1126# Невропсихологични изследвания. Изследване на соматични заболявания. 

                                             Тест „Хомункулус“ (А.Л.Сиротюк)

 

За изследване на соматични заболявания  е необходимо първо да се проведе беседа с родителите и да се проучи медицинската документация (ако има такава). Освен това, може да се  приложи теста „Хомункулус“, разработен от A.B. Семенович.

Тестът е предназначен за диагностициране на соматични нарушения. Използва се стандартна бланка „Хомункулус“ с формат А-4, като фигурата заема цялата страница.  Тестът се провежда от водещата ръка. На детето се предлага да оцвети картинката.

Всичко, което актуално е свързано с него, то ще отбележи на фигурата. Важно е да се обърне внимание на това откъде ще започне оцветяването. В края на работата на детето се задават следните въпроси на рисунката:

Въпросник:

1.Кой си оцветил?

2.Как се казва той (тя, то)?

3.На колко е години?

4.Какво прави в този момент?

5.С какво въобще се занимава?

6.Има ли нещо което много харесва и нещо, което много мрази?

7.Страхува ли се от нещо?

8.Къде живее?

9.С кого?

10.Кой обича най-много той (тя, то)?

11.С кого (кои) е приятел (играе, разхожда се)?

12.Как се чувства (какво е настроението му сега)?

13.Кое е най-голямото му желание?

14.С какво и как ще се защити от неприятелите си?

15.Какво е неговото здраве. (той здрав ли е)?

16.Какво и колко често го боли (изпитва болка)?

17.Кое е доброто в него? Кое е лошото в него?

18.На кого ти напомня (на кого прилича) той (тя, то)?

 

Интерпретация по A.B. Семенович на някои елементи от теста.

-наличие на копчета, разделяне на тялото на половина – жлъчно-стомашни заболявания;

-изкривяване линията на копчетата – сколиоза на гръбначния стълб;

-копчета през цялото тяло (от горе до долу) – запек, енуреза, енкопреза;

-оцветяване на ръце – не е развита достатъчно фината моторика на ръцете;

- оцветяване на уши – недостатъчно развитие на фонемичен слух, слухови халюцинации;

-оцветяване на коса, наличие на шапка – вегетативно-съдова дистония, хидроцефалия;

- оцветяване на устни – астма, кашлица;

- оцветяване с вълнообразни линии – съдови нарушения;

-превръзка на гърлото, огърлица, яка – възпалени сливици; заплитане на пъпната връв около плода по време на бременността; дисфункция на щитовидната жлеза; тахикардия;

-зачервяване на врата – дисфункция на щитовидната жлеза;

-малка уста, отсъствие на уста – логопедични проблеми;

-неоцветена фигура – асоматогнозис (невъзприятие на собственото тяло);

-неоцветена долна част на тялото – енуреза, енкопреза;

-нос-фалос (в комбинация с оцветени устни и неоцветена долна част може да свидетелства за сексуални проблеми или мастурбация) (ситуативно – възможно гледане на порно-стимули няколко дни  преди изследването – филми; снимки);

-силен натиск на молива върху фигурата – обозначено с болното място;

-петно върху тялото – хипертонус на определената част от тялото;

-затъмняване (сянка) от лявата страна – функционални нарушения на сърдечната дейност;

-маркирани стави – сублуксация при раждане, ставни болки;

-големи (удебелени или широки) щрихи на оцветяване – органични нарушения, еписидром;

В диагностичната практика тестът показа висока резултативност (при наличие на обективна интерпретация). 

По-долу са представени два варианта на рисунки, Илюстрирани са два, които потвърждават официалната медицинска и невропсихологична диагноза.

Забележка:

„Хомункулус“ (от лат. homunculus - човек) – в представите на средновековните алхимици хомункулус е същество, подобно на човек, което може да бъде получено по изкуствен път.  Дълго време за автор на наименованието се сочи  Алфред де Вилан, живял през XIII век. Една от най-известните „рецепти“ за получаване на хомункулус е предложена през XVI век от Парацела – учен, който считал, че поставена в специален съд човешка сперма при загряване и някои други манипулации (зариване в конска тор, „магнетизация“, която не е ясно как се постига) се получава хомункулус.  „Изхранването“ на хомункулус се извършва чрез периодично добавяне в специалния съд (колба) на човешка кръв.  Според Парацела, времето за порастването („зреенето“) на хоункулус е една седмица. Ръстът на хомункулус достига 25-30 см.

През XVII—XVIII век учените поддържат теорията, че хомункулус се съдържа в сперматозоидите, а при попадане в майчините органи, той се преобразува в човек; други смятат, че самият сперматозоид е хомункулус. Тези  възгледи са получили названието „анималкулизъм“. Един от последователите на анималкулизмът е холандецът Антони ван Льовенхук – един от първите конструктори на „увеличителни стъкла“.  

Представите на хората за хумункулус могат да бъдат открити в много средновековни рисунки. Най-честото изображение на хумункулус е малък човек, попаднал в женския организъм, който по-късно започва да увеличава размерите си.  Едва в края на XVIII век, основателят на епигенеза Каспар Фридрих Волф, рязко се противопоставя на тези преформистки идеи.

Хората в нашия мозък

(https://www.beloveshkin.com/2014/11/blog-post_52.html)

 

В главата на човек живеят две малки човечета: първото е проекция на нашите чувства, а второто е проекция на нашите движения. Те са еднакви като братя, но същевременно са различни. Всеки има свой собствен дом – кората на мозъчните полукълба.

В нашата мозъчна (церебрална) кора има прецентрален и постцентрален гирус (гънка). Постцентралният гирус е участък (зона) от теменната част на мозъка, където завършват пътеките на повърхностната и дълбока чувствителност, т.е. благодарение на тези клетки ние чувстваме докосване, болка, натиск, вибрации и т.н. Прецентралният гирус е участък на челната част. От него започва пирамидалния път и завършва с моторните неврони на гръбначния мозък и на двигателните ядра на черепно-мозъчните нерви, т.е. активността на тези клетки осигуряват съзнателни движения.

Известният учен Уайлдър Пенфийлд използва информацията, получена по време на стотици операции върху мозъка, за да създаде функционални карти на кората (повърхността) на мозъка. Той обобщава резултатите от картографирането на основните моторна и сензорна области на кората и за първи път точно нанася на картата коровите области, свързани с речта.

Използвайки метода на електрическа стимулация на отделните части на мозъка, Пенфийлд  установява точното представяне в церебралната кора на различните мускули и органи на човешкото тяло.

Той схематично изобразява като „хомонкулус“ (малки човечета), части от тялото, които са пропорционални по обхват в областите на мозъка, в които са представени. Пропорциите на „хомункулус“ съответстват на представянето на нашето тяло в мозъчната кора. Около една трета е заета от ръката, друга трета от устните, езика, ларинкса, т.е. от речевия апарат, останалата част от тялото е непропорционално малка. Поради това пръстите, устните и езика с голям брой нервни окончания са изобразени по-големи от торса и краката. Фигурата на сензорния (чувствителен) хомункулус е изложен в Британския музей заедно с моторния (двигателен).





Превод от руски, Кунчев.

Източници:

https://www.pinterest.at/pin/56224695332160065/?lp=true

https://www.beloveshkin.com/2014/11/blog-post_52.html

https://www.b17.ru/article/test_gomunkulys/ 

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%83%D0%BB

http://lifecity.com.ua/?l=knowledge&mod=view&id=5785

Сиротюк А.Л., Нейропсихологическое и психофизиологическое сопровождение обучения.

Семенович А.В. Нейропсихологическая диагностика и коррекция в детском возрасте. М.: Академия, 2002. - 232 с

 

 

    1125# Кинотерапия и кинотрениг. Цел и правила на кинотерапевтичните групи.

                                                  (Сергей Викторович Березин)

 

Забележка: Тук е представен в превод от руски език фрагмент от книгата на Сергей Викторович Березин „Кинотерапия и кинотренинг – Практическое пособие для психологов и социальных работников“. Книгата е практическо ръководство по кинотрерапия и кинотренинг  за  психолози, психотерапевти, педагози, социални работници и социални педагози. Авторът е кандидат на психологическите науки, доцент, завеждащ катедра във факултета по психология към Самарския държавен университет.

 

Цели на кинотерапевтичните групи.  

Може да се говори за общи цели на групова работа и за индивидуалните цели на участниците в кинотерапевтичната група. Обща цел на кинотерапевтичната група е промяна на поведението за по-творчески, щастлив, успешен и здравословен начин на живот. Общата цел на кинотерапевтичната група реализира непосредствено съдържанието на психологическия модел на психотерапията.

Индивидуалните цели се формулират от самите членове на групата. Необходимо е в една или друга форма всеки участник да отговори на въпроса: „Защо съм тук?“ Ясните, реалистични и конкретни цели, са важен ориентир за всеки участник, за изграждане на собственото поведение в групата и за избор на средства за реализация на тези цели.

Осъзнаването на своите цели, съгласуването им с общите цели на групата и с целите на другите участници, допринася за появата на чувство за принадлежност към група, създава „собствена скорост в общото движение“.

Важно е членовете на групата да разберат, че както каза К. Роджърс, терапията – това е процес на израстване на личността, който няма край.

Кинотерапевтичната група не трябва да е твърде голяма. При групата повече от петнадесет човека се намалява възможността за непосредствен контакт „всеки с всеки“,  намалява времето, отделено на всеки член на групата, т.е. не всички в групата имат време да изразят своето разбиране за филма. Същевременно кинотерапевтичната група не трябва да бъде твърде малка. Когато размерът на групата е по-малък от осем души, не винаги има „критична маса“ на реакциите и отговорите на членовете на групата за филма, която принципно е необходима за пълноценна дискусия.

Правила за работа на кинотерапевтичната група.

Преди да се започне работа, е необходимо да се обсъдят с участниците правилата за общуване в кинотерапевтичната група. Не е нужно да се настоява за тяхното прилагане, много по-ефективно е постоянно да се напомня на участниците за тях. По този начин групата постепенно ще започне да спазва тези правила. Предложените правила за общуване са сходни  с тези, използвани при  други методи и техники на групова психотерапия.

1.Говорите от свое име.

Водещият призовава участниците да говорят в първо лице в единствено число. Такава конструкция на изявленията подчертава личната отговорност на участниците за своето мнение и оценка. Изказвания, съдържащи количествените данни за всеобщност, като: „всички“, „винаги“, „всеки“, „никой“, „никога“, „нито един“ и т.н. нерядко несъзнателно са използвани за прикриване на потенциалното несъгласие или за скриване на своята истинска позиция. Използването на изказвания от първо лице – „Аз“, създава условия за развитие на способността човек да разграничава възгледите, оценките и позициите си от тези на другите хора или от културните стереотипи на общността. Освен това, изказванията от първо лице разкриват проекцията на отношения и чувства към съдържанието на филма.

Трябва да се има предвид, че в кинотерапевтичната група прилагането на това правило се насърчава от факта, че участниците изграждат „Аз-изявления" за съдържанието на филма, като при това,  те винаги имат възможност да коментират своя собствен опит. От друга страна, използвайки въпросите „Какво видяхте в този филм?“ и  „Кое Ви кара да мислите, че сте видели точно това?“, водещият създава ситуация, насърчаваща „Аз-изказванията“.

 

2.Задавайки въпроси, Вие изразявате своята гледна точка.

Въпросите, зададени от участника, произтичащи от неговото Его-състояние на Възрастен са насочени изключително към получаване на информация. Когато участникът отговаря на тези въпроси открито и искрено, водещият получава възможност да му удостои искреността, като норма за общуване в групата. Освен това, той получава възможност да предложи на участниците и норма за откритост в групата. Заедно с това трябва да се има предвид, че въпросите позволяват да се избегне евентуален риск, свързан с изразяването на своите мисли.  Често такива въпроси се задават от позицията на Его-състоянието на Контролиращ Родител или Адаптивно Дете.  Ако участникът в кинотерапевтична група зададе въпрос, не е изключено той несъзнателно да маскира свое скрито твърдение или позиция. По тази причина е нужно водещият да насърчава членовете да задават въпроси, изказвайки своята гледна точка. Често този, който задава въпроса се стреми да не разкрива в изявлението си открито своята позиция, като с това се опитва да  обвързва казаното с общото мнение на групата или водещия. Ако такъв участник получи отговор, той най-често реагира с конструкцията: „Да, но …“, което означава, че авторът на въпроса има намерение да предложи на водещия играта „Да, но …“. Тук трябва да се има предвид, че игрите от този род като цяло намаляват потенциала на групата, ако разбира се те изрично не станат обект на последващ анализ.

 

3.Интерпретирайте това, което виждате във филма, а не изказванията на другите участници.

Изразявайки несъгласието си с изявлението или мнението на някой от участниците в групата, авторът на изявлението трябва да се въздържа от тълкуване позицията на опонента си (Той казва така, защото е мъж ...). Необходимо е участниците да се стремят към аргументиране на своята позиция. Водещият на кинотерапевтичната група може да насърчи участниците към по-сериозна аргументация, използвайки специалните въпроси: „Как видяхте това?“, „Кое Ви кара да мислите, че сте видели точно това?“, „Убеден ли сте, че това което сте видели, Ви позволява да говорите така (да твърдите това)?“

Минимизацията на личните оценки и интерпретации създава предпоставките за по-голяма откритост и автентичност на участниците. Интерпретирането често маскира критика и враждебно отношение към онзи, чието изказване се тълкува. Обикновено авторът на интерпретацията дори не осъзнава истинското си отношение към онзи член на групата, чието изявление той интерпретира.

 

4.Озъзнавайте субективността на своето възприятие.

Членовете на групата непрекъснато трябва да помнят, че техните възприятия и оценки са субективни, затова никой няма монопол върху истината. Реализацията на това правило се благоприятства от въпроса на водещия: „Има ли друга гледна точка?“ (вариант за отговор на този въпрос).  Откривайки различията във възприемането на един и същ сюжет, членовете на групата осъзнават по-добре субективността на своето виждане за света.

 

5.Изказвайте се в определен ред.

Когато няколко участници се опитат да говорят едновременно, това води до факта, че групата може да загуби нещо много важно за разбирането на филма, събитията и взаимоотношенията, показани в него. Водещият е длъжен непрекъснато да подчертава важността на всяко изказване и необходимостта да се говори в определения ред. Членовете на групата могат сами да определят реда на своите изказвания, което допринася за самоорганизацията на групата.

 

6.Вие сте отговорен за всичко, което правите в групата.

Участниците трябва да са наясно със своите мисли и чувства и отговорно да решават какво да говорят и какво да правят. Всеки носи глава на раменете си.

 

 

                            1051# Кинотренинг и кинотерапия – тематични програми

                                   (Филми – Депресия и биполярно разстройство)

 

Забележка: Наименованията на филмите са на руски и английски език.

 

Тематични филми – Депресия и биполярно разстройство.

1.Астенический синдром, реж. К.Муратова, 1989.

2.Безумная депрессия со Стивеном Фраем (Stephen Fry: The Secret Life of the Manic Depressive), реж. Росс Уилсон, 2006.

3.Бобер (The Beaver), реж. Дж.Фостер, 2010.

4.Вероника решает умереть (Veronika Decides to Die), реж. Эмили Янг, 2009.

5.Влюблен по собственному желанию, реж. Сергей Микаэлян, 1982.

6.Депрессия (La influencia), реж. Педро Агилера, 2007.Мистер Джонс (Mr. Jones), реж. М.Фиггис, 1993.

7.Другая Земля (Another Earth), реж. Майк Кэхилл, 2011.

8.Запах женщины (Scent of a Woman), реж. Мартин Брест, 1992.

9.Интерьеры (Interiors), реж. В.Аллен, 1978.

10.Корабельные новости (The Shipping News), реж. Лассе Халльстрём, 2001.

11.Лицом к лицу (Ansikte mot ansikte), реж. Ингмар Бергман, 1976.

12.Меланхолия (Melancholia), реж. Ларс фон Триер, 2011.

13.Мистер Джонс (Mr. Jones), реж. Майк Фиггис, 1993.

14.Молодость (Youth), реж. Паоло Соррентино, 2015.

15.Найти Форрестера (Finding Forrester), реж. Гас Ван Сент, 2000.

16.Небо над Берлином (Der Himmel ьber Berlin), реж. Вим Вендерс, 1987.

17.Патрик Мелроуз (Patrick Melrose), реж. Эдвард Бергер, 2018.

18.Персона (Persona), реж. Ингмар Бергман, 1966.

19.Прерванная жизнь (Girl, Interrupted), реж. Дж.Мэнголд, 1999.

20.Пути и путы (Rails & Ties), реж. Элисон Иствуд, 2007.

21.Съемки в Палермо (Palermo Shooting), реж. Вим Вендерс, 2008.

22.Телохранитель (London Boulevard), реж. Уильям Монахэм, 2010.

23.Черный лебедь (Black Swan), реж. Даррен Аронофски, 2010.

24.Убить президента (The Assassination of Richard Nixon), реж. Нильс Мюллер, 2004.

25.Эта жизнь для тебя (Die Zeit, die man Leben nennt), реж. Шэрон фон Витерсхайм, 2008.

 

                           1050# Кинотренинг и кинотерапия – тематични програми

                                                             (Филми – Депресия)

 

Забележка: Наименованията на филмите са на руски и английски език.

 

Тематични филми – Депресия

1.Депресията, като лошо настроение.

-Эта замечательная жизнь (It’s a Wonderful Life), реж. Ф.Капра, 1946.

2. Клинична депресия.

-Сильвия (Sylvia), реж. К.Джэффс, 2003.

-Часы (The Hours), реж. С.Далдри, 2002.

3. Причини за депресия.

-Рожденный четвертого июля (Born on the Fourth of July), реж. Оливер Стоун, 1989.

4. Ендогенна депрессия.

-Ангел за моим столом (An Angel at My Table), реж. Дж.Кэмпион, 1990.

5. Депресия и биполярно разстройство.

-Безумная депрессия со Стивеном Фраем (Stephen Fry: The Secret Life of the Manic Depressive), реж. Росс Уилсон, 2006.

-Мистер Джонс (Mr. Jones), реж. Майк Фиггис, 1993.

6. Симптоми на депресията.

-Бессонница (Insomnia), реж. Кристофер Нолан, 2002.

7. Суицидни мисли. Суицид.

-Вечерний экспресс «Сансет Лимитед» (The Sunset Limited), реж. Томи Ли Джонс, 2010.

8. Терапия на депресията.

-Вероника решает умереть (Veronika Decides to Die), реж. Эмили Янг, 2009.

9. Взаимна подръжка.

-Запах женщины (Scent of a Woman), реж. Мартин Брест, 1992.

-Эта жизнь для тебя (Die Zeit, die man Leben nennt), реж. Шэрон фон Витерсхайм, 2008.

10. Живот с депресиран човек.

-Интерьеры (Interiors), реж. В.Аллен, 1978.

-Нация прозака (Prozac Nation), реж. Э.Шёлдбьерг, 2001.

11. Депресия и творчество.

-Артист (The Artist), реж. М.Хазанавичус, 2011.

-Съемки в Палермо (Palermo Shooting), реж. Вим Вендерс, 2008.

12. Преодоляване на депресия.

-Бобер (The Beaver), реж. Дж.Фостер, 2010.

-Как на небесах (Sе som i himmelen), реж. К.Поллак, 2004.

13. Самопознание и трансформация.

-Корабельные новости (The Shipping News), реж. Лассе Халльстрём, 2001.

-Персонаж (Stranger Than Fiction), реж. Марк Форстер, 2006.

14. Щастие.

-Мы купили зоопарк (We Bought a Zoo), реж. Кэмерон Кроу, 2011.

-Фрэнки и Джонни (Frankie and Johnny), реж. Г.Маршалл, 1991.

15. Оптимизъм.

-Всегда говори Да! (Yes Man), реж. Пейтон Рид, 2008.

-Поллианна (Pollyanna), реж. Сара Хардинг, 2003.

 

                         1049# Кинотренинг и кинотерапия – тематични програми

                                                             (Филми – Аутизъм)

 

Забележка: Филмите са публикувани на руски и английски език.

 

1.Адам (Adam), реж. Макс Майер, 2009.

2.Анимированная жизнь (Life, Animated), реж. Роджер Росс Вильямс, 2016.

3.Антон тут рядом, реж. Любовь Аркус, 2012.

4.Аутизм: мюзикл (Autism: The Musical), реж. Тришиа Риган, 2007.

5.Аутизм — это мир (Autism Is a World), реж. Жеральдин Вюрцбург, 2004.

6.Без ума от любви (Mozart and the Whale), реж. Петтер Несс, 2005.

7.Бен Икс (Ben X), реж. Ник Бальтазар, 2007.

8.Блеск (Shine), реж. Скотт Хикс, 1996.

9.В ауте, реж. Ольга Арлаускас, Никита Тихонов-Рау, 2012.

10.В космосе чувств не бывает, реж. Андреас Ёман, 2010.

11.Вкус чудес (Le goыt des merveilles), реж. Эрик Беснард, 2015.

12.Детство Шелдона (Young Sheldon), реж. Джаффар Махмуд, Ховард Дойч, Марк Сендроуски, 2017

13.Дьяволы (Les diables), реж. Кристоф Ружжиа, 2002.

14.Игра на понижение (The Big Short), реж. Адам МакКей, 2015.

15.Игра слов (Bee Season), реж. Скотт МакГихи, Дэвид Сигел, 2005.

16.Карточный домик (House of Cards), реж. Майкл Лессак, 1993.

17.Люди дождя, реж. Екатерина Наседкина, 2011.

18.Мальчик, который умел летать (The Boy Who Could Fly), реж. Ник Касл, 1986.

19.Мать Дэвида (David’s Mother), реж. Робер Аллан Акерман, 1994.

20.Машенька, реж. Любовь Аркус.

21.Меня зовут Кхан (My Name Is Khan), реж. Каран Джохар, 2010.

22.Меркурий в опасности (Mercury Rising), реж. Харольд Беккер, 1998.

23.Мой аутизм и я, ВВС.

24.Мой тайный лес (Salainen Metsдni), реж. Ниина Брандт, 2016.

25.Мост (Bron/Broen), реж. Хенрик Георгссон, Румле Хаммерих, Шарлотта Зилинг, 2011

26.Мэри и Макс (Mary and Max), реж. Адам Бенжамин Эллиот, 2009.

27.Нелл (Nell), реж. Майкл Аптед, 1994.

28.Нетипи́чный (Atypical), реж. Майкл Патрик Джэнн, Джо Кесслер, Сет Гордон, 2017-2018.

29.Папа в раю вместе с Никсоном, реж. Томас Мюррей.

30.Парфюмер: История одного убийцы (Perfume: The Story of a Murderer), реж. Том Тыквер, 2006.

31.После Томаса (After Thomas), реж. Саймон Шор, 2006.

32.Почти как все (Presque comme les autres), реж. Renaud Bertrand, 2015.

33.Рай океана (Hai yang tian tang), реж. Сюэ Сяолу, 2010.

34.Слово на букву А (The A Word), реж. Сьюзэн Талли, Доминик Леклерк, Питер Каттанео, 2016.

35.Снежный пирог (Snow Cake), реж. Марк Эванс, 2006.

36.Тихие вещи (Silent Things), реж. Роб Браун, 2010.

37.Тэмпл Грандин (Temple Grandin), реж. Мик Джексон, 2010.

38.Хороший доктор (The Good Doctor), реж. Майк Листо, Сет Гордон, Ларри Тенг, …, 2017.

39.Человек дождя (Rain Man), реж. Барри Левинсон, 1988.

40.Черный шар (The Black Balloon), реж. Элисса Даун, 2008.

41.Чудесный пробег (Miracle Run), реж. Грегг Чемпион, 2004.

42.Шоколад (ช็อคโกแลต), реж. Прачия Пинкаю, 2008.

43.Элементарно (Elementary), реж. Джон Полсон, Гай Ферленд, Кристин Мур и др., 2012 -…

44.Я – аутист, реж. Тамта Кокеладзе, 2011.

45.On The High Seas (In Alto Mare), реж. Габриэле Мелони, Марко Спану, 2013.

46.Stand Clear of The Closing Doors, реж. Сэм Флейшнер, 2013.

47.X+Y (X+Y), реж. Морган Мэтьюз, 2014.

 

                Методика „Торонтска алекситимична скала“  (TAS) на  G. Taylor

 

1. Теоретични бележки       

Алекситимия (Alexithimia) – от др.гръц. ἀ- – представка с отрицателно значение, lexis – дума, thymos – чувство, буквално „без думи за чувства”  – психологическа характеристика на личността, включваща следните особености:

= затруднения при определяне и описание (вербализация) на собствените си емоции и емоциите на други хора;

=  затруднения при различаване на емоциите и телесните усещания;

=  ниска способност за символизация, в частност за създаване на фантазии и образи;

= преимуществено фокусиране върху външни събития, за сметка на вътрешните преживявания;

= склонност към конкретно, утилитарно, логическо мислене при дефицит на емоционални реакции.

Всеки един от изброените симптоматични признаци може да се срещне с еднаква степен на        доминантност или един от тях да бъде водещ

Алекситимия се разглежда като рисков фактор за психосоматични заболявания. Установено е, че акекситимията от първи порядък (първична алекситимия) се поддава трудно на психотерапия (особено на психоанализ и въобще терапиите, основаващи се на инсайт). Същевременно е доказано, че  психотерапията при алекситимия от втори порядък (вторична) е ефективна.

За първи път като дефиниран термин алекситимия е въведена от  J. Nemiah и P. Sifnoes през 70-те години на XX век. В свои изследвания, публикувани през 1968г. Sifnoes е описал наблюдавани  особености при пациенти, настанени в психосоматична клиника, които се изразяват в утилитарен начин на мислене, прилаган при конфликтни и стресови ситуации, лишен от фантазии живот, стесняване на афективния опит и особена трудност при  определяне (описание) и назоваване на своите чувства.          Разработването на концепция за алекситимия е предшествана от множество по-ранни наблюдения,  установили, че много пациенти, имащи класически психосоматични страдания (характеризирани като  „инфантилни личности”), изпитват затруднения при вербализиране символичното изразяване на емоции.

Няма единна концепция обясняваща развитието на алекситимия. Преди всичко феноменът се изследва като процес, в който водещата роля принадлежи на  генетични механизми, дефекти или особен вариант в развитието на главния мозък.  Първичната           (конституционална) алекситимия се разглежда от някои автори (J. Nemiah и P. Sifnoes) в рамките на      модел за дефицит на   функции, свързани с изразяване на афекти и фантазии. Те свързват емпирически алекситимическото разстройство с нарушения в областта на палеостриалния тракт, в резултат на което се потискат импулсите от лимбичната система към кората на главния мозък. По-нататъшното развитие на схващанията за генезиса на алекситмията се свързва с проведени     експерименти, при които е било установено, че лявото полукълбо не разпознава емоционалните  преживявания, възникващи в дясното полукълбо, в резултат на нарушения във взаимодействието.         Известно е, че съществува комисурални проводящи пътища, които преминават през мазолестото тяло и обединяват функциите на двете полукълба на главния мозък. Оказва се, че лица, които са били подложени на церебрална комисуротомия (прерязване на мазолестото тяло и прекъсване на комисурални проводящи     пътища), се характеризират с потискане на способността към символизация, фантазиране и способността им да сънуват.  На базата на тези данни се формулира хипотеза за възможно възникване при човека на „функционална комисуротомия”. Поради тази причина за алекситимия се говори като за синдром на   „разцепения мозък”. До изложената невроанатомична и неврофизиологична хипотеза е близка друга, разглеждаща алекситимията като дефект в развитието на главния мозък.  Тази хипотеза допуска дефект в мазолестото тяло или билатерална аномалия локализирана в центъра на речта в дясното полукълбо. Някои автори, основаващи изследванията си върху наблюдения на близнаци, отхвърлят генетичните фактори. Съществува и друго представяне на това явление, а именно, алекситимията като вторично     разстройство. Този втори порядък на алекситимичното разстройство представлява състояние на  глобално задържане на афекта или ступор, настъпващо в резултат на тежка психическа травма (модел на отрицание). В този случай разстройството може да се изразява в тежка патологична форма на мъка   (страдание) или скрита депресия. Приема се, че вторичното разстройство на алекситимия е защитен     механизъм, който не бива да се приема като защита в класическото разбиране за психологическите защити. Тук обаче следва да се има предвид една особеност на алекситимичната личност, а именно, че нея е характерна незрелия тип защити, особено при свръхсилни, непоносими за нея афекти. Подобна      защита е описана в литературата през 1963г. от Марти и неговите френски съавтори, която получава наименованието „ la pensee operatoir”. Психотерапията при вторичната алекситимия в повечето случаи може да бъде успешна в посока, закрепване на положителните резултати, съпроводена с медикаментозна терапия. Така например, при депресия или посттравматично разстройство целта на терапията е  снижаване нивото на тревожност и психоемоционално напрежение.  Освен това е необходимо да се прилагат специални методи, помагащи на болния да се научи да разпознава и описва с думи своите емоции, да преодолява  дефицита в емоционалните реакции, да развива връзката между двете полукълба и способностите си за включване на въображението. Проявата на алекситимия при маскираната депресия и неврози е дало основание на някои автори да я разглеждат от позиция на неврозата.  Алекситимични черти често могат да се срещнат при пациенти с посттравматично стресово разстройство. При изследвания е доказана положителна връзка между граничното психично разстройство (border line) и нивото на алекситимия, депресия и тревожност. На тази база съществува допускането, че развитието на алекситимичните черти се предхождат от тревога и  депресия. От неотдавна в научните среди се говори, че проблемът алекситимия има връзка с повишаване риска от смъртни случаи. Става дума за това, че наличието на алекситимични характеристики в структурата на личността, води до повишаване риска (от 2 до 3 пъти) от преждевременна смърт (изследвани са мъже на възраст 42-60 години) по различни причини, в т.ч. нещастни случаи, насилие и пр. редица социологически теории обясняват появата на синдрома алекситимия, чрез поведенчески, социални, културни фактори. Алекситимията при психически нормалните хора не означава безчувственост. По-скоро те изпитват затруднения при словесното описание на своите емоции и усещания.  Дефицитът на външна проява на емоционалните реакции при алекситимиците се изразява в телесно-вегетативни реакции, т.е. в усещания, които обаче биват потискани и задържани, лишени от външно проявление. По този механизъм се извършва трансформация към вътрешните органи и там те се изразяват в психосоматични болести.  При хората с аутизъм достъпът на интелекта до чувствата може напълно да бъде прекратен, като достигне до момент, при който те възприемат глаголите „мисля” и „чувствам” като синоними. H. Krystal счита, че емоционалното развитие на човек и съответно патологиите в емоционалната му сфера, имат пряка зависимост с характера на отношенията между майка и дете още в ранното детство. Има множество разработки, в които водеща роля за формиране на алекситимия (от втори порядък) има семейството: трудности при описание на своите емоции при възрастни се забелязват както при наличие на ниско ниво на майчина грижа, така и при наличие на хиперопека. В литературата могат да бъдат открити тези, според които се прави връзка между алекситимичното разстройство и редица демографски критерии: пол, възрастови особености, образование, вид занятие и ниво на социална култура. Отбелязва се, че алекситимия се среща по-често сред мъжете с нисък социален статус и доходи, а също и с ниско образователно ниво. На лице е тенденция към увеличаване броя на алекситимията (до 34%) в по-късна възрастност (Справка: при младите хора (студенти) случаите на алекситимия са 8,2% при мъжете и 1,8% при жените. При кроскултурални изследвания са получени резултати, според които, при англоезичните мъже в Европа се среща алекситимично разстройство под средното, в сравнение с неанглоезичните на Стария   континент.  Говорещите китайски език на свой ред отбелязват над средните показатели в сравнение, живеещите в Европа.  Тези различия се обясняват с културални особености. Някои автори правят по-конкретна диференциация на симптомите, например: а/ трудностите при разграничаване на чувствата и телесните усещания, се свързват с общото количество образователни години на човек, с неговия социален статус и изразеност на депресията; б/ трудностите при вербализация на чувствата зависят от възрастта на човек, от неговото социално положение, от изразеността на депресията и минали заболявания; в/ бедността на фантазиите и въображението се свързва с възрастта на човек и неговата социална адаптация. Широко се обсъжда и въпроса, касаещ предразположеността на алекситимичните личности към патологични влечения – зависимост от алкохол, наркотици. Счита се обаче, че предразположеността към алекситимия играе незначителна роля по отношение никотиновата зависимост. Голямо клинично значение има въпроса за стабилността на алекситимичното разстройство. Според J. Salminen и съавтори, провели в течение на няколко години наблюдение в амбулаторни условия върху психично болни, алекситимията се явява особено устойчиво разстройство (касае се за алекситимия от първи порядък).

 

2. Торонтска алекситимическа скала (TAS)

За определяне степента на изразеност на алекситимия се прилагат различни диагностични         техники, но най-разпространена е Торонтска алекситимическа скала (TAS) на  G. Taylor и съавтори, която включва 26 пункта за оценка. При попълване на анкетната карта (бланка за отговори) изследваните лица характеризират (самооценяват) себе си, използвайки скалата за отговори на Ликерт – от „съвършено несъгласен” до „съвършено съгласен”.  Едната половина от пунктовете имат положителен код, а другата – отрицателен.  За алекситимични се приемат тези лица, които по скалата TAS събират 74 и повече бал, а за онези, които са с бал 62 и по-малко се приема, че отсъства алекситимия.

В практиката се прилага и по-кратък вариант на TAS, която съдържа 20 пункта – TAS-20. По тази скала се оценяват три важни аспекта на алекситимия:

а/ трудност при идентификация на чувствата;

б/ трудности при вербализация;

в/ степен на фокусиране върху външни събития.

Проведени са редица изследвания с прилагане на TAS-20, които свидетелстват за нейната научна и практическа ценност. Пълният вариант на Тейлър също широко се прилага в научните и клинични изследвания. Изследванията дават основание да се приеме, че от 5 до 23% от здравото възрастно население е носител на алекситимични черти. Алекситимия се среща при значителна част от хората (до 85%),        страдащи от аутистично   разстройство. 

Описание:  TAS е създадена от G.J.Taylor и съавтори през 1985г. Съдържа 26 позиции. На всяка позиция изследваното лице може да даде 5 отговора, съответно:

= съвършено несъгласен (а);

= по-скоро несъгласен (а);

= нито едното, нито другото;

= по-скоро съгласен (а);

= съвършено съгласен (а);

Пунктове по скалата:

1. Когато плача, винаги зная защо.

2. Да мечтаеш – това е загуба на време.

3. Бих искал (а) да не бъда толкова срамежлив.

4. Често се затруднявам да определя, точно какви чувства изпитвам

5. Често мечтая за бъдещето.

6. Струва ми се, че съм човек, който лесно се сприятелява с другите.

7. По-важно е да се разбере как да се разреши определен проблем, отколкото мотивите за неговото разрешаване.

8. Трудно ми е да намеря точните думи за да определя моите чувства.

9. Харесва ми да поставям хората в яснота за моята позиция по един или друг въпрос.

10. Имам физически усещания, които са неразбираеми дори за лекарите.

11.Не е достатъчно да знам, че нещо е довело до даден резултат, нужно ми е да зная как и защо това се е случило.

12. Способен (а) съм с лекота да опиша своите чувства.

13. Предпочитам да анализирам проблемите, а не просто да ги описвам.

14. Когато съм разстроен (а), не зная дали съм тъжен (а), уплашен (а) или ядосан (а).

15. Често давам воля на въображението си.

16. Когато не съм зает (а) с нещо друго, прекарвам много време да мечтая.

17. Често съм озадачен (а) от усещания, появяващи се в тялото ми.

18. Рядко ми се случва да мечтая.

19. Предпочитам да приема, че всичко се случва от самосебе си, отколкото да търся защо се е случило нещо именно по този начин.

20. Имам чувства, които не мога точно да определя какви са.

21. Много е важно човек да умее да разбира емоциите си.

22. Трудно ми е да описвам своите чувства по отношение на хората.

23. Другите ми казват, че аз вече не изразявам чувствата си.

24. Трябва да се търси винаги по-дълбоко обяснение за случващото се.

25. Не зная точно какво се случва вътре в душата ми.

26. Често ми се случва да не зная защо точно съм ядосан (а) (сърдит/а).

Ключ:

Изчисляването на бала става по ключ:

Положителен код имат следните пунктове: 2, 3, 4, 7, 8, 10, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 22, 23, 25, 26 и на тях се дава:

= оценка 1,  отговор „съвършено несъгласен (а)” се оценява с  1 бал;

= оценка 2,  отговор  „по-скоро несъгласен (а)” се оценява с 2 бала;

= оценка 3,  отговор „нито едното, нито другото” се оценява с 3 бала;

= оценка 4,  отговор „по-скоро съгласен (а)” се оценява с 4 бала;

= оценка 5,  отговор „съвършено съгласен (а)” се оценява с 5 бала;

Отрицателен код имат следните пунктове: 1 5 6 9 11 12 13 15 21 24, т.е. по-тези пунктове следва да се постави противоположна оценка:

= оценка 1  получава 5 бала;

= оценка 2  получава 4 бала;

= оценка 3  получава 3 бала;

= оценка 4  получава 2 бала;

= оценка 5  получава 1 бал;

Сумата от всички пунктове образуват общия бал по скалата и е показател за алекситимия.

Норми и нива на алекситимия при болни с психосоматични разстройства, неврози и здрави лица:

а/ психосоматични заболявания: 72.09+0.82

= бронхиална астма: 71.84+1.40

= хипертонична болест: 72.62+1.42

= язвена болест: 71.11+1.40

б/ неврози: 70.1+1.3

в/ контролна група здрави лица: 59.3+1.3 при р< 0.01

 Теоретично разпределение на резултатите е възможно от 26 до 130 бала. По данни на някои автори „алекситимичен” тип личност е тази, която получава 74 и повече бал. Групата от 62 до 74 бала е „рискова’, а  „неалекситимичната” личност събира 62 и по-малко бал.

Алекситимичната личност

При алекситимиците често се наблюдава повишена личностна тревожност. Намирайки се под силното въздействие на емоциите, алекситимикът действа (особено в критична ситуация) импулсивно, като не е в състояние да оцени и разграничи емоцията от мисълта, губи способност за анализ и критика. Това състояние още повече затруднява осъзнаването и способността за описание на собствените емоции и  разбирането на емоциите на другия човек, както и да разграничи усещанията от емоциите.

Освен повишената личностна тревожност, алекситимията способства за особено възприемане на света. Повечето алекситимици са склонни да възприемат света чрез усещанията си, при тях има затруднения в развитието на зрителната (видео) и слуховата (аудио) система при декодиране на сигнала.

Доказано е, че психосоматичните пациенти често игнорират сигналите за соматично или психично неблагополучие, като външно този резултат се проявява в стоицизъм, съчетан със застинала поза и каменно лице. Адиктивно болните например изпитват страх от соматичните симптоми и се стараят да ги блокират с помощта на химически вещества, а пациентите с посттравматично разстройство много често не са способни да изпитат чувство на радост  (състояние, известно като анхедония).

За алекситимиците е свойствена висока степен на конкретно мислене.  По време на терапия когнитивните нарушения стават много очевидни: пациентите монотонно и подробно излагат тривиални, хронологически подредени постъпки, реакции, събития. Като цяло изпитват недостиг на въображение, интуиция, емпатия и неудовлетвореност на влеченията. Те са ориентирани преди всичко към веществения свят, а към себе си се отнасят като към роботи.  Поради изброените причини психоаналитичната терапия се натъква да непреодолими трудности. С по-голям успех се ползват техниките на когнитивно-поведенческата психотерапия.

 

         908# Методика за анализ и оценка на качеството и равновесието в живота

                            „Колело на живота“ или „Колело на жизнения баланс“

 

Цел: „Колелото на живота“ е методика за комплексна оценка на два показателя: качество на живота и равновесие в живота. Тя се използва за анализ, корекция и планиране на важните житейски дейности. Методиката може да отрази моментното състояние, но може и да пресъздаде очакванията на изследваното лице.

Стимулен материал: Тестова бланка (шаблон), на която е отпечатано (нарисувано) „колелото“. На шаблона може предварително да са поставени (разграфени) по брой оценяваните житейски сфери (сегменти).

Ред за работа: Позволява да се приложи индивидуално и групово. Широко се използва не само за диагностика, но и при тренинг-занятия в различни възрастови диапазони.

На участниците (изследваното лице) предварително се подготвя и предоставя шаблон (тестова бланка със схема на „колелото“), отпечатана на лист А-4. Следва вземане на решение за броя на житейските сфери и графично изобразяване по сектори върху шаблона. Те могат да бъдат различен брой (в приложението за показани готови шаблони, съдържащи 4, 6, 8 и 12 сфери). След разделяне на кръга по метода „рязане на пица“, всяка сфера получава име.

След това от изследваното лице се иска да направи оценка за степента на удовлетвореност от всяка сфера по скала от 1 (абсолютно неудовлетворен) до 10 бала (абсолютно неудовлетворен). Оценяването е в посока от центъра към периферията, като започва от 1 към 10. Сферите за оценяване могат да бъдат предложени и от самите участници. Те могат да бъдат например: здраве, семейство, работа, общуване, развитие, отдих, хоби, храна и др. По правило сферите се избират, като се държи сметка за водещите потребности и ценности на участниците.

Методиката се базира на разбирането, че човек постига или се доближава до висока степен на удовлетвореност от живота, при наличие на баланс (хармония) в различните, но важни за него житейски сфери.

Инструкция: Пред Вас е поставена бланка с нарисувано на нея „колело на живота“. Моля, определете кои са основните ваши сфери на жизнена дейност и разграфете кръга по метода „рязане на пица“ на равни части. След това оценете всяка сфера по скала от 1 до 10, като използвате оразмеряването по осите.

Интерпретация на резултатите

Според теорията, колкото по-високи са оценките и колкото по-балансирана е връзката между сегментите, т.е. между отделните сегменти разликите не са големи, толкова по-положително човек оценява своя живот като цяло. Общите резултати достатъчно нагледно показват не само общия баланс-дисбаланс, но и най-много и най-малко успешните сегменти, т.е. става ясно кои области от живота се нуждаят от внимание и корекция.

Онази сфера, която е получила най-нисък бал, в най-малка степен е удовлетворена и обратно – сферата с най-висок бал е удовлетворена в най-голяма степен.

Жизненият баланс се изразява във водене на активен живот по правила, определени от самия човек, като резултат на собственото си самонаблюдение и самосъзнаване, а не като следване на внесени и вменени отвън правила, т.е. това е процес, в който човек сам управлява живота си.

Методиката може да се прилага периодично, например, през 3, 6, 12 месеца, за да се установят изменения.

Оценяването, респ. анализа се извършва по дата показателя:

1.Съдържание на значимите жизнени сфери. Много често човек още на това ниво допуска грешки, като ранжира по значимост и потребност неправилни сфери или не носещи удовлетворение.

2.Баланс между значимите жизнени сфери. Втората грешка се свързва с липсата на равновесие и хармония между всяка една от жизнените цели.  Например, изследвано лице, което е поставило оценка 8-9 за сфера работа/кариера/пари и  оценка 2-3 за сфера – отдих/семейство/ деца/съпруга и пр.







 

 

         1046# Кинотренинг и кинотерапия – психологически методики за сеанси

                                                                        (част 2)

17.Торонска алекситимична скала.

Описание: На участниците се предлага да определят нивото на алекситимия на един от героите от филма с помощта на въпросника – Торонтска алекситимична скала. От участниците се иска, като използват скалата, да отразят в каква степен са съгласни или не са съгласни с предложените твърдения.

Алекситимия се характеризира с намаляване способността или затрудненост да се вербализира емоционалното състояние.  Тази характеристика на личността има следните особености в когнитивно-афективната сфера:

1.Трудността при определянето и описването на собствените си преживявания.

2.Трудност в разграничаването на чувствата и телесните усещания. 

3.Намалена способност за символизиране – бедност на фантазията и въображението.

4.Фокусиране в голяма степен върху външните събития, отколкото върху вътрешните преживявания.

 

№	твърдения	Съвършено не съгласен	Отчасти не съгласен	Ни едното, нито другото	Отчасти съгласен	Съвършено съгласен
1.	Когато плача, винаги зная защо.	1	2	3	4	5
2.	Да мечтаеш – това е загуба на време.	1	2	3	4	5
3.	Бих искал (а) да не бъда толкова срамежлив.	1	2	3	4	5
4.	Често се затруднявам да определя, точно какви чувства изпитвам.	1	2	3	4	5
5.	Често мечтая за бъдещето.	1	2	3	4	5
6.	Струва ми се, че съм човек, който лесно се сприятелява с другите.	1	2	3	4	5
7.	По-важно е да се разбере как да се разреши определен проблем, отколкото мотивите за неговото разрешаване.	1	2	3	4	5
8.	Трудно ми е да намеря точните думи за да определя моите чувства.	1	2	3	4	5
9.	Харесва ми да поставям хората в яснота за моята позиция по един или друг въпрос.	1	2	3	4	5
10.	Имам физически усещания, които са неразбираеми дори за лекарите.	1	2	3	4	5
11.	Не е достатъчно да знам, че нещо е довело до даден резултат, нужно ми е да зная как и защо това се е случило.	1	2	3	4	5
12.	Способен (а) съм с лекота да опиша своите чувства.	1	2	3	4	5
13.	Предпочитам да анализирам проблемите, а не просто да ги описвам.	1	2	3	4	5
14.	Когато съм разстроен (а), не зная дали съм тъжен (а), уплашен (а) или ядосан (а).	1	2	3	4	5
15.	Често давам воля на въображението си.	1	2	3	4	5
16.	Когато не съм зает (а) с нещо друго, прекарвам много време да мечтая.	1	2	3	4	5
17.	Често съм озадачен (а) от усещания, появяващи се в тялото ми.	1	2	3	4	5
18.	Рядко ми се случва да мечтая.	1	2	3	4	5
19.	Предпочитам да приема, че всичко се случва от самосебе си, отколкото да търся защо се е случило нещо именно по този начин.	1	2	3	4	5
20.	Имам чувства, които не мога точно да определя какви са.	1	2	3	4	5
21	Много е важно човек да умее да разбира емоциите си.	1	2	3	4	5
22	Трудно ми е да описвам своите чувства по отношение на хората.	1	2	3	4	5
23	Другите ми казват, че аз не показвам чувствата си.	1	2	3	4	5
24	Трябва да се търси винаги по-дълбоко обяснение за случващото се.	1	2	3	4	5
25	Не зная точно какво се случва вътре в душата ми.	1	2	3	4	5
26	Често ми се случва да не зная защо точно съм ядосан (а) (сърдит/а).	1	2	3	4	5
		Съвършено не съгласен	Отчасти не съгласен	Ни едното, нито другото	Отчасти съгласен	Съвършено съгласен

 

 

Обработка на данните

Изчисляването на бала става по ключ:

Положителен код имат следните пунктове: 2, 3, 4, 7, 8, 10, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 22, 23, 25, 26 и на тях се дава:

= оценка 1,  отговор „съвършено несъгласен (а)” се оценява с  1 бал;

= оценка 2,  отговор  „по-скоро несъгласен (а)” се оценява с 2 бала;

= оценка 3,  отговор „нито едното, нито другото” се оценява с 3 бала;

= оценка 4,  отговор „по-скоро съгласен (а)” се оценява с 4 бала;

= оценка 5,  отговор „съвършено съгласен (а)” се оценява с 5 бала;

Отрицателен код имат следните пунктове: 1 5 6 9 11 12 13 15 21 24, т.е. по-тези пунктове следва да се постави противоположна оценка:

= оценка 1  получава 5 бала;

= оценка 2  получава 4 бала;

= оценка 3  получава 3 бала;

= оценка 4  получава 2 бала;

= оценка 5  получава 1 бал;

Сумата от всички пунктове образуват общия бал по скалата и е показател за алекситимия.

Норми и нива на алекситимия при болни с психосоматични разстройства, неврози и здрави лица:

а/ психосоматични заболявания: 72.09+0.82

= бронхиална астма: 71.84+1.40

= хипертонична болест: 72.62+1.42

= язвена болест: 71.11+1.40

б/ неврози: 70.1+1.3

в/ контролна група здрави лица: 59.3+1.3 при р< 0.01

 Теоретично разпределение на резултатите е възможно от 26 до 130 бала. По данни на някои автори „алекситимичен” тип личност е тази, която получава 74 и повече бал. Групата от 62 до 74 бала е „рискова’, а  „неалекситимичната” личност събира 62 и по-малко бал.

Алекситимичната личност

При алекситимиците често се наблюдава повишена личностна тревожност. Намирайки се под силното въздействие на емоциите, алекситимикът действа (особено в критична ситуация) импулсивно, като не е в състояние да оцени и разграничи емоцията от мисълта, губи способност за анализ и критика. Това състояние още повече затруднява осъзнаването и способността за описание на собствените емоции и разбирането на емоциите на другия човек, както и да разграничи усещанията от емоциите.

Освен повишената личностна тревожност, алекситимията способства за особено възприемане на света. Повечето алекситимици са склонни да възприемат света чрез усещанията си, при тях има затруднения в развитието на зрителната (видео) и слуховата (аудио) система при декодиране на сигнала.

Доказано е, че психосоматичните пациенти често игнорират сигналите за соматично или психично неблагополучие, като външно този резултат се проявява в стоицизъм, съчетан със застинала поза и каменно лице. Адиктивно болните например изпитват страх от соматичните симптоми и се стараят да ги блокират с помощта на химически вещества, а пациентите с посттравматично разстройство много често не са способни да изпитат чувство на радост  (състояние, известно като анхедония).

За алекситимиците е свойствена висока степен на конкретно мислене.  По време на терапия когнитивните нарушения стават много очевидни: пациентите монотонно и подробно излагат тривиални, хронологически подредени постъпки, реакции, събития. Като цяло изпитват недостиг на въображение, интуиция, емпатия и неудовлетвореност на влеченията. Те са ориентирани преди всичко към веществения свят, а към себе си се отнасят като към роботи.  Поради изброените причини психоаналитичната терапия се натъква да непреодолими трудности. С по-голям успех се ползват техниките на когнитивно-поведенческата психотерапия.

18.Верига на събитията.

Описание: Участниците се приканват да съставят подробна верига на събитията във филма, проследявайки определена тема (поведение, взаимоотношения, решение и пр.) с цел, откриване на причинно-следствени връзки. След това се поставя задача, да помислят и подготвят аналогична задача, но свързана с тях самите, като обхванат определен повече или по-малко дълъг период от живота си. Иска се да направят анализ на причините довели до едно или друго развитие (следствие).

Може да се използва таблицата по-долу:

19.Какво бих казал на героя?

Подходяща е груповата форма или тренинг с по-малки групи.

Описание №1: На участниците се предлага да изберат един от ключовите диалози/монолози във филма и да го изиграят, внасяйки в него промени, които според играещият са необходими (целесъобразни), за да се промени ситуацията от лоша към по-добра за героя.

Описание №2: На участниците се предлага да помислят и запишат, а след това да споделят свое обръщение към някой от героите: „Какво бихте казали на героя?“

20.Какво бих казал на мястото на героя?

Описание: След финала на филма и в съответствие с целите на сесията, на групата се предлага да променят ключови проблемни (конфликтни) диалози, като ги редактират по такъв начин, че да успеят да разрешат проблема по конструктивен и най-ефективен за героя начин: „Какво бих казал (направил), ако бях на мястото на героя?“

Като спомагателен материал може да се използват методиките „Ръка на упрека и ръка на надеждата“ и методиката „Активно слушане“ на Юлия Хипенрайтер.

21.Какво помага/пречи на героя?

Описание: Групата се разделя на подгрупи, като всяка получава картичка с името на някой от героите. От всяка група се иска да състави списък с онези качества на героя (характер, навици, постъпки, черти, способности, обстоятелства и пр.), които му помагат и тези, които му пречат за да постигне своята цел.  За обсъждане се предоставят 30 мин., след което следва съвместно обсъждане. За удобство може да се използва таблица. Освен по групи, обсъждането може да стане от всички.

22.Какво е това щастие?

Описание: На участниците се предлага след финала на филма, да отговорят на въпроси от типа: Как във филма е показано преживяване на щастие?, Какви са атрибутите на щастието?, Какво чувстват и преживяват героите, когато са щастливи?

23.Скала „симпатия-антипатия“

Описание: На участниците се предлага да разположат всички герои от филма по скалата „антипатия- симпатия“ – от най-антипатичен до най-симпатичен герой и да обосноват избора си. Резултатите могат да се отразят на дъската при общо обсъждане. След като приключи оценяването на героите, на участниците се предлага да оценят себе си по същата скала и да се отбележат на схемата.

24.Скала за състояние.

Описание: На участниците се предлага да отбележат определени качества, характеризиращи състоянието им, след като са изгледали филма, които да оценят по скала от 1 до 10.  По-долу е представена примерна бланка, която може да бъде променена в контекста на филма и в зависимост от целите на сесията.

Инструкция:  Запознайте се с всяка двойка термини, описващи емоционални състояния, като ги оцените за себе си, как се чувствате в момента по скала от 1 до 10, в зависимост от степента на изразеност. В скалата  „0“ означава „без промяна“, а степенуването от 1 към 3 се отнася за усилване на определеното състояние. Не мислете дълго над отговора си. Обикновено първото усещане е най-точно.

След определяне на състоянието по скалата, всеки участник дава обяснение за евентуалната причина, довела до промяната. Може да се направи една обща таблица на дъската.  По същия начин може да се направи анализ на емоционалното състояние на някой от героите във филма.

Източници:

http://kinoterapia.info/psychoanalysis-of-film/psychological-methods/

https://vk.com/olgajuntunen

https://twitter.com/olgajuntunen?lang=bg

 

 

              1046# Кинотренинг и кинотерапия – психологически методики за сеанси
                                                                           (част 1)

 

Забележка: Тук са представени фрагменти от статии, публикувани в сайта  на  Олга Юнтунен (Румянцева): https://sites.google.com/site/olgajuntunen/po-russki, в превод от руски език.

 

Кинотерапията като терапевтично направление за въздействие върху личността на човека се оформя теоретично неотдавна, преди около 20 години. За официален родоначалник се считат лондонският психотерапевт Бърни Уудър, но други посочват по-голям период от 30 години с основатели италианеца Антонио Менегати, които предлага термина „синемалогия“ – това е логиката на последиците от кинематографичната действителност или Тев Спаркс, който говори за кинойога, а трети сочат  Хари Соломон.

Кинотерапията като психотерапевтично направление преследва същите цели като всяко едно друго психотерапевтично направление: самопознанието на човешката личност (академично и по-традиционно – самоанализ); познание за човекът до теб и взаимоотношенията между хората;  анализ на настъпилите ситуации; идентифициране на възникващи проблеми и техните причини; задължително търсене на инструменти и методи за преодоляването на тези проблеми  и регулиране на психичното състояние. Особеността на метода се състои в това, че въздействието (стимулния материал) се поднася визуално и слухово чрез филм, който се възприема като пример за жизнена история, а впоследствие под ръководството на психолога се извършва анализ в индивидуална или групова форма.

Кинотерапията не е просто емпирично наблюдение на това, което се случва, а е преди всичко изкуство да се задават въпроси и да се разсъждава върху отговорите въз основа на видяното на екрана и е преживяното в живота. Спонтанните впечатления и мисли, особено свързаните с катарзис, са важни, но те не винаги са в състояние да покажат пълната дълбочина както на гледания филм, така и на решаването на проблема.  Ето защо ролята на терапевта / фасилитатора, която разработва специална програма за сеанса и въпроси за последващия анализ, като взема предвид спецификата на конкретен пациент или група, е особено важна.

Тези, които се наемат да се занимават сами, могат да практикуват способностите си да задават въпроси. Между другото, ако човек се научи да формулира компетентни въпроси, тогава почти всеки, дори най-слабият и артистично неизразителен филм може да се превърне в източник на полезна информация Както казва руският философ Лев Шестов: „Няма лоши книги, има книги, непрочетени навреме“.

Основен принцип при използване на предложените методики е, че членовете на групата не анализират своята личност и поведение или това на свои близки, а само личността, чувствата, мислите и действията на героите на филма и представените във филма ситуации, като се вземат предвид дадените реалности: „Аз видях, че „Х“ почувства това и това или постъпи по този и този начин, на което „У“ отговори по следния начин …“ Всяко едно заключение, направено по един или друг повод е желателно да се съпровожда  от конкретна илюстрация от филма – непосредствения момент, обстановката, ситуацията.

            По отношение на техниките, то те все още не са стандартизирани. Обща препоръка при прилагането на методиките е следното указание:  преди да се предложи техниката на участниците в сесията, всички лични местоимения и обращения е необходимо да се заменят с имената  на героя, личността и поведението, който ще се анализира от групата.  Следователно, участниците трябва да бъдат предупредени, че получените резултати ще се различават от някои субективни оценки: тук ние само фантазираме, опирайки се на условията, зададени във филма, относно това, как е отговорил (реагирал) героят на един или друг въпрос от теста.

Основни психологически задачи, за решаването на които може да способстват тези методики са:

1.Възприемане и осмисляне на историята и обкръжаващата действителност във техните многообразни факти и прояви.

2.Самоанализ и анализ на случващите се събития и конфликти (причини, компоненти, психологически портрети, аспекти на взаимно влияние, типология и т.н.);

3.Преживяване и осъзнаване на емоции и импулси, споделяне на емоционалните преживявания на героите (например, преживяване на загуба, отчаяние, страх, стрес и т.н.).

4.Констатация на проблемите и възможност за откриване на скрити причини (личностни кризи, проблемни отношенията, конфликти, кариерни въпроси, травми и др.).

5.Идентифициране на личностни характеристики и модели на поведение, а също при необходимост и  способи за тяхното коригиране.

6.Повишаване на осъзнатостта на поведението и мотивация за решаване на възникващи проблеми.

7.Осъзнаване, формулиране, а при необходимост и преоценка на значения, ценности, принципи, цели и т.н.

8.Развитие на индивидуалната култура на възприятието, самоусещанията и самоидентификацията, самореализацията, способността да се разбират другите хора, да се общува, да се разрешават конфликти и др.

Примерен списък на въпроси, които могат да бъдат зададени при анализа на един  филм:

-Харесахте ли филма или не? Защо? Какво точно ви харесваше, какво не ви хареса, какво привлече вниманието ви?

-Какъв е сюжетът на филма, поредицата от събития, актьорите?

-Какъв е психологическият портрет на всеки герой: личностни характеристики; морални принципи; черти на характера; маниери на поведение; история на живота и т.н.?

-Какви са отношенията между героите, тяхната история и особености?

-Наблюдавали ли сте подобни ситуации и взаимоотношения в своя живота?

-Кой от героите ви харесва / не ви харесва и защо? На кого съчувствахте и защо? Кой от героите прилича най-много на вас или на някой от вашите приятели? Кой бихте искали да бъдете? 

-Какъв е стилът на общуване на героите? Как решават проблемите си?

-Какво бихте променили в ситуацията и как бихте действал на мястото на героя / героите? Какво трябва да направите? Какво бихте взели за себе си като модел за подражание? Какво считате за правилно и неправилно? Кой според вас е прав и не е прав; кой е виновен и кой невинен; кой е жертва и кой извършител?

-Какво би станало, ако даден герой действаше по различен начин?

-Открихте ли във филма нещо ново, нещо което не бяхте срещал преди? Открихте ли нещо ценно за себе си? 

-Какви емоции предизвика във вас филма? Какво ме забавляваше, направи щастлив, разстроен, раздразнен, разгневен, обиден, уплашен, отблъснат, разочарован, горд  и т.н.?

-На каква тема беше този филм? Какъв е основният проблем / конфликт и как го решава режисьорът? Какви художествени и технически техники му помагат в това? Какво е искал да ви каже?

-Защо филмът има такова име? Как заглавието разкрива смисъла на филма?

-Срещнахте ли във филма метафори, символи, архетипи?

-Какви изразителни средства се използваха във филма?

-По какъв начин биха се развили събитията, ако режисьорът снима втория епизод на филма?

-Какви психологически, морални, философски проблеми се засягат във филма? Кои от тях ви вълнуват в момента или са ви вълнували в миналото?

-Как този филм се преплита (проектира) с вашия живота? Какви уроци научихте за себе си и какви изводи направихте?

-Знаете ли други филми, които осветляват подобни проблеми?

-Как биха се отнесли към този филм (този проблем) вашите приятели, майка, баща, съпруга, съпруг, дете и т.н. и защо? На кого бихте препоръчал да гледа този филм и защо?

-Кои сцени бихте прегледал за втори път и защо?         

Формулираните въпроси пряко засягат способността за преодоляване на проблемите в личното развитие. Важно е да се знае, че всеки филм съдържа много психологически аспекти и житейски ситуации сам по себе си, той  разкрива и илюстрира множество психологически аспекти, в т.ч. основната психологическа тема. Най-важното е при възприемането и осмислянето на филма, участниците да открият това, което е необходимо за всеки от тях, т.е. да се опитат да гледат през призмата на своите проблеми.

При анализа могат да се приложат различни варианти за разбор – няма универсален подход.  По важно в случая е всеки участник в сесията да синтезира своя личен анализ, правейки изводи, извличайки поуки, трупайки опит, преживявайки катарзис или постигайки инсайт, върху които прозрения и разбирания и по-късно да действа самостоятелно.  Никой не може да принуди участниците да приемат една или друга гледна точка. Терапевтът може само да предложи своето виждане, но вземането на  решение остава в ръцете на участниците.

Общи препоръки за провеждане на сесии по кинотренинг.

1.Създаване на затворена група, която запазва своя състав по време на целия цикъл от сесии, като включва лица, които са пряко заинтересовани от решаването на проблем. Оптималният размер на групата е 8-12 души.

2.Един или двама постоянни водещи по време на всички сесии.

3.Броят на часовете е от 5 до 12, в зависимост от възможностите на организаторите и участниците. Периодичност на сесиите – от 1 път на седмица до 1 път на месец. Продължителността на сесията е 3-4 часа с една 15-минутна почивка.

4.В анонса на цикъл от сесии се препоръчва, да се  изброят задачите в най-общ вид, но заглавията на програмните филми не трябва да се посочват.

Списък с методики:

1.Асоциации с ключови понятия от филма.

Описание: Преди филма на участниците се показва за време от 2 мин. списък с 10 ключови понятия от филма, всяко от които е с определен номер (например, семейство, криза, дисоциация, гняв, дружба и др.), които трябва да запомнят. След това списъкът се закрива. Тяхната задача е след гледането на филма, на съответните места, съответстващи на номера на думата, да запишат дума-асоциация, която е възникнала след края на филма. След това трябва да възстановят оригиналната дума, използвайки думата-асоциация и да я обяснят (Методиката е аналог на известната „Пиктограма“).

2.Въпроси и отговори.

Описание: На участниците се поставя задача, гледайки филма да определят какви въпроси вълнуват главния герой (или определен герой) и по какъв начин самите те биха отговорили на тези въпроси, ако бяха на мястото на героя. Въпросите и отговорите се записват в таблица.

3.Оценка на нивото на социална фрустрираност (по Л.И.Васерман, модификация на В.В.Бойко)

Инструкция: Предлагаме Ви списък с твърдения, отнасящи се до основни аспекти на жизнена дейност. Прочетете всяко твърдение и отбележете степента, т.е. най-верния според вас отговор, който характеризира героя по съответния показател.

Обработка на данните

По всеки пункт се определя нивото на фрустрираност (неудовлетвореност). То може да варира от 0 до 4 бала.  На всеки вариант на отговор се записва определен бал, както следва: напълно съгласен – 0 бал; по-скоро съгласен – 1 бал; затруднявам се да отговоря – 2 бал; по-скоро несъгласен – 3 бал; напълно несъгласен – 4 бал.

Интерпретация на резултатите

Заключенията за нивото на социална неудовлетвореност се правят, като се вземе предвид големината на резултата (средната оценка) за всеки пункт. Колкото е по-висок  резултатът, толкова е по-високо нивото на социалната фрустрация:

-3,5 – 4 бала – много високо ниво на фрустрираност;

-3,0 – 3,4 – повишено ниво на фрустрираност;

-2,5 – 2,9 – умерено ниво на фрустрираност;

-2,0 – 2,4 – неопределено ниво на фрустрираност;

-1,5 – 1,9 – понижено ниво на фрустрираност;

-0,5 – 1,4 – много ниско ниво на фрустрираност;

-0 – 0,5 – отсъствие (почти отсъствие) на фрустрираност.

Дезорганизиращи емоционални състояния в режим на угнетена психика (депресия, потиснатост).

Тук трябва да се посочат такива състояния, като дистимия, депресия, апатия, хипотимия, тревожност, безпокойство, страх, бредово настроение. Тези емоционални състояния, които са много различни по съдържание, имат редица общи черти:

-личността практически не реагира на външно въздействие, освен с помощта на неорганизирано емоционално състояние. Тези симптоми могат да бъдат допълнително усилени под въздействието на много различни стимули – положителни или отрицателни;

-колкото повече се внушава смелост на онзи, който има постоянен страх, толкова по-ужасно става;

-в условията на възникнал енергиен режим интелектът не се справя със задачата си; неговата роля при оценката на външните влияния и личните преживявания е почти незначителна; във всеки случай, разумът и волята не помагат на човек бързо и успешно да преодолее неадекватността на емоционалните състояния и да им придаде комуникативна форма;

-за да се възстанови емоционалната норма е необходимо време, покой, спокойствие помощ на другите, включително медицинска.

Всяко от дезорганизирано емоционално състояние може да се прояви в рамките на нормата или да придобие размера на психическо разстройство, т.е. психопатологична форма. Последното се случва в присъствието на съпътстващи фактори.

Психопатологичните нарушения на състоянията се характеризират с обща промяна на невропсихичния тонус.

На свой ред устойчиви промени в невропсихичния тонус се предизвикват от:

-органични поражения на мозъка; в този случай разстройствата са най-обширни и дълбоки;

-дефекти на нервната система; обикновено те са отслабени от болестта, психични травми;

-външни причини; сред тях са тези, които причиняват психичен стрес, интоксикация, травми;

-соматични заболявания; болестта по един или друг орган причинява нарушения в свързаните области на мозъка, нервната система и обмяната на веществата, което води до промени в емоционалното и често интелектуално отразяване на действителността.

Различните по своето проявление разстройства на състоянието имат идентична механика – отсъства нормална връзка между интелекта и емоциите. По някаква причина интелектът (увреждане на мозъка в резултат на стрес, интоксикация, травма и т.н.) не оценява правилно външните и вътрешните влияния, не разкрива значението им за индивида. Неговите управляващи команди не включват адекватни емоционални програми и отработените стереотипи на емоционално поведение, придобити по време на живота. Вместо адекватни емоционални програми и стереотипи, през цялото време автоматично в действие стъпва един и същи стереотип, свойствен на личността.  Поведението става неадекватно, то не се обуславя от видими причини.

4.Задай въпрос на героя.

Описание: Участниците се разделят по двойки. Първоначално единият задава въпрос към избран от него герой от филма, а другият в ролята на този герой дава свой отговор. След това ролите се разменят. Водещият може да определи темите, по които да се задават въпроси.

5.Оценка на ригидността (скованост, нежелание за промяна).

Инструкция: Попълнете таблицата от гледна точка състоянието на свободно избран от вас герой.

Описание: Групата може да се раздели на няколко по-малки групи, като всяка работи върху определен герой.  Процедурата за определяне на наличието на ригидност принципно не представлява трудност. Въпросникът, който ще бъде предоставен на участниците може да включва една част от твърденията, например 5 или 10, в зависимост от съдържанието и темата на филма (стимулния материал). Отговора изисква недвусмислена реакция (да или не). Всеки отговор, съответстващ на ключа получава оценка 1 бал.

 

№	Съдържание на твърденията	Да	Не
1.	Полезно е да се запознавам с информация, в която мога да открия мисли, които са противоположни на моите.
2.	Дразня се, когато ме разсейват и ми губят времето, в момент, в който съм зает с нещо мое (например, питат ме нещо; търсят от мен съвет).
3.	Празниците трябва да се празнуват с роднините.
4.	Способен съм да бъда в приятелски отношения с хора, чийто постъпки не одобрявам.
5.	В игрите обичам да печеля.
6.	Когато се случи така, че закъснявам за някъде, аз не съм в състояние да мисля за нищо друго, освен за това – да пристигна колкото се може по-бързо на мястото.
7.	В сравнение с другите хора, аз по-трудно се концентрирам.
8.	Отделям доста време, за да подредя всичко около мен по местата си.
9.	Работя с голямо напрежение..
10.	Неприличните шеги често предизвикват у мен смях.
11.	Уверен съм, че другите говорят зад гърба ми.
12.	Мога лесно да се аргументирам.
13.	Предпочитам да преминавам по познати маршрути.
14.	В своя живот се стремя да следвам принципи, основаващи се на чувството ми за дълг.
15.	Често мислите ми възникват по-бързо, отколкото мога да ги изговарям.
16.	Случвало се е някаква банална, нелепа грешка да предизвика у мен невъздържан смях.
17.	Случвало се е в главата ми да нахлуят неприлични мисли, често дори грубости и ругатни и аз да не мога да се освободя от тях дълго време.
18.	Уверен съм, че в мое отсъствие другите говорят за мен.
19.	Спокойно излизам от къщи, без да се сещам дали съм заключил вратата, дали съм изключил печката или ютията и т.н.
20.	За мен най-трудното във всяка една работа е самото начало.
21.	Практически винаги удържам обещанията си.
22.	Мисля, че не трябва строго да се съди човек, който е нарушил формалните правила.
23.	Често трябва да изпълнявам разпореждания на хора, които знаят много по-малко от мен.
24.	Понякога не казвам истината.
25.	Трудно ми е да се съсредоточавам върху каквато и да е била задача или работа.
26.	Зная, че някои хора са против мен.
27.	Обичам да завършвам нещо, което съм започнал.
28.	Винаги се старая да не отлагам за утре това, какво може да се направи днес.
29.	Когато ходя или преминавам с превозно средство по улицата, често забелязвам настъпилите промени в обкръжението ми – изрязани храсти, нови билбордове, нови цветове и т.н.
30.	Понякога толкова настоявам на моето, че другите губят търпение.
31.	Понякога приятелите ми се забавляват с моята прецизност и педантичност.
32.	Ако другите ми кажат, че греша, не им се сърдя.
33.	Обикновено се притеснявам за хора, които се държат с мен по-приятелски отколкото очаквам.
34.	Трудно ми е да изоставя дори временно започната работа, дори за кратко време.
35.	Когато виждам, че не ме разбират, аз лесно се отказвам да доказвам на когото и да било каквото и да било.
36.	В трудни моменти мога да се погрижа за другите.
37.	Имам нужда да променям местата, на които съм щастлив, когато се скитам някъде или пътешествам.
38.	Не ми е лесно да превключа от една към друга, нова дейност, но след това бързо започвам да се справям с нея дори по-добре от другите.
39.	Стремя се детайлно да изучавам и опознавам това, с което се занимавам.
40.	Майка ми или баща ми са ме принуждавали да им се подчинявам, дори когато считах това за неразумно.
41.	Способен съм да запазя самообладание, дори да съм спокоен, при вида на чуждо нещастие.
42.	С лекота мога да превключа от една работа към друга.
43.	От всички мнения по спорен въпрос, само едно наистина е вярно.
44.	Харесва ми и се стремя да довеждам своите навици и умения до автоматизъм.
45.	Лесно се увличам по нови идеи.
46.	Опитвам се да отстоявам и държа на своето, въпреки обстоятелствата.
47.	По време на монотонна работа, неволно започвам да променям начина си на действие, дори понякога това влошава резултата.
48.	Хората понякога ми завиждат на търпението и на педантичността ми.
49.	На улицата, в транспорта и на други места често разглеждам другите хора.
50.	Ако хората не бяха против мен, аз щях да постигна много повече в живота.

 

Ключ към методиката за оценка на ригидност:

Ригидността е личностна черта, единодушно определяна от психолозите като особено важна. Тя се изразява в трудност (до пълна неспособност) на личността да променя себе си, дейностите, в които участва, своите мисли и убеждения, поведенческите модели и т.н. Ригидността е тенденция да се запазят нагласите, стереотипите, начините на мислене, това е неспособност да се промени личната гледна точка.

Ригидност:

„не“ – 1, 4, 6, 8, 9, 11, 13, 14, 18, 20, 23, 26, 27, 30, 31, 33, 34, 38, 39, 40, 43, 44, 46, 48, 50.

„да“ – 2, 3, 5, 7, 10, 12,15, 16, 17, 19, 21, 22, 24, 25, 28, 29, 32, 35, 36, 37, 41, 42, 45, 47, 49.

-от 0 до 13 бала – мобилен, гъвкав;

-от 14 до 27 бала – проявява смесени черти;

-от 28 до 40 бала – ригиден.

6.Илюстрация на ключови понятия от филма.

Описание: След приключване на прожекцията, водещият написва на дъската от 5 до 10 ключови понятия от филма (в зависимост от броя на участниците в тренинга), които задължително са по двойки и са противоположни. На участниците се предлага да направят избор на едно от състоянията (чертите) от всяка двойка и да обяснят своя избор, като го свържат със сценария.   Такива двойки от думи може да предложат и самите участници.

Освен това, друг вариант за работа включва ранжиране на предложените от участниците ключовите понятия по значимост от най-важното към най-маловажното. След съставянето на списъка следва дискусия.  Когато тези списъци се изготвят индивидуално, тогава водещият съставя цялостен списък на дъската, като отбелязва на него броя на повторенията на всяко ключово понятие и след това на тази основа се извършва ранжирането.

7.Колелото на живота

„Колелото на живота“ е методика за комплексна субективна оценка на качеството и равновесието в живота. Оценяват се основни сегменти, които съставляват жизнената дейност на човек в балове от 1 до 10 (лоши – добри). Според теорията, колкото по-високи са оценките и колкото по-балансирана е връзката между сегментите, т.е. между отделните сегменти разликите не са големи, толкова по-положително човек оценява своя живот като цяло. Общите резултати достатъчно нагледно показват не само общия баланс-дисбаланс, но и най-много и най-малко успешните сегменти, т.е. става ясно кои области от живота се нуждаят от внимание и корекция. Сферите за оценяване могат да бъдат предложени и от самите участници. Те могат да бъдат например: здраве, семейство, работа, общуване, развитие, отдих, хоби, храна и др. По правило сегментите се избират, като се държи сметка за водещите потребности и ценности на участниците.

Вариантите за използване на техниката могат да са различни. Например, може да се предложи да бъдат направени три оценки на героя, като се проследи сценария – в началото, в средата и на финала на филма, като се разгледа какви промени са настъпили и защо: какви показатели са се подобрили и поради какви причини; какви показатели са се влошили и защо; какво е способствало за положителната динамика в баланса.  Друг вариант е да се сравняват два персонажа от филма или избраният герой с идеалния му образ.

Инструкция: Оценете всеки сегмент по скала от 1 до 10 и оцветете (щриховайте)  зоната.

8.Кой съм аз във филма?

Описание: Участниците в свободна форма отговарят на въпросите:  На кой от героите във филма най-много приличате? Защо мислите така? На кого бихте искали да приличате? Защо?

Може да се състави следната таблица:

9.Любим/нелюбим персонаж.

Инструкция: Изберете и посочете персонаж от филма, който най-много ви харесва. Разкажете неговата история във филма. Какъв е бил образът в началото на филма? Какво се е случило при развитие на сценария с героя?  Какъв е героят? Защо ви харесва точно той? Какво не ви харесва в него? Какво е общото и различното между героя и вас?  (участниците отговарят на въпросите в свободна форма).

10.Методика за оценка степента на стресоустойчивост и социална адаптация (на Холмс и Реге).

Инструкция: Моля, запознайте се със списъка със събития от таблицата и отбележете (маркирайте с кръгче поредния номер) онези от тях, които според вас е преживял героят от филма.

 

№	Житейско събитие	бал
1.	Смърт на брачен партньор.	100
2.	Развод.	73
3.	Раздяла с брачния партньор, конфликт между партньорите.	65
4.	Осъждане на затвор /лишаване от свобода.	63
5.	Смърт на близък роднина/член на семейство.	63
6.	Лично нараняване/травма или болест.	53
7.	Брак.	50
8.	Уволнение от работа.	47
9.	Брачни проблеми.	45
10.	Пенсиониране.	45
11.	Промяна в здравето на член от семейството.	44
12.	Бременност.	40
13.	Сексуални проблеми.	39
14.	Поява на нов член на семейството, раждане на дете (довеждане на дете) / друг брак/връзка.	39
15.	Реорганизация в работата / преместване на друга длъжност.	39
16.	Рязка промяна във финансовото състояние.	38
17.	Смърт на близък приятел.	37
18.	Промяна в професионалната ориентация, смяна на месторабота.	36
19.	Усилване конфликтните отношения с партньора.	35
20.	Ипотека или заем за важна покупка (като дом, автомобил и др.).	31
21.	Просрочване на ипотека или заем, нарастване на дълговете.	30
22.	Промяна в заеманата длъжност в работата, повишаване служебната отговорност.	29
23.	Синът или дъщерята напуска дома.	29
24.	Проблеми (конфликти) с роднини на партньора.	29
25.	Забележително лично постижение.	28
26.	Партньорът напуска работа (или постъпва на нова работа).	26
27.	Начало или финал на обучение в учебно заведение.	26
28.	Промяна на условията на живот.	25
29.	Отказ от индивидуални привички, промени в стереотипите на поведение.	24
30.	Проблеми с ръководителите (администрацията) в работата, конфликти.	23
31.	Изменение в условията или времетраенето за работа.	20
32.	Промяна на местоживеенето.	20
33.	Смяна на мястото за обучение/образование.	20
34.	Промяна на навици, свързани с отдих и почивка (свободно време).	19
35.	Промяна на навици, свързани с вероизповеданието.	19
36.	Промени в социалната активност.	18
37.	Ипотека или заем за по-дребна покупка (като например битова техника).	17
38.	Промени в индивидуалните навици, свързани със сън / нарушения на съня.	16
39.	Промяна в броя на живеещите в семейството членове, промяна в характера и честотата за срещи с други членове на семейството.	15
40.	Промяна на привички, свързани с храненето (количество храна, диета, отсъствие на апетит).	15
41.	Отпуск.	13
42.	посрещане на Коледа, Нова година, рожден ден и други значими празници.	12
43.	Незначително нарушение на правопорядъка (напр. глоба за нарушение правилата за улично движение)	11

 

Интерпретация на резултатите

Холмс и Раге (САЩ)  изучават зависимостта на заболяванията (в това число инфекциозни болести и травми) от различни стресогенни жизнени събития при 5000 пациенти.  Изследването извежда извода, че психичните и физически болести обикновено се предшестват от сериозни промени в живота на човека.  На основание това изследване те създават скала, в която отразяват важни за личността жизнени събития , съответстващи на определен бал в зависимост от степента на стресогенност.

Изследванията са установили, че 150 бал и нагоре означава вероятност за възникване на някакво заболяване, а при бал 300 тази вероятност се увеличава до 90 %.

Прочетете внимателно всички посочени събития, за да получите обща представа. След това повторно прочетете всеки пункт, обръщайки внимание на количеството бал, който носи всяко събитие. Опитайте се да откриете и да отбележите  онези събития и ситуации, които са се случили на вас през последните две години. Изчислете средно аритметично броя на ситуации за една година. Ако дадена ситуация е възникнала повече от веднъж, то средноаритметичният резултат следва да го умножите по толкова, колкото пъти е възникнала тази ситуация.

Например, ако сте се оженили, започнали сте нов вид работа, променили сте местожителството си и сте си взели две отпуски, средният ви стресов резултат ще бъде 50+36+20 + 13 + 13=132.

Получената сума определя степента Ви на устойчивост на стрес.  По-високия  бал е тревожен сигнал за опасност.  Вие трябва спешно да предприемете мерки за ликвидиране на стреса.  Получената сума има още едно важно значение – тя показва степента на натрупан (акумулиран) стрес.

Ако средният ви стресов резултат е под 150, има по-малка вероятност да страдате от последствията на натрупан стрес. Ако е между 150 и 300, може би страдате от хроничен стрес в зависимост от това как сте възприели и сте се справили с дадените житейски събития. Ако сумарният бал е по-голям от 300, това означава реална опасност – грози Ви психично заболяване, намирате се във фазата на нервно изтощение и вероятно изпитвате пагубни последствия от натрупания стрес.

Резултатът дава възможност да се види, че отделните събития са незначителни, те носят малък брой точки, но оценени комплексно разкриват своят стресогенност, благодарение на способността за акумулация на стреса.

Моля, имайте предвид, че оценките на стреса в горното изследване са усреднени. В каква степен дадено събитие ще бъде стресиращо за вас зависи от това как го възприемате.

11.Мислите и чувствата на герой от филма.

Описание: На участниците се предлага след филма да определят и да обсъдят преживяванията на героите, участващи в определена ситуация, техните чувства и мисли – как всеки възприема случващото се, какво чувстват, какво мислят, защо реагират по определен начин и какви са последиците от тези процеси.

След това може да се направи драматизация на желани/нежелани варианти за развитие на събитията и да се отговори на въпроса: „Какво би могло да помогне на героя, за да предотврати възникващите проблеми?“

12.Избор на подходяща пословица.

Описание: На участниците се предлага да си припомнят или от списък да подберат една пословица, която най-успешно и най-точно разкрива смисъла на случващото се във филма (определена сцена) и след това да обяснят своя избор.

13.Позитивни и негативни нагласи.

Описание: На участниците се предлага да запишат с кратки фрази позитивни и негативни нагласи на определен персонаж от филма, например: „Аз съм пълен неудачник“,  „Аз съм катастрофа“, „Аз съм най-очарователната и привлекателна блондинка“, „Успехът – това е кариера“, „Несъгласните трябва да замлъкнат“, „Всички блондинки са глупачки“ и т.н. които определят поведението и постъпките на определен герой или развитие на събитие във филма.

Възможни варианти за работа / въпроси след финала на филма:

1. Как една или друга нагласа е повлияла върху живота на героя и върху събитията, които му се случват?

2. Кой и какво влияние е оказал за формиране на определена нагласа в героя?

3. Настъпила ли е по време на филма трансформация в нагласите на героя, защо и по какъв начин е повлияла живота му? 

4. Коя нагласа, ако можеше да бъде променена би довела до по-оптимално и успешно развитие в живота на героя?

5. Изберете тези нагласи, с които се съгласявате и тези, с които не сте съгласни, и обяснете защо.

14.Помогни на герой да разреши проблем.

Описание: На участниците се предлага да определят няколко проблема, стоящи пред главния герой  на филма, а след това да предложат способ за решение: „Как бихте действали, ако бяхте на мястото на главния герой?“

Възможен алгоритъм:

15.Приоритети и нагласи на герой от филма.

Описание: Водещият предлага на участниците да формулират и обяснят приоритетите и/или нагласите на един или друг герой; да определят основната линия и причини на поведение; да направят препоръки за промяна на това поведение; в случай на необходимост да прогнозират възможни резултати от тази промяна.

Може да се използва следната таблица:

 16.Тълкуване на пословици.

Описание: Водещият предлага на участниците да обяснят смисъла на набор от предварително тематично подбрани пословици, илюстриращи различни сцени (събития) във филма. Например: Как ще обясните смисъла на пословицата „Приятел в нужда се познава“, след като гледахте филма.

Следва продължение - 2 част.