Сценарийна технология за комплексна профилактика на социални зависимости

(Приложение 7-8)

Притча

Предлага се на обучаемите да изслушат на аудио-файл (или някой от тях да прочете) следната притча:

„Един пътник, който вървял край реката чул отчаяни детски викове. Като се приближил до брега, той видял, деца да се давят в нея и се втурнал да ги спасява. Като видял какво става друг мъж се притекъл на помощ. Той също започнал да помага на децата, които все още били на повърхността. Виждайки третия пътник, първите двама мъже започнали да го викат също да помогне. Този обаче въобще не  обърнал внимание на призивите и дори ускорил стъпките си...

— Нима не ви интересува съдбата на децата? - попитаха спасителите.

Тогава третият пътешественик им отговорил:

— „Виждам, че двамата се справяте засега. Ще изтичам до завоя, ще разбера защо децата падат в реката и ще се опитам да го предотвратя“.

Поука: За да помогнем като възрастните на децата, нашата задача е да „предотвратим падането им във водата“, т.е. да се ангажираме с първичната превенция на зависимото поведение. Помнете, колкото по-богат е духовния свят на подрастващия, толкова по-малка е вероятността той да развие зависимо поведение.

 

Приложение 9

Сценарийна технология за комплексна профилактика на социални зависимости

Писмо на ученичка "Ние сме вашето огледало!"

 „Вие, възрастни татковци и майки, постигнали успех мислите ли, че вашите деца са различни? Как! Децата ще пушат, ще се мотаят и ще пият, докато вие пиете, докато вие пушите, докато вие забранявате.

Опитайте се да си обясните защо пиете. „за компанията“, защото искате „постоянен празник“, „усещане за общност“ или за да  „избягате“?

Какво можете да промените? Мислите ли, че думите ви ще ни убедят?

Защото да си купиш бира, цигари, хапчета за нас е толкова престижно, колкото за вас да си купите кола. Нашето поведение е вик, че сме пораснали. Вик, че нямаме нужда от вас. Още ли не си разбрал, че „тийнейджър“ не означава „незрял“, че ние имаме същото право да унищожаваме тялото си както го правите вие?

Ние приемаме тази отрова отново и отново, показвайки, че се превръщаме във вас.”

 

Приложение 6

Методика „Индикатор за копинг-стратегии” на Дж. Амирхан (J. Amirkhan )

 

Методиката е разработена от Дж. Амирхан и е предназначена за диагностика на доминиращите копинг-стратегии (стратегии за справяне).  Базирайки се факторен анализ върху прилагани разнообразни копинг-отговори на стрес Дж. Амирхан разработва методика „Индикатор на копинг-стратегии”. Той отделя три групи копинг-стратегии:

-за разрешаване на проблеми;

-за търсене на социална подкрепа;

-за избягване
„Индикатор на копинг-стратегиите” се приема като един от най-удачните инструменти за изследване на базисните стратегии в поведението на човека.  Идеята за този въпросник се заключва в това, че  всички поведенчески стратегии, които човек формират и проявява в поведението си могат да се разделят на три големи групи.

(1) Стратегия за разрешаване на проблеми – това е активна поведенческа стратегия, при която човек се старае да използва рационално целият намиращ се в него ресурс за търсене на възможни способи за ефективно решаване на проблеми.

(2) Стратегия за търсене на социална подкрепа – това е активна поведенческа стратегия, при която за да разреши ефективно проблемите,  човек  се обръща за помощ и подкрепа към обкръжаващата го среда: семейство, приятели, значими други.

(3) Стратегия на избягване – това е пасивна поведенческа стратегия, при която човек избягва контакта с обкръжаващата го действителност, бягайки от решаването на проблема.

Човек може да използва пасивни способи за избягване, например, бягство в болестта или употреба на алкохол, наркотици, дори суицидни опити.

Стратегията на избягването е една от водещите поведенчески стратегии при формирането на дезадаптационно, псевдосоциалнно  поведение. Тя е насочена към преодоляване или снижаване  нивото на  дистрес при индивиди,  намиращи се в ниско ниво на развитие.   Използването на тази стратегия се обуславя от недостатъчното развитие  на личностни копинг-ресурси и навици за активно разрешаване на проблемите.   Тази стратегия може да има адекватен или неадекватен характер в зависимост от конкретната стресова ситуация, възрастта и състоянието на ресурсите в цялостната система на личността.

Най-ефективни поведения са онези, които включват и трите поведенчески стратегии, в зависимост от ситуацията.  В немалко случаи човек може да се справи самостоятелно с възникващите трудности, но в други му е нужна подкрепа и помощ, а в трети  той просто може да избегне  проблемната ситуация, предвиждайки негативни последици.

Обработка на резултатите

Отговорите от теста се сравняват с ключ.  За получаване общия бал по съответните стратегии се изчислява общата оценка по всички 11 пункта, отнасящи се за тази стратегия.  Минималния бал за всяка скала е 11, а максималния 33.

Ключ:

Ш    Скала „разрешаване на проблема” включва въпроси: 2, 3, 8, 9, 11, 15, 16, 17, 20, 29, 33.

Ш    Скала „търсене на социална подкрепа” включва въпроси: 1, 5, 7, 12, 14, 19, 23, 24, 25, 31, 32.

Ш    Скала „избягване на проблема” включва въпроси: 4, 6, 10, 13, 18, 21, 22, 26, 27, 28, 30.

Баловете се изчисляват по следната схема:

·                  Напълно съгласен – 3 точки;

·                  Съгласен – 2 точки;

·                  Несъгласен – 1 точка.
Норми за оценка на резултатите от теста:

 

 

Копинг-стратегии (механизми за справяне)

 

Изследването на човешкото поведение в стресови ситуации довежда до идентифицирането на механизми за справяне или копинг-стратегии които определят успешната или неуспешна адаптация. За първи път терминът „копинг“ е използван от Мърфи през 1962 г. в проучвания на начините за деца за преодоляване на изискванията, поставени от кризите на развитието. Те включват активни усилия на индивида, насочени към овладяване на трудна ситуация или проблем.

Лазарус определя като стратегии за действие, предприетите от човек реакции в ситуации на психологическа заплаха, по-специално в условия на адаптация спрямо някаква заплаха за физическото, личното и социалното благополучие.

В теорията на поведението за справяне, базирана на трудовете на когнитивните психолози Лазарус и Фолкман, се разграничават три основните стратегии за справяне:

1.Разрешаване на проблем

2.Търсене за социална подкрепа

3.Избягване

Базисни копинг-ресурси:

-Аз-концепция;

-локус на контрол;

-емпатия;

-афилиация;

Когнитивни ресурси.

Стратегията за справяне с решаване на проблеми отразява способността на човек да идентифицира проблем и да намери алтернативни решения, ефективно да се справя със стресови ситуации, като по този начин допринася за запазването както на психическото, така и на физическото здраве.

Стратегията за справяне с търсене на социална подкрепа позволява успешно справяне със стресова ситуация с помощта на подходящи когнитивни, емоционални и поведенчески реакции. Има някои полови и възрастови различия в характеристиките на социалната подкрепа. По-специално, мъжете са по-склонни да търсят инструментална подкрепа, докато жените търсят както инструментална, така и емоционална подкрепа. Младите хора смятат възможността за обсъждане на своите преживявания като най-важна в социалната подкрепа, докато по-възрастните считат доверителните отношения.

Стратегията за справяне „избягване“ позволява на индивида да намали емоционалния стрес, емоционалния компонент на дистреса, преди да промени самата ситуация. Активното използване на стратегията за избягване от индивида може да се разглежда като преобладаване на мотивацията за избягване на провал над мотивацията за постигане на успех в поведението, както и като сигнал за възможни вътрешно-личностни конфликти.

Базисни ресурси за справяне:

Аз-концепцията допринася за това, че човекът се чувства уверен в способността си да контролира ситуацията

Интерналната ориентация на индивида като копинг-стратегия позволява адекватна оценка на проблемната ситуация, избор на адекватна стратегия за справяне, социална мрежа в зависимост от изискванията на средата, определяне на вида и размера на необходимата социална подкрепа. Усещането за контрол върху средата допринася за емоционална стабилност, поемане на отговорност за протичащи събития.

Емпатията като копинг-стратегия включва както емпатия, така и способността да се приеме гледната точка на някой друг, което ви позволява по-ясно да оцените проблема и да създадете повече алтернативни решения за него.

Афилиацията като копинг-стратегия  се изразява както под формата на чувство на привързаност и лоялност, така и в общителност, в желанието да си сътрудничиш с други хора, да си постоянно с тях. Афилиативната потребност е средство за ориентация в междуличностните контакти и регулира емоционалната, информационната, приятелската и материалната социална подкрепа чрез изграждане на ефективни взаимоотношения.

Когнитивните ресурси

Разработването и прилагането на основна стратегия за справяне с решаването на проблеми е невъзможно без достатъчно ниво на мислене. Развитите когнитивни ресурси позволяват адекватно да се оцени както стресовото събитие, така и количеството налични ресурси за преодоляването му, в т.ч. защитните механизми.

Направен е опит да се обединят в едно цяло защитните механизми. При поставянето на психотерапевтични задачи такава комбинация от адаптивни реакции на личността изглежда подходяща, тъй като механизмите на адаптация на личността са изключително разнообразни - от активно гъвкави и конструктивни до пасивни, твърди и дезадаптивни механизми на психологическа защита. Типовете модалности на защита може да се прояви чрез когнитивни, емоционални и поведенчески стратегии за функциониране на личността на пациента.

Към когнитивните стратегии се отнасят следните защити:

-отвличане или превключване на мисли към други, "по-важни" теми;

-приемането на проблема като нещо неизбежно, проява на някаква определена философия на стоицизма;

-прикриване на проблема, игнориране, намаляване на неговата тежест, дори подигравка с проблема;

-поддържане на апломб, стремеж да не се показва болезненото състояние пред другите;

-проблемен анализ и последствия, търсене на подходяща информация, беседи с авторитет, размисъл, балансиран подход към решенията;

-относителност в оценката на заболяването, сравнение с други хора, които са в по-лошо положение;

-религиозност, твърдост във вярата („Бог е с мен“);

-придаване на смисъл и значение на проблема, например, третиране на проблема като предизвикателство към съдбата или тест за сила на духа и др.;

-самоуважение – по-задълбочено осъзнаване на собствената ценност като личност.

Емоционалните стратегии се проявяват под формата на:

-преживявания на протест, възмущение, противопоставяне на проблема и последиците;

-емоционално разтоварване – реакция на чувства, причинени от проблема, например плач;

-изолация – потискане, избягване на чувства, които са адекватни на ситуацията;

-пасивно сътрудничество – доверие с прехвърляне на отговорността към психотерапевта;

-подчинение, фатализъм, капитулация;

-самообвинение, прехвърляне на вината върху себе си;

-преживявания на гняв, раздразнение, свързани с ограничаване на живота от проблема;

-поддържане на самообладание – баланс, самоконтрол.

Поведенчески стратегии са следните:

-отвличане – обръщане към някаква дейност, бягство в работа;

-алтруизъм – грижа за другите, когато собствените нужди са изместени на заден план;

-активно избягване - желанието да се избегне "потапяне" в процеса на лечение;

-компенсация – разсейващото изпълнение на някои от вашите собствени желания, например закупуване на нещо за себе си;

-конструктивна дейност – задоволяване на някаква дългогодишна нужда, например пътуване;

-уединение – да си в покой, да мислиш за себе си;

-активно сътрудничество – отговорно участие в диагностично-лечебния процес;

          -търсене на емоционална подкрепа - желанието да бъдеш изслушан, да срещне  помощ и разбиране.

Забележка: Препоръчително е при обучението да бъдат приложени два въпросника по темата копинг-стратегии (диагностика):

-Начини за преодоляване на критични ситуации на Хайм.

-Индикатор за стратегии за справяне със стреса на Амирхан.

Това ще позволи на обучаемите не само да установят собствените си копинг-стратегии, но и да усвоят по-задълбочено темата. 

 

Противодействие на манипулацията

Техника „Развалена грамофонна плоча“

 

Забележка: Техниката може да бъде представена нагледно, чрез видеозапис или да се презентира с мултимедия.

Техниката дава отлични резултати в ситуации, при които човек е поставен в обстановка на външно въздействие – „молба“ от приятел, съученик, колега и др., и трябва да направи избор, дали да се съгласи или не. Тя помага за „тихо“ и безболезнено измъкване от капана на зависимостта от другите.

Много често се случва така, че някои „молби“ на близки хора звучат като принуда, като изискване и задължение. „Молителят“ използва достатъчно твърда интонация, кратки фрази и подчертана вежливост. Именно тези три елемента различават молбата от принудата, т.е. искането на всяка цена. Когато чуваме думи от рода: Донеси, Подай, Вземи, Седни, Дай ми, Стани, Влез и пр.

Техниката „Развалена грамофонна плоча“ се прилага в комплицирани ситуации когато се касае за близки отношения. Често молбата е свързана с някаква изключителна ситуации  или вие сте задължен за нещо на другия. В такива условия използваните форми за манипулация на молещият могат да бъдат особено настойчиви, продължителни, дори досадни. Тогава обикновено молещият не чува вашата аргументация и настоява на своето. Именно тогава се прилага техниката „Развалена грамофонна плоча“, тъй като изисква множество повторения на отказа от ваша страна.

Как да постъпите когато сте обект на въздействие и манипулация?

Имате няколко възможности. Можете директно да откажете, но това не може да се счита за самоутвърждаване. Ако ситуацията изисква нещо, можете да използвате вербални и невербални средства, за да покажете сила, но можете да използвате техниката на „развалена грамофонна плоча“, която се изразява в многократно повторение на съобщението, докато другият приеме вашата гледна точка. Това също може да изисква много „мускулна“ сила от вас, ако наистина искате да продължите напред в диалога и да съхраните контакта, като поддържате приятелски, спокоен тон, сдържана сила на гласа си и упорствате в защита на позициите си.

 

Забележка: От ключово значение е интонацията, темпа на речта и спокойния тон на отговора. Техниката работи само при запазено емоционално спокойствие, самообладание и логична сдържаност.

Какъв е модела или шаблона?

(винаги отговорът започва с „Да“, т.е. разбрах те/чух те)

-Да, аз чух (разбрах), че ти ме молиш да ……………, но по същото време аз не мога  да …  (тук се повтаря чутата „молба“)

          Пример-1:

А: Юлия, донеси ми кафе!

Вие: Да, чух че ти искаш да ти донеса кафе, но аз няма да донеса.

…

А: Юлия, докладвай!

Вие: Да, разбрах, че ти ме молиш да направя доклад, но аз няма да го направя.

Пример-2: Да си представим, че сте купили детска играчка, но детето не проявява интерес към нея и  вие решавате още същия ден да я върнете в магазина, като настоявате да получите парите си обратно.

Пристигате в магазина и обяснявате ситуацията и намеренията си.

Магазинерът обаче предлага друго – да замените играчката с друга на същата цена.

А. Тогава вие: Да, аз разбрах, че вие не връщате пари, но в същото време аз искам да върна тази играчка и да получа парите си.

Продавач: Но вие не разбирате май. Говоря ви на български език. Ние нямаме практика да връщаме пари за закупена стока.

А. Тогава вие: Да, разбрах, че ми обяснихте на български език и нямате практика да връщате пари за закупена стока. Аз искам да върна тази играчка и да получа парите си.

Забележка: Обикновено 2-3 повторения на вашия отговор по описания алгоритъм ще са достатъчни вашата молба, искане или отказ да бъдат приети.

          Пример-3:

          Получавате предложение от ваша приятелка (Ана) да прекарате с приятели уикенда в горска хижа: „Олга, моля те, ела с нас през уикенда на вилата на Иван“.

          Б.Тогава вие: Да, разбрах, че ме молиш да дойда с вас на вилата на Иван през уикенда, но аз няма да дойда.

Ана: Ама ти не разбираш. Там ще бъде толкова хубаво. Ще си направим барбекю, ще танцуваме, ще дойдат всичките ни приятели.

Б.Тогава вие: Да, аз разбрах, че ще дойдат всичките ни приятели, ще си направим барбекю, ще танцуваме, но аз няма да дойда.

Ана: Олга, но моля те, моля те, без теб няма да е същото, за мен е много важно да бъда с теб.

Б.Тогава вие: Да, аз чух, че за теб е важно да дойда с теб. Аз няма да дойда.

Забележка: При усвояването на тази техника понякога обучаемите проявяват съпротива, като заявяват, че отговорите са твърде дълги и почти еднообразни. Именно в тази особеност се крие успеха на техниката – в многократното повторение на вашия отказ, повтаряйки всеки път казаното от другия и всичко това в състояние на емоционално спокойствие и бавен темп на речта.  В резултат се постига снижаване напрежението и възбудимостта (целеустремеността) на другия и той получава възможност да се вслуша във вашия отговор.

 

ПРИМЕР (обучаемите се запознават с текста – работа по групи):

Джина предупреди Анджела, ръководител на машинното бюро, че има нужда важният доклад да бъде отпечатан като чернова до четвъртък (а беше понеделник), за да може да бъде изпратен по факс до ръководителите на регионалните клонове, които да изразят своите коментари и пожелания, предложения и изменения. Тя даде написаната на ръка чернова на Анджела. Между тях имаше диалог.

Джина: Анджела, ето доклада за алтернативните ресурси, за който ти казах. Трябва ми утре следобед.

Анджела: Ще дам всичко от себе си, Джина, но тук имаме много спешна работа. Всички машинописки са ужасно заети. Съмнявам се, че ще мога да отпечатам доклада ви преди сряда.

Джина: Окончателният доклад трябва да бъде отпечатан и разпространен преди срещата в петък. Трябва ми готов проект утре около 13 часа, за да го изпратя на ръководителите на регионалните клонове и да им дам възможност да коментират текста, преди да бъде одобрен.

Анджела: Защо не им изпратиш по факса ръкописната чернова? Хората ми наистина са много заети, не мога да обещая, че ще свършим работата навреме.

Джина: Разбирам, че сте претоварени с работа, но имам нужда от разпечатан доклад и трябва да е на бюрото ми утре в 13 часа, както сме се договорили.

Анджела: Защо не повикаш машинописка за тази работа от главния офис? Или може би ще поканите допълнителна машинописка от агенцията?

Джина: Ако можете да го уредите, моля. Но само ми предоставете спретнато и компетентно напечатано копие от доклада до един часа утре и всичко ще бъде наред.

Анджела (въздиша): Добре, Джин, остави го на мен. Ще видя какво мога да направя.

Джина: И така, ще ми предоставиш ли разпечатано копие утре следобед?

Анджела: Да, добре.

Джина: Благодаря ти, Анджела.

Този диалог не е напълно чист пример за развалена грамофонна плоча, когато повтаряте основното си твърдение, без да обръщате внимание на думите на другия, повтаряйки изискването отново и отново, докато не бъде разбрано и прието като основа за действие. Този разговор вероятно отразява по-точно метода, който много хора биха използвали с удоволствие, тъй като допуска наличието на причини и основания за вашето искане, а също така споменава подробности, които могат да помогнат за постигане на желания резултат. Тук също се признава валидността на позицията на опонента - Джина показва, че взема предвид и разбира думите на Анджела - но всички ненужни въпроси, които имат за цел да ви накарат да се откажете от набелязаната цел, последователно се игнорират. Можете да блокирате подобни опити, като повторите основното твърдение и потърсите съгласие.

…

Всичко, свързано с горния диалог, може да се случи само ако се поддържа спокоен, приятен, но твърд тон на гласа. В потенциално стресови ситуации като тази е достатъчно лесно да загубите контрол над емоциите си, да получите обвинения, да поискате разяснения, коя работа другият смята за по-спешна от вашата и т.н.

„Развалената грамофонна плоча“ е техника, която обикновено се свързва с думата „не“, но първо се уверете какво наистина искате и какво не.

Формулирайте позицията си ясно и обмислено, така че вашето „не“ да е напълно категорично и да не оставя у събеседника никакво съмнение относно смисъла на казаното. Използвайте възможно най-малко „декорации“ и ненужни подробности в изявлението си - посочете накратко причината за отказа си или се извинете, ако искрено съжалявате, че не можете да отговорите на молба или да се съгласите с искането. Тайната е да бъдете приятелски настроени, но да отстоявате позицията си.

…

Върнете на човека всичко, което сте чули и разбрали от него (повторете неговите аргументи, молба, искане и пр. – той трябва да чуе отново това което е казал, т.е. дайте му да разбере, че сте чули всичко, което е казал) и въпреки това му кажете ясно, че възнамерявате да отстоявате позицията си. Събеседникът ще изложи причини защо трябва да правите това, което той иска, ще се опита да покаже защо вашата позиция е нелогична, ще използва оплаквания, упреци и други средства за емоционален натиск и шантаж, така че да се почувствате виновни, че сте му отказали, за да ви принуди да промените вашите намерения и да се подадете на желанията му. Трябва да вземете решение: да бъдете гъвкави по този въпрос и да работите заедно, за да намерите взаимно приемлив компромис или да кръстосате шпаги, без значение колко положителен и добронамерен е отказът.

          …

Втори вариант на диалога с прилагане на техниката „Развалена грамофонна плоча“

Нека се върнем към диалога по-горе и си представете, че този път Анджела реши да използва техниката на счупената плоча.

Джина: Анджела, ето доклада за алтернативните ресурси, за който ти казах. Трябва ми утре следобед.

Анджела: Ситуацията се промени, откакто ти казах, че тези условия са възможни - съжалявам, Джина. Тъкмо щях да ви се обадя, но спешната работа за изпълнителния директор на компанията е наш абсолютен приоритет. Не, няма да мога да отпечатам доклада ви до утре на обяд.

Джина: Какво? Защо главният изпълнителен директор установява такава система от приоритети? Казах ви за доклада предварително и вие ме уверихте, че работата ще бъде свършена!

Анджела: Разбирам, че си възмутена. Все пак аз вземам решението за разпределението на работата в моя отдел и задачата на изпълнителния директор е по-важна за нас. Така че не, няма да можем да отпечатаме отчета ви до утре.

Джина: Какво да правя сега? Знаете много добре защо ми трябва утре: трябва да се изпрати по факс до началниците на регионалните клонове. Разочарован съм от теб. Как можа да ме разочароваш така!

Анджела: Бих могла да повикам машинописка чрез агенция, която да свърши работата. Ще се обадя и ще видя дали могат да го направят за вас в този период от време.

Джина: Всички знаем колко добра е работата им! Предпочитам сама да напиша доклада! Не, ти каза, че ще свършиш работата - няма да стане!

Анджела: Джина, съжалявам, че се чувстваш сякаш съм те разочаровала, но ще го кажа отново: не, моят екип не може да отпечата доклада ти до обяд утре.

…

Нека за момент забравим кой е прав и кой крив в тази ситуация (да, предполагам, че симпатизирате на Джина), но има моменти, когато старша работа или нещо наистина важно и спешно може да има предимство пред работата ви. Анджела учтиво отстоява позицията си, извинява се по подходящ начин, разбира чувствата на Джина - но все още настоява да откаже да се съобрази с нейните искания. Тя предлага приемливо решение – бизнес компромис – който Джина решава да не приеме, така че Анджела се връща към избраната от нея тактика „развалена грамофонна плоча“ като начин за отказ.

Едно нещо, което трябва да запомните: ако сте казали „не“ на молба, това не означава, че отхвърляте самия човек. Имайте това предвид, поддържайте разговора така, че човекът да усеща уважението ви, но не пренебрегвайте правата си и в крайна сметка няма да изпитвате прекалено голяма вина за отказа си. Имайте предвид, че и вие сте били отхвърлени. Ако друг човек в подобна ситуация ви казва „не“, това също не означаваше, че ви отрича като личност.

 

Приложение 3

Противодействие на манипулацията

Техники „Вежлив отказ“

 

Забележка: При обучение в рамките на групова работа (тренинг) техниките могат да бъдат отработени във формата „Зиг-заг“.   Нека дадем пример как текстовите материали могат да се използват в обучителната работа. За целта беше избрана темата „Противопоставяне на манипулацията“ (която е много важна за решаване на превантивни проблеми, тъй като първите проби от наркотици и други психоактивни вещества почти винаги се появяват под манипулативното въздействие на други – Сценарий 1). Работата по тази тема се организира с помощта на психолого-педагогическата технология за организиране на работа в малки групи "Зиг-заг".

Участниците се разделят на подгрупи, всяка от които получава в текстов вид само фрагмент от общото количество информация по темата.

След това участниците първо я обсъждат помежду си, измислят свои примери за нея, след което се организира взаимно обучение : участниците представят „своята“ информация на членовете на други подгрупи. Този метод на представяне на информация в контекста на психологическото обучение има редица предимства, въпреки че изисква значително повече време от традиционния информационен блок. Той предполага активна позиция на участниците, засилва вътрешногруповото взаимодействие и допринася за развитието на речеви умения.

Алгоритъм за работа

1.Участниците се разделят на подгрупи: 12 или по-малко тийнейджъри е най-добре да се разделят на 3-4 подгрупи.

2.Всяка подгрупа получава бланка (стимулен материал), съдържащи част от текста, който описва в популярна форма явленията, на които е посветена работата (в нашия пример това е описание на различни методи за манипулиране).

3.В подгрупите тийнейджърите четат материали, обсъждат ги, измислят свои собствени примери (време за работа 5 - 7 минути).

4.След това членовете на всяка подгрупа с изключение на един(представител)  се завъртат и отиват в другите подгрупи и там разказват на участниците какво са научили (3 - 5 минути), а представителя на групата ги информира за своята група. По този начин се осъществява взаимно обучение.

На финала водещият кани обучаемите всяка група да представи своя „проект“ и общо да формират окончателен общ проект (изводи). 

Упражнение (първа част – запознаване със способи за манипулация и отиграване на аналогични ситуации)

Стимулен материал –  В настоящото упражнение са предвидени 4 групи, всяка от които получава бланка с текст, съдържащ кратко описание на способ за манипулиране за активизиране на интереса и въвличане в определена дейност и няколко примери. От групите се иска: да се запознаят с текстовете и да измислят (или представят реални) други примери, които са свързани с темата за зависимостите.

Подгрупа 1

Преувеличаване на типичното поведение

Повечето хора са склонни да гледат внимателно другите и да се опитват да се държат по същия начин като тях, да правят това, което е „прието“. Малко хора искат да бъдат „черна овца“. И затова, когато искат да убедят човек в определено поведение, те обикновено му представят това поведение като широко разпространено, типично за мнозина.

Аналогичен е случая с хората, склонни да се вслушват в мнението на онези, които са известни, достигнали са определена тежест в обществото, имат някакви важни знания и т.н. Естествено, манипулаторите злоупотребяват с това: демонстрират фалшив авторитет (като в рекламите, където актьор играе ролята на зъболекар или майстор по ремонтите на перални машини) или просто купуват публично изявление за авторитет (отново това са реклами, в които се снимат известни личности за много пари).

_ „Сто хиляди души на ден използват нашата мрежа от магазини. Присъединете се!"

_ „Според резултатите от допитването 75% от избирателите ще гласуват за този политик. Изборът е твой!"

_ „В нашата компания вече всички пиха по една бира и „удариха по един джойнт“! А ти? Какво ти става? Цепиш ли се?“

От вас се иска:

-да се запознаете внимателно текста и го обсъдите;

-да измислите или представите реални други примери, които са свързани с темата за зависимостите;

-на финала ще представите своя случай за манипулиране пред цялата група.

 

Подгрупа 2

Създаване на бързина, вълнение.

За да се замисли сериозно човек върху своето поведение (действия) обикновено му е нужно определено време. За да се справят с този процес, манипулаторите  се опитват да го лишат от време, когато искат да го склонят към съмнителни действия.

Създавайки усещане за припряност у човек, е много по-лесно да го накарате да действа под влияние на моментен импулс, а не на разум. Налага се формулата: „Действай веднага, иначе губиш”! Методът е много широко е използван в търговията и рекламата, особено при организиране на продажби. Създава се усещане за дефицит: останали са малко евтини стоки, няма да има достатъчно за всички, за да има за вас – вземете ги веднага!

-"Имаме само 15 останали телефона в продажба с отстъпка! Извиняваме се на тези, които няма да успеят да ги купят"

- „Тази пола, за съжаление, е последната, всички вече я разграбиха!“

-„Заповядайте в нашата дискотека – това е последната възможност да си „изкараме добре“ преди началото на учебната година!“

„Туристическият автобус тръгва точно сега, има само две свободни места!“

Липсата на време разбира се не винаги показва опит за манипулация. В живота има доста ситуации, които наистина изискват бързи решения. Необходимостта да се действа бързо показва манипулация само когато бързането е изкуствено създадено.

От вас се иска:

-да се запознаете внимателно текста и го обсъдите;

-да измислите или представите реални други примери, които са свързани с темата за зависимостите.

-на финала ще представите своя случай за манипулиране пред цялата група.

 

 

Подгрупа 3

Злоупотреба с правилото за взаимен обмен

Правилата на добрия тон (етикета) изискват от нас да отвърнем със същото в онези ситуации, когато някой ни е помогнат с нещо, направил е услуга, направил ни е подарък (това се нарича правило за взаимен обмен). Но понякога те могат да ни направят „подарък” или да направят непоискана услуга нарочно – за да повлияят и впоследствие да постигнат нещо от нас. И много често този подход успява. В крайна сметка, приемайки подарък или някакъв вид „любезност“, ние започваме да се чувстваме задължени и за нас става „неудобно“ да откажем на този, от когото сме получили този подарък. Примери за такива манипулации:

-Безплатни дегустации в хранителни магазини, след което се предлага закупуване на продукта, който лицето е опитало.

-Момчетата мият прозорците на колите, стоящи на кръстовището и след това молят шофьорите да платят за работата „колкото можете“.

-Сектантите „дават“ на минувачите цветни списания с описание на тяхното учение, а след това искат материално дарение.

В много случаи дори да имаме разбиране за придържане към правилото за взаимен обмен, възникват ситуации, при които лицето на което сме „задължени“ ни поставя в неудобна ситуация: или поставя неадекватно искане, или молбата му ни създава затруднение, или иска нещо, което е извън възможностите ни и пр.

От вас се иска:

-да се запознаете внимателно текста и го обсъдите;

-да измислите или представите реални други примери, които са свързани с темата за зависимостите.

-на финала ще представите своя случай за манипулиране пред цялата група.

 

Подгрупа 4

Налагане на задължения

Когато човек поеме някакви задължения, поне в общи линии (декларира своето приятелство, обещава да помогне и т.н.), тогава е много по-лесно да го убедите да приеме и тези подробности, за които не е знаел. (При поемане на ангажименти, напр. договори, споразумения и пр. винаги питайте „Има ли още нещо, което не зная?“) В края на краищата човешката природа е да се стреми да гарантира, че поведението му е последователно, тоест новите действия следват логично от казаното или направеното преди. Това се споменава в поговорката „Ако си казал „А“, кажи и „Б“. „Ако си вдигнал крака си, за да направиш крачка, означава, че трябва наистина да направиш крачка. Как манипулаторите го използват?

Първо, те карат човек да се съгласи с нещо в общи линии („Съгласен ли си да ми помогнеш?“) или да обещае нещо, или да изрази (публично) намерение да направи нещо. Манипулаторът може да поиска например да се подпише разписка, да се подпише петиция, да поиска подпис под формата на гражданска инициатива и т.н. че се задължава да направи нещо. Може да поиска подпис под някакъв призив или обръщение, да се положи клетва, да се поеме задължение. Ето пример за диалог, в който се използва такъв механизъм за манипулиране:

-Ти си мой приятел?

-Разбира се, приятел съм ти!

-Тогава ще ми решиш ли задачата по алгебра?

-??!

-Е, ти сам го каза, че си ми приятел! Приятелите винаги помагат. Приятел в нужда се познава.

- Добре, дай задачата ...

От вас се иска:

-да се запознаете внимателно текста и го обсъдите;

-да измислите или представите реални други примери, които са свързани с темата за зависимостите.

-на финала ще представите своя случай за манипулиране пред цялата група.

 

*   *   *

Упражнение (втора част – манипулация при личен контакт с близък приятел и отиграване на техники за реакция)

Водещ: „Запознахте се с някои способи за манипулация, но как можете да се предпазите от тях? Ако говорим за използване на манипулация в рекламата или търговията, най-лесният начин за отказ от въздействие е просто да изключите този източник на информация (напуснете магазина с твърде натрапчиви продавачи, превключете телевизора на друга програма по време на рекламната пауза, прелиствате през съответните страници от вестника без четене, отминавате поста в социалните мрежи. Но какво ще стане, ако манипулаторът е ваш близък?“

Ред за ролево отиграване на техниката „Безкрайни пояснения“

Бележки за водещия: В тази втора част на упражнението обучаемите се запознават с две техники за „вежлив“ отказ, като способи за защита. Групите получават бланка с описанието на техниките N1 и N3. По-нататък работата продължава в двете подгрупи „А“ и „Б“, които имат задача да се подготвят за отиграване на ситуация на вежлив отказ. За първата техника Група „А“ получава информация за ролята на „манипулатор“, а група „Б“ – на манипулиран, а за втората техника си разменят местата.   Двете групи се подготвят за ролевото представяне самостоятелно без да обменят информация.

Обща инструкция: Ще работите в две групи (разделени по полов признак) без да обменяте информация. Всяка група разполага с бланка с текст на техника за вежлив отказ и конкретна ситуация, която трябва да подготвите, а след това да отиграете. Група „А“ ще получи инструкции за ролята на „манипулатор“, а група Б – за ролята на манипулиран. Първата група трябва да постигне целта си, а втората да се придържа към техниката за вежлив отказ.

1.Техника „Безкрайни пояснения”. При тази техника не отговаряйте по същество на манипулатора, а го разпитвайте дълго и подробно – какво точно иска, защо му е нужно, защо е започнал този разговор (изяснявате мотивите му за този разговор) точно сега и т.н. (Стадий за търсене на скрити мотиви).

Инструкция за група А: Вие сте представител на групата на момчетата, които искат да се забавляват през уикенда и си търсят за компания момичета. Разполагате с автомобил, с определена сума и терен – вила, отдалечена на около 100 км. от мястото на което сте. Обръщате се с предложение към момиче да се присъедини.

От вас се иска:

-Да подготвите сценарий за провеждане на разговор.

-Един от вас в ролята на представител трябва да отправи предложението в лична среща.

-Проведете личен разговор с момичето и се опитайте да я убедите да се присъедини.

Инструкция за група Б: Вие сте представител на групата на момичетата. Разполагате със следната информация за случая: Предстои уикенд. Представител на групата момчетата, които са ви познати искат да се забавляват и търсят за компания момичета. Разполагат с автомобил, с определена сума и терен – вила, отдалечена на около 100 км. от мястото на което сте. Представител на момчетата ще се срещне с вас и ще ви направи отправи покана. Той ще се опита да ви убеди да се присъедините.

Вие обаче знаете нещо повече за тези ваши познати. Известно ви е, че на техните купони момчетата стават непредсказуеми, употребяват много алкохол, не умеят да се самоконтролират, употребяват наркотици, проявяват агресия.

От вас се иска: Разработете сценарий за прилагане на техниката „Безкрайни пояснения“, като целта ви е, по време на разговора да доведете манипулатора или до състояние той сам да се откаже, или извлечете от неговите обяснения аргумент, който да ви даде основание да отхвърлите поканата. Използвайте уверено въпросите „Защо?“ и „Как?“

 

Ред за ролево отиграване на техниката „Таймаут“

Обща инструкция: Ще работите в две групи, като сега ще размените ролите си – група Б ще бъде манипулатор, а група А – манипулиран.  Всяка група разполага с бланка с текст на техника за вежлив отказ и конкретна ситуация, която трябва да подготвите, а след това да отиграете. Първата група трябва да постигне целта си, а втората да се придържа към техниката за вежлив отказ.

Техника „Таймаут“ – при нея не отговорът се „забавя“, т.е. не правите веднага това, което манипулаторът търси, а искате време за размисъл, консултирайте се с другите и т.н.

Инструкция за група А: Вие сте в ролята на манипулиран. Ситуацията, която трябва да отиграете е следната: Ваш познат ви се обажда по телефона и моли да му дадете 50 лева. Обещава да ви ги върне до няколко дни. Вие наистина разполагате с 50 лева – „имате ги в джоба си“, но те имат конкретно предназначение – същата вечер сте поканен на семейното тържество на ваш близък и парите са за подарък, който ще купите само след няколко часа.

Вие обаче знаете нещо повече за вашия познат – той употребява редовно марихуана, искал ви (и вие сте се отзовавали) и друг път пари, но не винаги ги е възстановявал. Убеден сте, че поисканата днес сума е също за наркотик. Родителите му са разказвали, че много семейни ценности (техника, накити, PС периферни устройства и др.) са изчезнали от къщата им. Определено не сте склонен да му заемете сумата и този път.

От вас се иска: Разработете сценарий за прилагане на техниката „Таймаут“, като целта ви е, по време на разговора вежливо да откажете.

Инструкция за група Б: Вие сте в ролята на манипулатор. Имате крайна текуща потребност и ви трябва определена сума – 50 лева. Обръщате се с молба към ваш приятел, като му звъните по телефона с легенда, че парите са ви необходими  за закупуване на лекарства за вашата майка. Обещавате да ги върнете до няколко дни.

От вас се иска: Проведете телефонен разговор с вашия приятел и настойчиво му обяснете за нуждите ви. Опитайте се да бъдете убедителен.

 

 

Сценарийна технология за комплексна профилактика на социални зависимости

(приложения 1 и 2)

Приложение 1

 

Писмо до тийнейджър

 

Бележка за водещия: На обучаемите се предлага да изслушат текста „Писмо до тийнейджър“ на аудиозапис или се прочита от доброволец. След изслушване на текста се провежда дискусия. Могат да бъдат потърсени отговори на следните въпроси:

1.Какви чувства преживяхте когато слушахте текста?

2.Успяха ли думите на пишещият да ви докоснат и отключат някакви спомени у вас?

3.Доколко обективен е пишещият?

4.Считате ли, че разтърсващото самопризнание би имало въздействие спрямо тийнейджъра / родителите му?

“...Да, станах наркоман. Преживях почти всички кошмари на наркоманията. Изгубени приятели, любими хора, пари, себе си. Стигнах до почти пълно духовно и интелектуално опустошение и деградация на личността. Направих дори опит да посегна на себе си …  Да, започнах да взимам опиати. Получих тази стигма... Но аз исках само просто да поиграя, да получа житейски опит... Никой не ми каза колко страшно и болезнено е да гледаш как всичко около теб се срива, целият ти живот се изплъзва като парчета кал между пръстите ти, а ти се опитваш да ги хванеш, да ги задържиш, но колкото повече стискаш, толкова повече губиш всичко ценно за теб, накрая нищо не остава в ръцете ти…  Никой никога не ми каза как се вкопчваш в този живот с цялата си сила, внушаваш си някакви чувства и успехи, за да можеш поне малко да уважаваш за нещо себе си; опитваш се да се успокоиш, че всичко е наред и това е просто игра, която можеш да спреш всеки момент, иначе е страшно, толкова страшно, че не знаеш къде да избягаш от себе си, как да си изкараш тези ужасни натрапчиви мисли и видения от главата ти и виждаш само един изход - самоубийство: какво значение има – едно нищожество по-малко на тази земя и може би това ще улесни някого. И накрая, никой не успя навреме да ме предупреди, че ще плащам за тази игра много дълго време и много скъпо, дори в процеса на възстановяване, губейки последните си приятели и последната любов ...

Търсех себе си там, в наркотиците, търсех моето „Аз“, моите мечти, нещо ново за себе си, но вместо това загубих себе си, загубих това, което бях. И остана празнота и студ. И онази дългоочаквана самота, само без хероин... Но тя самотата е толкова ужасна, най-накрая я видях отблизо, почувствах я, добре, ето я – студена, страшна, уродлива. Самотата не е нито приятел, нито враг. Просто съжителства с теб, свиква с теб, изпълва те като октопод. И тогава се огледах и навсякъде около мен бяха руини.

Ето сега ще ти кажа приятелю, ти съсипваш всичко със собствените си ръце в преследване на нереалистично, неразбираемо и ненужно бръмчене. Ти си мислиш че нищо не би загубил, но не е така. Ето виж,  родителите ти са в сълзи, но продължават да вярват в теб. Може би, любимият ти човек те чака и мисли, че финансовите ви задължения са изплатени... Но не, повярвай ми, ще платиш скъпо, много скъпо и мъчително за тези минути на „възвисяване“; ако не веднага, то по-късно и може би дори за цял живот. А после ли? После ще се оплакваш на всички: „Защо правя това?“ И ще вдигаш юмрук към небето. Къде беше Бог и как можеше да допусне всичко това? Но не, никой няма да ти отговори и никой няма да ти помогне.

Погледни се в огледалото – там ще видиш и ще намериш отговори на всички въпроси. Това си ти ​​с всичките твои безсмислени радости, безсмислено високо, всепоглъщащо и всепобеждаващо самосъжаление, слабост и егоизъм. Само ти. А твоят вечен обсебващ и страховит спътник е самотата.

Страшно ли е? Не се страхувай, все още имаш сили да не допуснеш този кошмар в живота си. Просто знай и запомни.“

Приложение 2

Упражнение „Моите житейски ценности“

 

Бележки на водещия:

          Време: 15 мин.

Метод: индивидуална работа, дискусия.

Материали за водещия: постер, лепило

Материали за участниците: по 10 малки картончета за всеки участник.

Възраст: 12-18 г.

Подготовка: Подготвят се по 10 малки картончета за всеки участник с размери 7/5 см.

Въвеждане: Водещият въвежда темата за ценностите, които всеки един човек има и в зависимост от тях определя своето отношение към себе си, към другите и към света въобще. Подчертава се, че упражнението ще даде възможност на всеки да се вгледа в собствената си ценностна система и да обмени информация с другите.

Ход на упражнението: Всеки участник получава по 10 картончета.

Инструкция: Иска се да попълните картончетата като на всяко от тях запишете по една ценност. След това подредете картончетата върху масата по степен на важност - най-долу (към вас) поставете тези, които са най-важни за вас, над тях – с по-малка важност и така до изчерпване на ценностите.

Когато всички сте готови, всички ще станат и ще разгледат взаимно архитектурата на създадените ценностните групи. При опознавателната обиколка всеки трябва да търси прилики на своя модел с тези на другите и да отбележи това на отделен лист.

Дискусия: Всеки представя своя проект пред другите и обяснява своя избор.

След обсъждането се иска всеки да подари по една своя ценност, която счита за най-важна за изграждане на обща скулптура от ценности на цялата група. Картончетата се залепват върху по-голям лист. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сценарийна технология за комплексна профилактика на социални зависимости

ВЪВЕДЕНИЕ

В съвременното общество значително расте броят на младите хора със социални зависимости: алкохолизъм, наркомания, тютюнопушене, преяждане, пристрастяване към определени продукти (например кафе, сладкиши, бързо хранене), игри, компютърна, мобилна и телевизионна зависимост, фанатизъм, пристрастеност към младежки субкултури и секти, шопинхолизъм и др.

Наличието на такива зависимости пречи на хармоничното развитие на личността, значително намалява социалната активност, потиска психическото и социалното развитие, пречи на съзнателния избор на жизнен път, приятели, професия, осъзнаване на смисъла на живота, повишава риск от психични заболявания, девиантно поведение, правонарушения и др. Има много фактори, които допринасят за появата на такива зависимости: външни, социални (достъпност на обекти на зависимости, натрапчиви реклами, медийна експозиция, ниско ниво на икономически и социокултурен живот на определени социални слоеве и т.н.), и вътрешни, психологически (ниска самооценка, неспособност за преодоляване на житейски трудности (дефицит на копинг-стратегии), деформирана система от ценности, непродуктивни житейски сценарии, научени в детството, слаба самоорганизация, самоконтрол, конформизъм и др.).

И в двата случая правилното педагогическо влияние на семейството и училището може да коригира ситуацията, да предотврати появата на зависимост. По отношение на външните фактори е необходимо формирането на имунитет срещу негативните влияния на обществото, по отношение на вътрешните фактори – развитие на определени лични качества и умения като независимост, волеви качества, саморегулация, копинг-стратегии и др.

Педагогическата, психологическата, медицинската наука е разработила широк арсенал от форми и методи за превенция и преодоляване на социални зависимости (алкохолизъм, наркомания, тютюнопушене, хазарт, компютърна и интернет зависимост и др.). Въпреки това, в повечето случаи, методи се разработват и прилагат по отношение на някаква конкретна зависимост (с изключение на алкохолизъм, наркомания, тютюнопушене).

В същото време сходният характер, признаци, характеристики, фактори и причини, сценарии и механизми за възникване и консолидиране на социалните зависимости предполагат възможността за обединяване на превантивната работа с тях.

Предложената програма (помагало с теоретично и практическо съдържание) поставя акцент именно върху консолидирането на социалните зависимости и превантивната работа за предотвратяването им.

Програмата е предназначена за педагози, училищни и детски психолози и други специалисти, като съдържа както теоретични постановки, така и диагностичен инструментариум и упражнения, които могат да бъдат използвани при провеждане на групов тренинг и в индивидуалната превантивна дейност.

*   *   *

През последните години сценарийният подход, като инструмент за изготвяне и работа по дългосрочни проекти бележи разцвет в различни области. Използва се активно в икономиката, в управлението – за разработване на ефективни управленски стратегии, в компютърните науки - за оптимизиране на работата на софтуера, в педагогиката и педагогическата психология и пр.

В психологията сценарийният анализ се използва за по-добро разбиране на мотивите на поведението на хората, за обяснение на действията им. По отношение на проблема за преодоляване на социалните зависимости (например в групи от анонимни алкохолици) се използва методът за коригиране на жизнените сценарии, разработен от Ерих Бърн и неговите последователи. Зависимият човек се учи да преодолява непродуктивните житейски сценарии, наложени в детството от родителите.

Мери и Робърт Гулдинг идентифицират 12 непродуктивни жизнени сценарии, които се основават на заповеди: „Не живей“, „Не бъди себе си“, „Не бъди дете“, „Не пораствай“ , „Не напредвай“, „Нищо не прави“, „Не стърчи“, „Не принадлежи“, „Не бъди близък“, „Не се чувствай добре“, „Не мисли", "Не чувствай“.

Използването на сценарийния подход в цялостната превенция на социалните зависимости има следните предимства:

-позволява да се идентифицира най-устойчивото и следователно предвидимо поведение;

-дава възможност за преодоляване на механичността и стереотипността в социално-педагогически дейности за превенция на зависимото поведение, когато организаторите на профилактичната работа, следвайки традиционни модели и не вземат предвид условията за възникване на социална зависимост;

-позволява да се управляват рисковете от възникване на социална зависимост.

Смятаме, че появата на зависимост при определен тийнейджър във всеки случай е свързана с конкретна причина, показваща някои педагогически пропуски/грешки на родители или учители. Например, тийнейджърът няма критично отношение към получената информация, уменията за саморегулация не са развити, той не е усвоил адекватни начини за получаване на удоволствие, не може да се справи с трудностите на живота, не може да защити своята индивидуалност, да устои на асоциално група, нейният лидер и т.н. Всички тези причини могат да бъдат описани в набор от типични сценарии за възникване на социални зависимости. По отношение на всеки такъв сценарий се определят предупредителни или коригиращи (в зависимост от етапа на формирана™ зависимост™) контрасценарии, генерирани от учителя, училищния психолог и/или родителите.

Сценарийният „предписва система от действия на учител/родители и тийнейджър в конкретна ситуация... и се характеризира с факта, че ви позволява бързо да идентифицирате разгръщащата се версия на ситуацията и да определите подходящия вариант за действие (противодействие)”.

Сценарийният подход за превенция на социални зависимости при подрастващите се основава на идентифициране на типични сценарии за възникване на такива зависимости и генериране на контрасценарии (както превантивни, така и коригиращи) от родители и учители.

Превантивните (предупреждаващите) контрасценарии са предназначени да предотвратят формирането на пристрастяване чрез развиване на необходимите лични качества, умения, способности в тийнейджъра, промяна на системата от неговите ценностни ориентации.

Коригиращите сценарии са насочени към промяна на моделите на взаимодействие между тийнейджър и обект на пристрастяване към по-продуктивни и след това, на тази основа, към промяна на неговите ценностни ориентации.

СЦЕНАРИЙ N 1

ЗАВИСИМОСТТА, КАТО РЕЗУЛТАТ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С

АСОЦИАЛНА ГРУПА/ЛИЧНОСТ

          Причината за появата на пристрастяване в този сценарий е желанието на тийнейджърът да се съобрази с околната среда, да не й се противопоставя в нищо, да бъде разпознат и признат в референтната група. Зависимостта се формира в резултат на търсене на референтни обекти (групи, индивиди) и влизане в референтната група с асоциална ориентация, където зависимото поведение е начин за постигане и поддържане на признание.

Тийнейджърът се стреми да влезе в "правилната партия", "кръга на избраните", за да стане там „свой“. Той е много по-малко фокусиран върху себе си, отколкото върху група връстници с нейните присъщи норми, ценности и поведение. Веднъж попаднал в асоциална група, тийнейджърът възприема нейната идеология, копира одобрените от нея модели на поведение. Първите адаптивни опити за пристрастяване дават положителни ефекти: признание, одобрение от връстници, принадлежност към група. Има внедряване на нова координатна система за социално поведение на непълнолетно лице. Постепенно контролът на тийнейджъра върху поведението му отслабва.

Основните механизми за формиране на социална зависимост при тийнейджър в този сценарий са подражанието на модели на поведение и размяната на „ценности“.

Сценарият е подкрепен от погрешни идеи и убеждения: „Не е нужно да си черна овца“, „Който не е с нас, е срещу нас“, „Бъди като всички останали“, „С приятели морето е до колене“ , и т.н.

*   *   *

Профилактика:

За да предотвратят подобен сценарий, класният ръководител и родителите могат да използват контрасценарий  „Не позволявай да те управляват и контролират“, който има за цел:

1)  развитие на адекватна система от житейски ценности при подрастващия;

2) овладяване на способи за противопоставяне на негативното влияние на лидера/групата; отстояване и защита на своята индивидуалност и системата от житейски ценности.

Подходи (стъпки):

1)  Първо, родителите и учителите помагат на тийнейджъра да разбере себе си, да открие своите привлекателни и отрицателни страни, да осъзнае стойността и уникалността на собствената си личност. За целта могат да се провеждат психологически тренинги, разговори, както и да се създават възпитателна ситуации, в които тийнейджърът да прояви своите положителни качества.

2)  След това ученикът се запознава с възможните начини да изразява и отстоява себе си и да защитава своята индивидуалност в колектива/групата така, че да остане приет в нея.

За да овладее уменията за противопоставяне на негативното влияние на лидер/група, тийнейджърът може да използва техники, които му помагат да покаже, че е силен, независим човек, способен да отстоява себе си:

=„Игнорирайте шаблоните, авторитетите и официални правила, които те се опитват да ти наложат. Например, те ти казват: „Направи това (пий, пуши и т.н.). При нас е така“. Твоят отговор: „При кого? При теб/вас ли е така? Не си спомням да съм се записал във твоя/ вашия клуб. Довиждане“.

= „Не се срамувай открито да нарушиш табутата. Подложи на съмнение авторитета и не се страхувай да защитиш себе и ако не ти е изгодно да се подчиняваш на чужди неписани правила. („И кой „поръча/заповяда“ това? Иван ли? Е, да, Иван е голям авторитет... за хора като теб. Нека „поръча/заповяда“ на мен това. Тогава ще видим).

=„Ако имаш нужда от „тежка артилерия“ – накарай противника да се смее, обърни ситуацията така, че той да премине от атака към защита. („Искаш ли да хвърля камък и да счупя прозорец? Така ли е при теб? Не, не съм „слаб“. Просто ти си глупав и не можеш да измислиш нещо по-умно. Предложението ти е глупаво и не ме интересува.  И нямам нужда от уважението за това. Какво? Ти не си глупак ли? Докажи..., измисли нещо по-умно").

2)  Освен това, учителят/родителят могат да обсъдят с ученика/детето ситуация, чрез която той да поеме инициативата, като се опита да повлияе на асоциалната група/личност, за да промени поведението си (например да помогнете на приятел да се отърве от компютърната си зависимост, като предложи идея за разходка в парка или поход в планината).

За да коригирате сценария "Зависимост в резултат на взаимодействие с асоциална група/личност", можете да използвате контрасценария "Разтърсване" или „Шок“, насочен към създаване на ситуации, в които негативните аспекти на асоциална група/личност са най-ясно подчертани. Например, тийнейджър се възхищава на връстници, които пият бира и той пие заедно с тях. Тук може да се създаде ситуация, в която тийнейджър се нуждае от спешна помощ, а приятелите са пили и не могат да я осигурят.

Контрасценарият „Разтърсване“ дава добри резултати в ситуации, при които са налични следните условия: родителите подкрепят и работят съвместно с учителя (психолога); родителите лично са ангажирани да помагат и искат да разрешат проблема; налична е емоционална обвързаност между детето и родителите; детето страда от появилата се дистантност в отношенията с родителите си.  

Друг сценарий за въздействие е да се покани тийнейджърът на разговор с човек, който вече е попаднал под влиянието на тази или друга асоциална група и е успял да се справи с това влияние, да защити своята индивидуалност. Ако няма възможност за пряк контакт и разговор с него, то ученикът може да се запознае с неговата история в текстови формат, например „Писмо на тийнейджър“ (виж Приложение 1)

Не на последно място училищният психолог, класният ръководител или родителите могат да поканят детето спонтанно да изслуша мненията на членове на асоциална група за него (най-вероятно те ще бъдат далеч от ласкателни и ще оценят подчинението на авторитета като слабост).

Практика:

1.Приложение 1: На някой от обучаемите се предлага да прочете бланка с текста „Писмо до тийнейджър“ (или изслушват аудиозапис). След това се провежда дискусия.

2.Приложение 2: Упражнение „Моите житейски ценности“

3.Приложение 3 и 4: На обучаемите се предлагат упражненията: „Вежлив отказ“  (Приложение 3) и „Развалена грамофонна плоча“ (приложение 4), за усвояване на конкретни социални навици. В случая, усвояване на умения за отказ с цел противопоставяне на манипулация за въвличане в нежелана дейност.

 

СЦЕНАРИЙ N 2

ЗАВИСИМОСТТА, КАТО ОТГОВОР НА ПРОВОКАЦИЯ

Този сценарий предизвиква любопитството на тийнейджъра, желанието да изживее нещо ново. Тук подрастващият попада в провокативна среда, предразполагаща към „среща“ с обекта на зависимост. У него възниква желание да усети привлекателните аспекти на взаимодействието с този обект, а след това, чрез изпитания овладява нови поведения, като постепенно губи контрол върху взаимодействието му с обекта на зависимост.

Ролята на „провокатор“ на зависимостта може да бъде реклама, медии, вътрешния кръг на тийнейджъра (включително родители), атрактивни герои или образи по телевизията, филми, художествени произведения, значими личности за подрастващия, демонстриращи модели на зависимо поведение (актьори, спортисти, представители на шоубизнеса) и в отделни случаи – учители.

Съвременната информационна и културна среда буквално агитира подрастващите да прилагат модели на зависимо поведение. Ю.В. Шепел отбелязва: „Шокиращият парадокс на днешния живот е, че стандартите на консуматорското общество императивно изискват поддържането на различни видове зависимости, което се осъществява чрез разнообразна реклама“^.

„Тютюневата и алкохолната индустрии рекламира своите продукти по такъв начин, че тютюнопушенето и употребата на алкохол  да се асоциира с атрактивни характеристики като „корав“, независим, мъжествен, силен, склонен да поема рискове. Рекламите се поместват в списания, които са особено популярни сред младите хора, разпространяват се в близост до училища (на автобусни спирки, билбордове, супермаркети), на концерти на рок групи и спортни събития, в игрални филми (напр. главният герой пуши). Производителите на алкохол използват интернет като ефективен инструмент за реклама, насочена към тийнейджърите: на тази платформа активно се рекламират сладки коктейлни и енергизиращи напитки, продавани в железни кутии като обикновена сода.

Формирането на пристрастяване при подрастващите може да се развие в условията на забрани и ограничения от страна на родителите и учителите за взаимодействие с обекта на пристрастяване. В този случай започват да действат психологически механизми, които повишават субективната значимост на избора и стимулират интереса („забраненият плод е сладък“).

Механизмите за формиране на социална зависимост в този сценарий са любопитството и реакцията на увлеченията на тийнейджъра по време на среща с обект на зависимост.

Сценарият е подкрепен от погрешни идеи на подрастващите: „Най-доброто се показва в рекламата и това е най-доброто, което трябва да опитате“, „Съвременните хора трябва да следват всички нови продукти“, „Слабите алкохолни напитки се рекламират свободно и се консумират в всички цивилизовани страни, което означава, че са безобидни“, „Трябва да държите пръста си на пулса на живота: опитвайте нови, непознати неща“.

*   *   *

За да предотвратите сценария „Зависимост като отговор на провокация“, можете да използвате контрасценария на „Разумен потребител на реклама“. Холандски учени са идентифицирали две възможни стратегии, които родителите могат да използват, за да избегнат излагането на децата на реклама: активна и забранителна медиация.

Активната медиация включва коментари и преценки относно телевизионната реклама, обяснения за същността и целта на рекламните съобщения. Забраняващата стратегия предпазва детето от всякакъв контакт с реклама. Най-продуктивна, разбира се, е първата стратегия - активното посредничество, което е в основата на сценария „Разумен потребител на реклама“. Този сценарий може да се приложи и в групов формат в рамките на тренинг.

Първо се провежда разговор с ученика/детето за психологическото въздействие на рекламата върху потребителя, за езика на рекламата, за методите на агресивна реклама, манипулиране на съзнанието на личността. По време на беседата тийнейджърите могат да бъдат запознати с различни средства за разпространение и форми на реклама, методи за усилване на привлекателността и желаността на рекламирания продукт. Класният ръководител, родителите обосновават необходимостта да бъдат критични към рекламата, за да не станем „роби“ на създателите й. В хода на разговор, с цел рефлексия (обратна връзка) на отношението на тийнейджърите към рекламата, можете да им зададете следните въпроси: „Някога чувствали ли сте се дискомфортно, защото нямате определена вещ? Мислили ли сте някога, че ще имате повече приятели, ако имате това нещо? Има ли реклама, която след като сте я гледали, си помислихте, че вие ​​и другите хора биха ви харесали повече, ако имате това нещо?

Като част от сценария се препоръчва да се насърчат тийнейджърите да анализират рекламата по предложена схема (A.A. Левицкая):

-Внимателно гледаме и слушаме.

-Определяме целите на рекламата.

-Определяме основната идея, ценности, „послание” на рекламното съобщение.

-Разсъждаваме за възможните последици от рекламните съобщения.

Друг инструмент за въздействие е сюжетната ролева игра "Реклама под микроскоп" със следния сюжет: бизнесмен, чийто най-голям син е пострадал от реклама на компютърни игри и е станал вманиачен  геймър, се обръща към частна детективска агенция, за да разбере истинските цели на клиенти за реклама на компютърни игри, да проучи механизмите на рекламната агенция, разработила такава реклама, както и механизмите за влияние на рекламата върху потребителите. След изясняване на ситуацията той се обръща към журналисти с молба да създадат филм / да напишат статия въз основа на материалите от разследването, за да ги покаже на сина си и да предотврати страстта му към компютърните игри.

След провеждането на ролевата игра, на учениците се поставя задача в рамките на две седмици да анализират рекламите, които срещат, и да идентифицират тези, които могат да допринесат за формирането на зависимости. Тогава учениците, заедно с психолог, класен ръководител и родители, разработват стратегия за разумно потребление на реклама, базирана на критично отношение към нея.

За да коригирате сценария „Зависимост като отговор на провокация“, можете да използвате сценария „Контрапровокация“, който се състои в рекламиране от подрастващи на други предмети, видове дейности (занимания), в допълнение към пристрастяването и подчертаване на техните привлекателни страни. Така например, рекламата на здравословни продукти може да се превърне в алтернатива на рекламата на бира, рекламата на интересни книги може да стане алтернатива на рекламата на компютърни игри и т.н.

 

СЦЕНАРИ N 3

ЗАВИСИМОСТТА, КАТО СПОСОБ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА УДОВОЛСТВИЕ

Това са случаите, при които подрастващият буквално копнее и жадува да бъде в плен на пристрастяването си, за да се забавлява, за да изпитва удоволствие. Причините за възникването на социална зависимост на тийнейджърите в този сценарий са: липсата на положителни емоции; изкривена система от житейски ценности, при която насладата от живота надделява над самореализацията; неспособността да се наслаждава и получава удоволствие (позитивни емоции) по адекватен начин; презадоволяването.

Тийнейджърът не получава удовлетворение от онези видове дейности (включително пристрастяващи), които преди това са актуализирали интереса му към живота, донесли радост, премахнали „скуката“. Определени събития (например, нова компютърна игра станала достъпна, получил е нов мобилен телефон като подарък) предизвикват интерес и положителни емоционални преживявания само за кратко време, след което тийнейджърът отново се „отегчава“. Новите аддиктивни опити за пристрастяване са пропити с желанието и стремежа на тийнейджъра да получи нови усещания и специално удоволствие, да подобри настроението, да се забавлява, „да се измъкне от скуката на живота“. В един момент детето осъзнава възможността да използва един от обектите за удоволствие, а полизависимите опити се заменят с избора на един обект – обекта на възникващата зависимост.

Механизмът за формиране на социална зависимост в този сценарий е желанието за удоволствие.

Следните погрешни схващания подкрепят сценария: „Имам право на това, което искам и мога да правя каквото си искам от време на време“, „Заслужил съм свобода и мога да правя каквото си искам“, „Избери или загуби!“, „ Целта оправдава средствата“, „Мога да правя всичко, за да постигна целите си, поведението ми не е преднамерено“, „Трябва да вземем всичко от живота“, „Веднъж се живее“ и т.н.

Ето един дадем пример за възникването на социална зависимост според сценария „Зависимостта – начин за получаване на удоволствие“. Тийнейджър се освобождава от непреодолимия семеен контрол в края на учебната година или родителите му заминават на работа в чужбина.  Строго регламентираният живот се заменя с пълна свобода, а ежедневната настойничество (хиперопека) се заменя с независимост. Тийнейджърът буквално е „отровен от свободата“ .

При „отравяне на свободата“ поведението на детето става обратното на това, което се е изисквало от него преди. Сега го привлича точно това, което не му е било позволено. Тийнейджърът е склонен да опитва всичко, например: да изпита ефекта на енергийните напитки, които могат да бъдат получени; да прекарва цялото си свободно време в компютърни игри; да се сближи с лице/група с асоциални прояви и пр. По-нататък се образува „омагьосан кръг“, има ефект на „затъване“ в компютърни и игрови дейности: „след като веднъж вече са използвали компютърната игра като средство за постигане на същото емоционално състояние на повдигане, чувство на удовлетворение, което възниква, при удовлетворение на  по-висши потребности, някои индивиди са склонни да постигат повторно подобни преживявания по този лесен начин...”

*   *   *

За да предотвратите сценария „Зависимостта като начин за получаване на удоволствие“, можете да използвате контрасценарий „Научи се да се наслаждаваш на живота“, насочен към развиване на способността на детето да се наслаждава и да преживява положителни емоции от обикновените, ежедневни моменти от живота, за да осъзнае личната си ценност. Чрез положителен пример, емоционална заразяване, психологически тренинг, беседи с психолог, класен ръководител, родители, социален педагог, тийнейджърът се запознава и получава позитивно подкрепление за различни начини за получаване на удоволствие, формиране на положителна Аз-концепция, научаване да се наслаждава на живота и да оценява всеки миг от него. Особено важно е да научите тийнейджъра да се наслаждава не само на отдих и забавление, но и на полезни дейности, т.е. да му помогнете да намери любимото си занимание или да намери положителни моменти в скучна дейност (пример е епизодът, когато Том Сойер рисува ограда).

Корекцията на сценария „Зависимостта като начин за получаване на удоволствие" е възможна и чрез контрасценария „Антистимул“, базиран на създаването на възпитателни ситуации, при които взаимодействието с обекта на пристрастяване предизвиква негативни емоции у тийнейджъра: да се предложи на тийнейджър страдащ от никотинова зависимост да пушат много силна пура или пристрастен ученик да играе в компютърна игра, в която той постоянно ще губи.

Друга техника, която демонстрира на детето модел на разрушителното влияние на зависимостта, например пристрастяване към никотина е широко прилагания демонстрационен опит: „вкарайте памучна вата в отвора на пластмасова бутилка от единия край, а на другия поставете запалена цигара. Преди да затворите капачката, стиснете бутилката и затегнете плътно капачката. След това запалете цигарата и бавно отпускайте притиснатата бутилка. Направете изводи от наблюденията: как изглежда памучен тампон, имитиращ човешки бели дробове след пушене” ^[4].

Можете също така да използвате техниките за „довеждане на взаимодействието на тийнейджъра с обект на пристрастяване до абсурдност“ (поканете тийнейджър да играе компютърни игри два дни подред без паузи за храна и сън. Когато той започне да заспива на компютъра, кажете: „Защо не играеш? Ти искаше така!“ или  „разиграване на ситуации, в които негативните последици от пристрастяването са хумористично показани“ и т.н. След това веднага следва да се да се предложи на тийнейджъра алтернатива – друг предмет (стимул, дейност) за наслада: например вместо компютърни игри – спортуване, разходка и др.

 

СЦЕНАРИЙ N 4

ЗАВИСИМОСТТА, КАТО СПОСОБ ЗА БЯГСТВО ОТ ЖИЗНЕНИ ПРОБЛЕМИ         

Причината за възникването на социална зависимост в този сценарий е неспособността на детето да се справи с трудностите в живота.

В трудни житейски ситуации, с които тийнейджърът не може да се справи, той избира такива стратегии на поведение, при които се опитва да избегне контакт със заобикалящата действителност, да се измъкне от решаването на проблеми. Постепенно лицето развива специална връзка с реалността – желанието за „бягство“, стремеж да „напусне” реалния свят в случай на неуспехи, проблеми. Тук пристрастяването действа като компенсаторен механизъм. Например, една компютърна игра започва да се възприема от тийнейджърът като социална реалност, където той може да реализира потребности, които не се реализират в реалния живот.

Следните погрешни представи (разбирания, убеждения) на подрастващите подкрепят сценария: „Аз съм „черна овца“, безполезно е да се боря, просто трябва да оцелея“, „Не е нужно да водя битки с „вятърни мелници“, „Най-добрият начин да се отърва от проблема е да го забравя”, „Неприятностите не стоят на опашка – всички влизат веднага”, „В живота винаги има място за подвиг, просто трябва да си далеч от това място”, „По време на буря, всяко пристанище ще свърши работа“, „Трудностите не могат да бъдат решени – трябва да ги заобиколя“, „Трудностите стават още по-непреодолими, ако се опитвам да ги преодолявам“ и т.н.

*   *   *

За да предотвратите появата на зависимости според сценария „Зависимостта като начин за избягване на житейски проблеми“, можете да използвате контрасценария „Проблемът като предизвикателство към съдбата“, насочен към промяна на отношението на детето към житейските проблеми.

Основната задача на педагога е да обори тези погрешни убеждения разбира се постепенно и в разумни граници, за да го провокира към нов тип поведение, да го научи как да се справя с проблемите, а не да ги избягва.

Понякога тийнейджърът „потъва“ в зависимост, защото се смята за „безполезен“, за аутсайдер, неспособен, негоден да преодолее трудностите. Задачата на учителя, психолога в този случай е да промени възприятието на подрастващия за себе си, за неговите възможности. За тази цел можете да използвате техниките на "провокативната" психотерапия: вербализирайте табутата, предайте невъзможното с реч, накарайте тийнейджър да почувства и да помисли за това, което е невъзможно за себе си, изразявайки с думи всичките си вътрешни съмнения, най-лошите мисли и страхове по отношение на себе си, както и за реакциите на други хора върху себе си. По този начин подрастващият „неизбежно започва да вярва, че не е „нищожен“ човек, не е „разрушена“ и „неспособна“ личност, и че може да преодолява конфликтни ситуации по съзнателен, реален и подходящ начин“^.

Опитът показва, че юноши с ниско самочувствие изпитват най-големи трудности при преодоляването на житейските проблеми, които учители и родители непрекъснато са критикували в детството, насаждали са негативни нагласи („Ти си глупак“, „Не можеш“, „За нищо не ставаш“, „Предполагах, че отново ще се провалиш“, „Знаех си, че от теб не може да се очаква успех, както при другите“, Ръцете ти“ не растат от там” и т.н.). Ето защо, за да се предотвратят ситуации, при които детето реагира с бягство, е необходимо да се формира положителна Аз-концепция, адекватна самооценка, вяра в себе си и да се прекрати постоянното сравняване на детето с връстници, приятели.

Необходимо е да се научи ученикът да възприема възникналия проблем не като катастрофа или потвърждение на неговия провал, а като определено предизвикателство към живота, съдбата или като тест, изпратен от висши сили. И от това как ще се справя с тези трудности ще зависи от самочувствието и отношението на приятелите към него. Освен това често тийнейджърите, поради неадекватна система от ценности, възприемат незначително събитие като проблем (малко наднормено тегло, пъпки по лицето, невъзможност да отидат на дискотека и т.н.). Тук е важно да се помогне на тийнейджъра да установи за себе си определена йерархия от ценности и да разгледа възникващите проблеми през призмата на тези ценности.

Ако тийнейджърът вече е в зависимост, може да се използва скриптът за корекционния сценарий „Предизвикателство“, чиято цел е да стимулира тийнейджъра да реши проблема и да се отърве от зависимостта. Действията на учителя и родителите в този сценарий трябва да провокират тийнейджъра да предприеме решителни действия за разрешаване на проблема.

Приложение 4 и 5: Методика „Индикатор за копинг-стратегии” на Дж. Амирхан и тестова бланка.

 

СЦЕНАРИЙ N 5

ЗАВИСИМОСТТА, КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ПРОМЯНА НА КОНСТРУКТИВЕН НАЧИН НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ОБЕКТА НА ЗАВИСИМОСТ С НЕКОНСТРУКТИВЕН

Причината за възникването на социална зависимост на тийнейджър в този сценарий е невъзможността да се проектира и предвиди взаимодействие с обекта на зависимост, да се предвидят (антиципира) негативните последици от зависимостта, липсата на навици за саморегулация и конструктивно взаимодействие с обекта на зависимост.

В този случай първоначално тийнейджърът изгражда конструктивни връзки с потенциалния обект на пристрастяване. Например използване на компютър за търсене в Интернет за необходимата информация, спазване на разумна диета, предписана от лекар, посещение на тренировки в спортен клуб. Но в един момент той открива други привлекателни начини за взаимодействие с обекта.

Например, той открива, че с помощта на възможностите на Интернет можете значително да разширите социалния си кръг, да привлечете вниманието на връстници от противоположния пол, да изпита хазартни усещания в компютърни игри, да говори за събитията от живота си в социалните мрежи с цел привличане на вниманието на голям брой хора и т.н. Ярките положителни емоции, свързани с обекта на пристрастяване, задействат механизма на все по-често използване на начини за получаване на удоволствие. Постепенно тийнейджърът губи контрол върху взаимодействието си с обекта на пристрастяване и поведението му придобива чертите на зависим (използва Интернет не за търсене на информация, а за общуване, на което посвещава цялото си свободно време; умишлено силно ограничава себе си в храната, като не се придържа към препоръките на диетолог и др. ).

Механизмът на формиране на зависимост в този сценарий е закрепването на неконструктивен модел на взаимодействие с обекта на зависимост.

Сценарият се подкрепя от погрешните схващания: „Пушенето намалява апетита и насърчава загубата на тегло“, „Епизодичното пушене не е вредно“, „Алкохолът е здравословен в умерени количества“, „Алкохолът не е вреден в малки дози“, „Хората, които систематично консумират сухо вино, живеят по-дълго”, „Наркотиците развиват въображението, носят творческо вдъхновение на художници, писатели, поети”, „Много възрастни периодично са пили алкохол в тийнейджърските си години, но само няколко от тях са се пристрастили”, „Не можете да облекчите стреса без алкохол”, „Който пие, болест не го лови“ и т.н.

*   *   *

За да предотвратите този сценарий, можете да използвате контрасценарий "Конструктивно взаимодействие с обекта на зависимост", насочен към първоначалното формиране на продуктивни начини и модели на взаимодействие между детето с обекта на зависимост. Постепенно подобни модели ще станат навик и е малко вероятно да бъдат заменени с неконструктивни. По този начин, за предотвратяване на пристрастяването към телевизията, подобен сценарий може да се реализира чрез организирането на „Клуба на критичните телевизионни зрители“, чиято цел е формиране на конструктивен модел на поведението на телевизионния зрител.

Като корекционен сценарий можете да използвате сценария "Паритет с обекта на зависимост", насочен към регулиране на взаимодействието на тийнейджъра с обекта на зависимост. Например, в случай на шопингхолизъм, тийнейджър има право да посещава магазин/търговски център само веднъж седмично, да купува стоки само от предварително съставен списък и да вземе ограничена сума пари със себе си. Регулирането на взаимодействието на тийнейджъра с компютъра може да се извърши с помощта на компютърна програма, която ограничава престоя на пристрастен тийнейджър в интернет: „... след като ученикът е „сърфирал“ в интернет за 20 минути на екрана се появява красива рамка, в която пише: „Здравей, Ваньо (името на детето)! Мисля, че си малко уморен. Ще отидеш ли на разходка?" Предлагат се общо 20 текстови варианта на компютърна комуникация с ученик. Така се създава ситуация, която ненатрапчиво прекъсва присъствието на детето в интернет. След като рамката се появи, интернет временно се блокира.

Първоначално регулирането може да идва от родител или учител, но трябва да бъде обоснована от тях и приета от самия тийнейджър. След това ученикът разработва свои собствени правила, които постепенно се превръщат в навик.

Детето трябва да бъде убедено, че изпълнението на постигнатото „споразумение“ ще бъде неговата значима победа над себе си. Ако все пак споразумението бъде нарушено, това не е бедствие, но ще трябва да започнете процедурата отначало.

За корекционни цели можете да използвате и сценария "Нов поглед", насочен към промяна на значението и съдържанието на взаимодействието на подрастващия с обекта на пристрастяване. Например, тийнейджърът е прекалено пристрастен към социалните мрежи и не може да контролира времето, прекарано в тях. Можете да го поканите да намери в мрежите тези, които искат да се отърват от интернет зависимостта, да обменят опит и да организират състезание „Кой ще се отърве от пристрастяването по-бързо“.

В този сценарий може да се предвиди работа за неутрализиране на митовете за безвредността/ползата от пристрастяването. Например, за да неутрализирате мита за наркотиците „Много известни личности (филмови актьори, музиканти и други) опитаха наркотици, но не се пристрастиха, останаха в отлична физическа форма“, можете да предложите на тийнейджър да се запознае със следната информация:

„Според списание „New York Times“ повече от 1/3 от известните личности са редовни клиенти на психолози, психотерапевти, нарколози, които се занимават с проблема с наркоманиите. В същото време те харчат много пари за периодични курсове на лечение (приблизително веднъж на всеки шест месеца). Но дори и това не помага на много от тях:

• 1977 г. – Елвис Пресли умира от сърдечен удар, причинен от употреба на наркотици (на 42 г.);

• 1979 г. – Джон Бонъм (барабанист на група „Led Zeppelin“) умира на 33-годишна възраст от прекомерна употреба на наркотици и алкохол;

• 1980 - Бон Скот (вокалист на AC/DC) на 33 години се задави от повръщане, употребявайки алкохол и хероин едновременно;

• 1994 г. – Кърт Кобейн (вокалист на групата „Nirvana“) се самоубива на 26-годишна възраст, докато употребява наркотици”

 

СЦЕНАРИЙ N 6 

ЗАВИСИМОСТТА, КАТО РЕЗУЛТАТ НА ПРОТЕСТ

Причината за появата на зависимост в този сценарий е негативното или опозиционно отношение на детето към непосредствената социална среда, нежеланието да се адаптира към реалността, „недостойно е да се адаптира към нея“. Отрицателното отношение към родител или определен учител (например в отговор на психотравматично обидно или пренебрегващо поведение на възрастните) се пренася от ученика към цялата морална и етична координатна система, предоставена от тях (порядки, правила, изисквания, претенции и пр.) Този сценарий се задейства от три механизма: опозиция, отрицателна имитация и еманципация.

Механизмът на опозиция се проявява чрез противопоставяне на поведението от подрастващия на изискваните модели и може да се дължи на прекомерни претенции към дейността и поведението на детето от страна на родителите; неадекватни ограничения и забрани; липса на внимание към неговите интереси; прекомерна академично или каквато и да е друго натоварване; конфликти в семейството; неуспех в училище; несправедливост от страна на учител и др.

Механизмът на отрицателна имитация се проявява в поведението на юношата, което се противопоставя на модела, който се налага от членовете на семейството. Ако моделът е положителен, тогава тази реакция е отрицателна.

Механизмът на еманципация се проявява чрез промени в поведението, които се основават на желанието на детето за самостоятелност и независимост; желанието да се освободи от натрапчивото попечителство на възрастните; протест срещу установените правила и заповеди. Всичко, което се уважава и оценява от възрастните, се отхвърля от тийнейджъра.

Има  надеждни данни, че в своите негативни прояви в реакцията на еманципация, детето може да бъде насърчено към пристрастяване към наркотици.

Сценарият е подкрепен от погрешни представи (разбирания, убеждения) на подрастващите: „Правото на родителите е да  наставляват, моето право е да не слушам“, „Ако не можеш да накараш другите да мислят като теб, застави ги да правят това което ти искаш“, „Аз имам право да взема това, което ми е отказано и да наказвам онези, които ми отказват това, което искам”, „Никой няма право да ми казва какво да правя или да ме принуждава да го правя”, „Слушай родителите си и прави обратното ”, „Няма нужда да танцуваш на чужда свирка”, „Да се ​​движиш по течението е признак на слабост”, „Родителите (учителите) безнадеждно изостават от времето”, „Родителите (учителите) никога няма да разберат проблемите на тийнейджърите” , и т.н.

Пример за възникването на социална зависимост според сценария „Зависимост в резултат на протест“. Тийнейджърът прекарват твърде много време пред компютъра. Родителите имат отговор: „Няма да получиш нито стотинка, аз нямам намерение да работя за твоите компютърни игри!“, „Какво толкова те влече в тези игри? Играят само губещи!“ Такава реакция води до конфликт, който "задейства" демонстративното поведение на тийнейджъра – „Ще играя напук на родителите си!"

Друг пример: тийнейджър пие алкохол, като по този начин отмъщава на родителите си за емоционално отхвърляне, знаейки много добре, че няма да получи тяхното одобрение.

*   *   *

За да предотвратите сценария „Зависимост в резултат на протест“, можете да използвате контрасценария „Отвори се“ (или Разкрий себе си)“, насочен към развитие на способността за договаряне. При него детето се насърчава да говори за несъгласието си, открито да изрази негативни емоции, да се опита да намери аргументи и по този начин да бъде въвлечено в конструктивна дискусия, която запазва контакта актуален.

В някои ситуации при изпълнението на този сценарий можете да приложите следните техники:

-„Връзка с времето” (проективно изследване на възможните начини за самореализация, което повишава степента на личностна реализация в настоящето време, води до преосмисляне на живота на детето);

-„Сократов диалог” (включване на тийнейджър в интелектуален дуел, по време на който се коригират непоследователни и противоречиви, необосновани и погрешни убеждения);

-“Фиксирана роля” (поглед на ситуацията през очите на друг човек, приемане на ролята на хипотетичен персонаж);

-„Изкачване по стълбите” (обсъждане на поведението чрез въпроса „Защо?”);

-„Натрупване на пирамидата” (конкретизиране на описанието на поведението поради действието на една или друга концептуална скала с помощта на въпроса „Как?”)

За корекция на сценария „Зависимост в резултат на протест“, можете да използвате контрасценария „Подводна част на айсберга“ („Скрит подтекст“), насочен към осъзнаване от тийнейджъра на истинския смисъл на неговия протест: Например, това всъщност не е битка с родителите (учителите), а нежелание да се изпълнят само някои от техните специфични изисквания или желанието на детето да бъде по-независимо в някои сфери. Тийнейджърите трябва да бъдат убедени да говорят открито с родителите си.

Друг корекционен контрасценарий е „От конфликт към споразумение“. Често зависимото поведение на тийнейджъра като форма на протест се реализира и развива от него при условие на конфронтация с родител или учител, „напук”. Ако родителите при определени условия проявят пълно съгласие с поведението на тийнейджъра, тогава може би това поведение ще загуби своята привлекателност за него, тъй като именно в „битката напук“ детето получава позитивно подкрепление за поведението си.  Например родителите убеждават Ваньо сериозно да се подготви за влизане в университета, за да учи право. Но той иска да бъде шофьор на състезателна кола. Родителите не са съгласни с мнението му –  казват, че това е много опасна професия. Тогава Ваньо по цял ден започва да играе състезания на компютърен симулатор и изоставя подготовката си за изпитите си. Родителите са гневни, определят строги правила за игра на компютърен симулатор: само един час на ден и само след занимания за изпита. Ваньо не е съгласен, той започва да играе все повече и повече. У него се формира зависимост.

За да коригират този сценарий, родителите могат да кажат на сина си: „Мислехме, Ваньо и решихме, че е безполезно да се борим със страстта си към състезанията. За да станеш истински професионален състезател, трябва да тренирате още повече. Каним те да играеш по 9 часа на ден, през цялото време без уроци и нито минута по-малко. Ние ще се погрижим да не пропуснеш нито един час."

Може би след седмица Ваньо ще помоли родителите си да намалят времето, което прекарва в състезания: ще му омръзне, тялото и очите му ще се уморят и ще иска да прави нещо друго. Тук е важно родителите навреме да предложат интересно занимание (например някакъв вид активен спорт – туризъм, лека атлетика и др.).

 

СЦЕНАРИЙ N 7

ЗАВИСИМОСТТА, КАТО РЕЗУЛТАТ НА СНИХОЖДЕНИЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ

В този сценарий причината за формиране на зависимост е желанието на родителите да спечелят любовта на детето по какъвто и да е начин, включително чрез пряка или непряка подкрепа на неговото пристрастяване (например родителите могат да закупят лаптоп/компютър за тийнейджър, нови компютърни игри, нов модел телефон, плащане за интернет, дори даване на пари за цигари и др.). Много често подобно родителско поведение може да се открие в отношението към детето на разведени родители, в частност при родителя, с който детето не живее.

Често самите родители, понякога без да осъзнават сблъскват детето си с обект на пристрастяване, за да улеснят собствения си живот (личен, професионален). Например, много семейства са на мнение: по-добре е детето да седи вкъщи на компютър, отколкото да се разхожда с лоша компания. Самите родители започват да се интересуват от компютърни игри, подкрепяйки ентусиазма на тийнейджъра. Страхувайки се, че детето „ще бъде изложено на пагубното влияние на „лоши“ компютърни игри“, родителите сами избират игри за него. Реакцията на любопитството от страна на детето („Защо не мога да играя тези игри? Какво е толкова специално в тях?“) и ярките истории на връстници за тях карат тийнейджъра първо да намери възможен начин да се „запознае“ със „забранените“ игри (напр., чрез приятели), а след това прекарва все повече време пред компютъра на приятел, играейки тези „лоши“ игри.

В този случай тийнейджърът получава безплатен и неограничен достъп до компютъра. Родителите имат някаква полза от това, че детето им има "управлявана" зависимост за известно време. Така че мобилният телефон може да се превърне в стимул (ако родителите са доволни от поведението на детето, той може да използва мобилен телефон, да играе игри, да разпределя пари за попълване на баланса, да го насърчи да закупи по-модерен модел телефон); родителите са доволни, че тийнейджър харчи пари за мобилен телефон, а не за цигари.

 

Друг пример: от една страна родителите дават разрешение за използване на игровата конзола действа като стимул, а забраната за игра като форма на наказание, при това  родителите са доволни, че тийнейджърът прекарва свободното си време у дома, а не на улицата.

Сценарият се подкрепя от погрешни идеи на родителите: „Детето трябва да бъде подкрепяно във всичко, дори в пристрастията и зависимостите“, „Ако не дам пари за цигари, то пак ще ги намери (ще краде, проси от приятел), а това е по-опасно“ , „Ако не подкрепям хобита на детето, то няма да ме обича“, „Дори да проявявам строгост и да се боря със зависимостта на детето си, пак няма да успея, защото съм лош родител, а детето ми е палаво, разглезено" и т.н.

*   *   *

За корекция на този сценарий, педагогът може да използва контрасценария „Провокация на родителите", насочен към промяна на образователната стратегия на родителите от либерална към по-твърда и взискателна.

В случая сценарият се разгръща въз основа на работата на Ф. Фарели: „Психологът  (учителят) провокира родителите, които угаждат на децата във всичко: „оставете желанието ви да ви ръководи“. „Той се подиграва с чувството за провал на родителите, шегувайки се с факта, че науката за поведението сама по себе си е несъстоятелна, а педагозите-учени нямат ясна представа за предмета си. Освен това той се присмива, че хвалебствената гъвкавост на тези науки (психология и педагогика) разбива техните каменни идоли и създава нови на всеки петнадесет години. Явно или скрито, провокативната терапия тласка родителите да възвърнат контрола над децата си и „да поемат юздите на властта в свои ръце“^.

И така, описахме някои типични сценарии за възникване, корекция и превенция на социалните зависимости. Всеки учител, като вземе предвид своя опит и специфични условия, може да допълни и разшири набора от сценарии. Важно е сценарийният подход да помогне за идентифициране на индивидуалната (съществуваща или потенциално възможна) причина за пристрастяването на подрастващите и за справяне с нея (предотвратяване на нейното възникване).

Важно: Не бива да се забравя, че представените сценарии (техники) са инструменти за въздействие, т.е., те са психологически и педагогически „медикаменти“. При тяхното прилагане, което следва да бъде индивидуално, педагогът има да свърши две неща:

1) Да извърши диагностика с повече от един инструментариум и

2) Да се консултира със специалист (училищния психолог) или друг колега с една цел, диагностициране реалните причини за проблема.

(следват приложения)

 

Интегриране на неформалното образование и интерактивни методи

на преподаване за работа в мултикултурна среда

 

Тема: Метод за групово решаване проблеми и вземане на решения в

 училищния клас –„Кръг на общността“

 

           

1.Описание на метода

Методът е ефективен инструмент, който способства за привличане на заинтересуваните лица към решаване на определени проблеми (например, конфликти), осигурява тяхното активно участие при обсъждане на ситуацията и вземане на решение за излизане от нея. Главната особеност на формата е, че всеки от участниците получава възможност да изрази своята гледна точка и да бъде изслушан от другите членове на кръга.

Кръгът се явява събрание от хора, които са равни в процеса на общуване по повод сложни проблеми, като са поставени в атмосфера на взаимно уважение и грижа съгласно определени правила.

В зависимост от целта, процедурата може да се нарече „Кръг за вземане на решение“, „Кръг за помиряване“, „Кръг за подкрепа“, „Кръг за формиране на ценности“, „Обществен кръг“, „Кръг за вземане на решение“  и т.н.

Прилагането на метода е постоянно действаща форма в работата с ученици, тъй като предлага възможности за разрешаване на въпроси с широк спектър. По тази причина Кръгът има определена длъжностна структура. Той притежава т. нар. „Съвет на кръга“, т.е. първата стъпка е избор на съвет. Съветът е постоянен и сплотен екип, базиран на принципи, които представителите подкрепят и излъчват по време на работата си в кръга. Съветът задължително включва длъжността „пазач на кръга“ – това е медиатор, учител; доброволци – ученици, родители, други възрастни. Честа практика е да се привличат родители, които са членове на родителския комитет на класа или членове на училищното настоятелство, т.е. хора, загрижени за училището и с активна позиция.  В Съвета задължително участват (разбира се при доброволност): класен ръководител и възпитател. Могат да бъдат привличани също социални работници, психолози и други професии.

Всеки член на „съвета“ трябва да бъде обучен предварително за работа в кръга. Този предварителен етап задължително включва срещи с всички, които имат пряко отношение към класа – това са класния ръководител, възпитател и евентуално училищен психолог. Целта е да се събере достатъчно информация за проблема и за основните негови участници.

Преди да се свика Кръга, членовете на Кръговият съвет обсъждат:

-коя е важната ситуация за всички участници и подходяща ли е за Кръга;

-какви въпроси и теми ще бъдат обсъждани;

-как да се създадат условия за актуализация и осмисляне на ценностите на участниците;

-как да организираме конструктивна дискусия в Кръга, така че участниците в нея сами да намерят изход от настоящата ситуация.

          Забележка: Следва да се има предвид, че не е необходимо да има конфликт за да се приложи Кръг на общността. Кръгът се прилага дори само за профилактика.  Освен това, практика е да се провеждат серия от кръгове, като ако след първия са настъпили желаните промени, впоследствие се работи за бъдещето на класа, т.е. целта е развитие и утвърждаване на постигнатото. И още, няма указани правила или изисквания за това, дали участниците трябва да са седнали на столове или прави. 

 

2.Правила на Кръга.

Процесът на обсъждане в Кръга се основава на принципа на взаимно уважение, което се осигурява от процедурата и правилата за водене на  кръга – рамка на Кръга. Рамката е фундаментът, който гарантира резултатност на метода. 

В кръга участва водещ (Пазител на Кръга) – човек, който информира участниците за правилата, формулира въпроси за обсъждане, гарантира, че хората следват процедурата и отговаря за атмосферата на взаимно уважение, подкрепа и толерантност.

Освен това важен елемент от кръга е Разпространителят – това е символичен предмет, който се предава от ръка на ръка от един участник на друг, като притежателят му има право да говори. Преди да започне да се работи в кръга, участниците трябва да изберат Разпространител. Той трябва да бъде ценен символичен предмет, който се харесва и уважава от участниците.  Обикновено медиаторът решава какъв ще бъде предмета. Например, неголяма дървена или метална чаша (такъв предмет присъства в историята на много народи, които са го използвали при обсъждане на важни въпроси и вземане на решения – всеки един от участниците е отпивал от нея, след което е изразявал мнението си; при индианските племена такава роля играе „лулата на мира“).

 

          Правилата на Кръга са пряко свързани със символичния предмет и към тях се отнасят:

1.Символичният предмет винаги се движи в кръга по посока на часовниковата стрелка. Всеки трябва да дочака своя ред.

2.Да говори има право само този, който държи предмета или този, който е получил специално право от Пазителят на Кръга.

3.Всеки участник след като получи предмета има право да го предаде на следващия, запазвайки мълчание, ако няма какво да каже или не иска да говори.

4.Никой няма право да напуска кръга, преди да бъде затворен.

5.Предметът продължава да се движи по Кръга до тогава, докато има участник, който има какво да каже по повод дискусията. Кръгът завършва тогава, когато предметът  направи пълна обиколка и всички останат мълчаливи.

6.Пазителят на кръга когато реши може да постави символа на словото в центъра на кръга. Тогава всеки, който има още какво да каже може да го вземе и да говори, след което връща предмета в центъра.

 

В допълнение към правилата, участниците приемат редица принципи, които се ангажират да спазват по време на участието си в кръга. Принципите установяват обща за всички дефиниция за това как ще взаимодействат помежду си, как ще разделят времето и пространството в Кръга. Традиционно се установяват следните принципи на Кръга:

1.Всичко, което се случва в Кръга, остават в него: личната информация, постъпила в Кръга се счита за поверителна, с изключение на случаи при които съществува заплаха за безопасността на участниците.

2.Всеки от участниците се съгласява да уважава всеки, като говори любезно, със спокойни маниери за доброто и лошото и същевременно оставя време на другите да могат да се изкажат.

3.Всеки е длъжен да изслушва с уважение, със „сърце и с ум“.

4.Всеки е длъжен да уважава процедурата и да остане в Кръга до тогава, докато се търси решение на проблема.

5.Когато държи в ръцете си символичния предмет, участникът в Кръга трябва да уважава процедурата и другите участници, като при споделяне на мнението си говори:

-„от сърце“ – честно и открито;

-с уважение към присъстващите;

-кратко и лаконично, за да позволи на другите да се изкажат;

-по съществото на въпросите.

Предметът (Символът на словото“), използван в кръга има символично значение и изпълнява ролята на своеобразен пазител на атмосферата, създадена между участниците. Той предоставя повече възможности за изказвания и регулира този процес, тъй като всеки участник трябва да дочака момента, в който да получи правото да говори – това му позволява да се фокусира по-добре върху темата на дискусията и да обмисли отговора си по-подробно, изслушвайки другите. Използването на символичен предмет предотвратява възникването на спорове „един срещу друг“ или говорене „един върху друг“, тъй като всеки трябва да чака своя ред за да отговори. Той установява равенство между участниците в кръга, тъй като всеки има равни възможности да говори за да бъде чут и да изслуша другите. Когато се обсъжда проблем в кръга, участниците са еднакво отговорни за вземането на решения и намирането на начини за помирение между всички присъстващи. Предметът създава специални условия за постигане на консенсус, тъй като всеки има възможност да се изкаже и да бъде изслушан; и още, всички въпроси, които интересуват участниците, могат да бъдат изразени, преди да се вземе крайно и окончателно решение за ситуацията.

Символът на словото освен, че притежанието му дава права на участниците да говорят или мълчат по поставен от медиаторът въпрос, може да бъде „пускан“ по кръга и без поставен в центъра на кръга, откъдето може да бъде взет. Това се прави обикновено в случаи, при които медиаторът има усещане, че участниците има какво да кажат още по предишен въпрос или когато изведнъж се отвори важна тема, вълнуваща участниците и те има какво да кажат по нея.

 

3.Организиране и фази в работа на Кръга.

Кръгът е доста мощна групова практика. Тя може да окаже дълбоко влияние както върху участниците, така и върху лидера (водещия). По тази причина към Пазителя (водещия) има определени изисквания:

-да разбира и споделят принципите и ценностите на Кръга;

-да притежава необходимите лични качества за провеждане на различни видове Кръгове;

-да познава особеностите на подготовката и провеждането на различни видове Кръгове;

-да има достатъчен опит в участие в Кръгове като член.

 

 

Предварителни срещи

Пазителят на кръга (организатор, водещ) трябва да проведе предварителни срещи с всички поканени участници, на които темата се формулира по-прецизно, като се отчита мнението на поканените, разясняват се значението, целите и правилата на Кръга. Очакваният резултат се обсъжда в зависимост от дълбочината на конфликта и интересите на страните. Участието на учител или класен учител е от съществено значение за подкрепа на конструктивните промени в училищната общност. След предварителна среща някой може да откаже да участва на принципа на доброволността.

Предварителни срещи се провеждат и с учениците и с родителите. На тях се представя информация за метода и се иска съгласие за доброволно участие. Понякога тези предварителни срещи с учениците могат да са индивидуални.

Тъй като всяка тема в кръга може да се обсъжда дълго време, е трудно да се обсъждат повече от три или четири теми или въпроси наведнъж. В различни други групови форми, провеждани в образователни институции, е важно да е наличен класен ръководител като човек, който ще продължи да подкрепя конструктивните промени, настъпили по време на Кръга.

На този етап най-важното е каква тема ще бъде поставена за обсъждане в Кръга. Темата трябва да бъде актуална и да засяга всички участници. Темата трябва да „иска“  обсъждане, а проблемът за разрешаване. Темата е основата за активно участие на учениците и тя трябва да ги засяга.  

Предварителната подготовка за Кръга включва и редица дейности от страна на медиатора. Например, препоръчва се да бъде подготвен и да разполага със сценарий, свързан с темата. Да има готовност да предложи на участниците материал за обсъждане (притчи, приказки, визуални материали и др.) още в първата фаза, за да преодолее мълчанието и да въвлече децата в споделяне. Сценарият включва и набор варианти от въпроси, които медиатора има готовност да поставя при всяко ново стартиране на кръга.

Предварителната подготовка включва разпределение на ролите и линията, която трябва да следват другите възрастни – доброволците, както и схема за пространственото разположение на участниците в Кръга. Не бива да забравяме, че в групови формати децата винаги следват потребността си от безопасност и сигурност, която постигат чрез физическа близост, сядайки или нареждайки се един до друг. В този контекст може да се очаква, че участници, които са пасивни (напр., мълчаливи) и седят един до друг ще усилват тази линия на поведение взаимно. Ето защо се препоръчва подреждането на участниците да бъде предварително обмислено.

 

 

Първа фаза на Кръга: Създаване на основата за диалог

В първата фаза на кръга участниците трябва да се представят. Важно е всички да са в кръг, не се допускат наблюдатели „извън кръга“. Провежда се церемония, подготвена от пазителя заедно с доброволци за стартиране на Кръга, помагайки на участниците да се настроят за сериозен разговор и открито общуване. Пазителят обяснява целта и значението на Кръга, а също така предлага „символ на словото“, тоест обект, който ще обозначава говорещия. „Символът на словото“ винаги се предава по посока на часовниковата стрелка, за да се избегнат спорове между участниците и да се даде възможност и време на всеки да помисли за случилото се и да изрази мнението си. Непременно се постига споразумение относно такива правила на Кръга, които:

- да зачитат: „символа на словото“;

- да говорят искрено и с уважение;

- да останат в кръга до неговото затваряне;

- да спазват поверителността.

На този етап темата от дискусии е формулирана от Пазителят и доброволците при подготовка на Кръга. След това Пазителят моли всеки от участниците по ред да сподели мнението си за дадена ситуация от своя живот, която може да не е свързана с темата на Кръга пряко, но да помага за актуализирането на важни ценности и смисли, които позволяват да се погледне по нов начин на проблема. Например: „Разкажете за човек, който ви е помогнал в сложна житейска ситуация и какво ви е научило това негово поведение“.

Пазителят е първият, който отговаря на въпроса и въвежда темата и споделянето като подход, за да може останалите участници да се ориентират и разберат, че се касае за разказ на действително реална житейска история, а не просто до кратък отговор „да“ или „не“.

Разказаното от участниците не се подлага на оценяване или коментари. След приключване на изложението всеки участник предава „символа“ на следващия.

Участниците могат да пропуснат своя ред, но обикновено „символът на словото“ се предава втори път, за да може всеки да сподели своята информация. По правило резултатът от този кръг е промяна в междуличностните отношения: децата започват да се отнасят един към друг по-уважително, а не само като противоположни страни в конфликта.

 

Втората фаза на Кръга: Обсъждане на проблемната ситуация

Във втората фаза Пазителят приканва всички участници да изразят отношението си към конкретната ситуация и какви са последствията. На този етап е важно всеки да има възможност да говори, така че всички ученици да бъдат чути, а не само мнението на лидери и възрастни. Понякога се оказва, че в процеса на обсъждане се разкриват важни детайли от случилото се, които до този момент не са били изразени от участниците. Ако дискусиите в Кръга доведат до конфликт, тогава задължение на Пазителя е да напомня на участниците за необходимостта да се придържат към приетите правила. Пазителят може да изразява отношението си към случилото се наравно с останалите членове на Кръга (своето безпокойство и загриженост; да прави изводи, прогнози, предположения),  той е активен член на Кръга, може да прави предложения относно обсъждания проблем – тези права го отличават от медиатора.  Той стриктно съблюдава правилата за използване на „символа“ и непрекъснато регулира атмосферата в Кръга.  Когато темата се изчерпи, Пазителят предлага и може да се премине към следващата. Пазителят на кръга формулира следващата тема, отговаряйки на най-вълнуващия всички въпрос. Може да изглежда, че изчакването на опашка за изказване затруднява комуникацията, но по-скоро то дисциплинира. Докато символът на думата върви в кръг, желанието да се отговори с грубост изчезва, човекът се успокоява. Спокойното и предвидимо темпо на Кръга позволява на участниците да се подготвят за своето изказване.

Често в тази фаза се изразяват емоции, претенции, отхвърляне на вина, активизират се предразсъдъци, дори могат да се отправят обиди. За разлика от медиацията обаче Пазителят  може да прекъсне говорещия само в екстремни случаи и това е така, защото при кръга Пазителя е подпомаган от обучените и предварително подготвени доброволци, които съдействат за управлението на комуникацията.

Именно доброволците поемат върху себе си тежестта да разреждат емоционалното напрежение, като по този начин подпомагат поддържането на доброжелателна атмосфера. Освен това, доброволците винаги първи заемат мястото си в кръга, като задължително се намират най-малко по един до жертвата и насилника. И доброволците и Пазителят не трябва да изострят обстановката, а да работят за успокояването й.

Те са специално седнали първи на местата си в Кръга до най-емоционално настроените участници, за да изгладят и тушират изявления със собствени думи, като по този начин поддържат целостта на кръга и доброжелателна атмосфера. В същото време доброволците и Пазителят не трябва да притъпяват сериозността на самия проблем, а само да намаляват значението му за говорещия.

В процеса на обсъждането е възможно да се изясни, че се появяват други теми без чийто разплитане Кръгът не може да бъде успешен и да се стигне до решение. В този смисъл Пазителят трябва да е чувствителен и да определи коя от темите в най-голяма степен засяга участниците и да я въведе за обсъждане. Например, от тема касаеща търсене на решение за конкретен конфликт може да се стигне до обстоятелства, които са много по-мащабни, причини, които са по-дълбоки и стоят назад във времето и засягат целия клас.

Забележка: Тук е мястото да се посочи, че в тази фаза изказванията (основните точки) на участниците се записват върху 4 листа от флипчарт, които се поставят вертикално на дъската още в началото при събирането на Кръга. Върху тях се пише с два цвята маркер: син и зелен. Черен и червен не се ползват! Със зелен цвят с записват заглавията (точките), а със син – съдържанието на точките.  Записването се прави не само за съхраняване на информацията, но и за създаване на усещането в участниците, че са чути – „Моите думи са записани“. Връщането към тези записи може да бъде по много причини: възможно е групата да се върне по-късно към темата; при случаи на включване на нови членове към кръга; за анализ и проследяване на процеса; възможно е да се наложи на водещия (учителя) да насочи един или друг участник към вече записаното на листовете;

 

Третата фаза на Кръга: Разглеждане на възможни решения.

Пазителят започва дискусията и иска обратна връзка за възможните начини за решаване на проблема. Пазителят и доброволците трябва да насочат разговора по такъв начин, че членовете на кръга сами да поемат отговорност за намирането на изход от ситуацията.

Когато „символът на думата“ обиколи кръга и се върне при Пазителя, той може:

-да започне нов кръг от дискусия по същата тема, но с нов въпрос;

-да обобщи казаното, да повдигне други въпроси, за които са говорили участниците;

-да предаде символа на друг участник, за да започне нов кръг;

-да постави символа на словото в центъра на кръга, така че всеки участник, който иска да говори, да може да го вземе.

Ако решението излиза извън зоната на компетентност на участниците (например, зависи от администрацията), тогава е важно да се обсъди по какъв начин участниците ще способстват в бъдеще за реализацията на идеята.

 

Четвъртата фаза на Кръга: Постигане на взаимно разбирателство и съгласие.

Кръгът определя точките на съгласие и следващите стъпки за нормализиране на ситуацията, т.е. какво ще се прави от страните и от останалите замесени лица в бъдеще.  Решаването на поставените за обсъждане въпроси е от участниците в Кръга, Пазителят и доброволците само допринасят за нормализирането на комуникацията, постигането на взаимно разбирателство и развитието на споразумение. В процеса на Кръга неговите участници поемат отговорност за излизане от конфликтната ситуация, така Кръговете допринасят за формирането на активна училищна общност. Не винаги е необходимо да се вземат решения в Кръга. Понякога е достатъчно да се изясни ситуацията или е по-важно да се подкрепи човек, да се прояви взаимно разбиране.

На този етап пазителят трябва да е бдителен и в никакъв случай да не поема инициатива за изработване на решение. Последното трябва да бъде плод на самите участници. Именно по този начин се делегират отговорности на учениците по решаване на ситуацията и способстват за формиране на активно училищно общество.

 

Пета фаза на Кръга: Затваряне на Кръга.

С участниците се провежда рефлексия върху проведеното мероприятие, а след това  и финалната церемония по закриване на Кръга, която обобщава и „слага край” на този процес.

Туй следва да се има предвид, че един Кръг може да не се изчерпи с една среща от 40-50 мин, а да се проведе серия от срещи, понякога 5-6 обсъждания. Ето защо Пазителят се грижи и за подкреплението на участниците с вода, чай, лека закуска и пр., които са част от общата атмосфера.

Забележка: Главното острие на Кръга е именно атмосферата, която позволява да се върви от взаимни претенции и обиди към обединяване, взаимно разбиране и съвместна работа за подобряване на училищния живот.

„„Кръговете не са за представяне или посочване на правилното или грешното, или за организиране на страхотно шоу. Тяхната роля не е да дадат „правилния отговор“ и със сигурност да не принуждават другите да приемат нашата гледна точка. Тяхната цел дори не е да принудят човек да се промени.

Всичко по-горе са методи за манипулиране на ситуацията, за да се използва контрол за промяната й. Вместо това кръговете се стремят да стигнат до същината на нашето съществуване, като изследват нашите сърца, души и чувството ни за истина и преоткриват нашите житейски ценности, които ни помагат да разберем кои искаме да бъдем.“[1]

 

4.Класификация на Кръговете.

Използването на процедурата на Кръга в училищната практика има широка популярност. Той се явява ценна възстановителна практика. В училищната система често се създават и прилагат в следните кръгове:

-Кръг за избор на ценности.

-Кръг за вземане на решение.

-Тематичен кръг.

-Кръг за изцеление.

-Кръг на родителската общност.

-Профилактичен кръг на общността.

 

 

4.1.Кръг за избор на ценности

Този Кръг се прилага с цел осъзнаване силата и възможностите на общността по отношение на подкрепата, която всеки негов член може да получи. Идеята на този първи кръг е структуриране и сплотяване на групата, чрез достигане на осъзнаване за общност, базирана на ценности, които всеки като личност уважава и се стреми.

В контекста на темата „Мултикултурна среда“ следва да се има предвид, че идентичността има пряка връзка с ценностните ориентации.

Кръгът за ценности се провежда преди организирането на всички други видове Кръгове и има за цел да формира обща представа за ценностите в класа, да способства за разкриването на участниците и за установяването на атмосфера на доверие. Пазителят стартира работата с този Кръг с:

-разказ за традициите при провеждане кръговете;

-обяснение за правилата на тази процедура;

-провежда ритуал за същинско откриване, като предлага на всички участници да се хванат за ръце, образувайки кръг, в който енергията на всеки се предава в кръг и образува единство;

-водещият насърчава участниците да се уважават взаимно; той завършва с думите „разбирателство“, „съгласие“ и „мир“ които се повтаря от всички участници.

 Ритуалът по откриването се явява задължителен за всички Кръгове, които ще бъдат провеждани впоследствие. 

Препоръка: Целесъобразно е водещият предварително да е подготвил участниците по темата „Ценности“. Такъв вариант може да бъде изследване чрез тестова методика, например:

-Тест на Рокич за терминални и инструментални ценности.

-Методиката на Рубенщайн със 72 ценности.

-Морфологичен тест на В.Ф. Сопов и Л.В. Карпушина.

-Ценностен въпросник на Ш. Шварц.

-Метод на репертоарни решетки на Г. У. Солдатова.

 

След това Пазителят призовава участниците да изберат един важен и ценен за всички тях човек, който познават добре и един по един да назоват присъщи за него черти – качества, които те считат за важни.  На този първи въпрос  участващите отговарят, предавайки от ръка на ръка символичния предмет. След като се затвори кръга и предметът отново попадне в ръцете на водещия, участниците получават ново предложение – да повторят всички назовани качества, които се записват на флипчарт. Така самите присъстващи създават и списък на ценностите, които са важни за тях.

Забележка: Допуска се участниците да направят този списък първо на лист хартия, а не директно на флипчарт, тъй като много често те искат за запазят този списък, поставяйки го на видно място в класната си стая.

 

Вторият въпрос за обсъждане е: „Разкажете пример от вашия личен опит на живот в класа (групата) –  кога и при какви обстоятелства сте чувствали себе си като част от тази общност“. По-нататък в последвалото обсъждане, водещият следва да обърне внимание на огромната сила и ресурс на класа, който може да подкрепи всеки от тях в сложни жизнени ситуации и ако участниците желаят, такъв източник на поддръжка може да се превърне „Кръгът“,  в който те днес се намират.

По преценка на водещият, „Кръгът на ценностите“ може да започва и да завършва с въпросите за оценка на емоционалното състояние на участниците или други, които да ги подтикнат към сравнение на състоянието им в началото и в края на ритуала.

„Кръгът на ценностите“, както всеки друг кръг, завършва с процедура за закриване: отново всички застават в кръг, хванати за ръце. Пазителят благодари на участниците за тяхната искреност и откритост, за техния принос по формиране на истински подкрепяща общност. Накрая Пазителят отново казва думите „разбирателство“, „съгласие“ и „мир“, които се повтарят от всички.

 

4.2.Кръг за вземане на решение

Той е характерен за общности, в които е възникнал конфликт и в него е въвлечена голяма част хората. В училищната среда този Кръг се прилага с успех в рамките на училищния клас, тъй като в този тип общност при наличие на конфликтна ситуация, много лесно и бързо биват въвлечени почти всички ученици.  При провеждане на ритуала, участниците обсъждат какво се е случило в групата; всеки получава възможност да се изкаже по повод конфликта и да бъде изслушан. По този начин конфликтът като цяло (източници, причини, поводи, обстоятелства и пр.) за първи път получава едно цялостно и детайлно осветляване, тъй като всеки един заявява своето мнение, дава своята оценка и декларира намерения и желания относно бъдещето на конфликта.

След това групата прави следваща стъпка:  обсъждане на въпроса за начина, по който може да се разреши  създалата се ситуация.  Важно е да се помни, че решението на проблема трябва да удовлетворява всеки участник от Кръга – само тогава процедурата може да бъде завършена.

„Кръгът за вземане на решение“ притежава огромен ресурс за разрешаване на конфликти, тъй като чрез него действително се създават условие да се вземе решение, което да удовлетворява всички. Именно в него, в контролирани от строги правила условия,  всеки може и трябва да изрази своето мнение, а не както обикновено се случва (извън Кръга), думата взимат или получават само активните ученици.

Трябва да се отбележи, че „Кръгът за вземане на решение“ се прилага тогава, когато съществуват много варианти за решение на някакъв особено важен, засягащ цялата група въпрос и всички са заинтересувани по време на обсъждането да бъде намерен най-добрия вариант.

 

4.3.Тематичен кръг

Съдържанието на „Тематичния кръг“ в най-голяма степен зависи от възрастта и дейностите на хората, които са в него. Например интересни тематични кръгове за VIII-IX клас са темите за любовта, приятелството, междуличностните отношения и други подобни. Тук най-важното е, че темата трябва да бъде съгласувана с класа. Едностранното определяне на темата от водещия поставя под заплаха мотивацията на учениците да участват активно в работата на Кръга. Първо може да се направи проучване какво точно интересува учениците или да се зададе такъв въпрос на самия Кръг: „За какво искате да говорим?“

 

 4.4.Кръг за изцеление

Обикновено се провежда с подрастващи в процеса на медиация.  Именно с помощта на този тип кръг настъпва възстановяване на ресурса и стабилизиране на взаимоотношенията в общността. Цел на Кръга се явява подобряване взаимоотношенията между учениците и връщане (възстановяване, реабилитиране, реконструиране) на онези отношения, които са съществували до възникване на конфликта.  Традиционно този Кръг се открива с назоваване на ценностите на общността, а след това се преминава към обсъждане на конкретната ситуация, резултатите от медиацията и перспективите за възстановяване на отношенията.

 

4.5.Кръг на родителската общност

При него практически се повтарят въпросите и сценария, характерен за „Кръга на ценностите“, а след това към родителите се задават въпроси за техните деца от типа:

-С какво настроение отива на училище вашето дете и с какво се завръща вкъщи?

-Какви промени сте наблюдавали от началото на учебната година във вашето дете?

Подготовката на тези и други въпроси задължително изисква съгласуване и обмяна на информация с класния ръководител.

Практика е водещият (напр., класния ръководител) да организира Кръг на родителската общност преди Кръг с учениците. Важно е родителите да са информирани, да са запознати с метода и ползите от него. В този контекст най-често първата родителска среща (особено при първокласниците и в детските градини, когато се сформират групите; друга рискова група са родителите на петокласниците;) да се провежда в този формат. Наблюдения на психолози показват, че класове, започнали учебната година без провеждане на Кръг впоследствие затъват в конфликти и обратно – класове, в които класните ръководители са стартирали учебната година в атмосферата нас Кръга създават групи с по-малко конфликти. Тази особеност се обяснява в голяма степен с архаичния характер на родителските събрания, при които учителят стои прав срещу седящите на масите родители. В това пространствено разположение родителите не комуникират, не са сближени, нямат усещане за общност.  Опитът показва, че когато родителите се намират в кръг и един срещу друг, те имат възможност да общуват не само вербално, но и невербално, а впоследствие с лекота създават близки отношения.

5.Ценностите на Кръга.

Задължителен компонент на Кръга се явява етапът за приемане от груповите ценности. Този избор се провежда по време на „Кръга на ценностите“, който винаги е първи във всяка общност, колектив или ученически клас. Ценностите винаги се определят съвместно и се приемат от всеки участник. Чрез дефиниране на общите ценности, групата достига до взаимно разбиране и еднакво възприема значението на всяка ценност. Еднаквото разбиране на ценностите е важно за групата, тъй като помага да се създаде атмосфера на доверие и сплотеност сред членовете на групата. Често списъкът от ценностите в различните групи се повтаря, но тяхната интерпретация може да се различава. Най-често списъкът с най-важните ценности включва:

Уважение.

На първо място, тази стойност означава признаване правата на другите хора, да имат интереси възгледи, вярвания и други особености, които са различни от нашите. Признавайки уникалността на всеки човек, ние уважаваме другите и уважаваме себе си. Уважавайки личността, ние виждаме в нея най-напред личните качества, независимо от постъпките, които е извършил човек.

Честност.

Тази ценност означава, че човек е готов да бъде искрен преди всичко със/към себе си. Когато разпознаваме нашите мисли и убеждения и започваме да действаме в съответствие с тях, без да се страхуваме да откриваме себе си към другите, тогава ставаме честни с хората около нас.

Съпреживяване.

Способността да се поставим на мястото на друг и да разберем, какво преживява той, улеснява разбирането между хората и съкращава дистанцията между тях. Съпреживявайки, ние преставаме да осъждаме човека, учим се да разберем неговите постъпки и мотиви, които го подтикват да действа по определен начин в дадена ситуация.

Способност да се прощава.

Когато се учим да прощаваме и разбираме себе си, ние започваме да чувстваме, че сме разбрали другите и така усвояваме способността да им прощаваме. За да се научи човек да прощава, трябва да първо да види положителните страни в другия Прошката идва чрез разбиране и оправдание.

Любов.

Тази ценност се проявява чрез редица други, такива, като разбиране, уважение, искреност и ни учи да не се отделяме от другите, а напротив, да търсим взаимно разбирателство с всеки, който ни заобикаля, защото любовта има много разновидности, затова тя може да се прояви както в близките междуличностни отношения, така и в обществените.

Списъкът с ценностите, които се установяват и приемат от групата са взаимосвързани, като формирането на една зависи от наличието на други. Приемането и осъзнаването на набор от съвместни ценности, гарантира на групата разбирателство и способства за съвместно решаване на въпросите, поставени в Кръга, чрез взаимодействие помежду си и признаване на равнопоставеността на всички участници в кръга.

 

6.Препоръки за общуване с тийнейджърите

Нека започнем с факта, че подрастващият се нарича дете от 9 до 14 години.

Периодът на живот на тийнейджърите в 5 и 6 клас се съпътства много често от арогантно и безотговорно поведение. Мнозинството тийнейджъри, след като са направили нещо извън приетите норми, вярват, че ще останат безнаказани. От друга страна наказанията на родителите, порицанията на учителите – това е основното нещо, което един тийнейджър вижда и усеща за себе си и своите постъпки.

Може ли да се държи добре тийнейджър, ако наблизо няма възрастни?

Това е основен проблем, който Кръгът се опитва да разреши. Например, подрастващият ще приеме съвет, ще се съгласи с доводите на възрастния и дори ще се държи така както му е казано, но ще се придържа ли към това поведение в отсъствието на възрастен.

Рисковете в тази възраст са големи, тъй като децата нямат опит, импулсивността, слабия емоционален контрол, избухливостта които са характерни за тях, когато се съчетаят с изключително грубия език, нещата могат да отидат далеч в страни от една емоционална обида.

Често дори може да се наблюдава поведение на подрастващ, който е без развити способности за общуване, подтикнат от скука за атакува връстници с добро възпитания, провокирайки ги.

 

Как помага Кръгът на подрастващите?

Кръгът съдейства за удовлетворяване на някои потребности, които не могат да бъдат реализирани по конструктивен начин. Например, потребността на детето да говори – да изрази своите мисли, да сподели своя позиция, да удържи свое мнение, да чуе мнението и почувства отношението на свои връстници по определена тема.  Тук има значение дори само факта на изговаряне, на назоваване, на размишление върху въпроса или темата. Има редица случаи, при които някои ученици (обикновено аутсайдери) за първи път публично споделят, разкриват отношението си, дори за първи път чуват гласа си в подобна атмосфера. И това е така, защото никой нито ги е питал, нито им е предлагал да бъдат изслушани, в т.ч. и от страна на учителите по даден въпрос. И още, ученикът за първи път може да мълчи без да бъде наказан, както се случва в образователния процес. Кръгът толерира, насърчава и безпроблемно приема мълчанието, защото го интерпретира като мислене, потъване към себе си с разсъждение.

Подрастващата възраст традиционно се смята за най-трудното по отношение на образованието. Във връзка с тези промени, подрастващите могат да изпитат емоционална нестабилност, повишена възбудимост, конфликти, тревожност, промени в настроението и депресивни моменти. От друга страна, юношеството се отличава и с много положителни фактори: нараства самостоятелността; детето става по-независимо;  увеличава се желанието за признаване на правата му от други хора; формира се съзнателно отношение към обществото като негов член; значително се разширява диапазона от интереси и активности. 

По-долу са дадени някои оценки на ученици за ролята на Кръга:

-Имам възможност да изразя мнението си за нанесена от друг обида.

-Можем да разрешим проблем в класа самостоятелно, без намесата на родителите  или учител.

-Мога да изразя недоволство.

-Мога да обсъдя нещо важно, което ме засяга или пък по-общ въпрос, например – приятелството.

-След участие в Кръг се чувствам по-добре.

 

Съвети за учители за общуване с тийнейджъри

1. Трябва да можете да слушате, да разбирате, да съчувствате.

2. Не можете да поставите тийнейджър в ситуация на несигурност, неяснота.

3. Осигурете възможност да заемете достойно място в класния екип.

4. Не създавайте напрежение във взаимоотношенията, не заплашвайте.

5. Създавайте гладки и открити взаимоотношения. Адрес по име.

6. Познавайте здравословното състояние на тийнейджър, забелязвайте признаци на умора.

7. Насърчавайте личната отговорност.

8. Общуването с тийнейджър трябва да е успокояващо.

9. Подходът към анализа на поведението на подрастващите не трябва да е оценъчен, да е свързан с акт, а не с личност. Никога не генерализирайте!

10. Тийнейджърът трябва да приеме вашите емоции и чувства към него.

11. Изграждането на учебни дейности в класната стая трябва да отразява индивидуалните различия, което ще спомогне за намаляване на напрежението на учениците, които са недоволни от учебните трудности.

12. Учебните дейности трябва да допринасят за развитието на способността да се мисли абстрактно и хипотетично, те трябва да отговарят на постоянно променящите се потребности на подрастващите.

13. При взаимодействие е необходимо да се избягва прекомерен физически и психологически натиск върху подрастващите.

14. Подрастващите трябва да бъдат насърчавани да разбират и приемат физическата промяна.

15. Когато учителят похвалва някого, то винаги трябва да каже за какво точно.

 

Препоръки за организиране Кръг на общността.

1.Има неписано правило за работа с учениците в различна възраст и различен опит с Кръг на общността. Например, при децата до 5 кл. При по-продължителни занятия е препоръчително водещият да не се ограничава от учебния 45 минутен час, защото при прекъсване трудно се възстановява атмосферата на Кръга.  Това изискване не важи за по-големите ученици – от 9 клас нагоре.

2.Важни теми при новосформирани класове, които могат да бъдат поставени в Кръга  са темите:

-Моят идеал за класа.

-Качество, което аз ценя в себе си и в другите.

-Какво съм готов (а) да направя, за да бъде моя клас добър.

Забележка: Изказванията задължително се записват на флипчарт.

Темите са особено ценни, особено тези, които изискват разсъждения – например какво ценя в себе си и другите. При някои деца именно Кръгът е мястото, в което то за първи път се замисля за това. В други случаи може да бъде получен дори отговор от типа: „Нямам такива качества“ или „Никой не ми е казвал, че съм добър в нещо“. При последният случай учителят следва да продължи  работата в Кръга докато детето назове все пак някакво качество. Във всички случаи трябва да се даде на детето възможност за избор. В други случаи се използва „Вълшебния стол“.

3.В Кръга на общността водещият трябва да задава открито въпросите си, например, „Какво би искала да се случи?“ Точно в този тип диалог е силата на Кръга – във възможността, която се отваря пред детето да изговори нещо, за което никой не го пита и да го изговори публично в една работеща и преобразяваща обстановка пред другите, т.е. да се саморазкриване и сподели.

4.Срещани грешки при прилагане на метода

4.1.Провеждане на Кръг, когато учениците не са в кондиция (напр., след учебни занятия, в края на учебната седмица, когато са уморени и очакват почивните дни; когато изпитват раздвоение по отношение присъствието си, напр., точно в по това време се провежда събитие, към което те проявяват интерес; когато изпитват усещане за глад и др. физиологични потребности).

4.2.Пазителят и останалите възрастни говорят дълго, нравоучително и досадно и скучно, включвайки своя  педагогически опит. Те трябва да говорят кратко, ясно, разбираемо и с примери от живота.

4.3. Пазителят и най-често класният, възпитателят връщат учениците към случай, който влошава атмосферата на Кръга по същата педагогическа причина, превръщайки Кръга в ежедневна среща с възпитаниците.

4.4. Пазителят изпуска контрола върху кръга, оставяйки участниците да регулират изцяло тематиката на кръга. Това може да се случи когато липсва предварителна подготовка на набор от въпроси в сценария.

4.5.Класният ръководител и възпитателят (пряко общуващи с класа) не са активни или не са достатъчно подготвени. Има случаи, при които учителя или възпитателя не е целесъобразно да участват.

Приложение

          Видео ресурси:

Технология профилактических кругов сообщества

https://www.youtube.com/watch?v=RYIs4L3A38o 

Круги поддержки сообщества как форма урегулирования групповых конфликтов

https://www.youtube.com/watch?v=GSsENoZbdww&t=51s 

Образовательно-воспитательная технология "Школьные службы примирения" 

http://www.8-926-145-87-01.ru/

Технология “круги сообщества” в образовательном процессе

https://ok.mgpu.ru/courses/tehnologiya-krugi-soobshhestva-v-obrazovatelnom-protsesse/lessons/videolektsiya-156/

[1] Прайнис К, Стюарт Б., Уэдж У. Круги примирения: от преступления к сообществу. /Пер. с англ. Н.С. Силкиной под ред. Р.Р. Максудова, Л.М. Карнозовой, Н.В. Путинцевой. М.: МОО Центр «Судебно-правовая реформа», 2010.

 

Упражнение „Комуникации“



 

 

Упражнение „Предай нататък“

 

            Цел: Концентриране на участниците в работна обстановка, сплотяване на групата, енергизиране.

            Материално осигуряване: някакъв предмет (напр. играчка, ключ, сувенир, кълбо)

Описание: Участниците сядат в кръг.

Инструкция: Играта е свързана с притежанието и движението на избрания предмет. Първият, който държи предмета започва да разказа някаква история, например: „Снощи, когато посред нощ чух навън някакъв подозрителен шум, аз …“ и предава предмета по посока часовниковата стрела на седящия до него. Получилият предмета продължава разказа, например: „Станах и тихо излязох от стаята, като взех минавайки покрай гардероба своето фенерче. Когато отворих вратата … „ и предава предмета на следващия. Така предметът се предава от ръка на ръка и историята се разширява и обогатява. Историята може да продължи и след затварянето на кръга, когато предмета е преминал през всички и да се направят няколко кръга.

 

 

Упражнение „ПАДУДЪЛ - отгатване на думи“

 

            Цел: Концентриране на участниците в работна обстановка, сплотяване на групата, енергизиране.

            Описание: Упражнението включва три възлови елемента:

-детектив;

-„липсващ“ глагол;

-тайното кодово име ПАДУДЪЛ.

 

Избира се един доброволец за детектив, който се извежда вън от стаята.

След това групата избира някакъв глагол, означаващ популярно и ежедневно действие  например: уча, работя, пиша, спя, вървя  и др. (Думите трябва да са прости и конкретни).

На групата се обяснява, че след малко детективът ще се върне в стаята и неговата задача ще бъде да открие глагола. Когато лицето влезе, от групата се иска по двойки-тройки да започне да води разговори, които трябва да включват избрания глагол. Трикът обаче е в това, че там където трябва да се използва, сега в разговора трябва да го заменят с ПАДУДЪЛ.

Детективът ще обикаля, ще подслушва, ще души наоколо със задача да разбере какво се крие зад ПАДУДЪЛ.

Например, ако замененият глагол е уча, детективът може да попита някой :

„Ти правиш ли ПАДУДЪЛ вкъщи?“

Отговорът тогава може да бъде: „Да, аз ПАДУДЪЛ всяка вече след новините.“

Детективът трябва и ще задава въпроси за да отгатне глагола.

Когато направи това, групата трябва да го  поздрави за неговия успех.

След това упражнението може да се повтори и потрети с друга липсваща дума.

 

Интегриране на неформалното образование и интерактивните методи

на преподаване за работа в мултикултурна среда

 

 

          Упражнение „Моите житейски ценности“

          Време: 45 мин.

Метод: индивидуална работа, дискусия.

Материали за водещия: постер, лепило

Материали за участниците: по 10 малки картончета за всеки участник.

Възраст: 12-18 г.

Подготовка: Подготвят се по 10 малки картончета за всеки участник с размери 7/5 см.

Въвеждане: Водещият въвежда темата за ценностите, които всеки един човек има и в зависимост от тях определя своето отношение към себе си, към другите и към света въобще. Подчертава се, че упражнението ще даде възможност на всеки да се вгледа в собствената си ценностна система и да обмени информация с другите.

Ход на упражнението: Всеки участник получава по 10 картончета.

Инструкция: Иска се да попълните картончетата като на всяко от тях запишете по една ценност. След това подредете картончетата върху масата по степен на важност - най-долу (към вас) поставете тези, които са най-важни за вас, над тях – с по-малка важност и така до изчерпване на ценностите.

Когато всички сте готови, всички ще станат и ще разгледат взаимно архитектурата на създадените ценностните групи. При опознавателната обиколка всеки трябва да търси прилики на своя модел с тези на другите и да отбележи това на отделен лист.

Дискусия: Всеки представя своя проект пред другите и обяснява своя избор.

След обсъждането се иска всеки да подари по една своя ценност, която счита за най-важна за изграждане на обща структура от ценности на цялата група. Картончетата се залепват върху по-голям лист.

 

 

  Интегриране на неформалното образование и интерактивните методи

на преподаване за работа в мултикултурна среда

 

Ролева игра „Царски двор“

Играта е заимствана от прочутия Стандфортски експеримент на Филип Зимбардо от 1971 г. между „затворници“ и „надзиратели“, доказваща „Ефектът на Луцифер“ или как хората се променят в резултат на средата (обстоятелствата) си.  

Цел: Създаване абстрактна ситуация, в която персонажите разделени в две групи, следвайки своите ролеви статуси демонстрират поведение на неравнопоставеност, надмощие, интолерантност, властолюбие от една страна и преживявания на потиснатост, унижение, страдание и пр. негативни чувства, от друга.  Ситуацията следва до доведе участниците до преживяване на чувства, произтичащи от нарушените принципи за равенство и социална справедливост.

Материално осигуряване: табелки с надписи за ролите или баджове;

Подготовка: Групата се разделя на две подгрупи, поставени в двата вертикални края на социалната йерархия: а) малцинство от властимащи (високостатусни роли) и б) народ от мнозинство, лишеи от власт (нискостатусни роли). Всеки участник получава роля, с която следва напълно да обвърже поведението си (вербално и невербално).

Високостатусни роли (16): „цар“, „царица“, „бирник”, „губернатор”, „маршал“, „ковчежник“, „министър“,  „кардинал”, „придворна дама“, „тъмничар“, „комендант“, „земевладелец”, „фабрикант“, „банкер“, „полицейски директор“, „таен агент“.

Нискостатусни роли (16): „слуга”, „коняр”, „детегледачка”,  „готвач”, „градинар”, „селянин”, „затворник”, „роб”, „овчар”, „отшелник”, „шут”, „музикант”, „лечител“, „инвалид“, „просяк“, „бунтовник“.

Играта преминава през две фази, като идеята е всеки да получи по една роля от високостатусни и нискостатусни персонажи. 

Обикновено интолерантните участници биха се възползвали от високия си статус и биха проявили интолерантно отношение. След това, при размяна на ролите, лицата които са имали нисък статус и са били обект на интолерантно отношение, получават висок статус и имат възможност да реагират.

За провеждане на упражнението групата се разделя на подгрупи от по 3 или 5 човека (нечетен брой). Във всяка подгрупа от 3 човека се определя 1 високостатусна роля  и 2 нискостатусни, а за подгрупи от 5 човека, съотношението е 2:3.

Ефектът на упражнението се изразява в това, че във втората фаза на играта, интолерантните участници  биха преживели това, което са причинили на другите в първия етап на играта.

Ход на играта:

Първи етап:

След като вече са разпределени ролите и оформени групите (при група от 3 лица: 1 видокостатусен и 2 нискостатусни, а при група от 5 лица: 2 високостатусни и 3 нискостатусни), водещият дава инструкция:

Инструкция:

„В предстоящата ролева игра всеки един от вас има точно определена роля. В зависимост от ролята си всеки трябва да се опита да „влезе“ в света на своя персонаж колкото се може по-дълбоко (вербално и невербално). От вас се иска, в продължение на 5 мин. да покажете себе си. Движете се в помещението и срещайки се един друг се опитайте да демонстрирайте социалния си статус с най-автентични образни, вербални и невербални средства.“

Втори етап:

След демонстративното ревю на образи и роли, водещият извършва ново пренареждане, като изважда от групите „високостатусните“, а останалите (нискостатусните) получават нова инструкция.

Инструкция: „Вие сте нискостастусни, които бяхте подложени на натиска на властимащите. Сега обаче сценарият се обръща и от вас се иска да създадете сценарий за скеч и да го представите пред останалите. Когато подготвяте сценария вие трябва да уточните как да се държите с високостатусния.“

 

  Интегриране на неформалното образование и интерактивните методи

на преподаване за работа в мултикултурна среда

 

Симулативна игра „Полет с въздушен балон“

Цел: Симулиране на проблемна ситуация посредством въвличане на участниците в затруднения в общуването, свързани с прояви на интолерантно взаимодействие. 

Брой участници в група: 8-10 лица.

Ход на играта: Количеството участници в полета може да бъде ограничено, за да се предизвика бърза ситуация на избор и отхвърляне, а освен това, по пътя на балона, започват да се случват и други затруднения, които усилват процедурата (липса на парашути, на храна, вода).

Когато в балона са „качени” по-малък брой лица и сред тях съзнателно водещият е включил 1-2 интолерантни в общуването си лица (предварително инструктирани), то група от 6-8 участника, твърде бързо стига до извода, че именно тези следва да бъдат „изхвърлени” от балона.  Ако участниците изпитват затруднения при вербализиране на мнението си, водещият може да им предостави листове, на които да запишат лицето, което следва да напусне балона.

 За да се получи сцена, в средата на стаята се поставят столове в кръг, които са обърнати с гърбовете към центъра на кръга. По този начин участниците са разделени един от друг и нямат пряк визуален контакт.

Инструкция:

„Имате проблем. Времето се разваля.  Балонът започва да пада.  Необходимо е да бъде намалено теглото му. При старта Вие имате на балона следните неща:

= 2 бидона вода, като всеки тежи по 20 литра – общо 40 литра;

= 3 пакета с храна, като всеки тежи по 10 кгр. – общо 30 кгр.;

= 2 туби с гориво, всяка тежи по 20 литра – общо 40 литра;

= 2 торби с баласт, всяка една тежи по 10 кгр. – общо 20 кгр.;

= парашут – 1 бр. = 5 кгр.

Общо 135 кгр.

= един участник  тежи – 45 кгр.

От вас се иска да вземете решение и да направите така, че балонът да продължи пътя си, защото в противен случай ще паднете и загинете.”

Посочените цифри се изписват на черната дъска или флипчарт или се дават на табели на групата: 1-2 табели с общата инструкция и по-малки карти за всяко имущество.

От тук нататък водещият инициира различни ситуации, като разпределя играта на три етапа.

 На всеки етап водещият казва, че е необходимо групата да изхвърли 50 кгр. тежест.

При освобождаването групата се лишава най-често:

= първо от баласта (20кгр.) + храната (30кгр.)  = 50 кгр.

= второ от водата (40 кгр.) + гориво (10 кгр.) = 50 кгр.

= трето от едно от лицата (45 кгр.) + парашут (5 кгр.) = 50 кгр.

Така или иначе на третия етап групата ще бъде принудена да направи избор за отхвърляне на един от членовете.  За да има ефект упражнението, предварително водещият трябва да структурира списъците с групите така, че във всяка група да попадне по 1 лице с интолерантно поведение, а останалите да бъдат негова противоположност, т.е. лесно да се стигне до избора точно на този участник.

Забележка: За улесняване на процеса, активизиращ вътрешните конфликти и необходимостта от избор на „ненужните“ пасажери, водещият предварително разработва и дава линия на поведение на „интолерантните пътници“ без останалите да знаят това.

Обсъждане:

След отхвърляне  на лицето, групата провежда обсъждане. Задават се въпроси към отхвърленото лице и към самата група.

Участниците разкриват тези ситуации, които са предизвикали конфликт при избора на решение. Анализират се реакциите на  интолерантност в групата; описват се личностни качества, характеризиращи хората, които предизвикват в тях отхвърляне, интолерантно отношение, скрита или открита агресия. 

 

Интегриране на неформалното образование и интерактивните методи на преподаване за работа в мултикултурна среда

 

Игра „Лимон“ – упражнение, което стимулира критичното мислене и отношение към културните групи; въвежда темата разнообразие, стереотипи и предразсъдъци. Упражнението усилва чувствителността към хетерогенност в рамките на групата и дава възможност за оценка на индивидуалните особености.

Време: 60 мин

Целева аудитория: възрастни, подрастващи, деца от 12-20 човека; малка група 2-3 души.

Материално осигуряване: Кошница с лимони (лимоните трябва да са два пъти повече, отколкото участниците), постери, маркери.

Описание:

1.Първоначално покажете на групата един лимон.

2.След това помолете участниците да опишат лимоните.

3.Запишете дадените описания и свойства на плакат (лист от флипчарт; дъска) под заглавието „Лимони…“ (Възможните опции са жълто, кисело и т.н.).

4.Едва след това извадете кошницата с други лимони.

5.Помолете участниците да излязат напред един по един, да изберат един от лимоните и да намерят своето място в стаята.

Работа по групи (5-10 мин.)

-Накарайте няколко души да разгледат внимателно своя лимон и да запишат особеностите и характеристиките на отделно място.

-Обяснете, че към лимон не могат да се добавят никакви допълнителни характеристики (чрез подрязване, оцветяване, рязане и т.н.).

-Помолете групата да се събере в пленарно заседание и да сложи лимона в кошницата в средата.

-Попитайте участниците дали чувстват, че разпознават лимоните си, разбъркайте кошницата с лимони и след това помолете няколко души да се редуват, за да отидат до средата и да намерят своя лимон.

Оценка

Пленарно заседание (30-40 мин.)

-Трудно или лесно беше всеки да намери своя лимон?

-Как успяхте да откриете своите лимони?

-Отбележете особеностите на вашия лимон в бланката.

На дъската под заглавието „Лимони“ вече стоят направените по-рано описания.

Следва сравняване и стигане до заключението, че заглавието „Лимони“ трябва да се замени с „Не всички лимони“.

Следват серия въпроси (работа в групи)

–Какъв е резултатът от сравняването на тези описания с описанията на лимоните на плаката?

–Защо тези два плаката са различни, когато става въпрос за описание на особеностите на лимоните?

–Какво друго забелязахте и запомнихте? Какво ви впечатли?

–Имате ли вече някакви прозрения за целите, насочеността на играта и темата, която разглеждаме?

–Как тази тема се отнася към ежедневието или професионалните ви дейности?

–Имали ли сте някога първо впечатление за човек или група хора, които са се оказали по-късно грешни, кога се опознахте по-добре?

–Споделете за себе си, мислите ли, че някога сте били подценявани от други при пръв поглед?

Забележка: В повечето случаи тези въпроси са достатъчни, за да разберат самите участници, че тук е показан процесът на обобщения/класификации за опознаване на уникалността.

Обсъждане

При обсъждането трябва много ясно да се подчертае, че в ежедневието си често се позоваваме на предполагаеми общи познания за определени групи хора, но това не е много полезно, когато става въпрос за действителните характеристики, нагласи или поведение на хората в определени ситуации. Също много полезно да се посочи културата. Подчертайте тук, че упражнението символично илюстрира, че не всички хора, които са извън определена „култура“ (разбирана като национална култура) са еднакви. Всеки има много принадлежности и идентичности, които влияят на техните нагласи и поведение и които могат да бъдат субективно по-значими от националността. Попитайте за възможни конфликти между лимони, които са описани поотделно, и лимони, които са описани заедно на плаката. Поканете участниците да споделят опит, които са ви дали идеи в тази посока.

Втори аспект в оценката – предмет на възприятието

–Как е възможно да имаме толкова ясна представа (картина) за лимоните в главата си, ако лимоните, които виждаме в ежедневието, са с напълно различни и противоречиви характеристики?

–Какви процеси на възприятие могат да бъдат показани тук?

–Имаме ли нужда от категории или обобщения? Кога ни помагат те?

–Какви опасностите се крият зад обобщенията?

–Къде се срещат подобни механизми за обобщение във вашето ежедневие (професионални дейности)? 

Аспекти и механизми

В хода на обсъждането могат да бъдат разгледани следните особености: селективно внимание; избирателно възприятие; избирателна обработка на информацията; черно-бяло мислене.