Упражнение „Фабрика за имена”

 

Цел: Създаване на условия за саморазкриване, сближаване и създаване доверие в групата.

Психологическо значение: Упражнението работи като психодиагностична техника и отваря психодраматично пространство за разкриване на потребностите и нагласите на участващите лица, битувайки в социалната общност.

Описание: От групата се изисква да създаде списък от 3-4 имена за определен участник, като се придържат само към едно изискване. Последното е ограничителен критерии и той се налага от самия участник. Например, участникът изисква името му да бъде достъпно, или да бъде авторитетно, или игриво, или героично, или незабележимо и пр.

Стимулен материал:

-бланки за теглене на жребий за избор на участници;

-формализирани бланки за списък с имената;

Ред за работа: Чрез жребий се избира 1-2 участника (в зависимост от размера на групата или по чисто психологически причини), за които останалите ще създават списък с подходящи имена.

След това групата работи самостоятелно и достига до определен консенсус по списъка. Тя представя списъка с имена и дава аргументи за всяко едно. От клиента се изисква мнение за неговия избор и обяснение за отхвърляне на останалите имена.

Обсъждане: От избора на критерии лесно могат да се изведат изводи за потребността на клиента в рамките на общността. Това произтича от разбирането, че първо, чрез името си човек получава идентичност и второ, чрез него той участва в общността.


 

 

Комуникативен тренинг - педагози, психолози, родители (Монина Г. Б., Лютова-Робертс Е. К.). (приложения 3)

 

ПРИЛОЖЕНИЯ 3

Приложение 12

 

МАСКИ ЗА РЕЛАКСАЦИЯ МУСКУЛИТЕ НА ЛИЦЕТО[1]

 

Основни правила:

1. Всички маски се изпълняват седнали или изправени.

2. При изпълнението на релаксиращи маски трябва да се придържате към следната техника:

- преди да изпълните маската, трябва да си поемете въздух;

- при изпълнение на маската – леко забавяте (задържате) дишането, а мускулите са в напрежение;

- мускулната релаксация настъпва при издишване.

Маски:

Приложение 13

 

СПИСЪК СЪС СИТУАЦИИ КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО „ДЕБЕЛО СТЪКЛО“

 

Репертоар за група А.

1. Елате утре в къщата ми със съседката и кучето й на чаша чай.

2. Концертът вчера беше прекрасен, аз седях на първия ред.

3. Синът ми донесе от магазина само един буркан зелен грах.

4. Скоро ще отида в Париж. Какво искаш да ти купя?

5. Люляк цъфна под прозореца ми.

6. Мечтая да се снимам във филми.

7. Вече имам главоболие от постоянни телефонни разговори.

8. Къщата ми е такъв хаос, че не мога да намеря нищо.

9. Моля, полейте цветята и ги сложете на перваза на прозореца.

10. Да отпразнуваме Нова година в китайски ресторант?

Репертоар за група Б.

1. Вашият приятел ми написа любовно писмо.

2. Вчера скочих с парашут, мислех, че ще умра от страх.

3. Ще ходиш ли на дискотека в събота?

4. В толкова добро настроение съм, че душата ми пее.

5. Вчера засадих на вилата картофи, а днес далии.

6. Сладоледът е толкова студен, че ме болят зъбите.

7. Вчера платих глоба за превишена скорост.

8. Някаква жена ви потърси пот телефона и каза с ядосан глас, че ще се обади по-късно.

9. Преядох ягоди, не мога да мръдна.

10. Съседите ни се караха цяла нощ, а аз подслушвах.

 

Приложение 14

 

БЛАНКА НА ТЕСТ „30 ПОСЛОВИЦИ“

Инструкция: „Представете си, че сте проверяващ, който оценява съжденията, предложени по-долу, по такъв начин, че онези, които лично не ви удовлетворяват, получават оценка „1“ или „2“, а тези, които съвпадат или са близки до вашето лично мнение, получават оценка „4“ или „5“. Степен 3 не трябва да се използва изобщо.

Всяка преценка се оценява без особено дълги размисли, за да не се бави процедурата. Оценките се поставят върху първото ясно впечатление срещу номерата на съждението в таблицата по-долу. След това сумирайте баловете по всяка колонка. Ако някой не е съгласен с резултатите от теста, тогава е по-добре, останете неубедени. Всеки тест работи с известна степен на вероятност и винаги има хора, чиито резултати са грешни. Дали резултатът съвпада с реалността или не, решавате вие.

1. Лошият мир е по-добър от добрата кавга.

2. Ако не можете да накарате някой друг да мисли това, което искате, накарайте го да го направи.

3. На меко се ляга, но трудно се заспива.

4. Ръката – ръката мие.

5. Една глава мисли добре, но две – още по-добре.

6. От двамата, които се карат, този, който мълчи е по-умен.

7. Който е по-силен, той е прав.

8. Ако не се подмажеш, нямаш вървеж.

9. От черна овца поне кичур вълна.

10. Истината е това, което умният знае, а не това, за което всички говорят.

11. Който удря и бяга, е достатъчно смел да се бие поне всеки ден.

12. Думата "победа" е ясно изписана само на гърба на враговете.

13. Убивайте врагове с добротата си.

14. Честната сделка не предизвиква кавга.

15. Никой няма пълен отговор, но всеки има какво да добави.

16. Бийте се по-дълго, за да ви уври главата.

17. Битката се печели от този, който вярва в победата.

18. Добрата дума ще победи.

19. Ти на мен, аз - на теб.

20. Само този, който се откаже от своя монопол върху истината, може да извлече полза от истината, държана от друг.

21. Който спори - не струва и грош.

22. Който не отстъпва, той се хвърля в бягство.

23. Вързано теле от две майки суче.

24. Който дава –  прави приятели.

25. Извади грижите си на светло и ги дай на другите за съвет.

26. Най-добрият начин да разрешиш конфликта е да го избегнете.

27. Седем пъти мери, веднъж режи.

28. Кротостта триумфира над злото.

29. По-добре синигер в ръцете, отколкото жерав в небето.

30. Искреността, честта и доверието ще преместят планини.

Приложение 15

 

КАРТИ КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО

„ПИСМО ДО ГУБЕРНАТОРА НА ГРАДА“

 

--------------------------------------------------------------

 

Приспособление

 

--------------------------------------------------------------

 

Отклоняване

 

--------------------------------------------------------------

 

Съперничество

 

--------------------------------------------------------------

 

Сътрудничество

 

--------------------------------------------------------------

 

Компромис

 

--------------------------------------------------------------

[1] Приводятся по книге: Беляев Г.С., Лобзин В.С, Копылов И.А., 1997.

Приложение 16

 

ОБРАЗЦИ ОТ КОНФЛИКТНИ СИТУАЦИИ

КЪМ УПРАЖНЕНИЕ "ВЪРТЕЛЕЖКА"

 

---------------------------------------------------------------

 

Представители на външния кръг са кроячи в шивашко ателие. Представителите на вътрешния кръг са клиенти. Клиентът пробва якето, което явно му е малко и прави скандал в съответствие с вида, посочен на картата.

 

---------------------------------------------------------------

 

Представители на външния кръг са пътници в такси. Представителите на втория кръг са шофьори. Таксиметровият шофьор превозва пътника в грешния театър, остават само 10 минути преди началото на представлението. Пътникът действа в съответствие с вида, посочен на картата.

 

---------------------------------------------------------------

 

Представителите на вътрешния кръг са продавачи. Представителите на външния кръг са купувачи. Продавачът връща на купувача само 20 от 40 лева ресто и в този момент той спешно е извикан на телефона. Когато продавачът се връща и купувачът му разказа какво се е случило, продавачът отговоря, че не помни този купувач. Купувачът действа в съответствие с вида, посочен на картата.

 

---------------------------------------------------------------

 

Представители на вътрешния кръг са фризьори. Представителите на външния кръг са клиентите. Фризьорката подстригва клиентка много лошо. В същото време тя казва, че това е модерна прическа и иска двойно плащане. Клиентката не е доволна и действа в съответствие с вида, посочен в картата.

Приложение 17

 

МАТЕРИАЛИ КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО

„ДОСТОЕН ОТГОВОР“

 

---------------------------------------------------------------

Имате твърде високо мнение за себе си. Държиш се сякаш ти си шефът тук.

---------------------------------------------------------------

Никога не помагаш на никого.

------------------------------------------------- -------------

Когато те срещам, искам да мина на другия тротоар.

------------------------------------------------- -------------

Ти въобще не знаеш как да се обличаш добре.

------------------------------------------------- -------------

Защо гледаш всички като вълк?

------------------------------------------------- -------------

С теб човек не бива да имате делови отношения.

------------------------------------------------- -------------

Ти сякаш не си от този свят.

------------------------------------------------- -------------

Имаш толкова страшен вид.

------------------------------------------------- -------------

С теб е безполезно да водят разговори. Така или иначе ще забравиш всичко.

------------------------------------------------- -------------

Гласът ти е толкова дрезгав, че ми лази по нервите.

------------------------------------------------- -------------

Виж на какво приличаш!

------------------------------------------------- -------------

Говориш прекалено много глупости.

------------------------------------------------- -------------

Защо винаги крещиш на всички?

------------------------------------------------- -------------

Нямате абсолютно никакво чувство за хумор.

------------------------------------------------- -------------

Твърде зле си възпитана.

--------------------------------------------------------------

Приложение 18 

ОТГОВОРИ НА УПРАЖНЕНИЕТО

„МЕДЕНАТА ПИТКА И ЛИСИЦАТА“

 

Скъпа!

Разбира се, нямам нищо против да поседя на твоето красиво носле, но не мога да приема твоето изкусително предложение поради три причини:

-погледни ме, толкова съм изцапана и непривлекателна, че ще ти е неприятно;

-виж колко съм закръглена, трудно ще се закрепя, мога да падна;

-ще трябва да се изкачвам високо, а аз съм доста тежка.

Като цяло, въобще, сама виждаш, че съм брашнеста, калорична. А ти си толкова стройна и красива, сигурно следиш фигурата си.

О, виж, Заекът бяга. А знаеш ли, че на близката поляна видях ловец с пушка...

Ако наистина искаш да слушаш моите песни, най-добре е да изчакаш до петък: тогава ще излезе платинения ми си диск с песни и ти ще го имаш първа.

И знаеш ли, Лиса, тревожа се, твоето предложение ме плаши. Нека по-добре да се разделим мирно, иначе не ми остава друго освен да извикам ловеца, а той ще направи от теб красиво кожено палто.

И въобще, да ти кажа, нямам никакво време, продължавам да се търкалям по-нататък.

 

 

* * *

 

Лиса!

Ако възнамеряваш да ме изядеш, знай: ще надебелееш! От моята сладост ще се наруши киселинно-алкалният баланс на устната ти кухина. Носът ти може да не издържи натоварването (аз съм тежка) и ще се наложи да ходиш на лекар. Лиса! Всички искат да ме изядат, но струва ли си? Знаеш ли как обикновено свършва това? Ако ме задържиш още минута, ще закъснея, няма да имам време да се прибера навреме, тогава дядо ми ще дойде с пушка и ще ушие красиво кожено палто за старата си жена …

 

* * *

 

Приказка

Имало едно време един дядо и една баба. Дояло се веднъж на дядо питка и казал:

-Бабо, опечи ми питка!

Замесила бабата питката, турнала и малко сиренце и масълце. Опекла я. Станала от вкусна по-вкусна! Оставила я на прозорчето да изстине.

Постояла питката, постояла, па като се търкулнала – от прозорчето на двора, а от двора – на пътя…

Търкаляла се питката на пътя, а на среща и Зайо Байо иде и дума:

-Питке, ще те изям!

-Не ме яж, Зайо Байо, песничка ще ти изпея.

Казала това питката и запяла:

Аз съм питка сладичка,

сладичка и мекичка,

от баба избягах,

на дяда се не дадох,

на тебе ли ще се дам!

И питката се търкулнала. А Зайо Байо я изгледал, засмял се и рекъл:

-Изгоряла питка Зайо не яде!

 

Търкаляла се питката, търкаляла, срещнал я Кумчо Вълчо.

-Питке, ще те изям!

-Не ме яж Кумчо Вълчо, песничка ще ти изпея – и запяла:

Аз съм питка сладичка,

сладичка и мекичка,

от баба избягах,

на дяда се не дадох,

на Зая Бая се не дадох,

на Вълчо ли ще се дам!

И хукнала да бяга. Кумчо Вълчо я погледал, погледал, засмял се и казал:

-Глупава питка не ям!

 

Търкаляла се питката, търкаляла… Срещнала Баба Меца и дума:

-Питке, ще те изям!

-Не ме яж Бабо Мецо, песничка ще ти попея – и пак запяла:

Аз съм питка сладичка,

сладичка и мекичка,

от баба избягах,

на дяда се не дадох,

на Зая Бая се не дадох,

на Вълча се не дадох,

на тебе ли, Мецо, ще се дам!

И пак се търколила. А Меца я гледа, гледа и си дума:

-Не е питка за Меца!

 

Търкаляла се питката, търкаляла, а ето насреща и Кума Лиса. Гледа я тя, па и дума:

-Жива да си, здрава да си, питке! Колко си хубавичка, колко си миличка!

Зарадвала се питката, приближила се до Лиса и запяла:

Аз съм питка сладичка,

сладичка и мекичка,

от баба избягах,

на дяда се не дадох,

на Зая Бая се не дадох,

на Вълча се не дадох,

на Баба Меца се не дадох,

на тебе ли ще се дам!

-Ах, колко хубава песничка! – казала Лиса. – Слушай, гълъбче!! Аз съм стара и недочувам. Седни на муцунката ми и я изпей още веднъж по-силно.

Качила се питката на Лисината муцуна и пак запяла:

Аз съм питка сладичка,

сладичка и мекичка,

от баба избягах,

на дяда се не дадох,

на Зая Бая се не дадох,

на Вълча се не дадох,

на Баба Меца се не дадох,

на тебе ли ще се дам!

-Жива и здрава да ми бъдеш, питке! Песничката ти е много, много хубава! Как ми се иска пак да я чуя! Седни миличка на езика ми и пак я изпей, но още по-силно, за да я чуя добре! – казала Кума Лиса и си проточила езика.

Глупавата питка се зарадвала, че толкова много харесват нейната песничка, седнала на Лисиния език и запяла:

Аз съм питка сладичка…

А Лиса – хап-хап-хап! – схрускала питката.

 

Приложение 19 

Приложение 20

СПИСЪК НА ЕМОЦИИ И СЪСТОЯНИЯ КЪМ

УПРАЖНЕНИЕ „ПЪТЕКА НА ЕМОЦИИТЕ“

 

Бележки за треньора: Участниците получават бланка с емоционални състояния и самостоятелно я попълват. Едва след завършване на задачата се обявява втората част на упражнението и се чете следната инструкция:

Инструкция: Упражнението се нарича „Пътека на емоциите“. На различни места в помещението се намират надписи – това са листове формат А-4, на които с голям шрифт са написани и номерирани различни емоционални състояния. Освен това, със стрелки е обозначена т. нар. „Пътека на емоциите“, която трябва да следвате, за да не пропуснете някоя от тях.

Вашата задача е, следната:

Първо, всеки трябва да се въоръжи със средство за писане.

Второ, последователно, един по един да преминете по „пътеката“. Когато стигнете до съответната табела вижте надписа и преценете, обозначената емоция дали е присъща лично на вас. Ако отговорът е „ДА“, тогава се подписвате под наименованието, а ако отговорът е „НЕ“ – продължавате нататък по пътеката. Вторият участник ще тръгне по „пътеката“ тогава, когато първият е изминал половината път. В нашият случай средата на пътя е …… (посочва се маркер).

Когато преминете по цялата пътека се връщате в кръгчето.

Удоволствие

Интерес

Радост

Изненада

Тъга

Гняв

Безпокойство

Скука

Вина

Раздразнение

Апатия

Очакване

Умора

Ентусиазъм

Въодушевление

Разочарование

Творчески подем

Приложение 21

 

ТЕСТ "КАК СЕ ГРИЖИТЕ ЗА СЕБЕ СИ?"

 

Моля, отговорете на въпросите, дадени в теста. За да направите това, оценете всеки въпрос по 4-степенна скала и поставете съответното число в колоната „бал“ срещу всеки въпрос.

Легенда:

4 бал - вярно (тоест твърдението се отнася напълно за вас, за вашите постъпки и действия);

3 бал - по-вярно, отколкото невярно;

2 бал - повече невярно, отколкото вярно;

1 бал - неправилно (т.е. никога не правите това).

Моля, изчислете вашия резултат. За да направите това, съберете всички балове.

Интерпретация на теста "Как се грижа за себе си?"

-над от 54 бал – резултатът е над средния. Хората с този общ резултат знаят как да се грижат за себе си достатъчно добре, така че за тях е по-лесно от другите да проявяват искрена загриженост за другите в онези ситуации, когато това е необходимо. Способни са да се справят с тежки стресови ситуации и са защитени от емоционално прегаряне.

-от 40 до 54 бал – среден резултат. Тези с този резултат са склонни да се опитват да се грижат за себе си, но биха могли да го подобрят.

-под 40 бал – резултатът е под средния. Тези хора не се грижат добре за себе си. Възможно е те често да имат чувство за вина към себе си / другите или ниско ниво на увереност (асертивност).

 

Приложение 22

 

ДЕВЕТ СЪВЕТА М. БЪРКЛИ-АЛЕН

КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО "ПОНЯКОГА ГЛЕЗЯ СЕБЕ СИ"

 

1. Увеличете обедната си почивка с половин час (разбира се, с разрешението на шефа).

2. Направете си малък подарък (букет цветя, билет за театър или спортно състезание, вечеря в ресторант).

3. Позволете си малко време насаме.

4. Намерете време да се занимавате и наслаждавате на това, което обичате.

5. Позволете си да прекарате половин ден без да правите нищо.

6. Направете нещо, което отдавна сте искали да направите, но за което никога не ви е стигало времето.

7. През уикенда си позволете да спите по-дълго.

8. Похвалете се с постиженията си пред приятел или роднини.

9. Похарчете част от спестяванията си и си купете дрънкулка.

10.

11.

(Точки 10 и 11 са вашите прекрасни уникални препоръки!)

(М. Бъркли-Ален "Забравеното изкуство да слушаш", Санкт Петербург, 1997 г. С. 193-194)

 

Приложение 23                                

ШЕСТ СПОСОБА ЗА ОТКАЗ НА СЪБЕСЕДНИКА

КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО „КАЗАВАМ НЕ“

Резултати от наблюдението

Честота на поява:

директно "не" —

рефлексивно "не" —

обосновано "не" —

отсрочено "не" —

компромисно "не" —

дипломатично "не" —

 

Рейтинг:

 

Приложение 24

 

СПИСЪК НА КОМПЛИМЕНТИ КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО „КОМПЛИМЕНТИ НА ЗВЕЗДА“

1. Как успявате да бъдете модерна и скромна в същото време?

2. Правилно казват! Никой не знае как да погали като вас!

3. Поразена съм от вашата воля!

4. Да ви слушам – е истинско удоволствие!

5. Вие сте много учтива, но не можете да се наречете скромна!

6. Винаги трябва да сте толкова активна, колкото днес!

7. Не знаех преди, че сте толкова фино и добре се разбирате с хората!

8. Имате добра памет. Това би било в интерес на работата!

--------------------------------------------------------------

1. Как ви се отдава да разполагате хората към себе си?

2. Общувайки с вас, мога да науча много.

3. Твърдостта на убежденията краси човека! Умейте да защитавате позициите си!

4. Винаги имайте такъв приятен събеседник!

5. Вие притежавате емпатия!

6. Имате удивителни способности за наблюдение, но паметта ви е лоша!

7. Знаете ли, че вашата енергия просто зарежда другите?

8. Приказливостта ви е завидна!

--------------------------------------------------------------

1. Какво удоволствие е да общувам с вас!

2. Вашата отзивчивост ме пленява!

3. Слушайки разговорите ви с хората, всеки път се учудвам на умението ви да избягваш отговора толкова фино!

4. Вярно е това, което казват – наистина имате „златни ръце“.

5. Днес си красива. Утре да си още по-добре!

6. Имате силна воля. Ето насочете я в правилната посока!

7. Изумен съм от вашето старание!

8. Вие сте вторият Диаманди и Иноди[1]!

[1] Забележка: Диаманди и Иноди са два добре описани случаи на олигофрения в специализираната психиатрична литература. Изледваните лица, познати като „броячите на хора“, показват феноменална памет, като при Иноди водеща е слуховата, а при Диаманди – зрителната памет.  

 

Комуникативен тренинг - педагози, психолози, родители (Монина Г. Б., Лютова-Робертс Е. К.). (приложения 2)

 

ПРИЛОЖЕНИЯ 2

Приложение 10

ОБРАЗЦИ СИТУАЦИИ КЪМ

УПРАЖНЕНИЕ „РАЗБЕРЕТЕ МЕ ПРАВИЛНО“

Приложение 11

 

КАРТА ЗА УПРАЖНЕНИЕ „НЕВЕРБАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ОБЩУВАНЕ“

 

Ето списък с някои примери за мимики и демонстрации на пози, жестове, които учителите използват в процеса на общуване с родителите. Моля, прочетете внимателно този списък и преценете дали е пълен. Ако не, моля, добавете някои от вашите примери за невербална комуникация.

Поглед :

1. Постоянна лека усмивка на лицето.

2. Поглед отгоре-надолу.

3. Поглед „очи в очи“.

4. Поглед в страни.

5. "Бягащ" поглед.

6. По-внимателно вглеждане в лицето на събеседника.

7. Внимателно разглеждане на детайлите на облеклото на събеседника.

Поза седнал на масата:

8. Едната ръка лежи на масата, другата „подпира“ бузата.

9. Ръцете лежат на масата, докато пръстите леко почукват по повърхността на масата.

10. Ръцете на масата, жест „пирамида“.

11. Машинално рисуване.

Пози, докато седите на стол или на стол:

12. Лек наклон на тялото напред или към събеседника.

13. Поза "крак до крак".

14. Тялото е изхвърлено назад, тялото е напълно отпуснато.

15 Тялото е отхвърлено назад, краката са кръстосани, ръцете зад главата.

Пози, седнали или изправени:

16. Ръцете са кръстосани на гърдите.

17. Ръцете зад гърба.

18. Учителят държи с две ръце дневник, книга или друг предмет пред себе си (на гърдите)

19. Многократно използване на жеста "посочване с пръст".

20. Учителят постоянно поглежда часовника си.

21. Постоянни въздишки.

22. Замръзнала поза.

А сега, моля, оценете всички жестове от гледна точка на целесъобразността на използването им в комуникацията „учител-родител“ по следните критерии:

"+" – жестове, пози и мимика, които допринасят за създаването на приятелска атмосфера;

"-" – жестове, пози и мимика, които не допринасят за създаването на приятелска атмосфера;

"N" – неутрални жестове, пози, мимика.

Отговори (ключ):

1.Жестове, пози и мимики, които не допринасят за създаването на приятелска атмосфера:

-затворени пози - при разговор седи в поза с кръстосани крака със скръстени на гърдите ръце; държи книга или друг предмет пред себе си с две ръце;

-поглед отгоре-надолу;

-внимателно разглеждане на детайлите на облеклото на събеседника;

-едната ръка лежи на масата, другата „подпира“ бузата;

-машинално чертане (драскане, рисуване);

-седнал на стол, тялото е изхвърлено назад, кръстосани крака, ръце зад главата;

-постоянно гледане на часовника;

-постоянни въздишки;

-ръцете лежат на масата, докато пръстите леко почукват по повърхността на масата;

-стиснати юмруци са знак за гняв;

-ненужно почесване на върха на носа, търкане на бузата, ухото или областта около очите – считат се за негативни, показващи негативни чувства и мисли; хората често използват тези жестове в ситуации, в които не искат да видят, чуят или говорят по определена тема;

-"сочещ" жест, който предполага безпрекословно изискване; за някои такъв жест, говорейки за превъзходството на партньор, може да бъде обиден; препоръчително е да го замените с жеста "протегната длан нагоре или надолу".

2.Неутрални жестове, пози, изражения на лицето:

-"бягащ" (блуждаещ) поглед;

-поза "крак до крак";

-тялото е изхвърлено назад, тялото е напълно отпуснато;

-ръце зад гърба;

-замръзнала поза.

3) жестове, пози и изражения на лицето, които допринасят за създаването на приятелска атмосфера:

-лека усмивка на лицето;

-поглед "очи в очи";

-ръце на масата, пирамидален жест;

-лек наклон на тялото напред или към събеседника;

-накланяне на главата напред - израз на съгласие;

-отворени пози – отворени длани, крака и ръце не са кръстосани; използват се, за да изглеждат по-дружелюбни и добронамерени;

-огледални пози и жестове – показват взаимно разбиране, желание за конструктивна комуникация между партньорите; огледалните жестове не трябва да бъдат точно повторение на движенията на партньора, тяхната цел е да подчертаят „привързването“ към събеседника.

СТИМУЛЕН МАТЕРИАЛ КЪМ УПРАЖНЕНИЕ „НЕВЕРБАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ОБЩУВАНЕ“

Приложение 11

 

КАРТА КЪМ УПРАЖНЕНИЕ „НЕВЕРБАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ОБЩУВАНЕ“

 

Моля, оценете всички жестове от гледна точка на целесъобразността на използването им в общуването „учител-родител“ по следните критерии:

"+" – жест, поза и мимика, които допринасят за създаването на приятелска атмосфера;
"-"  – жест, поза и мимика, които не допринасят за създаването на приятелска атмосфера;
"N" – неутрален жест, поза и мимика.

Отговори (ключ):

1.Жестове, пози и мимики, които не допринасят за създаването на приятелска атмосфера:

-затворени пози - при разговор седи в поза с кръстосани крака със скръстени на гърдите ръце; държи книга или друг предмет пред себе си с две ръце;

-поглед отгоре-надолу;

-внимателно разглеждане на детайлите на облеклото на събеседника;

-едната ръка лежи на масата, другата „подпира“ бузата;

-машинално чертане (драскане, рисуване);

-седнал на стол, тялото е изхвърлено назад, кръстосани крака, ръце зад главата;

-постоянно гледане на часовника;

-постоянни въздишки;

-ръцете лежат на масата, докато пръстите леко почукват по повърхността на масата;

-стиснати юмруци са знак за гняв;

-ненужно почесване на върха на носа, търкане на бузата, ухото или областта около очите – считат се за негативни, показващи негативни чувства и мисли; хората често използват тези жестове в ситуации, в които не искат да видят, чуят или говорят по определена тема;

-"сочещ" жест, който предполага безпрекословно изискване; за някои такъв жест, говорейки за превъзходството на партньор, може да бъде обиден; препоръчително е да го замените с жеста "протегната длан нагоре или надолу".

2.Неутрални жестове, пози, изражения на лицето:

-"бягащ" (блуждаещ) поглед;

-поза "крак до крак";

-тялото е изхвърлено назад, тялото е напълно отпуснато;

-ръце зад гърба;

-замръзнала поза.

3) жестове, пози и изражения на лицето, които допринасят за създаването на приятелска атмосфера:

-лека усмивка на лицето;

-поглед "очи в очи";

-ръце на масата, пирамидален жест;

-лек наклон на тялото напред или към събеседника;

-накланяне на главата напред - израз на съгласие;

-отворени пози – отворени длани, крака и ръце не са кръстосани; използват се, за да изглеждат по-дружелюбни и добронамерени;

-огледални пози и жестове – показват взаимно разбиране, желание за конструктивна комуникация между партньорите; огледалните жестове не трябва да бъдат точно повторение на движенията на партньора, тяхната цел е да подчертаят „привързването“ към събеседника.

 

Тест "Ниво на владеене на невербални средства за общуване"

 

Това е самооценъчен тест, включващ някои основните признаци, по които може да съдите за уменията си да използвате (кодиране и декодиране) невербални средства за общуване.

1.Събеседниците ми често обръщат внимание на факта, че говоря твърде високо или твърде тихо.

2.По време на разговор понякога не знам къде да сложа ръцете си.

3.Чувствам се неловко в първите минути на запознанство.

4.Почти винаги предстоящото общуване с непознат ме кара да се тревожа.

5.Често съм ограничен/а (скован/а) в движенията при общуване.

6.По време на разговор с продължителност повече от 10 мин., не мога без да се облегна на нещо или да седна.

7.Обикновено не обръщам внимание на изражението на лицето и движенията на партньора. Интересувам се от това какво казва.

8.Опитвам се да огранича социалния си кръг до няколко души, които познавам добре.

9.Когато говоря, често ръцете ми се занимават с нещо.

10.Трудно ми е да скрия внезапните си емоции.

11.По време на професионални и социални  разговори се опитвам да премахна напълно мимиките и жестовете.

Ключ: Сами определете нивото на уменията си. Колкото по-малко са утвърдителните отговори, толкова по-добре владеете невербалните средства за общуване. 

Невербалните средства за общуване позволяват:

- създаване на образ на партньора по общуване;

- предават действителните емоционални състояния на общуващите;

- поддържат оптимално ниво на психологическа интимност между общуващите;

- изразяват отношенията на партньорите един към друг;

- изясняват вербалното съобщение, променят разбирането му, повишават емоционалното богатство на казаното, усилват го, оцветяват го с емоция;

- регулират статусно-ролеви отношения.

 

Упражнение „Променете външния си вид“

Предлагаме ви да споделите по двойки и да застанете един срещу друг. Погледнете внимателно партньора си и се опитайте да запомните всичко в големи подробности. Сега по команда трябва да се обърнете с гръб и да промените един детайл в себе си (това може да е свързано с елемент на облеклото или може би с позицията на тялото). По команда на водещият се обърнете отново един към друг и намерете какво се е променило в партньора. След това променете два елемента и така изпълнете упражнението до 4 промени.

 

Упражнение „Намери по описание“

Вариант 1. Един от участниците излиза от помещението. В групата те се договарят кой ще бъде описан, съставя описание и избират участник, който ще запознае лицето, което е излязло с това описание. След това влиза първият участник, който според описанието трябва да разбере за кого става дума. Отгатващият сяда с гръб към групата.

Вариант 2. Един от участниците (по желание) сяда с гръб към групата. Той трябва да опише един от членовете на групата възможно най-подробно, без да посочва име. Групата трябва да разбере за кого говори.

 

Упражнение „Режисьор-скулптор“

Методически бележки: Упражнението развива способностите за декодиране на невербални сигнали. Същевременно е добър инструмент за невербално пресъздаване на проблем във взаимоотношенията в класа (конфликти), чрез изобразяване на замръзнали фигури и въвличане на учениците в процес по разпознаване на този проблем с последващо обсъждане.

Водещият дава инструкции за упражнението:

-Припомнете си проблемите, които сте анализирали с помощта на инструмента за анализ на проблеми – „Дървото на проблемите“. Целта на това упражнение е да се създаде замръзнала картина в отговор на предложените проблеми.

-Водещият демонстрира как се изпълнява това упражнение с помощта на четирима участници, които ще бъдат в ролята на „глина“ тук. Самият той встъпва в ролята на режисьор.

-Водещият предлага всички да затворят очи, докато самият той работи с четирима участници като скулптор-режисьор и поставя картина на тема, например: „Аз съм непознат в класа“.

-Първият участник (протогонист) представя образ на лице, което стои встрани от всички. Неговата мимика на лицето изразява униние, отчаяние: чувства се отхвърлен, никой не иска да общува с него, а самият той не желае и не търси контакт.

-Вторият участник изобразява съученик. Той не желае контакт с Първият, дори показва нетърпение той да си тръгне. Лицето му изразява недоволство към него.

-Третият участник може да изобрази пешеходец, който дава път на Първият. Лицето му изразява съчувствие.

-Четвъртият участник може да се преструва на продавач, който продава стоки и гледа изненадано Първият.

-Водещият казва на героите: „Замръзни” и те замръзват в образи.

-Водещият моли останалите ученици да отворят очи.

-Водещият пита участниците:

-Какво виждате?

-Какъв според вас е проблемът, показан в сцената?

-Как мислите: кой е главният герой тук? Кой е антагонистът? Защо?

-След това водещият дава команда "“Живей!“ и моли героите от сценката да заемат местата си под аплодисментите на публиката – останалите участници.

Извод: Ние определихме характера на героите по позицията на телата и изражението на лицето. Главният герой е нещастен, тялото му е напрегнато от тежест, лицето му изразява умора и тъга - веждите и устните му са сведени. Антагонист е недоволен, агресивен. Той е с гърдите си напред, ръцете му отстрани. Ядосан поглед: веждите са свъсени, брадичката е избутана напред.

След това водещият моли участниците да помислят за проблеми, свързани с конфликти в живота им: в училище, в общността.

-Водещият кани участниците да се разделят на групи (3-4).

-Всяка група подготвя своя собствена картина на проблем.

-Водещият дава задача да се покаже замръзнал образ на проблем, като задължително условие е много ясно да се покажат протогонистът и антагонистът. (Това може да е проблем, който е посочен чрез „Дървото на проблемите“).

-Водещият предлага на групите да представят сценките.

Обсъждане:

-Какво видяхте в сцената?

-Какъв проблем е показан в сцената?

-Кой е протогонистът?

-Кой е антагонистът?

Заключение: Когато показвате замръзнала сцена, е важно да включите ролите на протогониста и антагониста, както и съюзниците на протогониста и други персонажи. Актьорите трябва да покажат ярко своите персонажи, така че зрителят да разбере проблема и конфликта.

 

Упражнение "Истерия"

Цел: Да се развитие скоростта на реакциите, усъвършенстват уменията на невербалната комуникация и способността за слушане.

Описание: Групата се разделя на две подгрупи и на всяка група се осигурява „кутия за гласуване“.

Всеки участник получава бланка, на която записва едно емоционално състояние (за улеснение, могат да бъдат дадени примери в инструкцията). След това листчетата се сгъват и всяка група поставя листчето в своята „кутия за гласуване“.

По команда на водещия последователно един по един, участниците от група „А“ взимат по едно листче от кутията на група „Б“, а тези от група „Б“ ползват кутията на група „А“.

Задачата на всеки изтеглил листче с емоция е,  за време от 15 сек., да се опитва чрез жестове и мимики да покажат емоцията на своята група, която трябва да я разпознае и назове.  Ако времето изтече и думата не е позната, тя се връща в общата купчина. Играта продължава до последната дума.

Отборът, който първи изпразнил кутията на противника е победител.


(следва продължение - приложения 3)

 

Комуникативен тренинг - педагози, психолози, родители (Монина Г. Б., Лютова-Робертс Е. К.). (приложения - 1)

 

ПРИЛОЖЕНИЯ - 1

 

Приложение 1

  

Анкета „Моята заявка за тренинга“

 

Моля, маркирайте със знак „+“ най-значимите за вас пунктове относно работата на нашия тренинг и попълнете вашата лична заявка по тази тема (ако има такава):

Приложение 2

 

БЛАНКА ЗА ОБРАБОТКА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНКЕТИРАНЕТО

Приложение 3

 

АКТИВЕН РЕЧНИК „ВИЗУАЛИ“, „АУДИАЛИ“, „КИНЕСТИЦИ“ 

КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО „ПОПЪТ ИМАШЕ КУЧЕ“

Приложение 4

ТЕКСТ КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО „ВЕРА КОРКИНА“

Приложение 5

ОБРАЗЦИ КАРТИ

КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО „МЪДЪР СЛУШАТЕЛ“

 

   -----------------------------------------------------------------------

Вчера отидох на пазара, купих два килограма краставици, три килограма картофи, червен пипер, не помня колко, може би по-малко от килограм, но е много добър. Пиперът е просто невероятен. И картофите са добри, все пак слагам два-три малки ... Не обичам да беля малки картофи. Но пиперът беше невероятен. Съжалявам, че купих толкова малко. Трябваше да взема три килограма пипер и един килограм краставици. Краставиците също са много добри.

   ----------------------------------------------------------------------

       

 Съжалявам, че не те предупредих вчера. Дори не знам дали да говоря или не. Не, вероятно няма да го направя. После, каквото дойде някак.

   ---------------------------------------------------------------------

 

Вчера отговорих доста грубо на Татяна Иванова по телефона. Тя се обади в 12 през нощта, аз вече спях, денят беше труден. Тя ми говореше толкова учтиво, а аз й отговорих съвсем не това, което исках. Сега ме мъчи съвестта.

 ------------------------------------------------------------------------

 

Е, няма какво да Ви кажа. Дете като дете. Няма проблем.

 ------------------------------------------------------------------------

 

Днес разбрах това. По-добре е да не знаеш. Ще замълча.

 ----------------------------------------------------------------------

 

Имам много малко време, дойдох в училището само за да попитам: Всичко ли е наред със сина ми?

 ----------------------------------------------------------------------

 

Не съм доволен от нивото на обслужване на продавачите във вашия частен магазин и бих искал да се оплача на директора.

 ----------------------------------------------------------------------

 

Дори не знам какво да ти кажа за новата ти рокля.

 ----------------------------------------------------------------------

 

Вчера по време на разходка Васко се приближи до моята Петя и грабна от нея играчката, каза, че е негова. Вечерта се срещнах с майката на Васко и й казах за това. Тя отговори, че Васко има точно такава играчка и не си спомня дали я е носил на детска градина. Уговорихме се да се видим тази сутрин, но Васко не дойде в градината, а Петя е много разстроена. Помогнете ни, моля.

    ----------------------------------------------------------------------

 

На семейния съвет решихме, че дъщеря ни няма да участва на новогодишното парти, просто ще дойде за подарък.

 ----------------------------------------------------------------------

 

     Вие като директор на училището трябва да сте наясно с конфликта, който се случи вчера. Възмутена съм до краен предел. А Вие?

 ----------------------------------------------------------------------

 

Васко има проблеми с географията. Например в събота той седна да учи в 21 часа, о, не, грешка ... беше в петък ... или четвъртък. Не, не, в събота... в събота.. Коя беше датата в събота? Та, седна да учи география и заспа... В събота ли казах?  Не, мисля, че събота не си е писал домашното... Защо?... Ами не помня. Добре, така... до къде бяхме стигнали?

 ----------------------------------------------------------------------

 

Нямам проблеми, просто едно лошо настроение ме владее цяла седмица.

 ----------------------------------------------------------------------

 

Скарах се с всички, никой не ме разбира...

 ----------------------------------------------------------------------

 

В съседната детска градина има много играчки. Там с децата се организират страхотни празници. Учителите винаги са любезни, а децата чисти и сресани. В нашата детска градина е обратното. Вчера за пореден път се видях с Мария Василиева. Тя има достатъчно време да въведе порядък в групата и същевременно да се грижи за цветята. Кога ще спре това безобразие?

 ----------------------------------------------------------------------

 

Дъщеря ми не яде каша. Моля, не я карайте да яде каша в градината. Освен това, тя все още не обича борш, салата от цвекло, гювеч и компот от сушени плодове.

 ----------------------------------------------------------------------

 

Как можахте да накажете детето ми. И то защото се е закачал. Аз никога не го наказвам вкъщи. Вие също не смейте да го правите!

 ----------------------------------------------------------------------

 

Приложение 6

 

ВАРИАНТИ НА ЕМБЛЕМИ КЪМ УПРАЖНЕНИЕТО „НОВИНИ ОТ ТЕРЕНА“  

Приложение 7

 

Карти за упражнението „Шушаника Минична“

Приложение 8

 

„ОТКУПВАНЕ ВОЖДА НА ЧЕРВЕНОКОЖИТЕ“

(резюме на текста на О" Хенри)

 

Сделката се оказа изгодна. Бил и аз се нуждаехме от 2000 долара и решихме да отвлечем единствения син на най-видния гражданин, за да получим наградата, от която толкова се нуждаехме.

Една вечер, след залез слънце, яздехме покрай къщата на стария Дорсет. Момчето беше отвън и хвърляше камъни по коте, притаило се до оградата.

— Хей, момче! – каза Бил – Искаш ли да вземеш пакет бонбони и да отидем да пояздим?

Момчето насочи парче тухла към окото на Бил.

— Това ще струва на стареца допълнителни петстотин долара — каза Бил.

Това момче се биеше като средно тежка кафява мечка, но накрая го напъхахме в чувала и потеглихме. Заведохме момчето в пещерата, а конете завързахме в кедрова гора. Отидох в селото и когато се върнах, видях, че Бил залепва драскотини и ожулвания по лицето си с лепкав пластир. Зад голяма скала на входа на пещерата гореше огън, а момчето с две ястребови пера в червената си коса наблюдаваше вряща кана за кафе. Влязох, а той ме насочва с пръчка и каза:

— Ах, проклет бледолик, как смееш да дойдеш в лагера на вожда на Червенокожите?

— Сега все още е добре – казва Бил, навивайки панталоните си, за да може да види ожулванията по пищялите си. Играем си на индианци. Циркът в сравнение с нас е просто гледка към Палестина във вълшебен фенер. Аз съм старият ловец Ханк, пленник на Вожда на червенокожите и на зазоряване ще бъда скалпиран. Свети мъченици! А това момче е здраво за ритане!

Харесваше му да живее в пещера, забрави да мисли, че самият той е затворник. Детето веднага ме нарече Змийско око и Шпионин и обяви, че когато смелите му воини се завърнат от похода, ще бъда опечен на клада веднага щом слънцето изгрее.

После седнахме да вечеряме и момчето, натъпкано в устата си с хляб, започна да си бъбри. То произнесе следната реч:

— Много ми харесва тук. Никога не съм живял в гора; веднъж имах домашен любимец опосум и на последния си рожден ден станах на девет години. Сега не мога да ходя на училище. Плъховете изядоха шестнадесет яйца от шарената кокошка на лелята на Джими Талбот. Има ли истински индианци тук в гората? Искам още сос. Защо духа вятър? Защото дърветата се люлеят? Имахме пет кученца. Ханк, защо носът ти е толкова червен? Горещи ли са звездите? В събота победих Ед Уокър два пъти. Не харесвам момичета! Не можеш да хванеш жаба бързо и ловко, освен с връв. Биковете реват или не? Защо портокалите са кръгли? Имате ли легла в пещерата? Амос Мъри –шестопръстият.  Папагалът може да говори, а маймуната и рибата не могат. Дузина колко е?

На всеки пет минути момчето си спомняше, че е човек с червена кожа и хващайки пръчка, която наричаше пистолет, пълзеше на пръсти до входа на пещерата, за да преследва разузнавачите на омразния бледолик. От време на време издаваше боен вик, който караше стария ловец Ханк да потръпва. Това момче обърка Бил от самото начало.

—  Лидер на Червенокожите“ –  казвам му –  не искаш ли да се прибереш у дома?

—  Е, защо, да не би да съм се затъжил ли? – казва той. Няма нищо интересно вкъщи. Не обичам да ходя на училище. Харесва ми да живея в гората. Нали няма да ме заведеш у дома, Змийски очи?

— Все още няма да го правя –  казвам аз. Все още ще живеем тук в пещерата.

— Е, добре – казва той. Това е страхотно! Никога не съм се забавлявал толкова много през живота си.

Легнахме си в единадесет часа. Постлахме вълнени и ватирани одеяла на земята, сложихме Вожда на червенокожите в средата, а самите ние легнахме на ръба. Не ни беше страх, че ще избяга. Три часа, не ни даваше да спим, той скачаше и грабваше пистолета си; при всяко изпукване на клонка и шумолене на листа на младото му въображение се струваше, че банда разбойници пълзят към пещерата и той изкрещя в ухото ми, а след това и Бил: „Млъкни, приятелю!“ Накрая потънах в неспокоен сън и насън видях, че бях отвлечен и окован за едно дърво от свиреп пират с червена коса.

Призори ме събуди ужасен писък на Бил. Не крясъци, нито вопли, нито вой, нито рев, както се очаква от гласните струни на мъж – не, направо неприлично, ужасяващо, унизителен писък, каквито писъци издават жените, когато видят призрак или гъсеница. Ужасно е да чуеш дебел, силен мъж с отчаяна смелост да крещи непрестанно рано сутринта в пещера.                                                                      

Скочих от леглото да видя какво се прави. Вождът на Червенокожите седеше на гърдите на Бил, стискайки едната си ръка за косата му. В другата си ръка държеше остър нож, с който рязахме бекона и по най-ефективния и недвусмислен начин се опитваше да скалпира Бил, изпълнявайки присъдата, която му беше произнесена снощи.

Взех ножа от момчето и го сложих да спи. Но от този момент духът на Бил беше сломен. Той легна на неговата страна на леглото, но никога повече не затвори очи през цялото време, докато момчето беше с нас. Тъкмо щях да заспя за кратко и по изгрев внезапно си спомних, че Вождът на червенокожите беше обещал да ме изгори на клада щом слънцето изгрее. Не че бях нервен или уплашен, но все пак седнах, запалих лула и се облегнах на един камък.

—  Защо ставаш толкова рано, Сам? – попита Бил.

— Аз ли? Нещо ме боли рамото. Мисля, че може би ще ми бъде по-лесно, ако поседя малко.

—  Лъжеш – казва Бил – страхуваш се. Той искаше да те изгори призори, а ти се страхуваш, че ще го направи. Просто е ужасно, Сам. Наистина ли мислите, че някой ще плати пари, за да доведе такова малко дяволче у дома?

—  Мисля – казвам аз – родителите обожават точно такива хулигани. А сега вие и Вождът на червенокожите станете и пригответе закуска, а аз ще се изкача в планината и ще направя разузнаване.

Изкачих се на върха на малка планина и огледах околността.

„Може би“, казах на себе си – „все още не е открито, че вълците са взели агнето?“.

И слязох от планината да закуся. Приближавам се до пещерата и виждам, че Бил стои, притиснат до стената и едва диша, а момчето ще го замеря с камък, който е почти колкото кокосов орех.

— Той пусна горещ картоф в яката ми —  обясни Бил и продължи — и го смачка с крак, а аз го ритнах по ушите. Пушката в теб ли е, Сам?

Отнех камъка от момчето и по някакъв начин изгладих това недоразумение.

—  Ще ти покажа! казва момчето на Бил. — Все още никой не е удрял Вожда на Червенокожите, без да плати цената. Така че внимавайте!

След закуска момчето извади от джоба си парче кожа, увито с канап, излезе от пещерата, като в движение разви канапа. 

— Какво е намислил сега? — попита разтревожено Бил. — Как мислиш, дали няма да избяга у дома, Сам?

—  Не се страхувай – казвам аз – той изобщо не изглежда да е такъв домошар. Трябва обаче да измислим някакъв план за откуп. Не изглежда, че градът е особено притеснен от факта, че той е изчезнал или може би все още не са надушили за отвличането? Семейството му може да си помисли, че е останал да нощува при леля Джейн или при някой от съседите. Във всеки случай днес това трябва да се оповести. До вечерта ще изпратим писмо до баща му с искане за откуп от две хиляди долара.

И тогава чухме нещо като боен вик, който Давид трябва да е издал, когато е нокаутирал шампиона Голиат. Оказва се, че Вождът на червенокожите е извадил прашка от джоба си и сега я е завъртял над главата си. Обърнах се и чух глух, тежък стон, нещо като конска въздишка, когато се свали седлото от него. Черен камък с размерите на яйце удари Бил по главата точно зад лявото му ухо. Той веднага се отпусна и падна стремглаво в огъня, точно върху тенджера с вряла вода за миене на съдове. Дръпнах го от огъня и го залях със студена вода за половин час. Малко по малко Бил дойде на себе си.

Излязох от пещерата, хванах момчето и започнах да го разтърсвам така, че луничките му да се почукват една в друга.

— Ако не се държиш както трябва — казвам аз — ще те изпратя вкъщи този момент. Е, ще се подчиниш или не?

— Само се шегувах — каза той и се намръщи. — Не исках да обидя стария Ханк. Защо ме удари? Ще се подчиня, Змийски очи, но не ме изпращай вкъщи и ме остави да играя на скаути днес.

—  Не знам тази игра — казах аз. Това трябва да решите с г-н Бил. Днес той ще играе с вас. Заминавам за кратко по работа. Сега отидете да се помириш с него и поискай прошка, че си го наранил, иначе веднага ще се приберете у дома.

Накарах ги да се ръкуват, след което отведох Бил настрана и му казах, че отивам в село Поплар-Коув, на три мили от пещерата и ще се опитам да разбера как се гледа на отвличането в селото. Освен това смятах, че би било по-добре да се изпрати заплашителното писмо до стария Дорсет същия ден, като се поиска откуп и се посочи как трябва да бъде платен.

— Знаеш ли, Сам — казва Бил — винаги съм готов за теб да мина през огън и вода, не ми мигна окото по време на земетресението, игрите на покер, експлозиите на динамита, полицейските нападения, атаките на влаковете и циклоните. Никога не съм се страхувал от нищо, докато не откраднахме тази двукрака ракета. Той ме довърши. Няма да ме оставиш с него за дълго, нали, Сам?

— Ще се върна вечерта —  казвам. — Твоята работа е да занимаваш и да успокояваш детето, докато се върна. А сега заедно ще напишем писмо до стария Дорсет.

Взехме хартия и молив и започнахме да съставяме писмо, докато Вождът на Червенокожите междувременно крачеше напред-назад, увит в одеяло и пазейки входа на пещерата. Бил през сълзи ме помоли да определя откуп от 1500 долара вместо две.

— Не се опитвам да унижавам морално възхваляваната родителска любов, но имаме работа с хора и кой човек би намерил сили да плати две хиляди долара за тази луничава дива котка! Съгласен съм да рискувам: нека бъде 1500 долара. Можеш да ми припишеш разликата за моя сметка.

За да утеша Бил, аз се съгласих и заедно измислихме следното писмо:

 

„До Ебенезър Дорсет, есквайр.

Скрихме момчето ти на сигурно място, далеч от града. Не само вие, но и най-сръчните детективи ще го търсят напразно. Окончателните, единствените условия, при които можете да го получите обратно, са следните: ние искаме хиляда и петстотин долара за връщането му; парите трябва да бъдат оставени днес в полунощ на същото място и в същата кутия като вашия отговор – къде точно, ще бъде казано по-долу. Ако сте съгласни с тези условия, изпратете отговора си писмено по някой до осем и половина. След брода на Совинчения ручей, по пътя за Горната горичка има три големи дървета, на сто ярда едно от друго, те са близо до плета, който минава покрай житното поле от дясната страна. Под основата на оградата, срещу третото дърво вашият пратеник ще намери малка картонена кутия. Той трябва да постави отговора в тази кутия и веднага да се върне в града.

Ако се опитате да ни предадете или не успеете да се съобразите с нашите искания, както казахме, никога повече няма да видите сина си.

Ако платите парите, както е посочено, той ще ви бъде върнат жив и здрав в рамките на три часа. Тези условия са окончателни и ако не сте съгласни с тях, всички бъдещи комуникации ще бъдат прекратени.

Двамата злодеи.“

 

Написах адреса на Дорсет и сложих писмото в джоба си. Когато се канех да си тръгвам, момчето дойде при мен и каза:

— Змийски очи, ти каза, че мога да играя скаут-разузнавач, докато те няма.

— Играйте, разбира се, казвам аз. Ето, г-н Бил ще играе с теб. И що за игра е това?

— Аз съм разузнавач –  казва Вождът на червенокожите – и трябва да яздя до аванпоста, да предупредя заселниците, че индианците идват. На мен самия ми омръзна да бъда индиец. Искам да бъда разузнавач.

— Е, добре – казвам аз – не мисля, че това ще навреди някому. Господин Бил ще ти помогне да отблъснеш атаката на свирепите диваци.

— Какво трябва да направя? — попита Бил, гледайки подозрително момчето.

— Ще бъдеш кон – каза скаутът-разузнавач – сега застани на четири крака. Иначе как ще стигна до аванпоста без кон?

— По-добре го занимавай – казах на Бил – докато планът ни бъде задействан. Поиграйте малко.

Бил застана на четири крака, а очите му приличаха на заек, хванат в капан.

— Далеч ли е до аванпоста, хлапе? — попита той с доста дрезгав глас.

— Деветдесет мили – отговори разузнавачът — и ще трябва да побързаш, за да стигнем навреме. Айде, тръгвай.

Скаутът-разузнавач скачи ловко на гърба на Бил и заби петите си в хълбоците му.

—  За бога! изпищя Бил – Сам, върни се, възможно най-скоро! Жалко, че определихме такъв откуп, не трябваше да е повече от хиляда. Слушай, спри да ме риташ, иначе ще стана и ще те ударя!

Отидох до Поплар-Ков, разгледах пощата и магазина, седнах там, говорих с фермерите, които идваха да купуват. Брадат мъж чул, че едно момче е изчезнало или откраднато от Ебенезър Дорсет.

Сложих писмото в кутията и си тръгнах.

Когато се върнах в пещерата, никъде не се виждаха нито Бил, нито момчето. Огледах подробно в околностите на пещерата, осмелих се да стрелям два пъти, но никой не ми отговори. Запалих лулата си и седнах на една мъхеста тупа, за да изчакам по-нататъшното развитие на нещата.

Около половин час по-късно в храстите се чу шумолене и Бил се изтърколи на поляната пред пещерата. Момчето се промъкна зад него, пристъпвайки безшумно, като разузнавач, и се хилеше от цялата си широчина на лицето. Бил спря, свали шапката си и избърса лицето си с червена носна кърпа. Момчето спря на около осем фута зад него.

—  Сам – казва Бил – може да ме помислиш за предател, но аз просто не можах да го понеса. Аз съм възрастен, способен на самозащита и навиците ми са смели, но има моменти, когато всичко отива на пусто – и самонадеяността, и самообладанието. Момчето го няма. Изпратих го у дома. Всичко свърши. Имаше мъченици в старите времена, които бяха по-готови да приемат смъртта, отколкото да се откажат от любимата си професия. Но никой от тях не беше подложен на такива свръхестествени мъчения като мен. Исках да остана верен на нашата грабителска харта, но нямах достатъчно сили.

—   Какво стана, Бил? – питам аз.

—  Изминах всичките деветдесет мили до аванпоста, нито инч по-малко – отговори Бил. Тогава, когато заселниците бяха спасени, те ми дадоха овес. Пясъкът е маловажен заместител на овеса. И тогава трябваше да обяснявам цял час защо в дупките няма нищо, защо пътят върви в двете посоки и защо тревата е зелена. Казвам ти, Сам, има граница на човешкото търпение. Хващам момчето за яката и го повличам надолу по планината. По пътя ме рита, всичките ми крака от коленете надолу са ожулени; две или три ухапвания в ръката и палецът ми ще трябва да бъде хоспитализиран. Но той си тръгна, отиде си у дома. Показах му пътя към града и дори го ритнах осем фута напред. Жалко, че губим откупа, но по-добре това или отивам в лудницата.

Бил сумтеше и пъхтеше, а яркорозовото му лице изразяваше необяснимо спокойствие и пълно задоволство.

— Бил – казвам аз – нали в семейството ти няма сърдечни заболявания?

— Не –  отговори Бил – нищо хронично, освен малария и нещастни случаи. Защо?

— Тогава можеш да се обърнеш и да видиш какво има зад теб.

Бил се обърна и видя момчето. Веднага пребледня, пада на земята и започна безсмислено да къса от тревата малки туфи. Това продължи цял час и аз действително се страхувах за здравия му разум. След това му казах, че смятам, че трябва да приключим тази работа незабавно и че можем да получим откуп и да си тръгнем преди полунощ, ако старият Дорсет се съгласи с нашето предложение.  Тогава Бил се развесели малко, дори се насили да се усмихне на момчето и му обеща да изобрази руснаците във войната с японците, веднага щом се почувства малко по-добре. Измислих как да получа откуп без риск да бъда заловен от противоположната страна и планът ми щеше да бъде одобрен от всеки професионален похитител. Дървото, под което трябваше да се постави отговорът, а след това и парите, стоеше до самия път; край пътя имаше жив плет, а зад него от двете страни имаше големи голи ниви. Ако шайка полицаи чакаше писмото, той щеше да се види отдалеч по пътя или насред полето. Така че не на мен, гълъбчета! В осем и половина вече седях на това дърво, криех се като жаба и чаках пратеника да се появи.

Точно в определеното време се появи някакво хлапе на велосипед, намери картонена кутия под стълба, постави сгънат лист хартия в нея и пое обратно към града. Изчаках още час, докато се уверих, че няма уловка. Спуснах се от дървото, извадих бележката от кутията, пропълзях по живия плет до самата гора и след половин час вече бях в пещерата. Там отворих бележката, седнах до фенера и я прочетох на Бил. Беше написано с мастило, много нечетливо, а същността му беше следната:

 

„До двамата злодеи.

Господа, получих вашето писмо в днешната поща относно откупа, който искате за връщането на моя син. Мисля, че искате твърде много и затова ви правя контраоферта и вярвам, че ще я приемете. Доведете Джони у дома и ми платете двеста и петдесет долара в брой и аз се съгласявам да го взема от ръцете ви. По-добре елате през нощта. Тъй като съседите мислят за изчезнал, аз не нося отговорност за това, което ще направят съседите на човека, който е довел Джони у дома.

С пълно уважение, Ебенезър Дорсет."

 

— Страхотни пирати! – казвам аз – Що за наглост... Тогава погледнах Бил и замълчах. В очите му забелязах изражение на молба, каквото никога преди не бях виждал нито при неми, нито при говорещи животни.

— Сам –  казва той – в крайна сметка какво са двеста и петдесет долара? Имаме пари. Още една нощ с това момче и ще трябва да ме заведат в лудницата. Освен че е истински джентълмен, г-н Дорсет според мен е и прахосник, когато ни прави такова щедро предложение. В крайна сметка няма да пропуснете такава възможност, нали? 

— Да ти кажа честно, Бил – казвам аз – това съкровище ми лази по нервите! Ще го отведем у дома, ще платим откупа и ще избягаме някъде надалеч.

Същата вечер отведохме момчето вкъщи. Казахме му, че баща му е купил за него пушка със сребърен нарез и мокасини, и утре заедно ще ходим на лов за мечка.

Беше точно дванадесет часа през нощта, когато почукахме на входната врата на Ебенезер. Точно в момента, в който аз трябваше да извадя хиляда и петстотин долара от кутията под дървото, Бил броеше двеста и петдесет долара в ръката на Дорсет.

Щом момчето разбра, че ще го оставим у дома, нададе вой като корабна сирена и се залепи за крака на Бил като пиявица. Баща му го откъсна от крака като лепкав пластир.

— Колко време можеш да го задържиш? – попита Бил.

— Силата ми не е това, което беше – казва старият Дорсет – но мисля, че мога да гарантирам за вас десет минути. 

— О, достатъчно – казва Бил – до десет минути ще пресека централните, южните и средните щати и ще имам достатъчно време да изтичам до канадската граница.

Въпреки че нощта беше много тъмна и Бил беше много дебел, а аз можех да бягам много бързо, успях да го настигна само на миля и половина извън града.

Приложение 9

СИЛОВЕ „АДВОКАТ” И „ПРОКУРОР”

(УПРАЖНЕНИЕ „В ЗАЩИТА ВОЖДА НА ЧЕРВЕНОКОЖИТЕ“)

 

 

Материал за раздаване


(следва продължение - приложение 2)

 

Комуникативен тренинг - педагози, психолози, родители
(Монина Г. Б., Лютова-Робертс Е. К.)
(методически препоръки)

  

МЕТОДИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАНЯТИЯТА

С РОДИТЕЛИ И ДЕЦА

 

Работейки по тази програма, препоръчваме да се вземат предвид индивидуалните характеристики на децата. Например, ако групата е доминирана от неактивни, мълчаливи, срамежливи деца, тогава в първите уроци е желателно да се намали времето, отделено за групови игри, като се увеличи индивидуалната работа и работата по двойки (семейни диади). В такава група е възможно да се обменя информация не в кръг, например с прехвърляне на топката, а в свободна форма, по желание. Допустим е и вариант, при който от всяка диада говори по един човек (отначало може да е възрастния, а след това, когато детето свикне с обстановката, може да говори заедно с майка си).

Когато работите с група активни или надарени деца, препоръчваме да увеличите броя на груповите игри и да обменяте информация само в кръг с прехвърляне на предмета, което допринася за развитието на навици за слушане и произволна сфера на дейност.

По време на часовете е целесъобразна честа работа по двойки, което предполага задължителното общуване на възрастните с децата.

Ефективност на работата. За ефективността на провежданите занятия може да се съди по следните критерии:

-повишаване на интереса към съвместно изпълнение на домашни задачи от родителя и детето;

-повишаване на интереса към специални упражнения, насочени към развиване на комуникативни наклонности;

-повишаване нивото на активност на участниците в часовете, проявяващо се в желание за създаване на нови игри или модифициране на стари;

-повишаване на нивото на интерес към воденето на съвместни дейности на възрастния и детето.

Можете също така да поканите участниците да попълнят въпросник преди началото на първата сесия и на последния етап от груповата работа. Въпросникът се попълва едновременно от двамата членове на семейната диада, като всеки член има еднакво право на глас.

При обработката на данни треньорът използва линийка, която прилага последователно към всяка скала (дължината на скалата е 5 сантиметра) и фиксира резултата в балове (един сантиметър е равен на един бал). Скали 2, 3, 5 се броят в директен ред; 1, 4 - в обратна посока. Треньорът сравнява резултатите от всяка диада преди и след цикъла. Можете също така да изчислите груповите резултати преди началото на часовете и след тях.

Анкета на участниците

Инструкция: Моля, оценете отношенията си с детето в момента, като обозначите условно избраната позиция на представените скали. Например, ако често играете заедно, поставете кръстче или отметка на линията по-близо до ляво, ако рядко, по-близо до дясно, ако нито често, нито рядко, но нещо между тях, тогава по средата.

Последните три скали са оставени празни. Моля, попълнете ги както сметнете за добре, като посочите други дейности.

 

Комуникативен тренинг - педагози, психолози, родители (Монина Г. Б., Лютова-Робертс Е. К.). (ГЛАВА IX - продължение)

 

ГЛАВА IX

ЦИКЪЛ ЗАНЯТИЯ „ЗАЕДНО С МАМА“^[1]

ОПТИМИЗАЦИЯ НА ДЕТСКО-РОДИТЕЛСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

(продължение)

* Упражнение „Подмладяване“

Цел: Създаване на настроение, сплотяване на групата.

Описание: Участниците се движат свободно в стаята и изпълняват указанията на треньора, който периодично подава команди.

Инструкция: Това е упражнение за раздвижване, загряване и концентрация за работа. От вас се иска по време на цялото упражнение да се движите хаотично в стаята, но да внимавате за инструкциите, които ще давам. Всеки път когато свирна с хармониката, аз ще давам инструкция, след като я чуете, веднага променяте поведението си и изпълнявате указанията. Да започнем:

1.Представете си, че сте на 80 г. Срещате се и си кимате един на друг.

2.Представете си, че сте на 70 г. Срещате се и си махате с ръце.

3.Представете си, че сте на 60 г. Срещате се и си стискате ръцете.

4.Сега сте  на 50 г. – слагате ръка на рамото на другия и го потупвате.

5.Сега сте на 40 г. – потупвате се по гърба.

6.Сега сте на 30 г. – бързо докоснете другия, но се стараете той да не ви докосне;

7. Сега сте на 20 г. – весело се гоните, скачате и хващате другите за лявото ухо, без да се оставяте да бъдете хванати.

8.Сега сте на 10 г. – втурвате се насам-натам, като се стараете да не се блъснете в другите.

 

* Упражнение „Писмо на ръка“ 

Цел: Загряващо упражнение за развитие на концентрацията и настройване за учебен процес.

Инструкция: Изберете своя партньор и застанете един до друг. Този, който е по-високо, трябва да затвори очи. Ако сте с еднакъв ръст, тогава нека този, който е роден по-рано да затвори очи. От затворилият очи се иска да протегне дясната си ръка с длан нагоре. От неговият „зрящ“ партньор се иска да пише отделни печатни букви върху дланта на протегнатата ръка.  „Слепият“ играч трябва да се опита да дешифрира тези букви и да каже на партньора какво е прочел. Преди вторият партньор да напише ново писмо, той трябва да „изтрие“ старото от ръката си. Можете да започнете с обикновени букви и след това да преминете към по-редки. (30–60 секунди).

Добавка за усложняване на упражнението.

Когато „слепият“ се научи да чете на ръка, задачата може да се усложни.

Инструкция: Сега от „зрящите“ се иска да напишат на ръката кратка дума. Определете дали вашият партньор може да чете писмен шрифт. И не забравяйте - преди да напишете нова дума, трябва да „изтриете“ старата. (1 минута). Накрая напишете малък комплимент на ръката на партньора си, след което разменете ролите с него.

Методически бележки: Особено атрактивна в тази игра е смяната на ролите. „Зрящият” партньор влиза в ролята на учител и развива нова способност. За да направи това, той трябва да се настрои към темпото на обучение на партньора си и да направи всичко, което обикновено е включено в задачите на учителя. Има нужда от търпение, проницателност и умение да структурира процеса.

„Слепият“ партньор е изправен пред трудната задача да превърне тактилните стимули във визуална информация, което повечето участници успяват учудващо бързо.

Освен това тази дейност активира най-важните части на мозъка. Играта перфектно се настройва към стресиращ процес на обучение, който изисква концентрация.

 

* Упражнение „Слон, палма, скункс, Шумахер, желе“

Цел: Загряване на групата преди занятието.

Ред за работа: Всички участници застават в полукръг.

Инструкция: „Сега ще посоча един от вас, който ще ръководи упражнението. Който посоча е длъжен да застане срещу групата. От него се иска следното. Аз последователно ще казвам думите: слон, палма, скукс, Шумахер и желе.  Когато кажа някоя от думите той трябва да изобрази с тяло и жестове това което съм казал по определен начин. Освен това той ще има и двама помощници – това са намиращите се от двете му страни ученици.

Ето какви са задачите на тримата:

При думата „слон“, стоящият в центъра изобразява с едната си ръка хобот, навежда се напред, а с другата ръка взима храна и я поднася към устата си. Когато той изобразява по този начин слон, по същото време неговите съседи правят следното: стоящият от ляво вдига нагоре лявата си ръка, а този, който е отдясно – дясната.

При думата „палма“, стоящият в центъра вдига двете си ръце нагоре и ги държи успоредно, а съседите с поклащане на ръцете вляво и дясно изобразяват клони и листа.

При думата „скункс” този в центъра се обръща с гръб към кръга и изобразява опашката си в движение с ръка, а съседите щипват носа си с пръсти и се обръщат от него надясно и наляво.

При думата „Шумахер“ ученикът, стоящ в центъра, „управлява“ въображаема кола. Стоящите отстрани се хващат за ръце, имитирайки продълговата каросерия на автомобила.

При думата „желе“ човекът в центъра се опитва да представи желе, нещо безформено и треперещо. Застанали отстрани, затваряйки ръцете си, изобразяват кръгла чиния, върху която лежи желе.

Ако човек направи грешка, като не изобрази това, което се изисква от него, той се елиминира от играта, преминавайки към втория, външен, кръг, а на негово място се включва друг. Упражнението изисква внимание, моля, концентрирайте се.”

 

* Упражнение „Спасител и преследвач“

Цел: Ободряване и загряване на групата.

Ред за работа: Преместете масите и столовете настрани, за да направите място за игра.

1.Обяснете на участниците спецификата на играта. „Сега способността за визуално възприемане на пространството ще ни бъде много полезна, тъй като ще трябва да наблюдаваме едновременно две движещи се точки. В същото време вие самите ще трябва да се местите“.

2.Участниците се разпръсват из стаята.

3.Всеки избира члена на групата, от който се страхува (само в рамките на тази игра!).

4.Всички участници се разхождат из стаята, опитвайки се да стоят възможно най-далеч от човека, от когото се страхуват. Никой обаче, освен самия участник, не трябва да знае от кого точно се страхува.

5.След 1-2 минути всеки мислено си избира някой да му бъде защитник. Този човек също не трябва да знае, че някой го е избрал.

6.Сега всеки се опитва да ходи по такъв начин, че покровителят винаги да е между него и този, от когото се страхува. Имате 4 минути, за да завършите тази част от играта.

7.При сигнал "Спри!" всички трябва да замръзнат на място. В тази позиция всеки може да разбере от кого се е дистанцирал и кой е бил негов защитник. Разбира се, интересен е въпросът как всички са успели да следват инструкциите.

 

* Упражнение „Уестсайдска история“

Цел: Създаване на позитивно настроение, загряване и сплотяване на групата, концентрация на вниманието, преодоляване на вътрешните съпротиви и включване в груповата динамика.

Описание: Работи се в две групи (група „А“ и група „Б“), които се подготвят отделно една от друга, като създават свой сценарий.

Инструкция: От вас се иска да работите като група и да подготвите хореографска композиция от няколко последователни и задължително настъпателни групови движения с придвижване напред до 3-4 крачки + съпровождаща фраза, която всеки път в определен момент трябва да изричате силно, на висок глас, но съгласувано.

Няма ограничения в сложността на комплекса от последователни движения.

Фразата изберете сами от списъка по-долу.

Изберете си водач на групата. Той има специална задача – при представянето на „сцена“ ще застане отпред в средата на групата на разстояние 1-2 крачки и ще даде старт.

След като измислите хореографията, репетирайте до постигане на съгласуваност.

Тренирайте в рамките на групата до тогава, докато се убедите, че всички са запомнили движението и фразата и можете да ги изпълнявате съгласувано.

След като сте готови, двете групи ще се съберат и всяка ще се представи.

 Ето списък с фрази. Правете с тях, каквото искате.

Забележка: Треньорът подготвя и прилага музикален съпровод – динамична и популярна музика сред участниците, на фона на която групите играят.

* Упражнение „Падудъл“

               Цел: Концентриране на участниците в работна обстановка, сплотяване на групата, енергизиране.

               Ред за работа: Упражнението включва три възлови елемента: детектив;  „липсващ“ глагол; тайното кодово име ПАДУДЪЛ. Избира се един доброволец за детектив, който се извежда вън от стаята. След това групата избира някакъв глагол, означаващ популярно и ежедневно действие  например: уча, работя, пиша, спя, вървя  и др. (Думите трябва да са прости и конкретни).

На групата се обяснява, че след малко детективът ще се върне в стаята и неговата задача ще бъде да открие глагола. Когато лицето влезе, от групата се иска по двойки-тройки да започнете да водите разговори, които трябва да включват избрания глагол. Трикът обаче е в това, че там където трябва да се използва, сега в разговора трябва да го заменят с ПАДУДЪЛ.

Детективът ще обикаля, ще подслушва, ще души наоколо със задача да разбере какво се крие зад ПАДУДЪЛ.

Например, ако замененият глагол е уча, някой от участниците пита друг: „Ти правиш ли ПАДУДЪЛ вкъщи?“

Отговорът тогава може да бъде: „Да, аз ПАДУДЪЛ всяка вече след новините.“

След като се ориентира в ситуацията, детективът може да задава въпроси на групата за да отгатне глагола.

Когато направи това, групата трябва да го  поздрави за неговия успех.

След това упражнението може да се повтори и потрети с друга липсваща дума.

 

* Упражнение „Копиране на движение, мимика, поза, жест“

Цел: Класически енергизатор, създава настроение, сплотява и въвежда участниците в дейността.

Описание на упражнението.

Вариант 1. Участниците стоят в кръг. Избира се доброволец, който временно излиза от помещението. Групата определя един от останалите участници, чиито движения ще бъдат копирани. От него се иска когато доброволецът влезе, да започне да прави някакво просто упражнение (наклони, движения на ръцете, въртене на главата и т.н.), групата наблюдава, като внимава да не издаде източника и копира това движение. На всеки 10-15 секунди подаващият сигналите, променя изпълняваното движение, а след него останалите участници започват да възпроизвеждат новото движение. Задачата на доброволеца е да разбере кой е първоизточника на сигналите

Вариант 2. Участниците стоят в кръг. По предварително уговорен сигнал от водача всеки от тях започва да изпълнява някое просто физическо упражнение по избор. След 5-10 водещият лидерът дава друг условен сигнал, според който всеки участник започва да изпълнява упражнението, което преди това е изпълнил съседът отляво. Играта продължава, докато всяко упражнение премине пълен кръг и се върне при своя автор (най-вероятно в силно изкривена форма).

Психологическото значение на упражнението. Тази игра носи вълнение и ви позволява да включите всички участници в работата. Освен това се развива наблюдението, повишава се степента на групова сплотеност.

Обсъждане.

-На какви знаци се съсредоточи първоизточника при изпълнение на задачата (вариант 1)?

-Какво доведе до изкривявания в прехвърлянето на движения от участник на участник (вариант 2)?

[1] Е. В. Карпова, Е. К. Лютова-Робертс, 2005.

 

Комуникативен тренинг - педагози, психолози, родители (Монина Г. Б., Лютова-Робертс Е. К.). (ГЛАВА IX)

 

ГЛАВА IX

ЦИКЪЛ ЗАНЯТИЯ „ЗАЕДНО С МАМА“^[1]

ОПТИМИЗАЦИЯ НА ДЕТСКО-РОДИТЕЛСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Началото на учебната година е сериозно изпитание за първокласника. През този период той се нуждае от специално внимание, подкрепа и преди всичко помощ от членове на семейството, от възрастните. Понякога една правилно изречена топла дума или едно докосване до детето, направени в точното време решава много проблеми.

Всичко е готово за училище, купени са много нови неща. Както винаги е останало най-важното – изграждането на детско-родителските отношения. Сега пред родителите възникват въпросите: „Трябва ли да се променят отношенията с детето?“, „Струва ли си да се сменят?“, „Каква роля играят те в развитието и възпитанието?“

Майсторите на руската психология (М. И. Лисина, 1986; А. С. Спиваковская, 2000; В. Н. Дружинин, 1996 и др.) многократно засягат въпроса за влиянието на семейните отношения върху психическото развитие на детето: „Определени условия на семейното възпитание могат да формират лични качества, които възпрепятстват или напротив, благоприятстват проявата на общи и специални способности в обучението или професионалната дейност” (Дружинин В. Н. 1996, с. 135).

Преди детето да тръгне на училище, родителите очакват отговори от учители и психолози на стотици въпроси: „Необходимо ли е да се пишат домашни с детето?, Трябва ли да му чета книги?, Как да му помогна в обучението?...”, а по-късно: „Защо капризничи? Защо задава глупави въпроси в момент, когато всички членове на семейството са заети? Защо не го събудите сутрин и не го сложите да спи вечер?“  и така до безкрайност. Има много въпроси, но, за съжаление, не всички от тях имат ясен отговор. И къде е гаранцията, че метод, който се е оказал приемлив за първите хиляда деца, ще бъде приемлив и за следващите хиляда? Всички деца са различни. Има проблеми, които никой няма да реши по-добре от самите родители, ако разбира се, са се научили да разбират добре този прекрасен детски свят. И как да го разберем, как да се научим да чуваме, чувстваме, докосваме тези нежни струни на детската душа – душата на собственото си дете?

Тази програма е създадена така, че родителите да се научат да разбират по-добре децата си и да се опитат сами да отговорят на някои от „трудните“ въпроси. Как да говорим с дете, ако има проблеми в училище? Как мога да му помогна да усвои програмата, без да загубя доверителната връзка с него? Как да станете по-търпеливи и внимателни по отношение на неговите трудности? и т.н.

Цел на цикъла от занятия: оптимизиране на отношенията дете-родител при подготовката на детето за училище или адаптиране към условията на обучение.

Задачи:

-развитие на комуникативните нагласи на детето;

-развитие на познавателните процеси и креативността на детето;

-развитие на произволната сфера на детето;

-обучение на родителите как да развиват паметта, вниманието, мисленето и творческите способности на детето в игрови форми.

Условия за провеждане

1.Желателно е броят на двойките участници (дете-родител) да бъде минимум 3 (6 човека) и не повече от 8 (16 човека). Оптималният брой участници е 5-7 семейни диади (10-14 души).

2.Препоръчително е на уроците да присъстват двама треньори – водещи. Това може да бъде психолог и възпитател/методист в детска градина или психолог и възпитател в училище. Заниманията могат да се провеждат и от социален педагог или организатор на извънкласни дейности.

3.Площта на помещенията за провеждане на занятия трябва да бъде най-малко 40 m2.

4.За часовете се нуждаете от меки играчки, малка топка, звънец, пъзели, рамки на Монтесори, моливи, хартия, магнетофон, голям килим или голяма маса, която да побере всички членове на групата.

Този цикъл е предназначен за по-големи деца в предучилищна възраст и по-малки ученици, но е лесен за адаптиране и за по-малки деца. Такива занятия могат да се провеждат веднъж седмично през цялата година, като се вземат предвид интересите на децата и желанието на родителите. Всеки урок може да бъде изпълнен с всякакви игри. Продължителността на един урок е час и половина.

Предлагаме серия от 8 занятия.

 

ЗАНЯТИЕ N1.  „ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ“

  

Съдържание

1. Представяне на водещите.

2. Запознаване един с друг.

3. Игра "Снежинки".

4. Игра „Пътуване през градовете на растенията“.

5. Игра „Пъзели на килима“.

6. Игра „Менялки“.

7. Обсъждане на урока.

1.Представяне на водещите

Цел: Създаване на приятелска атмосфера, запознаване на участниците с правилата на урока.

Ред за работа: С няколко думи водещите разказват за себе си, за това как ще се провеждат занятията, показват голяма топка или мека играчка и обясняват (предмет на „символ словото“), че този, който държи тази топка (играчка) в ръцете си, ще има право на глас. Ако деца или възрастни имат въпроси, свързани с хода на занятията, обучителят може да им отговори.

2.Запознаване един с друг

Цел: Запознаване помежду си, развитие на комуникативни наклонности, произволно внимание и памет в слухови и зрителни модалности.

Ред за работа: Групата се разделя на два отбора: деца и възрастни.

Децата остават в кръг с един треньор, докато възрастните се отдръпват или образуват друг кръг с другия треньор.

Възрастните решават как ще бъдат наричани от децата по време на уроците. Треньорът може да предложи следните опции:

-наричайте родителите по лично и фамилно име;

-само по лично име;

-неофициални обръщения, например „леля Таня“ или „татко Петър“ и др.

Други опции могат да бъдат предложени по преценка на групата.

През това време децата седят в кръг, треньорът подава топката в кръг и всяко дете, което държи топката, извиква името си. Освен това, в зависимост от активността на децата или една и съща задача може да се повтори, или всяко дете, назовавайки името си, повтаря имената на един или двама предишни съседи. Ако след това децата не са запомнили имената на другите достатъчно добре, можете допълнително да предложите една от следните опции за игра за запознаване:

-"Как се казваш?" Всеки, който държи топката в ръка, казва името си и хвърля топката на този, чието име не е запомнил добре или е забравил. Играчът, който получи топката, продължава играта по същия начин.

-"Кой съм аз?" Избира се едно от децата за водещ. То застава с гръб към групата и брои до три. По това време другите деца сменят местата си. Водещият се обръща и назовава имената на всички. След това се избира друго дете (ученик).

След като децата си запомнят добре имената, треньорът предлага  на възрастните да се присъединят към тях; образува се един голям кръг. Възрастните наричат ​​имената им и заедно с децата повтарят играта „Как се казваш?“ или „Кой съм аз?“.

3.Игра „Снежинки“

Цел: Създаване на доброжелателна атмосфера на доверие и взаимно уважение.

Ред за работа: Треньорът обявява на групата, че сега всички ще бъдат снежинки. След това предлага всички да станат и под звуците на музика да започнат да се движат свободно в цялата стая. Щом музиката спре, всички спират и слушат командата на треньора, който казва: „Снежинките се събират по три“. Всички участници трябва да следват тази команда. След това музиката продължава да звучи отново и веднага щом бъде прекъсната, участниците ще трябва да изпълнят следващата команда на треньора, например: „Снежинките се обединяват в групи от по две (четири, пет и т.н.)“. Ако някое от децата или възрастните иска да подава тези команди, той може да се опита в тази роля.

4.Игра „Пътуване през градовете на растенията“

Цел: Развитие креативността на децата

Ред за работа: Деца и възрастни седят в кръг, всяко дете до своя родител. Треньорът обявява на групата, че сега всички ще тръгнат на пътешествие с влак през приказната цветна страна. Всички станции, през които ще минат, ще съдържат имена на цветя, дървета или други растения. В същото време имената на растителния свят трябва да бъдат донякъде променени, например град Кокиче може да се промени, като се добави някаква дума град „Бяло кокиче“ или „Предвестник на пролетта“.  Всеки от участниците ще бъде водещ (гид, екскурзовод) и ще обявява по една спирка: „А сега наближаваме град „Теменуженбург““ или „Следващата спирка е село Жълти глухарчета“. След това играта продължава в кръг.

Ако за някое от децата е трудно да изпълни тази задача, той може да помоли майка си или баба си да помогне. Подсказването се допуска само по желание на детето.

5.Игра „Пъзели на килима“

Цел: Развитие на логическо мислене и креативност.

Ред за работа: Групата е разделена на деца и възрастни. Единият треньор се отделя с групата възрастни и за известно време решава организационни въпроси с тях и отговаря на техните въпроси.

В това време вторият треньор събира децата на голям килим, подрежда пъзели пред тях и кани всяко дете да избере някой от тях по желание. За да накарате децата да се почувстват по-успешни, за начало можете да ги помолите да измислят и съставят някаква фигура от частите на пъзела и едва след това да ги решават. Треньорът насърчава децата, хвали и, ако е необходимо, помага. Ако по време на този урок някое от децата се умори, то може да стане, да тича из стаята и след това да се върне отново и да продължи да работи. След 10-15 минути възрастните идват и се включват в съвместни дейности с децата.

Ако децата са много активни, тогава могат да се предложат различни състезания, в които участват само желаещи диади родител-дете. Това могат да бъдат състезания за най-необичайна фигурка, за най-интересно животно, за най-приятелски дует и т.н. Не е необходимо да се отделят победителите, достатъчно е само да се похвали всяка диада.

Подобна съвместна дейност е особено полезна за родителите, тъй като допринася за формирането на сплотеност в диадата, при условие че възрастният и детето общуват на равни начала, тоест и двамата са активни участници в процеса и инициативата преминава от един към другия.

За тази задача са най-подходящи пъзели като: „Лист“, „Виетнамска игра“, „Пентамино“, „Танграм“, „Колумбово яйце“, „Сгънете квадрата“ и всякакви други, предназначени за планарно моделиране. Лесно е да ги направите сами от дебел картон според мостри (вижте: Михайлова З.А., 1990). В краен случай пъзелите могат да бъдат заменени с мозайки, кубчета и др.

6.Игра „Менялки“

Цел: Развитие на комуникативни умения.

Ред за работа: Играта се играе в кръг. Предварително водещият отделя един от столовете. Така се оказва, че има един стол по-малко от участващите в играта. Играчът без стол застава в центъра на кръга и казва: „Тези, които имат ... (и нарича произволен знак, например руса коса, дълъг шал около врата, черни обувки и т.н.) да си сменят местата“. При тази команда всички с този знак, стават и бързо сменят местата си, а играча без стол в този момент се опитва да заеме някой празен стол. Този, който остане в кръга без стол, той продължава по-нататък.

7.Обсъждане на занятието

Участниците седят в кръг. Треньорът иска да обсъдят по двойки най-интересните моменти от урока, след което, пуска топката по кръга, членовете на групата изразяват своите мнения и правят предложения относно следващите занятия. Може да говори както всеки член на групата, така и един представител от диадата.

Ако след сесията родителите имат въпроси към треньора, можете да оставите децата да играят на килима за известно време, докато треньорът разговаря с възрастните.

 

ЗАНЯТИЕ N2. „ДА ОБЩУВАМЕ!“

(вербални средства за общуване)

 

Съдържание

1. Поздравления.

2. Игра „Лов на тигър“.

3. Игра „Пътуване през градовете на животните“.

4. Упражнение „Ако бях мама ...“

5. Игра „Пъзели на килима“.

6. Упражнение „Помоли за играчката.“

7. Игра „Скачайте, моля!“.

8. Обсъждане на урока.

 

1. Поздравления.

Цел: Запомняне имената на участниците.

Ред за работа:  Преди началото на упражнението групата сяда в кръг и треньорът обяснява на участниците как взаимно ще се поздравяват, като подава инструкция: „Всеки един по моята команда „Стани и се разходи!“  става и започва да се разхожда свободно в стаята. Неговата задача е да се срещне с всички останали участници, да поздрави и да се запознае. Когато се срещнете с някой участник, вие трябва да направите следното: се ръкувате и да произнесете думите: „Здравей, Петьо!“ или „Здравей, лельо Таня!“ и т.н. Ако някой от участниците забрави нечие име, преди да поздрави, той може да попита: „Как се казваш?“ или „Напомнете ми, моля, вашето име“ и т.н. Не забравяйте да поздравите всички и да ги назовете по име.“

2.Игра „Лов на тигри“ 

Цел: Усвояване знания и умения от децата да планират действията си във времето.

Съдържание Всички участници стоят в кръг. Избира се водач – ловец, който се отделя от групата, обръща се с гръб към останалите и брои до десет. През това време участниците в кръг подават в ръцете си малка играчка (тигър). В края на броенето този, който държи тигъра, протяга ръце напред, покривайки играчката с длани. Останалите участници правят същото. Задачата на ловеца е да намери тигъра в три опита. След това ловецът избира нов водещ. Ако някой от участниците в диадата не иска да бъде ловец, той може да помоли своя партньор да играе вместо него. Но може наистина само да го помоли – без принуда, без натиск. Ако този, който е помолен, откаже (той има пълното право да го направи), тогава можете да се отправи предложение към цялата група.

3.Игра „Пътуване през градовете на животните“

Цел: Развитие на словесното творчество.

Ред за работа: Играта се играе по същия принцип като в предишния урок, само че вместо страна на цветя, влакът ще тръгне на пътешествие през страна, където живеят само животни и всички гари ще съдържат имена на животни.

4. Упражнение „Ако бях мама ...“

Цел: Развитие на доверителни отношения.

Ред за работа: Упражнението се изпълнява в кръг. Треньорът първо се обръща към всички възрастни и ги моли да помечтаят малко: какво би станало, ако за момент станат деца – дъщери и синове, а техните деца, които присъстват на занятието, станат техни родители. След това той подава топката и моли възрастните да се редуват, като казват буквално по едно изречение какво биха искали да правят в тази ситуация или да имат и т.н., например: „Ако бях дъщеря, щях да чета всеки ден книги.” Ако детето, което седи до него, иска да попита майка си за нещо, то може да направи това, например: „А през нощта?“ Мама отговаря с едно изречение.

След това треньорът предлага децата да отговорят на въпроса какво би станало, ако станат майки или бащи. Децата се редуват да отговарят на този въпрос.

Методически бележки: Това упражнение не изисква специални коментари и обобщения по време на урока. За децата това е просто игра, а възрастните понякога започват да мислят за стила на тяхното семейно възпитание или някои други проблеми, а понякога с радост осъзнават, че отношенията им с детето не са по-лоши, отколкото в други семейства.

5.Упражнение „Пъзел на килима“

Цел: Развитието на сплотеността в рамките на семейната диада.

Ред за работа: Този етап от занятието е подобен на предишния урок, но основният акцент не е върху това как децата и възрастните сглобяват пъзели, а върху това как общуват помежду си в процеса на съвместни дейности. Треньорът помага на диадите да работят заедно и учи родителя и детето да преговарят помежду си. Например, ако детето иска да сглоби пъзел само, треньорът може да му предложи: „Моля, попитай майка си, иска ли да седи без работа? Тя може би желае да подрежда заедно с теб, попитай я, чуй какво мисли тя и след това заедно решете как да продължите. Не е прието да се командва, прието е всеки да се съобрази с другия и да се споразумее с него. Опитай".

6. Игра „Помоли за играчката“

Цел: Развитие на умения за общуване

Ред за работа: Групата е разделена на деца и възрастни. Единият треньор дава указания на децата, другият на родителите.

Децата взимат една играчка и сядат на столове. Пространството трябва да се организира така, така, че да не си пречат.

Инструкция за деца: „Всеки от вас има играчка в ръцете си. Сега възрастните ще дойдат и ще започнат да ви молят за тази играчка. Можете да я дадете само ако искате."

Инструкция за възрастни: „Всяко дете държи играчка в ръцете си. Трябва да го помолите за тази играчка, като използвате различни методи на въздействие: заповеди, молби, убеждаване и т.н. Нека видим кое работи най-добре. Успех!

След това възрастният и детето си сменят ролите.

Методически бележки: След това упражнение е полезно да проведете обсъждане. Треньорът пита: Кой от участниците успя да получи играчката и по какъв начин, как постигнахте тази цел?

7.Игра „Скачайте, моля!“

Цел: Развитие на вниманието в слуховата модалност.

Ред за работа: Преди началото на играта всички участници застават в кръг. Треньорът моли децата да назоват "вълшебните" или учтивите думи: "благодаря" и "моля". След това треньорът информира участниците, че ще ги помоли да следват някои команди и участниците ще ги следват само ако треньорът ги помоли учтиво и каже „моля“. Ако треньорът забрави да каже „вълшебната“ дума, командата не трябва да се изпълнява. Например: „Скачайте, моля!“ (всички участници изпълняват командата), „Пляскайте с ръце три пъти“ (командата не се изпълнява).

След това обучителят моли един от участниците да бъде в ролята на водещ.

8.Обсъждане на занятието

Обсъждането се провежда както при предишните занятия.

 

ЗАНЯТИЕ N3. „ДА ОБЩУВАМЕ“

(невербални средства за комуникация)

 

Съдържание

1. Приветствие.

2. Игра „Весела игра със звънче“.

3. Упражнение „Рисунки с един молив“.

4. Пъзели на килима.

5. Упражнение „Помоли за играчка“.

6. Игра „Прибежки“.

7. Игра по желание на участниците.

8. Обсъждане на занятието.

 

1.Приветствие

Цел: Създаване на положително настроение.

Ред за работа: Участниците обикалят публиката и се ръкуват един с друг. При сигнала на звънец всички крият ръце зад гърба си и се поздравяват с кимане на глава.

2.Игра „Весела игра със звънче“

Цел: Развитие на вниманието в слуховата модалност.

Ред за работа: Участниците седят в кръг, избира се един водещ, който е със завързани очи. По това време участниците предават звънчето в кръг във всяка посока. Задачата на водещият е да се ориентира и да хване човека със звънеца. Играта се повтаря няколко пъти. Забранено е подхвърлянето на звънчето или прескачане на човек.

3.Упражнение „Рисунки с един молив“

Цел: Сплотяване на семейната диада.

Ред за работа: Всяко дете сяда на масата до възрастен. На двама се дава само един голям лист и само един  молив. По команда на треньора детето и възрастният вземат молива (един за двама) и рисуват едновременно. Не се допускат разговори и обсъждане на хода на работата. Всичко трябва да се прави безшумно.

Обсъждане: След като изпълни задачата, треньорът отделя няколко минути за диадите, за да обсъдят своята рисунка: какво им е харесало особено и какво може да се направи по-добре. След това „картините“ с коментарите на художниците се показват на групата.

4.Пъзели на килима

Цел: Развитие на логическо мислене, креативност.

Ред за работа: След като участниците са работили по двойки, можете да изсипете парчетата от пъзелите върху килима и да помолите всички да създадат една голяма картина заедно.

5.Упражнение „Помоли за играчка“

Цел: Развитие на комуникационни умения.

Ред за работа: Упражнението се изпълнява по аналогия с предишния урок, с една промяна: можете да използвате само невербални средства за комуникация. По време на дискусията, треньорът задава още един допълнителен въпрос: „В кой случай беше по-лесно да се изпълни упражнението – днес или в предишната сесия и защо?“

6.Игра „Прибежки“

Цел: Развитие на комуникативни умения.

Ред за работа: Участниците в играта са разделени на двойки. Столовете се поставят в кръг според броя на двойките играчи. Единият участник в играта сяда на стол, а другият застава зад него със спуснати ръце. Така се образуват два кръга: вътрешен – от седящите участници и външен – от правостоящите участници.

Тези, които седят в кръг, правят определени лицеви знаци един към друг, например намигват, което означава: „Нека сменим местата!“ Задачата на всеки, който стои във външния кръг, е да разбере навреме намеренията на партньора и да постави ръце на раменете му. Невъзможно е да държите партньор със сила (за да избегнете наранявания). След това играчите си сменят ролите.

Тази игра носи известно вълнение.

7.Игра по желание на участниците

Цел: Създаване на добро настроение, активизиране на членовете на групата.

Ред за работа: Треньорът пита участниците каква игра биха искали да играят. Избира се играта, която мнозинството иска да играе. В края на сесията, преди обсъждането, треньорът дава на участниците задача за домашна работа – да измислят забавна игра.

8.Обсъждане на занятието.

Дискусията се провежда както в предишните уроци.

  

ЗАНЯТИЕ N4. „ДА НАБЛЮДАВАМЕ!“

(развитие на когнитивните процеси)

 

Съдържание

1. Приветствие.

2. Упражнение „Слушай тишината“.

3. Игра „Виждам маса“.

4. Игра „Размяна на играчки".

5. Упражнение по двойки „Ако мама беше кралица ...“.

6. Игра „Забавни картинки на килима“.

7. Игра „Прибежки“.

8. Обсъждане на урока.

 

1.Приветствие

Цел: Създаване на положително работно настроение на участниците.

Ред за работа: Всеки участник взема в ръцете си по една играчка. След това всички започват да се движат хаотично в помещението, като при среща се поздравяват по два начина – по име и в зависимост от играчката, която носят. Например: „Здравей, Серьожа, здравей, заек“, „Здравей, лельо Таня, здравей, мечо“ и т.н.

2.Упражнение „Слушай тишината“

Цел: Развитие на вниманието в слуховата модалност.

Ред за работа: Треньорът кани участниците да затворят очи и при сигнал „Старт!“ се концентрират върху това което чуват навън (зад прозореца, вратата, стаята). По сигнал "Спри!" участниците отварят очи и споделят за това, което са чули. Говорете в интервала между сигналите на треньора „Старт!" и "Спри!" е забранено. След това треньорът предлага да слушат звуците, които се чуват в стаята. 

3.Игра „Виждам маса“

Цел: Развитието на зрителната и слуховата памет, наблюдателността.

Ред за работа:  Участниците в кръг назовават предметите, които са в стаята, като започват всяко твърдение с думите: „Виждам ...“. Участниците нямат право да повтарят предмет, който вече е бил веднъж назован. Обемът на изказванията не е ограничен.

4.Игра „Размяна на играчки"

Цел: Развитие на вниманието и паметта в зрителна модалност.

Ред за работа: Всеки участник взема по една играчка и сяда в кръга. Водещите (които са доброволци дете и възрастен) се обръщат с гръб към останалите и броят до пет заедно или един по един.  По това време участниците обменят играчки помежду си. Задачата на водачите е да определят кой с кого е сменил играчки.

5.Упражнение по двойки „Ако мама беше кралица ...“

Цел: Развитие на доверителни отношения в семейната диада.

Ред за работа: Участниците са разположени така, че да не си пречат. Всяка диада е поканена да си представят и да поговорят за своите фантазии, като обмислят какво би се случило, ако възрастния беше кралица или крал. След това двойките се опитват да си представят какво би било, ако детето беше крал или кралица. След упражнението треньорът дава домашна работа – да се измислят няколко изречения на тема „Ние сме кралското семейство“ (има предвид диадата или семейството на детето, включително и други членове).

6.Игра „Забавни картинки на килима“

Цел: Играта е насочена към развиване на обема на паметта и вниманието във визуални и слухови модалности; за подобряване на пространствената ориентация (Д.Б. Елконин и Л.А. Вагнер подчертават значението на този конкретен фактор за успешното обучение на детето); за подобряване на комуникационните умения; да се повиши нивото на комфорт на детето в процеса на занятието; да се развие способности за ясно да формулиране своите мисли.

Ред за работа: Участниците са поканени да играят E.K. Лютова, Г.Б. Монина "Занимателни картинки", която е описана в книгата "Тренинг за ефективно взаимодействие с деца", Санкт Петербург, 2001-2003 г. Избирайки от предложения набор от картинки, играчите ги подреждат в определен ред. Победител е този, който събере най-много сдвоени картинки.

7.Игра „Прибежки“

Провежда се по аналогия с предишния урок (виж урок трети).

8.Обсъждане

Обсъждането протича както при предишните занятия

 

ЗАНЯТИЕ N5. „ДА ПОГОВОРИМ“

(развитие на речта)

 

Съдържание

1. Обсъждане на домашна работа.

2. Игра с топка „Смеещата се муха“.

3. Упражнение „Загадки по картинки“. 

4. Упражнение "Намерете вложката“.

5. Упражнение „Истина – неистина“.

6. Обсъждане на урока.

 

1.Обсъждане на домашна работа

Провежда се в кръг. Участниците разказват за весела игра (домашна от една от предишните сесии), която са измислили. Останалите слушат и могат да задават въпроси.

 

2.Игра с топка „Смеещата се муха“

Цел: Развитие на творческо мислене.

Ред за работа: Играта се играе в кръг. Треньорът хвърля топката на всеки участник и в същото време изрича някакво съществително. Получилият топката, трябва да подбере глагол, който не се съчетава или почти не се използва с даденото съществително, след което назовава ново съществително и хвърля топката на друг. Този, на когото е хвърлена топката, продължава да отговаря по същия начин.

Като домашна задача за следващия урок, треньорът може да предложи списък от казаните вече думи (словосъчетанията от глагол или съществително), по които обучаемите да подготвят нови диади.

3.Упражнение „Загадки по картинки“

Цел: Развитие на речта.

Ред за работа: На всички участници се дава табло с картинка с изображение на отделните предмети. Всеки участник се редува да описва своята картичка, така че другите да познаят какво е показано на нея. След описание на картичката, ако отговорът не бъде намерен, е позволено да се задават всякакви въпроси.

4.Упражнение "Намери вложката“

Цел: Развитие на речта и пространствената ориентация

Ред за работа: Това упражнение изисква Монтесори рамка. На всяка двойка се дават една или две рамки, докато всички вложки са в една голяма кутия. Всеки възрастен е със завързани очи на свой ред и трябва да намери вложката от своята рамка.

През това време детето сяда на една ръка разстояние срещу възрастния и му помага. От него се иска с думи да насочва движението на ръката му с помощта на словесни подкани, например: „Малко наляво, напред, протегни ръката си по-близо до теб“ и т.н. Детето не може да докосва ръката на възрастния.

5.Упражнение „Истина – неистина“

Цел: Развитие на речта, вниманието и слуховата модалност.

Ред за работа: Треньорът моли всеки участник на свой ред да разкаже за това, което е правил днес, тази история може да включва реални събития и измислени (напълно нереални, които не биха могли да се случат). След разказа останалите участници гадаят кое е вярно и кое не. Например, треньорът може да започне с разказ за себе си така: „Станах тази сутрин, пих чай, впрегнах котките си и отидох на работа. На работа беше много интересно през целия ден и когато се приготвих да се прибера, установих, че котките бяха избягали, без да ме чакат“.

6.Обсъждане

Обсъждането протича както при предишните занятия.

 

ЗАНЯТИЕ N6. „ДА СЪЧИНЯВАМЕ!“

(развитие на творческото мислене)

 

Съдържание

1. Обсъждане на домашна работа.

2. Играта „Веселата муха“.

3. Групово съчинение на приказка.

4. Упражнение по двойки "Ти си най-…“.

5. Хоризонтално моделиране върху килима.

6. Игри, измислени от участниците.

7. Обсъждане на занятието.

 

1.Обсъждане на домашна работа.

Провежда се в кръг. Участниците се редуват да назовават словосъчетания (съществително и глагол), които са подготвили в дома си, които не се използват помежду си. Останалите слушат и могат да задават въпроси.

2.Играта „Веселата муха“

Цел: Развитие на творческото мислене.

Ред за работа: Провежда се по аналогия с предишния урок, с тази разлика, че вместо глагол е необходимо да се избере прилагателно, което не се съчетава по смисъл с даденото съществително.

3.Групово съчинение на приказка

Цел: Развитие на речта, творческото мислене.

Ред за работа: Треньорът държи в ръцете си играчка по избор и предлага на участниците да измислят приказка за нея, като е желателно всеки участник да даде своя принос. Треньорът започва например така: „Имало едно време малко лисиче в една огромна, огромна гора.  Негови приятели били ...“ и след това предава играчката на следващия участник, който продължава приказката.

Ако някой от участниците се затруднява да измисли продължение, останалите му помагат, след като попитат: „Искаш ли да ти помогна малко? Искаш ли малко време да помислиш или някой друг да ти помогне? Ако искаш, можете да помолиш всеки друг за помощ."

За домашна работа, треньорът може да предложи написване на кратка история за любима играчка. Ако е малка играчка, тя може да бъде донесена на следващото заседание и показана на участниците.

4.Упражнение по двойки "Ти си най-…“

Цел: Създаване на атмосфера на доверие и близост в диадата.

Ред за работа: Участниците работят по двойки (семейни диади), пространството в помещението трябва да бъде организирано така, че никой да не пречи на никого. Детето и възрастният се редуват да назовават ​​положителните качества на другия, като започват всяко изречение с думите: „Ти си моят (моята) най-(най-) ...“. В края на упражнението може да се открои едно най-важно качество: „Таня, а ти си най-добрата ми ...“

5.Хоризонтално моделиране върху килима

Цел: Развитие на невербалната креативност.

Ред за работа: Участниците избират различни части от картинки и пъзели и правят от тях геометрични фигури, които треньорът изработва предварително от цветен картон.

6.Игри, измислени от участниците

Цел: Развитие на творческо мислене, реч, създаване на творческа атмосфера в групата.

Ред за работа: Участниците измислят свои собствени игри, подобни на предложените от тях или оригинални.

7.Обсъждане

Обсъждането протича както при предишните занятия

 

ЗАНЯТИЕ N7. „ДА СИ ПРИПОМНИМ!“

(закрепване на преминалия материал)

 

Съдържание

1. Обсъждане на домашна работа.

2. Игри по избор на участниците.

3. Конкурс за млади художници.

4. Представяне на детски рисунки.

5. Упражнение "Намери вложката."

6. Игри, измислени от участниците.

7. Обсъждане на урока.

 

1.Обсъждане на домашна работа.

Родители и деца обсъждат коя е била най-интересната и трудна част от писането на домашната работа. Участниците по желание разказват приказката за любимата си играчка, която са измислили у дома.

2.Игри по избор на участниците.

По аналогия с предишното упражнение.

3.Конкурс за млади художници.

Цел: Развитие на креативност, формиране на творческа атмосфера в диадите.

Ред за работа: Всяко дете получава лист хартия, цветни моливи или маркери. Обучителят кара децата да нарисуват картина на тема: „Аз и майка ми“.

През това време асистентът (втори треньор) разговаря с родителите, отговаря на техните въпроси и дава препоръки за по-нататъшна работа с деца.

4.Представяне на детски рисунки.

Цел: Развитие на речта

Ред за работа: Когато картините са готови, треньорът кара участниците да се редуват да ги представят и след това да говорят какво са нарисували и защо. Всички останали участници могат да задават своите въпроси към авторите на рисунките.

5.Упражнение "Намери вложката".

Цел: Развитие на пространствена ориентация.

Ред за работа: Провежда се както предишното упражнение с рамки на Монтесори, но сега детето е със завързани очи, а не възрастния.

6.Игри, измислени от участниците.

Провежда се по аналогия с предишните занятия.

7.Обсъждане

Обсъждането протича както при предишните занятия

 

ЗАНЯТИЕ N8. „ДА СИ КАЖЕМ ДОВИЖДАНЕ!“

 

Съдържание

1. Да се почерпим с чай!

2. Любими игри. 

3. Връчване на грамоти.

4. Обсъждане на цикъла занятия

 

1.Да се почерпим с чай!

Цел: Създаване на комфортна атмосфера.

По правило децата не обичат да седят на масата дълго време, така че пиенето на чай може да бъде чисто символично. Лесно се организира при всякакви условия. Можете да носите съдове за еднократна употреба, чай в термос или всякакви безалкохолни напитки, сладки, сладки, меденки и др.

2.Любими игри. 

Цел: Развитие на пространствена ориентация.

Ред за работа: Треньорът може да попита децата какви игри биха искали да играят с родителите си. Това могат да бъдат както игри, които са играли в класната стая, така и нови, измислени от деца. Групата играе предложените игри.

3.Връчване на грамоти.

Цел: Повишаване на самооценката и самоувереността.

Ред за работа: В последното занятие се препоръчва да се връчат награди на всяка семейна диада. Това могат да бъдат сертификати например за сплотеност, за организираност, за находчивост, за проява на творчески способности, за инициативност, за отлично чувство за хумор, за изобретателност и др. Основното е, че всички диади трябва да бъдат възнаградени по някакъв начин.

4.Обсъждане на цикъла занятия

Цел: Получаване на обратна връзка за треньора и възможност да споделят чувствата си за участниците.

В края на сесията всички участници сядат в кръг и треньорът моли всяка семейна диада първо да обсъди и след това да разкаже на групата за своите впечатления от този цикъл.

 

***

УПРАЖНЕНИЯ-ЕНЕРГИЗАТОРИ *

 

* Упражнение „Кабиш Кабуу“

Методически бележки: Това упражнение допринася за сплотяването на екипа, членовете на екипа се научават да се разбират без думи, да се радват заедно на общия успех и да скърбят заедно при провала.

Цел: да се въведат театрални методи, включително създаване на образи, като се използват различни нива и работа в екип.

Стимулен материал:

Водещият дава инструкции за упражнението:

-Всички участници застават в две линии един срещу друг.

-Водещият запознава участниците с три действащи лица: Великанът, Магьосникът и Елфът. Великанът е персонаж с висок ръст. При него трябва да вдигнете ръцете си нагоре. Магьосникът е със среден ръст, ръцете му са протегнати напред, сякаш изхвърля магьосничество от пръстите си. Елфът е герой с нисък ръст, приклекнал, сложил ръце на главата си, като уши на елф.

-Групата се упражнява да имитира тези три героя.

-След това треньорът обяснява, че това ще бъде екипна работа. Всяка група е един отбор. Всеки отбор се събира и се съгласява каква фигура ще изобрази.

-Водещият обяснява, че Великанът може да победи Магьосника, а Магьосникът може да победи Елфа, а Елфът на свой ред може да победи Великана.

-По команда на водещия всички участници изпъват лявата си ръка и, удряйки я с дясната, правят една крачка напред и казват: „Кабиш Кабуу”. Това се повтаря три пъти, на всяка крачка,  докато групата се движи напред.

-След като изрекат „Кабиш Кабуу”  за трети път, двете групи изиграват своите герои.

-В зависимост от това кой герой кого побеждава, победителите преследват губещите участници на мястото им.

-Играта се повтаря отначало.

Дискусия:

-Какво се случи? (Какво видяхте, почувствахте или чухте по време на упражнението?)

-Как вашата група се договори, когато вземаше решение?

-Взехте ли единодушно решение или се редувахте да решавате кого ще изобразите?

* Упражнение „Да-хайде“

Цел: Класическо упражнение за загряване и настроение, развиване на въображение, актьорските умения, формиране на лидерски качества; двигателно активизиране.

Водещият кани участниците в хор да кажат силно и енергично думите „ДА, ХАЙДЕ!“ Участниците трябва да кажат тези думи, след като той обяви задачата. Например: "Хайде да танцуваме!" Цялата група трябва да отговори: "Да, хайде!" и тази фраза се повтаря по време на танца – водещият призовава – групата отговаря с „Да, хайде“.

Играта (танца) продължава докато някой от групата даде следващата задача. Например: "Хайде да скачаме като зайци!" Всички отговарят: "Да, хайде!" и започва голямото скачане. След като няколко участници предложат различни задачи, упражнението ще бъде завършено от водещия с фразата: „Хайде да седнем в кръг!“. Участниците отговарят: "Да, хайде!" и сядат в кръг.

Време: 3-4 мин.

Дискусия:

-Лесно ли беше упражнението за вас?

-Как се чувствахте след като направихте загрявката?

Изводи: Упражнението беше за изгражда самочувствие (цялата група направи това, което искате, когато който и да е от вас предлагаше нова игра с  „Нека…“), развива актьорски умения, отпуска тялото, тренира фантазия и въображение.

* Упражнение „Зън“

Цел: подобряване на уменията за координация и взаимодействие, развитие на въображението, облекчаване на емоционалния стрес и умора.

 Ред за работа: Всички сядат в кръг. Треньорът започва действието с въображаем предмет, като че ли подава енергийна топка на съсед и казва високо: „Зън“. Съседът повтаря действието и звука и предава получения предмет на своя съсед. По този начин „обектът“ обикаля кръга и се връща при учителя. Треньорът, след като получи предмета, информира групата, че този „Зън” може да бъде предаван по-бързо, дори за по-кратък период от време. Предлага да опитат. Упражнението се изпълнява 3 пъти.

* Упражнение „Циферблат“ (Грецов)

Описание на упражнението. Участниците, седнали в кръг, образуват "циферблат". Всеки участник отговаря на определено число върху него. Най-лесно е, ако участниците са 12 – тогава всеки отговаря на една фигура. При различен брой участници някой ще трябва да изобрази 2 числа или обратно, всяко число ще има по 2 души.  Ако групата например е по-малка 12, тогава условно се „прави“ циферблат от 1 до колкото е броя на участниците. За по-голяма атрактивност, предварително могат да се напечатат листове А-4 с цифрите от 1 до 10 (в случай, че групата е 10 човека) и същите да бъдат поставени пред столовете на участниците така, че да се виждат от всички. Това донякъде ще усложни играта, но и ще я направи по-интересна. Ако има повече от 18 участници, тогава е препоръчително да направите 2 циферблата.

След това някой поръчва времето и „циферблатът“ го показва - първо този, чиято цифра отговаря на малката часовата стрелка, а след това голямата стрелка. Всеки от тях един по един скача и пляска с ръце.  Водещият (най-добре да е един от участниците) може да направи първите 1-2 поръчки за време, а след това всеки от участниците в кръга.

Психологическото значение на упражнението. Обучение за внимателност, включване на участниците в групово взаимодействие в ситуация „тук и сега“.

Обсъждане. Кратка размяна на впечатления е бъде достатъчна.

Стимулен материал: (за група от 10 обучаеми).

* Упражнение „Копиране на движение, мимика, поза, жест“ (Грецов)

Психологическото значение на упражнението. Това упражнение носи вълнение и ви позволява да включите всички участници в работата. Освен това се развива наблюдението, повишава се степента на групова сплотеност.

Вариант 1. Участниците стоят в кръг. Избира се доброволец, който временно излиза от помещението. Групата определя един от останалите участници, чиито движения ще бъдат копирани. От него се иска когато доброволецът влезе, да започне да прави някакво просто упражнение (наклони, движения на ръцете, въртене на главата и т.н.), групата наблюдава, като внимава да не издаде източника и копира това движение. На всеки 10-15 секунди подаващият сигналите, променя изпълняваното движение, а след него останалите участници започват да възпроизвеждат новото движение. Задачата на доброволеца е да разбере кой е първоизточника на сигналите

Вариант 2. Участниците стоят в кръг. По предварително уговорен сигнал от водача всеки от тях започва да изпълнява някое просто физическо упражнение по избор. След 5-10 водещият лидерът дава друг условен сигнал, според който всеки участник започва да изпълнява упражнението, което преди това е изпълнил съседът отляво. Играта продължава, докато всяко упражнение премине пълен кръг и се върне при своя автор (най-вероятно в силно изкривена форма).

Обсъждане.

-На какви знаци се съсредоточи първоизточника при изпълнение на задачата (вариант 1)?

-Какво доведе до изкривявания в прехвърлянето на движения от участник на участник (вариант 2)?

* Упражнение „Конкретизация на очакванията“ (Грецов)

Психологическото значение на упражнението. Мобилизиране на енергията, развитие на способността за координиране на съвместни действия. Такава загрявка обикновено предизвиква висока емоционална ангажираност на подрастващите, допринася за формирането на чувство за екип.

Описание на упражнението. За упражнението трябва да се запасите със здраво въже с диаметър най-малко 10 мм и дължина най-малко 5–6 м. Участниците се разделят на две подгрупи, разстоянието между които е 1,5–2 м, те вземат въжето и по команда на водещия започват да го дърпат. Печели отборът, който успее да принуди съперниците да се придвижат напред с поне метър. Упражнението се изпълнява 3-5 пъти, желателно е да се промени съставът на подгрупите. Необходимо е много свободно пространство (от съображения за безопасност трябва да има поне 3 м свободно пространство зад всяка от подгрупите).

Обсъждане. Какво друго, освен физическата сила, определя победата в това упражнение?

Ако по някаква причина не е възможно да се изпълни дърпане на въже или лидерът смята, че тийнейджърите все още искат да се движат и все още не са готови за сериозна работа, предлагаме алтернативна, по-спокойна версия на загрявката, например „Циферблат“.

* Упражнение „Духа силен вятър“

Цел: Идентифициране на приликите и разликите между членовете на групата. Разкрепостяване на групата, създаване на игрива приятелска атмосфера.

Ред за работа: Водещият кани всички да седнат на столове, подредени в кръг. Един участник остава без стол. Този участник (отначало учителят играе тази роля) стои в средата на кръга и казва:

„Силен вятър духа върху този, който...“ и завършва с твърдение за себе си, което е вярно.

Например: „Силен вятър духа на този, който има повече от 5 сестри и братя“ или „Силен вятър духа на този, който обича шоколад“.

След като стоящият в центъра участник направи своето изявление, онези от седящите участници, за които се отнася това изявление, трябва да станат и да се преместят на нов стол. Участникът, който е останал без стол, застава в центъра на кръга и казва ново твърдение „Силен вятър духа този, който ...” Така играта продължава няколко пъти.

Водещият обявява правилата на играта:

-Играчите не трябва да се връщат на местата си.

-Водещият също трябва да се опита да намери място за себе си.

Тук водещият може да добави и други инструкции. Например, може да започне с твърдения за видими характеристики („Силен вятър духа върху тези, които са с маратонки или къса коса, или тъмна рокля…“). След това може да се премине към твърдения за невидими характеристики („Силен вятър духа върху онези, които мечтаят да пътуват или са родени през зимата ...“).

Забележка: Препоръчително е да се започне с команди, които засягат признаци, наблюдавани при повече участници. По този начин динамиката на движението или стремежа бързо да се намери опразнен стол и да се заеме, вработва участниците – концентрира вниманието им и ги организира.

Дискусия:

-Какво се случи по време на това упражнение? Как се чувствате?

-Какво забелязахте или научихте за групата?

-Има ли други въпроси, които смятате, че би било интересно да зададете на участниците, за да научите повече за тях?

Извод: Научихме някои факти от живота на другия: някои предпочитания, разбрахме кой какво обича, с кого живее в семейството, т.е. опознахме се по-добре.

-Защо е важно да знаем повече един за друг? Какво ни дава това?

 

* Упражнение „Загряване“

Цел: раздвижване на тялото, подготовка за създаване на образи.

Ред за работа: Водещият дава инструкции за упражнението. Участниците стават в кръг. Всички се движат в кръг по посока на часовниковата стрелка. В различни моменти треньорът назовава различни части на тялото, които ще „контролират“ движението. От участниците се иска да се съсредоточат именно върху контрола на водещата в упражнението част на тялото.

Примерни команди:

-„Движи се с лявото / дясното рамо напред“

-„Движи се бавно назад“

-„Спри на място, сложи ръцете на кръста, отметни главата назад и сега  направи три стъпки напред.“

-„Спри на място, събери стъпалата едно до друго, сложи ръцете върху колената и сега се опитай да отвориш краката настрани, натискайки колената си.“

-„Направи три крачки напред, като въртиш главата си по посока часовниковата стрелка, а сега три пъти обратно.“

-„Сложи ръцете на кръста и направи въртеливи движения с таза в посока часовниковата стрелка три пъти, а след това обратно.“

Методически бележки:

-Отделете няколко минути за всяка настройка на участниците, за да им дадете достатъчно време да се съсредоточат върху определена област от тялото.

След като участниците са направили физическа загрявка, фокусирайки се върху различни части на тялото, водещият задава въпроси:

- Тялото ви подчиняваше ли се?

- Какво ви попречи да направите упражнението?

- Каква е целта на загрявката?

  Водещият благодари на участниците за активната им работа и преминава към следващото упражнение, където ще бъдат използвани извършените преди това движения и придобитите умения.

 

* Упражнение „Гора от звуци“

Цел: Изграждане на доверие между участниците.

Ред за работа: Водещият дава инструкции за упражнението. Групата се разделя по двойки. Единият от двойката ще бъде водещ (с отворени очи), а другият ще бъде „сляп“ (със затворени очи). Двойката трябва да измисли един звук за себе си, първо двойката издава този звук заедно. Повтаря този звук няколко пъти. Партньорът, играещ ролята на „сляп“, затваря очи. Домакинът повтаря избрания звук многократно, а слепият партньор мълчаливо следва звука. След това двойките започват да се движат. Ако водещият спре да издава звук, тогава „слепият“ партньор спира. Ако се издаде звук, тогава „слепият“ следва звука. Спре ли звукът – движението спира. 

Всички двойки започват да се движат по едно и също време, така че партньорът, който играе на „сляп“, трябва да чуе звука, който партньорът издава сред другите звуци и гласове. Следва размяна на ролите.

Забележка: Водещият може да предложи на участниците да издават последователно звука с по-голяма/по-малка сила на звука, за да създадат история чрез звука.

Обсъждане:

-Какво се случи? Какво видяхте, почувствахте или чухте по време на упражнението?

-Как се чувствахте? (въпрос към „слепите“) Изпитвахте ли страх? Ако отговорът е да, защо? Ако не, защо не?

-Каква е целта на упражнението?

-На какви преживявания и случаи от реалния живот прилича това упражнение?

-На какво ни учи това упражнение?

Изводи: Треньорът обобщава: „По време на упражнението стаята беше изпълнена с различни звуци, но всеки се опитваше да чуе само звука на партньора и следваше този звук, отделяйки го от дузина други. Това упражнение изгражда доверие между участниците.“

* Упражнение „Музикален диалог“

Цел: да се обучат участниците в умения за активно слушане.

Оборудване: магнетофон или телефон с аудио носител.

Ред за работа: Упражнението започва със свирене на музика във фонов режим. Участниците се движат из пространството в ритъма на музиката, като в това време водещият им дава команди. Например: „Движете се възможно най-бързо / бавно“, „Ръкувайте се с всеки участник, когото срещнете“, „Поддържайте зрителен контакт с всеки участник в срещата лице в лице“, „При всяка среща лице в лице взаимно се покланяйте“, „Движете се назад.“

След няколко инструкции водещият обявява, че веднага след като изключи музиката, всеки участник трябва да свърже лактите си с лактите на човека, който е най-близо до него, като двамата застават лице срещу лице, сгъват ръцете си на гърдите така, че лактите им да стърчат напред за да се докоснат с лактите на другия.

Когато музиката спре и участниците се разделят по двойки, които са се съединили с лактите, водещият задава въпрос за обсъждане между двойките.

-Коя част от занятията до момента беше най-полезна за вас? И защо? Двойките се редуват да споделят отзивите си за сесията.

Няколко минути по-късно музиката започва отново. Сега, когато музиката спре, участниците трябва да свържат пръстите на краката с пръстите на краката на друг човек, стоящ наблизо.

 Учителят задава въпрос:

-Кой беше най-щастливият ви момент през изминалата година? Защо? Двойките се редуват да споделят своя опит.

Така може да се продължите още няколко пъти, задавайки различни въпроси.

След няколко минути групата е поканена да седне в голям кръг и да обсъди упражнението:

Обсъждане:

-Какво се случи?

-Имали ли сте подобно преживяване на споделяне по такъв или аналогичен начин в живота?

-Лесно или трудно е да кажете на човек какво чувствате?

Изводи: Водещият обобщава, като насочва вниманието на участниците върху заключенията: научихме се да слушаме внимателно когато другия говори; активен слушател е този, който гледа в очите на говорещия; започнахме да си вярваме повече.

(следва продължение)

 Комуникативен тренинг - педагози, психолози, родители (Монина Г. Б., Лютова-Робертс Е. К.). (четвърти ден)

ЧЕТВЪРТИ ДЕН

УПРАВЛЕНИЕ НА СТРЕСА

 

Съдържание

1. Игра-приветствие.

2. Упражнение „Аукцион“ (търг).

3. Мини-лекция „Какво е стрес“.

4. Упражнение „Стрес".

5. Мини-лекция „Емоции и емоционална интелигентност”.

6. Игра „Турнир за ерудити“.

7. Упражнение „Пътят на емоциите“.

8. Мини-лекция „Как да се справим с емоциите си“.

9. Тест „Как се грижиш за себе си?“.

10. Мини-лекция „Превенция и управление на стреса”.

11. Упражнение „Понякога глезя себе си“.

12. Мини-лекция „Асертивност“.

13. Упражнение „Казвам не“.

14. Упражнение „Комплименти към Звезда“.

15. Упражнение „Подарявам си звезди“.

16. Упражнение „Блиц интервю”.

17. Обобщаващо упражнение „Мемоарите на великият гений“.

18. Обратна връзка.

 

1.Игра „Приветствие“

Цел: Продължаване на запознаването на участниците в обучението помежду си.

Стимулен материал: Листове А-4 за всеки участник. Това е предварително подготвена формализирана бланка, в горната част на която е оставено място за записване на име и фамилия (възможно е град, училище и др.) по решение на треньора.

Ред за работа: След като всеки получи бланката, участниците попълват горната част, отрязват я и я предават на треньора. На другата половина всеки записва въпроси, свързан с професионалната дейност или лични избрани от него въпроси с личен характер. Например: Обичате ли да пътувате? Имате ли опит в работата с родители на деца в предучилищна възраст? Можете ли да карате колело?

След това водещият предлага на групата да започне хаотично движение в помещението, като всеки търси петима души, които искат да напишат името си под всеки въпрос (както на положителен, така и на отрицателен отговор). След 5-6 мин. движение треньорът нарича едно от имената от изпратените му листове, например: „Анна“. Всички участници, които имат това име в бланките си един след друг, казват: „Сигурен съм, че Анна много обича да пече кейк“, друг участник добавя: „Знам, че Анна наскоро беше в Египет“, „Научих, че Ана още не се е научила да кара колело“ и пр.

След това треньорът изчита всички имена на свой ред и участниците разказват всичко за посочения приятел, което той каза за себе си, отговаряйки на въпроси. Така може да се научи много и различна информация за всеки участник.

 

2.Упражнение „Аукцион“ (търг)

Цел: Да въвлече обучаемите в дискусия по темата "Стрес" и да идентифицира техните потребности.

Ред за работа:

Всички участници са разделени на групи по двама или трима души – колкото са повече групите и са с повече хора, толкова по-добре, но това зависи от броя на всички участници. Предоставя им до 5 мин. да се подготвят за упражнението, съгласно инструкцията – след подаване на команда „Старт!“, по ред всяка тройка по ред трябва да назовава по  една причина, която причинява стрес на учителя в училище (изявленията трябва да са кратки, не повече от 3-4 думи). След поредното изказване на всяка група, треньорът брои от 1 до 5, след което идва реда на поредната група. Ако след изброяването групата не назове причина, а мълчи – групата „изгаря“ и напуска играта. Вместо нея следващата група продължава. Печели отборът, който остане последен.

Обсъждане: Треньорът поставя въпросите:

-А сега, след като завърши упражнението моля,  опитайте се дали не можете да посочите още някоя причина.

-Според вас, допускате ли, че проведеното упражнение би могло провокира у вас стресова ситуация и защо?

3.Мини-лекция „Какво е стрес"

            Водещият дава дефиниция на понятието „стрес“, говори за възможните причини за възникването му в образователна институция. Участниците споделят мнението си дали е необходимо да се работи с учителите за превенция на стреса.

4.Упражнение „Стрес“

 Цел: Развиване на способността за анализиране и управление на стресови ситуации.

Ред за работа: Групата е разделена на тройки, всяка от които организира пространството по удобен начин, така че при обсъждане тройките да не си пречат. След това всеки участник получава задача: да си спомни ситуацията, която се е случила с него или с негови колеги, родители, познати и в която те (самите ученици или техните близки) са преживели стрес след взаимодействие с учителя, с администрацията (за предпочитане е ситуацията да не засяга лично участниците).

След това всеки от трима последователно разказва ситуацията, а другите двама участници използват нерефлективно слушане. След като историята приключи, двама участници помагат да се промени тази ситуация, така че да не е травматична и отговарят на въпроса: „Как би могъл да се държи училищният персонал, така че тази ситуация да не е стресираща?“ По това време третият участник, който е говорил, слуша и след това съобщава кое решение му се струва най-приемливо в ситуацията, която е разказал.

Методически препоръки: За това упражнение е желателно или да ограничите времето за разказ на всеки участник (5 минути на участник) или да поканите само един участник от тримата да говори.

5.Мини-лекция „Емоции и емоционална интелигентност”

В тази мини-лекция треньорът насочва вниманието на обучаемите към връзката между емоциите и мисленето и дефинира емоционалната интелигентност, както и представя нейните компоненти.

6.Игра „Турнир за ерудити“

Цел: В игрова и закачлива атмосфера да се отвори пространство за работа с емоциите.

Ред за работа: Групата е разделена на два отбора. За тази игра треньорът трябва да има две кубчета, на които вместо точки са нарисувани лица с различни емоционални състояния. Тези кубчета могат да бъдат направени от дебела хартия. (Приложение 19).

Първи етап: За да обясни правилата на играта, треньорът провежда предварителен етап от „турнира". Като начало той хвърля произволно кубче и моли отборите да назоват последователно името на емоцията, изобразена в горната част на кубчето, а след това да посочат ситуации (реални) от педагогическата практика, в които възниква тази емоция. Екипите се редуват да определят ситуации за 1-2 минути или без фиксиране на времето. Отборът, който назове последен ситуацията, печели.

Втори етап: След като участниците усвоят правилото, започва самия "турнир". Следва същия сценарий, само че преди да започне, треньорът хвърля два зара. Участниците обсъждат в продължение на една минута и след това се редуват, като дават всякакви имена на сложното емоционално състояние, което включва две емоции, и измислят ситуации, в които това състояние възниква.

Например, ако едното кубче попадне на емоцията „радостен“, а другото на „тъжен“, участниците могат да го назоват: „радост през сълзи“, „сълзи на радост“, „сълзи на радост“ и посочват педагогическа ситуация: „това се случва, когато удари последният звънец“, „когато дете за закуска, вместо каша му дават сладолед и т.н.

По желание играта може да се повтори няколко пъти.

Участниците измислят свои модификации на играта, които могат да използват в практиката си, докато работят с деца.

Забележка: Играта е по-интересна, ако се зададе бързо темпо.

Изготвянето на кубчета може да бъде опростено чрез залепване на карти с отделни емоции върху две детски кубчета с еднакъв размер. Друг вариант е вместо кубчета да се използват карти, които се обръщат с лицето надолу и един от участниците тегли две карти. След това играта продължава както сценария с кубчетата.

7.Упражнение „Пътят на емоциите“

Цел: Упражняване на умения за определяне емоционалното състояние на групата (класа) с който работи учителят.

Стимулен материал: За да завършите това упражнение, подгответе следните бланки:

1.Списък на емоции и състояния, които могат да бъдат присъщи на участниците в обучението (броят на изброените емоции зависи от резерва на време за упражнението).

2.Листове А-4, на всеки от които записана една от емоциите, изброени в списъка. Надписите трябва да бъде ясно видими с голям шрифт (приблизителен списък е даден в приложението).

След това листовете А-4 с името на емоциите се поставят на различни места в помещението (маси, стените, столове, черна дъска, врати,  прозорците и пр.). Важно е листовете да са максимално отдалечени, а „пътеката“ до тях да е обозначена със стрелки. Така се конструира „пътеката на емоциите“.

Ход на упражнението:

Всеки участник получава списък с емоционални състояния и по свое усмотрение оценява общото емоционално състояние на групата, като избира от списъка, предложен от треньора от три до шест емоции и ги сортира по степен на изразеност, номерирайки ги от 1 до 6, като с 1 – най-силно, а с 6 – най-слабо. 

След това списъците се оставят настрана за известно време.

По-нататък треньорът насочва вниманието на участниците към „пътеката на емоциите“. Обяснява и дава инструкции за преминаване по пътеката.  

Първият участник преминава от една емоция към друга, спира до всеки лист и се подписва само под имената на онези емоции и състояния, които са присъщи за него в момента. Вторият участник стъпва на „пътеката на емоциите” едва след като първият е изминал поне половината път.

Когато всички участници преодолеят „пътеката“, те се връщат в кръга и треньорът съставя емоционален портрет на групата, като избира само онези листове с най-голям брой подписи. Полученият емоционален портрет се предава на участниците или се поставя на видимо място.

След това всеки участник взима отново списъка и сравнява своята предварителна прогноза за емоционалното състояние на групата (емоции и състояния, отбелязани от него в предишния етап на упражнението) и резултатите, получени от треньора.

Обсъждане:

Треньорът кани участниците да отговорят на следните въпроси в кръг в свободна форма:

-Лесно ли беше да оцените собственото си емоционално състояние?

-Колко точна беше вашата прогноза за общото емоционално състояние на групата?

-Какво помогна и какво попречи на вашата оценка?

-Какви трудности срещнахте по време на упражнението?

-Кое беше по-трудно: да оцените състоянието си или емоционалния фон на групата? Защо?

Участниците обсъждат колко важно е учителят да оцени емоционалното състояние на класа или групата в детската градина; лесно ли се прилага в педагогическата практика; какво пречи и какво помага да се формулира точна прогноза.

8.Мини-лекция „Как да се справим с емоциите си“

Треньорът се фокусира върху ролята на духовния комфорт, способността да се намери разумен баланс между времето, прекарано в работа и свободното време, способността да се грижим не само за своите студенти и ученици, но и за себе си. Ако групата има желание, треньорът може да говори за основните емоционални разстройства: депресия, гняв, тревожност и др. След това, по желание на участниците, треньорът предлага да се отговори на въпросите от теста: „Как се грижите за себе си?"

9.Тест „Как се грижим за себе си?“ (Т. Пауъл, 2000)

Цел: Запознаване на учителите с някои начини за показване на грижа за себе си.

Инструкция: Учителите обикновено се посвещават и потапят изцяло в работата си и много от тях не мислят за психическото си здраве. Предлагаме ви тестът на д-р Тревър Повел, който ще ви помогне да се замислите върху такъв важен въпрос като грижата за вашето психическо здраве и вътрешно благополучие. Тестът е даден в Приложение 21.

 

10.Мини-лекция „Превенция и управление на стреса”

Както показва практиката, учителите получават много информация за това как да работят и да се грижат за децата. Но много възпитатели и учители също се нуждаят от знания за това как самите те да се справят с проблемите си, да управляват своите стресови ситуации, да не пренасят негативни емоции в семейството и т.н. Тук треньорът говори за формата, в която психологът може да удовлетвори искането на учителите.

11.Упражнение „Понякога глезя себе си“

Методически бележки: Преди упражнението водещият запознава обучаемите с теоретичните постановки на техниките, описани от Мадлин Бъркли-Ален (рефлексивно – дословно слушане, перифразиране, резюмиране   и нерефлексивно слушане).

Ред за работа:

Първа стъпка: Преди да започне упражнението, треньорът предупреждава участниците, че сега всеки участник ще се нуждае от лист хартия и цялата информация, която записват на листа, ще бъде строго поверителна. Затова е желателно да бъдат по-искрени, да не гледате бележките на другите, които седят наблизо, и да не ги питате какво и да било. Ако обаче някой наистина иска да сподели с друг и му прочете своите записки, може да го направи. Но Втора само по собствено желание, без предварителна молба от други.

Първа стъпка: След това треньорът предлага на участниците да си спомнят и да направят списък с нещата, които правят, за да си доставят наслада и удоволствие, да се грижат за своето душевно благополучие и да се поглезят. Когато списъците са готови, участниците трябва да отбележат колко често правят това, което е отбелязано на листа. След това треньорът дава възможност на участниците да изразят мнението си колко е важно понякога да направиш нещо хубаво за себе си.

Трета стъпка: След това групата се разделя на тройки - двойки, които съставляват лозунг, който отразява идеята защо е необходимо да се поглезите понякога. Водещият раздава карти с препоръки, съставени от Мадлин Бъркли-Ален (Приложение 22), предлага всички да се запознаете с тях, като всеки маркира онези позиции, които са приемливи за него, но които той рядко изпълнява или не е правил преди. В заключение, всеки трябва да допълни този списък с една-две нови оригинални позиции.

Четвърта стъпка: Участниците записват тези нови оригинални начини да се поглезят върху бланки, раздадени от водещия и ги закрепват на голям, предварително подготвен лист хартия за рисуване (флипчарт). На същия лист хартия за рисуване можете да се запишат и лозунгите, съставени от участниците.

Плакатът "Понякога си доставям удоволствие!" може да виси на стената до края на тренинга.

Обсъждане: Участниците говорят свободно за това по какъв начин обичат да се наслаждават и какво биха могли да опитат в бъдеще; кой е доволен от свършената работа по време на упражнението; който иска да довърши нещо друго да каже или да сподели опит.

12.Мини-лекция „Асертивност“

Треньорът дава определение за асертивност и запознава участниците с основните характеристики на асертивния човек, говори за необходимостта от развитие на това качество сред учителите. Запознаването на участниците с техниките за отказ на събеседника, ще подготви обучаемите за следващото упражнение „Казвам НЕ!“

13.Упражнение „Казвам „Не!“

Цел: Трениране на техники за отказ, провеждане на мини-изследване на възможностите и границите за използване на всяка от техниките.

Ред за работа: Упражнението се изпълнява в кръг. Всеки участник получава формализирана бланка – таблица с наименованията на техниките за отказ в учтива, правилна форма (виж приложение 23).

Първи етап – предварителен:

Първо, водещият поставя въпросите:

1.Защо понякога не можем да откажем молбите на хората и правим неща, които не ни носят никакво удовлетворение и освен това изискват много време и енергия?

2.Защо не можем да откажем по учтив и коректен начин, поемайки върху себе си проблемите на другите?

Второ, след дискусията, водещият запознава учениците с шестте техники за отказ и раздава формуляри с таблицата.

Забележка: Този предварителен етап от упражнението може да бъде заменен с мини-лекция „Техники за отказ от събеседник” по преценка на групата и/или треньора.

Втори етап:

След това всеки от участниците измисля един елементарен въпрос-молба, с която трябва да се обърне към съседа отляво. Упражнението може да започне от водещия, като попита следващия участник (да го наречем участник №1) нещо. Участник № 1, след като изслуша молбата, по любезен и уверен маниер отказва на молещия, независимо дали е готов да го изпълни.

След това на свой ред, участник № 1 отправя молба към своя съсед отляво (участник № 2) и т.н. Упражнението продължава, докато всеки от участниците изиграе както ролята на молител, така и ролята на отказалия искането.

Трети етап:

Докато двама участници действат като събеседници, останалите влизат в играят ролята на експерти. Всеки от тях, използвайки таблицата с техники за отказ на събеседник, отбелязва в специална колона коя според него техника е използвана. Строго е забранено изборите да се назовават на глас, тъй като това може да наруши хода на упражнението. Но ако на някой му е трудно да определи името на техниката, той може да остави отговора без внимание.

Забележка: Желателно е  да се предупредят участниците, че в някои случаи отговорите могат да включват няколко техники наведнъж или да не съдържат нито една от изброените в таблицата. При такива случаи „експертите“ могат да правят бележки по свое усмотрение. Решението на „експертите“ във всеки случай се счита за правилно и няма да бъде оспорено от никого. Освен това, всеки от експертите може да прекъсне работата си, ако например е негов ред да бъде в ролята на събеседник и му трябва време да обмисли заявката.

Изследване и обсъждане:

След като всеки откаже молбата на съседа си, водещият моли участниците да изчислят резултатите от мини-изследването, тоест да определят коя от техниките е използвана по-често и коя по-рядко от другите. След като групата се запознае със средния резултат, водещият моли участниците да се опитат да го коментират:

1.Защо тези техники са използвани повече/по-рядко?

2.Коя техника изглежда най-лесна?

3.Коя е най-убедителна?

4.Коя от техниките може да бъде универсална за всички случаи?

Вторият аспект на дискусията е да се обсъдят въпросите:

1.Как са се чувствали участниците докато са били в ролята на събеседници.

2.Как са се чувствали, когато са отказвали да изпълнят елементарната молба на съседа?

3.Учтив и убедителен ли е бил отказът?

4.Изпиитали ли са някакъв дискомфорт след отхвърлянето?

5.Как биха се случили нещата в реалния живот?

6.Колко често и в какви случаи трябва да се използват тези техники в реалния живот?

14.Упражнение „Комплименти към Звезда“

Цел: Запознаване участниците с основните правила за съставяне на комплименти.

Ход на упражнението:

1-ви етап. Групата е разделена на тройки. Всяка тройка получава карта с комплименти, които са дадени в Приложение 24. Треньорът информира участниците, че не всички комплименти са успешни и ги моли да намерят тези, които не биха искали да чуят. След като един от тримата прочете един комплимент, обучителят пита защо този комплимент не е харесан и заедно с групата извежда първото правило: „Как да правим комплименти“. След това треньорът моли останалите участници да намерят комплименти в нарушение на това правило. След това следващото трио чете един от неуспешните комплименти, а обучителят с групата извежда следващото правило и моли останалите участници да прочетат комплиментите в нарушение на това правило и т.н. (Правилата за „Как да правим комплименти“ са в теоретичния раздел).

След като всички правила са съставени, участниците в свободна форма отговарят на въпроса: „Какви правила най-често се нарушават в педагогическата практика?“

2-ри етап. Групата се разделя на подгрупи от по 3-5 души и избира човек, когото всички трябва да познават, например артист, или спортист, или политик. След това участниците от всяка подгрупа пишат списък с комплименти към „звездата“: 4 комплимента са успешни и 2 са в нарушение на правилата. Когато комплиментите са измислени, представителите на групите четат всеки комплимент от списъка на свой ред, а останалите участници решават дали е добър комплимент или не. Ако комплиментът е неуспешен, участниците съобщават кое правило е нарушено. След като всички подгрупи прочетат списъците си, групата избира най-добрия комплимент – „Комплиментът на деня“.

Обсъждане:

Участниците споделят впечатленията си и се опитват да отговорят на въпроса защо „Комплиментът на деня” спечели състезанието, което е това в него, което ги завладява.

Методически бележки:

Понякога участниците в обучението предлагат да правят комплименти на различни хора: например първата подгрупа пише 6 комплимента на актьор, втората на известен спортист, третата на политическа фигура и т.н. Тази опция за провеждане на упражнението е също приемливо, но в този случай става по-трудно да се избере „комплимент на деня“.

Вариантът, когато всяка подгрупа прави 6 комплимента на шест различни „звезди“, се счита за най-малко успешен, тъй като такива комплименти обикновено са повече от един и същи тип. И сред шестте души, избрани от подгрупата, обикновено има такива, които са малко познати на другите участници. Смисълът на упражнението донякъде се губи.

 

15.Упражнение „Подарявам си звезди“

Цел: Формиране н умения за приемате положителна информация за себе си, похвала.

Ред за работа: Групата се подрежда в кръг. Водещият подава инструкцията и изпълнението й започва от произволно избрано лице, като процедурата се изпълнява по посока на часовниковата стрелка. Първият прави някакъв въображаем подарък на съседа отдясно, като описва подаръка си за време от 1-2 минути. Например, това може да бъде остров в Индийския океан, букет диви цветя, нов апартамент,  кола, годежен пръстен и т.н.

Важно изискване: Тъй като този подарък е въображаем, е необходимо всеки да се опише подробно, като същевременно няма ограничения да се направи комплимент или да каже нещо хубаво на партньора.

Получателят на подаръка изразява мнението си за това колко е доволен от „придобивката“ и подчертава детайлите, които са го поразили и зарадвали, използвайки всякаква форма на изразяване, например: „Харесах вашия подарък, особено .. .", "Подаръкът ви е много неочакван, никога не съм получавал нещо подобно..." и т.н.

Обсъждане: Обучаемите един след друг по кръга отговарят на въпросите:

1.Какво беше по-приятно – да дадете или да получите подарък?

2.Какво точно е хубавото в получаването на подарък?

3.Какви думи е хубаво да чуеш, когато получаваш подарък?

4.Лесно ли беше да отговорите, без да се критикувате или да си правите антикомплименти?

 

16.Упражнение „Блиц-интервю”

Цел: Предоставете на участниците възможност да задават въпроси на другите участници и на треньора по темите на обучението и да получават отговори на тях.

Стимулен материал: За това упражнение е желателно в публиката да има пясъчен часовник.

Ред за работа: Преди да започне упражнението, всеки участник записва на лист тези въпроси, на които не е получил отговор по време на обучението и които би искал да изясни за себе си. Освен това треньорът информира, че на всеки участник се отделя определено време, обикновено 2-3 минути, за да получи отговор на своя въпрос или въпроси.

Изпълнявайки това упражнение, всеки участник на свой ред в рамките на определеното време може да задава въпроси (да вземе блиц-интервю) на всеки участник или треньора и да ги спре по всяко време, ако получи отговор на въпроса си. За да не се прекъсват говорещите, треньорът може да въведе някакъв жест (например вдигната длан), което ще означава: „Благодаря. Вече отговорихте на въпроса ми."

Ако отговорът на даден въпрос отнема много време, участниците (или обучителят) могат да препоръчат специализирана литература или да предложат своята помощ на лицето, задало въпроса, по време на почивка или след края на обучението. Ако някой от участниците не иска да задава въпроси на другите, той може да „даде“ своето определено време на всеки друг участник.

Това упражнение не изисква специално обсъждане.

17.Обобщаващо упражнение „Мемоарите на великият гений“

Цел: Обобщаване на резултатите от тренинга, акцентиране на основните моменти, които могат да бъдат пренесени в ежедневната практика на преподаване.

Ред за работа: Упражнението се провежда в подгрупи от 3-6 души. Треньорът кани участниците да си представят следната ситуация:

„Едно от големите издателства подготвя за публикуване работата на един велик учител – това са неговите мемоари, в които той отразява основните си педагогически идеи и принципи на работа на учителя. Бяхме поканени като рецензенти да се запознаем с тази работа. Когато работата приключи, нашите колеги от училище, които очакват с нетърпение новата книга, започнаха да ни задават въпроси за това, което ни е завещал великият гений. Учителите се интересуваха повече от онази част от наследството, която е посветена на работата с родителите. В тази връзка няколко училища поканиха наши представители на учителския съвет и ги помолиха да се изкажат, за да предадат на публиката основните мъдри мисли на големия педагог за работата на учителя с родителите.

От всяка подгрупа се иска да подготви и представи кратка презентация, като запише на лист от флипчарт основните мисли и след това да ги представи.

Методически препоръки: Упражнението може да се изпълнява както в сериозна, така и в комична форма. Зависи от състава и настроението на публиката.

18.Обратна връзка

Провежда се по същия начин, както в предходните дни на обучение. Но този урок обобщава не само изминалия ден, но и цялото обучение.

*  Техника „Развалена грамофонна плоча“ (Грецов)

Техниката дава отлични резултати в ситуации, при които човек е поставен в обстановка на външно въздействие – „молба“ от приятел, съученик, колега и пр. и трябва да направи избор, дали да се съгласи или не. Тя помага за „тихо“ и безболезнено измъкване от капана на зависимостта от другите.

Много често се случва така, че някои „молби“ на близки хора звучат като принуда, като изискване и задължение. „Молителят“ използва достатъчно твърда интонация, кратки фрази и подчертана вежливост. Именно тези три елемента различават молбата от принудата (искането на всяка цена). Когато чуваме думи от рода: Донеси, Подай, Вземи, Седни, Стани, Влез и пр.

Техника „Развалена грамофонна плоча“

Техниката се прилага в комплицирани ситуации когато се касае за близки отношения. Често молбата е свързана с някакви изключителни обстоятелства или вие сте задължен за нещо на другия. В такива условия използваните форми за манипулация на молещият  могат да бъдат особено настойчиви, продължителни, дори досадни. Тогава обикновено молещият не чува вашата аргументация и настоява на своето. Именно тогава се прилага техниката „Развалена грамофонна плоча“, тъй като изисква множество повторения на отказа от ваша страна.

Забележка: От ключово значение е интонацията, темпа на речта и спокойния тон на отговора. Техниката работи само при запазено емоционално спокойствие, самообладание и логична сдържаност.

Алгоритъм:

(винаги отговорът започва с „Да“, т.е. разбрах/чух)

-Да, аз чух (разбрах), че ти ме молиш да ……………, но по същото време аз не мога  да …  (тук се повтаря чутата „молба“)

Пример-1:

А: Юлия, донеси ми кафе!

Вие: Да, чух че ти искаш да ти донеса кафе, но аз няма да донеса.

…

А: Юлия, докладвай!

Вие: Да, разбрах, че ти ме молиш да направя доклад, но аз няма да го направя.

Пример-2: Да си представим, че сте купили детска играчка, но детето не проявява интерес към нея и  вие решавате още същия ден да я върнете в магазина, като настоявате да получите парите си обратно.

Пристигате в магазина и обяснявате ситуацията и намеренията си.

Магазинерът обаче предлага друго – да замените играчката с друга на същата цена.

А. Тогава вие: Да, аз разбрах, че вие не връщате пари, но в същото време аз искам да върна тази играчка и да получа парите си.

Продавач: Но вие не разбирате май. Говоря ви на български език. Ние нямаме практика да връщаме пари за закупена стока.

А. Тогава вие: Да, разбрах, че ми обяснихте на български език и нямате практика да връщате пари за закупена стока. Аз искам да върна тази играчка и да получа парите си.

Забележка: Обикновено 2-3 повторения на вашия отговор по описания алгоритъм ще са достатъчни вашата молба, искане или отказ да бъдат приети.

Пример-3:

Получавате предложение от ваша приятелка (Ана) да прекарате с приятели уикенда в горска хижа: „Олга, моля те, ела с нас през уикенда на вилата на Иван“.

Б. Тогава вие: Да, разбрах, че ме молиш да дойда с вас на вилата на Иван през уикенда, но аз няма да дойда.

Ана: Ама ти не разбираш. Там ще бъде толкова хубаво. Ще си направим барбекю, ще танцуваме, ще дойдат всичките ни приятели.

Б. Тогава вие: Да, аз разбрах, че ще дойдат всичките ни приятели, ще си направим барбекю, ще танцуваме, но аз няма да дойда.

Ана: Олга, но моля те, моля те, без теб няма да е същото, за мен е много важно да бъда с теб.

Б. Тогава вие: Да, аз чух, че за теб е важно да дойда с теб. Аз няма да дойда.

Забележка: При усвояването на тази техника понякога обучаемите проявяват съпротива, като заявяват, че отговорите са твърде дълги и почти еднообразни. Именно в тази особеност се крие успеха на техниката – в многократното повторение на вашия отказ, повтаряйки всеки път казаното от другия и всичко това в състояние на емоционално спокойствие и бавен темп на речта.  В резултат се постига снижаване напрежението и възбудимостта (целеустремеността) на другия и той получава възможност да се вслуша във вашия отговор.

Освен директен отказ да изпълнят молбата ви, другите имат и други възможности, които не бива да забравяте. Те могат веднага да се съгласят (и това е след много усилия да настоявате на своето). Те могат да възразяват, да се оправдават, да проявяват агресия или да измислят извинения защо не са отговорили на молбата ви.

Как да постъпите когато сте обект на въздействие и манипулация?

Имате няколко възможности. Можете да откажете намеренията си (това не може да се счита за самоутвърждаване). Ако ситуацията изисква нещо, можете да използвате вербални и невербални средства, за да покажете сила или можете да използвате техниката на „развалена грамофонна плоча“, която се изразява в многократно повторение на съобщението, докато другият приеме вашата гледна точка. Това също може да изисква много „мускулна“ сила от вас, ако наистина искате да продължите напред в диалога, но на теория можете да поддържате приятелски, спокоен тон, сдържана сила на гласа си, ако упорствате на позициите си.

ПРИМЕР:

Джина предупреди Анджела, ръководител на машинното бюро, че има нужда важният доклад да бъде отпечатан като чернова до четвъртък (а беше понеделник), за да може да бъде изпратен по факс до ръководителите на регионалните клонове, които да изразят своите коментари и пожелания, предложения и изменения. Тя даде написаната на ръка чернова на Анджела. Между тях имаше диалог.

Джина: Анджела, ето доклада за алтернативните ресурси, за който ти казах. Трябва ми утре следобед.

Анджела: Ще дам всичко от себе си, Джина, но тук имаме много спешна работа. Всички машинописки са ужасно заети. Съмнявам се, че ще мога да отпечатам доклада ви преди сряда.

Джина: Окончателният доклад трябва да бъде отпечатан и разпространен преди срещата в петък. Трябва ми готов проект утре около 13 часа, за да го изпратя на ръководителите на регионалните клонове и да им дам възможност да коментират текста, преди да бъде одобрен.

Анджела: Защо не им изпратиш по факса ръкописната чернова? Хората ми наистина са много заети, не мога да обещая, че ще свършим работата навреме.

Джина: Разбирам, че сте претоварени с работа, но имам нужда от разпечатан доклад и трябва да е на бюрото ми утре в 13 часа, както сме се договорили.

Анджела: Защо не повикаш машинописка за тази работа от главния офис? Или може би ще поканите допълнителна машинописка от агенцията?

Джина: Ако можете да го уредите, моля. Но само ми предоставете спретнато и компетентно напечатано копие от доклада до един часа утре и всичко ще бъде наред.

Анджела (въздиша): Добре, Джин, остави го на мен. Ще видя какво мога да направя.

Джина: И така, ще ми предоставиш ли разпечатано копие утре следобед?

Анджела: Да, добре.

Джина: Благодаря ти, Анджела.

Този диалог не е напълно чист пример за развалена грамофонна плоча, когато повтаряте основното си твърдение, без да обръщате внимание на думите на другия, повтаряйки изискването отново и отново, докато не бъде разбрано и прието като основа за действие. Този разговор вероятно отразява по-точно метода, който много хора биха използвали с удоволствие, тъй като допуска наличието на причини и основания за вашето искане, а също така споменава подробности, които могат да помогнат за постигане на желания резултат. Тук също се признава валидността на позицията на опонента - Джина показва, че взема предвид и разбира думите на Анджела - но всички ненужни въпроси, които имат за цел да ви накарат да се откажете от набелязаната цел, последователно се игнорират. Можете да блокирате подобни опити, като повторите основното твърдение и потърсите съгласие.

…

Всичко, свързано с горния диалог, може да се случи само ако се поддържа спокоен, приятен, но твърд тон на гласа. В потенциално стресови ситуации като тази е достатъчно лесно да загубите контрол над емоциите си, да получите обвинения, да поискате разяснения, коя работа другият смята за по-спешна от вашата и т.н.

„Развалената грамофонна плоча“ е техника, която обикновено се свързва с думата „не“, но първо се уверете какво наистина искате и какво не.

Формулирайте позицията си ясно и обмислено, така че вашето „не“ да е напълно категорично и да не оставя у събеседника никакво съмнение относно смисъла на казаното. Използвайте възможно най-малко „декорации“ и ненужни подробности в изявлението си - посочете накратко причината за отказа си или се извинете, ако искрено съжалявате, че не можете да отговорите на молба или да се съгласите с искането. Тайната е да бъдете приятелски настроени, но да отстоявате позицията си.

…

Върнете на човека всичко, което сте чули и разбрали от него (повторете неговите аргументи, молба, искане и пр. – той трябва да чуе отново това което е казал, т.е. дайте му да разбере, че сте чули всичко, което е казал) и въпреки това му кажете ясно, че възнамерявате да отстоявате позицията си. Събеседникът ще изложи причини защо трябва да правите това, което той иска, ще се опита да покаже защо вашата позиция е нелогична, ще използва оплаквания, упреци и други средства за емоционален натиск и шантаж, така че да се почувствате виновни, че сте му отказали, за да ви принуди да промените вашите намерения и да се подадете на желанията му. Трябва да вземете решение: да бъдете гъвкави по този въпрос и да работите заедно, за да намерите взаимно приемлив компромис или да кръстосате шпаги, без значение колко положителен и добронамерен е отказът.

            …

Втори вариант на диалога с прилагане на техниката „Развалена грамофонна плоча“

Нека се върнем към диалога по-горе и си представете, че този път Анджела реши да използва техниката на счупената плоча.

Джина: Анджела, ето доклада за алтернативните ресурси, за който ти казах. Трябва ми утре следобед.

Анджела: Ситуацията се промени, откакто ти казах, че тези условия са възможни - съжалявам, Джина. Тъкмо щях да ви се обадя, но спешната работа за изпълнителния директор на компанията е наш абсолютен приоритет. Не, няма да мога да отпечатам доклада ви до утре на обяд.

Джина: Какво? Защо главният изпълнителен директор установява такава система от приоритети? Казах ви за доклада предварително и вие ме уверихте, че работата ще бъде свършена!

Анджела: Разбирам, че си възмутена. Все пак аз вземам решението за разпределението на работата в моя отдел и задачата на изпълнителния директор е по-важна за нас. Така че не, няма да можем да отпечатаме отчета ви до утре.

Джина: Какво да правя сега? Знаете много добре защо ми трябва утре: трябва да се изпрати по факс до началниците на регионалните клонове. Разочарован съм от теб. Как можа да ме разочароваш така!

Анджела: Бих могла да повикам машинописка чрез агенция, която да свърши работата. Ще се обадя и ще видя дали могат да го направят за вас в този период от време.

Джина: Всички знаем колко добра е работата им! Предпочитам сама да напиша доклада! Не, ти каза, че ще свършиш работата - няма да стане!

Анджела: Джина, съжалявам, че се чувстваш сякаш съм те разочаровала, но ще го кажа отново: не, моят екип не може да отпечата доклада ти до обяд утре.

Нека за момент забравим кой е прав и кой крив в тази ситуация (да, предполагам, че симпатизирате на Джина), но има моменти, когато старша работа или нещо наистина важно и спешно може да има предимство пред работата ви. Анджела учтиво отстоява позицията си, извинява се по подходящ начин, разбира чувствата на Джина - но все още настоява да откаже да се съобрази с нейните искания. Тя предлага приемливо решение – бизнес компромис – който Джина решава да не приеме, така че Анджела се връща към избраната от нея тактика „развалена грамофонна плоча“ като начин за отказ.

Едно нещо, което трябва да запомните: Ако сте казали „не“ на молба, това не означава, че отхвърляте самия човек. Имайте това предвид, поддържайте разговора така, че човекът да усеща уважението ви, но не пренебрегвайте правата си и в крайна сметка няма да изпитвате прекалено голяма вина за отказа си. Имайте предвид, че и вие сте били отхвърлени. Ако друг човек в подобна ситуация ви казва „не“, това също не означаваше, че ви отрича като личност.

Линк: https://www.youtube.com/watch?v=tvJXtnhNOQ4

 

Комуникативен тренинг - педагози, психолози, родители (Монина Г. Б., Лютова-Робертс Е. К.). (трети ден)

 

ТРЕТИ ДЕН

КОНФЛИКТИ В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА И ФОРМИ ЗА РАБОТА С РОДИТЕЛИТЕ (продължение)

Подгрупа 4. Налагане на задължения.

Когато човек поеме някакви задължения (декларира, че е приятел с някого; обещава да помогне и т.н.), той става уязвим за манипулация. Такъв човек е много по-лесно да бъде убеден от манипулатора да направи нещо допълнително, за което той не е знаел в момента на декларацията си. „Струната“ на която свири манипулаторът в случая е естествения стремеж на човек да бъде последователен, т.е. неговите действия логично следват от казаното или направеното преди.

Това се споменава в поговорката „Ако си казал „А“, кажи и „Б“ или „Ако си вдигнал крака си, за да направи крачка, значи трябва да ч направиш.“

Как постъпват манипулаторите в такива случаи?

Първоначално, те карат човека да се съгласи с нещо, което е общо, неуточнено, „по принцип“ („Съгласен ли сте да ми помогнете?“), или да обещаете нещо, или да изразите (публично) намерение да направите нещо. Да подпишете например някаква разписка, обръщение, да дадете клетва, да поемете задължение. Ето пример за диалог, в който се използва такъв механизъм за манипулиране:

- Ти приятел ли си ми?

- Разбира се, че съм ти приятел!

- Тогава ще ми решиш ли задачата по алгебра?“

– ??!

- Е, ти сам каза, че си приятел! И приятелите винаги помагат.

- Е, добре, дай задачите … 

Заключение

Преди да се премине към следващата ролева игра, се провежда обсъждане: „Е, сега  знаете за някои методи на манипулация. И как можете да се предпазите от тях? Ако се касае за използването на манипулация в рекламата или търговията – най-лесният начин е просто да изключите този източник на информация (напуснете магазина с твърде досадните и натрапчиви продавачи; превключете телевизора на друга програма за времетраенето на рекламната пауза, прелистете листа без четене.

Ако обаче манипулаторът е близък човек?

Тук водещият отново представя описаните по-горе начини за защита, а участниците дават примери как точно може да изглежда това:

1.Преди всичко разгледайте самия факт на манипулация! За това е необходимо познаване на нейните способи.

2.Използвайте техниката на „безкрайните пояснения“: не отговаряйте на манипулатора по същество, а го разпитайте по-дълго и по-подробно – какво точно иска, защо му трябва, защо е започнал да говори за това точно сега и т.н.

3.Използвайте техниката „развалена грамофонна плоча“ – повтаряйте позицията си отново и отново, без да влизате в спорове.

4.Останете на пауза. Спечелете време. Не правете нищо веднага от това, което манипулаторът иска, а поискайте време да обмислите, да проверите, да се консултирате с други, да попитате дали е възможно и т.н.

 

*    Симулационна игра „Манипулация“[1] (Грецов)

Описание на играта. На участниците във всяка от подгрупите се предлага да измислят, подготвят и представят ролева игра, която ще демонстрира методите на манипулация, които са научили и как да се предпазят от тях. Времето за подготовка е около 15-20 минути. Препоръчително е всички членове на подгрупата да участват в играта, а не да се организира „театър за един човек“. В най-добрия случай тийнейджърите ще измислят сюжетите на играта сами и ще се справят без допълнителни подкани от водещия. Ако изпитват затруднения, може да им се предложат няколко възможни сюжетни линии.

Ето как може да изглеждат сценариите по отношение на сферата на търговията/рекламата (в тази област е най-лесно да демонстрирате всички описани методи за манипулация):

1.Момиче убеждава приятелите си да участват във „финансовата пирамида“: купувате козметика от нея, като в същото време ставате търговски представител на производителя и продавате същия продукт допълнително.

2.Купувач е влязъл в магазина, за да смени наскоро закупен мобилен телефон, при който всички разговори са съпроводени с непрекъснат шум (вариант: ролкови кънки със скърцащи колела). Продавачите чрез манипулация се опитват да го убедят, че стоката е изправна и клиентът трябва да се откаже от претенциите си.

3.Могат да се демонстрира и чисто битови сцени. Обикновено следният сюжет предизвиква повишен интерес сред тийнейджърите: млад мъж влиза по спешна нужда в платена обществена тоалетна, но няма пари да плати за входа. Необходимо е чрез психологическа манипулация да убеди касиера да го пусне безплатно.

Психологическото значение на играта. Актуализиране на психологическите знания за методите на манипулация, получени с помощта на технологията „Зиг-заг“ и тяхната по-тясна връзка с реалния живот.

Обсъждане. „Научихте за някои техники за манипулиране и ги видяхте в действие. Който е предупреден е въоръжен! Сега можете по-лесно да ги откривате и да се предпазите от тях. Може би вече сте виждали някои методи за защита в нашата игра, а можете да измислите нещо друго сами.

 

*   Упражнение „Живо препятствие“[2] (Грецов)

Цел: Сплотяване, формиране на взаимно доверие, развитие на умения за продуктивно действие в ситуация, в която други хора умишлено създават пречки за постигане на целта. Трениране техники за манипулации и защита.

Описание на упражнението. Участниците са помолени да образуват "жива преграда" – застанали в плътна група, заемат такива пози, които да затруднят преминаването през нея. В същото време препятствието трябва да бъде фундаментално преодолимо, а не да бъде здрава непроницаема „жива стена“, която може да бъде преодоляна само с удар с таран. Доброволец със завързани очи преодолява това „живо препятствие“. Той не трябва да използва физическа сила (бутане, раздърпване на други участници и т.н.), а трябва да намери начини да се притисне между тях без подобни действия и да премине. Преди преминаването на всеки следващ доброволец, формата на "живото препятствие" се променя.

Обсъждане. Първо участниците споделят емоциите и чувствата, възникнали по време на упражнението, след това споделят наблюденията си относно използваните варианти на действие.

 

*   Ролева игра „Котаракът Леополд“[3] (Аболина)

„Котаракът Леополд“ е сериен анимационен филм с главен герой котаракът Леополд, който винаги има проблем с две мишки. Най-известната реплика на Леополд e „Момчета, нека живеем заедно!“

Цел: Практикуване на техники за манипулация. 

Описание. От групата се избира една „мишка“, всички останали стават „котки“. Всяка "котка" получава листче с името си (бадж). Един от тях се нарича Леополд, а всички останали се наричат ​​обикновени котешки „имена“, например Васка, Мурка, Таро, Витка, Раф, Джем, Монгол, Малина, Толик и Камо. Леополд може да стане участник от всеки пол. Водещият напомня на групата за сюжета на анимационния филм за Леополд, където дружелюбна и безобидна котка се опитва да се сприятели с мишки, които му създават проблеми.

В общуването с мишката "котките" ще трябва да я убедят, че са безобидни. Но всъщност от всички котки само Леополд иска да се сприятели с мишката, а останалите котки са опасни хищници, които се преструват на приятелски настроени. Задачата на всяка "котка" е да убеди "мишката", че тя е безобидният Леополд. Задачата на "мишката" е да идентифицира истинския Леополд. „Мишката” оценява изявите и казва на коя от „котараците” е повярвала.

В началото на играта всеки персонаж вкл. Леополд получава бадж с надпис на името си, който се поставя на ревера така, че надписът да е обърнат и „невидим“ за „мишката“. „Мишката“ сяда на стол в средата на кръга и играта започва – всички котки получават права да убедят „мишлето“, че именно те са Леополд.

Обсъждане.

-Какво прави нашите презентации достоверни?

-Защо се доверяваме на един партньор, но не го правим с друг?

-Какво можем да направим, за да ни се доверяват другите?

Стимулен материал:

* Ролева игра „Седем герои“[1] (Аболина)

Описание. Цялата група, с изключение на един участник, който ще играе ролята на принцесата, се разделя на отбори от 3-4 души.

Водещият кани групата да си припомни и изиграе приказката на А. С. Пушкин „За мъртвата принцеса и седемте богатири“. По-специално епизодът, в който седемте герои, с които е живяла принцесата, я убеждават да се омъжи за един от тях и да остане с тях завинаги.

В нашата приказка ще бъде същото, но богатирите, които са преминали през редица обучения и притежават дарбата да убеждават, ще могат по-добре от приказките да убедят принцесата да изостави принц Елисей и да остане в къщата им. Всяка мини-група ще трябва да подготви примамливо предложение, за да убеди принцесата да остане с героите (т.е. с тях), за да й покаже всички предимства на такъв край на приказката.

Обсъждане. След представленията „принцесата“ съобщава дали иска да остане с героите, какви плюсове и минуси е видяла във всяко представление.

 

Аудиоприказка – линк към приказката на руски език:

https://dlya-detey.com/audioskazki/pushkina/206-skazka-o-mertvoy-carevne-i-semi-bogatyryah.html 

 

*  Ролева игра „Стилове на общуване“[1] (Аболина)

Методически бележки: Ролевата игра взима за теоретична основа стиловете на общуване, формулирани от основателят на семейната психология, Вирджиния Сатир. Тя приема, че в процеса на общуване човек проектира много и различни елементи: не само очевидни, като думи, но и по-малко очевидни (жестове, интонации, паузи), а понякога и напълно имплицитни (ако например един човек влага в това, което казва, някакъв дълбок смисъл). Например, когато някой каже „Къде беше снощи?“, това може да означава едновременно „Много се разстройвам, когато не си вкъщи“ или „Винаги ме дразниш“. Така че в ситуациите на конфликти често се включват не само днешни проблеми, но и някои стари оплаквания или дори дългогодишни семейни травми.

При стресови условия (независимо дали в семейството, на работа или във всяка друга ситуация) човек е склонен да проявява и да се придържа към един от четири стила на общуване. Той преминава в позицията на "жертва" или "обвинител", "компютър" или "отстранен".

Стимулен материал: Препоръчва се предварително водещият да подготви кратки описания и инструкции за прилагане на стиловете, които да се дадат за разучаване и репетиция на „персонажите“.

Ход на играта: Преди играта обучаемите се запознават с особеностите на всеки стил, „актьорите“ разпределят стиловете помежду си и подготвят свой сценарий и линия на поведение. По време на играта персонажите, демонстрират своя комуникативен стил водят дискусията помежду си.

Останалата част от групата наблюдава и коментира своето възприемане на дискусията. След това "героите" споделят впечатленията си с групата. Процедурата се повтаря с трима нови участници. Всеки член на групата трябва да бъде в ролята на герой поне веднъж.

Вариант на играта предвижда водещият да предложи на един участник да защити позиция, точно противоположна на неговата; на втория, да подкрепи доминиращ член на дискусията; на третия да се опита да промени темата на дискусията; на четвъртия, да опровергае идеите на доминиращия участник. Броят на ролите, които могат да бъдат приети, зависи само от въображението на участниците.

Обсъждане.

-Какъв стил на общуване ви допада и приемате за близък до себе си?

-Какви са предимствата и ограниченията на всеки стил?

Ефектът от играта ще бъде по-силен, ако демонстрацията бъде записана с видеокамера и след това групата я обсъди. Видеозаписите решават проблема със запомнянето на различни детайли и ясно демонстрират на участниците тяхното невербално поведение в процеса на предаване на информация. Препоръчва се избирателно да се показват акценти, за да се подсилят коментарите.

Методически бележки

Нека да разгледаме по-подробно съдържанието на различните стилове на общуване според Вирджиния Сатир. Нейната класификация привлича преди всичко със своята простота и практичност – лесно се разбира и запомня, бързо се разпознава и прилага. Според автора, в състояние на стрес всеки човек се придържа към някой от изброените стилове на общуване.

1.ЖЕРТВА (търсещ, угодник, виновен, човек-плакат)

Жертвата е човекът, който отхвърля себе си, преди някой друг да го отхвърли. Това е така нареченият „човек-да“. ("yes man"). Той не спори, не защитава своята гледна точка, не се самоутвърждава. Напротив, съгласява се, покланя се, стреми се да се съобразява, да отстъпва. Той е угаждащ и раболепен, постоянно се извинява и се опитва на всяка цена да не предизвиква безпокойство. Това е „човек-съгласие“, „човек-вина“. Той е готов във всеки момент да поеме вината за всичко, което се обърка и да се покае за всички смъртни грехове, без значение реални или нереални. Той говори така, сякаш сам не може да направи нищо и винаги трябва да има някой, който да го насочва. Думите му винаги включват съгласие: „Каквото и да искате да направите, е правилно. Аз съм тук само за да подкрепя вашите желания“, казва той. В същото време вътрешното чувство говори: „Чувствам се като нищожество, без него ще умра, аз съм напълно безполезен“.

Това са съглашатели, които не могат да кажат „не“ на никого, дори против собствените си интереси. Въпреки това, като цяло те се интересуват много малко от собствените си интереси (надявайки се, че ако се „държат добре“, ще има човек, който ще направи същото за тях“). В общуването често прибягват към поведението на „присмехулника“ – иска да се подиграе, да обиди, да уязви, но същевременно изпитва неувереност и страх от открит сблъсък, тогава „присмехулникът“ бързо реагира с обяснението, че се пошегувал. Трудно може да се каже, че отстраненият може да носи тежестта на отговорността. Той по-скоро е повърхностен, подскачащ от тема на тема, от проблем на проблем, отколкото задълбочен изследовател. Винаги говори, сякаш се подиграва, опитвайки се да благодари, да се извини; той никога не изразява несъгласие, независимо от темата на разговора.

Сатир описва „жертвата“: „Той приема себе си за най-незначителното същество на света. Той е доволен от това, което му е позволено да яде и въобще, че се намира на масата, че някой му е обърнал внимание, че въобще някой говори с него, независимо какво и как казва.  Той се чувства длъжен да благодари на всички за милостинята.  На него никога не му е хрумнало да поиска нещо за себе си. В крайна сметка кой съм аз, че да питам? Освен това, ако бях достатъчно свестен човек, всичко щеше да дойде от само себе си. Той казва: „Бъди най-сладкото, мъченическо, ласкаво същество, което можеш да бъдеш. Представете си следния образ: застанал е на едно колене, леко залита напред и протяга ръката си по просешки начин. Опъва главата си достатъчно, до болка във врата, очните му ябълки са напрегнати до краен предел. Говори с хленчещ и писклив глас, защото тялото му е в такава позиция, която не му позволява въздух за силен пълноценен глас. Той ще кажете „да“ на всяко предложение, независимо как се чувства или какво мисли.“

Невербалните съобщения на угодника са: коленичеща, приведена, със смъкнати рамене поза (или готовност да коленичи), сякаш носи тежест на гърба си; поглед, насочен нагоре към другия участник в комуникацията;  умолително протегнати ръце към другия; раболепна и в много случаи неадекватна усмивка; често прибягва до огледални пози, жестове, мимики, за да декларира единомислие.

Основната емоция е страх, вина.

Основното фоново послание: „Аз съм нищо без теб“, в по-конструктивен вариант на „Обичаш ли ме, ще ми позволиш ли да се грижа за теб?“.

Основна нагласа: „Не се налагай – егоистично е да искаш нещо за себе си“.

2.ОБВИНИТЕЛ (диктатор, господар, агресор, бламиращ човек)

Обвинителят, за разлика от Жертвата, се стреми да отхвърли всички останали, преди самият той да бъде отхвърлен. За да направи това, той се стреми пръв да открие грешките, определи ситуацията, в която се намира и винаги търси (и лесно намира) виновните за случващото се. Той е господар. Държи се като човек, който превъзхожда всички; той сякаш казва: "Всичко щеше да е наред, ако не беше ти, никога не правиш нищо правилно.“ Той упреква и провокира. Държи се арогантно и обяснява недостатъците си с обективни причини. Освен за себе си, разбира се. Това е позицията на авторитарен и доминиращ човек (родител, началник), който е загрижен не толкова за работата или благополучието на семейството, колкото за запазването на имидж, име, статус.

За човек, който обвинява, е полезно да си представим, че той сочи пръста си обвинително към някого, започвайки изреченията си с фразите: „Ти никога не правиш това“, „Ти винаги правиш това“ или „Защо винаги?", или "Защо никога?!" и т.н. Той не слуша какво му отговарят – това е напълно маловажно.

Обвинителят се интересува много повече от самоутвърждаването, отколкото от реалното изясняване на същността на случващото се. Този стил може да се опише като обвинителен. Самочувствието му в такъв момент рязко пада, започва да му се струва, че всичко пада от ръцете му и трябва незабавно да върне нещата в надежден канал: канала на контрол. На обвинителя изглежда, че възстановяването на реда зависи от това той да критикува действията на другите и да им внуши усещането, че обвинителят контролира ситуацията и съответно я притежава. Това е известното „Аз съм шефът, ти си глупак”, защото различна гледна точка, различна от гледната точка на обвинителя, в момент на стрес изглежда заплашително за световния ред, както би трябвало да бъде в очите на обвинителя. Контекстът на случващото се и другите участници на практика са изтрити от комуникативния диапазон. Обвинителят доминира, като по този начин запазва себе си и представата си за света.

Вътрешните му усещания се характеризират със свиване на мускулите и вътрешните органи, при което кръвното налягане се повишава.

Невербалните съобщения на обвинителен тип могат да бъдат описани като силна или умишлено бавна реч, изправен гръб, протегната ръка с показалец, насочен към втория участник в комуникацията. Гласът му е заплашителен, напрегнат, често писклив и силен. Качественото обвиняване изисква най-високия глас и най-тираничното поведение, на което човек е способен. Опровержението на всичко е основната черта на обвинителя. Всичко от гласа до поведението му ни казва, че той е най-важният тук. Често обаче, според вътрешните усещания, той се смята за губещ, много често това са много самотни хора.

Основното фоново послание: „Ако не беше ти, всичко щеше да е наред“, в по-мека форма „Силен съперник ли си? С какво можеш да си ми полезен?“

Основна нагласа: „Не позволявай на никого да те потиска; не бъди страхливец."

Основната емоция – гняв. 

3.ИЗЧИСЛИТЕЛ (компютър, пресметлив, неемоционален, свръхрационален)

Изчислителят е стил на общуване, който гравитира към минимално изразяване на емоции и максимална "правилност" и „непогрешимост“ на думите и действията. Тази категория е известна още с наименованието „дигитални хора“. Хората, който предпочита този стил, обикновено се държат много коректно и не изразяват никакви чувства, изглеждат ултраразумни, спокойни, дори студени и много обрани, сдържани. „Компютърът“ говори монотонно, абстрактно, изглежда негъвкав и скован. Това е позиция на игнориране на лични характеристики и фокусиране само върху факти и цифри.

Сатир за „Изчислителя“: „Суперинтелигентен („Ако тук имаше внимателен наблюдател, той би видял изтощените ръце на някои от присъстващите тук“). Тяло: пресмята, самонаблюдава и самоанализира се („Аз съм спокоен, хладнокръвен и събран“). Вътре: „Чувствам се уязвим.“

Изчислителят винаги е много коректен, разумен, в него не се забелязва нито една емоция. Той е спокоен, хладнокръвен и събран. Може да се сравни с истински компютър или речник. Тялото му обикновено е тромаво и изпълнено с усещане за сухота и студ. Гласът му е неизразителен, приглушен, монотонен; речникът е пълен с абстракции. Този тип вътрешно отношение обаче е: „Чувствам се уязвим“.

Докато сте в тази роля, използвайте възможно най-дългите думи, които знаете, дори ако човекът не разбира напълно тяхното значение. Най-малкото ще създаде впечатление за интелигентен човек, но след няколко фрази никой няма да го слуша. За да бъдете наистина в състояние, подходящо за тази роля, е необходимо да си представите, че гръбнакът ви е дълъг, тежък стоманен кабел, свързващ задните части с тила ви; и около врата ви виси желязна огърлица с диаметър 10 инча. Приемайте всичко около вас възможно най-безразлично.

Ще са необходими много усилия, за да обездвижите цялото си тяло, включително ръцете и устата си, но го направете и скоро ще откриете, че гласът ви естествено е загубил всички признаци на живот, тъй като нито едно чувство не може да бъде извлечено от такъв череп . Мозъкът ви е натоварен с мисълта, че не се движи и е постоянно зает да избира правилната дума. В крайна сметка никога няма да направите нито една грешка. Тъжната страна на тази роля е, че очевидно за много хора тя изглежда като идеал: „Мислете какво казвате, не показвайте чувствата си, не реагирайте.“

Компютърният стил в моменти на стрес губи контакт със себе си и с другите, защото го преживява като ненадежден и смята емоционалността за ненужен, намесващ се компонент на ситуацията. Той е контекстно ориентиран и се занимава с контекста. Той говори думи и фрази, които са възможно най-далеч от емоционалния контекст.  Вирджиния Сатир дава следното изречение като пример за такова твърдение: „Знам, че ще те убие, но вероятно ще се почувстваш по-добре в следващия си живот.“  Тук няма ти и аз, има само контекст. Основната емоция тук е максималното потискане на емоциите. Тук не става дума за емоционален контрол, а за потискане, премахване на емоциите от зоната, свързана с контекста на случващото се.“

Невербални съобщения при стрес позата и тялото са максимално отстранени от възможната комуникационна зона: ръцете често са скръстени на гърдите, зрителният контакт може да отсъства.

Основното фоново послание: "Чувствам се уязвим."

Основна нагласа: „Казвай правилните неща, крий чувствата си. Не реагирай на обкръжението си."

Основна емоция: тотално потискане на всяка емоция.

4.ОТСТРАНЕН (избягващ, откъснат, отбягващ, суспендиран, деструктор)

Дистанцираният стил на общуване се избира от хора, които избягват отговорността и неопределеността за каквото и да било – чувствата си, събеседника, ситуацията като цяло. Този маниер на общуване е разпилян, човек скача от тема на тема напълно произволно, без да чува или не реагира на забележките на другите хора. Неуместни, неадекватни и объркващи съждения. По този начин той намалява стойността на всяка ситуация, чувство, усещане, базирано на дълбоко съмнение в себе си и страх от външния свят. Страхът, неувереността и бягството карат тази категория да бъдат повърхностни във всяка една ситуация, която би ги въвлякла в ядрото на проблема. Каквото и да каже или направи отстраненият, няма значение за това, което някой друг казва или прави: отстраненият никога не отговаря наистина. Вътрешните му чувства могат да бъдат сравнени със световъртеж.

Сатир: „Докато изследвате и влизате в ролята на деструктора, представете си например, че сте нещо като въртящ се връх, който се върти постоянно, но никога не знае накъде отива или че се върти. Твърде заети сте да движите тялото, устата, ръцете, краката. Уверете се, че вече не разбирате какво казвате.

Игнорирайте всички зададени ви въпроси или им отговаряйте неподходящо. Представете си, че дърпате конец от дрехите на другия или развързвате връзките на обувката му или нещо подобно. Представете си, че тялото ви се движи в различни посоки едновременно. Съберете коленете си така, че краката ви да са обърнати навън. Това ще ви позволи да разтворите задните си части, което ще улесни прегърбването и движението на раменете и предмишниците в различни посоки.

Първоначално тази роля може да изглежда успокояваща, но след няколко минути игра ще почувствате ужасна самота и собствената си безсмисленост (ако се движите достатъчно бързо, няма да е толкова забележимо).

Този стил в моменти на преживяване на стрес преживява отделяне от всичко наведнъж: контекста, себе си и другите. Той отговаря неадекватно, движи се хаотично, прави неуместни шеги или забележки. В такъв момент този тип преживява остро скъсване с реалността, чувства, че никой не го е грижа, чувствата и емоциите се движат в него като замайване, няма на какво да разчита. Външно изглежда като опит за извършване на няколко действия едновременно, нито едно от които не изглежда важно или водещо, човекът сякаш е в постоянно движение като „не знам за какво да се хвана.“

Невербални съобщения: позите на тялото изглеждат неудобни, интонацията може да не съответства на значението на думите. Това е начин да „реагират, без да реагират“. Гласът му може да бъде напевен, ударението в думите често е грешно, интонациите могат да се повишават и намаляват без причина, защото той не се фокусира върху нищо.

Основното фоново послание: „Никой не се грижи за мен, тук няма място за мен”, „За мен няма място никъде", в по-мека форма „Ще посегнеш ли на моята независимост, ще ме оставиш ли на мира?”  

Основна нагласа: „Нямаш място тук и на никого не му пука за теб”.

Основна емоция: страх.

5.УРАВНОВЕСЕН (гъвкав, балансиран, миротворец)

За щастие, в допълнение към тези четири основни стила, има един по-зрял стил на общуване, който може да се нарече "уравновесен". Това е последователно и гъвкаво поведение и взаимодействие, при което думите съответстват на изражението на лицето, позата, интонацията и вътрешното себевъзприятие (балансирана, адекватна самооценка). При такова честно и открито взаимодействие човекът уважава себе си и своя събеседник, като по този начин не изпитва нужда да се подиграва, обвинява, пресмята или суети, независимо че в този стил има свобода да избира техники от всички останали стилове. Ако човек съзнателно подхожда към процеса на комуникация и знае какъв стил и за какво използва, това е гъвкаво общуване.

С други думи, уравновесеният тип е адекватен на себе си в изразяването на своите чувства и значения. Когато е ядосан или обиден, той говори за това директно, без да крие гнева зад рационални изчисления или негодува едва след обвинения. Той е ориентиран към конкретна цел и търсене на решение, има собствена система от ценности. На първо място, той изгражда отношения на взаимно доверие и уважение, а след това насочва взаимодействието към желания резултат.

Този вариант на поведение е последователен и хармоничен: изречените думи съответстват на изражението на лицето, позата и интонациите.

Само балансираният човек позволява да се преодолеят препятствията, да се намери изход от трудна ситуация или да се обединят хората. Когато двама души са уравновесени, те открито изразяват чувствата си и се държат свободни. Балансираният тип поведение е вътрешно хармоничен. Балансираното общуване се основава на автентичността на изпитаните и демонстрирани чувства.

С балансиран тип реакция човек постига почтеност, той естествено изразява мисли, чувства, движения. Балансираните хора се отличават със способност за личностно израстване, устойчивост, откритост. Благодарение на балансирания тип реакция семейният живот на човек става богат и изпълнен със смисъл.

Заключение

Според В. Сатир стиловете за общуване се усвояват от човек в ранна детска възраст. Опитвайки се да намери своя собствен път в сложен и често заплашителен свят, детето използва един или друг стил, след като го използва достатъчно дълго, то вече не може да разграничи реакциите си от чувството за собствено достойнство или чувството за собствена индивидуалност. Използването на поведенческите стилове на жертва, обвинител, изчислител и самоотстранен в една или друга степен засилва чувството на ниско самочувствие и унижение у човека. Алтернатива на тези стилове, според В. Сатир, е конгруентното поведение, при което всички компоненти на съобщението съответстват един на друг: гласът произнася думи, които съответстват на изражението на лицето, позицията на тялото и интонациите. Взаимоотношенията протичат леко, свободно и честно, а самочувствието не е подложено на такива изпитания, както в четирите описани случая.

Стрес-балет и формиране на стил (упражнения)

Можем уверено да кажем, че всеки от стиловете е повече или по-малко достъпен за всеки човек. Но всеки има своите предпочитания, които обикновено се залагат в процеса на възпитание, главно в семейството. Съществуват и презумптивни нагласи, които имплицитно се предават в процеса на общуване в семейството или в организацията - и могат да доведат до формирането на определени стилове на общуване.

Стрес балет (или семеен стрес балет) е проста техника за изучаване и изпробване на различни стилове на общуване и използването им в различни ситуации. За да усетите сами всички начини на взаимодействие, можете да изпълните няколко прости упражнения.

Упражнение "Жертва"

За да свикнете със стила на „жертвата“, трябва да коленичите и да протегнете една или две ръце напред, да наклоните главата си назад, сякаш гледате надолу към някой много голям и силен. В тази позиция е лесно да се почувствате като молител, раболепен и жалък. Опитайте се да поискате нещо от тази позиция или кажете „Аз съм тук, за да те направя щастлив“, „Аз съм безпомощен (безпомощен)“, „Не мога да се справя без теб“, „Аз съм недостоен (недостойна) за добри чувства и думи, а само за съжаление." След това се опитайте на глас да откажете всяко предложение (за да разберете колко е трудно).

Упражнение "Обвинител"

Застанете в поза на обвинител: сложете едната ръка на колана си, а с показалеца на втората насочете взискателно право пред вас. Стегнете лицевите мускули, говорете възможно най-рязко и уверено. Например, „Никога не…“, „Винаги…“, „Защо винаги…?“, „Защо никога…?“ и т.н. След това опитайте да кажете „Съжалявам, сгреших, не бях прав (права)“ от същата позиция.

Упражнение "Изчислител"

Представете си, че гръбнакът е тежък стоманен прът, а желязна яка обгражда врата. Опитайте се да останете възможно най-неподвижни, особено в лицето и ръцете. Говорете монотонно, механично и внимателно подбирайте най-подходящите (за предпочитане дълги и абстрактни) думи. Можете да почувствате скованост, студенина и дори известна откъснатост. Разкажете ни за последната извършена работа. И тогава се опитайте да признаете любовта си.

Упражнение "Отстранен"

Представете си себе си като пумпал, който се върти, но никога не знае къде отива и не може да намери център на равновесие. Активно говорете несвързано и разпиляно, произволно движете различни части на тялото, ръце, крака, едновременно в различни посоки. Свържете коленете си така, че да са обърнати навътре, поставете малките си пръсти назад, свийте раменете си. Сега се опитайте да кажете нещо сериозно и сърдечно от тази поза, например, прочетете стих.

Упражнение "Уравновесен"

Застанете прави, краката на ширината на раменете, вдишайте дълбоко, изправете раменете си, повдигнете брадичката. Почувствайте тялото си, от краката до върха на главата. Направете няколко широки жеста с ръцете си. Сега опитайте на глас да откажете предложение, признайте, че сте сгрешили, говорете за чувствата си, признайте любовта си или прочетете стих. Ще усетите колко по-лесно и приятно е от всички предишни упражнения.

Как да изберем стил на общуване?

Сега, след като всички тези стилове на комуникация са по-разбираеми, ще бъде много по-лесно да ги комбинирате и да изберете правилния въз основа на конкретни обстоятелства. За конгруентната и балансирана комуникация най-важното е да не се идентифицирате с някой от стиловете на общуване, а да можете да ги осъзнавате и да използвате това, което е необходимо в дадена ситуация.

Можете да си представите как се държат различните типове, например в ситуация на работен конфликт.

Жертва (сведени очи, покаяние на лицето)

-„Съжалявам, това е моя грешка, ще се опитам да поправя всичко“;

-„Ако не бях аз, всичко щеше да е наред“.

Обвинител (мръщейки се гневно)

-„Вие изобщо нищо ли не разбирате? Колко пъти можеш да го повториш?“,

-„Пак не направи нищо! Цялата работа пропадна заради теб!“

Изчислител (монотонно)

-„През последния месец работното ми натоварване надвиши възможностите ми с 30%, така че някои от задачите не можаха да бъдат изпълнени“.

-„Тази задача бих могъл да изпълня, ако имах цялата необходима информация.“

Отстранен (гледайки другите)

-„За какво е цялата тази врява? Не разбирам!".

-„Момичета, защо толкова се тревожите за дреболии, да отидем да пием по едно!“.

-"О, колко красива изглеждаш днес!".

Уравновесен (гледащ директно към човека):

-„Не спазих определеното време, съжалявам. Какво може да се направи, за да се намалят последствията?

-„Нека разберем заедно защо това се случи и какво може да се направи, за да бъде различно в бъдеще.“

Основни препоръки за използване на стрес-балет в ежедневието:

-определете какъв метод на комуникация използвате (в различни ситуации и с различни хора стиловете на комуникация могат да бъдат много различни) и защо;

-помислете как могат да се използват други стилове на комуникация в същите ситуации;

-в остра и конфликтна ситуация започнете да общувате с човека, който е най-способен да ви възприеме като събеседник и ситуацията като цяло;

-проследете кои фрази и изрази предизвикват какви отговори; например „ти си виновен“ или „ти трябва“ може да активира както стила на жертвата, така и стила на обвинителя в комуникацията на човек, в зависимост от ситуацията „етикетирането“ може да съживи „обвинителя“ или „отстранения“ и скоро;

-използвайте „Аз” съобщения винаги, когато е възможно, за да поддържате връзка с вашите чувства и усещания (според модела „Когато (направите това), аз чувствам (това). Бих искал това (това и това)”);

-можете да „играете“ с преувеличаването на определени типове в отговор на изявленията на друг човек, сякаш изваждайки на повърхността имплицитното послание на комуникацията (например в отговор на „Не мислите ли, че говорите твърде често на срещи?“ Отговорете „Разбира се! Винаги прекъсвам някого!“);

-доколкото е възможно, изведете комуникацията в отворена и конгруентна позиция, "нивелирайте" взаимодействието.

Важно е винаги да помните, че двусмислените неискрени взаимодействия водят до взаимно недоверие, понижаване на самочувствието, разочарование и други неблагоприятни последици, докато откритите и балансирани взаимодействия водят до повишено доверие, взаимна радост и продуктивност във всички области на живота.

Описание и анализ на условията за провеждане на експерименти

Работи се по двойки, а останалите са оценяваща публика. В двойката единият е „изследовател“ (първият), а другият – „изследван“. Целта на практическата работа е да се намери най-подходящия стил на общуване за постигане на целта на изследователя, а именно поддържане на психологически комфорт на събеседника, в зависимост от стила, който събеседникът използва.

За да се осигурят оптимални условия за експериментите е препоръчително да участват лица, които се познават, така че поведението им да е относително предвидимо. Като повод за общуване са предлагат обикновени, ежедневни ситуации: получаване на захар, почистване на стаята, помощ при учене.

От участниците се иска, след отиграване на етюда, изследователят да сподели как се е чувствал – удобно ли му е било в тази роля; спокойно ли „плува в тези води“; изпитал ли е вдъхновение и увереност в ролята си.

По долу са представени няколко примери, които могат да се разиграят при обучение.

Ситуация N1, Обвинител (изследовател) – Жертва (изследван)

Описание на ситуацията: Обвинителят иска захар от жертвата и игнорира опитите за възражение. Въпреки неудобството на ситуацията, в която се намира жертвата, той настойчиво изисква изпълнение на собствената си молба.

Поведение на Обвинителя:

Вербално поведение: заповеди („дайте“; „хайде“; „да разбира се“, ), грубост („неудобно е да спите на тавана“, не благодарих за услугата)

Невербално поведение: груб глас, мръщене, прекъсване на събеседника, резки движения, гледане на часовника, скръстени ръце.

Реакция на жертвата:

Вербално поведение: несигурност („Аз съм, хм... вероятно нямам захар“; „ъъъ...“; „Неудобно е някак си“; „да, да, сега, разбира се“; „да, може би“, „моля ви“).

Невербално поведение: гледане надолу (срамежлив), неудобна поза, скованост в движенията, заекване, несигурен глас, непълни изречения.

Резултат: по време на комуникацията целта на изследователя не беше постигната, въпреки факта, че молбата му беше удовлетворена (получи захар).

Коментар на „Жертвата“: по време на разговора не бях на себе си; почувствах се неспокоен; усетих психологически натиск върху себе си. Въпреки факта, че ситуацията беше нагласена, усетих – не съм на мястото си.

Ситуация N2, Жертва (изследовател) – Обвинител (изследван)

Описание на ситуацията: Жертвата иска захар от обвинителя, не отговаря на грубостта, признава, че е готов да се откаже от молбата си, ако това причини неудобство на обвинителя.

Поведение на Жертвата:

Вербално поведение: условни изречения („ако не ви е трудно“; „ако имате възможност“; „ако нямате“), учтиви обръщания („съжалявам, че ви безпокоя сега“; „много ми е неудобно“; „много съжалявам / извинявам се“; „извинете, че ви безпокоя”; „лека нощ”), унизителна реч („Аз, буквално, малко / мъничко”; „Спешно трябва да изпека торта”)

Невербално поведение: немотивирани паузи, тих глас, ръце, скръстени в неестествена позиция, напрегната, стисната поза, пристъпване крак от крак на крак, жестове илюстратори – „мъничко“;

Реакцията на Обвинителя:

Вербално поведение: грубост („казвай, какво искаш; „говори нормално бе, човек; „казвай бързо“; „това е дреболия“; „затова ли ме безпокоиш; „не ме занимавай, нямам време“; „питай де, какво искаш“;  „няма нужда повече от такива дреболии“).

Невербално поведение: раздразнение в гласа, резки движения, неразположеност към разговор (два пъти затваря вратата пред събеседника), поглед отгоре-надолу; силен глас; прекъсва другия.

Резултат: по време на комуникацията целта на изследователя не е постигната, въпреки факта, че молбата му е удовлетворена (получена е захар).

Коментар на „Обвинителя”: държанието на другия беше много странно, това ме ядоса, направо ме вбеси.  Чувствах, че ако продължи да ми говори така, ще се скараме.

Ситуация N3, Обвинител (изследовател) – Отстранен (изследван)

Описание на ситуацията: Обвинителят иска захар от Отстранения, игнорира забележките на Отстранения, не влиза в разговор и настойчиво изисква молбата му да бъде изпълнена.

Поведение на Обвинителя:

Вербално поведение: заповеди („трябва ми захар, дай ми“; „бързо“; „важно е“;), грубост („каква е разликата“; „Питам много ли?“, „Какво те интересува?“, „Това е, хайде“;, „Давай каквото имаш“;  не благодари за услугата и не казвай сбогом)

Невербално поведение: постоянни интонации, бързи и резки движения, уверен, доминираща поза, резки, нервни движения, поглед отгоре-надолу; прекъсва другия.

Реакция на отстранения:

Вербално поведение: („Ще сготвиш ли нещо?“, „Какво ще сготвиш?“, „И аз обичам да ям, може би ще ме почерпиш по-късно“) въпроси, които не са свързани с искането „Защо? Главата боли ли те?", "Може ли да ти дам още малко цитрамон?", "Луната днес действа странно на всички?"

Невербално поведение: поглед, насочен към събеседника, отпусната поза, отпуснати движения, промени в интонацията, богати мимически изражения.

Резултат: по време на комуникацията целта на изследователя не беше постигната, въпреки факта, че молбата му беше удовлетворена (получи захар).

Коментари на „Отстранения“: Не очаквах такъв натиск. Другият постоянно искаше захар и изобщо не ме слушаше какво говоря, прекъсваше ме. Чувствах се неудобно, сякаш разговарях с непознат.

Ситуация N4, Изчислител-1 (изследовател) – Изчислител-2  (изследван)

Описание на ситуацията: Изчислител-1 иска от Изчислитял-2 захар, логично изразявайки намеренията си, изяснявайки подробностите.

Поведение на Изчислител-1:

Вербално поведение: логически изявления и обрати на речта („Имам нужда от захар, ако имаш, моля, дай ми“, „обикновена тортичка“, „според рецептата“), наличие на подробности в речта („тя е на кубчета“, „бяла или кафява“; "след 40 минути ще бъде готово").

Невербално поведение: неутрален тон на гласа, липса на емоции, равномерна поза, поглед, фокусиран върху събеседника.

Реакция на Изчислител-2 :

Вербално поведение: изясняващи въпроси („за какво?“), използване на специални термини („рафинирано“), пояснения („две или три лъжици?“, „колко грама?“, „колко време?“)

Невербално поведение: заинтересован поглед (изследване, сякаш наблюдава през микроскоп), концентрация, прав гръб, жестове-илюстратори с ръцете и с пръстите на ръцете, показващи размери и количества.

Резултат: целта на общуването беше постигната, и двамата комуникатори не изпитаха стрес, запазиха спокойствието си.

Коментари на Изчислител-2 : Нищо необичайно.  Поиска ми захар, но ние живеем в блок, на една ръка разстояние – звъниш и споделяш.  Случва се постоянно. Чувствах се добре както обикновено.

Ситуация N5, Обвинител-1 (изследовател) – Обвинител-2 (изследван)

Ситуация: Обвинител-1 моли Обвинител-2 да почисти общата стая.

Поведение на Обвинител-1:

Вербално поведение: Заставя Обвинител-2 да се оправдава („Можеш ли да ми обясниш защо?“, „Защо трябва аз да правя всичко?“, „Харесва ли ти да живееш в бъркотия?!“), използва заповедни изявления („Стани рано и почисти всичко“, „Казах ти да не правиш това отново”, „Така не може да продължава“), проявява грубост към събеседника („Съжалявам, скъпа, но живеем в обор”).

Невербално поведение: Преминава направо към въпроса, говорейки с груб, командващ тон, използвайки поза, която показва желание да доминира над другия.

Поведение на Обвинител-2:

Вербално поведение: използване на императивни твърдения („Станах, качих се и си тръгнах“, „Почисти и всичко ще бъде наред“, „Аз отивам до магазина, а ти почисти, като се върна ще проверя“), бърза реакция на грубост към събеседника („Не бъди дете, ще нареждаш на други хора, разбира ли?!”), налагане на своите изисквания („Отивам до магазина, иначе всеки момент ще избухна”) внезапен край на разговора („Това е, казах“).

Невербално поведение: в отговор на агресивно поведение, изобщо не губи, а отговаря по същия начин; активна жестикулация, повишаване на гласа, поза на самоуверен човек.

Резултат: по време на комуникация целта на изследователя не е постигната, искането не е изпълнено, възникнал е междуличностен конфликт.

Коментари на "Обвинител-2": Не знаех, че експериментът ще бъде днес, избраха не най-успешния ден и като цяло тя говореше като автомат.

Ситуация N 6, Изчислител (изследовател) – Отстранен (изследван)

Описание на ситуацията: „Изчислителят“ моли „Отстранения“ да обясни тема, която му е неразбираема преди тестовата работа, изчислителят не е настроен за общи приказки, а е фокусиран върху целта на посещението си. Отстраненият игнорира своя събеседник.

Поведение на „Изчислителя“:

Вербално поведение: ясно формулира молбата си („Искам да те помоля да ми помогнеш“), прави уточнение („Не разбирам темата, по която имам тест в понеделник“, „Не разбирам задачите“), рационализира („Знам, че обясняваш добре и искам да ми помогнеш“, „ясно“, „подчиненото изречение е част от главното изречение“, „Не разбирам къде да сложа глагола“, „къде трябва да е глаголът в подчиненото изречение”, „не, не така“. В сложно изречение ..")

Невербално поведение: неутрална интонация, липса на емоции (поради технически проблеми невербалното поведение на компютъра не може да бъде анализирано, то не е изразено)

Реакция на „Отстранения“:

Вербално поведение: много въпроси и пояснения, които са неуместни и несъответни на темата („как си?“, „имаш ли някакви проблеми? или си болен?“, „всеки има нужда от помощ винаги!“, „вчера с приятел отидохме в банката“, „преместили са този клон на банката“, „банката се премества от един квартал в друг“, „красиво е, разбира се, но е далеч”, „и подредих нещата си, а приятелят ми каза в събота да тръгваме“, „колата ми не е наред“, „Отидох с нея в събота сутринта”, „бях уморен”, „какво има за разбиране?”, „Да, слагаш го в изречение - и забравяш това!“ „Между другото, гледахте ли бездушния?“, „Наскоро бях с друг приятел, но той ми разказа за екстрасензорното си възприятие през целия филм“, „филмът е наистина страхотен - много ми хареса“ , „там главният актьор е много подобен на моя приятел - един към един“, „филмът си заслужава да се гледа - наистина е закачлив“ „Вярно, след него (филма) имаше толкова лошо настроение“ „какъв глагол ? Забравих, съжалявам" "Топло ли ти е?"

Невербално поведение: погледът периодично се прехвърля към събеседника, отпусната поза, спокойни движения, промени в интонацията, богати изражения на лицето.

Изводи

В рамките на сесията бяха проведени 10 експеримента, които съответстват на всички възможни комбинации от стилове на комуникация с участието на 2 събеседници. По време на експериментите бяха идентифицирани успешни и неуспешни комбинации от стилове на комуникация. Успешни комбинации са тези, при които изследователят постига целта. Първо, ще разгледаме ситуации, чиито резултати са били успешни и изследователите са постигнали целите си.

В Ситуация N1 обвиняващият потиска жертвата, изостря чувството си на съмнение в себе си и в същото време повишава собственото си самочувствие. Според нас стилът „обвиняващ“ е най-ефективен за общуване с жертва. Вероятно следващия път, обръщайки се към жертва, обвинителят отново ще получи това, което иска.

В Ситуация N2 жертвата се унижава пред обвинителя, говори неясно, лъже, често се извинява, докато Обвиняващият е раздразнен, но се чувства по-добър от жертвата. Жертвата постига целта си, но този стил не гарантира постоянен успех при обвинителите.

В ситуация N3 обвиняващият оказва натиск върху отстранения, забележките на събеседника го дразнят, отстраненият не проявява признаци на враждебност, говори не по същество. Въпреки абстрактността на отстранения, обвиняващият постига целта си, успехът в тази ситуация се осигурява от постоянството на обвиняващия.

В ситуация N4 изчислител-1 рационално убеждава изчислител-2 да изпълни искането. И двамата събеседници са фокусирани върху комуникацията. Според нас това е най-ефективната комбинация от стилове на комуникация за постигане на целта. Успехът на комуникацията се крие в правилната оценка на интересите на събеседника.

Поради факта, че целта на нашата работа е да изследваме успешни комбинации от стилове на комуникация, неуспешните комбинации не бяха разгледани изцяло от нас. Въпреки това, използвайки примера за анализ на две ситуации, ще покажем характерните черти на поведението, които пречат на постигането на целите.

В ситуация № 5 обвиняващ-1 настойчиво настоява обвиняващ-2 да изпълни заповедта му, но обвиняващ-2 отказва да приеме критика, дразни се и започва сам да обвинява обвиняващ-1. Целта на комуникацията не е постигната, тъй като изследователят е избрал грешен комуникация стил. В резултат на това ситуацията не само не се подобри, но се влоши, което значително усложнява изпълнението на целта на изследователя в бъдеще.

В ситуация 6 изчислителят е фокусиран върху получаването на необходимата информация от отстранения, но последният не приема структурираната заявка на изчислителя. Целта на комуникацията не е постигната, защото изчислителят е избрал грешен стил на комуникация.

 

* Игра-загадка „Моят съсед отдясно“

Цел: Развитие на умения за социално наблюдение.

Описание на упражнението. Избират се 2-3 доброволци, на които се дава следната инструкция: „Ще проведем упражнение, в което от вас ще се иска да познайте за кой от групата става дума. Ще имате право да задавате въпроси на публиката за този човек. Ще има само три възможни отговора на вашите въпроси: „да“, „не“, „не знам“.

След това доброволците напускат помещението и водещият инструктира групата: „МСД“ означава Моят съсед отдясно. Уговорката е такава – вие ще отговаряте на всички въпроси на доброволците от името на човека, който седи отдясно на вас! Не забравяйте, че имате само три отговора на ваше разположение.“

Забележка: Обикновено за ученици е трудно веднага да се приспособят към такова правило за отговори, така че има смисъл първо да се проведе малка тренировка, като се зададе на всеки тийнейджър въпрос и го помолите да отговори. Тогава се вика първият доброволец, той започва да задава въпроси. Когато разбере, че скритият член на групата означава съсед на всеки участник отдясно, се  въвежда следващия доброволец в играта.

Ако тийнейджърите харесат тази игра, тя може да се използва многократно, като правилата за генериране на отговори се променят всеки път. Например те могат да бъдат:

-момчетата винаги отговарят истината, а момичетата винаги лъжат (или обратното);

-ако въпросът е зададен с усмивка, независимо от съдържанието, отговорът е „да“, ако е с намръщена мимика „не“, ако изражението на лицето е неутрално „не знам“. Това правило е доста трудно да се отгатне и затова се препоръчва поканите 3-4 доброволеца да  влязат заедно в помещението и работят като екип.

Обсъждане. Какво помогна за решаването на загадката и какво попречи?

[1] Аболина, Н. С. Практикум по развитию коммуникации: учебное пособие / Н. С. Аболина.

[1] Аболина, Н. С. Практикум по развитию коммуникации: учебное пособие / Н. С. Аболина.

[1] Грецов А. Г. Тренинги развития с подростками: Творчество, общение, самопознание / А. Г. Грецов — «Питер», 2011

[2] Грецов А. Г. Тренинги развития с подростками: Творчество, общение, самопознание / А. Г. Грецов — «Питер», 2011

[3] Аболина, Н. С. Практикум по развитию коммуникации: учебное пособие / Н. С. Аболина.

 

Клинични игри и психодрама. Техника  „Самопредставяне“

 

В психотерапевтичната групова и индивидуална работа се прилагат специфични базови техники. Тук са представени девет специфични (основни) техники или разновидности на техниките: Самопредставяне, Изпълнение на роли, Диалог, Монолог, Дублиране и множествено дублиране, Настрана, Обмен на роли, Странични реплики, Празен стол и Огледало. (Self-presentation, Role-playing, Dialogue, Soliloguy, Double and Multiple Doubles, Aside, Role-Reversal, Empty chair and Mirror).

Самопредставянето (самопрезентиране) е една от най-простите техники. Състои се от поредица от кратки ролеви действия, в които главният герой изобразява себе си или някой много важен за него. В тези действия протагонистът (главният герой) е единственият участник и представянето е напълно субективно.

Морено описва тази техника по следния начин: „Най-простата психодраматична техника е да оставите пациента да започне от себе си, тоест да изживее в присъствието на психиатър ситуациите, които са част от ежедневието му, и най-важното, да изживее основно конфликтите, в които участва. Той също така трябва да представи възможно най-конкретно и внимателно всеки човек от своето обкръжение, баща си, майка си, съпругата си или всеки друг човек от неговия социален атом (социална формация, към която гравитира). За клиента (пациента), това не са ролите просто на баща, майка или колега, това е неговият баща, неговата съпруга, неговият колега" (Moreno, 1964a).

Тази техника се основава на две основни предпоставки – субективност и изключителност. Субективността се състои в това, че описанието се основава на чертите на характера на главния герой, неговите лични чувства и преценки. Изключителността се състои в това, че главният герой е единственият източник на тези усещания и преценки. Самият герой напълно контролира какви впечатления ще бъдат показани, до каква степен и на какви моменти ще се наблегне специално.

Строго погледнато, техниката на самопредставяне се използва във всички случаи, когато главният герой играе себе си или ролята на важни за него хора. Технически този метод обикновено съществува в две форми. Първият е, че главните герои са помолени да дадат кратко описание на себе си, както и на важни за тях хора, под формата на последователни епизоди, сякаш за да организират парад на лица и личности. Вторият метод често се нарича монодрама. Тук главният герой разиграва поредица от пълни ситуации и всичко изпълнява сам. Всички роли са описани само от главния герой. Понякога техниката на самопредставяне може да се приложи в ситуация на интервю. Това е особено полезно, когато главният герой описва сцени, които изискват от вас да играете ролята на друг човек. Главният герой се интервюира в съответствие с ролята и той отговаря на въпросите, както би отговорил този човек. Следващата сцена илюстрира тази форма на техника за самопредставяне.

Треньор (към протагонист). Бих искал да се запозная с жена ти и да разбера как те вижда. И след като жена ти не е тук, защо не изиграеш нейната роля? В крайна сметка, от нас двамата, ти я познаваш най-добре (протагониста влиза в ролята на съпруга).

Протогонист (като съпруга). Здравейте...

Треньор. Здравейте, аз съм д-р Дейвид, не мисля, че сме се срещали преди, аз съм терапевтът на вашия съпруг. Много исках да се запознаем и да поговорим малко. Надявам се, че не възразявате. Как се казвате?

Протогонист (като съпруга). О! Много се радвам да говоря с вас. Аз съм Трейси. Много ми е приятно да се запознаем.

Треньор. Съпругът ви каза, че сте емоционален човек, лесно възбудим. Това вярно ли е? Бихте ли ми разказали малко за това.

Протогонист (като Трейси). Ето какво мисли той. Аз съм възбудима! Ще ви кажа какъв му е проблемът. Той просто не разбира разликата между възбуда и безпокойство. В това е работата. Той... (и т.н.).

Обосновка. Използването на техниката на саморепрезентация се обуславя от три основни причини.

Защо е необходимо да се изобразяват значими хора в последователни епизоди, изпълнявани спонтанно или по метода на интервюто, чрез ролева игра?

Прилагането на техниката на себепредставянето не се дължи само на нейната простота. Става дума за последователност, която е първата причина. Една от целите на техниката за саморепрезентация е да събере информация за поведението на протогониста и хората около него, които му влияят. Следователно принципът на последователност изисква използването на ролеви игри както във фазата на събиране на информация, така и по време на целия терапевтичен процес.

Втората причина за използването на техниката за самопредставяне се отнася до психологическото състояние, което характеризира пациента в началото на терапията, а често и в началото на много индивидуални сесии. Клиничният опит показва, че пациентите често изпитват "първоначално безпокойство" в началото на лечебните сесии. Това безпокойство обикновено се проявява под формата на страх, безпокойство, несигурност и безпомощност. Пациентите трябва да се чувстват сигурни, когато бъдат помолени да се отворят емоционално или да влязат в контакт със заплашителни обстоятелства. Тази нужда от защита може да бъде удовлетворена чрез подтикване към разкриване, като същевременно се поддържа контрол върху степента на разкриване. Точно това осигурява техниката на себепредставяне: саморазкриване, контролирано и регулирано от протогониста. И въпреки че нуждата от контрол може да бъде изразена в началото на сесията, ролевата игра помага да се поддържа и дори засилва. Ако героите са подозрителни, уплашени от участието на помощни лица, над които нямат контрол, техниката на самопредставяне под формата на монодрама може да бъде много полезна.

Третата причина е свързана със загряващия ефект на техниката на самопредставяне. Тъй като е проста и сравнително ниско застрашаваща задача, тази техника може да повиши желанието на главния герой да се включи в клинична ролева игра.

Не трябва да се забравя за необходимостта от поддържане на процеса на загряване през целия етап на действие. Това се постига и с техниката на себепредставянето.

Инструкции. Има няколко начина да се  научи протогониста на техниката на самопредставяне. Не е нужно да се придържате само към едно. Инструкциите обикновено се дават в следния порядък:

-„Бих искал да видя как се държиш в живота. Можеш да седиш, да стоиш или да ходиш в това пространство.“

-„Бих искал да се запозная с майка ви (баща, сестра, съпруга, шеф и т.н.). Тъй като тя не е тук, изиграйте нейната роля. Моля, опишете я възможно най-добре. Опитайте се да почувствате какво чувства тя и мислете по начина, по който мисли тя. Да видим що за човек е тя.“

Показания. Нека накратко изброим типични обстоятелства, при които разглежданата техника може да бъде особено полезна. (Можете да въведете тази техника само след като се уверите, че няма противопоказания за това):

-в началото на сесията или като въведение към определена сцена; като част от общо интервю, обикновено преди процеса на терапия; в случаи на групова терапия, запознаване на членовете на групата с героя и неговата социална среда;

-когато протагонистите са стегнати, ограничени и бавни, и е необходимо постепенно разкриване;

-с пренапрегнати протагонисти (дава възможност за изява, въпросната техника изисква съсредоточаване върху получената задача и по този начин осигурява известен контрол);

-ако героите подозират всички, не се доверявайте на помощното лице (например за герои с параноични наклонности - психотици и други подобни - монодрамата може да бъде най-доброто начало на лечение);

-ако на главния герой му е трудно да работи с поддържащи лица като цяло или с отделни лица или ги намира за неподходящи за тази роля.

Противопоказания. Трябва да се има предвид, че в повечето случаи противопоказанията за използването на техниката са несъпоставими с противопоказанията за употребата на, да речем, лекарства. Последиците от тях в никакъв случай не са толкова сериозни. Противопоказанията само предполагат, че при определени условия използването на тази техника е неефективно, терапевтичната цел няма да бъде постигната, протагонистът може да е объркан, да не сътрудничи или внезапно да откаже да следва инструкциите. Противопоказанията за техниката на самопредставяне са, както следва:

-когато протагонистите не са достатъчно загрели за работа, като им е трудно да изиграят сами всички роли. В този случай помощните лица трябва постоянно да ги стимулират, да поддържат интереса им;

-когато за протагонистът е трудно да играе емоционално нечия роля или е изпълнен с някаква заплаха или е неприемлив от гледна точка на неговата култура. Известен е случай с главния герой от Латинска Америка, който отказа да играе ролята на майка си. Той можеше да изобрази всеки човек, но не и майка или баба. "Не ме принуждавайте да правя това - каза той. - В нашето семейство никой не смее да влезе в ролята на господарка на къщата."

 

Източник: David A. Kipper

Psychotherapy Through Clinical Role Playing, с.68

 

Упражнение “Герой, глагол и съществително”

 

Цел: Упражнението притежава елементи на техника за сближаване, саморазкриване, преодоляване на недоверието и съпротивите при подготовката за провеждане на тренинг с група участници, които не се познават.

Психологическо значение: Позволява развитие на въображението, осигурява поле за изява – саморазкриване и себеутвърждаване, извлича информация за мироглед, възгледи, интереси, потребности и ценности, диагностицира амбициите, мотивите, целите на участниците в професионалната им област.

Описание: Формират се три групи:

а) „актьори“

б) „журналисти“

в) „писатели“

Групата на „актьорите“ работи самостоятелно по поставена задача“, а „журналистите“ и „писателите“ взаимодействат по друга задача, освен това те играят ролята на „публика“ за „актьорите“.

Упражнението включва 3 етапа:

-първи етап – всеки от групата изпълнява първата задача, да запише на три отделни листчета три думи (име на герой, глагол и съществително);

-втори етап – разделяне в три групи и работа по групи;

-трети етап – представяне;

Стимулен материал:

-формализирани бланки (листчета) за записване на трите думи (за всеки участник по 3 бр.);

-формализирани бланки за „писателите“ и „журналистите“ (за всеки участник по 1 бланка);

-баджове с надписи „актьор“,  „журналист“, „писател“ (за всеки участник в групите);

-персонализирани формализирани бланки за оценка и препоръки за „публиката“ от позиция на реалната им професия;

Ред за работа: На участниците се дават по 3 малки листчета и се иска от всеки да напише на всяко от тях: името на герой от приказка, книга или филм, глагол и съществително. След това листчетата се подреждат в средата на стаята на 3 купчинки по трите критерия.  Треньорът размесва листчетата в самите купчинки, но не смесва купчинките.

След това участниците се разделят на 3 групи: “актьори”, “журналисти” и писатели”.

От групата на актьорите се изтегля по едно листче от всяка купчина и след това получават задача, да подготвят скеч по трите думи. Подготвянето се извършва в друга стая. Няма ограничения на импровизацията /вербално и невербално/.

Останалите две групи остават на място и от тях се изисква да проведат разговор-интервю. Всеки един се представя: професия /писател или журналист/, години, от кога се занимава с тази професия, къде живее, защо работи точно в тази сфера, удовлетворен ли е от себе си в професионално отношение.

След представянето останалите имат правото да задават /интервюират/ въпроси от всякакъв род.

В заключителния етап групата на актьорите представя скеча, а през това време останалите две групи дават своята оценка за представлението от позиция на своята професия, т.е. представят своето отношение и оценка. Тези оценки се изписват на отделни листчета, които накрая се събират от психолога.  Върху тях се работи впоследствие при самостоятелна работа с някой от участниците /при необходимост/.

Пример за скеч е постановка чрез думите: Алиса, търся, кръг.

 

 

Познавателни процеси и култура – памет и култура

 

 

В литературата и житейската психология битува разбиране, че за хората от „безписмените“ култури е свойствено да формират по-развити навици за запомняне, поради невъзможността да запишат спомените си.  Истина ли е, че паметта влошава качеството си поради обратното – способността на хората да записват, за да не забравят?

Съществува мнение, че опора на културите на устните традиции способства за развитието на паметта на нейните членове.

Пример

Учени са сравнили паметови показатели за запомняне при група американски студенти и група студенти от Гана, като трябвало да устно да разказват истории. Експериментът показал, че студентите от Гана са представили по-високи показатели.  Друг експеримент, проведен от М. Коул и сътрудници е установил, че неграмотните африканци по-трудно запомняли списък от несвързани между себе си думи, отколкото устни разкази.  Тези експерименти свидетелстват, че културните различия на паметта, като следствие на развитието на устните традиции на културата, ограничава запомнянето само на осмислен материал[1].

Едно от добре известните свойства на паметта, установено от американски психолози е ефекта на „позициониране“ или ефекта на „попадане в сърцевината“.  Съгласно този ефект, ние добре запомняме поредица от стимули, когато те са ни подадени за първи или последен път в някаква последователност. Интересно е, че М. Коул и С. Скрибнер не са намерили връзка между позициите на представяне и резултатите от запомнянето при изследвания на паметта у представителите на племето „кпеле“ в Либерия.

Някои изследователи предполагат, че ефекта на първичност зависи от броя повторения на представения стимулен материал за запомняне и обясняват, че тази стратегия е свързана с училищното обучение (да си спомним – „повторението е майка на ученето“).

Експерименти

Проведено е изследване, в което били сравнени две групи марокански деца – такива, посещавали училище и други, които не са посещавали. Експериментът установил по-изразен ефект на първично представяне на материала при децата, посещаващи училище. На тази основа била формулирана хипотеза, че процеса на запомняне се дели на два типа: „базова памет“, която е еднаква за всички култури и „програмирана памет“, която зависи от културата и научаването[2].

Способността за запомняне на безсмислена информация (механично запомняне) е подложена не толкова на влиянието на културата, колкото на въздействието на училищното обучение и тренировки. В училищната среда децата непрекъснато виждат или оборотират със стимули – букви, цифри, таблици, графики и други визуални обекти, които по един или друг начин постоянно тренират тяхната памет, в сравнение тези, които не посещават училище. По този начин те формират способност да прилагат създадените навици за запомняне в ситуации на тестиране, които са сходни с ежедневния училищен опит.

Пример

Изследване на С. Скрибнер, проведено с грамотни и неграмотни африканци потвърждава това схващане: грамотните успяват да запомнят списък с предложените им думи в същата степен както американците, докато неграмотните достигат до запомняне само на няколко прости думи[3].

Все още обаче не е напълно ясно: културата, образованието или и двата фактора оказват влияние върху културните различия при запомнянето.

[1] Коул М., Скрибнер. Указ. соч.

[2] Matsumoto D. Op. cit.

[3] Коул М. Скрибнер С. Указ. соч.

 

Тест за социални нагласи

 

  Внимателно прочетете всяко твърдение. Ако сте съгласни с него („да“), обградете с кръгче номера на твърдението, ако не сте съгласен – прескочете го.

 

1.            Смятате, че най-важното в живота е да сте господар на делата си.

2.            Много държите на възможността самостоятелно да изберете решение.

3.            Вашите познати ви считат за властен човек.

4.            Мислите, че хора, които не могат да печелят пари, не заслужават уважение.

5.            Творческият труд се явява за вас наслада в живота.

6.            Много държите на възможността самостоятелно да изберете решение.

7.            Най-важната цел за вас е да имате власт над хората.

8.            Вашите приятели са материално самостоятелни хора.

9.            Искате всичките ви зададени задачи да са увлекателни.

10.         На вас винаги се отдава да следвате вашите убеждения.

11.         Вие смятате, че власт най-лесно се печели със сила.

12.         Уверени сте, че всичко може да се купи.

13.         Избирате хората по деловите им качества.

14.         На вас винаги се отдава да следвате вашите убеждения.

15.         Изпитвате недоволство, когато хората не се подчиняват на заръките ви.

16.         Парите са път към власт и свобода.

17.         Чувствате се не на себе си, без любимата си работа.

18.         На вас винаги се отдава да следвате вашите убеждения.

19.         Лесно заставяте хората да правят това, което вие искате.

20.         Съгласни сте, че е по-добре да получаваш по-висока заплата, отколкото по-висок интелект.

21.         Радват ви само отличните резултати.

22.         Най-важното в живота е свободата.

23.         Имате способност да ръководите голям колектив.

24.         Заплатата е вашата най-голяма цел в живота.

25.         Любимите занимания за вас са по-важни от властта и парите.

26.         Отдава ви се да извоювате правото си на свобода.

27.         Изпитвате потребност да властвате и стремеж да ръководите.

28.         Съгласни сте, че “парите не миришат” и не е важно как са заработени.

29.         Когато работите понякога, се случва да не почивате.

30.         В името на свободата сте готови да пожертвате всичко.

31.         Чувствате се като “най-голямата клечка”.

32.         Трудно се ограничавате в парите.

33.         Приятелите и познатите ви ценят вашия професионализъм.

34.         Хора, заплашващи свободата ви, предизвикват у вас недоволство.

35.         Властта може да замени много ценности.

36.         Отдава ви се да купите нужното с определена сума пари.

37.         Трудът за вас е най-голямата ценност.

38.         Чувствате се уверен сред непознати.

39.         Съгласни сте да смените свободата си с власт.

40.         Най-силно притеснени сте при липсата на пари.

 

Оценка и ключ Пребройте отговорите “да” на твърденията: 1, 5, 9, 13, 17, 21, 25, 29, 33, 37. Това е ориентация към организираност и целенасоченост в трудова дейност

Извършете същото преброяване по твърденията: 2, 6, 10, 14, 18, 22, 26, 30, 34, 38.

Това е ориентацията към самостоятелност и  свобода.

Пребройте “да”, отнасящи се за твърденията: 3, 7, 11, 15, 19, 23, 27, 31, 35, 39.

Това е ориентация към власт и доминиране.

Направете същото за: 4, 8, 12, 16, 20, 24, 28, 32, 36, 40.

Това е ориентация към материални облаги и пари.

Накрая ранжирайте скалите по бал и ще определите йерархията на социалните си нагласи.

 

Ценностен въпросник на Шалом Шварц

 

Тестът за ценности на Шварц (Ценностен въпросник на Шварц/ Методика на Шварц) се използва за изследване на динамиката на промените в ценностите както в групи (култури) във връзка с промените в обществото, така и за личността във връзка с неговите житейски проблеми.

Под ценности Шалом Шварц (Schwartz Shalom H.) разбира "осъзнати" потребности, които пряко зависят от културата, околната среда, манталитета на определено общество (виж фиг. Модел на съотношението на десетте основни човешки ценности (Кръгът на Шварц за ценности).

В основата на въпросника стои теорията, съгласно която всички ценности са разделени на социални и индивидуални. Въпросникът е разработен от Шалом Шварц през 1992 г.

При разработването на въпросника авторът използва метода на Милтън Рокич, като качествено модифицира, разширява и подобрява концептуалната му база.

Описание на методиката на Шварц.

Въпросникът на Шварц се състои от две части.

Първата част на въпросника е предназначена да изследва ценностите, идеалите и вярванията, които засягат личността. Списъкът с ценности се състои от две части: съществителни и прилагателни, включващи 57 ценности. Изследваното лице оценява всяка от предложените ценности по скала от 7 до -1 бал.

Втората част от въпросника е профил на личността. Състои се от 40 описания на човек, характеризиращи 10 типа ценности. За оценка на описанията се използва скала от 4 до -1 бал.

Първата част на въпросника.

Инструкции: Запитайте се: "Кои ценности са важни за мен като ръководни принципи в моя живот? Кои ценности са по-малко важни за мен?" Вашата задача е да прецените колко важна е всяка ценност за вас като водещ принцип в живота ви.

Скала за оценка:

7 - изключително важна в качеството на водещ принцип в живота ви (обикновено има една или две такива ценности);

6 - много важна;

5 - доста важна;

4 - важна;

3 - не е много важна;

2 - малко важна;

1 - не е важна;

0 - напълно безразлична;

-1 – ценност, обратна на принципите, които следвате.

Преди да започнете, прочетете целия списък с 30 ценности и изберете тази, която е най-важна за вас и оценете важността й като „7“. След това изберете ценност, която е най-малко важна за вас и я оценете с -1, 0 или 1 според нейната важност. След това оценете останалите ценности (от -1 до 7).

Тестови материали

Списък на ценностите N1

1 РАВЕНСТВО (равни възможности за всички)

2 ВЪТРЕШНА ХАРМОНИЯ (да си в мир със себе си)

3 СОЦИАЛНА СИЛА (контрол над другите, доминиране)

4 УДОВОЛСТВИЕ (задоволяване на желанията)

5 СВОБОДА (свобода на мисълта и действието)

6 ДУХОВЕН ЖИВОТ (акцент върху духовните, а не върху материалните въпроси)

7 ЧУВСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ (чувство, че другите се грижат за мен)

8 СОЦИАЛЕН РЕД (стабилност на обществото)

9 ЖИВОТ, ПЪЛЕН С ПРЕЖИВЯВАНИЯ (стремеж към новост)

10 СМИСЪЛ НА ЖИВОТА (цели в живота)

11 УЧТИВОСТ (съобразителност, добри обноски)

12 БОГАТСТВО (материална собственост, пари)

13 НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (защита на нацията от врагове)

14 САМОУВАЖЕНИЕ (вяра в собствената ценност)

15 УВАЖЕНИЕ КЪМ МНЕНИЕТО НА ДРУГИТЕ (отчитане на интересите на другите хора, избягване на конфронтация)

16 КРЕАТИВНОСТ (уникалност, богато въображение)

17 СВЕТОВЕН МИР (свобода от войни и конфликти)

18 УВАЖЕНИЕ КЪМ ТРАДИЦИИТЕ (запазване на признати традиции, обичаи)

19 ЗРЯЛА ЛЮБОВ (дълбока емоционална и духовна интимност)

20 САМОДИСЦИПЛИНА (самоограничение, самоконтрол, устойчивост на съблазни)

21 ПРАВО НА ПОВЕРИТЕЛНОСТ (право на лично пространство)

22 СЕМЕЙНА БЕЗОПАСНОСТ (безопасност за близки)

23 СОЦИАЛНО ПРИЗНАНИЕ (одобрение, уважение на другите)

24 ЕДИНЕНИЕ С ПРИРОДАТА (сливане с природата)

25 ПРОМЕНЯЩ СЕ ЖИВОТ (живот, изпълнен с предизвикателства, новости и изменения)

26 МЪДРОСТ (зряло разбиране на света)

27 АВТОРИТЕТ (право да бъдеш лидер, да ръководиш)

28 ИСТИНСКО ПРИЯТЕЛСТВО (близки приятели)

29 СВЕТЪТ НА КРАСОТАТА (красотата на природата и изкуството)

30 СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ (коригиране на несправедливостта, грижа за слабите)

Сега преценете колко важна е всяка от следните ценности за вас като ръководен принцип в живота ви. Тези ценности изразяват начините ви на действие, които може да са повече или по-малко важни за вас. Опитайте се да различите (разграничите) ценностите колкото е възможно повече, като използвате всички числа. Първо прочетете ценностите в списък 2, изберете кое е най-важно за вас, оценете го по скалата (маркировка 7). След това изберете ценност, която противоречи на вашите принципи (маркировка - 1). Ако няма такава ценност, изберете най-малко важната за вас ценност и я оценете с 0 или 1, според нейната значимост. След това оценете останалите ценности.

 

Списък на ценностите N2

31 САМОСТОЯТЕЛЕН (разчитащ на себе си, самодостатъчен)

32 СДЪРЖАН (избягване на крайности в чувствата и действията)

33 ВЕРЕН (лоялен към приятели, група)

34 ЦЕЛЕУСТРЕМЕН (трудолюбив, вдъхновен)

35 ОТКРИТ ЗА ЧУЖДО МНЕНИЕ (търпим към различни идеи и вярвания)

36 СКРОМЕН (обикновен, не се опитва да привлече внимание)

37 СМЕЛ (търсещ приключения, поемащ риск)

38 ЗАЩИТАВАЩ ОКОЛНАТА СРЕДА (съхраняващ природата)

39 ВЛИЯТЕЛЕН (имащ влияние върху хора и събития)

40 УВАЖАВАЩИ РОДИТЕЛИ И ПО-ВЪЗРАСТНИТЕ (показващ уважение)

41 ИЗБИРАЩ СВОИТЕ ЦЕЛИ (определящ собствени намерения)

42 ЗДРАВ (физически или психически здрав)

43 СПОСОБЕН (компетентен, способен да действа ефективно)

44 ПРИЕМАЩ ЖИВОТА (подчиняващ се на житейските обстоятелства)

45 ЧЕСТЕН ​​(откровен, искрен)

46 ОПАЗВАЩ СВОЯ ИМИДЖ (защитаващ собственото си „лице“)

47 ПОСЛУШЕН (изпълнителен, спазващ правилата)

48 УМЕН (логичен, мислещ)

49 ПОЛЕЗЕН (работещ за благото на другите)

50 НАСЛАЖДАВАЩ СЕ НА ЖИВОТА (наслаждаване на храна, интимност, забавление и т.н.)

51 БЛАГОЧЕСТИВ (придържащ се към религиозна вяра и убеждения)

52 ОТГОВОРЕН (надежден, заслужаващ доверие)

53 ЛЮБОЗНАТЕЛЕН (интересува се от всичко, питащ)

54 СЛОНЕН ДА ПРОЩАВА (стремящ да прощава на другите)

55 УСПЕШЕН (постигащ целите си)

56 ЧИСТОПЛЪТЕН (чисто, подреден)

57 СНИЗХОДИТЕЛЕН КЪМ ЖЕЛАНИЯТА СИ  (прави това, което му доставя удоволствие, угажда си)

 

Втората част на въпросника

Инструкции: По-долу са представени описания на някои хора. Моля, прочетете всяко описание и помислете в каква степен всеки човек прилича или не прилича на вас. Поставете кръстче в една от клетките вдясно, което показва колко прилича описаното лице на вас.

Профил на личността

Ключ, обработка на резултатите, интерпретация на методиката на Шварц

Методиката позволява количествено изражение на значимостта на всеки от десетте мотивационни типа ценности на две нива:

-на ниво нормативни идеали и

-на ниво индивидуални приоритети.

Обработката на резултатите се извършва чрез съпоставяне на отговорите на изследваното лице с ключа.

Съответният ключ е даден по-долу (в таблица 2). В него са представени номерата на пунктовете от двете части на въпросника, съответстващи на всеки тип ценност. Средната оценка за дадения тип ценност показва степента на нейната значимост.

При обработката на първия раздел на въпросника – „Обзор на ценностите" (нивото на нормативните идеали) – резултатите за списъци 1 и 2 се сумират. Преди да се изчислят резултатите от втория раздел на въпросника – „Профил на личността“, е необходимо да се преобразува скалата на въпросника в балове. Ключът за преобразуване на отговорите на изследваните лица в балове е даден по-долу в таблица 1.

 

Таблица 1. Количество бал, присвоени на пунктовете от скалата „Профил на личността“ при обработката на резултатите

По време на първоначалната обработка на данните за всяка част от въпросника („Обзор на ценностите“ и „Профил на личността“) се изчислява средната оценка за отговорите, избрани от изследваното лице в съответствие с ключа (виж Таблица 2). Обработката се извършва поотделно за всеки от 10-те вида ценностни ориентации. Величината на този среден бал по отношение на другите дава възможност да се прецени степента на значимост на този тип ценност за изследваното лице.

Трябва да се отбележи, че данните, получени от първата и втората част на въпросника, обикновено не съвпадат, тъй като ценностните ориентации на личността на ниво нормативните идеали не винаги могат да бъдат реализирани в поведението поради ограничени човешки възможности, групов натиск, придържане към определени традиции, следване на модели на поведение и други причини.

В съответствие със средния бал за всеки тип ценности се установява тяхното рангово съотношение. На всеки тип ценост се присвоява ранг от 1 до 10. Първият ранг се присвоява на тип ценност с най-висок среден резултат, десетият – с най-нисък среден резултат. Рангът от 1 до 3, получен от съответните типове ценности, характеризира тяхната висока значимост за субекта. Рангът от 7 до 10 показва ниската важност на съответните ценности.

Таблица 2. Ключ за обработка на резултатите

Интерпретация, описание на ценностите.

Ето кратка дефиниция на мотивационните типове според тяхната централна цел (Schwartz, 1992, 1994; Smith, Schwartz, 1997):

- власт (Power) - социален статус, господство над хора и ресурси;

- постижение (Achievement) - личен успех в съответствие със социалните стандарти;

- хедонизъм (Hedonism) - наслждение или чувствено удоволствие;

- стимулиране (Stimulation) - вълнение и новост;

- самостоятелност (Self-Direction) - независимост на мисълта и действието;

- универсализъм (Universalism) - разбиране, търпимост и защита на благосъстоянието на всички хора и природата;

- доброта (Benevolence) - поддържане и подобряване на благосъстоянието на близките;

- традиция (Tradition) - уважение и отговорност към културните и религиозни обичаи и идеи;

- конформност (Conformity) - сдържане на действия и мотиви, които могат да навредят на другите и не отговарят на социалните очаквания;

- сигурност (Security) - сигурност и стабилност на обществото, взаимоотношенията и себе си.

 

Шварц описва следните характеристики на тези видове ценности.

1.Сила (Power). Функционирането на социалните институции изисква известна диференциация на статусите и в повечето случаи в междуличностните отношения в различните култури се разкрива комбинация от показатели за доминиране – подчинение. Основната цел на този тип ценности е постигането на социален статус или престиж, контрол или господство над хора и средства (авторитет, богатство, социална власт, поддържане на публичен имидж, обществено признание). Ценностите на властта и постиженията (вижте по-долу) се фокусират върху социалното уважение, но докато ценностите на постиженията (напр. успешен, амбициозен) подчертават активното упражняване на компетентност в пряко взаимодействие, то ценностите на властта (авторитет, богатство) подчертават постигането или поддържането на доминираща позиция в рамките на цяла социална система.

2. Постижение (Achievement). Определящата цел на този тип ценности е личният успех чрез проява на компетентност в съответствие със социалните стандарти. Проявата на социална компетентност (което е съдържанието на тази ценност) в контекста на доминиращи културни стандарти предполага социално одобрение.

3. Хедонизъм (Hedonism). Мотивационната цел от този тип се определя като наслада или чувствено удоволствие (удоволствие, наслада от живота).

4. Стимулиране (Stimulation). Този тип ценност се извлича от нуждата на организма от разнообразие и дълбоки преживявания, за да се поддържа оптимално ниво на активност. Биологично обусловените вариации в потребността от стимулация, опосредствани от социалния опит, водят до индивидуални различия в значимостта на тази ценност. Мотивационната цел на този тип ценност е да се стреми към новост и дълбоки преживявания.

5. Самостоятелност (Self-Direction). Определящата цел на този тип ценности е независимостта на мисленето и избора на методи на действие, в творчеството и изследователската дейност. Независимостта като ценност произтича от потребността на организма от самоконтрол и самоуправление, както и от интерактивните потребности от автономност и независимост.

6. Универсализъм (Universalism). Мотивационната цел на този тип ценности е разбирателство, толерантност, защита на благосъстоянието на всички хора и природата. Мотивационните цели на универсализма се извличат от тези нужди за оцеляване на групи и индивиди, които стават ясно необходими, когато хората влязат в контакт с някого извън тяхната среда или когато първичната група се разшири.

7. Доброта (Benevolence). Това е по-тесен "просоциален" тип ценности в сравнение с универсализма. Неговата основна добронамереност се фокусира върху благополучието в ежедневните взаимодействия с близките. Счита се, че този тип ценност произтича от необходимостта от положително взаимодействие, необходимостта от присъединяване и необходимостта групата да процъфтява. Мотивационната му цел е да запази благосъстоянието на хората, с които индивидът е в личен контакт (полезност, лоялност, снизходителност, честност, отговорност, приятелство, зряла любов).

8. Традиции (Tradition). Всяка социална група развива свои собствени символи и ритуали. Тяхната роля и функциониране се определят от опита на групата и са фиксирани в традициите и обичаите. Традиционният начин на поведение се превръща в символ на групова солидарност, израз на общи ценности и гаранция за оцеляване. Традициите най-често са под формата на религиозни обреди, вярвания и норми на поведение. Мотивационната цел на тази ценност е уважението, приемането на обичаите и идеите, които съществуват в културата (уважение към традициите, смирение, благочестие, приемане на съдбата, умереност) и тяхното следване.

9. Конформност (Conformity). Определящата мотивационна цел от този тип е възпирането и предотвратяването на действия, както и склонности и подтик към действия, които могат да навредят на другите или да не отговарят на социалните очаквания. Тази ценност произтича от изискването за ограничаване на тенденциите, които имат отрицателни социални последици (послушание, самодисциплина, учтивост, уважение към родителите и по-възрастните).

  10. Сигурност (Security). Мотивационната цел на този тип е сигурност за другите хора и себе си, хармония, стабилност на обществото и взаимоотношенията. Извлича се от основните индивидуални и групови нужди. Според С. Шварц има един обобщен тип ценност на сигурността (а не два отделни – за групово и индивидуално ниво). Това се дължи на факта, че ценностите, свързани с колективната сигурност, до голяма степен изразяват целта за сигурност и за индивида (социален ред, семейна сигурност, национална сигурност, взаимно разположение, взаимопомощ, чистота, чувство за принадлежност, здраве).






 

 

Въпросник на Елзе Френкел-Брънсуик за измерване на общи социални нагласи при детето

 

Елзе Френкел-Брънсуик е родена на 18 август 1908 година в Лвов, днес Украйна. Тя е втората от трите дъщери на еврейския бизнесмен Абрахам Френкел, собственик на огромен магазин и съпругата му Хелена Френкел. След завършване на гимназия през 1926, учи математика и физика, а след това психология в Университета на Виена и специализира психоанализа. След като завършва през 1930 г. става сътрудник на Карл и Шарлоте Бюлер в Психологическия институт на същия университет. Поради аншлуса на Австрия с Германия през 1938 г. тя е принудена да имигрира в САЩ. Същата година се омъжва за Егон Брънсуик. Умира на 31 март 1958 година в Бъркли на 49-годишна възраст.

Въпросникът Елзе Френкел-Брънсуик позволява непряко изследване на съществуващото ниво на предразсъдъци сред подрастващите. Тя е установила, че силно предубедените по отношение други групи деца, са склонни да споделят определени еднотипни възгледи, които не са пряко свързани с етническите нагласи. Въз основа на това заключение тя създава въпросник за измерване на общите социални нагласи на децата. Връзката на всяко от твърденията на въпросника с предразсъдъци се потвърждава и от изследвания.

Инструкции: Моля, посочете дали сте съгласни с всяко от твърденията.

Обработка на резултатите

Според автора на методиката, с колкото повече твърдения е съгласно детето, толкова по-голяма е вероятността то да бъде предубедено към други етнически групи.

Елзе Френкел-Брънсуик