седмично;

5) един път месечно и по-малко.

5.В случай, че нещо силно Ви гнети, потиска или други хора искат твърде много от вас, Вие:

1) губите апетит или се храните твърде малко;

2) ядете често или повече от обикновено;

3) не забелязвате никакви съществени промени в обичайния си апетит.

6.В случай, че нещо силно Ви гнети, потиска или имате извънредно много работа, то Вие:

1) незабавно предприемите необходимите мерки и действате;

2) внимателно обмисляте, преди да започнете да действате.

7. Колко бързо обикновено се храните?

1) обикновено приключвам с храненето много по-рано от другите;

2) храня се съвсем малко по-бързо от останалите;

3) храня се толкова бързо, колкото и останалите хора;

4) обикновено приключвам с храненето по-късно от повечето хора;

8.Вашите близки или приятели някога казвали ли са Ви, че ядете прекалено бързо?

1) да, често;

2) да, един или два пъти;

3) не, никой не ми е говорил за това.

9. Колко често правите няколко неща едновременно, например, да ядете и работите?

1) правя го всеки път, когато е възможно;

2) правя го само тогава, когато наистина не ми стига време;

3) правя го много рядко или въобще не го правя.

10. Когато слушате някого и този човек твърде дълго не може да довърши мисълта си, чувствате ли желание да го забързате?

1) често;

2) понякога;

3) почти никога.

11.Колко често „завършвате“ мисълта на събеседника си, поради негово прекалено бавно говорене, за да ускорите разговора?

1) често;

2) понякога;

3) почти никога.

12.Колко често Ваши близки или приятели са забелязвали, че Вие не сте съвсем внимателен, когато са Ви обяснявали нещо подробно?

1) няколко пъти седмично и по-често;

2) няколко пъти в месеца; 

3) почти никога;

4) никога.

13.Ако сте се уговорили със свои близки или приятели, че ще пристигнете в определено време при тях, то колко често сте закъснявали?

1) понякога;

2) рядко;

3) почти никога;

4) никога не закъснявам.

14.Случвало ли се е да бързате за мястото на среща, въпреки че имате достатъчно време?  

1) често; 

2) понякога; 

3) рядко или никога. 

15.Представете си, че трябва да срещнете някого в уговорено време, например на улицата, в салон на метрото и т.н. и този човек вече закъснява за 10 минути, то Вие:

1) спокойно чакате; 

2) разхождате се напред-назад в очакване;

3)обикновено имате книга или вестник с Вас, така че да имате нещо да правите в очакване.

16.Ако Ви се налага да чакате на опашка, например, в магазин, в столовата, за билети в киното и пр. то Вие:  

1) спокойно чакате своя ред;

2) изпитвате нетърпение, но не го показвате;

3) чувствате такова нетърпение, че дори другите го забелязват;

4) решително отказвате на стоите на опашка и се опитвате да намерите начин да спестите тази загуба на време.

17.Ако играете игра, в която има елементи на съревнование (например, шахмат, домино, волейбол), то Вие:  

1) напрягате всички сили за победа;

2) стараете се да внимавате и да играете, но не чак толкова усърдно;

3) играете по-скоро за удоволствие, отколкото сериозно.

18.Представете си, че Вие и Ваши приятели (или други служители) започвате нова работа. Какво мислите за съревнованието в тази работа?  

1) предпочитам да го избягвам;  

2) приемам съревнованието, това е просто неизбежно;

3) харесва ми, тъй като ме насърчава и ме стимулира;

19.Когато сте бил по-млад, повечето хора са считали, че Вие:  

1) често се стараете и истински сте искал да бъдете първи и най-добър;

2) понякога сте се стараел и ви е харесвало да бъдете първи и най-добър;

3) обикновено сте се чувствали добре така,  както сте (обикновено сте бил равнодушен);

4) винаги сте бил спокоен и без склонност да се съревновавате.

20.С какво според Вас, Вие се различавате от другите в настоящия момент?  

1) често се стараете (или истински желаете) да сте първи и най-добър във всичко;

2) понякога се стараете и Ви се иска да сте първи и най-добър във всичко;

3) обикновено Ви е добре така, както сте (обикновено сте равнодушен);

4) винаги сте спокоен и без склонност да се съревновавате.

21.Според Вашите роднини или приятели, Вие:

1) често се стараете (или истински желаете) да сте първи и най-добър във всичко;

2) понякога се стараете и Ви се иска да сте първи и най-добър във всичко;

3) обикновено Ви е добре така, както сте (обикновено сте спокоен, равнодушен);

4) винаги сте спокоен и без склонност да се съревновавате.

22.Как оценяват Вашите роднини или приятели Вашата обща активност? 

1) недостатъчно активен; бавен; трябва по-голяма активност;

2) около средното ниво; винаги има какво да се прави;

3) свръхактивен; протежаващ безкрайна енергия.

23.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават, че Вие се отнасяте към своята работа твърде сериозно?  

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

24.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават, че Вие сте по-малко енергичен, отколкото повечето хора?  

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

25.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават с това, че за кратко време Вие сте способен да извършите огромен обем работа? 

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

26.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават с това, че Вие много лесно се дразните (сърдите)?

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

27.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават с това, че Вие живеете мирен и спокоен живот?

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

28.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават с това, че Вие повечето от работите, които изпълнявате правите с изключителна бързина?

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

29.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават с това, че Вие истински се радвате на съревнованието с другите и полагате много усилия да спечелите? 

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

30. Какъв характер сте имали когато сте бил по-млад?  

1) избухлив и трудно подлежащ на контрол;

2) избухлив, но подлежащ на контрол;

3) напълно уравновесен (не е имало проблеми);

4) почти никога не сте се дразнил или сърдил на другите (не сте избухвали; не сте излизали извън себе си).

31.Как оценявате своя характер днес? 

1) избухлив и трудно подлежащ на контрол;

2) избухлив, но подлежащ на контрол;

3) напълно уравновесен (не е имало проблеми);

4) почти никога не се дразните или сърдите на другите (не избухвате; не излизате извън себе си).

32.Когато Вие сте натоварен с много работа и изведнъж някой (но не началникът) Ви прекъсне, какво чувствате?  

1) чувствам се напълно добре, тъй като след неочаквано прекъсване, впоследствие работата ми върви по-добре;

2) чувствам лека досада;

3) чувствам раздразнение, тъй като това пречи на работата ми.  

33.Ако непрекъснатите и повтарящи се прекъсвания на работата Ви, по различни поводи от страна на другите в крайна сметка наистина са Ви подразнили, Вие:

1) отговаряте рязко;

2) отговаряте в спокойна форма;

3) опитвате се да направите нещо, за да прекратите това;

4) опитвате се да намерите по-спокойно място, за да продължите работата си, ако това е възможно.  

34.Колко често Вие изпълнявате работа, която трябва да завършите в определен срок?  

1) ежедневно или често;

2) ежеседмично;

3) ежеседмично или по-често.

35.Работата, която Вие трябва да завършите в определен срок по правило:  

1) не предизвиква някакво напрежение, тъй като е рутинна и еднообразна;  

2) предизвиква силно напрежение, тъй като провалът на срока може да повлияе върху работата на друга група от хора.  

36.Вие сам ли си определяте сроковете за изпълнение на работата в службата или вкъщи?  

1) не;

2) да, но само рядко;

3) да, твърде често.

37.С наближаването на крайния срок качеството на работата, която вършите бива:  

1) по-добро;

2) обикновено, без промяна;

3) по-лошо.

38.Случва ли се в работата Ви, едновременно да изпълнявате две или няколко задачи, като извършвате ту едната, ту другата, ту третата и  т.н.?   

1) не, никога;

2) да, но не толкова често;

3) да, постоянно.

39.Бихте ли бил удовлетворен от възможността да останете на днешната си работа (длъжност; позиция; статус) и през следващата година?  

1) да;

2) не, иска ми се да получа повече;

3) разбира се – не,  аз правя в работата си всичко, за да ме забележат и повишат, иначе ще бъда неудовлетворен.

40.Ако можехте да изберете, какво бихте предпочели?

1) добавка към работната заплата, без повишаване в длъжност;

2) повишаване в длъжност, без съществено повишаване на работната заплата.

41.В края на отпуската си, Вие:

1) искате да бъде удължена с още някоя седмица;

2) чувствате, че сте готов да се върнете към обичайната си работа;

3) искате отпускът да свърши по-бързо и Вие да се завърнете на работа.

42.Случвало ли се е, през последните 3 години да сте ползвали по-малко отпуск, отколкото Ви се полага?  

1) да; 

2) не; 

3) не, никога.

43.Случвало ли се е по време на отпуск да не можете да престанете да мислите за работата си?  

1) да, често; 

2) да, понякога;

3) не, никога.

44.През последните 3 години получавали ли сте някакво поощрение за работата си?  

1) не, никога;

2) понякога;

3) да, често. 

45.Колко често носите работа вкъщи или работите върху материали, свързани с работата си?  

1) рядко или никога;

2) един път седмично или по-често;

3) почти постоянно. 

46.Колко често оставате на работното си място след края на работния ден или посещавате работното си място в извънработно време?  

1) в моята работа това е невъзможно; 

2) много рядко; 

3) никога (по-рядко от веднъж седмично). 

47.Вие обикновено си оставате вкъщи, ако имате студени тръпки или температура?  

1) да:

2) не.

48.Ако почувствате, че започвате да изоставате в работата си, Вие:  

1) за известно време работите по-малко активно, докато възстановите силите си;

2) продължавате в същото темпо, без да обръщате внимание на умората.

49.Вярно ли е, че когато работите в група, другите очакват от Вас да ги ръководите?  

1) рядко;

2) не по-често, отколкото другите;

3) по-често, отколкото другите. 

50.Записвате ли си задачите за деня (какво трябва да правите)?  

1) никога;

2) понякога;

3) често.

51.Ако във взаимоотношенията Ви с другите някой постъпи нечестно, Вие: 

1) открито му казвате за това (не мълчите);

2) ставате нерешителен и постъпвате в зависимост от обстановката;

3) не казвате нищо, премълчавате.

52.В сравнение другите, които изпълняват същата работа, Вие полагате:  

1) много повече усилия;

2) малко повече усилия;

3) толкова, колкото другите;

4) малко по-малко усилия;

5) много по-малко усилия.

53.В сравнение другите, които изпълняват същата работа, Вие се чувствате:

1) значително по-отговорен;  

2) малко повече отговорен;

3) отговорен съм толкова, колкото другите;

4) малко по-малко отговорен;

5) значително по-малко отговорен;  

54.В сравнение другите, които изпълняват същата работа, Вие чувствате необходимост да бързате:

1) много повече;

2) малко повече;

3) колкото и другите;

4) малко по-малко; 

5) много по-малко.

55.В сравнение другите, които изпълняват същата работа, Вие сте:

1) значителнмо много по-внимателен и прецизен;

2) по-внимателен и прецизен;

3) толкова, колкото и другите;

4) по-малко внимателен и прецизен;

5) значително по-малко внимателен и прецизен; 

56.В сравнение другите, които изпълняват същата работа, Вашето отношение към нея е:

1) много по-сериозно;  

2) малко по-сериозно; 

3) не се отличавам от другите; 

4) по-малко сериозно; 

5) много по-малко сериозно. 

57.В сравнение работата, която сте изпълнявали преди 10 години, днес Вие работите в рамките на седмицата:  

1) повече часове; 

2) толкова, колкото и преди; 

3) по-малко часове, отколкото преди. 

58.В сравнение работата, която сте изпълнявали преди 10 години, днешната Ви работа изисква;

1) по-малка отговорност.

2) толкова, колкото и преди; 

3) по-голяма отговорност.

59.В сравнение работата, която сте изпълнявали преди 10 години, днешната Ви работа е:

1) по-престижна; 

2) толкова престижна, колкото и преди; 

3) по-малко престижна.

60.Колко различни дейности сте сменили през последните 10 години (моля, отчитайте всички изменения, които са настъпили както в характера, така и в местоработата Ви)?   

1) промени не е имнало или само една;

2) две; 

3) три;

4) четири;

5) пет и повече.

61.През последните 10 години Вие сте ограничили броя на своите развлечения поради недостиг на време?

1) да;

2) не.

 

Обработка на данните.

Избраните варианти на отговор за всеки въпрос (твърдение), се оценяват в балове:

Ако количеството бал не превишава 167, то с висока вероятност се диагностицира изразен тип поведенческа активност на личността – тип А;

-168-335 бала – диагностицира се определена тенденция към поведенческа активност – тип А (условно – А1);

-336-459 бала – диагностицира се промеждутъчен (преходен) тип личностна активност – тип АБ;

-460-626 бала – диагностицира се определена тенденция към поведенческа активност – тип Б (условно – Б1);

-627 бала и повече – диагностицира се висока вероятност за изразена поведенческа активност – тип Б;

 

Интерпретация на резултатите. 

1.За лицата с изразена поведенческата активност - тип А са характерни:

-преувеличена потребност от дейност;

-свръхвъвлеченост в работата;

-инициативност;

-неумение да почива и релаксира от дейността;

-недостиг на време за отдих и развлечения;

-постоянно напрежение и мислене, насочено към дейността;

-висока мотивация за постижения, при неудовлетвореност от постигнатото;

-упорство и свръхактивност за постигане на целите;

-нерядко работи едновременно в няколко области;

-нежелание да се откаже от дейността и целите, независимо от „поражения“ и неуспехи;

-неумение и нежелание да изпълнява еднообразна ежедневна работа;

-неспособност за продължителна и устойчива концентрация на вниманието;

-нетърпеливост, стремеж да извършва всичко незабавно и бързо;

-едновременно действа – движи се, храни се, взема решения;

-енергична, емоционално изразена реч;

-активно жесто-мимично поведение, съпроводено нерядко с мускулна напрегнатост на лицето и шията;

-импулсивност, емоционална несдържаност в споровете (спонтанност);

-неумение да изслушва до край събеседника;

-съревнователност, склонност към съперничество и признание;

-амбициозност;

-агресивност по отношение на субектите, които противодействат на плановете му;

-стремеж за доминиране в групата;

-лесно се фрустрира от външни обстоятелства и жизнени трудности.

2.За лицата с тенденция към поведенческата активност - тип А-1 са характерни:
-повишена делова активност, упоритост, увлеченост в работата, целеустременост;

-недостигът на време за отдих, компенсира в известна степен с преценка и умение да избира „главното направление“ на дейност;

-бързина при вземане на решения;

-енергична, изразителна реч и мимика;

-емоционално наситен живот;

-честолюбие;

-стремеж към успех и лидерство;

-непълна удовлетвореност от постигнатото, постоянно желание да подобрява резултатите;

-чувствителност към похвала и критика;

-неустойчиво настроение и поведение при стресонаситени ситуации;

-стремеж към съревнование, но без амбициозност и агресивност;

-при обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на набелязаните планове, бързо става тревожен, снижава нивото на личностен контрол, но преодолява трудностите с волеви усилия;

3.За лицата с промеждутъчен тип поведенческата активност - тип АБ са характерни:

-активна и целенасочена деловитост;

-разностранни интереси;

-умение да балансира деловата си активност – напрежението в работата със замяна на дейности и умело да организира своя отдих;

-експресивна, умерено изразена моторика и реч;

-не показва явна склонност към доминиране, но в определени ситуации и обстоятелства, уверено поема ролята на лидер;

-емоционална стабилност и предсказуемост на поведението;

-относителна устойчивост към въздействието на стресогенни фактори;

-добра приспособимост към различни видове дейност.

 

           Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

           Тест за нивото на частична готовност за професионално-педагогическо

                                                    саморазвитие на учителите.

           

Инструкция: Оценете себе си по 9-бална скала по всеки показател и определете нивото на формираните във Вас умения и навици за самостоятелно развитие.

Забележка: Целесъобразно е да се извърши и взаимна оценка между педагозите, за да се  сравнят резултатите по показателите

Обработка и интерпретация на резултатите

За всеки от седемте фактора на професионално-педагогическо саморазвитие изчислете сумата на общия бал. За нивото на частична формираност и готовност за педагогическо саморазвитие свидетелстват следните количествени показатели:





 

 

           Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

   Тест за изследване наличието на комплекс за непълноценност при педагозите.

 

Инструкция. Прочетете всяко твърдение и изберете този вариант на отговор, който в най-голяма степен се отнася за Вас. Напишете номера на твърдението и количеството бал за избрания вариант на отговор (баловете са дадени до варианта на отговор) на предоставената Ви бланка.

Въпросник

1.Хората не ме разбират.

-често (0)

-рядко (3)

-не мисля така (5)

2.Чувствам се така, сякаш не съм на мястото си.  

-често (5)

-зависи от ситуацията (3)

-много често (0)

3.Аз съм оптимист.  

-да (5)

-само в изключителни случаи (3)

-не (0)

4.Да се радва човек на всичко…

-е глупаво (0)

-помага на човек, за да преживява трудните моменти (3)

-струва си да се опита (5)

5.Бих искал да имам такива способности, като другите. 

-да (0)

-понякога (3)

-не, аз притежавам много високи способности (5)

6.Имам твърде много недостатъци. 

-истина е (0)

-нямам такова мнение (3)

-не е истина! (5)

7.Животът е прекрасен!  

-действително е така (5)

-това е прекалено общо твърдение (3)

-въобще не е така (0)

8.Чувствам се като ненужен. 

-често (0)

-понякога (3)

-рядко (5)

9.Моите постъпки не се разбират от обкръжаващите ме хора.  

-често (0)

-понякога (3)

-рядко (5)

10.Казват ми, че не оправдавам надеждите (доверието).

-често (0)

-понякога (3)

-много рядко (5)

11.Имам множество достойнства.

-да (5)

-зависи от ситуацията (3)

-не (0)

12.Аз съм песимист.

-да (0)

-в изключителни случаи (3)

-не (5)

13.Като всеки мислещ човек, аз анализирам своето поведение.  

-често (0)

-понякога (3)

-рядко (5)

14.Животът – тъжна шега.

-като цяло, да (0)

-твърде общо твърдение (3)

-това не е така (5)

15.“Смехът – той е истинско здраве“

-банално твърдение (0)

-заслужава си за това да си спомням в трудни ситуации (3)

-въобще не е така (5)

16.Хората не ме оценяват достатъчно.

-за съжаление, това е истина (0)

-не придавам на това голямо значение (3)

-въобще не е така (5)

17.Аз съдя за другите доста сурово и критично. 

-често (0)

-понякога (3)

-рядко (5)

18.След поредица неуспехи, винаги идват и успехи. 

-вярвам в това, желая и зная, че това е вяра в чудеса (5)

-може и да е така, но няма научни потвърждения за това (3)

-не вярвам на това, защото е равносилно да вярваш в чудеса (0)

19.Държа се агресивно.  

-често (0)

-понякога (3)

-твърде често (5)

20.Единак съм.

-много рядко (5)

-понякога (3)

-твърде често (0)

21.Хората са недоброжелателни.  

-повечето (0)

-някои (3)

-въобще не е вярно (5)

22.Не вярвам, че човек може да постигне нещо, когато много иска.   

-да, защото не зная някой, който да не е успял (0)

-понякога може и да се случи (3)

-това не е така, аз вярвам, че може да се случи! (5)

23.Изискванията и нуждите, които животът поставя пред мен, не са по възможностите ми.

-често (0)

-понякога (3)

-рядко (5)

24.Сигурно всеки човек е недоволен от своята външност.  

-мисля, че това е вярно (0)

-не е вярно, само понякога (3)

-не мисля, че е така (5)

25.Когато казвам или правя нещо се случва така, че другите не ме разбират. 

-често (0)

-понякога (3)

-много рядко (5)

26.Обичам хората.

-да (5)

-твърде общо твърдение (3)

не (0)

27.Случва се да се съмнявам в собствените си способности.  

-често (0)

-понякога (3)

-рядко (5)

28.Доволен съм от себе си.

-често (5)

-понякога (3)

-рядко (0)

29.Считам, че се стремя да бъда по-критичен към себе си, отколкото другите хора. 

-да (0)

-не зная (3)

-не (5)

30.Вярвам, че имам сили да постигна жизнениете си планове. 

-да (5)

-различно е, понякога се случва (3)

-не (0)

 

Обработка и интерпретация на резултатите

Внимание: Ако не е събрана сума от еднакво количество балове (например 0 и 0; 3 и 3; 5 и 5) в следните двойки: 3 и 18, 9 и 25, 12 и 22, тогава общият резултат от теста може да се счита за случаен и недостоверен.

Сумират се баловете от всички отговори и получената сума се отнася към скалата за интерпретация.

-0-40 бал – Наличие на комплекс за непълноценност. Оценявате себе си негативно, „фиксиран“ сте върху своите слабости, недостатъци, грешки. Непрекъснато се борите със себе си, а това само утежнява вашите комплекси, а самата ситуация допълнително усложнява взаимоотношенията ви с хората. Опитайте се да мислите за себе си по различен начин: съсредоточете се върху това, което във вас е силно, топло, добро и радостно. Вие скоро ще видите как промяната на отношението към себе си ще промени и отношението на другите към вас.

41-80 бал – Имате всички възможности да се справите прекрасно с  вашите комплекси. Като цяло те ви пречат в живота. Понякога се страхувате да анализирате себе си и вашите действия. Не забравяйте: да криете главата си е напълно безнадеждна работа, няма да ви доведе до добро и може само временно да наруши ситуацията. Не можете да избягате от себе си, бъдете по-смели!

81-130 бал – Вие, като всеки нормален човек не сте лишени от комплекси, но се справяте добре с проблемите си. Обективно оценявате своето поведение и действията на хората. Дръжте съдбата в ръцете си. В компания се чувства леко  и свободно, а хората се чувстват също толкова леко във ваше присъствие. Съвет: продължавайте все така!

131-150 бал – Вие считате, че изобщо нямате комплекси. Не се заблуждавайте, това просто не е вярно. Светът, който измисляте и вашият собствен образ са далеч от реалността. Самозаблудата и завишената неадекватна самооценка не са безопасни. Опитайте се да се погледнете от друг ъгъл, като външен за себе си човек. Ако не се справите с отхвърлянето на комплекса си от нарцисизъм, той ще израсте в заблуда, високомерие, ще предизвика враждебност към вас от обкръжаващите ви хора и сериозно ще  навреди на живота ви.

 

            Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

               Методика за определяне стилът на междуличностно взаимодействие

                                         на педагога. (С.В.Максимов, Ю.А. Лобейко)

 

Предназначение: Методиката е предназначена за определяне нивото на активност/пасивност в междуличностното взаимодействие.

Инструкция: Внимателно прочетете всяко твърдение и оценете върху петбална система честотата на проявление на едно или друго действие във вашето ежедневно взаимодействие с други хора.

Обработка и интерпретация на резултатите

Действия и стилове на взаимодействие.

1.Действия 1, 5, 9, 13, 17 – показват привързаност към директивния стил;

2.Действия 3,7, 11, 15, 19 – свидетелстват за изразеност на колегиалния стил;

3.Действия 4, 8, 12, 16, 20 – индикатори за ненамеса в действията на другите;

4.Действия 2, 6, 10, 14, 18 – дават основние да се предполага привързаност към деловия стил.

Максималният бал на всяка група може да достигне до 25 бала.

-20 и повече бал – показва доминираща привързаност към стиловете 1, 2, 3 или 4.

-Ако по някоя от групите е събрана сума от 12-14 бала, то лицето е ориентирано основно към този стил на взаимодействие

-Общия показател (по целия въпросник) е 70-80 бала и свидетелства за ориентация към взаимодействие с хората.

-Показател от 30-40 бала характеризира личността като пасивна в груповата активност.

 

Забележка: Авторите считат, че при прилагане на методиката е желателно да се сравнят показателите (характеристиките) на самооценката с тези на подчинените или другите учители (персонал). Именно въз основа на такова сравнение, всеки учител получава възможност да осъществи съзнателно коригиране на своя индивидуалния стил на дейност.

 

          Емоционална зависимост – психологически модели на често срещани в

                                     практиката проблеми и методи за решаване.

 

Съдържание на материала:

1.Емоционалната зависимост, като фрустрация на личността.

2.Психологически модели на емоционална зависимост.

-Емоционалната зависимост, като резултат от „капиталовложение“.

-Емоционалната зависимост, като резултат от психологическо сливане.

-Емоционалната зависимост, като черта на оралния характер.

3.Методи за работа с емоционална зависимост. 

 

1.Емоционалната зависимост като фрустрация на личността.

От множеството видове емоционални зависимости, в материала е разгледан един от  тях, който е достатъчно разпространен и е известен като „нещастна любов“. Проблемът с емоционалната зависимост има много общо с проблема за скръбта и загубата, тъй като и тук човек трябва да каже сбогом на друг, от когото зависи. Зависимостта се проявява във факта, че клиентът губи своята воля и самостоятелност (независимост), общувайки с някого. Клиентът действа не сам по себе си, а в съответствие с желанията и поведението на друго лице, при това другият запазва своята автономия и използва своята емоционална власт над клиента, за да му навреди. Ако отношенията бъдат прекратени, тогава жертвата на тази психологическа зависимост може да попадне в депресия, да загуби смисъл за живот, няма да може да изгради нови удовлетворителни отношения.  

Партньор, психологическата връзка с който не може да бъде прекратена, обикновено несъзнателно желае да причини на клиента страдание, което се проявява в различни форми.

Той може да бъде тиранин, който бие жена си; алкохолик или наркоман, който емоционално зависимият човек усърдно и безнадеждно спасява от гибел; просто невнимателно и безотговорно лице, което търси опека; нещастник, които „ще загине без подкрепа“; бивш съпруг, който шантажира съпругата си със самоубийство; всяка любяща майка, която не позволява свобода в своето семейството и постоянно го контролира; бивша възлюбена, която клиентът няма сили да забрави и т.н.

Емоционалната зависимост се определя от механизма на фрустрация т.е. зависимият не може да получи от партньора това, за което копнее, но въпреки това се надява да го получи и един ден съвсем в реда на нещата той „увисва на куката“.  Той чувства, че не може да осигури за себе си това, което иска. Например хората, които имат орален характер, смятат, че не могат да си осигурят необходимата подкрепа и грижа. Те се страхуват от суровостта на външния свят и жадуват да получават внимание, нежност и утеха. Ако те се надяват да получат това от някого, тогава те могат да попаднат в сериозна емоционална зависимост от човек, при това, страдайки, унижавайки се, скандализирайки, изискващи все повече и повече любов и т.н.

Психоаналитиците казват: „Майката трябва да присъства, за да не бъде изоставена!“ Това означава, че фрустриращите майки, които не дават на детето достатъчно любов и внимание, създават зависимо дете, което е привързано към тях през целия си живот и мечтаят да получат онова, от което са били лишени в детството си. Тези деца през цялото време са обидени, но търпят обидата, прощават и непрекъснато опитват отново и отново да заслужат желаното от майка си.

В други случаи, зависимото лице се надява да получи благодареност, любов, щастливо семейство с цената на много старание и отново страдание. В трети – зависимият може да се страхува да не провокира смъртта на важен за него човек – индивид, зависим от алкохол, наркотици, хазарт и т.н.  Последният вариант се среща не е толкова рядко и понякога се превръща в истинска трагедия за зависимото лице. Той става така нареченият ко-болен (съзависим), целият му живот е изкривен и е подложен по уродливото поведение и егоцентричния характер на партньора.

 

2.Психологически модели на емоционална зависимост.

-Емоционалната зависимост, като резултат от „капиталовложение“.

Емоционално зависимият човек инвестира големи надежди и много чувства в лицето, от което би искал да получи любов, уважение, прошка или нещо друго. Личните проецирани  (вменени) чувства създават магически ореол около дадения човек и му предопределят извънредна  привлекателност. Ако има разрив в отношенията, то проецираните чувства винаги остават в лицето, към което са били насочени по-рано, но индивидът, който е направил инвестициите, не получава нищо повече.

Зависимият човек счита, че никой друг не може да задоволи неговите чувствата, защото вече е твърдо укрепена вярата, че не може да прехвърли желанията си върху някой друг.  Ние казваме, че „съпроецираните“ чувствата привързват към самия обект, но са недостъпни за любещият. В случай на разрив или други обстоятелства, които правят тази любов невъзможна, любящият попада в ситуация на фрустрация, желаейки да се съедини със собствените си чувства, които вече не са достъпни за него.

Зависимостта може да се дължи не само любов, но и на страх, гняв, вина или повишена отговорност. На фрустрация тогава се подлагат чувствата за безопасност, самоуважение и чиста съвест. Например, изнудвач, който заплашва да се самоубие, ако другият откаже да направи нещо, всъщност се опитва да обремени съвестта на другото лице с последствията от собственото си действие. Зависимият човек проецира върху него собственото си чувство за повишена отговорност и постъпва по свое най-естествено желание и право, за да опровергае и предпази изнудвача. В противен случай рискува да загуби нравственото си благосъстояние.

Ефективно средство за избавление от този вид зависимост е методът за връщане назад към погрешните чувства. На клиент се предлага да разкрие всички свои чувства, които е инвестирал в партньора, от когото той изпитва зависимост (към който е пристрастен) и да ги върне в себе си. Следният пример илюстрира как може да се приложи тази процедура.

Пример от практиката на Н. Линде:

По време на семинар, който провеждах в института, сред студенти от трета година, едно момиче ме помоли да й помогна с проблема „нещастна любов“. Тя вече две години била под влиянието на тези чувства.  Всеки ден „мислела само за него“, живеела механично, нищо друго не я интересувало, не можела да обича друг. В един момент и за известно време тя посещавала психоаналитик, но това изобщо не й помогнало.

За начало й предложих да си представи, че на стола пред нея (гещалт техниката „празен стол“) седи този млад мъж и да опише преживяванията, които изпива в момента. Тя отговори, че цялото й тяло изпитва лудо влечение към него и това усещане е локализирано в гърдите й. По-нататък следвайки основната схема на терапията, я поканих да си представи образ на това чувство, стоящо върху същия стол, където по-рано „седеше“ младежът. Тя отговори, че това е ярка синя топка, която безусловно й принадлежи. В същото време тя искаше да хвърли тази „топка“, да се отърве от нея, но тя не можеше да го направи, защото, както каза тя, „тогава съвсем ще умра“.

На този етап вече стана очевидна структурата на задънената улица, по която момичето ходеше. Очевидно тя искаше да се избави от чувствата си, от които страдаше, но в същото време не искаше да ги загуби. Способността й да обича под формата на синя топка беше съпроецирана върху младия мъж, а момичето беше лишено от контакт с тази част от личността, затова усещаше апатия, живееше механично и не можеше да обича друг.

Същата проекция създаваше мощното влечение отново да притежава синьото кълбо.

Тогава предложих, че за да се измъкне от безизходицата, трябва да опита последователно два варианта, две възможности:

1) Да изхвърли напълно „топката“;

2) Да я приеме в себе си, като част от своята личност.

Едва след този тест можеше да се види кое действие е най-подходящо. Въпреки това, в съответствие със законите на психологията, тя показа мощна съпротива и категорично отказана и едната и друга възможност.

За да разхлабя тази ригидна система, предложих на членовете на групата да участват в процеса. Всеки на свой ред заставаше зад момичето и от нейно име произнасяше реч, в която обосноваваше своето решение, да отхвърли или да приеме „топката“. Този въпрос докосна всички и всички се включиха активно. Въпреки създалата се обстановка, тя  все пак не взе решение.

Тогава реших да изостря ситуацията и да приложа техника от гещалт-терапията. Помолих я да застане в средата на стаята, да разпери ръцете си настрани, а останалите да я хванат, като са разделени на две групи по признак „приемане-отхвърляне на топката“, като всички започнат да я убеждават във вярността на своята позиция – идеята беше да я убедят да вземе решение.  Борбата се разгорещи сериозно. По някаква причина всички мъже бяха в полза на отхвърляне на „топката“, а всички жени бяха за приемането й. Главното действие се случи много бързо, момичето буквално крещеше: „За нищо на света!“ и се хвърли към групата на жените, въпреки че мъжете я държаха много здраво.

След като беше взето решението, спрях „играта“ и попитах момичето за това как се чувства. С изненада тя призна, че се чувства много добре и „топката“ сега се намирала в сърцето й.

-Но  – добави тя – това вероятно няма да е задълго. Страдах толкова много, ходих и при психоаналитик ..., а тук само след един час ... най-вероятно всичко скоро ще се върне.

Тогава й предложих да седне на стола и отново да си представи този млад мъж.

-Как се чувстваш сега?

-Странно е, чувствам към него нежност, но не страдам…

-Можеш ли сега да го пуснеш? Кажи му, че ти му пожелаваш щастие, но без теб?

-Да, сега мога. (обръщайки се към образа на младия мъж). Освобождавам те и ти пожелавам щастие, независимо от мен.

Тогава й предложих моя интерпретация. Казах, че заедно с чувствата, от които иска да се избави, тя отхвърля и собственото си сърце, което й дава възможност да обича и да чувства, а това я довежда до състояние на апатия. Сега, когато сърцето е на мястото си, тя може вече да не страда и да освободи този човек, като същевременно запази топли чувства за него.

След това обяснение друго момиче каза:

-Разбрах. Преживях същото преди осем години. Аз го държах психологически през цялото време, измъчвах се, измъчвах други, но не можех истински да живея и да обичам. Сега искам да завърша това.

В пристъп на чувства тя скочи и силно съобщи, че отсега нататък той е свободен и може да живее според желанието си и тя също е свободна…

Семинарът приключи с общата дискусия.

Седмица по-късно отново срещнах първото момиче на семинара, лицето й блестеше и тя каза:

-Много ви благодаря. За първи път цяла седмица живея с чувство за облекчение и  щастие.

Наблюдавах я до края на семестъра – очевидно беше, че при нея всичко е наред. На последното занятие тя призна, че вече не страда и има щастливи спомени за тази любов.

От този пример става ясно, че проецирани в друг човек, могат да бъдат не само чувства, а и части от личността на зависимия индивид.

Пример от практиката на Н. Линде:

При мен дойде млад мъж, който имаше искане да изясни своите отношения с момиче. Любовта им, която започнала още преди 15 години, беше силна и искрена. Още тогава те установили сексуални отношения и били щастливи един с друг. Но годините минавали и станало време за брак, но той бил беден студент и не можел да осигури семейството си. Тогава тя се обидила и след тежка раздяла с любимия си, се омъжила скоропостижно за един богат мъж. Тя родила дете, но не била щастлива, разкайвала се за избора си и скоро започна да търси начин да възстанови отношенията с бившия си любовник. Със съпруга си тя се развела, но все пак основният й стремеж останали парите и кариерата.

Клиентът вече не искаше нейното завръщане, но не можеше да се освободи от предишните си чувства, не можеше да се противопостави на настойчивостта й, въпреки че вече не се доверяваше на нейната любов. Сега той вече можеше да издържа семейството си, но не искаше да свързва живота си с бившата си приятелка. Отначало мислех, че в него просто говорят обидата и самолюбието. Допусках, че може би е необходимо да му се помогне да прости на невярната си възлюбена и отново да се събере с нея. Той обаче беше твърдо решил да се освободи от тази емоционална зависимост. Той беше убеден в ниския морал на момичето и считаше, че тя го манипулира. Клиентът въобще не можеше да разбере как по-рано тя би могла да пренебрегне прекрасните им чувства и да му причини такава болка. Самият той въобще не искаше да поеме инициатива да възстанови отношенията си с нея. Първата сесия беше използвана за изясняване всички обстоятелства по случая и за вземане окончателни решения за по-нататъшна работа.

В началото на втората ни среща клиентът отново потвърди, че няма никакво намерение да възстановява връзката, но се нуждае от помощ, така че вече не се привлича от бившата си любима, за да може да се освободи от тази зависимост и страдание.

Следвайки теоретичната постановка, че емоционалната зависимост се крепи и издържа само от онези психологически капиталовложения, които даденият субект „инвестира“ в любим човек, предложих на клиента да създаде представа за образа на тези чувства (инвестиции).  Мислейки, младият мъж каза, че тези чувства са като огромна златна сфера, от която се издига балон на връв. Ние установихме, че това символизира момичето, което той иска да задържи с помощта на чувствата си.

След това помолих клиента да вземе този „сфера“, т.е. своите чувства отново в себе си, като своя енергия. Отначало той не разбираше как може да се направи това. Предложих му да ги покани обратно в тялото си, но й това не му се отдаде. Изведнъж той самостоятелно намери решение:

-Трябва самият аз да вляза в тази „сфера“, защото тя е по-голяма от мен.

-Е, направи го.

Във въображението си той влезе в „сферата“ и сподели, че чувствата, които са били загубени по-рано, сега са го обградили от всички страни, като златна блестяща аура, чувствата изпълвали  цялото му тяло, а самата „сфера“ отлетяла и увиснала някъде настрани.

-Тези чувства дори ме защитават, чувствам се силен и независим. Сега тези чувства ми принадлежат и аз мога свободно да се разпореждам с тях, мога да ги изпратя на някой друг… И как е могла тя да пренебрегне тези прекрасни чувства ?!

- Как сега се отнасяте към това момиче?

- Знаете ли, наистина не ме интересува. Дори не искам да отида пред нея с новия си „Мерцедес“ за да си отмъстя, Аз съм свободен наистина…

-В такъв случай ще трябва още веднъж да се срещнем, за да сме сигурни, че резултатът е наистина стабилен. Може би ще е необходимо да довършим нещо?

-Не, аз съм убеден. Ако все пак е необходимо, аз ще Ви потърся.

Той си тръгна с уверена и стабилна походка. Повече не ме потърси.

 

-Емоционалната зависимост, като резултат от психологическо сливане.

Е. Пърлз посочва съществуването на няколко вида нарушения на границите на личността (или Его-граници): синтез, ретрофлексия, интроекция, проекция и дифлексия. Тук е описан само синтеза. В този случай индивидът губи чувството за своята автономия и отделеност. Той се слива с друг човек (понякога такова съчетание е взаимно) и преживява неговите чувства, мисли с неговите мисли, живее с неговите интереси, живее неговия живот. Той не прави разлика между себе си и другия човек. Има хора, които се самообезценяват, те се разтварят в другия или в другите. Сливането в любовните отношения води до чувство за щастие, но става патологично, когато човек загуби своята идентичност и не може да се отдели от другия, дори ако отношенията са прекратени или са манипулирани.

Сливането може да бъде не само между любовници, но и например, между майка и дъщеря. Техните граници толкова могат да се покрият, че когато едната се почувства зле, автоматично и другата преживява същото.

Пример:

Дъщерята създава свое семейството, майка й обаче, не може да допусне някого, нейния съпруг или дете, да има по-голямо значение за дъщеря й, отколкото тя. Майката се държи не просто като обикновена тъща, а като ревнив любовник, като не позволява на ново семейство да бъде самостоятелно. Съпругът и синът на дъщерята трябва да заемат някаква трета роля, за майката семейството – това е тя с дъщеря й, а другите просто се намират заедно с тях.   По тази причина животът в такива условия става невъзможен, семейството на дъщерята се опитва да се отдели, да се премести, например, в друг апартамент. При тази ситуация дъщерята пристига в кабинета на психолога и търси съвет.  Психологът работи с цел, дъщерята да може да се отдели от майката. Например, той предлага на клиентката да си представи, че тя и нейният съпруг и дете са се преместили в друг апартамент. Тогава пред очите на психолога изведнъж лицето на дъщерята става мъртвешки сиво и тя веднага заявява, че се чувства зле.

-Защо? - попитал терапевтът.

-Видях, че майка ми е болна и веднага се почувствах зле.

-Но защо трябва Вие да се чувствате зле, след като на майка Ви е зле?

-(с недоумение и възмущение.) Как мога да се чувствам добре, ако майка ми се разболее? Не мога да се чувствам по друг начин …

-Можете да съчувствате на майка си, но не сте длъжна да се чувствате като нея.

-Не, аз винаги съм чувствала това, което е чувствала и майка ми. Не мога дори да си представя, че мога да преживявам нещо различно.

Ясно е, че състоянието на сливане буквално „консервира“ самото себе си. Необходимо е човек да се отдели, но отделянето причинява болка на другия и следователно на самия човек. Освен това той не може да се отдели, защото никога не се е чувствал отделен и не знае какво е това „да бъде себе си“, да чувства себе си, а не да чувства дугия. Отделяйки се, индивидът изпитва силна фрустрация, защото се намира в нов, напълно необичаен свят, където той сам трябва да мисли и чувства, да взема решения и да отговаря за себе си.

Преодоляването на сливането изисква сериозна работа.

1.Осъзнаване на сливането като „неправилно“ състояние (клиентът обикновено вярва, че трябва именно така да живее, без да разбира, че другите хора живеят по различен начин; че самият той, намирайки се в състояние на емоционална зависимост, приема сливането за морално, а отсъствието му за неморално). 

2.Връщане от състоянието на сливане.

3.Усвояване на принципите на независим и отговорен живот.

4.Придобиване на самоуважение и на умение да разбира себе си, да бъде себе си.

5.Отказване на зависимостта и позволяване на другите да отговорят сами за себе си.

6.Развиване на умения свободно да влиза в контакт и да го напуска.

 

-Емоционалната зависимост, като черта на оралния характер.

Както е известно от психоаналитичната теория на З.Фройд, индивидите, които са психологически фиксирани в оралния стадий на развитие имат редица особености, характерни за кърмачетата. Те се чувстват безпомощни, не знаят как да „стоят на собствените си крака“, нуждаят от постоянна емоционална подкрепа, прегръдки, целувки, внимание и грижи. В случай на разрив в отношенията, те попадат в депресия и най-често се утешават с храна, алкохол или пушене.

В тази ситуация е необходимо да се използва терапия за личен растеж и преработка на причините, които са фиксирани в детството на индивида и водят до формирането на орален характер. Майката на такова лице, като правило упражнява силна опека над него, ограничава самостоятелсността му, старателно осигурява неговата безопасност, заобикаля го с любов или обратно, фрустрира неговата потребност от любов и грижа.

Тъй като зависимостта на даден тип се определя от вида на характера на индивида, то работата за освобождаването му трябва да бъде продължителна и системна. Тя е насочена към отказ на комплекса за безпомощност; към постигане на съгласие да бъде поне малко жалостив към себе си; към развитие на способност да се „изправи на собствените си крака“. Клиентът трябва да се научи да поема отговорност за собствения си живот, за успехите и неуспехите; да се научи как да се осигури; как да създаде собствени цели и ценности; как да намери път към сътрудничество с другите. Тази работа изисква много време. Опасността в подобна работа е, че клиентите от този вид са склонни да формират зависимост от терапевта.

 

3.Методи за работа с емоционалната зависимост.  

-Метод за връщане на „неправилно направени капиталовложения“.  

-Метод за разделяне в случаите на емоционално сливане.  

-Метод за придобиване на самостоятелност в случай на орална зависимост.  

-Метод за прощаване (сбогуване) със загубата.

 

Литература

1.Бернс Д. Хорошее самочувствие. Москва, 1995.

2.Гулдинг М., Гулдинг Р. Психотерапия нового решения. Москва, 1997.

3.Котляров А. В. Освобождение от зависимостей. Москва, 2005.

4.Поттер-Эфран Р. Стыд, вина и алкоголизм. Москва, 2002.

5.Психология и лечение зависимого поведения / Под ред. С . Даулинга. Москва, 2000.

6.Рудеетам К Групповая психотерапия. Москва, 1990.

7.Свит К Соскочить с крючка. Санкт Петербург, 1997.

8.Уайнхолд Б., Уайнхолд Д. Освобождение от созависимости. Москва, 2002.

9.Энтони Р. Преодолеть невозможное. Санкт Петербург, 1997.