1051# Кинотренинг и кинотерапия – тематични програми

                                   (Филми – Депресия и биполярно разстройство)

Забележка: Наименованията на филмите са на руски и английски език.

Тематични филми – Депресия и биполярно разстройство.

1.Астенический синдром, реж. К.Муратова, 1989.

2.Безумная депрессия со Стивеном Фраем (Stephen Fry: The Secret Life of the Manic Depressive), реж. Росс Уилсон, 2006.

3.Бобер (The Beaver), реж. Дж.Фостер, 2010.

4.Вероника решает умереть (Veronika Decides to Die), реж. Эмили Янг, 2009.

5.Влюблен по собственному желанию, реж. Сергей Микаэлян, 1982.

6.Депрессия (La influencia), реж. Педро Агилера, 2007.Мистер Джонс (Mr. Jones), реж. М.Фиггис, 1993.

7.Другая Земля (Another Earth), реж. Майк Кэхилл, 2011.

8.Запах женщины (Scent of a Woman), реж. Мартин Брест, 1992.

9.Интерьеры (Interiors), реж. В.Аллен, 1978.

10.Корабельные новости (The Shipping News), реж. Лассе Халльстрём, 2001.

11.Лицом к лицу (Ansikte mot ansikte), реж. Ингмар Бергман, 1976.

12.Меланхолия (Melancholia), реж. Ларс фон Триер, 2011.

13.Мистер Джонс (Mr. Jones), реж. Майк Фиггис, 1993.

14.Молодость (Youth), реж. Паоло Соррентино, 2015.

15.Найти Форрестера (Finding Forrester), реж. Гас Ван Сент, 2000.

16.Небо над Берлином (Der Himmel ьber Berlin), реж. Вим Вендерс, 1987.

17.Патрик Мелроуз (Patrick Melrose), реж. Эдвард Бергер, 2018.

18.Персона (Persona), реж. Ингмар Бергман, 1966.

19.Прерванная жизнь (Girl, Interrupted), реж. Дж.Мэнголд, 1999.

20.Пути и путы (Rails & Ties), реж. Элисон Иствуд, 2007.

21.Съемки в Палермо (Palermo Shooting), реж. Вим Вендерс, 2008.

22.Телохранитель (London Boulevard), реж. Уильям Монахэм, 2010.

23.Черный лебедь (Black Swan), реж. Даррен Аронофски, 2010.

24.Убить президента (The Assassination of Richard Nixon), реж. Нильс Мюллер, 2004.

25.Эта жизнь для тебя (Die Zeit, die man Leben nennt), реж. Шэрон фон Витерсхайм, 2008.

                           1050# Кинотренинг и кинотерапия – тематични програми

                                                             (Филми – Депресия)

Забележка: Наименованията на филмите са на руски и английски език.

Тематични филми – Депресия

1.Депресията, като лошо настроение.

-Эта замечательная жизнь (It’s a Wonderful Life), реж. Ф.Капра, 1946.

2. Клинична депресия.

-Сильвия (Sylvia), реж. К.Джэффс, 2003.

-Часы (The Hours), реж. С.Далдри, 2002.

3. Причини за депресия.

-Рожденный четвертого июля (Born on the Fourth of July), реж. Оливер Стоун, 1989.

4. Ендогенна депрессия.

-Ангел за моим столом (An Angel at My Table), реж. Дж.Кэмпион, 1990.

5. Депресия и биполярно разстройство.

-Безумная депрессия со Стивеном Фраем (Stephen Fry: The Secret Life of the Manic Depressive), реж. Росс Уилсон, 2006.

-Мистер Джонс (Mr. Jones), реж. Майк Фиггис, 1993.

6. Симптоми на депресията.

-Бессонница (Insomnia), реж. Кристофер Нолан, 2002.

7. Суицидни мисли. Суицид.

-Вечерний экспресс «Сансет Лимитед» (The Sunset Limited), реж. Томи Ли Джонс, 2010.

8. Терапия на депресията.

-Вероника решает умереть (Veronika Decides to Die), реж. Эмили Янг, 2009.

9. Взаимна подръжка.

-Запах женщины (Scent of a Woman), реж. Мартин Брест, 1992.

-Эта жизнь для тебя (Die Zeit, die man Leben nennt), реж. Шэрон фон Витерсхайм, 2008.

10. Живот с депресиран човек.

-Интерьеры (Interiors), реж. В.Аллен, 1978.

-Нация прозака (Prozac Nation), реж. Э.Шёлдбьерг, 2001.

11. Депресия и творчество.

-Артист (The Artist), реж. М.Хазанавичус, 2011.

-Съемки в Палермо (Palermo Shooting), реж. Вим Вендерс, 2008.

12. Преодоляване на депресия.

-Бобер (The Beaver), реж. Дж.Фостер, 2010.

-Как на небесах (Sе som i himmelen), реж. К.Поллак, 2004.

13. Самопознание и трансформация.

-Корабельные новости (The Shipping News), реж. Лассе Халльстрём, 2001.

-Персонаж (Stranger Than Fiction), реж. Марк Форстер, 2006.

14. Щастие.

-Мы купили зоопарк (We Bought a Zoo), реж. Кэмерон Кроу, 2011.

-Фрэнки и Джонни (Frankie and Johnny), реж. Г.Маршалл, 1991.

15. Оптимизъм.

-Всегда говори Да! (Yes Man), реж. Пейтон Рид, 2008.

-Поллианна (Pollyanna), реж. Сара Хардинг, 2003.

                         1049# Кинотренинг и кинотерапия – тематични програми

                                                             (Филми – Аутизъм)

Забележка: Филмите са публикувани на руски и английски език.

1.Адам (Adam), реж. Макс Майер, 2009.

2.Анимированная жизнь (Life, Animated), реж. Роджер Росс Вильямс, 2016.

3.Антон тут рядом, реж. Любовь Аркус, 2012.

4.Аутизм: мюзикл (Autism: The Musical), реж. Тришиа Риган, 2007.

5.Аутизм — это мир (Autism Is a World), реж. Жеральдин Вюрцбург, 2004.

6.Без ума от любви (Mozart and the Whale), реж. Петтер Несс, 2005.

7.Бен Икс (Ben X), реж. Ник Бальтазар, 2007.

8.Блеск (Shine), реж. Скотт Хикс, 1996.

9.В ауте, реж. Ольга Арлаускас, Никита Тихонов-Рау, 2012.

10.В космосе чувств не бывает, реж. Андреас Ёман, 2010.

11.Вкус чудес (Le goыt des merveilles), реж. Эрик Беснард, 2015.

12.Детство Шелдона (Young Sheldon), реж. Джаффар Махмуд, Ховард Дойч, Марк Сендроуски, 2017

13.Дьяволы (Les diables), реж. Кристоф Ружжиа, 2002.

14.Игра на понижение (The Big Short), реж. Адам МакКей, 2015.

15.Игра слов (Bee Season), реж. Скотт МакГихи, Дэвид Сигел, 2005.

16.Карточный домик (House of Cards), реж. Майкл Лессак, 1993.

17.Люди дождя, реж. Екатерина Наседкина, 2011.

18.Мальчик, который умел летать (The Boy Who Could Fly), реж. Ник Касл, 1986.

19.Мать Дэвида (David’s Mother), реж. Робер Аллан Акерман, 1994.

20.Машенька, реж. Любовь Аркус.

21.Меня зовут Кхан (My Name Is Khan), реж. Каран Джохар, 2010.

22.Меркурий в опасности (Mercury Rising), реж. Харольд Беккер, 1998.

23.Мой аутизм и я, ВВС.

24.Мой тайный лес (Salainen Metsдni), реж. Ниина Брандт, 2016.

25.Мост (Bron/Broen), реж. Хенрик Георгссон, Румле Хаммерих, Шарлотта Зилинг, 2011

26.Мэри и Макс (Mary and Max), реж. Адам Бенжамин Эллиот, 2009.

27.Нелл (Nell), реж. Майкл Аптед, 1994.

28.Нетипи́чный (Atypical), реж. Майкл Патрик Джэнн, Джо Кесслер, Сет Гордон, 2017-2018.

29.Папа в раю вместе с Никсоном, реж. Томас Мюррей.

30.Парфюмер: История одного убийцы (Perfume: The Story of a Murderer), реж. Том Тыквер, 2006.

31.После Томаса (After Thomas), реж. Саймон Шор, 2006.

32.Почти как все (Presque comme les autres), реж. Renaud Bertrand, 2015.

33.Рай океана (Hai yang tian tang), реж. Сюэ Сяолу, 2010.

34.Слово на букву А (The A Word), реж. Сьюзэн Талли, Доминик Леклерк, Питер Каттанео, 2016.

35.Снежный пирог (Snow Cake), реж. Марк Эванс, 2006.

36.Тихие вещи (Silent Things), реж. Роб Браун, 2010.

37.Тэмпл Грандин (Temple Grandin), реж. Мик Джексон, 2010.

38.Хороший доктор (The Good Doctor), реж. Майк Листо, Сет Гордон, Ларри Тенг, …, 2017.

39.Человек дождя (Rain Man), реж. Барри Левинсон, 1988.

40.Черный шар (The Black Balloon), реж. Элисса Даун, 2008.

41.Чудесный пробег (Miracle Run), реж. Грегг Чемпион, 2004.

42.Шоколад (ช็อคโกแลต), реж. Прачия Пинкаю, 2008.

43.Элементарно (Elementary), реж. Джон Полсон, Гай Ферленд, Кристин Мур и др., 2012 -…

44.Я – аутист, реж. Тамта Кокеладзе, 2011.

45.On The High Seas (In Alto Mare), реж. Габриэле Мелони, Марко Спану, 2013.

46.Stand Clear of The Closing Doors, реж. Сэм Флейшнер, 2013.

47.X+Y (X+Y), реж. Морган Мэтьюз, 2014.

                Методика „Торонтска алекситимична скала“  (TAS) на  G. Taylor

1. Теоретични бележки       

Алекситимия (Alexithimia) – от др.гръц. ἀ- – представка с отрицателно значение, lexis – дума, thymos – чувство, буквално „без думи за чувства”  – психологическа характеристика на личността, включваща следните особености:

= затруднения при определяне и описание (вербализация) на собствените си емоции и емоциите на други хора;

=  затруднения при различаване на емоциите и телесните усещания;

=  ниска способност за символизация, в частност за създаване на фантазии и образи;

= преимуществено фокусиране върху външни събития, за сметка на вътрешните преживявания;

= склонност към конкретно, утилитарно, логическо мислене при дефицит на емоционални реакции.

Всеки един от изброените симптоматични признаци може да се срещне с еднаква степен на        доминантност или един от тях да бъде водещ

Алекситимия се разглежда като рисков фактор за психосоматични заболявания. Установено е, че акекситимията от първи порядък (първична алекситимия) се поддава трудно на психотерапия (особено на психоанализ и въобще терапиите, основаващи се на инсайт). Същевременно е доказано, че  психотерапията при алекситимия от втори порядък (вторична) е ефективна.

За първи път като дефиниран термин алекситимия е въведена от  J. Nemiah и P. Sifnoes през 70-те години на XX век. В свои изследвания, публикувани през 1968г. Sifnoes е описал наблюдавани  особености при пациенти, настанени в психосоматична клиника, които се изразяват в утилитарен начин на мислене, прилаган при конфликтни и стресови ситуации, лишен от фантазии живот, стесняване на афективния опит и особена трудност при  определяне (описание) и назоваване на своите чувства.          Разработването на концепция за алекситимия е предшествана от множество по-ранни наблюдения,  установили, че много пациенти, имащи класически психосоматични страдания (характеризирани като  „инфантилни личности”), изпитват затруднения при вербализиране символичното изразяване на емоции.

2. Торонтска алекситимическа скала (TAS)

За определяне степента на изразеност на алекситимия се прилагат различни диагностични         техники, но най-разпространена е Торонтска алекситимическа скала (TAS) на  G. Taylor и съавтори, която включва 26 пункта за оценка. При попълване на анкетната карта (бланка за отговори) изследваните лица характеризират (самооценяват) себе си, използвайки скалата за отговори на Ликерт – от „съвършено несъгласен” до „съвършено съгласен”.  Едната половина от пунктовете имат положителен код, а другата – отрицателен.  За алекситимични се приемат тези лица, които по скалата TAS събират 74 и повече бал, а за онези, които са с бал 62 и по-малко се приема, че отсъства алекситимия.

В практиката се прилага и по-кратък вариант на TAS, която съдържа 20 пункта – TAS-20. По тази скала се оценяват три важни аспекта на алекситимия:

а/ трудност при идентификация на чувствата;

б/ трудности при вербализация;

в/ степен на фокусиране върху външни събития.

Проведени са редица изследвания с прилагане на TAS-20, които свидетелстват за нейната научна и практическа ценност. Пълният вариант на Тейлър също широко се прилага в научните и клинични изследвания. Изследванията дават основание да се приеме, че от 5 до 23% от здравото възрастно население е носител на алекситимични черти. Алекситимия се среща при значителна част от хората (до 85%),        страдащи от аутистично   разстройство. 

Описание:  TAS е създадена от G.J.Taylor и съавтори през 1985г. Съдържа 26 позиции. На всяка позиция изследваното лице може да даде 5 отговора, съответно:

= съвършено несъгласен (а);

= по-скоро несъгласен (а);

= нито едното, нито другото;

= по-скоро съгласен (а);

= съвършено съгласен (а);

Пунктове по скалата:

1. Когато плача, винаги зная защо.

2. Да мечтаеш – това е загуба на време.

3. Бих искал (а) да не бъда толкова срамежлив.

4. Често се затруднявам да определя, точно какви чувства изпитвам

5. Често мечтая за бъдещето.

6. Струва ми се, че съм човек, който лесно се сприятелява с другите.

7. По-важно е да се разбере как да се разреши определен проблем, отколкото мотивите за неговото разрешаване.

8. Трудно ми е да намеря точните думи за да определя моите чувства.

9. Харесва ми да поставям хората в яснота за моята позиция по един или друг въпрос.

10. Имам физически усещания, които са неразбираеми дори за лекарите.

11.Не е достатъчно да знам, че нещо е довело до даден резултат, нужно ми е да зная как и защо това се е случило.

12. Способен (а) съм с лекота да опиша своите чувства.

13. Предпочитам да анализирам проблемите, а не просто да ги описвам.

14. Когато съм разстроен (а), не зная дали съм тъжен (а), уплашен (а) или ядосан (а).

15. Често давам воля на въображението си.

16. Когато не съм зает (а) с нещо друго, прекарвам много време да мечтая.

17. Често съм озадачен (а) от усещания, появяващи се в тялото ми.

18. Рядко ми се случва да мечтая.

19. Предпочитам да приема, че всичко се случва от самосебе си, отколкото да търся защо се е случило нещо именно по този начин.

20. Имам чувства, които не мога точно да определя какви са.

21. Много е важно човек да умее да разбира емоциите си.

22. Трудно ми е да описвам своите чувства по отношение на хората.

23. Другите ми казват, че аз вече не изразявам чувствата си.

24. Трябва да се търси винаги по-дълбоко обяснение за случващото се.

25. Не зная точно какво се случва вътре в душата ми.

26. Често ми се случва да не зная защо точно съм ядосан (а) (сърдит/а).

Ключ:

Изчисляването на бала става по ключ:

Положителен код имат следните пунктове: 2, 3, 4, 7, 8, 10, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 22, 23, 25, 26 и на тях се дава:

= оценка 1,  отговор „съвършено несъгласен (а)” се оценява с  1 бал;

= оценка 2,  отговор  „по-скоро несъгласен (а)” се оценява с 2 бала;

= оценка 3,  отговор „нито едното, нито другото” се оценява с 3 бала;

= оценка 4,  отговор „по-скоро съгласен (а)” се оценява с 4 бала;

= оценка 5,  отговор „съвършено съгласен (а)” се оценява с 5 бала;

Отрицателен код имат следните пунктове: 1 5 6 9 11 12 13 15 21 24, т.е. по-тези пунктове следва да се постави противоположна оценка:

= оценка 1  получава 5 бала;

= оценка 2  получава 4 бала;

= оценка 3  получава 3 бала;

= оценка 4  получава 2 бала;

= оценка 5  получава 1 бал;

Сумата от всички пунктове образуват общия бал по скалата и е показател за алекситимия.

Норми и нива на алекситимия при болни с психосоматични разстройства, неврози и здрави лица:

а/ психосоматични заболявания: 72.09+0.82

= бронхиална астма: 71.84+1.40

= хипертонична болест: 72.62+1.42

= язвена болест: 71.11+1.40

б/ неврози: 70.1+1.3

в/ контролна група здрави лица: 59.3+1.3 при р< 0.01

 Теоретично разпределение на резултатите е възможно от 26 до 130 бала. По данни на някои автори „алекситимичен” тип личност е тази, която получава 74 и повече бал. Групата от 62 до 74 бала е „рискова’, а  „неалекситимичната” личност събира 62 и по-малко бал.

Алекситимичната личност

При алекситимиците често се наблюдава повишена личностна тревожност. Намирайки се под силното въздействие на емоциите, алекситимикът действа (особено в критична ситуация) импулсивно, като не е в състояние да оцени и разграничи емоцията от мисълта, губи способност за анализ и критика. Това състояние още повече затруднява осъзнаването и способността за описание на собствените емоции и  разбирането на емоциите на другия човек, както и да разграничи усещанията от емоциите.

Освен повишената личностна тревожност, алекситимията способства за особено възприемане на света. Повечето алекситимици са склонни да възприемат света чрез усещанията си, при тях има затруднения в развитието на зрителната (видео) и слуховата (аудио) система при декодиране на сигнала.

Доказано е, че психосоматичните пациенти често игнорират сигналите за соматично или психично неблагополучие, като външно този резултат се проявява в стоицизъм, съчетан със застинала поза и каменно лице. Адиктивно болните например изпитват страх от соматичните симптоми и се стараят да ги блокират с помощта на химически вещества, а пациентите с посттравматично разстройство много често не са способни да изпитат чувство на радост  (състояние, известно като анхедония).

За алекситимиците е свойствена висока степен на конкретно мислене.  По време на терапия когнитивните нарушения стават много очевидни: пациентите монотонно и подробно излагат тривиални, хронологически подредени постъпки, реакции, събития. Като цяло изпитват недостиг на въображение, интуиция, емпатия и неудовлетвореност на влеченията. Те са ориентирани преди всичко към веществения свят, а към себе си се отнасят като към роботи.  Поради изброените причини психоаналитичната терапия се натъква да непреодолими трудности. С по-голям успех се ползват техниките на когнитивно-поведенческата психотерапия.

         908# Методика за анализ и оценка на качеството и равновесието в живота

                            „Колело на живота“ или „Колело на жизнения баланс“

Цел: „Колелото на живота“ е методика за комплексна оценка на два показателя: качество на живота и равновесие в живота. Тя се използва за анализ, корекция и планиране на важните житейски дейности. Методиката може да отрази моментното състояние, но може и да пресъздаде очакванията на изследваното лице.

Стимулен материал: Тестова бланка (шаблон), на която е отпечатано (нарисувано) „колелото“. На шаблона може предварително да са поставени (разграфени) по брой оценяваните житейски сфери (сегменти).

Ред за работа: Позволява да се приложи индивидуално и групово. Широко се използва не само за диагностика, но и при тренинг-занятия в различни възрастови диапазони.

На участниците (изследваното лице) предварително се подготвя и предоставя шаблон (тестова бланка със схема на „колелото“), отпечатана на лист А-4. Следва вземане на решение за броя на житейските сфери и графично изобразяване по сектори върху шаблона. Те могат да бъдат различен брой (в приложението за показани готови шаблони, съдържащи 4, 6, 8 и 12 сфери). След разделяне на кръга по метода „рязане на пица“, всяка сфера получава име.

След това от изследваното лице се иска да направи оценка за степента на удовлетвореност от всяка сфера по скала от 1 (абсолютно неудовлетворен) до 10 бала (абсолютно неудовлетворен). Оценяването е в посока от центъра към периферията, като започва от 1 към 10. Сферите за оценяване могат да бъдат предложени и от самите участници. Те могат да бъдат например: здраве, семейство, работа, общуване, развитие, отдих, хоби, храна и др. По правило сферите се избират, като се държи сметка за водещите потребности и ценности на участниците.

Методиката се базира на разбирането, че човек постига или се доближава до висока степен на удовлетвореност от живота, при наличие на баланс (хармония) в различните, но важни за него житейски сфери.

Инструкция: Пред Вас е поставена бланка с нарисувано на нея „колело на живота“. Моля, определете кои са основните ваши сфери на жизнена дейност и разграфете кръга по метода „рязане на пица“ на равни части. След това оценете всяка сфера по скала от 1 до 10, като използвате оразмеряването по осите.

Интерпретация на резултатите

Според теорията, колкото по-високи са оценките и колкото по-балансирана е връзката между сегментите, т.е. между отделните сегменти разликите не са големи, толкова по-положително човек оценява своя живот като цяло. Общите резултати достатъчно нагледно показват не само общия баланс-дисбаланс, но и най-много и най-малко успешните сегменти, т.е. става ясно кои области от живота се нуждаят от внимание и корекция.

Онази сфера, която е получила най-нисък бал, в най-малка степен е удовлетворена и обратно – сферата с най-висок бал е удовлетворена в най-голяма степен.

Жизненият баланс се изразява във водене на активен живот по правила, определени от самия човек, като резултат на собственото си самонаблюдение и самосъзнаване, а не като следване на внесени и вменени отвън правила, т.е. това е процес, в който човек сам управлява живота си.

Методиката може да се прилага периодично, например, през 3, 6, 12 месеца, за да се установят изменения.

Оценяването, респ. анализа се извършва по дата показателя:

1.Съдържание на значимите жизнени сфери. Много често човек още на това ниво допуска грешки, като ранжира по значимост и потребност неправилни сфери или не носещи удовлетворение.

2.Баланс между значимите жизнени сфери. Втората грешка се свързва с липсата на равновесие и хармония между всяка една от жизнените цели.  Например, изследвано лице, което е поставило оценка 8-9 за сфера работа/кариера/пари и  оценка 2-3 за сфера – отдих/семейство/ деца/съпруга и пр.







 

         1046# Кинотренинг и кинотерапия – психологически методики за сеанси

                                                                        (част 2)

17.Торонска алекситимична скала.

Описание: На участниците се предлага да определят нивото на алекситимия на един от героите от филма с помощта на въпросника – Торонтска алекситимична скала. От участниците се иска, като използват скалата, да отразят в каква степен са съгласни или не са съгласни с предложените твърдения.

Алекситимия се характеризира с намаляване способността или затрудненост да се вербализира емоционалното състояние.  Тази характеристика на личността има следните особености в когнитивно-афективната сфера:

1.Трудността при определянето и описването на собствените си преживявания.

2.Трудност в разграничаването на чувствата и телесните усещания. 

3.Намалена способност за символизиране – бедност на фантазията и въображението.

4.Фокусиране в голяма степен върху външните събития, отколкото върху вътрешните преживявания.

Обработка на данните

Изчисляването на бала става по ключ:

Положителен код имат следните пунктове: 2, 3, 4, 7, 8, 10, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 22, 23, 25, 26 и на тях се дава:

= оценка 1,  отговор „съвършено несъгласен (а)” се оценява с  1 бал;

= оценка 2,  отговор  „по-скоро несъгласен (а)” се оценява с 2 бала;

= оценка 3,  отговор „нито едното, нито другото” се оценява с 3 бала;

= оценка 4,  отговор „по-скоро съгласен (а)” се оценява с 4 бала;

= оценка 5,  отговор „съвършено съгласен (а)” се оценява с 5 бала;

Отрицателен код имат следните пунктове: 1 5 6 9 11 12 13 15 21 24, т.е. по-тези пунктове следва да се постави противоположна оценка:

= оценка 1  получава 5 бала;

= оценка 2  получава 4 бала;

= оценка 3  получава 3 бала;

= оценка 4  получава 2 бала;

= оценка 5  получава 1 бал;

Сумата от всички пунктове образуват общия бал по скалата и е показател за алекситимия.

Норми и нива на алекситимия при болни с психосоматични разстройства, неврози и здрави лица:

а/ психосоматични заболявания: 72.09+0.82

= бронхиална астма: 71.84+1.40

= хипертонична болест: 72.62+1.42

= язвена болест: 71.11+1.40

б/ неврози: 70.1+1.3

в/ контролна група здрави лица: 59.3+1.3 при р< 0.01

 Теоретично разпределение на резултатите е възможно от 26 до 130 бала. По данни на някои автори „алекситимичен” тип личност е тази, която получава 74 и повече бал. Групата от 62 до 74 бала е „рискова’, а  „неалекситимичната” личност събира 62 и по-малко бал.

Алекситимичната личност

При алекситимиците често се наблюдава повишена личностна тревожност. Намирайки се под силното въздействие на емоциите, алекситимикът действа (особено в критична ситуация) импулсивно, като не е в състояние да оцени и разграничи емоцията от мисълта, губи способност за анализ и критика. Това състояние още повече затруднява осъзнаването и способността за описание на собствените емоции и разбирането на емоциите на другия човек, както и да разграничи усещанията от емоциите.

Освен повишената личностна тревожност, алекситимията способства за особено възприемане на света. Повечето алекситимици са склонни да възприемат света чрез усещанията си, при тях има затруднения в развитието на зрителната (видео) и слуховата (аудио) система при декодиране на сигнала.

Доказано е, че психосоматичните пациенти често игнорират сигналите за соматично или психично неблагополучие, като външно този резултат се проявява в стоицизъм, съчетан със застинала поза и каменно лице. Адиктивно болните например изпитват страх от соматичните симптоми и се стараят да ги блокират с помощта на химически вещества, а пациентите с посттравматично разстройство много често не са способни да изпитат чувство на радост  (състояние, известно като анхедония).

За алекситимиците е свойствена висока степен на конкретно мислене.  По време на терапия когнитивните нарушения стават много очевидни: пациентите монотонно и подробно излагат тривиални, хронологически подредени постъпки, реакции, събития. Като цяло изпитват недостиг на въображение, интуиция, емпатия и неудовлетвореност на влеченията. Те са ориентирани преди всичко към веществения свят, а към себе си се отнасят като към роботи.  Поради изброените причини психоаналитичната терапия се натъква да непреодолими трудности. С по-голям успех се ползват техниките на когнитивно-поведенческата психотерапия.

18.Верига на събитията.

Описание: Участниците се приканват да съставят подробна верига на събитията във филма, проследявайки определена тема (поведение, взаимоотношения, решение и пр.) с цел, откриване на причинно-следствени връзки. След това се поставя задача, да помислят и подготвят аналогична задача, но свързана с тях самите, като обхванат определен повече или по-малко дълъг период от живота си. Иска се да направят анализ на причините довели до едно или друго развитие (следствие).

Може да се използва таблицата по-долу:

19.Какво бих казал на героя?

Подходяща е груповата форма или тренинг с по-малки групи.

Описание №1: На участниците се предлага да изберат един от ключовите диалози/монолози във филма и да го изиграят, внасяйки в него промени, които според играещият са необходими (целесъобразни), за да се промени ситуацията от лоша към по-добра за героя.

Описание №2: На участниците се предлага да помислят и запишат, а след това да споделят свое обръщение към някой от героите: „Какво бихте казали на героя?“

20.Какво бих казал на мястото на героя?

Описание: След финала на филма и в съответствие с целите на сесията, на групата се предлага да променят ключови проблемни (конфликтни) диалози, като ги редактират по такъв начин, че да успеят да разрешат проблема по конструктивен и най-ефективен за героя начин: „Какво бих казал (направил), ако бях на мястото на героя?“

Като спомагателен материал може да се използват методиките „Ръка на упрека и ръка на надеждата“ и методиката „Активно слушане“ на Юлия Хипенрайтер.

21.Какво помага/пречи на героя?

Описание: Групата се разделя на подгрупи, като всяка получава картичка с името на някой от героите. От всяка група се иска да състави списък с онези качества на героя (характер, навици, постъпки, черти, способности, обстоятелства и пр.), които му помагат и тези, които му пречат за да постигне своята цел.  За обсъждане се предоставят 30 мин., след което следва съвместно обсъждане. За удобство може да се използва таблица. Освен по групи, обсъждането може да стане от всички.

22.Какво е това щастие?

Описание: На участниците се предлага след финала на филма, да отговорят на въпроси от типа: Как във филма е показано преживяване на щастие?, Какви са атрибутите на щастието?, Какво чувстват и преживяват героите, когато са щастливи?

23.Скала „симпатия-антипатия“

Описание: На участниците се предлага да разположат всички герои от филма по скалата „антипатия- симпатия“ – от най-антипатичен до най-симпатичен герой и да обосноват избора си. Резултатите могат да се отразят на дъската при общо обсъждане. След като приключи оценяването на героите, на участниците се предлага да оценят себе си по същата скала и да се отбележат на схемата.

24.Скала за състояние.

Описание: На участниците се предлага да отбележат определени качества, характеризиращи състоянието им, след като са изгледали филма, които да оценят по скала от 1 до 10.  По-долу е представена примерна бланка, която може да бъде променена в контекста на филма и в зависимост от целите на сесията.

Инструкция:  Запознайте се с всяка двойка термини, описващи емоционални състояния, като ги оцените за себе си, как се чувствате в момента по скала от 1 до 10, в зависимост от степента на изразеност. В скалата  „0“ означава „без промяна“, а степенуването от 1 към 3 се отнася за усилване на определеното състояние. Не мислете дълго над отговора си. Обикновено първото усещане е най-точно.

След определяне на състоянието по скалата, всеки участник дава обяснение за евентуалната причина, довела до промяната. Може да се направи една обща таблица на дъската.  По същия начин може да се направи анализ на емоционалното състояние на някой от героите във филма.

Източници:

http://kinoterapia.info/psychoanalysis-of-film/psychological-methods/

https://vk.com/olgajuntunen

https://twitter.com/olgajuntunen?lang=bg

 

              1046# Кинотренинг и кинотерапия – психологически методики за сеанси
                                                                           (част 1)

Забележка: Тук са представени фрагменти от статии, публикувани в сайта  на  Олга Юнтунен (Румянцева): https://sites.google.com/site/olgajuntunen/po-russki, в превод от руски език.

Кинотерапията като терапевтично направление за въздействие върху личността на човека се оформя теоретично неотдавна, преди около 20 години. За официален родоначалник се считат лондонският психотерапевт Бърни Уудър, но други посочват по-голям период от 30 години с основатели италианеца Антонио Менегати, които предлага термина „синемалогия“ – това е логиката на последиците от кинематографичната действителност или Тев Спаркс, който говори за кинойога, а трети сочат  Хари Соломон.

Кинотерапията като психотерапевтично направление преследва същите цели като всяко едно друго психотерапевтично направление: самопознанието на човешката личност (академично и по-традиционно – самоанализ); познание за човекът до теб и взаимоотношенията между хората;  анализ на настъпилите ситуации; идентифициране на възникващи проблеми и техните причини; задължително търсене на инструменти и методи за преодоляването на тези проблеми  и регулиране на психичното състояние. Особеността на метода се състои в това, че въздействието (стимулния материал) се поднася визуално и слухово чрез филм, който се възприема като пример за жизнена история, а впоследствие под ръководството на психолога се извършва анализ в индивидуална или групова форма.

Кинотерапията не е просто емпирично наблюдение на това, което се случва, а е преди всичко изкуство да се задават въпроси и да се разсъждава върху отговорите въз основа на видяното на екрана и е преживяното в живота. Спонтанните впечатления и мисли, особено свързаните с катарзис, са важни, но те не винаги са в състояние да покажат пълната дълбочина както на гледания филм, така и на решаването на проблема.  Ето защо ролята на терапевта / фасилитатора, която разработва специална програма за сеанса и въпроси за последващия анализ, като взема предвид спецификата на конкретен пациент или група, е особено важна.

Тези, които се наемат да се занимават сами, могат да практикуват способностите си да задават въпроси. Между другото, ако човек се научи да формулира компетентни въпроси, тогава почти всеки, дори най-слабият и артистично неизразителен филм може да се превърне в източник на полезна информация Както казва руският философ Лев Шестов: „Няма лоши книги, има книги, непрочетени навреме“.

Основен принцип при използване на предложените методики е, че членовете на групата не анализират своята личност и поведение или това на свои близки, а само личността, чувствата, мислите и действията на героите на филма и представените във филма ситуации, като се вземат предвид дадените реалности: „Аз видях, че „Х“ почувства това и това или постъпи по този и този начин, на което „У“ отговори по следния начин …“ Всяко едно заключение, направено по един или друг повод е желателно да се съпровожда  от конкретна илюстрация от филма – непосредствения момент, обстановката, ситуацията.

            По отношение на техниките, то те все още не са стандартизирани. Обща препоръка при прилагането на методиките е следното указание:  преди да се предложи техниката на участниците в сесията, всички лични местоимения и обращения е необходимо да се заменят с имената  на героя, личността и поведението, който ще се анализира от групата.  Следователно, участниците трябва да бъдат предупредени, че получените резултати ще се различават от някои субективни оценки: тук ние само фантазираме, опирайки се на условията, зададени във филма, относно това, как е отговорил (реагирал) героят на един или друг въпрос от теста.

Основни психологически задачи, за решаването на които може да способстват тези методики са:

1.Възприемане и осмисляне на историята и обкръжаващата действителност във техните многообразни факти и прояви.

2.Самоанализ и анализ на случващите се събития и конфликти (причини, компоненти, психологически портрети, аспекти на взаимно влияние, типология и т.н.);

3.Преживяване и осъзнаване на емоции и импулси, споделяне на емоционалните преживявания на героите (например, преживяване на загуба, отчаяние, страх, стрес и т.н.).

4.Констатация на проблемите и възможност за откриване на скрити причини (личностни кризи, проблемни отношенията, конфликти, кариерни въпроси, травми и др.).

5.Идентифициране на личностни характеристики и модели на поведение, а също при необходимост и  способи за тяхното коригиране.

6.Повишаване на осъзнатостта на поведението и мотивация за решаване на възникващи проблеми.

7.Осъзнаване, формулиране, а при необходимост и преоценка на значения, ценности, принципи, цели и т.н.

8.Развитие на индивидуалната култура на възприятието, самоусещанията и самоидентификацията, самореализацията, способността да се разбират другите хора, да се общува, да се разрешават конфликти и др.

Примерен списък на въпроси, които могат да бъдат зададени при анализа на един  филм:

-Харесахте ли филма или не? Защо? Какво точно ви харесваше, какво не ви хареса, какво привлече вниманието ви?

-Какъв е сюжетът на филма, поредицата от събития, актьорите?

-Какъв е психологическият портрет на всеки герой: личностни характеристики; морални принципи; черти на характера; маниери на поведение; история на живота и т.н.?

-Какви са отношенията между героите, тяхната история и особености?

-Наблюдавали ли сте подобни ситуации и взаимоотношения в своя живота?

-Кой от героите ви харесва / не ви харесва и защо? На кого съчувствахте и защо? Кой от героите прилича най-много на вас или на някой от вашите приятели? Кой бихте искали да бъдете? 

-Какъв е стилът на общуване на героите? Как решават проблемите си?

-Какво бихте променили в ситуацията и как бихте действал на мястото на героя / героите? Какво трябва да направите? Какво бихте взели за себе си като модел за подражание? Какво считате за правилно и неправилно? Кой според вас е прав и не е прав; кой е виновен и кой невинен; кой е жертва и кой извършител?

-Какво би станало, ако даден герой действаше по различен начин?

-Открихте ли във филма нещо ново, нещо което не бяхте срещал преди? Открихте ли нещо ценно за себе си? 

-Какви емоции предизвика във вас филма? Какво ме забавляваше, направи щастлив, разстроен, раздразнен, разгневен, обиден, уплашен, отблъснат, разочарован, горд  и т.н.?

-На каква тема беше този филм? Какъв е основният проблем / конфликт и как го решава режисьорът? Какви художествени и технически техники му помагат в това? Какво е искал да ви каже?

-Защо филмът има такова име? Как заглавието разкрива смисъла на филма?

-Срещнахте ли във филма метафори, символи, архетипи?

-Какви изразителни средства се използваха във филма?

-По какъв начин биха се развили събитията, ако режисьорът снима втория епизод на филма?

-Какви психологически, морални, философски проблеми се засягат във филма? Кои от тях ви вълнуват в момента или са ви вълнували в миналото?

-Как този филм се преплита (проектира) с вашия живота? Какви уроци научихте за себе си и какви изводи направихте?

-Знаете ли други филми, които осветляват подобни проблеми?

-Как биха се отнесли към този филм (този проблем) вашите приятели, майка, баща, съпруга, съпруг, дете и т.н. и защо? На кого бихте препоръчал да гледа този филм и защо?

-Кои сцени бихте прегледал за втори път и защо?         

Формулираните въпроси пряко засягат способността за преодоляване на проблемите в личното развитие. Важно е да се знае, че всеки филм съдържа много психологически аспекти и житейски ситуации сам по себе си, той  разкрива и илюстрира множество психологически аспекти, в т.ч. основната психологическа тема. Най-важното е при възприемането и осмислянето на филма, участниците да открият това, което е необходимо за всеки от тях, т.е. да се опитат да гледат през призмата на своите проблеми.

При анализа могат да се приложат различни варианти за разбор – няма универсален подход.  По важно в случая е всеки участник в сесията да синтезира своя личен анализ, правейки изводи, извличайки поуки, трупайки опит, преживявайки катарзис или постигайки инсайт, върху които прозрения и разбирания и по-късно да действа самостоятелно.  Никой не може да принуди участниците да приемат една или друга гледна точка. Терапевтът може само да предложи своето виждане, но вземането на  решение остава в ръцете на участниците.

Общи препоръки за провеждане на сесии по кинотренинг.

1.Създаване на затворена група, която запазва своя състав по време на целия цикъл от сесии, като включва лица, които са пряко заинтересовани от решаването на проблем. Оптималният размер на групата е 8-12 души.

2.Един или двама постоянни водещи по време на всички сесии.

3.Броят на часовете е от 5 до 12, в зависимост от възможностите на организаторите и участниците. Периодичност на сесиите – от 1 път на седмица до 1 път на месец. Продължителността на сесията е 3-4 часа с една 15-минутна почивка.

4.В анонса на цикъл от сесии се препоръчва, да се  изброят задачите в най-общ вид, но заглавията на програмните филми не трябва да се посочват.

Списък с методики:

1.Асоциации с ключови понятия от филма.

Описание: Преди филма на участниците се показва за време от 2 мин. списък с 10 ключови понятия от филма, всяко от които е с определен номер (например, семейство, криза, дисоциация, гняв, дружба и др.), които трябва да запомнят. След това списъкът се закрива. Тяхната задача е след гледането на филма, на съответните места, съответстващи на номера на думата, да запишат дума-асоциация, която е възникнала след края на филма. След това трябва да възстановят оригиналната дума, използвайки думата-асоциация и да я обяснят (Методиката е аналог на известната „Пиктограма“).

2.Въпроси и отговори.

Описание: На участниците се поставя задача, гледайки филма да определят какви въпроси вълнуват главния герой (или определен герой) и по какъв начин самите те биха отговорили на тези въпроси, ако бяха на мястото на героя. Въпросите и отговорите се записват в таблица.

3.Оценка на нивото на социална фрустрираност (по Л.И.Васерман, модификация на В.В.Бойко)

Инструкция: Предлагаме Ви списък с твърдения, отнасящи се до основни аспекти на жизнена дейност. Прочетете всяко твърдение и отбележете степента, т.е. най-верния според вас отговор, който характеризира героя по съответния показател.

Обработка на данните

По всеки пункт се определя нивото на фрустрираност (неудовлетвореност). То може да варира от 0 до 4 бала.  На всеки вариант на отговор се записва определен бал, както следва: напълно съгласен – 0 бал; по-скоро съгласен – 1 бал; затруднявам се да отговоря – 2 бал; по-скоро несъгласен – 3 бал; напълно несъгласен – 4 бал.

Интерпретация на резултатите

Заключенията за нивото на социална неудовлетвореност се правят, като се вземе предвид големината на резултата (средната оценка) за всеки пункт. Колкото е по-висок  резултатът, толкова е по-високо нивото на социалната фрустрация:

-3,5 – 4 бала – много високо ниво на фрустрираност;

-3,0 – 3,4 – повишено ниво на фрустрираност;

-2,5 – 2,9 – умерено ниво на фрустрираност;

-2,0 – 2,4 – неопределено ниво на фрустрираност;

-1,5 – 1,9 – понижено ниво на фрустрираност;

-0,5 – 1,4 – много ниско ниво на фрустрираност;

-0 – 0,5 – отсъствие (почти отсъствие) на фрустрираност.

Дезорганизиращи емоционални състояния в режим на угнетена психика (депресия, потиснатост).

Тук трябва да се посочат такива състояния, като дистимия, депресия, апатия, хипотимия, тревожност, безпокойство, страх, бредово настроение. Тези емоционални състояния, които са много различни по съдържание, имат редица общи черти:

-личността практически не реагира на външно въздействие, освен с помощта на неорганизирано емоционално състояние. Тези симптоми могат да бъдат допълнително усилени под въздействието на много различни стимули – положителни или отрицателни;

-колкото повече се внушава смелост на онзи, който има постоянен страх, толкова по-ужасно става;

-в условията на възникнал енергиен режим интелектът не се справя със задачата си; неговата роля при оценката на външните влияния и личните преживявания е почти незначителна; във всеки случай, разумът и волята не помагат на човек бързо и успешно да преодолее неадекватността на емоционалните състояния и да им придаде комуникативна форма;

-за да се възстанови емоционалната норма е необходимо време, покой, спокойствие помощ на другите, включително медицинска.

Всяко от дезорганизирано емоционално състояние може да се прояви в рамките на нормата или да придобие размера на психическо разстройство, т.е. психопатологична форма. Последното се случва в присъствието на съпътстващи фактори.

Психопатологичните нарушения на състоянията се характеризират с обща промяна на невропсихичния тонус.

На свой ред устойчиви промени в невропсихичния тонус се предизвикват от:

-органични поражения на мозъка; в този случай разстройствата са най-обширни и дълбоки;

-дефекти на нервната система; обикновено те са отслабени от болестта, психични травми;

-външни причини; сред тях са тези, които причиняват психичен стрес, интоксикация, травми;

-соматични заболявания; болестта по един или друг орган причинява нарушения в свързаните области на мозъка, нервната система и обмяната на веществата, което води до промени в емоционалното и често интелектуално отразяване на действителността.

Различните по своето проявление разстройства на състоянието имат идентична механика – отсъства нормална връзка между интелекта и емоциите. По някаква причина интелектът (увреждане на мозъка в резултат на стрес, интоксикация, травма и т.н.) не оценява правилно външните и вътрешните влияния, не разкрива значението им за индивида. Неговите управляващи команди не включват адекватни емоционални програми и отработените стереотипи на емоционално поведение, придобити по време на живота. Вместо адекватни емоционални програми и стереотипи, през цялото време автоматично в действие стъпва един и същи стереотип, свойствен на личността.  Поведението става неадекватно, то не се обуславя от видими причини.

4.Задай въпрос на героя.

Описание: Участниците се разделят по двойки. Първоначално единият задава въпрос към избран от него герой от филма, а другият в ролята на този герой дава свой отговор. След това ролите се разменят. Водещият може да определи темите, по които да се задават въпроси.

5.Оценка на ригидността (скованост, нежелание за промяна).

Инструкция: Попълнете таблицата от гледна точка състоянието на свободно избран от вас герой.

Описание: Групата може да се раздели на няколко по-малки групи, като всяка работи върху определен герой.  Процедурата за определяне на наличието на ригидност принципно не представлява трудност. Въпросникът, който ще бъде предоставен на участниците може да включва една част от твърденията, например 5 или 10, в зависимост от съдържанието и темата на филма (стимулния материал). Отговора изисква недвусмислена реакция (да или не). Всеки отговор, съответстващ на ключа получава оценка 1 бал.

Ключ към методиката за оценка на ригидност:

Ригидността е личностна черта, единодушно определяна от психолозите като особено важна. Тя се изразява в трудност (до пълна неспособност) на личността да променя себе си, дейностите, в които участва, своите мисли и убеждения, поведенческите модели и т.н. Ригидността е тенденция да се запазят нагласите, стереотипите, начините на мислене, това е неспособност да се промени личната гледна точка.

Ригидност:

„не“ – 1, 4, 6, 8, 9, 11, 13, 14, 18, 20, 23, 26, 27, 30, 31, 33, 34, 38, 39, 40, 43, 44, 46, 48, 50.

„да“ – 2, 3, 5, 7, 10, 12,15, 16, 17, 19, 21, 22, 24, 25, 28, 29, 32, 35, 36, 37, 41, 42, 45, 47, 49.

-от 0 до 13 бала – мобилен, гъвкав;

-от 14 до 27 бала – проявява смесени черти;

-от 28 до 40 бала – ригиден.

6.Илюстрация на ключови понятия от филма.

Описание: След приключване на прожекцията, водещият написва на дъската от 5 до 10 ключови понятия от филма (в зависимост от броя на участниците в тренинга), които задължително са по двойки и са противоположни. На участниците се предлага да направят избор на едно от състоянията (чертите) от всяка двойка и да обяснят своя избор, като го свържат със сценария.   Такива двойки от думи може да предложат и самите участници.

Освен това, друг вариант за работа включва ранжиране на предложените от участниците ключовите понятия по значимост от най-важното към най-маловажното. След съставянето на списъка следва дискусия.  Когато тези списъци се изготвят индивидуално, тогава водещият съставя цялостен списък на дъската, като отбелязва на него броя на повторенията на всяко ключово понятие и след това на тази основа се извършва ранжирането.

7.Колелото на живота

„Колелото на живота“ е методика за комплексна субективна оценка на качеството и равновесието в живота. Оценяват се основни сегменти, които съставляват жизнената дейност на човек в балове от 1 до 10 (лоши – добри). Според теорията, колкото по-високи са оценките и колкото по-балансирана е връзката между сегментите, т.е. между отделните сегменти разликите не са големи, толкова по-положително човек оценява своя живот като цяло. Общите резултати достатъчно нагледно показват не само общия баланс-дисбаланс, но и най-много и най-малко успешните сегменти, т.е. става ясно кои области от живота се нуждаят от внимание и корекция. Сферите за оценяване могат да бъдат предложени и от самите участници. Те могат да бъдат например: здраве, семейство, работа, общуване, развитие, отдих, хоби, храна и др. По правило сегментите се избират, като се държи сметка за водещите потребности и ценности на участниците.

Вариантите за използване на техниката могат да са различни. Например, може да се предложи да бъдат направени три оценки на героя, като се проследи сценария – в началото, в средата и на финала на филма, като се разгледа какви промени са настъпили и защо: какви показатели са се подобрили и поради какви причини; какви показатели са се влошили и защо; какво е способствало за положителната динамика в баланса.  Друг вариант е да се сравняват два персонажа от филма или избраният герой с идеалния му образ.

Инструкция: Оценете всеки сегмент по скала от 1 до 10 и оцветете (щриховайте)  зоната.

8.Кой съм аз във филма?

Описание: Участниците в свободна форма отговарят на въпросите:  На кой от героите във филма най-много приличате? Защо мислите така? На кого бихте искали да приличате? Защо?

Може да се състави следната таблица:

9.Любим/нелюбим персонаж.

Инструкция: Изберете и посочете персонаж от филма, който най-много ви харесва. Разкажете неговата история във филма. Какъв е бил образът в началото на филма? Какво се е случило при развитие на сценария с героя?  Какъв е героят? Защо ви харесва точно той? Какво не ви харесва в него? Какво е общото и различното между героя и вас?  (участниците отговарят на въпросите в свободна форма).

10.Методика за оценка степента на стресоустойчивост и социална адаптация (на Холмс и Реге).

Инструкция: Моля, запознайте се със списъка със събития от таблицата и отбележете (маркирайте с кръгче поредния номер) онези от тях, които според вас е преживял героят от филма.

Интерпретация на резултатите

Холмс и Раге (САЩ)  изучават зависимостта на заболяванията (в това число инфекциозни болести и травми) от различни стресогенни жизнени събития при 5000 пациенти.  Изследването извежда извода, че психичните и физически болести обикновено се предшестват от сериозни промени в живота на човека.  На основание това изследване те създават скала, в която отразяват важни за личността жизнени събития , съответстващи на определен бал в зависимост от степента на стресогенност.

Изследванията са установили, че 150 бал и нагоре означава вероятност за възникване на някакво заболяване, а при бал 300 тази вероятност се увеличава до 90 %.

Прочетете внимателно всички посочени събития, за да получите обща представа. След това повторно прочетете всеки пункт, обръщайки внимание на количеството бал, който носи всяко събитие. Опитайте се да откриете и да отбележите  онези събития и ситуации, които са се случили на вас през последните две години. Изчислете средно аритметично броя на ситуации за една година. Ако дадена ситуация е възникнала повече от веднъж, то средноаритметичният резултат следва да го умножите по толкова, колкото пъти е възникнала тази ситуация.

Например, ако сте се оженили, започнали сте нов вид работа, променили сте местожителството си и сте си взели две отпуски, средният ви стресов резултат ще бъде 50+36+20 + 13 + 13=132.

Получената сума определя степента Ви на устойчивост на стрес.  По-високия  бал е тревожен сигнал за опасност.  Вие трябва спешно да предприемете мерки за ликвидиране на стреса.  Получената сума има още едно важно значение – тя показва степента на натрупан (акумулиран) стрес.

Ако средният ви стресов резултат е под 150, има по-малка вероятност да страдате от последствията на натрупан стрес. Ако е между 150 и 300, може би страдате от хроничен стрес в зависимост от това как сте възприели и сте се справили с дадените житейски събития. Ако сумарният бал е по-голям от 300, това означава реална опасност – грози Ви психично заболяване, намирате се във фазата на нервно изтощение и вероятно изпитвате пагубни последствия от натрупания стрес.

Резултатът дава възможност да се види, че отделните събития са незначителни, те носят малък брой точки, но оценени комплексно разкриват своят стресогенност, благодарение на способността за акумулация на стреса.

Моля, имайте предвид, че оценките на стреса в горното изследване са усреднени. В каква степен дадено събитие ще бъде стресиращо за вас зависи от това как го възприемате.

11.Мислите и чувствата на герой от филма.

Описание: На участниците се предлага след филма да определят и да обсъдят преживяванията на героите, участващи в определена ситуация, техните чувства и мисли – как всеки възприема случващото се, какво чувстват, какво мислят, защо реагират по определен начин и какви са последиците от тези процеси.

След това може да се направи драматизация на желани/нежелани варианти за развитие на събитията и да се отговори на въпроса: „Какво би могло да помогне на героя, за да предотврати възникващите проблеми?“

12.Избор на подходяща пословица.

Описание: На участниците се предлага да си припомнят или от списък да подберат една пословица, която най-успешно и най-точно разкрива смисъла на случващото се във филма (определена сцена) и след това да обяснят своя избор.

13.Позитивни и негативни нагласи.

Описание: На участниците се предлага да запишат с кратки фрази позитивни и негативни нагласи на определен персонаж от филма, например: „Аз съм пълен неудачник“,  „Аз съм катастрофа“, „Аз съм най-очарователната и привлекателна блондинка“, „Успехът – това е кариера“, „Несъгласните трябва да замлъкнат“, „Всички блондинки са глупачки“ и т.н. които определят поведението и постъпките на определен герой или развитие на събитие във филма.

Възможни варианти за работа / въпроси след финала на филма:

1. Как една или друга нагласа е повлияла върху живота на героя и върху събитията, които му се случват?

2. Кой и какво влияние е оказал за формиране на определена нагласа в героя?

3. Настъпила ли е по време на филма трансформация в нагласите на героя, защо и по какъв начин е повлияла живота му? 

4. Коя нагласа, ако можеше да бъде променена би довела до по-оптимално и успешно развитие в живота на героя?

5. Изберете тези нагласи, с които се съгласявате и тези, с които не сте съгласни, и обяснете защо.

14.Помогни на герой да разреши проблем.

Описание: На участниците се предлага да определят няколко проблема, стоящи пред главния герой  на филма, а след това да предложат способ за решение: „Как бихте действали, ако бяхте на мястото на главния герой?“

Възможен алгоритъм:

15.Приоритети и нагласи на герой от филма.

Описание: Водещият предлага на участниците да формулират и обяснят приоритетите и/или нагласите на един или друг герой; да определят основната линия и причини на поведение; да направят препоръки за промяна на това поведение; в случай на необходимост да прогнозират възможни резултати от тази промяна.

Може да се използва следната таблица:

 16.Тълкуване на пословици.

Описание: Водещият предлага на участниците да обяснят смисъла на набор от предварително тематично подбрани пословици, илюстриращи различни сцени (събития) във филма. Например: Как ще обясните смисъла на пословицата „Приятел в нужда се познава“, след като гледахте филма.

Следва продължение - 2 част.

                   1123# Стимулен материал – Методика за изследване на мисленето

                                  „Последователност на картини (Херлуф Бидструп)

Баща и син

Биберон

Брада

Бюрократ

Вдъхновение

Весела коледа

Детемразец

Детска книга

Домашен тиранин

Домашна работа

Жизнен път


Карикатура

Коледно развлечение

Липса на апетит

Наказание

Недоразумение

Немарлива

Нова година

Нов костюм

Обучение по правилата за движение

Победител

Подготовка за състезание

Позитивен свят

Приказка

Разни играчки

Резултати от рекламата

Рибено масло

Риболов за любители

Родителски преживявания

Сетих се!

Старателен помощник

Терорист

Трудов ден

Улов

Физарядка

Човек и бюрокрацията

Шапката

                                  (страници на психолога в училищния сайт)

В домашната програма за корекция на деца със синдром дефицит на вниманието и хиперактивност, трябва да преобладава поведенческия аспект.

1.Промяна в поведението на възрастните и отношението му към детето:

-проявявайте достатъчна твърдост и последователност във възпитанието;

-не забравяйте, че действията на детето не винаги са умишлени;

-контролирайте поведението на детето, без да налагате строги правила;

-не давайте на детето реактивни указания, избягвайте думите „не“ и „не трябва“;

-изграждайте взаимоотношения с детето на основа взаимно разбирателство и доверие;

-избягвайте от една страна, прекомерната мекота, а от друга – повишените изисквания към детето;

-реагирайте неочаквано на действията на детето (пошегувате се, повторете действията на детето, фотографирайте го, оставете го сам в стаята и т.н.);

-повторете своята молба спокойно и с един и същи темп много пъти;  

-не настоявайте детето и не го принуждавайте задължително да се извини за постъпката си;

-слушайте внимателно какво иска да каже детето;

-за подкрепа на устните инструкции, използвайте зрителна стимулация.

2. Промени в психологичния микроклимат в семейството:

-отделяйте достатъчно внимание на детето;

-прекарвайте свободното си време с цялото семейство;

-не се карайте в присъствието на детето.

3. Организиране на ежедневния режим и местата за обучение:

-установете строг график (разпределение на времето) за детето и за всички членове на семейството;

-по-често показвайте на детето как най-добре да изпълни задачата без да се разсейва;

-намалете влиянието на отвличащите (разсейващи) стимули по време на изпълнение на задачи; 

-ограничете заниманията с компютър и гледането на телевизия; 

-ако е възможно, избягвайте големи струпвания от хора;

-не забравяйте, че преумората води до намаляване на самоконтрола и нарастване на хиперактивността;

-организирайте и участвайте в групи за поддръжка, включващи родители, с деца с аналогични проблеми. 

4.Специална поведенческа програма:

-планирайте гъвкава система за възнаграждение  за добре изпълнена задача и санкции за лошо поведение; можете да използвате балова или знакова система, да направите дневник за самоконтрол;

-не прибягвайте до физическо наказание – ако има нужда да се прибегне до санкция, то  е препоръчително да се прилага спокоен престой на определено място за определено време;

-по-често хвалете, насърчавайте, поощрявайте – прагът на чувствителност на хиперактивното дете към отрицателни стимули е много малък, така че то не би възприело порицания и наказания, но ще е чувствително към наградите;

-направете списък на отговорностите на детето и го закачете на стената; подпишете (сключете) споразумение да извършва определени видове работа;

-формирайте в детето навици за  управление на своите емоционални състояния – особено гняв и агресия;

-не се опитвайте да предотвратявате последиците, когато детето забрави за забраните;

-постепенно разширявайте обхвата на отговорностите, като предварително ги обсъждате с детето; 

-не позволявайте отлагането на задачата за друго време;

-не давайте на детето поръчения, които не отговарят на нивото му на развитие, възраст и способности:

-помагайте на детето да започне да се справя със задачата, тъй като това е най-трудният етап за него;

-не давайте едновременно няколко указания – задачите, които се дават на детето с нарушено внимание, не трябва да имат сложна конструкции;

-търпеливо обяснявате проблемите на детето и го учете как да се справя успешно;

-не забравяйте, че вербалните средства за убеждаване, призиви и беседи рядко са ефективни, тъй като хиперактивното дете все още не е готово за тази форма на работа;

-помнете, че за детето със синдром дефицит на вниманието и хиперактивност най- ефективното средство за убеждаване е „през тялото“ – лишаване от удоволствия, лакомства, привилегии; забрана за достъп до приятни дейности; телефонни разговори; гледане на телевизия, компютър;

-прилагане на т. нар.  „време за изчакване“ (изолация в ъгъл; разполагане в наказателно поле; дългосрочно поставяне на леглото);

-поставяне на „черна точка“ – временно ограничаване на дейностите (10-минутен престой на резервната скамейка);

-задържане в „желязната прегръдка“;

-извънредно „дежурство в кухнята“;

Не бързайте да се намесвате в действията на хиперактивно дете с директиви, забрани и порицания. Ето няколко примери:

-Ако родителите на дете в начална училищна възраст се тревожат за това, че всяка сутрин детето им неохотно се събужда, бавно се облича и не бърза към училището, то не бива да му се дават безкрайни словесни инструкции, да се обвинява или да се мъмри. Може да му се даде възможност да получи „урок от живота“. Закъснявайки за училище, детето ще бъде принудено да обяснява на учителката или директора постъката си, а с това ще разбере, че е необходимо да носи отговорност и да спазва правилата.

-Ако едно 12-годишно дете е счупило прозореца на съсед с футболна топка, родителят не трябва да бърза да поема отговорност за решаването на проблема. Нека детето да обясни на самия съсед постъпката си и да предложи да изкупи вината си, например, като ежедневно измива колата му за период от една седмица. Следващият път, когато избира място за игра на футбол, детето ще знае, че само то и никой друг е отговорно за вземането на решението.

-Ако в семейството са изчезнали пари, то тогава е безполезно да изисква от детето признание за кражба. Просто родителят трябва да скрие парите, тъй като те имат способността да провокират неконтролируемо желание за удовлетворяване на определени нужди у детето. В подобни случаи е препоръчително да се обяви, че цялото семейство се лишава от определени облаги (лакомства, развлечения, обещания за покупки, подаръци). Груповото обсъждане от всички членове на семейството на такива случаи има силен възпитателен ефект.

-Ако едно дете е забравило нещата си и не може да ги намери, родителят не бива да бърза да му помага. Нека то да ги потърси само. Следващия път то ще бъде по-отговорно за своите вещи.

Не забравяйте, че след наложеното наказание е необходимо положително емоционално подкрепление – знак за „приемане“.  При корекцията на поведението на детето, голяма роля играе методът „позитивен модел“, който се изразява в едно постоянно поощряване на детето и игнориране на нежеланото. Необходимо условие за успех се явява разбирането за проблема на детето от страна на родителите.

Не забравяйте, че е невъзможно да се постигне напълно премахване на хиперактивността, импулсивността и разсеяността за няколко месеца и дори в рамките на няколко години. Признаците на хиперактивност изчезват в хода на порастването на детето във възрастност, а импулсивността и дефицита на внимание се запазват дори в зряла възраст.

Помнете, че хиперактивното разстройство с дефицит на вниманието е патология, която изисква навременна диагностика и комплексна корекция: психологическа, медицинска, педагогическа. Успешната рехабилитация е възможна при условие,че работата с детето започне още в периода между 5 до 10 годишна възраст.

Източник: Сиротюк А.Л., Нейропсихологическое и психофизиологическое сопровождение обучения

Превод от руски, Кунчев.

                             1093# Анкета „Мотиви за избор на приятел“ (7-18г.)

Предназначение: Анкетата е предназначен за различни видове случаи в психологическата практика, в които е необходимо да се определят особеностите във взаимоотношенията между деца от 7 до 18г., разгледани в диада. Анкетата има за цел да идентифицира мотивите за приятелство с конкретен човек. Ценността на анкетата зависи в голяма степен от степента на искреност на изследваното лице. Може да се прилага индивидуално и групово.

Оценявани качества: мотивация за приятелство.

Възрастова категория: 7-18г.

Ред за провеждане: При групов вариант всеки участник в изследването получава тестова бланка с анкетата. В зависимост от целите на изследването, на участниците може да се предложат няколко въпросника, според броя на близките приятели на всяко изследвано лице. Този брой предварително се уточнява.  Няма ограничения на броя въпроси (мотиви), но максималният брой на възможните отговори (критерии) може да бъде фиксиран, например пет, т.е. предлагат се например 10, 15 или 20 отговора, а от изследваното лице се иска да подбере само 5 мотива, които са доминиращи.

Инструкция: Ти имаш приятел. Напиши името му на бланката. Това може да бъде истинското му име, но може и условно наименование. Защо си приятел с него? Избери от списъка по-долу няколко причини (например, не повече от пет) и обгради цифрата сс кръгче.

Въпросник

Име на приятеля (реално или фиктивно): …

1. Защото е весел и може да се общува с него.

2. Защото не е алчен.

3. Защото живеем наблизо, съседи сме.

4. Защото посещаваме (членуваме) заедно едно и също място (клуб, организация и др.) 

5. Защото дълго време сме учили в едно и също училище.

6. Защото прекарваме заедно ваканциите си.

7. Защото с него е много е интересно.

8. Защото има много знания за различни неща от живота.

9. Защото той ми помага в училище и заедно готвим домашните си работи.

10. Защото обменяме книги, дискове, филми и пр.

11. Защото играем заедно на компютъра, приятели сме във фейсбук и др.

12. Защото е много силен и ме защитава.

13. Защото го харесвам.

14. Защото имам нужда от такъв приятел (приятелка).

Обработка на резултатите.

При индивидуално изследване се извършва само качествен анализ, а отговорите създават условия за провеждане на последваша беседа. При груповото изследване, например на  ученически клас,  може да се изчислят в проценти едни или други отговори (мотиви).

Източник: http://azps.ru/tests/kit/friendmot.html

Превод от руски, Кунчев.

                 1045# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА
 
                                          КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

                            (практическо ръководство – Антон Коновалов) 

Забележка: Тук е представен превод от руски език на част I, глава IV от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“  на Антон Юрьевич Коновалов.

Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.

ГЛАВА 4. ПОЗИЦИЯТА НА МЕДИАТОРА

4.1. Принципи на възстановителната медиация.  

(по стандарта за възстановителна медиация)

Медиаторът (водещ на помирителните срещи) не е нито съдия, нито адвокат, нито следовател, прокурор, възпитател или съветник. Медиаторът е неутрален посредник, помагащ да се изгради конструктивен диалог между страните по повод възможно разрешаване на конфликт и в еднаква степен подкрепя тези страни в тази дейност.

Медиаторът не носи отговорност за помиряването на страните или за изработването на тяхното решение, тъй като това е отговорност на самите страните. Медиаторът е отговорен да гарантира, че хората ще разберат предложената възстановителна мярка за излизане от ситуацията и да направят осъзнат избор – да се възползват от тази възможност или не. Медиаторът е отговорен още и за това, че на срещата трябва да се създадат максимални условия за взаимно разбирателство и помирение.

ПРИНЦИПИ

Доброволно участие на страните.

Страните участват доброволно в срещата, тяхната принуда да участват под каквато и да е форма е неприемлива. Страните имат право да откажат да участват в медиация, както преди началото, така и по време на самата медиация.

Информираност на страните.

Медиаторът е длъжен да предостави на страните цялата необходима информация за същността на медиацията, нейния процес и възможните последствия.

Неутралност на медиатора.

Медиаторът в равна степен подкрепя страните и техния стремеж да разрешат конфликта. Ако медиаторът смята, че не може да остане неутрален, той трябва да прехвърли работата на друг медиатор или да спре медиацията. Медиаторът не може да приеме възнаграждение от никоя от страните, което може да предизвика подозрение за поддържане на една от страните.

Конфиденциалност на процеса на медиация.

Медиацията носи конфиденциален характер. Медиаторът и службата за помирение гарантират поверителността на медиацията и защитата срещу разкриване на документи, свързани с процеса на медиация.

Изключение прави информацията, свързана с евентуална заплаха за живота или възможността за извършване на престъпление. Ако такава информация бъде установена, то медиаторът информира страните, че тази информация ще бъде разгласена.

Медиаторът предава информация за резултатите от медиацията на структурата, която го е изпратила да проведе медиация – службата за медиация (помиряване).

Медиаторът може да води бележки и да пише отчети с цел, обсъждане сред медиаторите и кураторите от службата за медиация. Когато се публикуват документи за медиацията, имената на участниците трябва да бъдат променени.

Отговорност на страните и медиатора.

Медиаторът отговаря за безопасността на участниците в срещата, както и за спазването на принципите и стандартите. Отговорността за резултата от медиацията се носи от страните в конфликта, участващ в медиацията. Медиаторът не може да съветва страните да приемат едно или друго решение по съществото на конфликта.

Възстановяване на щетите от деянието.

В ситуация, при която има нарушител и жертва, отговорност на нарушителят е да възстанови (компенсира) вредите, причинени на жертвата.

Самостоятелност на службата за помиряване.  

Службата за помиряване е самостоятелна при избора на форми на дейност и организиране процеса на медиация.

4.2. Процес на медиации.

Медиаторът в училището или в териториалната служба за медиация почти винаги е изправена пред ситуацията, в която страните в конфликта по начало не са готови да се срещнат, да се слушат и чуват, мирно да разрешават създалата се ситуация, в противен случай те биха мирно разрешили ситуацията без медиатор.

За да се стане медиатор е необходимо специално обучение. Медиаторът се учи да установи и поддържа контакт с събеседника, за да обясни принципите на възстановителното посредничество. Медиаторът трябва да помогне на човека да осъзнае последиците от действията си, да приеме отговорността за коригиране на негативните последици от случилото се и да организира конструктивен диалог между страните в конфликта.

По време на помирителните срещи (и в процеса на подготовката за тях; при предварителните срещи с всяка от страните в конфликта) участниците постепенно преминават от недоверие и неразбиране, от силна неприязън и враждебност към другата страна и други детруктивни състояния към успокояване, разбиране необходимостта от търсене на конструктивен изход от конфликта, а след това – към намирането на взаимноприемливо решение и неговото изпълнение (вече в пределите на процеса на медиация).

Позицията на медиатора е основният инструмент, чрез който страните да разберат какво се е случило с тях, да поемат отговорност за намиране на изход и съвместно да вземат решения. Позицията е определена гледна точка за конфликта, за хората в този конфликт и за възможните начини за излизане от него. И още, позицията включва и съответния инструментариум, който  осигурява прилагането на този метод. В този вид позицията на медиатора се различава от позицията на други специалисти.

4.3. Загуба на позицията на медиатора.

Ако загуби позицията си, медиаторът попада в други „роли“ или други професионални позиции (рис.4) и тогава се променя неговия възглед за ситуацията, а от тук и способите за разрешаването на конфликта, както и действията, т.е. той престава да бъде медиатор.

Тези роли в по-голямата си част „отнемат“ отговорността на страните в конфликта, блокират възможността за разширяване разбирането във всички контексти на конфликтната ситуация от самия човек. Медиаторът приканва страните в конфликта да поемат отговорност („връща хората към отговорността“). Медиаторът полага усилия човек сам да разбере какво се е случило с него и отговорно да потърси изход от случилото се.

Поддържането на позицията на медиатор изисква подготовка и самоконтрол. Ако  ролята на медиатор се играе от лице, което по естеството на своята дейност е било ангажирано в разрешаване на конфликти, то трябва да се има предвид, че тези специалисти често  прилагат подходи и модели на работа, които успешно са прилагали в другата своя практика. Например, когато провеждат медиация, учителите често започват с нравоучение, използват поучителни слова, дават съвети в ролята на адвокати; психолозите поставят акцент върху личностните фактори, като започват да диагностицират и консултират. Не е лесно за такъв медиатор когато вижда, че губи позицията си на посредник и се придвижва към обичайните си форми на работа. Тогава често той има нужда от „страничен поглед“.  Този риск за загуба на роля е причина позицията на медиатор да се заема от човек, който е преминал обучение, т.е. тренирал е за посредник в група с други медиатори (виж раздел подготовка на медиатори) и се усъвършенства в последваща супервизия.

В какво се изразява деформацията в позицията на медиатора?

1.Медиаторът не удържа ценностите и целите на възстановителното посредничество, а започва да реализира ценности или задачи от друга роля (например, да оценява, да образова, да дава съвети, да търси виновния и т.н.).

2.Медиаторът не спазва процедурата за медиация (основите етапи, реда за работа).

3.Медиаторът се опитва да убеди страните да постигнат помирение (например,  описва изгодите и загубите) и не предава отговорността на страните.

4.Медиаторът не осигурява безопасно място за срещи.

Загубата на позиция може да се случи на всеки медиатор: на начинаещите – по-често, а на по-опитните – по-рядко. Важното е в хода на тренингите, супервизията и обсъжданията на различни случаи, обучаемият за медиатор да се научи да открива маркери, свидетелстващи за загуба на позицията на медиатор и да се научи как отново да възстанови тази позиция.

За да се поддържа позицията, както и дейностите на медиатора, се създава (организира) служба за медиация.  В тази книга се разглежда службата за медиация в училище, но подобни служби може да бъдат  организирани в различни образователни институции (като се вземат предвид особеностите на тези институции и актуалната ситуация).

 

                1042# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА

                                            КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

                                    (практическо ръководство – Антон Коновалов)

Забележка:Тук е представен превод от руски език на част I, глава III от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“  на Антон Юрьевич Коновалов.

 Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.

ГЛАВА III – Възстановителна медиация.

3.1.Определение за медиация.

Медиацията е процес, в който участниците (конфликтуващите страни) с помощта на безпристрастна трета страна (медиатор) разрешава свой конфликт.

В Русия думата „медиатор“ (от латински mediatio – посредничество) има дълга традиция и се среща още в „Хартата за несъстоятелността“ от 1740 г., прилагана при спорове между търговците. Още преди това е имало посредничество, но се използвала думата „трети“ при междуличностни, междукултурни и други конфликти. Има различни модели на медиация. Центърът за „Съдебно-правова реформа“ разработва възстановителен модел за медиация, който е адаптиран най-вече за работа при криминални ситуации с непълнолетни и за работа с общността, в т.ч. и в училищата.

"Възстановителната медиация е процес, при който медиаторът създава условия за възстановяване способността на хората да се разбират помежду си и страните да  договорят приемливи за тях варианти за разрешаване на  проблема (ако е необходимо, да се намалят нанесените вреди) в резултат на конфликт или криминални ситуации.

В процеса на възстановителната медиация е важно страните да имат възможността да се освободят от негативните състояния и да придобият ресурс за съвместно намиране на изход от ситуацията. Възстановителната медиация включва предварителни срещи на медиатора с всяка от страните поотделно и обща среща на страните с участието на медиатора.“

Понятието „възстановителен“ показва важността на процедурата по реконструкция на човешките взаимоотношения и че разрешаването на конфликта трябва да се фокусира върху възстановяването на отношенията между пострадалия и извършителя, върху тяхното изцеление от болката и страданието, както и върху възстановяване на вредата, нанесена на жертвата.

Източникът на възстановителната медиация е възстановителното правосъдие – глобално движение за промяна на наказателната насоченост на наказателно-правната система. Възстановителното правосъдие предлага друга гледна точка към отговорността на правонарушителя, различна от обичайната практика в юридическата система. В центъра на вниманието на възстановителното правосъдие се намира жертвата на престъплението и причинените й вреди (щети, но не само материали).

При това отговорността на нарушителя не се разбира като изтърпяване на наказание (ответно причиняване на страдание от страна на държавата, на институцията), а като коригиране на последиците, възникнали в резултат на престъпната ситуация и отстраняване на причинените от тези действия вреди. За да разбере положението на жертвата, за да определи в какво точно се състои причинените й вреди и загуби, за да може извършителят да получи възможност да направи извинение, да получи опрощение и за да могат страните да се договорят как ще компенсират тези последици, е необходимо организирането на среща между извършителя и жертвата, която да се води от неутрален посредник (медиатор), тъй като среща „очи в очи“ между двете страни в такава ситуация едва ли е възможна. Преди общата среща медиаторът се среща на свой ред с всяка от страните и обсъжда възможността за участието им в медиацията, формата, правилата, условията и темите на срещата.

Основните участници в посредничеството са самите страни, а посредникът организира конструктивен и безопасен диалог между тях. Практиката показва, че осъзнаването на случилото се и споразуменията, постигнати на такива срещи, водят до по-значими последици от наказанието.

Възстановителното правосъдие в много страни се явява част от традициите на помирението при различните народи: „семейни конференции“ в Нова Зеландия, „кръг на общността“ при индианците от Северна Канада и др.

В Русия програми за възстановително правосъдие (програми за намаляване на вредите или програми за помирение) започват да се прилагат в експериментален режим от 1998 г. по случаи, свързани с правонарушения на непълнолетни. Такива програми се прилагат и от комисии за работа с малолетни и непълнолетни. По-късно програмите за помирение за разрешаване на конфликти се разпространяват в училищата. Тъй като в училище не може да говорим за възстановителното правосъдие (училището не е елемент от правоохранителната и правораздавателна системи), то там се прилага възстановителна медиация.

3.2. Особености на медиацията в училище.

Голямо значение тук имат възпитателните ефекти, които предотвратяват повторното възникване на такова поведение в бъдеще. Понякога положителната промяна в съзнанието на тийнейджърът е много по-важна от разрешаването на конкретния конфликт. Особено важно е запазването и нормализирането на отношенията, тъй като в повечето случаи извършителят и жертвата се познават и след инцидента ще продължат да се срещат в училището.

Ако в конфликта има извършител и жертва (възникнали са обиди, изнудване, унижение, повреда на имущество, кражба и др.), е задължително да се обсъди въпросът за възстановяване (компенсиране) на щетите, нанесени на жертвата. Не трябва да се забравя, че докато детето не достигне възрастта за наказателна отговорност, в правния смисъл няма престъпление.

Често при конфликт не е възможно да се направи ясно разграничение между ролите на „нападател“ и „жертва“. Това са кавги заради клюки, спорове между връстници, отхвърляне на дете, конфликти между  учител и ученик. Страните биха могли да си навредят един на друг под формата на обида, формиране на отрицателно отношение в класа и други подобни.

Като правило, голяма роля за характера на конфликта играе отношението на групата (класът, съученици) към него и тяхното определение за праведникът и грешникът. Понякога работата на медиатора само със страните, участващи в конфликта няма никакъв смисъл, ако постигнатите споразумения и промените в поведението не се подкрепят от класа и учителите. При такива обстоятелства участниците предпочитат да се върнат към обичайните и приети в класа форми на общуване.

В повечето случаи, до срещата на медиатора с участниците в конфликта, директорът и различни училищни специалисти (психолог, социален работник и др.) вече са работили с методите си и са оставили „следи“ (обичайни форми на защита, негативни очаквания, опасения, предразсъдъци и т.н.). По тази причина медиаторът трябва да работи не само с последиците от конфликта, но и с последствията от приложените административни способи на реакция. Изброените характеристики на училищните конфликти и стремежът за постигане на педагогически значими цели по тяхното разрешаване определят модела на медиация.

В обобщен вид следва да се отбележи, че възстановителната медиация представлява многоцелева дейност,  изискваща сложно и многостранно представяне, което постепенно ще бъде разкрито в това помагало. 

Възстановяването на човешките взаимоотношения, възстановяването на способността за взаимно разбиране, възстановяването на ценността на разбирателството (идващо от семейството, от роднините), планиране на бъдещето, приканване към отговорно поведение – всички тези значения се развиват в процеса на възстановителните практики.

Защо хората приемат медиацията? Защото медиацията обсъжда това, което е особено важно за самите участници, което ги вълнува; това, което може да повлияе на тяхното бъдеще. Както вече беше споменато, лицето, който може да организира подходяща процедура за медиация в съответствие с принципите на медиацията, се нарича медиатор.

В програмите „Кръг на общността“, организаторът на процедурата се нарича попечител, а в „Семейната конференция“ – координатор. Във всяка от програмите има особености (програмите са представени по-нататък в съответните глави), но основните им принципи са еднакви.

Нека разгледаме по-подробно позицията на медиатора.

                  1043# Анкета „Експресна оценка на асоциално поведение на деца“

Предназначение: Оценка склонността към асоциални прояви.

Описание: Анкетата съдържа 8 признака на асоциално поведение.

Възрастова категория: 7-14г.

Ред за работа

Анкетата се попълва от родителите (желателно е и двамата, всеки по отделно) или  от други възрастни, които добре познават детето.  Бланката се предоставя на респондентите като им се предлага да се запознаят с осемте признака. Попълващите трябва да отбележат (подчертаят) тези признаци (твърдения), които са наблюдавали в поведението на детето. В зависимост от целта на изследването, изследваните лица могат или не, да запишат допълнителни бележки в полето.

 Твърдения

1.Детето прави чести отсъствия (бягства) от дома, без да се връща за нощта. Стремежът на възрастните да наказват детето е придружено от неизпълнени обещания да не се повтаря подобно поведение.

2.Проявява склонност към физическо насилие, жестокост, агресивност към по-слабите и по-малките от него.

3.Проявява агресивност, склонност към измъчване и издевателства над животни.

4.Съзнателно поврежда (унищожава) свое или чуждо имущество.

5.Целенасочено (нарочно) предизвиква пожари (палежи).

6,Често прибягва към използване на лъжа. Не признава собствена вина.

7.Проявява склонност към изнудване или кражби от други.

8.Изразен стремеж към въвличане на лица от противоположния пол в насилствена сексуална активност.

Оценка на резултатите: Наличието на 3 и повече признаци свидетелства за наличие на сериозни проблеми в поведението на детето в процеса на социална адаптация.

                                             663# Защитни механизми на Егото

Забележка: Представяне на защитните механизми според класификацията на Glen O., Gabbard M.D. по Vaillant GE in Adaptation to Life loss, 1961

Защитните механизми могат да се групират в йерархичен ред според личностната степен на зрялост, с която те се асоциират:

1.Нарцистичните защитни механизми са най-примитивни и се явяват в детство и при хора, които имат психотични разстройства;

2.Незрелите защитни механизми са при юношеството и някои непсихотични пациенти;

3.Невротичните защитни механизми са характерни за обсесивно-компулсивните и хистерични пациенти, както се срещат и при възрастните, които преживяват стрес;

I.НАРЦИСТИЧНИ ЗАЩИТИ

1.Отричане/Изтласкване /Denail/

Включва усещане, за някои болезнени аспекти от реалността при негативни сензорни данни. Въпреки репресивната защита върху афекта и нагонните деривати, изтласкването отменя външната реалност. Изтласкването може да протече при нормални и патологични състояния

2.Изопачаване /Distortion/

Голямото преформиране на външната реалност задоволява вътрешни нужди, вкл. нереалистични мегаломанни вярвания, халюцинации, налудно удовлетворяване на желания и използва компоненти на чувства с илюзорни компоненти

3.Проекция /Projection/

Възприемане и реагиране на неприемливи вътрешни импулси и техните деривати, като неща които са вън от Аза. На психотично ниво този защитен механизъм има рамка на налудности за външната реалност /обикновено преследване/ и включва две възприятия на едно собствено чувство в друго и субсеквентно действие на възприятие /психотично параноидна налудност/. Импулсите могат да бъдат нагони от То или Суперегото, но могат да бъдат и подлежаща трансформация в този процес. Обаче, включително и при Фройдовия анализ за параноидната проекция, хомосексуалните либидинални импулси за трансформирани в омраза и тогава проектирани върху обектите, като неприемливи хомосексуални импулси.

II.НЕЗРЕЛИ ЗАЩИТИ

1.Действие покрай /Acting out/

Експресия на несъзнавани желания или импулси през действия покрай, през което съзнавано се избягва придружаващия афект. Несъзнаваната фантазия е вън от импулсивността на поведението, поради това гратифицирането на импулсите отново е забранено. Действието покрай включва хронично отстъпване от импулсите за избягване на напрежението, което е резултат от отлагане на експресията

2.Блокиране /Blocking/

Временно или нестабилно задържане на мисленето. Могат да се включват афектите и импулсите. Блокирането е близко до разбирането за репресия, но се различава по възбуденото напрежение, когато импулсите, мисленето и афектите се задържат.

3.Хипохондриаза /Hypochondriasis/

Преувеличаване или подчертаване на болестта с цел избягване и регрес. Поражда се при загуба, изоставяне, самота, преживяване на неприемливи агресивни импулси към другите и трансформиране в упрек към себе си и съгласуване с болка, соматично заболяване или неврастения. В хипохондриазата отговорността може да бъде избягвана, вината може да бъде измамлива, а нагоновите желания отклонени. Понеже хипохондриазната интроекция е Его-свързана, личността преживява дисфоричност и чувство за бедствие.

4.Интроекция /Introjection/

Интернализиране на качеството на обектите. През жизненото развитие интроекцията има различни защитни функции. Когато се употребява като защита, може да заличава дисфункция между субекта и обекта. През интроекцията на любовта към обекта, болезненото усещане за сепариране или заплаха от загуба може да се избегне. Интроекцията на страх от обекта избягва тревожността, защото агресивните характеристики на обекта са интернализирани и така агресията е положена под собствен контрол. Това е класически промер за идентификация с агресора. Идентификацията с жертвата е по същия начин, при което себепунитивните качества на обекта са положени в собствения ни Аз като симптоми или характерови черти.

5.Пасивно-агресивно поведение / Passive-aggressive behavior/

Експресира се агресия върху другите индиректно, чрез пасивност, мазохизъм и обръщане към себе си. Манифестирането на пасивно-агресивно поведение включва провали, отлагане и заболяване, което въздейства на другите повече, отколкото на самия индивид.

6.Регрес / Regression/

Временно връщане към по-ранните либидинозни фази на функциониране за избягване на напрежение и конфликт, евокиращи сегашното ниво на развитие. Това рефлектира като базова тенденция за постигане на нагоново гратифициране в ранни периоди на развитие. Регресът е толкова нормален феномен от развитието, както и естественото състояние на регрес при сън, оргазъм и сексуална връзка. Регресът също придружава решенията и в креативните процеси.

7.Шизоидната фантазия /Schizoid fantasy/

Включва аутистична заплаха придружаваща решаването на конфликт и процеса на гратифициране. Интерперсоналната интимност се избягва и ексцентрично се обслужва отхвърлянето на другите. Лицата не вярват напълно на фантазиите си и не настояват напълно в отхвърлянето на другите.

8.Соматизация /Somatization/

Конверзионни физически деривати на телесни симптоми и тенденция за реагиране със соматични прояви, вместо с психични прояви. При десоматизирането, инфантилни соматични отговори заместват мисленето и афекта; При ресоматизацията личността регресира към ранни соматични форми и израз на нерешени конфликти.

III.НЕВРОТИЧНИ ЗАЩИТИ

1. Контролиране /Controling/

Опит да се управляват или регулират събитията или обектите от обкръжението за минимализиране на тревожността и решаване на вътрешните конфликти.

2. Изместване /Displacement/

Изместване на емоционалния и нагонов катексис от една идея или обект към друга, която наподобява оригинала по някои аспекти или качества. Изместването позволява символната репрезентация на оригиналната идея или на обекта към друга, която е по-малко катектирана или евокира по-малко стрес.

3. Екстернализация /Externalization/

Тенценции за възприемане на външния свят и външните обекти на елементи от собствената личност, включително нагонови импулси, конфликти, настроение, нагласи и стил на мислене. Екстернализацията е по-общ термин на проекцията.

4. Задържане /Inhibition/

Съзнавано лимитиране или задържане на някои его функции, самостоятелно или в комбинация, за избягване на тревожността породена от нагоновите импулси, суперегото или силите от обкръжението и обектите.

5. Интелектуализация /Intellektualization/

Ексесивно прилагане на интелектуалния процес за избягване на емоционална експресия или преживяване. Крайната цел е фокусирана към безчувственост при избягване на интимност с хората, внимание към печелене във външния свят и избягване на експресия на вътрешните чувства При стрес ексесивно възприемане на ирелевантни детайли и избягване възприемането му като цялост. Интелектуализацията е много сходна със рационализацията.

6. Изолация /Isolation/

Разцепване или сепариране на идеите от афекта, който ги придружава, но е потиснат. Социалната изолация е изолация на обектни взаимоотношения.

7. Рационализация /Rationalization/

Предлаганите рационални обяснения са опит за оправдаване на нагласите, вярванията или поведението, което по някакъв начин може да е неприемливо. Такива подлежащи мотиви са обикновено нагоново детерминирани.

8. Дисоциация / Dissociation/

Временно, но драстично модифициране на личностовия характер или чувството за лична идентичност при избягване на емоционалния дистрес. Състоянието на фуга или хистерични конверзионни реакции са обичайни прояви на дисоциация. Дисоциацията може да има при фобийно поведение, дисоциативни разстройства на идентитета, висока доза психофармака или религиозна радост.

9. Формиране на реакция /Reaction formation/

Трансформиране на неприемливи импулси в противоположните им. Формирането на реакция е характерно за обсесивните неврози, но може да се среща и при други форми на неврози. Този механизъм често се среща при ранните фази на развитие на Егото и може да стане стабилна характерова черта, при обсесивните характери.

10. Потискане /Repression/

Изразходване или отказване от съзнавани идеи или чувства. Първичното потискане е насочено към обуздаване на идеите и чувствата преди те да бъдат положени в съзнаваното. Вторичното потискане изключва от усещане, това което вече сме преживели на съзнавано ниво. Потискането не е реално забравяне и то може чрез символно поведение да се представи. Тази защита се различава от супресията при ефективна съзнавана задръжка от гледна точка на загуба и не е точно отлагане на значима цел. Съзнаваното възприемане е блокирано в потискането.

11.Сексуализация / Sexualization/

Даряване на обектите или функциите със сексуални значения, които не са предварителни или са в малка степен притежавани, при отклоняване на тревожността, асоциирана със забранени импулси или техните деривати.

IV.ЗРЕЛИ МЕХАНИЗМИ

1.Алтруизъм /Altruism/

Използване на конструктивно и нагоново задоволяване на другите за притъпяване чрез викарното преживяване. То включва започване и конструктивна реакция на формиране. Алтруизмът се отличава от алтруистичното отказване, прие което отказването от директната гратификация или от нагоновите нужди става в полза на нуждите на другите, с цел детерминиране на Аза и задоволяването е възможно само през викарното удовлетворение през интроекцията.

2. Предчувствие /Anticipation/

Реалистично предвиждане или планиране на бъдещ вътрешен дискомфорт. Механизмът е директна цел и импулсивно планирана грига или тревожност и преждевременно, но реалистично афективно предчувствие на нагона.

3. Аскетизъм /Asceticism/

Елиминиране на удоволствието в преживяванията. Има морални елементи в означаването на ценностите със специфично удовлетворение. Гратифицирането на нагона при себеотрицание и аскетизъм е директно върху цялата база на удоволственото съзнавано възприемане.

4. Хумор /Humor/

Използване на комедийната експресия на чувства и мисли, вън от личностовия дискомфорт или иммобилизация и вън от предизвикване на неудоволствен ефект върху другите. Той позволява на личността толерантност или фокусиране върху това, което също така би било ужасно. Хуморът е различно от остроумието и от изместването, което включва дистракция от афективност.

5. Сублимация /Sublimation/

Развиване задоволяването на нагоните и запазване на целите, чрез изменение в социално значими цели или социална приетост. Сублимацията помага нагоните да се канализират, вместо да се блокират или променят. Чувствата са съзнавани, видоизменящи се и директно са свързани с познати обекти и цели и може да има нагоново удовлетворение.

6. Супресията /Suppression/

Съзнателно или предсъзнателно отлагане вниманието към съзнавани импулси или конфликт. Решението може да се промени, но не може да се избегне. Дискомфорта е съзнаван, но минимализиран.

V.Защитните механизми в теорията на обектните отношения

1. Разцепване /Splitting/

М. Klein първа интерпретира универсалното значение на разцепването в ранно детското развитие. Тя го дефинира като несъзнаван процес, който активно противоречиво сепарира Аз-представата; противоречиви обектни отношения; или противоречиви чувства от един към друг обект. Разцепването е значимо за емоционалното преживяване, понеже то позволява на детето да сепарира негативните части от майката като отхвърли негодната фигура на майката от позитивния й образ на хранеща и отглеждаща майка, така че опитът в храненето сам по себе си не е контаминират под влияние на ужасяващата тревожност от "лошата майка". Разцепването помага на развиващото се дете да сепарира любовта от омразата, удоволствието от неудоволствието, доброто от лошото и позитивните цветове в преживяването от неговите негативните вътрешни части. Разцепването още може да бъде разгледано като основен модел на съхраняване на преживяването и опита, че сепарираното добро няма да бъде увредено от лошото, че доброто и лошото се запазват поотделно като се разцепват.

2. Проективна идентификация /Projektive identification/

Разцепването върви ръка за ръка с втория защитен механизъм проективната идентификация. Тя е несъзнаван три-стъпков процес, при който обектната презентация или Аз-презентацията са отцепени и проектирани върху някой друг.

Трите стъпки са следните:

1. Пациентите несъзнавано проектират обектните презентации или аз-презентации в терапевта.

2. Терапевтът несъзнавано се идентифицира с проекцията и започва да се държи и чувства като проектирания обект, което е вътрешен отговор на външния натиск от поведението на пациента. Тази вътрешна стъпка от феномена изисква проективна вътрешна идентификация

3. В клиничният психологичен процес проектираните съдържания, са променени по някакъв начин, преди финалното им връщане към пациента през ре-интроекция. Когато тези променени съдържания се върнат в пациента, те модифицират интерналните обектни отношения на пациента.

Проективната идентификация се дефинира като три-стъпков модел, но на нея може да се погледне едновременно и като на интрапсихичен защитен механизъм и като на интерперсонален процес. Разцепването и проективната идентификация работят като тандем, за сепариране на добрите от лошите части. Като пример, жената, с която мъжът злоупотребява физически, може през проективна идентификация да запази и контролира лошите части на мъжа й вън от неговия образ, така тя преживява, че може да ги контролира. 

                  1009# Методика за оценка на мисленето „Тълкуване на пословици“ 

                                                                         (вариант)

Цел: Изследване нивото на развитие и целенасочеността на мисленето, уменията да разбира и оперира с думи и фрази с преносен смисъл, оценка на способностите за диференцираност и целенасоченост на съжденията, степента на дълбочина и нивото на развитие на речевите процеси.

Възрастов диапазон: Прилага се при възрастни и деца.

Стимулен материал: Използва се предварително подготвен стимулен материал – 10 български пословици.

Време за изпълнение: няма ограничения.

Иска се:  а/ лицето да възпроизведе (разкаже) текста и  б/ да направи извод (поука).

Пример: „Желязото се кове докато е топло”; „Сговорна дружина планина повдига”; „След дъжд качулка”.

Пословици:

1.Кови желязото, докато е топло.

2.След дъжд –  качулка.

3.Капка по капка – вир става.

4.Не всичко което блести е злато.

5.Седем пъти мери, веднъж режи.

6.Бавно върви – далече ще стигнеш.

7.Сговорна дружина планина повдига.

8.Вълкът козината си мени, но нрава - не.

9.Бързата работа – срам за майстора.

10. Двама се карат, третият печели.

Интерпретация на резултатите

1.Буквално тълкуване – изследваното лице преразказва със свои думи пословицата. Преобладаването на този тип тълкуване свидетелства за интелектуални затруднения (ограничения).

2.Ситуативно тълкуване – изследваното лице разказва различни житейски ситуации, свързани с пословицата; привежда примери от живота.

3.Абстрактно тълкуване – тълкуването не съдържа указания за конкретни жизнени ситуации; текстът се интерпретира абстрактно, като се трансферира в съответната област на живота във формата на поука, общовалидно знание.

Оценява се още:

-хваща ли смисълът на фразата и

-открива ли метафори, алегории, символи (асоциативно мислене).

Важно: Методиката е силно повлияна в културален аспект. Забранява се да се дава материал от чужди култури. Води се протокол, като се записват дословно думите на изследваното лице.