Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1208774 Постинги: 1460 Коментари: 116
Постинги в блога от Декември, 2017 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
 

                                  Методика „Скала за училищна (изпитна) тревожност“

                                                             (Е.И. Рогов-О. Кондаш)

 

Понятието „тревога“ в въведено в психологията от З.Фройд (1925), а в днешно време много учен иго разглеждат като разновидност на страха. Освен конкретния страх (Furcht), Фройд говори за неопределен, ирационален страх (Angst), О.А.Черников пише за тревогата като „страх при очакване“, а О. Кондаш – за страх пред изпитание. Ф. Пърл определя тревогата като разрив между „сега“ и „после“ или като „страх пред аудитория“. Тревогата се явява като резултат на активизирано въображение и фантазии за бъдещето. Тревогата се появява у човека вследствие наличие на незавършени ситуации и блокирана активност, които не позволяват да бъде разредена възбудата. В този контекст тревогата се разглежда като емоционално състояние на остро вътрешно и мъчително безсъдържателно безпокойство, свързано в съзнанието на индивида с прогнозируеми неуспехи, опасности или очакване за нещо важно, значимо за човек в условия на неопределеност.

Изразената тревога се проявява като тягостно неопределено усещане за „безпокойство“, „кипене“, „разклащане“, „треперене“ в различни части на тялото, често в областта на гърдите и нерядко е съпроводено от различни сомато-вегетативни разстройства (тахикардия, изпотяване, усещане за болезнена нужда от уриниране, изчервяване/пребледняване, кожни сърбежи и др.). При най-малките деца поради неразвитие на речта, тревогата може да бъде установена в специфично поведение: безпокоен поглед, суетливост, напрегнатост, плач или отчаян вик при промяна на ситуацията. По-големите деца изразяват оплакванията си като „не съм на себе си“, „чувствам се неспокойно“ и пр. Както пише Everett L. Shostrom 91994):  „тревогата е подобна на „чувството на глад“ - човек, обхванат от тревога не е достатъчно активен и е зает с това, да потисне растящата агресия, а в резултат на това изпада в апатия“.

Предназначение: Методика за диагностика на тревожността по скали за тревожност.  

Описание: „Скалата за училищна тревожност“ на Рогов Е.И., 1996г. е разработена на принципа на „Скалата за социално-ситуативна тревожност“ на Кондаш (1973г.). Особеностите на скала от този тип се изразява в това, че при нея изследваното лице оценява не наличието или отсъствието на някакви свои преживявания, симптоми за тревожност, а ситуации от гледна точка на това, доколко те могат да предизвикат тревожност. Преимуществото на скали от този тип се изразяват първо, че позволяват да се установят области и обекти, явяващи се за учениците основни източници на тревожност и второ, в по-малка степен отколкото други въпросници са зависими от особеностите в развитието на интроспективност (рефлексията) у учениците.

В аспекта на диагностика на социално-психологическия климат интерес представлява преди всичко скалата за междуличностна тревожност, т.е. емоционалното напрежение, възникващо в изследваното лице в процеса на взаимодействие със съучениците. Скалата косвено характеризира социално-психологическия климат за учебна дейност, а самооценъчната – субективния комфорт (или дискомфорт) представят ученика за себе си, като субект на училищния живот.

Цел: Методиката позволява да се установи нивото на тревожност при подрастващите, като се локализира в три основни сфери: учебна дейност (училищна тревожност); взаимоотношения с връстници и значими възрастни (междуличностна тревожност) и представите за самия себе си (самооценъчна тревожност). 

Възрастови ограничения: Методиката е предназначена за работа с подрастващи. Практическият опит показва, че методиката успешно се прилага за диагностика на училищна тревожност при от VII до IX клас.  По-долу са публикувани тестови норми за ученици от IX до XI клас (Рогов Е. И., 1996).

Процедура: Диагностиката може да се проведе в индивидуална и групова форма, желателно в началото на учебната година в отсъствие на класния ръководител.

Необходими материали: Тестова бланка с инструкция, стимулен материал и позиции за име, фамилия, възраст, клас и дата на изследването.

Бланката на методиката съдържа инструкция и задачи, които позволяват при необходимост прилагането й в група. На първата страница на бланката се указват фамилията и името на ученика, клас, възраст и дата на проведеното изследване. Методиката включва три типа ситуации:

1)  ситуации, свързани с училището, общуване с учителите;

2)  ситуации, актуализиращи представите за себе си.  

3)  ситуации на общуване.

И съответстващи на тях видове тревожност, които се установяват с помощта на дадените скали: училищна, самооценъчна и междуличностна. Данни за разпределението на пунктовете по скалите са представени в таблицата по-долу:

Таблица 1. Видове тревожност

image

Изчислява се общата сума бал отделно по всеки раздел на скалите и  по скалата като цяло.Получените данни се интерпретират качествено като показател за видовете тревожност, а по цялата скала, като общо ниво на тревожност.

 В таблица 2 са представени стандартни данни, позволяващи да се сравнят показателите за нивото тревожност в различните полово-възрастови групи. 

image

Нивото на тревожност за всяка полово-възрастова група се определя на база средно аритметично значение за всяка група.

Специално внимание следва да се обръща на ученици с висока и много висока обща тревожност. Подобна тревожност може да породи или реални неблагополучия за ученика в най-значими области на дейността му  и общуването или да съществува въпреки обективно благополучно (успешно) положение, явявайки се следствие на определени личностни конфликти, нарушения в развитието на самооценката и пр.

Последните случаи са особено съществени, защото те нерядко се развиват и остават незабелязани от учители и родители.  Подобна тревожност преживяват ученици, които се учат добре и дори са отличници, деца, които се отнасят отговорно към обучението,  към обществения живот, училищната дисциплина и видимите си успехи постигат на висока цената и извънредни сривове, особено при рязко усложняване на обстановката. При тези ученици се наблюдават изразени вегетативни реакции, невроподобни и психосоматични нарушения.

Тревожността в тези случаи често поражда конфликтна  самооценката – противоречие между високите претенции и достатъчно изразената неувереност в себе си. Постоянният конфликт заставя тези деца постоянно да се стремят към успехи и едновременно с това им пречи правилно да го оценяват, пораждайки чувство на постоянна неудовлетвореност, неустойчивост, напрегнатост.  Това води до хипертрофиране на потребностите за постижения, които в резултат на непрекъснатото претоварване от страна на учители и родители придобиват ненаситен характер,  а претоварването на ученика се наблюдава като снижаване на работоспособността и повишена уморяемост.

В зависимост от състоянието на ученика в средата от връстници и от степента на успеваемост в обучението, както и от други фактори повлияни от високата (или много висока) тревожност, подходите за корекция ще бъдат различни. В случай на реални неуспехи, дейността следва да бъде насочена към формиране на необходимите навици за работа или общуване, които да позволят преодоляването на тези затруднения, а при самооцнъчна тревожност – корекция на самооценката и преодоляване на вътрешните конфликти.

Паралелно с това, работата следва да бъде насочена към ликвидиране на причините, предизвикващи тревожност и към развитие на способностите за справяне с повишена тревожност. Известно е, че тревожността се закрепва и може да стане особено устойчива в сферата на образованието.  Учениците с повишена тревожност се оказват в ситуация на „омагьосан психологически кръг“, при който тревожността възпрепятства възможностите на детето и резултатите от неговата дейност, а те на свой ред допълнително усилват емоционалното неблагополучие. Това обяснява защо работата за ликвидиране на причините е недостатъчна и защо е необходима редукция на общата тревожност независимо от нейните причини.

Следва да се обърне специално внимание на учениците, с т. нар. условна характеристика от категорията „извънредно спокойни“, особено в случаите, при които оценките по всички скали не превишават 5 бала.  Подобна нечувствителност към неблагополучията има като правило защитен характер и възпрепятства пълноценното развитие на личността. Емоционалното неблагополучие в този случай се запазва с цената на неадекватно отношение към действителността и влияе отрицателно върху продуктивността.

Ограниченията, свързани с прилагането на скалата, както и други методи за събиране на информация, са обусловени от зависимостта на отговорите на ученика от наличието на желание да отговаря, от доверието в експериментатора и искреността. Това означава, че скалата на първо място установява тези ученици, които не само изпитват тревожност, но и считат за необходимо да съобщят за нея. Често високите балове се явяващи се своеобразен „вик за помощ“ и обратно – за „извънредно спокойствие“, може да скрият повишена тревожност, за която детето по различни причини не иска да съобщи на обкръжението си.

Скалата не установява тревожност, свързана с определени обекти. Освен това, тя силно се влияе от големия брой всевъзможни „защитни“ тенденции, започвайки от елементарните (нежелание за разкриване пред други хора) до най0сложните защитни механизми.

При интерпретацията на получените данни следва да се обърне внимание на учениците, показващи „повишени“, „високи“ и „много високи“ значения на училищна тревожност, а така също и попадащите в зоната на „извънредно спокойствие“. Ако показателите „повишена“, „висока“ и „много висока“ училищна тревожност ясно и еднозначно показват емоционално неблагополучие в контекста на една  или друга училищна ситуация, то показателя „извънредно спокойствие“ свидетелства или за „скрита“ тревожност, незабележима (стеснена) за самото изследвано лице или за съзнателно отричана такава.

В заключение следва да се отбележи, че за формулиране характеристика на социално-психологическия климат, посредством оценка на нивото на психологическо напрежение в отношенията в класа като цялостен организъм, не е достатъчно просто да се изчислят средно аритметично показателите на всички ученици и да се раздели на количеството им. След това е необходимо тези данни да намерят интерпретационно значение и да се постави на класа „диагноза“: има ли и в кои сфери е напрежението или липсва такова. Важно е да се има предвид, че оценката е с осреднена стойност. Например, „няколкократното повишение на междуличностната тревожност“ в класа като цяло, може да бъде резултат на наличието в него само на няколко високо-тревожни ученици на фона на общо емоционално благополучие или да се явява характерна за повечето деца в класа в резултат на взаимоотношения само с един ученик или само с определен учител. 

image

image

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                 Методика за изследване на ценности ориентации (Рубенщейн)

image

Инструкция: Предлагаме ви таблица с 48 понятия, сред които няма погрешни или маловажни. От вас се иска да извършите последователно няколко избора на групи от по 5 понятия, като оцветите в определен цвят всеки избор, а във финалната фаза саморъчно и в свободен текст да обясните изборите си. В края на въпросника е приложена втора бланка (виж по-долу), в която трябва да напишете тези избори. Бъдете обективен и честен. Отново напомняме, че няма погрешни избори или маловажни понятия.

Ход на работата:

1.Първи етап – Иска се да се запознаете внимателно, без ограничения във времето с понятията. Не бързайте! След като сте се запознали, направете избор на 5 понятия, които за вас представляват особена важност. Оцветете ги на бланка 1 в жълт цвят. След като са вече оцветени, подредете тези 5 понятия в червено в табло 2 също по важност, като всяко понятие се номерира – най-важното с №1 до най-маловажното с №5.

2. Втори етап – Иска се от останалите 43 (немаркирани/неоцветени) понятия на табло 1 да направите същия избор: избирате нови 5 понятия, които оцветявате в зелен цвят и отново да ги подредите по важност в табло 2.

3. Трети етап – Иска се от останалите 37 (немаркирани/неоцветени) понятия на табло 1 да направите същия избор: избирате нови 5 понятия, които оцветявате в червен цвят и отново да ги подредите по важност в табло 2.

4.Четвърти етап – Този етап включва два подетапа:

4.1. Първи подетап – При първия подетап от вас се иска в свободен текст, без да правите справка в интернет, речници, справочници или други източници, за всяко избрано понятие да отговорите на въпроса „Какво разбирате под понятието ……………. (което сте избрал)?”

4.2. Втори подетап – При втория подетап от вас се иска в свободен текст, за всяко избрано понятие да отговорите на въпроса „Защо (поради каква причина) това понятие е толкова важна за вас?”

 

 

Важно: Обясненията, които ще дадете в четвъртия етап са много важни, защото той ви позволява свободно да аргументирате направените в предишните етапи избори и да защитите мнението си. Обясненията ще разкрият смисъла, който давате на всяко понятие.

image

image

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
 

         Когнитивна техника „Ретроспекция на по-важните моменти в живота ми“

                                                        (когнитивна терапия)

 

Цел: Настоящата когнитивна техника има за цел да събере информация със самооценъчен характер, за онези моменти от живота на клиента (от детството до сега), които по негова преценка са оказали съществено влияние върху личността и психиката му.

Ред за прилагане: Техниката се прилага от клиента в домашни условия, като домашна работа между две сесии, като разбира се предварително се обучава.  Няма ограничения на обема и съдържанието на материала. Важно е клиентът да работи в условия, осигуряващи му възможност за действителна ретроспекция и концентрация на вниманието.

Инструкция: От теб се иска да подходиш внимателно към задачата, да бъдеш максимално концентрирана и да проследиш в представите си твоя живот от детството до момента. За да улесниш представите и въображението си, остави емоциите да те водят. Обикновено значимите събития в живота на човек остават трайни спомени, които живеят чрез емоциите и чувствата му.  Събитията, които ще отразиш могат да са както положителни, така и отрицателни – опиши ги такива, каквито са според твоята оценка.

Работи в следния ред:

1.Първо направи два списъка на събитията:

а) положителни;

б) отрицателни.

2.Отбележи възрастта си, когато всяко събитие се е случило.

3.Аргументирай се:

а) Защо мислиш, че това събитие е значимо за теб?

б) Как те е повлияло (какви са последиците от него)?

 

На следващата сесия психологът обсъжда с клиента резултатите.

image

Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                        Техники в структурната семейна терапия.

                                                     „Семейно куклено интервю”

                                                 (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                     (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Техниката на семейното интервю за куклен театър дава много възможности да наблюдаваме видимите и скритите начини, по които членовете на семейството взаимодействат помежду си. Изборът на куклите, конфликтите, изразени във фантазии, дискусията след представлението, когато членовете на семейството са помолени да дадат свободните си асоциации за пиесата, изследването на въпроса каква е историята, свързана с функционирането на семейството - всичко това е важно средство за разбиране същността на вътрешно-груповите отношения.

Конфликтът между героите на драматизираната история отразява фантазиите на членовете на семейството, чиято форма и съдържание обикновено се въртят около една или повече теми, които често представляват символичен отговор на въпроса, който терапевтът си поставя: „Защо дойдохте тук?”

Процедура

Процедурата е описана от Бинг (Bing,1970), като техника за използване при работата с деца или с цялото семейство.

В индивидуален разговор на детето се предлага да избере определен брой кукли, които са облечени в ръка (кукли за ръка) от комплекта, който му е представен, а след това, използвайки тези кукли, да изиграе приказка, сякаш е показана по телевизията. Докато се играе историята, терапевтът събира свободни асоциации към материалите, съдържащи се в играта, „интервюирайки”, както куклата, така и  кукловода. След „спектакъла” терапевтът беседва с детето за историята, която е съчинило и за отношението на тази история  към реалния живот.

Когато „кукленото интервю” се провежда  в рамките на беседа със семейството, всеки член първо е помолен да идентифицира проблема така,  като го вижда от своята гледна точка. Най-често, със съгласието на цялото семейство, в качеството на „проблем” встъпва един от неговите членове, т.нар. идентифициран клиент (пациент). По-нататъшното развитие и активност на семейството към по-функционално състояние се заклюава в това, те да започнат да гледат на себе си като на система на взаимодействие, в която всеки е включен в дейността на другия.

Обяснявайки процедурата за прилагане на техниката, терапевтът моли семейството да поиграе малко и му предоставя кошница с играчки. Семейството разглежда играчките и избира тези, които изглеждат най-привлекателни. Терапевтът предупреждава семейството, че не придава голямо значение на официалното разпределените роли – от тях се иска просто да играят.

Докато членовете на семейството избират играчките, терапевтът наблюдава тяхното индивидуално поведение, отбелязвайки кой какви играчки избира, кои от играчките се отхвърлят (не одобряват) и обратно – за кои има спор и т.н. Понякога се случва един от членовете на семейството да избира играчки за друг, сякаш му налага избор, другии очакват от близките си потвърждаване на техния избор.

Избраните символи обикновено отразяват съществените моменти в живота както на самата личност, така и на близкото обръжение. Значението, което куклата има за кукловода може да стане ясно само чрез непосредственото взаимодействие и конфликтите, представени в историята, както и от хода на дискусията, която ще се състои веднага след представянето. По време на тази дискусия психологът предлага на членовете на семейството да помислят кои кукли са избрали и защо.

Когато куклите се оставят и членовете на семейството заемат местата си в кръга за обсъждане, те се насърчават да правят асоциации за историята, която са играли. Често терапевтът отправя молба към всеки член на семейството, да избере подходящо име на историята; да определи каква е основната му тема, морална поука от нея; от членовете се иска да определят мястото на всеки от героите в историята, както и да направят избори – кой от героите (в коя роля) биха искали в най-голяма степен да бъдат и в чия роля в най-малка степен.  По-нататък терапевтът предлага на членовете на семейството да определят в каква степен изиграната история отразява действителното вътрешно-семейно положение. След това терапевтът се опитва да помогне на семейството, да свърже изиграната история с онези въпроси, които изглеждат значими за конфликтите, които се случват в семейството.

Пример

Семейството А. е определено за диагностично интервю, базирано на техниката на кукления театър. Причина за този подход е факта, че родителите имат тенденция да интелектуализират и дори да пренебрегват чувствата си, особено агресивните. Семейството мълчаливо изслушало инструкциите, които му били дадени. Когато психологът показал куклите, г-н А (башата) поискал допълнителни обяснения: „Трябва ли да изберем конкретни кукли?“ – попитал той. Когато му било казано, че може да избере каквото му хареса, той тревожно се обърнал към терапевта със следния въпрос: „Всичко това трябва да се случи без думи или как?“

За разлика от тревожния си баща, 12-годишният Томи спокойно и методично разгледал играчките и избрал за себе си скелет на дявол: „Знам какво ще се случи, знам историята – това е история за дяволът и скелетът тук е много полезен ...“ Баща му се засмял: - „О, наистина ли?“

Идентифицираният клиент, 10-годишният Стефан, избрал пират с привързано око. Той го вдигнал пред лицето си и казал (сякаш на куклата):  „Здравейте момчета, парите на масата. Веднага!“ и тихо се засмял.

Майката избрала две пухкави играчки, лъв и куче и с отсъстващ поглед, чакайки другите да завършат избора си, потривала лицето си с мека играчка. „Лъвът“ – казала тя, „изобщо не е зъл, но що се отнася до кучето ... то кучето прилича  на Джой, която беше с нас по-рано, но заспа вкъщи...“  Когато майката говорела, в очите й се появила влага.

14-годишната Луиза лениво и мързеливо се доближила до куклите и избрала кралица и вещица за себе си, които, както се оказало по-късно, били свързани с една история, в която злата вещица се  опитвала да убие снежната кралица поради ревност към нейната красота - темата за ревността и съперничеството, както става ясно по-късно, била свързана с нейните взаимоотношения с майка й.

Бащата направил избор последен - той спрял вниманието си на две жени и подчертал, че те са „добри“, не се карат с другите, имат грижовни очи, понякога се случва да се шегуват, но шегите им били мили.

Независимо от огромните усилия на родителите да контролират характера на разиграваното действие и да не позволяват проявлението на признаци за конфликт в пиесата, децата успели да изиграят история, изпълнена с гняв, борба и агресия, насочени както към другите, така и към себе си. Зад тези родителски отношения можело ясно да се види страхът от агресивност, опитите за контрол на процеса на представяне, както и сценарият на разиграната пиеса.

За последвалото обсъждане били избрани следните въпроси:

1.Трябва ли таткото винаги да е „прав“ и да удовлетворява (угажда) на тези, които той идентифицира с властта? Смята ли, че жените обикновено се нуждаят от наблюдение и контрол?

2.Майката идентифицирали се с Джой и вижда ли своя съпруг като лъв, който трябва да бъде дресиран?

3.Каква е причината за съперничеството между майката и дъщерята?

4. Как точно това семейство изразява своя гняв, конкуренция и конфликт, ако не им се разрешава да се изразяват свободно и открито?

5.Каква е причината това семейство да изпитва такава силна нужда от контрол и отмъщение?

Използване

При клиничната работа с деца, употребата на кукли може да бъде от полза както в диагностичния, така и в терапевтичния смисъл, защото оттук може да се извлече богат символен материал, който винаги присъства в спонтанната игра. Терапевтът има възможност да се намесва директно в пиесата чрез въпроси или като предлага пренасочване на действието, за да направи промени в семейната система.

Структурните терапевти използват тази техника като съществена част от терапевтичната си стратегия. Семейства, които не могат да преобразуват мислите и чувствата си в думи и в които има тенденция да се манипулират взаимно чрез интелектуализация, могат да използват кукленото шоу, за да преодолеят безопасно защитите си в процеса на изучаване на вътрешно-семейната динамика. Този метод е най-подходящ за семейства с деца на възраст от 5 до 12 години, за които е трудно да говорят директно с терапевта за техните семейни проблеми.

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                        Техники в структурната семейна терапия.

                                                            „Семейни фотографии”

                                               (Роберт Шерман, Норман Фредман) 

                                     (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Универсалността на носталгията и спомените правят техниката семейна фотография полезен инструмент за изучаване на приноса на миналото на семейството и неговите членове за настоящия момент. Семейната фотография е средство за изучаване на семейната структура, характера на комуникацията между членовете, техните роли и поведение.

Както при много други техники, предназначени да откриват специфичен минал опит или да подтикнат членовете на семейството да съпреживеят чувства – проводници от миналото, в тази техника, се приема, че познаването от терапевта на семейната история и моделите на взаимодействие на неговите членове могат да бъдат полезни в разбирането на актуалната семейна ситуация, както и да накарат членовете на семейството съвместно да преосмислят своя семеен опит, по-добре да разберат чувствата си един към друг и да се научат как да се справят с нерешените в момента конфликти.  Приложена  от гледна точка на специфичните психотерапевтични цели, техниката може да даде богати данни за историята на семейното развитие и взаимоотношенията на неговите членове.

При прилагането на тази техника терапевтът може да наблюдава много важни прояви на поведение. Кои снимки се показват първо и кои са последните? Кой член на семейството липсва? Бързо или бавно се показва всяка снимка? До каква степен се появяват интерес или тревожност при гледане на снимките? Съпровожда ли се демонстрацията от шеги и смях?

Снимките също могат да бъдат изучавани, за да се определи близостта или обратното, дистанцията на всеки член на семейството по отношение  един спрямо друг и общата атмосфера, която преобладава по време на показа. Обичаите, традициите и характера на моментите на общност, които се практикуват от членовете на семейството  при фотографиране също се проектират тук.

Процедура

Процедурата е описана от Андерсън и Малой (Anderson, Malloy, 1976). Авторите посочват, че към тази техника терапевтите прибягва обикновено тогава, когато срещнат затруднения в това, че не могат да достигнат до семейството или подозират, че семейството не може да си припомни значими събития от миналото си. Тогава идва моментът, в който семейството може да бъде помолено да донесат на следващата сесия семейни снимки.

Прилагането на техниката започва с т. нар. „загряващо” упражнение – става дума за размяна на мнения, обсъждане на това, как са направени снимките и как са избрани за семеен албум. В същото време семейството може да се сблъска с трудности. Често срещани проблеми могат да бъдат невъзможността да се намери снимка, върху която да се изобразява цялото семейство, невъзможността да се направи самият избор и т.н. Понякога процесът или проблемите, които семейството очаква да се сблъска, са много по-значими от избора на фотографии сами по себе си. Например, когато семеен албум не съдържа снимки на бащата, това вероятно показва неговото отсъствие в живота на семейството, а не, че само той може да бъде „добър фотограф.”

Преглеждането на снимките заедно с цялото семейство може да продължи няколко сесии. Обикновено семействата отговарят благосклонно на искането да донесат снимки, тъй като това е показател за интерес към тях и тяхното родословие, като тази задача обикновено е лесна и приятна за изпълнение. Упражнението е просто и обикновено не предизвиква прекалено голяма тревожност; освен това, това е просто интересно.

Използването на снимките за стимулиране на спомените спомага буквално за „издърпване” на повърхността на задържан в миналия личен опит материал и предизвиква забравени емоционални преживявания по отношение специфични събития и хора.  Терапевтът поставя въпроси относно лицата и местата, изобразени в снимките, и също така пита за общото настроение и атмосфера, които преобладават по време на снимките. Ето пример за някои от често използваните въпроси:

-Кои са тези хора в снимките?

-Спомняте ли си какво се е случило по време на снимането?

-Какви чувства предизвикаха съвместното развлечение със семейството в този ден?

-Кой е направил тази снимка?

-Какво стана, след като фотографът натисна спусъкът на фотоапарата?

-Разкажете ми, моля, за това място (местност; стая; пейзаж, фон).

-Имате ли спомен за сетивност (миризми, звуци, картини, усещания) за момента на снимката?

Често се препоръчва следната процедура при прилагане на техниката. Всеки член на семейството е помолен да донесе определен брой семейни снимки, които могат да разкажат нещо значително за отношенията в семейството. Терапевтът не дава конкретни указания за съставянето на набор от снимки. Той само ограничава броя на снимките, които трябва да се вземат. Самият избор на фотографии има значително терапевтично значение, тъй като клиентите трябва да преминат през процес на напрегната селекция и да постигнат някакво съвместно окончателно решение.

Времето, което може да бъде посветено на работата със снимките, както и целите на тяхното използване (диагностика, психотерапия), са най-добрите детерминанти за това колко снимки трябва да бъдат поискани за следващата сесия и какъв период от време в живота на семейството те трябва да отразяват.

Ако се изходи непосредствено от потребностите на практиката, то тя показва, че три снимки са достатъчни, за да осигурят достатъчно материал за обсъждане на основната тема - взаимоотношенията в семейството, като на всеки член на семейството се отделят по 15 мин. в рамките на сесията.

Ако е необходимо да се работи с няколко поколения от семейството, т.е. с т. нар. разширено семейство, тогава от клиентите се иска  да донесат повече снимки и съответно ще се нуждаят от повече време в сесията за да ги обсъдят.

Важно е да се създаде атмосфера, в която всички участници в процеса да се чувстват свободни и да могат да говорят за лични важни теми и обстоятелства. Освен това, трябва да се има предвид, че обсъждането на етапите на развитие на семейството и действителното му функциониране може да предизвика много силни чувства.

За да се осигури адекватно разпределение на времето и количеството на снимките между членовете на семейството, терапевтът се нуждае от определена структура на работа в сесията.

Всеки член на семейството се редува, представяйки снимките, които е избрал и казва на другите, защо ги е избрал, какви са личните ценности и личното им значение и чувствата, които тези снимки предизвикват в този индивид. Тук, съществени са  както редът за представяне на фотографиите, така и стилът, с който се представят.

Особено внимание заслужава презентирането на първата и последната снимка, скоростта, с която се извършва показването и разглеждането, нивото на интерес или тревожност, които могат да бъдат свързани с появата на следващата снимка, както и колко сериозни са членовете на семейството по време на цялото действие или обратно, колко често си позволяват да се шегуват. Също така съдържанието на всяка снимка обикновено се обсъжда и се изследва, колко близки са членовете на семейството помежду си, нивото на формалност във взаимоотношенията между тях, както и наличието или отсъствието на един или друг от близките на снимката. Така се извършва цялостна оценка на всички възможни аспекти на семейната система, в семейството, поведение на ролите, граници, комуникативни процеси, семейни структури и др.

Понякога дори грижата и вниманието, с които членовете на семейството се отнасят към фотографиите, могат да допринесат много за разбирането на ситуацията, която се е развила в това семейство.  

Когато един член на семейството представи набор от снимки, донесени от него, други членове на семейството се насърчават да реагират на неговото представяне (презентация) с такива въпроси и наблюдения, които биха създали нови перспективи при разглеждането на модели на вътрешно-семейното поведение.

Пример

Андерсън и Малой привеждат следния пример от практиката, за да онагледят прилагането на техниката:

Г-н и г-жа К. помолиха за помощ по повод брачните им проблеми.  Преди това обаче, на г-жа К. е поставена диагноза шизофрения и многократно е хоспитализирана в психиатрична болница. При всяко следващо хоспитализиране ситуацията в семейството им се влошавала все повече. Въпреки, че госпожа К. се държеше доста добре, заболяването й остана като основен фокус на съпружеските взаимоотношения:  той я обвинявал, а тя плачела.

В момента, когато психотерапевтът оценявал вътрешно-семейната ситуация и двамата партньори се фиксирали върху отрицателно взаимодействие, определяйки живота си заедно като напълно неуспешен и лош. От тази реакция станало ясно, че отрицателното, върху което и двамата партньори разсъждавали, допринася твърде малко за положителните промени и формирането на разумни цели в развитието на техния брак. Тогава (на този етап от работата) терапевтът ги помолил да донесат на следващата сесия три семейни снимки.

Следващият път г-н и г-жа К. изглеждали много по-оживени и проявявали много по-голям ентусиазъм, отколкото предишната сесия. Техният разказ за това, как са избрали фотографи, показвал ниво на комуникация, което преди това се смятало за невъзможно. Двойката намерила стар семеен албум и прекарала, гледайки го, първата невероятна нощ от много години насам, която им донесла голямо удоволствие.

Паметта на г-жа К., диагностицирана по-рано като „лоша”, внезапно се подобрила по време на спомените, точно в момента, в който започнали да обсъждат щастливите времена, които прекарвали заедно. На една от снимките, избрани от г-жа К, тя била изобразена в костюм, ушит от самата нея. Когато г-жа К. описва тази снимка, тя изглеждала изпълнена с гордост.

Проявената от нея компетентност, която показала с репрезентацията на спомена, при разглеждането на тази снимка, отхвърлила отрицателния образ на болния човек, който тя непрекъснато носела в себе си.

Г-н К. избрал снимка на жена си във вечерна рокля, която подчертавала нейната сексуалност. Изборът му бил изненадващо неудобен и толкова смутил г-жа К., че тя не могла да отговори положително на комплиментите, които той направил за нея. Тази обмяна на реплики, разглеждането на снимките и последвалата дискусия, убедително демонстрирали конфликта и объркването в техния сексуален контакт, и очакванията, които те имали във връзка с него. И двамата обаче изпитали облекчение, защото тези въпроси били изведени за първи път на повърхността и сега съпрузите лесно се съгласили да направят обсъждане на следващата сесия.

Използване

Тази техника може да се използва за работа с всяко семейство, чиито членове са в състояние да осъществяват вербална комуникация. Тя може да се използва за изучаване на структурата на семейството, ролите, комуникациите и взаимоотношенията. Въз основа на тази техника може да се анализира и влиянието, което миналото на семейството има върху него. Това, което сега е най-важно за всеки член на семейството, може да бъде свързано с избора на снимки, избрани от всички членове на семейството и последващото обсъждане на случилото се.

Ако изучаваното семейното родословие обхваща няколко поколения, инструкцията може да бъде променена по такъв начин, че терапевтът да поиска три снимки, илюстриращи всяко от трите поколения на семейството или повече снимки на най-важните членове на разширеното семейство. В същото време могат да се изучават специфични области от взаимоотношенията в семейството като сила, зависимост, интимност, тревожност, мъжки и женски роли.

За да помогне да определят областите, в които възниква разочарование, отчаяние и за да формулира целите за бъдещето, терапевтът може да препоръча за следващата сесия двойката да донесе две снимки: с едната да представят себе си в идеалната ситуация на семейните взаимоотношения (такива, каквито искат да се видят), а на втората – реалната ситуация (както виждат семейството си сега). 

Снимките могат да насърчат членовете на семейството да подходят със съмнение към семейните митове, правилата, системите от вярвания и ролите, които всеки от членовете играе в семейството. Субективните разногласия в разбирането на взаимоотношенията в миналото също могат да бъдат поставени под съмнение (например, „Майка ми винаги ме пренебрегва”).

Разпознаването на себе си в огледалото на семейни снимки може да бъде много полезно и благоприятно откритие в психотерапевтичния план. Ето защо винаги трябва да се открива и подчертава позитивната реакция на собствения образ. Въпреки, че употребата на фотография едва ли ще доведе до бързо излекуване и пълно облекчаване на симптомите, снимките могат да послужат като средство, благоприятстващо общуването между терапевта и клиентите, и разбира се между самите клиенти.
Източник:

image


image

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
 

             Методика за изследване устойчивост и концентрация на  вниманието

                                                        "Изваждане"
 (Блейхер)

 

 

Предложената методика  “Изваждане” е в два варианта:

а) основен – изваждане на 7 от 100

б) допълнителен – изваждане на 3 от 30

 

Техника “А”

Изисквания:

-изготвя се бланка с името на ИЛ и датата на изследването. Това е протокол.

-най-горе в ляво се записва “100” и започват след него да се пишат последователно отговорите (разликите);

-между отделните отговори се маркира латентното време (това между въпроса и отговора), като се отбелязват с точки секундите м/у отговорите. Напр. 100 ...93.....86..79.......72...........65..58

-една точка е 1 сек.

Инструкция: „Опитайте от числото „100” да вадите на глас числото „7” постепенно, докато стигнете някъде около „0”. Сто без седем, равно на колко е? (отговор). А 93 без 7 колко е?

Забележка: Може да се стимулира с “Да”, “Така”, “После”..., но не трябва да се подсеща кое число изважда, нито до кое число е стигнало в изваждането !

 

Техника “Б”

Ако задачата „100 – 7” е трудна за пациента се прилага резервния  вариант. Да се изважда от 30 числото 3.

Ясно е, че щом се премине към олекотения вариант пациентът има проблем с „концентрацията и устойчивостта” на вниманието, но ако лицето се справи успешно, тогава диагнозата е „умерено нарушение”.

Изисквания:

- изготвя се бланка с името на ИЛ и датата на изследването. Това е протокол.

- най-горе в ляво се записва “30” и започват след него да се пишат последователно отговорите (разликите);

- между отделните отговори се маркира латентното време (това между въпроса и отговора), като се отбелязват с точки секундите м/у отговорите. Напр. 30 ...27.....24..21.......18...........15..12

- една точка е 1 сек.

Инструкция: „Опитайте от числото „30” да вадите на глас числото „3” постепенно, докато стигнете „0”. Тридесет без три, равно на колко е? (отговор). А 27 без 3 колко е?

Оценяване:

-Грешки в единиците – когато имаме грешен отговор в границите на десетицата, в която е и верният отговор – 100-7 =91 или 93-7=82.

Важно! Този тип грешки сочат, че имаме нарушение само на „устойчивостта и концентрацията”, нищо повече.

-Грешки в десетиците – когато имаме грешен отговор извън границите на десетица, в която е верния отговор – 100-7=78 или 93-7=64.

Важно! Този тип грешки сочат, че имаме нарушение на „устойчивостта и концентрацията” и  интелекта. От тук произтича необходимостта на отделен тест за интелект.

Важно! За грешка 1 брой се приема само грешка спрямо последния верен отговор. Съвсем естествено е, че веднъж допусната грешка в разликата ще доведе по-нататък до всички погрени отговори.

За лица, които упражняват аритметика ежедневно:

-до 20г.  - нямат право на грешки ;

-от 20 до 30г. - нямат право на грешки ;

-от 30 до 60г. – позволява се 1 грешка, максимум 2;

-от 60 до 70г. – позволява се 2 грешки, максимум 3;

-над 70 – колкото толкова.

За лица, които не упражняват аритметика ежедневно:

-до 20г.  не се допускат грешки ;

-от 20 до 30 г. – позволява се 1 грешка, максимум 2;

-от 30 до 60 г. – позволява се 2 грешки, максимум 3;

-60 – 70г.  – позволяват се 4-5 грешки;

-над 70 – колкото толкова.

Има ли по-голям брой грешки от посочените за възрастта – има нарушение. 

 

Латентно време

Ако времето между отговорите не е равномерно – има нарушение на концентрацията и устойчивостта, което се маркира като “леко”,  независимо, че отговорите са верни. 

image

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                          Методика за изследване разпределяемост на вниманието

                                                     „Намери липсващите числа”  

                                                                 (В.Л.Маршук)

 

Цел: Изследва разпределяемост на вниманието.

Оборудване: използва се таблица с 25 клетки, в която на случаен принцип са вписани числа от 1 до 40, като 15 числа са пропуснати. Може да се използва индивидуална бланка с размер 7х7см.  Модификацията на таблицата включва числа от 1 до 70 (за възрастни), като клетките са 49. Използва се секундомер и контролен лист.

Описание:  На ИЛ се предлага контролен лист, на който да записва по реда на броене числата, които липсват в таблицата (пропускането на липсващо число се счита за грешка).

Време за работа:

Ш  с бланка от 1 до 40 числа = 1,5 мин.

Ш  с бланка от 1 до 47 числа = 4 мин.

Инструкция: Пред теб се намира табло с таблица, в която има клетки от 1 до 40. В 25 от тези клетки са записани числа, а в останалите 15 клетки числата са пропуснати. От теб се иска по реда на броене да намериш липсващите числа за време от 1,5 мин. (90 сек), като ги запишеш в контролен лист (показва се контролния лист и се дава на ИЛ). Поправки в контролния лист не се допускат. Имаш ли въпроси? (Отговаря се на въпросите). Приготви се! Започни! (включва е секундомер). След 90 сек. се подава команда Спри!

Стимулен материал – табло с числа от 1 до 40

image

Стимулен материал – табло с числа от 1 до 70

image

image

Ключ за таблица от 1 до 40 (липсващи числа)

Ш  3, 4, 7, 10, 11, 15, 17, 18, 21, 22, 24, 29, 30, 35, 38

 

Ключ за таблица от 1 до 70

Ш  3, 5, 9, 10, 11, 15, 20, 24, 25, 30, 33, 37, 38, 44, 47, 48, 52, 54, 58, 62, 67

 

Ниво на превключваемост:

Ш  От 1 до 3 бала – високо ниво;

Ш  От 4 до 6 бала – средно ниво;

 

Ш  От 7 до 9 бала – ниско ниво ;

image

image
Табла (големи):

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0
 

           Невропсихология. Батерия методики за изследване на зрителен гнозис.

                             (Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон)

 

Зрителен гнозис

1. Зрително представяне

От изследваното лице се иска да опише: дрехите си, велосипеда си, очилат си и пр. (от 3 до 6 предмета).

Предметен зрителен гнозис

2. Назоваване на реални предмети.

Използват се предмети от моментното обкръжение, намиращи се в зрителното поле на изследваното лице.

3, Назоваване изображения на предмети

Използва се табло с различни фигури (рис. 19а, 19б, 19в).

4, Назоваване на наложени, фрагментирани (незавършени) и други изображения.

Прилагат се табла от модифицираните рисунки на Попелрайтер ис. 14.)

5. Узнаване изображения на предмети с „недостатъчни признаци“ (фрагментирани)

На изследваното лице се предлага табло (рис. 15) с фигури, като от него се иска да направи предположения и назове предметите.

6. Назоваване изображения на предмети от т. нар. „замъглени“ рисунки

На изследваното лице се предоставят за назоваване 6 рисунки  на предмети с различно ниво на „замъгляване“ – 0, 35. Ако изследваното лице не успее да назове 2-3 изображения, то се преминава към по-малко „трудни с ниво на „замъгляване“  0,25 (рис. 16а и 16б). Ако задачата отново се окаже трудна, може да се предложи с молив да проследи контурите на това, което вижда на бланката.

7. Идентификация на цветове

На изследваното лице се предлага да назове цветовете на показани от експериментаторът предмети: червен, жълт, зелен, син, кафяв. За образец могат да се използват цветни моливи.  

8. Класификация на предмети по техните цветове.

На изследваното лице се предлага да групира предмети по цвят. (3 проби).

Стимулен материал:

image

image
image

image



image

image

image

image

image

image

Източник:


image

Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                      Готовността на детето за обучение в училище.

                                         (страници на психолога в училищния сайт)

 

Основната причина за неуспеваемостта на болшинството учащи, се изразява в тяхната “незрялост”, недостатъчната готовност за сложните процеси на обучението. Съществено важно е своевременно да се открият, установят тези незрели деца и възможно по – пълно да се  преодолее това още в предучилищна възраст, за да се предотвратят, да се вземат превантивни мерки срещу възникването на много проблеми.

Счита се, че до 6 - 7 годишна възраст, въпросът за готовността на децата за училище се решава от само себе си и родителите често биват разочаровани, когато разберат, че детето им не е подготвено за училище.

Както пътят на развитие на всяко дете е много индивидуален, така в училищна възраст децата постъпват с различен капацитет от опит - знания, умения, навици и привички. За да се разбере каква трябва да бъде психологическата готовност на детето за училище е необходимо да се знае, какво по своему представлява съвременното училище.

Съвременното училище е продукт на дълго историческо развитие, в резултат, на което са се затвърдили следните характеристики.

1.Общодостъпност и задължителност. В България  по закон всички деца имат право на образование. Обучението е задължително и е ориентирано към “средният” ученик, нито интензивно, нито забавящо, нито към отличниците или към момичетата. Всички се причислени към групата на учениците, което по – скоро води до някои неудобства на масовото училище.

2.Колективен характер на обучението. През 18 век знаменитият педагог Ян Амос Коменски разработва класно- урочната система на обучение. Тя не поощрява индивидуалната работа и следователно, по – голямо значение има общият емоционален климат, приятелските връзки и взаимоотношения.

3.Обективност при оценяването. Отношението между учителя и учениците се основава на система от оценки. Нерядко детето смесва отношението към него от страна на учителя и оценката, оценката и реалните успехи.

4.Вербално обучение. Преподаване посредством словото, както при преподаването на материала, така и при проверка на знанията. Това означава, че предпоставка за успешното обучение е необходимостта от богат речников запас, умение за свободно преразказване и изразяване на мислите си.

За родителите е достатъчно да бъдат готови за новите потребности и към това, че в даден момент от време детето им срещайки се с образа на началното училище, което преразглежда всички негови жизнени постижения много тясно, строго, а именно: може ли да то да учи в тези условия, на съвременната система на образование или не. Много могат да направят за детето си в това отношение родителите – първите и най-важните му възпитатели.

Психологическата готовност на детето за обучение в училище

Психологическата готовност към училищно обучение предполага многокомпонентно образование.

Преди всичко у детето трябва да има желание за отиване в училище, тоест мотивация за учене.

Трябва да се формира социална позиция ученик, то трябва да може да си взаимодейства с връстниците си, да изпълнява изискванията на учителя/те и да контролира поведението си.

Основно в предучилищното детство се счита умението на детето да играе в ролеви и сюжетни  игри,  които са най-важни за училище, игрите с правила.

То моделира в игрите своето отношение към обкръжаващия свят, проигравайки в различни ситуации – в едни е лидер, в други подчинен, в трети осъществява съвместна колективна дейност с другите деца и възрастни. Общо развиващият период в индивидуалното развитие на детето се постига с разнообразни социални взаимоотношения, връзки. Затова е много важно в предучилищния период на детето, то да се научи да играе, да може да играе. В противен случай натоварването в началното училище може да се окаже прекомерно и да доведе до появата на невротични симптоми: капризност, лесна раздразнителност, плачливост, страх от съучениците и от учителя, и даже отказ да ходи на училище. Важно е детето да бъде здраво, издръжливо, иначе ще му е трудно да издържи натоварването не само на урока, а и през целия учебен ден.

Най–важното е то да има добро умствено развитие, което се явява основа за успешното овладяване на учебните знания, умения и навици, а също така за поддържане на оптималния темп на интелектуалната дейност, да за може детето да работи заедно с класа.

Детето от предучилищна възраст има огромни възможности за развитие и способности да възприема. У него е заложен инстинкта за познания и изследване на света, да открие, да разгадае, да опознае. Не трябва да се жалят сили и време, те многократно ще се отплатят. Детето ще пристъпи прага на училището с увереност, ученето за него ще бъде не тежко и непосилно психическо бреме, а радост и удовлетворение от постигнатите лични резултати.

За да бъдат усилията ефективни, не трябва да забравяме:

1.Да не се допуска детето да скучае по време на занимание. Ако детето му е весело, интересно когато учи, то ще заучи  материала по-добре. Интересът - най-добрата мотивация, той прави децата истински творчески личности и им дава възможност да изпитват удовлетвореност от интелектуалните занимания.

2.Повторение на упражненията. Развитието на умствените способности на детето се определят във времето и с практиката. Ако някое упражнение не се получава, направете повторение, върнете се към него по-късно или предложете на децата по-лек вариант.

3.Да не се проявява излишна тревога по повод недостатъчните успехи и недостатъчното предвижване напред или даже на някакъв регрес.

4.Трябва да се проявява търпение, да не се бърза, да не се дават на детето задания превишаващи неговите интелектуални възможности.

5.В заниманията с децата трябва да има мярка. Не трябва да се заставя детето да прави упражнения, ако то се върти, уморено е, разстроено; заемете се с нещо друго. Трябва да се определи предела на възприемчивост и да се увеличава продължителността на заниманието всеки път на немного дълго време.

6.Децата от предучилищна възраст трудно възприемат строго регламентираните, повтарящите се, монотонни ситуации. Затова при провеждането им е най-добре да преминат под игрова форма.

7.У децата трябва да се развиват навиците за общуване, дух на сътрудничество, взаимопомощ и колективизъм; детето да може да дружи с другите деца, да споделя успехи и неуспехи: всичко това ще му помогне в сложната социална атмосфера на общо развиващите училища.

8.Задължително да се избягват неодобрителните оценки, трябва да се използват одобрителни, окуражителни думи. По-често да се хвали  детето за неговото търпение, настойчивост, упоритост и др. Никога да не се подчертават слабостите му  и да бъде то сравнявано с другите деца. Трябва да се формира увереност в собствените му сили.

Готовността за училище – това не са уменията детето да може да чете и пише. Дали детето е готово за училище?

Убедете се притежава ли вашият бъдещ първокласник следните характеристики:

Социално развитие:   детето е общително, неагресивно, лесно се адаптира към нова обстановка (на гости, при пътуване);

Умения за организация: изпълнява задача по образец, довежда работата до края, забелязва допуснатите неточности и грешки;

Умее ли детето да действа по правила и да контролира своите действия?

Общо развитие:   има елементарен запас знания за окръжаващия свят, за себе си, открива сходство и различия в предметите, умее да прави изводи;

Развитие на вниманието и паметта: може да концентрира вниманието си 10-15 минути, да запомни 10 различни думи или четиристишие след три-четири повтаряния;

Ниво на развитие на речта.Това е един от най-важните критерии за готовност за училище.

Речево развитие: произнася ясно всички звукове, построява правилно изреченията си, може да състави разказ по картинки; Ниво на развитие на фонематичния слух.

Достатъчно ли е развита фината моторика  и зрително – моторната координация? Без тях детето ще се затруднява да пише.

Обърнете внимание как то държи молива или флумастера. Оцветяването е важен момент от предварителната подготовка на детето за училище. Следете при оцветяването да не се излиза от контура на картинката  и да не остават бели полета във вътрешността на  изображението Не пропускайте да забележите как детето държи ножичка и колко успешно умее да изрязва с нея.

Умее ли детето да изпълнява логически операции -  установяване на причинно-следствени връзки, отделяне на  важното от второстепенното?

Двигателна култура:   умее да бяга, да скача, да прави завъртания, манипулира с малки предмети, може да чертае вертикални и хоризонтални линии, кръг, квадрат;

Зрително-пространствено възприятие: способно е да прерисува фигури, букви, цифри, да  различава тяхното положение в пространството (горе-долу, ляво-дясно);

Личностно развитие: детето има желание да се учи, стреми се да направи нещо добро – похвално, активно се интересува от новото, разбира кое е добро и кое е лошо;

Здравословен статус: боледува от простудни заболявания не повече от 3-4 пъти в годината, няма хронични заболявания и психични отклонени.

Познавателни процеси

Внимание

Под внимание се разбира насоченост на психическата дейност, възможността за съсредоточаване върху обекти, имащи определена значимост за лицето. Вниманието може да бъде, както върху обекти от външният свят, така и към собствените мисли и преживявания.

Вниманието е основа на всяка интелектуална дейност. Нито един психологически процес, бил той възприятие, мислене, памет или въображение, не може да протече без вниманието.

Във възрастта от 5 - 7 години следва да се развива у децата способността колкото се може повече, по-дълго да се задържи вниманието над един и същ обект (или задача), а също така бързо да се превключва от един обект на друг. Освен това, за да стане детето по–внимателно е необходимо да го научим да подчинява своето внимание на поставената цел или потребността от дейност и да забелязва в предметите и явленията малко забележимите, но съществени свойства.

Сензорни способности

Възприятие

 Възприятието е познавателен психологически процес, чрез който става цялостно отражение на характеристиките на предметите, обектите и явленията при тяхното непосредствено въздействие върху рецепторите.

Сензорното развитие на детето, това са развитие на неговите възприятия и формиране представи за външните свойства на предметите: форма, цвят, големина, положение в пространството, а също така мирис, вкус и т.н. С развитие на сензориката  (от лат. Sensus- усещане) детето има възможност да овладее естетическите ценности в природата и в обществото. С възприемането на предметите и явленията от обкръжаващият свят започва познанието, затова сензорните способности представляват основите, фундамента на умственото развитие на детето.

Мислене

Мисленето е резултат от аналитико – синтетичната дейност на мозъчните клетки в главния мозък с участието на двете сигнални системи, при водещата роля на 2-ра сигнална система. Мисленето е процес за познанията на човешката дейност с помощта на мисловните операции – анализ, синтез, сравнение, конкретизация, абстрахиране и др. Форми на мислене - понятие, съждение, умозаключение.

Достигането на висшия стадий на логическото мислене е дълъг и сложен процес. За да бъде пълноценно развитието му трябва не само висока активност на умствената дейност, но и обобщение на знанията за общите и съществените признаци на предметите и явленията от действителността, които са “закрепени” с думи. Така например, 5-7  годишното дете е в състояние да овладее на елементарно ниво такива логически операции като сравнение, обобщение, класификация, систематизация и да съотнася. Разбира се, за да се стигне до там,  в началото всичко започва с нагледно – действеното представяне на задачите.

Памет

Паметта (mneme-гр. памет) е познавателен психологически процес на закрепване (запомняне), съхраняване и последващо възпроизвеждане на миналият опит или психологични образи от страна на индивида. С нейна помощ детето усвоява знания за обкръжаващия го свят, овладява норми на поведение, усвоява различни умения и навици. И прави това предимно непроизволно. То не си поставя цел да запомни нещо конкретно, постъпващата информация се запомня, сякаш от само себе си. Наистина не всяка информация, лесно се запомня тази с изразена яркост, необичайност, това, което прави най- силно впечатление, което е най- интересно.

При 5-7 годишните деца може и е нужно да се развият всички видове памет - образната, словесно-логическата, кратковременна, дълговременна, оперативна и други. Основният акцент трябва да се постави на развитието на произволността на запомняне и възпроизвеждане, както и произволните форми на психиката въобще.

Тренирането на запаметяване и възпроизвеждане е от особена важност за подготовката за училище, където изпитването става на база усвоен и възпроизведен, писмено или устно урок, стихотворение, задача, дейност и други.

Въображение

Какво е това въображение, навярно всеки би казал. Ние много често си казваме: “Представи си следната ситуация...”, “Представи си, че...”, “Въобрази си, че...”. Ето, за да си “представим”, “въобразим” и други подобни на нас ни е необходимо въображение. Въображението спада към по-сложните познавателни процеси и е свързан с мисленето, той се проявява в способността за психично отражение на неизвестното, на бъдещото, чрез създаване на нови образи, основани на притежаващият личностен опит. Трябва да се отбележи, че за разлика от възрастният, детето няма богато въображение, точно поради липса на личен опит.

Особеностите на въображението се състоят в това, че то позволява да се вземат решения и да се намери изход от проблемната ситуация даже при отсъствие на знания, които в такива случаи са необходими за мисленето. Фантазията (синоним на понятието “въображение”) позволява да се “прескочат” етапите на мисленето и да си представим крайният резултат.

Кратка диагностика на уменията, знанията и готовността за училище:

Готовността или неготовността на детето за началото на училищното му обучение се определя от нивото на речевото му развитие. Това е свързано с факта, че именно с помощта на речта, устна и писмена, му предстои да усвоява цялата система от знания. Ако устната реч, то вече е овладяло до училище, то писмената тепърва му престои. И колкото по-добре е развита устната реч до постъпването в училище, толкова по-леко ще му бъде с овладяването на четенето, писането и разказвателните предмети.

image

Един от най-трудните, сложни предмети в училище е математиката. Както показват психолого-педагогическите изследвания, 6-7 годишните деца в недостатъчна степен са готови за усвояване курса по математика в съответствие с училищните общообразователни програми. Във връзка с това, една от задачите и на родителите и на педагозите е да дадат на детето елементарни математически знания и да го подготвят за изучаването на предмета математика в училище.

image

 

Творчески способности и тяхното развитие

Какво е това “творчески способности” или “креативност” (от лат. “creatio” - създаване)? Американският психолог Ерих Фром дава следното определение на понятието: “Това е способност да се удивляваш и познаваш, умение да намериш решение в нестандартна ситуация, това е целенасоченост за откриване на новото и способността дълбоко да осъзнаваш своя опит”.

За детето основната дейност, в която то проявява своето творчество е играта. Но играта не създава толкова условия за такава проява. Както показват изследванията на психолозите, тя в значителна степен способства, стимулира развитието на творческите способности на децата. В самата природа на детските игри са заложени възможностите за развитие на гъвкавостта, еластичността и оригиналността на мисленето, способността да конкретизират и развиват, както своите собствени мисли, така и предложенията на другите деца.

Още едно, изключително важно достойнство на игровата дейност, това е вътрешният и характер, мотивацията и. Децата играят, защото им харесва този процес. На възрастните им остава да използват тази естествена потребност за постепенно въвличане на децата в доста по-сложните творчески форми на игровата активност. При това много важно е да се запомни и внимава, че при развитие на творческите способности най-важно значение има самият процес на експериментиране, а не достигането на някакъв конкретен резултат.

Развитие на навиците за учебна дейност

За да е успешна учебната дейност на детето, то трябва да има определени умения и навици (автоматизиран способ за изпълнение на действията). Различни умения и навици са необходими за различните уроци. С пълна сила тези умения се развиват по-късно, но основите им се поставят още в предучилищна възраст. Сред тях най-голямо значение за учебната дейност имат:

-възприемането на учебната задача и спазване последователността на правилата;

-осъществяване на контрол над собствената дейност (самоконтрол);

-подготовка на ръката за писане.

Формиране интерес към четене

Преди да се започне с обучението на детето за четене е необходимо то да прояви някакъв интерес към този вид дейност. Без наличие на такъв интерес обучението или ще е трудно, тромаво или ще бъде за детето истинско изтезание. Психолозите казват, че е необходимо да се сформира мотивация за четене. Как трябва да се постигне това? Има 2 много силно мотивационни способа: 1) колкото се може повече да се четат на децата различни, интересни приказки, истории, разкази, стихотворения, художествена литература за деца и 2) да се разказва и обяснява на детето защо е толкова интересно и особено важно да се научи да чете.

Резултати

Ако вашето дете има развити изброените  умения и навици, то е готово да се справи с предстоящото обучение в училище. Ако резултатите показват ниски стойности е твърде вероятно  да му бъде проблемно да се обучава, а и на вас ще ви е  трудно да изисквате от него добри резултати.

 

Готовността на детето за обучение в училище е многофункционална и многокомпонентна дейност при това строго индивидуална и характерна за всяко едно дете. От тази му готовност зависи цялостното му развитие, успех и самочувствие като ученик и като човек. От това зависи и формирането на нагласите, и адаптацията към средата и социалната роля и позиция на ученик. А от нас възрастните, зависи всичко казано до тук и още много, много повече да бъде предадено на детето.

image

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                   Проективна методика „Незавършените приказки” на Луиза Дюс

                                                                  (за деца 6-11г.)

 

Методите за диагностициране на взаимоотношенията между децата в семейството и вътрешно-семейните отношения като цяло са редки, а в практическата работа, понякога има нужда да се диагностицира именно връзката между братя и сестри или между дете и родители.  Автор на методиката, създадена през 1940г. е детския психолог Луиза Дюс.  Според нея, методиката може да бъде прилагана не само спрямо деца в предучилищна и начална училищна възраст (I-IV клас), но и спрямо по-малки деца. Едно от предимствата на методиката е, че тя използва елементарен (достъпен) за детето език за изразяване на чувства.  Авторът е на мнение, че структурата на методиката и инструкциите към него са прости и с тях може да работи дори неспециалист в домашни условия.

Възрастовият диапазон обхваща деца от 6 до 11 г. В тази възраст децата охотно измислят различни истории и почти не знаят как да скрият истината. Те могат ясно да изразят всякакви морални норми на взаимоотношения („Момичетата не могат да бъдат обиждани”, „Момичетата са послушни, но момчетата не са”, „Момчетата трябва да се отнасят с момичетата като към принцеси”). Всички тези възможности предоставят „приказките”.

Занятията  с деца не трябва да надвишават 20 минути.

В настоящата батерия „приказки” са  използвани 12 видоизменени истории, като към 7 от тях има приложени илюстрации.

Тестът „Недовършена приказка” включва кратка история, която се разказва от психолога и завършва с въпрос, зададен към детето. Отговорът на този въпрос е финала на приказката. От детето се иска в ситуация на игра да продължи историята с онази мисъл, която първа му дойде на ум. 

Приказките се разказват на детето в определения ред, в същото време се показват картинките. Детето трябва да отговори на въпроса в края на всяка приказка. Всички отговори се записват в протокол. Препоръчва се изследването да се документира с диктофон.  Процедурата се провежда индивидуално. Резултатите от тази техника са полезни за сравняване с резултатите от теста за „Рисунка на семейството”, с наблюдението на детето и интервюто с родителите. Качественият анализ на отговорите може да помогне за разкриване на механизмите на взаимоотношенията между братята и сестрите.

Методиката дава възможност да се установи спонтанно възникващи емоционални феномени, които обикновено не се проявяват видимо в поведението на детето, но същевременно му влияят.  Тестът включва 12 незавършени приказки, които са обединени от общ фактор – персонаж, с който детето идентифицира себе си.

В зависимост от „разположението на духа” детето реагира на ситуацията, изложена в приказката спокойно или обратно – тревожно. 

Методически указания

1.Тестът се предлага на детето под формата на игра.  За тази цел е необходимо да се избере подходящ момент и да се направи така, че детето само да помоли да му се разкаже приказка.

2.Не се препоръчва да се коментират отговорите на детето, нито да се заявява: „Сега слушай друга приказка.”

3.Ако детето показва тревожност, прекомерна възбуда или безразличие, разсеяност, невнимание, прекъсва приказката с въпроси, отклонява темата, реагира с коментари от типа: „Какви са тези глупави приказки?”, не се препоръчва да се прави опит за повторно разказване. Това е признак, че не е избран подходящия момент и не са създадени условия за тестиране.

4.По време на тестирането трябва да се обръща внимание и да се регистрират такива маркери, като: скоростта на реакциите, темп на речта, обстоятелственост, зададени последващи въпроси, фантазии, невербално поведение и др.

5.Като признак за доброто психическо здраве на детето може да се счита за такова поведение: дете, което с интерес слуша приказката; дава воля на своите чувствата; включително естествената агресивност. Някои истории могат да предизвикат страх в детето, но това е страх, смесен с удоволствие и вълнение. Детето не е защитено от подобни емоции. Следователно, желанието да се припомнят понякога тъмните и вълнуващи ситуации е знак за норма.

6.Като признак за патологичната реакция при тестирането се явява желанието да се прекъсне историята, да се прекрати преждевременно. Отговорът на детето звучи набързо, гласът се снижава, проявява признаци на вълнение (червено лице или бледност, изпотяване, малки тикове). Детето отказва да отговори на въпроси, не иска да слуша историите, съдържащи елементи на тревожност и безпокойство, настойчиво се стреми да изпревари събитията или иска да му разкажат приказката отново.  Такива признаци трябва да се приемат за сеиозни симптоми и изискват намеса на други специалсити, като и по-задълбочена работа с детето. 

7.При анализа на резултатите от теста, трябва да се отчитат както положителните, така и отрицателните резултати и да се използват в качеството им на ориентири в процеса на пряко наблюдение в процеса на развитието на детето и при тестиране с други инструменти. 

8.Важно е по време на тестирането психологът да проявява спокойствие и дружелюбие.

1.ПРИКАЗКА „ПИЛЕНЦЕ”

Цел: позволява да се определи степента на зависимост от един от родителите или от двамата.

Текст: „В гнездото на дървото птиците заспали: баща, майка и малко пиленце. По среднощ задухал силен вятър, клонът, на който било гнездото се счупил и то полетяло към земята заедно с малкото пиленце. Таткото и майката полетели и той кацнал на един клон, а майката на друг.

Въпрос: Според теб, какво ще направи пиленцето?

Типични нормални отговори:

-и то ще полети и ще кацне на клон (при майка си; при баща си; на отделен клон);

-ще полети към майка си, защото се е уплашило;

- ще полети към татко си, защото той е силен и ще го пази;

-ще остане на земята, защото не може да лети, но ще потърси помощ, а баща му и майка му ще го вземат;

Такива отговори показват, че детето е самоуверено, независимо и знае как да взема решения.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-ще остане на земята, защото не може да лети;

-ще умре като падне и се удари;

-ще умре от глад или студ;

-всички ще забравят за него;

-никой няма да му обърне внимание и то ще умре от страх

-ще дойде лисицата (вълкът, мечката и пр.), ще го разкъса и изяде.

-все някой ще дойде при него и ще го спаси;

Такива отговори характеризират силната зависимост на детето от родителите, несигурност в способностите им.

image

2.ПРИКАЗКА „АГЪНЦЕ”.

Цел: приказката позволява да се установи как детето е преживяло моментът на отбиване от кърмене.

Текст I вариант: „Живяла една овчица със своето агънце. Агънцето пораснало, вече било голямо и дори започнало да яде трева. Една вечер преди да заспи, майка ми му дала малко мляко, което агънцето много обичало. Но на следващия ден изведнъж се оказало, че майката нямала вече мляко и не можела да нахрани сина си (дъщеря си).”

Въпрос: Според теб, какво ще направи агънцето?

Типични нормални отговори:

-ще се нахрани с трева;

-ще заплаче и тогава ще си хапне малко трева;

-ще отиде при друга овчица за да я помоли за малко мляко;

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-то ще умре от глад;

-ще отиде при друга овца и вече няма да се върне при майка си;

-ще се разсърди, няма да говори с майка си, защото го е оставила без мляко;

-ще заплаче силно и ще накара майка си да му намери мляко;

 

Отбиването от кърмене е винаги стрес за детето. От отговорите на детето, психологът може да разберете вида и степента на дълбочината на преживяванията на детето и значимостта за детето на майчиното мляко, като храна и като ритуал на сближаване и общуване (привързване).  В зависимост от това, опитайте се да заобиколите бебето си с подходяща грижа, внимание и любов. Резултатите позволяват на психолога да се ориентира за последващи компенсационни мерки.

image

Текст II вариант.

„Живяла някога една овчица със своето агне. Агнето било голямо и дори вече се хранело с трева. Всяка вечери преди да заспи, тя му давала по малко мляко, което то много обичало. Един ден майката донесла в кошарата още едно малко агне, което било по-малко от първото и пиело само мляко, защото не умеело още да яде трева. Тогава майката казала  на по-голямото агне, че няма да има мляко за двете деца и от този ден нататък ще трябва да яде само тревата.

Въпрос: Според теб какво ще направи агнето?

Типични нормални отговори:

-ще има повече трева;

-ще се разплаче, а след това ще яде повече трева;

-ще потърси друга овчица и ще я помоли за мляко;

-ще се постарае да пие по-малко мляко и да яде повече трева;

-ще покапризничи малко, но тъй като това е по-малкия му брат, ще отстъпи и ще яде храна.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-ще умре от глад;

-ще отиде при друга овца и никога повече няма де се върнете при майка си;

-ще се обиди и няма да обръща повече внимание на майка си, защото го е оставила без мляко.

-ще плаче, ще крещи така, че майка му ще донесе от някъде мляко за него;

-ще отиде да яде трева, но ще бъде много ядосан на малкото агне и майка му;

-ще се опита да изгони малко агънце и отново да пие мляко;

-ще намери друга майка за малкото агънце;

-ще набие малкото агне.

 

3.ПРИКАЗКА „ЗАМИНАВАНЕ”

Цел: позволява да се определи отношението на детето към познатите му хора и също така да се разкрие скрита агресивност и разрушителност.

Текст: „Веднъж родителите, дядо и баба, чичовци и лели и всички деца отишли на гарата и само един от тях се качил във влака. Този човек заминал далече и може би никога нямало да се върне.” 

Въпрос: Според теб, кой е бил този човек?

При наличие на деструктивни взаимоотношения в семейството (между родителите и детето; между самите родители; между сиблинги или други хора пр.), детето ще посочи онзи член, който е най-малко значим за него или с който се намира в неблагополучни отношения.


4.ПРИКАЗКА „НОВИНА”

Цел: идентифициране на неоправдана тревожност или страхове на детето, както и неизречени желания и очаквания, за съществуването на които родители могат дори да не подозират.

Текст: „Едно момче (момиче) се връща от разходка (от приятели, от баба, от детска градина - изберете най-подходящата ситуация за вашето дете). Когато го видяла на вратата, майка му казала: „Най-накрая се прибра. Трябва да ти кажа една новина”.

Въпрос: Според теб, какво иска да каже майката на детето?

Типични нормални отговори:

-днес ще ни дойдат гости;

-днес ще имаме празник, днес някой се е родил;

-майката е чула нещо интересно по радиото (телевизията);

-довечера ще отидем на гости при баба ти;

-татко ти ще донесе малко кученце и пр.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-майката и таткото си тръгват;

-майката и таткото отиват на кино (ресторант, парти) и детето остава само;

-утре ще го водят на лекар; 

-някой е умрял;

-майката ще го наказва; ще му забрани;

 

5.ПРИКАЗКА „СТРАХ”

Цел: да се диагностицира наличието на страхове при детето.

Текст: „Едно момче тихо казало: Колко ужасно!”

Въпрос: Според теб, от какво се страхува?

Типични нормални отговори:

-държал се е лошо и сега се страхува, че ще бъде наказан;

-измачкал (скъсал) и сега се страхува, че майка му ще го накаже;

-страх го е от тъмнината;

-страх го е от кучето;

-от нищо не се страхува, просто се шегува и т.н.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-страхува се, че ще бъде откраднат;

- страх от чудовище, което иска да го открадне и да я изяде;

-страхува се, че ще го оставят на само; ще го изоставят;

-страх го е от Баба Яга (приказни герои);

-страхува се, че някой звяр ще се качи в леглото;

- страх го е, че ще дойде крадец и ще го удари с нож;

-страхува се, че майка му (татко) ще умре и т.н.

 

Когато бъдат получени такива или подобни отговори,  психологът  трябва да зададе допълнителни, насочващи въпроси, за да получи по-детайлно описание и обяснение на 

image

6.ПРИКАЗКА „ПЯСЪЧЕН ЗАМЪК”

Цел: да се изясни отношението на детето към материалната собственост и способността му да показва алтруистично поведение.

Текст: „Едно момче построило от пясък красив замък. Той бил толкова голям и просторен, че детето можело да играе само. Замъкът бил построен от самото момче, без чужда помощ и то много се гордеело с това. Един ден майка му (баща му, сестра му, брат му) помолила момчето да и подари този замък, защото тя много го харесвала.”

Въпрос: Според теб, какво ще направи момчето – ще го запази за себе си или ще го подари на майката?

Типични нормални отговори:

-той ще си поиграе малко, а след това ще го даде на майка си;

-преди да го даде на майка си, той ще го покаже на баща си (на което и да е друго харесвано лице);

- ще го подели (раздели) с майка си;

-ще го даде на майка си, но понякога, когато му се играе, ще я помоли да му го дава;

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-ще искат да го запази, защото замъкът е много красив;

-няма да го даде на никого;

-ще играе докато иска, а после го унищожи;

-винаги ще играе сам;

-защо трябва да го дава на майка си.

Тези отговори показват, че детето все още не е готово да споделя с другите, тъй като все още не е формирало уважение към чуждата собственост.  

 

Въз основа на получените отговори, психологът може по-ефективно да изгради отношенията си с детето, да потърсите подход към него, да коригирате поведението му. Дори доста сложните проблеми с децата могат да са напълно решени, при условие че се създаде благоприятен климат в семейството.

image

7.ПРИКАЗКА „БОЛНОТО ДЕТЕ”

Цел: установяване на значимите други в семейството и характеа на семейните интеракции.

Текст:Едно момче живеело заедно с майка си (татко бил вече пет месеца в командировка). Детето трябвало да посещава детска градина (училище; детски център и др.). Баба му и дядо му  били тези, които го водели. На втория ден обаче, детето заболяло от заразна болест. Бабата и дядото завели детето в болницата.  Лекарите се обадили на майка му и тя дошла да вземе детето си. Тогава на нея й казали, че детето е много болно.”

Въпрос: Според теб, какво ще каже майката на детето?

Типични нормални отговори:

-баба ти и дядо ти са те закалили и ти ще оздравееш; 

-баба ти и дядо ти сигурно са ти дали сладолед;

-ще ти сложат инжекции и др.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-дадохте ли ти лекарство;

-докторът е назначил лекарство, което струва ….. ;

-кога ще дойде татко?

 

-мамо, аз ще умра ли?

image

image

8.ПРИКАЗКА „ГОДИШНИНА ОТ СВАТБАТА НА РОДИТЕЛИТЕ”

Цел: да се установи дали детето ревнува родителите си, т.е., дали се чувства лишен от вниманието им, поради чувствата си един към друг.

Текст: „Дошъл денят на годишнината от сватбата на родителите.  Майката и таткото много се обичали и искали истински да се забавляват в този ден. Те поканили на гости много свои приятели, дошли и техните родители. Всички били много щастливи. По време на празника обаче, тяхното момче (момиче) тихо се оттеглило и отишло само в градината зад къщата.”

Въпрос: Какво се е случило? Защо е напуснал празника?

Типични нормални отговори:

-отишъл е да набере цветя за майка си;

-отишъл е да си поиграе малко;

-с възрастните е скучно, затова е решил да се забавлява сам;

-бил е уморен от партито;

-направили са му забележка, че не се храни добре или не слуша;

-други отговори за възможна скука на партито също могат да се считат за нормални –

те се случват доста често;

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

ой си е тръгнал, защото е бил ядосан;

-искал да бъде сам;

-бил е вече голям и това не е било интересно за него;

икой не му е обръщал внимание;  

-майка му и баща му са го забравили;

-станало му е много тъжно;

За този тип отговори, носещи негативен емоционален заряд, психологът трябва да зададе допълнителни насочващи въпроси.  Възможно е детето да поиска да продължи разказа си или да обясни отговора си. Възможен е и вариант, при който да каже: „Този празник е на майката и затова никой не е обърнал внимание на детето”, „Било е много шумно на партито”, „Не са му разрешили да си играе свободно”, „майка му и татко му никога не искали да си играят с него”,  „Другите деца, присъствали на праника не са му били приятни (или обратно)”, „Той не харесвал празниците и винаги играел сам”

 

9.ПРИКАЗКА „ПОГРЕБЕНИЕ”

Цел: да се установи отношението на детето към смъртта, респ. емоциите разрушителна агресивност, отмъстителност, злоба, чувство за вина, отчаяние, самообвинение, автоагресивност.

Текст: „По улицата бавно и мъчително се движела погрбално шествие. Хората по тротоарите наблюдавали случващото се и се питали: „Кой е умрял?” Един човек посочил една намираща се наблизо къща и казал: „Човекът, който живееше в тази къща.”

Въпрос: Според теб, кой е умрял?

Типични нормални отговори:

-неизвестен човек;

-дядото (бабата) на едно дете;

-един много важен човек;

-една стара жена и пр.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-едно момче (момиче);

-бащата на едно момче момиче;

-майката на едно момче (момиче);

-по-малкият брат (сестра) на едно момче (момиче);

 Приказката може да претърпи известна промяна, когато се прилага спрямо деца, които  все още не разбират смисъла на смъртта.

 

10.ПРИКАЗКА „СЛОНЧЕ”

Цел: да се идентифицират трудностите, които момчето има във връзка с развитието на сексуалността си и по-специално отношението му към така наречения кастрационен комплекс.

Текст:Едно момче получило за подарък слон-бебе.  Малкото слонче било много приятно, с мъничък хобот. Веднъж, когато влезе в стаята си, момчето вижда, че нещо в слончето  се било променило.”

Въпрос: Какво се е променило и защо?

Типични нормални отговори:

-слончето се е боядисало с водни боички;

-слончето не се е променило, а просто е пораснало;

-слончето си било тръгнало, защото не искало да живее заключено (само) в стаята;

-слончето било счупило една играчка на момчето и сега щяло да бъде наказано;

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-слончето било без хобот, защото някой му го бил отрязал;

-слонът се държал непослушно и за наказание му отрязали хобота;

-хоботът непрекъснато му пречел и той не се чувствал добре, защото не знаел какво да прави с него;

-слончето седяло и плачело, не се чувствало добре, но никой не питал защо и никой не му помагал;

-слончето било умряло;

-вместо слончето, в стаята се намирало друго животно;

При допълнителни насочващи въпроси за уточняване на отговорите, е възможно детето да оцвети финала на приказката в негативна модалност, аргументирайки се с лошо поведение на слончето, което било непослушно; било наказано; било обвинено в неправилна постъпка.

 

11.ПРИКАЗКА „РАЗХОДКА”

Цел: да се определи степента на привързаност на детето към родителя от противоположния пол и наличието на съперничество с родителя на своя пол.

Диференцирането се извършва в зависимост от пола на детето. Най-добре е тестването да се извършва от родителят от противоположния пол. Това означава, че момчето трябва да разкаже историята на майка си.

Текст: Приказка за момче. „Едно момче отишло на разходка заедно с майка си в гората. Те двамата дълго се разхождали и били много доволни.  Когато се завърнали вкъщи, те видели изражението на лицето на баща променено.” 

Въпрос: Какво ново изражение се е появило на лицето на бащата и защо?

Текст: Приказка за момиче. „Едно момиче отишло на разходка заедно с татко си в гората. Те двамата дълго се разхождали и били много доволни.  Когато се завърнали вкъщи, те видели изражението на лицето на майката променено.” 

Въпрос: Какво ново изражение се е появило на лицето на майката и защо?

Типични нормални отговори:

-той има щастлив вид на лицето си, защото са се завърнали вкъщи;

-той има уморено лице, защото работи;

-докато те са отсъствали, се е счупило стъклото на прозореца (телевизор, ваза и пр.);

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-той е болен;

-той (тя) се е разболял (а), защото те са отсъствали;

-той (тя) се е разтревожил (а), защото видял (а), че момчето (момичето) се е простудило по време на разходката в гората и сега има (или ще има) висока температура;

-той (тя) е ядосан (а), защото той (тя) също искал да ходи на разходка, но момчето (момичето) не искало с него (нея);

-той (тя) плачел (а) и бил уплашен (а), защото се страхувал (а), че те няма да се върнат, че ще се загубят в гората завинаги;

 

12.ПРИКАЗКА „СТРАШЕН СЪН”

Цел: контрол на всички предишни тестове. Необходимо е да се изясни връзката между отговорите на този тест и отговорите, получени от предишните тестове.

Текст:Една сутрин едно момче (момиче) изведнъж се събудило от сън и казало: „Оооо, имах много лош сън". Каква мечта видя момчето?

Въпрос: Според теб, какъв сън е имало момченцето (момиченцето)?

Типични нормални отговори:

-не знам;

-не се сещам за нищо;

-сънувал е страшен сън;

 -сънувал е ужасно животно (звяр);

-сънувал е, че се е загубил;

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-сънувал е, че майка му (татко му) е починала (умряла);

-сънувал е, че е умрял;  .

-сънувал е, че са дошли да го отвлекат;

-сънувал е, че са искали да го хвърлят под колата и др.

Не забравяйте, че понякога едно дете фантазира, че някой го е откраднал, че е паднал под колата – в това няма нищо патологично. Необходимо е да се установи дали един от патологичните реакции показва състояние на тревожност и безпокойство, идентично с това, което вече е изразено пряко или косвено в предишни тестове.

 

Протокол от тестирането

image

Забележка:

1. Скрито емоционално-лично безпокойство, несигурност, страх.

2. Психичното здраве е нормално.

 

Съотношението на отговорите, които могат да бъдат отнесени към нормата или патологията, позволява да се направи заключение.

image

Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0
 

            Методика за диагностика на зрително възприятие и мислене при деца.

                                 „Какви предмети са вплетени в рисунките?”

 

(1) Цел: Диагностика на зрително възприятие и мислене при деца на възраст 4-5 г.

Методиката позволява да се оцени възприятието на детето от различни страни: характеристиките на самите перцептивни процеси; способността на детето да формира образи; да прави свързани умозаключение и да представя тези умозаключения във вербална форма.

 (2) Описание: Методиката използва стимулен материал  (3 отделни картички, на които е изобразена една основна фигура и допълнително вплетени в нея други няколко фигури на предмети). Преди да започне изследването на детето се казва, че ще му бъдат показани няколко рисунки на известни за него предмети. След това изследователят показва всичките три рисунки наведнъж (поставя ги на масата пред детето) и дава инструкция.  Времето за изпълнение на всички задачи е 1 минута. Ако детето се справи за време по-малко от една минута, изследователят фиксира времето.

Забележка:  Практиката сочи, че  тъй като всички картички са поставени пред детето, то обикновено бърза и преждевременно без да установи и назове всички предмети, преминава от една към друга картичка. Ако детето следва този модел, психологът трябва да спре и върне на предишната картичка, казвайки му:”Провери внимателно, дали не си пропуснал (а) нещо”. Към следващата рисунка може да се премине едва тогава, когато всички предмети от предишната са були назовани. Общото число на всички предмети вплетени в рисунките е 14.

(3) Инструкция: „Пред теб съм поставил (а) три картички с нарисувани предмети. От теб се иска да я разгледаш внимателно и да кажеш какви предмети виждаш във всяка една картичка. Да започнем с първата (показва се)”.

(4) Оценка на резултатите

Оценява се времето за решаване на задачата. Резултатите се превръщат в балове, които при анализа служат за определяне нивото на развитие по норми.

# 10 бала – детето е назовало всичките 14 предмети, за по-малко от 20 сек.;

# 8-9 бала – детето е назовало всичките предмети, за време от 21 до 30 сек.;

# 6-7 бала – детето е намерило и назовало всичките предмети, за време от 31 до 40 сек.;

# 4-5 бала – детето е намерило и назовало всичките предмети, за време от 41 до 50 сек.;

# 2-3 бала – детето е намерило и назовало всичките предмети, за време от 51 до 60 сек.;

# 0-1 бала – за време по-голямо от 60 сек. детето не е успяло да реши задачата по откриване и назоваване на 14-те предмета вплетени в трите рисунки.

(5) Изводи за ниво на развитие (норми)

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 4-7 бала – средно;

# 2-3 бала – ниско;

# 0-1 бал – много ниско.

image

image

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                          Рамкова учебна програма по околен свят

                              за изготвяне на индивидуални образователни програми

                       за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания

 

 

1.  Общо представяне на програмата

Ориентирането в околната действителност е процес на взаимодействие, характеризиращ се с определена насоченост на познавателната активност, която се отразява както на равнището на възприемането, така и при изпробването и преобразуването на информацията и начините на действие. Възрастният  трябва да се превърне в посредник на взаимодействието със заобикалящата го среда – да открива като „нова” природната и обществената среда. Трябва да бъдат определени основните понятия, които е необходимо да бъдат усвоени, и начините на представянето им. Ориентирането в конкретната действителност се осъществява чрез съприкосновение с природната и обществена среда.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

- Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

- Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.

Обучението е до 2 часа седмично.

2. Цели на обучението:

1.Натрупване на сетивен опит за обкръжаващия свят. 

2.Формиране на адекватни представи за природната и обществена среда, достъпна за детето.

3.Разпознаване на предмети от близкото обкръжение и техни нагледно представени признаци.

4.Овладяване на начини за действие с достъпни предмети във връзка с тяхното предназначение и функции.

5.Запознаване с разновидностите на предметите и явленията. Установяване на сходство и различие между тях.

6.Стимулиране на преживяване на празничност по случай лични и обществени събития.

3. Очаквани резултати

image

image

image

image

image

image

4. Специфични форми и методи за оценяване на постиженията

-пряко наблюдение;

-ситуативно оценяване за справяне с поставена задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1. Постига целта/задачата.

2. Справя се със задачата.

3. Среща трудности с постигането на целта/задачата.

 

5. Общи методически указания за прилагане на програмата

-съобразяване с индивидуалните потребности и възможности на децата;

-съобразяване на степента на физическо натоварване със здравословното състояние на децата;

-смяна на различни обучаващи дейности с релаксиращи такива;

-в заниманията се създава ситуация максимално близка с естествените условия, в които детето се среща с даден предмет

-необходимо е в началото да се работи с реални предмети, а по-късно те да бъдат сравнени  и заместени с играчка, символ или релефна рисунка;

 

-използване на игрови ситуации.

image

Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                        Рамкова учебна програма по околен свят

                             за изготвяне на индивидуални образователни програми

                     за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания

                                                                       (І – ІV клас)

 

1.  Общо представяне на програмата

Ориентирането в околната действителност е процес на взаимодействие, характеризиращ се с определена насоченост на познавателната активност, която се отразява както на равнището на възприемането, така и при изпробването и преобразуването на информацията и начините на действие. Възрастният  трябва да се превърне в посредник на взаимодействието със заобикалящата го среда – да открива като „нова” природната и обществената среда. Трябва да бъдат определени основните понятия, които е необходимо да бъдат усвоени, и начините на представянето им. Ориентирането в конкретната действителност се осъществява чрез съприкосновение с природната и обществена среда.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

- Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

- Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.

Обучението е до 2 часа седмично.

2. Цели на обучението:

1.Натрупване на сетивен опит за обкръжаващия свят. 

2.Формиране на адекватни представи за природната и обществена среда, достъпна за детето.

3.Разпознаване на предмети от близкото обкръжение и техни нагледно представени признаци.

4.Овладяване на начини за действие с достъпни предмети във връзка с тяхното предназначение и функции.

5.Запознаване с разновидностите на предметите и явленията. Установяване на сходство и различие между тях.

6.Стимулиране на преживяване на празничност по случай лични и обществени събития.

3. Очаквани резултати

image

image

image

image

image

4. Специфични форми и методи за оценяване на постиженията

-пряко наблюдение;

-ситуативно оценяване за справяне с поставена задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1. Постига целта/задачата.

2. Справя се със задачата.

3. Среща трудности с постигането на целта/задачата.

 

5. Общи методически указания за прилагане на програмата

-съобразяване с индивидуалните потребности и възможности на децата;

-съобразяване на степента на физическо натоварване със здравословното състояние на децата;

-смяна на различни обучаващи дейности с релаксиращи такива;

-в заниманията се създава ситуация максимално близка с естествените условия, в които детето се среща с даден предмет

-необходимо е в началото да се работи с реални предмети, а по-късно те да бъдат сравнени  и заместени с играчка, символ или релефна рисунка;

 

-използване на игрови ситуации.

image

Категория: Други
Прочетен: 22 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                     Рамкова учебна програма по околен свят

                            за изготвяне на индивидуални образователни програми

                    за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания

                                                          (подготвителна група)

 

1.  Общо представяне на програмата

Ориентирането в околната действителност е процес на взаимодействие, характеризиращ се с определена насоченост на познавателната активност, която се отразява както на равнището на възприемането, така и при изпробването и преобразуването на информацията и начините на действие. Възрастният  трябва да се превърне в посредник на взаимодействието със заобикалящата го среда – да открива като „нова” природната и обществената среда. Трябва да бъдат определени основните понятия, които е необходимо да бъдат усвоени, и начините на представянето им. Ориентирането в конкретната действителност се осъществява чрез съприкосновение с природната и обществена среда.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

- Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

- Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.

Обучението е до 2 часа седмично.

2. Цели на обучението:

1.Натрупване на сетивен опит за обкръжаващия свят. 

2.Формиране на адекватни представи за природната и обществена среда, достъпна за детето.

3.Разпознаване на предмети от близкото обкръжение и техни нагледно представени признаци.

4.Овладяване на начини за действие с достъпни предмети във връзка с тяхното предназначение и функции.

5.Запознаване с разновидностите на предметите и явленията. Установяване на сходство и различие между тях.

6.Стимулиране на преживяване на празничност по случай лични и обществени събития.

3. Очаквани резултати

image

image

image

image

image

4. Специфични форми и методи за оценяване на постиженията

-пряко наблюдение;

-ситуативно оценяване за справяне с поставена задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1. Постига целта/задачата.

2. Справя се със задачата.

3. Среща трудности с постигането на целта/задачата.

 

5. Общи методически указания за прилагане на програмата

-съобразяване с индивидуалните потребности и възможности на децата;

-съобразяване на степента на физическо натоварване със здравословното състояние на децата;

-смяна на различни обучаващи дейности с релаксиращи такива;

-в заниманията се създава ситуация максимално близка с естествените условия, в които детето се среща с даден предмет

-необходимо е в началото да се работи с реални предмети, а по-късно те да бъдат сравнени  и заместени с играчка, символ или релефна рисунка;

 

-използване на игрови ситуации.

image

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                Рамкова учебна програма по математика (приложна математика),

                        за изготвяне на индивидуални образователни програми,

             за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания.

                                                                 (V – VІІІ клас)

 

1. Общо представяне на програмата

Програмата е насочена към формиране на елементарни математически представи за количествени, пространствени и времеви отношения на обекти в непосредствената среда. Провокира се развитието на мисленето, вниманието и концентрацията на детската памет – качества на мисловната дейност, необходими в цялостния учебен процес. Цели се осмисляне на основни математически отношения между обекти и явления. Програмата е насочена към изграждане на навици и умения, пряко свързани с всекидневието и имащи непосредствен приложен характер.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

- Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

- Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.        Обучението е до 3 часа седмично.

2. Цели на обучението

1.Формиране на обобщени количествени представи и овладяване на умения за сравняване на количествени отношения.

2.Формиране на елементарни представи за числата.

3.Формиране на елементарни представи за величини и измерването им.

4.Формиране на елементарни представи за пространствени отношения и посоки за развиване на умения за ориентиране в пространството.

5.Формиране на елементарни времеви представи.

6.Формиране на елементарни представи за основни геометрични фигури.

7.Формиране на елементарни представи за цветовете (при деца с остатъчно зрение).

3. Очаквани резултати

image

image

image

image

4. Специфични форми и методи за оценяване на постиженията

-пряко наблюдение;

-ситуативно оценяване за справяне с поставена задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1. Постига целта/задачата.

2. Справя се със задачата.

3. Среща трудности в постигането на целта/задачата.

 

5. Общи методически указания за прилагане на програмата

-съобразяване с индивидуалните потребности и възможности на децата;

-съобразяване на степента на физическо натоварване със здравословното състояние на децата;

-смяна на различни обучаващи дейности с релаксиращи такива;

-в заниманията да се създава ситуация максимално близка с естествените условия, в които детето се среща с даден предмет или действие;

 

-използване на игрови ситуации.

image

Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1208774
Постинги: 1460
Коментари: 116
Гласове: 1084
Архив
Календар
«  Декември, 2017  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031