Метод 2 „Определяне на убежденията“.

                                    Техника 9 „Определяне на скрити убеждения“

                                              (когнитивно-поведенческа терапия)

Между емоциите и поведението стои още една когниция, която се нарича „скрити убеждения“. „Скрити“, защото повечето хора не знаят за нейното съществуване. Това „В“ се появява тогава, когато клиентът преживява емоцията и малко преди да извърши някакво действие. Много клиенти отричат, че притежават такава когниция, защото практически тя е недостъпна за тях и може да бъде извлечена единствено с помощта на психотерапевта. Хората са убедени, че между чувствата и действията им няма промеждутък и още, че веднага след възникване на емоцията, същата ги заставя да се държат по определен начин.

Ред за прилагане: Помолете клиентът да се съсредоточи върху този момент, в който за последен път той се е държал импулсивно (спонтанно). Искайте от него да визуализира поведение (реакция, действие), например, ситуацията, в която той удря силно вратата; момента, в който е изрекъл обидна дума; мигът, в който е избегнал опасност и т.н.

Помогнете на клиента да си припомни онези светкавични мисли и ключови когниции, които са му позволили (подтикнали, активизирали) да действа именно така, а не иначе. Ето няколко примера за подобни убеждения, които могат да се наблюдават:

-„Аз съм длъжен да изразя своите чувства.“

-„Аз не мога да ги контролирам.“

-„Така аз ще избегна наказанието.“

-„Аз не съм виновен, нещо ме накара да го направя.“

-„Аз съм длъжен да го направя.“

-„Аз съм задължен да постъпя така.“

-„Аз не мога да избягам от това.“

-„Аз искам да го направя.“

Съсредоточете се върху една от мислите на клиента и се опитайте да я промените, за да се убедите, че наистина сте намерили търсената когниция. Нека клиентът да си представи, че мисли точно по противоположен начин. Нека да си представи, че е на сцената (в ситуацията) на живо колкото се може по-реално. Тогава го попитайте: „Ако мислехте различно, бихте ли постъпили по този начин?“ Ако той отговори отрицателно, то това означава, че скритото убеждение е открито, т.е. клиентът е въведен в състояние на рационално мислене и е готов да започне промяна именно на онова скрито убеждение, което е източник на неговите проблеми. 
Източник:

                                            Метод 2 „Определяне на убежденията“.

                                     Техника 8 „Определяне на самоинструктиране“

                                               (когнитивно-поведенческа терапия)

Човек постоянно води със самия себе си вътрешен диалог – сякаш в главата си има вътрешен съветник. Това са непрекъснати разговори, съвети, оценки, обсъждания на нови стратегии и принципи. В терапевтичната работа психологът трябва да открие достъп до този вътрешен диалог.

Ред за прилагане: Обяснете на клиента принципната постановка на вътрешния диалог и го помолете да обърне внимание на мислите, които нахлуват в главата му автоматично и светкавично, когато се намира в ситуация, предизвикваща в него проблем. Обяснете му, че този автоматичен разговор представлява своеобразно самоинструктиране. Помолете го да записва това, което мисли в тези моменти. Ако се нуждае от помощ, то психологът трябва да отработи процедурата по извличане на автоматичните мисли по време на редовна сесия.

Обяснете на клиента, че от него не се иска да съобщава тези мисли по обичайния начин. Отбележете, че не е необходимо да се опитва да конструира завършени изречения, да отхвърля неуместни или отвличащи го мисли, да не ги подлага на граматична и лична цензура. От него се иска просто всеки път, когато възникне автоматична мисъл, да я запише буквално (дословно). Психологът може да започне работа по определяне на самоинструктирането само тогава, когато клиентът разполага с умения, да извлича тези мисли, т.е., след първите няколко записа.

След тази процедура, помолете клиента да направи пауза няколко дни и да възстанови работата си след това, като този път от него се иска да сравни последните записи с предишни такива, при една и съща проблемна ситуация.

Обучението и извличането на автоматичните мисли трябва да продължи до тогава, докато психологът съвместно с клиента направят списък на тези мисли, които имат отношение към самоинструктирането.
Източник:

                                      Метод 2 „Определяне на убежденията“.

                                            Техника 7 „Определяне на оценки“

Интензивността на всяка емоция зависи от много фактори, един от които е начина, по който е била възприета. Някои клиенти преувеличават емоциите си. Негативната оценка на емоцията създава извънредно ниска търпимост към фрустрация. Ако клиентът говори, че не може да понесе емоционалното си състояние, това означава, че убеждението (оценъчното мислене за това състояние) ще му попречи да се справи с чувствата си.

Ред за прилагане: Помогнете на клиентът да състави списък на 10 събития от миналото, които са го разстроили силно.  След това го помолете да отбележи степента на това разстройство по скала от 1 до 7. (В континиума по-долу събитието е оценено с 6 бала).

След това клиентът трябва да оцени истинската вреда, която е претърпял в резултат на това събитие. На континиума е отбелязана оценка от 2 бала.

Разликата в баловете показва в каква степен клиентът преувеличава събитието: + 4.

Напомнете на клиента, че следващия път, когато той е разстроен (тревожен), да си припомни колко обикновено усилва опасността на събитието и да се опита да снижи своята тревожност до реалистично ниво. 
Източник:

                                          Когнитивно-поведенчески упражнения

                                           (Упражнение "Кой съм Аз?" по Йоменс)

Това упражнение има за цел да Ви помогне за развитие на самосъзнанието и за установяване на своето истинско „Аз”. Упражнението се базира на предположението, че всеки от нас, подобно на луковица, има множество „обвивки”, скриващи централната му сърцевина. Тези обвивки на самовъзприятието могат да бъдат положителни и отрицателни. Те се явяват различни страни на нашата личност и нашите отношения със света. Някои от тях, подобно на фасада (маска) скриват онези черти, които ние не обичаме; някои могат да не ни харесват, а някои могат да бъдат скрити положителни страни на нашата личност, които ние не сме в състояние да признаем за такива. В тези „обвивки” всеки един от нас крие свое творческо жизнено ядро –истинската дълбока същност на нашата личност. С въпроса "кой съм аз?" ние постепенно се приближаваме към това истинско себе си по време на това упражнение.

Ред за изпълнение:

1.Изберете място (помещение), което да гарантира, че никой няма да ви безпокои. Вземете лист хартия, най-горе напишете датата и фразата „Кой съм аз?” По-долу напишете своя отговор на въпроса. Отговорът трябва да бъде колкото се възможно по открит и честен.  След това, като правите периодични паузи, поддържайте умствено този въпрос и напишете отговорите.

2.Седнете и се отпуснете. Затворете очи.  Опитайте се да не мислите за нищо.  Задайте си отново въпроса „Кой съм аз?” и се опитайте да създадете мислен образ. Не мислете и не расъждавайте върху това, а позволете на образа да обхване съзнанието ви.  След това затворете очи и колкото се може по-подробно опишете този образ;  опитайте се да идентифицирате чувствата, които възникват и кои от тях имат важно значение за вас.

3.Застанете на такова място, че около вас да има пространство за движение. Затворете очи и отново си задайте въпроса: „Кой съм аз?”  Този път обаче се опитайте да даде отговор на въпроса, чрез движения на своето тяло.  Доверете се на неговата мъдрост и нека движенията бъдат свободни и непринудени. Проължете с тях до тогава, докато почувствате тяхната завършеност и финал. Ако искате, движенията могат да бъдат съпроводени с музика или песен.  Лед приключване, опишете вашия опит.

Препоръчва се този комплекс упражнения да се изпълняват определен период от време. При повторните изпълнения ефектът им се усилва.

                      „Трудните” подрастващи – 8 съвета на училищния психолог.

                                  (из „Страници на психолога в училищния сайт)

Кой е виновен?

Когато възникват конфликти и напрежение в отношенията с подрастващите, много родители са склонни да обвиняват за това себе си или детето.  Разбира се, не всеки е съвършен и навярно всичко може да се случва и по-добре.

В същото време е необходимо а се знае, че подрастващият преминава през един особен, но необходим етап на своето порастване във възрастност. Това е трудно време и за него за родителите, но той неизбежно ще премине и тогава родителите могат да изградят едни наистина дружески отношения вече в ново възрастово ниво.

Може да се направи аналогия с периода, през който порастват зъбите на детето.  Този етап също нерядко протича мъчително за детето, което не се чувства добре и за родителите, които буквално са тормозени от крясъци и капризи. Порастващите зъби дори травмират гърдите на кърмещата майка.  Но всички родители искат детето им да има зъби! Родителите разбират, че е необходимо, доколкото е възможно, да се облекчат страданията на детето, да има търпение и да  чакат. Всичко ще мине само.

Какво да се прави?

Да се чака докато „всичко премине само” съвсем не е просто при подрастващите. И периодът е твърде дълъг, и причините съвсем не са така очевидни, както зъбите.

Ето няколко съвета на училищния психолог:

1.Поддържайте лична позитивна самооценка като родител. Това което се случва не е по Ваша вина – това е природен закон.

2.Уважете необходимостта на подрастващия да започне постепенно психологическо отделяне от Вас. Това е и много важно и необходимо за него, за да порасне като пълноценен възрастен.

3.Дайте на подрастващия по-голяма свобода, защото той така или иначе ще се бори за нея. Предоставяйки му сами свобода, Вие ще запазите дружески и уважителни отношения. Не забравяйте принципа: „Не децата трябва да се борят за своето отделяне, а родителите трябва да освободят децата от себе си”.

4.Постепенно отдавайте на подрастващия контрола над все повече сфери от неговия живот. Той трябва да се учи на собствен опит и грешки. В крайна сметка ще бъде оптимално, ако можете да се намесвате в живота му, само когато подозирате заплаха за живота и здравето му.

5.Опазвайте собствените си психологически граници – не му позволявайте да Ви „седне” на врата. Както подрастващият се стреми да опазва упорито своята, така и Вие удържайте собствените си граници.

6.В подрастващата възраст основна референтна група (онези други, чийто мнение е важно за него) вече не са родителите, а другите подрастващи и чуждите възрастни, от които подрастващият няма причина да се отделя.  По тази причина ще е доста полезно, ако Вие осигурите на детето си добро обкръжение, в което лесно да се научи на полезни навици.

7.Голяма помощ за подрастващия може да се окаже участието му в тренингова група, които се организират в училище от училищния психолог. В този формат той се намира сред свои връстници и се учи в игрова форма под ръководството на училищния психолог. Там детето може да усвои необходимите навици и да разреши много свои психологически проблеми.

8.И накрая, помнете, че трудната възраст преминава и Вашите добри отношения предстоят. Трябва само да имате търпение и да помагате на детето си да премине през този период. 

                  Когнитивно-поведенчески упражнения за самостоятелна работа.

                           (Упражнение-2 за „Преодоляване на тревожност”)

            Когнитивно-поведенческите упражнения са лечебно-профилактично средство на психотерапията, като се явяват когнитивни средства за самовъздействие. Крайната цел на подобни упражнения е намаляване или пълно отстраняване на разрушително и неадекватно поведение или дискомфорт. Тяхното научаване започва в психотерапевтичния кабинет с помощта на психолога, който следва да Ви научи клиентът да прилага сам упражненията, т.е. да го научи на самопомощ. Извършвайки тези упражнения клиентът се научава самостоятелно да въздейства на себе си и по този начин сам да си помага: да отстранява или намалява неадекватните прояви на своето поведение; да преодолява тревожност и страх; да снижава нивото си на стресови преживявания; да повишава творческата си активност и по-добре да разбира себе си.

Упражнението за „Преодоляване на тревожност” е гещалт-терапевтична техника за преодоляване тревожността, която значително влошава качеството на Вашия живот, изисква следните стъпки за прилагане:

Стъпка №1 – Задайте си и честно отговорете на следните въпроси:

а) „Тревожейки се и преживявайки негативно бъдещето, не унищожавам ли аз своето настояще?”

б) „Аз изпитвам тревожност защото моя проблем е „огромен и неразрешим” или просто отлагам във времето неговото решаване?”

в) „Възможно ли е да се справя сега с това, което ме тревожи?” (Например, да се обадя на любимия си; да започна сериозен разговор по проблем; да съставя план и пр.)

Стъпка №2 – След като отговорите на зададените въпроси, опитайте се да си представите и пренесете своите преживявания към днешния ден и ги преживейте точно сега. Вие ще се убедите, че да се тревожите и преживявате това, което се случва „сега, в дадения момент” е доста трудно предприятие.

Стъпка №3 – Концентрирайте вниманието си върху обкръжаващото ви:

Постарайте се да се съсредоточите върху усещанията си, т.е. чуйте звуците, уханията и обърнете внимание на цветовете.

Вземете лист хартия и запишете това, което сте почувствали: „Аз осъзнавам, че …” (своите усещания)

Стъпка №4 – Концентрирайте вниманието си върху вътрешния си свят:

Заслушайте се в сърдечния си ритъм, усетете дишането, кожата, мускулите и т.н.

Вземете лист хартия и запишете това, което сте усетили: „Аз осъзнавам, че …” (своите усещания).

Сега помислете: „Усетих ли (почувствах ли, осъзнах ли) всички части на тялото си?” Ако не сте убеден в това, тогава направете още една стъпка – повторете стъпка №4 няколко пъти, за да не остане без внимание нито една част на вашето тяло.

Изпълнявайки това упражнение, тревожността ще отстъпи и Вие ще се успокоите, тъй като ще насочите Вашето внимание към друга дейност.  Следващия път, когато отново изпитате чувство на тревога, изпълнете поетапно четирите стъпки.

                     Когнитивно-поведенчески упражнения за самостоятелна работа.

                           (Упражнение-1 за „Преодоляване на тревожност” по Елис)

Когнитивно-поведенческите упражнения са лечебно-профилактично средство на психотерапията, като се явяват когнитивни средства за самовъздействие. Крайната цел на подобни упражнения е намаляване или пълно отстраняване на разрушително и неадекватно поведение или дискомфорт. Тяхното научаване започва в психотерапевтичния кабинет с помощта на психолога, който следва да Ви научи клиентът да прилага сам упражненията, т.е. да го научи на самопомощ. Извършвайки тези упражнения клиентът се научава самостоятелно да въздейства на себе си и по този начин сам да си помага: да отстранява или намалява неадекватните прояви на своето поведение; да преодолява тревожност и страх; да снижава нивото си на стресови преживявания; да повишава творческата си активност и по-добре да разбира себе си.

Упражнението за „Преодоляване на страхове” (по Елис).

Ако Вашият страх се явява следствие от нерационални представи (нямащи реално основание), тогава следва да приложите следното упражнение:

а).Постарайте се да се надсмеете над своите страхове и от страха над страха. Например, за какво Ви е нужно одобрението на семейството за приготвения обед? Мислете рационално: ако храната е била невкусна (пресолена, недоварена, твърде топла и пр.), то те биха Ви казали това, а ако мълчаливо си похапват, значи им харесва. Надсмейте се, че чакате одобрение там, където не трябва да се очаква.

б).Честно и откровено разкажете за своя страх на някой, на който се доверявате и покажете своите емоции, които изпитвате;

в).Постарайте се да намерите първопричината за Вашият страх, т.е. ирационалните (неправилни, лъжливи) представи следва да замените с рационални (разумни);

г).Наблюдавайте своите страхове и признайте пред себе си, че те са дребни, нищожни и намерете „правилната” представа за това, което е правилно – оспорвайте старите си представи и постепенно ги преодолявайте;

Например, Вие изпитвате страх и не желаете да показвате пред другите, че се тревожите за нещо или някого. Помнете, няма нищо срамно или страшно в това, че другите ще видят, че Вие сте разтревожен. Знайте, че страхът Ви от проявяването на вашите емоции е безпочвен и неразумен. Не забравяйте, че всеки има право на емоции и преживявания.

Техника „Идентификация на себекритичните мисли“ за промяна изкривяванията в интерпретациите и редуциране себекритичното мислене при ниска самооценка

                                                (когнитивно-поведенческа терапия)

Техниката реализира цели на етап от самоподдържащият се цикъл – промяна на изкривяванията в интерпретациите.

Техниката позволява да се диагностицира дисбаланса между Аз-реално, Аз-огледално и Аз-идеално. Наличието на сериозни диспропорции между тези конструкти води винаги до противоречия между реални възможности и нереални очаквания. Всеки един неуспех продуциран от този дисбаланс води до емоционален дискомфорт и засилва себекритичността.

Техниката се прилага само тогава, когато има описана от клиента негативна ситуация, в която се е проявила ниската самооценка, а не постоянно, т.е. търсят се примери за отрицателно мислене, за негативни автоматични мисли и те стават фокус на техниката.

Цел: Да се формират и развият способности за бърза и точна идентификация на себекритичните мисли.  Чрез тази техника се разкрива неспособността за осмисляне на положителния личен опит, т.е. целта е да се установи дали клиентът може да установява реално своите положителни и отрицателни страни.

Инструкция-първи етап: „Пред Вас се намира списък на личностни особености, които всеки човек притежава. Срещу всяко качество се намира вертикално разположена линия, като средата и приемаме за 50 %, долната и част за 0 %, а горната за 100 %.  От вас се иска да маркирате със знак “х”. Къде сте по Ваша преценка на тези черти за всяко качество?”

Инструкция-втори етап: „Сега от Вас се изисква да маркирате със същия знак “Къде бяхте когато започнахме да се виждаме?”

Инструкция-трети етап: „Сега от Вас се изисква да маркирате със същия знак “Къде искате да стигнете?”

Ред за работа:

а) На един лист А-4 разположен хоризонтално психологът записва един след друг 7-8 основни момента – маркери за ниска самооценка, например – настроение, самоконтрол, невротизъм, организираност, физическо състояние, психическо състояние, т.е. дефицитни показатели на клиента (виж по-долу).

След това под всяко едно качество се поставя отвесна черта, като основата и отбелязва абсолютния минус (0%), а върхът и – абсолютния плюс (100 %)

След това се предлага на клиента да маркира на всяка една от тези прави линии отговора, който дава на въпросите, зададени в определен ред:

Въпрос 1 – „Къде сте по Ваша преценка на тези черти?” /клиентът маркира с една хоризонтална чертичка върху линията/;

Въпрос 2 – „Къде бяхте когато започнахме да се виждаме?” /разликата показва нивото на промяна/

Въпрос 1 – „Къде искате да стигнете?” /разликата между въпрос 1 и въпрос 3  е качеството, което трябва да се премине/ .

Важно: Работи се първо по маркирането на отговорите по първия въпрос, едва след това се поставя втория и след като са дадени всички отговори се преминава към третия въпрос.

б) Тук веднага се поставя нова домашна работа наречена „Процент на реалистичност на исканията”, целта е да се установи доколко самооценката му е реална, т.е. да се установи дали клиентът не иска такива нива, които никога не могат да бъдат постигнати от когото и да било. Това води до баланс, иначе отново непостигайки целта, той ще регистрира симптомите на ниската самооценка.

Второ, техниката графично показва до къде клиентът е стигнал, какво е преминал и какво му предстои.

Ако след няколко сеанса отново се постави тази задача, ще се установи наличие на промяна. Това мотивира клиента за промяна на отрицателната автопредстава.

Редуцирана формула на този процес представя оценката за Аз-а:

-          „Аз-реално” – къде си?

-          „Аз-идеално“ – къде искаш да си?

-          „Аз-огледално” – сравнението със значимите други или къде бях?

в) В заключение трябва да е известна /диагностицирана/ следната схема:

- Хората с нормална самооценка са ориентирани към постигане на успех, независимо от рисковете от евентуален неуспех.

- Хората с ниска самооценка са ориентирани към бягство от неуспех, независимо от стойността на евентуалния успех.

Забележка: Хората с ниска самооценка винаги искат повече, отколкото въобще може да се постигне, т.е. идеята е да се прецени доколко самооценката е реална. Хората с реална самооценка са интроспективни.

Забележка: Аналог на техниката представлява проективната методика за самооценка на Демо-Рубинщейн.

                                       Общуване и междуличностни отношения.
                                          Диагностика на комуникативен контрол

                                                                 (М. Шнайдер)

Предназначение. Методиката е предназначена за изучаване нивото на комуникативен контрол. Според Шнайдер, хората с висок комуникативен контрол постоянно следят своето поведение (вербално/невербално), те са добре информирани за партньорите и имат развити умения при общуване да се държат по различен начин с различните хора. Те са емоционално сдържани, неекспресивни, премерени в изказа си и не харесват непрогнозируеми ситуации.  Изпитват трудности в общуването поради липсата на спонтанност, непосредственост,

Хората с нисък комуникативен контрол са непосредствени, силно експресивни и открити, но от обкръжението си често се възприемат за праволинейни, неотстъпчиви и упорити.

Инструкция. Внимателно прочетете десетте твърдения, които отразяват реакции при различни ситуации на общуване.  Всяка от тези ситуации оценете като „вярно“ (В) или не е вярно (Н), като я отнесете към себе си. Маркерите поставете в края на всяко  едно твърдение.  

Въпросник:

1.Мисля, че изпитвам трудности, ако трябва да подражавам на други хора.

2.Мисля, че мога дори да се направя на глупак, за да привлека вниманието на другите.

3.От мен може да излезе добър актьор.

4.Понякога на другите хора им се струва, че моите преживявания са много по-дълбоки и разтърсващи, отколкото всъщност са в действителност.

5.В компания рядко се оказвам център на внимание.

6.В различни ситуации при общуване с други хора, аз често се държа по различен начин – каквито са хората, такова е и поведението ми.

7.Мога да отстоявам само това, в което истински вярвам и съм искрено убеден.

8.За да успявам в общуването ми с другите хора, аз често се държа така, както те очакват от мен.  

9.В състояние съм да бъде дружелюбен дори с хора, които не мога да понасям.

10.Аз не винаги съм това, което изглеждам на външен вид.

Обработка и интерпретация

По 1 бал се начислява на отговор „Н“ на въпроси:  1, 5, 7 и за отговор „В“ на всички останали въпроси.  Баловете се сумират.

-0-3-бала – нисък комуникативен контрол на общуване; висока импулсивност в общуването; откритост, спонтанност, приветливост, емоционална експресивност (вербална/невербална) ;разкрепостено поведение; стереотипност на реакциите, независимо от промените на ситуациите;

-4-6 бала средно ниво на комуникативен контрол; в общуването е непосредствен, искрен с другите, но и емоционално сдържан; при общуване адаптира държанието си към партньора;

-7-10 бала – високо ниво на комуникативен контрол; липсва спонтанност и непосредственост; липсва или е налична сдържана емоционална експресия; контролира емоциите си; следи непрекъснато поведението си и го адаптира в зависимост с очакванията на партньора и целите на контакта.   

             Методика „Дорисуване на фигури” - за изследване на въображението и                          способността за създаване на оригинални образи (О.М. Дяченко)

Цел: Да определи нивото на развитие на въображението и способността за създаване на оригинални образи.

Стимулен материал: Използва се комплект от карти, на всяка от която е нарисувана фигура с неопределена форма.  Всяка карта има по 10 фигури. Разработени са два такива комплекта.

По време на изследването се предлага единия комплект, а втрият може да се приложи при ретест.

Инструкция: „Пред теб се намират фигурки, които художникът е започнал да рисува, но не е довършил. От теб се иска да му помогнеш да завърши работата си.  Ти имаш възможност да продължиш да рисуваш, като направиш такава фигура, която ти се иска”.

На детето се дава черен молив, една карта с фигура и се оставя да рисува. След приключване на работата се пита:

(1)Какво си нарисувал?

(2)Харесва ли ти рисунката?

(3)Има ли нещо което би променил сега?

След това се подават останалите карти една по една при същата процедура.

Ако детето не разбере инструкцията, то изследователят може да му помогне, като покаже как да дорисува 1-2 фигури.

Оценяване:

За оценка нивото на изпълнение  се държи сметка за всяка една фигура (оценява се) и се определя коефициент на оригиналност  (К_ор): изброяват се количеството неповтарящи се фигури или елементи от фигури.  За еднакви се приемат изображения, при които фигурата при дорисуването се превръща в един и същ елемент. Например, превръщане на квадрат и триъгълник в екран на телевизор – този елемент се приема за повторение и това изображение не се приема за оригинално.

При групово тестиране могат да се сравняват фигурите на деца от групата и да се отхвърлят, ако се повтарят.  Най-добре е да се сравняват резултатите в група от 20-25 деца.

Получените резултати се нанасят в бланка-протокол, в която са изобразени първоначалните фигури, посочват се названията на създадените от детето фигури и тези, които са едни и същи се зачертават.

При групово тестиране в първата колона на протокола се изписват имената на учениците, по хоризонтала се поставят първичните рисунки, а под всяка от тях се записват имената на новосъздадените. По този начин всяко дете има свой хоризонтален ред.

Количеството незачертани (невалидни) рисунки определят индекса на оригиналност. При група може да се изведе и среден показател на оригиналност.

Норми:

-ниско ниво на оригиналност – тези деца, които имат 2 бала по-ниски от средния показател за групата;

-средно ниво на оригиналност – равен на средното ниво за групата;

-високо ниво на оригиналност -  повече от 2 бала от средното ниво на групата;

Качествена оценка:

Ниско ниво – поставя се на деца, които фактически не са приели задачата: те или рисуват върху линиите на самата фигура, представяйки я за своя или правят безпредметно изображение;

Понякога тези деца (за 1-2 фигури) могат да нарисуват предметна схематична рисунка с използване на стимула. Тези рисунки се приемат за примитивни, шаблонни схеми.

Средно ниво – детето дорисува повечето от фигурите, но всички рисунки са схематични, без детайли.  При тях повечето допълнения си приличат или при група приличат на тези на останалите.

Високо ниво – представени са както схематични, така и детайлизирани, но като правило рисунките са оригинални (не са повтарящи за самото изследвано лице или с другите деца в групата).

Обикновено първичния стимул при тях се явява централен за рисунката.

Стимулен материал (тестови бланки):

                     Методика за изследване продуктивността на въображението

            Въображението изпълнява функции по програмиране и прогнозиране на дейността на субекта, чрез създаване на модели на окончателен или промеждутъчен неин продукт.  Това е възможно благодарение на предвиждания за средствата и резултатите от тази дейност. Въображението е необходимо за програмиране на поведението в условия на неопределеност, за продуциране на образи, заменящи реалната действителност и за създаване на представи, съответстващи описания на обекти или техни отделни свойства. 

            Въображението се основава на представите преди всичко за образи на предмети и явления, от миналия опит на субекта, запомнени от него. За разлика от обикновената операция на паметта – възпроизвеждане, при представите имаме работа във вътрешен психологически план с образите от миналото, които вече са в видоизменена форма, съдържание и връзки.

            Преобразуването на образите на въображението се извършва посредством операции. Основни операции на въображението са:

·                    Аглутинация - най-елементарната операция, прилагана още в древността. Тя се изразява в  отделяне на части на минимум 2 образа и тяхното обединяване в нов образ.

·                    Хиперболизация - преобразуване на нагледния материал, чрез преувеличаване или намаляване.

·                    Заостряния (акцентуация) - обект на преувеличаване е само част от тялото на човека или предмета.

·                    Реконструкция - изразява се в изграждане на цялостен образ, не само по зададени частични външни данни. В този случай човекът поставя чрез въображението си липсващите детайли и създава цялостен образ.

·                    Схематизация  - състои се в изграждане на образ, при който различията в група не се вземат под внимание. Акцентът се поставя върху детайлите, които обединяват групата.

·                    Типизация - най-сложна фантазна операция. Прилага се преди всичко в литературното творчество при изграждане на типични образи.

Въображението създава нов образ в две разновидности:

·                    Субективно нов образ - това е образ на обект, който съществува или е съществувал, но човекът никога не го е възприемал по-рано. Той обаче има откъслечни познания за него. В процесът на преобразуване човекът се стреми да създаде нов образ, който в максимална степен да съответства на онзи обект, който не е бил възприеман. При това комбиниране неизменно се включват и допълнителни елементи в нови образ, за който не се разполага с готов представен материал.

·                    Обективно нов образ  - това е образ на обект, който частично или цялостно не е известен на човека. Продуктът се получава в резултат на  необикновени съчетания на стари образи или чрез изменения на елементите на един образ. Тук целта е не създаване на точни образи, а на неординирани новообразувания. Това става възможно в резултат на напускане пределите на реалната действителност и освобождаване от ограничителните условия на точния представен образ.

Откъсването от действителността е най-съществения признак на въображението.

„Откъсването” е много по-слабо при субективните и много по-ярко при обективните образи. И в двата случая обаче откъсването от действителността се прави с цел, да се проникне по-дълбоко в нейната същност т.е. да се получат нови знания.

Всяка творческа дейност се осигурява от въображението, чийто продукт се явява самостоятелно създаден нов образ.

Сред видовете въображение се дефинират: преднамерено и непреднамерено, творческо и възпроизводително. Към най-важните свойства на въображението се отнасят; яркост, продуктивност и оригиналност.

(1) Цел: Определяне нивото на продуктивност на въображението.

(2) Материали и оборудване:  Набор от черно-бели фотографии от теста на Роршах с размери  9х12 см., хартия за записки и моливи.

(3) Процедура:  Изследването може да се проведе с едно лице или с група от 5-7 човека. На ИЛ се представят последователно фотографиите от набора на теста на Роршах и се моли да даде колкото се може повече тълкувания на изображенията. Няма ограничения за времето за тълкуване на всяка една от изображенията. Процедурата по тълкуването се прекратява едва след като ИЛ не може повече да види и да каже нещо ново, започва да се повтаря или сам се отказва при настояванията на психолога за нови интерпретации.

(4) Инструкция:  “Разгледайте тази картинка и кажете, какво е това? На какво Ви прилича или какво би могло да бъде? Можете да разглеждате картинката от различни ъгли, да я обърнете обратно, да сменяте гледната точка”.

Ако ИЛ по време на изследването се опитва да намери „верния” отговор, то психологът следва да изтъкне, че отговорите могат да бъдат най-различни и да бъдат верни, най-важното е собственото му виждане за изображението, както като цяло, така и в отделните му детайли.  В процеса на изследване експериментаторът фиксира всички асоциации на ИЛ и времето за интерпретация на всяка картинка в протокол със свободна форма.

(5) Обработка на резултатите

Целта на обработката е да се установи индекса на продуктивността като количествена характеристика и показател за активността на въображението. За тази цел се изчислява общото количество асоциации, възникнали при тълкуването на всички картинки-фотографии и това число се разделя с броя на представените картинки. Препоръчва се изображение №5 от набора да се изключи, защото броя на асоциациите по него е малко статистически значимо.

Коефициентът за продуктивност се изчислява по формулата:

            Е

П = ----------- , където

            n

П – коефициент на продуктивност;

Е – брой асоциации по картинките от набора;

n – брой фотографии от набора, които ИЛ е описало при дадения опит;

(6) Анализ на резултатите

Нивото на продуктивност на въображението се определя с помощта на скала:

„П”   Ниво на продуктивност на  въображението

0-2 - ниско

3-9 - средно

10-12 - високо

13 и повече - много високо

Продуктивността на въображението се характеризира с активност на асоциативните процеси на представите, явяващи се свързващо звено между стимулния материал и психичните образи.в паметта (минал опит), променени от въображението при търсене на подходящ отговор на въпроса: „На какво прилича това?’ и „Какво би могло да бъде това?”

В процеса на анализа на резултатите следва да се обръща внимание на това, в каква степен ИЛ  е било заинтересовано от изследването. Понякога, вследствие на слабо желание (мотивация) за участие в тестирането или просто поради факта, че картинката не предизвиква интерес и харесване, нивото на продуктивността се снижава.

Освен показателя продуктивност на въображението, при необходимост могат да се отчитат такива формални характеристики като, а/ описание на детайли от изображението или б/ описание на цялата картинка. Тези особености са свързани с развитието на мисленето и със състоянието на личностната сфера на ИЛ. „Видението” на човешки фигури  или обратно – на предмети, отразява насочеността на възприятието на субекта.  Фантазните представи от типа на вещици, подземно царство, кентаври и др., може да се разглеждат като склонност към митологично, паралогично мислене и въображение.

При лица, при които се наблюдава много висока продуктивност на въображението и оригиналност на тълкуването, е много вероятно да имат развити склонности към живопис и художествено творчество.

Друг елемент, на който следва да се обръща внимание касае тълкувания свързани с белите пространства (повечето изследвани лица подлагат на обработка тъмната част, т.е. самите петна), интерпретирайки ги обикновено като дим, облаци и пр., а също така и на несинтетични детайли (малки, отделни изображения). При тези случаи се препоръчва на ИЛ да се извърши допълнително изследване – психодиагностика и вероятна психологическа помощ.

Стимулен материал:

                                     Техника “Запис на дисфункционалните мисли”

                                                (когнитивно-поведенческа терапия)

Техниката реализира цели на петия етап на самоподдържащият се цикъл – промяна на изкривяванията в интерпретациите.  Тя се прилага за промяна изкривяванията в интерпретациите и редуциране себекритичното мислене.

Цел: Да се помогне на клиента чрез “насочено откриване”:

-да развие умения за идентифицирането на себекритичните мисли още в момента на появяването им;

-да формира способности за оценяването им чрез рационални доказателства “за” и “против”;

-да разпознава грешките в мисленето си;

-да открива алтернативни перспективи, които са по-полезни и по-рационални за него, отколкото актуалните негативни мисли.

Инструкция: От Вас се изисква да попълвате всеки ден таблицата, като отбелязвате онези ситуации, при които сте били обхванат от мисъл за негативна самооценка и сте се почувствали зле, т.е. когато са се появили познатите ви симптоми. Много е важно графите, в които се изисква количествен отговор винаги да отбелязвате процентите. По този начин впоследствие много по-точно можем да определим както тежестта на състоянието ви, така и настъпилите по-нататък промени. При всяка наша среща е необходимо да носите със себе си дневника за да обсъдим резултатите.

Ред за работа:

а) По време на сеанса психологът дава указания на клиента да разчертае във вече открития дневник таблица с шест колонки и определя тяхното съдържание (виж таблицата)

б) По време на следващите сеанси клиентът трябва да носи със себе си дневника. Обект на обсъждане, дискусия, в т.ч. спорове става всяка една ситуация, при която са установени промени в изкривяванията на интерпретациите на клиента, водещи до подценяване или отрицание на годностите му.  

Забележка: Не рядко в практиката се случва клиенти с ниска самооценка да търсят психологическа помощ когато са в състояние на умерена или тежка депресия. Тези състояния изискват особена терапия. В тези случаи се работи винаги първо за промяна на по-тежкото състояние, в случая промяна на настроението на индивида, което подтиснато, а след това стартира работата по самооценката.

Забележка: Примерен списък на дисфункционални мисли:

-Не съм на мястото си.

-Звуча глупаво.

-Не мога да се справя.

-О, Боже те ме мразят!

-Не трябваше да идвам тук.

-Аз съм странен! Те мислят, че аз съм странен!

-Аз съм грозен!

-Аз изглеждам некомпетентен.

-Не ставам за нищо.

-Другите говорят за мен и ми се присмиват зад гърба.

-Изглеждам нервен.

-Объркан съм.

-Много съм тих.

-Изглеждам скучен, никой не ме харесва.

-Никой не ще се заинтересува, от моето мнение.

-Какво ли извинение да използвам, за да се махна от тук ?

-Туй не ми е мястото.

-Няма да успея...

-Ами ако сгреша?

-Ами ако всичко се обърка?

-Не съм способен.

-Така съм устроен.

-Има неща, които не мога да променя.

-Трябва да се задоволявам с малко.

-Можеше и по-зле да бъде.

                                      Техника “Тетрадка (дневник) на предимствата”
                                                 при корекция на ниска самооценка.

                                                 (когнитивно-поведенческа терапия)

Техниката реализира след промяната на възприятието, чрез техниката „Десет положителни и десет отрицателни качества“.

Чрез нея се извършва корекция на изкривяванията във възприятията за собствените си качества и годности, за достигане до инсайт в разбирането за неадекватното си самонаблюдение, за саморазкриване на филтрите, задържащи положителните качества и способности на клиента, посредством текущо себенаблюдение.  Чрез тази техника се открива пространство за дискусия и се позволява клиентът да започне сам промяна на оценката за себе си в положителна посока.

Техниката се прилага във вид на домашно задание в края на сесията.

Цел: Клиентът сам да започне да променя убежденията за себе си, базирайки се на ежедневно повторение на своите положителни качества и годности.

Инструкция: От вас се изисква в домашни условия да започнете да водите тетрадка (дневник), в която ежедневно, в края на деня да записвате своите успехи, ще го наречем “Списък на успехите”. В него ще записва всичко което сте постигнали, което сте научили, ще  отбелязвате всяка дреболия, всяко дори мъ-ъ-ъничко постижение. Този списък вероятно ще включва много повтарящи се ваши успехи, но вие продължавайте да го водите.

Освен това, от вас се изисква всеки ден (сутрин и вечер) да прочитате този списък. Ако желаете, вашите успехи може да отразите в дневника чрез рисунки, снимки или друг начин.

При всяка наша среща е необходимо да носите със себе си дневника за да обсъждаме резултатите.

Ред за работа:

а) От клиента се изисква всеки ден, без да пропуска, да маркира неща, които е свършил (успешно се е справил) през деня.

б) Той трябва да носи дневника по време на сесиите. Това ще го мотивира за работа. Освен това, отразеното в него ще се използва за дискусия.

По време на сеанса се дискутира ден по ден всяко “свършено нещо”. Целта на дискусията е да се стигне до качества, които на практика клиентът трябва да притежава за да свърши тези неща. Първоначално в края на сесията психологът назовава качествата, формулира ги, аргументира и доказва тяхното наличие (съобщава ги). По-късно клиентът се научава сам да формулира тези свои качества и да ги назовава. Извеждането на нови качества се записват в края на всеки ден.

По време на дискусиите психологът стимулира, развива, утвърждава годностите, уменията, способностите на клиента си, мотивира го. Работи се в два процеса: стабилизация и актуализация на постигнатото. Счита се, че при всяка актуализация (припомняне и възпроизвеждане) настъпва преработка и утвърждаване на качествата.

Трябва да се има предвид, че много от извежданите качества ще се повтарят в хода на дните. Този факт трябва да се интерпретира като устойчивост на качеството. От друга страна могат да се изведат и по-рядко срещани качества. Именно това са качествата, които в бъдеще трябва да се утвърждават.

в)  От клиента се иска впоследствие да се връща към дневника, към тези записи, да си спомня  и отново да преживява своите победи. Той трябва поне два пъти дневно да прочита списъка, като първия път е рано сутринта. Макар на пръв поглед това изискване да звучи досадно, психологът трябва много да държи на тази процедура, т.е. да мотивира клиента си за нейното изпълнение.

г)  След време, благодарение на тази техника при ново прилагане на “10-те положителни и 10-те отрицателни качества” ще се бъде диагностицирана наличието на промяна, т.е. резултатите от терапията – броя на положителните качества се очаква да е  увеличен, а времето за тяхното извеждане да е намаляло.

Така на практика клиентът започва да вижда положителното в себе си и да формира положителна автопредстава. Тази нова автопредстава обаче не бива много да се фаворизира, защото има риск към ново нарушение на баланса в горните регистри на самооценката, т.е. формиране на неадекватно висока самооценка. Трябва да се знае, че все още самата самооценка не е стабилна (“Не го хвалете много, за да не му пораснат ушите”). Отличен балансьор на подобна аномалия е следващия подход, а именно стартиране на процеса за извеждане на показ на отрицателните качества (страна “Б”).

Забележка: По-нататък в терапията към “Дневника на предимствата” се добавя нова задача, която се свързва със следващата техника  “Запис на дисфункционалните мисли”.

                    Техника „Десет положителни и десет отрицателни качества”

               за промяна деформациите във възприятието при ниска самооценка.

                                          (когнитивно-поведенческа терапия)

Теоретична постановка: Важен момент при корекцията на ниската самооцен­ка е  научаването на консултирания да разпознава на­чина, по който при него се изкривява постъпващата информация. При коригирането на изкривяването на въз­приятието, целта е да се помогне на индивида да осъзнае своите предимства, качества и силни страни, които той в повечето случаи сам "скрива" от себе си, изкривявайки ги, обезценявайки ги или ги приема за изключение.

Техниката „Десет положителни и десет отрицателни качества” реализира цели на четвъртия етап на самоподдържащият се цикъл – промяна на деформациите във възприятието.

Техниката се прилага при диагностика на ниска самооценка и за промяна на изкривяванията във възприятията, като протича на два етапа. Това е идеална техника за установяване как се развива текущата терапия. На клиента се предоставя подготвена тестова бланка (виж образеца по-долу).

Цел:

-да осъзнае своите предимства, качества и силни страни, които той в повечето случаи сам скрива в себе си, изкривявайки ги, обезценявайки ги или приемайки ги за изключение.

-да види по какъв начин се блокира разбирането за личната му представа и силни страни и да разбере какво означава човек да има баланс в личностната представа за себе си.

-да се убеди, че някои качества са му просто вменени от другите

Инструкция (първи етап): В лявата половина (страна „А”) избройте едно под друго 10 ваши положителни качества, а в дясната половина (страна „Б”) – 10 отрицателни. Изброените качества трябва да отговарят на вашата лична оценка.

            С началото на попълването на всяка една половина засечете време, което изпишете в горната част на колоната. След приключване на работата по всяка една колонка, отново засечете времето на финализиране – запишете го. Изчислете колко време ви е отнело попълването на едната и после на втората колонка. Работете максимално бързо.

Ред за работа:

а) Отчита се времето за което клиентът ще попълни едната, а след това и другата колона. Приема се, че личност с определено неадекватна ниска самооценка попълва положителните си качества (страна “А”) много по-дълго време и много по-трудно достига до 10 свои положителни качества, отколкото отрицателните. При по-кратко време за страна „Б” се приема, че лицето е твърде интроспективно, самокритично и фиксирано върху отрицателните си качества. По принцип ниската самооценка води до трудности в излагането на качествата.

б) След попълването, на клиента се поставя домашно задание. От него се изисква за всяко едно качество да следващата среща да разкаже действителен случай, с който да докаже наличието му.

Инструкция (втори етап): От вас се изисква за следващия път на база маркираните днес качества, да помислите и подготвите вкъщи  разказ с конкретен факт от живота ви, който да го докаже, т.е. вие трябва да ги защитите.

Ред за работа:

а) По време на следващата сесия клиентът разказва и доказва конкретни ситуации, които според него потвърждават наличието на маркираните качества. Разказите му стават обект на оживена дискусия.

б) При обсъждането се спазват следните правила:

-първо се обсъждат 10-те положителни, а след това 10-те отрицателни качества;

-търси се смисъла и личната интерпретация на всяко понятие (операционализиране на качествата);

-установява се каква е йерархията (редът на попълване).

-при липса на сериозни аргументи в полза на качествата се счита, че те са му били вменени от средата или от самия него;

-от особена важност са отрицателните качества, защото клиентът ги излага, въпреки защитите с;

-трябва да се държи сметка, че в някои случаи клиентът може да посочи неверни качества или да не посочи доказателство;

-наличието на по-кратко време за попълване на страна “Б”, се използва от психолога за да покаже на клиента, че има нагласа да се самооценява принципно негативно;

Ако клиентът много се забави при маркирането по време на сеанса се препоръчва да работи 10-15 мин по положителните и толкова по отрицателните качества. Не е задължително целия сеанс да се посвещава на пълното изброяване. Достатъчно е да се засече времето за маркиране на качествата по двете колонки. Особено внимание трябва да се обръща на по-високата скорост на маркиране на отрицателните качества.

Списъкът на положителните качества може да бъде полезен по още един начин. Той не само може да служи за отправна точка в процеса на коригиране на ниската самооценка. Информацията, която той съдържа, може да ста­не част от ежедневното саморазбиране при консултира­ния. За целта списъкът се използва като рамка за самонаблюдение, при което ежедневно се записват специфич­ните и конкретни примери в подкрепа на изброените качества ("Тетрадка на пре­димствата").

Изпълнението на тази задача неминуемо предизвик­ва в клиента затруднения, но тези затруднения са полезни за него. Така той получава по-нататъшна информация за това как филтрира и изкривява положител­ните неща в себе си.

Забележка: Не бива да се забравя, че дори демонстрираното нарцистично високо самочувствие е продукт на неадекватно ниска самооценка. 

Забележка: Този списък дава възможност за прилагане на една последваща техника – “Дневник на предимствата”, чрез която продължава промяната на убежденията за себе си.

                                                                ТЕСТОВА БЛАНКА

Инструкция: В лявата половина (страна „А”) избройте едно под друго 10 ваши положителни качества, а в дясната половина (страна „Б”) – 10 отрицателни. Изброените качества трябва да отговарят на вашата лична оценка. С началото на попълването на всяка една половина засечете време, което изпишете в горната част на колоната. След приключване на работата по всяка една колонка, отново засечете времето на финализиране – запишете го. Изчислете колко време ви е отнело попълването на едната и после на втората колонка.

Име: ...........................................................................................................................

Възраст: ......................................................................................................................

                    Техника за промяна на защитното поведение „Черното петно“,

                                           при корекция на ниска самооценка.

                                           (когнитивно-поведенческа терапия)

Теоретична постановка: Важен момент в процеса на консултиране е постига­нето на една или друга поведенческа промяна у индивида. Основен поведенчески стил при хората с ниска самооцен­ка е т.нар. "защитно поведение". Най- ярката демонстра­ция на защитно поведение е липсата на каквато и да е ак­тивност и инициатива с цел избягване на евентуален неус­пех. Защитното поведение играе свръхнегативна роля, тъй като не дава възможност човек сам, на базата на личния си опит да се убеди, че е твърде възможно лошите му пред­виждания всъщност да не са верни. Ето защо в процеса на консултиране психологът се стреми да обучи клиента с ниска самооценка да преоценява своите негативни предвиж­дания, но освен това се стреми и съвместно с него да съз­дава условия, които да позволяват на индивида лично, чрез опита си да открие, че неговите предвиждания е възмож­но и да не са верни. За тази цел е необходимо защитните поведения да бъдат изоставени, а избягваните ситуации да бъдат конфронтирани. Разбира се, в случая психоло­гът трябва да е наясно, че целта на тези интервенции не е демонстрацията на неговите тези. Целта е те да служат на индивида за проверка на валидността на конкретните негативни автоматични мисли.

Техника: “Черното петно”

Техниката се прилага като въвеждаща стъпка за алтернативно мислене.

Цел: Да започне промяна на митовете, заблудите, погрешните критерии – когнитивните схеми.

Ред за работа: Практикува се разказа за „черното петно“ за да се демонстрира фиксацията на клиента върху проблема (стесненото съзнание):

„Веднъж един учител направил черно петънце на един бял лист и го показал на учениците.

-Какво виждате?” - попитал учителят.

-Едно черно петънце!” - отговорили всички в хор.

-Всички видяхте петънцето, което е толкова мъничко, а никой не видя големия бял лист!” - казал учителят.