Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1437799 Постинги: 1620 Коментари: 116
Постинги в блога от 24.12.2017 г.
2  >  >>
 

                                      Използвани обозначения при съставяне на

                                              многослойна фокусирана генограма   


image

image

image
Категория: Други
Прочетен: 1187 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                Норми на детско развитие до 72 месец (за родители и учители)

image

image

image
Категория: Други
Прочетен: 243 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                  Най-често срещаните трудности при учениците в начален курс и

                                         възможни психологически причини за тях.

                                             (в помощ на класните ръководители)

image

image

imageimage

Категория: Други
Прочетен: 116 Коментари: 0 Гласове: 0
 

             Методика за измерване на диадата „целеустременост/импулсивност“

                                                    в поведението  на детето

 

 

Цел: Измерване нивото на увереност в общуването и целеустременост (последователност).

Описание: Методиката включва въпросник от 20 въпроса,на които изследваното лице следва да даде собствена оценка като избере един от предложените му четири варианта за отговор (1-определено „да”; 2-по-скоро „да”; 3-по-скоро „не”; 4-определено „не”).  Резултатите се изчисляват по ключ, като баловете от отговорите се сумират. Колкото е по-висок общия бал, толкова по-силно е изразена импулсивността като черта.

Импулсивността е черта на личността, разположена в противоположния край на целеустремеността. Тя обуславя недостатъчен самоконтрол в дейността и детерминира неустойчиви ориентации в интересите.

Ключ: 1, 2, 3, -4, 5, -6, 7, 8, 9, 10, -11, 12, 13, -14, -15, -16, -17, -18, -19, -20.

Отговорите получават бал в последователността:

= определено „да” – 1 бал;

= по-скоро „да” – 2 бал;

= по-скоро „не” – 3 бал;

= определено „не” – 4 бал.

Знакът минус пред номера на въпроса означава, че сбора от баловете на тези въпроси се изчислява в обратен ред, например:  при  въпрос №4 изчисленията са: 4, 3, 2, 1 бал.

Методиката прилага две скали: 

= увереност в общуването: 2, -4, 5, 9, 12, -16,-20;

= целеустременост: 1, 3, 8, -11, -14, -15, -18;

Инструкция: „Предлагаме Ви 20 въпроса, свързани с често срещани житейски ситуации. От Вас се иска да прецените кой от възможните четири отговора се отнася в най-голяма степен до вас: определено „да”; по-скоро „да”; по-скоро „не”; определено „не” и да изберете един от тях. Избраният отговор отбележете със знак  „Х” в приложената бланка.”

Въпросник:

1.Когато се захващате за някаква дейност, винаги ли я довеждате докрай?

2.Винаги ли реагирате спокойно на внезапни и крайни критики по свой адрес?

3.Винаги ли изпълнявате своите обещания?

4.Често ли говорите и действате под влиянието на минутно настроение?

5.В критични ситуации добре ли се владеете?

6.Често ли се променя настроението Ви без видима причина?

7.Привикнали ли сте да действате много бързо, когато сроковете за дадена работа изтичат?

8.Може ли да кажете за себе си, че сте целеустремен човек?

9.В думите и постъпките придържате ли се към пословицата: „Седем пъти мери – веднъж режи”?

10.Равнодушен ли сте към тези, които неоснователно Ви правят забележка или просто досаждат, например в автобуса?

11.Изпитвате ли съмнения в своите сили и способности?

12.Бързо ли се увличате и палите в нова работа, но и бързо губите интерес към нея?

13.Умеете ли да се въздържате, когато някой незаслужено Ви упреква?

14.Струва ли Ви се, че все още не сте намерили себе си?

15.Може ли под влияние на някакви нови обстоятелства, мнението Ви многократно да се промени?

16.Вярно ли е, че обикновено не е лесно някой да Ви предизвика и извади от „релси”?

17.Вярно ли е, че у Вас по различни причини възникват желания, които са неосъществими?

18.Вярно ли е, че размисляйки върху свои жизнени проблеми, сте забелязали, че собствените Ви възгледи все още не са ясно определени и устойчиви?

19.Случвало ли Ви се е някаква работа да Ви омръзне и да се захванете с нова?

20.Вярно ли е, че в известна степен сте небалансиран човек?

image

image

Категория: Други
Прочетен: 115 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                Анкета за експресна оценка на честотата за използване на измама

                                                 при деца в начално училище

                                                      (за учители и родители)

 

(1) Цел: Установяване честотата, с която деца в начална училищна възраст прибягват към измама.

(2) Описание: Анкетата съдържа осем въпроса, които позволяват експресна оценка на поведението. Анкетират се родителите на детето, като им се предлагат ситуации, на които могат да отговорят с „да” – при съгласие или „не” – при несъгласие.

(3) Въпросник

1. Считате ли, че детето Ви често прибягва към използване на измама (лъжа).

2. Детето не признава и не споделя само, когато в училище получи лоша оценка.

3. Крие ли детето Ви личния си дневник?

4. Често ли детето измисля разни небивалици за да привлича вниманието Ви или за да избегне наказание?

5. Често ли детето се преструва на болно, опитва се да избегне неприятна дейност (контролна работа, изпит, тест в училище, трудов ден в училище и  пр.)

6. Изпитвате ли съмнения в това, че детето Ви изразходва даваните му пари не по предназначение (закуска в училище, за транспорт и пр.?

7. Прехвърля ли често детето Ви своята вина върху другите (брат/сестра, връстници и п-р.)?

8. Обикновено детето Ви не изпълнява обещанията си.

(4) Оценка и интерпретация:

Всеки положителен отговор получава по 1 бал. Сумата от утвърдителните отговори свидетелства за нивото на честота, с която детето прибягва към използване на измама (лъжа).

(5) Ключ:

# от 6 до 8 бала – често прибягва към измама;

# от 5 до 3 бала – средна честота;

# от 2 до 0 бала – рядко използва измама (норма). 

image

Категория: Други
Прочетен: 114 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                        Методика за оценка на социално-педагогически дефицити

                               (пренебрегване/отхвърляне)  
при грижите за деца

                                                        (за родители и учители)

 

1. Предназначение: В основата на метода стоят независими характеристики на детето, педагога и психолога. Методът определя наличието или отсъствието на състояния, разкрива картините на основни отклонения и недостатъци, проявяващи тези състояния и регистрира примерното ниво на тези отклонения.  Тестът е предназначен за прилагане към деца в начална училищна възраст (1-4 клас), като се изследват родителите, но може да се приложи и спрямо учителите или лица, които изпълняват определени социално-педагогически функции спрямо детето.

2. Скали:

= свойства на самосъзнанието;

= свойства на общуването;

= свойства на учебната дейност;

= обща тревожност;

= възпитателен микросоциум;

= достойнството на детето;

= социално-педагогически дефицити.

3. Инструкция: Внимателно прочетете твърденията по всяка скала. Ако посоченото твърдение характеризира уменията, нагласите, желанията и пр. на Вашето дете,  маркирайте съответния номер в приложената бланка за отговори.  Искреността на Вашите отговори ще способства за правилна оценка на ситуациите и ще помогне на детето да преодолее наличните му трудности.

Скала I - Свойства на самосъзнанието

(1) Иска да бъде по-малък (по-голям). 

(2) Счита ли себе си за некрасив (а).

(3) Счита ли себе си за нездрав (а).

(4) Счита ли себе си за по-слаб (а) от другите.

(5) Не харесва името си.

(6) Не иска да бъде момиче (момче).

(7) Мисли, че има по-малко приятели от другите.

(8) Мисли, че неговите (нейните) познати имат по-задружни семейства.

(9) Струва му (й) се, че пречи на всички в къщи.

(10) Струва му (й) се, че е по-глупав (а) от другите.

(11) Счита себе си за много способен (а)

(12) Мисли, че родителите не са доволни от него (нея).

(13) Счита, че често няма късмет.

(14) Струва му се, че учителите не са доволни от него (нея).

(15) На мнение е, че нищо не умее

(16) Мисли, че е лошо момче (момиче).

(17) Счита, че не е нужен (а) на никого, че никой не го (я) обича и често говори за това.

 

Скала II - Свойства на общуването

(1) Обича, когато към него (нея) се проявява симпатия.

(2) Иска да бъде забележителен (а), но сам (а) не проявява активност.

(3) Рядко моли който и да е за помощ, но сам (а) помага на всички.

(4) Има малко приятели.

(5) Рядко проявява инициатива спрямо учителите и учебния процес.

(6) Може да се каже, че е  подчинено дете (съгласява се да заема втора позиция, да играе губещи роли)

(7) В група има само един приятел (отхвърля останалите деца).

(8) Често се оплаква от децата в групата си.

(9) Държи се палаво, когато липсва учител.

(10) Понякога, когато му (й) направят забележка се прави на герой.

(11) Случва се да се преструва на палячо (шут).

(12) Пречи на децата по време на час, при игри, присмива им се, обича да се подиграва.

(13) Рядко реагира на забележки, съвети или не им обръща въобще внимание.

(14) Не разбира защо постъпките му не се харесват на останалите.

(15) Отегчен (а) е от връстниците си; избягва ги.

(16) Намира се в лоши отношения с връстниците си.

(17) Проявява агресивност по отношение на другите, чупи и разваля играчки и други вещи.

(18) Копира (подражава) от другите хулигански лудории.  

(19) Държи се сред другите като външен, неприет, отхвърлен („жертвен агнец”).

(20) Избягва контакти с учителите.

(21) Често се държи неподходящо.

 

Скала III - Свойства на учебната дейност

А. Мотивация за учене

(1) Обича да има и се грижи за учебните си принадлежности и да бъде ученик

(2) Отива на училище, защото там има много деца.

(3) Не проявява особена любознателност.

(4)Към ученето се отнася равнодушно, понякога отрицателно.

(5) Ходи на училище без особено желание.

(6) Не обича да учи.

(7) Страхува се от лоши оценки, защото в къщи му (й) се карат и наказват.

(8) Не обича да учи, защото много рядко го (я) хвалят.

(9) Не обича училището, защото там не харесват лошите ученици.

Б. Учебно-познавателна дейност

(1) Не се отличава с особено старание в учението.

(2) Не проявява особен интерес към определен предмет.

(3) По време на час много често е пасивен (а).

(4) Рядко задава въпроси, а когато му (й) задават не се стреми да даде отговор.

(5) Работи тогава, когато е под контрола на учител (родител).

(6) Рядко изпълнява домашната си работа самостоятелно, а ако реши да я  направи, то това е много некачествено.

(7) Малко чете

В. Целенасоченост и осъзнатост за учене

(1) Трудно разбира учебните задачи и често не знае как да ги изпълни.

(2) Бързо забравя условието и въпроса.

(3) Често изпълнява учебните си задачи по стандарт.

(4) Трудно открива и коригира грешките в своите действия.

(5) Не е уверен (а) в правилността на своите действия.

(6) Не е доволен (а) от резултатите в своята учебна дейност.

 

Скала IV – Обща тревожност

А. Семейство

(1) Често иска извинение от родителите си или се чувства виновен (а)

(2) Държи се безпомощно.

(3) Държи се непохватно в домашни условия.

(4) В семейството се чувства  и изглежда  глупаво.

(5) Извънредно е привързан (а) към майката.

(6) Страни (отбягва) от всички близки.

(7) Много се бои от оплакванията на учителите, отправени към родителите.

(8) Често лъже (мами) родителите си.

(9) Твърде често споменава семейството си (или отделен негов член)

(10) Често е в лошо настроение.

Б. Училище

(1) Проявява извънредно желание за близост  с учителите.

(2) Учителите са извънредно дружелюбни към него (нея).

(3) Учителите често донасят и му (й) показват в час различни предмети (учебни пособия).

(4) Играе роли, преструва се и се старае на всяка цена да се хареса на учителите.

(5) Постоянно се нуждае от помощ и подкрепа.

(6) Стреми се да въздейства и манипулира педагозите, но без успех.

(7) Обладан (а) е от желание и стремеж да изостри интереса на другите към себе си.

(8) С лекота се отказва, ако не постигне успех.

(9) Играе ролята на герой, когато му направят забележка.

(10) Ненужно рискува.

(11) Играе най-вече с деца, които са по-големи или по-малки от него (нея).

(12) Отнася се неадекватно към оценките на обкръжението.

 

Скала V – Възпитателен микросоциум

А. Семейство

(1) Родителите са съгласни, че честите наказания формират силен характер.

(2) Родителите считат, че трябва да бъдат непреклонни.

(3) Работата на родителите е свързана с командировки (чести дълговременни отсъствия от дома).

(4) Родителите заемат много отговорен обществен (професионален) статус (длъжност.

(5) Детето често пропуска учебни занятия.

(6) Детето расте като крайно нерешително.

(7) Детето непрекъснато изнервя родителите си.

(8) Родителите могат да признаят (да се оплачат) ограничените способности на детето си.

(9) Родителите завиждат на тези, които имат по-способни деца.

(10) Родителите са на мнение, че с това дете просто не им е провървяло.

(11) Родителите държат детето им да дружи с възпитани деца.

(12) Родителите предпочитат да не питат (проявяват интерес) и по-рядко да се срещат с учителите (педагозите).

(13) Родителите рядко имат възможност да посещават учителските срещи.

Б. Училище

(1) Детето предизвиква в педагозите по-скоро съжаление, отколкото симпатия.

(2) По мнение на педагозите детето в много отношения изостава от връстниците си.

(3) Учителите се стараят да правят така, че изоставащото дете да отпадне от класа.

(4) Педагозите са на мнение, че биха приели активността на децата, само ако тя е насочена към целите на обучението и възпитанието.

(5)  Педагозите считат, че биха уважавали само онези деца, които заслужават това.

(6)  Педагозите са уверени в това, че децата трябва да бъдат послушни и дисциплинирани.

(7) Педагозите считат, че децата са длъжни да се доверяват и споделят с тях своите мисли и преживявания.

(8) Педагозите са уверени, че успехи могат да бъдат постигнати, само ако детето работи по план и строго се придържа към него.

(9) Педагозите предполагат, че недостатъците на детето са свързани с семейното възпитание.

(10) Детето е уверено, че педагозите учат децата само на хубави неща.

(11) Нерядко родителите изпитват срам заради детето си пред свои познати.

(12) Родителите виждат повече недостатъци в детето си, отколкото достойнства.

 

Скала VI – Достойнството на детето (допълнителна скала)

В произволен порядък следва да бъдат дадени отговори на следните въпроси:

(1) Какво харесва (обича) детето?

(2) Какво умее детето?

(3) Кого иска (в семейството/училището) детето?

(4) Какво е детето? (Как се самоопределя)

 

Обработка и интерпретация на резултатите

Твърденията са формулирани така, че от текста става видно кои от тях са с негативно съдържание. Всяко съвпадение, т.е. отговор „да” на твърдението има значение за крайния резултат и то получава 1 бал.  Тъй като всяка скала има определено предназначение, сбора на отговорите „да”, изчислен в проценти, показва нивото на свойството, което тя измерва.  След като бъдат изчислени всички балове по всяка скала, резултатите се сумират в общ бал, който показва степента на социално-педагогическото пренебрегване (отхвърляне) на детето.  Процентният резултат се отнася към нормите.

Скала I Показва нивото на развитие на свойствата на субективното самосъзнание. Първите четири съждения свидетелстват за неприятен физически Аз”; твърдения „5” и „6” показват отсъствие на идентификация с името и пола; 7, 8, 9, 12, 14-то твърдения характеризират социалната неприспособимост, а останалите свидетелстват за неадекватна самооценка и ниво на претенции. Общото количество съвпадения на отговорите по скалата показва нивото на нарушение на формираното самосъзнание при  пренебрегнатото дете.

Скала II Определя нивото на сформираност на свойствата на субекта за общуване. Първите две съждения касаят потребностите на детето от признание; твърдения 3, 5, 6, 7, 20 говорят за ниска комуникативна активност на детето и за негови неудовлетворени потребности в общуването;  твърдения 4, 8, 16, 19 съдържат маркери за нисък социален статус на детето и неговото отхвърляне от обкръжението. Позиции 13, 14, 15, 21 свидетелстват за социална неадекватност на детето, свързани със слаба социална рефлексия, а останалите демонстрират способите за защитно-компенсаторно поведение на социално отхвърленото дете.

Скала IIIПоказва нивото на развитие на свойствата на субекта за активност (дейност). Твърденията от 1 до 9 демонстрират дисхармония в мотивацията за учене; от 10 до 16 свидетелстват за нарушения в учебно-познавателната активност на детето; от 17 до 22 характеризират несформирана осъзнатост и целенасоченост в обучението, базирана на психични новообразувания в ранна училищна възраст (рефлексия, вътрешен план за действие, произволни психични процеси).  

Скала IV – Съдържа 22 твърдения, като 10 от тях характеризират семейната тревожност на детето; 12 съждения съдържат характеристики на тревожността на детето в училище.  Колкото по-висок е бала на общата тревожност, толкова по-голяма е индикацията за отхвърляне на детето от референтната общност и неговата социална дезадаптация. Този показател в голяма степен е характерен за ранна училищна възраст (до четвърти клас).

Скала V – Съдържа два варианта: а/ възпитателен микросоциум на семейството (15 съждения)  и б/ възпитателен микросоциум на институциите (10 съждения).  Тези твърдения отразяват неблагоприятната семейна и училищна атмосфера, отхвърлянето на дете от педагозите и родителите, авторитарно-хиперсоциализиран тип отношение към детето, възпиращ неговата активност и самоизява.  Общото високо количество на баловете по скалата диагностицират неблагоприятни социално-педагогически ситуации в развитието на детето.

Скала VI – Това е допълнителна скала (достойнство на детето).  Скалата съдържа четири въпроса за детето, които касаят негови положителни качества и показва дали родителите и педагозите знаят за тях – какво детето обича, какво умее, какво иска и кое е то.  Ако тази скала не бъде попълнена, това е доказателство за незнание, отхвърляне, неприемане, незаинтересованост, едностранчив подход към детето от страна на родители и педагози.

Противоречивите данни  могат да се уточнят по пътя на непосредственото наблюдение на детето. Получените сведения се обобщават.

Социално-педагогическа отхвърленост се диагностицира при наличие на съвпадение по I, IV, V и една от останалите скали (II, III) или по всички скали.

Норми:

# При лека степен на отхвърленост броят на съвпаденията съставлява 10-25%;

# При изразена степен – 26 – 50%;

# При висока степен – 50% и повече.

При лека степен на отхвърленост съвпаденията в съжденията от въпросника и отговорите на респондента се групират в първите три твърдения.  

image

Категория: Други
Прочетен: 132 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                              Тест за изследване на уменията за общуване в група -

                                                                    агресивност 

                                                               (тест на А.Асингер)

 

Цел:  Методиката позволява да се определи доколко изследваното лице е коректно в отношенията си към обкръжаващите го лица (група, клас, професионален колектив) и свободно ли общува с другите. За по-голяма обективност на отговорите, изследователят може да приложи веднъж теста като самооценъчен и втори път – като постави задача да бъде оценявано друго лице от групата по предварително подготвен списък и при спазване на анонимност пред групата – кой кого оценява.   Вторият вариант работи най-добре, когато изследваното лице няма пряк контакт с оценяваното от него, т.е. избегнати са възможностите за взаимно влияние.  Сравняването на двата резултата ще предостави информация до колко самооценяващият се е обективен и прецизен относно себе си.

Препоръчва се въпросникът да се прилага в комбинация с други методики за комуникативни особености с цел, обективизиране на данните.

Време за работа по теста – 10 минути

Възраст на изследваните лица – ученици от основния и среден курс на обучение

Процедура – на изследваните лица се предоставя бланка за отговори и стимулния материал, без да се засича време за работа

Инструкция: „Пред теб има списък с 20 житейски ситуации, всяка от които може да бъде разрешена по един от трите предложени начина. Прочети внимателно всяка ситуация и помисли, кое решение се отнася в най-голяма степен до теб. Избрани отговор  загради с кръгче.

Въпросник:

1/Склонен съм да търся начин за постигане на примирие и извинение, след възникнал конфликт с мой съученик

А. Понякога

Б. Никога

В. Винаги

2/ В критична ситуация аз …

А. Запазвам пълно спокойствие

Б. Закипявам вътрешно

В. Губя самообладание

3/ Съучениците ме считат за …

А.  Дружелюбен

Б.  Спокоен и независим

В.  Самоуверен и завистлив

4/  Ако ми предложат отговорна началническа длъжност …

А.  Ще се съглася без колебание

Б.  Ще приема, но с някои опасения

В.  Ще се откажа заради собственото си спокойствие

5/  Ако някой от съучениците ми вземе от бюрото ми без мое разрешение нещо …

А. Ще го заставя да го върне

Б. Ще го попитам, дали му е нужно още нещо

В. Ще му го върна по същия начин лично

6/  Ако сте началник и ваш подчинен закъснее за работа, ти ще кажеш:

А.  Започнах вече да се притеснявам за теб!

Б.  Къде се скиташ до сега?

В.  Какво те задържа? Какво се е случило?

7/ Ако ти управляваш автомобил и друга кола те задмине с висока скорост и натиснат клаксон, ти..

А.  Ще се постарая да го догоня

Б.  Изключено е да го догоня с тази скорост

В.  Ще ми е все едно

8/ Аз считам, че разбиранията ми за живота са …

А.  Лекомислени и повърхностни

Б.  Балансирани

В.  Ясни и с ограничени граници

9/ Ако нещо не успея да направя, нещо не ми се отдаде, аз  …

А.  Продължавам напред внимателно

Б.  примирявам се

В.  Опитвам се да прехвърля вината на друг

10/ Представете си, че сте възрастен и четете (слушате репортаж) статия, в която се говори за разпуснатостта на младежите, тогава във теб биха възникнали такива мисли …

А.  Време е да бъдат забранени подобни развлечения

Б.  Трябва да им бъдат създадени възможности за да общуват организирано и културно

В.  И аз съм същия

11/ Ако до местото, което искам да заема в автобуса достигне друг и седне, то аз …

А.  Може би следващия път ще мога да седна точно там

Б.  Виждам, по лицето, че му е приятно

В.  Защо трябва да хабя толкова много нерви

12/ Когато гледам страшен филм, аз …

А.  Скучая

Б.  Получавам искрено удоволствие

В.  Страхувам се

13/ Ако поради транспортни затруднения закъснявам за среща, то …

А.  Опитвам се да предизвикам снизходителността на партньора ми

Б.  Ще бъда изнервен по време на цялата среща

В.  Ще бъда огорчен

14/ Към спортните си занимания аз се отнасям и оценявам …

А.  Харесва ми да се чувствам млад, здрав и силен

Б.  Не ми е приятно, когато не мога да постигна определена цел

В.  Задължително се старая да играя за да победа, да постигна определена цел

15/ Ако бъда лошо обслужен в магазина, то аз …

А.  Търся връзка с управителя и му се оплаквам

Б.  Ще изтърпя, избягвайки скандала

В.  Ще направя забележка на обслужващото ме лице

16/ Представете си, че сте баща (майка) и научите, че някой съученик е обидил детето Ви, то …

А.  Ще поговоря с учителя

Б.  Ще устроя скандал

В.  ще посъветвам детето си да отвърне на удара

17/ Аз съм човек, който е …

А.  Самоуверен

Б.  Обикновен, като другите

В.  Пробивен

18/ Представете си, че сте учител и ваш ученик в състояние на гняв излезе от класната стая без разрешение и силно удари вратата, то ти би казал:

А.  Не можете ли да бъдете по-внимателен!

Б.  Нищо, липсва му възпитание!

В.  Вината за това е моя!

19/ Когато виждаш по-големи ученици с хулиганско поведение, ти си мислиш:

А.  Полицията трябва да прилага по-сериозни мерки спрямо хулиганите

Б.  Виновни за това са родителите, защото недостатъчно са ги наказвали.

В.  Подрастващите биват лошо възпитавани в днешното училище

20/ Ако на мен ми предстои отново да се родя, но в животно, то бих избрал:

А.  Тигър или леопард

Б.  Мечка

В.  Домашна котка

 

Обработка на резултатите

За обработката на резултатите от теста се прилага ключ.

= Скала „Бягство от тестиране” – Ако изследваното лице не е дало отговор на нито един от трите възможни, той получава на този въпрос 1 бал.

= Скала „Агресивност”

1) Ако 2, то +2. Ако 1, то +1.

2) Ако 3, то +2. Ако 2, то +1.

3) Ако 3, то +2. Ако 2, то +1.

4) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

5) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

6) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

7) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

8) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

9) Ако 3, то +2. Ако 2, то +1.

10) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

11) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

12) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

13) Ако 2, то +2. Ако 1, то +1.

14) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

15) Ако 1, то +2. Ако 3, то +2.

16) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

17) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

18) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

19) Ако 2, то +2. Ако 1, то +1.

20) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

 

Анализ на  резултатите

Изчислените балове по въпросите се сумират в общ бал.

Скала „Бягство от тестиране”

=  [от 0 до 4] Достоверен резултат (нямат отговори и им се начислява по 1 бал)

= [от 5 до 20] Регистрирано е бягство от тестиране – резултатът не е достоверен 

 

Скала „Агресивност”

= [от 0 до 9] Вие сте извънредно миролюбив човек, което най-вероятно е обусловено от недостатъчна себеувереност във собствените си възможности и сили.  Това разбира се не значи, че бихте се огънали пред всеки и всичко. Повече увереност обаче няма да Ви навреди.

= [от 10 до 31] Вие сте умерено агресивен човек. Напълно успешно се движите по житейския си път. Вие имате достатъчно здраво честолюбие и самоувереност. Радвате се на приятели в обкръжението си.

= [от 32 до 40] Вие сте излишно агресивен човек. Много често Вие сте неуравновесен и жесток по отношение на другите.  Силно се стремите да овладеете власт и да господствате над други хора. Разчитате на собствените си сили и методи за да се доберете до „върховете”, жертвайки интересите на другите и незачитайки отношенията си с тях.  Вашата агресивност има разрушителен характер. Вие сте склонен да провокирате другите към конфликти, а това означава, че самите Вие се изолирате от колектива. 

image

Категория: Други
Прочетен: 151 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                    Тест за диагностика на агресивно поведение

                                                     (деца и подрастващи)

 

Цел:  методиката е предназначена за разкриване склонностите на респондента към определен вид агресивно поведение.

Скали: Методиката измерва агресивното поведение на деца и подрастващи по 3 скали:

= с към вербална агресия: пряка и косвена;

= склонност към физическа агресия: пряка и косвена;

= ниво на несдържаност.

Инструкция:  Представяме Ви въпросник от 40 твърдения. От Вас се иска, да прочетете внимателно всяко едно твърдение и да определите дали то се отнася до вас. Ако сте съгласни с твърдението, маркирайте знак „Х” в бланката за отговори в колонка „ДА”, а ако не сте съгласни, поставете същия маркер, но в колонка „НЕ”.

Въпросник

1. Ако някой не се съгласява с мен, не мога да се удържа, да не го нарека с груба дума.

2. Понякога говоря зад гърба на някой, който не харесвам.

3. Никога не съм се ядосвал толкова, че да захвърля или счупя някой предмет.

4. Ако някой ме удари, аз рядко отвръщам.

5. Понякога се налага да бъда по-груб, за да накарам другите, да уважават моите права.

6. Често ми се случва от злоба да проклинам този, който ме е обидил.

7. Имал съм случаи, при които съм бил толкова разгневен, че първото нещо попаднало ми в ръката съм го хвърлял и счупвал.

8. Когато съм ядосан, мога да ударя човек.

9. Ако някой ме ядоса, мога да му кажа всичко което мисля за него.

10.При възникване на конфликт в училището с някое дете, обикновено се разтоварвам от напрежението с разговори в къщи или с приятели.

11.Понякога изразявам гнева си като удрям по масата с юмрук.

12.Ако трябва да защитя правата си с използване на физическа сила, така и ще направя.

13.Когато някой ми крещи и ми се кара, аз правя същото – карам му се на него.

14.Често разказвам в къщи за недостатъците на съучениците си, които ме критикуват и обиждат.

15.Когато съм раздразнен, мога да ритам всичко, което се появи на пътя ми.

16.Като по-малък ми харесваше да набия някого.

17. Аз често заплашвам хората, въпреки че никога не изпълнявам заплахите си.

18.Често си мисля, че трябва да се скарам, да се озъбя на някой учител, но не го правя.

19.Считам, че е неприлично да удрям в масата, когато съм сърдит, защото е неприлично това.

20.Ако някой, който ми е взел някаква вещ не ми я върне, то аз бих да я взел със сила.

21.Когато споря с някой, аз често крещя и говоря на висок глас.

22.Считам, че да се критикува човек открито не е правилно.

23.Не съм имал случай, при който от яд да счупя нещо.

24.Никога не прилагам физическа сила, за да разреша спорни въпроси.

25.Дори и да съм много ядосан на някого, никога не използвам обидни думи.

26.Никога не говоря зад гърба на хората, дори и да не ми харесват.

27.Мога така да се разсърдя, че да чупя всичко наред.

28.Не съм способен да ударя човек.

29.Не мога да поставя някой човек „на мястото му”,  дори той да го заслужава.

30.Понякога наричам някой по-голям (учител, родител) зад гърба му с обидна дума, ако съм недоволен от него.

31.Не ми харесват родителите, които причиняват зло на своите деца, като ги ограничават.

32.Хората, които постоянно тормозят някого си заслужава да бъдат ударени.

33.Колкото и да съм сърдит на някой, не бих го оскърбил.

34.Когато имам неприятности в училище, аз често правя скандали у дома.

35.Случвало ми се е когато съм ядоса, да тресна със сила вратата.

36.Не обичам да се закачам или обиждам другите.

37.Мога да обидя някого,  който не ми харесва.

38.Ако някой в автобуса ме настъпи грубо, аз съм в състояние да му кажа всичко, което ми дойде на ум.

39. Осъждам всички онези родители, които бият или обиждат своите деца само защото не са в добро настроение.

40.По-добре е да разговаряш и убедиш човека, отколкото да го принуждаваш със сила.

 

Обработка на резултатите – ключ

а)Скала „Склонност към пряка вербална агресия”

-Отговори „да” на въпроси: 1, 5, 9, 13, 17, 21, 37.

-Отговори „не” на въпроси:  25, 29, 33.

б)Скала „Склонност към косвена вербална агресия”

-Отговори „да” на въпроси: 2, 6, 10, 14, 18, 30, 34 38.

-Отговори „не” на въпроси: 22, 26.

в)Скала „Склонност към косвена физическа агресия”

-Отговори „да” на въпроси: 7, 11, 15, 27, 35.

-Отговори „не” на въпроси: 3, 19, 23, 31, 39.

г)Скала „Склонност към пряка физическа агресия”

-Отговори „да” на въпроси: 8, 12, 16, 20, 32.

-Отговори „не” на въпроси: 4, 24, 28, 36,40.

Всяко съвпадение с ключа получава 1 бал.

Нивото на несдържаност на изследваното лице =  косвената физическа агресия + пряката физическа агресия + пряката вербална агресия. Норма за несдържаност – до 20 бала. 

image

Категория: Други
Прочетен: 319 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                  Тест за диагностика на родителско отношение.

                                                      (А.Я.Варга, В.В.Столин)

 

Цел: Тестът представлява психологически инструмент за откриване на родителското отношение при клиенти, които се обръщат за семейна консултация по въпроси, свързани с възпитанието на детето си и общуването с него.

Под родителско отношение следва да се разбират разнообразни чувства по отношение на детето, поведенчески стереотипи, практикувани в общуването с него, особености на възприятието и разбирането на характера, на личността на детето и неговите постъпки.

Описание на теста: Въпросникът включва 5 скали.

(1) „Приемане-отхвърляне” – Скалата отразява интегрално емоционално отношение към детето. Съдържанието на единия полюс на скалата отразява: отношение, при което родителят харесва детето си такова каквото е; родителят уважава индивидуалността на детето си и му симпатизира; родителят се стреми да прекарва дълго време заедно с детето си, одобрявайки неговите интереси и планове. Другият полюс на скалата отразява: отношение, при което родителят възприема детето си като лошо, неуспешно, негодно, неприспособимо, непокорно; родителят счита, че детето няма да успее да постигне успехи в живот, не разполага със способности, не е умно и има лоши навици; родителят изпитва към детето си неудовлетвореност, срам, гняв, раздразнение, обида; липсва доверие и уважение към детето.

(2) „Кооперация” – Скалата отразява социално-желателния образ на родителското отношение. Съдържателно тази скала разкрива: отношение, при което родителят е заинтересован от дейността и плановете на детето си; стреми се да му помага всячески и да му съчувства; той високо оценява интелектуалните и творчески способности на детето си, изпитва чувство на гордост от него; родителят поощрява инициативността и самостоятелността и се старае да приема детето си като равен; на лице е доверие, разбиране и стремеж родителят да се поставя на мястото на детето при спорни въпроси.

(3) „Симбиоза” – Скалата отразява междуличностната дистанция в общуването с детето. При високи балове може да се приеме, че родителят се стреми да поддържа симбиотични отношения с детето си. Съдържателно тази тенденция отразява: отношение, включващо усещане на родителя, че той и детето имат еднакви цели; родителят се стреми да удовлетворява всички потребности, да защитава детето от трудностите и опасностите в живота; същевременно родителят изпитва една непрекъсната напрегнатост, напрежение и тревожност за детето си, струвайки му се, че то все още е малко, неопитно и беззащитно. Тревожността на родителя се повишава винаги, когато започне процеса на автономизация по силата на обстоятелствата и тогава при него се появява силна ригидност и съпротива да предостави самостоятелност и свобода на рожбата си.

(4) „Авторитарна хиперсоциализация” – Скалата отразява формите и насочеността на контрола върху поведението на детето. При висок бал по тази скала родителското отношение се приема определено за авторитарно, деспотично и консервативно-ограничаващо. Родителят изисква от детето без уговорки пълно послушание, дисциплина и подчинение; той се стреми да налага своята воля, но не е в състояние да се поставя на мястото на детето, респ. да мисли и преживява като него; за проявено своеволие, детето се наказва сурова, а стимули за добро поведение не се прилагат; родителят непрекъснато фиксирано следи социалните успехи на детето и неговото индивидуално поведение – мисли, чувства, навици, интереси, контакти и пр.

(5) „Малък неудачник” – Скалата отразява особеностите на възприемане и разбиране на детето. При висок бал по тази скала родителското отношение отразява: стремеж към инфантилизиране на детето, като му се приписва личностна и социална несъстоятелност; родителят разглежда детето винаги като незряло, неспособно и по-малко от възрастта си; всички интереси, мисли, чувства, увлечение, намерения и пр. на детето, се разглеждат като детски, необмислени, несериозни; детето се представя като неспособно да се адаптира и е изложено да опасности от външно негативно влияние; липсва доверие и е на лице непрекъснат строг контрол на поведението; счита се, че детето винаги е заплашено и не е в състояние да оцелее само.

Инструкция: Предлагаме Ви 61 твърдения, на които имате възможност да отговорите с „ДА”, ако сте съгласен с него  или „НЕ” – ако не сте съгласен. За всяко твърдение може да направите само един избор.

Въпросник:

1.Аз винаги съчувствам на детето си.

2. Считам за мой дълг да зная винаги какво мисли детето ми.

3. Уважавам детето си.

4. Струва ми се, че поведението на детето ми се отклонява значително от нормите.

5. Мисля, че детето трябва да се държи настрана от реалните житейски събития, тъй като те са травмиращи.

6. Благоразположен съм към детето си.

7. Добрите родители предпазват детето си от трудностите в живота.

8. Често моето дете не ми харесва.

9. Винаги се старая да помагам да детето си.

10. Има случаи, при които унизителното отношение към детето му носи полза.

11. Изпитвам досада по отношение на детето.

12. Моето дете нищо няма да постигне в живота.

13. Мисля, че другите деца се подиграват с моето дете.

14. Моето дете често извършва такива постъпки, че освен чувство за презрение друго не заслужават.

15. За своята възраст детето ми е недостатъчно зряло (изоставащо от връстниците си)

16. Детето ми се развива зле, което не ми е приятно.

17. Детето ми  счита себе си за губещо и глупаво.

18. При цялото ми старание трудно мога да науча детето си на добри маниери.

19. Детето следва да се държи в твърди рамки, тогава от него ще стане порядъчен човек.

20. Харесва ми, когато приятелите на детето ми идват у нас.

21. Аз взимам участие в нещата, които върши детето ми.

22. Към детето ми се „лепят” все глупави приятели.

23. Детето ми няма да постигне кой знае какви успехи в живота си.

24. Когато компания познати говорят за децата  си, на мен често ме е срам, че моето дете не е така умно и способно както ми се иска да бъде.

25. Съжалявам детето си.

26. Когато сравнявам детето си с неговите връстници ми се струва, че те са по зрели и по поведение и по разсъждения.

27. С удоволствие прекарвам цялото си свободно време с детето си.

28. Аз често съжалявам, че детето ми пораства и с нежност си спомням за времето, когато беше малко.

29. Често се хващам, че имам враждебно отношение към детето си.

30. Мечтая детето ми да постигне онова, което на мен не ми се отдаде/

31. Родителите са длъжни да се приспособяват към детето си, а не да изискват това от него.

32. Старая се да изпълнявам всички желания на детето си.

33. При вземането на семейни решения, следва да се отчита и мнението на детето.

34. Аз особено много се интересувам от живота на детето си.,

35. При конфликтите с детето си, аз често мога да призная, че то е право.

36. Децата рано разбират, че и родителите могат да грешат.

37. Винаги вярвам на детето си.

38. Изпитвам към детето си приятелски чувства.

39. Основните причини за капризите на детето ми са егоизъм, инат и мързел.

40. Не е възможно да си отпочина нормално, ако с мен е детето ми.

41. Най-важното за детето е да получи спокойствие и безгрижното детство.

42. Понякога ми се струва, че детето ми не е способно на нищо хубаво.

43. Споделям увлеченията, интересите, желанията си с моето дете.

44. Детето ми може да се прибира в къщи когато иска.

45. Разбирам мъките и огорчението на детето ми.

46. Моето дете често ме нервира и дразни.

47. Възпитанието на децата – това е невротична работа.

48. Строгата дисциплина в детството развива силен характер.

49. Нямам доверие на детето си.

50. За строгото си възпитание, децата благодарят когато пораснат.

51. Понякога ми се струва, че ненавиждам детето си.

52. Детето ми има повече недостатъци, отколкото достойнства.

53. Споделям интересите си със своето дете.

54. Детето ми не е в състояние да свърши едно нещо самостоятелно, а ако го направи, то не е така, както трябва.

55. Детето ми расте неподготвено за живота.

56. Харесвам детето си такова, каквото е.

57. Особено внимателно следя за здравето на детето ми.

58. Често се възхищавам от детето си.

59. Децата не трябва да имат тайни от родителите си.

60. Нямам високо мнение за способностите на детето си и не скривам това от никого.

61. Препоръчително е детето да дружи с такива приятели, които родителите му харесват.

Ключ:

-Приемане-отхвърляне:  -3, 5, 6, -8, -10, -12, -14, -15, -16, -18, 20, -23, -24, -26, 27, -29, 37, 38, -39, -40, -42, 43, -44, 45, -46, -47, -49, -51, -52, 53, -55, 56, -60.

-Кооперация (социално желателно поведение) : 21, 25, 31, 33, 34, 35, 36.

-Симбиоза: 1, 4, 7, 28, 32,41, 58.

-Авторитарна хиперсоциализация (контрол): 2, 19, 30, 48, 50, 57, 59.

-Отношение към неуспехите („Малък неудачник”) : 9, 11, 13, 17, 22, 54, 61.

Обработка на резултатите:  Посочените в ключа айтеми със знак „+“ получават 1 бал, а тези с „-„ получават 0 бал.  Високите балове свидетелстват за значително развити родителски отношения, а ниските – за слабо развити.

=При висок бал от 24 до 33 точки по скала „приемане/отхвърляне” е налице положително отношение към детето. Възрастният приема детето си такова, каквото е, уважава го, признава индивидуалността му, одобрява и стимулира интересите, поддържа идеите и плановете му, отделя достатъчно време да бъде заедно с детето си. При нисък бал от 0 до 8 точки по същата скала е налице отрицателно отношение към детето: раздразнение, злоба, досада, ненавист, ревност, гняв.  Тези възрастни считат детето за неудачник, не вярват в успешното му бъдеще, оценяват ниско или въобще игнорират всякакви негови успехи, не стимулират при успехи детето си, отнасят се към детето като инфантилен индивид.

=Високият бал от 6 до 7  точки по скала „кооперация” свидетелства за отношение на засилен искрен интерес на възрастният към детето; родителят поощрява самостоятелността и инициативността, както и да приема детето за равен. Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала показва противоположното отношение.

.=Високият бал от 6 до 7 точки по скала „симбиоза” е достатъчен за да се направи извод за това, че е премината оптималната граница на психологическа дистанция между родителя и детето; възрастният е „слепнал” за него, като му отнема възможността от самостоятелност; родителят осъществява хиперопека, стремейки се да предпазва детето си от всякакви трудности, неприятности и заплахи; същевременно детето се учи на това поведение и в по-късна възрастност (когато излезе от родителското си семейство и създаде свое)  изпитва трудности при отделянето от родителите си, като непрекъснато държи отворени вътрешните граници на съпружеската субсистема;  някои деца умело, чрез манипулация се възползват от симбиотичната връзка с родителите си, (която се оказва една неосъзната слабост за последните), за да ги експлоатират и поставят под зависимост. Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала е доказателство за това, че възрастният се намира на значителна дистанция от детето си, недостатъчно се грижи за него, липсва емпатия и отговорност.

.=Високият бал от 6 до 7 точки по скала „контрол” разкрива авторитарно и деспотично отношение към детето; поставени са изисквания за безпрекословно подчинение, изпълнение, дисциплина, послушание, строг режим от правила и норми; отнета е инициативността и правото на детето на свободен избор; счита се, че този стил на родителско отношение е изключително вреден за адаптацията на детето във външния свят. Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала свидетелства за това, че практически отсъства всякакъв контрол над детето; възрастният не приема за сериозни и отговорни интересите, желанията, плановете, амбициите на детето си, не оказва подкрепа и насърчаване. Счита се, че оптималния вариант на отношение по тази скала е в рамките на 3 до 5 точки.

.=Високият бал от 7 до 8 точки по скала „отношение към неуспехите на детето” се явява признак за това, че възрастният приема детето си като малък неудачник, неспособен да се оправя в живота; всичко, което детето желае, стреми се, извършва и пр. се омаловажава и отхвърля от родителя, етикирайки го като „глупост” и детска инфантилност;  . Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала показва, че възрастният вярва в силите на детето, а неуспехите му се приемат за случайни; родителят подкрепя и стимулира детето си към успехи, осигурявайки му оптимални условия за изява.

Източник:
image




image
Категория: Други
Прочетен: 268 Коментари: 0 Гласове: 0
 
          Анкетна  карта. Въпросник № 5 – тормоз и виктимизация на учениците

image

image

image

image


Категория: Други
Прочетен: 689 Коментари: 0 Гласове: 1
 

       Анкетна карта. Въпросник № 4 – агресивност и виктимизация на учениците

 

Инструкция: Моля, преценете колко характерно за Вас е всяко от следващите твърдения. Използвайте следната скала за оценка: 1-напълно не се отнася за мен; 2-до известна степен не се отнася за мен; 3-съвсем малко се отнася за мен; 4-до известна степен се отнася за мен; 5-напълно се отнася за мен.  

image

image

Категория: Други
Прочетен: 214 Коментари: 0 Гласове: 0
 

      Анкетна карта. Въпросник № 3 – агресивност и виктимизация на учениците

 

Инструкция: Въпросникът, който Ви предлагаме съдържа различни твърдения за живота и взаимоотношенията между хората. След като прочетете всяко едно твърдение, отбележете срещу него своята оценка, като обградите една от следните степени: „напълно вярно”-а; „по-скоро вярно”-б; по-скоро невярно”-в; „изцяло вярно”-г;  Проучването е анонимно.

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 433 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                                    Анкетна карта.

                             Въпросник № 2 
– агресивност и виктимизация на учениците

 

Инструкция: Този въпросник съдържа различни твърдения за взаимоотношенията между учениците. След като прочетете всяко твърдение, отбележете колко често то е вярно за Вас, като оградите една от следните степени: „никога”-1; „рядко” -2; „понякога-3”, „често-4”, „много често”-5.

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 358 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                     Техники в семейната терапия.

                                                          "Ролева игра с картички”

                                                 (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                          (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Ролеватa игра с картички e предложена от Джина Огдън и Ан Завин (Ogden, Zevin, 1970) като психотехника за работа със семейството. Това е невербална техника, която идентифицира тези роли и задължения в рамките на семейното взаимодействие, които изпълнява всеки член на семейството. При работата с тази техника се изяснява и характера на взаимодействието на семейството при вземане на съвместни решения за една или друга задача (отговорност, семейно задължение). Участието в играта дава възможност на членовете на семейството да видят повече или по-малко пълен набор от отговорности, които съществуват в семейството и как те се разпределят между всичките му членове. Изучават се също се индивидуалните способности (умения), негативните механизми и семейната динамика.

Техниката, описана тук е взета  от работата на Джина Огден и Ан Завин.

Процедура

Членовете на семейството без предварителна обсъждане избират карти (примерен списък е представен по-долу) за себе си и за другите. Картите описват домашните задължения (отговорности), които някой трябва да изпълнява, например: кой взема решение какво ще се готви; кой изпълнява решението; къде и кога ще се вечеря; кой организира самата вечеря; кой почиства; кой пазарува; кой има право да дава оценки, да критикува, да поучава, да обвинява или да стимулира, награждава, похвалва; кой обикновено благодари; кой най-често е сърдитият, недоволният, претенциозният; кой определя кога се ляга вече и т.н. Освен това картите имат редица роли, които членовете на семейството играят във взаимоотношенията помежду си. Членовете на семейството имат възможност да се съгласят или обратно да не се съгласят, дали съответства наименованието на дадена картичка с определено лице, както и да отхвърлят тези картички, които не искат да вземат.

Примери за „роли-задължения”: Организатор на къщата; Купувач на храни,  Планиращ вечерята;  Пералня; Сексът; Негово превъзходителство; Лошият изпълнител на всички свои задължения; Посредник; Разпоредител; Иконом; Почистващи масата след хранене;  Производител на напитки; Готвач; Сервитьор; Почистващ съдовете; Отглеждащ животните; Грижещ се за малките деца; Този, който поставя децата в леглото; Организатор на празниците; Създател на правилата; Дисциплиниращият, Отговорен за всичко.

Примери за „роли във взаимодействието”:
Положителни
: Говорещ истината; Помагащият; Разбиращият; Творецът;  Щастливецът; Пазачът на вратата;  Защитникът на слабите;  Дипломатът.  Отрицателени: Обвинителят; Умиротворителят; Самотният вълк; Жертвата; Палячото; Крещящият; Критикуващият; Прокурорът; Компютърният специалист;  Детето кумир;

Целта на това упражнение е да проучи, в рамките на личностно-безопасна игра с карти, как членовете на семейството виждат себе си и другите в термините на задълженията и социалните роли. Важно е да се наблюдават различията между начина, по който дадения член на семейството вижда себе си и как другите го виждат. Психотерапевтът може да наблюдава семейство в структурирана невербална ситуация.

Оборудването, необходимо за осъществяването на тази техника, включва 36 ролеви картички (всяка роля е отпечатана на отделна картичка), лист хартия, молив и ластик, с който всеки участник  закрепва в колода картичките си. Психотерапевтът предварително подготвя картичките, след като се е ориентирал за вероятните отговорности в семейството и се е убедил в полезността от прилагане на техниката точно за това семейство.  Много от наименованията на картичките са универсални.

Семейството трябва да получи приблизително следната инструкция:

„Сега ще поставя на масата пред вас колода  от картички. Бих искал всеки от вас да ги разгледа внимателно и да избере за себе си такива картички, които да се отнасят за него, да му съответстват. След това, нека всеки да разположи картичките пред себе си така, че останалите отново да могат да ги виждат. Ако някой иска да притежава картичка, която друг е взел, нека да запише тази картичка на листа, който съм поставил на масата пред всеки. Не се стремете да се конкурирате, като вземате за себе си повече картички – това не е съревнование. Докато трае играта, от вас се иска да мълчите. Моля ви, не разговаряйте!  Картичките, които ви предоставям, не са подготвени специално за вашето семейство, така че не е необходимо да бъдат избрани всички. Отново ви напомням, че към някои картички може да имат интерес повече хора, ако е така, то този, за който няма картичка, нека да я запише на листа, който стои до всеки от вас – това е достатъчно, за да се знае, че той също би я избрал.

Всеки участник трябва да провери целия комплект картички, които е избрал и да се увери, че те са разпределени правилно.  Ако не сте съгласни, че някоя конкретна карта трябва да принадлежи на вас или на някой друг, кажете информацията за това на диктофона, който е на масата – коментирайте, изразете мнение и се мотивирайте защо мислите така.  Освен това, ако някой попадне на картичка, която счита, че не се отнася за него, не се чувствайте задължени да я задържите – можете да я върнете в колодата на масата. Когато всеки участник използва възможността да се изкаже по повод картите на другите, семейството ще има право да се избави от всяка роля, която счита, че е неправилна или не му принадлежи, независимо от това колко точни са преценките му. След тази процедура, всеки от вас трябва да събере своята колода и да я върже с ластик.”

Звукозаписът на диктофон служи за последващо оценяване на резултатите от „играта”. При анализа на информацията,  психотерапевтът създава схема за всеки член на семейството, която улеснява определянето на техните роли и позиции в семейната система.

Пример

Сю и Дъглас и техните двама тийнейджъри приели психотерапевтична работа. В заявката си Сю споделила недоволство от общуването между нея, нейните синове и съпруг. Често тя изпадала в депресия и се чувствала много разстроена поради тези отношения в семейството. Терапевтът поканил семейството да участва в играта на ролеви картички и разположил върху масата 36 карти (подготвен предварително) с изображения нагоре.

Семейството трябвало да разгледа картите и всеки да избере тези, които според него се отнасяли за личността му.  След това те били помолени да отхвърлят тези роли, които искали да откажат. Станало ясно, че Сю е „работен кон” в къщата. Тя имала серия от задължения и отговорности, които били несъизмерими с натоварването на останалите членове на семейството. От притежаваните от нея карти, тя отхвърлила тези, които характеризирали взаимодействието в семейството в неговата негативна страна.

Тъй като семейството участвало в една „игра без думи“, членовете били лишени от обичайната атмосфера – викове и обвинения.  Сега ситуацията (общуването) била контролирана и спокойна, членовете се отнасяли един към друг по начин, коренно различен от предишния си опит. Дъглас, който обикновено казвал, че работата му в градината била с достатъчен принос за работата на къщата, сега осъзнал, че това не е достатъчно. Когато момчетата ясно видели несправедливостта при разпределението на работата, те изразили желание да поемат повече отговорности.

Преразпределението на задълженията било извършено в спокойна и мирна обстановка, без никакви викове и обвинения. Сега членовете на семейството искали да разпределят отговорностите честно. Освен това, Сю видяла, че е получила много отрицателни „роли на взаимодействие“. Тя не била доволна от такива роли като „Крещящият“ и „Пркурорът“, а вместо това поискала да придобие ролята на „Творческият човек“ и „Щастливият човек“. Съпругът и синовете й възприели позитивно желанието й да промени стила си на общуване.

Разбира се, тази техника не решава всички проблеми на разпределението на ролите и взаимоотношенията в семейството, но тя дава на терапевта възможност да се разгледа тези проблеми без външен натиск. Освен това, семейството може да види разпределението на отговорностите в графична форма. Този подход е различен от обичайния начин за обсъждане на семейните роли, които често се случват в спорна ситуация. Техниката позволява на членовете на семейството в атмосфера на позитивна групова работа да поемат нови роли и да отхвърлят старите.

На финалната част картичките обикновено се разпределят на масата пред семейството в няколко колоди със следните наименования, например:

1.+ (за положителни характеристики);

2.- (за отрицателни характеристики);

3.Избрани (ролите, избрани от играча);

4.Данни (всички роли, дадени на играча от другите, приети или не);

5.Неправилни (ролите, дадени на играча, които по негово мнение не са правилни и които той не желае да приеме);

6.Несъответстващи (ролите, които другите играчи смятат, че не са подходящи за този играч).

7.Неприети (ролите, които играчът е отхвърлил в края на играта).

 

Използване

При оценяването на резултатите от играта трябва да се изследват няколко аспекта:

УМЕНИЯ:

1.Факти, ценности и значения, които се споделят от членовете на семейството.

Споразумения между членовете на семейството за ролите, които  вземат за себе си и другите. Явяват ли се ролите точно формулирани или се оказват неправилни, несъответстващи и не трябва да се разпределят между членовете (не трябва да се дават на никого)?

2.Отговорност.

Обръща се внимание на разпределението на задълженията и какъв модел за това разпределение се прилага от родителите,  и служи ли той като отправна точка за децата? Какви конкретни отговорности избират различните членове на семейството?

3.Положително взаимодействие помежду си.

По време на играта членовете на семейството поставят ли един на друг позитивни роли?

4.Способността да играят.

С удоволствие ли играят членовете на семейството? Скучно ли им е по време на игра или забавно? Настроени ли са да се конкурират помежду си?

5. Приемане и поддръжка на индивидуалните различия.

Допуска ли се в това семейство членовете да се различават от другите и да променят установената представа за себе си? Способни ли са членовете на семейството да отхвърлят ролите, които им се приписват от другите? Отговорът на тези въпроси по същество е свързан със способността на семейството да дава на членовете си свободата да бъдат различни, да запазят своята специфика и самоценност.

6.Роли, които членовете  вменяват на себе си, но не „за играта“, а за „разчистване на сметки“.

Членовете на семейството мислят ли за себе си и за другите по положителен начин или други могат да бъдат отхвърлени като „лоши“, да ги обвиняват и оскърбяват?

 

НЕГАТИВНИ МЕХАНИЗМИ:

1.Унижение.

Отрицателни социални роли, които членовете на семейството приписват един на друг плюс отрицателни изказвания, записани на магнетофона.

2.Самоунижение.

Отрицателни социални роли, които членовете на семейството избират за себе си, плюс подходящи устни изявления.

3.Други негативни механизми.

Неадекватни шеги, хаплива ирония, подигравки и ненужни въпроси (необходимо е да се регистрират и двете).

 

СЕМЕЙНА ДИНАМИКА:

1.Сексизъм.

Разпределят ли се отговорностите на основава традиционните преедстави за ролите на половете? Съпругът/бащата избира ли ролята на „Създателят на правилата“ и „Дисциплиниращият“? Могат ли членовете на семейството да преодолеят традиционните представи за типични женски и типични мъже задължения?

2. Търсенето на „жертвен агнец“.

Някой избира ли за себе си „картата за жертва“ или  някой получава ли такава? (в този случай е важно дали картата е приета или отхвърлена)? Кой поема ролята на „Спасителят“?

3.Сила.

Кой изпълнява повечето от задълженията? Кой ги приписва на другите?  Кой приема тези задължения, които му се приписват от други членове на семейството?

4.Семейни съюзи.

Кой разделя (споделя) задълженията с други (с кого)? Членовете на семейството  обединяват ли се в групи, за да припишат на други негативни роли?

5.Гняв.

Кой избира роли за другите, фокусирайки се върху отрицателните? В този случай, понякога гневът е видим, а понякога е скрит.

6.Емоционална подкрепа.

Ако членовете на семейството разпределят отговорностите си справедливо, задават само позитивни роли един на друг и отхвърлят карти с отрицателни роли, тогава те показват емоционална подкрепа в играта (или могат да се стремят да направят благоприятно впечатление на терапевта, дасе  видят в най-добрата светлина).

7.Въпроси, които не се обсъждат и са скрити.

Скрити конфликти, за които не се говори. Съждения за това, какъв е всъщност един или друг член на семейството и какво се нуждае да получи от другите – всичко това може да се разкрие по време на играта.

От особена важност е да се наблюдават невербалните прояви на поведение. Дали семейството като цяло е в добро настроение или не? Имало ли е някакви пискливи писъци, гняв, неразрешено улавяне на карти, необуздано веселие по време на играта или всичко е било организирано и спокойно? Участниците излагат ли своите карти така,  че другите да могат да ги видят или обратно – разпръсват, крият, изпускат на пода, захвърлят и пр.  

Техниката безусловно е много полезна за семейния терапевт, тъй като му дава възможност за кратък период от време, да събере голямо количество информация за семейството и за това как нейните членове взаимодействат помежду си. Упражнението убедително показва на семейството – кой, какви задължения действително изпълнява и дава възможност на семейството да търси нови и по-конструктивен начин в разпределението на домашния труд. Всички скрити нагласи, както положителни, така и отрицателни, по повод задълженията тук изплуват на повърхността. 

image

Източник:
image


image

Категория: Други
Прочетен: 221 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.12.2017 06:23
 

                                                              Анкетна карта.

                    Въпросник № 1 – агресивност и виктимизация на учениците

 

Инструкция: Предлагаме Ви  21 твърдения, отнасящи се до различни ситуации на взаимоотношения в  дома и училището. От Вас се иска, да се запознаете внимателно с всяко твърдение и направите един избор за отговор. Предлагаме Ви  три възможности: „да”  - съгласен с твърдението, „не мога да преценя” – ако нямате ясен отговор и „не” – не съм съгласен с твърдението. Опитайте се да отговаряте с „да” и „не”.  Отговора си маркирайте със знак „Х”. Проучването е анонимно.

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 318 Коментари: 0 Гласове: 0
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1437799
Постинги: 1620
Коментари: 116
Гласове: 1128
Календар
«  Декември, 2017  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031