Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1236586 Постинги: 1466 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  61 62 63 64 65 66 67 68 69  >  >>

 

Тест за емоционална насоченост – вариант „А”
Б.И. Додонов

 

Цел: Установяване емоционалната насоченост на личността.
Скали на емоциите – Тестът съдържа 10 скали: алтруистични; комуникативни; глорически; практични; романтични; борбени; (склонност към риск, опасност, борба, сблъсък), хедонистични; гностични; естетически; акизитивни (склонност към придобиване на материално).
Описание: Тестът е предназначена за установяване на такива различия, които не могат да бъдат определени с термините „добро-лошо”. По тази причина всеки един отговор характеризира изследваното лице еднакво добре, ако то отговаря сериозно и искрено. 
Обработка на резултатите
Емоционалната насоченост на личността се определя от това, как изследваното лице извършва подреждането на групите.  На тази база може да се определят водещата емоционална насоченост, като всяка една от групите получава балове във възходящ ред: тази, която са на първо място получава 10 бал, следващата – 9 бал, а тази, която е на последно – 1 бал.
Интерпретация на резултатите
Авторът извежда скалите на база класификация на емоциите, чийто съдържание той определя на основа потребности:
• Алтруистичните емоции се свързват с потребностите на личността, да оказва помощ, съдействие, покровителство над другите хора.
• Комуникационните емоции възникват на база потребността от общуване и удовлетворяват нужди в процеса на това общуване. 
• Глорическите емоции са свързани с потребността от самоутвърждаване, от придобиване на слава, известност, сила, мощ и пр.
• Практическите емоции се активизират от дейността, с която е свързан човека – успешна или неуспешна.
• Борбените емоции са свързани със склонността на личността към борба, опасност и риск.
• Романтичните емоции се активизират от стремежа на личността към всичко необичайно, ново, различно от стандарта, необикновено, тайнствено.
• Гностичните емоции са свързани с познавателния процес, това са интелектуалните емоции. Свързват се с потребностите от получаване на нова информация и с потребността от „когнитивна хармония”.
• Естетическите емоции възникват под влиянието на изкуството, културата, съзерцаването на природата и нейното съвършенство, стремеж на човек  да бъде в хармония с обкръжението си.
• Хедонистични емоции са свързани с удовлетвореност и наслада от физически и духовен комфорт.
• Акизитивните емоции са свързани с удовлетворението на личността от придобитото материално и крайна фиксираност към притежаване на вещи повече от потребностите на индивида (колекциониране, натрупване).

Източник: Тест-анкета «Эмоциональная направленность» (Б.И.Додонов) / Диагностика эмоционально-нравственного развития. Ред. и сост. И.Б.Дерманова. – СПб., 2002. С.132-134


 

Тестова бланка
 

Име, фамилия: …………………………………………………………………………………….
Възраст: …………………………………
Дата на изследването: ………………………………………………………..
Инструкция: „Представяме Ви списък от различни преживявания, класифицирани в 10 групи. От Вас се иска, първо, да прочетете всичките 10 предложения и след това, да определите и подредите по степен на предпочитание от 1 до 10 всяка една от групите преживявания. Започнете с тези, които най-много обичате да преживявате, който в най-голяма степен Ви удовлетворяват и Ви носят наслада.  Например: 2, 8, 3, 5, 1, 6, 2, 4, 7, 10. Подреждането на преживяванията си отбележете с номерче, поставено пред всяка една от десетте групи.”
Стимулен материал
Списък на преживяванията
1.Чувство на тайнственост, нестандартност, изненада, неизвестност, новост, предизвикани от непозната обстановка, ситуация, местност.
2.Радостно вълнение, нетърпение при придобиване на нови вещи, предмети за колекциониране, удоволствие от мисли, че скоро нещата ще станат повече като количество и по-разнообразни като качество.
3.Радостна възбуда, подем, увлечение, когато работата, с която се занимавате постига целите си,когато получавате това, което сте очаквали да получите,когато нещата се нареждат добре, когато виждате успешните резултати.
4.Удовлетворение, гордост,подем на духа, когато можеш да докажеш своята ценност като личност или превъзходство над съперника, когато ти се възхищават искрено. 
5.Веселие, безгрижност, добро физическо самочувствие, наслаждение от вкусна храна, от прекрасен излет и почивка, от непринудена обстановка, от атмосфера на сигурност и безпроблемен живот. 
6.Чувство на радост и удовлетворение, когато имаш възможност да направиш нещо хубаво за скъпи за тебе хора. 
7.Горещ интерес, наслада от познание на нещо ново, при опознаване на нови факти и обстоятелства, при откриване на важни, нужни за теб знания и информация. Радост и дълбоко удовлетворение при разкриване съдържанието на определени явления, потвърждаващи Ваши догадки, интуиция, предположения.
8.Силна възбуда за съревнование, за водене на битка и влизане в сблъсък за премерване на сили и ум, обладаване от желание да се рискува, упование по експериментиране и хазарт, силно възбуждащо чувство за самоутвърждаване и успех при опасност и готовност да се поеме по нов път.
9.Радост, добро настроение, симпатия, признателност, при общуване с хора, които уважаваш и обичаш,  приятно усещане, че си нужен и ценен от другите, възхита от обстановка на взаимно разбиране, дружба и подкрепа, стремеж да получиш одобрението на другите.
10.Своеобразна наслада и красиво чувство, възникващо при възприятие на природни картини или музика, поезия или други произведения на изкуството. 

 

Категория: Други
Прочетен: 2682 Коментари: 0 Гласове: 0


 

Хиперактивност.Как да открием хиперактивното дете?
 

Критерии за хиперактивност (схема за наблюдение на детето по П. Бейкър и М. Алворд)
Дефицит на активно внимание
• непоследователност, трудно удържа вниманието си дълго време върху определен обект;
• не чува, когато се обръщат към него;
• с голям ентусиазъм се заема с определена задача, но не я завършва;
• изпитва трудност в организиране на дейността си;
• често губи вещи;
• избягва скучни, изискващи умствени усилия задачи;
• често е разсеян;
Двигателна активност (освободеност)
• постоянно нервничи;
• Проявява признаци на безпокойство (барабани с палци; мърда на стола; движи крайниците си; повдига назад главата си; навежда се (изпуска-взима предмети от земята); тръгва нанякъде);
• спи по-малко от другите деца, дори като бебе;
• много активна реч (бърборко);
Импулсивност
• започва да отговаря преди да чуе докрай въпроса;
• не е способен да изчака своя ред, намесва се в диалога (монолога), прекъсва;
• с трудност съсредоточава вниманието си;
• не може да изчака получаването на възнаграждение (ако между действието и възнаграждението има пауза);  
• не може да контролира и регулира действията си, много трудно спазва правила и ограничения;
• при изпълнение на задачи се държи по-различно от останалите деца и показва различни резултати (на едни уроци детето е спокойно, но на други – не; на едни е успешно, на други – не);
Ако във възрастта до 7 години бъдат установени 6 и повече от посочените симптоми, може да се предположи (педагога), че наблюдаваното дете е хиперактивно, но все още това не е гаранция за диагноза.
Много често педагозите си задават въпроса: „Какво да правим, ако при детето се наблюдават признаци за хиперактивност?” Обикновено на този етап няма специализирана диагноза, а самите родители не обръщат голямо внимание на симптомите. Те или не познават особеностите на хиперактивността или игнорират нейните прояви, казвайки си, че прилича на някой от родителите (родствениците), че с възрастта ще го „израсте” и пр.
В тези случаи педагогът в тактична форма може да препоръча на родителите да се обърнат към специалист: психолог, психиатър или невропатолог.  Отговорността за диагнозата може да се поеме само от лекар-специалист. Важно е да се убедят родителите, че на детето е нужна помощ от специалист.
Много педагози считат, че когато в класа им е постъпило хиперактивно дете, сякаш това не е дете, а зла сила.  При клас (група) с хиперактивно дете е много трудно да се води нормален учебен процес. В повечето случаи хиперактивният ученик въвлича целия клас в активност, с която нормалния режим на работа се нарушава. Останалите деца не могат да усвояват знания, а обратно – стават активни, разсеяни, враждебни, безпокоят се, нервничат, проявяват агресивност.  При това, колкото по-голямо е детето (например в 5-6 клас), толкова по-сериозен е проблема за целия клас.
От друга страна, често родителите считат, че детето им е хиперактивно само на основание неговата действеност, жизненост, активност. Тази гледна точка също е погрешна, тъй като не са налице други симптоми, например дефицит на внимание или импулсивност). 
Много често в практиката се случва така, че дълго време нито родителите, нито педагозите обръщат внимание на импулсивните  прояви на детето. Какво е импулсивността?  В психологическите речници този термин се обяснява така:  особеност в поведението на човек (устойчива черта на характера), изразяваща се в склонност първо да действа под влияние (подбуда) на външни стимули (емоции). Импулсивният човек не обмисля своите постъпки, не преценява всички „за” и „против”, той реагира непосредствено, бързо, повърхностно, първично и много лесно се разкайва за извършеното. 
За установяване на състоянието на импулсивност може да бъде използвана анкетна карта „Признаци за импулсивност”. Тя съдържа медицински и психологически термини, но не е трудна за работа и интерпретация.

АНКЕТНА КАРТА
(Признаци за импулсивност на детето)

 

1/  Винаги бързо намира отговор, когато го питата (в много случаи неверен)
2/  Чести промени в настроението
3/  Много неща в обкръжението му предизвикват у него раздразнение
4/  Харесва му работа, която може да върши с бързина и сръчност
5/  Обидчив, но не злопаметен
6/  Нетърпелив
7/  Обикновено е уверен, че ще се справи с всяка задача
8/  Способен е лесно да нагруби родител, учител, възрастен, връстник
9/  На моменти създава впечатление, че е изпълнен с енергия (неуморим)
10/ Човек на действието – не умее и не обича да мисли
11/ Нуждае се от внимание, но след това не може да изчака получаването му
12/ При игра не се подчинява на общите правила
13/ Ядосва се, пали се, по време на разговори, повишава глас
14/ Лесно забравя забраните и ограниченията на по-възрастните, увличайки се в игри
15/ Обича да организира и да предводителства
16/ Похвала и порицанието му действат по-силно, отколкото на другите.
За да бъдат получени обективни данни е необходимо, 2-3 възрастни, които добре познават детето да оценят нивото на неговата импулсивност, отговаряйки на въпросите.  След това се събират баловете от всеки възрастен, попълнил анкетата (всеки отговор „да” получава 1 бал), намира се средния бал и се определя нивото по норма.  При бал 15-20 – висока импулсивност; 7-14 бал – средна; 1-6 бал – ниско ниво на импулсивност.
За хиперактивното дете е нужна постоянна психологическа поддръжка. Както и другите деца, то иска да бъде успешно в дейността си, но това не винаги му се отдава.  По тази причина родителите следва да обмислят всички препоръки и задачи, с които натоварват детето си и да помнят, че детето се занимава само с това, което му е интересно и дори с това ще се занимава само до тогава, докато му е интересно. Когато се види, че на детето започва да става скучно (разсейва се), веднага следва да се промени вида дейност.
Дори самото работно място в къщи следва да бъде особено – тихо и спокойно; да бъдат премахнати всякакви стимули, които детето като магьосник улавя – от телевизионния приемник до отворената врата. Когато детето работи върху определена задача, родителят следва да бъде до него и при необходимост да помага за преодоляване признаците на безпокойство.
Не бива да се допуска, да се държат дълги и скучни възпитателни речи, ако детето направи някоя беля – то така и няма да чуе дори най-мъдрите поучителни слова. Много по-важно е да се установят и спазват от ранна възраст ясни и прости правила на поведение, както и система от поощрения и наказания.  Всички изисквания към детето следва да бъдат конкретни, ясни и изпълними.
Не бива да се принуждава детето да моли за поощрение или да дава обещания: „Ще бъда добър и послушен”. Може и се препоръчва по-скоро договаряне с детето, „да не си играе с котето” или „в днешния ден ще поставиш обувките си в килера”.   За отработването на подобни навици се изисква голямо търпение и отделяне на време от страна на родителите (например няколко седмици). При това, докато не е отработен един навик, не бива да се преминава към друга задача.
 

Категория: Други
Прочетен: 13465 Коментари: 0 Гласове: 1

Семейните митове в практиката на фамилната терапия

Семейните митове са форма за описание на семейната идентичност. Те обединяват всички членове на семейството в някаква идея, образ, представа, история, дори идеология. Това знание дава отговор на всички членове на семейството на въпроса: „Кои сме ние?”.
Митовете са носители на знание, което определя кое не е приятно, забранено, табу, да се говори, да се мисли, да се чувства, да се осъжда, да се цени.
Формулата на митът е „Ние сме…” и  „Ние не сме…/”
Някои митове описващи семейната идентичност са много популярни и съществуват във всяко семейство, но обикновено това знание е смутно, неструктурирано и рядко се използва.
Кога е необходим митът?
Митът влиза в употреба когато:
а/ Границите на семейството са застрашени: външен човек влиза в семейството; семейството променя социалното си обкръжение; семейството се намира в момент на сериозни социални промени;
б/ На лице са случаи на семейна дисфункция: идентифицираният пациент се стреми да поддържа патологичната хомеостаза в семейната система.
В процеса на терапията психологът е длъжен да установи и да разкрие пред клиентите си семейния мит, който поддържа семейната дисфункция. Докато един подобен мит не бъде осветен пред всички членове на семейството, нищо не би се изменило в това семейство. 
 
1. Мит „Ние сме задружно семейство”

 За първи път семеен мит е описан от  „Миланската група” (италианските системни семейни терапевти - Мара Селвини Палацоли, Джулиана Пратта, Джанфранко Чеккин и Луиджи Босколо - в книгата си "Парадокс и контрапарадокс" (Selvini Palazzoli M., Boscolo L., Cecchin G., .Pratta G. 1978).
Митът е бил назован „Един за всички и всички за един”, популярна модификация на който  е митът „Ние сме задружно семейство”.  В подобен род семейство не може да има конфликти (особено пред децата) Никога не се показва мръсното бельо навън  Тук отношенията не се изясняват, а конфликтите се замазват. Прието е да се изразява само любов, нежност, умиление, жалост и благодарност.  Останалите чувства от типа: обида, гняв, разочарование и пр. се игнорират и тушират.  Проблемът възниква тогава, когато някой от членовете на семейството не е в състояние да игнорира и тушира  своите нормални отрицателни чувства към родствениците си.  Тогава той се превръща в идентифициран пациент.   Типични симптоми на задружното семейство са: тревожно-депресивни разстройства; агресивно поведение; анорексия.
В книгата си италианските психотерапевти описват произхода и развитието на този мит и произтичащите от него семейни дисфункции.
Случаят е следния: Те наблюдават италианско семейство фермери-арендатори в Централна Италия преди Втората световна война.
Описание на семейството:
Семейството било изключително задружно. Това за онези времена и условия било напълно разбираемо и необходимо за оцеляване на всеки в селските условия.  Единството се разглеждало като единствен вариант за оцеляване и за съхранение на достойнството.  Всеки, който би напуснал семейството се обричал на неуспехи и страдания:  „Да напуснеш семейството означава да емигрираш без всякакви средства или подготовка”. Това означавало, че ни би могъл да получиш никаква помощ в каквито и да било тежки обстоятелства. 
Ранните бракове били поощрявани, защото чрез тях в семейството се вливала нова работна ръка.  Големите синове били женени за селски местни девойки, а малките кум началото на войната все още не били сключили брак.  С началото на войната именно по-малките синове отиват на фронта, а след като се завръщат се женят за градски девойки, които довеждат в родителския дом.  За тези „градски” момичета  било много важно да се омъжат, защото след войната просто не е имало достатъчно мъже.  Поради тази причина за тях било важно и да бъдат приети в семейството на съпруга си.  Тези момичета  са станали идеалните снахи – те били в идеални отношения със всички и много работели, и помагали.  Те се превръщат в рупор на семейната идилия и единство. 
Първото знание за това „Кои сме ние всъщност”, било вербално формулирано като: „Ние всички сме много задружно семейство”.
По това време обаче родителите си отиват от този свят . настъпват трудни времена и братята със своите семейства се преместват в града.  Те започват там строителен бизнес и твърде много преуспяват. Пристигайки в града, всички се заселват в един дом. Те както преди продължават да считат, че тяхната сила е в съвместния им живот. Тъй като бизнесът им се развива добре, в един момент всички се преместват в друг район, в много по-голямо жилище.  Там вече всяко семейство имало своя квартира, но вратите не се заключвали – били винаги отворени, и по този начин единството и дружбата продължили.  Разстрели децата – двуродни братя и сестри.  Семейството очаквало, че и те ще се обичат един – друг, че и те ще бъдат толкова близки. В семейството не сравнявали и не делели децата – децата на фамилията били на всички.
Идентифициран пациент (IP)в тази голяма система била по-малката дъщеря на младия брат – девойка на 14 години, която страдала от анорексия.
„Миланците” работели с това семейство.  Всички разговори с клиентите били по въпроси за това, какви добри родственици са, как дружат и се разбират, как се подкрепят. За IP било известно, че много красива, наричали я „нашата красавица”.
В процеса на работата се изяснило, че IP прекарвала доста дълго време и била много близка с по-големия си братовчед.  При това, тя имала странно поведение: когато цялото семейство очаквало, че те двамата ще отидат някъде на разходка, държейки се ръка за ръка, момичето или не искало или го правело с неохота.  Оказало се, че между тях двамата се случва нещо  странно.  В общуването им имало нещо, което не било разписано в семейните митове.  Момичето се държало непристойно с братовчед си – присмивала му се, подигравала се, иронизирала го, вербално го нападала. Това свое състояние тя интерпретирала през семейния мит, съгласно който: „Ние сме дружно семейство. Който се държи лошо с родствениците, самият той е лош”. По този начин момичето направило извод за себе си, че не е адекватна, а самонаказанието се е проявило в симптоматика.
„Дружното семейство” е мит, който е характерен за семейства, претърпели много загуби, за семейства, живеещи в диаспора. Раздялата в такива семейства е изключително опасна – тя може да бъде завинаги. Схващането е, че „Светът на вън и хората са враждебни и опасни – нещастието дебне извън семейството”.
Интересното е, че при „дружеското семейство” често като наказание се прилага „остракизъм” (антична гръцка практика в обществения живот, която позволявала всяка година  избрани лица (елита) да гласува изгонване от полиса (държавата) на определени видни политически, военни и др. личности, посредством скрито гласуване за срок от 10 г. Всяко завръщане в полиса било равносилно на смърт. По същество тази практика била деструктивна, тъй като безпринципно били изгонвани много видни, способни и светли умове).
 

*    *    *

 

Роз-Мари Бифен – завеждащ отделение за семейна терапия в Тавистокската клиника в Лондон описва следния интересен случай през 1985г.
Семейството се състояло от баба Дебора, нейният по-малък син – Сола, съпругата на Сола и двете им деца – Рут и Матю.  След войната Дебора и Сол емигрират от Холандия. Те били единствените оцелели по време на окупацията.  Тогава Сол бил на 7г. Сол израства в Англия, жени се, появили се и децата.
Семейството било наблюдавано от Тавистокската клиника в Лондон във връзка с депресията на Сол.  Трябвало да се изясни в кой точно момент от терапията се появява усещането за депресивното състояние. Това състояние на Сол се преживявало от цялото семейство като едно дифузно и силно безпокойство.  Тук с,едва да се уточни, че Дебора живеела отделно и не участвала в терапията и била извикана на сеансите само във връзка с усещанията в семейството.  През този период се случва едно събитие. Матю имал среща със свои съученици на континента.  Семейството се радвало, че Матю ще опознае света, но той имал проблеми с оформянето на паспорта си.  Бил изтърван и последния срок.
По време на сеанса с Дебора била поставена една задача, свързана с изясняване историята на семейството. Оказало се, че в Холандия до началото на войната е живяло семейството на Дебора, което било типично „голямо еврейско семейство” – тя, съпруга й и четирите им деца.  Когато започва войната семейството се укрило при приятели – бащата заедно с трите по-големи деца заминали в провинцията, а Дебора се укрила на друго място. Веднъж Сол се  отправил към провинцията за да посети семейството си, но бил проследен. Всъщност той завел фашистите до своя баща и по-големите си братя, и така станал причина за тяхната смърт. За това Сол нямал спомен.  Веднага след войната Дебора и Сол напуснали Холандия. Тя считала, че ако по време на войната семейството се е местило от едно място на друго е щяло  да оцелее.  Тя живеела с мисълта, че разделянето и от съпруга и децата й е станало причина за тяхната гибел.
И така, оказало се, че предстоящото пътуване на Матю нарушавало парилото на „задружното семейство”: „Не бива да се разделяме”.
 За „дружното семейство” е характерна трудна сепарация на деца от родители.  Децата в такива семейства много често са включени в обслужване психологическите потребности на своите родители и именно поради тази причина не са в състояние да започнат свой собствен живот, оставайки през цялото време свързвани със семейството.

2. Мит „Ние сме семейство на герои”
Като правило семейството се нуждае и се храни от разказите за героичните постъпки на предците: там могат да се срещнат герои, борци за промяна на света, борци срещу лошото, срещу несправедливостта, защитници на свободата и истината, хора със свръхкачества, преживели репресии, войни, глад, унижения, трагедии, геноцид и пр., и всички те са успели да създадат, да отгледат и да възпитат поколение, т.е. това са хора, които са преодолели големи препятствия, но са постигнали успехи.
Митът за героите създава определен стандарт за преживявания и разбирания за света.
Където присъстват героите там всичко е хиперболизиране.  Те не изпитват радост, те изпитват щастие. Те не преживяват любов, те преживяват страст.  При тях няма живот – има съдба, няма тъга – има трагедия.
Членовете на семействата на „героите” много често имат хронични заболявания – те почти не посещават лекари. При героите винаги има висок стандарт за постижения, те са много принципни и непримирими хора.  В техния живот има множество проблеми и трудности. 
Примерът за митът на „героите” е свързан със случай, в който идентифицирания пациент е момиче, направило опит за самоубийство след скарване с майка си.  Да се разбере веднага причината за това поведение не било лесно, защото подобни ситуации на спречквания между майка и дъщеря се случвали често.   Тук следва да отбележим, че семейството е от тогавашна Югославия, а супервизор на случая бил Ренос Пападопулос и именно той описва този случай.  Той бил гръцки кипърец, учил е в Югославия, а след това е работил в Южна Африка, Англия и бил поканен от своите югославски колеги на супервизия, защото било много важно да се помогне и да се разреши бързо този случай.  Това било семейство на висш партиен функционер и ако терапията се окажела успешна можело да се разчита на финансово и социална признание
Впоследствие се изяснява, че родителите имали интересно минало.  Те били твърде млади през годините на Втората световна война, но взели участие в съпротивата.  След войната се женят, създават деца (всичко това се е случило през 60-те години) и  в момента заемали високи държавни постове. Митът на това семейство бил: „Ние сме семейство на герои”.
„Героическият мит” винаги поставя сурови изисквания към светогледа и чувствата на хората.  В историческата памет „Героите” битуват винаги във високите жанрове – епоса и трагедиите. Те не се срещат в комедиите.
„Героите” винаги са подложени на силни чувства.  Не любов, а фатална страст, не тъга, а непоносима мъка съпровождат дейността на „Героя”.  Именно от тази позиция постъпката на дъщерята се оказва напълно естествена – след скандала с майката, следва непоносима мъка и тя решава да свърши със себе си.  Освен това, семейството не се е обърнало доброволно към психолозите, те са били ориентирани към тази стъпка от психиатри и тази родителска логика е напълно разбираема. 
За психотерапевтите тази логика била разкрита едва когато семейният мит бил установен и назован. Едва след тази процедура е бил построен психотерапевтичния контакт и случая е бил решен успешно.
За хората, които живеят в „героически митове” трудностите са абсолютно задължителни и необходими . Те трябва да ги преодоляват. Те непрекъснато трябва да се намират в стълкновения, в битки, в голгота.  От  тях много често може да се чуят обяснения, че в живота нищо не са получили наготово, че животът им е бил изключително тежък, дори непоносим.  За тях е характерно едно уникално преживяване – „преживяване, свързано с преодоляване”.
За героите е характерна ригидността на афекта. Те с години могат да не разговарят, да не прощават, да се намират в конфликт и кавга. С това те се гордеят, изтъквайки, че постъпват принципно, отговорно, съпротивявайки се. 
Децата на семействата на „героите” се възпитават строго, лишават се от удоволствия, наказват се, лишават се от свободни избори.
Пример: Популярен национален мит е „Митът за оцеляването”. Преживяването на трудните условия се е превърнало в национален навик и истинска необходимост.   В епохата на застоя знак за успешен живот били храната и вещите. Малко били доволните хора. Ценяло се е умението да направиш от нищо нещо, да успееш да се сдобиеш с нещо дефицитно.  Знаците за жизнен успех били елементарни и никога достижими.   В тази ситуация на депривация на елементарните човешки потребности съвсем нормално била появата на множество детски неврози, като симптоми на семейната дисфункция.
През 90-те години, а началото на „перестройката”, животът се променя, променят се ценностите, настъпва оптимизация в семейния живот на дисфункционалното семейство.  Сега вече не било важно детето да се учи добре, сега вече можело да се купи на детето половин килограм сирене повече.  Много от децата започват с радост да помагат на родителите си, включват се от най-ранна възраст в трудов процес.  Те заслужават любовта и благодарността на родителите си, чрез труд. Било по-лесно да се работи, отколкото да се трудиш върху добри оценки в училище.  По-високият семеен статус постепенно туширал вътрешните конфликти. Възникват множество спонтанни ремисии в семейните отношения.
На този фон, стремейки се към оцеляване много хора започват да живеят рисковано – масово хората започват да се занимават с бизнес.  Много от тях успяват в конюнктурните условия – създават свой бизнес, стават собственици, но продължават да поддържат мита за „оцеляването”.  От този момент нататък митът се превръща в дисфункционален.  Било ясно, че митът е неработещ, но не било ясно какво ще се прави след това, какво ще го замести. Въпреки, че вече имало пари, животът не се променял или се променял твърде бавно и оставал неадекватен.  Започват да се срещат много случаи, при които хора с притежание на нови, просторни жилища, на луксозни материални придобивки, продължават да живеят в неестествени ограничения, да поддържат стария си начин на живот, да пестят, да се ограничават, дори да проявяват свирепост в икономиите спрямо себе си, нараства алчността и егоизма. Те не можели да еволюират и да се адаптират към променените условия.  Идеята да се наемат помощници, да се възползват от новите по-облекчени условия на живот била неприемлива. Много от тях продължавали да приготвят зимнината си, да мият на ръка колите си, да поставят по едно осветително тяло в полилеите с 4-6 крушки. Те продължавали да считат, че „Чужди хора не бива да се допускат в семейството и в бизнеса”.
При тази обстановка най-силният признак на за дисфункционалността на семейството на „оцеляващите” става депресията, когато семейството е на върха.  Сега мечтата на „оцеляващият” става девиза: „Ето ние дори  всичко да загубим, ще започнем от начало. Ние сме способни на това”. В същото време страхът от неуспех и липсата на сили за успешен втори опит, заставят „оцеляващият” въпреки тази своя мечта да запази бизнеса си,  да не рискува парите си, да се пресели и да започне нов живот на друго място, дори зад граница, но все пак  животът му остава мъчителен. При една такава ситуация е напълно разбираемо, че семейните конфликти не могат да променят мита, а само могат да го усилят, да добавят към него едно аутистично съществуване (разбиране) на „оцеляващият” в трудности и мъчения.

4. Мит „Ние сме семейство на спасители”
Много често митът на „оцеляването” в следващите поколения се преобразува в мита „Ние сме семейство на спасители”.
„Какво бихме правили без …”  Този мит изисква в семейството задължително да има един човек, който държи останалите в стегната ръка. „Спасителят” в семейството може да бъде „морален” или „физически”. „Моралният” спасител се нуждае от грешници. Неговото семейство трябва да включва членове, които често вършат укорими постъпки: пият, крадат, безделничат, попадат в скверни истории. „Спасителят” винаги ги спасява и само в такава обстановка той може да се чувства като спасител. Грешниците обикновено благодарят, обещават да се поправят и отново грешат. „Физическият” спасител  кърми, лекува, донася продукти, осигурява всякаква помощ за членовете по посока на екзистенциалните им потребности. По правило неговото семейство се състои от хора, болни, безпомощни, пасивни, инфантили, и пр., иначе как би могъл да ги спасява, ако те бяха активни, борбени, целенасочени, мотивирани, с ясни цели в живота, самостоятелни и пр.
Всичко започва с типичния мит за „Героя” – жизнена история на двама братя – известни учени. Единият брат е бил репресиран в годините за застоя и загива в лагер.  Обвинен е бил, че се занимава с „буржоазна псевдонаука”, бил изключително талантлив, приносът за науката не е възможно да бъде оценен.
Другия брат направил значима академична кариера. Той правил мъчителни компромиси с властта, за да получава средства, за да създава приемливи условия за работа, за защита на своя екип.
В това печално време поведението на двамата братя било наистина героично. Митът обаче се оформил по-късно.
Синът на втория брат нищо не променил в динамиката на мита. Неговите деца се отличили с талант, а с най-големия си внук дядото поддържал много тесни взаимоотношения.  Именно този внук бил надеждата на семейството и въплъщавал „героичния” мит.  Когато бил на около 19 години този внук влязъл в конфликт със своята любима, а след това посегнал на живота си, като се самоубил.  Инцидентът съвпаднал с развода на родители те му.  Когато по-големият брат се застрелва, по-малкият бил на 16 години. Той имал изявени актьорски способности и се готвел да кандидатства в театрален институт. След случая обаче той променил решението си и се насочил към помагаща професия. В този момент в него възникнало много силно религиозно чувство. Той се отказал от първоначалните си намерения и станал свещеник.
До самоубийството на по-големия брат на нашият свещеник сценарият се е развивал по логиката на героическия мит.  В момента на самоубийството братът-свещеник започва промяната по създаването на мита за „Спасителя”.  Последният може да съществува само тогава, когато е на лице някой, който иска и трябва да бъде спасяван.  По тази логика се развиват и децата на свещеника. Въпреки традицията в семейството те не се занимават с наука и не правят никаква друга кариера.  Той – свещеникът полагал огромни усилия и грижи за своите деца, учил ги, наставлявал ги, стимулирал ги, но никой от тях не достигнал и не е станал истински „спасител”. Те искали да бъдат „спасявани”, а не да бъдат „спасители”.
С други думи, от всеки мит се пораждат правила. Ако спасяваш, задължително трябва да има „спасявани”.
Алкохолното семейство например е типичен пример за този мит. Нуждаещият се от спасение е алкохолика, а останалите или един от останалите се явява „спасител”, респ. той винаги е съзависим.   Съюзът между тези две лица е основата върху която се ражда и развива семейния мит.

*    *    *

Не винаги обаче е задължителна дисфункционалността в съпружеската двойка, за да възникне мит. Възможен е и обратния път – митът да създаде семейството.
Пример: В литературата се съобщава за клиентка и дъщеря на алкохолик, и съпруга на алкохолик. Клиентката се е обърнала за помощ, за да бъде променен семейния сценарий.  В процеса на терапията тя се развежда със своя мъж и се влюбва в друг човек.  Двамата потъват в силни чувства и стигат до сексуален контакт.  Първите нейни думи след тази близост били: „Как си с този въпрос?” и се чукнала с два пръста по гърлото.  По този начин тя съобщила на младия човек, че за нея този въпрос е много значим.  Жената считала, че ако любимият й се обиди и разсърди, това би означавало, че тя е овладяла тази тема и тя би му разказала всичко.  Мъжът обаче реагирал по друг начин. Той я наказал, защитавайки личното си пространство в този първи конфликт, като се напил съзнателно.  Жената разбира се е реагирала изключително емоционално.  По този начин мъжът постигнал целта си. Така в двойката било поставено началото на специален стереотип на взаимоотношения: силна емоционална реакция от страна на жената – непреклонност от страна на мъжа.
 Алкохолизмът функционално се явява много добър заместител на състоянието на депресия.
 В системния модел  „Спасителят” се описва в една динамика на хиперфункционалност и хипофункционалност в семейството – този, който спасява  е хиперфункционален.  Паралелно с хиперфункционалността той е длъжен да бъде и хипофункционален. Хипофункционалността произтича не само от алкохолизма, наркоманията, но и от депресията.
Дори във функционално семейство може да се развие хипер- и хипофункционалност. Например, съпругата  може да подава към съпруга си сигнали за това, че той не е достатъчно ефективен или е по-малко ефективен отколкото тя самата.  Всеки път когато тя започне да се описва като бърза, ефективна, организирана, енергична, тогава при него винаги ще се формира усещане за несъстоятелност.
Пример: Клиент е разказал по време на сеанс следното: В първия си брак той бил много активен в домашните задължения. Неговата първа съпруга обратно била бавна, повлекана и  неангажирана към реда в къщата.  При втория си брак той нищо не вършел в дома. Казвал си: „Няма да правя нищо. Съпругата сама ще се справи по-добре и по-бързо, а и без това тя винаги ще бъде недоволна”.  Съвсем разбираемо е, че съпругата му наистина е била недоволна, а самият той не успял да се включи в семейния живот.

5. Мит „Ние сме хора”
През последните години в обществото се оформя още един мит. Той е характерен за семейства, при които високо се ценят образованието, творчеството, съзидателния труд.  Дисфункцията му  често се проявява при децата като училищна дезадаптация.  Митът се нарича „Ние сме хора”.
Идеята на мита се състои в разбирането, че човек в своето съществуване е длъжен да извърши през живота си определени дейности, които да потвърдят специфичното и уникалното за конкретния индивид.  Счита се, че ако това не бъде изпълнено, човек автоматически „оскотява и озверява”.
Например, счита се, че неработещата жена, чийто дни протичат в скука или между четирите стени на кухнята, неизменно се превръща в сляпа кокошка, или хората, които непрекъснато се напиват се превръщат в свине - „Напил се е като свиня”.
С други думи, наблюдава се един процес на превръщането на хората в животни и обратно.  Подобни мотиви изобилстват във приказния свят на фолклора – „хора-вълци”, „жена-лисица”, „царкиня-жаба”. Интересното е, че за тези превъплъщения от едно качество в друго винаги е нужен някакъв ритуал.  Един от най-често срещаните магически действия е половия акт. Именно с негова помощ жабата може да се превърне в прекрасна девойка или девойката в пантера.  Подобна роля половият акт играе и в китайските приказки за хората-лисици.  Магически свойства притежават също храната и питиетата. Чрез тях човек загубва човешкия си образ. 
В семейния мит „Ние сме хора” ролята на магически ритуал играе учението, процеса на придобиване на знания, създаването на някакви ценности, понякога духовни, друг път – материални.  Усвояването на знания е това, което различава човека от „:нечовека” и не е толкова важно дали става въпрос за понятия, които са специфични за криминалния авторитет и неговото обкръжение, или за духовни ценности на образован представител на християнската цивилизация.  Носителите на този мит ясно разбират, че специфичното за човека не се дава по рождение, а в процеса на живота си лесно може да го загуби.  В такива семейства малките деца обикновено се наричат с умалителни имена, като „детенце”, „зайче”, „мече”, „пухче”, „рибка” и пр. Същите тези семейства се обръщат към по-ниските по ранг и по-необразованите от тях с названията: „гад”, „безпросветник”, „скот”, „пройдоха”, „паразит” и пр. 
В тези семейства усвояването на знания има ритуален характер.  Например, в такова семейство членовете могат да четат определени книги не защото им харесват или увличат, а защото тези книги се считат и предлагат от модата като събития, към които трябва де се приобщят, да се идентифицират с определена субкултура.
Детето обезателно трябва да се учи и то, да се учи добре.  Ако детето не постига това, автоматично се приема, че то не е успяло да стане човек.  Ето защо цената на грешките, на неуспехите е толкова висока.  Поради тази причина много често родителите изразходват огромен емоционален ресурс по отношение на контрола, „грижите”, протектирането на децата си, които неизменно развиват невротичен страх от неуспехи, а впоследствие формират копинг-поведение към бягство от неуспехи, а не мотивация към постигане на успехи.  Децата считат недопускането на неуспех като много по-значимо собствено постижение, отколкото постигането на самия успех.  Те категорично отказват всякаква активност в сфери, в които могат да допуснат неуспех.
Днес нарушенията в познавателната активност при децата на семействата изповядващи мита „Ние сме хора” придобива особено драматичен характер, защото те се намират в среда, в която различните поколения събират информация с различни способи. Родителите все още получават информация от книгите, а децата престават да четат. На лице е пропаст между поколенията и е трудно да се разбере доколко децата са станали „човеци”.  Именно поради тази причина училищните бележки се оказват единствения индикатор за този процес и поради това училищната невроза е толкова широко разпространена днес.
Получаването на две или три висши образования (магистратури в различни области), получаването на образование в западни институти и университети, удостояването с награди, медали, грамоти, получаването на купища сертификати и пр. е нещо нормално в семейството на хората изповядващи мита „Ние сме хора”.   Децата боледуват, домът е в безпорядък, а майката учи, за де не се превърне в „домашна кокошка”,  в жена „домакиня” или в „бораниена домакиня”.  Текат крановете, изгорели са крушките, боклукът не е изхвърлян с дни, но бащата упорито и настоятелно следи новините, чете вестници, занимава се с най-новите оферти или банковия курс, защото без всичко това няма да бъде на върха.
 

 Заключение


Описаните в текста семейни митове много често се срещат в практиката на психологическото консултиране.  Работата със семейните митове е едновременно и проста и сложна.  Стратегията е проста и схематична: ритуали, които се поддържат от мита, се заменят от ритуали, които този мит не поддържа.  Стратегията е сложна поради своята уникалност за всяко семейство.  Необходимо е да се изчисли в какви поведенчески ритуали се проявява митът в даденото семейство.  С помощта на чие взаимодействие и чрез кого той се възпроизвежда. Много важно е да се разбере кога, при кои моменти възникват тези взаимодействия, които се явяват „пусков механизъм”.
Следващата стъпка в терапията е да се изобрети друг ритуал, друга поведенческа последователност, която да замести действащия дисфункционален ритуал, който поддържа мита. Отделен е въпроса как ще се предложи този ритуал на семейството, за да могат членовете му да го съблюдават.
 В някои семейства, в които спасителят е съпругата на алкохолика, ритуалът се заключава в това, че всички откровени душевни разговори се водят само тогава, когато съпругът е пиян. Жената говори за себе си, за своите преживявания, умолява съпруга си да пие по-малко. Обещава му, ако съблюдава това изискване да бъде любезна, любвеобилна, разбираща и пр. Когато обаче той е трезв, тя е различна – конфликтува, получава, спори и пр.   Тя мисли, че когато той е в трезво състояние единствено тогава може да я разбере, да усети болката и страданието й  от неговото пиянство. При подобна ситуация може да се предложи друг ритуал – доброжелателно да игнорира пияния си съпруг, а в периодите на трезвеност да не изяснява отношенията си с него чрез конфликти а обратно – да се сближи с него.  Много често при медикаментозно лечение на алкохолика следва снижаване на динамиката на хипо- и хиперфункционалността, а съпругата постепенно да се откаже да спасява съпруга си. 
Стратегията с работата с мита „Ние сме дружно семейство”  често се свързва с настъпване на промени в границите между субсистемите в семейството.  Този тип семейство се отличава с липса на граници между субситемите – всички са едно цяло и към това се прибавя забраната за изразяване на негативни чувства. За тях се оказва ефективна препоръката на Мара Салвини Палацоли, съпрузите поне няколко пъти седмично да прекарват по цял ден сами, без децата или други членове на семейството.
За семействата с мита „Ние – оцелелите (преживелите)” се оказват ефективни парадоксалните ритуали – връщане на семейството в онази нищета, от която те непрекъснато се опитват да избягат.
Работата със семейните митове е сложна и увлекателна. Ефектът в семейната система настъпва бавно, а ако се работи индивидуално постиженията обикновено са временни. Успех се постига само при работа с цялото семейство.

Литература
1.  Selvini Palazzoli M., Boscolo L., Cecchin G. & Pratta G. Paradox and counterparadox. N-Y: Jason Aranson, 1978.
По материали на А.Я. Варга - канд. психол. наук; Председатель Правления Общества Семейных Консультантов и Психотерапевтов (ОСКиП); зав. кафедрой системной семейной психотерапии в Институте практической психологии и психоанализа ; член Международной Ассоциации Семейных Психотерапевтов (IFTA); член Европейской Ассоциации Психотерапевтов (EAP). Москва.
 

Категория: Други
Прочетен: 2164 Коментари: 0 Гласове: 0


 

ДИАГНОСТИКА НА ПАМЕТТА

Фиксация, репродукция и ретенция на паметта.
Методика "Заучаване на десет думи" на Александър Лурия

 

Предложената методика  „Заучаване на 10-те думи” диагностицира в 3 етапа:
• Фиксация (запомняне) ;
• Репродукция (възпроизвеждане) ;
• Ретенция (задържане) ;
При нарушение, на който и да е от компонентите, настъпва срив и в останалите.
Изисквания: Психологът трябва винаги да разполага с 2 броя набори от по 10 думи, които:
• да са популярни и широко ползвани в езика (тук не се изследва познавателни запас на лицето, а механичната му памет);
• да са кратки от по 1-2 срички;
• да не позволяват асоциация;
• думите се подготвят от психолога и записват предварително.
Използва се готова бланка (бланката може да бъде предоставена при интерес, по e-mail).
Работа: На изследваното лице (ИЛ) се прочитат десетте думи с указание да запомни колкото може повече от тях. След прочитането се предлага на ИЛ да ги повтори. Тази процедура се изпълнява петкратно, без ИЛ да бъде предварително уведомявано, че ще следват пет повторения и възпроизвеждания. Екзаминаторът регистрира с цифри поредното място на думите при всяко възпроиз¬веждане в бланката. След около един час, през време на който на ИЛ се предла¬гат други задания, се изисква от него да каже кои думи си спомня. Възпроизведените думи също се записват (виж бланката - графа "след 1 час". С това изследването приключва. Данните могат да бъдат представени графично като крива на запаметяването.

ПЪРВИ ЕТАП
(изследва фиксацията)

- Психологът прочита 10-те думи, а пациентът ги произнася, така 5 пъти. Четенето е бавно, равномерно, ясно, с еднакви паузи и интонация;
- Всеки път, когато пациентът повтаря думите, психологът записва с арабски цифри (1,2,3...10) в квадратите срещу всяка дума поредният и номер на произнасяне.
- Психологът следи за поредността на възпроизведените думи;
- В последната графа „излишни думи” се записват думи, измислени от пациента.
- Една и съща дума не се маркира, ако е повторена.

Инструкция: "Ще Ви кажа една по една 10 думи. След като кажа 10-те думи, от Вас се иска да кажете тези, за които се сетите. Редът, в който аз казвам думите не е задължителен за вас. Вие ги казвайте така, както се сетите.  Тази процедура ще направим няколко пъти. Всеки път аз ще казвам всичките 10 думи, все едни и същи и всеки път след това Вие ще ми казвате всичките от тях, независимо, че предишния път сте ги казал."
Препоръчва се също: “Моля те, припомняй си ги на глас за да мога аз да те чувам, коя си казал и коя не”.

ВТОРИ ЕТАП
(изследва репродукцията)

Важно: Между двата етапа се дава 50 мин. интервал – време, което се запълва с други тестови изследвания.След тази пауза от пациента се иска да повтори думите без помоща на психолога. Резултатите се записват по същия начин, но в следващата графа обозначена с индекса „след 1 час.
Инструкция: “А сега се опитайте да си спомните тези 10 думи, с които започнахме. Тези които аз казвах, а Вие повтаряхте."

Забележка: Първите пет, следващи едно след друго повторения и възпроизвеждания (първи етап) са процесът на фиксация, а повторението след един час — процесът на репродукция. Резултатите от повторението на изследваното лице се записват по същия начин с арабски цифри, в зависимост от реда на репродукция, в квадратчетата на бланката в графа "след 1 час".

ТРЕТИ ЕТАП
(изследва ретенцията)

Провежда се веднага след втория етап. Психологът прочита отново думите, а пациентът ги повтаря.
Инструкция: “А сега още веднъж ще Ви кажа една по една 10-те думи, а Вие ще ми кажете всичките, за които се сетите."

ОЦЕНЯВАНЕ
Изчисление на успеваемостта при първия етап - фиксация (запомняне):
В самите графи се очертават най-добрите резултати от повторенията или се пишат в дясно в полето.
 1. Успеваемост-фиксация – събират се резултатите от всяко повторение от 1-я етап  (пет повторения) и се умножават по 2.
 У-фиксация = (4 + 5 + 7 + 9 + 8) х 2  = 33 х 2 = 66 %
Teзи 66 % веднага се налагат в класификатора на проф. Константин Мечков и се получава, „умерено нарушение”,  което е между 68% и 51% ;

Изчисление на успеваемостта при втория етап - репродукция (възпроизвеждане):
2. Успеваемост-репродукция (след 1 час) – разделя се резултата от 2-ри етап и най-добрия резултат от 1-ви етап. Частното се умножава по 100.
Ако приемем, че при втория етап са били повторени 7 думи, то:
У-репродукция = (7 : 9) х 100 = 0,7 х 100 = 70%
Teзи 70 % се налагат в класификатора на проф. Мечков и се получава "леко нарушение".
 
Изчисление на успеваемостта при третия етап - ретенция (задържане):
3. Успеваемост-ретенция – разделя се резултата от 3-ти етап с резултата от 2-ри етап. Частното се умножава по 100. Ако при третия етап резултата е 8 повторени думи, то
У -ретенция = (8 : 7) х 100 = 1,1 х 100 = 110%
Резултатите се записват в бланката в графа "VI" - тази, която е под "след 1 час" (репродукция).
Teзи 110 % се налагат в класификатора на проф. Мечков и се получава „норма” над  84 %.

II. „Kрива на запомнянето” (виж отново бланката).
Маркират се от графиката постиженията от всеки етап и се свързват в крива.
 МАРКЕРИ ЗА НОРМА:
- норма – възходяща линия
- норма – постоянно възпроизвеждане на първите 2-3 и последните 2-3 думи.
 МАРКЕРИ ЗА НАРУШЕНИЯ:
- нарушение – ако го няма началото от 2-3 думи  и края от 2-3 думи,  имаме „лабилен паметов процес”.
- нарушение – крива тип „зиг-заг”  говори за органно-мозъчен проблем, но няма гаранция (нужни са допълнителни изследвания).
Гаранцията е, ако:
 а/ първата точка (първо повторение) е по-ниска от 5 ;
 б/ кривата стига по-ниско от 9;
 в/ при повторението след 1 час – резултатът е едва 1-2 думи.
 Такава крива се нарича „органичен тип паметова крива”.
- нарушение – крива тип „плато” – получава се когато при две и повече повторения резултатът е един и същ. Говори за наличие на „съдова органика” (хипертония, хипотония, склероза, епилепсия). Кривата се нарича „съдов тип паметова крива”.
- нарушение – повтаряща се крива при седмо, осмо или девето повторение, т.е. повтаря се без изменение. Кривата се нарича крива „мозъчно-травмен тип”.
- нарушение – нови думи (конфабулации), с които запълва паметовите следи. Дори при добър резултат наличието на конфабулации (над 3) говори за „лабилен паметов процес”.
Особености:
– Новите думи (конфабулации), които пациентът си е измислил и посочил при теста е симптом за проблем в механичната памет, затова защото човек несъзнателно  запълва паметовите празнини. Колкото са повече, толкова по-зле!
– Важното е броят на запомнените думи да нараства.
– При проблем в паметта кривата е зигзагообразна.
– Друг неблагоприятен вариант е т. нар. „плато” – без промяна.
– Държи се сметка от къде сме почнали и къде е крайната точка, т.е. има ли развитие (успех).
– Ако са налице застойни или отрицателни стойности, тогава говорим за съдов проблем  (хипертония, хипотония).
– Признак за наличие на проблем е запомнянето на двата края на набора от думи и „загубване” на тези в средата. Например от 5 до 7 позиция.

Стереотипи на възпроизвеждането
- Когато думите се възпроизвеждат в реда на подаването, говорим за прав стереотип – добра фиксационна способност и за личностен стремеж към подреденост.
- Когато възпроизвеждането започва от последните думи — обратен стереотип –  несигурност на изследваното лице — стремеж да се подсигури с последните думи.
- Когато възпроизвеждането е зигзаговидно — зигзаговиден стереотип —  затруднена организация на паметовата способност,
- Може и да няма стереотип —  затруднена организация на паметовата способност.
Ако не искаме да изчисляваме успеваемост, то се ръководим от ориентировъчна норма, която е достигането на 8 запомнени думи при третото повторение.
В норма човек може да запомни 7±2 елемента (число на Мюлер) при еднократно подаване (думи, цифри, фигури). В теорията този критерий се означава като обем на паметта — пределното число елементи, които могат да бъдат запомнени при едно подаване.
При преценка на паметта като способност с методиката "Заучаване на десет думи" изчисляваме успеваемост за фиксация, която бива два вида: средна успеваемост за фиксация — Уфср., и максимална успеваемост за фиксация — Уфмакс.; изчисляваме и успеваемост на репродукция (възпроизвеждане) — Ув.
Средната успеваемост за фиксация (Уфср.) е равна на средната аритметична от първите пет повторения. Тъй като думите са десет, то за всяка възпроизведена дума се полагат 10 %.
Уфср. = (4 + 5 + 7 + 9 + 8) : 5  х 10% = (33 : 5) х 10% = 66 %
Максималната успеваемост за фиксация (Уфмакс.), е равна на най-големия брой думи, запомнен при тези пет повторения, умножен по десет, т.е. Уфмах. = 9 х 10% = 90%
Успеваемостта за възпроизвеждане изчисляваме по формулата:
Ув = (B : Уфср) х 100,
където В е броят на възпроизведените думи след един час.
Ув = (7 : 6,6) х 100 = 1,06 Х 100 = 106%
 

Скала за оценка на Мечков
степен            проценти         нарушение
I                       над 84             няма (норма)
II                      84-68                     леко
III                     68-51                 умерено
IV                     51-34               значително
V                      34-17                   тежко
VI                    под 17            много тежко

image

 

Категория: Други
Прочетен: 9914 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 13.01 03:18

Психологическо консултиране в ситуация на заучена безпомощност
 

Всяка година Американската психологическа асоциация присъжда приз на млади психолози за постигнати водещи научни постижения в продължение на първите десет години от своята работа. Мартин Селигман получава тази награда през 1976г. за теорията за заучената безпомощност, а Лин Абрамсън – през 1982г. за по-нататъшното и развитие.
Чувството за безпомощност (като усещане за неувереност) е познато на всеки човек.  Психолозите, занимаваща се с консултиране, навярно добре си спомнят клиентите, които в детайли описват това състояние и търсят в тази връзка специализирана помощ.
В тази публикация ще намерите кратък обзор на теорията на Селигман за относителното формиране на заучената безпомощност и някои препоръки по прилагане на теорията в корекционната работа.

Откриване на заучената безпомощност
Още в самото начало на своята кариера, през 1964г. бъдещ випускник на университета, той успява да направи, обобщи и анализира наблюдения, които стават основа на бъдещата психологическа теория, представящи обяснение за неувереността и безпомощността на личността. Тези негови наблюдения били толкова фундаментални, че в края на краищата довели до възникването на стройна теория, детайлно обоснована и проверена в многобройни експерименти.
Благодарение на щастливо стечение на обстоятелства, Селигман се оказва в известната психологическа лаборатория на Пенсилванския университет.  Ръководителят на лабораторията – Ричард Соломон по това време провежда серия експерименти с кучета, по схемата на класическия условен рефлекс на И.П.Павлов. Идеята на експеримента се състояла в доказване възможността за формиране на условен рефлекс за страх у кучето, под влияние на  силен звук.
За целта, след всеки пуск на стимула „звук”, експериментаторите прилагали слаб по напрежение, но чувствителен по сила електрически ток.  Предполагало се, че след известно време кучетата ще реагират на звука по същия начин, както реагирали на електрошока – ще напуснат, бягайки клетката си. Кучетата обаче не направили това. Те не предприемали дори елементарни действия, на които е способно всяко едно куче!  Вместо да изскочат от клетката, кучетата лягали на пода и  скимтели, не извършвали никакви опити да избегнат неприятностите!
Селигман предположил, че причината може да се състои в това, че хода на самия експеримент кучетата не са получавали физическа възможност да избегнат електрошока и в резултат – привиквали към неговата неизбежност.  Така кучетата се научавали на нещо друго – безпомощност.
Селигман решава да използва павловската схема, за експериментално изучаване природата на безпомощността, да изследва причините за нейното възникване и по този начин да намери път за нейното преодоляване.  Заедно с младият аспирант Стивън Майер, той разработва схема на експеримента, наречена триада, включваща участие на три групи животни.
Ето как самият Селигман описва схемата на този експеримент:
„…Първата група получава възможност да избегне болезненото въздействие. Посредством натиск с носа върху пусков панел, тази група можела да изключи захранващата електрическа система, предизвикваща шок.  По този начин, тя била в състояние да контролира ситуацията и нейните реакции били от значение.  Шоковото устройство при втората група било „обвързано” със системата на първата група. Тези кучета получавали също шок, както кучетата от първата група, но техните реакции не влияели върху резултата.  Болезненото въздействие върху кучетата от втората група се прекратявали само тогава, когато кучетата от първата група натискали контролния панел. Третата група въобще не била подложена на шок.” [Селигман, 1977]
По този начин, двете групи кучета били подложени на действието на електрошок в равна интензивност, в еднаква степен и абсолютно едно и също време.  Единственото различие се състояло в това, че едните можели лесно да прекратят неприятното въздействие, а другите имали възможност да се убедят в безрезултатността на  своите опити да повлияят върху неприятностите. Спрямо третата група кучета не се прилагало никакво въздействие – тя била определена за контролна група. След подобен сеанс „тренировка”, всичките три групи били поставени в помещение с прегради, разделящи ги, но лесни за преодоляване, така че да могат да избягват ефекта на електрошока.  Оказало се, че кучетата от първата група, които са имали възможност да контролират електрошока, са се възползвали сега от възможността да преодолеят преградите. Същото се наблюдавало и при контролната група. Кучетата от втората група обаче (тези, които не получили възможност за контрол на електрошока) жално скимтели, мятали се в клетките, а след това лягали на земята и привиквали да понасят токовите удари, които между впрочем били по-силни и по-силни.
От наблюдаваното Селигман прави извод, че безпомощността се предизвиква не сама по себе си от неприятни събития, а от опита за неконтролируемостта на тези събития. Живото същество става безпомощно, ако то привикне към това, че от неговите активни действия нищо не зависи, че неприятностите произхождат сами от себе си и върху тях не може да се въздейства.  Първите експерименти на Селигман получават широка известност в солидни психологически печатни издания.

Развитие на теорията: с хората се случва същото …
Не е тайна, че вероятността за непосре3дствено прилагане резултатите, получени при животните, за обяснение особеностите на човека, поражда съмнения. Разбира се тези съмнения са възникнали и при Селигман и колегите му.
Доналд Хирото, млад американски психолог, през 1971г. се опитва да провери дали работи механизма, открит от Селигман при хората [Hiroto, 1974]. Хирото обмисля следващата схема на експеримента.   Първоначално той предлага на три групи изследвани лица комбинация от бутони, при натискането на които стартира дразнещ звук.  Първата група е получила възможност, да прекратява звука при набиране на определена комбинация.  При втората група бутоните били просто изключени, т.е. те не получили възможност да преустановят дразнителя при никакви комбинации.  Третата група не участвала въобще в първата част на експеримента.
След това изследваните лица били насочени към друга зала, в която се намирала специално оборудвана кутия. Изследваните лица трябвало да вкарат ръката си в тази кутия, наподобяваща чекмедже и когато докоснат долната час (дъното) на кутията, активизирали дразнещия звук. Ако изследваното лице докосне противоположната страна – звукът се прекратявал.
Експериментът на Хирото доказал две важни неща. Било е установено, че хората, имащи възможност да избегнат неприятният звук, са го изключвали и при втория етап на експеримента.  Те много по-упорито и с много повече усилия търсели възможност да прекратят неприятните усещания.  По същия начин постъпили и изследваните лица от третата група – тези, които не са взели участие при първия етап.  При втората група лица, тези които при първия етап вече са преживели безпомощно състояние, пренесли модела си на безпомощно поведение в новата ситуация.  Те дори не правели опит да изключат звука – просто седели и чакали да свърши опита.
Експериментът извежда две заключения:
а/ при хората съществува вече установен механизъм за възникване на безпомощност;
б/ състоянието на безпомощност с лекота се пренася (проявява) в различни ситуации.

Влиянието на безпомощността върху продължителността на човешкия живот
В тази насока интересни резултати постигат Е.Лангер и Д.Роден.  Тя работили с хора на преклонна възраст в частна болница и имали възможност да повлияват върху живота на възрастните.  Учените дават две почти еднакви инструкции на живеещите на два различни етажа. Различието се заключвало само по степента, в която възрастните хора можели с нещо да променят обкръжаващата ги действителност.
Ето каква била инструкцията, която позволявала право на избор: „На нас ни се иска да разберем повече неща за това, какво бихте могли да направите сами в нашата клиника. За закуска Вие можете да изберете или омлет, или бъркани яйца, но избора си следва да направите предишния ден  вечерта. В сряда или четвъртък можете да посетите  прожекции на филм, но за това следва да се запишете предварително. В градината Вие можете да изберете цветя за своята стая; можете да изберете каквото искате и да го отнесете в стаята си, но Вие ще сте длъжен (а) когато го поливате, да бъдете сам (а)”.
А ето и инструкцията, която лишавала изследваните лица от тази възможност за влияние, при реализиране идеята за обгрижване на старите хора: „На нас ни се иска да разберем повече за това, какво бихме могли да направим допълнително за Вас тук в нашата клиника. На закуска предлагаме омлет или бъркани яйца. В понеделник, сряда и петък ще предложим омлет, а бъркани яйца – в останалите дни. Прожекции на филм ще представим в сряда и четвъртък: в сряда – за тези, които са в левия коридор, а в четвъртък – за тези от десния.  В градината отглеждаме цветя за вашите стаи. Сестрите ще се грижат за тях и ще ви поднасят за всеки един от вас красиви цветя.”
Посредством тези малки различия в инструкциите, една част от старите хора можели сами да се разпореждат със своя живот, а другите получавали същите блага, но без възможност да влияят върху тях.
След 18 месеца учените посетили отново дома и установили, прилагайки специална оценъчна скала, че хората от групата с право на избор са много по-активни и щастливи.
Те освен това наблюдавали, че от тази група са починали по-малък брой хора, отколкото другата.  Този поразителен факт свидетелствал за това, че възможността за избор и контрол върху ситуациите е фактор, които влияе положително върху продължителността на живота, а безпомощността – обратно.

Какво е това „Заучена безпомощност”?
И така, Мартин Селигман определя безпомощността като състояние, възникващо в ситуации, които не можем да променим.
Ако това състояние и свързаните с него особености – мотивация и атрибуции, се пренасят и в други ситуации, то това значи, че е налице „заучена безпомощност”.  Твърде големия брой от малки и дори незначими ситуации в обкръжаващия ни свят, са достатъчни за да бъде усвоена заучената безпомощност и тя да започне да живее собствен живот, като започне сама да управлява поведението ни.
Пример: На две групи изследвани лица било предложено да решат прости логически задачи, при които трябвало да наблюдават серия от картинки, намирайки в тях „излишния” елемент, следвайки определен принцип. В едната група получавала оценки „вярно” или „невярно” при правилен отговор (асинхронно), а в  другата група (синхронно) получавали за правилен отговор оценка „вярно”, а за неправилен – „невярно”. В резултат в „синхронната” група количеството на правилните отговори бързо нараствало, а при „асинхронните” не се наблюдавала тази тенденция (не се увеличавал прогресивно броя на правилните отговори), като много от изследваните лица твърде бързо се отказвали от участие в експеримента. Ако екзаминаторите настоявали да продължат участието си, то впоследствие тези лица рязко започвали да увеличават броя на грешните отговори в сравнение преди декларацията си за нежелание да участват. Освен това тази категория започвала да търси все по-сложни решения дори тогава, когато отговорите били очевидни.
Натрупването на опит от последиците в неспособност за контрол при животните и при хората, закономерно довежда до песимизъм и депресия, до снижаване стремежа за предотвратяване на трудни ситуации или за активното им овладяване.  Отговорни за възникването на това, не са само неприятните или болезнени преживявания, а по-скоро натрупаният опит в тяхната неконтролируемост.  Именно това обяснява факта, че за относително позитивни последици, Селигман получава близки резултати.  Интензивното поощрение, възникващо независимо от действията на изследваните лица, по същия начин, както и наказанието, води до загуба на инициатива и способности за конкурентна борба.
И така, безпомощността у хората възниква в резултат на неконтролируемостта и непредсказуемостта на събитията от външния свят.  Още в ранното си детство и младенческа възраст, човек се учи да контролира събитията около него.  Три обстоятелства могат да попречат на този процес:
а/ пълно отсъствие на последици (депривация);
б/ еднообразни последици;
в/ отсъствие на видима връзка между действията и последиците.

Отсъствие на последици
Ще разгледаме няколко примера.
Всички знаем какъв е живота на изоставените в детски домове деца – почти еднообразни дрехи, еднообразна храна, скучна библиотека, заети със своите дейности възпитатели и учители.  Еднообразната среда се допълва от депривация в елементарното човешко общуване.  В ограничения, затворен и изолиран свят постъпват твърде малко и незначими стимули, както и недостатъчно информация, за да може подрастващият млад човек, да се научи да свързва лошите и добрите постъпки с лошите и добрите последици. Децата не са в състояние да извличат поуки от собствения си опит. Разбира се различни постъпки, така или иначе има всякакви, но не винаги те са съпроводени с различия в последиците, особено по отношение на тяхната стойност като качество. По тази причина за младите хора, когато навършат определената възраст и трябва да напуснат домовете, е трудно да се каже, че те са социално адаптирани, приспособени към външния свят, оптимистични хора.
По аналогия с този „екстремален” пример, с лекота може да се открие и друга зона на потенциална безпомощност, например всеки днешен по-малък населен пункт, в който липсва поминък, хората страдат от безработица, училището се стреми да оцелее, младите хора са с ниски претенции и ограничени социални перспективи.  Общото и за двата случая е бедната на последици и общуване среда, в която детето просто не е в състояние да съпостави различните свои поведения с различните реакции на обкръжението си. Такова разнообразие просто няма.
Пример: Жена в зряла възраст търси психологическа помощ. Нейният вече пораснал син (26г.) не желае да се занимава с каквото и да било.  Семейството е финансово и материално задоволено, всеки от съпрузите има свой бизнес. На сина нищо не се отказва.  За да помогне на детето си, да „стъпи на крака”, бащата регистрира на него собствена фирма, която вече има печеливши резултати. Необходимо е само да се работи. Но синът не иска да знае за това! Той или престоявал през целия ден в къщи или излизал с колата си заедно с приятели.  Като цяло той нямал интерес и не искал да има никакви сериозни занимания. По време на консултацията психологът предложил на семейството да променят някои неща в отношенията със сина – да променят последиците, които настъпват от неговите действия. Например, да отнемат автомобила на сина и да го предоставят на някой служител, който води активно делата на фирмата на сина и да му върнал автомобила, ако той се заеме с активна работа. Да бъде заплащано на сина в съответствие с часовете, които той прекарва в активна работа във фирмата.  Ако управлението на фирмата не постигне нужните резултати, да я продадат. Началото на тези последици да стартират  със спиране на финансовите постъпления към сина. Експериментът продължил два месеца. Синът коригирал поведението си, започнал да се занимава с дейността на фирмата и след една особено успешна сделка успял да закупи собствен автомобил, за да не зависи от родителите си.  

Еднообразни последици
За да се избегнат песимизма и безпомощността, задължително трябва да има последици.  И те следва да бъдат разнообразни. Всеки психолог, работещият в полицията или възпитателя в детски дом, може да сподели ужасни случаи, главни действащи лица на които са деца от т. нар. „благополучни” семейства. Оказва се, че тези „благополучни” деца извършват неочаквани асоциални постъпки почти толкова често, колкото децата от детските домове и интернати. Съвършено неочаквани и немотивирани бягства от семейството, агресивни действия, кражби, вандализъм. Действията, които на пръв поглед нямат разумно обяснение, лесно намират  място в рамките на теорията за заучената безпомощност. Както е известно, един от стиловете на семейно възпитание е т. нар. стил „хиперопека”. Този стил е типичен за богатите семейства и често е свързан с еднотипни позитивни последици. Този стил е толкова опасен, колкото и другия стил „хиперконтрол”, следващ санкция след всяко нарушение.  Опасността се заключва в еднотипността на последиците.  Когато родителят („хиперконтролиращият”) не съумява да диференцира прецизно извършеното действие от детето и всеки път го санкционира с едно и също наказание, без да държи сметка за тежестта на деянието или когато родителят („хиперопекуна”) награждава (стимулира) детето си всеки път еднотипно и достатъчно богато, без да държи сметка за постижението.
Дете, което в отговор на различни (добри и лоши) поведения, получава съвършено еднакви (без значение дали са приятни или неприятни) последици, губи ориентация за управление на собствената си активност точно така, както и детето, което не получава абсолютно никаква обратна връзка, т.е. никакви последици.
Пример: Родители на дете момиченце в първи клас се търсят психологическа консултация. Съобщават, че детето започнало да посещава училище с голямо удоволствие и желание, всичко и харесвало, приятно и било.  В определен момент обаче родителите забелязват, че интереса на дъщеря им стремително намалява, детето не желае да се занимава с уроци и проявява съпротива при отиване на училище. Детето коренно се променило. Родителите разбират, че в класа се е появил нов учител, който има по-високи критерии, поставя по-ниски оценки и изисква да се работи върху допуснатите грешки.  Първоначално момиченцето изпълнявало задачите си, тъй като само установявало своите грешки и знаело как да ги поправи.  Новият учител обаче, независимо от това, че детето проявявало старание, сътрудничело и участвало активно в работата, дори само откривало грешките си, продължавал да поставя по-ниски оценки. От негова гледна точка това било правилно – грешката си е грешка.  Детето много се разстройвало от този факт.  В един момент тя загубила смисъла сама да открива и сама да поправя грешките си. Стигнала до извода, че е по-добре да не се занимава с това – така или иначе оценката ще бъде ниска, точно такава, каквато е и на тези ученици, които не проявявали това старание. Така само за 2-3 дни мотивацията на момиченцето за учене изчезнала съвсем.  За щастие родителите следвали съвета на психолога и успели да убедят учителя да стимулира дъщеря им, като чрез отношение и количествена оценка и покаже, че за нея последиците (оценката) могат да бъдат други, а не както на останалите.  Детето започнало да възстановява интереса си към учебната дейност, но това ставало много бавно.
Това е още една форма на безпомощност, възникваща в резултат на еднообразни последици.  Дете или възрастен, извършили съвършено различни – добри или лоши, правилни или неправилни действия, на които им е все едно, дали родителите му ще го защитят от неприятностите, се оказват в еднаква степен безпомощни, както и тези, които се натъкват на тотална критика, наказания, санкции за това, че е направил или не е направил определено действие, от което са настъпили неблагоприятни последици.  Ако приближим тези резултати към реалния живот, то безпомощността възниква тогава, когато човек (детето), опитващ се да реши определен поведенчески проблем, не намира система (правила) в реакцията на обкръжаващите го по отношение на неговите действия и никой от това обкръжение не му помага да открие такава система от правила.

Асинхронност
Третата причина за безпомощност възниква тогава, когато между действието и последиците е изминало толкова много време (времева асинхронност), че е невъзможно да се свържат реакциите на обкръжението със собствените действия. Ако детето има постижение в училище и е получило висока оценка, то е безсмислено родителите реагират на това действие след 1-2 седмици, когато е рождения му ден. Ако служителят е закъснял за работа в понеделник, а в сряда не е изпълнил трудова задача, то е пагубно в края на месеца той да бъде санкциониран. Със сигурност този служите ще протестира пред ръководителя си, защото не би направил връзка между действията и последиците. Ако на ангажирания в т. нар. „трудова заетост по програми” бъде дадено определеното възнаграждение в края на месеца, тъй като просто парите са дадени целево, а той не е изпълнил задачите си, то следващият път този „безработен” отново не би изпълнил задачите си.  В такива случаи на времеви отрязъци заплатата (стимула) престава да се асоциира с резултатите от труда, а при ученика – критиката, с допуснатите грешки по време на домашните задачи.

Профилактика на безпомощността
Заучената безпомощност твърде лесно предупреждава, как именно да и се противодейства: родителите например трябва да осигурят и да покажат на детето възможностите за контрол над външната среда; те следва да му предоставят синхронна и разнообразна обратна връзка – различна по количество и качество, в зависимост от различните постъпки.  Същото се изисква и от ръководителите, ако те искат да имат инициативни и компетентни (а не безпомощни) сътрудници.
Ето една матрица от основните принципи на поведение, които помагат за избягване на безпомощността и представляват своеобразни препоръки за профилактика.  Тези принципи многократно са прилагани при тренинги с родители и са абсолютно безопасни.  Те не могат да навредят на детето, но биха могли лесно да променят автоматизираното поведение на родителите, а впоследствие и да облекчат взаимодействието им с другите хора.
Правила за профилактика на заучената безпомощност
(1) Винаги трябва да има последствия
Ако животът се превърне в еднообразен и скучен, то на кого е необходим такъв? Информирайте се и запознайте след това партньора си с разнообразието на реалността, покажете му, че именно той (тя) може да живее и по друг начин. Обикновено хората  живеят в опаковки (кутии, чекмеджета), следвайки едни и същи модели на поведение (реакции) спрямо обкръжаващия ги свят. Още по-интересен е факта, че количеството на тези модели за реагиране (справяне) с твърде ограничени. При това, колкото човек е по-ригиден, по-стереотипен, по-тесногръд, по-тревожен и несигурен, толкова по-малък е броя на моделите му за реакция, а от там и толкова по-голяма е вероятността той да даде неадекватен отговор на разнообразните външни стимули.  По тази причина е добре да се съсредоточите не толкова върху постъпката (което човек и без това прави), а върху последиците. Не толкова обкръжаващата среда, а самите вие създавайте последици.  Много често средата (обществото) е създала общоприети модели на последици и човек без да се замисля ги следва сляпо, без да ги променя, без да им влияе или просто недопуска.  Този дефицит следва да бъде компенсиран, да бъде направен адекватен и разнообразен. Колкото по-прецизни и приспособени са последиците към постъпката, толкова повече човек разбира, че може да влияе върху сигналите, постъпващи от външния свят.  С нарастването на убеждението у детето (схващане, базисно убеждение), че би могло и е в правото си да управлява последиците, толкова повече расте неговата инициативност, разширява се свободата на мисленето му, става по-себеуверен, себеутвърждаващ се (асертивен) и е в състояние да преодолее ситуации на безпомощност.
(2) Последиците трябва да бъдат разнообразни
В отговор на различното поведение на вашето дете, вашите сътрудници или съпруг (съпруга), вие бихте могли да се държите (реагирате) по различен начин. Вие се ядосвате, ако той (тя) е направил нещо неправилно, радвате се, ако постъпките на партньора ви са приятни  - и вие проявявате своята радост или раздразнение с цялото разнообразие на емоционалната палитра, стремейки се да укажете точно с какви именно чувства се свързва поведението (постъпката) на детето, съпруга или сътрудника. Именно това е обратната връзка, която очаква и приема другия. Към емоцията си вие следва да добавите вербални и невербални сигнали, с които да завършите картината на последиците.  Не ограничавайте своите емоционални реакции и говорете за своите чувства. Разширете „списъка от наказания” и „списъка от поощрения” и се старайте да постигнете баланс между добрите и лошите последици с баланса между правилните и неправилните действия.
(3) Последиците трябва да бъдат разнообразни
Не отлагайте реакцията си, действайте в момента и то разнообразно. Това е особено важно в случай на екстремално поведение, необичайно лошо или изключително приятно.  Не забравяйте, че хората изпитват потребност да бъдат похвалени (погалвани) – не отлагайте удовлетворяването на тази нужда за бъдеще. Същото правило се отнася и при реакции на неправилни постъпки. Много по-често в тази област хората се въздържат от реакция.  Много по-чести са случаите, при които човек подложен на унижение, отбягва да покаже реакцията си в момента. Този стил на справяне, например чрез бягство (отлагане, премълчаване) първо, донася още по-отрицателни преживявания за вас и второ, другият получава неадекватна последица (сигнал за обратна връзка).
(4) Случайните реакции са по-добри от постоянните (рутинните)
Ясно е, че е твърде неуместно и неловко, да се правят опити за постоянно съпровождане на своите реакции с  всяко обикновено поведение на партньора. Това не е и нужно.  Множество специално организирани изследвания показват, че  несистематичните и случайни последици действат по-добре, отколкото постоянните и добре познати.  Най-добре е партньора да бъде оставен сам да забележи последиците, без ваша помощ.  Оказвайте му подкрепа само епизодично.
На тези принципи се основава и консултирането в ситуация на заучена безпомощност.  Стадият на диагностицирането е насочен към проверка на съществуващите причини, довели до формирането на заучена безпомощност, а стадия на психологическото въздействие – към нейното отстраняване.
Литература
Haracz, J. (1988). Learned helplessness: An experimental model of DST in rats. Biological Psychiatry,23, 388-396.
Hiroto, D. (1974). Locus of control and learned helplessness. Journal of Experimental Psychology, 102, 187-193.
Overmier J.B., Seligman M.E.P.(1967) Effects of inescapable shock upon subsequent escape and avoidance responding.
Journal of Comparative and Physiological Psychology, 63 Peterson, Christopher (1993) Learned helplessness : a theory for the age of personal control. New York : Oxford University Press, 1993. xi, 359 p.
Seligman, M.E.P. (1991)Learned Optimism. NY Knopf.
Seligman, M.E.P. (1993) What You Can Change & What You Can"t. NY Knopf.
Seligman, M.E.P., Reivich, K., Jaycox, L. & Gillham, J. (1995) The Optimistic Child. N.Y. Houghton Mifflin.
Seligman, Martin E. P. (1972), comp. Biological boundaries of learning. New York, Appleton-Century-Crofts xi, 480 p.
 Seligman, Martin E. P. (1992) Helplessness : on depression, development, and death. New York : W. H. Freeman,. xxxv, 250 p.
Zullow, H., Oettingen, G., Peterson, C. and Seligman, M.E.P. (1988) Explanatory style and the historical record: Caving LBJ, Presidential candidates, and East versus West Berlin. American Psychologist, 43, 673-682.
Зелигман М. (1997) Как научиться оптимизму, М.: а.о."Вече", с.261-262.
Ромек В.Г. Теория выученной беспомощности Мартина Селигмана // Журнал практического психолога, №3-4, 2000, с.218-235
Хекхаузен Х. (1986) Мотивация и деятельность: в 2-х т., т. 2, М.: Педагогика, с. 112-136
Статья опубликована в книге: Психологическое консультирование: Проблемы, методы, техники . Ростов-на-Дону: ЮРГИ, 2000, ISBN 5-900548-30-9, с.278-187 © Ромек В.Г., 2000
 

Категория: Други
Прочетен: 4019 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 21.07.2012 22:51

Тест за явна тревожност при деца 8-12 год.
(The Children’s Form of Manifest Anxiety Scale – CMAS)  
(Анна.М. Прихожан)



 

Цел – Скалата за явна тревожност за деца е предназначена за диагностика на тревожността, като относително устойчиво състояние при деца на възраст 8-12 години.
Описание – Скалата е разработена от американските психолози A.Castaneda, В.R.McCandless, D.S.Palermo през 1956г. на база скалата за явна тревожност (Manifest Anxiety Scale) на Дж. Тейлър ( J.A.Taylor, 1953), предназначена за възрастни. За детския вариант на скалата са подбрани 42 пункта, оценени като най-значими и показателни от гледна точка на проявите на хронични тревожни реакции при децата.  Спецификата на детския вариант с състои в това, че за наличието на симптоми свидетелстват само утвърдителните варианти на отговори. Освен това, детският вариант е допълнен от контролна скала с 11 пункта, за установяване тенденция за проява на социална желателност в отговорите. Показатели за наличието на подобна тенденция са както положителни, така и отрицателни отговори. Така конструирана методиката съдържа общо 53 въпроса.  Скалата се ползва с достатъчно висока клинична валидност и продуктивност за решаване на широк кръг професионални задачи.  Скалата е преминала стандартна психометрична проверка, в която са участвали 1600 ученика на възраст 7-12 години.
Инструкция„На следващите страници ти предлагаме списък от твърдения.  На всяко едно от тях можеш да се отговориш в два варианта: вярно и невярно. Твърденията описват събития, случаи, преживявания.  Внимателно прочети всяко едно твърдение и определи дали можете да го отнесеш към себе си, правилно ли описва то вашето поведение или качества. Ако отговора е „да”, то подчертай „вярно”, ако, не – „невярно”. Не обмисляй дълго отговорите си. Ако не можеш да решиш дали е вярно или невярно, избери това, което при теб се случва по-често. Не давай на едно твърдение два отговора. Не пропускай нито едно твърдение. Отговаряй на всички поред. Нека да направим един тренинг.”
Твърдения
1.Ти си момче
/вярно; невярно/
2.На теб ти харесва да играеш на улицата, а не в къщи
/вярно; невярно/
3.Твоят любим предмет е математика.
/вярно; невярно/
Забележка: Методиката може да бъде приложена както индивидуално, така и в група, при спазване на стандартните правила за групови изследвания.  За деца от 7-8 години за предпочитане е индивидуалното тестиране.  Ако детето изпитва трудности при четенето, то може да се приложи устен способ – психологът прочита всяко едно твърдение и фиксира отговора.
Примерното време за изпълнение на теста е 15-25 мин.
Въпросник
1.Трудно ти е да мислиш, когато си сам.
вярно/невярно
2.Неприятно ти е когато някой те наблюдава, когато ти вършиш нещо.
вярно/невярно
3.На теб много ти харесва във всичко да бъдеш над всички.
вярно/невярно
 4.Лесно се изчервяваш.
вярно/невярно
 5.Харесваш всички хора, които познаваш.
вярно/невярно
 6.Често забелязваш, че сърцето ти започва да бие по-бързо.
вярно/невярно
 7.Твърде много се стесняваш пред другите или при мисълта да бъдеш пред другите.
вярно/невярно
 8.Случва ти се, при дадени обстоятелства, да ти се иска да се намираш колкото се може по-далече
вярно/невярно
 9.Струва ти се, че при другите всичко се получава по-добре, отколкото при теб.
вярно/невярно
10.В игрите най-много обичаш да печелиш, отколкото да губиш.
вярно/невярно
 11.Дълбоко в душата си ти се страхуваш от много неща.
вярно/невярно
 12.Често чувстваш, че другите не са доволни от теб.
вярно/невярно
 13.Страхуваш се да останеш сам у дома.
вярно/невярно
 14.Трудно взимаш решение за нещо.
вярно/невярно
 15.Нервничиш когато не успяваш да постигнеш нещо, което искаш.
вярно/невярно
 16.Често нещо те измъчва, но ти е трудно да разбереш какво.
вярно/невярно
 17.Винаги и с всички се държиш възпитано и уважително.
вярно/невярно
 18.Безпокои те това, което ще кажат родителите ти.
вярно/невярно
 19.Лесно се ядосваш.
вярно/невярно
 20.Често изпитваш трудност при дишане.
вярно/невярно
21.Ти винаги се държиш добре.
вярно/невярно
22.Често се потят дланите ти.
вярно/невярно
23.Ходиш до тоалетната по-често, отколкото другите деца.
вярно/невярно
24.Приятелите ти имат повече късмет от теб.
вярно/невярно
25.За теб е важно какво мислят другите за теб.
вярно/невярно
26.Често ти е трудно да преглъщаш.
вярно/невярно
27.Често се вълнуваш за неща, за които по-късно се оказва, че не е трябвало да го правиш.
вярно/невярно
28.Лесно се обиждаш.
вярно/невярно
29.Често се измъчваш за това, дали правиш нещо така, както би трябвало.
вярно/невярно
30.Никога не се хвалиш.
вярно/невярно
31.Изпитваш страх за това, че нещо може да ти се случи.
вярно/невярно
32.Трудно ти е да заспиваш вечер.
вярно/невярно
33.Дълбоко преживяваш всяка една оценка, дадена от другите.
вярно/невярно
34.Никога не закъсняваш.
вярно/невярно
35.Често се чувстваш неуверен в себе си.
вярно/невярно
36.Винаги казваш само истината.
вярно/невярно
37.Имаш усещането, че никой не те разбира.
вярно/невярно
38.Страхуваш се да не ти кажат: „Ти не се справяш добре!”
вярно/невярно
39.Страхуваш се от тъмнината.
вярно/невярно
40.Трудно ти е да се съсредоточиш над уроците.
вярно/невярно
41.Понякога се ядосваш.
вярно/невярно
42.Често изпитваш болка в корема.
вярно/невярно
43.Обхваща те страх, преди да заспиш в тъмна стая.
вярно/невярно
44.Често правиш това, което не би трябвало.
вярно/невярно
45.Често те боли глава.
вярно/невярно
46.Безпокои те мисълта, че нещо неприятно може да се случи с твоите родители.
вярно/невярно
47.Понякога не изпълняваш обещанията си.
вярно/невярно
48.Често се уморяваш.
вярно/невярно
49.Често нагрубяваш родителите си и други възрастни.
вярно/невярно
50.Нерядко имаш страшни сънища.
вярно/невярно
51.Струва ти се, че другите деца ти се присмиват.
вярно/невярно
52.Случва ти се да излъжеш.
вярно/невярно
53.Страхуваш се, че с теб ще се случи нещо лошо.
вярно/невярно
 Обработка и интерпретация на резултатите
 Ключ към теста
 
Ключ към скала за „социална желателност”
• Отговори „вярно: 5, 17, 21, 30, 34, 36.
• Отговори „невярно”: 10, 41, 47, 49, 52.
Критичното ниво по тази субскала е 9 (девет). Такъв и по-висок резултат свидетелства за недостоверност на отговорите.
Ключ към скала за „тревожност”
Отговори „вярно: 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 11, 12,13, 14, 15, 16, 18, 19, 20, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 31, 32, 33, 35, 37, 38, 39, 40, 42, 43, 44, 45, 46, 48, 50, 51, 53.
Получената сума от баловете представя първичната оценка или суровия бал.
 

Обработка и интерпретация


Предварителен етап
1.Преглежда се цялата бланка с отговори и се маркират тези, на които отговорите са еднакви (само „вярно” или само „невярно”). Както вече беше отбелязано,  в CMAS диагностиката всички симптоми за тревожност имат само положителни отговори („вярно”), което при обработката създава затруднения, свързани с възможно смесване на показателя тревожност и склонността към стереотипно мислене, което много често се среща във в ранната училищна възраст.  За проверка следва да се използва контролната скала „социална желателност”, предполагаща два отговора. В случай, че всички отговори са „вярно” или всички отговори са „невярно”, то получения резултат следва да се разглежда като съмнителен.  Необходимо е внимателно да се извърши проверка на изследваното лице с други методи. 
2.Търсене на грешки при попълване на бланката: двойни отговори (т.е. подчертаване едновременно на „вярно” и „невярно”); пропуснати отговори; поправяния; коментари и пр.  В тези случаи, при които изследваното лице е дало погрешни  не повече от три отговора по субскала „тревожност” (независимо от характера на грешките), данните могат да се обработват на общо основание.  Ако грешките са повече, то не е целесъобразно да се преминава към обработка на данните.  Следва да се обръща особено внимание на деца, които пропускат  или дават двоен отговор на пет или повече пунктове по CMAS (скала „тревожност”). В повечето случаи този признак означава, че е налице затруднения в избора, затруднения при вземане на решение, опит да се избегне отговора, т.е. явява се показател за скрита тревожност.

Основен етап
Изчисляват се данните по контролната скала – субскала „социална желателност”.
Изчислява се бала по субскала „тревожност”.
Първичната оценка се привежда с скална.  В качеството на скална оценка се използва стандартна десетка (стен).  За тази цел данните на изследваното лице се съпоставят с нормативни показатели (норми) на групата деца за съответния пол и възраст.
Тревожност. Таблица за привеждане на суровия бал в стенове.
Забележка: Таблицата може да се получи след заявка на e-mail.
Забележка:
• д – норми за девойки ;
• м – норми за момчета;
4. На база получените скални оценки се прави извод за нивото на тревожност на изследваното лице.
Характеристики на нивата на тревожност
• 1-2 стена – не е свойствено състоянието на тревожност. Подобно „извънредно спокойствие” може да има защитен характер. 
• 3-6 стена – нормално ниво на тревожност. Необходимо е за адаптация и продуктивна дейност.
• 7-8 стена – леко повишена тревожност.  Често е свързана и засяга само определен кръг ситуации или определена жизнена сфера.
• 9 стена – явно повишена тревожност. Обикновено има мащабен (генерализиран) характер.
• 10 стена – Много висока тревожност. Рискова група.

Източник: Шкала явной тревожности CMAS (адаптация А.М.Прихожан) / Диагностика эмоционально-нравственного развития. Ред. и сост. И.Б.Дерманова. – СПб., 2002. С.60-64. http://www.gurutestov.ru/test/79/

 

Категория: Други
Прочетен: 9403 Коментари: 0 Гласове: 0
Комплексен социално-психологически тест
Социометричен тест - част 2
(в помощ на училищните психолози)

    Комплексен анализ на данните
Анализът е комплексен и отделя няколко направления,  на база въпроси, на които следва да се даде отговор. Пунктове от 1 до 4 – анализират преимуществено и основно данните на социометрията, пункт  5 – данните от автосоциометрията и пункт 6 – данните от референто- и социометрията.
1/ Система за социометричен статус на данните
? Учениците с какъв статус са в групата?
? Какви са преобладаващите статуси?
? Има ли откроена високостатусна „звезда”?
? Какви са конкретно по вид непопулярните статуси в групата и какво е отношението между техните и другите статусни групи?
? Как могат да се обяснят получените данни? Особено важно е да се отбележи причината за изолация или отхвърляне на отделни членове.
Преобладаващо или просто мнозинство на ученици с непопулярни статуси, като – пренебрегнати, изолирани, отхвърлени, говори за ниско ниво на психологическо развитие на групата или за нейното разпадане.  Ситуация, при която съществуват няколко отхвърлени членове на фона на една благоприятна емоционална структура на отношенията, говори за наличието на „жертвен агнец” или група от такива лица.
За формиращите се класове е много често срещан вариант „всички са средни”: групата изглежда аморфно, всеки ученик е включен в някакво неголямо общество с неопределени граници.  Едни са популярни и същите тези са непопулярно за други. Динамиката е съществена, но не е организирана. Групата се намира в процес на търсене, на събиране на информация. Лесно се създават и бързо се разпадат връзки. Членовете все още не са уверени в себе си.
Популярността, отхвърлянето и изолацията са сложен социално-психологически феномен, в който се преплитат лични качества, особености на Его-позицията по отношение на другите,  ценностни ориентации на всеки за себе си и за другите, приемане на групови форми и методи за наказание за тези, които не искат или не могат да бъдат като всички.
Изследванията показват, че за постигане на популярност при учениците, съществено значение има интелекта им и външната привлекателност; голямо значение имат адекватната самооценка, ниската тревожност, социалната привлекателност и способностите за емпатия.  Особено важни са социалните ценности, жизнените цели, стила на общуване.   Високият статус в групата може да бъде в резултат на успехи в основната дейност (учебната, ако класа е ориентиран към нея; в спортната, ако специализацията е в тази насока и пр.).
Понякога популярността се подкрепя и от външни успехи на учениците.  Например юноша деветокласник често пропускаш занятия, практически непопулярен в класа, изведнъж получава популярност след като става известно, че той е отделял от учебното време за да тренира спортни танци и е взел важен приз. Именно тази информация би му осигурила висок емоционален статус в класа до края на обучението.
Що се отнася до отхвърленият, то при него всичко е обърнато.  Обикновено отхвърленият не разполага  с интелектуални, личностни, физически или дори материални ресурси за да завоюва благоразположението на другите.  На второ място, при него има желание да заеме тази позиция или отстоявайки свои убеждения и принципи, или просто да не бъде като другите.  Да се диференцира произхода на отхвърлянето е много важно, тъй като това определя и характера на работата и самата и необходимост.  Когато човек сам се отхвърля, понякога предизвиква уважение и снизхождение в съучениците си.
Процеса по изследване на изолираният не е лесен. Социалната изолираност може да бъде личностна особеност, семеен стил на отношение, съзнателна зряла позиция.  Всички тези форми са в норма, при всички тях избора е на ученика.  Други причини могат да бъдат: отсъствие на навици за социално взаимодействие, ниско ниво в културното развитие на останалите членове на групата, хроничен бойкот и пр.
2/ Социометрична структура на групата
? Има ли в класа устойчиви микрогрупи
?  Какви са взаимоотношенията вътре във всяка микрогрупа? Конфликтна ли са или позитивни?
? Има ли и какво е взаимоотношението между микрогрупите?
? На какъв принцип са образувани микрогрупите? Какво обединява членовете?
? Какъв е начина за организиране на взаимоотношенията между тях и кой не влиза в микрогрупите?
? Какво е взаимоотношението между момчетата и момичетата?
? Какво е взаимоотношението между членовете на  различните микрогрупи и тези, в които  никой не отива.
Наличието на групова вътрешна сплотеност и на достатъчно добро очертано мини-общество е признак за социална зрялост.  Практиката показва, че ако класът функционира стабилно в продължение на няколко години, процесите на вътрешно групообразуване са практически неизбежни и всяка устойчива микрогрупа се стреми към обособяване и вътрешна сплотеност.  Много често тя обединява хора с еднакви статуси.  Повече микрогрупи от 6-7 и дори повече членове, възникват около „звездата” и други високостатусни, а непопулярните  формират диади и триади.
Наличието на вътрешни мини-колективи с противоречиви връзки между тях и голям брой отхвърлени, свидетелства за неблагополучни емоционални взаимоотношения, за възможен разпад или близко преструктуриране на отношенията.  Този тип процеси рядко остават локални, в рамките на отделните микрогрупи. Те въвличат постепенно целия клас.  Членовете на разпадащите се микрообщества започват да се промъкват към близки блокове и е възможно не след дълго това да доведе радикално разместване на цялата групова структура.  Да се разчита на висока активност в учебната работа през този период е несериозно.  Членовете на класа изцяло са ангажирани с емоционалните си отношения.
Честото възникване на взаимна или едностранна неприязън между най-значимите членове на всяка от микрогрупите, свидетелства за тяхната конкуренция. В такива случаи трудно може да се говори за наличието на „звезда” на целия клас, а за микрогрупова „звезда”, тъй като членовете на тези микрогрупи са ориентирани единствено към своите популярни лица.
От това, как са построени отношенията между най-влиятелните микрогрупи и тези, които се държат особено, образувайки двойки и тройки, може да се съди за много неща. Единичните (самотниците) и диадите могат да се ориентират към високостатусни, но могат да живеят и собствен живот.  Втория вариант по принцип затруднява управлението на групата и за лидера и за възрастните.
3/ Система за взаимно избиране и отхвърляне
? Много ли са в групата взаимните отхвърляния и избори?
? Как изглежда системата на отхвърлените? Има ли в нея „жертвен агнец”?
? Има ли много противоречиви избори?
Ситуация на противоречиви избори по правило е много болезнена и носи много негативни последствия.  Особено е наранен члена, който е адресира към другия положителен избор. В повечето случаи това означава, че той очаква от другия също положителен избор.  Несъвпадението на очакванията с реалните поведенчески реакции се преживява винаги болезнено. Тази особеност е много типична за ситуациите, когато противоречивите избори, направени от членове на групата с приблизително равни статуси: популярен-популярен, популярен-среден, среден-среден и т.н.  За двойките  популярен-отхвърлен, противоречивия избор е с малка диагностична стойност, тъй като обикновено отхвърлените често отдават предпочитание към високостатусните, а това те не свързват с очакване за ответна позитивна реакция.  Без особена стойност е и ситуация, в която ученикът не е направил нито едно отхвърляне, показвайки само положителни за него лица.  При тези обстоятелства отхвърлянето от страна на този, който е бил избран, може да е известно на отхвърления, но той предпочита или да замълчи на този въпрос или да даде невярна информация.
4/ Взаимоотношения между различните статусни категории
? В какви взаимоотношения са в групата популярните?
? Какви са взаимоотношенията между популярните и непопулярните?
? Какви са взаимоотношенията между непопулярните членове? Към кого от високостатусните те се ориентират най-много?
При описанието на способите за обработка на социометричните данни беше даден отговор на тези въпроси.
В какво все пак се състои основната диагностична ценност на данните от „класическата” социометрия?  Социометрията дава лична, интимна информация за живота на групата, за дълбочината на емоционалните отношения и процеси.  Те могат пряко да не бъдат проявявани в дейността, в конкретните постъпки и в откритите реакции на хората.  Те обаче предопределят състоянието на членовете на групата: тяхното самочувствие, творческа активност, удовлетвореността на груповите членове, самооценката и нивото на личностна тревожност.  Списъкът може да продължи.  Повечето хора, пребивавайки в група интуитивно чувстват отношението към него на останалите: преживяват, когато групата е недостатъчно доброжелателна към него; когато го подозира; реагира всеки път при поощрения и наказания и пр.  Подрастващите момчета и момичета са особено чувствителни и особено зависими от груповите отношения.
Много от особеностите на груповата структура са важни и диагностично-значими от гледна точка на поведението и стила на общуване на учениците с класния ръководител.  Важно е, защото чрез разбирането за груповите особености може мъдро да бъдат построени отношенията с децата.  Диагностични са, защото много от особеностите отразяват стила на общуване и ръководство на педагога. Така например, конфликтните отношения между „звездите” в различните групи вътре в класа често се явяват резултативни от определена политика на ръководителя, който съзнателно или несъзнавано ги сблъсква при различни ситуации.  Децата от различен пол стават „звезди” или високостатусни също доста често под влиянието и въздействието на възрастните, които определят с кого да общува, към кого да гравитира, какви да са предпочитанията му. Тази особеност е много типична за младшата подрастваща възраст 7-10 г.  Сплотеността на групата, отношенията между високостатусните и останалите, наличието на „жертвен агнец” – всичко това в определен смисъл и степен зависи и е свързано с „ръководещата линия” на възрастните, работещи с класа.
5/ Социално-психологическо благополучие на членовете на групата /рефлексия/
? Как може да се характеризират социално-рефлексивните способности на членовете на групата?
? Има ли в групата ученици с много ниски нива на социална рефлексия? С какъв статус са те?
? Пребивавайки в групата всяко дете понижава или повишава своя реален статус? Има ли наличие на тенденции към повишаване/понижаване на статуса на класа като цяло?
? Може ли да се правят предположения за изкривявания във възприятието относно статуса на всеки член и на групата като цяло?
Известно е, че социално-рефлексивната неадекватност често се проявява при тези, които заемат крайни статусни позиции: „звезда”, отхвърлен, изолиран.  Ето защо е важно да се обърне непосредствено внимание на тези деца. Важно е да се установи причината на тази ниска рефлексия. Каква е тя? Защитна реакция, ниско ниво на умствено развитие, инфантилизъм, личностни нарушения? Отговорът ще определи пътя за необходимите корекционни социално-психологически мероприятия.
За социално-психологическа адекватност на учениците и реално разбиране за тяхното място в колектива, може да се говори в този случай, ако той правилно е предвидил повече от 3 избора и толкова е отхвърлил. Това означава, че той добре знае как е приет в групата, но в същото време греши или бяга от отговор на четвъртия въпрос (въпрос за отхвърляне).  Много често това явление има защитен характер, то маскира неувереност, социална тревожност на детето.
6/ Ценностно влияние в групата
? Има ли ученици, които притежават силно ценностно влияние върху другите?
? Носители на какви ценности за груповите качества и умения се явяват те?
? Може ли да се предположи, че при определени обстоятелства реалният лидер на класа може да се превърне в лице с асоциални ценности?
? Как се отнасят помежду си социометричните и референтометричните статуси между отделните ученици?
Още няколко думи за ценностите и влиянието на ценностите в групата. Детето или подрастващият могат да попаднат в групата на отхвърлените поради това, че се явяват носители на качества или ценности с асоциално или нестандартно съдържание.  В емоционалната структура тези качества получават знак „минус”.  Но в ценностен план неговите интереси, постъпки особености могат да се окажат привлекателни (иска ми се да опитам как се чувства той), въпреки, че не са приемливи.  Така понякога, конвенционалното възпитано дете предпочитащо социално-приемлива и традиционна форма на поведение,може да се ориентира към друга скала на ценности. Тогава то избира в ценностната си ориентация съученик, който му отговаря на съзнателно, рационално ниво.
  Частни препоръки
Ако психологът  успее да анализира отношенията в класа по указаните параметри, той ще получи неоценима информация, която по-късно може да използва при работата с класа като цяло, с класните ръководители и педагозите-предметници, а също така и при индивидуална корекция и консултативна работа с учениците.  Основната трудност се състои в това как да се извлече най-ценното от цялата тази информация.  В тази връзка има няколко частни препоръки:
Социометрията не се отнася към числото методи, към които „всички възрасти са покорни”.  Тя има смисъл да се включва в плановете за диагностични изследвания и въобще да се прилага в началото на 4-ти клас, а в краен случай – в трети.  Причината за това се крие в неустойчивостта на емоционалните връзки на малките деца, сложността на самата процедура и предполагаемо ниво на интелектуална зрялост.  В по-ранна възраст да се прилага социометрия означава губене на времето на психолога.    Понякога е много по-просто да се попита педагога, кои ученици в класа го обичат и кои не.  Това той знае със сигурност добре, тъй като сам,  съзнателно или несъзнавано формира емоционални връзки в групата.  Все пак трябва да се знае, че най-висока диагностична ценност дават данните от комплексното социално-психологическо изследване в средното училище.
Психолозите са хора състрадателни, обикновено те откликват на всеки един сигнал за психологическо неблагополучие на човек и особено на децата.  Сработва някакъв новопридобит условен рефлекс на професионалиста: проблем – корекция, тревожност – психотерапия, нисък социален статус – помощ за неговото издигане.  Но винаги ли ниския социален статус, изолираността, отхвърлеността се явяват показания за корекционно въздействие? Винаги ли това е психологически проблем на човека? Не винаги.  Изолацията на човек в който и да било колектив може да бъде съзнателен избор, стил на социално поведение, семеен сценарий.  Отхвърлеността – това е единствения способ човек да съхрани в определен момент свои ценности и идеали, които не споделя с групата.  Ето защо, преди да бъде взето решение за психологическо въздействие спрямо ученика с непопулярен статус, е необходимо да бъдат проведени допълнителни дейности, да се получи информация по допълнителни канали: за нивото на тревожност и емоционално благополучие въобще; продуктивността на учебната и неучебната дейност; семейството; кръга на общуване; интересите и др.  В края на краищата можем просто да попитаме подрастващия, как се чувства в класа (понякога това е абсолютно оправдано).  Напълно е възможно психологът да се съгласи независимо от резултатите, че подрастващият има право и основания да бъде такъв, какъвто той иска.   Източник: Как измерить отношения в классе: Социометрический метод в школьной практике / М. Битянова. — М.: ООО «Чистые пруды», 2005. — 32 с. : ил. (Библиотечка «Первого сентября», серия «Школьный психолог»)
 
Категория: Други
Прочетен: 2966 Коментари: 0 Гласове: 0

Комплексен социално-психологически тест
Социометричен тест - част 1
(в помощ на училищните психолози)

Инструкция: Моля, отговорете на намиращите се по-долу въпроси. Постарайте се да бъдете искрени, иначе работата Ви губи смисъл.  На нас много ни се иска да разберем вашето лично мнение. Информацията, която ще споделите ще запазим в тайна. Искреността няма да Ви навреди.
След прочитането на всеки въпрос, веднага попълвайте отговора си.  Ще са Ви необходими имената на класа и затова ние сме ги изписали на дъската. За имената, които ще записваш в бланката са оставени празни места.
Преди да започнете работа, запишете своето име и клас. Пожелаваме Ви успех!

Име, фамилия  ……………………………………………………………………………………
Клас …………………….
Дата на изследването ……………………………………….
I. Ако ти се наложи да промениш училището в което си и продължиш образованието си в друго училище, кои от твоите съученици в класа ще вземеш със себе си?  Моля, напиши имената на пет съученика.
1. ………………………………………………………………………………………………………….
2. ………………………………………………………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………………………………………………….
II. А сега напиши кои от твоите съученици не би взел в новото училище. Посочи имената на пети съученика.
1. ………………………………………………………………………………………………………….
2. ………………………………………………………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………………………………………………….
III. А сега, според теб,  кои твои съученици биха те поканили да отидеш с тях в новия им клас, ако те променят училището?  Посочи имената на пети съученика.
1. ………………………………………………………………………………………………………….
2. ………………………………………………………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………………………………………………….
IV. А сега посочи кои твои съученици не биха те поканили да отидеш заедно с тях в новото им училище.  Посочи имената на пети съученика.
1. ………………………………………………………………………………………………………….
2. ………………………………………………………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………………………………………………….
V. Ако ти предложим да видиш отговорите на тези въпроси, написани от твоите съученици, чий отговори би искал най-много да видиш.  Напиши имената на  пет съученика, но ги подреди по важност за теб. На първо място напиши името на този съученик, чийто отговори най-много държиш да видиш.
1. ………………………………………………………………………………………………………….
2. ………………………………………………………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………………………………………………….

 

В описания въпросник се съдържат три важни  диагностични процедури:
а/ класическа социометрия (1 и 2 въпрос);
б/ аутосоциометрия (3 и 4 въпрос)
в/ референтометрия (5 въпрос)
Първата процедура изследва структурата на емоционалните отношения в групата, втората – адекватните представи на членовете на групата за своето положение в емоционалната структура на групата и третата установява референтните лица, т.е. членовете на групата притежаващи ценностна привлекателност и вероятното им психологическо влияние в групата.  Всяка от тези процедури е самостоятелна от гледна точка на обработката на данните, а тяхното обединение се извършва едва при по-късния качествен анализ на резултатите.

Класическа социометрия


Посредством метода се изучават емоционалните връзки в групата, на принципа „симпатия-антипатия”. Той позволява да се изследват лидерските процеси, пътищата и способите за предаване на информация, отношението към ръководителя, емоционалните междуличностни предпочитания.
Тестът позволява да бъдат анализирани особеностите на социометричната (емоционалната) структура на малката социална група.  Всеки човек в група има емоционален статус.  Ако той бъде определен качествено, то може да се стигне до статуса на индивида в групата. Чрез особеностите на този свой статус човек пребивавайки в група оценява сам себе си, а него го оценяват  останалите.  Количествения статус се измерва чрез сбор от числа – положителни (първи въпрос) и отрицателни (втори въпрос), които се натрупват в отношенията на човек с членовете на групата.  Ако представим всички статуси на членовете на една група, то ние ще получим единна йерархия, т.е. социометрична структура на групата.  Тя е особено устойчива, много е важна за развитието на групата като цяло и за индивидуалната съдба на всеки неин член.  Нейното изучаване, формиране и корекция са важна дейност на психолога.  Особено важно е психологът да знае и четирите параметъра на социометричната структура на групата.
1/ Социометричен статус на членовете на групата
Статуса на човек в структурата на емоционалните предпочитания може да се разглежда като определен израз на степента на привлекателност, симпатичност на неговата личност за другите.  Колкото статусът на определен член е по-привлекателен за останалите, толкова е по-голяма потребността на другите от общуване с него, толкова повече внимание получава той.
В груповия статус на йерархията се диференцират три категории: полярни, средни и непопулярни членове на групата.  Те се установяват по броя на положителните избори, на отхвърлените избори и в резултат на съчетанието на двата вида избори.
Полярните членове на една група имат значителен брой положителни избори и малко отхвърляния, т.е. това са емоционално привлекателни лица.  Сред тях може да се отделят високостатусни и социометрична „звезда”.  „Звездата” може да се определи като „душата” на компанията, тя е нейния емоционален лидер.  Тя се появява (изгрява) в два случая:  когато има човек, събрал най-много от всички положителни избори (не по-малко от половината от възможния максимален брой) или когато човек получава повече от всички популярни лица положителни избори.
Непопулярните членове на групата обикновено са нееднородни.  Сред тях могат да бъдат открити членове на групата със статус на пренебрегнати, отхвърлени или изолирани.  При пренебрегнатите има положителни избори, но не са малко, много повече са отхвърлянията.  Отхвърлените нямат положителни избори, при тях има само различия в броя на отхвърлянията, тъй като е много условна самата социална величина на отхвърляне.  Те обикновено се възприемат експресивно от другите, но за съжаление отрицателно.  Отхвърлеността в дадения случай е преди всичко емоционален феномен, определение за неприятен, социално нечистоплътен човек (качества, свойства, навици). В групата на изолираните попадат тези лица, които за групата реално несъществуват: при тях липсват както положителни, така и отрицателни избори. Те не се регистрират в групата нито на ниво чувства, нито на ниво отношения.
Въпросът е в това, какви са статусните категории и в какво съотношение присъстват в групата – това е въпрос №1 за всяка практика, проведена от социометрията.  Съвкупността от статуси характеризира процесите, възникващи и протичащи в групата и те дават обяснение за поведението на отделните членове. Отговорът на този въпрос се получава още при първата стъпка при обработката на данните.
2/ Взаимност на социометричните избори
Особен интерес представлява член на групата, който имат много отхвърляния и например 1-2 взаимни избора (дори тези избори да са от отхвърлени, както е той самият) или член, имащ много избори от страна на други членове на групи (микрогрупи), а леновете на неговата група не го забелязват или дори отхвърлят. Реалното положение на човек в групата се определя не толкова от статуса, но и от взаимно направените избори и отхвърляния.  Колкото са повече взаимните избор, толкова по стабилно и благоприятно е положението на този член в групата.  Като цяло груповата структура може да придобие различен вид в зависимост от това, има ли в нея взаимни предпочитания между членове в различни мирогрупи, много ли са членовете на групите изразяват симпатия/антипатия.  Ако отговора е отрицателен, тогава групата се намира на сложен етап от своето развитие, характеризиращ се с конфликти, ниска степен на емпатия и емоционална неудовлетвореност.
3/ Система на отхвърлените в групата
От особена важност е да се знае, какво представлява системата на отхвърлените.  Преди всичко трябва да се изясни дали членовете са определили своите антипатии или те избират тези, които също ги отхвърлят.  Как се разпределя в групата емоционалната агресия. Има в това отношение разнообразни варианти. В една група например практически всички без изключение могат да получат определен брой отхвърляния, дори високостатусните подриват репутацията си от 2-3 „недоброжелатели”. В друга група може да съществува „жертвен агнец”, поемащ върху себе си лавина от отхвърляния.  Характера на разпределението на отхвърлянията влияе съществено върху общуването в групата и свидетелства за начина за разрешаване на конфликти. Например, в една група съществувала продължително време може да се изработи устойчива склонност да разрешава много от проблемите си на гърба на „жертвения агнец”. Членовете на една такава група винаги знаят кой е виновен.  При една такава група, дори „жертвения агнец” да бъде преместен в друг клас, в друго училище, тя много скоро след това ще създаде нов „жертвен агнец”.  С други думи, ще е необходима нова работа за преструктуриране на цялата група и най-вече системата на отхвърлените, т.е. членовете на групата трябва да приемат нови способи за разрешаване на конфликтите си, за общуване и снемане на напрежението.
4/ Наличие на устойчиви микрогрупи и техните взаимоотношения
Всяка една малка група не по-голяма от 5-7 човека има влечение да се подразделя на по-малки групи (микрогрупи). Всяка една от тях създава своя емоционална структура, а понякога свои високостатусни, дори „звезда”.  Вътре в класа може да съществува особено сложна социална структура:  няколко микрогрупи, които взаимодействат една с друга, отделни двойки и тройки, а също отхвърлени, изолирани.  Взаимоотношенията между устойчивите микрогрупи определят емоционалната атмосфера в колектива.  Тази комуникация може да бъде позитивна или негативна, групите могат да имат общи членове или да бъдат изолирани една от друга, могат да бъдат ориентирани към една „звезда” или към различни т.н.  Всичко това трябва да се установи и изучи.
Информацията за всички тези особености за емоционалната структура на взаимоотношенията между учениците може да даде социометрията само ако правилно са били планирани, грамотно обработени и внимателно анализирани данните.

 

Социометрията като метод: планиране и тестиране


Методът се основава на хипотетичния емоционален избор, който в рамките на дадения критерий извършват всички членове на групата. На групата се предлага (на всеки един ученик отделно) да си представят някаква ситуация, която да е достатъчно емоционално натоварена и върху тестовата бланка, условно да направят избори в полза или срещу определени членове на групата.  Във връзка с това възниква поредица от въпроси, които следва да бъдат отработени от психолога на етапа на планиране: може ли на практика тази група да направи точно този избор и дали той е достатъчно ефективен за точно тази група.  Какъв критерий за избор е най-целесъобразно да и бъде поставен? Колко избора трябва да направят учениците и важно ли е тези избори да бъдат подредени по важност.
Преди всичко изследването трябва да се проведе с група, която има ясно откроени граници.  От тази гледна точка училищния клас е напълно подходящ.  На второ място, групата трябва да има общи цели и задачи. Учениците обаче нямат общи цели и задачи, както и съвместна дейност. Разбира се изключваме извънучилищните мероприятия. Принципно училищната работа е индивидуална. В много случаи в училището детето сяда на учебната маса до другия само в качеството си на съсед по маса – нищо повече.  За формирането на една истинска лидерска структура този факт е непреодолимо препятствие.  Когато учениците нямат обща дейност, те не са в състояние и да откроят от групата и ярък лидер.  За разлика обаче от лидерската, емоционалната социометрична структура се формира безпроблемно и дори понякога достига до голяма сложност и зрялост.
Изборът на критерий е от голямо значение.  Това е централния въпрос при планирането:  всички членове на групата биват поставени в хипотетична ситуация за да направят избор по нея. Тази ситуация е много важна, ако искаме наистина да установим емоционалните отношения между членовете. Например ако на децата им бъде поставен въпроса: „Кого би взел със себе си ако трябва да отидеш на разузнаване в тила на врага? или „Кой би поканил на рождения си ден?  са добри варианти на сценарий, защото са част от типичното общуване в тази възраст.
При формирането на критериите за избор е много важно да се спазват два принципа. Първо – критерият трябва да бъде свързан с особено значими и характерни за групата ситуации в общуването, т.е. ако това е училищен клас, то тогава въпросите следва да са свързани с живота и общуването на децата именно в училище. На второ място, критерият трябва да има емоционална наситеност, да е важен за групата, да е свързан с някакъв ценностен елемент или важен за групата отношенчески проблем за решаване. Например, добре работещ въпрос е  „Ако предстои да направиш списък на класа, в който следващата година ще учиш, кои хора би записал на първите три места?”. Този въпрос ще работи добре, ако бъде поставен непосредствено в края на учебната година.  Или същия въпрос, при наличие на голямо напрежение в класа, в резултат на ученик или група от ученици, които са с асоциално поведение.
Следващия важен въпрос е планирането на броя на изборите. Да ограничаваме или да не ограничаваме изборите на ученика? Колко да бъдат – три, пет, седем или въобще да не поставяме ограничения?  Традиционно този въпрос има два отговора, съответно два варианта на социометрично измерване: параметричен и непараметричен.  Непараметричният вариант предлага, всеки ученик да ранжира всички останали от гледна точка на тяхната привлекателност за него в рамките на предложения критерий.  Такъв подход ще донесе огромен материал и с голяма точност ще анализира отношенията в групата.  Този вариант обаче има много минуси, както съдържателни, така и организационни.  Голяма е вероятността да възникнат т. нар. „случайни избори”.
Параметричният вариант предлага фиксиран брой избори.  Това ограничение не позволява да се разкрие голямото многообразие на отношенията и може да даде информация само за най-значимите. Същевременно обаче този вариант позволява техническо „удобство” и поради тази причина той е най-разпространен.  Счита се, че  групи с численост 22-25 човека минималния брой на изборите може да бъде 5-6.
Последният въпрос – въпроса за планирането. Да вземем един пример, да кажем, че Иванов е избрал в новия си клас Петрова. Има ли значение подреждането в самия списък, кое поред е избраното лице – на първо или на пето място. Тук има два варианта за отговор, респ. два типа социометрични измервания. При първия вариант отговора е – не, няма значение. Всички избори на Иванов са еднакви по значимост. Той ще вземе и петте си съученика в новия клас.  Вторият вариант обаче казва – да, има значение.  При този вариант на изследваните лица следва да се каже в инструкцията, че се иска да подредят по важност лицата – най-ценният за тях да бъде поставен на първо място, а този, който е с най-малко предпочитание – на пето.  Разбира се ранжирането по този критерии усложнява допълнително изследването и най-вече обработката на данните. За определяне на качествения статус на всеки член на групата (високостатусен, среден, нискостатусен) се прибягва до процедура, която е нереална в практическо отношение.  Най-добре да се прилага варианта без ранжировка на изборите. 
От гледна точка на процедурата, социометрията е доста елементарна.  Тя задържа два основни елемента: инструкция и съдържателни въпроси.  Много често дори психологът дава инструкцията устно и след това чете въпросите, като предлага на учениците писмено да отбележат отговорите си в специална бланка или просто на лист хартия.  В други варианти инструкцията се дава устно, а след това се раздават бланките, на които има също кратка инструкция, оставено място за класа, за името на изследваното лице, датата на изследването  и всички въпроси с оставено място за попълване на изборите.  Преимуществото на втория вариант е в това, че  учениците имат на разположение самата инструкция, а това намалява вероятността от грешки или броя на уточняващите въпроси по време на тестирането.  Трябва да се знае, че инструкцията винаги изпълнява две много важни функции: мотивираща участниците и дава технически пояснения.
Мотивационната част е принципно важна и именно тя определя откритостта на участниците и желанието им да отговорят.  Самата социометрична процедура се явява дейност, която подлага участниците на сериозно емоционално изпитание.  Особено са засегнати онези, които заемат крайни статусни позиции: високостатусните и нискостатусните.  „Трябва честно да отбележиш тези, които ти харесват и тези, които са ти неприятни, знаейки, че точно в този момент другите също те оценяват.  Не забравяй да запишеш името си.
Да се снеме напрежението в групата преди и по врене на тестирането е особено важно и от тази гледна точка са ценни следните моменти:
• Контакт с групата.  Ако изследването се провежда от училищния психолог, имащ достатъчно авторитет сред децата, не би трябвало да възникне проблем.
• Стил на инструкцията: доброжелателна, неформална, спокойна.
• Меко, галантно формулиране целите на тестирането. Може да се обясни, че е особено важно да се знае от психолога и училищните органи до колко класът е задружен и сплотен, че на база тези резултати ще се положат допълнителни  усилия за благополучието на всички ученици в класа.
На въпроса: „Защо е необходимо да записвам името си?”, психологът може да отговори, че изследването губи смисъл, тъй като не ще позволи да се разбере кой е задружен в класа и кой – не. Освен това, пред всички в класа трябва честно да се каже, че резултатите ще бъдат съобщени, ще бъдат разглеждани и оценявани от училищното ръководство, но само в обобщен вид и без имената на учениците. изследваните лица трябва да са убедени, че информацията им ще остане в тайна.
В техническата част на инструкцията трябва да бъдат отбелязани следните моменти:
= всеки попълва бланката си самостоятелно;
= никой не трябва да се съветва с другите;
= никой не трябва да гледа в бланките на другите;
= при попълването изследваните лица трябва да отчитат всички членове на класа, а не само тези, които в момента са в клас (за улеснение, на дъската може да бъде изписан списъка на класа);
= при отговорите да се избягва „всички”, „никого”;
= изборите трябва да бъдат толкова, колкото са определени – нито по-малко, нито повече;
Ето една приблизителна инструкция:
„Ние с вас много пъти сме обсъждали въпроси, касаещи отношенията във вашия клас, питали сме се дали вашият клас е задружен или не и ако не – то каква е причината за това.  За да бъде бъдещата ни работа интересна и полезна, за мен е много важно да разбера какви са вашите представи за класа и за отношенията ви. За тази цел аз ще използвам една методика, наречена с хитрото име „социометрия”.  Тя се състои от пет въпроса. Сега ще ви раздам тестовите бланки и вие ще ги прочетете. Въпросите са прости и едновременно сложни. Те се отнасят вашия клас, отношенията между вас и лично вас.  За да не бъде работата ви напразна, без смисъл, е много важно на всеки един въпрос да отговорите сериозно и максимално искрено.   Разбира се, вие може и да не отговорите на въпроси/въпросите, но това уверявам ви  ще затрудни по-нататъшната ни работа за създаване на другарски и дружески отношения.  И още.   В работата си задължително отбележете своето име. Ако попълните въпросите, но не напишете името си, работата също губи смисъл. Разбира се аз мога да забележа това, когато събирам листовете или дори да извърша графологична експертиза, но мисля, че това няма да се наложи и че е недостойно”.
От своя страна аз гарантирам, че вашите листове с отговорите няма да попаднат в други ръце, нито на вашите съученици, нито при педагозите, нито при родителите ви.  С тях ще работя само аз.  На общокласно събрание и консилиум на педагозите ще бъдат разглеждани резултатите само в най-общ вид. Ако искате да разберете моето мнение  по повод вашите отговори, посетете ме в кабинета, където ще поговорим в спокойна обстановка.
 Сега вземете бланките, прочетете всеки въпрос и започнете да отговаряте.  Още веднъж напомням, забранено е да се съветвате, да гледате в листа на съседа си. Това не е контролна работа по алгебра и личното мнение на всеки от вас не трябва да споделяте със съученика си.
И така. Попълнете сега шапката на бланката: името си, класа, датата на изследването Имате на разположение 10 минути. Който приключи по-рано предава работата си на мен и може да излезе от стаята”.
Психологът действително трябва да охранява информацията строго. Дори не е необходимо да запазва оригиналните бланки, след като е взел от тях информацията. Изтичането на данни към други лица може да доведе до разрушаване доверието в него, а за някои деца това би било с катастрофични последици. По-късно задължително следва да се проведе събрание на класа и отчет на резултатите. Ако бъдат получени действително обективни резултати, а срещата се отложи с 2-3 месеца, то тогава учениците губят ентусиазъм  за участие и в такъв клас прилагането на повторен социометричен тест би бил безполезно.
Важно е на учениците да се осигури достатъчно време за размисъл и напълно спокойна обстановка. Забранено е в стаята по време на тестирането да присъства класния ръководител или други лица.  При събирането на бланките задължително трябва да се обръща внимание, дали е посочено името на ученика.

Обработка на социометричните данни


Това е сложна, високопрофесионална работа, изискваща достатъчно време (дори в най-простия и вариант).  Обработката преминава през няколко основни етапа: първичен анализ на тестовата бланка; попълване на социометричната матрица; изчисления върху статусите и графично представяне на социограмата. 
Първичен анализ на данните
Необходимо е на първо място, събрания тестови материал внимателно да се разгледа.  Интересът на психологът трябва да бъде привлечен от тези тестове, които не носят името на ученика. Трябва да се помисли дали пропускът се дължи на разсейване и е случаен пропуск или е целенасочен.  На второ място следва да се отделят онези бланки, в които учениците са избегнали да дадат отговор по определени въпроси. Например, отговори ли са с „Бих взел всички” или „Никого не бих взел”; други биха написали едно и също име към всички въпроси, трети дори биха написали своето име.  Към тези лица трябва да се прояви особен интерес за да бъдат установени причините за отказа, природата на самия отказ (често той има чисто защитна функция).  За да бъде изследването пълноценно, то психологът трябва да тества отново тези лица индивидуално. При такива случаи към ученика се подхожда особено внимателно за да се преодолее нежеланието му, за да се създадат доверителни отношения.  Възможно е и при второто тестиране да бъдат получени подобен род отговори, дори още по абсурдни.  В такъв случай трябва да се приеме нежеланието на ученика да участва в тестирането.  Очевидно е, че при такъв случай психологът трябва да търси отговор, защо точно този ученик проявява тази упоритост и не желае да участва в една толкова елементарна процедура.
Не на последно място стои и анализа на цялата допълнителна вербална или графическа информация, която може да бъде регистрирана по време на тестирането или да бъде открита изобразена на тестовата бланка.  Понякога изследваните ученици вписват допълнителни коментари, правят рисунки и пр.). 
 

Попълване на социометричната матрица


Социометричната матрица представлява таблица, в която се нанасят първичните данни (виж таблицата по-долу). В нея по хоризонтала и по вертикала се нанасят имената на изследваните лица. Обикновено се практикува следния модел: по вертикала се нанасят имената, а по хоризонтала номерата, по които са подредени по вертикала, за да се заеме по-малко място. Желателно е лицата да са подредени по азбучен ред.
Обработката включва нанасяне на изборите на всяко лице, като изходна е вертикалната позиция. Взима се първия от вертикала, прекарва се една линия по хоризонтала му и се поставя определен знак (цифра, точка,плюс, звездичка и пр.) в квадратчето, разположено срещу номера (горе по хоризонтала), на лицето което е било избрано. Например, първото ИЛ е избрало 3, 7 и 10 и там където се пресичат квадратчетата, там се поставя знака.  Изборите (приемането) се обозначава обикновено с плюс („+”), а отхвърлянията с  минус („-„).
В дъното на таблицата има допълнителни позиции:
а/ Позиции, които се обозначават с С+ и С-. В тях се записва сумарния бал за приемане и за отхвърлян за всеки член от групата. По този начин всеки участник получава две сумарни оценки – за приемане и за отхвърляне.  Тези балове могат да се възприемат като оценка за статуса на личността в групата и точните предпочитания в системата на междуличностните отношения.
б/ Позиции, които се обозначават с В+ и В-. Това са сборовете от взаимните избори, т.е. количеството  на изборите и отхвърлянията, които съвпадат между двама членове. Тези избори могат да се отбележат чрез кръгче около „+” или „-„
Още на този етап на обработката може да бъдат направени първите изводи за статусната структура на членовете.  По получените суми за всеки един може да се съди за това, кои членове на групата се явяват най-предпочитани и най-непредпочитани, какво е количеството на членовете със среден статус и кои са най-непопулярните (аутсайдерите).

Таблица
         
Списък на класа Списък на класа
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
1         
2         
3         
4         
5         
6         
7         
8         
9         
С+         
С-         
В+         
В-         
П+         
П-         
Р+         

В училищната практика най-често възниква необходимост от диагностика на емоционалното благополучие на учениците в класа, т.е. какви са вътрешно-груповите позиции на членовете.  Този показател е важен от гледна точка на възможностите на организацията на възпитателно и развиващо взаимодействие на класа и необходимостта от намеса в неблагополучно развиващите се групи.
По тази причина за практическите цели се прилага качествена оценка на получените данни (дори може да се каже, че социометричната процедура по характер се доближава до проективна методика, тъй като се преплитат области на статистиката с качествено-съдържателен анализ).
Така например, всички ученици, които са получили избори на повечето от половината от класа могат да заемат т. нар. „високостатусна позиция”, а тези, които са получили само 2-3 избора при различно число на отхвърляне  – „нискостатусни” (изолирани, отхвърлени, пренебрегнати, непопулярни).  Средната категория ученици може да бъде назована „нискостатусна”.
Практиката показва, че еднакво тревожни биха били и ученикът, получил 1 положителен и 9 отрицателни отговора и този с 2 положителни и 19 отрицателни отговора.  И към двете деца следва да се отнасяме като към неблагополучни и по отношение на тях следва да се проведат допълнителни диагностични дейности с възможности за последващо психокорекционно въздействие.
Необходимо е внимателно да се анализира и броя на взаимните избори.  Така например, ако член на групата имащ 12 отрицателни и 2 взаимноположителни избора, не може да бъде отнесен към числото на несретниците, тъй като в социалното си обкръжение има група за поддръжка и неговото положение в субективно психологически план е доста стабилно, отколкото член на група с 5-7 положителни, но нула взаимни избори.
Следва да се има предвид, че провеждането на качествен анализ на статусните позиции на този етап  е затруднено. В тази фаза основната задача е да бъде построена социоматрицата – внимателно, точно и безгрешно да се попълни таблицата, в която ще се събират баловете – положителни, отрицателни и взаимни (на отхвърляне и на приемане) на всеки член на групата. На този етап могат да се направят някои предварителни избори за статусната йерархия на класа.

Построяване на социограма


Социограмата може да бъде определена като схематично равнинно изображение на системата от социометрични отношения в групата.  Техниката позволява нагледно да се представи мрежата от вътрешногрупови социометрични връзки  и да се проследи много по-дълбоко качественото им описание. С нейна помощ могат да се разкрият т. нар. „микрогрупи” (субгрупи), да се разкрият връзки между тях, да се отдели социометричната „звезда’ от групите и за всички групи, както и аутсайдерите (изолирани групи или отделни членове).  Именно социограмата позволява да се съди за сплотеността на групата, организираността и частично за нейния психологически климат.
За построяване на социограма се използват общоприети знаци (символи, условни обозначения):
1. Да обозначаване на членовете се използват:
 — момче
 — момиче
 — член на групата, отсъстващ по време на изследването.
В самото квадратче (кръгче) се записват инициалите на члена на групата, а над него се записва броя на положителните избори, получени за даденото лице, а под името – броя на отрицателните.  Такъв условен знак в съчетание с цвета, за който ще бъде казано по-късно, предоставя достатъчно информация при работа със социограмата.
 

2. За обозначаване на статуса кръгчетата (квадратчетата) се рисуват в определен цвят, като са приети следните обозначения:
= червен – популярен член на групата (ако съществува „звезда”, нейният знак се удебелява с двойна червена линия и се защрихова).
= жълт – средностратистически членове;
= зелен – непопулярни, като ако лицето е изолирано отвътре се начертава втора линия със син цвят; ако е отхвърлено – с черен; ако е пренебрегнато – с кафяв.

3.  За обозначаване на изборите се използват линии:
= плътна червена  – взаимен положителен избор;
= пунктирана червена със стрелка (еднопосочна)– положителен избор;
= плътна синя – взаимно отхвърляне;
= пунктирана синя със стрелка – отхвърляне.

 

Етапи при построяването на социограмата


Социограмата може да бъде построена по два различни начина в зависимост от това, дали ще служи за изследователска работа или за практическа.  На този етап различията са много съществени.
„Изследователската” социограма в своя завършен вид представлява схематично изображение на всички системни положителни и отрицателни връзки.  Тя може успешно да бъде построена само за по-малки групи (8-12 лица) и при наложени ограничения на броя лица за избор. За големите групи по правило се съставят няколко отделни социограми.  Например, социограма за взаимните избори или за взаимните отхвърляния, социограма за първите пет (три) избрани лица и други, в зависимост от целите на изследването.  Това е така, защото накрая при обобщението винаги възникват проблеми при синтезирането на данните за получаване на единна социометрична картина.
За практическа работа се използва обща социограма, основните стъпки на която са следните:
Първа стъпка – построяване социограма с положителните избори
Ако класът е много голям, може да се започне работа по социограма с положителните избори само за момичетата и друга, само за момчетата.  Разбира се този вариант е подходящ само за случаите, при които структурата на момичетата и момчетата не са свързани една с друга.  Например, такава структура много често възниква при учениците от 3 до 9 клас. Децата в 1-2 и 10-11 клас взаимодействат много активно и структурите им се препокриват.
Ако се приеме да се работи  ученици от 3-9 клас, то е най-добре в лявата част на голям бял лист да се изобразят положителните избори на момчетата, в дясната – тези на момичетата, а между тях съществуващите положителни връзки.
В центъра на листа се поставя онзи член, който има най-високостатусна позиция ( с най-много плюсове). След това около него се изобразяват тези членове, на които той е отдал предпочитание (1.1).
 
Рис. 1.1
Във всяко кръгче (квадратче) се вписват името, количеството положителни и отрицателни избори (тук не се използва още цвят), които е получило лицето. След това, сред обозначените  се избира този, който е най-високостатусен и се започва изобразяване на неговите избори със стрелки към другите  ( рис. 1.2).
 
Рис. 1.2
В този момент върху социограмата може да се появи първата взаимна връзка, могат да възникнат нови условни знаци.  По-нататък процедурата се повтаря, като се започне от следващият високостатусен член.
Винаги лицата с положителни избори се разполагат по-близо до центъра (избраното лице), което са избрали, а тези с отрицателни – по-далеч, към периферията.
Добра е тази социограма, която съдържа най-малко количество пресичащи се линии. При първия път на чертане това не се получава и по тази причина обикновено се прави нова окончателна социограма за прегледност.
В процеса на прерисуване положителните знаци на листа се променят, с което се решават следните задачи:
Първо, необходимо е знаците кръгчета  (квадрати) да се разположат така на листа, че да станат видни (очертани) отделни групи вътре в класа. За тази цел, знаците за отхвърлените и изолираните се разполагат в края на листа, близо до тези лица или групи, към които те гравитират, а съществуващите микрогрупи, диади или триади, да се разположат на определено разстояние една от друга.
Второ, лицата и групите следва да се разположат по такъв начин, че техните линии да се пресичат колкото може по-малко. Разбира се линиите не преминават през съответните знаци. Забранено е също линии между лица от различни групи да се пресичат с линиите между лицата в самите групи. (рис. 2.1 и 2.2);
 
Рис. 2.1
На трето място, необходимо е на социограмата ясно да се открояват по-значимите и по-малко значимите положителни връзки между членовете. За тази цел значимите линии се оцветяват в червен цвят (плътни или пунктири), а друга част остават в черен цвят, също така е възможно тези линии да не бъдат цели, а съкратени. Винаги остава възможност да бъдат продължени, ако се наложи.  Незначимите линии не трябва да отклоняват вниманието при качествения анализ на взаимоотношенията. 
Съкратените линии се използват за обозначаване на едностранни изборите, насочени от отхвърлени или изолирани лица  към високостатусни членове.  Обозначаването на такива връзки на листа например към „звездата”, би влошило качеството на социограмата, още повече, че те не носят значима информация. В тези случаи е най-подходящо да се използват съкратени линии, които да показват насочеността на избора на нискостатусното лице. Под такава линия може да бъдат записани инициалите на тези високостатусни членове, към които са адресирани (рис. 3).
 

Рис. 2.2 Какви линии са нужни на анализа и подлежат на изображение в цвят?
 
Рис. 3

На първо място – всички взаимни връзки
На второ място – положителни връзки между микрогрупите и вътре в устойчивите микрогрупи
На трето – тези връзки, идващи от високостатусните към нискостатусните членове.
Останалите връзки се чертаят в свят по избор на психолога.
Втора стъпка – подбор и изобразяване на значими отрицателни връзки
При традиционния подход обикновено се прави отделна социограма за отрицателните избори, в центъра на която се разполагат отхвърлените и пренебрегнатите („звездата” и високостатусните се разполагат по периферията).  След това се извършва анализ на двете социограми.  Това е доста продължителна и сложна процедура.  По-рационална и проста техника, която може да бъде приложена е следната:  Върху социограмата с положителните избори се налагат важните отрицателни връзки, към които задължително (минимум) следва да присъстват:
1/ Взаимните отхвърляния;
2/ „Противоречивите” избори – положителните избори са насочени навън, а отрицателните навътре.
3/ Отрицателните избори адресирани към високостатусните.
4/ Отрицателните избори във вътрешно-устойчивите микрогрупи.
5/ Отрицателните избори между централните фигури и различните микрогрупи.
6/ Отрицателните връзки между момичета и момчета.
В резултат на тази маркировка, в социограмата ще отсъстват отрицателни връзки, адресирани към отхвърлените, които и без това не са информационно съдържателни, а и могат да бъдат отчетени винаги при анализ на всеки един факт в групата от хора.
Трета стъпка – построяване на индивидуална социограма
Социограма от този тип може да бъде построена за отделни членове на групата, ако е необходимо да се направи по-прецизен анализ за тяхното положение в системата на вътрешно-груповите предпочитания.  Знакът на лицето, чийто връзки се анализират, се разполага в центъра и към него се чертаят линии от тези, които го избират или отхвърлят. Индивидуална социограма може да бъде създадена за нискостатусен член на групата с цел,  уточняване на неговия статус (пренебрегнат, изолиран или отхвърлен), а също така и за високостатусен с цел, уточняване дали той действително се явява социометрична „звезда”.
В група с равни предпочитания, за „звезда” се счита този, на който са отдадени повече избори от по-популярните членове на тази група (рис. 4, 5).
С това всъщност социограмата може да се приеме за завършена.  По принцип изготвянето на една социограма преминава през от 4 до 5 пъти преначертаване.  Едва след това идва ред на анализа на данните. Този способ на работа не изисква специални изчисления.

 
Рис. 4. В група от популярни не се отделя „звезда”
 
Рис. 5. В групата популярни се отделя „звезда”
 

Аутосоциометричен тест


Автосоциометрията не е самостоятелна диагностична процедура.  Тя допълва и прецизира класическата социометрия и се провежда паралелно с нея.  В процеса на процедурата, членовете на групата вербализират своите представи за това, как оценяват групата си като цяло и отделно, как групата се отнася към всеки един неин член.   По този начин психологът точно може да прецени как всеки ученик открива своето место в колектива.  В социалната психология умението адекватно да оцениш отношението към себе си на другите хора се нарича способност за  социално-рефлексивни навици.
Нивото на социална рефлексия в развитието е важен показател за зрелостта на личността и за благополучието й.  Съвсем разбираемо е, че малките деца имат развити такива навици в по-малка степен, отколкото подрастващите на 12-15 години и по-възрастните.  Независимо от това, автосоциометрия е добре да бъде проведена дори в по-ниските класове. 
Адекватната представа за своето място в една група е положителен признак за зрялост, дори да става дума за отхвърляне или изолиране.  Обратното, социално-рефлексивната неадекватност поражда редица проблеми в процеса на общуване на ученика.   Те могат да бъдат демонстрирани посредством прояви у детето на такова поведение, което не съответства на очакванията на групата и съответно тя не би ги поощрила или обратно – не би ги наказала.  Такова дете със сигурност ще очаква от съучениците си някакво друго поведение (реакция), която няма да получи.  При това, то ще реагира еднакво болезнено както на отсъствието на очакваната от другите агресия в случай на необосновано субективно занижение на своя статус, така и при отсъствие на доброжелателност и поддръжка при преоценка на своята роля в колектива.

Обработката на данните преминава през два етапа


На етапа на първичния анализ е необходимо да се отдели специално внимание на всеки случай на пряк или косвен отказ на член на групата да вземе участие.  Отказът може да се изрази с различни средства: банални пропуски при въпросите и (или) тяхното зачертаване, устни или писмени реплики от типа: „ Аз не искам да отговарям на тези въпроси” или  (много често срещана практика) „Откъде да зная какво си мисли той за мен!” Ученикът може да дисквалифицира отговора си чрез шега или надпис: „Всички”, „Никой”. Много често може да се срещне  отговора: „За това трябва да питате тях самите”, „откъде да знам” и пр.   Всеки един от тези и други варианти е информационно наситен.  Автосоциометрията е емоционално болезнена процедура за всеки човек, особено за тези, които знаят или преживяват определени затруднения във взаимоотношенията си с другите.  Всеки един опит за отказ от отговор се разглежда като възможен симптом за социално-психологическо неблагополучие на личността. Диагностичната ценност на тези отговори зависи от възрастта на детето.
Например, в 3-4 клас (най-ранната възраст, в която може да се прилага социометрия) за много психологически благополучни деца е несвойствено да се интересуват за мнението на другите хора към тях.  Напротив,  повишеното внимание към собствения си статус говори за вътрешни конфликти и емоционално-личностни проблеми на детето.  В възрастта 11-14 години този интерес на другите към себе си вече работи и е закономерен.  Именно в тази по-горна възраст отговори от гореописания вид се интерпретират като защитни, като бягство от травмиращо въздействие.
На втория етап на процедурата се извършва количествен анализ на данните.  Тук може да се използват сведенията от социометричната матрица.  За целта данните от автосоциометрията трябва да бъдат вписани във вертикалната колонка под името на всеки ученик. Например,  клетката с прогнозираните избори за приемане се удебелява в червен цвят, а с прогнозираните за отхвърляне – в син.
Сравнителните резултати с реалните приемания/отхвърляния на даденото лице, могат да се фиксират в редовете обозначени с букви  П+ и П- (правилно прогнозирани приемания и правилно прогнозирани отхвърляния.

Референтометричен тест


Референтометрията представлява процедура по измерване ценностната значимост на другите лица – съществуват различни методически форми. В случая е представен вариант, съдържателно и по форма свързан със социометрията (това е пети въпрос от комплексната анкетна карта). Предполага се, че избирайки определено лице, чийто отговор искаш да научиш, човек се ориентира не само за емоционалната си привлекателност, а по-скоро за ценностната значимост на неговата личност за другия, т.е. „Ценен ли съм (значим)  аз за него?, „Къде се намирам в неговата ценностна система?”.
Действително опитът показва, че членове на групи, които събират най-големи балове по пети въпрос, много често не съвпадат нито със „звездата”, нито с високостатусните.  Сред тях могат да бъдат скрити потенциални лидери (хора, притежаващи реално влияние над мислите и постъпките на членовете на групата), авторитети за другите групи хора (те може да не са в една група, но тяхното мнение е важно за  тази група и се приема от тях). Обикновено това са членове, които играят  в класа ролята на „Комуникатори” преговарящи с други групи.
Понякога в броя на референтометричните лидери попадат и отхвърлени в периферията.  Известни са случаи, при които в критични ситуации класът предава на такива хора лидерското място – овластява ги.  Това е много интересен и важен материал за анализ.
Винаги трябва да се помни, че високата референтометрична позиция не означава задължителност за притежание на лидерски правомощия от даденото лице.  Това е свързано със спецификата на самата процедура.  Тя, както и цялата социометрия е построена върху условен избор в хипотетична ситуация.  Възможно е при реален избор разпределението да бъде съвсем друго.  Настоящата процедура обаче позволява да се говори за емоционални и ценностни предпочитания и не касае реалното подчинение на членовете на групата на който и да било, имащ лидерска власт.  По тази причина съвременната социална психология не използва нито социометрията, нито референтометрията за установяване на реалните лидери и изучаване на лидерските структури.
Данните от референтометрията също се вписват в социометричната матрица. В хоризонталните редове във вид на условен знак, отличаващ се от вече използваните в таблицата (например, звезда, чавка), се вписва информация за това, кой и възможно в какъв ред (кой по ред) е посочил конкретното дете при отговора на въпроса.  В резултат на сбора от събрани балове (всеки избор е 1 бал) се попълва последния ред на таблицата, обозначен с (Р+).
След като приключи и тази процедура, социометричната матрица съдържа изобилие от информация, разполагаме и със синтезирана социограма и резултати от първичния анализ.
Следващата стъпка е качествен и съдържателен анализ на материала.

Следва продължение - част 2
 

 

Категория: Други
Прочетен: 7283 Коментари: 1 Гласове: 2


 

Методика за изследване механизмите за психологическа защита и
индекс на жизнен стил
(Р.Плутчик. Г. Келерман и Х.Конт)

 

Цел: Разкриване особеностите на функциониращите механизми за психологическа защита и индекса на жизнен стил („life style index”) (lsi) на индивида и групата.  
Описание:  Методиката е разработена през 1979г. от Р.Плутчик. Г. Келерман и Х.Конт. Тя е от типа въпросник, който съдържа 97 твърдения.  Оценяването се извършва по 8 скали, отговарящи на осем типове защити: отрицание, потискане, регресия, компенсация, проекция, заместване, интелектуализация и реактивно образувание.  Прилага се за лица над 14 години. 
Механизмите за психологическа защита са производни на емоциите, тъй като всека една защита онтогенетически се е развила върху една базисна емоция.  Авторите приемат за базисни осем защити, които са тясно свързани с осем базисни емоции. Изведените защити имат специфични отношения на сходство, т.е. те се различават една от друга. Това осигурява възможност за косвено измерване нивото на вътрешно-личностен конфликт, т.е. изследваното лице в качеството си на дезадаптирана личност трябва да използва защитите в  по-голяма степен, отколкото адаптираното изследвано лице.
Материали: Бланка за изследване (въпросник) и молив (химикал).
Унифицираната бланка за изследване включва графи, в които изследваното лице отбелязва имената си, възрастта и пола, а също и датата за провеждане на изследването. Бланката с отговори се попълва от самото изследвано лице.  Ако се провежда анонимно групово изследване, фамилията и инициалите се записват по желание.  След това следва инструкция за работа по теста, която експериментаторът прочита и разяснява на изследваното лице.
Стимулните твърдения от въпросника (97 на брой) са разположени в бланката в два стълба отгоре надолу, като са номерирани.  Бланката, върху която изследваното лице работи е конструирана така, че пред и зад всяко твърдение е оставено място за отговор. Ако изследваното лице не е съгласно с твърдението, т.е. приема, че то не се отнася за него, отбелязва отговора си с  „НЕ” в мястото за отговор пред твърдението (в крайно лява колонка). Ако изследваното лице прецени, че твърдението се отнася за него, отбелязва отговор с „ДА” зад твърдението (в крайна дясна колонка).
Бланката за изследването се явява едновременно и ключ, тъй като осемте колонки „ДА”, съответстват на осемте механизма за защита, получили само положителни отговори. В десния горен ъгъл на бланката се намира таблица със сумарните „сурови” балове по всяка скала, съответните средноаритметичните показатели и процентилни скали за оценка, които се определят по таблица за процентили, разчетени при стандартизацията. 
  Инструкция: „Ще Ви съобщя (прочета) поредица от твърдения, които се отнасят до Вашето здраве и характер. След като чуете всяко твърдение, решете дали е вярно по отношение на Вас. Не губете време за дълго мислене.  Най-добре и най-точно бихте отговорили, ако реагирате спонтанно, т.е. да кажете това, за което първо се сетите. Ако решите, че твърдението е вярно и то отговаря на Вашата реакция, поставете в дясно от номерчето на твърдението знак „0”. Не забравяйте, че всяко твърдение, което не можете да оцените по отношение на себе си като вярно, ще считаме за невярно.”
Процедура на тестиране: След съобщаване на инструкцията, експериментаторът следва да разбере дали тя е била разбрана правилно от изследваното лице и в случай на необходимост да даде допълнителни разяснения.  След това психологът със среден темп започва да чете стимулния материал (твърденията), наблюдавайки действията на изследваното лице и оказвайки му помощ в случай на затруднение. Време за тестиране от 15 до 30 минути.
Въпросник
1.Аз съм човек, с който лесно се разбира с другите.
2.Когато искам нещо, тогава нямам търпение да чакам. 
3.Винаги съм бил такъв човек, който съм искал да бъда.
4.Хората ме оценяват като сдържан и разсъдителен човек.
5.Противни са ми непристойните (нецензурните) филми.
6.Рядко помня сънища.
7.Хора, които имат навика навсякъде да се разпореждат, предизвикват в мен гняв и ярост.
8.Понякога у мен възниква желание да ударя в стената с ръка.
9.Дразня се силно, когато хората ме въвличат в техни ситуации.
10.В своите мисли и фантазии винаги съм главен герой.
11.Не мога да кажа, че съм добър физиономист.
12.Чувствам се неловко, ако трябва да ползвам обществена баня, да посетя нудистки плаж, да ме преглежда лекар или по друг повод да се събличам изцяло.
13.Винаги много внимателно следя всички гледни точки при един спор. 
14.Бързо се ядосвам, но и бързо ми  минава гнева. 
15.Когато се намирам в тълпа хора и някой ме блъсне, аз изпитвам желание да му го върна.
16.Много хора ми се възхищават.
17.Отправяйки се на пътуване, аз внимателно планирам всяка стъпка (детайл).
18.Понякога без всякаква причина се заинатявам.
19.Приятелите ми почти никога не са ме подвеждали.
20.Случвало ми се е да мисля за самоубийство.
21.Чувствам се оскърбен от непристойни шеги.
22.Винаги гледам положителната страна на нещата.
23.Ненавиждам недоброжелателните хора.
24.Ако някой ми казва, че не мога да направя нещо, то аз нарочно правя така, че да му докажа, че не е прав.
25.Изпитвам затруднения, когато трябва да се припомня имена на хора.
26.Склонен съм да проявявам излишна импулсивност.
27.Не мога да търпя хора, които за да получат нещо, предизвикват към себе си жалостта на другите.
28.Към никого не се отнасям с предубеждения.
29.Понякога се безпокоя от това, че хората си мислят, че аз се държа странно, глупаво или смешно. 
30.Винаги намирам логично обяснение за всяка неприятност и проблем.
31.Понякога ми се иска да видя края на света.
32.Порнографията е отвратителна.
33.Понякога, когато съм разстроен, ям повече от обикновено.
34.Нямам врагове.
35.Не помня много добре детството си.
36.Не се страхувам от старостта, защото тя идва при всеки.
37.Във фантазиите си съм извършвал велики дела. 
38.Повечето хора ме дразнят със своя егоизъм.
39.Докосването до нещо мазно предизвиква у мен отвращение.
40.Имам често много ярки сюжетни сънища.
41.Убеден съм, че ако не внимавам, хората ще се възползват от това.
42.Късно забелязвам лошото от хората.
43.Когато чета или слушам за някаква трагедия, не се трогвам много-много.
44.Когато имам повод да се разсърдя, предпочитам да обмисля всички основания. 
45.Имам силна нужда от комплименти.
46.Сексуалната невъздържаност е отвратителна.
47.Когато съм в тълпа и ми пречат на движението, понякога у мен възниква желание да блъсна някой в рамото.
48.Когато нещата не се случват както искам, аз се чувствам обиден и тъжен.
49.Когато виждам някой окървавен на екрана, почти не се вълнувам.
50.В сложни жизнени ситуации не мога да се справя без поддръжка и помощ.
51.Повечето от обкръжаващите ме хора, считат, че съм интересен човек. 
52.Нося дрехи, които прикриват недостатъците на фигурата ми.
53.За мен е много важно винаги да се придържам към общоприетите правила на поведение.
54.Склонен съм да противореча на хората и държа на моето си.
55.Почти във всички семейства съпрузите си изневеряват.
56.Гледам отгоре и повърхностно на нещата.
57.В разговори с противоположния пол се старая да избягвам чувствителни теми.
58.Когато нещо не се получава така както искам, понякога ми се ще да заплача.
59.От паметта ми често изчезват определени неща. 
60.Когато някой ме бута, у мен възниква силно негодувание.
61.Изхвърлям от главата си всичко което не ми харесва.
62.Във всеки един неуспех аз винаги намирам положителна страна.
63.Не мога да търпя хора, които винаги искат да са център на внимание.
64.Никога не хвърлям, а внимателно съхранявам множество различни мои неща.
65.В компанията на приятели, най-много ми харесва да разговаряме за минали събития, развлечения и удоволствия. 
66.Изключително много се дразня от детски плач.
67.Случвало ми се е така да се разлютя, че да съм готов пребия някого.
68.Винаги съм оптимист.
69.Чувствам се неприятно, когато не ми обръщат внимание.
70.Каквито и страсти да се развиват на екрана, аз добре зная, че те са само на екрана.
71.Често изпитвам чувство на ревност. 
72.Никога не бих отишъл специално на еротичен филм.
73.Неприятен е факта, че на хората  като правило не трябва да се вярва.
74.Готов съм на всичко, за да направя добро впечатление.
75.Никога не съм бил панически изплашен.
76.Не бих изпуснал случай, да гледам хубав трилър или екшън. 
77.Мисля, че ситуацията в света е по-добре, отколкото предполагат повечето хора.
78.Дори малко разочарование може да ме доведе до отчаяние.
79.Не ми харесва когато хората открито флиртуват.
80.Никога не си позволявам да загубя самообладание.
81.Винаги съм подготвен за неуспех, за да не бъда изненадан.
82.Струва ми се, че моите познати завиждат за умението ми да живея по моя начин.
83.Случвало ми се е от гняв така силно да ударя, че неумишлено да си причиня болка и страдание.
84.Зная, че в очите на другите изглеждам глупаво или говорят за мен лоши неща.
85.Едва ли бих могъл да си спомня моите първи ученически години.
86.Когато съм разстроен се държа по детски. 
87.Много по-лесно ми е да говоря за мислите, отколкото за чувствата си.
88.Когато пътувам някъде и имам неприятности, аз винаги започвам силно да желая завръщане вкъщи.
89.Когато чуя за някаква жестокост, този факт не ме трогва много дълбоко.
90.Леко понасям критика и забележки.
91.Не скривам раздразнението си по отношение на навиците на някои от членовете на семейството ми.
92.Аз зная, че има хора които са настроени срещу мен.
93.Не мога лесно да преживявам своите неуспехи сам.
94.За щастие имам по-малко проблеми, отколкото останалите хора. 
95.Ако нещо много ме вълнува и е непоносимо като преживяване, аз понякога се чувствам уморен и имам желание да заспя.
96.Отвратително е, че почти всички хора постигат някакви успехи в живота си благодарение на лъжи. 
97.Нерядко съм имал желание да почувствам в ръцете си пистолет или автомат.

Обработка и интерпретация на резултатите
Скала                                    № въпрос (изчислява се само отговор „да”)
А - Отричане                     1, 16, 22, 28, 34, 42, 51, 61, 68, 77, 82, 90, 94;
В - Потискане                   6, 11, 19, 25, 35, 43, 49, 59, 66, 75, 85, 89;
С - Регресия                     2, 14, 18, 26, 33, 48, 50, 58, 69, 78, 86, 88, 93, 95;
D - Компенсация             3, 10, 24, 29, 37, 45, 52, 64, 65, 74;
Е - Проекция                       7, 9, 23, 27, 38, 41, 55, 63, 71, 73, 84, 92, 96;
F - Заместване                    8, 15, 20, 31, 40, 47, 54, 60, 67, 76, 83, 91, 97;
G - Интелектуализация      4, 13, 17, 30, 36, 44, 56, 62, 70, 80, 81, 87;
H – Реактивно образувание 5, 12, 21, 32, 39, 46, 53, 57, 72, 79;
След изчисляването на „суровите” балове по всяка скала, същите могат да се сравнят със средноаритметичните показатели на стандартизираната извадка (проба) (x ± стандартно отклонение) или по таблицата за процентили, привеждайки „суровите” балове в процентилни оценки и определяйки условното място на изследваното лице в стандартизираната извадка
За сравнение на показателите например в две групи е необходимо да се изчислят средните балове и стандартните отклонения по всяка скала и в двете групи и след това да се оцени статистическата значимост на различията с помощта на критериите: студенти в САЩ и студенти в Русия.

Механизми за защита                  Студенти в САЩ             Студенти в Русия  

                                                М x          Ж x          r          М x       Ж x         r

Отрицание                             3.47        4,00      -1,26       5.87      5,41      0,78

Потискане                              3.34        2,15     3,48*       4,17      2,86      3.45*

Регресия                                5,05        5,17    -0,19        5,10      5,77     -1.03

Компенсация                         4,37        4.40    -0,08        4,63     4.56       0,15

Проекция                               5,66        5.42     0.39        8,47     8,60      -0,24

Заместване                           3.45        2.94     1,25        4,37     3,90       0,85

Интелектуализация              6,26        6,35    -0,23        6,70     6,23      1,04

Реактивно образование       2,60        2,91   -0,64        2.83     4,41     -3,93*

Брой степени на свобода: 102; 106

* p < 0.001

Източник: Романова Е.С., Гребенников Л.Р. Механизмы психологической защиты: генезис, функционирование, диагностика. – Мытищи: Издательство «Талант», 1996. — 144 с.
 

Категория: Други
Прочетен: 2099 Коментари: 0 Гласове: 0

Тест за личностна тревожност за ученици
(Ана М. Прихожан)


 

Цел: Установяване нивото на личностна тревожност.
Скали: Тревожност – обща, училищна, самооценъчна, междуличностна, магическа. 
Описание: Скалата за тревожност е разработена от А.Прихожан през 1980-1883г. на принципа на „Скала за социално-ситуативен страх и тревога” на О. Кондаш.  Особеностите на скалите от този тип е в това, че в тях тревожността се определя по оценка на човешката тревогогенност от едни или други ситуации.
Достойнството на скалите от този тип се изразява, на първо място в това, че те позволяват да се отделят области от действителността,  предизвикващи тревожност и на второ място,  съобразена е с малката степен на възможности в  умението на учениците да разпознават своите преживявания, чувства, т.е. недостатъчното развитие на интроспективността и дефицита в речниковия арсенал от описания на преживяванията им. 
Методиката се отнася към т. нар. „бланкови” методики и може да се прилага колективно. Бланката съдържа необходимите сведения за изследваното лице, инструкция и съдържание. Разработена е в две форми. Форма „А” е предназначена за ученици във възрастта 10-12 г., а форма „Б” – на 13-16 г. Инструкцията е еднаква за двете форми.
Инструкция (на първата страница на бланката): „На следващите страници са изброени ситуации и обстоятелства, с които Вие се сблъсквате в живота.  Някои от тях могат да бъдат неприятни, тъй като биха предизвикали тревога, безпокойство, дори страх у Вас. Внимателно прочетете всяко едно предложение, представете си, че сте в подобна ситуация и обградете с кръгче една от цифрите в дясно – 0, 1, 2, 3 или 4, – в зависимост от това, колко тази ситуация е неприятна за Вас, доколко тя може да предизвика у вас безпокойство, опасения или страх.
• Ако ситуацията въобще не е неприятна за Вас, поставете в колонка „Отговор” цифрата „0”;
• Ако тя малко предизвиква у Вас тревога, безпокои Ви, то  поставете в колонка „Отговор” цифрата „1”;
• Ако безпокойството и страха са достатъчно силни и на Вас Ви се иска да не сте попаднал в тази ситуация, то поставете в колонка „Отговор” цифрата „2”;
• Ако ситуацията е много неприятна за Вас, свързана е със силно безпокойство, тревога, страх, то поставете в колонка „Отговор” цифрата „3”;
• Ако преживявате нетърпимо безпокойство, изключително силен страх, то поставете в колонка „Отговор” цифрата „4”;
А сега обърнете на страница № 2.
Инструкция (на втората страница на бланката): „Вашата задача е да си представите всяка ситуация (себе си в тази ситуация) и определете доколко тя може да предизвика у Вас тревога, безпокойство, страх, опасения и обградете една от цифрите, определяща степента доколко тя за вас е неприятна. Какво означава всяка една цифра е описано на първата страница.

Тест – вариант „А” (възраст – 10-12г.)
Варианти за отговор: „не” = 0; „не много = 1; достатъчно = 2; значително = 3; много = 4;
1. Отговор на дъската пред всички.
2. Попадате в среда с непознати съученици.
3. Участие в съревнования, конкурси, олимпиади.
4. Слушате заклинания или проклятия.
5. Разговаряте с директора на училището.
6 Сравнявате себе си с другите.
7.Учителят преглежда дневника и търси кой да изпита.
8.Критикуват Ви, обвиняват Ви в нещо.
9.Наблюдават те как работиш в клас, какво правиш (решаваш задачи, пишеш и пр.)
10.Имате лоши съновидения.
11.Пишете контролна работа или попълвате изпитен тест по някой предмет.
12.След контролното (теста) учителят обявява оценките дин по един. 
13.Мъчите се много, но не успявате да постигнете нещо (например решение на задача).
14.Наблюдавате човек, приличащ на маг, вещица, лице правещо магии.
15. Никой не Ви обръща внимание.
16.Обявявате на родителите си насрочена родителска среща.
17. Грози Ви неуспех, провал.
18.Чувате смях и хихикане зад гърба си.
19.Полагате усилия, но не разбирате обясненията на учителя.
20.Мислите за това, какво може да Ви се случи в бъдеще. 
21.Слушате предсказания за космическа катастрофа и края на света. 
22.Излизате пред зала пълна с непознати, възрастни, сериозни хора, за да държите реч.
23.Слушате как някой е направил лошо на друг.
24.Другите не искат да играят с Вас и Ви го казват в „лицето”.
25.Явяваш се на тест за проверка на способностите и интелекта .
26.Другите гледат и се държат с Вас, като с малко дете. 
27.По време на изпит изтегляте изпитен билет  № 13.
28.По време на час, учителят внезапно и неочаквано Ви задава въпрос.
29.Оценяват твоя работа.
30.Не можете да се справите с домашната си работа. 
31.Заспивате сам в стая потънала в непрогледен мрак.
32.Изразявате открито несъгласие с родителите си. 
33.Заемате се с нова и непозната за Вас отговорна работа. 
34.Разговаряте с училищния психолог.
35.Мислите за това, че сте пренебрегнат.
36.Другите спират да говорят, когато Вие се доближавате до тях 9влизате в стаята). 
37.Слушате страшни истории. 
38.Водите разпален спор със свой приятел (приятелка). 
39.Мислите за своята външност.
40.Мислите и си представяте призраци, страшни изчадия, вампири и други ужасяващи същества. 
Забележка. Пунктове 5, 8, 9, 17, 31 са заимствани от скалата на О.Кондаш.


Тест – вариант „Б” (възраст – 13-16 г.)
Варианти за отговор: „не” = 0; „не много = 1; достатъчно = 2; значително = 3; много = 4;
1.Отговаряте на въпрос изправен на дъската.
2.Необходимо Ви е да се обърнете с въпрос или искане към непознат възрастен човек.
3.Участвате в съревнование (конкурс, олимпиада, викторина).
4.Слушате заклинание (прокоба)
5.Разговаряте с директора на училището.
6.Сравнявате на ум себе си с другите.
7.Учител Ви прави забележка.
8.Критикуват Ви, упрекват те в нещо (за нещо). 
9.Наблюдават Ви как извършваш някаква дейност (решаваш задача, рисуваш, пишеш текст).
10.Имате страшни (ужасни) сънища.
 11.Пишете контролна работа (изпълнявате тест по някакъв предмет).
 12.След контролна работа, учителят започва да обявява бележките на всеки.
 13.Мъчите се върху нещо (например задача), опитваш разни варианти, но нещо не се получава.
 14.Мислиш за това, че невнимателна  твоя постъпка, може да Ви навлече гнева на свръхестествени сили.
 15.Другите не Ви обръщат внимание.
16.Изчаквате пристигането на родителите Ви от родителско събрание.
17.Заплашва Ви неуспех, провал. 
18.Чувате присмех зад гърба си. 
19.Мъчите се, но не разбирате обяснението на учителя.
20.Мислите за своето бъдеще.
21.Слушате предсказания за края на земята (катастрофа, апокалипсис).
22.Излизате да говорите или да се представите пред голяма, непозната аудитория.
23. Слушате как някой е направил лошо на друг.
24.Карате се с родителите си.
25.Участвате в психологически експеримент.
26.Другите гледат и се държат с Вас, като с малко дете. 
27.По време на изпит Ви се пада билет № 13. 
28.По време на час учителят внезапно Ви поставя въпрос.
29.Мислите за своята привлекателност за момичетата (момчетата).
30.Мъчете се, но не успявате да се справите с домашната си работа.
31.Оказвате се сам в абсолютно тъмна стая, чувате неразбираеми шумове и виждате неясни силуети.
32.изразявате несъгласие с родителите си.
33.Заемате се с някаква нова, непозната до сега за Вас дейност.
34.Провеждате разговор с училищния психолог.
35.Мислите за това, че сте пренебрегнат.
36.Другите спират да говорят (замълчават) когато Вие влизате (пристигате, преминавате) при тях.
37.Обръщате се към човек, за който знаете, че предсказва, познава какво мислите, какво е бъдещето Ви и кой сте Вие всъщност (маг, екстрасенс).
38.Слушате как другите говорят за своите любовни приключения.
39.Гледате се в огледалото.
40.Струва Ви се, че нещо свръхестествено и неразбираемо може да Ви попречи да постигнете нещо желано. 
Забележка: Пунктове 5, 8, 9, 17, 31 са заимствани от скалата на  О.Кондаш.

Обработка и интерпретация на резултатите
Ключ към теста:
Ключът е общ за двете форми.
• Училищна тревожност: 1, 5, 7, 11, 12, 16, 19, 28, 30, 34
• Самооценъчна тревожност: 3, 6, 8, 13, 17, 20, 25, 29, 33, 39
• Междуличностна тревожност: 2, 9, 15, 18, 22, 24, 26, 32, 36, 38
• Магическа тревожност: 4, 10, 14, 21, 23, 27, 31, 35, 37, 40

 Разделянето на скалите е условно. Например, твърденията, отнасящи се за ситуации на общуване, могат да се разглеждат от позиция на актуализация на представите за себе си в някои училищни ситуации – като ситуация на общуване с възрастни.  Представения вариант, както потвърждава практиката, е продуктивен от гледна точка на задачите за преодоляване на тревожността: той позволява да се локализира зоната на най-голямо напрежение и да се създаде индивидуална програма за работа с лицето.
При обработката на всеки от пунктовете по скалата се оценява количеството балове, съответстващи на обградените цифри, т.е. цифрите които са обградени и съвпадат с ключа получават 1 бал.  Изчисляват се баловете по всяка скала и общия бал от всички скали. 
Получената сума в балове представлява първична или „сурова” оценка.
Първичната оценка се привежда (преобразува) с скалова. В качеството на скалова оценка се използва стандартната „десятка”. За тази цел, данните на изследваното лице се съпоставят с нормативни показатели на групи ученици в съответната възраст и пол. Резултатът, получен от всички скали се интерпретира като показател за общо ниво на тревожност, а по отделните субскали – за отделните видове тревожност.
Забележка: Към методиката са приложени таблици за преобразуване на резултатите по всяка субскала. Тях може да получите по заявка на e-mail.

 ИЗТОЧНИК:
Шкала личностной тревожности (А.М.Прихожан) / Диагностика эмоционально-нравственного развития. Ред. и сост. И.Б.Дерманова. – СПб., 2002. С.64-71.
 

Категория: Други
Прочетен: 3265 Коментари: 0 Гласове: 0

Разграничителни признаци между функционалното и дисфункционалното семейството

1.Признаци на дисфункционалното семейство
Дисфункционалното семейство се характеризира с неадекватни вътрешно-семейни взаимоотношения между членовете; неадаптивни поведенчески стратегии; дисбаланс в пропорциите на сближаване и дистантност между членовете; дисбаланс  в границите между членовете – или непропускливи, твърди индивидуални граници или прекалено рехави и пропускливи; липса на емоционална близост и емпатия и др.
Не е задължително едно дисфункционално семейство да завършва с разпад, например с развод.  Членовете на дисфункционалното семейство полагат грижи то да оцелява, но не са в състояние да променят себе си и взаимоотношенията си във функционални.
Ето някои от основните признаци на дисфункционалното семейство:
• Отричане на проблема и поддържане на „красива картинка” (всички охраняват тайните на семейството; поддържат фасада на благополучие; назовават семейството си пред другите, като „семейство мечта”; твърдят пред другите, че никога в семейството им не е имало противоречия, конфликти, скандали; привеждат доказателства, че „всички се обичат, помагат, подкрепят”, като абсолютизират („винаги – никога”).
• Налице е вакум на интимност.
• Ригидни (непроменяеми, консервативно застойни) правила и роли.
• Конфликтни взаимоотношения.
• Недиференцирани „Аз”-ове на членовете на семейството („Ако мама е сърдита, то всички сме сърдити”).
• Границите между членовете на семейството или са прекалено дистантни или прекалено сближени и разделени от „невидими стени”.
• Склонност към поляризация на чувства и съждения (всичко е разделено или на много добре или на много зле, на правилно и неправилно, при това някои от правилата си противоречат едно на друго).
• Затвореност на семейната система (твърди външни граници) - семейството не желае да се вслушва в чуждо мнение и не разглежда конструктивно критиките по негов адрес, не се съобразява с авторитети.
• Абсолютизиране на волята и контрола.
• Неспособност за изразяване на чувства между членовете на семейството.
Възпитателният процес в дисфункционалното семейство е подчинен на определени правила, някои от тях са:
a/ Възрастните – господари на децата.
б/ Само възрастните определят това, което е правилно и неправилно.
в/ Родителите поддържат емоционална дистанция с децата.
г/ Волята (мнението, желанията, интересите и пр.) на децата се приемат като упорство, което следва да бъде сломено и колкото се може по-бързо.
д/ Родителите се придържат към стратегии обобщени във фразите на трите „не”: „Не говори!”, „Не чувствай!” и „Не се доверявай!”.
е/ Детето реагира на родителите си с гняв.
Ако бъдат следвани тези правила, то в семейството се формират две групи:
а/ Угнетители (родителите) – държат властта и абсолютния контрол;
б/ Угнетени (децата) – подчинени, унижени, неразбрани, необичани, неподкрепени, лишени от право на глас. В тях се цени само едно – послушанието и изпълнителността. Децата стават силно внушаеми, зависими и се превръщат в жертви. В по-късна възрастност ролите се разменят, като родителите надяват „маски” и играят ролята на жертви, като с това отново поставят децата си в състояние на зависимост. Сега от децата се иска да обгрижват родителите си. Родителите силово експлоатират семейните митове за „вечна любов”, „безконфликтност”, „загриженост” между членовете на семейството. Заклеймява се всеки опит за промяна, изразяваща се в бунтарство и опит да се изземе властта от тях.
Известно е, че всички родители етикират действията си по отношение на децата под флага „за тяхно добро”. Приема се, че те като възрастни имат по-голям опит, повече знаят и знаят точно как. Освен това, родителите не отчитат личностните особености на детето. В този тип семейства възпитателни процес се нарича „одомошаване на детето”, като за идеал се приема създаването на „дете – подобие на родителите” си. Семейството се приема като едно несломимо цяло и всички трябва да се държат „правилно”. Ако детето не иска да следва правилата, то родителите привеждат в действие морален и физически натиск, усилват контрола, налагат ограничения и санкции.
За повечето от децата това възпитание е психотравма, която те запомнят за цял живот и вероятността самите те да се отнасят по подобен начин със своите деца е голяма. Ако родителите се придържат неотклонно към този тип „правилно” възпитание, те със сигурност ще постигнат пълно послушание на детето. За да осигури своята потребност от сигурност и защита, невръстното дете расте с вярата, че родителите са прави, добри и приема (изпълнява) всички изисквания на родителите си без критика. Нищо не е в състояние да разубеди детето, че родителите му не са прави, че не са добри, че реално му вредят, отколкото му помагат.

2.Признаци на функционалното семейство
Ако по отношение дисфункционалното семейство нещата са по-разбираеми и по-ясни, то по отношение на функционалното има трудности. От една страна, семейството може да бъде грижливо със своите членове, а от друга – в него може да не съществува взаимно внимание и чувство за близост. Няма в света такова семейство, което постоянно да се намира в състояние на идеално равновесие. В семейството винаги текат процеси на по-голяма или по-малка свобода и зависимост. Трудно е да се формулират универсални критерии, за това, как следва да изглежда здравото, функционално семейство – всеки случай е много индивидуален. Всеки човек има собствена представа за нормално семейство. Изведени са обаче някои по-общи признаци, които очертават физиономията на нормалното семейство. Те са част от типологията и са изведени от специалисти, чрез наблюдения над семейства, в които не са били доловени признаци за нарушения, а съществуващите отношения са устройвали всички членове.
В този тип семейства съпрузите:
• взаимно се вслушват в мненията си;
• имат собствени чувства и мисли;
• обменят своите мисли и стигат до съгласие;
• обсъждат взаимно вземането на решения;
• без страх се съгласяват или не се съгласяват с другия;
• приспособяват се взаимно;
• спорят  за това, кое е „правилно” и „добро” за всеки един от тях;
• реализират общи решения само след обсъждане, корекция и взаимно съгласие;
• споделят своите болки, интереси, загуби, постижения, неуспехи, обиди, надежди, разнообразни потребности и желания;
• умеят да приемат с „да” благодарността, а „не” – леко, без обида;
• преминават от едни към други преживявания без фиксация и задръжки;
• отказват се взаимно от това, което е неизпълнимо;
• присмиват се над себе си;
• взаимно си влияят;
• поддържат интерес и влечение един към друг;
• гордеят се с постиженията и съпреживяват неуспехите си взаимно;
• уважават суверенитета и се озовават на помощ тогава, когато изпитват болка;
• с търпение се отнасят към причудливи и новаторски идеи един на друг;
• мечтаят заедно.
В здравото (функционалното) семейство, където членовете се познават добре, те сами чувстват кога трябва да се обединят и кога следва да бъдат разделени. Петгодишното дете със сигурност е по-зависимо от родителите си в сравнение петнадесетгодишния младеж. В тези семейства функционират подвижни и гъвкави граници. Членовете се събират заедно за да работят и за да се развличат. В същото време не се налагат правила от типа „всички трябва да се държим както трябва”. В здравото семейство царят здрав смисъл, солидарност, съгласуваност, отговорност и едновременно с това – уважение към суверенитета, интересите, желанията и чувствата на всеки. В този тип семейства съществува една добра ритмичност и балансираност – от обединение и близост до отделяне и автономност.
Когато в семейството всичко е наред, то членовете се намират в покой и леко отдалечение, но когато възникват трудности – стрес, болест и други усложнения – те взаимно си оказват силна поддръжка. Членовете на семейството активизират формулата, наречена „семейна конференция” – форум, на който присъстват всички с еднаква тежест на гласовете, обсъждат своите проблеми, помагат си взаимно в изработване на решение, получават удовлетворение от общуването и без усилие отново се отделят в състояние на независимост и автономност. Здравото семейство наподобява един добре съгласуван работещ екип.
Превръщането на дисфункционалното семейство във функционално е доста трудно, но не и невъзможно. Кои са препятствията в този процес?
На първо място, това е доста тежка работа. Тежка не толкова за специалиста (психолога, психотерапевта), а преди всичко за самите участници в процеса. Те трябва да преминат през болезнени преживявания, да се обучат да разрешават конфликти, да разбират партньора си и то не по двойки, а всички заедно.
На второ място, съпрузите и семейството като цяло имат множество дефицити по отношение на изкуството наречено семеен живот. За да се обучи (промени) едното поколение, то следва да се промени предишното. Лошите навици, дезадаптивните поведенчески модели, стереотипите, недостатъците и пр. съществуващи в едно семейство (родителското), се предават автоматично на следващото. Те преминават от поколение в поколение, сякаш са „заразна” семейна болест или „фамилен порок”. Доколко тези лоши навици ще бъдат „прехвърлени” в новото семейство, зависи от самите членове на това семейство (съпрузите). Ако те са достатъчно гъвкави, ако разполагат с достатъчно съпротивителни сили да се разграничат от родителското и от това доколко самите съпрузи разчитат и се опират един на друг, зависи дали те ще създадат нови, по-адаптивни правила.
На трето място, осъзнаването и разкриването на някои елементи от вътрешносемейните отношения по време на психотерапията са много болезнени и носят непоносими преживявания. От това, доколко членовете на семейството са готови да извадят „скелета от гардероба”, зависи дали те са готови за промяна. На фамилните психотерапевтични сесии много често семейството заявява и посочва какъв е проблема на определен член на семейството, но когато бъдат запитани: „А Вие останалите готови ли сте да направите своята промяна?”, те обикновено отговарят – „А…., при нас всичко си е наред, няма какво да променяме!”

юни 2012г.


 

Категория: Други
Прочетен: 2093 Коментари: 0 Гласове: 3

Хиперактивното дете и училищните трудности
( Училище за родители)

 

       Хиперактивността (повишена, извънредна активност) на детето и свързаните с нея нарушения в поведението, представляват не само причина за недоволството на учители и родители, но и за сериозни училищни трудности, с които се сблъскват децата още в първите дни след прекрачване прага на училището.   През последните десетилетия, по различни данни, децата с разстройство „Хиперкинетична активност” по МКБ-10 (Международната класификация на болестите, десета поправка), съставляват от 2,2 до 28 % от детската популация в различни страни. В Русия – от 4 до 34%, в САЩ – от 4 до 20%, във Великобритания – 1-3%, в Италия – 3-10%, в Китай – 1-3%, в Австрия – 7-10%. Наличието на толкова  разнородни данни се свързва с факта, че  към настоящия момент в света няма установени специфични методи за ясно и достоверно установяване на това разстройство.  Обективната диагностика остава като основен проблем.  В днешно време  разстройството се диагностицира посредством прилагане на специализирани въпросници, които имат в много случаи много субективен характер и не винаги дават адекватна характеристика за поведението на детето.  Например,  при допитванията или проучванията, родителите и учителите много често предоставят различни данни.
      Освен това,  проявите на разстройството (невнимателност, хиперактивност, импулсивност) са сходни с нарушения в поведението, които се отнасят към други видове разстройства.  Зад двигателната активност, импулсивността и невниманието могат да стоят съвършено различни състояния и заболявания.  Специалистите считат, че хиперкинетичното разстройство трябва да се отличава от специфични нарушения в обучението (нарушения при четене, писане и др.), от астенични синдроми на фона на соматични заболявания, болести на щитовидната жлеза, олигофрения в лека степен, психиатрични разстройства.  Освен това, съществуват група деца, чийто индивидуални особеност на темперамента могат да бъдат сходни с хиперкинетичното разстройство, без да са съпроводени с нарушение на вниманието.  Субективната оценка, на основанието на която се съставя диагнозата може да определи и хипер- и хиподиагностика на синдрома, освен това,  подобна диагностика не позволява да се установят механизмите на нарушения в поведението, организацията на дейността и когнитивното развитие на детето.  Ситуацията се влошава допълнително  и от това, че информираността на специалистите от сферата на образованието и родителите за разстройството, за причините, механизмите и мерките за ефективна помощ е ниска. 
      Хиперактивността се съпровожда в повечето случаи с трудности при концентрацията на вниманието, импулсивност и неустойчиво настроение.  Съчетанието на тези характеристики представят дават общо, но не напълно точно определение – „нарушение в поведението”.
      Главният въпрос, на който  искат да получат отговор педагози и родители е: „немирното”, „невнимателното” и „непослушно” дете  дали „не иска” или „не може” да се държи така, както искат от него възрастните.    Именно от отговора на този въпрос зависи отношението към детето.   За съжаление, около 70% от родителите и 80% от педагозите считат, че детето трябва да „бъде послушно”, длъжно е да „умее да се държи правилно”, длъжно е да бъде внимателно, старателно и т.н.  Защото „послушанието” (което се разбира като безпрекословно подчинение от възрастните) е изключително важно  в поведението на детето.  Тихият, малоактивен, седящ с часове до своите играчки малък човек не пречи, не предизвиква тревога,  не създава впечатление, че има някакъв проблем, а шумното, непрекъснато говорещото, постоянно изискващо внимание дете е изморително за отглеждане, то много често разгневява възрастните и предизвиква в тях безпокойство.
      За тези деца е особено сложно да се впишат в група, при ясно организиран режим и система от достатъчно твърди правила.  Като правило за тези деца се казва, че те не стават за детска градина. Трудно би се намерил възпитател, който през целия ден да държи в ръцете си хиперактивно дете.  Още по-големи трудности възникват, когато детето постъпи в първи клас и умствената дейност рязко се увеличи. 
      Пример-1: Денис, 6г., 4м., в подготвителна група в детска градина.  Педагогът и психологът са провели събеседване, но не са обърнали внимание на факта,  че техните въпроси въобще не са заинтересували детето, а точно обратното, то ги заинтересувало с многословието си и непрекъснатите си разкази, въпроси, разнопосочни теми. Той разказвал за всичко, което знае (за автомобили, за пощенски марки, за получени призове в игри с другите деца, за своите възможности на герой). Той питал за всичко, като взимал думата, преди да чуе изцяло въпроса. За него отговора не бил важен. Важно било да вземе думата. Той нито за секунда не седнал на едно място,  стараел се да огледа цялата стая, въртял се непрекъснато около интервюиращите го.  Опипал почти всички предмети, до които успял да се добере, в т.ч. и очилата на психолога. Той попитал:
– „Твои ли са?”
 – „Да, остави ги моля те на мястото им!”.
– „Но на мен ми се иска да видя през тях!” – казал Денис, слагайки очилата.
 Само след минута момчето оставило очилата и се захванало да рови в албум с детски рисунки.
      По думите на майката, Денис познавал буквите, четял нелошо, но било много трудно да го уговорят да демонстрира своите способности. Майката и бабата, които го довели в детската градина, възприемали това поведение като  „глезотия”. Детето фактически живеело при баба си, но с неговото възпитание се занимавала детегледачка. „Добра детегледачка – казвала майката – да намерим друга е почти невъзможно. Много жени опитаха да го гледат, но твърде бързо се отказваха. Идват за два-три месеца, но не знаят как да общуват с детето. А от тях, Денис направо отказа да приеме”.
      По думите на майката, „Денис е много обичливо дете, но те го обиждат, той се сърди, ядосва се, понякога плаче силно, но се учи добре и е обещал, че ще се държи добре”. Всички обещания обаче се оказвали трудноизпълними.
По време на занятие в групата Денис се включвал с голяма лекота във всяко нова задача-игра, така го правел, сякаш вече е участвал в нея. Той се въртял, ставал от мястото си, движел се в класната стая без някакъв повод, взимал от  друго дете молив, задавал на педагога въпроси по отношение на урока, но самия урок по никакъв начин не го впечатлявал. Педагогът можел да работи спокойно само около от 5 до 7 минути. Наложило се учителката да седне до Денис и да го държи.
      Най-големият проблем на Денис се оказало писането (децата се учели да пишат с печатни букви). Оказало се, че Денис „не обичал да рисува”. Моливът или четката държал в юмрука си, стегнати здраво с трите пръста. Движенията му били сковани, ръката – много напрегната, линиите били криви.  Първите няколко букви от името си Денис написал старателно, следвайки прави линии, но цялото име не могло да бъде изписано красиво – последните букви били криви. Денис започнал да предначертава нови линии върху старите, но нищо не се получило и той просто се отказал да работи, казвайки „не искам” или искам да се занимавам с нещо  друго.  В междучасието между занятията Денис „се носел  като буря, дърпал, закачал другите, качвал се и слизал нагоре-надолу”.
      След два месеца учителката помолила Денис да бъде взет от родителите, тъй като била изпробвала, както казала „всички мерки – и с добро и с лошо”.  Тя търпяла неговите „лудории”, понякога правела безкрайни забележки, наказвала, сърдила се, жалвала се на родителите.  Родителите на свой ред също предприемали мерки:  лишили Денис от разходки и игри навън, не му разрешавали  да гледа видеофилми, не му купили обещаната нова играчка – автомобил, изисквали от него старателно да изпълнява всички свои задължения, които пропускал да изпълни в клас.  Занятията в дома се били превърнали в крясъци, сълзи и нови наказания.  Всеки път Денис обещавал да се поправи, но на следващия ден всичко започвало отначало.  Изпробвайки по мнение на родителите всичко, те решили да накажат Денис с „мълчание”. Престанали да говорят с него – на втория ден той изчезнал от дома си.  За щастие бързо бил намерен, тъй като се оказало, че се укрил при една от бившите си детегледачки – съседка.
      Пример-2: Максим бил доведен в училище от майка си и баща си на  първия учебен ден Родителите били заедно с детето си в задгранична командировка и запознаването им с учителката се състояло именно на първия учебен ден. Майката накратко казала: „ Всичко умее: да чете, да пише, да смята, но не обича да се занимава, мързи го.  Много живо дете, активно, неспокойно и много обидчиво”
Максим бил висок за възрастта си и го поставили да седне в класната стая на по задна маса, но още в първия час се наложило да го преместят на първата маса – по близо до педагога.  Това се наложило, защото той разсейвал другите деца, говорел с тях, привличал им вниманието по най-различен изумителен начин.
      Минали 3 месеца.  Това били дни на непрекъсната борба на педагозите с Максим – с неговата разсеяност, нежелание да внимава в урока, да довежда задачите си до край, правилно да изпълнява домашната си работа, с лошо поведение в час по физкултура и по време на междучасията (постоянни конфликти със съучениците, дори размяна на юмруци).  След всяко междучасие Максим бил целият във вода, зачервен изморен, задъхан, с разрошени коси, с блестящи от възбуда очи. Когато започвал следващия час, той трудно сядал на стола си, както винаги не бил подготвен за часа, започвал да рови в чантата си, трудно било да се успокои.  Учителят казвал: „Максим, тихо!”, „Максим, не пречи, моля!”, „Максим, престани да вдигаш шум!” и т.н. , но предупрежденията и молбите на педагога не били чувани.
      Контролните работи на Максим се оказвали винаги без начало и без край – изпълнени отчасти.  Буквите му били големи, щрихованите линии – неравни, с различна височина,  наклонът не бил равномерен, с множество поправки (повторени линии) и грешки (пропуски).  Той четял бързо, но много често  трябвало да се гадае за точната дума, която произнасял и поради тази причина, при по-дълъг текст изведнъж загубвал съдържанието (не го разбирал, не можел да направи обобщен извод. Имал проблеми и по математика – четял по няколко пъти условието на задачата. Налагало се учителят да се намесва и да прочита всеки път текста.
      За класната му ръководителка не можело да се каже, че била много търпелива. Максим не просто и пречел да работи спокойно. Тя се дразнела особено много от неговата небрежност, разхвърляност, постоянно „забравял” нещо, „не бил чул” нещо. Колкото повече тя се сърдела, толкова по-непоносимо ставало поведението на детето. Той рязко променял настроението си, бил непредвидим. За него било типично например, внезапно да отклони учителката от темата, като и зададе въпрос за времето, за уикенда или да съобщи колко лошо се е държал негов съученик по време на междучасието. Можел да рови в чантата си в продължение на няколко минути, след това да започне да върти в ръцете си молива, без да пише, да прави възел от косата на челото си, след това, да започне да разлиства учебника си, сякаш търси нещо.
В къщи, по разкази на майката, „борбата продължавала”, но всички опити да се застави детето под контрол, да пише красиво, да се вземе в ръце и т.н. нямали успех.  Всичко започвало с увещания и уговорки, но завършвало с крясъци или шамари.  Най-накрая и родителите и учителите вдигнали ръсе3 от Максим: „Неуправляемо дете, демон, с него не е възможно да се работи!”

*    *    *


      Действително, и в първия, и във втория пример ситуациите не са елементарни, но са достатъчно типични за една голяма група деца – децата с хиперактивност, поведението на които се характеризира с невнимателност, отвлекаемост, двигателна свръхактивност, импулсивност.  Този комплекс от поведенчески реакции се отнася именно до разстройството „Хиперкинетична активност”. Това означава, че детето не може, непосилно е за него и е извън неговата воля да следва указаното от възрастните поведение.
      В приведените примери могат да се видят почти всички симптоми на трите стълба: дефицит на внимание; импулсивност; хиперактивност.  Само специалист психиатър обаче е в състояние да определи кой от трите стълба е основен, дали хиперактивността и импулсивността или невниманието.  Винаги има един от показателите, който е доминиращ и в най-голяма степен пречи на нормалното функциониране на детето.
      Диагностицирането на разстройството е прецизна работа. Трудно и необективно ще бъде да се определя диагноза чрез прилагане на различни въпросници. Още по-необективна е информацията, която може да бъде получена от родители, учители и други наблюдатели. По-долу са приведени варианти на формулировки с различно съдържание, но по една тема:

Създава впечатление, че не слуша говорещия.
Не слуша този, който му говори.
Струва ми се неразбиращ, зает със собствени мисли.
Избягва изпълнение на задачи, изискващи продължителни умствени усилия.  
Изпитва трудности при изпълнение на задачи, изискващи продължителна концентрация на внимание.   
Струва ми се апатичен, немотивиран, при изпълнение на задачи.

      На следващо място, има голямо значение възрастта на хората, които отговарят на анкетите и въпросниците.  Тези, които са в преки контакти с детето, т.е. намират се в непосредствен сблъсък, обикновено се съсредоточават върху точно определени поведенчески реакции, които са го накарали най-сериозно да преживеят неуспеха си и обикновено преувеличават. Другите, които се намират в косвени контакти с детето или се отнасят по-спокойно към неговите действия, са по-обективни.

май 2012г.
 

Категория: Други
Прочетен: 4461 Коментари: 0 Гласове: 1

Тест за изследване ниво на демонстративност (парадиране) в поведението

 

 Цел: Установяване нивото на демонстративност, парадиране, показност в поведението  на изследваното лице.  Демонстративността е сложна, многопланова характеристика.  Това е стремеж на индивида, да покаже, да разкрие, дори да натрапи себе си или определени свои качества, черти, характеристики и пр. факти и обстоятелства, свързани с него, като от това поведение личността получава удовлетворение, привлича вниманието, предизвиква положителни отзиви за себе си. В крайната си изразеност на тази тенденция  стига до хистериозност, безсмислено театралничене,  игра заради самата игра пред другите.
Тази категория лица имат нужда от публика и разглеждат другите хора в обкръжението си именно като публика. Тези индивиди са добри актьори.  Често страдат от психосоматични заболявания, „отключването на болест” представлява за тях средство и път за бягство от отговорност.  Те са склонни да преувеличават, да насищат с много емоция обстоятелства и факти, да ги изопачават и представят в такава форма, каквато им е угодна на самите тях.  Те постоянно изпитват жажда от възхищение, нуждаят се да бъдат под „светлините на рампата”, нужни са им аплодисменти и положителни стимули (оценки). При ярко изразените демонстранти, ефекта на емоционалните прояви всъщност се съчетава с едни повърхностни чувства и интереси. Заблуда е, ако  външните оценители натоварят с обективност това, което виждат при демонстрацията на една хистерионна личност.  По принцип демонстративният индивид отстранява фактите и логиката им и живее в един фантазен свят, в който тържествуват емоциите.  Практически всеки травмиращ факт може да доведе до стеснение на съзнанието на демонстративната личност.
Демонстративният индивид по правило много бързо и добре се адаптира в непозната и нова обстановка.  Той е контактен, активен, общителен, бързо създава връзки, влиза в разговори, търси и предлага теми за обсъждане.  Той обаче много често променя ролите си, целите и задачите, които изпълнява в социума. Непостоянен е и в оценките си за други хора.  В по-голяма перспектива именно тези негови черти го водят до нарушения на социалните контакти, конфликти, отхвърляне и в крайна сметка до дезадаптация.
Често демонстрантите са склонни да фантазират и понякога да променят и пресъздават определена ситуация по такъв начин, че тя да няма нищо общо с действителността. 
За всеки един демонстрант е характерен типичния за хистрионната личност  егоцентризъм – тенденция  да се разглежда и оценява всичко само през призмата на собствените интереси и потребности, на собствената си значимост.
За демонстративната личност са противопоказни служебни задължения (професии), които са свързани с научен анализ, обработка на информация, предаване на информация, отразяване на събития и факти и пр.  Тяхната основна и жизнено важна потребност е да създават такова впечатление сред другите, което да ги самоутвърждава и нови положителни преживявания. 
 Описание: Тестът включва 36 ситуации, които следва да бъдат оценени от изследваното лице. Прилага се за лица над 16 години.
 Инструкция: „Внимателно прочетете представените 36 въпроса. На всеки въпрос имате възможност да дадете един отговор – „да” или „не”.  Ако изпитате затруднение да изберете вариант, то се опитайте да си представите ситуациите от последния месец и го сравнете с предишния. Не размишлявайте дълго над отговора си. първият отговор, който Ви дойде на ум по принцип е най-точния."
Стимулен материал:
1.Имате ли периоди, при които Ви е трудно да се удържите на едно място?
2.Често ли имате чувство, че нещо не сте направили правилно или добре? 
3.Заемате ли центъра на вниманието, когато сте в компания?
4.Имали ли сте конфликти и неприятности, които толкова много са изострили нервите Ви, че Вие не сте отишли на работа или на училище? 
5.Може ли да се каже, че Вашето ежедневие е изпълнено с интересни неща? 
6.С голямо удоволствие ли бихте се занимавали и участвали (или вече сте се занимавали и участвали)  в театрална група, художествена самодейност на сцена?
7.Безразлично ли Ви е какво мислят хората за Вас? 
8.Понякога имате ли подтици за гадене и повръщане?
9.Винаги ли сте праволинеен със своите познати?
10.Рядко ли Ви боли глава?
11.Способен ли сте да бъдете приветлив с хора, без да откривате истинското си лице и отношение към тях?
12.Трудно ли Ви е да поддържате разговор с човек, с който току-що сте се запознали? 
13.Винаги ли старателно се отнасяте към своята работа и дейност? 
14.Считате ли, че Вашият семеен живот (връзка), не е по-лош от този на повечето Ваши познати?
15.Случвало ли Ви се е да Ви се иска понякога здраво да наругаете?
16.Имате ли добър апетит?
17.С лекота ли можете да се разсеете и да не мислите за обременяващи теми?
18.Считате ли себе си за твърде срамежлив?  
19.Истина ли е, че през последната година Вашето самочувствие е било основно добро? 
20.Изпивате ли затруднения ако се налага да излезете на сцена пред голяма група зрители? 
21.Имате ли често силно сърцебиене? 
22.По-трудно ли Ви е да се съсредоточите, в сравнение повечето хора?  
23.Вярно ли е, че често Вие не можете да разберете, защо в края на краищата имате лошо настроение или сте раздразнен? 
24.Може ли да се каже, че Вие никога не сте се чувствали по-добре, както сега? 
25.Ако се наложи да участвате в театрално представление, бихте ли могли да го направите с пълно проникновение и превъплъщение в съответната роля, като напълно забравите за себе си? 
26.Можете ли с лекота да се приспособите към нова ситуация, без да недоволствате, мърморите или да Ви е неудобно, дискомфортно?
27.Чувствате ли се сутрин рано обикновено отпочинал и отморен? 
28.С желание ли декламирате стихове пред публика? 
29.Считате ли, че много хора преувеличават своите нещастия, само за да получат съчувствие и помощ? 
30.Имате ли усещане, че напоследък зрението Ви се е влошило?
31.Може ли да се каже за вас, че сте избухлив човек, на който бързо му минава?
32.Трудно ли Ви е да изпитате жал към себе си, дори когато наистина не Ви е добре?
33.През по-голямата част от времето изпитвате ли обща слабост и отпадналост?
34.Удовлетворен ли сте от съдбата си?
35.Склонни ли сте към състояния на силно вътрешно безпокойство и страстно стремление към нещо?
36.Можете ли да разкажете една скучна история по такъв начин пред публика, че да Ви слушат дори най-резервираните?
Обработка на резултатите:
Всеки отговор, съвпадащ с ключа получава по 1 бал.
Събират се количеството отговори „да” на въпросите:
1, 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 13, 17, 21, 22, 25, 26, 28, 30, 33, 35, 36.
Събират се количеството отговори „не” на въпросите:
5, 7, 10, 12, 14, 15, 16, 18, 19, 20, 23, 24, 27, 29, 31, 32, 34.
Събират се двата получени сбора.
Интерпретация на резултатите:
 От 0 до 7 бала – ниско ниво на демонстративност. Налице са трудности при самоизразяването и експресията. Понякога твърде бързо и лесно може да се зацикли в негативни преживявания.  Трудности при сработването с други хора. В общуването се наблюдава „сухота”, прекалена сдържаност, липсва емоционалност, живост, изразност.  Ограничени способности да влияе върху другите.
 От 8 до 16 бала – средно (норма) ниво на демонстративност. Не изпитва затруднения в експресията. Справя се с негативните преживявания, като ги екстраполира, макар, че му коства усилие.  Има затруднения при сработването с другите, но и никога не изпада в пълна изолация. В общуването си е достатъчно емоционален, но и не преиграва.
 От 17 до 29 бала – високо ниво на демонстративност. Налице е артистичност и склонност към театралничене. С лекота се справя с негативните преживявания.  Много често игнорира фактите, жалва се, оплаква се, възможни са прояви на заучена безпомощност. Бързо намира контакт с другите. В общуването е много емоционален, като често преиграва.
 От 30 до 36 бала – много високо ниво на демонстративност. Артистизмът в съчетание с фантазно мислене и развито въображение, води често до проблеми в междуличностните отношения. Често се държи като истински истерик. Склонен е да отключва психосоматични разстройства. Рационалните доказателства практически отхвърля и не е способен да разсъждава с аргументи и логика.  Лесно може да бъде убеден при показна симпатия към него. Силно се влияе от ирационалното. Много тежко приема състояние на изолация от другите.  Непрекъснато търси внимание и положителна оценка от обкръжението си. Дълбоко преживява отрицателни оценки, дори забележки.

май 2012г.

Категория: Други
Прочетен: 3025 Коментари: 0 Гласове: 2

Семейна психодиагностика. Популярен тест „Работата и семейството”

(тест за мъже)

 

Цел: Този кратък тест е за експресна диагностика на семейните взаимоотношения през призмата на ценността „кариера в работата”.  Резултатите от него позволяват да се получи ориентация за съотношението между професионалните задължения и функционалността на съпруга в семейството.
Инструкция: Представяме Ви 16 въпроса, на всеки от които трябва да отговорите с избор на един от двата отговора: „да” или „не”. Избирайте този, който е по-близък до Вашето мнение.
Въпросник:
1.  След работа с радост ли и желание ли се прибирате в къщи?
2. Считате ли за свой дълг, всеки ден да посвещавате част от своето време на съпругата си, за да обменяте мнения, да обсъждате един или друг проблем, или просто да споделите свои мисли и преживявания?
3. Знаете ли малкото и фамилното име на класния ръководител на Вашите деца?
4. Знаете ли какви са обикновено седмичните разходи на Вашето семейство?
5. Познава ли съпругата Ви вашите професионални отговорности?
6. Знае ли съпругата Ви за значението и ползата конкретно на Вашата професионална дейност и тази на фирмата, в която работите?
7. Знае ли съпругата Ви какъв е Вашия общ доход (заплата)?
8. Познава ли съпругата Ви Вашите колеги и споделял ли сте своето мнение за тях?
9. Отказвали ли сте делова среща, заради решение да посветите времето на съпругата си?
10. Познавате ли приятелките на съпругата Ви и известно ли е нейното отношение към тях?
11. Какви книги предпочита да чете съпругата Ви?
12. Знаете ли кога съпругата Ви се събужда от сън?
13. Обсъждате ли със съпругата си плановете за прекарване на отпуска си (уикенда)?
14. Обсъждате ли в семейния кръг планове за бъдещето?
15. Споделя ли съпругата Ви Вашите планове или тя има други интереси?
16. Вярвате ли, че любовта Ви е взаимна?

Резултати и интерпретация:
Положителните отговори получават по 1 точка, а отрицателните – 0 точки.
#   от 11 до 16 точки – Вашето семейство разрешава проблемите си успешно
# от 6 до 10 точки – Най-вероятно професията Ви отнема много повече време, за сметка на присъствието Ви в дома. На лице са признаци за нарушен баланс в диадата „професия-семейство”. Добре би било да направите корекция и да увеличите физическото и емоционалното си присъствие в семейството.
# от  1 до 5 точки – Спешно е необходимо да преосмислите своето отношение в семейството. Превръщате се или вече сте се превърнал във формално присъстващ съпруг и баща. На лице е опасност да бъдете отхвърлен в периферията на семейната структура, да загубите позицията си в семейната йерархия.

май 2012г

Категория: Други
Прочетен: 3444 Коментари: 0 Гласове: 1

 

Тест за изследване ниво на педантичност (перфекционализъм) в поведението

 

Цел: Тестът е предназначен за диагностика на педантичността при изпълнението на определени задачи.  От една страна качеството „педантичност” се изразява в последователен стремеж да се следват определени приети или наложени форми и правила, съблюдаване на най-малките подробности и формалности, като при тази фиксираност в дребните неща и нюансите, много често се изпуска същността на задачата, а това намалява ефективността на цялата дейност. Перфектното следване на правила винаги изисква огромен ресурс от личността, който на практика се разпилява в нюанси и по-маловажни дейности или обекти. От друга страна педантичността се проявява и като изпълнителност, чувство за отговорност, добросъвестно отношение към задълженията, точност, строгост, последователност, стриктност, любов към истината. На трето място, наличието на високи нива на педантичност в много случаи се свързва с ниска самооценка, която се проявява в т. нар. „перфекционализъм”. В някои случаи педантичността прикриват невежество и ограничена мисъл.
Тестът дава много добри резултати при изучаване на членовете на групи, работещи като екипи.
Описание: Тестът включва 14 въпроса, на които изследваното лице следва да отговори с „да” или „не”. Прилага се за лица над 18 години.  
Обработка на резултатите
Всеки отговор, отговарящ на ключа получава по ч бал.
Събират се отговорите „да” на въпросите :  1, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 13, 14.
Събират се отговорите „не” на въпросите :  2, 8, 12.
Събират се двата сбора. Полученият общ бал отразява нивото на педантичност.
= от 0 до 4 бал – ниско ниво на педантичност. Изследваното лице не следва стандартните форми на дейност и поведение при изпълнение на задачи. Изразен е стремеж не толкова към точното изпълнение, колкото към бързо и с по-малко грешки изпълнение на задачите. Малките неща, подробностите, нюансите не са толкова важни и често дразнят и досаждат.  Личността е способна да проявява творчество, но в една необичайна форма.  Много често може да се наблюдава изоставяне на една или друга задача, оправдавайки се с лошо настроение или липса на вдъхновение. Някои задачи остават недовършени или не изцяло оформени, като се допускат пропуски.
= от 5 до 9 бал – средно ниво на педантичност. Изследваното лице отделя внимание както на качественото изпълнение на задачите, така и на ефективността на дейността си. Рядко изпуска детайли, търси и държи на нюансите.
= от 10 до 14 бал – високо ниво на педантичност. Изследваното лице следва стандартните форми на дейност и поведение при изпълнение на задачи. Ревниво, упорито и последователно следва най-малките подробности и формалности. Типични за него са изпълнителността, чувството за отговорност, добросъвестно отношение към дейността. Строгост, точност, рамкираност, дребнавост.  На лице е дефицит на креативност.  Трудности при справяне с непознати задачи и обстановка.  Поради прекалено „вглеждане в дърветата, не вижда гората”. Качеството на работата е високо, но не е творческо, а от там ефективността е ниска.  Влага изключително огромни лични ресурси в дейността.  В тази категория попадат типичните бюрократи.  Не е способен за изява в професии, които изискват творчество. Подходящи за него за дейности като: икономика, счетоводство, право, държавна администрация.

 

Тестова бланка

Име, фамилия: ……………………………………………………………………………
Възраст: …………………………………
Дата на изследването: ………………………………………………………..

Инструкция: „Внимателно прочетете следващите въпроси. На всеки въпрос можете да отговорите по един от двата предложени варианта: „да” или „не”, в зависимост от това дали те отговарят на вас.  Избраният отговор подчертайте или обградете с кръгче. Не мислете дълго над отговора. Обикновено първото за което се сетите е най-правилно”.
Стимулен материал
1.Имате ли навик да съхранявате банкнотите си в портфейл, прилежно подредени?  да / не
2.С удоволствие ли се занимавате с дейност, изискваща висока отговорност?? да / не
3.Считате ли, че хората са недостатъчно взискателни един към друг? да / не
4.Дразните ли се от появили се гънки в килима или неподредени в коридора обувки и обхваща ли Ви желание незабавно да поправите  този недостатък? да / не
5.Бихте ли изпълнявали толкова старателно и внимателно една тягостна, бавна, формална, но задължителна дейност, както бихте вършили нещо наистина приятно и любимо за вас?  да / не
6.Трудно ли Вие е да заспите вечер, ако през целия ден сте размишлявали върху свои бъдещи или някакви други проблеми, които не са в ред? да / не
7.Следите ли с изострено внимание всяка една вещ в дома Ви да бъде на мястото си? да / не
8.Тръгвате ли си от работа или от дома си, ако нещо с което сте се захванали не сте успели да довършите или нещо не е в ред?   да / не
9.Имате ли навик преди да напуснете дома си, да проверите дали някоя лампа не свети, прозорците затворени ли са, изключени ли са ел.уредите, затворени ли са крановете за вода, подредена ли е къщата Ви?  да / не
10.Имате ли навик да наливате чай или кафе до самия край на чашата? да / не
11.Случвало ли Ви се е да бъдете обладани от такива мисли, че изведнъж да изругаете на обществено място? да / не
12.Вярно ли е, че не обичате да правите планове за някаква дейност, тъй като сте уверен, че не бихте забравили важните си задачи?  да / не
13.Искало ли Ви се е да отстраните някого от изпълнението на определена дейност, защото без него би се получил по-добър резултат?  да / не
14.Истина ли е, че понякога дългата, изнурителна работа или просто определена дейност, Ви помага да забравите или се отвлечете от неприятни мисли? да / не

Май  2012г.

Категория: Други
Прочетен: 2782 Коментари: 0 Гласове: 2
<<  <  61 62 63 64 65 66 67 68 69  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1236586
Постинги: 1466
Коментари: 116
Гласове: 1088
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728