Фамилно (семейно) консултиране и психотерапия. Техника „Семейни правила“

                   (в помощ на училищните психолози, работещи със семейства) 

            Семейните правила представляват онези принципи, около които се строи семейния живот. Те позволява да се поддържа стабилност в семейството, придават му устойчивост, създават условия за развитие на личността на всички негови членове. Всеки член трябва да има и добре да познава своите права и задължения – само при това условие е възможно  функционирането на хармонично, безконфликтно взаимодействие вътре в семейството.

            Всяко семейство самостоятелно формира своите правила, които често представляват симбиоза от привнесени от родителските семейства правила. Правилата могат да касаят различни страни от семейния живот, започвайки с разпределението на функциите и задълженията и завършвайки с това – в каква форма всеки да изразява своите чувства и дали въобще може да ги изразява. Именно семейните правила предписват кое е добро и кое – лошо, кое е позволено и кое – не, кое се явява норма и кое излиза извън границите й.

Правилата могат да бъдат гласни или негласни – скрити, за които не се говори открито (на глас), но имащи силно влияние в семейството. Например, може да е забранено да се споменава за починалото дете, да не се коментира алкохолизмът на бащата или „първи се извинява винаги по-младия, независимо кой е виновен“. Освен това, част от правилата могат въобще да не се осъзнават от членовете на семейството. Те дори могат да не се замислят върху тях.

Важно е обаче да се знае, че на всеки етап от жизнения цикъл на семейството могат да възникват и да влизат в сила нови правила, като част от тях да влизат в противоречие със старите. П:о тази причина е важно членовете на семейството да се договарят между себе си, приспособявайки правилата към променената обстановка.

Упражнение № 1 – „Изясняване на семейните правила“

По време на сесията, пред всички членове на семейството задайте въпроса: „Какви правила в момента действат във вашето семейство?“

Изберете такъв момент, че да се гарантира време от 1,5-2 часа сесия, за да сте в състояние да приложите изцяло техниката.  Изберете и назначете от членовете на семейството „секретар“, който ще записва семейните правила. Документирането ще облекчи значително по-нататъшната работа и ще предпази от лутане и грешки. По време на процедурата по изясняване на правилата, избягвайте споровете по повод това, подхожда ли на семейството това правило или не, а също и – изпълними ли са тези правила. На този етап не се опитвайте да осмисляте и разбирате излаганите мнения на участващите. Упражнението се провежда под формата на изследване.

Обикновено не предизвикват трудност правилата, отнасящи се по темите: как да се разпореждат с парите; какви да за домашните задължения или нарушенията на правилата.  Това са т. нар. „открити“ правила, които не създават проблеми, за разлика от ‚скритите“, регулиращи други взаимоотношения в семейството. Първоначално обаче психологът поставя като тема „откритите“ правила.

По време на сесията може да наблюдава формулиране на правила, които се оказва, че всеки член на семейството ги разбира по различен начин. За много семейства тази процедура – да седнат и разговарят за определяне на рамка от правила може да се окаже нещо напълно ново и непознато.  Много родители например са уверени, че всеки член на семейството знае тези правила, което се оказва много често невярно твърдение.

След тази първа крачка, причините за неразбирането и проблемите в поведението постепенно кристализират и стават по-очевидни за всички. Целесъобразно е преди да се премине към второто упражнение, психологът да изясни дали всички разбират правилата до край и преди всичко какво ще правят, ако някой не ги изпълнява.

Упражнение № 2 „Поправка на семейните правила“

След като членовете на семейството са записали всички правила, за които са се сетили и са изяснили всички недоразумения по повод правилата, е необходимо да решат, кои правила се явяват прецизно отражение на семейните ценности към днешния ден и кои вече не са актуални (обикновено това са правила от миналото – внесени или вменени).

Подайте следната инструкция:

„Хората се променят и светът се развива. Тъй като избраните правила принадлежат на вас и вашето семейство, вие сте в правото си да ги променяте, да ги усъвършенствате или напълно да ги отхвърлите. Един от характерните признаци на всяко семейство, в което има удовлетворение и грижовност е правилото, че правилата могат да се променят, когато това е необходимо. Добрите правила помагат на семейството, а лошите го затрудняват.

От участващите се иска:  

-Да обсъдят кои правила им помагат и кои – пречат?

-Какво искат да постигнат с помощта на тези правила?

-Колко лесно/трудно считат, че ще изпълнят (приложат) тези правила?

Правилата могат да са остарели, несправедливи или неподходящи – тези правила се нуждаят от промяна. Предлагам ви, да изследваме възможностите да се променят тези правила.

Обърнете внимание на това, какъв е процеса за създаване и промяна на правилата във вашето семейство. Нека последователно да обсъдим следните въпроси:

-Кой би искал най-много да бъдат променени тези правила?

-Кой ще взима решенията за тези промени?

-Може ли във вашето семейство да се „обжалват“ наличните правила?

-Обсъдете, как са били създадени или как се създават правилата във вашето семейство.

-Един човек или група ги създава, или участвате всички?

-Кой е този човек – най-възрастния, най-тактичния, най-ограничаващия, най-влиятелния ли?

-По какъв начин избирате правилата – от литературата ли, от съседите ли, от разкази на други хора ли, от семействата, в които сте израснали ли ?

След изясняване произхода на т. нар. „открити“ правила, психологът прави следващата стъпка – обсъждането на т. нар. „скрити“ правила, които трудно се улавят, а те всъщност се явяват влиятелна и невидима сила, която управлява живота на всички членове на семейството.

Упражнение № 3 „Установяване на скритите правила“

Последната и  най-сложна задача по темата семейни правила е установяването на критите правила, които могат да останат извън рамките на обсъждането. Попитайте членовете на семейството:

-Могат ли да говорят в своето семейство за това, как се чувстват, какво мислят, виждат, чуват; за вкуса и ароматите, които усещат?

-Могат ли да коментират нещо, което е извън това, което трябва да бъде и това, което искат да бъде?

Следват свободни коментари в четири области:

1.Какво можете да кажете за това, което виждате и чувате? Например, ако сте видели и чули, че двама членове на семейството водят сериозен скандал, можете ли да изразите своя страх, безпокойство, гняв или агресия? Можете ли да изразите своята самота, нежност, потребност от утешаване?

2.На кого можете да кажете това? Например, вие сте дете и току-що чувате баща си силно да ругае. Приемаме, че съществува семейно правило, което забранява грубостта и ругатните между членовете на семейството. Можете ли да изречете това правило в този момент пред баща си и останалите членове на семейството?

3.Можете ли да коментирате факта, че не сте съгласни с някакво поведение или не го одобрявате? Например, ако 15-годишният син (или дъщеря) често се напива, можете ли открито да говорите за това?

4.Можете ли свободно да помолите за обяснение, ако вие не разбирате нещо в поведението на друг член на семейството? Например, ако тонът и гласът на вашия партньор са взаимно противоречиви, можете ли да коментирате това противоречие открито пред него?

Всеки член на семейството вижда и чува различни неща.  Някои от тях носят удоволствие. Други предизвикват объркване и дори болка, трети могат да отключва чувство за срам или вина.  Ако на членовете на семейството не им е позволено да коментират това, което забелязват или не могат да изразяват открито чувствата си, тогава тези чувства се потискат и започват да потискат цялото семейно благополучие. Например: Има ли теми, по които никой не трябва да поставя в семейството (теми „табу“)? или  Не се ли държите така, сякаш другите членове на семейството не съществуват?

Да предположим, че съществува такова неписано семейно правило: членовете на семейството могат да говорят само това, което е добро, значимо и уместно. В такъв случай, значителна част от действителността ще се окаже, че остава извън коментарите. Никой не може да бъде постоянно добър, уместен, значим и т.н.

Когато правилата забраняват да се коментират много неща за себе си и за другите членове на семейството, и е забранено да се обсъжда това, което – тогава какво се случва? Някои хора лъжат, други таят ненавист, а трети – стават чужди на своето семейство. Най-лошото обаче е, че в членовете на семейството се формира ниска самооценка, която се изразява в безпомощност, враждебност, глупост и самота.

                              Фамилно (семейно) консултиране и психотерапия.
                                             Техника „Незавършени изречения“

                    (в помощ на училищните психолози, работещи със семейства)

 Описание и цел: Предложената техника помага да се видоизмени характера на комуникацията между членовете на семейството, а именно:

-Да се стимулира диалога между дистанцираните членове;

-Да се структурира общуването по двойки и се направи по-безопасно за тях (формулировки във вида „Аз-послания“; баланс в изразяване на негативните и позитивни чувства; маркиране направленията за промяна).  Озвучаването (вербализирането) на позитивните характеристики е особено важни в ситуации на семейни конфликти, когато членовете на семейството обменят основно негативни послания, провокиращи нарастване на споровете (кризата).

-Да се осигури равен принос в разговора, сдържащ многословието и поощряващ мълчанието сред членовете на семейството.

 Освен промяна в процесуалните характеристики на общуването,техниката позволява да се изследва основно съдържанието на взаимните претенции.

Прилагане:

Психологът избира двама от членовете на семейството, спрямо които си заслужава прилагането на техниката. Предлага им се да застанат (седнат на столове) един до друг и се инструктират – всеки един от тях да завършва фразите, подадени от психолога (незавършени изречения).

Примери:

„На мен би ми харесвало, ако ти …“

„Аз се разстройвам, когато ти …“

„Аз се ядосвам, когато ти …“

„Аз съм ти благодарен, когато ти …“

„Ние бихме могли заедно по друг начин да …“

По емпиричен път е установено, че оптималното количество изречения при прилагане на техниката в една сесия е около пет. От членовете на семейството се иска да „преминат“ по този списък 3-4 пъти последователно. Обикновено времето за тази процедура е около 20 мин. и като правило се среща силни съпротиви – точно обратното, може да стимулира шеги и смях. 

По време на сесията всички присъстващи  могат нагледно да се убедят с каква скорост се продуцират негативни твърдения (изказвания) и с какви мъки участващите признават достойнството на другия. Често децата, които присъстват на сесията признават, че за първи път чуват за себе си нещо хубаво. Ограничения при прилагането на тази техника има само по отношение възрастта на децата, с критерий за възможностите и целесъобразността от участието им. Предложената процедура може да се прилага самостоятелно и да служи за разработване на терен за по-нататъшна работа.

Източник:

 Методика за диагностика степента на удовлетвореност на основни потребности   – сравняване по двойки (автор - В.В. Скворцов, модификация И.А. Акиндинов)

Описание: Методиката позволява да се установят базовите потребности, които се явяват мотиватори на личността. Нейна основа е процедурата на сравняване по двойки. Познаването на тези потребности позволява на всеки класен ръководител, ефективно да изгражда система за мотивация в групата (класа), а по отношение на всеки, да се установят подбудите в неговото поведение и реакции. Методиката може да се прилага за възрастни и подрастващи.

Теоретична основа на методиката е модифициран вариант на пирамидата на Маслоу за човешките потребности. В модифицирания вариант, авторът (Скворцов) вместо физиологични потребности, разположени в основата на пирамидата е позиционирал „материално осигурен живот“. Следва да се отбележи, че нивото на удовлетвореност е относително точен показател, т.е. показва удовлетвореността на дадена потребност, сравнявайки я с другите потребности.

В резултат, изследваното лице получава списък от мотивиращите го в дадения момент потребности (неудовлетворени потребности), а също и списък на удовлетворените и частично удовлетворени потребности, които в дадения момент нямат решаваща роля за активността на лицето.

Методиката може да се прилага в индивидуален и групов вариант. На всяко изследвано лице се осигурява бланка със списък на потребностите и таблица за попълване на изборите. Време за работа около 20 мин. Ако в процеса на работа изследваното лице зададе въпроси, психологът е длъжен да даде разяснения.

Инструкция: Предлагаме Ви списък от 15 важни за човек желания (цели), които трябва да оцените по двойки, сравнявайки ги помежду си по предпочитание. Първо сравнете първото и второто желание и резултата отбележете в колонка №1. Например, ако при сравнението за вас се окаже, че нуждата от „топлота в отношенията с хората“ е по-важно от „признанието и уважението“, то запишете в клетката числото №2. Ако се окаже, че е първото желание – запишете в клетката №1. След това, избраното от първото сравняване желание се сравнява с третото от списъка. Този избор се записва във втората колонка. По този начин се работи с останалите желания, като всеки път резултатът се записва на бланката и във финала цялата бланка се запълва.  По време на работата се препоръчва към всеки избор да се подхожда с фразата „Аз искам …“

Списък:

1. Получаване на признание и уважения.

2. Да имам топли отношения с хората

3. Да осигуря бъдещето си.

4. Осигуряване условия за живот.

5. Да имам добри събеседници.

6. Да укрепвам своето положение (статус; позиция) сред другите.

7. Да развивам своите сили и възможности.

8. Да си осигуря материален комфорт (благополучие).

9. Да повишавам нивото на майсторство и компетентност.  

10. Да избягвам неприятностите.

11. да се стремя към новото и неизвестното.

12. Да си осигуря възможности за влияние и власт.

13. Да закупя хубави и интересни неща.

14. Да се занимавам с неща, изискващи пълното ми отдаване.

15. Да бъда разбиран (а) от другите.

Ключ

-след завършване на работата, се изчислява количеството бал, т.е. избори) на всяка избрана потребност;

-следващата стъпка е да се изберат петте потребности, получили най-голямо количество бал и ги разположете в йерархичен вид. Това са водещите (доминиращи и мотивиращи) пет потребности.

-за определяне степента на удовлетвореност  на петте главни потребности, се изчислява сумата на петте потребности по следните.

Диагностични скали (съдържание)

1.Материални потребности: 4, 8, 13;  (материален комфорт; придобиване на вещи; висока заплата; проявяват интерес към възможностите за задоволяване на материалните потребности „тук и сега“ – склонни са често да променят на местоработата си, в зависимост от финансовите предложения; склонни към конфликти).

2.Потребности в безопасност (сигурност): 3, 6, 10; (осигуряване на бъдещето; избягване на неприятности; утвърждаване на висок социален статус; придобиване на власт; отседналост по месторабота; бягство от рискови ситуации; фиксирана, но постоянна работна заплата;).

3. Социални (междуличностни) потребности: 2, 5, 15; (близки и топли взаимоотношения с обкръжаващите; търсене на общи интереси с другите; общителност със социалното обкръжение; разбиране и подкрепа на/от другите; ниско ниво на конфликтност).

4. Потребности в признание: 1, 9, 12; (признание, уважение, респект, похвала; развитие на компетентности и образование; осигуряване на влияние; способни да се конкурират; ).

5. Потребности в самоактуализация: 7, 11, 14; (саморазвитие; стремеж към опознаване на света; отдаденост в дейността; ориентирани към творчество и иновации;).

            Забележка: Ако резултатите от изследването не съвпадат с нито един от горепосочените варианти, то е необходимо да се определи минимума в тенденциите на потребностите (те се установяват по пунктовете, които са избрани най-често). Например, ако най-често са правени избори на 9, 7 и 5, то интерпретацията придобива следната форма: пред изследваното лице стои  задача (желание, нужда и цел) да намери и функционира в сплотена и близка по интереси група, изпълняваща рисковани задачи, в която той би могъл бързо да заеме лидерска позиция.

Интерпретация:                                                       

-пълна удовлетвореност  -  0-13 бала;                          

-частична удовлетвореност - 14-28 бала;                         

-пълна неудовлетвореност - 29-42 бала;                          

-доминиращата потребност ще бъде обозначена с най-висок бал; 

Визуализация на резултата

Резултатът за петте доминиращи потребности може да бъде представен като графика, като по вертикалната ос се разположат събраните балове на всяка потребност, а по хоризонталната се разположат самите потребности.  По този начин всяка потребности попада в три зони на удовлетвореност.

               Психодиагностика. Девиантно поведение на „трудни“ подрастващи.

                                       Скала за манипулативно поведение на Бант.

Инструкция: Внимателно прочетете съжденията от въпросника. Вариантите на отговори са дадени по-долу. Ако считате, че твърдението е вярно и съвпада с вашето разбиране, то в бланката с отговори запишете степента (номера) на вашия отговор. Ако не сте съгласни – прескочете твърдението.

5 — практически винаги;

4 — често;

3 — понякога;

2 — случайно;

1 — много рядко.

Твърдения

1Повечето хора отговарят на грубото отношение с грубост.

2.Повечето хора не вярват в каквото и да е  ново до тогава, докато не го изпитат върху себе си.

3.Този, който изцяло се доверява на другите хора, често попада в затруднено положение.

4.Повечето хора работят с пълна сила тогава, когато ги заставят да правят това.

5.Дори най-отвратителните и закоравели престъпници имат поне малко благоприличие.

6.Всеки нормален човек ще се бори за това, което е важно за него, дори с цената на работното си място, без да го интересуват последиците.

7.Повечето хора не се замислят върху това, кое е добро и кое е лошо за тях.

8.Някои от най-известните хора, притежават отвратителни пороци.

9.Повечето хора по-лесно забравят (преживяват) смъртта на близките си, отколкото загубата на богатството си.

10.Много хора обичат да се хвалят дори тогава, когато нямат основание за това.

11.На повечето хора им харесва да преодоляват трудни ситуации.

12.Повечето хора се отличават с огромна храброст.

13.Природата на човек е устроена така, че той винаги иска да постигне повече отколкото е способен.

14.Най-голямата разлика между престъпниците и другите хора е, че престъпниците са били по-глупави щом са позволили да ги хванат.

15.Най-добрия начин да се разбереш с хората е да им говориш това, което искат да чуят.

16.Важно е да се помни, че хората имат пороци, които могат да проявят в неочаквани ситуации.

17.По природа всички хора са добри.

18.Не е вярно, че в света всяка минута се ражда подлец.

19.За човешката природа е характерно да преследва само  своята изгода.

20.Повечето хора са доволни  от това което прилича на истина, макар че не е така.

Обработка на данните.

Изчислява се общия бал от събраните точки в зависимост от отговорите. Всеки отговор „носи“ бал по схемата:

5 бала — практически винаги;

4 бала — често;

3 бала — понякога;

2 бала — случайно;

1 бала — много рядко

Интерпретация на данните.

80 бала и повече — висок показател;

60—80 бала — среден показател с тенденция към висок;

40—60 бала — среден показател с тенденция към нисък;

40 бала и по-малко — нисък показател.

Източник:

                      Въпросник „Осъзната потребност от психологическа помощ“

Тестът е предназначен за определяне нивото на осъзната потребност от психологическа помощ сред ученици, родители и учители.

Инструкция: Прочетете внимателно всяко твърдение и преценете дали то се отнася за Вас. Ако сте съгласен, изберете отговор „ДА“, ако не сте съгласен  - „НЕ“. В този въпросник няма правилни и неправилни отговори.

Въпросник

Обработка на данните.

Ключ:

Отговори  „Да, съгласен“: - 1, 3, 6, 7,10, 11, 12,16, 17, 18. 

Отговори „Не, несъгласен“: 2, 4, 5, 8, 9, 13, 14, 15. 

За всяко съвпадение с ключа се поставя по 1 бал.

Интерпретация на резултатите. 

От 0 до 7 бала – ниска изразеност на осъзната потребност от психологическа помощ (налице е психологическа неграмотност и непросветеност; наличие на отрицателен опит при общуване с психолози или психологически институции).

От 8 до 14 – средна степен на осъзната потребност от психологическа помощ (признава положителната роля от психолога и психологията, но не желае да привлича други хора към решаване на своя проблем).

От 15 до 18 – висока степен на осъзната потребност от психологическа помощ (голямо доверие към училищния психолог и вяра във възможностите на специалиста да помогне при наличие на проблеми; готовност за сътрудничество). 

                      Особеностите на суицидното поведение при непълнолетните

                                     (из „Страници на психолога в училищния сайт)

Суицид  е  съзнателно самонараняване с цел смъртен изход (лишаване себе си от живот)

Изследвания показват, че напълно сериозни мисли за това, да сложат край на живота си възникват във всеки пети подрастващ.С годините суицидът става „все по-млад” – за суицид мислят и се опитват да приключат със себе си дори деца.

Суицидът има следните характерни черти:

-суицидът се предшества от кратковременни, обективно леки конфликти в сферата на близките отношения (семейство, училище, група);

-конфликтът се приема като крайно значим и травматичен, предизвикан от вътрешна криза и  драматични събития;

-суицидната постъпка се възприема с романтично-героичен ореол – като смело, решително и мъжествено решение;

-суицидното поведение се регулира най-често от пориви – в него няма обмисляне и точен разчет;

-средствата за самоубийство се избират неумело (скок от балкона на втория етаж може по-скоро да увреди, отколкото да гарантира сигурно отнемане на живота; слаботоксичните вещества е по-вероятно да отведат детето до болничното заведение и т.н.).

-подражателен характер – копират поведението на кумири, герои от книги и филми;

 Основни мотиви за суицидно поведение при непълнолетни:

1.Преживяване на обида, самота, отчужденост и неразбиране.

2.Действителна или мнима загуба на родителска любов, непреодолимо чувство на ревност.

3.Преживявания, свързани със смърт, развод или бягство на родители от семейството.

4.Чувство за вина, срам, оскърбено самолюбие, самообвинения.

5.Страх от позор, насмешки, подигравки или унижение.

6.Страх от наказание, нежелание да се извини и поиска прошка.

7.Несподелена любов, изнасилване, сексуални извращения, бременност.

8.Чувство за отмъщение, злоба, протест, заплаха или изнудване.

9.Желание да привлече вниманието върху себе си, да предизвика съчувствие, да избегне неприятни последици, да избегне трудна ситуация.  

10.Съчувствие или подражание на приятели, герой от филм или книга.  

Основни фактори, поддържащи суицидно поведение:

1.Фактори на семейно неблагополучие, ако те действат в ярко изразена и продължителна форма. Например, алкохолизация на родителите, неизпълнение или изкривена възпитателна функция на бащата, нарушение на отношенията в резултат на заболяване на родител и др.

2.Травматични фактори – това са екстраординарните събития, които предизвикват силно психично напрежение, водещо до дезадаптация. Например, ранна, непланирана бременност сред подрастващите в ситуация на липса на психологическа поддръжка от страна на родителите.

3.Психопатологични фактори, когато развитието на суицидното поведение обусловено от различни психотични прояви (бред, халюцинации) или рязка декомпенсация на психопатия.

4.Време от годината (сезон). Световната статистика показва, че  най-много самоубийства се извършват през есента и пролетта, особено през пролетта, когато  човешкото нещастие контрастира с цветовете на обкръжаващата природа. Рязкото несъответствие на пролетния радващ се свят и отчаяността в душевното състояние може да провокира самоубийство.  Нивото на суицидите през месец април например е 120% по-висок от средногодишния ръст. Суицидите при учениците по време на коледните тържества („щастлив сезон”) също отбелязва ръст.

Типове суицид (суицидно поведение).

Известни са няколко вида суицид:

-неосъзнаван суицид – може да бъде причинен от неосъзнавани потребности, които се образуват в несъзнаваната сфера на човешката психика;

-психопатологичен и афективно-невропатичен суицид – осъществява се от психично болни хора (маниакално самоубийство; самоубийство на меланхолиците; самоубийство под влияние на натрапливи идеи, автоматично или импулсивно самоубийство).

-афективен суицид – с преобладаващо емоционално натоварване; обусловен от силни афекти и съпроводен с дезорганизация и потъмняване на съзнанието (често се реализира чрез опит за обесване или отравяне с токсични вещества).

-рискована игра и рискована безопасност – рисковото поведение на апатичните, лекомислени и безгрижни хора, отнесени от своята психологическа същност;

-суицид на психически здрав човек – реализира се като избор за постигане на определени цели при адекватно съзнание и афективно-невротична възбуда, която не достига патологично ниво;

-демонстративен суицид – способ за привличане на вниманието към своята личност; оказване натиск и принуда над обкръжаващите лица с цел промяна на конфликтна ситуация в благоприятна светлина (проявява се най-често чрез порезни рани, отравяне с лекарства, опити за обесване).

Препоръки към педагозите по оказване поддръжка на ученици, имащи признаци за суицидно поведение:

1.Не отблъсквайте детето, ако то реши да сподели с вас проблемите си, дори да сте напълно потресени от случващата се ситуация.

2.Доверете се на своята интуиция, ако чувствате суицидни наклонности в лицето, не игнорирайте признаци и предупреждаващи знаци.

3.Не предлагайте и не обещавайте нещо, което не можете да направите.

4.Дайте му да разбере, че искате да му помогнете, но не виждате смисъл в това, да пази всичко в тайна, ако някаква информация може да навреди на неговата безопасност.

5.Запазете спокойствие и не го осъждайте, независимо от това какво казва.

6.Говорете искрено, постарайте се да определите до колко е сериозна заплахата: питайте – въпросите за суицидни мисли не водят до опити за самоубийство; практически детето ще почувства облекчение от тежестта на осъзнати проблем.

7.Постарайте се да разберете какви са плановете му – наличието на конкретен план от стъпки за действие е знак за реална опасност. 

8.Убедете го, че познавате конкретен човек, към който може да се обърне за помощ.

9.Не предлагайте елементарни решения, не омаловажавайте, не игнорирайте и не иронизирайте.

10.Покажете му, че искате да си поговорите за чувствата му; внушавайте, че не го осъждате за тези чувства. 

11.Помогнете му да разбере, че силния стрес пречи да осъзнае напълно ситуацията, настойчиво го съветвайте как да намери решение и да вземе в ръце контрола върху тази ситуация.

12.Помогнете да бъдат намерен хора и меса, които биха могли да намалят стреса.

13.При ограничени възможности, действайте така, че да промените неговото вътрешното напрежение.

14.Помогнете му да разбере, че обхваналото го чувство за безнадеждност няма да продължава вечно. 

Признаци за подготовка за самоубийство

Признаците могат да бъдат разделени на три групи: словесни, поведенчески и ситуационни.
Словесни признаци.
1.Често говорят за своето душевно състояние: 

- „Решил съм да приключа със себе си”

- „Следващия понеделник мен няма да ме има сред живите”
- „По-добре да умра”
- „Достатъчно съм живял”
- „Ненавиждам живота си!”
- „Единствения изход е да умра!”

- „Не мога да живея повече така!”
- „На теб скоро няма да ти се наложи да се безпокоиш за мен”  

- „Повече за никого няма да бъда проблем”
2.Шегуват се на тема самоубийства.
3.Проявява нездрав интерес към смъртта.

Поведенчески признаци.

1.Привеждане в порядък на всичко около себе си, с което е свързан подрастващият. Някои от суицидните деца раздават своите вещи, други считат, че трябва да подредят и спретнат преди смъртта „всички свои неща в ред”.  Подрастващите са популярни със своята щедрост, но ако даряват някоя определено скъпа вещ без какъвто и да е повод и ако тази вещ е особено ценна за него – всичко това трябва да предизвика подозрение.

2.Прощаване. Може да се изрази като отправяне послания за благодарност и признателност към различни хора, оказали помощ в различни периоди от живота на подрастващия.   

3. Демонстриране на радикални промени:  

Хранене. Подрастващите с добър апетит стават претенциозни, капризни, злояди или обратно – хранят се ненаситно лакомо.

Сън. Повечето суицидни подрастващи спят по цели дни; някои обратно -  губят нужда от сън, превръщат се в „сови”, бодърстват, стават през нощта и ходят напред-назад в стаята си и лягат само за малко преди разсъмване и се будят без видима причина.

Училище. Много ученици, които преди са показвали „добри“ или „отлични“ резултати, започват да безделничат, отклоняват се от учебния процес, успеваемостта им рязко спада, губят интерес към обучението и не се интересуват от впечатлението, което оставят в другите.

Външен вид. Много често суицидните подрастващи губят интерес към личния си вид и хигиенни навици. Подрастващите в кризисна ситуация придобиват неугледен  вид, сякаш това не ги вълнува; те престават да се грижат за това как изглеждат, тъй като им съвършено безразлично какво впечатление създават.

Активност. Подрастващите, които преживяват кризис, губят интерес към всеки, които по-рано са обичали. Спортсмените напускат своите отбори, музикантите престават да свирят на своите инструменти, всеки реагира с бягство от заниманията. Много от тях престават да се срещат с приятелите си, избягват компаниите, държат се озлобено.

Стремеж към уединение. Суицидните подрастващи често реагират с бягство в себе си, странят от обкръжението си, затварят се и дълго стоят заключени в своята стая. Те често включват високо музика, а самите те се изключват от живота.

Агресия, бунт и непокорство. Подрастващите, които искат да сложат край на живота си, често са озлобени, зли към родителите си, учители и приятели, които с нещо не са им угодили, които са ги обидили или не са оправдали очакванията им. Както всяка промяна в настроението и тези „взривове” трябва да будят повишено внимание.

Саморазрушаващо и рисково поведение.  Някои суицидни подрастващи постоянно се стремят да си причинят вреда, водейки живот на „ръба на риска”. Където и да са - на забързани кръстовища, на хоризонтален планински път, на тесен мост или на железопътни линии - те отиват навсякъде на границите на скоростта и риска.

Външна удовлетвореност, прилив на енергия. Ако решението за край на живота е прието и планът е съставен, то мислите в тази мъчителна посока водят до изблик на енергия. 

4. Проява на признаци за безпомощност, безнадеждност и отчаяние.

Ситуационни признаци.

Човек може да реши да се самоубие, ако той е:

1.Социално изолиран (няма приятели или има само един), чувства себе си като отхвърлен.

2.Живее в нестабилно състояние (сериозни кризи в семейството; конфликти в отношенията със своите родители, конфликти между бащата и майката или на родителите със своите родители).

3.Усещане и преживяване на себе си като жертва на насилие и унижение – физическо, сексуално или емоционално.  

4.Предприемани неуспешни опити за самоубийство по-рано. 

5.Има склонност към самоубийство,  в резултат на извършено деяние спрямо познат, членове на семейството или приятели.

6.Преживяна тежка загуба (смърт на близък, развод на родителите).

Източник:

           Методика „Възприемателен индекс за вина“ (Perceived Guilt Index, PGI)

                                    Автори: John R. Otterbacher, David C. Munz.

Цел: Измерване чувството за вина като състояние и като черта.

 Описание: PGI се състои от две скали, които измерват емоционалните преживявания на чувство за вина като състояние (G-state) и като генерализирана Аз-концепция (черти) (G-trait).

Методиката е особено полезна при ситуации, в които е необходимо да се определи реакцията на вина на клиент в отговор на специфични събития или ситуации, които често възникват в хода на семейната терапия или при работа с непълнолетни деликвенти.  Когато и двете скали се използват съвместно, скала G-trait е желателно да се изследва първа.

Опишете Вашите чувства (1)

Инструкция (S): По-долу е представен списък от думи и фрази, които хората използват за да опишат своите чувства в различни ситуации. Моля,  отбележете (подчертайте) тази дума или фраза, която най-точно описва Вашите чувства в НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ.  Преди това трябва внимателно да прочетете целия списък от чувства. Обърнете внимание, че от всичките 11 трябва да посочите само ЕДНА дума или фраза, която най-точно описва как се чувствате ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ.

1.Обречен (осъден)

2.Невиновен

3.Потиснат

4.Засрамен

5.Спокоен

6.Недостоен

7.Разочарован

8.Сдържан

9.Намиращ се в състояние на упадък

10.Раздразнителен

11.Незаслужаващ прошка

Опишете Вашите чувства 2)

Инструкция (T):

По-долу е представен списък от думи и фрази, които хората използват за да опишат своите чувства в различни ситуации. Моля,  отбележете (подчертайте) тази дума или фраза, която най-точно описва Вашите чувства в ОБИКНОВЕНА СИТУАЦИЯ (ежедневно).  Преди това трябва внимателно да прочетете целия списък от чувства. Обърнете внимание, че от всичките 11 трябва да посочите само ЕДНА дума или фраза, която най-точно описва обикновено преживявано от Вас чувство за вина.

1.Обреченост (осъден)

2.Невиновен

3.Потиснат

4.Засрамен

5.Спокоен

6.Недостоен

7.Разочарован

8.Сдържан

9.Намиращ се в състояние на упадък

10.Раздразнителен

11.Незаслужаващ прошка

Обработка на данните

Могат да бъдат използвани два способа за обработка на данните:

(1) изчисляване индекса по всяка скала (G-trait и G-state) и по отделно и

(2) определяне реакцията на вина в отговори при специфична ситуация и сравнение на тази реакция със състоянието на изследваното лице, когато то се чувства „нормално“

Значение на пунктовете:

1 = 6.8,

2 = 1.1,

3 = 4.3,

4 = 9.4,

5 = 2.0,

6 = 7.8,

7 = 5.9,

8 = 3.4,

9= 8.6,

10=  5.3,

11 = 10.4.

Втория метод за обработка на резултатите е по-сложен. Използва се значението на пунктовете по-горе и след това се провеждат следните изчисления:

1. От значението на G-state се изважда значението на G-trait. 

2.Прибавете към получения резултат 10. (Константното число 10 се използва за да се премахне объркване със знаците «+» и «-»). 

Ако полученото значение е по-голямо от 10, това означава, че интензивността на реакция на вина е от  по-високо ниво от обикновените преживявания. Ако полученото значение е по-малко от 10, това означава, че интензивността на реакция на вина от по-ниско ниво от обикновените преживявания.

                                         Профилактика на изпитния стрес.

                                  Когнитивни нагласи. Вътрешни ресурси.

                           (из „Страниците на психолога в училищния сайт“)

Предотвратяването на стреса включва обучение на човек да управлява своето състояние в различните негови етапи на проявление.

Стресовите състояния се предизвикват не само от външни фактори, но и от вътрешните когнитивни нагласи на самия човек. 

Нагласата е готовност, предразположеност на субекта, възникваща в очакване на появата на определен обект и осигурява стабилен целенасочен характер на дейността по отношение на този обект. Мислените нагласи с провокиращ стреса характер, често възпрепятстват успешната дейност. Такива нагласи могат да бъдат:

1.Нагласа за задължение (трябва с всички средства; на всяка цена; „Аз съм длъжен“).

2.Нагласа за катастрофизация  (преувеличаване на негативните последици или характера на явления и ситуации: ужас, край на света, провал, крах, кошмар).

3.Нагласа за предсказание на негативно бъдеще (всичко ще бъде лошо; ако това се случи, тогава …; „Всичко се проваля!“).

4.Нагласа за максимализъм (максимално, първи, най-добрият, само пълно отличие).        
 5.Нагласа за дихотомно мислене (черно-бяло мислене) – или-или.  

6.Нагласа за персонализация (всички събития ми влияят или аз влияя на всичко).

7.Нагласа за свръхобобщаване (всичко, никой, никога, постоянно, винаги, вечно, всички, навсякъде и пр.).

8.Нагласа за четене на мисли (тенденция да се приписват на другите неизказани на глас съждения, мнения; „Те мислят, че аз …“, „Той не ме харесва!“

9.Нагласа за оценяване (оценка на личността като цяло, а не на конкретната постъпка, ситуация или събитие; „Аз съм лош!“, „Аз съм негоден!“, „Аз съм безотговорен!“, „Аз съм глупав!“, „Аз съм безполезен!“ и пр.

10.Нагласа за антропоморфизъм (приписване човешки на свойства и качества на обекти и явления от живата или неживата природа: иска, мисли, честно, справедливо и пр., които не са адресирани към човек).

Стресът може да бъде преодолян, ако човек успее да развие (формира) психологическа устойчивост.

Психологическата устойчивост е способност за управление на стресови ситуации, поддържане на спокойствие в трудни екстремни ситуации, състояние на вътрешна хармония, позитивно възприемане на себе си, съчетаване на личните стремежи и постижения, осъзнаване на смисъла на живота и физическа издръжливост. За поддържането на психическа устойчивост са от значение външните и вътрешните ресурси, с които разполага човек:

Вътрешни ресурси:

-позитивно възприятие и отношение към себе си;

-адекватност между личните претенции и възможности;

-усещане за смисъла на живота, вяра в постигането на поставената цел;

-добро физическо здраве, издръжливост;

-мотивация за здравословен начин на живот;

-разбиране за отговорността за случващото се със себе си;

-способност за конструктивно управление на стреса.

Външни ресурси:

-емоционална поддръжка на близкото обкръжение;

-усещане за принадлежност към групата (колектива);

-социална идентичност.

В своя живот на човек многократно му се налага да се явява на изпит. Практически няма човек, който да не е изпитвал страх пред изпита. Разбира се, вълнението при всеки се  проявява различно, но когато на човек му предстои нелеко изпитание, той преживява чувство на безпокойство и това е напълно нормално психологическо явление.

Изпитната ситуация се явява стресираща не само за този, който е изпитван, но и за неговото най-близко обкръжение (тези, които са въвлечени в процеса за постигане на цел) – родители, роднини, приятели и пр.

Изпитът представлява:

-преработка на голям обем информация, което е свързано с натоварване на мозъка;

-сериозно емоционално преживяване, т.е. натоварване на нервната система;

-оценка не само на натрупаните знания, но и на личността на изпитвания.

Изпитният стрес се проявява както на физиологично  (недоспиване, преумора, излишно вълнение), така и на психологическо ниво (информационен стрес – преработка и запомняне на голямо количество информация; емоционален стрес – възприемане и преживяване на екстремална ситуация, състояние на заплаха за собствената идентичност и представи за себе си; страх от отрицателна оценка на родителите, учители и др.).

Треперене на коленете, хладна пот, буца в гърлото, учестено дишане, пребледняване/изчервяване на лицето, стискане до болка на юмруците, пресъхване на устата, пълна или частична загуба на глас, тракане или ритмично стискане на зъби, схващане или изтръпване на ръцете (китки/длани/пръсти, а  в някои по-тежки случаи се може да се наблюдава т. нар. „акушерска ръка“) – това са добре познатите признаци за преживяван изпитен стрес.

Стресовото състояние може да се съпровожда от силно вълнение и страх, които нарушават съгласуваността на действията, затрудняват мисленето, възпрепятстват съзнателното управление на дейността и предизвикват необмислени реакции. В резултат на това натрупване на напрежение, много често резултатът е противоположен: вместо отлична оценка – провал.

Практиката показва, че човек може да промени своето отношение към изпитната ситуация и да я контролира. Трябва да се отбележи, че по-често сигналите за опасност преди или по време на изпит говорят не за отсъствие на готовност, а по-скоро за недостатъчна подготвеност. Ето няколко варианта на поведение при подготовката за изпит, които позволяват да се постигне желания резултат:

Съществуват някои психологически закономерности, които трябва да се отчитат от учениците и техните родители, ако последните им помагат при организиране на подготовката за изпит.

1.Фактор „Финал“ – първо запомнете добре всичко, което е в началото и в края на текста. Паметовите следи за средната част обикновено избледняват по-бързо. По тази причина, при запомнянето и повторението, отделете на нея повече внимание и време.

2.Повторенията не трябва да бъдат механични, а с „мисъл“ – вникнете в съдържанието, съсредоточете се в смисъла; открийте взаимните връзки и последователности на изложението. След първоначалното запознаване с информацията,  е необходимо тя да се повтори, тъй като още в първите 10 часа над 20-30% от нея се губи. За да не се случи това, е необходимо: да прочетете текста 2 пъти, след 8-10 часа – 4 пъти, а след един ден – още веднъж. Само след такъв „натиск“ можете да бъдете уверени, че информацията е трайно запечатана.

3.Особености на „узнаването“. Много често когато се запознава с текста, човек има усещането, че това вече го е чел, че го знае и бързо решава, че няма време да губите време по този въпрос и можем да продължи към следващия. Всъщност, може да допусне сериозна грешка, ако не изучи внимателно това, което му се струва познато, а тогава е напълно възможно да получи двойка. Ето защо е по-добре да научи добре „познатия“ му  материал.

Как по-добре да помним? Какво е по-близо до нас - текст, рисунка, логическа схема, възпроизвеждане на речта? Важно е всеки да разберете в коя система е по-лесно да работи, да определите коя е репрезентативната система, преобладаваща при него (визуална, слухова, кинестична). Познаването на индивидуалните характеристики помага да се използват по-добре способностите в подготовката за изпити, а за определяне на доминиращия вид памет може да помогне училищния психолог.

Доминирането на визуалната (зрителната) репрезентативна система говори за възприемане информацията с помощта на зрителните органи. Това означава, че за добра подготовка трябва да бъдат използвани карти, схеми, таблици, рисунки, обемни модели, да се състави план на разказа по точки и подточки. По този начин целия текст се визуализира в пространството. Писането на важни елементи на отделни листчета също може да помогне при запаметяването.

Доминирането на слуховата репрезентативна система означава, че водеща е слуховата памет. За хората с преобладаваща слухова система е важно слушат лекцията на преподавателя, да чуват възпроизведения текст със слуховите си органи, да задават въпроси, да се подготвят за изпита по двойки,  т. нар. диалогово обучение, което способства за добро запаметяване. Родителите, които познават тази особеност на своите деца, могат великолепно да участват в ролята на партньори.

Доминирането на кинестичната (телесно-ориентирана) репрезентативна система показва, че водеща е системата от усещания. Хората с доминираща кинестична система ефективно преминават изпити, ако са били в състояние на вътрешна хармония по време на подготовката. За тях е важно да са се чувствали психически комфортно, когато са били в етапа на подготовка.  При тях текстът се научава бързо и успешно, ако съдържанието му има практическа насоченост. Трайното запаметяване се улеснява посредством потенциала на дясното мозъчна хемисфера (интуитивното полукълбо), което позволява запомняне чрез образ и асоциация и активизира творческия потенциал на детето.

Полезно е да се намерят няколко интересни елемента в изучавания материал. Интересното винаги се запаметява по-лесно.

При ситуация, когато текстът е трудно разбираем, тогава трябва да се подхожда с особено внимание и прецизност. Ако времето за повторение е достатъчно, тогава може да се работи по следната схема:

1.Прочетете текста няколко пъти. Отделете за работа например 15-20 мин.

2.В течение на следващите два часа, изпълнявайте друга дейност (превключване на вниманието). 

3.Върнете се към трудния материал и със собствени думи направете преразказ (дайте решения) без да оценявате правилността на предаването. 

4.В края на деня прегледайте отново текста и обмислете (анализирайте) резултатите от знанията си.

5.Сутринта решете задачите или преразкажете текста.

Ако времето за подготовка е недостатъчно, най-важното е да разберете смисъла на материала и да се консултирате с някого, който познава добре материята.

В ДУЕТ ПРЕДИ ИЗПИТА.

Родителите често се дразнят, когато учениците ги молят вкъщи за съвместна подготовка с приятел или приятелка.  Те считат, че от подобни срещи нищо добро няма да се получи, а в най-добрия случай „взаимно ще се разсейват и забавляват“.

В действителност, подготовката за изпит в дует има много предимства, ако разбира се към нея се подходи сериозно.

1.Наистина, не можете да запомните материала заедно, но заедно можете да повторите, да практикувате отговорите и да репетирате успешно изпита.

2.Работата в дует може да започне тогава, когато всеки един е усвоил материала, запомнил го е и сега се намира в етапа на повторението.

3.Работата в дует може да протече по следния план: на единия ден двамата работят самостоятелно по усвояване на предварително определен материал, а на втория ден следва среща за преговор и проверка на знанията. Разпределението може да стане чрез взаимна договорка по следните показатели: по интереси; по степен на успеваемост; по степен на трудност и др. Единият може да разкаже онази част на материала, с която другият среща затруднение. Разказът трябва да бъде подробен (с детайли), с емоционална експресия и вяра. По този начин партньорът на разказвача неволно, независимо от желанието му ще запомни материала, който е избягвал на учи. Ако липсва партньор, то може да се репетира и самостоятелно, задавайки си въпроси, отговаряйки на глас и слушайки своята реч.

РЕПЕТИЦИЯ ЗА ИЗПИТА.

При работа по двойки, единият играе ролята на учител, а другият на ученик. Подобно упражнение е добро средство за разкрепостяване, преодоляване на страховете. За постановка на гласа и тренировка на уменията за убеждаване.

Трябва ли да се използват паметка („пищов“)?

Има няколко гледни точки по този въпрос.

1. Не трябва! Използването на паметка („пищов“) е нечестен начин – рискът е голям, ако бъде намерен „пищовът“, то шансът да се премине изпита успешно е малък.

2. Да, когато съм с пищов, не се страхувам. Тук трябва да се знае, че „пищовите“ работят за тези, които запомнят написан текст добре, а не произнесен и чут текст.

По принцип, изготвянето на „пищов“ изискващо кратко и ясно излагане на информация върху малък по размер лист, води до добро запомняне на материала. Работата върху „пищова“ може да се раздели между няколко ученика, с последващо изучаване на написаното. „Пищовът“ е удобен да бъде прочетен навсякъде (в метрото, автобуса, коридора на училището, пред вратата преди влизане на изпит), но използването му по време на изпита носи необоснован риск – двойка или безжалостно отстраняване.

В този смисъл изготвянето на паметка („пищов“) е полезно, но използването по време на изпит – не!

ПСИХОЛОГИЧЕСКА РАБОТА ПРЕДИ ИЗПИТ.

Подготовката може да се раздели на два етапа: преди изпита и непосредствено преди изпита.

В последния ден преди изпита е важно да се спазват следните правила:

1.Подготовка и изпит. Ако през цялото време на подготовка сте били с учебник седнали на дивана, то тази поза ще се окаже в контраст със самата изпитна обстановка и ще подейства отрицателно. По тази причина отиграйте обстановка, максимално близка до изпитната  - седнете на стол пред маса и в тази поза разкажете въпросите; ако изпитът е устен на дъската, тогава отиграйте ролята си изправен с показалка в ръка.

2. Репетирайте и още веднъж – репетирайте! Опитайте се да си представите, че сте в трудна ситуация по време на изпита и потърсете изход от нея.  Задайте си трудните въпроси и си отговорете. Преживейте страхът от провала и помислете, дали наистина няма изход. Дайте простор на емоциите си точно в такава ситуация – преживейте гняв, отчаяние, безсилие, дори поплачете. Важно е да преживеете страховете си преди изпита.

3. Припомнете си случай на ваш аналогичен (изпитен) успех. Как сте се държали тогава, за какво сте говорили, какво сте си мислели, как сте се движили, как сте изглеждали и преживейте тази ситуация до нейния финал, когато се постигнали блестящ успех.

4. Приложете автогенна тренировка. Създайте собствена формула за настройване на духа в себе си; повтаряйте си „При мен всичко ще се получи!“.

5. През последните 12 часа трябва да подготвите не знанията, а организмът си  за представяне на изпита. Най-добре е да не правите нищо – отпочинете, отдъхнете си и дайте възможност знанията да се успокоят знанията.

6. Избягвайте да се самооценявате в отрицателна светлина. Отсъствието на себеувереност винаги намалява производителността на труда и обратно – свръхувереността формира неадекватно лекомислено отношение. Главното е да бъдете балансирано уверени. В такива случай работи повтарянето на мисълта-формула: „Вярно е, че материалът е труден, но аз  се подготвих и ще се представя отлично!“, „Нека всичко да се случи успешно!“, „Аз съм готов за изпита!“, „Аз съм спокоен, концентриран и в готовност за действие!“

7. В последната вечер преди изпита може да се разсеете и развлечете с лек комедиен филм – добре е, ако вече сте го гледали. „Тежки“ в емоционален план филми е по-добре да не гледате, да следващия ден ви предстои сериозно изпитание и няма смисъл да се напрягате допълнително.

 8.Избягвайте напрежения в междуличностните отношения – конфликти, изясняване на отношения, спорове, скандали и въобще конфликтни ситуации.

 9.Отделете 1 час, за да повторите сложните въпроси (теми, раздели, задачи).

10.Изпитът, както много явления в живота е нещо преходно. Ако предстоящото събитие много ви безпокои, то можете да погледнете календара: 25 число – изпит, а на 26-ти – вече го няма този изпит. Настройте се за следващото значимо събитие – превключването помага да се успокоите. Животът не приключва с този изпит.

11.Да спя или да не спя през нощта преди изпита? Повечето специалисти са на мнение, че трябва да се наспите. На изпита трябва да се явите бодър. Има обаче хора, които работят много по-ефективно през нощта.  А е възможно времето за подготовка да е било недостатъчно. В такива случаи е възможно да се подготвите и през нощта, но задължително трябва да отделите 4 часа за сън. Не употребявайте кафе и  други възбуждащи напитки, които влошават работата на сърцето. Най-добре е да пиете зелен чай.

Изпитът е едновременно и спектакъл и лотария.  Вие вече сте репетирали и бурния успех и  оглушителния провал; отиграли сте ролята и на учителя и на ученика – никой не знае, на кого ще му провърви и на кого – не. Вашата цел е ясна – да се представите на изпита и получите „положителна“ оценка. Тази оценка често е съставена от две неравни части; от вашите знания и от вашите умения да се държите на изпита. Случва се така, че в трудни ситуации именно умението създава впечатление и спасява ученика от неминуема двойка или тройка.

 За успешно представяне на самия изпит способстват следните препоръки:

1.Вие трябва да изглеждате уверен в себе си. Именно – да изглеждате, дори увереността да не е с вас. Увереният вид действа на изпитващия еднозначно положително, той се зарежда с вашата увереност. Обърнете внимание на невербалната комуникация (жестове, поза, мимика) – те също трябва да внушават увереност. 

2.Въвлечете преподавателя в непринуден, свободен диалог; убеждавайте и не се предавайте, докато не бъдете поставен „до стената“. Търсете изход, променяйте насочеността на мислите си, преустройвате разговора в по изгодна за вас схема

3.Явете се на изпита в приличен външен вид (външния вид често се възприема от преподавателя като символ на уважение към него и към преподавания от него предмет). Облеклото трябва да съответства на ситуацията – да ви настройва за работа, а не да ви разсейва, като ви създава неудобство или ви принуждава непрекъснато да се занимавате с него. Цветовата гама следва да е неутрална. Ако вие сте неуверен в себе си, то по-добре е да избягвате ярки цветове (червено, жълто, оранжево). Ярките спектри привличат вниманието  и вие непрекъснато ще бъдете център на внимание. Ако наскоро сте участвали и успешно представили на друг изпит, то облечете това „щастливо“ облекло, в което сте преживели ситуация на успех. В момент на вълнение тази дреха ще ви предостави допълнителен ресурс. Ако сте решили да облечете нова дреха за първи път на изпит, то по-добре е да я поносите известно време в домашни условия. На изпита трябва да мислите за него, а не как изглеждате с току-що облечената нова дреха. 

4.Говорете ясно, уверено и искрено, усмихвайте се, по този начин ще призовете изпитващия за свой помощник; не шептете и не мърморете – това ще изнерви и раздразни учителя. Като правило, преподавателите по време на изпит изслушват много отговори и това постепенно ги уморява, а след 5-6 отговор те започват да обръщат внимание на това, как говори изпитвания, а не върху това, какво говори. Бъдете уверени, дръжте се естествено, говорете със свои думи – не повтаряйте  текста от учебника.  Принципа на огледалото по време на изпит е в действие – вашето доброжелателно отношение към преподавателя предизвиква в учителя аналогично отношение към самия вас.

5.Обмислете своето поведение – външен вид и стил на разговора с преподавателя.

6.Бъдете спокоен и съсредоточен не върху себе си, а върху съдържанието на отговора.

7.Утешавайте се, че утре следа друг ден – без изпит, без напрежение и затова днес трябва да покажете себе си в целия си блясък на ума и добрите маниери.

8.Вземете със себе си изпития конспект. Той създава усещане за защитеност. По пътя за мястото за изпит, прегледайте конспекта с въпроси. Добре е дори да познавате отлично този списък. Познаването му е добър инструмент за активизиране на паметовите следи към самото съдържание на темите.

9.Ако пристигнете по-рано на мястото, направете кратка разходка на открито. Разходката на въздух успокоява.

10.Използвайте техники за автотренинг. В стресови ситуации емоциите излизат на преден план, а способностите за нормално мислене намаляват. Един от ефективните инструменти за управление на среса е да се предостави на мозъка някаква конкретна мисловна задача. Например, припомнете си 20 думи на английски език, 5 имена на жени с буква „А“, преброете колко човека в тълпата пред вас са облечени в панталони, изброете или изчислете колко крушки светят в коридора и други аналогични мисловни задачи – главното е мозъкът да е зает със задача, която трябва да реши и за която са нужни мисловни усилия.

11.Не отивайте на мястото на изпит (или на изпита) много по-рано.  Може да „прегорите“ от напрежение. Най-добре е това да стане половин час преди изпит – достатъчно време да се ориентирате в ситуацията и да се мобилизирате.  Аналогична опасност има и за тези, които изчакват да влязат на изпит сред последните от групата.

12.Използвайте техники за бързо възстановяване. Например, преди да влезете в аудиторията преброете до 10, тропнете с крак и кажете „Ха!“ – изпълнението на такива действия повишава вътрешната увереност.  

13.Използвайте рационално времето за подготовка по въпроса. Обикновено при устните изпити преподавателите предоставят време за подготовка (от 15-30 мин). Това е достатъчно време за да се успокоите и схематично на лист да представите своя отговор.

14.По време на изпит работи т. нар. ефект на „приемника“, т.е. бъдете готов да възприемате всяка една информация – от указанията на учителя, дадени малко преди изпита, до отговорите на говорещите преди вас ученици. Много често преподавателите дават допълнителни, конкретни указания (изисквания) как точно да се представят учениците, като „обещават“ нарушенията да бъдат наказани безкомпромисно. Допълнителните въпроси, зададени на говорещите преди вас, могат да ви предоставят полезна информация по вашата тема. Освен това, често на мястото за изпити по стените има поставени карти, схеми, таблици и други методически пособия, които могат официално да бъдат използвани.

15.Допълнителните въпроси на преподавателя. Често поставянето на допълнителни въпроси буди страх в изпитвания. На него му се струва, че тези въпроси са с цел да го доведат до провал. Всъщност, често преподавателите имат точно противоположната цел – да помогнат на ученика, да прояви своите знания, като му осигуряват по-широко поле или просто го подсещат за онова, което знае, но в момента е пропуснал.  

16.Ако нямате никакъв отговор на зададен въпрос, помнете правилото: „Винаги е по-добре да говорите нещо, отколкото да мълчите! По-добре грешка, отколкото мълчание!“.

17.Има правило: „Не влизай на изпит след отлично представил се ученик, такъв който има знания по предмета или има развити ораторски способности!“  на фона на великолепния негов отговор, вашият среден отговор, който при друга ситуация ще бъде оценен положително, сега може да получи отрицателен знак. 

При  подготовка за писмен изпит е важно да се спазят следните правила:

1.След като напишете заглавието на произведението или напишете задачата, можете да се отпуснете и по принцип да се опитате да направите малки почивки в работата. Съзнателно разпределеното време за „тихо“ мислене ще ви позволява да работите по-ефективно.

2.Необходимо е веднага да проверите за точност. В края на работата може да не ви стигне времето за проверка. Освен това, ако сте допуснали грешка, заемаща значителна  част от текста, то по-добре е да направите корекция със забележка в полето срещу съответния параграф – в края на работата може да не ви стигне времето за цялостно преписване на листа.

3.Важно е да се състави план – конспект на отговора: на случай на обжалване.

4.Не забравяйте да следите за времето.

Способи за активизиране на вътрешните ресурси

1.                  Помислете за нещо хубаво и приятно.

2.                  Напрете се..

3.                  Вземете душ или вана, още в банята изпийте чаша чиста питейна вода

4.                  Слушайте музика за настроение.

5.                  Повече се движете: танцувайте, правете упражнения, бягайте или ходете пеш.

6.                  Направете рисунка на свободна тема (старайте се да не мислите и напрягате върху изображението).

7.                  Разходете се на свеж въздух.

8.                  Поговорете с интересни хора.

9.                  Почистете домът си, градината.

10.              Отидете на фризьор или пазарувайте.

11.              Направете нещо за себе си, което ви е любимо.

12.              Позволете си право на грешки.

13.              Въведете в живота си приятни ритуали (вечерна разходка; кино-вечер и др.)

14.              Използвайте арома-терапия.

15.              Разгледайте свои снимки (албуми).

16.              Обърнете се към символи (молитва, любима вещ, хоби).

17.              Променете обстановката.

18.              Превключвайте на различни дейности.

19.              Поседете в тишина със затворени очи.

20.              Постойте с главата надолу.

21.              Разгледайте ситуацията отстрани

22.              Спете.

23.              Гледайте продължително време небето, огън или течаща вода.

24.              Отнасяйте се към миналото с чувство за хумор.

25.              Изглеждайте добре.

26.              Подредете гардероба си.

27.              Кажете си: „Аз се уважавам и вие ме уважавайте“.

28.              Обърнете се към вътрешния си комфорт и спокоен душевен мир.

29.              Извършете приятен ритуал. Например, пийте кафе или чай в приятна обстановка, почетете любима книга, подредете и разгледайте свои украшения )бижута) и др.

30.              Срещнете се с приятели.

Методиката „Незавършени изречения” е предложена през 50-те години на ХХ век от американския психолог Джозеф Сакс и в допълнена от Джейкъб Леви – психиатър и социален психолог.

Стимулния материал се предлага на бланка с 56 незавършени изречения, които изследваното лице трябва да допълни. Тези изречения се отнасят към 7 тематични блока, всеки с по 8 изречения., като целта им е да определят отношението на детето към:

·                     към себе си;

·                     към обкръжаващите;

·                     към семейството;

·                     към учението (обучението);

·                     към училището;

·                     към връстниците;

·                     към своето бъдеще.

За учениците от 1-4 клас изреченията се съкращават на 24, а категориите се обединяват в 3:

·                     как аз се отнасям към себе си;

·                     как аз се отнасям към обкръжаващите  (семейството, съучениците, учителите);

·                     как аз се отнасям към учението (училището).

Децата в младша училищна възраст (I-IV клас) трябва да завършват изреченията чрез първата мисъл за която са се сетили. В процеса на работа над теста, психологът трябва да се намира до детето и да работи заедно с него, за да не се разсейва.

Методът позволява:

·                     да се придобие представа за чувствата, които преживява детето към значимите хора и към себе си;

·                     да се изясни, доколко е мотивирано детето за учебна дейност;

·                     да се разбере, как детето оценява своите шансове за успех в бъдеще;

·                     да се определи емоционалния фон на детето.

При поставяне на инструкцията е особено важно ясно да бъдат формулирани правилата за работа:

1.Внимателно прочети (слушай) началото на изреченията.

2.Запиши първата мисъл, за която се сетиш.

3.Ако някой от въпросите предизвикват затруднение, можете да го обградите с кръгче и по-късно, когато приключите с останалите изречения да се върнете на него.

4.Поставете до всяко изречение следните знаци:

- +1, ако ти е приятно да говориш за това;

-1, ако не ти е приятно да говориш за това;

-0, ако ти е все едно или ако не си се замислял по този въпрос;

Четвъртият пункт е приложим за деца след III-IV клас.

Стимулен материал

Класически училищен тест за ученици от средна и старша училищна възраст (V до XII клас).

1.                  Аз уча уроците си така, …

2.                  Учителите в училище …

3.                  Моята майка…

4.                  Когато не съм с тях, моите приятели …

5.                  Когато не ми върви …

6.                  Повечето мои познати …

7.                  Аз мисля, че в бъдеще аз …

8.                  Аз бих искал да се занимавам …

9.                  Нашето учебно заведение …  

10.              В сравнение другите семейства, моето

11.              Нашият клас …

12.              Аз съм убеден, че съм способен …

13.              От непознати хора …

14.              Виждам моето бъдеще …

15.              В учението аз искам …

16.              В училище на мен …

17.              В моето семейство към мен се отнасят като …

18.              Когато изкажа своето мнение…

19.              Вярвам, че аз …

20.              Хората по-скоро …

21.              Мисля, че плановете ми за бъдещето …

22.              По време на час аз …

23.              Моите учители…

24.              На мен ми се иска баща ми …

25.              Мисля, че моите майка и татко …

26.              Аз бих бил щастлив …

27.              Вероятно всички хора искат …

28.              Мисля за това, какво ще се случи …

29.              Мога да уча …

30.              Част от учителите …

31.              Мисля, че майка ми …

32.              В моя клас ми се струва …

33.              Моя тайна мечта е …

34.              Мисля, че всички хора …

35.              Мисля, че след 5-7 години …

36.              Домашните работи аз …

37.              Когато отивам на училище …

38.              Моята майка и аз …

39.              Моите приятели в класа …

40.              Най-много се страхувам …

41.              Хората ценят …

42.              В бъдеще аз ще стана …

43.              Повечето от уроците и часовете …

44.              На мнение съм, че учителите …

45.              Мисля, че моя баща …

46.              Аз не обичам, когато децата …

47.              Повече от всичко ценя …

48.              Най-често хората мислят един за друг …

49.              Често ми се струва, че след 10 години …

50.              Когато мисля за уроците си …

51.              Когато мисля за училище …

52.              Моят баща и аз …

53.              Когато през лятото (ваканцията) мисля за момичетата и момчетата от класа …

54.              Мисля, че аз …

55.              Хората винаги …

56.              Моята главна цел в живота е …

Интерпретация и анализ на резултатите

Методиката помага на учителите да установят проблеми в учебната дейност и да избере подходяща стратегия за създаване на условия за успех на всеки ученик.

Ако тестът се прилага в опростена версия, т.е. без емоционална оценка от самия ученик, тогава самият учител поставя баловете +1, 0, -1 за всеки отговор въз основа на положителното, неутрално или отрицателно съдържание на допълненото изречение. Ако методиката е изпълнена напълно, тогава трябва да се изчисли сумата от точките математически и да се оцени резултата. Таблицата за тълкуване ще бъде същата.

Ако тестът се провежда за по-големи деца, се използват 56 въпроса и таблицата с резултатите се увеличава пропорционално. След общата оценка учителят изследва сферите за които детето е постигнало 0 или -1.  Ако учебната дейност е с отриателен резултат, то е необходимо да се помогне на детето да „догони” учебния материал (с помощта на допълнителни занятия, кръжоци).  В случай на проблем в семейството е необходимо да се проведе беседа с родителите. Ако детето поставя отрицателна оценка на себе си, то тогава има смисъл учителят да потърси професионална помощ от училищния психолог, който може да предложи подходяща корекционна програма за работа с детето.  Главното е да не се пропусне момента, тъй като всяко нарушение по скалата за самооценкка може да доведе до сериозно разстройство на личността.

Методиката „Незавършени изречения” има ключово значение за изработване на правилна стратегия за психологическа работа с детето. В чисто практически аспект, методиката позволява да се установят водещи сфери в дейността и живота на детето, които се нуждаят от корекция. По тази причина учителите от началните класове задължително следва да прилагат теста при работа със своите ученици.  

            Коректурна проба на Бурдон – изследване свойствата на вниманието

Описание теста

Изследването се провежда с помощта на специални бланки, които представляват редове от букви (цифри, фигури, символи, дори може да се използва текст от вестник вместо бланка) подредени на случаен принцип.Изследваното лице преглежда текста (бланката) ред по ред, като от него се иска да зачертае/подчертае определени букви (цифри, символи).

Тестът позволява да се установят различни показатели на вниманието:

- Устойчивост и работоспособност (производителност).

-Концентрация.

-Превключваемост.  

Провеждане на изследване за работоспособност (производителност).

В продължение на 10-15 мин. (времето зависи от количеството бланки, но не по-малко от 7 мин. и не повече от 20 мин.), буква К на всеки ред се подчертава, а буква И – зачертава.

Психологът засича време от 1 мин от началото и след изтичането на времето  подава сигнал „Минута!“. Изследваното лице поставя вертикална черта до там, до където е стигнало. След това психологът подава нов сигнал „Минута!“ и изследваното лице продължава изпълнението на задачата до следващото спиране по същия сигнал, след като е изтекла 1 мин. По този начин до края на бланката на всяка минута по сигнал „Минута!“ изследваното лице отбелязва с вертикална черта мястото, до което е стигнало.

Обработка на данните: Оценява се по настъпилите промени в скоростта на преглеждане (обработване) на редовете за цялата бланка.  Резултатите се изчисляват за всяка минута по формулата:

където:

А – показател за темп на изпълнение (работоспособност).

S – количество букви в прегледаната част от коректурната проба;

t  – време за изпълнение;

Резултатите могат да се изобразят чрез графика – „Крива на изтощаемостта“, която отразява устойчивостта на вниманието и работоспособността (производителността) в тяхната динамика.

Значение на резултатите (нива на устойчивост):

Обработка на изследване за концентрация.

Концентрацията на вниманието се оценява по формулата:

К = 2С / П, където

С – брой редове от бланката, прегледани от изследваното лице;  

П – брой грешки (пропуснати или грешно зачертани знаци);

За грешни се считат пропуснати букви, които е трябвало да се зачертаят (подчертаят) и неправилно зачертаните (подчертаните).

Забележка: Колкото е по-голям получения резултат, толкова е по-висока концентрацията. Този показател няма установено числово значение (норма), тъй като зависи от използвания конкретен стимулен материал Във всички случаи обаче, „К“ не трябва да бъде повече от половината на показателя „С“ (такъв резултат означава, че изследваното лице притежава много ниска концентрация и се нуждае от специална помощ).

Обработка на изследване за превключваемост.

Превключваемостта на вниманието се оценява по формулата:

С = (So / S) * 100, където

So – количество грешно обработени редове;

S – общо количество редове, обработени от изследваното лице;

(При оценка на превключваемостта от изследваното лице се иска, да зачертава различни букви в четни и нечетни редове).

Значение на резултатите (нива на устойчивост):


Стимулен материал:

                                  Диагностика на мотивация за учебна дейност

                                   Тест „Незавършени изречения” (А.Б.Орлов)

Младшата училищна възраст или периода от I до IV клас е важен етап от развитието на личностни качества на детето, период на развитие на интелектуалния, социален, психологически и физически потенциал,  с който детето се отправя към периода на подрастващата възраст. Ярка потребност на детето в тази възраст е жаждата за опознаване на обкръжаващия свят, натрупване на нови впечатления и заедно с това емоциите остават определящи мотиви за активността.

Методиката позволява на педагозите да проникнат дълбоко в душевния свят на децата, като разберат механизмите и реакциите на детското поведение

Описание и цел на методиката

Методиката се отнася към групата проективни методи. На детето се предлага набор от незавършени изречения и му се предлага да ги завърши. В своите спонтанни отговори тестираният проектира вътрешните си качества под въздействието на провокационното начало (началната фраза) – по този начин възниква своеобразен ефект на проекция върху екран, които изобразява:

-скрити преживявания;

-дълбоки мотиви;

-отношението с към себе си и към близки хора;

-възприятието на значими събития в живота;

-преживявани страхове, чувство за вина.

Целта е диагностика на отношението към социално-значими обекти, на своите способности и разкриване на йерархията от ценности. Резултатите от изследването задължително следва да се потвърдят от други методики, тъй като надеждността и точността й не са високи – това се дължи да ограничения брой изречения, ориентирани  към една скала.

Характеристика на метода

-Методиката позволява да се избегнат преките въпроси, които по правило създават тесни рамки и изискват точно определен отговор. Непринудената форма на изразяване на своето мнение в много по-голяма пълнота и обективност картината на личността на изследваното лице.

-Използваните стимули минимално ограничават свободата на реакциите на детето и осигуряват разкрепостяване – свобода на мисълта;

-Детето възприема изследването като свобода да изразява мнението си така, както намери за добре и най-често проявява активност, като се включва с желание в процедурата, стремейки се да направи впечатление.

Особености в процедурата

Изследването може да се проведе както индивидуално, така и в група, в писмена или в устна форма.  Отговорите в устна форма се допускат само при индивидуално тестиране; при писмения вариант първата част на изреченията или се озвучават (подават от изследващият) или се предоставя бланка с текста на изреченията с възможност за добавяне от изследваните лица. Тестирането започва с постигане на взаимно разбиране с детето за получаване на искрени отговори.

Целта на изследването като правило остава скрита за тестирания, като основните мотиви за прилагане на методиката са свързани с диагностика на паметта и вниманието. От изследваното лице се иска с бързи (спонтанни) отговори да продължи фразата с думите, които първи нахлуят в главата му. За децата, които все още не са овладели техника за писане, тестът се прилага в устен вариант. Тогава психологът записва подробно всеки отговор върху бланка или  регистрира отговорите със запис на диктофон. Писмено тестиране се препоръчва при подрастващи на възраст 10-12 години. За фиксиране на отговорите се прилагат два варианта: а) върху бланка, на която са записани първите фрази на изреченията или б) на отделни картички (листчета, предварително подготвени от психолога), на които записва само допълнителната (своята) фраза (в този случай картичките са номерирани), а първата част се подава устно от изследователя.

Предложената методика включва 25 незавършени изречения.

Инструкция: Предлагам ти една игра. Правилата са лесни: аз ще започвам началото на едно изречение, а ти ще го довършваш.  От теб се иска да отговаряш бързо, но изречението трябва да завърши с някакъв смисъл. Нека да направим една тренировка сега. Например, аз започвам с фразата „Моят приятел (приятелка) …”

Ако детето обмисля дълго своя отговор, то следва да му се напомни правилото още веднъж и са се направи нов опит: „Аз много бих искал …”

При необходимост отново може да се повтори инструкцията и да се дадат примери.

Стимулен материал:

1.Аз мисля, че добър ученик е този, който …

2. Аз мисля, че лош ученик е този, който …

3.Най-много обичам, когато учителят …

4.Най-много не обичам, когато учителят …

5.Най-много училището ми харесва заради това, че …

6.Аз не обичам училището, защото …

7.Радостно ми е, когато в училище …

8.Аз се страхувам, когато в училище …

9.Бих искал в училището да …

10.Не искам в училището да …

11.Когато бях по-малък (а), си мислех, че в училището …

12.Ако съм невнимателен (а) по време на час, аз …

13.Когато не разбирам нищо по време на час, аз …

14.Когато не ми е ясно нещо при изпълнението на домашната работа, аз …

15.Аз винаги мога да проверя дали правилно съм …

16.Аз никога не мога да проверя дали правилно съм …

17.Ако трябва да запомня нещо, аз …

18.Когато по време на час нещо ми е много интересно, аз …

19.Винаги ми е много интересно в час, когато …

20.На мен винаги ни е безинтересно, когато по време на час …  

21.Когато не ми дадат домашна работа, аз обикновено …

22.Ако не зная как да реша определена задача, аз …

23.Ако не зная как да напиша определен текст, аз обикновено …

24.Най-добре разбирам, когато по време на час …

25.Бих искал винаги в училището …

Обработка и анализ на резултатите

Оценява се всяко завършено изречение от позиция на изразеното от детето отношение  - положително или отрицателно и се отнася към един от четирите показателя за мотивация за учене:

1.Вид личностно значима дейност на ученика (учение, игра, труд и пр.).

2.Личностно значими за ученика субекти (учители, съученици, родители, които влияят върху отношението на детето към учебния процес.

3.Знак на отношение на ученика към ученето (положително; неутрално; отрицателно) съотношение между социалните и познавателните мотиви в ученето и тяхната йерархия.

4.Отношение на ученика към конкретни учебни предмети и тяхното съдържание.

Ако изреченията не съдържат изразено емоционално отношение към показателите за учебна мотивация, то те не се отразяват при анализа.

По-нататък се изчислява сумата от положителни и отрицателни оценки по даден вид показател за мотивация. Сравняват се и се прави окончателен извод по дадения показател, който е водещ. 

Източник:

Александр Борисович Орлов

          Психологическа корекция на агресивното поведение при децата - осма част

                                                                (Смирнова Т.П)

1.“КОРАБ СРЕД СКАЛИТЕ“ (над 8 г.) (К.Фопел, 1998)

Фопел К. http://www.childpsy.ru/lib/authors/id/12002.php

Цел: Играта дава възможност на децата да придобият комуникативни навици, опирайки се на интуиция и доброжелателност в отношенията, основаващи се на доверието един към друг.

За играта са нужни столове и превръзка за очи.

Инструкция: Моля, станете и образувайте кръг. В средата на кръга се намира море. Това море е много опасно, защото в него има подводни скали. За скалите ще използваме столове. Един от вас ще бъде кораб, а друг – капитан на този кораб. Сега всеки един от вас може да каже: „Аз искам да бъда кораб!“ и да застане в центъра на кръга, където всъщност е пристанището. „Корабът“ сам ще намери своя капитан, който има за задача да преведе кораба така между скалите, че той да не претърпи корабокрушение. Капитанът трябва да води кораба внимателно, като подава команди. Например: „Направи две малки крачки напред!“ :Сега се завърти малко вляво!“, „Стоп!“, „Направи една крачка направо. Стоп!“ Количеството „скали“ ще направим по наш избор – важното е задачата да бъде изпълнена. Сега ни остава да уточним към кой бряг ще се отправи този кораб. Всяко едно от децата, което играе ролята на „бряг“ може да каже: „Нека корабът плава към мен!“, тогава другите брегове сядат на столовете и се превръщат в „скали“

Когато „корабът“ се приближи към крайната точка на своя маршрут, „брегът“ трябва да каже на кораба: „Ти достигна своята цел“ и радостно да прегърне кораба в обятията си. Същевременно „скалите“ аплодират „кораба“. Независимо от факта, че децата обикновено харесват тази игра, препоръчително е да бъдат „отправяни към плаване“ не повече от 2-3 деца, иначе има опасност участниците да се уморят.

В края на играта следва да се проведе обсъждане:

-какви чувства са изпитали в различните роли: „кораб“, „бряг“ „капитан“ и „скала“.

-чувстваше ли се „корабът“ в безопасност със своя „капитан“;

-какво „капитанът“ трябва да направи следващия път;

-какво беше на-трудното за „капитана“

2. „ТРИО“ (за 8 год.) (Клаус Фопел, 1998)

Цел: Повечето от децата най-добре се учат на конструктивно взаимодействие едно с друго, когато могат да използват тялото си.  Това е една прекрасна групова игра с нарастващо ниво на сложност, като в хода на играта децата се учат да синхронизират своите движения с другите.За играта е нужно да се осигурят празни кутии от обувки.

Инструкция: Приготвил съм ви сложна задача, решението на която ще покаже доколко умеете да си взаимодействате един с друг.

В началото се канят трима доброволци. Те трябва да застанат един до друг, рамо до рамо. Този, който е в средата поставя краката си в две празни кутии – в едната левия, а в другата десния крак. Стоящият вдясно от централния поставя левия си крак в кутията, в която е десния крак на централния, а стоящият вляво – поставя десния си крак в кутията, в която е левия крак на централния. При това положение тримата заедно трябва да се опитат да преминат ходейки няколко метра. Препоръчва се тримата да опират едно в друго раменете си.

Когато първата тройка се справи успешно със задачата, към групата може да се включи още един участник и така постепенно и останалите деца.

Ако групата е много голяма, тогава може да се започне с 2 или 3 тройки. При повече групи може да се организира състезание за достигане за най-кратко време до финална линия или коя от групите може да понесе най-голям брой участници и изпълни упражнението.

Добре е по време на играта децата да бъдат насърчавани да търсят най-подходящи начини за справяне, както и да променят местата си.

Накрая обсъдете с децата:

► харесаха ли играта;

► кое беше най-трудно;

► какво помогна за да се справят със задачата;

3. „ГРУПОВ ПОРТРЕТ“ (за 6 год.) (Клаус Фопел)

Клаус Фопел – виж линк:

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D1%8C,_%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%83%D1%81

Клаус Фопел  роден на 29.05.1940г., Хамбург, Германия – немски психолог и психотерапевт. Фопел е известен като популяризатор на т. нар. интерактивни игри, създадени на основата на синтез от елементи от различни видове психотерапии: гещалт-терапия, психодрама, трансакционен анализ, метода за насоченост на въображението за осъзнаване на ценности.

Цел: Тази игра позволява да се отработят сътрудничеството и конструктивното взаимодействие в малки групи. Задачата, да се нарисува общ портрет, на който присъства всяко дете, усилва в участниците чувството за принадлежност към групата.Играта развива способностите за коопериране и творческото самоизразяване. Всяка група трябва да разполага с голям лист хартия (картон), флумастери или пастели.

Инструкция: Разделете се на четворки (тройки). Всяка група трябва да нарисува картина, на която да бъдат изобразени всички участници от групата. Не рисувайте собствения си портрет, а определете по ваш избор друг участник от групата да ви нарисува. Помислете всички заедно, как да  разположите рисунката на листа, какъв да бъде сюжета на вашата картина, каква ще бъде ролята на всеки един от вас в този общ сюжет (можете да измислите и кратка история).

Когато всички групи нарисуват своите картини, трябва да се премине към тяхното представяне. За тази цел психологът осигурява време на участниците за да помислят как да представят своята работа.

След представянето е препоръчително да се направи обсъждане:

-какво чувстваше, когато те рисуваха;

-какво чувстваше, когато ти рисуваше друг;

-как стигнахте до решението, кой къде да бъде нарисуван на картината;

-доволен ли си от портрета си, който е нарисуван от друг;

-колко ви се хареса да работите съвместно;

-на коя група най-много хареса портрета и защо;

4.“ГЛАВОМАЧ“ (от 7-8 год.)

Цел: С помощта на това упражнение може да се развие сътрудничеството по двойки или тройки (минигрупи). Упражнението изисква съгласувани движения и точно възприятие за движенията на партньора. Всяко дете трябва да синхронизира своя собствен темп с темпа на своя партньор.

За играта се използва топка среден размер за всяка двойка (група) деца.

Инструкция: Разделете се по двойки и легнете на пода един срещу друг.Трябва да легнете по корем така, че главите на всички да са една срещу друга. Поставете топката точно между главите си. След това се опитайте да притиснете топката с главите си и да я вдигнете нагоре. Топката не може да се докосва с други части на тялото, освен с главата. Сега се опитайте и двамата в двойката да се изправите, първоначално на колене, а след това на крака.  Разрешава ви се да се държите един с друг за ръцете, ако ви се наложи.

Когато децата започнат с лекота да се справят с тази задача, тогава може да се усложни упражнението, като двойките се обединят в тройки. В заключителната фаза може да се предложи на децата, да определят максималния брой играчи, с които може да се изпълни това упражнение.

Обсъждане:

-кое е най-сложно в тази игра;

-с кой ти беше най-лесно да повдигнеш топката и защо;

-кое е най-важното, за да не падне топката на земята;

2.6. Формирование на способности за осъзнаване на собствения емоционален свят, а също и чувствата на другите хора, развитие на емпатия. Методи, упражнения, игри.  

В семейството на агресивните деца, като правило възрастните игнорират вътрешния свят на детето, към неговите чувства се проявява безразличие. По този начин тези деца формират нечувствителност към състоянието на другите деца. Освен това, при агресивните деца се наблюдава слабо осъзнаване на собствените си емоции, (с изключение на гняв) и отсъствието на вина, ако са е причинили неволно или преднамерено някаква болка и страдание (физическо или морално) на друг човек (или животно).

Развитието на емпатия и осъзнаването на собствения емоционален свят, а също и чувствата на другите хора се явява важна съставляваща в комплексната корекционна работа с агресивните деца.

1. РАБОТА С ФОТОГРАФИИ (картички)

Занятието може да се проведе по групи (двойки, тройки) или индивидуално.

За упражнението са необходими фотографии (картички) с изображения на хора (възрастни и деца), намиращи се в различни емоционални състояния. За тази цел може да се предложи на децата, те сами да донесат снимки на семейството си или да издирят от списания и вестници такива.

На децата се предлага да разгледат внимателно фотографиите (картички/рисунки) и да определят, в какво емоционално състояние се намират хората, изобразени на снимката.

Следва обсъждане с децата на различните варианти.

След това може да се предложи на децата да измислят история, която се е случила с този човек (дете), която да разкрие причините за неговото емоционално състояние. Добре е да се споделят няколко причини.

В заключение може да се проведе обсъждане, като се попита: изпитват ли децата подобни чувства и ако – да, то при какви обстоятелства възникват те. Важно е всяко дете да се изкаже и да бъде чуто. На финала може да се предложат да изготвят рисунка по обсъжданата тема.

2. СИМВОЛИЧНО (ПЛАСТИЧНО, ЧРЕЗ РИСУНКА) ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ЕМОЦИИ (игри с картички)

Упражнението се изпълнява с група (двойки, тройки).

За упражнението предварително се подготвят картички с наименования на чувства, например: страх, обида, тъга, горчивина, радост, възхищение, гняв, вдъхновение, удоволствие, благодарност, удивление, отвращение, досада, нетърпение, смущение, безпокойство, гняв, състрадание, жалост, недоумение, уплаха, любов.

Ход на играта:

1) Раздават се картичките с наименованията на чувствата. Децата се запознават с тях, но не ги показват на другите.

2) Психологът предлага на децата да си припомнят ситуация, в която те са изпитали това чувство (посочено на картичката).

След това всяко дете е длъжно пластично да изрази чувството, написано на неговата картичка във вид на „паметник“ или посредством кратка пантомима (някои деца могат да изразят чувството и чрез рисунка). Задачата на останалите деца е  да отгатнат какво чувство илюстрира „паметника“. Желателно е да се изкажат всички деца.

3) След завършване на тази част, децата се подреждат в кръг и разсъждават:

-как разбират думите, написани на картичката (иска се да формулират някакво определение);

-какво означава това чувство;

-в какви ситуации това чувство може да възникне и се преживее;

-могат ли да разкажат случай от своя живот, когато са преживяли това чувство.

Ако историята на някое дете, споделящо своя житейски опит предизвика дискусия, то е най-добре децата да се оставят да говорят. Колкото повече се актуализират чувствата и житейските ситуации, толкова по-добре. 

3. „ТАНЦ-ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ“  

В тази игра децата могат да работят върху противоположни емоции.  Работят по двойки, изразявайки противоположни чувства в импровизиран танц.

За упражнението е нужна ритмична инструментална музика и набор от картички с названията на състояния, изразяващи емоции (чувствата):

1) На децата се предлага да се разделят по двойки, като на всяка двойка се предоставя картичка с двойка противоположни състояния, изразяващи емоции, например: весел-тъжен; смел-страхлив; нервен-спокоен; покорен-бунтуващ; бодър-унил; сърдит-доволен; алчен-щедър;

2) Всяка двойка се запознава с нейната картичка, без да я показва на останалите. Тяхната задача е да измислят танц, в който да покажат двете състояния, чрез емоция, например, едното дете изобразява тъжен танц, а другото – весел. През 1-2 минути децата сменят ролите си.

3) Останалите имат за задача, да открият и назоват изобразяваните емоции. Ако някое от децата изразят желание да се включат в танца, не трябва да им се пречи – нека го направят.

4) В края на играта се предлага да назоват онези танци, които най-много са им харесали и свързаните с тях емоции. Може дори да се предложи цялата група да изиграе този танц.

4. ИЗОБРАЖЕНИЕ НА РАЗЛИЧНИ ПРЕДМЕТИ И ПРИРОДНИ ЯВЛЕНИЯ. СЪСТАВЯНЕ НА РАЗКАЗИ ОТ ИМЕТО НА ТЕЗИ ЯВЛЕНИЯ.  

Цел на упражнението: развитие на емпатия.

Упражнението се изпълнява с неголяма група.

Предварително се подготвят картички с названия на предмети и природни явления. Например, слънце, река, параход, чайник, велосипед и др.

Картичките се раздават на децата. Задачата на всеки участник е: да изобрази пластично дадения предмет или явление, а след това да създаде кратък разказ от името на този предмет или явление. Другите трябва да отгатнат какво е явлението или какъв е предмета, който е изобразен.

Във финалната част, след разкриване на явлението (предмета), детето разказва историята от името на това явление (предмет).

Пример:

„Аз съм чайник. Аз съм голям и красив. Обичам да свистя и пръхтя, а понякога дори свиря, защото тогава всички ми обръщат внимание. Около мен се събира цялото семейство (разказ на 7г. дете).

5. „АЗ СЪМ ТЪЖЕН (РАДОСТЕН И ПР.), КОГАТО …“ 

Упражнението се изпълнява с неголяма група. По тази методика всяко емоционално състояние се отработва в отделно занятие.

Ход на занятието:

1) За постигане на определено настроение в групата, в началото психологът разказва предварително подготвена история, отразяваща дадената емоция, предложена за обсъждане. Това може да бъде кратка приказка, в която действащите лица са животни, митични същества или просто хора, които при определени обстоятелства изпитват чувството, което е тема на упражнението.

2) След като бъде разказана историята, следва да се попитат децата (в хода на едно обсъждане):

-за кое чувство става дума;

-преживявали ли са самите те това чувство и кога (при какви обстоятелства);

-предлага се на децата да разкажат по-подробно за това чувство.

3) По-нататък, с цел по задълбочено запознаване с емоцията (чувства, настроения), могат да бъдат помолени децата да изпълнят следното задание, включващо работа със сензорните канали:

-ако можехме да видим даденото чувство, то какво би било (цвят, форма, на какво би ни ни напомнило);

-ако можехме да го докоснем, какво бихме усетили;

-ако можехме да го опитаме, какво щеше да е на вкус,

-ако можехме да го чуем, както щеше да звучи;

-ако можехме да го помиришем, какъв щеше да е неговия аромат.

4) Занятието може да приключи с рисунки по обсъжданата тема..

6. РОЛЕВА ИГРА, В КОЯТО „АГРЕСОРЪТ“ ИГРАЕ РОЛЯТА НА „ЖЕРТВАТА“

Ход играта:

1) Съставете заедно с децата списък на ситуации (обстоятелства), в които децата като правило избират агресивен стил на поведение (проявяват вербална агресия; унищожават вещи; влизат във физически сблъсък и др.)

2) От тях изберете онези, които са най-типични за всяко едно дете и проиграйте тази ситуация заедно. В първия вариант детето играе ролята само. Тази стъпка е нужна, тъй като следва вариант на ролева игра, при която „агресивното“ дете играе ролята на „жертва“, а психологът – „агресивно“ дете (или поканено за това дете от групата). Психологът трябва максимално точно  да изобрази с невербално поведение „агресивен“ персонаж (поза, мимика, жестове), а също така да използва в играта типични за даденото дете изражения (думи) и маниери на физическо агресивно поведение. Не бива да се забравя, че при тази игра се следва принципа „Никой не трябва да бъде унижен и да страда!“

В края на играта се обсъждат:

-как детето се е чувствало в ролята на жертва:

-какво е почувствало по отношение на „нападащият“ го и какво е мислил за него;

-променило ли се е неговото отношение (като „агресор“) към ситуацията като цяло и към „жертвата“ в частност;

-ако – да, то самият той би ли могъл да промени своето поведение при подобни ситуации, опитвайки се да бъде по-конструктивен и по-малко агресивен;

-обсъдете заедно с детето тези нови варианти;

-закрепете с ролева игра новите, позитивни варианти на поведение в проблемната ситуация.

За децата до 7г. ролевата игра може да бъде заменена с разиграване на ситуация с помощта на играчки, „лего“ човечета под формата на куклен театър.

 (Следва продължение)

Източник:

    Психологическа корекция на агресивното поведение при децата - седма част

                                                               (Смирнова Т.П)

2.5. Корекционна работа, насочена към обучение на детето за формиране на конструктивни поведенчески реакции при проблемни ситуации. Методи, упражнения, игри.

За агресивните деца е характерно, че притежават доста ограничен набор от поведенчески реакции при проблемна ситуация. Обикновено те се придържат към силов модел на поведение, като от тяхна гледна точка той има отбранителен характер.

Целите и задачите на настоящото направление за работа с агресивни деца са свързани именно с научаване на нови конструктивни модели на поведение и сформиране на навици, които от своя страна с времето сами биха разширили спектъра на тези реакции, както и да минимализират (в идеален вариант – да премахнат) деструктивните елементи в поведението.

По-долу са представени упражнения, които могат да се използват в този вид корекционна работа.

2.5.1. Работа с картини, отразяващи проблемни ситуации (може да се използва стимулния материал от проективната методика на Розенцвайг за деца).

Тази дейност е най-добре да се провежда в неголяма група, състояща се както от агресивни, така и от деца, които имат развити навици за общуване (дружелюбни, контактни, отворени към другите).

Работата с картини се изразява в това, че на децата се предоставят възможно най-голям брой варианти на поведение, възможни ситуации, изобразени на картините, а също така следва да се създадат (измислят) от тях истории – продължение на случващото се в зависимост от избраното поведение. Тези упражнения преследват две цели: първо, позволяват на агресивното дете да види различни варианти на поведение (чрез разказите на другите деца), и второ, да проследи последиците от един или друг вид на поведение.

Възможни са различни варианти за работа с картини. Първият изисква цялата група да работи с една картина, като децата по ред предлагат свои варианти на поведение и съвместно (в хода на обсъждане) измислят продължение на историята. В края на упражнението  може да се предложи децата, всеки да нарисува този вариант, който му е харесал най-много.

Друг вариант е, децата да работят по двойки/тройки, като на всяка група се предоставя различна картина. Важно е във всяка група да бъде включено само по едно агресивно дете. Останалите процедури съвпадат. По желание може да бъде въведен елемент на съревнование между  групите (конкурс): коя група ще измисли най-много варианти на поведение и истории с продължение на рисунките. 

2.5.2. Формиране на навици за конструктивно поведение чрез ролеви игри (авторски вариант)  

Упражнението се провежда в няколко етапа.

-следва да се разпита детето в кои ситуации му е най-трудно да сдържа себе си, при какви обстоятелства (някой го е блъснал, обидил, взел вещите му, заплашил го и пр.) то проявява вербална или физическа агресия. След това заедно с детето се изготвя списък с тези ситуации (писмено).

-Избира се от списъка най-малко конфликтната и проблемна за детето ситуация, която от негова гледна точка е най-лека и би се справил със собствените си негативни поведенчески реакции сам. Обсъдете заедно с детето възможните варианти на поведение в ситуацията. Помолете го да напише тези варианти в списъка срещу дадената ситуация (за деца по-големи от 8 г.).

-Анализирайте и обсъдете съвместно с детето последиците от всеки посочен вариант. С деца до 7,5г. е по-добре тези варианти да се изиграят, използвайки парчета от играчки или човечета от „Лего“ с цел по-голяма ефективност при осъзнаване последиците от своето поведение.  За деца на 8 и повече години се препоръчва, да напишат срещу всеки вариант на поведение очакваните последици (по-нататъшно развитие на ситуацията).

Например:

-Изборът на позитивен вариант на поведение в проблемната ситуация е право на детето, което трябва да обясни защо е направило точно този избор. В дадения случай позитивен вариант е вариант „д“: Да го помоля да ми върне гумичката, а ако не иска, да кажа на учителката.

-Закрепване на позитивните варианти в ролева игра.

За да бъде процеса по формиране на навици успешен, с децата до 7,5г. е най-добре в началото да се проиграе ситуацията (с отчитане на позитивните варианти за действие) с играчки, а след това да се пристъпи към ролева игра, в която друго дете или самия психолог поема ролята на противника-жертва. Децата на 8 и повече години  могат да се помолят преди началото на ролевата игра да си представят ситуация, в която им се отдава да приложат позитивен вариант на поведение, а след това да се подходи към ролева игра; когато на детето се отдаде да закрепи позитивна поведенческа реакция (са това следва да се предвидят поощрения, приз, награди, похвала до родителите и класния ръководител и пр.) в дадена проблемна ситуация чрез ролевата игра и успешно я приложи в реалния живот, тогава се преминава към отработване на следващата по-сложна и по-конфликтна за него ситуация.

2.5.3. Водене на дневник за самонаблюдение. (авторски вариант)

Воденето на дневника от детето има за цел регистрация на контрола от самонаблюдението върху своето поведение и закрепените позитивни поведенчески навици.

Самонаблюдението е особено ефективно не само като метод за контрол върху своите негативни емоционални и поведенчески реакции, но и като метод, позволяващ снижаване интензитета на тези емоции, а следователно, туширане на поведенческите реакции, правейки ги много по-осъзнати и спокойни.

Предложената методика изисква да се водят записки от самонаблюдението в предварително разработена таблица:

Знакът или символът може да бъде избран по желание на детето. Това може да бъде лепенка с изображение на любим герой на детето или рисунка, която то да направи (летяща ракета, звезда, планета, цвете и пр.) Знакът трябва да се харесва на детето, да предизвиква в него положителни чувства. Символът има двояка функция. От една страна, той нагледно показва на детето успехите му, подкрепя неговото чувство за увереност и самостоятелност в ситуациите. От друга страна, символът е пряко свързан със системата за поощрения, която е необходимо да се приложи за бързо формиране на навици за конструктивно поведение (и което следва да бъде съгласувано с родителите).  Например, на всеки 5-7 символа се полага поощряващ приз, за набор от 20-15 знака – неголям подарък. Обикновено навиците се изработват за около1,5 месеца.

Освен това, дневникът за самонаблюдение помага на детето по-добре да осъзнае своите чувства, мисли и мотиви на собственото му поведение – всички те за агресивното дете се явяват актуални задачи.

2.5.4. „Карта на поведението  (из опита на американски училища)

На всяко дете, чийто поведение е определено като агресивно, се завежда „карта за поведението“, която се закрепва в неголяма тетрадка. Тетрадката се намира в самото дете, като с нея той посещава училище.

Психологът заедно с детето обсъждат определени правила на поведение, които се формулират като лични цели за всяко дете конкретно и зависят от особеностите на проявите му при конфликтни ситуации. Например, „Говори уважително с възрастните“ или „Не отвръщай на обидата с обида“, като постепенно правилата се усложняват.

С детето се уговарят също конкретни и реални привилегии, които то иска да получи за определен брой дни (например разходка, допълнителна почивка, определена игра и пр.). Предвиждат се разбира се призове и награди.

„Картата на поведението“ се явява средство, отразяващо успехите на детето при изработване на конструктивно поведение. „Картата“ позволява в процеса на корекция да бъдат въвлечени и учителите. Тя се попълва в следната форма:

За начало в картата се записват 1-2 цели на поведение. В хода на изработване на навика и при успешно изпълнение на дадените цели, правилата се усложняват и се формулира следващата цел. В случай на изпълнение на правилата,  всеки учител в края на своя час поставя (попълва) номер, инициали и се разписва в съответната колонка. Ако детето не е изпълнило правилото както трябва по време на часа, то учителят не поставя отметка.

В края на деня детето и психологът обсъждат какво се е случило, какво го е затруднило, защо едно правило е било спазено с лекота, а друго – не.  Колкото по-бързо детето усвои навици за конструктивно взаимодействие и поведение, толкова по-бързо, то получава възможност да се завърне в своя клас, което само по себе си се явява достатъчно силен стимул за успешна работа.

2.5.5. Игри, насочени към формиране на позитивни навици за общуване и конструктивни елементи на поведение.

В процеса на изследване особеностите на агресивните деца американския психолог Вагнер е направил интересно предположение: „Главен детерминатор на агресивното поведение се явява не наличието на силно развити агресивни нагласи, а отсъствието или слабата изразеност на нагласи за социална кооперация и доброжелателно междуличностно общуване“.

В тази връзка особено е актуално включването в корекционната работа на игри, насочени към комуникативна кооперация. В игрите (при безопасна за детето обстановка) се закрепват навиците за позитивно междуличностно общуване и се формират конструктивни поведенчески реакции, които в впоследствие се пренасят в реалната действителност.

 (Следва продължение)

Източник: 

                            Психологическа корекция на агресивното поведение при децата -

                                                                            шеста част 

                                                                        (Смирнова Т.П)

ИЗВЕЖДАНЕ НА ПРАВИЛА

1. Преди да предприемеш действие, кажи на себе си „Стоп!“

За по-ефективно усвояване и формиране на навик, следва да се нарисува заедно с децата знак „Стоп“. Този атрибут може да се направи от картон и да се постави в джоб на дрехите на децата.

Всеки път, когато им се прииска да удари или блъсне някого или да проявят активна вербална агресия, те трябва да докоснат джоба, в който е поставен знак „Стоп“ или просто да си го представят. Препоръчително е при изработване на знака, децата да проявят максимално старание. Добре е контурите му да бъдат оцветени в меки цветове (син, зелен, златист, оранж, сив) и да се подберат съответни цветове за самия надпис „Стоп“. Във всички случаи цветовете трябва да успокояват детето и да му харесват.

2.Преди да предприемеш действие, вдишай дълбоко и брой до 10.

            3.За особено закачливите деца, дразнещи другите - Преди да предприемеш действие, стисни силно ръцете си в юмрук и също така силно ги разтвори. Това действие може да се направи около 10 пъти.

4.Трансформиране деструктивните действия от физически във вербален план. Преди да предприемеш действие, спри и помисли, какво точно искаш да направиш.

5.Други правила.

Към тези правила се отнасят индивидуалните правила, съставени за конкретно дете, в зависимост от характера на проявяваната от него агресия (говори грубо с възрастните; поврежда вещи; обижда и т.н.). Например, такива правила могат да бъдат: „Говори учтиво с по-възрастните“, „Отнасяй се с внимание и грижа към вещите на другите“, „Дръж ръцете си до тялото“.

Важно е при съставянето на тези правила да не се използва отрицанието „не“: „Не нагрубявай!“, „Не чупи!“, „Не обиждай!“, „Не дразни!“ и пр.

Всички тези упражнения могат да се изпълняват в ролеви игри както индивидуално със самия себе си, така и между децата. Много деца с лекота правят упражненията от 2 до 5, ако в началото им се отдаде възможност да визуализират знак „Стоп“

ЗАКРЕПВАНЕ НА ПРАВИЛАТА В РОЛЕВИ ИГРИ (авторски вариант)

Преди да се пристъпи към закрепване на правилата в ролеви игри е необходимо:

-да се запита детето, в какви ситуации най-често то се гневи и ядосва, иска му се да удари някого, да блъсне някого, да унищожи вещ на друг и т.н. и да се състави списък с тези ситуации;

- да се запита, понякога отдавало ли му се е да сдържа себе си и ако – да, то в какви случаи (като правило, тези ситуации са по-малко стресиращи за детето) и какво точно му е помогнало да се сдържи (търсене на „помощници“) и след това да състави списък на „помощниците“, ако има такива;

-след това да се въведе правило (какво се прецени – по избор). То също трябва да се запише. По-нататък, ако детето е на 8 и повече години, то следва да се попита, дали може да си представи началото на конфликтната ситуация, да си спомни „помощниците“, а също така и да си представи, как му се е отдало да изпълни правилото; да проследи във въображението си как ще се развие ситуацията при тези условия по-нататък;

-ако детето се справи с това упражнение, то се прилага провокираща ситуация, подобна на една от тези, които са представени в списъка (добре е да се започне с по-малко конфликтна ситуация) и спазвайки въведеното правило (правила) да проиграе ситуацията в ролева игра, в която психологът или сам поема ролята на „противник-жертва“, или  предлага на друго дете;

-с деца на 7-7,5г. преди да се пристъпи към работа с провокиращи ситуации, вместо упражненията с въображение следва за добро закрепване на навика да се проиграе в началото игрова ситуация с юмруци, парчета от играчки, човечета от „Лего“.  За тази цел, психологът заедно с детето създава кратка история, отразяваща проблемите на самото дете и съдържаща целия набор от деструктивни поведенчески реакции. Психологът въвежда правило и то се отработва в игрова ситуация, която може да се превърне в цял спектакъл.  След като детето успее да усвои правилата на играта, се преминава към ролева игра с провокиращи ситуации;

-за бързо закрепване на навиците може да се използват поощрителни значки, лепенки, призове, поздравления и пр.;

Релаксационни техники, насочени към обучение за управление на своя гняв и снижаване нивото на личностна тревожност.

При агресивните деца обикновено се наблюдава високо ниво на мускулно напрежение.  Особено ярко е изразено в областта на ръцете, лицето, шията, плещите, гръдния кош и стомаха. Тези деца се нуждаят от мускулна релаксация. Релаксационните упражнения е добре да се провеждат под звуци на спокойна музика.

Регулярното изпълнение на релаксационни упражнения правят детето по-спокойно, уравновесено, а също така му позволяват по-лесно да осъзнае собствения си гняв (на база сравнения). В резултат детето по-добре владее себе си, контролира деструктивните си емоции и действия. Упражненията позволяват на детето да овладее навици за саморегулация и да запази спокойно емоционално състояние.

Релаксационни упражнения за деца до 8 г.

Упражнение 1

„Ледената кралица“ или „Снежен човек“  (автобиографична модификация)

Упражнението позволява да се разиграе малка игра с детето, която се реализира в стая с въображаем сняг. Заедно с детето се изгражда снежен човек (ледената кралица), а от детето се иска първоначално да я опише с тялото си. Инструкцията се подава от психолога, а детето се превъплъщава в образа на фигурата, като играе ролята на самата фигура.  

И така,  оформя се от сняг фигурата. Тя е красива. Тя има глава, тяло, две ръце, които са разперени в страни и стои върху здрави крака. През нощта се появил много студен вятър и жената била обхваната от мраз – вледенила се.  Първоначално замръзнала главата (помолете детето да опъне главата и шията си), след това раменете (детето следва да напрегне раменете си), после тялото (стягат се мускулите на  тялото). Вятърът духал все по-силно и по-силно, ставал все по-мразовит и по-мразовит – той искал да разруши и събори снежната кралица (предлага се на детето да стегне мускулите на краката си). Към сутринта вятърът отминал. Настъпило утрото. Изгряло слънцето. То видяло снежната фигура и решило да я затопли. Започнало да препича , а нашата снежна кралица да се разтопява. Първоначално започнала да се разпада главата (детето отпуска главата си), след това раменете (отпускат се раменете), после ръцете (постепенно се спускат надолу двете ръце) и след това тялото (детето отпуска мускулите на тялото, като му се препоръчва да се наведе леко напред) и накрая – краката (краката постепенно се свиват в коленете и от детето се иска да клекне). Слънцето продължавало да грее, снежната кралица да се разтопява и превръща в чиста вода. В последната част  се иска от детето напълно да легне на пода. По желание на детето фигурата може да се изгради отново.

Упражнение 2

„ПОРТОКАЛ ИЛИ ЛИМОН“ (Алворд, 1998)

Децата лягат по гръб на пода, като обръщат главата си на една страна, ръцете и краката са леко разтворени в страни. Помолете децата да си представят, че са хванали в дясната си ръка портокал и да започнат да го стискат за да получат неговия сок. Иска се децата да стиснат здраво ръката си в юмрук и да я задържат така 8-10 сек.

„Разтворете юмрука, отпуснете портокала. Представете си, че сте извлекли от него мъничко сок. Завъртете в кръг ръката си от китката в двете посоки – първо вляво, а после на дясно.

След това упражнението се прави с лява ръка. Процедурата се изпълнява поне два пъти, като следващия път се използва лимон или друг подходящ плод.

Упражнение 3

„ПОВДИГАНЕ НА КАМЪК“ (авторско упражнение)

Децата лежат по гръб. Помолете ги да си представят, че върху десния им крак е поставен огромен тежък камък. От тях се иска да се постараят да подпрат здраво тялото си в земята и да се опитат да повдигнат този камък от мястото му. Иска се вдигането на крака да става бавно за да се задържи във въздуха за време от 8-12 сек. След това кракът се връща на изходно положение, като това става изведнъж. Упражнението се повтаря с левия крак.

Упражнение 4

„КОСТЕНУРКА“ (Алворд, 1998)

Упражнението се изпълнява лежешком по корем или на едната страна. Помолете децата да си представят, че са малки костенурки, които лежат върху жълт пясък (мека трева; прозрачно езеро, река, ручей). Грее силно слънце, а на малките костенурки им е топло и приятно. Ръцете и краката са отпуснати, а шията е мека. Изведнъж отнякъде се появява силен студен вятър (водно течение) и на малките костенурки им става неуютно, те свиват краката, ръцете, врата си и прибират главата си в черупката (от децата се иска да напрегнат и силно да стегнат всички мускули на гърба си, като се опитат да повдигнат нагоре гръбначния си стълб, изобразявайки черупка на костенурка. В тази поза трябва да задържат тялото си 5-10 сек.   Ето, вятърът е отминал и отново слънцето е огряло силно и приятно (децата отпускат мускулите на крайниците и врата си и лягат спокойно по корем за време от 5-10 сек.

Упражнение 5

Отпускане в поза „Морска звезда“

Това упражнение се препоръчва да бъде направено като финал на предишния комплекс (от 1 до 4) упражнения или друг подобен набор, съдържащи елементи на напрежение и отпускане.

Желателно е упражнението да бъде изпълнено под музикален съпровод. Помолете децата да затворят очи и да си представят, къде обичат да си почиват, къде те винаги се чувстват приятно и това место ги прави радостни и изпитват удоволствие.

Продължителност на упражнението – 1-2 мин.

В края на упражнението помолете децата да вдигнат нагоре глава, да се протегнат няколко пъти, да вдишат дълбоко и да се изправят.

Мускулна релаксация за деца на 9-10г. с използване на дълбоко дишане и визуализиране на образи.

Преди да се пристъпи към прогресивна мускулна релаксация, е необходимо децата да се обучат на дълбоко дишане. Отпускането способства за бавно и дълбоко дишане с помощта на диафрагмата. Малките деца се научават на такова дишане с помощта на упражнението  „надуй кълбото в стомаха и бавно изпусни от него въздуха“. По-големите деца могат да се помолят да направят следното:

а)При вдишването се постарайте да изпълните с въздух стомаха си, а след това изпълнете с въздух гърдите си. Когато децата почувстват, че не могат да поемат повече въздух, трябва да поставят ръка на диафрагмата си (трябва да се покаже къде се намира диафрагмата) и плавно да издишат, а стомахът започне да се прибира и отпуска.

б) когато децата усвоят дишане с помощта на диафрагмата, е нужно да се обучат да задържат дишането си. За тази цел, след като вдишат, нека се постараят да не издишват веднага, а да задържат въздуха известно време, след което плавно да го изпуснат.

Дълбоко вдишване – задържане на дишането – плавно издишване.

Желателно е постепенно да се достигне вдишване за 5 удара на пулса, задържане – до 3 удара и плавно издишване – до 5 удара (5-3-5).

в) след усвояване на дълбоко вдишване със задържане и плавно издишване, може да се премине към визуализация на образи.

За тази цел е необходимо:

-да се седне или легне удобно;

-да се вдиша дълбоко;

-да се задържи дишането и точно в този момент децата трябва да си представят образа на човек, на който за ядосани (или ситуация);

-да издишат своя гняв във вид на облак;

-да направят упражнението няколко пъти.

г) когато децата се научат да правят описаните по-горе упражнения, може да се премине към упражнения с използване на мускулна релаксация (авторска модификация на релаксационните упражнения на Алворд, 1998).

Нека детето да седне удобно или още по-добре е да легне. Помолете го да си представи ситуация, в която е ядосан или човек, който предизвиква в него чувство на гняв. Попитайте го в кои части на тялото му възниква най-голямо напрежение. Нека детето да съобщи тези напрегнати зони.

Първоначално (докато детето все още не е усвоило тази техника) следва да се проследи, дали всички участъци на тялото се познават от него и дали е обърнало внимание на тях (например, особено важни са шията, плещите, рамената, краката). След като бъдат определени всички части на тялото, тогава се пристъпва към упражнението за мускулно отпускане.

Отпускането на мускулите следва да се извърши в следната последователност:

-ръце (китки, предмишници, рамене);

-шия;

-корем;

-крака;

-глава, в основата на лицевата част (уста, нос, чело). Например, ако детето чувства напрежение в зоната на челото, ръцете и корема, то отпускащите упражнения следва да започнат с ръцете, после с мускулите в коремната част, а след това вече да се пристъпи към лицето (челото).

Упражнението се изпълнява в следната последователност:

1.детето трябва да седне удобно или да легне:

-направи дълбоко вдишване;

-при задържане на въздуха, силно напрегни мускулите в този участък на тялото, като си представиш човека (ситуацията), на когото си гневен;

-при издишването си представи въздуха като облак, с който навън излиза твоя гняв;

След изпълнението на упражнението, известно време се прави пауза (2-3 мин). Упражнението следва да се изпълни по 1-2 пъти за всеки участък на тялото. 

2.След това се преминава към друг участък на тялото и се продължава, докато се отработят всички участъци, проявили се като проблемни.

3.Изпълнява се упражнението „Морска звезда“, за да може тялото постепенно да се отпусне и релаксира.

4.Следва обсъждане на упражнението:

-какво ти беше леко и какво трудно по време на упражнението;

-как се променяше състоянието ти в процеса на работа;

-настъпи ли промяна в настроението ти, как се чувстваш в края на това упражнение и различава ли се сегашното ти настроение в сравнение началото.

Описаните упражнения за дълбоко дишане и мускулна релаксация с включване на визуализация на образи, прекрасно работят и с проблеми, свързани с мускулна тревожност. Разликата е само в това, че вместо ситуации (хора), предизвикващи гняв, сега се визуализират такива, които будят страх, тревога или безпокойство. Останалите процедури съвпадат.

(Следва продължение)

Източник: 

Методика „Инвентаризация на симптомите на стрес“

Методиката позволява да се развие наблюдателност към признаците на стрес, способност за самооценка на техните проявления и умения за определяне негативните последици от стреса.

 Инструкция: Прочетете въпросите и оценете колко често са се проявявали изброените в списъка симптоми.

Обработка и интерпретация на резултатите.

Изчислява се общо събрания бал.

-до 30 бала – лицето води спокоен, разумен живот; справя се с проблемите, които му поднася животът. Не страда от излишна скромност, нито от излишно честолюбие. Самооценява се в „розова” светлина.

-от 31 до 45 бала – за лицето е характерна активна дейност и напрежение. Има въздействие на стресови фактори, но  в нормални рамки, както с положителни резултати (налице е целенасоченост и стремеж за постигане на цели), така и с отрицателни – притеснения, грижи, напрегнатост, недостатъчно лично време. Хората, постигнали този бал често виждат живота с „розови” очила.

-от 45 до 60 бала – характерна е непрекъсната борба; типични за тази категория са честолюбие и стремеж към развитие (постигане) на успешна кариера.  Зависимостта от чуждото мнение се явява много силен стресиращ фактор, но и мощен мотиватор за развитие и успехи; има нагласи да поема по-големи натоварвания, които предразполагат към бърнаут.

-над 60 бала – характеризира се с нездравословен начин на живот. Нивото на стрес е над предела на поносимост, необходима е смяна на начина на живот и работа.

Източник: