Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1280548 Постинги: 1485 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  5 6 7 8 9 10 11 12 13  >  >>
 

                          Тестова батерия за изследване на училищна готовност.

                                                             (Е. Ф. Замбацявичене)

 

Скали:

-ниво на психосоциална зрялост;

-ниво на развитие на аналитично мислене и реч;

-ниво на развитие на произволно поведение (волево);

Предназначение на тестовата батерия.

Батерията съдържа 4 методики, насочени за изследване на психосоциална зрялост, нивото на развитие на аналитичното мислене и речта, а също и училищно необходимите функции във форма на способности за произволно поведение.

Процедура на тестиране.

Методика №1. Оценка за психосоциална зрялост по тестова беседа.  

В процеса на беседата психологът получава сведения за детето, относно неговите способности за ориентация в прости житейски ситуации и за положението му в семейството.  Беседата е необходима за установяване на контакт с детето,  създаване атмосфера на доверие в процеса на изследване.  Психологът предварително следван да е информиран за семейното положение на детето. При беседата психологът обръща особено внимание на отговорите на контролните въпроси.

Тестови материал.

1.Кажи своята фамилия, лично и бащино име.

2.Кажи фамилията, личното име и бащиното име на татко и мама.

3.Какво работи твоята майка (татко)?

4.Къде живееш, кажи домашния си адрес? (К)

5.Ти момиче ли си или момче?  Какъв ще бъдеш когато пораснеш: татко или дядо (майка или баба)?

6.Имаш ли брат или сестра? Кой е по-голям?

7.На колко си години? На колко ще бъдеш след една година, а след две години? (К)

8.Сега сутрин ли е или вечер? 

9.Кога закусваш – сутринта или вечерта?  Кога обядваш – сутринта или на обяд? Кое правиш по-рано: обядваш или вечеряш?

1о.Кое време е сега от годината:  зима, есен, пролет или лято?  Защо мислиш така? (К)

11.Кога е възможно да се пързаля със ски – през зимата или през лятото?

12.Защо има сняг през зимата, а не през лятото? (К)

13.Какво прави пощальонът, лекарят, учителят?

14.Защо е необходим училищния звънец, за какво служи ученическия чин, а чантата на ученика?

15.Искаш ли да ходиш на училище и защо?

16.Коя ръка вдигат учениците нагоре, когато искат да отговорят в клас?

17.Обичаш ли да рисуваш?  Какъв е цвета на този молив?

18.Покажи ми кое е лявото ти ухо, дясното ти око. За какво служат учите? За какво служат очите?

19.Кажи имената на животни, които знаеш. А на птици?

20.Кое животно е по-голямо: козата или кравата? Птицата или пчелата?  Кой има повече крака: кучето или петела? 

21.Кое е по-голямо: 8 или 5? Преброй от 6 до 9; от 5 до 3.

22.Какво трябва да направиш, ако без да искаш повредиш чужда вещ?  

Обработка на резултатите  

За всеки правилен отговор на всички подвъпроси от един пункт се дават по 1 бал. Например:”Аз съм момиче и когато порасна ще стана татко” се дава 1 бал.  Изключение правят само контролните въпроси. Детето може да получи и 0,5 бал за правилен, но непълен отговор на подвъпрос по един пункт.

За правилни се приемат онези отговори, които съответстват на поставените въпроси и са достатъчно пълни, например: „Татко работи като инженер в „Трансмаш”, „Кучето има повече крака от петела, тъй като той има 4, а петела само два.”

За грешни се приемат отговори: „Мама е Люси”, „Татко работи на работата”, а също и когато детето бърка годишните времена, техните признаци, „по-малко и повече”, без да използва нагледни примери.

Към контролните се отнасят следните въпроси:  4, 7, 10, 22, като те се оценяват по следния начин:

Въпрос №4 – за пълен домашен адрес с назоваване на града – 2 бала;

Въпрос №7 – ако детето може да изчисли, на колко години ще бъде след 1 или 2 години; и ако може да отговори с точност до месеци – 3 бала;

Въпрос №10 – за обоснован отговор с изброяване на признаци  (не по-малко от 3 признака)  - 2 бала; до 3 признака – 1 бал;

Въпрос №14 – за всеки правилен отговор на училищните атрибути – 1 бал;

Въпрос №22 -за правилен отговор: „Ще помоля за извинение и ще се извиня” – 2 бала.  

Пункт 15 се оценява съвместно с пункт 14 и пункт 16. Ако на п.14 детето е събрало 3 бала и е дало положителен отговор на п. 15 или 16, тогава се отбелязва налична положителна мотивация за обучение (за п. 14-16 трябва да бъдат събрани 4 бала).

Децата, желаещи да учат, могат да се ориентират не само към учебни (които се явяват най-благоприятни фактори), а и към други – външни атрибути (красиви форми, ученическа чанта; весели приятели и игри и пр.)

Нежеланието на детето да посещава училище може да бъде свързано с болезнен страх от правилата, установени в него или силно критично отношение към себе си, а също и  нежелание да се разделя с условията и начина си на живот извън училищния живот, страх от новости и стремеж за бягство от неуспех.

Обща оценка на резултатите по методиката                                     

Изчислява се общия бал по всички въпроси.

24-29 бала – високо ниво на училищна готовност (норма);

20-23 – средно ниво на училищна готовност;  

15-19 бала – условно неготови за училищен живот;

Децата с ниско ниво на готовност се нуждаят от разширяване на кръгозора, обогатяване на жизнените им впечатления, стимулиране на познавателните интереси. При тези деца адаптацията може да е съпроводена с конфликтни отношения с връстниците, с учителите и за тях е много важно да се съхранят потребността им да играят.

 

Методика 2. Имитация на написан  текст (вариант на тест за училищна зрялост на А.Керна и И.Ирасека)

Изпълнението на задачите по тази методика изисква от детето да прояви волево усилие на една не толкова интересна и привлекателна дейност, като изпълнява действия        по подражание на образец.

Принципно способностите на детето да извършва такъв род дейност е важна за училищните му успехи.  От особена важност е изпълнението на упражненията за фина моторика на ръката и двигателната координация.  Чрез методиката може да се прогнозира успешността по овладяване на навици за писане и рисуване и да се направи заключение за развитието у детето на способности за саморегулация и управление на своето поведение като цяло. Известно е, че новото на развитие на фината моторика се явява един от важните показатели на психично развитие.

Диагностичната процедура се заключава в предявяване на детето на по-рано написани на бял лист фрази:

„Той яде супа” или „Мама спи”

image

Фразата трябва да е написана с обикновен почерк, с едър шрифт и яснота. На детето се дава следната инструкция.

Инструкция:  „Виж, тук на листа е написано нещо. Ти все още не можеш да пишеш и да четеш, но опитай, дали би могъл/а да препишеш същото.  Разгледай внимателно, не бързай и след това опитай”.

Обработка на резултатите:

5 бал – написаното от детето може да бъде прочетено; то отчетливо се дели на три думи, размерът на които може да е не повече от 2 пъти по-голям от образеца, а отклонението в наклона не бива да е повече от   30°.

4 бала – написаното може да бъде прочетено.  Големината на буквите и наклона не съответстват на образеца.   

3 бала – в написаното може да се отделят две групи и да се прочетат не повече от 4 букви;

2 бала – на образеца са адекватни не повече от 2 букви. Написаното само наподобява на букви и писмо.  

1 бала – отделни или свързани драскулки, сред които не може да се определи нищо подобно на буква;

По резултатите от методиката могат да се направят следните изводи:

Деца, получили 1-2  бала се нуждаят от допълнителни упражнения с особено внимание, ако са в началния период на образованието си. При тях могат да се очакват в скоро време възникване на тежки трудности в усвояването на писмената реч и графиката. 

Деца, получили 3 бала, са готови за обучение в училище при условие на наличен контрол и внимание в първоначалния период на образование.  Към тях може да се приложат процедури за упражнения в домашни условия съвместно с родителите или  без тях с цел, развитие на фината моторика.: рисуване на фигури, линии по образец; копиране на модели; оцветяване на рисунки и др.

Деца, получили 4-5 бала се приемат за напълно готови за училищно обучение.

Методика 3. Мислене и реч

Изпълнението на задачите позволява да се получи ориентация за разбиране на множество предмети, наличност на понятията „един-много”, а също и граматически понятия като например  правилното използване на съществителните имена в множествено число.

Инструкция. Аз ще ти казвам дума за един предмет, а от теб се иска да промениш така думата, че да назовеш много предмети с нея. Например, ако аз ти кажа „играчка”, ти  трябва да ми отговориш с думата „играчки”. Ще имаш време за мислене 10 сек. за всяка дума.

Стимулен материал:

книга, лампа, молив;

маса, прозорец, град;

стол, ухо, брат;

флаг, дете.

Ако детето допусне грешка при първите две думи, може да му се помогне, като се повтори думата-образец: „играчка-играчки”. При отговорите следва да се държи сметка за правилното ударение.

За обмисляне на отговора – 10 сек.

Обработка на резултатите

3 бала – детето е допуснало не повече от 2 грешки;

2 бала – детето е допуснало от 3 до 6 грешки;

1 бал – детето е допуснало 7 и повече грешки;

За грешни отговори се считат както неправилното спрегнатите думи, така и неправилното ударение.

Децата, допуснали 7 и повече грешки се нуждаят от допълнителна работа за развитие на речта (беседа, преразказ, лингвистични игри).

Методика 4. Умозаключения

Позволява да се установят:

-способностите на детето да прави умозаключения по аналогия и предложен образец;

-умения за установяване на логична връзка и отношения между понятия;

-способите за разсъждение;

-способности за диференциране на съществени признаци;

Отношенията между понятията във всяка задача са различни и ако детето не е способно да отделя съществени признаци на понятията, то ще използва умозаключението от предишните аналогии, което ще направи отговора грешен.

Ниво на развитие на словесно-логическо мислене по показателя логическо действие – „умозаключение”

Няма ограничение на времето.

В случай на явно затруднение, психологът не трябва да настоява за отговор, а да премине към следващата задача.

Текстът на задачата е напечатан (написан)  с големи букви на лист хартия.  Психологът ясно чете задачата на детето,  ако то може да чете, тогава може да му се позволи да следи по текста.

Задачата се изпълнява в няколко етапа.

Инструкция 1 етап:  „Сега ние  с теб ще подбираме думи една с друга по двойки. Например, краставица – растение; „карамфил” - …….

Стимулeн материал: трева; роса; градина; цвете; пръст

Инструкция 2 етап:  „Хайде сега да опитаме: краставица: растение - карамфил: … След пауза се прочитат всички думи. „Коя дума подхожда на „карамфил”

Не се задават допълнителни въпроси и не се пояснява повече.

При изпълнението на задачата  е възможна стимулираща помощ. Ако се забелязва у детето неувереност в отговора, може да се предложи да помисли още и тогава да отговори.  Такава помощ се отчита при изчисляване на баловете.  Колкото по-бързо детето се откаже от допълнителното стимулиране и започне самостоятелно да се справя, толкова по-високо е нивото на неговата обучаемост, следователно може да се приеме, че то бързо ще запомня алгоритмите за решаване на упражненията и ще може да действа по образец (да схваща).

image

Обработка на резултатите

Оценката за успеваемостта на задачата се изчислява по следния начин:

1 бал – изпълнение на задачата от първото представяне;

0,5 бала – задачата е изпълнена при втори опит, след оказана помощ;  

Интерпретация: (Л.Переслени, Е.Мастюковой, Л.Чупрова)

Високо ниво на успешност – 7 и повече бала – детето има сформирани мисловна операция „умозаключение”;

Средно нивоот 5 до 7 бала: детето осъществява мисловна операция „умозаключение” «зоната на близко развитие». В процеса на обучение на такива деца е добре да се дават задачи за индивидуална работа за развитие на мисленето, като им се оказва минимална помощ.

Ниско ниво –  по-малко от 5 бала – отсъства навик за мисловна операция „умозаключение”; необходимо е да се развие навик за логическо мислене в познавателната дейност;

Оценка на резултатите

Общия бал за успешност по програмата се изчислява в балове, получени по всички методики.  Определени са три нива на училищна готовност за обучение:

високо ниво – от 39 до 47 бала;

средно ниво – от 28 до 38 бала;

низко ниво – от 17 до 27 бала.  

Разпределението на резултатите по ниво е достатъчно ориентировъчно и позволява на психолога да насочи учителя в първи клас за проблемите, които могат да възникнат.  Особено е важно да се отделят децата с много високи и много ниски показатели, защото именно при тях може да се очаква снижаване на мотивацията за учене. При първите,  поради леснотата и лекотата на учебните задачи, а при вторите, поради тежестта и сложността им.

Допълнителни диагностични възможности

По време на изследването психологът може да долови някои индивидуални особености, които са от значение за целите на индивидуализацията на обучението:

Социална зрялост – разбиране на детето за необходимостта от достатъчно сериозно отношение към процеса на диагностика.  Социалната зрялост се проявява в отношението на детето към  факта на постъпването му в училище, като значимо събитие, променящо неговия живот.

Самосъзнание и самооценка – тази индивидуална характеристика съществено влияе върху успешността при обучението като цяло.  Психологът може да попита детето, как то оценява своите резултати: като успешни или неуспешни.

Тревожност – проявява се като общо психическо напрежение в ситуация на общуване. Високотревожните деца често не смеят да дадат отговор, страх .  По правило внимателно слушат, но не винаги разбират поради страх от изпитната ситуация.

Емоционална възбудимост – за тях са характерни бързата смяна на емоциите, бърза емоционална реакция, спонтанност, импулсивност, липса на баланс в поведението, сприхавост, лесна раздразнителност.   При тях лесно се появяват и смях и сълзи. Емоциите не са устойчиви, а полярно-амбивалентни и неадекватни на външни стимули.

Разбиране за контекста на общуване – от особена важност е детето да може бързо да се включва в изпълнението на задачите, т. нар. вработване, да разбира бързо  ин инструкциите, съдържанието на задачите и да влиза в диалогов режим.

Уморяемост – важно е да се обърне внимание на показателя ниво на работоспособност, т.е. да се определи колко време детето може да работи продуктивно.

image

image

image

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 100 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                  Диагностика на емоционалната и личностна сфера.

                                            Графическа беседа „Моето обкръжение”

 

Методиката е предназначена за диагностика на особеностите на междуличностното взаимодействие на детето в семейството и извън него. Методиката е ефективна за прилагане към деца, с които се общува трудно поради защитите им.

Параметри за измерване:

-Диапазон на взаимодействие (количество субекти на взаимодействие в различните сфери на общуване);

-Модалност на преживяванията;

-Обоснованост на характера на взаимодействията;

-Взаимност на симпатия и антипатия.

Материали:  лист А-4; син и червен молив; на листа предварително може да бъде нарисуван кръг със секторите, които ще бъдат изследвани; в средата на кръга се чертае по-малко кръгче, в което се записва името на детето или просто „Аз”; в самата окръжност се чертаят допълнителни окръжности (3-4)  през  1 см., с които ще се обозначават параметрите „близост и дистантност” (виж стимулния материал).

Инструкция-1:  „Нека на този лист да нарисуваме с кого и къде ти се срещаш и общуваш през целия ден, като намерим място за всички хора.”

Психологът рисува кръг и съветвайки се с детето, последователно го разделя на сектори  (сфери на общуване).  След  маркирането на една вертикална черта се отделят два сектора, които психологът нарича: „в училище” и „извън училище”.

С хоризонтална черта психологът отделя други два сектора: „връстници” и „възрастни”.

Забележка: В зависимост от целите на беседата, секторите могат да бъдат различни, например: „съученици” и „учители”; „приятели и родители”;  „благополучно-радостно общуване” и „неблагополучно-огорчително общуване”

Инструкция-2:  „Сега трябва да заселим в този „дом” хора, с които най-често се срещаш. Те могат да бъдат симпатични (приятели), но могат да бъдат и неприятни, с които не би искал да общуваш, но ти се налага по някакви причини.”

Психологът нанася на схемата лицата, като използва символи (условни обозначения), които може да вземе от социометрията. (мъже с квадрати; жени с кръгчета), като обозначава с инициали имената им, като установява възрастта им, обстоятелствата на общуване и характера на това взаимодействие.

При изобразяването психологът уточнява колко близко стоят тези хора до детето, като пита колко често детето се среща в ежедневието с тях (интензивност на общуването).  В зависимост от това, тези с голяма интензивност се нанасят по-близо до детето, а другите – по-далече.

Инструкция-3:  „Нека сега да нарисуваме хората, които ти носят радост и си в добри отношения с тях и тези, които те огорчават, от които се страхуваш.”

Тази категория лица се обозначава с цветове, като вече нанесените символи се защриховат със съответния цвят (червен за харесваните, а син за огорчаващите). Различните емоционални модалности могат да бъдат изобразени с видове щриховки или цветове.

Инструкция-4:  „Вече имаме дом и хора, които живеят в него. Сега от теб се иска да свържеш себе си с тези хора, като използваш два цвята моливи: с червения свят направи линии от себе си до онези хора, които те обичат и ти носят радост, а с черен свят направи линии до тези, от които се страхуваш, които те натъжават и не искаш да общуваш”. Детето само изпълнява задачата, като обяснява всяка връзка преди да начертае линията.

За конкретизиране силата на симпатията и антипатията, линиите могат да бъдат различен вид:

= при силно изразени чувства  - непрекъсната дебела линия в съответен цвят;

= при по-слабо изразени чувства – пунктирана линия;

= взаимността на отношенията се обозначава със насочени стрелки;

Забележка: Препоръчва се беседата по време на изследването да бъде документирана на аудиозапис с цел, последващ анализ.
image

image



Източник:

image



image

 

 

Категория: Други
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                          Схема за анализ и описание на психотерапевтичен случай за

                                                      представяне пред супервизия.

 

1.Резюме случая.

-проблем клиента;

-продължителност на психотерапевтичната работа;

-брой срещи (сесии);

-степен на завършеност на работата (етап);

2.Демографска част.

-име;

-възраст;

-образование;

-семейно положение, деца;

-професия, работа;

3.Първа среща с клиента.

-обстоятелства (повод; условия, посредник) за търсене и контакт с психолога;

-причини (защо) клиентът да потърси помощ точно сега;

-очаквания на клиента;

-мотивация на клиента;

-наличие на предишни опити за психотерапия (консултация) и резултати;  

-емоционално и когнитивно съдържание на първата среща; описание чувствата на психолога по време на срещата и след нея;

4.Психотерапевтичен договор.

-условия  на терапията (място, време и честота на срещите);

-психотерапевтичен договор с клиента;  

-предполагаем резултат от терапията;  

-обсъждане продължителността на терапията (договаряне, условия);

-контакти в рамките на психотерапевтичната ситуация;

-особености на заплащането, хонорар;

5.Проблеми и разстройства.

- възникване, развитие и продължителност на проблема;

-жизнени събития, свързани с възникването на проблема; проследяване влошаване или подобряване на ситуацията;

-възраст, жизнен период, кога е възникнал проблема;

-изменения на личността, чувства, интереси, характера ежедневния живот, свързани с възникналия проблем;  

6.Процес на психотерапията.

-процес на формиране и развитие на терапевтични отношения;

-теми, обсъдени в процеса на терапията, време за  тяхната поява и повторно възникване;

-способи за работа, използвани от психотерапевта;

-съпротиви, форми и работа с тях;

-чувства, възникнали между клиента и психолога; тяхната проява от страна на клиента и терапевта; характер на тяхното обсъждане;

-динамика на терапевтичните промени и екзистенциално разбиране;

-завършване на психотерапията; оценка на резултатите от клиента и психотерапевта;

7.Описание на една от психотерапевтичните срещи (желателно е такава, която е оказала значително влияние в хода на терапията);

-подробно изложение на една психотерапевтична среща или дословно изложение на фрагменти от срещата;

-екзистенциално разбиране на психотерапевтичните процеси по време на срещата;

-чувства на клиента и тяхната динамика по време на срещата;

- чувства на терапевта и тяхната динамика по време на срещата;

8.Теоретично обобщаване на психотерапевтичния случай.

-анализ на работата, извършена от терапевта, благодарение на която са настъпили терапевтичните промени;

-отразяване разбиранията на терапевта за влиянието на екзистенциалната философия, психология и терапия върху характера на работата и оценка на резултатите от терапията. 
Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 89 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.01 00:32
 


                           Скала за измерване на психологическия стрес – PSM 25,

                                                         (Lemyr-Tessier-Fillion)

                                                    (адаптация Н.Е.Водопянов)

 

Скалата PSM25 (Lemyr-Tessier-Fillion) е предназначена за измерване на феноменологичната структура на стресови преживявания. Целта е да се измери стресовите усещания в соматичните, поведенческите и емоционалните показатели. Методологията първоначално е разработена във Франция, след това преведена и потвърдена в Англия, Испания и Япония.

При разработването на методологията авторите са се опитали да премахнат съществуващите недостатъци на традиционните методи за изучаване на стресови състояния, насочени предимно към косвени измервания на психологически стрес, чрез стресови фактори или патологични прояви на тревожност, депресия, фрустрация и др..  Само няколко метода са предназначени за измерване на стреса като естествено състояние на психическо напрежение. За да се отстранят тези методологични несъответствия, Lemur-Tessier-Fillion разработват въпросник, който описва състоянието на човек, преживяващ стрес, в резултат на което е отпаднала необходимостта от определяне на  променливи, като стресори или патологии.

Въпросите са формулирани за нормална популация на възраст от 18 до 65 години по отношение на различни професионални групи. Всичко това прави методиката универсална за за използване в различни възрасти и професионални групи в нормална популация.

Инструкция: „Предлагаме ви набор от 25 твърдения, характеризиращи психично състояние.  Моля, оценете вашето състояние през последната седмица с помощта на 9-балова скала. За тази цел, на бланката с въпросите обградете с кръгче избраната от вас цифра, която най-точно отразява преживяванията ви. Тук няма неправилни или подвеждащи въпроси. Отговорете колкото се може по-искрено. Време за попълване на въпросника – 5 минути.

Скала за оценяване.

Цифрите от 1 до 8 означават честота на преживяванията:

-1 – никога;

-2 – крайно рядко;

-3 – много рядко;

-4 – рядко;

-5 – понякога;

-6 – често;

-7 – много често;

-8 – постоянно (ежедневно).

image

Обработка и интерпретация на резултатите.

Сумата от всички отговори се изчислява – интегрален показател за психично напрежение (ППН). Въпрос 14 се оценява в обратен ред. Колкото е по-голям ППН, толкова по-високо е нивото на психологически стрес.

-ППН повече от 155 точки - високо ниво на стрес, показва състояние на дезадаптиране и психически дискомфорт; необходим е широк спектър от инструменти и методи за намаляване на невропсихичното напрежение, психологическо разтоварване, промяна на стила на мислене и живот.

-ППН в интервал от 154 до 100 бала – средно ниво на стрес.

-ППН по-малко от 100 – ниско ниво на стрес; свидетелства за състояние на психична адаптация към работното натоварване.

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                  Въпросник за изследване на емоционално изгаряне –

                                                   бърнаут (Дж. Гринберг, 2002)

 

Синдром на емоционалното изгаряне (англ. burnout)  е понятие, въведено в психологията от американския психиатър Херберт Фрайдинбергер през 1974 г. и се изразява нарастване на емоционалното изтощение. Това може да доведе до личностни промени в сферата на общуването с хората (дори до развитие на дълбоки когнитивни нарушения).

Сериозен принос в изучаването на това състояние имат американските психолози Кристина Маслач и Сюзън Джаксън, които го характеризират като емоционално разрушение. За изучаване на синдрома, Маслач създава методика „Maslach Burnout Inventory” (MBI).

Авторът на настоящия тест Джерълд С. Гринберг, предлага 20 въпроса за експресна диагностика, които позволяват да се установи, дали изследваното лице се намира в състояние на емоционално изгаряне.

Страдате ли от изгаряне или сте все още на път към него или сте в етап на изключване? Попълнете въпросника по-долу и разберете. От вас се иска срещу всеки въпрос да дадете отговор „да” или „не”.  

 Въпросник:

1. Намалява ли ефективността на вашата работа?

2. Губите ли част от инициативността си в работата?

3. Губите ли интерес към работата си?

4. Увеличава ли се стреса в дейността ви на работното място?

5. Чувствате ли умора и намаляване темпа на работа?

6. Имате ли главоболие?

7. Имате ли стомашни болки?

8. Забелязвате ли намаляване на телесното тегло?

9. Имате ли проблеми със съня?

10. Забелязвате ли по-учестено и прекъсващо дишане?

11. Често ли се променя настроението ви?

12. Лесно ли се дразните?

13. лесно ли се засягате (обиждате)?

14. По-подозрителен ли сте, отколкото обикновено?

15. Чувствате ли се по-безпомощен, отколкото преди?

16. Прибягвате ли към употреба на повече  медикаменти за да повлияете настроението си? (алкохол; транквиланти).

17. Усещате ли се по-мекушав?

18. Станахте ли по-критични към собствената си компетентност и компетентността на другите?

19. Мислите ли си, че работите повече, а постигате по-малко?

20. Забелязвате ли дори частична загуба на чувството си за хумор?

 

Обработка на резултатите:

-15 и повече отговори „да” – състояние на бърнаут в процес или реализиран;

-от 10 до 15 отговори „да” – гранично състояние преди бърнаут.

 

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 215 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                          Работохолизъм – потребности  на човек и възможности за

                                тяхното удовлетворение в работата. (Дж. Гринберг)

 

Твърде многото работа, дори и да харесва на човек, може да бъде източник на професионален стрес. Сред нас има хора, които получават такова удоволствие от работа, че не могат да живеят без него. За удовлетворяване на тази своя потребност и за преживяване на това върхово удоволствие, те са готови да се раздават безрезервно. Работата буквално поглъща тези хора.

image

Работохолиците могат да бъдат различни типове. Нотон отделя два типа работохолици: а) кариеристи и б) компулсивно-зависими.

Според него, работохолиците, които са въвлечени в работа (с висока натовареност и ниско ниво на обсесивност и компулсивност), се справят прекрасно в своята дейност, удовлетворени са от нея и проявяват слаб интерес към дейности, които не са свързани с работата им. 

Компулсивните работохолици (с висока натовареност и високо ниво на обсесивност и компулсивност) са нетърпеливи и некреативни, защото се справят зле със своите задачи.  

Неработохолиците (с ниска натовареност и ниско ниво на обсесивност и компулсивност), посвещават много време на своите лични дела и поради това също са неуспешни в дейността си.

Скот, Мур и Микели диференцират работохолиците по други признаци. Компулсивно-зависимите работохолици не само, че са концентрирани върху работата, но при тях е повишено значително и нивото на тревожност, стрес, а това води до неблагоприятни последици на физическо и психологично ниво.

Работохолиците-перфекционалисти не могат да си позволят да не се справят с работата, защото неуспехът ще ги подложи на силен стрес, те няма да получат удовлетворение от работата и  това също води до неблагоприятни физически и психични последици.

Работохолиците, ориентирани към постижения не спират и не намаляват темпа на работата си, а просто усърдно се трудят, за да постигнат добри резултати, които от своя страна водят до удовлетворение, намаляване на стреса, добро физически здраве и психологичен комфорт.

Ласт, Спенс и Робин предлагат работохолическата триада:  а) въвлечени в работата; б) обсебеност/манийност от работата  в) ентусиасти, изпитващи удоволствие от работата.

Работохолиците от първите две категории (въвлечените и обсебените) обикновено са ниско удовлетворени.  Ентусиастите се характеризират с въвлеченост в работата, тя им харесва, но те не са обсебени. Принципно „ентусиастите” като стил и отношение към работата са най-успешни.  Ентусиастите се характеризират с участие в работата и харесват, но те не са обсебени. Ентусиастите са най-здравите хора, този стил се смята за по-успешен.

Препоръки за справяне с работохолизма:

1. Концентрирайте се върху това, което искате да направите най-много и се опитайте да намерите начини за спиране или свеждане до минимум на дейности, които не ви харесват.

2. Запитайте се: "Какво мога да направя безплатно?" И след това опитайте да насочите работата си в това русло.

3. Използвайте времето си и не позволявайте то да ви използва. Решете колко време отсега нататък ще бъдете заети с работата си и след това намалете още малко работното си време. Например, ако решите в шест и половина вечерта да преустановявате работата си, уговорете се с приятел за среща в 05.45ч. за спортни занимания. Такива техники позволяват на работохолиците да излязат от рутината и да разнообразят живота си.

4.Усилете контактите с колегите и организирайте с тях по-чести срещи.

5. Планирайте  свободното си време в работния си график. Например, ако имате планирани работни срещи на всеки половин час, опитайте се да преструктурирате програмата си и да планирате срещи на всеки четиридесет и пет минути.

6. Научете се да кажете „не” на новите изисквания към вашето време. Ако ви е трудно да направите това, кажете, че трябва да помислите за това и да откажете по-късно.

7. Направете работно си място приятно, по свой вкус. 

8. Опитайте се да не забравите за приятните мигове на вашата работа: удоволствие от изпълнението на задачата, свобода и възможност да бъдете полезни на другите или нещо друго.

9.Усърдното участие в работата винаги включва доста голям обем отчетност на извършеното. Помислете, как да оптимизирате и преструктурирате тази регистрационно-отчетна фаза на дейността, за да я направите по-удовлетворителна и по-кратка.

В допълнение към тези предложения, не забравяйте, че работохолиците искат да работят и следователно не могат да забележат вредите, които нанасят на себе си. Семействата им страдат повече от самите работохолици, тъй като за семейството се отделя по-малко време, поради радостта от работохоличния стил на работа, а семейството поема повече трудности в домакинството За да се избегне неблагоприятното влияние върху семейството, то е необходимо да се отдели специално време за него, като се отдели работохолика от телефона, лаптопа; да се изведе от кабинета и бюрото в дома и пр. Излизането и престоя сред природата е най-удачния вариант за това.
Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 116 Коментари: 0 Гласове: 2
 

                                                  Годишен тематичен план

          по тематично базирания подход за обучение на зрително затруднени деца

                               и ученици с множество увреждания (приложение)

 

1.Септември

„Моето училище”

2.Октомври

„Моето семейство”

Сезон „Есен”

„Промяна на времето и облеклото”

„Плодове”

„Зеленчуци”

3.Ноември

„Моето тяло”

„Лична хигиена”

„Облекло”

„Нашата храна”

4.Декември

Сезон „Зима”

Празници-„Коледа” и „Нова година”

5.Януари

„Кой се грижи за мен”

„Предмети от бита”

6.Февруари

„Моите играчки”

„Св.Валентин”

„Подготовка за мартенски празници”

7.Март

„Баба Марта”

„Ден на жената”

„Сезон „Пролет”

„Празник на надеждата”

„Докосване до неживата природа”

8.Април

„Великденски празници”

„Домашни животни”

„Диви животни”

9.Май

„Грижа за растенията”

„Превозни средства и посещение на обществени места”

10.Юни

„Ден на детето”

„Сезон „Лято”

image

Категория: Други
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                        Рамкова учебна програма по български език и литература

      (език и комуникация)  за изготвяне на индивидуални образователни програми

                 за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания

                                                                  (V VIII клас)

1. Общо представяне на програмата

В работата с деца със специални образователни потребности важно място заема обучението по комуникация. За деца, при които освен зрителния проблем се наблюдава и липса на  реч, е изключително важно още в самото начало да се обърне внимание на начина, по който общуват с околните. Всички деца имат нужда да изразят желанията и емоциите си, да покажат какво им харесва и какво не им харесва. Когато обаче липсва реч околните в повечето случаи не ги разбират и не реагират адекватно на информацията, която детето им подава. Не е задължително да се използва говор, за да се осъществи комуникация. Децата, които имат проблеми в тази област, могат да изразяват желанията си по най-различни начини – чрез вокализиране, поведенчески реакции, жестове и т.н.

Обучението по комуникация се изгражда в три основни направления: комуникация чрез 1) реални предмети, тактилни символи или картинки за деца с подходящо зрение за това; 2) комуникация чрез жестомимична реч; 3) развитие на устната реч при деца, които имат тази възможност.

Обучението се извършва първо в специализирани индивидуални часове, като уменията се затвърждават в клас и в естествени условия, което означава, че обучението протича през цялото време, през което детето се намира вкъщи и в училище.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.

Обучението е до 5 часа седмично.

2. Цел на обучението

Основната цел е да се изгради такава система за общуване, която да помага на детето и на хората около него да общуват равноправно. Така може да се поставят основите за развитие на реч – устна, жестомимична или символна.

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

4. Специфични форми и методи за оценяване

Важно е да се отбележи, че не се очаква от всяко дете и всеки ученик да овладее всички начини за комуникация, описани по-горе. Всеки ученик ще достигне до максималното ниво, което позволяват неговите нарушения. Например, ученик с ДЦП – квадрипареза, не може да изпълнява инструкции като „ела”, „стани”. Тотално слепият ученик не може да работи с картинки, но може да работи с тактилни символи. Ученик с аутизъм може и да не проговори, а да остане на ниво работа с картини и жестове.

Формите на оценка включват:

-екипна оценка на резултатите в края на всеки учебен срок;

-педагогическо наблюдение;

-оценяване на справянето с поставената задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1.Постига целта/задачата.

2.Справя се със задачата.

3.Среща трудности в постигането на целта/задачата.

5. Общи методически указания

Изборът на система за комуникация ще се избере поотделно за всяко едно дете и за всеки ученик – картинки, тактилни символи, жестове или устна реч, като това ще зависи изцяло от индивидуалните способности. За някой ученик може да е по-лесно и по-подходящо да се използват картинки, за друг – жестове. Важно е да се даде на детето и на ученика възможност да се запознае с всички алтернативи за общуване – реални предмети за асоциация, тактилни символи, картинки, жестове, устна реч, чрез което се постига т.нар. „тотална комуникация”. Всяко дете или ученик само ще подскаже кое е най-добро за него. Тоталната комуникация предлага повече възможности, като включва комбинации от средства за общуване.

image

Категория: Други
Прочетен: 96 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                      Рамкова учебна програма по български език и литература

    (език и комуникация)  за изготвяне на индивидуални образователни програми

              за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания

                                                                (I IV клас)

1. Общо представяне на програмата

В работата с деца със специални образователни потребности важно място заема обучението по комуникация. За деца, при които освен зрителния проблем се наблюдава и липса на  реч, е изключително важно още в самото начало да се обърне внимание на начина, по който общуват с околните. Всички деца имат нужда да изразят желанията и емоциите си, да покажат какво им харесва и какво не им харесва. Когато обаче липсва реч околните в повечето случаи не ги разбират и не реагират адекватно на информацията, която детето им подава. Не е задължително да се използва говор, за да се осъществи комуникация. Децата, които имат проблеми в тази област, могат да изразяват желанията си по най-различни начини – чрез вокализиране, поведенчески реакции, жестове и т.н.

Обучението по комуникация се изгражда в три основни направления: комуникация чрез 1) реални предмети, тактилни символи или картинки за деца с подходящо зрение за това; 2) комуникация чрез жестомимична реч; 3) развитие на устната реч при деца, които имат тази възможност.

Обучението се извършва първо в специализирани индивидуални часове, като уменията се затвърждават в клас и в естествени условия, което означава, че обучението протича през цялото време, през което детето се намира вкъщи и в училище.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.

Обучението е до 5 часа седмично.

2. Цел на обучението

Основната цел е да се изгради такава система за общуване, която да помага на детето и на хората около него да общуват равноправно. Така може да се поставят основите за развитие на реч – устна, жестомимична или символна.

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image


4. Специфични форми и методи за оценяване

Важно е да се отбележи, че не се очаква от всяко дете и всеки ученик да овладее всички начини за комуникация, описани по-горе. Всеки ученик ще достигне до максималното ниво, което позволяват неговите нарушения. Например, ученик с ДЦП – квадрипареза, не може да изпълнява инструкции като „ела”, „стани”. Тотално слепият ученик не може да работи с картинки, но може да работи с тактилни символи. Ученик с аутизъм може и да не проговори, а да остане на ниво работа с картини и жестове.

Формите на оценка включват:

-екипна оценка на резултатите в края на всеки учебен срок;

-педагогическо наблюдение;

-оценяване на справянето с поставената задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1.Постига целта/задачата.

2.Справя се със задачата.

3.Среща трудности в постигането на целта/задачата.

5. Общи методически указания

Изборът на система за комуникация ще се избере поотделно за всяко едно дете и за всеки ученик – картинки, тактилни символи, жестове или устна реч, като това ще зависи изцяло от индивидуалните способности. За някой ученик може да е по-лесно и по-подходящо да се използват картинки, за друг – жестове. Важно е да се даде на детето и на ученика възможност да се запознае с всички алтернативи за общуване – реални предмети за асоциация, тактилни символи, картинки, жестове, устна реч, чрез което се постига т.нар. „тотална комуникация”. Всяко дете или ученик само ще подскаже кое е най-добро за него. Тоталната комуникация предлага повече възможности, като включва комбинации от средства за общуване.

image

Категория: Други
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                     Рамкова учебна програма по български език и литература

            (език и комуникация)  за изготвяне на индивидуални образователни

       програми  
за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания

                              (предучилищна възраст/подготвителна група)

1. Общо представяне на програмата

В работата с деца със специални образователни потребности важно място заема обучението по комуникация. За деца, при които освен зрителния проблем се наблюдава и липса на  реч, е изключително важно още в самото начало да се обърне внимание на начина, по който общуват с околните. Всички деца имат нужда да изразят желанията и емоциите си, да покажат какво им харесва и какво не им харесва. Когато обаче липсва реч околните в повечето случаи не ги разбират и не реагират адекватно на информацията, която детето им подава. Не е задължително да се използва говор, за да се осъществи комуникация. Децата, които имат проблеми в тази област, могат да изразяват желанията си по най-различни начини – чрез вокализиране, поведенчески реакции, жестове и т.н.

Обучението по комуникация се изгражда в три основни направления: комуникация чрез 1) реални предмети, тактилни символи или картинки за деца с подходящо зрение за това; 2) комуникация чрез жестомимична реч; 3) развитие на устната реч при деца, които имат тази възможност.

Обучението се извършва първо в специализирани индивидуални часове, като уменията се затвърждават в клас и в естествени условия, което означава, че обучението протича през цялото време, през което детето се намира вкъщи и в училище.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.

Обучението е до 5 часа седмично.

2. Цел на обучението

Основната цел е да се изгради такава система за общуване, която да помага на детето и на хората около него да общуват равноправно. Така може да се поставят основите за развитие на реч – устна, жестомимична или символна.

image

image

image

image

image

image

image

4. Специфични форми и методи за оценяване

     Важно е да се отбележи, че не се очаква от всяко дете и всеки ученик да овладее всички начини за комуникация, описани по-горе. Всеки ученик ще достигне до максималното ниво, което позволяват неговите нарушения. Например, ученик с ДЦП – квадрипареза, не може да изпълнява инструкции като „ела”, „стани”. Тотално слепият ученик не може да работи с картинки, но може да работи с тактилни символи. Ученик с аутизъм може и да не проговори, а да остане на ниво работа с картини и жестове.

Формите на оценка включват:

-екипна оценка на резултатите в края на всеки учебен срок;

-педагогическо наблюдение;

-оценяване на справянето с поставената задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1.Постига целта/задачата.

2.Справя се със задачата.

3.Среща трудности в постигането на целта/задачата.

5. Общи методически указания

Изборът на система за комуникация ще се избере поотделно за всяко едно дете и за всеки ученик – картинки, тактилни символи, жестове или устна реч, като това ще зависи изцяло от индивидуалните способности. За някой ученик може да е по-лесно и по-подходящо да се използват картинки, за друг – жестове. Важно е да се даде на детето и на ученика възможност да се запознае с всички алтернативи за общуване – реални предмети за асоциация, тактилни символи, картинки, жестове, устна реч, чрез което се постига т.нар. „тотална комуникация”. Всяко дете или ученик само ще подскаже кое е най-добро за него. Тоталната комуникация предлага повече възможности, като включва комбинации от средства за общуване.

image

Категория: Други
Прочетен: 61 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                         Методика "Незавършени изречения" - ученици (самооценка)

image

image

image

image
Категория: Други
Прочетен: 179 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                 Упражнения за възприятие и фина моторика "Завърши рисунката"
                                                       (стимулен материал)

image


image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image




Категория: Други
Прочетен: 246 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                                      Упражнения за четене "Открий думата от картинката"-   
                                                       стимулен материал за презентация
                                                                     

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image


Категория: Други
Прочетен: 79 Коментари: 0 Гласове: 1
 


                               Когнитивни карти – принципи и метод за извличане.

                                                        (когнитивна психотерапия)

                                     (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

 

Когнитивни карти

а/ Принципи

Когнициите наподобяват елементи на мозайка.  Отделните парченца колкото и да са важни, не показват цялата картина. Ние виждаме композицията на нашите клиенти едва тогава, когато сложим всички части по местата им.  Клиентите повече реагират на историята и общите теми, а не на съставящите ги части.

б/ Метод

1.  Съставете от списъка от основни идеи на Вашия клиент когнитивна карта.  Това Вие може да направите, като вземете всяка една мисъл от списъка и я съпоставите с всички останали мисли.  Попитайте себе си и своя клиент: ”По какво са сходни тези мисли? Каква е разликата?”, Коя е първоначалната мисъл и коя следва след нея?”  например, ако в списъка има мисъл: „Аз съм покварен човек” и „Аз трябва да бъда съвършен”, то ясно се вижда как те са свързани. Опитите да стане съвършен могат да бъдат компенсация на чувство за непълноценност.  Чувството за непълноценност може да бъде резултат на неосъществени перфекционалистки стандарти.

2. Фиксирайте отношенията между мислите с помоща на графика или когнитивна карта.

3. След сеанса погледнете картата и нанесете всички възникнали изменения.  В случая може да се използва „Кубът на Некер” (Bradly & Petry, 1977).

image

Тази рисунка отразява принципа на действие на когнитивната карта.  Всяка една точка изобразява отделна мисъл, а съчетанието на осем от тях създават повърхностната стратегия.  При по внимателно разглеждане може да се стигне и до основата на този куб. Когнитивната карта не представя повърхностните патерни или отделни точки, а това което лежи в основата на куба. Човек реагира именно на основата на куба, а не на повърхностните точки.  Ето защо е важно да се отделя повече внимание върху общите патерни на убежденията, а не на тях като отделни елементи.

Хората имат различни емоционални проблеми, респективно различни когнитивни карти.

На база широки изследвания на различни проблеми на клиенти, когнитивно-преструктуриращите психотерапевти съставят карта (обърната пирамида – фиг. 3.1.).

Този тип когнитивна карта много често демонстрира, защо клиентите изпитват пристъпи на паника.

Много хора са израснали твърде предпазливо. Те са се научили да мислят, че светът е опасен и те са твърде слаби и безпомощни да се грижат за себе си. Под формата на компенсация те се опитват да контролират всичко - както външната среда, така и вътрешните си чувства - само тогава, когато мислят, че те ще бъдат безопасни. Това обяснение обаче практически няма как да работи, защото човек не са в състояние да контролират всичко и тогава при тях настъпва паническа атака.  Всеки път, когато се изправят пред ситуация, в която не чувстват, че е напълно под контрола им, дали пътуват с пътници в колата на някого, или седят на предния ред в църквата или изпитват силни емоции като удоволствие, гняв или тъга, те са обхванати от паника.  Колкото повече се опитват да се справят със страха си, толкова повече се страхуват. Тяхната когнитивна карта образува порочен кръг.

Други клиенти с други видове проблеми имат и други когнитивни карти. В зависимост от химичното вещество, което приемат например наркозависимите,  те често имат модел, подобен на показания на рис. 3.4.

В основата на своята когнитивна карта зависимите  отричат съществуването на проблеми с наркотичните вещества. Развити на тази осноива, техните убеждения стават парадоксални, те вярват, че могат да контролират злоупотребите си („Аз мога да спра след няколко бирени чаши“) и в същото време да не носят отговорност за това („Моето лошо детство ме кара да смъркам кокаин“).

в/ Коментарии:

Съществуват още много други типове когнитивни карти. Има ги за всеки от стотиците психологически проблеми и при всеки човек се срещат в различна вариация.  За терапевта е най-важно точно да състави карта от ключовите компоненти за всяка когниция на клиента.

г/ Допълнителна информация:

 

Понятието когнитивни карти е въведено от  Mс Mullin (Mс Mullin & Gilles, 1981, chapter 7). Много от когнитивните терапевти не използват този термин, а говорят за патерни когниции, свързани с различнитве клинични проблеми (Beck, Emery, & Greenberg, 1985; Beck, Freeman, & Associates, 1990; Dobson & Kendall, 1993; Ellis, 1996; Foy, 1992; Freeman & Reinecke, 1993). Юнг например игнорира схемите на клиентите в карти и използва „модел на концептуализирана схема” (Schema Conceptualisation Form, Young, 1992). Фримън и Датилио говорят за система SAEB, която представлява структурализирана схема на когниции и емоции, свързани с пристъпите на паника (Dattilio, 1998; Freeman & Dattilio, 1992).

image

image
Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 121 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                        Жизнени ориентири – принципи и метод за извличане.

                                                         (когнитивна психотерапия)

                                       (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

 

Жизнени ориентири.

а/ Принципи

От къде идват корените на убежденията? Според повечето клиенти, те възникват от големите, определящи жизненоважни събития, които се случват на всеки един от нас.  Било то смърт на родител, получена травма или хоспитализация, раждането на брат или сестра и т.н. – всички такива събития са критични за клиентите във формирането на тяхната личност. 

 Без значение за важността на тези събития, когнитивистите са наблюдавали, че централните идеи се създават не от този жизнен водовъртеж, а от малките и незначителни неща. Клиентът може да проследи как много от неговите проблеми се коренят в тривиални събития. Такива могат да бъдат например: фактът, че за рождения си ден клиентът не е получил подарък, който той е искал или когато детето не може да намери майка си в супермаркета, или по време на изпит, когато клиентът е забравил определен текст, или когато тя е била на танцова забава, а никой не я поканил дори за един танц.

Тривиалният опит може да бъде изпълнен с толкова сила и ригидност, че да преследва клиента през целия му живот. Някои теоретици твърдят, че тези малки събития така пронизват човешката душа, че те символично представляват някакви дълбоки, основополагащи конфликти.

Събитията се явяват съществени не поради това, че са се случили с клиента, а в резултат на това, какви изводи той е направил във връзка с тях. Той би могъл да се справи по-добре с такова травмиращо събитие като смъртта на баба му, ако мисли, че тя е преживяла един пълноценен, достоен, достатъчно дълъг живот и сега се намира на  добро място в небесата.  Той обаче може да не преживее така лесно скъсване на връзката с любимо момиче, ако я свръхидеализира и същевременно оценява себе си като недостоен, разглежда бъдещето си като враждебно, в което той не би имал втори шанс за близост с жена.  

Събитието става критично за клиента не от моща на случващото се, а в резултат на грубата сила на изводите, направени от клиента.  Умозаключенията на клиента за микроскопичните неща в неговия живот, могат да имат гигантски последици. Образно този процес може да се представи, сякаш човек ходи по една жизнена пътека и в един момент, спъвайки се в малко камъче, той поема по някакъв друг път. Тези изводи се превръщат в жизнени ориентири (life themes), които служат за карта и компас, водещи ги в живота.

б/ Метод

Тъй като за клиента жизнените ориентири и събития имат особена важност, когнитивният терапевт трябва да състави списък на най-значимите – не от страна на външния наблюдател, а от гледна точка на самия клиент – опита от неговия живот. Тук следва терапевтът да изготви три списъка: 10 критични събития от детството, 10 – от подрастващия период и 10 от зряла възраст.  Много подробно се обсъжда всяко събитие, като се обръща внимание на изводите на клиента за случилото се.  Ключът е атрибуцията на клиента: някои от клиентите правят неверни изводи години наред след случилото се, например, като си вменяват (приписват) определени роли, значения, качества.

Списък на критичните събития и жизнените ориентири.

1. Съставете списък от 30 на брой най-критични събития, случили се в живота на клиента.  От тях изберете не само негативни (смъртта на любимия човек) събития, но и други повратни точки, които могат да бъдат и позитивни (женитба или повишаване в длъжност) или случаи, които не представляват значение за страничния наблюдател.  Ако те са важни за клиента, задължително ги включете в избора. На Вас са необходими три списъка: 10 инцидента от детската възраст, 10 – от подрастващата и 10 – като възрастни.

2. Разгледайте събитията с термините „А” и „Се” (събитие – преживяване). Какво се е случило и какво е преживял клиентът?

3. След като сте събрали всичките 30 на брой „АС-инциденти”, опитайте се да намерите централното „В” за всяко от тях.  Кое е онова нещо, което клиентът си е казал, което толкова силно го е разстроило? Това не е тази мисъл, която в момента ще възпроизведе клиента, а онази, появилата се в онзи момент, неговите тогавашни мисли.  Изяснете до какви изводи за себе си, за другите и за света е направил той от това събитие?  Когато определяте „В”, не забравяйте да намерите различните типове убеждения: експектации, атрибуции, обозначения, самоинструктиране и т.н.

4. Сега се върнете към началото на списъка и преминете по него до края, обръщайте внимание при повторението на всяко „В”. Не бива да се забравя, че думите могат да се променят с времето. Детето може да каже: „Аз не съм добър, защото не умея да играя бейзбол!”, подрастващият: „Аз съм глупак, защото не мога да намеря симпатично момиче за приятелка!”, а възрастният:”Аз съм безполезен човек, защото в моята компания не мога да се изявя или винаги съм за подигравка” Думите могат да са различни, но съдържанието на мисълта е една и съща: „Аз съм непълноценен (неспособен, негоден, неприет, нехаресван, ненужен и т.н.)”. След тази стъпка съставете списък на убежденията.

5. Главен списък на идеите. В качеството на заключително упражнение, съберете убежденията на своя клиент и съставете основен списък на неговите идеи.  Този списък трябва да включва в себе си главните „В” на клиента, събрани от вас в процеса на работа.  В него следва да има не по-малко от 30 пункта, като е желателно да бъде колкото се може по-изчерпателен.

Поставете номерче на всяка мисъл и я запишете отделно. На този етап не се безпокойте за думите, можете по-късно да ги коригирате.  Единствената опасна грешка, която тук можете да допуснете е да не включите всички „В” на клиента си.  Тъй като те не могат да бъдат прекалено много, когато откриете повторения, ги зачертавайте.

На този списък ще се основава по-голямата част от консултационните Ви техники, които се прилагат в когнитивно-реконструиращата терапия.

Пример – 1:  С годините в хората се натрупват множество погрешни жизнени ориентири. Ето няколко примера:

„Алберт е ученик със среден успех в училище. Тази посредствена успеваемост висяла над него като тежко бреме, защото неговите по-големи брат и сестра били отлични ученици.  Особено много усилия той полагал по математика. До сега обаче той никога не бил получавал повече от 4 минус, но този път успял да постигне „4+” Когато получил бележника с оценката си, Алберт тръгнал към къщи за да покаже успеха на баща си.  Баща му се взрял в него и казал: „Добре сине. Сега ако ти се постараеш още повече, следващият път можеш да получиш отлична оценка”.  Това било всичко, което казал баща му.  От този „незначителен” случай Алберт направил няколко извода:

= „Ако ти не правиш всичко до съвършенство, по-добре е да не започваш да го правиш”;

= „За да бъдеш истински човек, трябва да бъдеш отличник”

= „Аз никога не бих могъл да бъда отличник във всичко, следователно аз никога не бих могъл да бъда истински човек”.

Пример – 2:

Да разгледаме случай с клиентка, която ще наречем Марина.  Тя е дошла на терапия поради страх да остане сама в къщи.  Тя била обхващана от ужас, всеки път когато се намирала сама.  В резултат тя започнала да колекционира приятели и се опитвала да натрупа толкова много, колкото и било необходимо , за да получи достатъчна поддръжка. Тя също се запасявала с кандидати за съпрузи,  страхувайки се да не бъдат прекъснати отношенията им, ако те не я харесат.  На вечерните срещи тя събирала всички свои приятели, те сядали един до друг на дивана и се гледали един друг.   

С Марина беше съставен списък на всички критични събития.  Тя не можа да намери пример за това, че родителите  й или някой друг я бил изоставил, както ние предполагахме.  Тя обаче намери и представи няколко малкозначими епизоди, които се случват почти с всяко дете: когато е била на 6 години тя боледувала от варицела и помни, че майка и седяла няколко нощи поред близо до леглото и; те живеели на оживена улица и баща й непрекъснато я предупреждавал, никога не я пресича сама, освен това родителите й не я пускали сама на вечерни партита, защото двете й по-големи сестри били забременели преди още да се омъжат.

Изводите от тези инциденти и сформираните от тях жизнени ориентири не били малозначителни.  От цели серии неголеми епизоди Марина построила следната жизнена философия:

= „Светът е много опасно място, а аз съм слаба и безпомощна”

= „За да бъда в безопасност ми е нужно, други хора трябва да бъдат около мен”

С тази философия тя никога не могла да си позволи да остане сама, а заради безопасността си се обграждала с колкото се може повече хора.

Тези два примера показват, че много от емоционалните проблеми възникват от един и същ източник – незначителни инциденти със значими изводи. Тези изводи започват да се натрупват и образуват жизнените ориентири на клиента.  С времето тези ориентири се превръщат в „пътна карта”, която клиентите използват за управление на своя жизнен опит. Ако ориентирите са неверни, те объркват курса и попадат на погрешното място.

 

в/ Коментари:

Намирането на жизнените ориентири на Вашия клиент е една от най-полезните и важни техники в когнитивната терапия.  Добре е да се отдели достатъчно време, за да бъде съставен пълен списък.  Този процес е много показателен за клиента, той започва да разбира, че невярно интерпретира много ситуации в своя живот, основаващи се на една и съща древна когнитивна грешка. 

Обикновено по-нататъшната работа с клиента продължава в посока изменение на тези жизнени ориентири.

г/ Допълнителна информация:

Жизнените ориентири отдавна са важни понятия в психологията. Обзор на работите на много ранни теоретици, като Е. Бърн (Berne, 1961, 1964), Е. Ериксън (Erickson, 1982) и Роси (Erickson & Rossi, 1981), могат да бъдат намерени в Csikszenmihalyi and Beattie (1979). По-късните разработки разкриват, че жизнените ориентири  и персоналните схеми могат да се формират при разрешаване на различни жизнени кризи, с които всеки човек се сблъсква Guidano (1991), Freeman (1993, 1994), Freeman, Simon, Beutler, and Arkowitz (1989).

= Един от главните разработчици на принципите на жизнените ориентири е Джефри Юнг. Той ги нарича схеми и създава терапия, концентрирана основно върху тези схеми – схема-центрирана терапия. Неговият подход още повече детайлизира областите на влияние и факторите за развитие на схемите. (Bricker, Young, & Flanagan, 1993; McGinn & Young, 1996; Young, 1992, 1994; Young, Beck & Weinberger, 1993; Young, & Rygh, 1994).

 

Източник: 

image

image

Категория: Други
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  5 6 7 8 9 10 11 12 13  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1280548
Постинги: 1485
Коментари: 116
Гласове: 1097
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30