Методика за оценка на емоционалната и когнитивно-поведенчески
                   сфери при деца с тежко нарушение в развитието (В.В. Ткачева)

Методиката е разработена във връзка с необходимостта от прилагане на подобен диагностичен инструментариум за изучаване на деца с изразени нарушения в развитието.

Необходимостта от изучаване на емоционално-личностната сфера произтича от факта, че в процеса на корекционна работа с деца, страдащи от тежки нарушения в развитието, именно първо в тези области  може да се наблюдава позитивна динамика.

Въпросникът позволява да се разкрият особеностите на контакта между детето и значимите за него възрастни и заедно с това позволява да се определят перспективите в развитието по редица параметри.

Особеностите на личностните и емоционални контакти се изучават с помощта на 9 скали.

Оценката на резултатите се извършва чрез просто събиране на баловете. При изразено снижение на интелекта, ниско ниво на общуване или тежки двигателни разстройства,квалификацията на резултатите от дейността на детето се извършва на база достъпните му психофизически възможности за изпълнение на задачите. Анкетата се попълва от специалистите (учител, психолог, ресурсен учител) и се явява емпирична оценка за особеностите в развитието на емоционално-личностната сфера на детето.

Анкета

1.Отношение към пребиваването в училище и обучението. 

=0 бал – отказ да отиде на училище;

=1 бал – съгласие да отиде на училище, само защото възрастният иска това;

=2 бала – желание да отиде на училище, за да може да играе;

=3 бала – желание да отиде на училище, за да учи и общува с други деца и възрастни.  

2.Способи за взаимодействие с възрастните (учителите).

=0 бал – прояви на открита агресия, при опит възрастния да установи контакт;

=1 бал – прояви на упорство и негативизъм при опит възрастния да установи с детето преднамерено позитивен контакт;  

=2 бала – прояви на радостно оживление (усмивка, прегръдка, докосване, смях) при поява на конкретен възрастен;

=3 бала – проява на желание да бъде в час и да се занимава с конкретен възрастен (учител; психолог; възпитател).

3.Приемане и достъпно изпълнение на инструкции.

=0 бал – отказ от приемане и изпълнение на инструкции (откровен негативизъм);

=1 бал – прояви на упоритост (инат);

=2 бала – частично изпълнение на инструкции;

=3 бала – пълно изпълнение на инструкции;

4.Спазване (придържане) на определени правила на поведение.

=0 бал – нарушения на нормативните правила (крясъци, викове, сблъсъци или агресия спрямо други деца или предмети), през целия период на пребиваване в училището;

=1 бал – нарушения на поведението по време на час (отсъствие на умение да слуша учителя; да седи спокойно  за определено време; постоянни и необосновани молби да отиде до тоалетна; честа загуба на внимание и отвличане към други обекти и др.);

=2 бала – частични нарушения на правилата на поведение (в случай на загуба на интерес към урока и правилно поведение, ако интересът се възстанови);

=3 бала – нормативно поведение в течение на целия урок и по време на междучасието.

5.Емоционални реакции.

0 бал – сълзи, крясъци, викове, желание за сблъсък, изразени страхове от хора (предмети) или напрежение (в началния адаптационен период в учебното заведение);

1 бал – общо затваряне и инхибиране;

2 бала – състояние на покой, нормализация на състоянието;

3 бала – смях, усмивка на лицето като проява на положителна реакция.

6.Продължителност на заниманията.

=0 бал – отсъствие на способност да изпълни възможна задача;

=1 бал – изпълнение на възможна задача в течение 5 мин;

=2 бала – изпълнение на възможна задача в течение 5-10 мин;

=3 бала – изпълнение на възможна задача в течение 10-15 мин.

7.Установяване на достъпни контакти с други деца.

=0 бал – отсъствие на желание за взаимодействие с другите деца (наличие на агресия, упорство, неотстъпчивост за играчки, пособия);

=1 бал – демонстрация на желание за игра с играчки, които се намират в ръцете на други деца;

=2 бала – проявление способност да изчака, докато другото дете е заето с предмета, който го интересува;

=3 бала – демонстрация на молба с искане на играчки;

8.Придобиване (формиране) на нови навици (в течение на учебната година).

=0 бал – отсъствие на навици;

=1 бал – формиран един навик;

=2 бала – формирани два навика;

=3 бала – формирани два и повече навици.

9.Взаимодействие с майката.

=0 бал – отхвърляне на майката (открита агресия);

=1 бал – отсъствие на топли отношения с майката; прояви на устойчив стремеж с искане за удовлетворяване на собствени желания;

=2 бала – прояви на послушание и стремеж да установи връзка с майката;  

=3 бала – прояви на близост и нежност по отношение на майката.

Изчисление на баловете и нива на изразена сформираност:

=високо ниво– 24-27 бала;

=средно ниво – 16-23 бала;

=ниско ниво – 8-15 бала;

                                Анкета за социално-психологическия климат в
                                                       педагогическия колектив.

От психологическия климат в педагогическия колектив зависи както благополучието на неговите членове, така и тяхната работоспособност.

Предложената анкета позволява да се установи, доколко членовете за доволни от работата си в този колектив.  Анкетирането се провежда анонимно. В зависимост от задачата на изследването, получените резултати могат да се обсъдят с педагогическия състав или само с ръководството.

Инструкция: Уважаеми колега! Моля да вземете участие в изследване, чиято цел е насочена към усъвършенстване и подобряване психологическия климат в педагогическия колектив. За да отговорите на въпросите е необходимо:

1.Внимателно прочетете всички варианти за отговор.

2.Изберете един от тях – този, който в най-голяма степен съвпада с Вашето мнение и поставете срещу него знак „+”

3.Ако отговорите не Ви предлагат подходящ вариант, напишете свой отговор, колкото се може по-пълен или ако Ви затруднява – поставете срещу въпроса тире.

Въпросник:

1.С кое от приведените по-долу твърдения сте съгласни в най-голяма степен?

А) повечето от членовете на колектива са симпатични и доброжелателни хора;  

Б) в колектива има всякакви хора – и добри и враждебни, завистливи;

В) повечето от хората в колектива не ми харесват;

2.Харесва ли Ви да работите в този колектив?

А) да, харесва ми;

Б) не зная, не съм мислил (а) върху това;

В) не, много, много не ми харесва;

3.Характеризирайте атмосферата, присъща за Вашия колектив.

А) дружеска;

Б) атмосфера на взаимно уважение;

В) делова атмосфера;

Г) „всеки за себе си”;

Д) нездрава, натоварваща атмосфера;

4.Колко често според Вас трябва да се организират съвместни празнични сбирки (вечери) на колектива?

А) колкото се може по-често;

Б) 1-2 пъти в годината;

В) не харесвам подобни мероприятия, избягвам ги;

5.Считате ли, че би било по-добре членовете на колектива да живеят близо един до друг?

А) да, разбира се;

Б) по-скоро да, отколкото – не;

В) не зная, не съм мислил (а) върху това;

Г) по-скоро не, отколкото – да;

Д) не;

6.Представете си, че възниква възможност да промените местоработата си. Кои биха били най-вероятните причини, да вземете това решение?

__________________________________________ ___________________________________

__________________________________________ ___________________________________

__________________________________________ ___________________________________

7.Ако се наложи да промените местоработата си, ще се стремите ли да продължите да общувате с членовете на сегашния колектив?

А) да, разбира се;

Б) затруднявам се с отговора;

В) не;

8.Според Вас кое би повлияло в най-голяма степен за сплотяване на колектива?  

А) провеждането на съвместен отдих, развлечения;

Б) съвместно решаване на служебни проблеми;

В) съвместно решаване на лични проблеми;

Г) увеличаване на заплатата;

9.Кои от качествата на членовете на Вашия колектив Ви привличат най-много?

А) професионалните;

Б) личните;

В) никои;

10.С кои от членовете на колектива общувате най-вече?

 А) с удоволствие общувам с всички;

 Б) с всички, но епизодично, делово;

 В) с тези, с които работя непосредствено;

 Г) само с ръководителите по служебни въпроси;

 Д) старая се, да сведа общуването до минимум;

11.Според Вас, новопостъпващите в колектива лесно ли се вливат в него?

А) доста леко;

Б) дълго остават някак особени;

В) не зная, не съм мислил (а) върху това;

12.Можете ли да дадете достатъчно пълна характеристика на деловите и лични качества на повечето от членовете на колектива?

А) да

Б) може би, да;

В) не зная, не съм мислил (а) върху това;

Г) може би, не;

Д) не

13.Оценете сплотеността на колектива във училището по 5-степенна скала:

Min 1________2________3________4________5max

14.Колко често имате конфликти с някои от членовете на колектива?

А) никога

Б) рядко, от време на време;

В) с определени хора;

Г) старая се да избягвам хора, с които може да вляза в конфликт;

Д) постоянно

15.По предложената скала, отбележете своята възраст:  

А) до 25 год.

Б) 26-40 год.

В) 41-55 год.

Г) над 55 год.

16.Отбележете продължителността на работата Ви в този колектив.

А) по-малко от година;

Б) 1-3 год.

В) 4-10 год.

Г) над 10 год.

Благодарим Ви за участието в анкетата! 

                  Техника „Разсейване“ за редукция на симптомите на тревожност и

                                                              ниска самооценка.

                                           (когнитивно-поведенческа терапия)

Теоретична постановка: Това е втория важен момент при работата на хо­ра с висока тревожност и ниска самооценка. Знае се, че физиологичният еквивалент на тревожността включва в себе си цял комплекс от реакции, повечето от които са вегетативни. Този физи­ологичен еквивалент може да бъде редуциран, ако се про­менят мислите, които го предизвикват или поддържат. Ето защо в някои случаи психологът може да научи клиента си сам да променя собственото си физиологично състояние с помощта на системен тренинг за релаксация. Това е полезно тогава, когато човек е тревожен поради самите си реакции - напр. страх го е, че лесно се изчервява и това му се случва в неудобни за него моменти; изпитва неувереност, безпокойство, страх преди явяване на изпит (изпитна тревожност) и др.

Приложение на първа техника: “Разсейване”

Разсейването е много мощно средство за намаляване на силната тревожност и паниката. Когато човек е обзет от силна тревожност, е много трудно да разпознае и опита да промени изкривените мисли.

Цел: Да настъпи т. нар. процес на “разсейване” за откъсване от фиксираните “страшни мисли”.

Ред за работа:

а) Психологът предварително трябва да е наясно със съдържанието на ценностната система на клиента, с това, как той преживява конкретния проблем и къде се намира той в йерархичната структура на тази система.

б) Разсейването става чрез сравнение с аналогична ценност, която в момента не предизвиква тревожност и чрез сравнение на проблемната ценност като преживяване с това при другите хора. 

в) За няколко минути клиентът се извежда от “мислите си” съсредоточавайки се целенасочено и изключително върху някакви външни стимули (като в същото време използват метода на диафрагменото дишане). 

                               Техника “Разчупване модела на предразсъдъците”

                                           (когнитивно-поведенческа терапия)

Теоретична постановка: Това е много важен момент при консултирането на хора с ниска самооценка. За целта обикновено се започва с преоценка на негативните предвиждания. Задачата на психолога е да помогне на индивида да идентифицира, а след това и да оспори своите негативни предвиждания, по­явяващи се след активирането на "дъното". Тези предвиж­дания обикновено имат тревожно-депресивен характер (или пък само тревожен или само депресивен). Затова кон­султиращият може да очаква, че (както е характерно въ­обще за тревожните мисли), негативните предвиждания ще рефлектират върху личността в две посоки - ще дове­дат до подценяване степента на риск или опасност, ще до­ведат и до подценяване от страна на консултирания на дос­тъпните за него ресурси за справяне със ситуацията. Така на практика ще се стигне до дисбаланс между перспекти­ва и лични качества и възможности за справяне. Коригирането на този дисбаланс е цел в работата на психолога на този етап от консултирането, тъй като това ще доведе до откриването на по-полезни и реалистични перспективи, ще помогне на индивида по-конструктивно да подходи към отключващата ситуация.

Техниката “Разчупване модела на предразсъдъците” реализира цели на първия етап на самоподдържащият се цикъл – преоценка на отрицателните предвиждания и вярвания в себе си. Идеята е да се подпомогне клиента да подходи по-конструктивно към самия себе си. Дава много добри резултати при работа за корекция на ниска самооценка и справяне със  състояния на тревожност. 

През 1993г. Padesky изразява убеждението си, че силно поддържаните негативни убеждения за Аз-а са аналогични с предразсъдъците. Приема се, че клиентът сам, в резултат на негативен ранен опит (поредица от неуспехи) или под влияние на външни негативни оценки (вменени) е формирал вярвания (предразсъдъци, митове) за своята негодност, неспособност, неумение, които при определени ситуации (отключващи фактори) винаги стартират негативните автоматични мисли за Аз-а.

Цел:

-чрез “насочено откриване” клиентът сам да установи как се поддържа един предразсъдък и неговата парадоксалност;  

-да си изясни какво е необходимо да се случи за да бъде променен;

-да открие какво може да затрудни реализацията на промяната.

- да “погледне” на личния си проблем от друга, по-висша позиция, т.е. чрез свързването на примера и личния проблем, чрез тяхното сравняване и откриване на общи характеристики, клиентът създава дистанция между себе си и наличните му убеждения за себе си.

Инструкция: От вас се иска във формата на домашно задание да помислите и се подготвите да дискутираме за следващата сесия случай на предразсъдък, който сте наблюдавали при ваш близък и добре познат човек.

Ред за работа:

а) За да се приложи техниката е необходимо предварително (в същата или предишна сесия) да бъдат изведени наличните автоматични негативни мисли  на клиента. Това е необходимо, тъй като обект на техниката стават именно те. Препоръчително е подготовката на клиента да се извърши като домашно задание за да се пести време в рамките на сесията.

б) Преди да се инструктира клиента за домашното задание е необходимо:

- Психологът да обясни теоретично на клиента как действа този модел. Предлага му да обсъдят хипотезата за наличието на “модел на предразсъдъците”, като първата стъпка е:

-Психологът (операционализира) понятието предразсъдък и доказва аргументирано пред клиента негативните последици от придържането към него.

-Психологът предлага на клиента идеята да идентифицира добре познат за него човек с предразсъдък, който предразсъдък е неприемлив за клиента, т.е. самият той го отхвърля, смята го за алогичен, за абсурден. Изяснява какво е необходимо да се случи за да бъде променен този предразсъдък. Какви пречки могат да възникнат по пътя на промяната.

в) По време на сесията, след като изложи примера от клиента се иска:

- да изложи аргументи за безсмислието в придържането към предразсъдъка;

- да приведе доказателства за това, по какъв начин той пречи на личността;

- да сподели по какъв начин неговия личен проблем се свързва с разказания пример;

г) По време на сесията психологът “води” клиента към ситуация на инсайт, при която клиентът разбира, че убеждението му за себе си (негативната му представа, вярвания, убеждения), може да е просто само мнение (фикция), а не реален факт. Целта е да се създаде дистанция между клиента и наличните му убеждения, т.е. да започне да се съмнява в убежденията за себе си и да се погледне отстрани.

                                     Техника за диагностика на ниска самооценка

                                       „Оценяване на познато лице или ситуация“

                                              (когнитивно-поведенческа терапия)

 Техниката реализира цели на четвъртия етап на самоподдържащият се цикъл – промяна на деформациите във възприятието.  Техниката е особено ефективна в сферите на социалните интеракции, разрешаване на конфликти, в сферата на партньорството, родителството, семейните отношения.

Теоретична постановка: Техниката се базира на схващането, че  хората с ниска самооценка трудно осъзнават, че техните партньори имат както положителни, така и отрицателни качества. Хората с ниска самооценка са постоянно загрижени от това, как близкият човек се отнася към тях. Когато всичко е добре, те идеализират партньора. При тях работи т. нар. “избирателно внимание”.  Личността с ниска самооценка формира само положителни очаквания към себе си във взаимоотношенията с другия. По този начин индивидът удовлетворява потребностите си от приемане, от съпричастност, от присъствие в групата, осигурява си илюзорен, фиктивен баланс на самооценката и по този начин регулира нивото си на тревожност.

В определена ситуация когато се окаже, че партньорът не е идеален, когато настъпи дисбаланс между очакванията и реалността (напр. при конфликт или получена отрицателна оценка), т.е. когато бъде установена парадоксалността и самозаблудата, произведена от изкривяванията във възприятието, хората с ниска самооценка обръщат внимание само на неговите негативни черти. По този начин те оправдават своето поведение, това им помага да оправдаят своето отдалечаване от партньора, да се защитят от възможната болка и по този начин регулират нивото си на тревожност.

Цел: Да се диагностицират показатели на ниска самооценка посредством разкриване наличието на изкривявания във възприятието и оценките за партньора.

Инструкция:Ще ви бъдат представени последователно 3 списъка, които включват набори от прилагателни, характеризиращи отношенията между хората. От вас се изисква да направите избора на 10 прилагателни от всеки списък, които се отнасят в най-голяма степен до отношенията ви с партньора. Избраните от вас показатели маркирайте с “х”.

Ред за работа:

а) От клиента се изисква да направи избор на 10 прилагателни от предложен му списък, които най-добре характеризират отношенията с партньора, например: топли, грижовни, любящи, доверчиви, подкрепящи,  завистливи, нечестни, конфликтни, егоистични, противоречиви, и т.н. (виж по-долу).

б) За целта прилагателните са подредени в три списъка:

-списък-1 на положителни и отрицателни характеристики;

-списък-2 само на положителните характеристики;

-списък-3 само на отрицателните характеристики;

в) Списъците се представят в тяхната последователност, като психологът засича времето за работа. Очаква се, че хората с ниска самооценка ще отговарят по-бавно, когато се прави избор на редувани прилагателни с позитивно и негативно значение и по-бързо, когато тези прилагателни са само положителни или само отрицателни. Те се опитват винаги да класифицират случващото се около тях или като добро или като лошо. Очаква се, че хората с висока самооценка да отговарят бързо, независимо от последователността на прилагателните. 

                            Техника „Хубава история“ – работа със самооценката.

                                              (когнитивно-поведенческа терапия)

Техниката се прилага в психокорекционната и психотерапевтичната работа при балансиране на самооценката. Обикновено задачата се поставя на клиента за домашна работа. Техниката е типична за когнитивно-поведенческия подход.

От клиента се изисква да подготви разказ „Хубава история”  за себе си. История, в която е вярвал в себе си, въпреки трудности или противоположни мнения. Психологът предварително подготвя варианти, които предлага на клиента, като те засягат важни елементи, с ярки емоционални и поведенчески прояви, свързани с проблема „самооценка“.

По време на сесията на клиента се предлага да разкаже случая на висок глас. Иска се да посочи какви са били оценките на другите за случая. Подробности за положените усилия, за проявените способности, воля, умения. Стимулира се да преживее още веднъж успеха си. Да почувства тонуса на емоциите си. 

Прилага се в хода на индивидуалната работа с един от членовете на семейството. Методиката изисква писмено изложение на лична история в контекста на семейната история.  Този способ помага на човек да осъзнае по какъв начин миналото му е повлияло настоящето и как това влияние продължава да влияе и в момента.

Изпълнението на задачата помага да се разкрие повторяемостта на семейните стереотипни поведения и да се приеме решението за „раздяла с миналото” и освобождаване от стереотипите, които не съответстват на новите жизнени условия. Предложените въпроси помагат да се изследва, по какъв начин събития и хора влияят върху живота на човек.

Инструкция:

1.Като за начало, опишете външните условия във Вашия живот:

- дата и място на раждане;

-социално-икономическо състояние на семейството;

-брой братя и сестри;

-кое по ред дете сте;

-общи социални условия, в които сте живели.

-Как тези външни условия са повлияли на Вашето развитие?

2.Изложете своята биография по различен, избран от Вас начин. Някои правят това в хронологичен ред, разказвайки за своя живот година след година; други предпочитат да започнат от този момент, който по някакви причини се явява особено важен за тях. Можете като начало да „нахвърляте” в общ план основните събития в хронологичен порядък, а след това подробно да се спрете на онези, които Ви вълнуват и след това да се върнете отново на плана, за да не пропуснете важни моменти.

3.Когато описвате своя живот, бъдете откровен. Обърнете внимание на онези моменти от живота си, който предизвиква във Вас силни чувства. Тези събития могат да имат както позитивна, така и негативна окраска:  тяхното осмисляне ще помогне по-добре да осъзнаете своя живот. Ако описанието се окаже доста дълго или несвързано, можете да неговата основа да създадете по-кратък и сбит вариант.  По този начин, работейки върху тези събития, ще видите по-ясно собствените си стереотипи.

4.Опишете повратните моменти, в които са настъпили сериозни изменения във Вашия живот.

5.Опишете стереотипите или конфликтите, които сте забелязали, че се повтарят в различни житейски ситуации, а също и поуките, които се извлекли от своя жизнен опит.

6.Опишете своите най-ранни спомени.

7.Отбележете всякакви събития, които са Ви травматизирали (например, болести, нещастни случаи, смърт, раздели, насилие, сексуални оскърбления и др.). как са Ви повлияли.

8.Помислете, как бихте нарекли книгата на своя живот, ако напишете такава.

9.Измислете мит или приказка за своя живот и я илюстрирайте с рисунки.

Забележка: При обсъждане на „жизнения път” следва да се обърне внимание на следното: приема ли изследваното лице своя жизнен опит и как се отнася към него; положително или отрицателно. 

           Диагностика на мислене (пето излишно). Стимулен материал (нагледен)

            Инструкция:  Пред теб се намира табло с предмети, животни и растения, разположени в редове. Разгледай внимателно първия ред и помисли, кое е нещото от изобразените  пет неща във всяка  редицата, което е излишно. Назови го и обясни защо мислиш така.

По какво този предмет се различава от останалите и по какво останалите 4 си приличат?

        Диагностика на мислене (пето излишно). Стимулен материал (нагледен)

Инструкция:  Пред теб се намира табло с фигури, разположени в редове. Разгледай внимателно първия ред и помисли, кое е нещото от изобразените пет неща във всяка  редицата, което е излишно. Назови го и обясни защо мислиш така.

Забележка: За да не се разсейва детето, останалите редове се закриват.

По какво този предмет се различава от останалите и по какво останалите 4 си приличат?

Диагностика на мислене (четвъртото излишно). Стимулен материал (вербален)

            Инструкция: Пред теб се намира бланка, на която са изписани в 20 реда по четири думи. От теб се иска да прочетеш внимателно думите от всеки ред и да подчертаеш онази дума, която се различава от останалите три. След това трябва да обясниш защо мислиш така и по какво останалите три си приличат.

                                    Диагностика на мислене (четвъртото излишно).
                                                        Стимулен материал (нагледен)

Инструкция:  Пред теб се намира табло с различни предмети, разположени в редове. Разгледай внимателно първия ред и помисли, кое е нещото от изобразените четири  неща, във всяка  редицата, което е излишно. Назови го и обясни защо мислиш така.

По какво този предмет се различава от останалите и по какво останалите 3 си приличат?

                       Методика за определяне нивото на рефлексия (О.С.Анисимов).

                         Работа на психолога с педагогическия колектив. Диагностика.

            Инструкция: Прочетете внимателно всеки от предложените по-долу въпроси и зачертайте съответната цифра вдясно, в зависимост от това, кой отговор сте избрали (вариантите на буквените отговори на въпроси 5 и 6, обградете с кръгче).

5 – никога;

4 – рядко;

3 – по необходимост;

2 – често;

1 – винаги;

Въпросник:

1.Колко често се връщате към анализ в процеса на решаване на педагогически проблеми, ако вече сте ги разрешили?

2.Колко често предпочитате да преминете от решение към анализ в процеса на разрешаване на педагогически проблем, ако той е доста сложен.

3.Колко често търсите причината за трудностите в начина си на мислене, анализирайки процеса на вземане на  решение по педагогически проблем?

4.Колко често търсите причината за затрудненията в самия себе си, анализирайки процеса на вземане на решение по педагогически проблем?

5.Как предпочитате да постъпите, ако търпите неуспех при решаване на задачите?

6.Как се отнасяте към перспективата, да участвате съвместно с други хора при вземане на решение, ако на Вас е поставена много важна задача?

7.Колко често се стараете да бъдете лидер в организацията на търсене причините и преодоляване на проблемите, ако в съвместната работа при търсене на решение възникнат затруднения?

8.Колко често запазвате висока активност при колективна организация за разрешаване на проблеми, ако в съвместната работа по търсене на решение възникнат трудности и Ви се струва, че Вашата активност е неоценена и дори отхвърлена?

1         2          3          4          5
1         2          3          4          5
1         2          3          4          5
1         2          3          4          5

а) изоставям задачата и се заемам с друга;
б) упорито продължавам опитите за решение;
в) търся „скрити елементи“ и „бели петна“, за да си изясня проблема за себе си, като използвам учебни пособия, литература, други научни и популярни източници, носещи допълнителна информация и практически опит;
г) въвличам в анализа други хора;  
д) въздействам за създаване на групова насоченост за търсене причините за затрудненията.

а) не влизам в контакт за съвместно търсене на решение;
б) понякога установявам контакт за съвместно търсене на решение;  
в) в зависимост от обстоятелствата и необходимостта търся контакт за съвместно търсене на решение;  
г) често влизам в контакт за съвместно търсене на решение;   
д) винаги  влизам в контакт за съвместно търсене на решение;
1         2          3          4          5
1         2          3          4          5

За анализ на данните, баловете следва да се разнесат в зависимост от значимостта на варианта на отговор по следните критерии:

-ниво на рефлексивност на личността;

-ниво на колективизъм на личността;  

-ниво на самокритичност на личността.

-нивото на рефлексивност се изчислява като се съберат баловете на въпроси: №№ 1, 2, 3, 5.

-нивото на самокритичност – количеството бал по въпрос № 4;

-нивото на колективизъм – сумата от баловете по въпроси: №№ 5, 6, 7, 8.

С най-добри показатели са тези изследвани лица, които събират максимален бал по трите критерия.

     Методика за определяне нивото на рефлексия на учителите (В.В.Понамеров).

                   Работа на психолога с педагогическия колектив. Диагностика.

            Инструкция: Предстои Ви да дадете отговор на набор от твърдения. В таблицата с отговори срещу номера на твърдението поставете цифрата, съответстваща на варианта отговор. Вашите отговори могат да бъдат следните:

1.абсолютно невярно;

2.невярно;

3.по-скоро невярно;

4.не зная;

5.по-скоро вярно;

6.вярно;

7.абсолютно вярно;

Не се замисляйте над отговорите. Помнете, че в случая няма правилни или неправилни отговори. Първият отговор, за който се сетите се явява верен.

Текст на методиката:

1.Когато прочета хубава книга, винаги след това дълго мисля за нея и ми се иска да я обсъдя с някого.

2.Когато някой неочаквано ме попита нещо, аз мога да отговоря с първата мисъл, за която се сетя.

3.Преди да вдигна телефонната слушалка на някой, свързан с работата ми (да включа мобилния телефон), аз обикновено мислено планирам предстоящия разговор.

4.Когато допусна някаква грешка, аз дълго време след това мисля за нея.

5.Когато размишлявам над нещо или разговарям с някого и ми е интересно, понякога се е случвало да не си спомня кое е послужило за началото на този разговор.

6.Когато пристъпвам към трудна задача, аз се стремя да не мисля за предстоящите трудности, свързани с нея.

7.За мен главното е да си представя и определя целта на моята дейност, а детайлите имат второстепенно значение.

8.Имал съм случаи, при които не мога да разбера защо някои са недоволни от мен.

9.Често се поставям на мястото на друг човек.

10.За мен е важно да си представя в детайли хода на предстоящата работа.

11.За мен би  било трудно да напиша някакво писмо, ако преди това не си съставя план.

12.Предпочитам да действам, а не да мисля върху причините за моят неуспех.

13.Обикновено доста леко мога да взема решение, за да направя някаква скъпа покупка.

14.Обикновено, когато се замисля върху нещо, аз подреждам мислите в главата си, уточнявам детайлите и разглеждам различни варианти.

15.Мисля, че изпитвам безпокойство за бъдещето си.

16.Считам, че в много случаи трябва да се действа незабавно, да мисли бързо и човек се ръководи от първата мисъл дошла в главата му.

17.Понякога взимам неразумни решения.

18.Когато приключа някой разговор, аз продължавам да мисля за него, привеждайки все по-ново и нови аргументи в защита на своята позиция.

19.Ако възникне някакъв конфликт, аз се замислям върху това, кой е виновен и обикновено започвам със себе си.

20.Преди да взема решение, аз винаги се старая да обмисля всичко старателно.

21.Случва се да влизам в конфликти, тъй като не мога да предвидя какво поведение очакват от мен обкръжаващите ме.

22.Случвало ми се е, когато обмислям предстоящ разговор с друг човек, мислено да водя диалог с него.

23.Старая се да не се замислям за това, какви чувства и мисли предизвикват в другите хора моите думи и постъпки.

24.Преди да направя забележка на някой, аз обмислям с какви думи е най-добре да го направя, за да не го обидя.

25.При решаване на някаква особено трудна задача, аз мисля за нея дори тогава, когато върша нещо съвсем друго.

26.Когато се скарам с някой, в повечето случаи не считам себе си за виновен.

27. Рядко имам случаи, при които съжалявам за казаното или направеното от мен.

Обработка на резултатите

От предложените 27 твърдения, 15 са прави (1, 3, 4, 5, 9, 10, 11, 14, 15, 19, 20, 22, 24, 25), а останалите 12 – обратни, което трябва да се отчита при изчисляване на бала. При обратните скалата се обръща: 7 = 1 бал, а 1 = 7 бала. Всички твърдения могат да се групират в 4 групи:

-ретроспективна рефлексия (твърдения 1, 4, 5, 12, 17, 18, 25, 27);

-рефлексия в настоящата работа (твърдения: 2, 5, 13, 14, 16, 17, 18, 26);

-рефлексия за бъдеща дейност (твърдения: 3, 6, 7, 10, 11, 14, 15, 20);

-рефлексия за общуване и взаимодействие с другите хора (8, 9, 19, 21, 22, 23, 24, 26).

Получените сурови балове се трансформират в стенове:

Интерпретация на данните

            Високите резултати по теста (повече от 7 стена) говорят, че изследваното лице в голяма степен е склонно да прибягва към анализ на своята дейност и постъпки на другите хора; да изяснява причините  и предвижда последиците, както в миналото, така в настоящето и бъдещето. За такъв ти п е свойствено да обмисля в най-малки подробности своята дейност; внимателно да планира и прогнозира всички възможни последици.  За такива хора е сравнително лесно да се поставят на мястото на другия и да го разберат, да предскажат неговото поведение, да разберат какво другите мислят за него.

Ниските резултати по теста (по-малко от 4 стена), показват, че за изследваното лице е малко присъщо обмислянето на своите действия и постъпките на другите хора; малко е вероятно да търси причините и следствията от своите действия както в миналото, така в настоящето и в бъдещето. Този тип рядко обмисля в детайли дейността си и му е трудно да предвиди всички възможни последици. На него е доста трудно да се постави на мястото на други хора и му е трудно да предвиди поведението им.