Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1371770 Постинги: 1564 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  61 62 63 64 65 66 67 68 69  >  >>
 ѱ

Методика „Личностна агресивност и конфликтност“

втора част

(Е. П. Ильин, П. А. Ковалев)

Изчисления по примера:

Позитивна агресивност
-  ПА (Нс + Нт) : 2
;                        ПА:  (8 + 5) : 2 = 13 : 2 = 6,5            

Негативна агресивност
-  НА (Отм + Нм) : 2
;                     НА:  (7 + 4) : 2 = 11 : 2 =  5,5              

Конфликтност                
-  КН (Км + Иб + Об + Пд) : 4
;     КН: (7 + 8 + 6 + 7) : 4 = 28 : 4 = 7

 

Интерпретация:

            Избухливостта се свързва с проява на негативни чувства при най-малка възбуда и се манифестира чрез: раздразнение, гняв, грубост) и понижение на самоконтрола на поведението.

             Настъпателност (напоритост) – интерпретира се със стремеж да се атакува, а не да се защитава (отбранява), да овладява инициативата при спорове и конфликти; активно и с убеденост да защитава своите възгледи, убеждения и интереси; активно влияние върху другите за убеждаване в своята правота и мнение без да се съобразява с мнението на другите.

       Обидчивостта – проявява се чрез повишена чувствителност към действителна или мнима несправедливост; към критика или забележки от страна на обкръжението; към недостатъчно или липса на внимание и признание за лични заслуги и постижения.

Неотстъпчивост – проектира се във взаимоотношенията като категорично настояване на собствената гледна точка или позиция; нежелание да се правят отстъпки и да се приеме чуждо мнение; неотклонно отстояване на собствения интерес.

Безкомпромисност – отсъствие на стремеж за регулиране на възникналите разногласия с другите; недопускане на отстъпки; показва ниска мотивация за избягване на напрежение в отношението с другите; безапелационност и отхвърляне позициите и потребностите, в т.ч. заслугите на другите.

Отмъстителност – склонност в ситуации на реална или мнима несправедливост, оскърбление, обида и пр., да се активизират агресивни, разрушителни, отмъстителни чувства по отношение на околните; появяват се силни и неустоими подбуди за причиняване на нещастие или наказание на другите.

Нетърпимост към мнението на другите – манифестира се като склонност да се игнорира мнението на другите хора; незачитане на техните съвети и възражения;  приемането на решение от друг предизвиква в личността чувство за провал, за унижение и малоценност.

Подозрителност – проявява се в диапазона от недоверие и бдителност по отношение на другите, до убеждение, че другите планират и носят вреда; предизвиква съмнения в искреността и честността в намеренията на повечето хора.

 

Източници:

1.            Ильин Е.П. Мотивация и мотивы - СПб: Издательство "Питер", 2000. С.401-405.

2.            Методика «Личностная агрессивность и конфликтность» / Диагностика эмоционально-нравственного развития. Ред. и сост. И.Б.Дерманова. - СПб., 2002. С.142-146.

 

3.            Фетискин Н.П., Козлов В.В., Мануйлов Г.М. Социально-психологическая диагностика развития личности и малых групп. – М. 2002. С.213-216.

Тестова бланка

image

Категория: Други
Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.03.2017 16:04
 ѱ

Методика „Личностна агресивност и конфликтност“

(Е. П. Ильин, П. А. Ковалев)

първа част

Он лайн - http://psytests.org/aggression/laik.html

 Описание методики 
             Методиката е предназначена за установяване склонността на човек към конфликтност и агресивност, като личностни характеристики.  Методика предназначена для выявления склонности субъекта к конфликтности и агрессивности как личностных характеристик. Разработена е от  Е. П. Ильин, П. А. Ковальов.. Време: 15-20 мин.
             Процедура за провеждане
       Инструкция: „Предлагаме Ви набор от твърдения с възможност да отговорите на тях по два начина: с „да“  или „не“.  Ако сте съгласни с твърдението отбележете в тестовата бланка знак „+“, ако не сте съгласен  „–„
            Обработка на резултатите:
            Ключ по скалите.

1.Избухливост

·                     Отговори „да“ по позиции: 1, 9, 17, 65;

·                     Отговори „не“ по позиции: 25, 33, 41, 49, 57, 73.

2.Напоритост, настъпателност

·                     Отговори „да“ по позиции: 2, 10, 18, 42, 50, 58, 66, 74;

·                     Отговори „не“ по позиции: 26, 34.

3.Обидчивост

·                     Отговори „да“ по позиции: 3, 11, 19, 27, 35, 59;

·                     Отговори „не“ по позиции: 43, 51, 67, 75.

4.Неотстъпчивост

·                     Отговори „да“ по позиции: 4, 12, 20, 28, 36, 60, 76;

·                     Отговори „не“ по позиции: 44, 52, 68.

5.Компромисност

·                     Отговори „да“ по позиции: 5, 13, 21, 29, 37, 45, 53;

·                     Отговори „не“ по позиции: 61, 69, 77.

6.Отмъстителност

·                     Отговори „да“ по позиции: 6, 22, 38, 62, 70;

·                     Отговори „не“ по позиции: 14, 30, 46, 54, 78.

7.Нетърпимост към мнението на другите

·                     Отговори „да“ по позиции: 7, 23, 39, 55, 63;

·                     Отговори „не“ по позиции: 15, 31, 47, 71, 79.

8.Подозрителност

·                     Отговори „да“ по позиции: 8, 24, 32, 48, 56, 64, 72;

·                     Отговори „не“ по позиции: 16, 40, 80. 

Норми за отделните скали:

Високо ниво – 10-7 бала.

Средно ниво – 6-4 бала.

Ниско ниво – 3-0 бала.

Норми за показател „позитивна агресивност“:

Високо ниво – 20-14 бала.

Средно ниво – 13-8 бала.

Ниско ниво – 7-0 бала.

Норми за показател „негативна агресивност“:

Високо ниво – 20-14 бала.

Средно ниво – 13-8 бала.

Ниско ниво – 7-0 бала.

Норми за показател „конфликтност“:

Високо ниво – 40-28 бала.

Средно ниво – 27-16 бала.

Ниско ниво – 15-0 бала.

Интегрални показатели (скали):

Сумата от баловете по скалите „настъпателност“ (Нс) (напоритост) и „неотстъпчивост“(Нт) дава сумарния    показателя позитивна агресивност на субекта.

Сумата от баловете по скалите „нетърпимост към мнението на другите“ (Нм) и „отмъстителност“ (Отм) представят показателя негативна агресивност на субекта.

Сумата от баловете по скалите: „компромисност“ (Км), „избухливост“ Иб), „обидчивост“ (Об) и „подозрителност“ (Пд), представят показателя обща конфликтност на субекта.

За всеки отговор „да“ или „не“ в съответствие с ключа по всяка скала се начислява по 1 бал. По всяка скала може да бъде събрана сума от 0 до 10 бала.

Въпросник

  1. Аз лесно се дразня, но бързо се успокоявам.
  2. В споровете винаги се стремя да бъда победител (да имам инициатива).
  3. Често другите не оценяват стореното от мен по достойнство.
  4. Ако не бъда помолен за нещо с добро, аз не отстъпвам (не се съгласявам).
  5. Старая се да правя така, че да избягвам напрежение в отношенията с другите.
  6. Ако към мен някой  постъпи  несправедливо, аз взимам нещата при сърце и съм готов да приема да се случат всякакви нещастия на човека.
  7. Често се гнева, когато другите ми възразяват.
  8. Мисля, че зад гърбът ми другите говорят лоши неща за мен (сплетничат).
  9. Мисля, че по-често се дразня, отколкото трябва.
  10. Мисля, че нападението е най-добрата защита.  
  11. Почти винаги се случва така, че ситуациите и обстоятелствата се случват в полза на другите, отколкото на мен.
  12. Ако определено правило не ми харесва, аз не се старая да го спазвам.
  13. При спорове с някой се старая да намеря такова решение, което да удовлетворява всички.
  14. На мнение съм, че когато има за какво, човек трябва да си отмъщава на другия.
  15. Всеки човек има право на свое мнение.
  16. Вярвам в честните намерения на повечето хора.
  17. Обхваща ме ярост когато някой ми се надсмива.
  18. При спор с някого, аз обикновено често го прекъсвам за да изложа своето мнение.
  19. Често се обиждам за забележките на другите, дори тогава когато разбирам, че те са прави.
  20. Ако някой се държи надменно и надуто с мен, аз винаги постъпвам точно обратното на това, което ми казва.
  21. Обикновено заемам средна позиция и се придържам към златната среда.
  22. Считам, че разбирането „Зъб за зъб, око за око“ е правилно.
  23. Когато всичко съм обмислил добре, аз въобще не се нуждая от съветите на другите.
  24. С хората, които се държат с мен любезно повече от очакваното, аз особено много внимавам. 
  25. Когато някой ме дразни и нервира, обикновено не му обръщам внимание.  
  26. Я считаю бестактным не давать высказаться в споре другой стороне.
  27. Обижда ме отсъствието на внимание, когато го очаквам от обкръжаващите ме.
  28. Не обичам да губя при игри, дори и с много по-малки от мен, например деца.
  29. В спор с някой се стремя да намеря начин и двете страни да бъдат удовлетворени.
  30. Уважавам хората, които не са злопаметни.
  31. Твърдението „Една глава мисли добре, но две още по-добре“ е правилно.
  32. Твърдението „Не излъжеш ли, не можеш да спечелиш“ е правилно.
  33. Никога не съм имал гневни избухвания.
  34. Мога винаги внимателно и до края, без да го прекъсвам, да изслушвам аргументите на някой, който спори с мен.
  35. Винаги се чувствам обиден, когато сред наградените за някаква обща работа, в която съм участвал и аз мен ме няма.
  36. Ако на опашка някой се опитва да ми докаже и твърди, че е бил преди мен, аз не бих му отстъпил.
  37. Старая се да избягвам изостряне на отношенията с хората.
  38. Често си мисля какви наказания бих приложил към онези, които са ме обидили.
  39. Не мисля, че съм по-глупав от другите и по тази причина мнението им не ме интересува.
  40. Не приемам и осъждам недоверчивите хора.
  41. Винаги реагирам спокойно на критиката, дори тогава когато ми се струва, че е несправедлива.  
  42. Аз винаги с убеденост отстоявам своето мнение.
  43. Не се обиждам на шегите на другите по мой адрес, дори те да са унизителни.
  44. Понякога предоставям възможност на другите да вземат решения, важни дори за всички. 
  45. Старая се да убеждавам другите да правят компромиси при спорове.  
  46. Аз вярвам, че на злото може да се отговаря с добро и постъпвам точно така.
  47. Често се обръщам към колегите (съучениците; приятелите), за да разбера тяхното мнение.
  48. Мисля, че ако ме хвалят, то тези хора сигурно ще искат нещо от мен.
  49. В конфликтна ситуация умея да владея себе си.
  50. Моите близки често ми се сърдят за това, че при разговорите не им позволявам да си отворят устата.
  51. Не се чувствам засегнат или обиден, ако при похвала за обща работа, мен не ме споменат.
  52. Когато водя разговор с по-старши по длъжност, аз се стремя да не му възразявам.
  53. При решаването на какъвто и да проблем винаги заемам „златната“ среда.
  54. Определено не харесвам отмъстителните хора.
  55. Аз не мисля, че ръководителя трябва да се съобразява с мнението на подчинените си, защото на практика той отговаря за всичко.  
  56. Често се страхувам от мръсни номера на други хора.
  57. Не възмущавам, когато хората ме блъснат на улицата или в автобуса.  
  58. Когато разговарям с други хора, често се изкушавам да изложа моето мнение по темата.
  59. Понякога имам чувството, че животът постъпва с мен несправедливо.
  60. Винаги се старая да сляза от кола (автобус; вагон) по-рано от другите.
  61. Мисля, че при спор е трудно да се намират такива решения, които да удовлетворяват всички.
  62. Нито една обида не трябва да бъде оставяна безнаказана.
  63. Не обичам другите да ме обсипват със съвети.
  64. Подозирам, че много хора поддържат контакт с мен с користни цели.
  65. Не умея да се въздържам когато другите ме критикуват.
  66. При игра на шахмат, тенис или друг индивидуален спорт харесвам повече да атакувам, отколкото да се отбранявам.
  67. Извънредно обидчивите хора предизвикват в мен съжаление.
  68. За мен няма голямо значение коя гледна точка при спора ще се окаже правилна – моята или чуждата.
  69. Компромисите не винаги са добро решение при споровете.
  70. Не мога да се успокоя докато не си го върна на този, който ме е обидил.
  71. Считам, че е по-добре да се посъветвам и взема мнението на другите, отколкото да вземам решение сам.
  72. Откровено казано, аз се съмнявам в искреността на думите на повечето от хората.
  73. Обикновено трудно си изпускам нервите.
  74. Когато виждам недостатъци в другите, аз обикновено не се стеснявам да ги критикувам.
  75. Не виждам нищо обидно в това, другите да говорят за моите недостатъци.
  76. Ако съм продавач на пазара, аз не бих отстъпил от определената от мен цена на моята стока.
  77. Да направя компромис означава да покажа слабост.  
  78. Справедливо ли е схващането: „Ако те ударят по едната страна на лицето, трябва да подадеш и другата“?
  79. Не се чувствам пренебрегнат или отхвърлен, ако мнението на другия се окаже по-правилно от моето.
  80. Аз никога не подозирам хората в нечестност.

 При компютърна обработка на данните (виж: http://psytests.org/aggression/laik.html) са приети следните условни критерии за оценка:

0 - 2   ниско значение;                                              
3 - 4   понижено значение;                                         
5 - 6   средно значение;                                            
7 - 8   повишено значение;                                         
9 - 10  високо значение.                                             
Показателите по интегрираните скали също са приведени по 10-бална система: при показателите позитивна и негативна агресивност  на субекта сумата от балове се дели на 2; при показателя конфликтност – на 4;

Категория: Други
Прочетен: 349 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.03.2017 16:05
 +

Семейна психология.

Особености при работа с непълно семейство.
(Е. Рихмаер)

 

Непълното семейство живее, преминавайки през допълнителни етапи в своето развитие. Това семейство трябва едновременно да следва два процеса на развитие: в съответствие с възрастта и стадия на развитие на членовете на семейството и в съответствие с етапите на развитието на повторния брак.

Фази на развитие и задачи на повторния брак:

1.Сепарация/развод.

а) преодоляване последиците от загубата;

б) формиране чувство за собствено достойнство и независимост;

в) улесняване процеса на скърбене по разрушения брак;

г) приспособяване към реакциите от развода от страна на разширеното семейство.

2.Непълно семейство.

а) реорганизация на семейството за бъдещето на детето (децата);

б) преодоляване чувствата на вина и гняв;

в) създаване на нова система за социална поддръжка.

3.Ухажване.

а) поява на желание за близки отношения с партньор;

б) приемане на конфликти при новите отношения;

в) подготовка за ролята на новите членове.

4.Повторен брак.

а) избавление от митовете на повторния брак;

б) установяване на нови правила;

в) създаване на нови алианси;

г) обединяване на системите и създаване на ново семейство.

Необходимо е още в самото начало да се установи на какъв стадий в развитието си е семейството и доколко удачно е преминало всеки един от миналите стадии в развитието си.

Единственият родител се нуждае от системна допълнителна поддръжка. Тази система за поддръжка може да включва членовете на разширеното семейство (дядо/баба) или членове на общността (училище, църква, социални организации и пр.), а също и бившия съпруг (при възможност).  В дисфункционалните семейства тази функция може да изпълнява най-голямото или единственото дете.

Функционирането на тези „приложения“ към подсистемата на единствения родител зависят от неговите конкретни потребности и се отличават с крайно непостоянство.  В непълното семейство потребността на единствения родител от помощ при възпитанието на децата се съчетава с напрежение в резултат на необходимостта да дели родителските си функции с временните членове на родителската подсистема, което нерядко е източник на конфликти.  Един от най-често срещаните проблеми възникват при въвличане на лица от трето поколение.  Класическа е ситуацията „коалиция през поколение“ създавано от майка, баба и проблемно дете.

Ако непълното семейство се състои от майка и дете, то в резултат на отсъстващата основна двойка (баща-майка) се създават следните дефицити:

а) отсъства модел на мъжко поведение;

б) отсъства модел на партньорско взаимодействие;

Решаващо значение има мнението на възрастните за причините, довели до възникване на непълно семейство и възможностите за създаване на взаимоотношения с друг значим мъж. Момчето в непълното семейство е изложено и на още един риск – да расте в инфантилизъм, привикващо към доминиращи жени.

В непълното семейство може да живеят тайни и митове. От тях могат да се изведат два типа:

а) Тайни се явяват събития и обстоятелства, които един или няколко членове на семейството се стремят да ги запазят в тайна от други хора. Тази информация не се разгласява, но нерядко самото дете подозира и улавя признаци и реагира в една или друга форма (например, майката крие от детето, че неговия баща е наркозависим, а детето не знае за това и „върви по стъпките на баща си“). Според М. Боуен този процес на следване на „бащините стъпки“ се явява несъзнавано предаване на психична информация от едно на друго поколение (трансгенерация).

б) тайни се явяват и продуктите на фантазията.  Тези тайни рядко се признават открито.  Те отразяват нагласи и вярвания, изповядвани от членовете на семейството.  Един от разпространените митове на непълните семейства е митът  „От мъжете очаквай само неприятности“.

Необходими елементи за работа с непълно семейство.

1.Уточняване състава на семейството. Важно е да се разбере от самите членове на семейството кой кого счита за член на това семейство.  Често членовете на семейството не са съгласни един с друг  за това, кой в даден момен влиза в неговия състав.  Това е важно уточнение, тъй като е свързано с границите на семейството и с това кой физически и психологически присъства в дадената семейна система.  Ефективна техника за отговор на този въпрос при работа с деца е рисунка на семейството в символи. Практикува се разказа за членовете на семейството да започне от детето, тъй като обикновено то повтаря думите на майка си (баща си), ако е след нея.

2.Извършване промени от втори порядък. Необходимо е да се уточни настъпили ли са структурни промени в състава на семейството от рода на тези от първи порядък – как са се отразили върху отношенията.  Завършен ли е развода или все още не е преодолян този период?  Системата функционира адекватно, когато се променят отношенията между участниците в нея успоредно със структурната промяната на самата система. Необходим елемент за успешна терапия е промяната от втори порядък. Препоръчва се работата върху финализиране на развода и съпружеските отношения да се води само с майката или с бившата съпружеска двойка, т.е., без детето, независимо от степента на неговата травматизация.

3.На различни етапи възниква необходимостта от индивидуална работа с родителите отделно от детето (разграничаване на подсистемите и прокарване на границите им).

4.“Мястото на бащата“ – явява се важен елемент от работата и е насочен към „търсене на добро място“ за бащата в тази система.

5.Определяне ролята и функциите на третото поколения – баби и дядовци. Например, в семействата от този тип бабата често поема изпълнителната власт, докато майката и детето функционират  като неясно диференцирана група.

Формират се следните типични модели на взаимоотношения:

5.1.Бабата се грижи за внука и в същото време протестира, че майката е безотговорна и има неправилно отношение към детето. По този начин бабата заема страната на внука против майката и прави „коалиция през поколение“.

5.2.Майката отстъпва и позволява на бабата да носи отговорността за детето.

5.3.Детето се държи лошо и демонстрира усилено своите проблеми.

5.4.Бабата се възмущава от това, че трябва да отговаря за лошото поведение на детето и да го дисциплинира. Тя е възпитала своите деца и сега майката трябва да възпитава своите.

5.5.Майката се опитва да коригира поведението на детето.

5.6.Бабата на свой ред протестира, че майката всичко прави неправилно и не знае какво да прави с детето.

5.7.Майката отново отстъпва и позволява на бабата да поеме контрола.

5.8. Детето отново се държи лошо и демонстрира усилено своите проблеми.

5.9.В определен момент бабата отново протестира и казва, че майката сама трябва да отговаря за детето, като по този начин цикълът се затваря.

Тази циклична ситуация стартира всеки път когато трябва да се помогне на детето. „Коалицията през поколение“ създава обърната йерархия в семейството, а майката се оказва в ситуация на парадокс: тя е длъжна да се грижи за детето и взима ръководството в свои ръце, но бабата я отстранява, предавайки й послание, че при нея никога нищо не се е случвало с успех. Майката попада в омагьосан кръг и е обречена да възстановява опитите и да търпи неуспехите.  От тук могат да се изведат редица хипотези за това от какво произтича това.  

6.Построяване и поддържане йерархична организация на семейството. Ако майката работи, а бабата е в пенсия, то ролевата структура на семейството се възпроизвежда по следния модел:  майката играе мъжката роля, управляваща семейния кораб; бабата – ролята на домакиня, възпитаваща най-общо детето. Тази ситуация създава проблем в йерархията, тъй като бабата има дадена власт и обикновено има претенции за старшинство – именно тя материално се грижи за семейството и реално разполага с парите му. Тази междупоколенческа борба може да стане особено видима и ярка, когато детето се окаже въвлечено  във вътрешносемейната структура, предявяваща към него изисквания за постижения. Много типични при тази ситуация е създаваното от бабата обединение с детето против майката.  Ако майката е млада, бабата често се отнася към нея и внука като деца на една и съща възраст.

 

7.Ранг на отношенията след развода (по Б.Хеллингер). Ако родителите са вече разделени, а детето пита защо се е случило това, то родителите следва да се придържат към посланието; „Да, разделени сме, но оставаме твои (любещи) баща и майка“.

Категория: Други
Прочетен: 507 Коментари: 0 Гласове: 0
 +

Психодиагностика. Детска психология. Въпросник за установяване на хиперактивност и дефицит на вниманието. 
(SNAP-I
V)

 

ВНИМАНИЕ: Резултатите, получени при анализа на този въпросник не могат да бъдат единствено основание за поставяне диагноза за наличие на синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието.  

Инструкция:

Моля, обградете с кръгче цифрата, която в най-голяма степен показва поведението на детето през последните 6 месеца, като използвате легендата по-долу:

никога – 0;

понякога – 1;

често – 2;

много често – 3

 

Поведението на детето има следните особености::

1. Отвлича се с лекота по странични стимули.

Att 0 1 2 3

2. При отсъствие на контрол от страна на възрастните се разсейва и не може да довърши започнати задачи.  

Att 0 1 2 3

3. Разсейва се с игри и трудно работи продължително върху интелектуални (определени като скучни и затрудяващи го) задачи.

Att 0 1 2 3

4. Не слуша, когато му се говори.

Att 0 1 2 3

5. Губи мисълта си (забравя докъде е стигнал при разговор, сменя темата, променя дейността си и последователността) при изпълнение на задачи вкъщи и училище.

Att 0 1 2 3

6. Липсва съсредоточаване при работа по или откриване на детайли, при изпълнение на задачи вкъщи и училище.

Att 0 1 2 3

7. Изпитва трудности при планирането и организацията на своята дейност.

Att 0 1 2 3

8. Прекъсва изпълнението на определена дейност и се захваща да върши  нещо друго.

Imp 0 1 2 3

9. Не може да седи на место в ситуации, изискващи да седи именно на това место.

Hyp 0 1 2 3

10. Действа без да е обмислил и създал план.

Imp 0 1 2 3

11. Изпитва трудности при групови игри, като не може да дочака своя ред – особено нетърпелив.  

Imp 0 1 2 3

12. Започва да отговаря на въпросите преди да е чул края.

Imp 0 1 2 3

13. Изпиитва трудности при изискване да играе тихо и спокойно. 

Hyp 0 1 2 3

14. Върти се при ситуации, когато му е наложено да стои мирно и неподвижно.

Hyp 0 1 2 3

15. Извършва необичайни действия (необмислени постъпки; рискове), опасни за неговите (или за другите) живот и здраве.

Imp 0 1 2 3

16. Извършва непроизволни движения с ръцете и краката, върти главата си в страни.  

Hyp 0 1 2 3

17. Намесва се (прекъсва) разговорите между възрастни и с възрастни, при игри с други деца, не спазва правилата, пречи при игрите.

Imp 0 1 2 3

18. Извънредно словоохотлив.

Imp 0 1 2 3

19. Дава неадекватни отговори и изглежда сякаш не чува при разговор.

Imp 0 1 2 3

20. Изглежда отпуснат (сънен, затормозен, вял)

Att 0 1 2 3

21. Забравя ежедневни задължения.

Att 0 1 2 3

22. Изглежда скучаещ, безразличен, вял, разсеян, разпилян при дейности, които изискват целенасоченост.

Att 0 1 2 3

23. Губи хода на мислите си при разговори с другите.

Att 0 1 2 3

24. Изпитва затруднения при случаи, изискващи съсредоточаване на вниманието при изпълнение на задачи в училище.  

Att 0 1 2 3

25. Изпитва затруднения при спазване на правилата при игри с други деца или възрастни.

Att 0 1 2 3

26. Крещи или започва да говори високо при ситуации, които не налагат това.

Imp 0 1 2 3

27. Изпитва затруднения при следване на определен план за действие (последователност от инструкции; задачи).

Imp 0 1 2 3

28. Нуждае се от засилен контрол от страна на възрастни.

Imp 0 1 2 3

29. Извънредна двигателна активност по време на сън.

Hyp 0 1 2 3

30. В по-голямата част от времето се намира в движение (безцелни движения/предвижвания; трудно стои на едно място).

Hyp 0 1 2 3

31. Допуска грешки поради невнимание при изпълнение на задачи (например, пропуска или дублира цифри/букви при писане; изчислява аритметични задачи като често обърква „плюс“ и „минус“ при смесено писане)

Att 0 1 2 3


Въпросникът съдържа три скали:   

-   Att – невнимателност;

-   Imp – импулсивност;

-  Hyp – хиперактивност;

За изчисляване на резултата е необходимо да бъдат събрани баловете по всяка скала и общата сума се раздели на броя на скалите.

В скала Att – 14 бала ... Imp – 11 ... ... Hyp – 6 ...

По-долу е представено значението на индексите при здрави деца (норма) от 6 до 12 г. Ако Вашето дете не поопада в тези рамки, то е необходимо да се обърнете към специалист.

Att (невнимателност) от 0,40 до 1,82

Imp (импулсивност) от 0,26 до 1,52

Hyp (хиперактивност) от 0,27 до 1,59

Резултати, които са под посочените норми могат да бъдат приети за недостоверни.  Ако резултатите по 2 или 3 от скалите са над посочените норми, то може да се говори за смесен тип разстройство. 

Препоръчва се въпросника да бъде попълнен от няколко човека:

·                     независимо друг от двамата родители;

·                     човек, който често е наблюдавал детето;

·                     възпитател или учител;

Напомняме, че диагноза може да бъде поставена само след консултация с лекар-психиатър.  

 

Категория: Други
Прочетен: 813 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.03.2017 12:46
 +

Психодиагностика. Детска психология.

Диагностична карта за установяване синдром на дефицит на внимание.

 

 

 

      Картата се попълва от родителите с цел самодиагностика на симптоми за дефицит на вниманието и хиперактивност при деца.

Инструкция: Отбележете със знак „+“ тези пунктове, които са характерни за детето.

Въпросник:

1.Наблюдават се непрекъснати движения с крайниците (основно краката).

2.Не умее да стои на едно място, когато е необходимо (например при интелектуален труд).

3.С лекота се отвлича (разсейва) по случайни и внезапни стимули (слухови; светлинни; тактилни  и др.)

4.Нетърпеливост, не е способно да изчака реда си по време на игри или при други социални ситуации (в класната стая).

5.Трудно се съсредоточава – на въпросите често отговаря без да мисли, спонтанно и не изслушва до край задавани въпроси.

6.Изпитва трудности (които не са свързани с недостатъчно разбиране или отрицателно отношение)  при изпълнение на поставени задачи, в т.ч. учебни или игрови.

7.Трудно запазва концентрирано и устойчиво продължително внимание по време на игрите.

8. Често не завършва работата си по една задача и преминава на друга, като лесно се отказва от всяка трудност, изискваща волево и интелектуално усилие.

9. Не умее да играе тихо и спокойно.

10.Прекалена словоохотливост.

11.Пречи на другите деца при игрите, като се намесва, прекъсва, обърква, влияе върху правилния ред на  играта.

12.Създава често впечатление, че не чува когато му се говори.

13.Често губи вещите си (играчки, моливи, учебници, дрехи).

14.Способно е да извърши опасни действия, без да мисли за последиците (например, да пресече улицата без да се огледа).

Оценка: Основание за признаци за евентуална диагноза за дефицит на вниманието при деца е покриването най-малко на 8 симптома, които се наблюдават устойчиво през последните 6 месеца. 

Категория: Други
Прочетен: 520 Коментари: 0 Гласове: 1
 +
Диагностика на вътрешносемейните отношения. Проективна методика „Три дървета” (Еда Клесман).

Сред многобройните проективни методики, позволяващи разкриване особеностите на вътрешносемейните отношения е добре утвърдена методиката „Три дървета”. Във формата на рисунка тя е била предложена от швейцарският психотерапевт R.J. Corboz. По-късно немският психотерапевт Еда Клесман е разработил тест „три дървета” в контекста на кататимно-имагинативна психотерапия (символ-драма). В днешни дни методиката се прилага основно в диагностичната психокорекционна работа с деца и подрастващи.

Важно е да се знае, че методиката първоначално няма за задача да сравнява дърветата с членовете на семейството, както този подход се среща в други аналогични тестове, където от детето се иска да сравни всеки член на семейството с някакво животно. В случая Клесман препоръчва първоначално да се предложи на детето на един хоризонтално разположен лист хартия да нарисува каквито и да било три дървета, а едва след това да се пристъпи към тяхното сравнение с членовете на семейството. По този начин според автора, се налага цензура, която възпрепятства проникването на несъзнавано съдържание в съзнанието. Според наблюденията на Клесман, при непосредствена молба към детето, да представи родителите си във вид на животно или дървета, те често „украсяват” избрания образ, придържайки се към някаква „лоялност”, а друг път те дори блокират появата на съответната асоциация.

image

Защо всъщност методиката предлага да бъдат нарисувани именно три дървета/?

R.J. Corboz пише, че „това не е последица от теоретичен избор, а наблюдение от практическия опит”. Той е установил, че когато за деня на майката от децата се искало да нарисуват дървета (гора), повечето от тях изобразявали три дървета, които доста точно отразявали отношенията между детето и родителите му. Оказало се, че това е твърде практичен и удобен начин, чрез който децата интуитивно отразявали особеностите на вътрешносемейните взаимоотношения.  Когато били помолени да сравнят с някого нарисуваните дървета, децата спонтанно асоциирали дърветата на себе си и своите родители. Понякога разбира се фокусът пада върху брат, сестра, баба, дядо или любим човек, например съседа (рисунка 1). В последния случай следва да се изясни в последващата беседа, защо детето е избрало именно тези „членове на семейството”, а други е „забравило”.

image

Много често при рисуването детето може да отрази един отношението си към родителите или спрямо единия от тях, за това, дали е доволно от него, като го нарисува (дърво), а след това го зачертае или изтрие (рисунка 2).

Срещат се случаи, при които въпреки инструкцията, детето рисува не три, а две дървета – факт, който говори за нарушения на взаимодействието в семейството с трети обект (например бащата) или за пълно отсъствие на триангуларни отношения.

Пример: При диагностична и психокорекционна работа с 8-годишно момче (рисунка 2) във връзка с отказ да работи в училище поради подигравки на съучениците му, въпреки добре разбраната инструкция на теста „три дървета”, момчето е нарисувало само две (рисунка 3). От анамнезата е известно, ч е детето живее само с майка си Бащата е напуснал семейството само седмица след раждането на сина му. До навършване на третата година момчето е било отгледано от баба и дядото (родителите на майката). През следващия период, майката, която работела като художник-реставратор е водела сутрин детето на училище, а през обедната почивка го е взимала и връщала в къщи, като след това отново отивала на работа. През периода до завръщането на майката от работа вечерта, момчето оставало само в къщи – гледало телевизия, рисувало и пр. 

При изучаване на рисунката и нейната интерпретация (рисунка 3) се установява един общ депресивен фон на настроението и потиснатост, които са изразени посредством черни облаци, носещи дъжд. Доминиращите задържащи процеси и потиснатостта се проектират в изключително бавно изобразяване на фигурите.  На рисунката „задържането” се символизира от натрупания сняг под дърветата.
image


Отсъствието на опит в нормална триангулация „дете-майка-баща” се проявява в това, че вместо три, детето е нарисувало само две дървета, тъй като тази диада  )дете-майка) на практика напълно изчерпва семейството.  Детето рисува едното дърво много по-голямо (по-дебело) и го сравнява със свой по-голям братовчед, който е виждало само веднъж в живота си, когато е отивал войник в друг град. Именно това дърво то сравнява и със себе си. Второто дърво е по-слабо, по-ниско, по-тънко и символизира майката. Тази разлика и асоциациите с персонажи от живота говори за това, че детето изпитва дефицит на общуване с баща си и още, че за него е необходим мъжки обект за идентификация.

На рисунката са били изобразени и две много по-малки дървета от страната на майката, които символизират двама училищни приятели. По този начин общия брой дървета на рисунката стават четири. „Четири” е числото на стабилността, неподвижността, пасивността според Карл Густав Юнг. Последният счита, че числото четири за символична основа на целостта между света и човека.  За разлика от динамичната цялост, символизирана от числото три и троичната структура, за числото четири с неговата кватерална структура е характерна статическа цялост. Четворката образува идеалната устойчива структура, която е отразена в митовете за сътворението на света (четири страни на света; четири първични елемента – огън, вода, земя, въздух; всичко стоящо стабилно е с четири основи, колони и пр.).

Инструкцията и реда за работа при прилагането на методиката, предполага още в хода на предварителната беседа, психологът да изясни: състава на семейството; кой как се нарича; на колко е години; къде работи и къде учи; къде живее; в коя стая живее. След това психологът се обръща към детето с молба да нарисува на стандартен лист А4, който се разполага хоризонтално „любимите си три дървета”. Докато детето рисува, психологът може в друга стая да проведе беседа с родителите.

Когато бъде готова рисунката, психологът задължително дава положителна оценка за старанието на детето (Емпиричната подкрепа е един от най-важните принципи на кататимно-имагинативната психотерапия!.  След това от детето се иска да назове всяко дърво и да напише името му с такъв цветен молив, който цвят най-добре подхожда на дървото. Анализът на рисунката включва в себе си интерпретация на основния цветови фон на изображението, цветовете на отделните негови елементи и цветовете на поставените надписи.

Известно е че цветовете изразяват различни емоционални състояния на човек. При това един и същ цвят може едновременно да бъде причина за различни, често противоположни преживявания.  Символиката на цветовете се определя едновременно от множество фактори – както наследствени, така и формирани през живота. В същото време при образуването на символа може да оказва влияние всяко  събитие, започващо още от пренаталния период, през особеностите при протичане бременността на майката, раждането, развитието на детето, особеностите при научаване детето да „ходи на гърне”, времето на тръгване на детска ясла и т.н. до актуалната ситуация, в която се намира пациента в момента.

Смислообразуването се формира на принципа на сгъстяването. Това е важен аналитичен принцип, който предполага, че всеки образ или елемент от рисунката, едновременно проектира някакво символично отражение на множество различни събития, случили се с пациента по различно време в миналото. Вторият важен аналитичен принцип на смислообразуването е принципа на амбивалентността – съществуването в един и същ символ на противоположни значения.  Поради тази причина при анализа на символиката на цветовете, психологът следва да ги разглежда в два основни полюса в спектъра на символичното значение на всеки цвят – процедура, която може да помогне да се изведат необходимите диагностични изводи.

Таблица за символиката на цветовете

# Червен цвят

(+) – любов, страст, еротично начало, вдъхновение;

(-) – агресия, ненавист, опасност, злоба;

# Син цвят

(+) – разум, дисциплина, порядък, вярност;

(-) – безумие, ирационалност;

# Жълт цвят

(+) – откритост, активност, свобода, слава, сила, гордост;

(-) – ревност, завист, жадност, лъжливост, мания, опияняване;

# Оранжев цвят

(+) – зрялост, енергия, сила, радост;

(-) – страст, борба, война, доминантност;

# Зелен цвят

(+) – витално начало, радост, надежда;

(-) – яд, болка, незрялост,

# Виолетов цвят

(+) – равновесие, мистика, магьоснически чар, съкровено знание, покаяние;

(-) – вътрешно безпокойство, тревога, отричане, меланхолия;

# Кафяв цвят

(+) – майчинство, плодородие, земя;

(-) – мръсотия, гной, кал;

# Черен цвят

(+) – достойнство, тържественост;

(-) – смърт, траур, грях;

# Бял цвят

(+) – чистота, хармония, прилежност, педантизъм;

(-) – призрачност, отвлеченост, траур;

# Сив цвят

(+) – неутралност, абстракция, граница, пасивност;

(-) – неясност, мъгла, депресия;

image
image

След като детето назове и напише имената на дърветата, психологът се обръща към него с молба да избере и посочи онова дърво, което в най-голяма степен му харесва. Веднага след това психологът моли детето за разрешение и право да запише на рисунката, че точно това дърво му е харесало най-много (Рисунката е интимно пространство за детето и психологът следва да се обръща към нея с уважение!).

По-нататък детето отговаря на следните въпроси:

= Кое от дърветата е най-голямо?

= Кое от дърветата е най-малко?

= Кое от дърветата е най-младо?

= Кое от дърветата е най-старо

= Кое от дърветата е най-красиво?

 Последователността за задаване на въпросите има значение. Те са подбрани така, че в началото да попаднат най-приятните и най-леки въпроси.  Например, искането към детето още в самото начало да посочи най-голямото дърво, се приема като израз на висока самооценка и ниво на претенции. При тази последователност, искането да определи най-малкото дърво вече не се дефинира като ниска самооценка, а като продължение в порядъка за сравнение. По същата причина е прието втората група въпроси да започне с най-младото, а не с най-старото дърво.

Въпросът „Кое от дърветата най-много ти харесва?” и „Кое дърво е най-красиво?” са специално разделени интерфериращи въпроси, за да не възникне при детето недоумение и объркване, че той вече е отговорил на аналогични въпроси.  В същото време „най-много ми харесва”, не означава „най-красивото” дърво.

Всички характеристики за всяко дърво (отговорите от зададените въпроси) психологът, с разрешение на детето записва под всяко едно от тях на рисунката.

Следващата задача, която психологът поставя на детето ето да си представи, че е градинар. В това си качество детето трябва да отговори на въпроса: „Какво би могъл да направиш за всяко дърво?”. В случай на необходимост могат да се предложат алтернативни отговори: да ги полея, да ги стопля, да им дам повече светлина, да ги пресадя, да ги заградя, да ги наторя, да ги вържа и т.н.  Задължително се уточнява, ако има и вариант на отговор: „За някои от дърветата въобще не е нужно да се прави нещо. Така им е добре”.  След като приключи и тази процедура, психологът с разрешение на детето отново записва всичко, което е било нужно на дърветата под тях на рисунката.

Преди да попита и да поиска от детето, да сравни нарисуваните и описани дървета с членовете на семейството, психологът предлага някаква интерферентна задача, за да се избегне прякото сравнение и асоциация между обсъжданите свойства на дърветата и особеностите на членовете на семейството. Например, от детето може да се поиска да подреди учебните си предмети по скала от най-приятните до най-неприятните. Едва след тази процедура от детето се иска да сравни всяко дърво с членовете на семейството.  Когато бъде получен отговор, психологът иска от детето да напише на рисунката кой от членовете на семейството, с кое дърво е оприличил. Като предварително го пита какъв цвят молив му е необходим. 

В случай, че е налице обременяваща рисунката конфликтна символика Е. Клесман предлага, детето да представи рисунката в хода на сеанс по символ-драма, като установи с него определени отношения.

Символ-драмата може да се приеме като психоанализ с помощта на образи. Този метод е бил разработен от немския психотерапевт Ханскарл Лйонер. В основата на метода стои процес на свободно фантазиране във формата на образи по дадена тема.  При тази процедура терапевтът изпълнява контролираща, съпровождаща и насочваща функция.

Концептуална основа на метода са дълбинните психоаналитично ориентирани теории насочени към изследване и анализ на несъзнаваните и предсъзнавани конфликти, афективно-инстинктивни импулси и механизмите за защита, като отражение на актуалните емоционално-личностни проблеми и конфликтите в ранното детство.

Лежащият със затворени очи на кушетка или седящ в удобно кресло пациент се въвежда в състояние на отпускане (релакс). След постигане на това състояние, на пациента се предлага да представи в образи зададената от психоаналитикът специална тема (стандартен мотив).   Представяйки образите, пациентът разказва за своите преживявания на седящият до него психоаналитик (най-често зад него, до главата на лежащият пациент).  Психотерапевтът съпровожда пациента в неговите образи и ако е необходимо, го насочва в съответствие с стратегията на лечение.

Децата като цяло без трудности и специални коментари разбират своята роля в създаденото им динамично поле в образното пространство и могат самостоятелно да намерят възможност за разрешаване или преодоляване на сложна конфликтна ситуация.  В тази връзка е и пример от практиката на Е. Клесман:

Пример: Дванадесетгодишно момиче, страдаща от обсесивно-компулсивно разстройство е изобразила на своята рисунка   ябълка (моя брат), бор (моя баща) и ела (Аз). Съчетанието на дърветата характеризира едипов конфликт (комплекс на Електра) при момичето.  Тя се стреми да бъде  до баща си, измествайки ролята на майката, като негова съпруга, а с брат си се конкурира за любовта на родителите.

Представяйки тези дървета в процес на символ-драма, тя първоначално се опитва да се катери по ябълката, която въплъщава нейния по-малък брат и се опитва да разпори ябълката. Дървото обаче и казва, че това е което прави е много болезнено. Тогава тя  се плъзва надолу и се обърнала за съвет към дървото-бор (бащата). Между впрочем, от него тя разбира, че той (борът) и тя (елата) винаги са стояли тук близо един до друг, докато ябълката се появила много по-късно.  Пациентката последвала съвета на бора, да помоли ябълката за един плод. Тогава тя получила доброволно желаното.  Впоследствие в реалния живот пациентката е открила по-добри възможности  за разрешаване на конфликта на съперничество в отношенията с брат си.

Заключение

Следва да се отбележи, че отчитайки множеството детерминации, многозначителност, многоплановост и амбивалентност на символите, не можем да правим еднозначни изводи на основата само на конкретната рисунка. Интерпретация се допуска само на ниво хипотези, степен на вероятност, които в последствие могат да се развият или отхвърлят, посредством интерпретации на други рисунки, съновидения, а също така и чрез анализ на жизнената история и актуалната личностна ситуация.  По принцип, проблемът или вътрешния конфликт на личността намира отражение в различни форми  почти във всяка нова рисунка.  Тази повторяемост на определени устойчиви маркери позволява на специалиста да направи достатъчно точни и обективни диагностични изводи на основание съвкупността от всички натрупани материали.

Категория: Други
Прочетен: 1080 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 26.02.2017 03:30
 +

Тест за изследване на уменията за общуване в група (агресивност) на А.Асингер.

 

            Цел:  Методиката позволява да се определи доколко изследваното лице е коректно в отношенията си към обкръжаващите го лица (група, клас, професионален колектив) и свободно ли общува с другите. За по-голяма обективност на отговорите, изследователят може да приложи веднъж теста като самооценъчен и втори път – като постави задача да бъде оценявано друго лице от групата по предварително подготвен списък и при спазване на анонимност пред групата – кой кого оценява.   Вторият вариант работи най-добре, когато изследваното лице няма пряк контакт с оценяваното от него, т.е. избегнати са възможностите за взаимно влияние.  Сравняването на двата резултата ще предостави информация до колко самооценяващият се е обективен и прецизен относно себе си.

                Препоръчва се въпросникът да се прилага в комбинация с други методики за комуникативни особености с цел, обективизиране на данните.

                Време за работа по теста – 10 минути

Възраст на изследваните лица – ученици от основния и среден курс на обучение

Процедура – на изследваните лица се предоставя бланка за отговори и стимулния материал, без да се засича време за работа

Инструкция: „Пред теб има списък с 20 житейски ситуации, всяка от които може да бъде разрешена по един от трите предложени начина. Прочети внимателно всяка ситуация и помисли, кое решение се отнася в най-голяма степен до теб. Избрани отговор  загради с кръгче.

Въпросник:

1/Склонен съм да търся начин за постигане на примирие и извинение, след възникнал конфликт с мой съученик

А. Понякога

Б. Никога

В. Винаги

2/ В критична ситуация аз …

А. Запазвам пълно спокойствие

Б. Закипявам вътрешно

В. Губя самообладание

3/ Съучениците ме считат за …

А.  Дружелюбен

Б.  Спокоен и независим

В.  Самоуверен и завистлив

4/  Ако ми предложат отговорна началническа длъжност …

А.  Ще се съглася без колебание

Б.  Ще приема, но с някои опасения

В.  Ще се откажа заради собственото си спокойствие

5/  Ако някой от съучениците ми вземе от бюрото ми без мое разрешение нещо …

А. Ще го заставя да го върне

Б. Ще го попитам, дали му е нужно още нещо

В. Ще му го върна по същия начин лично

6/  Ако сте началник и ваш подчинен закъснее за работа, ти ще кажеш:

А.  Започнах вече да се притеснявам за теб!

Б.  Къде се скиташ до сега?

В.  Какво те задържа? Какво се е случило?

7/ Ако ти управляваш автомобил и друга кола те задмине с висока скорост и натиснат клаксон, ти..

А.  Ще се постарая да го догоня

Б.  Изключено е да го догоня с тази скорост

В.  Ще ми е все едно

8/ Аз считам, че разбиранията ми за живота са …

А.  Лекомислени и повърхностни

Б.  Балансирани

В.  Ясни и с ограничени граници

9/ Ако нещо не успея да направя, нещо не ми се отдаде, аз  …

А.  Продължавам напред внимателно

Б.  примирявам се

В.  Опитвам се да прехвърля вината на друг

10/ Представете си, че сте възрастен и четете (слушате репортаж) статия, в която се говори за разпуснатостта на младежите, тогава във теб биха възникнали такива мисли …

А.  Време е да бъдат забранени подобни развлечения

Б.  Трябва да им бъдат създадени възможности за да общуват организирано и културно

В.  И аз съм същия

11/ Ако до местото, което искам да заема в автобуса достигне друг и седне, то аз …

А.  Може би следващия път ще мога да седна точно там

Б.  Виждам, по лицето, че му е приятно

В.  Защо трябва да хабя толкова много нерви

12/ Когато гледам страшен филм, аз …

А.  Скучая

Б.  Получавам искрено удоволствие

В.  Страхувам се

13/ Ако поради транспортни затруднения закъснявам за среща, то …

А.  Опитвам се да предизвикам снизходителността на партньора ми

Б.  Ще бъда изнервен по време на цялата среща

В.  Ще бъда огорчен

14/ Към спортните си занимания аз се отнасям и оценявам …

А.  Харесва ми да се чувствам млад, здрав и силен

Б.  Не ми е приятно, когато не мога да постигна определена цел

В.  Задължително се старая да играя за да победа, да постигна определена цел

15/ Ако бъда лошо обслужен в магазина, то аз …

А.  Търся връзка с управителя и му се оплаквам

Б.  Ще изтърпя, избягвайки скандала

В.  Ще направя забележка на обслужващото ме лице

16/ Представете си, че сте баща (майка) и научите, че някой съученик е обидил детето Ви, то …

А.  Ще поговоря с учителя

Б.  Ще устроя скандал

В.  ще посъветвам детето си да отвърне на удара

17/ Аз съм човек, който е …

А.  Самоуверен

Б.  Обикновен, като другите

В.  Пробивен

18/ Представете си, че сте учител и ваш ученик в състояние на гняв излезе от класната стая без разрешение и силно удари вратата, то ти би казал:

А.  Не можете ли да бъдете по-внимателен!

Б.  Нищо, липсва му възпитание!

В.  Вината за това е моя!

19/ Когато виждаш по-големи ученици с хулиганско поведение, ти си мислиш:

А.  Полицията трябва да прилага по-сериозни мерки спрямо хулиганите

Б.  Виновни за това са родителите, защото недостатъчно са ги наказвали.

В.  Подрастващите биват лошо възпитавани в днешното училище

20/ Ако на мен ми предстои отново да се родя, но в животно, то бих избрал:

А.  Тигър или леопард

Б.  Мечка

В.  Домашна котка

 

Обработка на резултатите

За обработката на резултатите от теста се прилага ключ.

= Скала „Бягство от тестиране” – Ако изследваното лице не е дало отговор на нито един от трите възможни, той получава на този въпрос 1 бал.

= Скала „Агресивност”

1) Ако 2, то +2. Ако 1, то +1.

2) Ако 3, то +2. Ако 2, то +1.

3) Ако 3, то +2. Ако 2, то +1.

4) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

5) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

6) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

7) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

8) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

9) Ако 3, то +2. Ако 2, то +1.

10) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

11) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

12) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

13) Ако 2, то +2. Ако 1, то +1.

14) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

15) Ако 1, то +2. Ако 3, то +2.

16) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

17) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

18) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

19) Ако 2, то +2. Ако 1, то +1.

20) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

 

Анализ на  резултатите

Изчислените балове по въпросите се сумират в общ бал.

Скала „Бягство от тестиране”

=  [от 0 до 4] Достоверен резултат (нямат отговори и им се начислява по 1 бал)

= [от 5 до 20] Регистрирано е бягство от тестиране – резултатът не е достоверен 

 

Скала „Агресивност”

= [от 0 до 9] Вие сте извънредно миролюбив човек, което най-вероятно е обусловено от недостатъчна себеувереност във собствените си възможности и сили.  Това разбира се не значи, че бихте се огънали пред всеки и всичко. Повече увереност обаче няма да Ви навреди.

= [от 10 до 31] Вие сте умерено агресивен човек. Напълно успешно се движите по житейския си път. Вие имате достатъчно здраво честолюбие и самоувереност. Радвате се на приятели в обкръжението си.

 

= [от 32 до 40] Вие сте излишно агресивен човек. Много често Вие сте неуравновесен и жесток по отношение на другите.  Силно се стремите да овладеете власт и да господствате над други хора. Разчитате на собствените си сили и методи за да се доберете до „върховете”, жертвайки интересите на другите и незачитайки отношенията си с тях.  Вашата агресивност има разрушителен характер. Вие сте склонен да провокирате другите към конфликти, а това означава, че самите Вие се изолирате от колектива. 

Категория: Други
Прочетен: 1097 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.02.2017 17:50
 +

Семейна психодиагностика.

Експресна диагностика на родителски компетенции.

Тест „Тип семейно състояние”

 

Инструкция: Прочетете внимателно предложените Ви твърдения. Това е тест, чрез който ще изразите самочувствието си във Вашето семейство. Ако сте съгласен (а), отбележете в бланката съответния номер на твърдението с кръгче, а ако не сте съгласен 9а) – зачертайте с кръст. Ако изборът Ви е затруднен, поставете въпросителен знак. Старайте се да отговаряте искрено.

Въпросник

1. Зная, че членовете на семейството ми често са недоволни от мен.

2. Чувствам, че каквото и да направя, нищо не би се променило.

3. Не съм в състояние да направя много неща в семейството.

4. Така се случва, че винаги аз се оказвам виновен (а) за това, което се случва в семейството ми.

5. Често се чувствам безпомощен (а).

6. В къщи често се изнервям

7. Когато се завръщам в къщи, се чувствам неудобно и неловко.

8. Някои членове на семейството ми ме приемат за недостатъчно умен.

9. През цялото време когато съм в къщи,  все от нещо и заради нещо страдам.

10.Често чувствам върху себе си критичните погледи на другите от семейството ми.

11. Връщайки се в къщи, непрекъснато се тревожа, че не що се е случило в мое отсъствие.

12. Имам постоянното усещане, че трябва да правя още много неща в къщи.

13. Нерядко се чувствам излишен (а) в семейството.

14.  Положението в къщи е такова, че ни се иска просто да вдигна ръце от всичко.

15. В къщи ми се налага постоянно да се сдържам за нещо.

16. Мисля, че ако изведнъж изчезна, никой в къщи няма да забележи това.

17. Когато се връщам в къщи си мисля какво трябва да свърша, а се оказва винаги съвсем друго.

18. Когато започна да се замислям за семейните неща винаги се вълнувам

19. Някои от членовете на семейството ми ме злепоставят пред приятели и познати.

20. Често се случва така, че уж правя нещо хубаво и добро, а то се оказва, че точно обратното.

21. Много от членовете на семейството ми не ми харесват, но аз се старая да не го показвам.

Бланка за отговори

Тестът включва 4-ри скали, като всяка скала включва определен брой твърдения. Всяко едно твърдение което е получило утвърдителен отговор „да” се оценява с 1 бал. Скалите имат диагностично значение само ако са над  нормата.

=  „В’” – чувство за вина: 1  4  7  10  13  16  19; норма до 5 бала;

= „Т” – тревожност: 2  5  8  11  14  17  20; норма до 5 бала;

= „Н” – нервнопсихично напрежение: 3  6  9  12  15  18  21; норма до 6 бала;

= „С” – обща семейна тревожност: изчислява се от сбора на трите скали; норма над 14 бала.

Категория: Други
Прочетен: 412 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.02.2017 17:43
 +
Методика за изследване ниво на удовлетвореност от брака и партньорските взаимоотношения.

(В.В. Столин, Т.Л. Романова, Г.П. Бутенко)


   Резултатите от изследването позволяват да се установи емоционалното и морално-психологическо състояние на лица над 18 години, от които на свой ред зависят отношенията между възрастни и деца в семейството.  Тестът доказва известната истина, че не малко хора, които не са встъпили в брак са отлични учители и възпитатели.

        Въпросникът включва 24 твърдения, всяко от които с три възможни отговора: а/ вярно, б/ не е вярно и в/ не зная. Някои от твърденията се повтарят, но в различен вид.  От изследваното лице се иска да направи един от предложените три избора.

Обработка и оценка на резултатите 

Ако избраният вариант за отговор съвпада с ключа, той  получава 2 точки. Ако е избран междинен вариант (вариант „б”) – 1 точка. Ако отговорът не съвпада с ключа – 0 точки.

Ключ:

1в, 2в, За, 4в, 5в, 6в, 7а, 8а, 9в, 10в, 11в, 12а, 13в, 14в, 15а, 16в, 17а, 18в, 19в, 20в, 21в, 22а, 23а, 24в.

Норми за удовлетвореност от брака:

0-16 точки — пълна неудовлетвореност;

17-22 точки — значителна неудовлетвореност;

23-26 точки — по-скоро неудовлетвореност, отколкото удовлетвореност;

27-28 точки — частична удовлетвореност или удовлетвореност равна на неудовлетвореност;

29-32 точки — по-скоро значителна удовлетвореност;

39-48 точки — практически пълна удовлетвореност.

 

В Ъ П Р О С Н И К

 

Имена____________________________________________________________Дата____________

Възраст_____________Образование_______________________________Професия___________

Ръководен персонал ДА / НЕ                                                       Изпълнителен персонал:  ДА / НЕ

           

Инструкция: Пред Вас са представени 24 твърдения, свързани с често срещани ситуации в семейството или партньорската двойка. Иска се да изберете един от трите  възможни отговора, този, който в най-голяма степен се отнася за Вас. Там където се среща наименованието съпруг/съпруга/ семейство, да се приемат по-общо, като партньорски отношения. Не пропускайте нито едно твърдение.

 

1. Когато хората живеят дълго време заедно, както при брачните отношения, те неизбежно постепенно губят остротата на възприятията си, а техните взаимоотношения се влошават

а) вярно б) не зная в) не е вярно.

2. Отношенията със съпруга (съпругата) Ви носят:

а) безпокойство и страдание

б) затруднявам се да отговоря

в) радост и удовлетворение

3. Роднините и приятелите ми оценяват брака ми като:

а) сполучлив б) нещо средно, в) несполучлив.

4. Ако можехте, бихте ли променили характера на съпруга (съпругата) си?

а) вярно б) не зная в) не е вярно.

5. Един от проблемите на съвременният брак се състои в това, че с времето всичко става все по-малко привлекателно, включително сексуалните отношения със съпруга (съпругата).

а) съгласен б) трудно е да се каже в) несъгласен

6. Когато сравнявате Вашето семейство със семейството на Ваши приятели и познати, Ви се струва, че:

а) другите са нещастни;  

б) трудно е да се каже

в) другите са щастливи;

7. Животът без семейство и близък човек са твърде висока цена за пълната самостоятелност. 

а) вярно б) трудно е да се каже, в) не е вярно.

8. Считам, че без мен животът на моята (моят) съпруга (съпруг) би бил непълноценен.

а) съгласен, б) не зная в) несъгласен

9. Повечето хора се лъжат (заблуждават) в своите очаквания по отношение на брака.

а) вярно б) трудно е да се каже, в) не е вярно.

10. Отдаван Ви минават мисли за развод, но все разни обстоятелства Ви пречат да вземете решение.

а) вярно б) трудно е да се каже, в) не е вярно.

11. Ако трябва отново да се ожените (омъжите), ТО Вашият съпруг (съпруга) би бил:

а) друг човек б) не зная в) същия човек

12. Вие се гордеете с факта, че до Вас стои такъв човек, какъвто е Вашия съпруг 9съпруга).

а) вярно б) трудно е да се каже, в) не е вярно.

13. недостатъците на моя съпруг (съпруга) за съжаление са повече от неговите (нейните) достойнства.

а) вярно б) не зная в) не е вярно.  

14. Основните пречки на нашия щастлив живот се крият в характера на моя съпруг (съпруга).

а) съгласен б) трудно е да се каже в) несъгласен

15. Първоначалните чувства, с които ние встъпихме в брак, с времето се усилиха.

а) съгласен б) не зная в) несъгласен

16. Бракът намалява творческия потенциал и възможности на човек.

а) вярно б) не зная в) не е вярно.

17. Моят съпруг (съпруга) притежава такива достойнства, които превишават неговите (нейните) недостатъци.

а) съгласен б) трудно е да се каже в) несъгласен

18. За съжаление, в брака ми въпросът за емоционалната подкрепа един на друг не стои така както би ми се искало.

а) вярно б) не зная в) не е вярно.

19.  Мисля, че моят съпруг (съпруга) често върши глупави неща: неуместно се шегува, говори напук, иронизира, подиграва се, изказва се неподготвен и пр. 

а) съгласен б) трудно е да се каже в) несъгласен

20. Моят семеен живот малко зависи от волята ми.

а) вярно б) не зная в) не е вярно.

21. Моят семеен живот се оказа не такъв, какъвто очаквах. 

а) вярно б) не зная в) не е вярно.

22. не са прави тези, които считат, че в семейството човек не може да разчита на уважение. 

а) съгласен б) трудно е да се каже в) несъгласен

23.  По принцип компанията на моя съпруг (съпруга) ми доставя удоволствие.

а) съгласен б) не зная в) несъгласен

24. В моят съпружески живот няма и не е имало нито един светъл момент.

а) вярно б) не зная в) не е вярно. 

Категория: Други
Прочетен: 402 Коментари: 0 Гласове: 0
 +

Тест за изследване ниво на импулсивност

(В.А.Лосенкова)

Цел: Определяне нивото на импулсивни реакции

Описание: Изследването може да се проведе индивидуално или с неголяма група.  На изследваното лице се предлага въпросник от 20 въпроса с четирибална скала за избор на отговор по всеки въпрос. При работа с група трябва да се следи за самостоятелността на изследваните лица и отговора на всички въпроси.

Инструкция:  „Предлагаме ти тест, съдържащ 20 въпроса. Към всеки въпрос има скала с 4 възможни отговора.  Внимателно прочети всеки въпрос и огради с кръгче номера на твоя избор. В теста няма „правилни” или „неправилни” отговори.  Постарай се да се отпуснеш, да се почувстваш свободно и да отговориш искрено.  Не бива да избираш отговор, с който да се опиташ да се представиш в най-добра светлина.  Ти си ученик в този клас и ние всички те познаваме добре. Да проявиш неискреност е по-лошо, отколкото да бъдеш честен. Ние ще поставим висока оценка преди всичко на твоето самоуважение и достойнство. По резултатите от теста ти ще имаш възможност да се опознаеш по-добре, както положителните си качества, така и тези които трябва да коригираш, за да станеш по-успешен”.

Въпросник

1/ Когато се заемеш е една работа, ти винаги ли я довършваш до края?

1.Определено, да

2.Обикновено, да

3.Обикновено, не

4.Не, не винаги

2/ Ти винаги ли реагираш спокойно на забележки и критики по твой адрес от другите?

1.Определено, да

2.Обикновено, да

3.Обикновено, не

4.Не, не винаги

3/ Ти винаги ли изпълняваш своите обещания?

1.Определено, да

2.Обикновено, да

3.Обикновено, не

4.Не, не винаги

4/ Ти често ли говориш и реагираш под влияние на моментното си настроение?

1.Определено, да

2.Обикновено, да

3.Обикновено, не

4.Не, не винаги

5/ В критична, напрегната ситуация ти винаги ли успяваш да се владееш и сдържаш?

1.Определено, да

2.Обикновено, да

3.Обикновено, не

4.Не, не се владея

6/ Често, без видима причина се променя настроението ти?

1.Случва ми се често

2.Понякога

3.Рядко

4.Не, не съм имал такива случаи

7/ Често ли ти се налага да бързаш, за да спазиш сроковете?

1.Определено, да

2.Обикновено, да

3.Обикновено, не

4.Не, не винаги

8/Можеш ли да кажеш, че си човек, който е устремен към преследване на целта (целеустремен)?

1. Да, определено мога да бъда.

2. Може би, бих могъл

3. По-скоро, не бих могъл

4. Не, определено не бих казал

9/ В думите и действията си придържаш ли се към поговорката: „Седем пъти мери, веднъж режи”?

1. Да, винаги

2. Често

3. Рядко

4. Не, почти никога

10/Ти си определено много въздържан човек, когато някой, в автобуса например се заяжда с теб, обижда те? 

1. Така реагирам винаги

2. Така реагирам доста често

3. Рядко реагирам по този начин

4. Никога не реагирам така

11/Съмняваш ли се в своите способности и сили?

1. Да, често

2. Понякога

3. Рядко

4. Почти никога

12/ Ти лесно се увличаш по някаква нова дейност, но и бързо губиш интерес към нея?

1. Определено да

2. Понякога, да

3. Понякога, не

4. Определено не

13/Ти умееш да се въздържаш, когато родителите (учителят) незаслужено те упреква?

1. Определено да

2. Понякога, да

3. Понякога, не

4. Определено не

                14/Струва ли ти се, че все още не си намерил себе си?

1. Съгласен съм, това е точно така

2. По-скоро е така

3. Рядко се съгласявам с това

4. С това определено не съм съгласен

15/Може ли под влиянието на някакви нови обстоятелства (причини), твоето мнение за самия теб да се промени?

1. Мисля, че да

2. Много е вероятно

3. Малко е вероятно.

4. Почти невероятно.

16/Обикновено трудно изпускаш нервите си?

1. Определено, да

2. Обикновено, да

3. Обикновено, не

4. Определено, не

17/В теб възникват желания, които по различни причини не можеш да постигнеш?

1. Такива желания възникват в мен често

2. Такива желания възникват в мен от време на време   

3. Рядко възникват такива желания в мен

4. неосъществими желания не възникват у мен

18/Когато обсъждаш с някой твои важни житейски въпроси, ти забелязваш, че твоите разбирания не са напълно ясни?

1. Да, често забелязвам това

2. Понякога забелязвам

3. Много рядко забелязвам това

4. не, никога не съм забелязвал

19/Случвало ли ти се е да се занимаваш с нещо и в един момент да ти омръзне (доскучае), и да се захванеш с нещо друго, по-интересно?

1. Да,така е, често ми се случва  

2. Понякога се случва

3. Случвало ми се е, но много рядко

4. Никога не ми се е случвало

20/Ти неуравновесен човек ли си?

20/За теб в известен смисъл може да се каже, че си неуравновесен човек?

1. Определено да

2. Може би, да

3. Може би, не

4. Определено, не

 

Обработка на резултатите

В процеса на обработка на резултатите се изчислява величината на индекса за импулсивност „Пи”.  Той представлява сума от баловете, набрани по скалите от целия тест.

В дадения тест има четирибална скала за отговори.

Въпроси: 1, 2, 3, 5, 8, 9, 10, 13, 16, получават балове съответно по скалата 1, 2, 3 или 4, т.е. те са съответни на номерацията им

Въпроси: 4, 6, 7, 11, 12, 14, 15, 17, 18, 19, 20, получават балове в обратен ред на номерацията им, т.е.

на скала №1 съответства бал – 4;

на скала №2 – бал 3;

на скала №3 – бал 2; 

на скала №4 – бал 1;

По този начин индексът за импулсивност може да варира от 20 до 80 бала.

 

Анализ на резултатите

Импулсивността е черта, противоположна на волевото качество целеустременост и настойчивост. Колкото е по-голям индексът „Пи”, толкова е по-висока импулсивността.

Нивото на импулсивност може да се характеризира като: високо, средно и ниско.

= високо – от 60 до 80 бал (силно изразена импулсивност);

= средно – от 35 до 65 бал (умерена импулсивност);

= ниско – от 34 и по-малко – слабо изразена импулсивност;

Високото ниво на импулсивност характеризира човек, като недостатъчно самоконтролиращ се в общуването и в дейността си. Импулсивните хора често имат неопределени и нереални жизнени планове. Те нямат устойчиви интереси и непрекъснато се лутат между различни свои желания, нужди и влечения. Не са постоянни в контактите и общуването си. С лекота биха могли да унищожат една връзка, поради неспособността им да анализират в дълбочина и да реагират въздържано, след като преценят всички „да” и всички „не”.

Хората с ниско ниво на импулсивност, обратно, те са много целенасочени, имат ясни ценностни ориентации, проявяват настойчивост и последователност при постигане на целите си, стремят се да довеждат до крах всяка своя дейност.

 

Ако импулсивността е висока, то тогава следва да бъде съставена програма за самовъзпитание, насочена към снижаването и заедно с това към усилване на целенасочеността.  При това следва да се отчитат особеностите на локуса на контрола.  Ако е външен локус, то тогава импулсивността ще бъде овладяна по-трудно, тъй като тази категория обикновено търси причините за собствените си неуспехи в другите. Хората с вътрешен локус са обърнати към себе си и по-лесно биха се справили с импулсивността си. 


Категория: Други
Прочетен: 805 Коментари: 0 Гласове: 0
 +

Тест за ниво на агресивност

 

      Описание: Тестът позволява да се оценят нивата на изразеност на агресивни тенденции в поведението по 11 параметъра.

Инструкция: Предлагаме Ви 55 твърдения, отнасящи се към различни житейски ситуации. От вас се иска да се запознаете с всяка една от тях и да прецените, дали твърдението се отнася за Вас, ако е така, то отбележете знак „Х” в колонка „ДА”, ако не се отнася до Вас, отбележете същия знак, но в колонка „НЕ”.

                Въпросник

            1/ Понякога внезапно се взривявам от гняв и злоба към някого/нещо

2/ Ако видя, че моето раздразнение и злоба се предава и на другите, то обикновено аз се опитвам да се „взема в ръце”, да се самоконтролирам.

3/ За да се избавя от накипели ми яд, аз съм измислил особен ритуал: периодично боксирам стената, възглавницата, удрям в масата, излизам и бягам навън, слагам възглавницата на лицето си и крещя.

4/ На училище /в работата си или навън/ обикновено се въздържам, но в къщи съм непоносим.

5/ Понякога разбирам, че предизвиквам в другите злоба, раздразнение, гняв, но ми е трудно да променя поведението си или просто не искам да го правя.

6/ Ако са груби с мен, аз обикновено се сдържам да отговоря със същото.

7/ Понякога, честно да си призная, наистина съм много лош човек.

8/ Когато се разлютя, обикновено получавам своето от другите.

9/ Нерядко съм се оказвал въвлечен в една или друга група ученици, известна с нарушения на училищния ред.

10/Понякога ме тегли просто да наругая някого.

11/ Понякога си плащам солено за моята избухливост и грубост.

12/ Често нещо напълно елементарно ме изкарва от нерви, ядосва ме.

13/ Ядосам ли се, съм в състояние да ударя някого.

14/ Когато почувствам прилив на раздразнение, аз мога да се освободя от напрежението върху различни предмети (маса, стол, да ударя във вратата,  домакински прибори и т.н.)

15/ Позволявам си да изразявам гнева си и яда си там, където никой не ме познава или не ме вижда.

16/ Зная, че характерът ми не е от най-харесваните.

17/Ако някой от съучениците ми си позволи да говори по мой адрес лоши неща, аз също бих му казал всичко което мисля за него.

18/Имал съм моменти, в които се ненавиждам и презирам.

19/За да се справя с нещо сложно и трудно, която се съпротивява, аз понякога здраво се разлютявам.

20.Случвало ми се е да попадам в лоши компании.

21.Обикновено когато наругая някого и си  излея гнева на него, след това ми е по-добре.

22/Някои хора около мен са ми обидени поради моята избухливост.

23/Когато изоставам от другите, аз лесно започвам да се ядосвам.

24/Обикновено гневът ми бързо си отива, ако получа извинение от другия и той признае грешката си.

25/Отдава ми се когато съм раздразнен и съм в голямо напрежение, да се разтоваря чрез активен отдих – спорт, туризъм, среща с приятели, културни мероприятия и др.

26/Имало е случаи, при които, за да изясня отношенията си с някои търговец съм повишавал тон.

27/Имам остър и болезнен език – дори с пръст в устата, мога да си търся правата.

28/Обикновено лесно се оправям (лавирам), когато се сблъскам с грубост, агресивност и гняв на другите.

29/Много от неприятните неща, които са се случили в моя живот, аз навярно съм заслужил.

30/Гневът често ми помага в живота.

31/Често ми се случва да ругая, когато съм на някоя опашка.

32/Казвали са ми, че съм гневен човек, но аз не забелязвам това (не мисля така).

33/Зная, че преживяванията ми на гняв и яд ми вредят на здравето.

34/Понякога започвам да се дразня от нещо/някого без видима причина.

35/Когато се разгневя, всички се оттеглят почти мигновено.

36/ За да си успокоя нервната система, аз често специално започвам да занимавам с нещо (гледам телевизия, чета книга, занимавам се с домакинска работа, слушам музика и др.)

37/В автобуса, в магазина, и въобще на вън аз съм по-гневен, отколкото в училище.

38/Аз съм много категоричен човек – имам си свои принципи.

39/Ако някои се шегува зле с мен, аз много бързо го поставям на мястото му – връщам му го.

40/Често ме е яд на самия себе си просто без повод.

41/Когато съм в къщи, аз специално си придавам за пред другите много сериозно и сурово лице.

42/Ако в един момент някой каже, че трябва да се защити нещо със сила, аз веднага ще отида и ще се включа.

43/Обикновено когато се разгневя, ставам много активен.

44/Имал съм случаи, при които в продължение на няколко дни преживявам последиците от моята несдържаност и избухливост.

45/Имал съм случаи, при които ненавиждам всички около мен.

46/Когато чувствам прилив на злоба и агресия, аз често излизам някъде, крия се от другите, за да не ме видят.

47/Аз често се успокоявам с думите, че този който обижда и ругае, ще си го получи някога, животът ще му го върне.

48/Понякога в транспортно средство или на опашка ставам много агресивен, когато видя някой, който не спазва правилата, а после ми е страшно неудобно от себе си.

49/Често съм несговорчив, непослушен, инатя се.

50/Лесно се оправям с хората, които провокират в мен  грубост и ме ядосват.

51/Ако някога Бог ме накаже за моите грехове, то това наказание ще е заслужено.

52/За да въздействам на околните, аз често показвам колко много съм ядосан, но всъщност не изпитвам яд. 

53/Аз бих приел да участвам в някой спонтанно организиран протест, за да защитя своите интереси.

54/След като избухна и покажа яда си, аз обикновено известно време след това се чувствам спокоен.

55/Моята раздразнителност влияе зле върху отношенията ми с близките и приятелите.

 

Обработка на данните

Тестът позволява да бъде определен индексът на агресия по 11 параметъра, всеки от които се оценява отделно в интервали от 0 до 5 бала. За всеки отговор, съответстващ с ключа се начислява по 1 бал; колкото е по-голяма сумата, толкова по-изразен е показателя на агресивност.

1. Спонтанна агресия:  +1, +12, +23, +34, +45;

2. Неспособност да се удържи агресията (избухливост): -2, +13, -24, -35, -46;

3. Неумение да се обърне агресията към някаква физическа дейност или предмети: -3, -14, -25, -36, -47;

4. Анонимна агресия: +4, +15, +26, +37, +48;

5. Провокация на агресия в другите: +5, +16, +27, +38, +49;

6. Склонност към отклоняване на агресията: -6, +17, +28, +39, -50;

7. Автоагресия: +7, +18, +29, +40, +51;

8. Ритуализация на агресията: +8, +19, +30, +41, +52;

9. Склонност да се заразява от агресията на другите (тълпата): +9,+20,+31,+42, +53;

10. Удоволствие от агресия: - +10, +21,+32, +43, +54;

11. Разплата за агресия (отмъстителност): +11, +22, +33, +44, +55;

 

Интерпретация на данните

Отсъствието или много ниското ниво на агресия (от 0 до 8 бал) обикновено свидетелства за неискреност на изследваното лице и към стремеж да се представя в невярна светлина и роля (социална желателност).  Такива показатели се срещат при лица, които са с ниско ниво на самокритичност и завишени претенции.

Невисокото ниво на агресивност (от 9 до 20 бал) е нормално за повечето от хората. Сумата се обуславя най-често от спонтанна агресия и от неумение да се превключват тези състояния на гняв към някаква физическа дейност или неодушевени предмети.

Средното ниво на агресивност (от 21 до 30 бала) обикновено се изразява в спонтанност, неспособност за удържане на влечението (импулса) да избухне човек.

Повишеното ниво (от 31 до 40 бал) включва показатели от предишното и към тях се добавят желание за разплата и провокативни реакции.

Високото ниво (от 41 и повече бал) е свързано с получаване на удоволствие от агресивните прояви, с лекота се приема агресията от тълпата, (човек лесно може да бъде заразен с масови емоции, т.е. ирационален е) и проява на поведение, провокиращо агресия в другите

 

Категория: Други
Прочетен: 1841 Коментари: 0 Гласове: 1
 +

Тест за диагностика на училищна тревожност на Филипс

  Цел: Установяване нивото на училищна тревожност при ученици от основния и среден курс на обучение.

  Инструкция: Пред теб има списък с 58 въпроса, които се отнасят до теб, до твоите преживявания и мисли по време на образованието и обучението ти в училище.  От теб се иска внимателно да прочетеш всеки един въпрос и да прецениш как да отговориш на него, ако отговора ти е положителен – „да”, запиши знак „плюс” (+) в колонката след въпроса, ако отговора ти е отрицателен – „не”,  запиши знак  минус (-) в същата колонка.
    Въпросник

1/  Трудно ли ти е да поддържаш високо ниво на успехи, както някои от класа?

2/  Вълнуваш ли се, когато учителят влезе в класа и каже, че предстои проверка на знанията?

3/  Трудно ли ти е да работиш в класа така, както иска учителят?

4/  Имаш ли спомен за моменти, в които учителят е гневен от това, че не си научил урока?

5/  Случвало ли ти се е някой от твоя клас да те удари нарочно?

6/  Често ли ти се иска учителят да не бърза толкова с преподаването на новия материал, за да можеш да разбереш?

7/  Силно ли се вълнуваш при отговорите при изпит или изпълнението на учебна задача?

8/  Случвало ли ти се е, да се въздържаш да вдигнеш ръка и да кажеш мнение, поради  страх да не направиш глупава грешка?

9/  Изпитвал ли си някога треперене в коленете, когато те вдигнат  за отговор?

10/ Често ли твои съученици ти се смеят, шегуват с теб, а някои дори подиграват, когато си с тях?

11/Случвало ли ти се е да ти поставят по-ниска оценка от тази, която ти си очаквал?

12/Вълнувал ли си се някога от въпроса, дали няма да останеш в същия клас за втора година?

13/Стремиш ли се да избягваш игри, в които играчите трябва да изберат някого, защото по правило теб никога не те избират?

14/Имал ли си случаи, при които да си усещал треперене на тялото, преди да те посочат за отговор (преди да дойде твоя ред за отговор)?

15/Често ли си имал усещане, че съучениците ти не искат да направят това, което се иска на теб?

16/Силно ли се вълнуваш преди да започнеш да работиш по определена контролна или класна работа?

17/Трудно ли ти е да получаваш такива оценки, които очакват от теб родителите ти?

18/Страхувал ли си се понякога, че би  могъл да се разболееш в класната стая (да се заразиш от друг)?

19/Считаш ли, че ако направиш грешка при отговор, твоите съученици биха ти се смели?

20/Имаш ли усещането, че често  наблюдаваш съучениците  си?

21/Когато изпълняваш определена училищна задача, изпитваш ли безпокойство от това дали ще се справиш успешно с нея?

22/Когато работиш в клас убеден ли си, че всичко ще запомниш?

23/Спомняш ли си понякога, че в училище не си могъл да отговориш на въпрос на учителя?

24/Вярно ли е, че повечето от съучениците  ти се отнасят с теб като истински приятели?

25/Работиш ли много по-усърдно, ако знаеш, че резултатите от твоята работа ще бъдат сравнявани с тези на съучениците ти?

26/Често ли ти се иска да се вълнуваш по-малко, когато те изпитват?

27/Страхуваш ли се да влезеш в спор с друг ученик по определен въпрос по време на час, за да докажеш своята правота и знания?

28/Имал ли си усещане, че сърцето ти започва да бие по-силно, когато учителят каже, че ще започне да изпитва по ред?

29/Когато ти получаваш високи оценки, мисли ли някои от твоите съученици за теб, че си голям „зубър” (читанка)

30/Добре ли се чувстваш с тези свои съученици, към които  другите се отнасят с особено внимание?

31/Имали ли си случай, при който да изпитваш безпокойство от това, че някои от твоите съученици може да те обиди и унижи?

32/Как мислиш, дали губят уважението на другите тези ученици, които не успяват да се справят с училищните задачи?

33/Имаш ли усещането, че повечето от съучениците не се обръщат към теб?

34/Често ли се боиш да не изглеждаш пред другите ученици глупаво?

35/Доволен ли си от отношението на учителите към теб?

36/Твоята майка /татко, други в семейството/ помага ли ти вечер при подготовката за следващия учебен ден?

37/Вълнуваш ли се от това, какво мислят за теб съучениците ти?

38/Надяваш ли се да започнеш да постигаш по-високи успехи в училище от преди?

39/Считаш ли, че се обличаш с дрехи и изглеждаш толкова добре, колкото и твоите съученици?

40/Когато те изпитват често ли се питаш, какво точно си мислят за мен съучениците ми?

41/Според теб, успешните ученици имат ли някакви особени права в сравнение другите?

42/Гневят ли се и завиждат ли ти някои твои съученици, когато ти имаш високи успехи?

43/Доволен ли си от отношението на съучениците ти към теб?

44/Добре ли се чувстваш когато останеш сам с учителя – очи в очи?

45/Имал ли си случаи, при които съучениците да ти се присмиват на твоето облекло или поведение?

46/Считаш ли, че ти се безпокоиш повече за училищните си дейности, отколкото съучениците ти?

47/Ако по време на изпит не можеш да отговориш, искало ли ти се е да се разплачеш?

48/Когато вечер лежиш в леглото си, мислиш ли с безпокойство за утрешния училищен ден?

49/Работейки усърдно върху определена задача продължително време (дори някое твое умствено  увлечение), имаш ли си усещането, че по-лесно забравяш неща, които си знаел добре преди време?

50/ Усещал ли си леко треперене на ръката си, когато работиш с молив (химикал, четка и др.) върху определен проект (рисунка, графика, чертеж, надпис)?

51/Усещал ли си, че започваш да нервничиш, когато учителят заяви, че този час ще даде контролна работа?

52/Плашат ли те изпитванията в училище?

53/ Когато учителят каже, да се подготвите за контролна работа, изпитвал ли си страх, че няма да се справиш?

54/Имаш ли спомен за усещане, че съучениците ти могат да се справят с нещо, с което ти не можеш?

55/ Когато учителят преподава материала, имаш ли усещането, че твоите съученици го разбират по-добре отколкото ти?

56/Когато отиваш на училище имал ли си случай да се безпокоиш от това, че учителят би могъл да даде контролна работа?

57/Когато не успееш да се справиш добре с определена училищна задача, напр. контролно (тест), изпитвал ли си чувство на срам и обида от самия себе си?

58/Усещал ли си треперене на ръцете или тялото, когато учителят пита, кой ще излезе да отговори на въпроса на дъската, пред всички?

Обработка и интерпретация на резултатите

За обработка на резултатите се използва ключ (виж таблицата). Отговорите на въпроси, които не съвпадат с ключа получават 1 бал. Пример: Детето е отговорило на въпрос № 58 с „да”. Това означава, че отговорът е „+”, а той не съвпада с ключа и получава 1 бал, т.е. това се счита за проява на тревожност.

Въпросите в ключа са разделени в 8 скали., като във всяка скала са включени различен брой въпроси.

При обработката се събират всички балове на несъвпадащите с ключа въпроси. Ако общия бал надвишава 50%, т.е. повечето от половината отговори са с „да”, то може да се говори за повишена тревожност на ученика. Ако те са над 75% - за висока тревожност.

След определяне на общото ниво на тревожност, се изчисляват баловете на несъвпадащите с ключа отговори на въпросите, по отделните скали, както следва:

1. Обща училищна тревожност - 2, 3, 7, 12, 16, 21, 23, 26, 28, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58; сума = 22 (един айтем = 4,5%)

2. Преживяване на социален стрес - 5, 10, 15, 20, 24, 30, 33, 36, 39, 42, 44; сума = 11 (един айтем = 9%)

3. Фрустрация на потребности от успех - 1, 3, 6, 11, 17, 19, 25, 29, 32, 35, 38, 41, 43; сума = 13 (един айтем = 7,6%)

4. Страх от самоизява (инициатива) - 27, 31, 34, 37, 40, 45; сума = 6 (един айтем = 16%)

5. Страх от ситуации за проверка на знанията - 2, 7, 12, 16, 21, 26; сума = 6 (един айтем = 16%)

6. Страх от несъответствие с очакванията на другите - 3, 8, 13, 17, 22; сума = 5 (един айтем = 20%)

7. Ниска физиологична съпротива на стрес - 9, 14, 18, 23, 28; сума = 5 (един айтем = 20%)

8. Проблеми и страх в отношенията с учителите - 2, 6, 11, 32, 35, 41, 44, 47; сума = 8 (един айтем = 12,5%)

Съдържателна характеристика на факторите (скалите):

Обща училищна тревожност – отразява общото емоционално състояние на детето, свързано с различни форми за изява в училищния живот.  Това са преживявания на социален стрес, емоционалното състояние на детето в развиващите се социални контакти в рамките на училището и учебната дейност като цяло (преди всичко с неговите съученици).

Фрустрация на потребности от успех  – отразява неблагоприятния психологичен фон, който не позволява на детето да развие своите потребности за успех и достигане на високи резултати.

Страх от самоизява (инициатива) – негативно емоционално преживяване на ситуации, съпроводени с необходимост от саморазкриване, представяне на себе си пред другите, демонстрация на своите възможности.

Страх от ситуации за проверка на знанията – негативно отношение и преживяване на тревога в ситуации на проверка (особено публична) на знанията, постиженията, възможностите.

Страх от несъответствие с очакванията на другите – ориентация към значимите други на оценките от своите резултати, постъпки, мисли; тревога по повод на оценки, които обкръжението поставя на ученика; наличие на очаквания за негативни оценки;

Ниска физиологична съпротива на стрес – особености на психофизиологичната организация, ниска приспособяемост на детето към ситуации със стресогенен характер, повишена вероятност от неадекватно, деструктивно реагиране на тревожни фактори от средата.

 

Проблеми и страх в отношенията с учителите – общ негативен емоционален фон по отношение на възрастните в училище, водещи до снижение на успеваемостта в обучението на детето.

image

Категория: Други
Прочетен: 1162 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Методика

за диагностика на семейно обусловено състояние

(„Типове семейно състояние”)

(Автори: Е.Г. Ейдемиллер и В. Юстицкис)

Цел: Методиката е разработена и насочена за установяване на психотравмиращи състояния на възрастни и деца, живеещи в едно семейство. Тя позволява да се получат сведения за обстоятелствата, определящи изучаваното състояние.

Описание на методиката: Методиката се отнася към т. нар. „интервюиращи методи”, като специално е насочена към изясняване на три състояния:

а/ обща удовлетвореност;

б/ нервно-психическо разстройство;

в/ семейна тревожност.

Посочените състояния определят и трите скали:

(1) Скала „У” (Обща удовлетвореност).

(2) Скала „Т” (семейна тревожност).

(3) Скала „Н” (нервно-психично напрежение).

Всяка от посочените скали има по 4 субскали, които се повтарят през всеки три пункта (общо 12 субскали). Така например скала „Н” включва субскали: „пренатовареност със задължения”; нервно-психична умора; напрежение; отдих (почивка, релакс).

Дванадесетте субскали включват 12 определения за състояния (преживявания), които са показани с тяхното полярно (дихотомно) съдържание. Например, „доволен” – „недоволен”. Изследваното лице има за задача да оцени с оценки от 0 до 7  своето състояние, като посочи с „Х” съответната за него степен.

                Ред за прилагане: Процедурата не е сложна. Психологът иска от пациента да представи характеристика на своето семейство, на своите усещания за него по 12-те субскали или дихотомни оценки.

Инструкция:

(1) „Представете си, че сте в къщи, сред семейството. Спомнете си чувствата, с които Вие отваряте външната врата на дома и си припомнете мислите за това, което Ви предстои сега в къщи, напр. за домашните задължения.  Как се чувствате през почивните дни и вечер, след работния ден. Като цяло се опитайте да припомните за Вашия семеен живот. За това, как Вие се чувствате най-често, когато сте в къщи?  Именно от позиция на тези Ваши преживявания и мисли попълнете бланката” . (След това психологът предоставя формализираната бланка на изследваното лице).

(2) Психологът наблюдава работата на изследваното лице, обръща внимание и фиксира най-полярно изразените показатели по субскалите, а след това влиза в диалогов режим:

„Вие отбелязахте, че се чувствате в семейството си много …………… (назовава се съответното качество). Приятно ли Ви е това чувство или е по-скоро неприятно?  Моля, разкажете няколко случая от Вашия семеен живот, когато Ви сте се чувствал (а) точно по този начин …………………. (споменава се отново състоянието)

(3) Следва разказ на изследваното лице. Добре е респондентът да представи повече от един пример (2-3 случая)

„А сега се опитайте още веднъж да оцените  своето собствено състояние по същата скала.  Оценката Ви същата ли е или има някаква промяна?”

Практиката сочи, че след разказа си, изследваните лица много често променят мнението си  за няколко от показателите по субскалите (оценката). Ако респондентът наистина промени оценката си по някой от показателите, от него се иска да повтори инструкцията от точка 2.

Забележка: Трябва да се отчита факта, че подобни разкази пред специалист хората не правят в ежедневието си. Те дори не се замислят върху цикъла: мисли – преживявания – поведение”. В тази връзка много от тях бъркат (изкривяват; изопачават) в оценките за своите преживявания, за значимостта на събитията, а други приемат за свои мисли и чувства вменени от други. Тези особености лесно могат да се установят по схемата на методиката, в която първо от изследваното лице се иска да се даде оценка (нещо което хората правят сравнително лесно и бързо), а след това, чрез пример да се докаже тази оценка (нещо, което затруднява хората, ако не в друго, то поне по отношение на обективността и прецизността).  При разказите, подкрепящи оценката за дадения параметър, много често се оказва, че изследваното лице изпитва затруднения при дефиниране (операционализиране) правилно своето преживяване (емоция), като използва (оценява) един определен термин (субскала), натоварвайки я със свой субективен, неверен или изопачен смисъл. Този феномен при хората е силно изразен чрез факта, че те първо трудно определят емоциите, които преживяват, а след това изпитват затруднение и да ги назоват на глас.  На когнитивно ниво изкривяването (субективизирането) на оценката за емоциите (значимост, сила, интензивност, тежест), отключва набор от изкривени, деформирани мисли, а те погрешни и неадаптивни реакции (поведение).

Формализирана бланка: 

1. Доволен:                          0   1   2   3   4   5   6   7       Недоволен

2. Спокоен                           0   1   2   3   4   5   6   7       Притеснен

3. Напрегнат                        0   1   2   3   4   5   6   7       Отпуснат

4. Радостен                         0   1   2   3   4   5   6   7       Огорчен

5. Нужен                              0   1   2   3   4   5   6   7       Излишен

6. Отпочинал                        0   1   2   3   4   5   6   7       Уморен

7. Здрав                               0   1   2   3   4   5   6   7       Болен

8. Смел                                0   1   2   3   4   5   6   7       Плах

9. Безгрижен                         0   1   2   3   4   5   6   7       Угрижен

10. Лош                                0   1   2   3   4   5   6   7       Добър

11. Сръчен                            0   1   2   3   4   5   6   7       Несръчен

12. Свободен                        0   1   2   3   4   5   6   7       Зает

Сбор балове:  „У”-___; „Т” -___; „Н” -___;

 

Айтеми по скали:

(1) Скала „У” : 1, 4, 7, 10.

(2) Скала „Т” : 2, 5, 8, 11.

(3) Скала „Н” : 3, 6, 9, 12.

 

Обработка на резултатите:

Баловете на показателите по всяка една субскала се сумират отделно.  Състоянието се установява, ако сумата на оценките по 4-те субскали превишава или е равна  както следва:

= Скала „У” (обща удовлетвореност) – 24 бал;

= Скала „Н” (нервно-психично напрежение) – 25 бал;

= Скала „Т”(семейна тревожност)  – 24 бал.

 

Литература:

1. Эйдемиллер Э.Г., Юстицкис В. Психология и психотерапия семьи. СПб. 1999. С. 42 – 43, 553 – 554.

2. Системная семейная психотерапия / Под. ред. Э.Г. Эйдемиллера. СПб. 2002. С. 74

Категория: Други
Прочетен: 473 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.02.2017 17:11
 

ТЕСТ ЗА АСЕРТИВНОСТ

 

 

Обработка на резултатите:

Изчисляват се отговорите „да” с по 1 точка  в следните позиции:

Скала „А” – 1, 6, 7, 11, 13, 18, 20, 23.

Скала „Б” – 2, 4, 8, 10, 14, 17, 19, 22.

Скала „В” – 3, 5, 9, 12, 15, 16, 21, 24.

Интерпретация:

= При постигане на най-висок показател по скала „А”: Вие сте асертивен, но това не винаги е полезно в живота. Често изпитвате недоволство от себе си и обкръжението си.

= При постигане на най-висок показател по скала „Б”:  Вие добре владеете асертивността си. Понякога вашата асертивност преминава в агресивност.

= При постигане на най-висок показател по скала „В”:  без значение на резултатите от скали „А” и „Б”, Вие имате добри шансове да овладеете асертивността си. Накратко, Вие имате мнение за себе си и за своето поведение, оценявате се реалистично, а това е добра основа за придобиване на навици, необходими в контактите с другите.

= При постигане на най-нисък показател по скала „А”: Това, че не Ви се отдава да използвате редица шансове, които Ви предлага живота не е трагедия.  Важно е да се научите да живеете в съгласие със себе си и да знаете какво трябва да направите.

= При постигане на най-нисък показател по скала „Б”: Асертивността може да се  учи. Необходима Ви е помощ от специалист.

= При постигане на най-нисък показател по скала „В”: Ето това вече е проблем.   Вие оценявате себе си не винаги точно и правилно. Става дума не толкова за  едно самозалъгване, колкото до това, че Вие се разглеждате в най-добра светлина.  Добре е да се замислите върху това.

image

Категория: Други
Прочетен: 1218 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.02.2017 09:11
 

Проективна методика „Слънце в стаята”

за диагностика на универсални способности за деца на 4-5 години

(Автори: В. Синельников, В. Кудрявцев)

 

 

 

Цел: Установяване способността на детето да преобразува „нереалното” в „реално”, в контекста на зададена ситуация по пътя на отстраняване на несъответствията.

Стимулен материал: Психологът предоставя на детето картинка, на която са изобразени стая, в която се намира човек  и слънце. На детето се дава черен молив и гумичка.

Картинката трябва да е нарисувана с молив, за да позволява манипулация върху нея (в случая изтриване; прерисуване и пр.). Осен това, при подготовката на картинката, психологът трябва да нарисува слънцето на такова място в стаята (например близо до средата на тавана или на масата, или близо до седящият на стола човек), че да позволи на детето евентуална асоциация на слънцето и лампа.

Инструкция: психологът показва на детето картинката: „Давам ти ето тази картинка. Разгледай я внимателно и ми кажи, какво е нарисувано на нея”. След изброяване на детайлите от картинката (маса; столове; човек; лампа; слънце и пр.), психологът дава следната задача: „Правилно. Както виждаш, тук слънцето е нарисувано в стаята. Според теб така ли трябва да бъде или художникът нещо е сгрешил? Опитай се да поправиш грешката така, че картинката да бъде действително истинска”

При поправяне на грешката детето може да нарисува слънцето извън къщата, макар че много по-често то реагира импулсивно и направо казва какво трябва да направи за да отстрани грешката.

Обработка на резултатите:

В процеса на изследването психологът оценява опитите на детето по поправяне на грешката.  Оценяването се извършва по 5-бална скала.

1-бал – отсъствие на отговор; неприемане на задачата; („Не зная как да я поправя”; „Картинката няма грешка”; „Не е нужно да я поправям” и пр.)

2-бал – формално отстраняване на несъответствието (изтриване, задраскване, защриховане на слънцето).

3-бал – съдържателен прост отговор преместване на слънцето („Грешката е в слънцето. Ще нарисувам на друго място слънцето. Слънцето е на улицата”).

4-бал – съдържателен сложен отговор – преустройство на слънцето („Грешката е в слънцето.Ще направя така, че слънцето да изглежда като слънчева лампа”). Тук детето оставя слънцето, като елемент от картината и не го отделя от останалите детайли. Няма сепарация на сгрешения обект, а само преустройство.

5-бал – конструктивен отговор (Тук детето сепарира обекта, отделя го като несъответстващ елемент на другите елемент, като го сравнява с контекста на ситуацията („Това не е слънце, а око”; Това не е слънце, а прозорец”; „Това не е слънце, а картина. Ще го сложа в рамка. Художникът е забравил рамката”).

Забележка: Детето може да даде най-различни отговори. За психологът-интерпретатор е важен подхода, който ще избере детето.

 

Категория: Други
Прочетен: 476 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.02.2017 09:03
<<  <  61 62 63 64 65 66 67 68 69  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1371770
Постинги: 1564
Коментари: 116
Гласове: 1107
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031