Прилагане на гещалт-терапия при екстремални ситуации

                              с  посттравматично стресово разстройство (ПТСР)

Гещалт-терапията (нем. Gestalt – форма, образ, структура) традиционно се разглежда като един от ефективните методи на терапия на тревожни, фобийни и депресивни разстройства. Тя се прилага успешно и при терапия на много психосоматични разстройства и при работата с широк спектър интрапсихични и междуличностни конфликти.  Тези особености на гещалт-терапията я правят ефективна и при работа с участници във военни действия и други екстремални ситуации с ПТСР. 

Цели на терапевтичната работа са снемане на блокировките и стимулиране процеса на развитие, реализация на възможности и стремежи на личността за създаване на вътрешни източници за опора и оптимизация на процесите за саморегулация. Основен теоретичен принцип на гещалт-терапията е, че способностите за саморегулация с нищо не могат да бъдат заменени. По тази причина особено внимание се отделя на готовността да се вземат решения и да се правят избори. Ключов аспект в терапевтичния процес е осъзнаването на контакта със самия себе си и обкръжението. Поставя се акцент върху осъзнаването на различните нагласи и способи на поведение и мислене, които за закрепени в миналото и разкриване на тяхното значение и роля в настоящето.

Традиционно гещалт-терапията се прилага при групови методи за работа, но има доказателства за нейната ефективност при страдащи от ПТСР в индивидуален формат. В гещалт-терапията невротичното състояние на индивида се разглежда като неспособност на индивида за цялостно и пълно контактуване със самия себе си (завършване на цикъла на контакта) и обкръжаващата среда, в резултат на което ситуацията остава незавършена. Един от симптомите на ПТСР е неспособността за ориентация в по-далечна перспектива, т.е., човек не планира кариера, встъпване в брак, раждане на дете и пр.  В този контекст, става дума за неспособност за отделяне на потребностите (фигура) от фона.  Прекъсването на контакта става още в първия стадий. В случай, когато истинските нужди останат извън сферата на осъзнаване, те могат да бъдат заменени от потребностите на други хора.

Гещалт-подходът предлага друг възглед на човека: тук акцентът е поставен не върху разбирането (интерпретацията) на клиента, не въху опитите да се научи на определени схеми на поведение, а върху преживяването, максималното разширяване на жизненото пространство и свободния избор.

Този подход е насочен към осъзнаване (awareness) на актуалния житейски опит на клиента „тук и сега“. Той обхваща едновременно сетивните, афективните, интелектуалните, социалните и духовни аспекти и се стреми „не само да обясни причините за нашите трудности, но и да използва нови начини за тяхното решаване“ (Perls, 1996).

Гещалт-подходът насърчава човек по-добре да разбере и да приеме себе си - да се приеме такъв, какъвто е – със своя негативен опит и социално неприемливи качества, със своите психотрамата и репресивни конфликти. Тук психотерапевтът влиза в ролята само като  водещ, ориентиран към желанията и възможностите на клиента, но от друга страна, той е един вид приятел и помощник в трудни и болезнени ситуации.

Главната категория в гещалт-терапията не е понятието „личност“, както е прието при останалите подходи. Гещалт-терапията е ориентирана към процеса и поради тази причина, за разбиране на човека тя не се нуждае от някакви „замразени“ структури. Основна нейна задача се явява изследването на всички съвкупни събития, намиращи се на границата, на която индивидът контактува със средата.  Застъпниците на гещалт-подхода подчертават, че тези събития не се изчерпват само със своя социален контекст.

Диференцирани са пет основни механизма за нарушаване на контакта, при които енергията, необходима за удовлетворяване на потребностите и за развитие е насочена там, където не е необходимо. Това са: проекция, конфлюенция, ретрофлексия, дефлексия и интроекция. Целта на терапията е да възстанови естественото (нормалното) протичане на контакта, т.е., работи се с механизма на неговото прекъсване.   

При конфлюенцията (или сливане) границите между човек и свят се изтриват, чувството за различие изчезва. В това състояние се намира бебето (младенецът) още неспособно да отдели себе си от света.  В моменти на екстаз и медитация, човек също може да усеща себе си слят в едно.със света. Но ако такова сливане (объркване) и изтриване на границите между себе си и обкръжението се случва постоянно, то човек престава да разбира кой е той, съществува ли той въобще и губи способността за реален контакт със света и със самия себе си. Така например, за участниците във военни действия е характерна конфлюенция с тези, които също са участвали в бойните действия. За това свидетелства типичната за тях употреба на местоимението „ние“, когато става дума за лични преживявания (говорят за себе си).  Те често не са способни да различат своите преживявания от преживяванията на другите, участвали заедно с тях в събитието. В тези случаи, психотерапевтичната работа е насочена към диференциация на човека от обкръжаващия го свят.

Ретрофлексия (удържане/задържане в себе си) се наблюдава в тези случаи, при които потребностите са блокирани от околната среда (обкръжението) и не могат да бъдат удовлетворени (непосредствено или опосредствено). Тогава енергията, предназначена за манипулиране с околната среда се насочва навътре. Най-често такава потребност се явява агресията.  С други думи, същността на ретрофлексията се заключава в това, че човек задържа в себе си това, което е предназначено за другите (навън).

Хората, за които е характерна дефлексия се опитват да избегнат непосредствения контакт с обкъжаващата среда, с другите хора, с  проблеми и ситуации.

По време на терапията, дефлексията или отклоняването от истински контакт може да се прояви под формата на общи фрази, прекалено говорене (бъбрене), неадекватни шеги, неспособност да погледне в очите на събеседника, ритуалност и условности в поведението. В този случай енергията се разсейва, тъй като индивидът се въздържа от нейното използване в пълна сила тогава, когато е необходимо или не умее да я концентрира по такъв начин, че да предприеме необходимото и правилно действие.  Това е характерно за симтома избягване, изразено при ПТСР, който се проявява в бягство от обсъждане на травматичното събитие, тъй като работата с това събитие (спомена) се явява сериозно психологическо натоварване за личността. Клиентът предприема бягство в безсмислени разсъждения, които не са свързани с тежкото преживяване. При такива случаи може да се приложи импресивна техника, която се изразява в това,  че когато клиентът избегне контакта, неговите действия се прекратяват.  Съществува и противоположна – експресивна техника, която се изразява в усилване на емоциите, жестовете, позите, мимиките, които прилага клиентът, т.е.,  в процеса на сесията се следи за невербалното поведение и се отбелязва всяка поза, жест, мимика, като психологът предлага същите да се усилят.  По този начин клиентът получава възможност да излезе и достигне ниво на разбиране за своето състояние и да осъзнае скритите си емоции.

Както е известно, при лицата с ПТСР се наблюдава изразена агресия, която може не само да се ретрофлексира, но и да се проецира, т.е., да се задейства механизмът проекция. С този механизъм се свързва отказ от отговорност за каквито и да било действия или явления (събития), които се приписват на обкръжението или безлични фактори по пътя на опредметяване на себе си („нещо ме тласна към него“, „нещо ме накара да го направя“).

По тази причина,  клиентът с ПТСР ще възприема друго лице за много агресивно, защото не може да приеме своята агресия и тревожност. В този случай може да се приложи супресивна (подтискаща) техника: прекъсване проецирането на клиента, предлагайки му преадресиране на изказванията (енергията/емоцията). Ако клиентът заявява, че някой друг е агресивен, то той се приканва многократно да заяви: „Аз съм агресивен!“. Именно това  пренасочване помага на клиента да осъзнае истинските си чувства.

За участниците във военни действия например е характерно снемане на отговорността за това, какво се случва с тях в момента и прехвърлянето й върху обкръжението. По този начин отговорността за своето настоящо състояние те прехвърлят на държавата, на армията, на неразбиращите го другите и свежда действията за подобряване на състоянието  до минимум.  В случая, при участниците във военни действия  може да се говори за интроективна позиция на жертва.

Интроекцията (или „преглъщане без прекъсване“) е механизъм за усвояване на стандарти, норми, способи на мислене, отношения към действия, които не се асимилират – не стават собствени. За работа с интроектна „жертва“ се предлага асимилативно-акомодационен модел, в основата на който стои активизиране на  асимилативен механизъм в поведението на клиента и включване на механизми за адаптация.

На определен етап от работата, когато терапевтът, оценяващ динамиката на развитието на психотерапията, характера преработваните теми, желанието на клиента да работи с дълбоки чувства, той може да вземе решение  за обсъждане с клиента на ситуациите, в които се чувства несправедливо обиден. По този начин могат да бъдат установени интроекти, които от своя страна да бъдат свързани с позицията или ролята на жертвата.

Един от основните симптоми на ПТСР са кошмарните съновидения – повтарящи се спомени за психотравмиращата ситуация.  Въпреки, че повечето автори поддържат мнението, че нощните кошмари на тема травма не носят дълбинно-личностен смисъл, мнозина изследвания в Западна Европа доказват, че кошмарните съновидения се явяват изразен скрит конфликт.  В този смисъл е възможна работата с подобни съновидения в рамките на гещалт-терапията.  Различните елементи на съня се разглеждат като проекция на отделните части на личностната структура на клиента. При такъв подход сънят представлява екзистенциално послание, в което спящият се обръща към себе си.  За тази цел клиентът се насърчава да се идентифицира постоянно с различни елементи на съня по такъв начин, че да се върне и да асимилира своите проекции.  При това е важно сънят да бъде възпроизведен от всички възможни гледни  точки, т.е., клиентът да се идентифицира с всеки елемент на съня, в т.ч. и неодушевени предмети. В процеса клиентът трябва да преживее, да осъзнае и да интегрира отхвърлените от него части на собствения си Аз.

Гещалт-терапията успешно може да се прилага при следните разстройства:

-характерните за ПТСР;  

-психосоматични разстройства;

-фобии и страх;

-невротични разстройства;  

-сексуални разстройства с психогенен характер;  

-депресивни прояви, суицидни тенденции, нарушения на съня (нощни кошмари);

-дезадаптиращи особенности на личността (повишена тревожност; агресивност; раздразнителност).

Гещалт-терапията е особено ефективна при работа със суицидни клиенти. При прилагане на гещалт-подхода към такива клиенти особено внимание се обръща на защитните механизми интроекция, проекция, ретрофлексия и конфлюенция, които имат свой принос за настъпване (стартиране) на саморазрушаващото поведение.

Методът дава добри резултати и при консултиране на жертви на сексуално насилие. Той позволява:

а) да се установи контакт с другите и да възприеме настоящето („Какво виждате или чувствате сега, в момента?“, „Какво се случва с вас и около вас?“); думите „сега“, „в момента“ са ключови и постепенно връщат събеседника в реалността;

б) работа по концентрация. („Погледни (слушай, почувствай) какво се случва точно сега с теб, около теб“; фиксирането върху реалните преживявания отстранява миналото и позволява да се фокусирате не само върху заобикалящата действителност, но и върху промените в състоянието на клиента;

в) работа със спомените. Човек има фундаментална способност - да завърши всяка ситуация или взаимодействие (контакт), които не са завършени. Работата със спомените помага да се завърши гещалтът и да се подходи към възможността за промяна;

г) работа с телесните усещания. Дезинтеграцията води до факта, че чувствата се притъпяват. Осъзнаването на това, което се случва с тялото, насърчава живота в момента и подпомага интегрирането на отделните части на индивида;

д) работа за вербализация на мисли и чувства. Изявлението помага да се отстранят преживяванията и да се намали тяхната интензивност, което позволява да се премине към реконструкция, промяна и нов синтез;

е) работа с непрекъснатостта на емоциите. Отрицателните емоционални преживявания са значими, но те могат да бъдат контролирани; въвеждането на елементи на съзнателен контрол премахва нечувствителността и страха от преживяване на своите емоции, при това е особено важна  спонтанността, а не самопринудата.

Гещалт-терапията работи добре при оказване помощ в случаи на загуба. Ситуациите на загуба се характеризират с това, че при тях обектът изчезва от средата.  Поради това възниква силна фрустрация, тъй като цяла верига от потребности, удовлетворението на които се свързва с  изчезналия обект, не намират своя адресат.

Към основните понятия на гещалт-терапията се отнасят фигура и фон, осъзнаване и съсредоточаване към момента, полярност, защитни функции и зрялост.

В основата на нарушенията стоят ограничените способности за поддържане на оптимално равновесие със средата и нарушаване процеса за саморегулация на организма. Описаните по-горе нарушения на контакта:  интроекция, проекция, ретрофлексия, дефлексия и сливане – често се наричат съпротиви или защитни механизми.

Към основните процедури на гещалт-терапията се отнасят:

-расширяване на осъзнаването;

-интеграция на противоположности;

-усилване вниманието и чувствата;  

-работа с мечтите (фантазиите);

-поемане на отговорност;

                         Методика „Перцептивно моделиране”  (В. В. Холмовская)

Цел: Методиката е предназначена за установяване нивото на развитие на перцептивната активност от моделиращ тип. Методиката включва задачи, изискващи работа с „конструиращи” фигури в определени форми по зададени елементи.

Материал: Тетрадка, състояща се от 15 страници. Първите три страници - A, B, C - включват три уводни задачи. В горната част на страницата има изобразена фигура (кръг или квадрат), разделена с пунктирани линии на няколко части. По-долу са разположени  голям брой фрагменти от тази фигура в един ред, от които децата трябва да избират само тези, които при съединяването ще образуват фигурата-образец (виж фигура 1).

На останалите страници фигурите-образци са представени в неразчленен вид. На нечетните страници (задачи 1,3,5,7,9,11) е използван образец кръг (рис.2) - образец за всички нечетни задачи, а за четните (задачи 2, 4, 6, 8, 10, 12) - квадрат (рис.3). 

Във всички задачи на детето се предлага набор от 6 детайла (елемента), но сложността им се променя в зависимост от количеството части, от които се сглобява образеца:

-от 1 до 4 задачи се предлагат два детайла;   

-вот 5 - 8  - три детайла;

-от 9 - 12 – четири детайла;

Инструкция-1: (преди началото на работата на всяко дете се предлага тетрадка)   „Тук е изобразен кръг (показва се), който е разделен на две части. Под него има няколко фигури  с различни форми.  От теб  се иска да намериш сред тези фигурки, които като ги сглобиш (събереш една до друга), ще образуват фигурата образец, в случая – кръг. За тези, които си избрал отбележи под тях  знак кръст.” Психологът наблюдава как работи детето и в случай на необходимост може да покаже допуснатите грешки.

Инструкция-2: „На следващата страница има нарисуван квадрат. Той е разделен на 4 части.  Намери тези части сред фигурите, които са под квадрата (образеца) и отбележи под тях знак кръст.” (Отново се проверява изпълнението и се посочват грешките).

Инструкция-3: „На третата страница отново е изобразена фигура кръг. Той е обаче сега е разделен на три части.  Намери тези части сред фигурите, които са под квадрата (образеца) и отбележи под тях знак кръст. Покажи с молива на кое място в кръга трябва да бъдат поставени тези части” (Отново се проверява изпълнението и се посочват грешките).

Тъй като цялостните фигури (образците) са разделени от пунктири на части, това помага на детето да съотнесе изображенията под фигурата, да намери идентичните и да ги отбележи. На етапа на въвеждащото задание А, Б, В, психологът може да помогне в процеса на сравнение и съотнасяне с образеца.

В основата на задачите стои процес, при който детето трябва в представите си самостоятелно да разчленява на части основната фигура, а за това е необходимо да съотнася образеца към тези части. 

Преди първата основна задача се казва: „Сега ти вече знаеш по какъв начин можеш да конструираш една цяла фигура от нейните части (кръг или квадрат) – две, три или четири. Тези части са нарисувани отдолу под основната фигура. А сега отвори на следващата страница и открий фигурите, от които можеш да сглобиш точно такъв кръг. Постави под тези фигурки кръст. На следващите страници направи същоро – откривай и отбелязвай с кръстче онези фигурки, от които можеш да сглобиш основната фигура, дадена горе на страницата.”

Количествена оценка на резултатите

За всяка правилно решена задача (вж. Таблицата) се начислява определен бал,  в зависимост от съответстветния брой елементи, от които трябва да бъде конструиран образеца.

За правило решение:

-задачи 1-4 получават по два бала;

- задачи 5-8 - по 3 бала;

- задачи 9-12 - по 4 бала.

За грешка се счита решение, когато един детайл е избран неправилно. Максимален бал – 36. 

Качествен  анализ на резултатите  

1 тип. Наблюдава се пълна неспособност за изпълнение на моделиращи перцептивни действия, а решенията са с случаен характер. При решаването на повечето задачи създават комбинация от елементи, които не съответстват на образеца.

2  тип. Децата правилно решават само тези задачи, които предполагат комбинация от не повече от два елемента. В останалите случаи, те представят или неадекватни съчетания, или избират елементи, които са сходни по форма с фигурата-образец..

3 тип. В достатъчна степен се владеят всички системни операции, необходими за изпълнение на моделиращите перцептивни действия, но самото действие не е достатъчно гъвкаво и прецизно. Допуска грешки при решаването на задачите, като избира елементи, които не дават идентична фигура, а само фигура, приличаща на модела. При този вид работа може да се срещнат и груби грешки, които обаче най-често са случайни.

4 тип. Характерна е висока степен на овладяване на моделиращите перцептивни действия, въпреки вероятността за някои неточности в решенията, които не зависят от сложността на задачата. 

Таблица № 2. Правилни отговори на задачите от методика „Перцептивно моделиране”

                       Работа с ниска самооценка – модел на Падески-Грийнбергер.

                               Някои подходящи въпроси по време на интервюто.

                                             (когнитивно-поведенческа терапия)

Набор от диагностични въпроси, подходящи за провеждане на интервю с клиент с ниска самооценка. Резултатите обхващат голям времеви и тематичен диапазон и позволяват ориентиране на психолога за проблема на клиента, чрез презентиране на вярвания (убеждения) в няколко личностни сфери:  

Сфера - 1 - Житейски възгледи, мироглед, нагласи за света.

Сфера - 2 - Потребности и ценности, формирани в семейството и обкръжението.

Сфера - 3 - Професионални цели и ангажименти

Сфера - 4 - Межуличностни отношения - социално функциониране.

Сфера - 5 - Конфликти - предразполагащи личностни и външни фактори

Сфера - 6 - Родителство, партньорство, интимност.

Въпросник:

-Какви изказвания сте чували за себе си в детството си?

-Спомнете си не само онова, което са казвали за вас, но и тези, които са го казвали пред вас и за вас.

-Как са реагирали хората, които са били около вас в детството ви, ако сте правили нещо неправилно?

-Каква е самооценката на вашите родители?

-Били ли сте изоставяни? Ако това е така, от кого и как са се отнасяли с вас?

-Какво не харесвате в себе си? Какво харесвате?

-Често ли се самонаблюдавате?

-Имате ли чувството,  че твърде много се самокритикувате?

-Несполуките драматично ли преживявате?

-Често ли ви се случва да сте доволен от себе си?

-Имате ли желание да споделяте успехите си с другите?

-За кое мислите повече - за карайната цел или за стъпките за постигането и?

-С кои ваши качества /способности/ и черти мислите,че сте уникални и с които се гордеете?

-Често ли преживявате чувство на унижение?

-Стремите ли се да се харесвате на другите?

-Считате ли, че умеете да се самозащитавате?

-Често ли  се надсмивате на други хора?

-Приемате ли лесно закачките на другите?

-Често ли търсите мнението на другите при вземане на решение?

-Често ли променяте решението си под влияние на другите?

-Отстъпчив ли сте?

-Можете ли да се определите като човек с късмет?

-Растройва ли ви дълбоко чуждата критика?

-Държите ли сметка за мнението на другите за вас?

-Можете ли да се самоопределите като човек със собствено мнение?

-Често ли ви се случва да поемате чужда отговорност?

-Често ли преживявате проблемите на другите като свои?

-Считате ли, че сте ценен от другите?

-Умеете ли да казвате „не”?

-Склонен ли сте да поемете чужди ангажименти заради приятелство, въпреки, че това ще ви създаде неудобства?

-Изпитвате ли угризения към другите, когато не сте им угодили?

-Приемате ли се като физически черти, доволен ли сте от вида си?

-Често ли ви се случва да се примирявате с непосилни ситуации, за да се самосъхраните?

-Можете ли да се самоопределите като човек, който е харесван от другите?

-Готов ли сте да поемате рискови решения?

-Считате ли, че по-скоро хората са нечестни?

-Често ли ви се случва да се предоверявате?

-Приемате ли се за човек на действието?

-Винаги ли взимате самостоятелни решения?

-Познавате ли хора, чийто живот и поведение са пример за вас за постигане на успехи?

-Когато постигнете определен успех, имате ли оценката, че не сте го заслужил?

-Считате ли, че сте „по-качествен” човек от някои хора в обкръжението ви?

-Склонен ли сте да проявите активност, за да промените нешата?

-Лесно ли правите избор без да се допитвате до другите?

-Често ли ви се случва да отлагате изпълнението на взето решение?

-Можете ли да се определите като човек, който нарича нещата с точните им имена?

-Считате ли, че сте човек за който са важни преди всичко резултатите, а не усилията за постигането им?

-Цените ли оценките, които хората около вас ви поставят?

-В детството си били ли сте обект на строг контрол и ограничения?

-Търсите ли доверието на другите и склонен ли сте да го получите?

-Винаги ли избягвате ситуации на насилие?

-Изпитвате ли страх при гледка на насилие?

-Изпитвате ли гняв при гледка на насилие?

-Често ли изпитвате чувство на срам, грях и вина?

-Често ли ви  се случва да се отказвате от неща, които обичате?

-Често ли се питате - защо животът помага на другите, но не на вас?

-Имате ли усещането, че сте неспособен да подържите нормални отношения с другите?

-Имало ли е случаи да се откажете от една емоционална връзка с жена /мъж/ поради страх?

-Винаги ли, когато се страхувате от нещо се случва това, за което си мислите?

-Считате ли, че светът е спокойно и сигурно място за живеене?

 -Считате ли, че светът е опасен, хората са лоши – човек трудно оцелява?

-Стремите ли се към престиж в обкръжението си?

 -Можете ли да кажете,  че сте човек, който се учи от грешките си?

-Когато сте самотен, чувствате ли сигурност и спокойствие?

-Считате ли, че сте по-самонаблюдателен от другите?

-Възприемате ли своите отношения с другите като ”100% добри”?

-Възприемате ли своите отношения с другите като ”100% лоши”?

-Често ли ви обладава чувство за срам?

-След неуспех обхваща ли ви чувство за срам?

-След конфликт често ли ви се иска да се скриете, да се оттеглите?

-Приемате ли да сте зависим от другите, ако това ви носи сигурност и спокойствие?

-Считате ли, че за вас е по-важно да не допуснете грешка, отколкото да рискувате?

-Приемате ли се за човек-предприемач, човек на риска, без ада държите сметка за евентуални провали?

-Приемате ли се за човек със собствения престиж и репутация на компетентен?

-Често ли ви се случва да се самовъзпрепятствате, да се въздържате от удовлетворяването на определено желание?

-Можете ли да твърдите, че винаги сте наясно със себе си, с целите и желанията си?

-Ако често се сравнявате с другите, това важно ли е за вас?

-Обичате ли да правите впечатление, да привличате вниманието на другите?

-Стремите ли се да скриете от другите вашите недостатъци?

-Способен ли сте да се себеразкривате пред другите?

-Имате ли често случаи при които, при сравняване с другите сте открили в себе си негативни качества?

-Случва ли ви се често да търите мнението на ваши приятели /близки/ за това, как те ви възприемат или оценяват една или друга ваша постъпка?

-Извличате ли поуки от неуспехите си?

-Винаги ли избягвате контактите с хора, които ви подтискат?

-Изпитвате ли дискомфорт, когато трябва да се срещнете с високопоставен човек?

Принципни положения при редуциране на ниската самооценка и изграждане на нова:

1. Ако ниската самооценка е базисна характеристика, (формирана е в детските години) много трудно се променя.

2. Препоръчва се при избора на техника подходът да включва и психодиагностика.

3. При ниска самооценка (ситуативна или хронична) психологът се придържа към следните изисквания:

-Засилване на връзката между психолог – клиент.

-Всички техники за интервенция се определят за всеки клиент индивидуално.

-Фокусиране върху конкретни, лесни за диференциране проблеми.

-Акцент върху задачите за самопомощ.

-Акцент върху видима и лесна за измерване промяна.

Източник:

                               Работа с ценностите - модел на предразсъдъците
            на Падески-Грийнбергер. Техника “Аз-реално, Аз-огледално и Аз-идеално”

                                             (когнитивно-поведенческа терапия)

Теоретична постановка: Базира се на схващането, че хората се стремят да участват в общности (напр. семейната общност), придържайки се към устойчиви, стереотипни поведенчески модели, заучени в рамките на семейството (викарно поведение) или по схемата “проба-грешка”. В повечето случаи клиентите или не разполагат с адекватен на ситуацията поведенчески модел, или в самия поведенчески модел се съдържат дефицити. И в двата случая клиентите се затрудняват да подредят както ценностите си, на които почива връзката им, така и да проявят достатъчна гъвкавост за промяна на когнитивните си схеми за оценка на качествата на партньора.

Приложение: Техниката “Аз-реално, Аз-огледално и Аз-идеално” се прилага първоначално като домашно задание, а след това съдържанието му става обект на дискусия. Намира широко приложение във фамилната консултация. Често се прилага на двойката партньори. Техниката позволява клиентът да разкрие когнитивните си схеми за оценка на партньора, да се установи способността му за промяна и се изведат конкретни факти (аргументи) за дискусия.

Във фамилната терапия е известно схващането, че при създаване на семейни отношения партньорите се придържат към три групи поведенчески модели:

-такива, които пренасят изцяло старата си семейна реалност от родителското си семейство;

-такива които подхождат избирателно към пренесеното от родителското семейство;

-и т. нар. “бегълци”, които изцяло отричат модела на родителското си семейство.

Цел: Да се помогне на клиента да подреди по приоритети ценностите, които лежат в основата на връзката им, да се убеди в доказателствената сила на аргументите и да промени когнитивните си схеми за оценка.  Чрез техниката се установява нивото на гъвкавост (ригидност) на прилаганите поведенчески модели.

Инструкция-първа част: От вас се изисква да попълните на предоставения ви лист трите колонки по следните три критерия:

-първа колонка: качества, които в никакъв случай не бих приел;

-втора колонка: качества, които приемам изцяло;

-трета колонка: качества, които бих искал да притежава партньора ми;

Инструкция-втора част: Подгответе като домашно задание за всяко от изброените качества по 1-ва и 2-ра колонка по един случай, с който да докажете това качество. Подгответе се за разказ по изброените в 3-та колонка качества, с който да се мотивира това ваше желание.

Ред за работа:

Техниката може да се приложи както в посочения случай на два етапа (маркиране по време на сесията със засичане на време) или изцяло да се даде като домашно задание. Втория вариант е препоръчителен при работа с двойка.

а) По време на попълването психологът следи времето за което клиентът ще попълни всяка от колонките. Приема се, че ако клиентът се справи с 3-та колонка по-бързо от 1-ва, то най-вероятно същият разполага с висока способност за промяна на поведението си и притежава алтернативни идеи. Обратно, ако клиентът се справи най-бързо с 1-ва колонка в сравнение с 2-ра и 3-та, то същият ще прояви ригидност и устойчивост на поведенческия му модел.

б) По време на дискусията психологът води записки за обективността на аргументите, доказващи наличието на маркираните качества. Преценява се дали те са реални и обективни. При оценката на 3-та колонка се преценяват мотивите и произхода на модела за идеалния партньор. Търсят се корените на възприетите поведенчески модели и тяхната адаптивност.

в) Преценява се способността на клиента за самокритичност. Определят се моделите му за разрешаване на конфликти. Диагностицират се погрешни автоматични мисли и дисфункционални когнитивни схеми, усвоени в миналото. Определя се нивото на тяхната устойчивост и нагласите на клиента за промяна.

Забележка: Аналог на техниката представлява личностния въпросник на Тимоти-Лири за ценности.

Като цяло работата с "дъното" се опира върху отс­лабването на старите негативни самопредстави и върху постепенното създаване и засилване на нови позитивни убеждения, които да заместят старите. В хода на този про­цес се реализира оценяването на доказателствата "за" и "против" дъното. За тази цел се препоръчва ползването на определени терапевтични похвати. Един такъв способ е ранното ползване на " записа на деструктивните мисли" за оценка на конкретни негативни представи за Аз-а. Друг препоръчван похват е работата с континиума за разчупване на черно-бялото мислене за Аз-а. Добре работи и разграничението между възприяятието за собствената лич­ност като цяло и такива конкретни показатели, каквито са например материалните или професионалните пости­жения на индивида, неговата външност, телесната струк­тура или например цвета и формата на очите, ако те са красиви.

Източник:

                             Метод за преоценка на отрицателните предвиждания

                 при работа с ниска самооценка – модел на Падески-Грийнбергер.

                              Техника “Разчупване модела на предразсъдъците”

                                          (когнитивно-поведенческа терапия)

Теоретична постановка: Преоценката на отрицателните предвиждания е много важен момент при консултирането на хора с ниска самооценка. За целта обикновено се започва с преоценка на негативните предвиждания. Задачата на психолога е да помогне на индивида да идентифицира, а след това и да оспори своите негативни предвиждания, по­явяващи се след активирането на "дъното". Тези предвиж­дания обикновено имат тревожно-депресивен характер (или пък само тревожен или само депресивен). Затова кон­султиращият може да очаква, че (както е характерно въ­обще за тревожните мисли), негативните предвиждания ще рефлектират върху личността в две посоки - ще дове­дат до подценяване степента на риск или опасност и ще до­ведат  до подценяване от страна на консултирания на дос­тъпните за него ресурси за справяне със ситуацията. Така на практика ще се стигне до дисбаланс между перспекти­ва-лични качества и възможности за справяне. Коригирането на този дисбаланс е цел в работата на психолога на този етап от консултирането, тъй като това ще доведе до откриването на по-полезни и реалистични перспективи, ще помогне на индивида по-конструктивно да подходи към отключващата ситуация.

Приложение: Техника “Разчупване модела на предразсъдъците”

Техниката реализира цели на първия етап на самоподдържащият се цикъл – преоценка на отрицателните предвиждания и вярвания в себе си. Идеята е да се подпомогне клиента да подходи по-конструктивно към самия себе си.

В книгата „Управление на настроението: методи и убеждения“, авторите Падески и Гринбергер изразява убеждението си, че силно поддържаните негативни убеждения за Аз-а са аналогични с предразсъдъците. Приема се, че клиентът сам, в резултат на негативен ранен опит (поредица от неуспехи) или под влияние на външни негативни оценки (вменени) е формирал вярвания (предразсъдъци, митове) за своята негодност, неспособност, неумение, които при определени ситуации (отключващи фактори) винаги стартират негативните автоматични мисли за Аз-а.

Цел:

-чрез “насочено откриване” клиентът сам да установи как се поддържа един предразсъдък и неговата парадоксалност; 

-да си изясни какво е необходимо да се случи за да бъде променен;

-да открие какво може да затрудни реализацията на промяната.

-да “погледне” на личния си проблем от друга, по-висша позиция, т.е. чрез свързването на примера и личния проблем, чрез тяхното сравняване и откриване на общи характеристики, клиентът създава дистанция между себе си и наличните му убеждения за себе си.

Инструкция: От вас се иска във формата на домашно задание да помислите и се подготвите да дискутираме за следващата сесия случай на предразсъдък, който сте наблюдавали при ваш близък и добре познат човек.

Ред за работа:

а) За да се приложи техниката е необходимо предварително (в същата или предишна сесия) да бъдат изведени наличните автоматични негативни мисли  на клиента. Това е необходимо, тъй като обект на техниката стават именно те. Препоръчително е подготовката на клиента да се извърши като домашно задание за да се пести време в рамките на сесията.

б) Преди да се инструктира клиента за домашното задание е необходимо психологът да обясни теоретично на клиента как действа този модел. Предлага му да обсъдят хипотезата за наличието на “модел на предразсъдъците”, като първата стъпка е:

-психологът (операционализира) понятието предразсъдък и доказва аргументирано пред клиента негативните последици от придържането към него;

-психологът предлага на клиента идеята да идентифицира добре познат за него човек с предразсъдък, който предразсъдък е неприемлив за клиента, т.е. самият той го отхвърля, смята го за алогичен, за абсурден. Изяснява какво е необходимо да се случи за да бъде променен този предразсъдък. Какви пречки могат да възникнат по пътя на промяната.

в) По време на сесията, след като изложи примера, от клиента се иска:

-да представи аргументи за безсмислието в придържането към предразсъдъка;

-да приведе доказателства за това, по какъв начин той пречи на личността;

-да сподели по какъв начин неговия личен проблем се свързва с разказания пример;

г) По време на сесията психологът “води” клиента към ситуация на инсайт, при която клиентът разбира, че убеждението му за себе си (негативната му представа, вярвания, убеждения), може да е просто само мнение (фикция), а не реален факт. Целта е да се създаде дистанция между клиента и наличните му убеждения, т.е. да започне да се съмнява в убежденията за себе си и да се погледне отстрани.

                       Разрешаване на вътрешен конфликт-Когнитивен дисонанс.

             Теория за когнитивния дисонанс на Фестингер и Карлсмит (конспект)

1. Когнитивният дисонанс е състояние на вътрешно напрежение и дискомфорт, породени от противоречие между поведенческа постъпка (решение) и вътрешна нагласа и отношение.

Теорията приема личността, като рационализираща, а не като рационална.

Когнитивният дисонанс се реализира много ярко в областта на нравствените ценности.

Когнитивният дисонанс възниква тогава:

-когато има противоречиви идеи ;

-когато има нарушено определено очакване (оценяваш себе си като честен, а лъжеш; очакваш да се провалиш, а не се проваляш - отново дисонанс);

-не бива винаги да се бяга от дисонанса, защото това води до вечно самооправдаване за грешките си

2. Когнитивният дисонанс винаги поражда активност, насочена към преодоляване на дискомфорта и напрежението по посока оправдаване на поведението.

3. Когнитивният дисонанс е ефективно средство за промяна на поведението на лица, посредством външно влияние, но по начин, по който консонанса т.е. баланса, да се постигне от самата личност, като се самоубеди в целесъобразността на взетото решение, т.е. да самооправдае чрез рационализиране поведение.

Ефектът му се проявява във възпитанието на личността. В убеждаването към промяна, чрез самата личност.

4. Дисонансът води до реализиране на „плацебо ефекта”, т.е. до вътрешно самозаблуждаване, което отново има за цел, бягство от напрежението и дискомфорта. Например, зависимостта: „Колкото е по-скъпо едно лекарство, толкова е по- ефективно”.

5. Личността с дисонанс винаги търси рационализиране, т.е. оправдаване в името на някаква кауза, която е добре възприета от него или от другите, т.е. дори и да претърпи провал човек, той търси плюсове за другите, например: "Да загубих, но поне другите се възползваха от . . . ."

6. Зависимости и закономерности:

-Колкото е по-малък  външния натиск (информация, наказание, заплаха за наказание, лъжа, стимул-заплащане и пр.), толкова по-голям диапазон е наличен за самооправдаване към промяна, т.е. рационализиране и обратно, успехът е по-малък, ако например наказанието е по-голямо.

-Дисонансът се свързва с преодоляването на чувството за вина и то отново, чрез рационализиране на постъпката с цел нормализиране вътрешното състояние. Например, лице заставено да извърши нещо не толкова желано, за да постигне желана от него цел, след като премине процедурата, респ. след като рационализира постъпката си и постигне консонанс – вътрешно стабилизиране, след това, вече е склонно да приема и други по-неприятни процедури посветени на същата тяхна цел.

-К.Д. винаги е свързан с Аз-образа на личността.

Източник:

„Наблюдение на психиката” – Ханс и Майкъл Айзенк, Лик, 2005, 293-307

                                              Техники в семейната психотерапия.

                 „Семеен съвет/конференция” или „Семейно групово съвещание“

Предложената техника е сред инструментите на фамилните психотерапевти, но практиката на училищните психолози, работещи със семейства показва, че те могат доволно ефективно да намерят приложение в различни обучаващи формати за родителска компетентност, които някои специалисти в образователната система провеждат с родители. Техниката са особено полезна и помагат на родителите в периода на подрастващата възраст, когато конфликтите с децата през периода V – X клас са част от семейното взаимодействие. Обучението на родителите най-често става в групов формат (уоркшоп), в които училищният психолог, в качеството си на водещ, обучава родителите (родителски двойки) под формата на ролева игра, в която се разиграват (отработват) различни проблеми. 

Семейна конференция (или среща на семейната група) намира широко приложение и в службите за социална помощ.  Техниката е среща на членовете на семейството в много широкия смисъл на това определение. В подобен формат могат да бъдат привлечени дори съседи, колеги, сътрудници – въобще хора, които са обединени от обща цел и дейност.  Семейните конференции се основават повече на традиционните ценности, отколкото на научната теория, но тези традиционни ценности са описани с помощта на научна теория.  Това се отнася до теоретичните изследвания за развитието на личностт,  идентичността на децата и подрастващите, предаността към семейните връзки, семейството като социална система.  Тези теоретични концепции съответстват на гледната точка на службите за социална защита, според които,  за лицето, което получава социална помощ, най-полезен е подходът, който изисква по-активна отношение, като го насърчава да разчита повече на себе си. Методологията на семейна конференция отговаря на етичния принцип, според който лицето отговаря за действията си, като същевременно зачита личните възгледи на членовете на семейството за начините за решаване на съществуващите проблеми.

Обосновка – теоретична постановка.

Техниката „Семеен съвет/конференция”  представлява формат на срещи-заседания, които се провеждат регулярно от семейството; формат, който осигурява равни възможности за участие на всички членове на семейството.  Техниката е предназначена да подобри вътрешно-семейните отношения, да активизират тяхната интензивност и  да подпомогне процесите по вземане на решения.

Техниката са предложена от семейните терапевти, принадлежащи на адлерианското направление и се основават на принципи, съдържащи се в тази теоретична концепция.

Идеята за „семеен съвет” е популяризирана Драйкурс и неговите колеги (Dreikurs, 1948; Dreikurs, R., Corsini, R. J., Lowe, R., and Sonstegard, 1959; Dreikurs and Soltz 1964; Dreikurs, Gould and Corsini, 1974; Corsini, and Rigney, 1970; Dinkmeyer,Pew and Dinkmeyer, 1979; Manaster and Corsini, 1982).

Според Манастър и Корзини има поне четири причини, поради които трябва да се проведе „Семейния съвет”:

1. За да се даде възможност на членовете на семейството да общуват свободно помежду си.

2. За да се избегне насилието в семейството от всякакъв вид.

3.Да обучат членовете на семейството, както децата, така и възрастните на демократични методи за разрешаване на конфликти.

4. Да поддържа хармонията и мирът в семейството (Manaster and Corsini, 1982, p.231).

„Семейният съвет“ се основава на такива философски принципи, които предполагат, че демократичните практики, въведени в семейната система, водят до повишаване на уважението между всички членове на семейството и на сътрудничеството между тях, тъй като всички ще имат право на глас в процеса на вземане на решения, усилват интереса на членовете един към друг и взаимно разбиране – всъщност всички са реално включени в процеса на върешно-семейно взаимодействие. Освен това, тези философски принципи могат да помогнат за създаване на чувство за идентичност на групата и в същото време да стимулират откритото признаване индивидуалността на всеки член на семейството, неговите приноси и самоценност.

В процеса на сесията психотерапевтът обучава членовете на семейството теоретически и практически за прилагане на техниката в домашни условия.  За тези семейства,  в следващия период процедурата по прилагане на техниката следва да се превърне в ритуал.

Техника „Семеен съвет” или „Семейно групово съвещание“

Когато терапевтът стига до извода, че техниката „семеен съвет” може да бъде полезна за подобряване на отношенията в семейството и е необходимо да се промени неговата способност за вземане на решения, той въвежда идеята за привличане на родителите или на цялото семейство.  При това психологът трябва да предвиди всички трудности при прилагането на метода (изготвя списък с очакваните трудности), тъй като техниката не отговаря на общоприетия в семейството начин, за обсъждане на трудните въпроси и за решаване на проблеми. В същото време той трябва да убеди семейството в необходимостта от нейното прилагане, подчертавайки, че „Семейният съвет” открива редица нови възможности за подобряване на стила на семейния живот.

Правила за прилагане на техниката:

1.Определя се предварително конкретното време и място на срещата, така че да няма фактори, които биха могли да й попречат (прекъснат).

2. Съветът официално включва всички членове на семейството, но никой не може да бъде принуден да присъства на него. В същото време, този, който отсъства, трябва да се съгласи да следва решенията, които ще бъдат взети. Полагат се всички усилия да се гарантира, че всеки може да присъства на срещата.

3. Решенията, приети от Съвета, не могат да бъдат едностранно нарушени или пренебрегнати. Ако това се случи, то трябва да бъде обсъдено на следващото заседание.

4. Всеки може да предложи въпроси (идеи, предложения) за обсъждане. В някои семейства има обичай да се поставя лист хартия със списък от въпроси, които се нуждаят от обща дискусия на най-удобното място за всички членове на семейството, например на вратата на хладилника - така че щом някой представи съответната идея, тя веднага може да бъде регистрирана от другите.

5.Списъкът с въпроси може да включва всичко, което е свързано с благосъстоянието на децата, семейните разходки и пикници, училище, правила за използване на имщество и пр., тоест тези решения, които са от значение за семейството като цяло. Разбира се, родителите не трябва да канят шестгодишния си син на обсъждането на темата: „Дали е необходимо да се инвестират парите на семейството в недвижими имоти или да се депозират в банкова сметка? или  „Дали синът трябва да ходи на училище или трябва да се отложи с една година?” 

Родителите обсъждат с децата и търсят съгласието им по такива въпроси като почистване на къщата; правила, свързани с времето на завръщане от училище вкъщи или в колко часа трябва да се приберат вечер в дома; поведението при посещение в къщата на техни приятели и пр. От своя страна, децата могат да включат в списъка такива въпроси като възможността за уединение, по-голяма независимост, по-голяма гъвкавост по отношение на домашните работи и времето, когато те могат да бъдат свободни за техни интереси и увлечения.   Децата могат също да поискат помощ при уреждане на различни конфликти помежду си. Някои въпроси могат да се отнасят до теми, по които не е необходимо да се вземат решения, например; членовете на семейството могат да споделят своите мисли, чувства, надежди, постижения, преживявания, решаване на проблеми, с които трябва да се справят.

6.Семейният съвет се ръководи от председател, като тази длъжност се изпълнява на ротационен принцип всички възрастни челенове на семейството.  Лицето, изпълняващо задълженията на председател, трябва да направи всичко възможно, за да отговаря напълно на ролята на демократичен лидер на семейната група. Родителите нямат право да заемат постоянно позицията на Върховната власт и да лишават от нея други пълнолетни членове на семейството.  „Семейният съвет” трябва да се провежда въз основа на добре известните правила за провеждане на демократично събрание. Все пак трябва да се има предвид, че постигането на всеобщ консенсус е много по-приемливо, отколкото решение, основано на мнозинство от гласовете.

7. Всички трябва да вземат участие в изпълнението на взетите решения - дребността е неприемлива.

8. Както родителите, така и децата трябва да са уверени в това, че имат собствен глас в семейството, че това, което те казват, ще бъде чуто, прието и сериозно обмислено. Като съществена помощ при провеждането на Съвета, е полезно членовете да подхождат към недостатъците, провалите или неуспехите с чувство за хумор. Разрешено е да се надсмиват на недостатъците на хората, а не на самите хора.

9.Основно правило е, че семейният съвет се провежда за да търси и намери решение на проблема, а не за да подложи на нападение конкретни членове.

Семейството трябва да бъде предупредено, че срещата не може да бъде успешна, докато всеки член на семейството не се научи да използва Съвета като ефективно средство за решаване на собствените си проблеми.

На следващата сесия семейството споделя с психолога опита си от проведения Съвет и след това този опит се обсъжда. Материалът, получен по време на тази дискусия, се използва за по-нататъшна терапевтична работа в сесията. Тогава терапевтът преразглежда правилата на Семейния съвет, помага на семейството да разреши някои формални проблеми, свързани с поведението му и ги насърчава да продължат провеждането на такива срещи.

Източник:

                            Методика за изследване на нагледно-действено мислене
                                                              „Изрежи фигурите”

                                                                   (за деца 4-5г.)

Методиката е предназначена за диагностика на нагледно-действено мислене на деца на възраст 4-5г. От детето се иска бързо и точно да изреже от хартия нарисуваните фигури. На таблото. Всеки квадрат се изрязва по контурите предварително и фигурите се дават на детето една по една по реда на номерирането им. 

Оценка на резултатите

Резултатите се оценяват по критериите време и точност на изпълнението:

-10 бала — всички фигури са изрязани за не повече от 3 мин., а отклонението от контурите е не повече от 1 мм.

-8-9 бала — всички фигури са изрязани за време от 3 до 4 мин, а отклонението от контурите е от 1 мм до 2 мм.

-6-7 бала — всички фигури са изрязани за време от 4 до 5 мин, а отклонението от контурите е  2-3 мм.

-4-3 бала — всички фигури са изрязани за време от 5 до 6 мин, а отклонението от контурите е  3-4 мм.

-2-3 бала — всички фигури са изрязани за време от 6 до 7 мин, а отклонението от контурите е  4-5 мм.

-0-1 бал — детето не се е справило със задачата за 7 мин, а отклонението от контурите е  повече от 5 мм.

Изводи за нивото на развитие

-10 бала — много високо;.

-8-9 бала — високо;

-4-7 бала — средно;

-2-3 бала — ниско;

-0-1 бал — много ниско; 

                            Методика за оценка мотивацията за обучение при деца в

                         предучилищна възраст „Беседа за училище” (Т.А.Нежнова)

Предназначение: Изследване вътрешната позиция на ученика и установяване характера на ориентацията за училищно-учебна дейност.

Описание на методиката: В процеса на индивидуалното изследване на детето се задават въпроси, отговорите на които позволяват да се установят особеностите в неговата ориентация по отношение училището и обучението. За провеждане на беседата не е необходим специален материал. Въпросите предварително се научават от психолога, за да бъде беседата максимално непосредствена и естествена.  Преимуществената ориентация на детето към съдържанието на учебната дейност свидетелства за наличието на вътрешна позиция на ученик.

Процедура за провеждане.

Психологът пита детето, дали иска да стане ученик и ходи на училище. В зависимост от отговора, той задава и първия въпрос от „Беседата”.

1.Според теб кое в училището е най-интересно, привлекателно? По-нататък психологът казва: "Ще ти разкажа малки истории за училището само на теб. Това са истории, които могат да се случат и на теб, защото те са се случвали на други деца, когато те са били ученици. След като изслушаш историята, от теб ще се иска да ми отговориш, какво бил казал или направил, ако на теб се случи тази история.

2.Представете си, че тази вечер майка ти изведнъж ти  каже: „Детенце, ти все още си много малък (малка), трудно ще ти е да ходиш на училище, там не е лесно.  Ако искаш, ще отида и ще помоля да те освободят от училището за месец, за половин година, а може и за цяла година. Искаш ли?, Какво ще кажеш на мама?”

3.Представи си, че мама го е направила (или не те е послушала и е действала по свой начин) – отишла в училището, помолила и ти си бил освободен от утре. Сутринта ти си станал от леглото по-късно, измил си се, закусил, а на училище не е трябвало да ходиш.  С какво ще се занимаваш, докато другите са на училище?

4.Представи си, че си излезнал на разходка и  срещаш момче (момиче). Той (тя) също е на 6 години, но не ходи на училище, отива в детска градина. Това момче (момиче) те пита: „Какво трябва да направя, за да се подготвя добре за училище? Какво ще го посъветваш?”

5.Представи  си, че са ъи предложили да учиш, но да не ходиш на училище, а напротив, всеки учител щда идва при теб всеки ден и да те научи на всичко, което се преподава в училище. Ти съгласен ли си да учиш  вкъщи?

6.Представи си, че вашата учителка е болна. Директорът идва в класната стая и казва: „Можем да поканим друг учител за това време, но можем да поискаме от майките ви, всеки ден една от тях да прекарва един ден във вашия клас вместо учител”. Как мислиш, кое би било по-добре някой друг учител ли да дойде, или майките да заменят учителите?

7.Представете си, че има две училища - училище А и училище Б. В училище А графикът на уроците е такъв: всеки ден има уроци по писане, четене, математика, а уроците по рисуване, музика, физическо възпитание, рядко, веднъж седмично. В училище Б всичко е обратното: всеки ден има физическо възпитание, музика, труд и техника, рисуване, а четене, писане и математика, рядко, веднъж седмично. В кое училище искаш да учиш?

8.В училище А от първокласниците се иска стриктно да слушат внимателно учителя и да правят всичко, което казва, да не говорят в клас, да вдигат  ръка, ако трябва да кажат нещо или да се излезнат от класа. В училище Б не правят забележка, ако ученицире стават по време на урока, говорят със съучениците си, напуска класа без да попитат. В кое училище искаш да учиш?

9.Представи си, че си работил много усърдно, трудил си се по всички уроци и учителят казал: „Днес ти  учи добре, просто е чудесно, искам да отбележа това по някакъв начин. Избери си - да ти дам шоколад, играчка или да ти поставя шестица в дневника? Какво би  избрал?

Отговорите на детето, получени по време на разговора, се записват в протокол. Всички отговори се разделят на две категории - А и Б

Интерпретация на резултатите

Преобладаването в отговорите на дете от категория А показва, че вътрешната му позиция е със съдържание и характер, свързани с обучението в училището. Преобладаването на категория Б говори за ориентация на детето към предучилищните дейности, за формалните аспекти на обучението.

Допълнително изследване

В допълнение към общия показател е важно да се определи кои елементи от вътрешната позиция на детето се формирани и кои не. За формирана вътрешната позиция се приема в случай, че детето:

1.Отнася се  към постъпването в училище като напълно естествено и необходимо събитие в живота: не мисли за себе си извън училището или отделено от него; разкрива нуждата от учене, т.е. в ситуация на незадължително посещаване, продължава да се стреми към занятията със специфично училищно съдържание  (въпроси 2 и  3).

2. Проявява специален интерес към новото, към училищното съдържание на занятията: предпочита уроците по ограмотяване, за сметка на уроците доучилищен тип (рисуване, пеене, физикултура и спорт), има съдържателна представа за подготовката си за училище (въпроси 1.4.7).

3)Стреми се към нов тип взаимоотношения в организацията на дейностите: предпочита колективните класни форми на учебните занятия, пред  към индивидуалното образование у дома; позитивно се отнася към наличието на социално приети форми на поведение (дисциплина); предпочита традиционния за училищата способ за оценяване на неговите академични постижения (бележка; оженка), в сравнение с  видимите поощрения, характерни за непосредствените, лични отношения и за доучилищния период: лакомства, подаръци и пр. (въпроси 5, 8, 9);

4) Признава авторитета на учителя (въпрос 6).

След това се попълва приведената по-долу таблица, извършва се анализ за степента на формираност на елементите на вътрешната позиция на ученика. 

Анализът за степента на формиране на отделните елементи на позицията на ученика позволява да определим посоката на корекцията-развиващата работа с детето. Особено важно е да се определи „слабото звено”, ако се установи, че отговорите в полза на училищната позиция са малко. Тъй като вътрешната позиция на ученика е сложно структурно образувание, в случай на неформираност (или неявно формиране), допълнителния анализ позволява да се определи кой от елементите на указаната структура определя цялостната картина и осигурява целева помощ.

                        Методика за измерване на самооценка - Дембо-Рубинщтейн.

                            (за деца в предучилищна и начална училищна възраст)

Описание методики

На бланка (А-4) са представени 8 вертикално разположени линии, които представляват биполярни скали (рис.1). Дължината на линиите е 100мм. (препоръчва се използване на милиметрова хартия или тетрадка по математика с големи квадратчета). Горната и долната точки на линията се обозначават с малка хоризонтална чертичка, за да се образува отсечка, а в средата на линията се поставя точка. Всяка линия в горната и долната част има наименование на показателя, който се оценява. При групово изследване на бланката се записват имената на децата.

Списък (наименования) на измерваните показатели:

-1 здрав – болен;

-2 послушен (дисциплиниран) – непослушен (недисциплиниран);

-3  умел – неумел;

-4 умен – глупав;

-5 добър – зъл;

-6 много приятели – малко приятели;

-7 весел – тъжен;

-8 добър ученик – лош ученик.

Забележка: В тестовата бланка са представени 12 показатели.

Процедура на изследването

При деца на 6г. (предучилищна възраст) и първи клас методиката се прилага индивидуално; за ученици във 2 клас се допуска групово изпълнение. Преди началото на работата се дава инструкция.

Инструкция (устно): „Всеки човек – възрастен или дете – познава себе си и може да оцени своите качества и умения. Това той може да направи с думи, например да каже: „Аз съм най-умния”  или „Аз не съм много щастлив” … Може обаче това да се направи и по друг начин –  с линия (психологът рисува на бял лист А-4 или на черната дъска) една вертикална линия, като отбелязва горната и долната част с хоризонтални къси чертички, а в средата поставя точка.

Ето една линия. Тя може да ни разкаже, как оценяваш своето здраве.  На самия връх на линията (психологът поставя кръстче) се намират най-здравите хора на света. Те никога не са боледували, дори никога не са кихали или кашляли.  В най-долната част на линията (психологът поставя отново кръстче) се намират най-болните хора на света. Те през целия си живот боледуват от много тежки болести.  Никога не са били здрави.  Тук на средата (поставя се кръстче) се намират тези, които са били и болни и здрави по равно.  Според теб, ако един човек е бил болен, но се оправя и е почти здрав, къде ще постави кръстчето за да оцени здравето си в момента?

(Психологът предлага на детето (ученика)  да отговори, като иска да аргументира своя отговор, подробно да обясни защо мисли, че отговора му е верен или неверен).

„Ако човек често боледува и това не му харесва, той иска да укрепи своето здраве и за тази цел започнал да се занимава със спорт, закалил се и ето, вече от две седмици той се чувства напълно здрав. Къде според теб ще постави кръстчето?”

(Психологът предлага на детето да отговори, като иска аргументи за отговора, подробно обяснение защо счита отговора си за верен или неверен).

„И така, след като вече разбра как да използваш тази линия, какво ще кажеш за себе си?

А сега ще ти дам един лист, на който има нарисувани повече такива линии.”

(Психологът предлага бланката (за предучилищна възраст и 1 клас психологът записва сам имената на децата, а за 2 клас учениците сами записват имената си, но все пак психологът трябва да провери дали правилно са попълнени данните).

„Погледни към първата линия. Тя ще ти помогне да разкажеш за своето здраве. Напомням ти, че най-горе стоят най-здравите, а най-долу се намират най-болните. Сега ти сам оцени своето здраве. Къде ще поставиш кръстчето?”

(При групово изследване психологът преминава по всеки ученик и проверява как работят децата. Важно е да се обърне внимание как учениците са разположили бланката, правилно ли са разбрали инструкцията, къде поставят кръстчетата.)

„Ето ти вече се научи да оценяваш здравето си с помощта на линия. Виж сега втората линия. На върха  е написана думата „дисциплиниран”, а най-долу – „недисциплиниран”. Най-горе се намира тези,  които са безупречно изпълнителни. Те спазват правилата и исканията на своите родители и учители. Те служат за пример на другите и получават похвали, защото нямат нито едно нарушение на правилата  в училище. Най-долу се намират недисциплинираните ученици – те никога не са спазвали изискванията на учителите и своите родители; винаги са наказвани и мъмрени. Според теб къде се намираш ти? Отбележи с кръстче.”

(При групово изследване психологът отново минава между децата и проверява работата им).

Така последователно се работи върху всички изобразени 8 линии на бланката.

За децата от 1 клас инструкцията се повтаря и се дават примери преди всяка линия. За учениците от втори клас е достатъчно да се дадат еднократно обяснения за първите две линии и по-нататък децата работят самостоятелно.  

Обработка на резултатите

Обработват се резултатите от всичките 8 скали. Скала „здраве” се приема за тренировъчна  и не влиза при изчисляване общата оценка. Данните от нея се анализират отделно.  

За удобство изчисленията се правят в балове.  Както вече посочихме, дължината на всяка линия е 100 мм. и на всеки сантиметър съответства 1 бал (например 56 см. = 56 бала).

1.По всяка от осемте скали се определя нивото на самооценката – от 0 до кръстчето, поставено от детето.Вв матрица се въвеждат 8 индикатор).

2. Изчислява се средното ниво на самооценката – то е средно аритметично от всички анализирани линии (показатели). Този индекс също се записва в матрицата.

3. Определя се степента на диференциация на самооценката. Тя се получава чрез свързване на всички кръстове върху бланката. Получените профили нагледно показват различията в оценката на детето за различните аспекти на неговата личност. За да се получи количествена характеристика,  може да се използва разликата между максималната и минималната стойност по скалите (този индекс също се въвежда в матрицата).

Следва да се има предвид, че колкото по-голяма е диференциацията между най-високия и най-ниския показател, толкова по-малко значение има средната оценка за самооценката и по тази причина тя може да се използва само за ориентация.

4. Особено внимание се обръща на случаите, когато се пропускат някои скали; кръстовете са поставени на границата или извън скалата (над горната или долната част на скалата); използват се други знаци, а не кръст, които не са  предвидени в инструкцията и т.н. (този показател също се въвежда в матрицата като брой пропуснати скали).

Оценка и интерпретация на резултатите

За оценка на средните показатели на ученика и неговите резултати по всяка скала, се използват стандартни значения, посочени в таблиците по-долу. (табл. 3.6, 3.7).

Най-благопрятни от гледна точка на личностното развитие се явяват следните  резултати: средна или висока при умерена степен на диференциараност. 

                                                    Метод 7 „Ресинтез на миналото“

                                 Техника 5 „Ресинтез на преживявания и убеждения“

                                               (когнитивно-поведенческа терапия)

Разгледайте основния списък с убеждения на клиента. Помогнете му да разбере, дали тези мисли му помагат да разреши текущия проблем или обратно.

Ако убежденията не помогнат, насърчете и окажете помощ  на клиента да планира стратегия за неговата промяна.  Ако убеждението е полезно тогава, но в днешния ден е проблем, помогнете на клиента да осъзнае необходимостта от промяна. 
Източник:

                                                Метод 7 „Ресинтез на миналото“

                                     Техника 4 „Ресинтез на семейни убеждения“

                                             (когнитивно-поведенческа терапия)

Нарисувайте схема, иозбразяваща основните членове на семейството.

Посочете техните имената и възрастта им, и отразете с помощта на по-удебелени контури  или брой на стрелките значението им за клиента (използвайте символиката на социограмната схема). Проверете дали сте включили всички важни членове на семейството в схемата.

Посочете основните убеждения, принципи, ценности и нагласи, които поддържат обозначените на схемата хора.  Разгледайте и потърсете, дали няма убеждения, които разделят повечето от семейните членове.  Помислете, дали е възможно да свържете тези принципи с някои от централните убеждения?

Запитайте се:

-Как семейството е формирало тези централни убеждения?

-Как семейството е поощрявало своите членове за изпълнението на тези принципи?

-Как семейството е наказвало несъгласните?

-По кои постъпки семейството на клиента се различава от други семейства по своите убеждения?

След това, сравнете семейните убеждения с тези, изброени в основния списък от убеждения на самия клиент.  Има ли съвпадения?  Открийте дали има зависимост, свързаност, противоположност или са синергични.
Източник:

                                                    Метод 7 „Ресинтез на миналото“

                                              Техника 3 „Ресинтез на ранни спомени“

                                                   (когнитивно-поведенческа терапия)

Упражнение 1 „Поправка (промяна) на миналото“

Помолете клиента да си представи по-раншна ситуация, в която е изпитал силни емоции. Задръжте го известно време в тази ситуация, като му помогнете да включи всички сетива, за да си я представи реалистично. Когато сцената стане ясна, предложете да се съсредоточи върху централното си убеждение (гещалт; забележителност).

Поискайте от клиента да се съсредоточи върху изходната ситуация,  когато е възникнала тази емоция, да се концентрира върху първите или най-ранни спомени, в които е  възникнало и формирало деструктивното убеждение. Нека ясно да си представи сцената и да я визуализира. Визуализацията следва да се вербализира и всяко погрешно убеждение да се произнесе – нека детето или подрастващият в него да говори.

Задайте въпросите:

-Какви грешки съдържа вашата интерпретация на събитията?

-Какво е способствало появата на невярното възприятие?

-Какво неправдоподобно си е казал тогава клиентът?

-Защо тази негова интерпретация тогава е погрешна?

-Какво и кой са го подтикнали към тази невярна интерпретация?

Обсъдете с клиента този факт,  като докажете, че  той оценява сегашната ситуация толкова невярно, както е оценявал ситуацията в миналото.

Заедно коригирайте погрешното убеждение.

Помолете клиента да си представи как променя ситуацията, като се придържа към полезните реалистични убеждения вместо към тези, в които е вярвал първоначално. Помолете го да си представи как се държи и се чувства различно, опирайки се на новия начин на мислене.

И накрая, помолете клиента да си представи какви са трудностите в настоящето по новия  начин. Коригирайте грешното убеждение в настоящето по същия начин, по който беше коригирано убеждението от миналото.

Упражнение 2 „Работна бланка за ресинтез“

Този формуляр може да ви бъде от полза при работата по ресинтеза.

-Ситуацията в този момент ________

-Емоционална реакция ________

-Убеждение в настоящия момент ________

-Раннен спомен (предшестващи събития) ________

-Емоционална реакция ________

-Погрешно ранно убеждение  ________

-Коригирано ранно убеждение  ________

-Коригирано настоящо убеждение  ________

Използвайте основния списък на вярванията на клиента и го помолете да обвърже убежденията със ситуациите, в които се проявяват. Всяка от тези ситуации трябва да бъде написана в реда „Ситуацията в този момент“ на работната бланка. Убежденията, свързани с всяка ситуация, трябва да бъдат изброени в реда „Убеждение в настоящия момент“.

Заемете се с търсенето на критичното преживяване на клиента преди или по време на ранен тийнейджърски период. Първо, идентифицирайте събитията. Обикновено най-ранните събития, които клиенът може да запомни са доста смътни, но дори и ако имат само фрагментирани чувства и впечатления, помолете клиента да ги визуализира възможно най-ярко. Фиксирайте ги на работната бланка.

Формулирайте предположение (хипотеза) за погрешното убеждение, която в е резултат на всяко от тези събития. Въведете тези предложения в бланката.

След подробна дискусия с клиента, коригирайте всяка от първите мисли. Запишете тази информация в работния лист. Предишните погрешни интерпретации на ранните събития трябва да бъдат зачертани, когато клиентът намери правилната интерпретация. Заменете всички предишни грешни когниции, свързани с събитията.

След като предишните ирационалности са вече коригирани, помогнете на клиента да поправи ирационалния си начин на мислене в момента.

Помолете клиента редовно да използва работния формуляр - да открива погрешни вярвания, да идентифицира техния източник, да коригира предишните погрешни интерпретации и след това да приеме по-функционално убеждение, като основа за неговото поведение в настоящето.

Източник:

                                                  Метод 7 „Ресинтез на миналото“

                                       Техника 2 „Ресинтез на жизнени ориентири“

                                               (когнитивно-поведенческа терапия)

Използвайте създадената по-рано когнитивна карта, но я направете „историческа“.  Проследете източника на всяка мисъл на клиента: как тя се е трансформирала в убеждение и как представите са се променяли в различните етапи на живота?

Установете какви още мисли, емоции, постъпки или външни стимули са асоциирани с даденото убеждение, след неговото формиране. Как невярната интерпретация се е разпространила от една жизнена сфера върху другите.

Помолете клиента да си представи как би изглеждал неговия живот, ако има друго възприятие. Нека да си въобрази как би се държал сега, ако не вярваше и не изповядваше тези изопачени жизнени ориентири. 
Източник:

                                                 Метод 7 „Ресинтез на миналото“

                                Техника 1 „Ресинтез на критични минали събития“

                                              (когнитивно-поведенческа терапия)

Техниката е подходяща за работа с клиенти с посттравматично стресово разстройство.

Заедно с клиентът съставете и анализирайте списък с критичните събития в неговия живот. Списъкът не трябва да бъде общ, а да съдържа само конкретни събития, свързани със симптомите на клиента.  Психологът трябва да е убеден, че убежденията, формирани в резултат на тези травмиращи събития са основна причина за неговия проблем в настоящето.

Обсъдете с клиентът, как са се променили неговите емоции и поведение в резултат на формираните по време на критичното събитие убеждения. Помогнете на клиента да направи нова интерпретация на старите събития, като потърси нови, по-малко болезнени убеждения. Предложете му да се възползва от преимуществото на отдалечеността на събитията във времето и пространството и внимателно да анализира, тъй като сега с помощта на зрели и рационални, освободени от натиска на емоциите разсъждения, би могъл да поправи миналото погрешно възприятие на събитието.

Прегледайте всички основни критични събития, установете всяко погрешно убеждение и помолете клиента да си представи, че той променя ситуацията от миналото, мислейки и постъпвайки по нов начин в съответствие с новите убеждения.

Източник: