ПСИХОЛОГИЯ НА МАНИПУЛАЦИЯТА И МАНИПУЛАТОРА

1.1.Манипулативни типове и причини за манипулация

 

Трагедията на нашия живот е, че съвременният човек, в резултат на безкрайна манипулация, е загубил всяка възможност да изрази себе си директно и творчески и се е свел до нивото на зает автомат, който прекарва цялото си време в опити да се придържа към миналото и да застрахова бъдещето си. Да, той често говори за чувствата си, но рядко ги изпитва. Той обича да говори за тревогите си, но не може да ги признае или да се опита да се отърве от тях.

Съвременният манипулатор не стои неподвижен – той се развива и непрекъснато се усъвършенства. Той също се стреми да разбере тайните на човешката природа, но с една единствена цел – да контролира по-добре околните.

Най-големият проблем на манипулатора е парадоксалния му страх някой, дори близък и любим човек, да разбере за истинските му чувства.

Много често срещан тип манипулатор е човек, който налага на събеседниците си своя език или използва изрази като „Да, това е, разбира се, много интересно“, без да изпитва никакъв интерес. Искате ли да отрезвите един лъжлив манипулатор? Поставете го в неудобно положение. Кажете нещо като: „Не ти вярвам“.

Друг парадокс на съвременния манипулатор е, че той не използва дори частица от възможностите, които животът му предоставя. Той е зает автомат, който никога няма да поеме отговорност за действията и грешките си и затова безкрайно ще обвинява всички.

Със сигурност сте срещали някой, който цитира Шекспир при всяка възможност. Той не е прочел нищо повече освен два-три сонета, но ги е научил наизуст. Това е много характерно за манипулатора – повърхностна ерудиция, чиято цел е да впечатли, да хване другите на стръвта си и след това да ги контролира. Той не изучава живота, а събира колекция от умни неща, думи и фрази, за да се презентира с тях.

Нека се спрем на това защо самият манипулатор страда от своите манипулации.

Механичната, неискрена дейност превръща живота на манипулатора в нелюбима работа. Той се отнася към заниманията си като към ежедневен труд, който го отегчава до смърт и от който би било хубаво да се отърве възможно най-бързо. Той е забравил как да се наслаждава на живота такъв, какъвто е, и да изпитва дълбоки чувства. Манипулаторът вярва, че времето на забавленията и удоволствията, ученето и развитието е завършено, отминало е заедно с детството и юношеството, а в зряла възраст го очакват само проблеми и трудности. Така че, когато достигне зрялост, той всъщност преминава към растителен начин на живот, без да се опитва да разбере целта и смисъла на своето съществуване.

Манипулаторът обича да контролира. Той не може да живее без него. Той е роб на тази своя нужда. Следващият парадокс е, че колкото повече манипулаторът се стреми да контролира, толкова по-силна е нуждата да бъде контролиран от някого, се формира у него.

…

Манипулаторите обичат да се ровят в света на психиатрията и психологията.

След като са усвоили термини и понятия, те, като правило, гордо се оттеглят в необятния свят на недоволство от себе си, където остават до края на дните си.

Те използват психологически термини и концепции, за да оправдаят своето незадоволително поведение. Манипулаторът намира причината за всички нещастия в миналото си, където нещо му е направено нередно. Той е напуснал детското „Не мога да ти помогна!“ и вече е навлязъл здраво в възрастното „Не мога да ти помогна, защото...“ Всичко може да последва, не напразно е чел психологическа литература. Например: „Защото съм интроверт“, „Защото майка ми не ме обичаше“, „Защото съм много срамежлив“. Защото, защото, защото...

…

Съвременният манипулатор е повлиян и се развива на основата на  пазарна ориентация, където човекът е нещо, за което трябва да знаете много и който трябва да можете да управлявате.

Нещата могат да бъдат разчленени и манипулирани, без да се повредят. Друго нещо е човекът. Не можете да го разчлените, без да го унищожите, без да го умъртвявате. Не можете да го манипулирате, без да му нанесете вреда, без да го убиете.

Основната задача на пазара обаче е да накара хората да бъдат вещи! В пазарните условия човек вече не е толкова човек, колкото потребител. За търговеца той е купувач.

Пазарът се стреми да ни обезличи, да ни лиши от индивидуалност, но ние не искаме това, възмущаваме се.

…

ТИПОВЕ МАНИПУЛАТОРИ

Има осем основни манипулативни типа хора и вероятно лесно ще ги разпознаете, тъй като всеки от тях е сред вашите приятели или познати.

Диктатор. Обикновено преувеличава силата си, доминира, нарежда, цитира авторитетни фигури – прави всичко, за да контролира жертвите си.

Парцал. Обикновено жертва на Диктатора и негова пълна противоположност. Парцалът развива умения за взаимодействие с Диктатора. Той преувеличава своята чувствителност. Типични негови техники са: да забрави, да не чуе, пасивно да мълчи.

Калкулатор. Преувеличава нуждата да контролира всичко и всички. Той мами, укрива, лъже, опитва се от една страна, да надхитри, а от друга, да проверява другите.

Лепка. Пълната противоположност на Калкулатора. Той всячески се опитва да преувеличи зависимостта си. Това е човек, който копнее да бъде обгрижван. Той позволява и постепенно принуждава другите да вършат работата му вместо него.

Хулиган. Преувеличава своята агресивност, жестокост и враждебност. Контролира с помощта на различни видове заплахи.

Добро момче. Преувеличава своята грижа, любов, внимание. Той убива с доброта. В някои отношения да се изправиш срещу него е много по-трудно, отколкото да се изправиш срещу хулигана. Последният не е в състояние да се изправи срещу „доброто момче“. Изненадващо е, че във всеки конфликт между побойник и добър човек, побойникът губи.

Съдия. Преувеличава своята критика. Той не вярва на никого, пълен е с обвинения, възмущение и трудно прощава.

Защитник. Точно обратното на съдията. Той подчертава своята подкрепа и толерантност към грешки; разглезва другите, съчувства безмерно и отказва да позволи на онези, които защитава, да стъпят на краката си и да придобият независимост. Вместо да се занимава със собствените си работи, той се грижи за другите.

…

Всеки от нас носи в себе си стил на манипулатор. Обикновено ние представяме пред другите един от тези типове в най-ярката й форма, но от време на време другите също могат да се събудят в нас. Манипулаторът безпогрешно намира партньор, който най-добре отговаря на неговия тип.

Понякога изглеждаме напълно различни за другите. И въпросът тук изобщо не е във възприемането на тази разлика. Ние просто демонстрираме на различни хора различните си манипулатори, живеещи в нас. Ето защо трябва да сме много внимателни в преценките си за хората, ако тези преценки се основават на мненията на другите! Не забравяйте, че те виждат само част от човека. Може би не основният.

…

ПЕТ ПРИЧИНИ ЗА МАНИПУЛАЦИЯ

1.Вечният конфликт на човек е със себе си, тъй като в ежедневието той е принуден да разчита както на себе си, така и на външната среда.

2.Нормалните отношения между хората. Те предполагат знания на човек такъв, какъвто е, с уважение към неговото достойнство.

3.Рискът и неопределеността, които ни заобикалят от всички страни. Всеки момент може да ни се случи всичко. Човек се чувства абсолютно безпомощен, когато е изправен пред екзистенциален проблем. Затова пасивният манипулатор заема следната позиция: „О, не мога да контролирам всичко, което може да ми се случи?! Така нищо няма да мога да контролирам!“

4.Страхът от близки междуличностни контакти.

5.Необходимостта от получаване на одобрение от всички.

Извод: Манипулаторът е човек, който се отнася към хората ритуално, опитвайки се да избегне интимността в отношенията и усложненията, а манипулацията като цяло е псевдофилософия на живота, насочена към експлоатация и контрол както на себе си, така и на другите.

 

ЧЕТИРИ ОСНОВНИ ТИПА МАНИПУЛАТОРНИ СИСТЕМИ

Активният манипулатор се опитва да контролира другите чрез активни методи. Той никога няма да покаже своята слабост и ще играе ролята на човек, пълен със сила. По правило той се възползва от социалното си положение или ранг. Той разчита на безсилието на другите, постигайки пълен контрол над тях. Любимата му техника е „задължения и очаквания“ –  принцип на етикета за ранговете.

Пасивният манипулатор е обратното на активния. Докато активният манипулатор печели, като побеждава опонентите си, пасивният манипулатор печели, като е победен. Като позволява на активния манипулатор да мисли и работи за него, пасивният манипулатор печели съкрушителна победа. А най-добрите му помощници са вялостта и пасивността.

Състезателният манипулатор възприема живота като постоянен турнир, безкрайна верига от победи и загуби. Отрежда си ролята на буден боец. За него животът е постоянна битка, а хората са съперници и дори врагове, реални или потенциални.

Безразличният манипулатор залага на безразличието, на индиферентността. Методите му са пасивни или активни.

И така, нека обобщим:

-психология на активен манипулатор – доминиране и властване на всяка цена;

-психология на пасивен манипулатор – никога не предизвиквайте раздразнение;

-психология на състезателен манипулатор – победа на всяка цена;

-психология на безразличен манипулатор – отхвърляща грижа.

 

Това е много важно да се разбере, тъй като манипулаторът, колкото и хитър да е той, е предвидим. И ако го диагностицирате правилно, тогава изобщо не е трудно да изчислите как ще се държи в дадена ситуация.

Манипулаторът е много зает човек. Той е зает да контролира другите и затова не вижда и не чува много от случващото се около него.

Манипулацията неусетно го прави сляп. Той губи способността си да преживява и да се радва истински. Той не винаги е болен, но винаги е твърде зает, за да живее пълноценно.

Стилът на живот на манипулатора се основава на четири характеристики: лъжи, неосъзнатост, контрол и цинизъм.

 

СПОСОБИ ЗА ПРОЯВА НА ЧЕТИРИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МАНИПУЛАТОРА

1.Лъжа (фалшивост, измама). В този случай манипулаторът представя комедия, играе роля и се стреми с всички сили да направи добро впечатление. В същото време той не изпитва чувства, а внимателно ги подбира и представя на публиката в зависимост от обстоятелствата.

2.Неосъзнатост (апатия, скука). В този случай манипулаторът много ясно показва така нареченото тунелно зрение, т.е., той вижда и чува само това, което иска. Метафорично казано, тук той е паяк, който чака да улови в мрежата си само това, което му е нужно – другото пропуска.

3.Контрол (затвореност, преднамереност). За всеки манипулатор животът е игра на шах. Той винаги се опитва да контролира ситуацията, но в същото време постоянно си мисли, че някой контролира и него. Външно той остава спокоен, за да скрие плановете си от истински или въображаем противник.

4.Цинизъм (липса на вяра). Манипулаторът никога не вярва на никого – нито на себе си, нито на другите. Дълбоко в себе си той не вярва на човешката природа като цяло. Той разделя хората на две големи категории: тези, които контролират, и тези, които са контролирани.

 

Действията на манипулатора протичат под знака на убеждението, че собствената му недостатъчност може да бъде преодоляна чрез борба със себе си („лошите“ страни на себе си) и другите. За него животът е борба с неговите стратегии и тактики, техники и игри, необходими за оцеляването. Загубил тази или онази битка, той чувства, че е загубил всичко. Ето защо можем да кажем с голяма степен на увереност, че манипулаторът е многостранен, целенасочен, интелигентен човек с множество противоположности в душата си.

Манипулаторите не изпитват особени затруднения при установяването на контакт. „Трябва само да дръпнете връвта“, мислят те, „и контактът с този човек е установен.“

Установяването на контакти, което е лесно за манипулаторите, се постига благодарение и на ниво съприкосновението само с външните си пластове. Тези контакти са повърхностни, те не докосват душата.

Контактът в никакъв случай не е постоянно състояние, а крехка, преходна субстанция, която може или не може да се развие при среща. Когато се установи контакт – сигурно сте забелязали това - думите идват лесно, разговорът протича гладко. Когато няма контакт или е повърхностен, езикът сякаш вкостенява и разговорът неизбежно става напрегнат.

Изглежда, че манипулаторът се опитва да постигне по-добър контакт с безкрайните си игри; всъщност всички манипулативни упражнения водят до отслабване или пълна загуба на контакт, тъй като те не са нищо повече от отклонение от същността на случващото се.

 

Една от причините манипулаторът да не може да се свърже истински с другия е страхът от уязвимост, излагане и осъждане. Той се страхува, че ако поддържа контакт, неговата същност, вътрешното му ядро ​​веднага ще се разкрие. Истинският личен контакт е невъзможен без риск. Манипулатор, който предпочита да не поема рискове, се задоволява с полуконтакти. Много по-удобно е, смята той, да контролира другите, отколкото да взаимодейства постоянно и трайно с тях.

Затова той не влиза в разговора, а го контролира. Той трябва да избере темата на разговор, след това да оцени баланса на силите, т.е., по време на разговора той по-скоро оценява какво се случва, отколкото да слуша. Той не се опитва да разбере, а се стреми с всички сили да убеди. Ако публиката по някаква причина не му подхожда, той ще избягва контакт по утъпкан път, т.е., ще ограничи разговора до общоприети фрази по абстрактни теми – например забележки за времето.

 

МЕТОДИ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА КОНТАКТ

Ето най-разпространените методи за избягване на контакт, които манипулаторите използват изключително често.

Преструва се на „случаен“ човек в разговор: „Не е моя работа да ви го казвам“ или „Аз, разбира се, нищо не разбирам от това, но...“, или „Нямам право да се намесвам във вашите работи, но ми се струва..."

Поставя под въпрос това, което току-що е казал: „О, забравете за това“, или „Но Вие не разбрахте главното“, или „Не придавайте значение на тези думи...“

Преструва се, че думите му се отнасят за друг човек: „О, не говоря за теб, а по принцип...“ или „Просто разсъждавах на глас, извинявай...“

Преструва се, че не е разбрал ситуацията или контекста на казаното: „Вие винаги ми се смеете много …“ или „Надценявате ме“.

…

Манипулаторът, като правило, трудно и слабо изразява основните емоции на контакт – гняв, страх, негодувание, доверие и любов. Не търсете ярки емоции при манипулатора! Затова той прибягва до блокирани или незавършени емоции – безпокойство, огорчение, възмущение, срамежливост. Това е маскировката на поведението на манипулатора. За един манипулатор няма нищо по-хубаво от това да замени една истинска  емоция с друга – фалшива. Много от нас изразяват гняв, когато всъщност се чувстват обидени или наранени. Държим се по този начин, защото гневът е по-предвидима емоция, т.е., не е трудно да си представим какво може да се случи след нашата гневна реч – другата страна също ще се ядоса.

Когато признаем на друг човек, че сме обидени от него, всичко може да се случи, а реакцията му да стане непредвидима. Той може да се ядоса, да се разплаче или просто да бъде изненадан. Така вместо да се обиждаме, показваме гняв.

…

Друг любим трик на манипулатора е да отприщи смесица от различни чувства върху околните, довеждайки ги до пълно объркване. Така манипулаторите контролират хората и като правило получават това, което искат.

Манипулаторът обича да пази емоциите в резерв, за да може да ги използва в удобен момент. „Бях обиден от теб миналата седмица“, може да каже манипулаторът. Какво, отне му цяла седмица да разбере това ли? Разбира се, че не. Просто тогава беше неизгодно да декларира оплакването си, но сега вероятно може да се спазари за нещо. Когато се появи разменният продукт, тогава се припомнят и миналите оплаквания.

…

Друг съществен и немаловажен въпрос за манипулатора е отношението му към времето.  За него времето е или миналото, което дава обширен материал за прощаване на собствените им грешки, или бъдещето, върху което изграждат богато украсената сграда на своите обещания. Има манипулатори, ориентирани към настоящето, и те не са по-добри. Характеризират се с това, че постоянно си пъхат носа в чуждите дела, говорят много, но правят малко.

Ориентираният към миналото манипулатор се характеризира с чувство на вина, съжаление, разкаяние и угризения на съвестта. Той е докачлив без всякаква мярка. Спомените го гризат. Може да се разстрои до сълзи, спомняйки си например обида преди двадесет години. И започва да отмъщава.

Ориентираният към бъдещето манипулатор живее в свят на идеализирани цели, планове, очаквания, прогнози и страхове. Той е погълнат от тревоги и мъка за бъдещето си. И започва да гради бъдещето си за сметка на други хора.

Ориентираният към настоящето манипулатор може да се счита за патологична личност. Неговото минало не е достатъчно богато, за да живее с него; то не е достатъчен принос към настоящето. Неговото бъдеще е непоследователно и неясно и най-важното е, че е слабо свързано с дейността му в настоящето. По тези причини той е личност, замесена в безсмислена дейност и нерефлексивна концентрация – суетно същество, което винаги активно избягва трезвото вглеждане в себе си. Такъв манипулатор започва да използва хората около себе си, за да постигне целите си.

Същността на манипулатора е постоянно да се защитава и оправдава. За това всъщност му трябват миналото и бъдещето: миналото за извинение за грешките и бъдещето за безплодните обещания. Ако е ориентиран към настоящето, ще говори много за това, което прави, но никога няма да го довърши.

По този начин манипулаторът е човек, който може да се срещне по нашия жизнен път във всяка секунда. Не си мислете, че манипулаторът може да е вашият началник, някакъв мошеник или човек, който ви е добре познат, с когото вече сте се сблъсквали в сферата на манипулирането ви. Манипулатор може да бъде съпруг, деца, роднини, колеги от работата, приятели, съседи – всеки, който ни заобикаля и има нужда от нещо от нас, може поне временно да стане манипулатор.

…

С други думи, манипулаторът е човек, който се опитва да ви пречупи. Такъв човек подкопава самочувствието ви и ви трови. Застрашава благополучието и здравето. На такива хора не може да се разчита. Те виждат само недостатъци във вас. Завистливи и отмъстителни, те никога не се радват на вашите успехи. Всъщност те се ядосват, когато имате късмет. Чувствата за несигурност и неадекватност ги принуждават да ви пречат да живеете щастлив и продуктивен живот.

Всеки може да бъде манипулатор. Социално-икономическият статус, възрастта, нивото на култура или образование, религията нямат значение. Интелигентността също не играе роля. Геният може да бъде и манипулатор. Можете да го срещнете навсякъде: в семейството и на работа.

Някои от тях ще ви говорят гадни неща в очите, други ще ръсят клевети зад гърба ви, трети може да се усмихват щедро, да говорят нежни, приятни, нежни думи, таейки в душата си завист, омраза и злоба.

…

През целия си живот сигурно ви се е налагало да се справяте с хора, към които не сте изпитвали нежни чувства. Още повече, че сред тях може да има толкова гнусни личности, че само от спомена за тях все още ви боли глава. Въпреки че от деца ни учат, че трябва да се обичаме и да не съдим ближните твърде строго, в действителност всичко се оказва много по-сложно. Реалността е, че винаги има хора, които можете да наречете манипулативни от ваша гледна точка.

Може също така да откриете, че се сблъсквате с един и същи тип манипулатор през целия си живот.

Може би никога преди не сте се замисляли за това, но има определени причини, поради които не харесваме определен тип хора. С течение на времето може да откриете, че тези хора просто пречат на живота ви.

За да разберете какъв тип хора смятате за манипулатори, направете упражнение, което ще ви помогне да идентифицирате черти на характера, характерни за манипулатора, който може да ви причини много болезнени моменти:

-направете списък с петима мъже и пет жени, които са направили живота ви труден през годините (споменете си специално тези, които са били с вас от детството до днес);

-помислете защо не харесвате тези хора и до имената им напишете три или четири отрицателни качества, които притежават.

-сравнете описанията на всеки и отбележете техните общи слабости;

-накрая, отделете общи черти (признаци) в тези, които съсипват живота ви, запомнете ги и използвайте за разпознавайте в хората, които ще срещнете в бъдеще.

…

Обобщение

Борбата с хора, които вредят на вашето благополучие и просперитет, е нормална, здравословна човешка реакция. Не можеш да обичаш всички и всичко. Както съветва Конфуций: „Не се занимавайте с онези, които не са толкова добри, колкото вас.“ Тези думи може да ви шокират, тъй като не се вписват в днешните представи за живота, в които практично ни съветват да се обграждаме с удобни за нас хора.

Днес в духа на неолиберализма всеки и навсякъде ни казва по всякакъв начин кое е новото нормално, че трябва да обичаме всички и че всички трябва да обичат нас. Повечето от нас са възпитани с това убеждение, но колко далеч е то от реалността! Няма да те обичат всички и не е нужно да обичаш всички. Въпреки че всеки от нас се смята за приятен човек и мнозинството от хората, които ни познават, споделят това мнение, това не означава, че абсолютно всички ни обичат или поне им е приятно да общуват с нас. Можете да имате златно сърце, най-добри намерения и като цяло да бъдете душевен човек – и въпреки това да накарате някого да не ви харесва по причини, които не разбирате. Трябва да знаете, че може да има хора, които няма да ви харесат и нищо не може да се направи по въпроса.

Ако приемете (дори и неохотно), че не всички ще ви обичат и вие няма да обичате всички, ще почувствате, че справянето с манипулаторите не е толкова трудно.

 

ТРЕНИНГ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СЪПРУЖЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Развитие на семейна комуникация

Упражнение „Контактно взаимодействие“

 

(Материали: тапи за уши и широк ластик или шал, две ленти за глава за всеки трима участници)

Уводна част. Контактното взаимодействие се състои от няколко етапа, които се характеризират със специфични форми на поведение и общуване. Те включват първично споразумение, етап на обединяващо взаимодействие, формиране на взаимоотношения и така наречения „ефект на преразглеждане“. Резултатът от контактното взаимодействие може да бъде или сближаване на позициите, или дистанциране.

Основна част. Цялата група участници в обучението е разделена на тройки. Един човек от всяко трио получава две превръзки, които ще използва по време на упражнението, за да завърже себе си и устата си. Вторият участник получава тапи за уши и превръзка: по време на играта той запушва ушите си и запушва устата си. Третият играч получава тапи за уши и широк ластик, с който ще хване ръцете си, за да не ги използва по време на упражнението (вместо ластик, можете просто да завържете ръцете си с шал). Разпределяйки реквизит за упражнението, треньорът определя комуникационните възможности на участниците.

Първият нищо не вижда и не говори. Той може само да чува и жестикулира. Вторият не чува и не казва нищо; неговите комуникационни канали са визия и жестове. Третият има способността да говори и да вижда, но не може да жестикулира и също не може да чуе нищо.

Въпреки това участниците в триото ще трябва да се споразумеят за нещо и в същото време ще трябва да покажат забележителна активност, въображение и енергия. Участниците могат да се договорят за:

-на какъв филм ще отидат след тренинга;

-къде ще се срещнат преди да отидат на кино?

-какъв подарък ще купят на общ приятел за рождения му ден?

-какво ястие ще приготви всеки от тях за партито, което компанията организира заедно.

Това упражнение не е лесно, но е много ефективно и забавно. Важно е само треньорът да е постоянно в течение на събитията и стриктно да следи за спазването на всички ограничения, наложени на участниците. Участниците може да са объркани в началото, но след това преодоляват проблемите си и се концентрират върху комуникационната задача.

Обобщаване. Обобщаването на резултатите е обсъждането от участниците на елементите на техните действия за постигане на съгласие и разбирателство.

 

Източник: Шапарь. Тренинг формирования супружеских отношений. Тренинг ведущих видов деятельности личности

 

ТРЕНИНГ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СЪПРУЖЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Развитие на семейна комуникация

Упражнение „Натрупана информация“

 

Уводна част. Един от ключовите моменти при формирането на добри семейни отношения е умението да изслушвате партньора си. Изслушването на другия е трудна задача, изискваща напрежение, тъй като изисква концентриране на вниманието върху това, което говори събеседникът, въпреки че главата ни по правило е заета с много проблеми и освен това сме уморени или нервни. Освен това, ако не се слуша много внимателно събеседника, се пропускат много важни моменти и не се улавя интонацията. Умението да се слуша е особено важно в семейните отношения.

Основна част. Групата седи в полукръг или кръг, така че всички участници да могат да се виждат, което помага да се концентрират върху партньора. Концентрацията и слушането са едни от ключовите умения в това упражнение. Играта е „кумулативна“, тоест информацията се натрупва от участник на участник. Всеки следващ участник използва направеното (казаното, показаното) преди него и предава щафетата на следващия, добавяйки своя информация към предварително получения материал.

Първият участник произнася произволно изречение по зададената от треньора тема. Вторият буквално повтаря това, което е чул дума по дума, като добавя своята реакция към него. Третият се връща по смисъл към предишните две изречения и добавя своето. Например:

Да кажем, че дадената тема е времето.

1-ви: Мислите ли, че днес не е студено?

2-ро: Питаш дали е студено днес? Мисля, че днес е по-топло от вчера!

3-ти: Иван попита дали е студено днес. Оказа се, че днес е по-топло от вчера. Това означава, че не е нужно да носим яке.

4-то: Нашият разговор започна с въпроса дали днес е студено. Приятелят ми отговори, че според него днес е по-топло от вчера. Това зарадва друг от събеседниците, защото смята, че не е задължително да носим яке. Мисля също, че няма да имаме нужда от чадър, защото няма да вали...

 

Този пример показва, че само вторият играч повтаря фразата на първия дума по дума, за да консолидира темата в съзнанието на групата. По-нататъшното натрупване протича възможно най-близо до текста, с широко цитиране, но въпреки това всеки следващ участник е свободен да въвежда нови фигури на речта и да използва уводни думи. Той търси синоними, за да придаде на разговора ниво на красив и естетически, а не просто информативен разговор. При прекъсване на веригата (поради изчерпване на темата, прекомерно развитие, недостатъчна концентрация на един от участниците и т.н.), започва нова верига от текст със следващия участник в редицата.

Обобщаване.

-Какви възможности се отварят пред внимателния и обучен слушател?

-Какви условия трябва да спазва добрият слушател (никакви странични мисли; докато слушате, без странични мисли и още повече не трябва да подготвяте контрааргументи; трябва да се концентрирате върху същността на темата и да изтласкате маловажното от главата си; трябва да се концентрирате само върху тази въпросна тема)?

-Кои грешки са най-чести сред тези, които слушат (депресия; фокусиране върху голи факти; думи, които изкарват човека от равновесие; мързел в мисленето)?

-Как да подобрим ситуацията?

 

Източник: Шапарь. Тренинг формирования супружеских отношений. Тренинг ведущих видов деятельности личности

 

ТРЕНИНГ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СЪПРУЖЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Развитие на семейна комуникация

Упражнение „Гросмайстори в общуването“

 

(Материали: 32 карти с изображения на шахматни фигури, химикалки, лист хартия за всеки „експерт“)

Уводна част. Взаимното разбирателство и груповата сплотеност са признаци на добро партньорство, „здраво семейство“. Такава атмосфера се постига чрез взаимната работа на участниците във всяка група, включително семейната, за задълбочаване на взаимното разбирателство, изясняване на скрити и явни предпочитания, кодекси на поведение, способността за интуитивно прогнозиране желанията на партньора и разбиране на законите на невербална комуникация. Добрият партньор е „гросмайстор в общуването“.

Основна част.  

Инструкция: „Нека се опитаме да определим колко сте усъвършенствани в законите на междуличностното общуване и... играта на шах.

Всеки от вас получава карта с изображение на шахматна фигура от определен цвят. (Ако има 16, а не 32 участници в играта, се раздава комплект от един цвят.) Не можете да показвате картата на партньорите си в отбора, не можете и да кажете каква фигура сте получили. В същото време, след 15 минути, две армии от шахматни фигури трябва да се подредят една срещу друга в нашата зала в приетия ред: „черни“ отдясно, а „бели“ отляво. Напомням, че всякакви разговори, записи, рисунки са забранени. Пожелавам ви успех!"

Обобщаване.

-Кое беше най-трудното?

-Как екипите се справиха със задачата?

-Как възникна взаимното разбирателство?

-Защо такова взаимно разбиране е възможно с непознат, но е трудно в семейството?

 

Източник: Шапарь. Тренинг формирования супружеских отношений. Тренинг ведущих видов деятельности личности

 

ТРЕНИНГ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СЪПРУЖЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Развитие на семейна комуникация

Упражнение „Вариации на тема семеен живот“

 

(Материали: разпечатка на текста „Класификация на поведението в брака“ – виж приложението.)

Уводна част. Много семейни проблеми не биха възникнали, ако бъдещите съпрузи бяха преминали през училище за подготовка за семеен живот. Смята се обаче, че това не е необходимо, като се разчита с течение на времето всичко ще се нареди и саморегулира, чрез любовта и страстта. В резултат на това до 70% от разводите се случват още през първата или най-много втората година от брака.

Основна част. Първо, треньорът моли участниците да си спомнят и разкажат някаква ситуация от семейния живот, в която ясно се демонстрира необходимостта от партньорство между двамата. Участниците обсъждат ситуацията, а не поведението на героите и се опитват да изяснят проблемите на историята. След това групата се разделя на двойки. Всяка от двойките получава своя номер от класификацията на партньорското поведение в брака, дадена по-долу (виж приложението). (Препоръчително е да има сформирани 7 двойки, но ако има повече участници, тогава останалите могат да бъдат добавени към всяка двойка или да им се предложи ролята на експерти.)

В продължение на десет минути всяка двойка се опитва да изиграе предварително обсъдената ситуация по такъв начин, че единият от партньорите да се държи в строго съответствие с ролята, определена от класификационния номер, а вторият свободно да импровизира. Зрителите (или „експертите”) ще се опитат да определят на какъв тип партньорство отговаря поведението на импровизиращия участник. Двойките ще представят сцените си една след друга. След това се обобщават резултатите от упражнението.

Обобщаване. Извършва се чрез разглеждане на следните проблеми и ситуации. Опитайте се да намерите за всеки партньор цялата палитра от качества и свойства, които се проявяват в имповизацията (лексика, жестове, изражения на лицето, текст и подтекст, методи за въздействие върху партньор и манипулация).

Запишете демонстрираните ролеви комбинации на дъската и анализирайте в каква посока се е развило партньорството във всяка от двойките. Когато анализирате, можете да използвате следната класификация на брачните профили:

-симетрични (например независим - независим, рационален - рационален, равен - равен...). В такъв съюз двамата съпрузи имат равни права и няма подчинение на единия на другия. Проблемите тук се решават чрез дискусия и компромис, споразумение;

-допълващ (родител - дете), характеризиращ се с подчинение в рамките на двойката. Единият командва, ръководи, взема решения, другият изпълнява, подчинява се, чака инструкции;

-конфликтен – това са най-често съюзите:

-„романтичен“ или „приятел“ с „независим“;

-„романтик“ с „рационалист“.

След разглеждане на проблемите и ситуациите се обсъжда въпросът: работата по сцени или гледането на скечове помогна ли ви да определите какъв тип поведение в брака е характерно за вас лично?

 

Приложение

Класификация на поведението в брака

Приема се следната класификация на поведението в брака.

Равноправен партньор: очакване за равни права и задължения.

Романтичен партньор: очакване за духовна хармония, силна любов, сантименталност.

„Родителски” партньор: грижи се за другия с удоволствие, възпитава го.

„Детският” партньор: внася спонтанност, непосредственост, игривост и радост в брака, но в същото време придобива власт над другия, като показва слабост и безпомощност.

Рационален партньор: следи за проявата на емоции, стриктно спазва права и задължения. Отговорен, трезвен в оценките си.

Партньор-приятел (сподвижник): иска да бъде съратник и търси същия съратник за себе си; не претендира за романтична любов и приема обичайните трудности на семейния живот като неизбежни.

Независим партньор: поддържа определена дистанция по отношение на другия съпруг.

 

Източник: Шапарь. Тренинг формирования супружеских отношений. Тренинг ведущих видов деятельности личности

 

Допълнителни бележки за треньора:

В семейната (фамилната) психология е прието взаимодействието (шизмогенеза) между партньорите да се класифицира на два вида: а) симетрично и б) взаимодопълващо взаимодействие.

„Шизмогенеза” е термин въведен в семейната психотерапия от Бейтсън (Bateson, 1936) и според него тя е: „диференциация в нормите на индивидуално поведение, възникващо от кумулативното взаимодействие между хората”.

Симетричното взаимодействие в семейните отношения се обяснява с това, че ако единият партньор (А) прави нещо (проявява определен тип поведение), то другият (Б) отразява това поведение и го развива в още по-голяма степен, след което се разменят ролите и (А) отразява с нова, още по-голяма степен това поведение. Формира се цикъл на непрекъснато увеличение, уголемяване, развитие на поведенческия модел.  Този тип поведение акцентира на общото и минимизира различното.

Здравото симетрично взаимоотношение се отличава с това, че: (1) партньорите приемат съответните си качества; (2) взаимно се уважават; (3) имат вяра в другия; (4) взаимно утвърждават Аз-овете си, без това да е в ущърб на другия.

Ако този тип взаимоотношения се разпаднат, тогава настъпва взаимно отхвърляне, а не девалидизиране на Аз-овете на всеки един от партньорите. Отхвърлянето е количествен процес и не засяга качеството на взаимоотношенията. Той е по-малко значим от психопатологична гледна точка, в сравнение девалидизирането, което е качествен процес.

Взаимодопълващото взаимодействие в семейните отношения се обяснява с това, че всеки от партньорите развива различен тип поведение, всяко от което допълва това на другия.  Този тип поведение акцентира на различното и минимизира общото.

При този тип поведение взаимоотношенията между партньорите заемат две различни позиции. Единият е в  „първична”, „висша” или „горна” позиция, а другият е във „вторична”, „нисша” или „долна” позиция. Такива са например отношенията между майката и детето.

Независимо от факта, че партньорите са в различни позиции, техните поведения се допълват взаимно, тъй като заемат цялата ос на отношения, докато при първия тип (симетричното) те са съсредоточени в единия край на оста. Освен това, тези две поведение не се конфронтират или грубо допълват. По-скоро всеки един от тях се държи по начин, който осигурява и предполага основания за поведението на другия. Пример за това е „висшата” позиция на мъжа в семейството по един тип взаимоотношения или дейности и „нисшата” на жената по същия тип дейности. Нито единия, нито другия взаимно си пречат на този тип поведение или позиция.

И още нещо важно. Не бива да се възприема термина „висша” и „нисша” като синоними на „лоша-добра” или „силна-слаба”.

Източник: Шапарь. Тренинг формирования супружеских отношений. Тренинг ведущих видов деятельности личности

 

ТРЕНИНГ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СЪПРУЖЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Развитие на семейна комуникация

Упражнение „Закрита комуникация“

 

(Материали – тесте карти за игра)

Уводна част. Спомняте ли си табелите на вратите на официалните институции: „Добре дошли!“, „Вход“, „Изход“, „Движи се само направо!“,  „Само за персонал“, „Достъп забранен“, „Забранено за пешеходци“, „Къпането забранено!“, „Не се качвай!“, „Не паркирай!“, „Достъп забранен. Частна собственост“, „Вход забранен за външни лица!“? Всъщност те с право могат да се приемат като метафора за комуникация. Несъмнено има нюанси: доколко изразена е поканата или забраната, дали твърдението се отнася за всички или за определена (от кого?) категория хора. Всеки обаче е запознат със ситуации, когато човекът, с когото общуваме сякаш окачва едни и същи знаци на гърдите си, отваряйки или затваряйки комуникацията.

Упражнението е предназначено да тренира участниците в усвояване умения за „разчитане“ на тези съобщения, които се проявяват в изражението на лицето, интонацията и жестовете и второ, да създаде експериментална ситуация, при която участниците3 да направят опити да разберат дали сдържаността винаги е проява на близост и дали усмивката от ухо до ухо е признак на топлота и искрен интерес към общуването.

Основна част. Треньорът отива в средата на помещението, където се провежда обучението. Взема тесте карти и го разделя на две части. Едната половина се дава на доброволец, в ролята на „експерт“, а втората половина раздава на останалите участници.

Инструкция: „Задачата на упражнението е следната: „експертът“ ще напусне помещението за няколко минути. През това време вие ще решите каква позиция ще заемете по отношение на него: отворена или затворена. Опитайте се да не се издавате веднага. Нека се опитаме от една страна, да „играем комуникация” искрено и последователно, а от друга страна, направете го с нюанси, в полутонове, така че да оставите на „експерта“ възможност да се замисли, да разсъждава.“

Връщайки се в стаята, „експертът“ се редува да се приближава до останалите участници, седнали в кръг, като избира и работи със само 5 от тях. Той не може да говори с тях, може само мълчаливо да анализира техните пози, жестове, изражение на лицето и може да използва всяка подходяща възможност, за да определи дали партньорът е открит или затворен. Когато отговорът бъде намерен, „експертът“ поставя някаква карта от тестето си пред играча. Ако постави картата с лицето надолу, това е знак, че е открил закрит стил на общуване. Ако картата е поставена с лицето нагоре – открита комуникация. Едва след това самият играч поставя своята карта до картата „експерта“. Ако картите съвпадат, „експертът“ записва една точка в своя актив. Ако не, той получава наказателна точка.

След като определи всеки от петимата играчи, „експертът“ сменя ролите с последния от тях. „Експертът“ с максимален брой точки печели. Това е доказателство за способността за дешифриране на езика на невербалната комуникация и разграничаване на нюансите в партньорското взаимодействие.

Обобщаване.

-Какво ви впечатли и запомнихте за това упражнение?

-На какво ви научи, за какво ви накара да се замислите?

-Спомнете си моментите от семейния си живот, когато сте искали да изберете „обърната надолу карта“ по отношение на партньора си (закрита позиция).Кога и защо се случи това?

-Закритият тип комуникация винаги ли е лош, а отвореният винаги ли е добър?

-Анализирайте семейните контакти: с кой/кои член (ве) на семейството използвате предимно един вид контакт (отворен или затворен) и защо?

 

Източник: Шапарь. Тренинг формирования супружеских отношений. Тренинг ведущих видов деятельности личности

 

ТРЕНИНГ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СЪПРУЖЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Развитие на семейна комуникация

Упражнение „Ние сме толкова различни“

 

Уводна част. Емоционалният свят на човек е огромен. Той се проявява чрез поведение и отношение към близките. Когато говорим за сдържаност, такт, самоконтрол - ние мислим за достоен човек, който знае как да изгражда отношения, а когато говорим за невъздържаност, гняв – тогава разбираме, че има проблеми в семейството. Степента на проявата на емоциите при хората до голяма степен влияе върху формирането на техния характер и, като следствие, върху формирането на отношенията в семейството.

Основна част.

Инструкция N1: „Нека напишем на дъската десетте основни емоционални характеристики на човек, които го правят подарък за всички в семейството.“

Инструкция N2: „А сега нека запишем точно противоположните емоции, тези, които представляват заплаха за семейния мир и спокойствие.

След образуването на две колонки антоними, групата обсъжда списъците и ако ги „одобри“, всеки участник в обучението ги преписва на свои листове.

Инструкция N3: „Следващата задача е, на останалата свободна част от листа да оформите за всеки член на семейството отделна табличка, като не забравяте да оставите място за себе си. З всеки трябва да се получи таблица, в която отляво са емоционалните състояния и качества, а отдясно е поредица от колони „Аз“, „съпруга“, „син“, „дъщеря“, „свекърва“... Записвате всички хора, които участват в създаването на семеен климат.

Когато сте готови с таблиците, срещу всяко качество във всяка от колоните дайте оценка по десетобална скала. Започнете със себе си, след това анализирайте степента на проявление на качествата на роднини и близки.

Давайте от името на членовете на вашето семейство оценки по един или повече пунктове, например:

-Аз съм бабата. Аз внасям в семейството високо (8 бала) ниво на тревожност, защото... Освен това чувството ми за съпричастност се оценява на 9 бала, защото...

…

-Аз съм дъщерята,  с „висок (9 бал) плюс“ имам чувство на радост и благополучие в семейството, защото... Сред „минусите“ е висока ми оценка за несдържаност и слаб емоционален контрол, което се обяснява с факта, че...

…

В резултат на работата пред всеки участник ще се появи емоционална карта на семейството с неговите острови от спокойни и нестабилни зони.

Забележка: Когато се прилага техниката спрямо реални членове на семейството се препоръчва, работата да продължи в домашни условия, като всеки член на семейството пита останалите какви оценки биха поставили на него и на себе си.

След това участникът сравнява колко близки са били неговите оценки до самооценките на близките и колко близки са техните оценки до тези на участника.

Обобщаване.

-Какво ви даде упражнението, за да разберете себе си и семейството си?

-Какво ново отбелязахте на бланката (таблицата), което характеризира вашето семейство?

-Имаше ли неща, които открихте по нов начин?

-Какво ви зарадва?

-Замислихте ли се върху нещо? Бяхте ли изненадан?

-Какво ви огорчи?

 

Източник: Шапарь. Тренинг формирования супружеских отношений. Тренинг ведущих видов деятельности личности

 

ТРЕНИНГ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СЪПРУЖЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Осъзнаване на семейните роли

Упражнение „Семейна взаимопомощ“

 

(Материали: листове със задачи за всяка подгрупа, табло, маркер)

Уводна част. Без взаимопомощ едно семейство не може да бъде семейство. В много случаи тази помощ може да бъде доста сложна и да създаде значителна трудност или неудобство за друг член на семейството. Но семейството е силно, защото може да подкрепи всеки от членовете си в трудни моменти.

Основна част. Групата се разделя на подгрупи от по 3-5 човека. На дъската са записани следните роли: майка; баща; най-голямото дете; най-малко дете; баба дядо; съсед.

Треньорът предлага всяка група да помисли как една и съща информация се трансформира в различни ситуации, по отношение на различни хора, в зависимост от формата на твърдението. След това дава инструкции.

Инструкция: „Доколко сме успешни в това, което може да се нарече подходящо поведение – реакции, които са адекватни на ситуацията, на мястото, в което се намираме, на хората, с които общуваме?

- Имам нужда от помощ! - обръщате се към различни хора и получавате в отговор...

Нека проверим как всеки от хората, изброени на дъската, може да отговорят на вашата молба.

Има няколко ситуации на картите, които всяка група получи. Изберете един от тях и започнете.

Нека структурираме работата по следния начин:

-във всяка подгрупа сами определете за какъв вид дейност става дума, от какъв вид помощ се нуждаете;

-всеки да се опита да си представи мислено (можете да си направите необходимите бележки) към кого от героите в списъка може да се обърне и как ще се развие сцената на диалога;

-на следващия етап всички опции за диалог с всички герои, които сте избрали, се играят в групата. Всеки член на мини-групата може да участва в импровизирана диалогова сцена, да демонстрира на групата своето виждане за ситуацията, да изиграе собствена версия на развитието на сцената с партньора си;

-последният етап – обсъждане.“

Обобщаване. За да се постигне ефектност и конкретност, всяка подгрупа може да използва лист с въпроси.

-Как вариантите, които подготвихте предварително, се вписват в общото разбиране на групата за това как може да се развие ситуацията?

-Смятате ли възможностите си за оптимални, след като се запознаете с мненията на другите членове на екипа?

-Смятате ли вашата версия за по-миролюбива, по-агресивна, неутрална, по-интелигентна от опциите на другите хора?

-Избраната от вас реакция показва ли вашия стил на поведение в истинска семейна среда?

-Кое в реакциите и предложенията на вашите съученици ви се стори неприемливо?

-Какво беше изненадата?

-С какво сте готови да се съгласите безусловно?

-По-долу са дадени само няколко примера за ситуации. За всеки треньор няма да е трудно да предложи ситуации, свързани с въпроси, които са от значение за участниците.

Карта 1

След няколко седмици ще празнувате десет години семеен живот. Бихте искали да прекарате този ден по специален начин. Имате някои идеи по този повод, така че с въпроса „Ще ми помогнеш ли?“ вие се обръщате към ...

Карта 2

Детето ви се е провалило по един от училищните си предмети. Вашият партньор смята, че не отделяте достатъчно време на детето. Кариерата е страхотна, но проблемите на сина Ви също изискват спешни решения. "Можеш ли да ми помогнеш?" – Вие питате ...

Карта 3

След семейна кавга се чувствате много неудобно. Искате да се помирите, да разсеете тягостната атмосфера, която вече два дни цари в къщата и не позволява на всички да живеят. Дори децата са забелязали, че има сериозно разногласие между родителите им и чакат конфликтът най-накрая да се разреши. "Ще ми помогнеш ли?" – обръщате се към ...

Карта 4

Най-накрая, след прекрасно семейно тържество, вашите гости са си тръгнали. Апартаментът изглежда така, както трябва да изглежда след приемането на две дузини гости, половината от които са деца. Час по-късно по телевизията започва програма, която мечтаете да гледате от месец, но масата е отрупана с чинии, мивката е препълнена, играчките са разпръснати из целия апартамент... „Можеш ли да ми помогнеш?“ - обръщате се към ...

Карта 5

Вие сте сериозно загрижени за предстоящия семинар, който трябва да подготвите за представяне пред колеги от отдела. В главата ви се натрупват много опции, планове, идеи, които обаче никак не искат да се впишат в нито една последователна концепция. Времето тече, но решение все още не е намерено... Към кого ще се обърнете за помощ?

 

Източник: Шапарь. Тренинг формирования супружеских отношений. Тренинг ведущих видов деятельности личности

 

ТРЕНИНГ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СЪПРУЖЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Осъзнаване на семейните роли

Упражнение „Наложени модели на семейно поведение“

 

Уводна част. Редица проблеми в семейния живот са свързани с поведенчески модели, които са наложени от традицията или общественото мнение – представите на други хора за това кое е „правилно“ и „грешно“ за мъжете и жените. „Една жена трябва да е мила, нежна и срамежлива. По мое време беше така, днес щеше да спаси семейството.” „Големите момчета не плачат!“; „Що за жена е това, за която работата е по-важна от детето?!“ „Това не е баща! Самият той се държи като мамино момче и ще научи сина си да бъде същият слабак!"

През целия живот хората могат да се отърват от наложените модели на поведение, като защитават своите възгледи за „женско“ или „мъжко“ поведение или роли на пола. Важно е да разберем тези стереотипи, да видим тяхната амбивалентност, как влияят върху партньорствата, семейния живот и отглеждането на деца. Това упражнение ще помогне на групата да постави тези проблеми на масата и не само да разгледа общите възгледи на мъжете и жените, но да разбере какви са слабостите на „силния пол“ и какви са силните страни на „слабия пол“.

Основна част. Треньорът разделя дъската на три колони и в средата пише: "Мъже и жени". Лявата колона е запазена за „женски“ качества, а дясната колона за „мъжки“ качества.

След това, заедно с участниците, попълва таблицата. Например:

Жени: любов; емоционалност; красота; нежност; несериозност; гъвкавост; висока емпатия; лековерност; наивност; майчинство; непоследователност; любопитство; състрадание и др.

Мъже: физическа сила; пари; влияние върху вземането на решения; индивидуализъм; безстрашие; господство; склонност към състезание и конкурентна борба; инициативност; мъжественост; защитник; рационален ум; любов към технологиите; желание за победа; амбициозност; стабилност и др.

Обобщаване. Под ръководството на треньор групата, ред по ред, разглежда всяко от силните качества на едната и другата група от гледна точка на семейния живот и родителските отговорности и се опитва да открие онези отрицателните свойства, в които всяко от посочените качества може да се превърне.  Например, лековерността може да се превърне в инфантилност, индивидуализмът може да се превърне в егоизъм, безстрашието – в глупав риск, силата – в агресивност, майчинството – в ненужни дребнави грижи, формиращи заучена безпомощност.

 

Източник: Шапарь. Тренинг формирования супружеских отношений. Тренинг ведущих видов деятельности личности

 

ТРЕНИНГ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СЪПРУЖЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Осъзнаване на семейните роли

Упражнение „Жива картина на семейството“

 

Забележка: Това упражнение постига корекционно-терапевтичен ефект, ако се отиграе от реално семейство. В случай, че се прилага с обучителна цел, то процедурите и задачите могат да се ограничат до конструиране на семейна скулптора.  

Уводна част. Структурата на семейството се различава в зависимост от това как са разпределени основните отговорности в него: по равно или основната част от тях е съсредоточена в ръцете на един човек. В българското семейство в повечето случаи съпрузите са насочени към равно разпределение на отговорностите и равно участие в решаването на семейните проблеми. На практика обаче това не винаги се прави. Дисбалансът в изпълнението на домакинската работа между съпрузите, характерен за някои семейства, води до претоварване на жените (особено работещите жени) и, като следствие, до невъзможност за възстановяване на физическа сила, културно и духовно обогатяване. Това упражнение дава доста реалистична представа за съществуващите взаимоотношения в семейството.

Основна част. Упражнението се провежда в няколко етапа.

Първи етап: Групата се разделя на подгрупи от 5-6 човека (оптимален състав на членовете на едно трипоколенческо семейство). Във всяка подгрупа се определя по един доброволец-консултант, а на останалите се присвояват конкретните роли (баща, майка, брат, сестра, баба, дядо и разбира се един от персонажите е самият Аз, наречен „режисьор“). Тези участници са включени в работата по конструиране на семейните скулптори, като по ред всеки участник преминава през ролята на „режисьор“. Последният има за задача да конструира семейната скулптора така, както я вижда в своето семейство.

Инструкция N1: „От вас се иска първо, да си представите в какъв състав искате да видите семейството си в скулптурата и да определите конкретните персонажи. След това да помислите какви пози, жестове, мимики да отразяват персонажите, както и да определите разположението им в пространството. Позите (мимики, жестове) и пространственото разположение трябва да характеризират отношението на тези хора към вас.

Втори етап:

Инструкция N2: „А сега нека пристъпим към конструиране на скулптурата от първия участник-режисьор. След като бъде създадена семейната скулптура, „режисьорът“ трябва да заеме своето място сред семейните персонажи. След това всеки от участниците се редува, като поема режисьорската функция в свои ръце и използва другарите си, за да изгради картини на семейството си, на членовете му в основни пози.“

Трети етап:

Инструкция N3: „Когато е готова семейната скулптора, от консултантът на групата се иска да направи снимка на скулптурата от няколко позиции. Тези снимки ще бъдат анализирани по-късно.

Освен това, същият се обръща към всеки от „членовете на семейството“ с въпроси защо е заел точно тази позиция, която се изразява в основната му поза спрямо главния герой и какви са чувствата и мислите им във връзка с дадените пози.

Четвърти етап:

Инструкция N4:  „Нека накрая героят-режисьор да сподели с останалите в групата впечатленията си за скритите подтекстове в метафората на скулптурата, как самия той се чувства по отношение на другите участници в композицията и дали собствената му роля го удовлетворява.“

Пети етап:

На този етап „режисьорът“ предлага на треньора да оцени състоянието на конфигурацията и да изгради идеална или желана скулптура, в която „режисьорът“ отново трябва да намери своята позиция. Полученият резултат се обсъжда от гледна точка на „режисьора“. Той отново разглежда творението  и ако желае, казва какво според него ще помогне за реализирането на този въображаем проект в действителност.

След това ролята на скулптора преминава към следващия член на подгрупата.

Обобщаване. Успяха ли участниците да покажат системата на взаимоотношенията в семейството в живи композиции? Как неравномерното разпределение на домакинските отговорности между съпрузите може да наруши семейните отношения? Как да решим този проблем? Какво е норма в едно семейство и какво нарушение? Как можете да създадете хармонично семейство?

Източник: Шапарь. Тренинг формирования супружеских отношений. Тренинг ведущих видов деятельности личности

 

ТРЕНИНГ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СЪПРУЖЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Осъзнаване на семейните роли

Упражнение „Брачен договор“

 

Уводна част. Хората, които влизат в отношения, сключват официални или неформални, изрични или скрити договори. Всички са добре запознати с договорите между купувачи и продавачи, адвокати и техните клиенти, учители и студенти. В единия случай договорът е предвиден от условията за покупка. В други – от предложения ход на действие и изхода от процеса. В трети – обемът и качеството на преподавания и възприет материал. Брачният договор е един от най-важните договори в живота. Интересно е, че понякога не само дреболии и незначителни детайли, но дори основните разпоредби на този съюз не са изяснени.

Основна част. Групата се разделя по двойки.

Инструкция N1: „Нека се опитаме да разгледаме брачния договор не само от гледна точка на правната отговорност на страните, но и от гледна точка на ежедневното дългосрочно съжителство, което е циментирано от любов, взаимно уважение, желание за развитие на семеен съюз и в същото време да не губим собствената си индивидуалност! Пред вас има лист и химикалки. Всяка семейна двойка разполага с 20 минути, за да запише тези точки, които според тях определят духа и буквата на съществуващия между тях съюз.“

Инструкция N2: „Определихте ли кой е главата на семейството, кой отговаря за семейния фонд, кой се занимава с „външни връзки“ и кой отговаря за отглеждането на децата? Какви са приоритетите на семейството при изграждането на семеен дом, възгледите за мястото на пребиваване и неговите характеристики, за свободното време, за финансовата отговорност, за степента на свобода, която съпрузите си предоставят един на друг?

Сега нека си представим, че брачният договор, подобно на много други съществуващи договори, е обичайно да се актуализира след известно време. Вашият семеен договор е изтекъл, можете да сключите нов.

Прегледайте настоящия си брачен договор и определете: какво искате да промените в него? Какво е важно да добавите? Кои стари условия трябва да запазите? Къде искате да живеете? Кой от вас ще се занимава с финансова подкрепа, ремонти, домакинство, отглеждане на деца, пазаруване, организиране на семейни отдих и празници? Как ще използвате семейната каса? Как ще прекарате ваканцията си? Колко време планирате да прекарате със семейството си, на работа, с децата си? Кой и как решава проблемите с храненето? Какво мислите за сексуалните отношения: тяхната честота, време, място? Кой може да бъде техен инициатор?

Предпочитате ли къща от „отворен тип“: с гости, партита, съвместни празници или „затворена“: с вечери със семейството си, с минимална комуникация с другите?

Определете специални условия и навици, които могат да подобрят или, напротив, да развалят брака ви. Запишете ги, дори ако изглеждат не толкова важни (време и естество на лягане, стил на обзавеждане, въздържание от пушене, ширина на леглото, любимите телевизионни предавания на всички и как „разделяте“ телевизора в случай на проблеми, цвят на тапет или вар, цветя и домашни любимци...)".

Обобщаване. Може ли брачният договор да се нарече стабилизатор на семейството? Брачният договор помага ли ви да избегнете самотата и да имате уреден живот? Необходимо ли е изобщо да се сключва брачен договор? Помага ли брачният договор за създаване на проспериращо семейство? Могат ли да възникнат психологически проблеми в семейството поради брачен договор? Може ли брачният договор да допринесе пълноценно за формирането на основните функции на семейството?

Забележка: основните функции на семейството са: репродуктивна; икономическа; възпитателна; комуникативна; домакинско-битова; социално-статусна; емоционална; сексуална; духовно общуване.

 

Източник: Шапарь. Тренинг формирования супружеских отношений. Тренинг ведущих видов деятельности личности

 

ТРЕНИНГ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СЪПРУЖЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Осъзнаване на семейните роли

Упражнение „Семейни стереотипи“

 

 (Материали: дъска (или голям лист хартия за флипчарт) и маркери)

Уводна част. Разпределението на ролите в семейството винаги е свързано с представите за това как трябва да се държат членовете на семейството. До голяма степен се определя от условията на възпитание на самите родители. Всеки член на семейството се държи в съответствие с определена система от роли и може едновременно да играе няколко роли. Ролите могат да ограничават човек или да допринесат за неговия личен растеж и развитие. Но доста често семейните роли се формират под влияние на онези стереотипи на поведение в семейството, които човек развива още преди семейния живот.

Основна част. На дъска или лист хартия за флипчарт (с размер на плакат) се записват идеите на участниците за ролите, които според тях (и според обществото) съпругът и съпругата трябва да изпълняват в семейството.

Абсолютно всичко се записва без цензура. За да не се засегнат някои от участниците от грубостта на нечия формулировка, треньорът определя предварително, че думите не трябва да се третират като израз на личното мнение на конкретен човек. Това е стереотипно отношение - „така казват“. Треньорът записва всички твърдения, направени в две колони - „женски“ и „мъжки“.

Сред стереотипните женски роли е вероятно да се появят следните: добра домакиня; грижовна майка; любяща и нежна съпруга; да готви вкусни и разнообразни ястия; да пере и глади панталоните и ризите на съпруга си; да поддържа чистота в дома; да създава комфорт у дома; да е ангажирана със здравето и образованието на децата...

Сред стереотипните мъжки роли е вероятно да се появят следните: да бъде пазител на семейното огнище; да осигурява материално и финансово семейството; да възпитава децата да бъдат силни и издръжливи; да може да извършва елементарни ремонти на дома; да се занимава с поддръжка на домакински уреди; да може да отстранява неизправности; да е отговорен за стабилността на семейството...

След това треньорът предлага на групата да говори по всяка точка. Участниците трябва да  проверят дали представеният на дъската списък се различава толкова много от тяхното мнение.

Може да се окаже, че много стереотипи са се превърнали в наистина лични нагласи за някого. Нагласата се характеризира с наличието на три компонента: убеждения, емоционални нагласи и поведение. Ако вярванията в правилността или грешността на партньора формират емоционално отношение (да кажем отрицателно), тогава финалът на триадата ще бъде съответното поведение. Недоволството поради несъобразяване със стереотипните представи ще доведе до конфликт.

Обобщаване. Защо са необходими стереотипи? Възможно ли е без тях? Стереотипите винаги ли са лоши, може би има и положителна страна? Как един стереотип или мит се свързва с реалността? Необходимо ли е да се борим със стереотипите и как да разграничим стереотипа от обективната реалност? Какво се случва, ако преди брака и булката, и младоженецът не си изяснят очакванията, а основават надеждите си на стереотипни представи? Има ли несъответствия между членовете на групата в техните възгледи за ролята на мъжете в семейството (и какво мислят самите мъже за това?), За това какви отговорности се възлагат на жените (съгласни ли са участниците в обучението с тези роли?). Какви трудности срещат мъжете и жените във връзка с възприетите възгледи за „традиционно мъжко” и „традиционно женско” поведение в семейния живот? Може ли някой от участниците в обучението да даде примери кога се е оказал жертва на стереотип?

 

Източник: Шапарь. Тренинг формирования супружеских отношений. Тренинг ведущих видов деятельности личности

ПСИХОТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА МАНИПУЛАТИВНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ (втора част)

5.Просяци

Възрастта на просяците варира от млади („Умря майка ни, дайте ми храна”) до стари („Дайте, добри хора, няма с какво да погреба мъжа ми”).

Просяците са добри артисти и майстори на превъплащението. Почти всички се гримират, когато отиват на работа. Страховитият пън, който се разклаща в подлеза на метрото, може да се окаже здрава ръка или крак. „Образът“ на просяк се променя периодично. Например, от „бежанци“ от Източна Европа до „разселени хора“, които пътуват във вагоните на метрото. Често, за да бъдат убедителни, просяците пишат жалък текст върху картон, който виси на видно място. Обикновено текстът е написан неумело, с грешки – за да се засили психологическото въздействие. Други закупуват дребни неща (химикалка, картичка-изглед, ключодържател, детска играчка и пр.), която оставят на седалката до вас с малка бележчица, на която е записана молбата (обикновено се посочва молба за събиране помощи за деца). Това се случва обикновено между две спирки, като просякът с чевръста ловкост и бързина е разпределил всички свои материали навсякъде във вагона (автобуса), след което се връща и събира своята лепта, като прибира обратно „куклата“ си.

 

Просяците много често прибягват към използване на бебета. Трябва да се отбележи, че по-голямата част от тях са деца, които не са преминали държавна регистрация, които са закупени от незаинтересувани млади майки, взети са насилствено (например от наркомани) и т.н., тоест това не са собствените деца на просяка. Отношението на просяка към детето е неглежиращо и подходящо за целите на просяка – за да не пречи на „работата“ с плача си често детето се упоява, дори му се дава алкохол. Не е случайно, че просяците могат д бъдат засечени на твърде неуютни места, например в проходите на метрото, където обикновено има силно течение (да не говорим за есенно-зимния период). Това води до факта, че след няколко седмици такова съществуване детето просто умира. Други подходящи места са: пред вратите на големи магазини, непосредствено до банкомат; на светофара, където жертвата е принудена да изчака.

Има „организирани” и „неорганизирани” просяци.

„Организираните“ просяци имат собственик. Той ги вербува (някои са привлечени с измама, обещавайки доходна работа, други се съгласяват да просят доброволно).

На тези, които идват от друга държава се предоставят жилища (8-10 души живеят в апартамент). Те са нахранени, а при нужда в дома им може да бъде доведен лекар. Всяка сутрин се разпределят по „работните места“ с кола и вечер се прибират вкъщи. На тези, които притежават в себе си паспорти, същите се отнемат за да не избягат. Собственикът на групата просяци взема по-голямата част за него, а на просяка му остават около 15-20%.

Всички кръстовища в градовете са окупирани от „организирани” просяци.

В подземните проходи и метрото обикновено работят деца, чиято „майка е починала“, или жени, които събират „за операция на дете“.

Сред „организираните“ просяци е разпространена формата „инвалиден бизнес“. В някои клиники срещу заплащане може да се отреже здрав крак или ръка, както по желание на собственика, така и без негово съгласие. За тези цели те използват бездомни хора, които са лишени от крайници, като им назначават „ескорт“.

„Неорганизираните“ просяци обикновено са градски жители. Работят сами. Те, за разлика от гостуващите бездомници, не могат да бъдат задържани дори за нарушаване на паспортния режим. Имат регистрация, жилище и семейство, което поддържат добре. Те не споделят с никого, работят за себе си. За тях обаче става все по-трудно: биват изтласквани от доходоносни места от „организирани“ просяци или по-скоро от техните собственици.

 

6.Улична хипноза

Уличната хипноза в будно състояние най-често се използва от измамниците, за да потопят тихо и за кратко жертвата в състояние на контролиран контакт и да извлекат някаква облага. Най-често техниката „уличната хипноза“ се използва на плажове, гари, летища, влакове, паркове, пазари, при делови преговори, криминален бизнес, обменни бюра и др.

Техниката за улична хипноза се състои от следните елементи:

-привличане на вниманието и осъществяване на контакт;

-фиксиране на вниманието на жертвата и задържането му върху някакъв външен или вътрешен обект или явление, преживяване и др.;

-пренасяне съзнанието на жертвата в режим на вътрешен опит, преживяване, усещания до появата на медитативни признаци на транс;

-установяване на връзка (при хипноза - емоционален контакт между хипнотизатора и субекта, при който последният приема предложенията на първия), фиксиране и задълбочаване на транса, постигане на целта, завършване на „сценария“ с кодиране, след това постхипнотично кодиране за изтриване на ситуацията.

За да може обикновеният уличен контакт да се превърне в психологически контакт и физиологичният механизъм на внушение (внушение) да започне да работи, в мозъка на жертвата трябва да се формира стабилен фокус на повишено възбуждане в един или повече сетивни органи. Тези действия имат за цел да накарат човек да замръзне, да се вдърви, да отвори широко стъклени очи и да спре частично или напълно да мисли, да контролира поведението си. Това се постига чрез вид контакт, който носи следните видове реакции:

-изненада, внезапност, страх;

-непреодолимо (несъзнателно) съчувствие;

-неосъзнато сексуално желание;

-рязка промяна в позицията на тялото в пространството;

-остър звук, цвят, миризма;

-психологическа симпатия, емпатия;

-приспособяване и приобщаване към настроението, тревогите и мислите на жертвата;

-лесно, доверително и по необходимост незабележимо копиране на дишането, позата, движенията, артикулацията, изражението на лицето, скоростта на речта и силата на емоционалната възбуда на жертвата.

Опитният уличен измамник обикновено няма обща схема за хипнотизиране, а само обща целева схема за цялостния „спектакъл”; има задача да се измами и да се получи нещо конкретно от жертвата; има общ сценарий за цялото действие, в който на хипнозата е отредена само спомагателна роля за повишаване на контролируемостта на набелязаната жертва. Много често, когато формират първата реакция, измамниците се опитват да я получат под формата на спомен от усещането за докосване на дясната ръка. Ето защо най-често на улицата можете да видите циганка да иска от потенциална жертва дясната си ръка, за да гадае, и съвсем не защото е толкова любител на гадаенето и не знае нищо друго, просто това е най-бързият начин да се постигне контрол над човек. Понякога гадателят се приближава много близо, достигайки доверително разстояние, хваща жертвата за ръка над лакътя и в същото време тихо, но настойчиво казва нещо.

Друга стара улична техника за предизвикване на хипноза е методът за създаване на внезапни, неочаквани и шумни скандални ситуации, които потапят всички присъстващи в състояние на объркване, несигурност и ги отвличат от това, което са правили преди.

 

7.Измамници с карти (комарджии)

Първо, нека представим уникалната класификация на измамниците с карти.

Най-уважаваната и респектабилна категория измамници са комарджиите катраншчики. Те са „съдържатели“ на т. нар. игрални бърлоги. По правило това са големи, красиво обзаведени апартаменти, чиито собственици са доверени хора. Около бърлогите неизбежно се изгражда специфична инфраструктура – охранители, скъпи проститутки, добри питиета и закуски, даване на заеми срещу грабителски процент, бандити за събиране на дългове. Ако губещият не плати на следващия ден, тогава „се включва счетоводител“ и размерът на дълга започва да расте в геометрична прогресия.

7.1.Хусари

„Хусарите“ играят на обществени места: паркове, кафенета, ресторанти, гари и плажове. Сред тях се открояват „железничарите“ и „таксиджиите“. Първите изкарват прехраната си с влакове, вторите с таксита.

7.2.Опаковчици

„Опаковчиците“ се появяват както в „бърлогите“, така и на обществени места. Тяхната основна характеристика е самата игра. Отначало опаковчикът бие напълно партньора си, след това му позволява да спечели една трета или половината от цялата сума и под някакъв безобиден претекст спира играта. Залага се на психологията на партньора, който не подозира измама и определено ще иска да спечели обратно. Тази техника се нарича „търкаляне наполовина“.

7.3.Комарджиите-финансисти

Комарджиите-финансисти боравят не с тесте карти, а със суми пари. Те отпускат заеми на играчите, изплащат и обратно изкупуват дългове, като работят при висока лихва. За изплащане на дългове има група от така наречените „бръмбари “- бойци-аферисти. Те следят постъпването на „данъка“ в общата каса на крадците и наказват измамниците.

Когато се играе с хазарт с карти, на по-ниското ниво след „майстора“ седят т. нар. „зареждач“ или „ковач на колодата“, който жонглира с картите в определен ред и съучастник, който упражнява психологически натиск върху противника, отклонявайки вниманието му и затруднявайки концентрацията. Измамниците също имат собствен персонал за разузнаване и сигурност, за да гарантират безопасността на играта.

Измамниците често сядат да играят помежду си, за да подобрят професионалното си ниво. Играта се играе „за забавление“ и позволява използването на всички техники за измама („Игра на късмета“). Ако някой от партньорите забележи трик, той може да спре играта. В същото време той трябва да обясни или повтори използваната техника за измама. След това веднага печели. Когато измамниците се съгласят да играят без измама, такава игра се нарича „в челото“ или „фронтална“.

Основните измамни методи са:

-игра с маркирани карти;

-използване на подръчни „технически средства“;

-незаконна помощ на други лица;

Нека разгледаме тези техники, но не с цел обучение, а така че ако забележите, че нещо подобно се използва срещу вас, можете веднага да спрете играта. Въпреки че вече никой няма да ви позволи да направите това. По-добре е изобщо да не играете карти за пари.

а) Техниката „маркирани карти“

Картите се маркират преди или по време на играта. Често срещана техника е „подрязване“, когато краищата на всички карти с изключение на асата, които леко стърчат от тестето, незабелязани от външен човек, се шлифоват с фина шкурка. Използва се и маркиране на карти. Най-често срещаният метод е пробождане ъглите на картите с игла, като се използва код, предварително договорен със съучастниците.

Други маркировки за отделните карти са: краищата им се подрязват, скосяват от едната страна или леко се заоблят навън или навътре или се нагрубяват чрез бързо изтегляне на върха на нож на едно или друго място. Повърхността на картите, най-вече гърбът им, се маркира чрез нанасяне на малка точка или щрих върху нея с боя, мастило или молив; или правят пробождане с игла, която след това се запълва с восък; или леко се огъва единия ъгъл.

Кодът за маркиране може да има различни значения. Например асо се обозначава с една закрепена точка, поп с две, дама с три, вале – три точки под формата на триъгълник и т.н. Убождането с игла обаче също остава в миналото.

В наши дни се използват най-новите постижения на науката: върху картите се нанасят петънца със специален състав, който се вижда само през специално обработено стъкло, така че когато играете с предишната карта, можете да познаете следващата. Но по-често немаркирано тесте карти, лежащо на видно място, се заменя с маркирано или няколко карти се вмъкват или премахват. За скриване на тестета карти често се използват специални джобове, които се закрепват отпред от вътрешната страна на якето.

Много интересна незабележима техника се нарича „фалшиво разбъркване“ или „правене на салата“. Измамникът се преструва, че разбърква, но в действителност оставя картите на същото място. Те се разпределят в необходимия ред, а тестето се разделя наполовина - на четни и нечетни карти. Дори картите са подкопани в краищата. При фалшиво разбъркване, измамникът грабва точно половината и я поставя така, че всяка карта да падне на мястото си. След това половината се взема отново и отново се вкарва през една. При следващото разбъркване картите са в правилния ред.

Един вид продължение на предишната техника е техника, при която част от картите са фалшифицирани. За да може партньорът да се оттегли на определено място, измамникът или поставя една карта по такъв начин, че да стърчи зад останалите; или огъва горната част на тестето, така че да лежи върху долния, плосък слой от карти под формата на мост; или извива долната част на колодата навътре – във всички тези случаи партньорът почти винаги несъзнателно се отстранява на определено място, желано от самия измамник. Или последният дава възможност на партньора си да извади картите по желание, но поставя отстранената част отново върху друга, така че картите да са подредени по същия начин, както са били.

Издърпването на карта, която не е отгоре, е техника, при която играчът избутва една или повече горни карти леко назад с палеца на лявата си ръка и след това изважда долната карта вместо горната.

б) Използване на подръчни „технически средства“.

Ако говорим за използването на подръчни „технически средства“, тогава всичко тук всичко е просто и в същото време много сложно. Ето най-простите.

Измамникът използва кутия кибрит, с малко огледало, вмъкнато в една от страните й. След като запали цигара, с отработен жест небрежно хвърля такава кутия на масата и през ръба на огледалото наблюдава кои карти на кого се раздават.

Използват се и табакери, запалки Zippo и подобни лъскави метални предмети, които се "появяват" на масата за карти.

С помощта на тези отразяващи обекти измамникът знае кои карти е получил партньорът.

в) Незаконна помощ на други лица;

При измамата често се използва помощта на подставени лица и съучастници.

Например, има човек, който пъха фалшиви (подготвени) карти и след след играта умело ги премахва; в клубовете това често се прави от някой служител, в частни „бърлоги“ – от член на семейството, а понякога и от собственика на „бърлогата“.

Един от най-често срещаните трикове е таен прозорец в стената, прикрит с картина или килим. Жертвата седи с гръб към този прозорец, така че картите му да се виждат от друга стая. Тогава съучастникът, влиза в стаята и подава сигнал на играча-измамник с предварително уговорен знак кои карти има в ръцете на играча. Системата от сигнали е разнообразна: например кръстосани пръсти означават „червено каро“; почесване на вежда означава „черно каро“; огъване на пръсти означава „купи“, свързване на показалците на двете ръце означава пики и т.н.

Съучастникът също може да погледне в картите на играча и чрез уговорени знаци да покаже по-отчетливо как трябва да играе другия – например, като постави един или повече пръсти на масата, като единият пръст показва каро, двата показват „черна спатия“ и т.н. , както и чрез гледане настрани, надолу, нагоре, кашляне, наблягане на определени срички при говорене, държане на цигара по различни начини и издухване на дим и др.

Сервирането на закуски и напитки на масата, също са символика, която съобщава на играча какви карти има опонентът. Понякога за тези цели се използва радиокомуникация - микрослушалка, поставена в ухото. Понякога слушалката е маскирана като слухов апарат или очила. Но обикновено професионалистите се опитват да избегнат подобни рискове и да не прекаляват с трикове, считайки ги за твърде опасни.

Днес активно се използва видео технология – например, в полилея е монтирана микровидеокамера, която предава изображението в друга стая, където се намира съучастникът на измамника.

…

8.Обобщение – способи за масова манипулация

8.1. Отвличане на вниманието. Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят.

Примери у нас: на политическото поле случаите с предложението за промяна на националния празник Трети март; премахване паметника на Червената армия;

8.2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи.Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.

Примери у нас: случаят с нанесените порезни рани нож на млада жена; насърчаваните непрекъснато протести на родители на загинали при ПТП;

8.3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот, оправдания с ролята на „пазара“ и „свободната конкуренция“. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.

Примери у нас: наложените нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век; постепенното премахване на наши писатели, революционери и възрожденски деятели от учебниците; постепенни промени в ежедневни речник на хората, чрез въвеждане в артикулация на „модерни“ изрази и думи, стил на поведение („Бъди себе си!“, „Родителите трябва да са приятели на детето.“ и пр.)

8.4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати.Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.

Примери у нас: протестите на зърнопроизводителите през септември 2023 г,; протестите на енергетиците и миньорите през септември-октомври 2023 г.)

8.5.Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация,като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.

8.6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение …

8.7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост.С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.

8.8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб …

8.9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.

8.10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.

Превод

Източник: Шапарь В. Б. Психология манипулирования. ИЗ МАРИОНЕТКИ В КУКЛОВОДЫ

 

 

ПСИХОТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА МАНИПУЛАТИВНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
(първа част)

 

I.            МАНИПУЛАЦИЯ ПРИ ТАЙМШЕЪР[1]

 

Как да разпознаем скритото психологическо влияние върху клиентите от туристическите компании за таймшеър?

1.Привличане

Всичко започва с факта, че те се опитват да ви привлекат с всички налични средства към т. нар. „презентация“.

Обикновено човек идва при вас и ви моли да участвате в анкета – да отговорите на въпросите от анкета. Проучванията най-често се провеждат на различни изложения, фестивали, а понякога и в супермаркети, където появата на т. нар. „викач“ е неочаквана за посетителя. Момичетата обикновено се доближават до мъжете и обратното.

Неопитните „викачи“ преминават „стаж“ под наблюдението на опитни служители на компанията, които също контролират целия процес.

По време на интервщто ви е обещано да спечелите награда за участие в така наречените маркетингови проучвания или социологически проучвания. В същото време е даден цял списък от предмети, необходими във всяко домакинство. Между другото, когато попълвате формуляра, ще бъдете помолени да посочите номера на вашия домашен или мобилен телефон, така че ако спечелите, можете да го съобщите.

…

2.Телефонно обаждане

Следва телефонно обаждане до дома с информация за печалбите: „Спечелихте награда, но ще разберете коя е едва след като присъствате на презентацията“. За “улеснение” по ваше желание срещата може да бъде отложена за друг час: „Само за вас остава едно място в четвъртък. Можете да дойдете на презентацията само със своя съпруг (съпруга), а паспортите се проверяват на входа“. (поканеният се информира по телефона за необходимостта да ги носи със себе си). Това се прави, за да се улесни манипулирането на поведението на поканените (ако съпругата е съгласна, тогава е много по-лесно съпругът също да се съгласи).

…

3.Участие в презентация

На презентацията присъстват само няколко двойки наведнъж (около 12), на входа на всяка двойка е назначен личен консултант, който се назначава от по-опитен служител при регистрацията. Този консултант придружава назначените клиенти почти навсякъде.

Всичко, от което организаторите се нуждаят на този етап от презентацията, е да събудят интереса на поканения: той е получил обещание за безплатен подарък, а от своя страна трябва да дари своето време (презентацията продължава около 3 часа).

…

4.Техника „да направите нещо, което другите правят“

Това, което следва, е техника, която е много широко използвана в рекламата, където например ви убеждават да направите нещо, което 25 милиона души правят всеки ден. За целта са показани голям брой снимки на хора (няколко албума), които вече са били „там“ с помощта на тази компания. Много снимки съдържат надписи на благодарност към тази „прекрасна компания“.

За да може човек да се умори и да не може да оцени адекватно ситуацията в бъдеще, по време на презентация звукът при показване на видеоклипове се прави много по-силен от необходимото. Това често предизвиква протести от страна на поканените и искания за намаляване на звука, но „така трябва да бъде“.

По време на презентацията е задължително да бъде показан видео филм, разказващ за ваканцията с помощта на тази компания от хора, широко известни на обществото. По този начин човек е убеден да направи нещо, което всъщност не иска, но „това правят известните и авторитетни хора!“

 

5.Техника „да се съгласите с малко, а по-късно с много“

След това идва техника, която продавачите все по-често използват напоследък. Същността й е, че ако човек се е съгласил с „малко нещо“, тогава той може последователно да бъде накаран да се съгласи с „голямо нещо“. За целта се задават тривиални въпроси като „Бихте ли искали да релаксирате така?“, „Ако имахте много пари, бихте ли релаксирали така?“ и т.н. Отговорите на тези въпроси се записват от предварително назначен консултант на специален лист и след това се използват за оказване на натиск върху човека („Отговорихте с да, защо отказвате?“).

Така се получава, че за да получите награда, първо трябва да си купите билет. На поканения се казва внушителна сума пари, която трябва да плати за такава почивка. След това се правят отстъпки под формата на 20% отстъпка и „само за вас“.

…

6.Измамата – томбола с награди („голямата награда или безплатно пътешествие)

Подвеждането на хората при подобна презентация е следното.

Томбола с награди. Самото теглене практически липсва, всичко е настроено така, че клиентът да спечели тази наградата, от която компанията се нуждае в момента.

Има доста възможности за „теглене“ на награди, често се използва компютърно оборудване (в края на краищата „от компютърът беше избран, а не от служител на компанията“), но същността винаги е една и съща: ако клиентът се съгласи на голяма покупка, тогава печалбата може да бъде значителна, а ако не, тогава печалбата почти винаги е една – безплатно пътуване от същата компания.

Безплатното пътуване, което реално се оказва, че изобщо не е безплатно. Освен това, след „спечелене“, този ваучер се издава дори без съгласието на клиента – предполага се, че той не възразява (това подтиква поканения да приеме тази услуга). Фирмата поема (разбира се за сметка на клиента) разходите за визи, застраховки, двупосочни билети и др. По-късно се оказва, че ако човек си беше попълнил всичко сам, щеше да плати 1,5 пъти по-малко.

…

7.Патици-примамки

В залата присъстват т. нар. „патици-примамки“. Около една четвърт от присъстващите са постоянни (вътрешни на компанията) хора, чиято задача е да подтикнат другите към сключване на споразумение с личен пример. Тези двойки показват интереса си с целия си външен вид (задават много въпроси, викат от местата си и т.н.), съставят споразумение – това се обявява на висок глас, за да го чуят всички. Често се пие шампанско и се чуват силни поздравления.

…

8. Дезинформация

Информацията е представена по такъв начин, че поканеният вярва, че купува (между другото, плаща доста пари) част от къща в чужбина, но всъщност в по-голямата част от случаите той не притежава нищо. Манипулаторите обясняват на поканените, че „отстъпките са само сега и само за вас, утре няма да има такова намаление на цената“, въпреки че презентации се провеждат всеки ден и на всички се казва едно и също.

…

9.Скриване на информация

При обясненията по време на презентацията, разходите за обновяване (ремонт) на „вашата“ сграда (вила, апартамент) обикновено са скрити.

 

II.          МАНИПУЛАЦИЯ ПРИ ВЕРБОВКА В ЗАКРИТИ КЛУБОВЕ

 

1.Първият етап – привличане

Преди да „обърнете човек към вашата вяра“, трябва да намерите този човек. Търсенето се извършва предимно сред приятели на членове на клуба. Освен това времето на запознанство (училище, колеж, едно от местата на работа) няма значение. Потенциална жертва може внезапно „случайно“ да има свой много стар познат в полезрението си, с когото не е общувал от дълго време. Този познат (позната) по време на срещите демонстрира богатството си с целия си външен вид, като подчертава, че всичко това е благодарение на клуба. Но механизмът на това чудотворно обогатяване се пази в тайна, което позволява на потенциалната жертва сама да създава въображаеми подробности. След това има или покана за среща с членове на клуба („Ела да видиш как сме там“), или по време на съвместна разходка се предлага „да хвърлим един поглед на клуба за малко“.

…

2.Втори етап – презентация на клуба и членовете му

Вторият етап започва с началото на презентацията. От първите минути жертвата, която идва за първи път на „случайна“ среща, се озовава в специално създадена среда, която има за цел да предизвика рязко повишаване на самочувствието му.

Как се презентират клуба и членовете му?

-на входа човек вижда охрана: „Ако има охрана, това означава, че събитието е сериозно.“

-събитията обикновено се провеждат в помещения, които предизвикват чувство на уважение към организацията (концертна, заседателна зала и др.).

-пред залата, в която ще се развива основното действие, свири група за класическа музика, наета от организаторите (колко често обикновеният човек чува класическа музика „на живо“?).

-най-малко две „авторитетни лица“ (по-възрастни, по-стари членове на клуба) постоянно общуват с новодошлия, като не го оставя сам за минута; „авторитетите“ се опитват да забавляват госта в моментите на изчакване, но в същото време подробностите за това, което ще се обсъжда, се споменават само мимоходом – като по този начин се разпалва интересът на „госта“.

-придружаващите „авторитети“ и всички останали членове са с баджове, подчертано добре облечени, което дава на лицето (бъдещата жертва) усещане за празник.

-регистрацията на гостите става много бързо, без формалности, с издаването на временен бадж (всички „авторитети“ имат постоянни, впечатляващи с украсата си баджове, указващи тяхното име и фамилия); това на подсъзнателно ниво кара новодошлия да иска да стане същият като всички останали, тоест да получи същата постоянна значка.

-входен билет за залата (мястото на основното действие) се закупува само според списъка („Колко добре е организирано всичко, никой отвън няма да влезе“).

-призиви като „Дами и господа“, „Днес се събра много уважавана публика“, „Избрахме вас“ помагат за повишаване на самооценката на гостите.

-във фоайето винаги има организиран бар, където се продават алкохолни напитки, цигари, кафе, безалкохолни питиета и др. Комбинацията от тези фактори дава на новодошлия (на подсъзнателно ниво) усещане за солидността на организацията, която впоследствие има шанс да се присъедини; усещане за малък, но все пак празник, защото се случва нещо, което не му се е случвало досега; в очакване на нещо хубаво, което може (и трябва според него) да му се случи.

…

Третият етап – настаняването на гостите в залата и начало на презентацията

Всеки гост може да заеме което и да е място, но „авторитетите“ винаги седят отдясно и отляво на него – жертвата изглежда откъсната от другите гости. Това дава възможност на организаторите по-ефективно и целенасочено да упражняват психологическо въздействие върху новодошлите, тъй като в залата има само една трета от общия брой новодошли, останалите са членове на клуба.

Преди началото в залата звучи ритмична музика. В определен момент всички „авторитети“ започват да ръкопляскат в ритъма на тази музика, приканвайки новодошлия да направи същото. След това всички стават (включително новодошлия) и продължават да аплодират. Те обясняват на госта, че това е химнът на клуба (може ли да седи, докато звучи химнът?).

Водещият се появява с щастлива усмивка на лицето и известно време ръкопляска заедно с всички, подчертавайки своето единство с публиката. (Водещият е специално подготвен член на клуба, обучен да поддържа контакт с публиката, умее да се шегува и т.н.)

Водещият започва с обяснение на това, че човек може абсолютно легално да печели около 1000 долара на месец, без да продава или произвежда абсолютно нищо.

За да усили ефекта на въздействието върху новодошлите, водещият моли гостите да запишат колкото е възможно повече в бележник (химикалки и бележници се продават във фоайето преди началото).

Докато слушат водещия, новодошлите постоянно имат пред очите си голям  екран, на който се показва схема за „печалби“, с прилични суми.

Водещият постоянно се обръща към публиката, а най-активните слушатели са „авторитетите“, които завладяват със своята активност и страст, като изричат високо и силно необходимите фрази от местата си. Естествено, постепенно към тази игра се присъединяват и начинаещи.

След края на първата част отново се провежда поздравът с химна със задължителното изправяне и ръкопляскане в ритъма на музиката.

Отбелязаните фактори активират в начинаещия (разбира се, на несъзнателно ниво): желанието да има много пари, без да изразходва усилия; чувство за малоценност, защото досега не е имал достъп до това място, работил е, но не е могъл да печели такива пари; у него се създава впечатление, че говорещите и „старите” са неземно щастливи, което от своя страна го кара да иска да се присъедини към тях.

…

Четвъртият етап – продължение на презентацията

Започва след прекъсване (почивка), по време на която новодошлият чува от различни страни изявленията на „авторитетите“ относно тяхното благополучие, съжаление, че не всеки разбира какво е тяхното щастие и т.н.

Втората част на презентацията се провежда в приблизително същата среда, но водещият се променя – въвежда в употреба допълнителни инструменти за въздействие:  

-психологическа техника "котва". Водещият силно и ритмично казва: „Всеки може да спечели 300, 400, 700 долара“ - и всички в публиката пляскат в ритъма на тези думи;

-психологическа техника "хвърляне на висока топка". Когато сумата на входната такса се споменава за първи път, се споменава много голямо число (десет пъти над необходимата сума), но след известно време водещият се коригира и назовава много по-малка сума, предизвиквайки въздишка на облекчение от новодошлите.

За да се концентрира вниманието върху необходимите мисли в точното време, звуковъзпроизвеждащата, прожекционната и друга техника се „разваля“.

За нагледно представяне на причините за провала на различни „финансови пирамиди“ се чертаят диаграми, според които финансовата основа на даден клуб е стабилна и „...никога няма да рухне“.

Това е последвано от речи на „авторитети“ (те са представители на всички слоеве от населението - „хора от народа“), разказващи за тяхното щастливо „избавление от бедността“.

От време на време водещият моли онези, които са „спечелили достатъчно в клуба“, да станат от местата си и по-голямата част стават. Новодошлият остава с впечатлението, че всички около него „могат, а аз с какво съм по-лош?“

В края на този етап новодошлите попълват специални въпросници (посочващи фамилия, собствено име, бащино име, възраст, образование, място на пребиваване). След подаване на попълнения формуляр за кандидатстване, в залата се казва силно: „Да приветстваме новия член на нашия клуб! Не забравяйте да се ръкувате с него“.

За да се засили ефектът, след попълване на въпросниците, залата се информира, че днес почти всички (обикновено 90-99%) са се съгласили да се присъединят към клуба.

Резултати от въздействието

В резултат на такова масивно въздействие върху човек, той:

-настъпва промяна в текущите нужди към членство в клуба (в края на краищата, преди това новодошлият не искаше да стане член на този клуб и да плаща пари за присъединяване);

-активизира се желанието да имаш много пари с минимум усилия;

-активира се желанието да се наслади на придобивката така, както никога до сега, а само е мечтал;

-появява се желание да бъде сред нов кръг приятели, които ще учат, помагат и подкрепят.

…

Последният етап от въвличането на новодошлите в клуба е индивидуално интервю, проведено от специално обучен „авторитет“.

Това интервюто не следва общ модел, а използва индивидуален подход, като се вземат предвид образованието и житейския опит на лицето.

Цялата процедура отнема около 5-6 часа (почти цял работен ден!).

След такова масово въздействие, мнозинството от новодошлите се прибират у дома или посещават приятели, в търсене на пари, които с радост дават за членство в този клуб. Много от тях осъзнават грешката си след кратко време, но договорът е структуриран по такъв начин, че е почти невъзможно да се върне нещо. Заявленията до правоприлагащите органи не водят до успех, тъй като съставът на деянието „измама“ не е осъществен – самият човек доброволно е дал парите си.

 

 

III.ТРАФИК (ТЪРГОВИЯ) НА ХОРА

 

Нелегалният износ на нашенци за други страни под различни предлози стана толкова масов, че това явление получи специален термин – трафик (от английски, trafficking - търговия), което не означава нищо повече от търговия с роби.

На първо място, струва си да разберем защо хората се продават в други държави – там нямат ли достатъчно собствени роби?

Ето най-типичните цели за продажба на хора в чужбина.

1.Използване на жертва на трафик (предимно жени) като главен герой в снаф филми (видео филми, които показват реално изтезание или убийство).

2.Принудително раждане на деца. Често след раждането на дете (особено момче) жената се препродава или убива.

3.Принудителен домашен труд (слугинска работа). Домашните работници често трябва да се справят с противоречиви изисквания и грубост от страна на членовете на семейството на своя работодател. Понякога някои от членовете на семейството изисква сексуални услуги. Често работодателите отнемат документи, заключват слугите в къщата, плащат мизерни заплати или изобщо не ги плащат.

4.Принудителен труд в сивия сектор. Не е тайна, че има много предприятия, които работят нелегално. По-голямата част от работниците в тези предприятия са имигранти, работещи под контрола на въоръжена охрана, в пълна изолация от външния свят.

5.Трансплантация на органи.

6.Използване във въоръжени конфликти.

7.Принудителна работа в секс индустрията.

Горепосочените цели за продажба на хора в чужбина не само обясняват защо се използват нелегални чужденци, но и разрушават идеята, че само жени се продават в робство в чужбина. Това могат да бъдат както мъже, така и деца.

Процесът на продажба на хора в чужбина може да бъде разделен на няколко етапа.

Първи етап – примамване.

Целта на този етап е да събуди интереса на жертвата към възможността да печели много, а работата да не е много обременяваща. Най-често срещаните видове предлагани работни места са барове, хотели, домашни грижи за възрастни хора от средната класа, стриптийз или просто бордеи.

…

Втори етап – регистрация (оформление)

На този етап какво се случва:

-засилване на интереса на жертвата, убеждавайки я в „ползите“;

-изготвяне на споразумение, което често е написано или на езика на бъдещата приемаща страна (жертвата обикновено не знае този език) с не съвсем правилен превод (преводът обикновено се извършва устно, не се записва никъде и, както се казва, искове не се приемат), или написани с дребен шрифт допълнителни условия (жертвата в по-голямата част от случаите не обръща внимание на тези допълнения);

-съдействие за получаване на задграничен паспорт, виза и други документи, необходими за пътуване в чужбина.

В същото време жертвата свиква, че някой друг изготвя нейните документи, а не тя самата. В бъдеще жертвата вече не проявява интерес, не контролира и е приспано критичното й мислене за избора на документи от нея под никакъв предлог.

…

Трети етап – трансфер.

Каналите за транспортиране на „жива стока” в чужбина са доста добре развити. Транспортът обикновено се извършва с най-евтиния вид транспорт – автобуси. Тези, които искат да печелят пари, пътуват сами или в групи (под прикритието на хора, които отиват на шопинг турове или туристически пътувания). В първия случай жените действат на своя отговорност и риск, във втория групата е придружена от посредник, който получава своята част от сумата от търговската сделка между продавача и купувача. След като премине границата, той предава хората на местния собственик и се уверява, че подопечните му са доставени до местоназначението им. През този период под различни предлози се прибират всички документи, предимно паспорти („Не знаете къде да отидете за да кандидатствате, но ние ще ви помогнем“).

…

Четвърти етап – работа.

Жертвата е изправена пред необходимостта да изпълнява всички изисквания на работодателите, като същевременно изпълнява работата, за която е била доведена в тази страна.

На този етап пострадалият е поставен в условия, които рязко засилват зависимостта му от новия собственик:

-документи не се издават, остават при работодателя;

-има преместване в помещения с по-малко или никакви удобства;

-промяна на вида на предоставяните от определен вид социални в сексуални;

-заплахи и различни наказания за неподчинение;

-невъзможност за комуникация с близки, правоприлагащи органи на приемащата страна, жители на тази страна (с изключение на клиенти);

-препродажба на жени на други собственици (често в друга държава) или обмен (цената на една жена е 500-2000 $, месечният доход от нейната експлоатация е 4000-15 000 $).

Това се прави по няколко причини:

-най-накрая да се пречупи волята на жертвата за съпротива;

-да се подобри качеството на предоставяните услуги, чрез въвеждане на нови жени;

-предотвратяване на опити за бягство, ако жената е научила езика на приемащата страна и е установила близки контакти с някого;

-противодействие на органите на реда, особено в случай на издирване на жена чрез Интерпол.

 

IV.ИЗМАМАТА „HERBALIFE“ – МНОГОСТЕПЕНЕН МАРКЕТИНГ (компаннии-пирамиди)

 

В днешно време има организации, които възхваляват култа към благосъстоянието и богатството, и има гръмки, обсебващи обещания за успех, който присъединяването към определена организация, компания или клуб ще донесе. Такива организации се наричат ​​търговски (или индустриални) култове. Типични примери за такива организации са Хербалайф (Herbalife), Амуей (Аm-wау) и подобни, работещи на принципа на пирамидата или както самите те го наричат, многостепенен маркетинг.

Един от признаците на пирамидите е, че на хората се обещава печалба не само (и не толкова) от търговия, но и от набиране на нови хора в организацията. На всеки член се обещава процент от всички продажби, направени от тези, които въвеждат в организацията. И характерно е, че една от първите задачи на желаещите да се присъединят към търговска организация е да направят списък (с адреси и телефони) на всички свои познати, които биха могли да се опитат да привлекат в компанията.

Как се привличат нови членове в организацията?

Човекът-жертва, който идва на среща на „Herbalife“ е приет в наета зала. Там той първо чува оглушителна музика. Всички танцуват, подскачат в ритъм и скандират заедно. Психолозите отбелязват, че такава подготовка (загряване) прави човек много по-податлив на внушения.

По някое време музиката изведнъж спира, на сцената излиза водещ – мъж, който започва да говори. Говори български думи, но изобщо не по български – с английски интонации и английски синтаксис. И всички членове на „Herbalife“, присъстващи на срещата, излизайки на сцената, говорят по същия начин. При това, никой от тях не може да говори английски. Те казват нещо от рода: „Здравейте, много се радваме да ви посрещнем тук, тук. Толкова е хубаво, че дойдохте, много се радваме, че сте тук и сега, днес. За първи път в живота си направихте правилния избор! Поздравяваме ви, че успяхте, проявихте мъдрост и дойдохте при нас тук. Това е прекрасно, това е невероятно! Това е вашата първа стъпка към успех, здраве и просперитет. Поздравления отново!“

След това започва преразказ на „Добри новини“ или „Евангелие от Хербалайф“, който върви в следното повествование:

„Майката на американеца Марк Хюз е била холивудска актриса. За ролята си във филм се налагало тя да отслабне с 20 кг и тя го направила, лишила се от тези 20 кг. Изиграла ролята си и спечели Оскар, но след това починала, защото диетата не била правилна. И Марк Хюз, който бил  благороден човек, се заклел, че ще намери начин всеки да отслабне и да не умре. Хюз отишъл в Хималаите, общувал с мъдреците там и намерил определен продукт, който дава на човека сила, бодрост, здраве – всичко на света едновременно. Връщайки се у дома, той намерил там единствената си баба умираща: тя едва можела да отвори устата си. Хюз излял малко от продукта си в устата й, а на следващия ден бабата вече танцуваше полка и продавала този продукт в Лос Анджелис.“

Накрая водещият се обръща към публиката:

„Радвам се, че вече се присъединихте към нашата избрана група, носейки такова чудодейно лекарство на света. Нека тези, които могат да разкажат за прекрасните, възхитителни, невероятни промени, които са им се случили, да станат и да дойдат при мен“.

В този момент злата се оживява. На сцената започвт да се появяват един по един все повече хора, които правят изказвания. Обръщенията на хербалайфците са нещо подобно:

„Имах туберкулоза (или язва, или половината ми черен дроб беше отрязан), синузит, радикулит или инфаркт на миокарда, и започнах да приемам продукта, приемам го от три седмици - и вижте какъв съм! Вече съм напълно здрав! Освен това станах три пъти по-умен и по-енергичен от преди! Най-накрая за мен започна напълно нов живот! И всичко това благодарение на продукта!“ Човекът говори все по-високо, скача, танцува, а някои дори крещят, вдигайки ръце във въздуха: „Благодаря, Продукт! Ти промени живота ми. Това е готино! Чудесно е! Невероятно е!"

Какво се случва всъщност? Как и върху какво се въздейства?

Налице са: порочен кръг, собствен език (жаргон), отделяне от целия външен свят, черно-бяло възприятие на реалността, усещане за избраност и елитарност, усещане за някакво спасително знание, мисия, която носят на света. Хербалайфците дори има слоган: „Нашата мисия е храненето!“ („Our mission is nutrition!“).

На въздействие (манипулация) са поставени ценностните ориентации на човек, като се признават само вътрешногрупови ценности.

…

Всички тези методи се обясняват много просто. „Herbalife“ е търговска организация, изградена като финансова пирамида, в която само върхът – много ограничен брой хора  забогатяват. Как да привлекат и задържат другите? Предлага им се определен препарат, с който човек или ще отслабне, или не. Никой не знае и не пита за състава му. Може да се предположи, че подобно на много подобни лекарства, то съдържа редица амфетамини – далеч не безобидни вещества, които ускоряват метаболизма (и могат да предизвикат пристрастяване). Този, който купи лекарства Herbalife, отслабнал ли е или не е отслабнал. Какво следва? По-късно той може да разбере, че лекарство, което има поне същия ефект, но е лицензирано и произведено от известна компания, се продава в магазините и е дори по-евтино от продуктите на „Herbalife“.

Компанията обаче, очаквайки този етап предупреждава, че освен загуба на тегло и подобряване на здравето, човек може да стане приказно богат, ако разпространява „Herbalife“. Той ще печели пари, като продава продукта сам, но най-важното е, че ще получава процент от всяка продажба, направена от новите дистрибутори на продукта, наети от него. Ето как потенциалните клиенти се вкопчват в стръвта.

Човек купува Продукт, първо го продава на всички свои приятели и роднини (защото трябва да го купи със собствени пари и след това да го препродаде) - и тогава? Целият апартамент е пълен с лекарства „Herbalife“ - къде да ги сложи?

И тук се намесва третият елемент: добре, не сте отслабнали и не сте забогатели, но сте член на една прекрасна организация на избраните, която носи просветление и освобождение на света. Тоест вместо здраве и богатство се вкарва идеология. Освен това, те ви уверяват, че можете да забогатеете само ако искрено вярвате в уникалността на компанията и чудодейността на лекарството. Тогава ще успеете.

„Виждате ли колко прекрасно върви всичко за вашия колега? Ако все още не ви се получава, вината е ваша. Вложете повече вяра, повече пари, повече работа в разпространението на продукта – и вашите усилия ще бъдат възнаградени. Но трябва да дадете всичко от себе си безрезервно. Ето, в началото успяхте да разпространявате продукта и да спечелите добри пари? Това е така, защото сте имали мотивация, а сега сте я загубили. Каним ви да се запишете за курсове (семинари) за повишаване на мотивацията. Разбира се, ще трябва да платите малко за курсовете, но скоро ще започнете да печелите толкова много, че всичките ви разходи ще се изплатят стократно. В края на краищата вече сте толкова близо до богатството и просперитета... Наистина ли ще го пуснете, практически държейки птицата на щастието в ръцете си?“

Това е приблизително това, на което се учат дистрибуторите на „продукти“, разпространявани от търговски култове. Посещението на тези курсове или семинари няколко пъти седмично е изискване за членство в организацията. С помощта на подобни семинари комерсиалните култове успяват да контролират съзнанието на своите членове и се оказва, че ако първо човек купи „продукт“ с идеологическа натовареност, то в крайна сметка той вече плаща пари за идеология в чист вид. В този смисъл най-очевидният пример за комерсиален култ е сциентологията[2], която никога не е продавала нищо друго освен идеологическо натоварване.

Заключение

И накрая, трябва да се помни за съществуването на едно общочовешко свойство: колкото повече хора са инвестирали материални ресурси, сила и здраве в нещо, толкова по-трудно им е да напуснат системата. Трудно е да признаеш на човек, че е направил глупост. Всичко, което влага в организацията, го задържа в нея.

 

V.ТИПОВЕ ИЗМАМНИЦИ

 

1.Дребни измамници

Измамата е съпътствала човешкото общество през цялата му история и с развитието на обществото измамата става все по-сложна и навлиза в различни сфери на социалния живот: масова измама на инвеститорите в различни акционерни дружества, доверителни дружества и застрахователни фондове, измама на купувачи, фиктивно предприемачество и много други форми на криминална измама, причинявт неизчислими щети.

От правна гледна точка измамата е отнемане на индивидуална собственост на граждани или придобиване на права върху собственост чрез измама или злоупотреба с доверие.

Общите характеристики на различните видове измами са следните:

-широкото използване от престъпниците на психологически методи за въздействие върху жертвите;

-отсъствие на знания на жертвата за истинските цели на престъпниците;

-жертвата доброволно, без осъзнаване на каквато и да е принуда, дава ценностите, необходими на престъпника;

-използването от страна на измамниците на така наречените „хора-манекени“ – привидно случайни хора, които „случайно“ са се оказали на мястото на престъплението;

-в повечето случаи „работи“група с ясно разпределение на ролите;

-рядко използване от измамници на допълнителни сложни устройства, вещи и др.

Често отношението към измамниците не винаги е еднозначно, защото те „наказват“ човек, който иска да извлече някаква изгода „безплатно“ или „не по определения ред“.

Основните лица в измамата са т. нар. подставени участници в измамата. Основното изискване към тях е да вдъхнат доверие в себе си от страна на жертвата. Доста лесно е да се разпознаят такива „фалшиви“ хора. Например, такива са характеристиките на персонажите в т. нар. „улични игри“, а и на повечето „хора-манекени“:

- възрастта обикновено е същата като на жертвата или по-възрастна, тъй като „случаен“ млад мъж (момиче) буди подозрение у мнозина. Понякога подставеният играч е много по-възрастен от жертвата, което води до това, че жертвата подценява възможностите на този „случаен“ играч;

-облечен не много крещящо и често лошо, за да покаже с неуважителния си вид, че има малко пари: можете лесно да го победите, като вдигнете залога;

-поведението му има за цел в тази ситуация да създаде атмосфера на честна игра. Има много форми на такова поведение и неговата ефективност зависи от уменията на „подставения“. За да подчертае стила, „човекът от тълпата” често държи нещо обикновено в ръцете си: найлонова торбичка, от която стърчи хляб, торбичка с хранителни стоки и т.н. (това са най-често т. нар. „кородорни афери“);

-възрастта на „подставеното лице“ съответства на позицията, която заема (или по-скоро позицията, която трябва да заема според легендата на организаторите);

-обикновено това са хора на средна възраст или по-възрастни;

-облеклото отговаря на статуса, който „подставеното лице“ трябва да демонстрира. За да се подчертае статута на „важен човек“, понякога се използва малко помощно „оборудване“ – например, ако това е медицинска институция, тогава „подставеният“ е облечен в бял халат и има фонендоскоп[3], висящ на врата му; ако това е университет, тогава „подтавеният“ може да има ярък бадж (разбира се, не с неговото фамилно име) и т.н.;

-поведението на „подтавеното лице“ също трябва да убеди жертвата в значимостта на „изпълнителя“: по време на „случайна“ среща в коридора на институцията той се приближава до „изпълнителя“ с поздравителни думи или го отвежда настрани за няколко секунди (естествено, пред жертвата) за да направи съобщение на важна информация и др.

 

2.Хазартни измамници

Един много често срещан вид улична измама е хазартът. Това явление само по себе си е предназначено да разпали в човека страст към лесни пари. В подобна игра всъщност няма елемент на случайност, защото се започва от шарлатани с умишлената цел да излъжат и да оставят простодушните граждани без пукната пара в джоба. Мошениците, като правило, работят в група с добре репетирани роли. По-голямата част от игрите се провеждат на няколко етапа.

Първият етап е примамване (предизвикване на интерес, привличане на внимание)  чиято цел е тихо да въвлече човек в играта, по време на която той естествено ще бъде измамен.

На улицата те могат да ви спрат уж за секунда, за да завъртят барабана за експресно лото, да хвърлят заровете, да „наредят“ тесте карти или да решат спор, „защото спешно им трябва някой честен и незаинтересован“.

Т. нар. „напръстници“, практикуващи играта „тука има – тука няма“ предлагат просто да познаете къде е топчето, без пари, в името на спорта. В чакалнята на летището, в купето на влака, на плажа жертвата може да бъде поканена да играе най-примитивния „глупак“ – „в края на краищата това е само едно приятно забавление“.

Най-честите признаци на примамване са видима отсъствие на опасност, добре изиграна случайност.

Първият етап има за цел, да внуши увереност у жертвата, че той напълно контролира ситуацията и може да излезе от нея по всяко време.

Вторият етап е подбуждането, чиято цел е да насърчи жертвата да участва в разиграващото се действие, да я заинтересува и да я убеди в предстоящия успех. Стимулирането става по следния начин:

Позволил да бъде спрян на улицата (за да хвърли например зар за някого или да завърти барабан), минувачът веднага се оказва свидетел как „случаен човек“ като него изведнъж получава значителна сума за причина. Обезумял от радост, той предлага да заложи още пари, като предлага на жертвата тя да направи избор.  Серията се повтаря – отново печалба. Всичко се случва много бързо: на този етап „жертвата“  все още мисли дали да приеме играта, а победителят вече получава парите и изчезва – ролята му приключва. Появяват се други участници, които „внезапно се озовават наблизо“, те също пускат карта с числа или зарове на „жертвата“, бързайки да направят хвърляне, което се оказва успешно: отново излиза щастливото число. Страстите се разгарят, а „жертвата“ изпада в ярост и като правило губи контрол над себе си, защото печалбите са почти в ръцете му.

Трети етап е самата игра. На този етап се прилагат разнообразни сценарии. Основното е, че действията на престъпниците са насочени към приспиване на бдителността на жертвата и отнемане от нея на колкото е възможно повече пари.

Един от играчите съобщава, че е получил и щастливо число. „Старшият“ или „водещият“ се преструва на невероятно изненадан. „Това е много рядък случай“, казва той. И тогава той казва, че за тази опция има определено правило: трябва да добавите пари към залога и да продължите играта.

Ако играта е „Напръстник“ (Тука има, тука няма), в този момент на сцената излиза трета страна – т. нар. „търсач на истината“: той заявява, че уж е забелязал, че спечелилият е шпионирал къде е скрита топката и трябва да повтори играта. Ето тук настъпва особено важен момент: реалните пари на жертвата се появяват на сцената. Парите обаче все още са малко: в картите това може да бъде само малка промяна, в играта на напръстник – обикновено сумата е половината и се приема също за малък залог.

Ако играта е "Експресно лото" може неочаквано да бъде обявено ново правило – например обратно изкупуване на жетон и т.н. Жертвата и друг играч, който е „изпуснал" същото щастливо число, трябва да повишат залозите ("бийте се с пари", докато един от тях не успее запасът им няма да свърши) или „изравнете“ и след това отново завъртете барабана. Повишаването на залозите е умело изпълнение, при което всяка минута трябва да изглежда на жертвата, че противникът е на път да заложи последните си пари.

Четвъртият етап е раздялата. Основната задача е да се отложи възможно най-много момента, в който клиентът осъзнае, че ситуацията е безнадеждна и да се отнемат не само всички пари от него, но и всичко, което е ценно за него: часовник, сватбен пръстен, и т.н. В този етап на жертвата постоянно й се струва, че успява да си върне поне част от парите. В критичен момент може да се появи отново помощник от „зрителите“, готов да сподели тежестта на борбата с жертвата. Краят на играта обаче не е далеч, а организаторите й са готови за това. Заплахите или всякакви активни действия на жертвата няма да бъдат изненада за тях. На този етап, в зависимост от действията на жертвата, могат да се присъединят и други участници, които не са се открили преди това - така наречената „група за прикритие“.

Последният зар (топка, карти, напръстник) пада на масата, а победителят веднага изчезва с парите. Ако случаен минувач се опита да го задържи, той може моментално и грубо да бъде „вразумен“. Но най-често, докато той разбира какво се е случило, играчите, зрителите, картите и масата за игра изчезват.

 

3.Измамници-аферисти – "Юридически лица"

Най-честите методи за измама в този случай са следните.

1.“Игра на складове“

Купувачът заплаща стоката и иска от доставчика да я достави до склад на определен адрес. Доставчикът доставя стоката, а ден по-късно купувачът прави рекламация - защо стоката не е доставена? Оказва се, че на посочения адрес има два склада, единият от които, складът на купувача, е умишлено заключен и лишен от всички идентификационни знаци, а вторият, измамният, е естествено отворен. Разследването не води до никъде, тъй като както фирмата, която е приела стоките, така и самите стоки изчезват на следващия ден.

2.“Юридически бомби“

При „юридическите бомби“ се подписва споразумение от директора на фирма, който според устава няма право да подписва такива споразумения. В резултат на това сделката се обявява за невалидна от арбитражния съд и измамниците могат да използват средствата, прехвърлени от контрагентите, в продължение на няколко месеца като безлихвен заем, ако не изчезнат напълно. Не говорим за фирми-прелетници, които се отварят с подставени лица. Една фирма може да има добра история, но след това се продава, новите собственици показват на съдружника нотариално заверено копие от стария управителен състав, а междувременно фирмата вече е пререгистрирана като фиктивна. И дори гаранционно споразумение с добре позната банка, ако го прочетете невнимателно, не може да служи като гаранция. Такъв документ трябва да има строга форма, определена от закона. Достатъчно е да промените някаква формулировка, дори без да променяте същността й, и арбитражният съд ще освободи поръчителя от отговорност поради недействителността на това споразумение. Такива „юридически бомби“ могат да бъдат намерени в договори за застраховки, наеми, недвижими имоти и покупка на автомобили. Те се използват много често от тези, които пестят от адвокати.

3.“Нигерийско писмо“

Въпреки многобройните публикации в пресата, предприемачите все още се хващат на тази кука (сега обаче писмата „идват“ главно от Южна Америка). Същността на този вид измама е следната. Фирмата получава писмо уж от един от високопоставените служители, отговарящи за разпределението на бюджетните средства. Той предлага (разбира се, не безплатно) да използва тези средства за закупуване на стоки от тази конкретна компания, но иска първо да преведе относително малка сума за подкуп на определено отговорно лице. След такъв списък контактите с длъжностното лице естествено спират.

…

4.Улични измамници

Най-често срещаните видове улични измами:

4.1.„Наемане на работа“ – под прикритието на конкурсен подбор за нови служители, измамниците дават определени тестови задачи на кандидатите, които те изпълняват (разбира се, безплатно, с надеждата да получат работа). След това тези задачи се използват от измамниците в бъдеще (секретар, разработване на бизнес планове, уебсайтове и др.).

4.2.„Юбилеен посетител“ – под прикритието на служители на някакво търговско предприятие, жертвата е убедена да купи определен продукт „с отстъпка“ (Лицето вярва, че на него като купувач се прави значителна отстъпка за важен ден за магазина. Оказва се, че продуктът е очевидно по-евтин дори на "намалена" цена).

4,3.„Булка” – лице, което мечтае да се ожени за чужденец, се обръща към специализирани фирми, които срещу заплащане рекламират кандидата в „близка и далечна чужбина”. Естествено, в този случай истински са само парите на кандидата. Друг вариант на „булка“ е да се вземат пари за организиране пътуване и среща с чужденц с цел, жертвата да го „опознае по-добре“.

4.4.„Благодетел” – под различни предлози те искат помощ под формата на малка сума („писма на щастието”, Интернет и др.).

4.5.“Находка” – жертвата “случайно” намира портфейл с пари. Внезапно се появява собственикът, който заедно със съучастниците си устройват цял ​​спектакъл, за да завладеят всичко ценно, което притежава на жертвата.

 

4.6."Кукловоди"

Името идва от думата „кукла“, която означава имитация на нещо ценно (пакет нарязана хартия, приличаща на пари; кутия с наглед антикварна и скъпа статуетка и др.).

Бригадите от „кукловоди“ обикновено не влизат в конфликт помежду си, има достатъчно работа за всички, както и за лековерните граждани. Те имат ясно разделение на сферите на влияние.

За разлика от „честните” обменители на пари, „кукловодите” са много по-млади, те са от 17 до 25 години. Обикновено работят в групи от 3-5 души. Всеки ден групата може да „изхвърли“ няколко жертви. Обикновено „кукловодите“ се мотаят близо до обменни бюра, пазари, големи търговски центрове и универсални магазини.

Технология на измамата с „кукли“

-Бизнесът започва с намирането на клиенти. Главното лице в добре режисираното им представление е „касиерката”. Именно „касиерката“ е този персонаж, който кани жертвата да направи размяна. „Касиерката” се прикрива от 2-3 съучастници. Те отвличат вниманието на жертвата или, ако той е разкрил измамата, блокират пътя, давайки възможност на „касиерката“ да избяга безпрепятствено с парите. Един от членовете на бандата стои „на пост“, предупреждавайки предварително за появата на полицията.

-Когато „Кукловодът“ се убеди, че „клиентът е узрял“, го моли да изчака: той обикновено казва: „Изчакай, ще отида да взема малко пари“ или „Изчаквай, трябва да се консултирам с приятел“. Всъщност той просто трябва да си тръгне, за да подготви „куклата“ и да инструктира своите съучастници. Практикува се и друга оригинална техника: след като вземе банкнота, „кукловодът“ уж се опитва да провери дали е фалшива. И след това сгъва банкнотата на четвъртинки с деноминацията навътре, като често я отрязва с обикновен кламер.

-За да приспи бързо бдителността на клиента, „кукловодът“ многократно взема парите в ръцете си, след което ги връща, оправдавайки връщането по различни причини (разваляне на банкнотите, година на издаване). Всичко това му е необходимо, за да „разбие“ копюрите в пачката, защото често валутата, предназначена от измамник, уж за продажба е в дебел найлонов плик.

-В този момент, когато парите са в ръцете на „кукловода“, внезапно от нищото се появяват „сериозни“ момчета и започват да ескалират ситуацията: „Какво обменяте тук, това е незаконно, хайде да чупка...“  Докато клиентът трескаво се чуди какво става и кой, кой е в новата ситуация, те бързо му бутат в ръцете „едно парче“ вместо стодоларова хартия или често го избутват на земята с викове „Ченгета!“ и бягат във всички посоки.

Забележка:

Хубавото е, че ако попаднете на измамата на „кукловод“, незабавно се свържете с най-близкото полицейско управление. Факт е, че полицията познава много добре всички измамници, работещи в зоната на техния контрол и без забавяне може бързо да открие престъпниците, и да върне парите. Или поне част от тях.

 Превод

Източник: Шапарь В. Б. Психология манипулирования. ИЗ МАРИОНЕТКИ В КУКЛОВОДЫ

 

 

ТРЕНИНГ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СЪПРУЖЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Формиране на семейни ценности

Упражнение „Танцуваме заедно“

 

(Материали: магнетофон и съответстващи на естеството на задачата записи)

Уводна част. Изборът на партньор за семейния живот не е лесна задача. Но основното нещо не е какво да изберем. Основното нещо е да осъзнаете: готов ли е човек за семейния живот, за неговите радости и проблеми?

Основна част. Групата се разделя на случаен принцип на отбори (без да предупреждава за предстоящата задача, треньорът обаче се уверява, че всяка подгрупа не е повече от 7-8 души). Когато разделянето приключи, водещия обявява на участниците, че всяка подгрупа, създаден съзнателно или спонтанно, е отделна общност и дава инструкция.

Инструкция: „След пет минути музиката ще започне да свири, канейки всички участници да участват в специален „семеен танц“. Ако един човек танцува, това е метафора за решението му да остане сам или неженен (неомъжена). Избирайки партньор за танц, вие декларирате, че този конкретен партньор отговаря на вашите вкусове, предпочитате го пред другите. Танцуването в група също означава готовност за семеен живот. Единственият въпрос е дали тази група остава цялостна или партньорите в нея непрекъснато се сменят по време на танца.

Ако вие и вашият партньор сте „самодостатъчен съюз“, тогава по време на целия танц показвайте признаци на внимание един на друг и не контактувайте с никой друг член на групата.

Ако отношенията във вашето семейство ви позволяват да продължите да търсите партньор, тогава по време на танца можете да помахате с ръка на хората, които харесвате, или да отидете при тях, за да продължите танца в променен състав.

Има много възможности. Има пет минути за дискусия, след което отбор след отбор ще се появяват пред нас в техния „Семеен танц“.

Обобщаване. Моля, коментирайте впечатленията си от упражнението. До каква степен подобно метафорично упражнение ви позволи да изразите себе си, от една страна, и да разберете другарите си, от друга? Нека помислим какви начини за организиране на семеен съюз бяха представени по време на играта? Има ли нещо, което предизвиква вашата вътрешна съпротива, протест, недоволство? Обратно, какво ви зарадва в собственото ви поведение или в реакциите на партньорите ви?

 

Източник: Шапарь. Тренинг формирования супружеских отношений. Тренинг ведущих видов деятельности личности.